ДИРЕКТИВА 85/73/ЕИО НА СЪВЕТА

от 29 януари 1985 година

относно финансирането на ветеринарните инспекции и проверки, посочени в Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 90/675/ЕИО и 91/496/ЕИО

(изменена и консолидирана)

Член 1

Държавите-членки гарантират в съответствие с разпоредбите, определени в приложение А, че се събира такса на Общността, която покрива разходите, извършени при инспекциите и проверките на продуктите, изброени в същото приложение, включително и тези за гарантиране на защитата на животните в кланиците, съобразно изискванията на Директива 93/119/ЕИО.

Член 2

Държавите-членки гарантират в съответствие с разпоредбите, определени в приложение Б, че се събира такса на Общността, която покрива разходите, извършени при инспекциите и проверките, предвидени в Директива 96/23/ЕО (1).

Член 3

Държавите-членки гарантират в съответствие с разпоредбите, определени в приложение В, че се събира такса на Общността, която покрива разходите, извършени при инспекциите и проверките на живите животни, предвидени в същото приложение.

Член 4

1.   Докато се приемат разпоредбите, регулиращи таксите на Общността, държавите-членки осигуряват финансирането на инспекциите и проверките, които не са включени в членове 1, 2 и 3.

2.   За целите на параграф 1 държавите-членки могат да събират национални такси в съответствие с принципите, приети за таксите на Общността.

Член 5

1.   Таксите на Общността се определят по такъв начин, че покриват разходите на компетентния орган по отношение на:

за проверките и инспекциите, посочени в членове 1, 2 и 3.

2.   Не се разрешава пряко или непряко възстановяване на таксите, предвидени в настоящата директива. Евентуалното прилагане от държава-членка на фиксираната средна стойност, предвидено в приложения А, Б и В, не се счита за непряко възстановяване при оценката на индивидуални случаи.

3.   Държавите-членки имат право да събират сума, надвишаваща таксите на Общността, при условие че общата сума за таксите, събирани от всяка държава-членка, не надвишава реалните разходи по инспекцията.

4.   Независимо от избора на орган, оправомощен да събира таксите за Общността, тези такси заменят всички други здравни такси , събирани от националните, регионалните или местните органи на държавите-членки, за инспекциите и проверките, посочени в членове 1, 2 и 3, и тяхното сертифициране.

Настоящата директива не възпрепятства възможността държавите-членки да събират такси за борба с епизоотични и ензоотични болести.

Член 6

1.   Държавите-членки редовно съобщават на Комисията

2.   Като част от проверките на място, които се извършват от Комисията, тя може, в сътрудничество с компетентните национални органи, да удостовери дали се прилагат разпоредбите на настоящата директива.

3.   Когато някоя държава-членка счита, че проверките в друга държава-членка не се извършват задоволително и че таксите, предвидени в настоящата директива, не покриват разходите за проверките или не ги покриват по адекватен начин, тя може да прибегне до съответните разпоредби на Директива 89/608/ЕИО, и по-специално членове 10 и 11 от нея.

Член 7

1.   Курсовете за обмен в национална валута на сумите в екю, посочени в настоящата директива, са тези, които се публикуват годишно в първия работен ден през септември в серия С на Официален вестник на Европейските общности.

Курсовете се прилагат от 1 януари на следващата година.

2.   Чрез дерогация от параграф 1:

Член 8

Като действа по предложение на Комисията с квалифицирано мнозинство, Съветът може да измени приложения А, Б и В към настоящата директива, по-специално с оглед установяването на фиксирани нива за таксите на Общността, като определя подробни правила за тяхното прилагане и предвижда изключения.

Член 9

1.   Република Гърция има право да дерогира принципите, определени в настоящата директива, когато поради географски характеристики разходите за събиране на такса в географски отдалечени райони са по-големи от прихода от таксата.

Гръцките власти информират Комисията за териториалния обхват на предоставената дерогация.

Тази информация се придружава от необходимите обяснения.

2.   В случаите на най-отдалечени райони, и други държави-членки могат да получат право, в съответствие с процедурата, определена в член 18 от Директива 89/662/ЕИО, да се ползват от същите дерогации.

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ГЛАВА I

Такси за месо, предмет на Директиви 64/433/ЕИО, 71/118/ЕИО, 91/495/ЕИО и 92/45/ЕИО

Таксата, посочена в член 1, се фиксира в съответствие с член 5, параграф 1, както следва:

1.   Без да се засягат точки 4 и 5, държавите-членки събират за инспекционни разходи за клане следните фиксирани суми:

2.   Проверките и инспекциите, свързани с операциите по разфасоване, посочени, inter alia, в член 3, параграф 1, буква Б от Директива 64/433/ЕИО и член 3, параграф 1, буква Б от Директива 71/118/ЕИО, трябва да бъдат обхванати

Когато разфасоването се извършва в предприятието, в което се получава месото, сумите, постановени в първата алинея, се намаляват до максимум 55 %.

Държавите-членки, които изберат да събират такси за изработен час, трябва да могат да докажат пред Комисията, че реалните разходи не могат да се покрият чрез събиране на таксите съгласно буква а).

3.   Държавите-членки трябва да събират сума, съответстваща на реалните разходи, необходими за проверки и инспекции на месо, което се съхранява съгласно, inter alia, член 3, параграф 1, буква Г от Директива 64/433/ЕИО и член 3, параграф 1, буква В от Директива 71/118/ЕИО.

Подробните правила за прилагането на настоящата точка могат да се определят посредством процедурата, предвидена в член 16 от Директива 64/433/ЕИО или член 21 от Директива 71/118/ЕИО, по-специално с оглед регламентирането по отношение на случаите на интервенционно месо и месо, подлежащо на краткотрайно съхранение в последователни хладилни складове.

4.   За да покрият повишени разходи, държавите-членки могат:

5.   Държавите-членки, в които разходите за заплати, структурата на предприятията и връзката между ветеринарни лекари и инспектори се различават от средната стойност на Общността, взета за основа на изчисленията на фиксираните суми, определени в точка 1 и точка 2, буква а), могат по изключение да ги намалят, за да посрещнат реалните разходи по инспекцията:

ГЛАВА II

Такси за месо, предмет на Директива 72/462/ЕИО, глава III от Директива 71/118/ЕИО, глава III от Директива 92/45/ЕИО и глава 11 от приложение I към Директива 92/118/ЕИО

1.   Таксата, посочена в член 1, се определя на минимално фиксирано ниво от 5 ECU на тон (с кокалите), с минимална сума от 30 ECU на пратка.

Държавите-членки могат, въпреки това, да увеличат тази сума, за да посрещнат реалните разходи.

2.   При внос от някоя от третите страни, които, считано от 20 февруари 1995 г., са започнали преговори с Европейския съюз за сключване на цялостно споразумение относно еквивалентността на ветеринарните гаранции (здраве на животните и обществено здраве) на базата на принципа за реципрочно третиране и с които е сключено споразумение преди 31 декември 1996 г., държавите-членки могат да запазят това намалено ниво на таксите до 30 юни 1997 г.

Размерът на таксата, начислявана върху вноса от някоя от третите страни, посочени в параграф 1, се фиксира след сключването на цялостно споразумение относно еквивалентността със съответната трета страна по процедурата, посочена в параграф 3, като се взимат предвид следните принципи:

3.   Когато решенията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 90/675/ЕИО, се приемат и в съответствие със същата процедура, сумите, посочени в точка 1, се коригират с оглед намалената честота на проверки, за която е взето решение.

Когато взима тези решения, Комисията взима предвид по-специално гаранциите, дадени от третите страни, по отношение на приемането на принципа на регионализация и други принципи на Общността.

4.   Таксата, посочена в точка 1, се заплаща от вносителя или неговия митнически агент и се събира в митническата служба, отговаряща за граничния инспекционен пункт, или направо в инспекционния пункт.

5.   Държавите-членки могат да заделят част от средствата, получени от таксите, предвидени в настоящата глава за здравен фонд на солидарност, предназначен да укрепи ветеринарните служби, за да им позволи да реагират по-ефективно при появяването на екзотични болести.

ГЛАВА III

Такси за рибни продукти, предмет на Директива 91/493/ЕИО

Раздел I

Рибни продукти, попадащи в глава I от Директива 91/493/ЕИО

Таксата, посочена в член 1, се фиксира съгласно член 5, параграф 1, както следва:

5.   Държавите-членки събират сума, съответстваща на реалните разходи за проверки на рибни продукти в предприятия, които само охлаждат, замразяват, пакетират или съхраняват. Въпреки това, ако таксата, събирана съгласно точки 1 и 2, покрива всички инспекционни разходи, свързани с проверките, предвидени в глава 5 от приложението към Директива 91/493/ЕИО, държавите-членки не събират таксата, посочена в настоящата точка.

7.   Държавите-членки установяват система по места, чрез която да проверяват дали таксите, предвидени в настоящата глава, са изплатени от съответните оператори.

По-специално държавите-членки гарантират съгласно националните си правила, че операторите получават писмени удостоверения или някакво друго доказателство за индивидуално или общо плащане или ордер за плащане на таксите, предвидени в точка 1, буква а) от настоящата глава, освен ако рибните продукти не са предназначени за приготвяне или преработка в рамките на територията на държавата-членка, където са разтоварени, и при условие че пълната сума на таксата се заплаща в предприятието за преработка или приготвяне.

Ако е необходимо, се приемат подробни правила на прилагане в съответствие с процедурата, предвидена в член 18 от Директива 89/662/ЕИО.

Държавите-членки информират Комисията за това.

8.   Като се отчитат структурните дерогации, предоставени на Финландия и Швеция в контекста на общата организация на пазарите съгласно Регламент (ЕИО) № 3759/92, и без да се засяга спазването на нивата на таксите, предвидени в настоящия раздел, Финландия и Швеция могат в съответствие с процедурата, предвидена в член 18 от Директива 89/662/ЕИО, да получат право, въз основа на подходяща подкрепяща документация, да прилагат алтернативен начин на събиране, докато се изясни резултатът от преразглеждането, предвидено в член 3 от Директива 96/43/ЕО.

Раздел II

Рибни продукти, попадащи в глава II от Директива 91/493/ЕИО

1.   За рибните продукти, посочени в член 10, втори параграф от Директива 91/493/ЕИО, се прилагат разпоредбите, определени в раздел I, точка 1 от настоящото приложение.

Държавите-членки събират и допълнителна сума, която да покрива инспекционните разходи, съпровождащи този тип плавателни съдове, и разтоварването, с минимум 1 ECU на разтоварен тон.

2.   За рибните продукти, различни от посочените в точка 1, тоест всички рибни продукти, които трябва да преминат през гранични инспекционни пунктове, таксата, предвидена в член 1, се определя в съответствие с член 5, параграф 1 на минималното фиксирано ниво от 5 ECU за тон, с минимум от 30 ECU за партида, въпреки че над 100 тона минималната фиксирана сума от 5 ECU се намалява до:

3.   Когато се приемат решенията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 90/675/ЕИО и в съответствие със същата процедура, сумите, посочени в точка 2, се коригират с оглед намалената честота на проверките, за която е взето решение.

Когато се взимат тези решения, Комисията взима предвид по-специално гаранциите, дадени от третите страни, по отношение на приемането на принципите на регионализация, еквивалентност, реципрочност и други принципи на Общността, по-специално когато третите страни са включени в цялостно споразумение с Общността относно еквивалентността на ветеринарните гаранции (здраве на животните и обществено здраве).

При никакви обстоятелства прилагането на това вариране не може да доведе до такси, които са по-ниски от сумите, събирани съгласно раздел I, точка 1, буква б) и точка 2, буква б) за продукти, разтоварени от плавателни съдове, плаващи под флагове на Общността.

Събирането на тази такса не пречи на събирането на таксата, предвидена в точка 2, буква б) от глава I в случай на по-нататъшна преработка.

За целите на прилагането на настоящата глава държавите-членки прилагат таксите, предвидени в раздел I, за вносни стоки, разтоварени от плавателни съдове, плаващи под флага на Гренландия.

4.   Държавите-членки могат да дерогират точка 2, като повишат таксите до нивото на реалните разходи.

5.   Таксата, предвидена в точка 2, се заплаща от вносителя или неговия митнически агент и се събира в митническата служба, отговаряща за граничния инспекционен пункт, или направо в граничния инспекционен пункт.

6.   Държавите-членки имат право да прилагат до 31 декември 1999 г. таксите, предвидени в раздел I, за вносни продукти, разтоварени от рибни съдове, принадлежащи на съвместни предприятия, регистрирани в съответствие със съответните разпоредби на Общността.

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ТАКСИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ГАРАНТИРАТ, ЧЕ СЕ ИЗВЪРШВАТ ПРОВЕРКИТЕ НА ЖИВИ ЖИВОТНИ И ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, ПРЕДВИДЕНИ В ДИРЕКТИВА 96/23/ЕИО

1.   Таксата, посочена в член 2, се фиксира, както следва:

2.   Съобразно нивата, фиксирани в точка 1, държавите-членки могат да изберат един от следните режими:

3.   Таксата, посочена в точка 1, се заплаща от оператора или собственика на предприятието или предприятията, който обаче може да прехвърли таксата за съответната операция на физическото или юридическото лице, за чиято сметка се извършва операцията.

ПРИЛОЖЕНИЕ В

ТАКСИ, СЪБИРАНИ ЗА ЖИВИ ЖИВОТНИ

ГЛАВА I

Живи животни и продукти от животински произход, посочени в Директива 90/425/ЕИО

1.   За да се финансират проверките при произхода, трябва да се събира такса.

2.   Обхватът и нивото на таксата, подробните правила за нейното прилагане, включващи по-специално определянето на тези, които са отговорни за плащането, и всякакви изключения, се определят в съответствие с процедурата в член 8.

ГЛАВА II

Живи животни, предназначени за внос, посочени в Директива 91/496/ЕИО

1.   Таксата, посочена в член 3, се определя:

Държавите-членки обаче могат чрез дерогация да увеличат тези суми до нивото на реалните разходи.

2.   При внос от някоя от третите страни, които, считано от 20 февруари 1995 г., са започнали преговори с Европейския съюз за сключване на цялостно споразумение относно еквивалентността на ветеринарните гаранции (здраве на животните и обществено здраве) на базата на принципа на реципрочно третиране и с които е сключено споразумение преди 31 декември 1996 г., държавите-членки могат да запазят това намалено ниво на таксите до 30 юни 1997 г.

Размерът на таксата, начисляван върху вноса от някоя от третите страни, посочени в параграф 1, се фиксира в цялостното споразумение относно еквивалентността със съответната трета страна, като се взимат предвид следните принципи:

3.   Таксата съгласно точка 1 се заплаща от вносителя или неговия митнически агент и се събира в митническата служба, отговаряща за граничния инспекционен пункт, или направо в граничния инспекционен пункт.

4.   По искане на държава-членка, придружено с необходимите подкрепящи документи, и в съответствие с процедурата, предвидена в член 18 от Директива 89/662/ЕИО, може да се прилага по-ниско ниво на такси за внос от някои трети страни.

5.   Държавите-членки могат да заделят част от средствата, получени от таксите, предвидени в настоящата глава, за здравен фонд на солидарност, предназначен да укрепи ветеринарните служби, за да им позволи да реагират по-ефективно при появяването на екзотични болести.