32000L0030

ДИРЕКТИВА 2000/30/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 6 юни 2000 година

относно крайпътните технически проверки на движещите се на територията на Общността търговски превозни средства

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71, параграф 1, букви в) и г) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след провеждане на консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   За да се подобрят пътната безопасност и околната среда, целта на настоящата директива е да се гарантира, че движещите се на териториите на държавите-членки на Общността, търговски превозни средства по-пълно отговарят на определени технически условия, наложени от Директива 96/96/ЕО.

2.   Настоящата директива установява определени условия за крайпътни технически проверки на движещите се на територията на Общността търговски превозни средства.

3.   Без да се засягат разпоредбите на регламентите на Общността, настоящата директива, въпреки всичко, не засяга правото на държавите-членки да извършват проверки, които не са предвидени в настоящата директива, или да проверяват други аспекти на автомобилния транспорт, и по-специално тези, които се отнасят за търговските превозни средства. От друга страна, в контекста на проверките, които не са предмет на настоящата директива, нищо не възпрепятства дадена държава-членка да проверява изброените в приложение I елементи на други места, освен обществените пътища.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

а)

б)

в)

Член 3

1.   Всяка държава-членка провежда такива крайпътни технически проверки, с които да постигне заявените в член 1 цели по отношение на търговските превозни средства, които са предмет на настоящата директива, като взема предвид приложимите за тези превозни средства национални разпоредби, съгласно Директива 96/96/ЕО.

2.   Всяка крайпътна техническа проверка се извършва без дискриминация на основата на националността на водача или на страната на регистрация или пускане в движение на търговското превозно средство, като се има предвид необходимостта от свеждане до минимум на свързаните с това разходи и забавяне на водачи и превозвачи.

Член 4

1.   Крайпътна техническа проверка включва един, два или всички посочени по-долу елементи:

2.   Проверка на спирачните системи и емисиите на отработени газове се извършва в съответствие с определените в приложение II правила.

3.   Преди извършване на проверка на елементите, които са изброени в приложение I, точка 10, проверяващият взема предвид последното удостоверение за технически преглед и/или последния протокол за извършена крайпътна техническа проверка, който водачът може да представи.

Проверяващият може да вземе предвид и всякакво друго представено според случая от водача удостоверение за безопасност, издадено от упълномощен орган.

Когато тези удостоверения и/или протокол доказват, че през предходните три месеца е извършена проверка на някой от изброените в приложение I, точка 10 елементи, този елемент не се проверява отново, освен ако няма основателна причина за това, по-специално въз основа на очевиден дефект и/или неизправност.

Член 5

1.   Протоколът за крайпътна техническа проверка, отнасящ се до посочената в член 4, параграф 1, буква в) проверка, се изготвя от държавния орган или инспектора, извършил проверката. Образец на този протокол е даден в приложение I, като в точка 10 са дадени елементите, предмет на проверката. Органът или инспекторът трябва да нанесе отметка в съответните квадратчета. Протоколът трябва да се връчи на водача на търговското превозно средство.

2.   В случай, че държавният орган или инспекторът счита, че недостатъците в поддръжката на търговско превозно средство могат да представляват риск за безопасността, по-специално по отношение на спирането, който да оправдава по-нататъшна проверка, търговското превозно средство може да бъде подложено на по-щателна проверка в намиращ се в близост контролно-технически пункт, определен от държавата-членка в съответствие с член 2 от Директива 96/96/ЕО.

Ако по време на посочената в член 4, параграф 1 крайпътна техническа проверка или по време на посочената в първата алинея по-щателна проверка се установи, че търговско превозно средство представлява сериозен риск за пътниците или за другите участници в пътното движение, превозното средство може да бъде спряно от движение до отстраняване на откритите опасни неизправности.

Член 6

На всеки две години до 31 март държавите-членки съобщават на Комисията събраните данни за предходните две години, касаещи броя на проверените търговски превозни средства, класифицирани по категории в съответствие с приложение I, точка 6 и по страна на регистрация, както и проверените елементи и установените дефекти въз основа на приложение I, точка 10.

Първите представени данни обхващат период от две години, считано от 1 януари 2003 г.

Комисията предава тази информация на Европейския парламент.

Член 7

1.   Държавите-членки си оказват съдействие при прилагането на настоящата директива. По-специално, те взаимно си предоставят информация за компетентния/ите орган/и, които отговарят за извършване на проверките и имената на лицата за контакт.

2.   Сериозни неизправности на търговско превозно средство, собственост на непребиваващ, и по-специално неизправности, водещи до забрана за ползване на превозното средство, се докладват на компетентните органи на държавата-членка, в която превозното средство е регистрирано или пуснато в движение, като за целта се използва посоченият в приложение I образец на доклад, без това да накърнява правото за съдебно преследване в съответствие с действащото законодателство в държавата-членка, в която е регистрирана неизправността.

Без да се засягат разпоредбите на член 5, компетентните органи на държавата-членка, в която е установена сериозна неизправност на търговско превозно средство, собственост на непребиваващ, могат да поискат от компетентните органи на държавата-членка, в която превозното средство е регистрирано или пуснато в движение, да предприеме подходящи мерки по отношение на нарушителя, като например да подложи превозното средство на нов технически преглед.

Компетентните органи, до които е отправено такова искане, уведомяват компетентните органи на държавата-членка, в която са установени неизправностите на търговско превозно средство, за всички предприети по отношение на нарушителя мерки.

Член 8

Измененията, които са необходими за привеждане в съответствие на приложение I и за привеждане в съответствие с техническия напредък в областта на изискванията, определени в Приложение II, се извършват съгласно процедурата, описана в член 9, параграф 2.

Все пак, такива изменения не трябва да водят до разширяване на приложното поле на настоящата директива.

Член 9

1.   Комисията се подпомага от Комитета за привеждане в съответствие с техническия напредък, създаден по силата на член 8 от Директива 96/96/ЕО и по-долу наричан „Комитет“.

2.   Когато се правят позовавания на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО в съответствие с разпоредбите на член 8 от него.

Предвиденият в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО период се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 10

Държавите-членки изготвят разпоредби за санкциите за водачи или превозвачи, които не спазват техническите изисквания, които се проверяват въз основа на настоящата директива.

Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези мерки. Така предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 11

В срок от една година след получаване на посочените в член 6 данни от държавите-членки Комисията представя на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива, заедно с обобщение на постигнатите резултати.

Първият доклад обхваща период от две години, считано от 1 януари 2003 г.

Член 12

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 6 юни 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена от настоящата директива.

Член 13

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 190, 18.6.1998 г., стр. 10, и ОВ С 116Е, 26.4.2000 г., стр. 7.

(2)  ОВ С 407, 28.12.1998 г., стр. 112.

(3)  Становище на Европейския парламент от 9 февруари 1999 г. (ОВ С 150, 28.5.1999 г., стр. 27), Обща позиция на Съвета от 2 декември 1999 г. и Решение на Европейския парламент от 14 март 2000 г. (все още непубликувани в Официален вестник). Решение на Съвета от 13 април 2000 г.

(4)  ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 1999/52/ЕО на Комисията (ОВ L 142, 5.6.1999 г., стр. 26).

(5)  Директива 94/12/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 март 1994 г. относно мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от емисии от моторните превозни средства и относно изменение на Директива 70/220/ЕИО (ОВ L 100, 19.4.1994 г., стр. 42).

(6)  Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и относно изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 58).

(7)  Директива 98/69/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 г. относно мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от емисии от моторните превозни средства и относно изменение на Директива 70/220/ЕИО (ОВ L 350, 28.12.1998 г., стр. 1).

(8)  Директива 1999/96/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 1999 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с мерките, които следва да се предприемат срещу изпускането на газове и механични замърсители от двигатели с компресионно запалване, които са предназначени за употреба в превозни средства, и срещу изпускането на газообразни замърсители от двигатели с положително електрическо запалване, работещи с природен или втечнен петролен газ, предназначени за употреба в превозните средства и относно изменение на Директива 88/77/ЕИО на Съвета (ОВ L 44, 16.2.2000 г., стр. 1).

(9)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРАВИЛА ЗА ПРЕГЛЕД И/ИЛИ ПРОВЕРКА НА СПИРАЧНИ СИСТЕМИ И ЕМИСИИ НА ОТРАБОТЕНИ ГАЗОВЕ

1.   Специфични условия, касаещи спирачките

Изисква се всяка част на спирачната система и механизмите ѝ за действие да бъдат поддържани в добро и ефективно работно състояние и да бъдат правилно регулирани.

Спирачките на превозното средство трябва да изпълняват следните спирачни функции:

2.   Специфични условия, касаещи емисиите на отработени газове

2.1.   Моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес (бензинови)

2.2.   Моторни превозни средства, снабдени с двигатели със запалване чрез сгъстяване на работната смес (дизелови)

Измерване на димността в режим на свободно ускоряване. (ненатоварен двигател, от режим на работа на празни обороти до режим на прекратяване на подаването на гориво) Димността не трябва да превишава следните максимално допустими стойности за (2):

или еквивалентни стойности, където се използва оборудване от вид, който е различен от съответстващия на тези изисквания

Превозни средства, регистрирани или пуснати в движение за първи път преди 1 януари 1980 г., се освобождават от тези изисквания.

2.3.   Оборудване за проверките

Емисиите от превозни средства се проверяват с оборудване, което е предназначено точно да установява дали са спазени предписаните или посочени от производителя пределно допустими стойности.

(1)  Директива 70/220/ЕИО на Съвета от 20 март 1970 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с мерките, които следва да се предприемат срещу замърсяването на въздуха от емисии на отработени газове от моторни превозни средства (ОВ L 76, 6.4.1970 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива на Комисията 1999/102/ЕО (ОВ 334, 28.12.1999 г., стр. 43).

(2)  Директива 72/306/ЕИО на Съвета от 2 август 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до мерките, които следва да се предприемат срещу емисиите вредни газове, изпускани от дизелови двигатели (ОВ L 190, 20.8.1972 г., стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 97/20/ЕО на Комисията (ОВ L 125, 16.5.1997 г., стр. 2).