EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31987L0402

Директива на Съвета от 25 юни 1987 година относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея

OB L 220, 8.8.1987, p. 1–43 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT)

Този документ е публикуван в специално издание (FI, SV, CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 31/12/2015; отменен от 32013R0167

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1987/402/oj

13/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


31987L0402


L 220/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 25 юни 1987 година

относно предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на колесните селскостопански и горски трактори с тясна колея

(87/402/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директива 74/150/ЕИО на Съвета от 4 март 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно типовото одобрение на колесни селскостопански или горски трактори (4), последно изменена с Акта за присъединяване на Испания и Португалия, постановява, че необходимите разпоредби за прилагането на процедурата за типово одобрение на ЕИО по отношение на отделните части или характеристики на тракторите ще бъдат уточнени в специални директиви; като има предвид, че разпоредбите, отнасящи се до защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите са определени с Директиви 77/536/ЕИО (5) и 79/622/ЕИО (6), последно изменени с Акта за присъединяване на Испания и Португалия; като има предвид, че тези две директиви третират съответно процедурите за динамично и статично изпитване — всяка от които засега може да бъде прилагана от производителите — и се отнасят до стандартни трактори, т.е. трактори с максимален пътен просвет 1 000 мм, фиксирана или регулируема колея на едната от водещите оси не по-малка от 1 150 мм и тегло между 1,5 и 4,5 тона за тракторите, които са предмет на директивата, предвиждаща „динамично изпитване“, и не по-малко от 800 килограма за тракторите, които са предмет на директивата, предвиждаща „статично изпитване“;

като има предвид, че тракторите, които са предмет на настоящата директива, имат максимален пътен просвет 600 мм, фиксирана или регулируема минимална колея на оста, оборудвана с гуми от по-големия размер, по-малка от 1 150 мм, и маса по-голяма от 600 килограма, но по-малка от 3 000 килограма; като има предвид, че защитните конструкции на тези трактори, които се използват по специални предназначения, могат да бъдат предмет на специални изисквания или изисквания, различни от съдържащите се в Директиви 77/536/ЕИО и 79/622/ЕИО;

като има предвид, че техническите изисквания, които подобни трактори с „малка колея“ трябва да удовлетворяват в съответствие с националните законодателства, се отнасят, inter alia, до защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите; като има предвид, че тези изисквания са различни в различните държави-членки; като има предвид, че следователно е необходимо всички държави-членки да приемат еднакви изисквания или в допълнение, или на мястото на съществуващите техни правила, за да може процедурата за типово одобрение на ЕИО, която е предмет на Директива 74/150/ЕИО на Съвета, да започне да се прилага по отношение на всеки тип трактори;

като има предвид, че защитните конструкции при преобръщане предмет на настоящата директива са от типа с две колони, монтирани в пространството пред седалката на водача и характеризиращи се с ограниченост на защитената зона, което се дължи на специфичния профил на трактора, откъдето, предимството да не възпрепятства в нито един момент достъпа до мястото на водача, и също така, за да постигне съхраняването на тези конструкции (сгъваеми или несгъваеми) с оглед на несъмненото им експлоатационно удобство; като има предвид, че задно разположените защитни конструкции на колесните селскостопански и горски трактори с малка колея бяха предмет на Директива 86/298/ЕИО (7);

като има предвид, че наличието на хармонизирана процедура за типово одобрение за компонент по отношение на защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите предоставя на всяка държава-членка възможност да осъществяват контрол върху съответствието с общите изисквания за изработка и изпитвания и да информират останалите държави-членки относно своите констатации чрез изпращане до тях на копия от сертификатите за типово одобрение за компонент, съставени по отношение на всеки тип защитни конструкции и тяхното закрепване към трактора; като има предвид, че нанасянето на знак за типово одобрение на „ЕИО“ за компонент върху всички конструкции, изработени в съответствие с одобрения тип, премахва необходимостта от технически контрол върху въпросните конструкции в останалите държави-членки; като има предвид, че на по-късен етап ще бъдат постановени общи изисквания по отношение на други елементи и характеристики на защитните конструкции при преобръщане;

като има предвид, че основното предназначение на хармонизираните изисквания се свежда до гарантиране на безопасността в условията на пътното движение и в работната среда в границите на Общността; като има предвид, че поради тази причина е необходимо да се въведе задължителното условие за монтиране на защитни конструкции при преобръщане на тракторите, които са предмет на настоящата директива;

като има предвид, че сближаването на националните законодателства, отнасящи се до въпросните трактори, предполага взаимно признаване от държавите-членки на проверките, осъществявани от всяка от тях въз основа на общоприети изисквания,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива се прилага по отношение на определените в член 1 от Директива 74/150/ЕИО трактори, притежаващи следните характеристики:

пътен просвет не по-голям от 600 мм, измерен под най-ниските точки от предната и задната ос, с вземане под внимание на диференциала,

фиксирана или регулируема минимална колея на остта, оборудвана с гуми от по-големия размер, по-тясна от 1 150 мм. Допуска се, че оборудваната с по-големия размер гуми ос е отрегулирана за колея не по-голяма от 1 150 мм. Колеята на другата ос трябва да може да се отрегулирва по такъв начин, че външният ръб на гумите от по-малкия размер да не излиза отвъд външния ръб на гумите на другата ос. Ако двете оси са оборудвани с джанти и гуми с един и същ размер, фиксираната или регулируема колея на двете оси трябва да бъде по-малка от 1 150 мм,

маса, между 600 и 3 000 килограма, съответстваща на теглото на трактора без товар така, както е дефинирано в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО, включително масата на защитната конструкция, монтирана в съответствие с настоящата директива, и масата на гумите от най-големия препоръчван от производителя размер.

Член 2

1.   Всяка държава-членка издава типово одобрение за компонент за всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, ако същите удовлетворяват изискванията по отношение на изработката и на изпитванията, съдържащи се в приложения I—IV.

2.   Държавата-членка, издала типово одобрение за компонент, предприема необходимите мерки за контрол, доколкото това е необходимо, а ако се налага — в сътрудничество с компетентните органи на останалите държави-членки, върху съответствието на произвежданите модели с одобрения тип. Този контрол се ограничава до извършването на случайни проверки.

Член 3

За всеки тип защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, одобрени в съответствие с член 2, държавите-членки предоставят на производителя на трактора или защитната конструкция при преобръщане или на неговия упълномощен представител знак за типово одобрение на компонент „ЕИО“, съответстващ на изобразения в приложение VII образец.

Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да предотвратят използването на знаци, които могат да доведат до объркване между защитните конструкции при преобръщане, които са били типово одобрени като компоненти съгласно член 2, и други устройства.

Член 4

1.   Никоя държава-членка не може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане или тяхното закрепване към тракторите на основания, свързани с тяхната конструкция, ако върху същите е нанесен знакът за типово одобрение за компонент „ЕИО“.

2.   Независимо от това дадена държава-членка може да забрани пускането на пазара на защитни конструкции при преобръщане с нанесен върху тях знак за типово одобрение за компонент „ЕИО“, ако същите показват систематично несъответствие с одобрения тип.

Въпросната държава-членка информира незабавно останалите държави-членки и Комисията за предприетите мерки, като посочва мотивите за своето решение.

Член 5

В срок до един месец компетентните органи на всяка държава-членка изпращат до компетентните органи на останалите държави-членки копия от сертификата за типово одобрение за компонент, чийто образец се съдържа в приложение VIII, съставени за всеки тип защитни конструкции при преобръщане, които са одобрили или отказали да одобрят.

Член 6

1.   Ако държавата-членка, издала типово одобрение за компонент „ЕИО“, констатира, че някои защитни конструкции и тяхното закрепване към тракторите, с нанесен върху тях един и същ знак за типово одобрение за компонент „ЕИО“, не съответстват на одобрения от нея тип, тя предприема необходимите мерки, за да осигури привеждането на произвежданите модели в съответствие с одобрения тип. Компетентните органи на въпросната държава уведомяват компетентните органи на останалите държави-членки за предприетите мерки, които могат да прераснат в отнемане на типовото одобрение за компонент „ЕИО“, когато е налице сериозно и повтарящо се несъответствие. Посочените органи предприемат същите мерки, ако бъдат информирани от компетентните органи на друга държава-членка за подобно несъответствие с одобрения тип.

2.   В срок до един месец компетентните органи на държавите-членки взаимно се информират за всяко отнемане на типово одобрение „ЕИО“ за компонент и мотивите за всяка една подобна мярка.

Член 7

Всяко решение за отказ или отнемане на типово одобрение за компонент по отношение на защитни конструкции срещу преобръщане и тяхното закрепване към тракторите или за забрана на пускане на пазара или в употреба, взето по силата на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, съдържа подробно изложение на мотивите, върху които то се основава. Това решение се нотифицира на заинтересованата страна, като се указват средствата за правна защита, с които тя разполага по силата на действащото законодателство в съответните държави-членки и сроковете, в които тези средствата за правна защита може да се упражнят.

Член 8

Никоя държава-членка не може да отказва да издаде типово одобрение „ЕИО“ или национално типово одобрение за защитни конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към тракторите, ако върху същите е нанесен знакът за типово одобрение за компонент „ЕИО“ и ако са спазени изискванията на приложение IX.

Член 9

1.   Никоя държава-членка не може да отказва или забранява продажбата, регистрацията, пускането в движение или употребата на трактори на основания, свързани със защитните конструкции при преобръщане и тяхното закрепване към трактора, ако върху същите е нанесен знака за типово одобрение за компонент „ЕИО“ и ако са удовлетворени изискванията на приложение IX.

Независимо от това, при спазване на Договора, държавите-членки могат да налагат ограничения върху употребата на тракторите, предмет на настоящата директива, в онези сфери, в които това е продиктувано от съображения за безопасност с оглед на специфичния характер на някои терени или земеделски култури. Държавите-членки информират Комисията за подобни ограничения преди тяхното въвеждане и за основанията за тяхното приемане.

2.   Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да постановяват — при спазване на Договора — изисквания, каквито те считат за необходими, за да гарантират защитата на работниците по време на използването на въпросните трактори, при условие че това не предполага промени в защитните конструкции, които не съответстват на изискванията на настоящата директива.

Член 10

1.   В рамките на процедурата по типово одобрение „ЕИО“ всеки трактор, по отношение на който се прилага член 1, трябва да бъде оборудван със защитна конструкция при преобръщане.

2.   Посочената в параграф 1 конструкция, освен ако не става въпрос за задно монтирана защитна конструкция, трябва да удовлетворява изискванията, на приложения I—V към настоящата директива или изискванията на Директиви 77/536/ЕИО или 79/622/ЕИО.

Член 11

Измененията, необходими за привеждане в съответствие с техническия прогрес на изискванията от приложенията към настоящата директива, се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 13 от Директива 74/150/ЕИО.

Член 12

В срок до осемнадесет месеца от датата на нотифициране на настоящата директива, по предложението на Комисията и въз основа на разпоредбите от Договора, Съветът приема директива, допълваща настоящата директива с разпоредби, въвеждащи допълнителни изпитвания за удар в процедурата за динамично изпитване.

Член 13

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива, в срок до двадесет и четири месеца, считано от датата на нотифицирането ѝ. Те незабавно информират Комисията за това (8).

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 14

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 25 юни 1987 година.

За Съвета

Председател

H. DE CROO


(1)  ОВ C 222, 2.9.1985 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 190, 20.7.1987 г.

(3)  ОВ C 169, 8.7.1985 г., стр. 5.

(4)  ОВ L 84, 28.3.1974 г., стр. 10.

(5)  ОВ L 220, 29.8.1977 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 179, 17.7.1979 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 186, 8.7.1986 г., стр. 26.

(8)  Настоящата директива е нотифицирана на държавите-членки на 26 юни 1987 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

УСЛОВИЯ ОТНОСНО ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1.1.   „Защитна конструкция при преобръщане“, наричана по-нататък „защитна конструкция“, означава онази част от конструкцията на трактора, чието основно предназначение се свежда до предотвратяването или ограничаването на рисковете за водача, произтичащи от преобръщането на трактора в процеса на нормалната му експлоатация.

1.2.   Посочените в точка 1.1 конструкции притежават следните характеристики:

основните им елементи са монтирани в пространството пред центъра на кормилното колело,

защитената зона на конструкциите е зоната, определена в точка 2 от приложение IV-A.

2.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

2.1.   Всяка защитна конструкция и нейното закрепване към трактора трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да могат да изпълняват основното си предназначение, посочено в точка 1.1.

2.2.   Счита се, че това условие е изпълнено, ако са удовлетворени изискванията от приложения II, III и IV.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“

3.1.   Заявлението за типово одобрение за компонент „ЕИО“ по отношение на якостните качества на защитната конструкция и якостните качества на нейното закрепване към трактора се подава от производителя на трактора или производителя на защитната конструкция или от техни упълномощени представители.

3.2.   Заявлението трябва да бъде придружено от посочените по-долу документи в три екземпляра и от следната информация:

чертеж с посочен мащаб или с основните размери, показващ общия вид на защитната конструкция. Въпросният чертеж трябва да отразява в детайлен вид монтажните компоненти,

снимки със страничен изглед и изглед отпред, отразяващи монтажните компоненти,

кратко описание на защитната конструкция, включващо типа на конструкцията, начина за нейното монтиране върху трактора и, когато това е необходимо, информация за обшивката и вътрешната облицовка,

информация за материалите, използвани за изработката на конструкцията, и монтажните елементи на защитната конструкция при преобръщане (виж приложение IV).

3.3.   На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типово одобрение за компонент, се предоставя трактор, представителен за типа трактори, за който е предназначена подлежащата на типово одобрение защитна конструкция. Защитната конструкция трябва да бъде монтирана на трактора.

Освен това, производителят трябва да посочи размерите на гумите, с които са оборудвани или могат да бъдат оборудвани предната и задната ос.

3.4.   Притежателят на типовото одобрение за компонент „ЕИО“ може да поиска разширение на неговия обхват с включване на други типове трактори. Компетентният орган, предоставил първоначалното типово одобрение за компонент „ЕИО“, разрешава разширението на неговия обхват, ако одобрената защитна конструкция и типа/типовете трактори, за който/които е заявено включване в разширения обхват на типовото одобрение, отговарят на следните условия:

масата на трактора без товар, дефинирана в точка 1.4 от приложение III, не е по-голяма с повече от 5 % от използваната за целите на изпитванията контролна маса,

начинът за закрепване и точките на закрепване към трактора са същите,

всички компонентите като калниците и капака на двигателя, които могат да осигуряват опора на защитната конструкция, имат същите якостни качества и същото разположение по отношение на защитната конструкция,

критичните размери и положението на седалката и кормилното колело по отношение на защитната конструкция, както и положението, спрямо защитната конструкция, на точките, които се считат за високоякостни и които биват вземани под внимание за целите на проверката показваща дали зоната около водача е защитена са такива, че тази зона продължава да бъде защитена от конструкцията, след като последната е деформирана от отделните реализирани изпитвания.

4.   МАРКИРОВКИ

Върху всяка защитна конструкция, съответстваща на одобрения тип, трябва да бъдат нанесени следните обозначения:

4.1.1.   Търговският знак или наименование;

4.1.2.   Знак за типово одобрение „ЕИО“ в съответствие с образеца от приложение VII;

4.1.3.   Серийният номер на защитната конструкция;

4.1.4.   Марката и типа/типовете трактор/трактори, за който/които е предназначена защитната конструкция;

4.2.   Цялата тази информация трябва да бъде нанесена върху малка табела.

4.3.   Маркировката трябва да бъде ясна, четлива и незаличима.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДВАРИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ОТНОСНО ИЗПИТВАНЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА, ОПИСАНИ В ПРИЛОЖЕНИЯ III И IV

1.   ПОДГОТОВКА ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗПИТВАНЕ

Тракторът трябва да бъде оборудван със защитната конструкция, установена в нейното обезопасяващо положение. Тракторът трябва да бъде оборудван с гуми от най-високия посочен от производителя диаметър при възможно най-малкото напречно сечение на гумите със съответния диаметър. Гумите не трябва да бъдат напълнени с течност и трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчвано за работа в полеви условия.

Задните колела трябва да бъдат отрегулирани за най-малката възможна колея; предните колела трябва да бъдат отрегулирани за възможно най-близка колея до тази на задните колела. Ако за предните колела са възможни две колеи, които се различават с еднаква величина от най-малката колея на задните колела, се избира по-голямата от въпросните колеи на предните колела.

Всички резервоари на трактора трябва да бъдат напълнени, или течностите трябва да бъдат заменени с еквивалентна маса в съответното положение.

2.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРАНИЧНАТА СТАБИЛНОСТ

Подготвеният по описания по-горе начин трактор се разполага върху хоризонтална плоскост така, че шарнирът на предната ос на трактора или, в случай на съчленен трактор, хоризонталният шарнир между двете оси, да може да се движи свободно.

С помощта на подходящо средство, например крик или лебедка, се накланя онази част от трактора, която е здраво съединена с оста, която понася повече от 50 % от теглото на трактора, като в същото време се извършва непрекъснато измерване на ъгъла на наклона. Този ъгъл трябва да бъде най-малко 38° в момента, в който тракторът e в състояние на нестабилно равновесие върху опиращите земята колела.

Изпитването се провежда веднъж при завъртяно до пълен десен отказ и веднъж при завъртяно до пълен ляв отказ кормилно колело.

3.   ИЗПИТВАНЕ ЗА ПРОВЕРКА НА УСТОЙЧИВОСТТА НА МНОГОКРАТНО ПРЕОБРЪЩАНЕ

3.1.   Общи забележки

Това изпитване има за цел да установи дали монтираната на трактора конструкция за защита на водача може да предотвратява успешно многократното преобръщане на трактора при страничното му катурване по нехоризонтална повърхност с наклон 1 към 1,5.

Доказателства за наличието на устойчивост на многократно преобръщане могат да се осигурят в съответствие с един от двата метода, описани в точки 3.2 и 3.3 по-долу.

3.2.   Демонстриране на устойчивостта на многократно преобръщане в рамките на изпитване с преобръщане

Изпитването с преобръщане се провежда върху наклонена изпитвателна повърхност с дължина най-малко четири метра (виж фигура 1 от приложение V). Повърхността трябва да бъде покрита с 18-сантиметров слой от материал, който при измерване в съответствие с препоръка ASAE № R 313, точка 1 се характеризира с индекс на проникване на конуса А (235 ± 20) или Б (335 ± 20).

Тракторът се накланя странично при нулева начална скорост; за тази цел тракторът се разполага в началото на наклонената изпитвателна повърхност така, че колелата откъм оставащата в долния край страна да опират върху наклонената повърхност и равнината на симетрия на трактора да бъде успоредна на линиите на контура.

След удряне в повърхността на наклонения участък тракторът може да се повдигне спрямо повърхността чрез завъртане около горния ъгъл на защитната конструкция, при което обаче той не трябва да се преобърне. Тракторът трябва да се върне обратно, падайки върху страната, коята първа е ударила наклонената повърхност.

3.3.   Демонстриране на устойчивостта на многократно преобръщане по изчислителния метод

3.3.1.   За целите на установяването на устойчивостта на многократно преобръщане по изчислителния метод трябва да се уточнят следните данни, характеризиращи трактора (виж фигурата в допълнение 2):

H 1

(м):

Височина на центъра на тежестта.

L 3

(м):

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и задната ос.

L 2

(м):

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предната ос.

D 3

(м):

Височина на задните гуми.

D 2

(м):

Височина на предните гуми.

H 6

(м):

Обща височина (височина на точката на удара).

L 6

(м):

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и водещата точка на пресичане на защитната конструкция (предшествано от знак минус, ако въпросната точка лежи пред равнината на центъра на тежестта).

B 6

(м):

Ширина на защитната конструкция.

H 7

(м):

Височина на капака на двигателя.

В 7

(м):

Ширина на капака на двигателя.

L 7

(м):

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предния ъгъл на капака на двигателя.

H 0

(м):

Височина на шарнира на предната ос.

S

(м):

Колея на задните колела.

В 0

(м):

Ширина на задните колела.

D 0

(радиус):

Ъгъл на завъртане на предната ос (от нулево положение до края на хода).

М

(кг):

Маса на трактора.

Q

(кгм2):

Инерционен момент около надлъжната ос през центъра на тежестта.

Сумата от колеята S и ширината на гумите B 0 трябва да бъде по-голяма от ширината на защитната конструкция B 6.

3.3.2.   За целите на изчисленията могат да се извършват следните опростяващи допускания:

неподвижният трактор с балансирана предна ос се катурва по повърхността с наклон 1 към 1,5 в момента, в който центърът на тежестта е вертикално над оста на въртене,

оста на въртене е успоредна на надлъжната ос на трактора и минава през центъра на контактните повърхности на разположените откъм долната страна на наклона предно и задно колело,

тракторът не се плъзга надолу по наклона,

ударът върху повърхността на наклона е частично еластичен при коефициент на еластичност U = 0,2,

сумата от дълбочината на проникване в покритието на наклонената повърхност и деформацията на защитната конструкция е равна на Т = 0,2 м,

няма други компоненти от трактора, които да проникват в покритието на наклонената повърхност.

4.   УСЛОВИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА

Защитната конструкция може да бъде подлагана на описаните в приложения III и IV изпитвания на якостните качества, само ако са били преминати успешно двете изпитвания, описани в точки 2 и 3 от настоящото приложение.

Допълнение 1

Блок-схема за определяне на устойчивостта на многократно преобръщане при странично катурване на тракторите, оборудвани с предно, централно или задно разположени защитни конструкции при преобръщане (ЗКП)

Вариант Б1

:

Точка на удара на ЗКСП зад надлъжно нестабилната равновесна точка

Вариант Б2

:

Точка на удара на ЗКСП до надлъжно нестабилната равновесна точка

Вариант Б3

:

Точка на удара на ЗКСП пред надлъжно нестабилната равновесна точка

Image

Допълнение 2

Фигури относно устойчивостта на многократно преобръщане

Image

Необходими данни за изчисленията при преобръщане на трактор с триосово преобръщане.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

УСЛОВИЯ ОТНОСНО ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ И ТЯХНОТО ЗАКРЕПВАНЕ КЪМ ТРАКТОРИТЕ

1.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ

1.1.   Предназначение на изпитванията

Провежданите с помощта на специални стендове изпитвания имат за цел симулиране на упражняваните върху защитната конструкция натоварвания при преобръщане на тракторите. Тези изпитвания, чието описание се съдържа в приложение IV, предоставят възможност за провеждане на наблюдения върху якостните качества на защитната конструкция и приспособленията за нейното закрепване към трактора, както и якостните качества на всички части от трактора, които предават прилаганото в хода на изпитванията усилие.

1.2.   Методи за изпитване

По преценка на производителя изпитванията могат да се провеждат в съответствие с процедурата за динамично изпитване (виж приложения III A и IV A) или процедурата за статично изпитване (виж приложения III B и IV B).

Двата метода са еквивалентни.

1.3.   Общи правила, отнасящи се до подготовката за изпитванията

1.3.1.   Защитната конструкция трябва да съответства на техническите условия по отношение на серийното производство. Конструкцията трябва да бъде закрепена в съответствие с препоръчвания от производителя метод към един от тракторите, за които същата е предназначена.

За целите на изпитването за определяне на якостните качества по метода на статичното изпитване не е необходим напълно окомплектован трактор; независимо от това защитната конструкция и частите на трактора, към които същата е закрепена, трябва да представляват единна в монтажно отношение система, която по-нататък ще наричаме „агрегат“.

1.3.2.   За целите на статичното и динамичното изпитване агрегатираният трактор трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти, които могат да имат отношение към якостните качества на защитната конструкция, или които могат да бъдат необходими в хода на изпитването за определянето на якостните качества.

Трябва също така да се инсталират компоненти, които могат да създадат опасности в защитената зона, за да може същите да се изследват и да се провери дали са удовлетворени изискванията от точки 3.1 и 3.2 от настоящото приложение.

Трябва да се осигурят в наличност или отразят върху чертежи всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително защитата от неблагоприятни климатични въздействия.

1.3.3.   За целите на изпитването за определяне на якостните качества трябва да се отстранят всички панели и демонтируеми неконструктивни компоненти, за да бъде елиминиран техният принос към укрепването на защитната конструкция.

1.3.4.   Колея

Колеята трябва да бъде отрегулирана така, че доколкото това е възможно, защитната конструкция да не упражнява натиск върху гумите в хода на изпитванията за определяне на якостните качества. Ако тези изпитвания се провеждат в съответствие с процедурата за статично изпитване, трябва да се осигури възможност за демонтирането на колелата.

1.4.   Контролна маса на трактора

Контролната маса „mt“, използвана във формулите (виж приложения IV A и IV Б) за целите на пресмятането на височината на спускане на махалообразния товар, енергиите на натиска и смачкващите сили, трябва да бъде поне равна на масата, дефинирана в точка 2.4 от приложение I към Директива 74/150/ЕИО на Съвета (т.е. като се изключи масата на „незадължителните“ принадлежности, но се включи масата на охлаждащата течност, маслата, горивото, инструментите и водача) плюс масата на защитната конструкция минус 75 килограма. Не са включени „незадължителните“ предна или задна тежест, пълнежът за гумите, натоварените инструменти, натовареното оборудване или различните компоненти със специално предназначение.

2.   ИЗПИТВАНИЯ

2.1.   Последователност на изпитванията

Последователността на изпитванията, без това да бъде в ущърб на допълнителните изпитвания, посочени в точка 1.6 от приложение IV A и точки 1.6 и 1.7 от приложение IV Б, е както следва:

2.1.1.   Изпитване на удар (динамични изпитвания) или натиск (статични изпитвания) в задната част на защитната конструкция (виж точка 1.1 от приложения IV A и IV Б).

2.1.2.   Изпитване на смачкване в задната част (динамични или статични изпитвания) (виж точка 1.4 от приложения IV A и IV Б).

2.1.3.   Изпитване на удар (динамични изпитвания) или натиск (статични изпитвания) в предната част на защитната конструкция (виж точка 1.2 от приложения IV A и IV Б).

2.1.4.   Изпитване на удар (динамични изпитвания) или натиск (статични изпитвания) отстрани върху защитната конструкция (виж точка 1.3 от приложения IV A и IV Б).

2.1.5.   Изпитване на смачкване в предната част на защитната конструкция (динамични или статични изпитвания) (виж точка 1.5 от приложения IV A и IV Б).

2.2.   Общи изисквания

2.2.1.   Ако в хода на изпитването, която и да било част от защитното оборудване се разруши или измести, изпитването трябва да се проведе отново.

2.2.2.   По време на изпитванията не може да се извършва ремонт или регулиране на трактора или защитната конструкция.

2.2.3.   В хода на изпитването лостът на скоростната кутия на трактора се намира в неутрално положение, а спирачките са освободени.

2.2.4.   Ако тракторът е оборудван със система за окачване между корпуса на трактора и колелата, в хода на изпитванията същата трябва да бъде блокирана.

2.2.5.   Избраната за нанасянето на първия удар страна от задната част на защитната конструкция (в случаите на динамично изпитване) или избраната за прилагането на първата сила на натиска страна от задната част на защитната конструкция (в случаите на статично изпитване) трябва да бъде такава, че да предполага, по мнението на отговарящите за изпитванията органи, нанасянето на поредица от удари или прилагането на поредица от сили на натиска при възможно най-неблагоприятни за защитната конструкция условия. Страничният удар или натиск и задният удар или натиск трябва да се прилагат от различни страни спрямо надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натиск трябва да се прилага от същата страна спрямо надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, както страничния удар или натиск.

2.3.   Допустими отклонения при измерванията

2.3.1.   Линейни размери: ±3 мм.

С изключение на:

за деформацията на гумите: ±1 мм,

за деформацията на защитната конструкция в хода на хоризонталния натиск: ±1 мм,

за всяко от двете измервания на височината на спускане на махалообразния товар: ±1 мм.

2.3.2.   Маси: ±1 %.

2.3.3.   Сили: ±2 %.

2.3.4.   Ъгли: ± 2°.

3.   УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ

Счита се, защитна конструкция, за която е подадено заявление за типово одобрение за компонент „ЕИО“, е удовлетворила изискванията по отношение на якостните качества, ако отговаря на следните условия:

3.1.1.   След всяко частично изпитване по защитната конструкция не трябва има пукнатини или скъсвания по смисъла на точка 3.1 от приложения IV A и IV Б. Ако в хода на едното от изпитванията се появят съществени пукнатини или скъсвания, веднага се провежда допълнително изпитване в съответствие с приложение IV A или приложение IV Б.

3.1.2.   В рамките на изпитванията никоя от частите на защитната конструкция не трябва да прониква в защитената зона, определена в точка 2 от приложения IV A и IV Б.

3.1.3.   В рамките на изпитванията никоя от частите на защитената зона не трябва да остава извън обхвата на защитната конструкция, определен в точка 3.2 от приложения IV A и IV Б.

3.1.4.   Еластичната деформация, измерена в съответствие с точка 3.3 от приложения IV A и IV Б, трябва да бъде по-малка от 250 мм.

3.2.   Не трябва да има принадлежности, които създават рискове за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да причинят нараняване на водача в случай на преобръщане на трактора, или части или принадлежности които да заклещят водача, например като притиснат крака или ходилото му, в резултат на деформациите на конструкцията.

4.   ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА

Изпитвателният протокол се прилага към сертификата за типово одобрение за компонент „ЕИО“, посочен в приложение VIII.

Образец на протокола е показани в приложение VI.

Протоколът трябва да съдържа:

4.1.1.   Общо описание на формата и конструкцията на защитната конструкция (обикновено в мащаб най-малко 1: 20 за чертежите с общо предназначение и 1: 25 за чертежите на закрепващите компоненти). Върху чертежите трябва да бъдат обозначени основните размери; външните размери на трактора, оборудван със защитната конструкция; основните вътрешни размери и информация за средствата за нормално влизане и излизане и напускане на трактора в аварийни обстоятелства, когато това е необходимо; информация за отоплителната и вентилационната система, когато това е необходимо.

4.1.3.   Кратко описание на вътрешната облицовка.

4.2.   Протоколът трябва да идентифицира ясно типа на трактора (модел, тип, търговско наименование и др.), който се използва за целите на изпитването, и типовете, за които е предназначена защитната конструкция.

4.3.   При разширение на обхвата на типовото одобрение за компонент „ЕИО“ с включване на други типове трактори изпитвателният протокол трябва да съдържа точно позоваване на протокола за първоначалното типово одобрение за компонент „ЕИО“, както и точна информация за изискванията, съдържащи се в точка 3.4 от приложение I.

А.   Изпитвателен уред и оборудване за динамичните изпитвания

1.   МАХАЛООБРАЗЕН ТОВАР

1.1.   Махалообразният товар е окачен с помощта на две вериги или метални въжета на осови точки на разстояние не по-малко от шест метра над земната повърхност. Осигуряват се начини за независимо регулиране на височината на окачването на товара и ъгъла между товара и поддържащите го вериги или метални въжета.

1.2.   Масата трябва да бъде 2 000 ± 20 килограма, без масата на веригите или металните въжета, която не трябва да превишава 100 килограма. Дължината на страните на стената на удара е 680 ± 20 мм (виж фигура 4 от приложение V). Товарът трябва да бъде инсталиран така, че положението на неговия център на тежестта да остава постоянно и да съвпада с геометричния център на паралелепипеда.

1.3.   Паралелепипедът се свързва със система, която го изтегля назад с помощта на освобождаващ механизъм с мигновено действие, който е проектиран и разположен така, че да предоставя възможност на махалообразния товар да се освобождава без паралелепипедът да се колебае около хоризонталната си ос перпендикулярно на равнината на колебанията на махалото.

2.   ОКАЧВАНЕ НА МАХАЛООБРАЗНИЯ ТОВАР

Осовите точки за окачване на махалообразния товар трябва да бъдат здраво фиксирани така, че изместването им в която и да било посока да не бъде по-голямо от 1 % от височината на спускане на махалото.

3.   ЗАКРЕПВАНЕ

3.1.   Закрепващите релси с необходимото отстояние и покриващи необходимата площ за целите на закрепването на трактора във всички илюстрирани случаи (виж Фигури 5, 6 и 7 от приложение V) трябва да бъдат здраво свързани с устойчива и монтирана под махалообразния товар основа.

3.2.   Тракторът се привързва към релсите с помощта на метално въже със снопове с кръгло напречно сечение, влакнеста сърцевина с конструкция 6 × 19 в съответствие с ISO 2408 и номинален диаметър 13 мм. Металните снопове имат гранична якост на скъсване 1 770 Mpa.

3.3.   Централният шарнир в случаите на съчленен трактор се поддържа и закрепва според спецификата на отделните изпитвания. За изпитването на страничен удар шарнирът трябва да се подпре от противоположната на удара страна. Предните и задните колела могат да не бъдат на една линия, ако това улеснява закрепването на металните въжета по подходящ начин.

4.   ПОДПОРА И ГРЕДА ЗА КОЛЕЛАТА

4.1.   За подпора за колелата в хода на изпитванията за определяне на устойчивостта на удар (виж Фигури 5, 6 и 7 от приложение V) се използва греда от мека дървесина с квадратно напречно сечение със страна 150 мм.

4.2.   Към земната повърхност се закрепва греда от мека дървесина така, че да фиксира джантата на колелото, което е разположено откъм противоположната на удара страна така, както е показано на фигура 7 от приложение V.

5.   ПОДПОРИ И ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ПРИВЪРЗВАНЕ НА СЪЧЛЕНЕНИТЕ ТРАКТОРИ

5.1.   При съчленените трактори се използват допълнителни подпори и приспособления за привързване. Тяхното предназначение се свежда до гарантиране на якостните качества на частта от трактора, върху която е монтирана защитната конструкция, съизмерима с якостните качества при несъчленения трактор.

5.2.   В приложение IV A се съдържа конкретна допълнителна информация за изпитванията за определяне на устойчивостта на удар и смачкване.

6.   НАЛЯГАНЕ И ДЕФОРМАЦИЯ НА ГУМИТЕ

6.1.   Гумите на трактора не трябва да бъдат запълнени с течност и трябва да бъдат напомпани до наляганията, предписани от производителя на тракторите за работа в полеви условия.

6.2.   Приспособленията за привързване трябва да се натягат за всеки конкретен случай дотолкова, че преди натяганетодеформацията на гумите да е равна на 12 % от височината им.

7.   СТЕНД ЗА ИЗПИТВАНЕТО НА СМАЧКВАНЕ

Показаният на фигура 8 от приложение V изпитвателен стенд трябва да може да упражнява насочено надолу усилие върху защитната конструкция посредством здрава греда с ширина приблизително 250 мм, свързана с механизма за прилагане на натиска посредством сферични шарнирни съединения. За осите се осигуряват подходящи подпори, чрез което се елиминира влиянието на силата на смачкване върху гумите на трактора.

8.   ИЗМЕРВАТЕЛЕН УРЕД

8.1.   Устройство, съответстващо на илюстрираното на фигура 9 от приложение V, за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и постоянната деформация).

8.2.   Уред, с който се проверява дали защитната конструкция е проникнала в защитената зона и дали в хода на изпитването последната е останала в границите на предоставената от конструкцията защита (виж точка 3.2 от приложение IV A).

Б.   Изпитвателен уред и оборудване за статичните изпитвания

1.   СТАТИЧЕН ИЗПИТВАТЕЛЕН СТЕНД

1.1.   Стендът за целите на статичното изпитване трябва да предоставя възможност за упражняване на хоризонтални натоварвания или натиск върху защитната конструкция.

1.2.   Трябва да се вземат мерки за гарантиране на равномерното разпределение на натиска перпендикулярно на направлението на натиска и по протежението на пояс с дължина, кратна на 50 в диапазона между 250 и 700 мм. Твърдият пояс трябва да бъде с вертикален размер на челната повърхност, равен на 150 мм. Ръбовете на пояса, които са в контакт със защитната конструкция, трябва да бъдат закривени при максимален радиус 50 мм.

1.3.   Опората трябва да може да се регулира за какъвто и да било ъгъл спрямо направлението на натиска така, че да може да следва ъгловите отклонения на товароносещата повърхност на конструкцията в процеса на деформацията на конструкцията.

1.4.   Направление на натиска (отклонение спрямо хоризонталата и вертикалата )

в началото на изпитването, при нулево натоварване: ± 2°,

в хода на изпитването, с натоварване: 10° над и 20° под хоризонталата направление.

Тези отклонения трябва да бъдат свеждани до възможния минимум.

1.5.   Скоростта на деформацията трябва да бъде достатъчно малка (по-малка от 5 мм/сек), така, че във всеки един момент натискът да може да се възприема като „статичен“.

2.   УРЕД ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА, ПОГЪЛНАТА ОТ ЗАЩИТНАТА КОНСТРУКЦИЯ

2.1.   Начертава се кривата, показваща зависимостта между силата и деформацията, от която може да се определи погълнатата от защитната конструкция енергия. Не съществува необходимост от измерване на силата и деформацията в точката, в която натискът се прилага върху защитната конструкция; „силата“ и „деформацията“ обаче трябва да бъдат измервани едновременно и сълинейно.

2.2.   Изходният момент на измерванията на деформацията трябва да бъде подбран така, че да се вземат под внимание само енергията, погълната от конструкцията и/или деформацията на някои части на трактора. Погълнатата при деформацията и/или приплъзването на закрепването енергия не се взема под внимание.

3.   НАЧИНИ ЗА ЗАКРЕПВАНЕ НА ТРАКТОРА КЪМ ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ

3.1.   Закрепващите релси с необходимото отстояние и покриващи необходимата площ за закрепването на трактора във всички илюстрирани случаи трябва да бъдат здраво съединени с устойчива основа в близост до изпитвателния стенд.

3.2.   Тракторът се закрепва към релсите с помощта на подходящи за целта средства (плочи, клинове, метални въжета, крикове и т.н.) така, че да не може да се измества в хода на изпитванията. Удовлетворяването на това изискване се проверява в процеса на прилагане на натиска с помощта на обичайни устройства за измерване на дължина.

Ако тракторът се измества, цялото изпитване трябва да се повтори, освен ако системата за измерване на деформацията, използвана при начертаването на кривата на зависимостта между силата и деформацията, е свързана към трактора.

4.   СТЕНД ЗА ИЗПИТВАНЕ НА СМАЧКВАНЕ

4.1.   Показаният на фигура 8 от приложение V изпитвателен стенд трябва да може да упражнява насочено надолу усилие върху защитната конструкция посредством здрава греда с ширина приблизително 250 мм, свързана с механизма за прилагане на натиска посредством сферични шарнирни съединения. За осите се осигуряват подходящи подпори, чрез което се елиминира влиянието на силата на смачкване върху гумите на трактора.

5.   ДРУГИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ

5.1.   Устройство, съответстващо на илюстрираното на фигура 9 от приложение V, за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и постоянната деформация).

5.2.   Уред, с който се проверява дали защитната конструкция е проникнала в защитената зона и дали в хода на изпитването последната е останала в границите на предоставената от конструкцията защита (виж точка 3.2 от приложение IV Б).

В.   ОБОЗНАЧЕНИЯ

mt (кг)

:

контролна маса на трактора, дефинирана в точка 1.4 от настоящото приложение.

D(мм)

:

деформация на конструкцията в точката на удара (динамични изпитвания) или в точката и на равнището на прилагането на натиска (статични изпитвания)

H(мм)

:

височина на спускане на махалообразния товар

F (N) (Нютона)

:

статична сила на натиска

Fmax

:

максимална статична сила на натиска, наблюдавана в процеса на натоварването с изключение на пренатоварването

F′ (N)

:

сила на натиска, съответстваща на E′i

F-D

:

сила/деформация

Eis (J) (Джаула)

:

входна енергия, която трябва да бъде погълната в процеса на натиска отстрани

Eii (Джаула)

:

входна енергия, която трябва да бъде погълната в процеса на надлъжния натиск

Fv (Нютона)

:

вертикална сила на смачкване

Ei (Джаула)

:

погълната енергия на деформиране. Участък,разположен под кривата F-D (виж фигура 10а от приложение V)

E′i (Джаула)

:

погълната енергия на деформиране след допълнително приложения натиск след появата на пукнатини или скъсвания (виж Фигури 10б и 10в от приложение V)

Ea (Джаула)

:

погълната енергия на деформиране в момента на снемането на натиска. Участък, включен във вътрешността на кривата F-D (виж фигура 10б от приложение V)

E″i (Джаула)

:

погълната енергия на деформиране в рамките на изпитването с пренатоварване когато натискът се снема преди началото на въпросното изпитване с пренатоварване. Участък, разположен под кривата F-D (виж фигура 10в от приложение V).


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ИЗПИТВАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА

А.   Динамични изпитвания

1.   ИЗПИТВАНИЯ НА УДАР И СМАЧКВАНЕ

1.1.   Удар отзад

1.1.1.   Тракторът се разполага по такъв начин по отношение на махалообразния товар, че товарът да удря защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са под ъгъл спрямо вертикалната равнина, равен на mt/100 при максимум 20°, освен ако в хода на деформациятазащитната конструкция образува в точката на контакта по-голям ъгъл спрямо вертикалата. В този случай челната равнина на удара на махалото се регулира с помощта на допълнителна опора така, че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максималната деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават под ъгъла, определен по-горе.

Регулира се височината на окачване на махалото и се извършва необходимото за предотвратяването на въртенето на махалото около точката на контакта.

Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на задно преобръщане на трактора, като това обикновено е горният край. Положението на центъра на тежестта на махалото трябва да бъде на една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща външния край на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на удара върху нея, без това да е свързано с каквото и да било укрепване на конструкцията.

1.1.2.   Тракторът се привързва към земната повърхност с помощта на четири метални въжета, по едно във всеки от краищата на двете оси, разположени както е показано на фигура 5 от приложение V. Предната и задната точка на закрепване са разположени на такова разстояние, че металните въжета да образуват ъгъл по-малък от 30° със земната повърхност. Освен това задните точки на привързване трябва да бъдат разположени така, че точката на сходимост на двете метални въжета да бъде монтирана във вертикалната равнина, в която се движи центърът на тежестта на махалото.

Металните въжета трябва да бъдат натегнати така, че гумите да претърпяват деформациите, посочени в точка 6.2 от приложение III A.

При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя пред и плътно до задните колела, след което се фиксира към земната повърхност.

1.1.3.   Ако тракторът е от съчленен тип, точката на съчленяването трябва да бъде освен това подпряна с дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 мм и здраво закрепена към земната повърхност.

1.1.4.   Махалообразният товар трябва да бъде изтеглен назад така, че височината на неговия център на тежестта да надминава височината на центъра на тежестта, която би имал в момента на удар със сила, изчислена по едната от следните две формули, като изборът им се определя от контролната маса на подложения на изпитване агрегат:

H= 25 + 0,07 mt за агрегати с относимо тегло по-малко от 2 000 кг,

H= 125 + 0,02 mt за агрегати с относимо тегло по-голямо от 2 000 кг.

След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.

1.2.   Удар отпред

1.2.1.   Тракторът се разполага по такъв начин по отношение на махалообразния товар, че товарът удря защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са под ъгъл спрямо вертикалната равнина равен на mt/100 при максимум 20°, освен ако в хода на деформацията защитната конструкция образува в точката на контакта по-голям ъгъл спрямо вертикалата. В този случай челната равнина на удара на махалото се регулира с помощта на допълнителна опора така, че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максималната деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават под ъгъла, определен по-горе.

Регулира се височината на окачване на махалото и се извършва необходимото за предотвратяването на въртенето на махалото около точката на контакта.

Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на движещия се напред трактор, като това обикновено е горният край. Положението на центъра на тежестта на товара трябва да бъде на една шеста от ширината от горната част на защитната конструкция навътре от вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и допираща външния край на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на удара върху нея, без това да е свързано с каквото и да било укрепване на конструкцията.

1.2.2.   Тракторът се привързва към земната повърхност с помощта на четири метални въжета, по едно във всеки от краищата на двете оси, разположени както е показано на фигура 6 от приложение V. Предната и задната точка на закрепване са разположени на такова разстояние, че металните въжета да образуват ъгъл по-малък от 30° със земната повърхност. Освен това задните точки на привързване трябва да бъдат разположени така, че точката на сходимост на двете метални въжета да бъде монтирана във вертикалната равнина, в която се движи центърът на тежестта на махалото. Металните въжета трябва да бъдат натегнати така, че гумите да претърпяват деформациите, посочени в точка 6.2 от приложение III A. При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя пред и плътно до задните колела, след което се фиксира към земната повърхност.

1.2.3.   Ако тракторът е от съчленен тип, точката на съчленяването трябва да бъде освен това подпряна с дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 мм и здраво привързана към земната повърхност.

1.2.4.   Махалообразният товар трябва да бъде изтеглен назад така, че височината на неговия център на тежестта да надминава височината на центъра на тежестта, която би имал в момента на удар със сила, изчислена по едната от следните две формули, като изборът им се определя от контролната маса на подложения на изпитване агрегат:

H= 25 + 0,070 mt за агрегати с относимо тегло по-малко от 2 000 кг,

H= 125 + 0,020 mt за агрегати с относимо тегло по-голямо от 2 000 кг.

След това махалото се освобождава, за да нанесе удар върху защитната конструкция.

1.3.   Удар отстрани

1.3.1.   Тракторът се разполага по такъв начин по отношение на махалообразния товар, че товарът да удря защитната конструкция, когато удрящата повърхност на товара и поддържащите вериги или метални въжета са вертикални, освен ако в хода на деформацията, защитната конструкция образува в точката на контакта ъгъл по-малък от 20 градуса спрямо вертикалата.

В този случай челната равнина на удара на товара се регулира с помощта на допълнителна опора така, че да стане успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максималната деформация, при което поддържащите вериги или метални въжета остават вертикални при удара.

Регулира се височината на окачване на товара и се предприемат необходимите стъпки за предотвратяването на въртенето на товара около точката на контакта.

Точката на удара представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на трактора.

1.3.2.   Колелата на трактора откъм страната, върху която се нанася удара, се привързват към земната повърхност с метални въжета, прекарани през съответните краища на предната и задната ос. Металните въжета се натягат така, че да се получат стойностите за деформацията на гумите, посочени в точка 6.2 от приложение III A.

При натегнати въжета застопоряващата греда се поставя върху земната повърхност, плътно подпираща гумите откъм страната, срещуположна на страната, в която се нанася ударът, след което същата се фиксира към земната повърхност. Може да се наложи да се използват две греди или два клина, ако външните повърхности на предната и задната гума не лежат в една и съща вертикална равнина.

След това подпората се разполага така, както е показано на фигура 7 от приложение V, фиксирайки джантата на най-натовареното колело откъм противоположната страна на удара, плътно опряна в джантата, след което подпората се фиксира в своята основа.

Дължината на подпората се избира така, че същата да образува ъгъл 30 ± 3° със земната повърхност, когато е монтирана така, че да подпира джантата. Освен това, нейната дължина трябва да бъде по възможност между 20 и 25 пъти по-голяма от нейната дебелина, а дебелината — между два и три пъти по-малка от нейната ширина. В двата си края подпората трябва да бъде оформена така, както това е показано в подробности на фигура 7 от приложение V.

1.3.3.   Ако тракторът е от съчленен тип, точката на съчленяването трябва да бъде освен това подпряна с дървен блок с квадратно напречно сечение със страна най-малко 100 мм и странично подпряна с приспособление, аналогично на предвиденото приспособление за подпиране на задното колело. След това точката на съчленяването се привързва здраво към земната повърхност.

1.3.4.   Махалообразният товар трябва да бъде изтеглен назад така, че височината на неговия център на тежестта да надминава височината на центъра на тежестта, която би имал в момента на удар със сила, изчислена по едната от следните две формули, като изборът им се определя от контролната маса на подложения на изпитване агрегат:

Formula

за агрегати с относимо тегло по малко от 2 000 кг

Formula

за агрегати с относимо тегло по голямо от 2 000 кг,

където Bb е максималната външна ширина на защитната конструкция, а В е минималната обща ширина на трактора.

1.4.   Смачкване отзад

Гредата се разполага върху задния/задните най-горен/горни конструктивен/конструктивни елемент/елементи, при което резултантната на силите на смачкването се намира в равнината на симетрия на трактора.

Прилага се усилие Fv = 20 mt.

Ако задната част на покрива на защитната конструкция не може да устои на пълното смачкващо усилие, прилагането на усилието продължава докато покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с онази част от задната част на трактора, която е в състояние да удържи масата на превозното средство в случай на преобръщане. След това усилието се премахва и се извършва реконфигуриране на трактора или усилието на натиска така, че гредата да бъде над онази точка от защитната конструкция, която би поддържала трактора в случай на пълно преобръщане.

След това се прилага усилието Fv. Усилието се прилага в продължение на най-малко пет секунди след прекратяването на видимо доказуемата деформация.

1.5.   Смачкване отпред

Гредата се разполага върху предния/предните най-горен/горни конструктивенконструктивни елемент/елементи, при което резултантната на силите на смачкването се намира в равнината на симетрия на трактора.

Прилага се усилие Fv = 20 mt.

Когато предната част на покрива на защитната конструкция не може да устои на пълното смачкващо усилие, прилагането на усилието продължава докато покривът се деформира така, че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с онази част от предната част на трактора, която е в състояние да удържи масата на превозното средство в случай на преобръщане. След това усилието се премахва и се извършва реконфигуриране на трактора или усилието на натиска така, че гредата да бъде над онази точка от защитната конструкция, която ще поддържа трактора в случай на пълно преобръщане.

След това се прилага усилието Fv. Усилието се прилага в продължение на най-малко пет секунди след прекратяването на видимо доказуемата деформация.

1.6.   Допълнителни изпитвания

Ако в хода на изпитването за определяне на устойчивостта на смачкване се появят пукнатини или скъсвания, които могат да се считат за съществени, веднага след изпитването, в рамките на което е била констатирана появата на пукнатините и скъсванията, се провежда второ аналогично изпитване за определяне на устойчивостта на смачкване при големина на усилието 1.2 Fv.

2.   ЗАЩИТЕНА ЗОНА

Защитената зона е показана на Фигури 2а, 2б, 2в, 2г и 2д от приложение V.

Защитената зона се дефинира чрез:

2.1.1.   Вертикалната контролна равнина, обикновено надлъжна на трактора и минаваща през контролната точка на седалката и средата на кормилното колело; при ударите равнината трябва да може да се измества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело, но да остава перпендикулярна спрямо подовата повърхност на трактора или защитната конструкция, ако последната е подвижно монтирана.

2.1.2.   Съдържащата се в контролната равнина контролна линия, която минава през контролната точка на седалката и първата точка от периферията на кормилното колело, която тя пресича, когато се отнася към хоризонталната равнина.

Защитената зона се ограничава от следните равнини, при положение, че тракторът е разположен върху хоризонтална повърхност, а когато кормилното колело е регулируемо, то се поставя в средно положение на управление.

2.2.1.   Две вертикални равнини на разстояние 250 мм от двете страни на контролната равнина, при което вертикалните равнини продължават с 300 мм нагоре хоризонталната равнина, минаваща през контролната точка на седалката и надлъжно на най-малко 550 мм пред вертикалната равнина, перпендикулярна на контролната равнина и минаваща на разстояние 350 мм пред контролната точка на седалката.

2.2.2.   Две вертикални равнини на разстояние 200 мм от двете страни на контролната равнина, при което вертикалните равнини продължават с 300 мм нагоре хоризонталната равнина, минаваща през контролната точка на седалката и надлъжно на разстоянието, дефинирано в точка 2.2.11, спрямо вертикалната равнина, перпендикулярна на контролната равнина и минаваща на разстояние 350 мм пред контролната точка на седалката.

2.2.3.   Наклонена равнина, перпендикулярна на контролната равнина, разположена на 400 мм над контролната линия и успоредна на тази линия, излизаща назад до точката, където същата пресича вертикалната равнина, която е перпендикулярна на контролната равнина и която минава през контролната точка на седалката.

2.2.4.   Наклонена равнина, перпендикулярна на контролната равнина и опираща в горната част на облегалката на седалката, която пресича предходната равнина в най-задния и край.

2.2.5.   Вертикална равнина, перпендикулярна на контролната равнина, минаваща на разстояние най-малко 40 мм пред кормилното колело и на разстояние най-малко 900 мм пред контролната точка на седалката.

2.2.6.   Криволинейна повърхност, чиято ос е перпендикулярна на контролната равнина, с радиус 150 мм и опираща тангентно в равнините, определени в точки 2.2.3 и 2.2.5.

2.2.7.   Две успоредни наклонени равнини, минаващи през горните краища на равнините, дефинирани в точка 2.2.1, при което наклонената равнина откъм страната, където се нанася ударът, е на разстояние не по-малко от 100 мм от контролната равнина над защитената зона.

2.2.8.   Хоризонтална равнина, минаваща през контролната точка на седалката.

2.2.9.   Две части от вертикалната равнина, перпендикулярна на контролната равнина и минаваща на разстояние 350 мм пред контролната точка на седалката, при което двете части от равнината съединяват съответно най-задните краища на равнините, дефинирани в точка 2.2.1, предните краища на наклонените равнини, дефинирани в точка 2.2.2.

2.2.10.   Две части от хоризонталната равнина, минаваща на разстояние 300 мм над контролната точка на седалката, при което двете части от равнината съединяват съответно най-горните краища на вертикалните равнини, дефинирани в точка 2.2.2, с най-долните краища на наклонените равнини, дефинирани в точка 2.2.7.

2.2.11.   Криволинейна повърхност, чиято образуваща линия е перпендикулярна на контролната равнина и опира в задната част на облегалката на седалката.

2.3.   Положение на седалката и контролна точка на седалката

2.3.1.   Контролна точка на седалката

2.3.1.1.   Контролната точка се установява с помощта на системата, илюстрирана на Фигури 3а и 3б от приложение V. Системата се състои от дъска за седлото и две дъски за облегалката на седалката. Долната дъска от комплекта за облегалката е съчленена в седалищната зона (А) и зоната на кръста (Б), при което точката на съчленяването (Б) може да се регулира по височина.

2.3.1.2.   Контролната точка се определя като точка от надлъжната равнина на симетрия на седалката, където се пресичат тангенциалната равнина на долната дъска и хоризонталната равнина. Хоризонталната равнина пресича долната повърхност на дъската за седлото на 150 мм напред по гореспоменатата тангента.

2.3.1.3.   Системата се разполага върху седалката. След това върху системата се прилага сила 550 Нютона в точка на 50 мм пред точката на съчленяването (А), като двете дъски за облегалката трябва да бъдат притиснати леко тангенциално към облегалката.

Ако не е възможно да се определят категорични тангенти по отношение на всеки от участъците на облегалката (над и под лумбалната зона), трябва да се предприемат следните действия:

2.3.1.4.1.   Когато не може да се определи категорична тангента по отношение на долния участък, долната част от дъските за облегалката се притиска вертикално спрямо облегалката.

2.3.1.4.2.   Когато не може да се определи категорична тангента по отношение на горния участък, точката на съчленяването (Б) се фиксира на височина 230 мм над долната повърхност на дъската за седлото, при което дъската за облегалката става перпендикулярна на дъската за седлото. След това двете дъски за облегалката се притискат леко тангенциално към облегалката.

2.3.2.   Положение и регулиране на седалката за определяне на положението на контролната точка на седалката

2.3.2.1.   Ако положението на седалката е регулируемо, седалката трябва да се установи в задно и крайно горно положение.

2.3.2.2.   Ако наклонът на облегалката и седлото е регулируем, последните се регулират така, че контролната точка да бъде в своето задно и крайно горно положение.

2.3.2.3.   Ако седалката е оборудвана с окачване, последното трябва да бъде блокирано в средното положение от хода си, освен ако това не противоречи на ясно оповестените инструкции на производителя на седалките. Ако такива инструкции съществуват, същите трябва да бъдат съблюдавани.

3.   ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ

3.1.   Счупвания и пукнатини

След всяко измерване всички конструктивни елементи, съединения и скрепителни системи се подлагат на визуален оглед за наличие на счупвания или пукнатини, като не се вземат под внимание малките пукнатини в частите с второстепенно значение.

Не се вземат под внимание скъсванията, причинени от ръбовете на махалообразния товар.

3.2.   Защитена зона

3.2.1.   В рамките на изпитването се извършва оглед, за да се установи има ли части от защитната конструкция, които да са проникнали в защитената зона около седалката на тракториста, дефинирана в точка 2 от настоящото приложение.

3.2.2.   Освен това се извършва оглед, за да се установи има ли части от защитената зона, които да са излезли извън осигурения от конструкцията защитен обхват. В тази връзка се счита, че защитената зона е извън осигурения от защитната конструкция при преобръщане обхват, ако има части от нея, които са влезли в контакт с плоска земна повърхност в случай, че тракторът се е преобърнал в посоката, от която е дошъл ударът. За тази цел се допуска, че размерите на предните и задните гуми и величината на колеята са най-малките по спецификация на производителя. Освен това ако тракторът е оборудван с високоякостна секция, корпус или друго твърдо тяло, разположено зад седалката на тракториста, това тяло трябва да бъде разглеждано като защитена точка в случай на странично или задно преобръщане. Височината на тази задна конструкция над контролната точка на седалката обаче трябва да бъде по-малка от 500 мм (виж фигура 2е от приложение V).

Освен това конструкцията трябва да бъде достатъчно яка и здраво закрепена към задната част на трактора. Монтираната на трактора конструкция трябва да може да устои, без да се разрушава, на силата на натиска, която ще бъде дефинирана в рамките на процедура за привеждане в съответствие с техническия прогрес, шест месеца преди началото на прилагането на директивата, и придружена от подробни указания за провеждането на съответните изпитвания; натискът ще се прилага хоризонтално в точката, която с най-голяма вероятност би се ударила в земята първа в случай на преобръщане на трактора.

3.3.   Еластична деформация

Еластичната деформация се измерва на 900 мм над контролната точка на седалката във вертикалната равнина, минаваща през точката на удара. За целите на това измерване се използва уред, подобен на показания на фигура 9 от приложение V.

3.4.   Постоянна деформация

Величината на постоянната деформация на защитната конструкция се регистрира след последното изпитване на смачкване. За тази цел, преди началото на изпитването се отбелязва положението на основните конструктивни елементи на защитната конструкция при преобръщане по отношение на контролната точка на седалката.

Б.   Статични изпитвания

1.   ИЗПИТВАНИЯ НА НАТИСК И СМАЧКВАНЕ

1.1.   Натиск отзад

1.1.1.   Натискът се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора.

Точката на прилагането на натиска представлява онази част от защитната конструкция, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на задно преобръщане на трактора, като това обикновено е горният край. Вертикалната равнина, в която лежи прилагания натиск, се намира на разстояние една трета от външната ширина на горната част на конструкцията от равнината на симетрията.

Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на натиска върху нея, без това да е свързано с каквото и да било укрепване на конструкцията.

1.1.2.   Агрегатът се привързва към земната повърхност както е описано в точка 3 от приложение III Б.

1.1.3.   Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко:

Formula

1.2.   Натиск отпред

1.2.1.   Натискът се прилага хоризонтално във вертикалната равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора, и монтирана на разстояние от една трета от външната ширина на горната част на защитната конструкция.

Точката на прилагането на натиска представлява онази част от защитната конструкция при преобръщане, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земната повърхност в случай на странично преобръщане на движещия се напред трактор, като това обикновено е горният край.

Ако конструкцията е закривена или изпъкваща във въпросната точка, трябва да се добавят клинове, които дават възможност за прилагане на натиска върху нея, без това да е свързано с каквото и да било укрепване на конструкцията.

1.2.2.   Агрегатът се привързва към земната повърхност както е описано в точка 3 от приложение III Б.

1.2.3.   Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко:

Formula

1.3.   Натиск отстрани

1.3.1.   Страничният натиск се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на равнината на симетрия на трактора.

Точката на прилагане на натиска е онази част от защитната конструкция при преобръщане, която с най-голяма вероятност първа би се ударила в земята първа в случай на странично преобръщане, като това обикновено е горният край.

1.3.2.   Агрегатът се привързва към земната повърхност както е описано в точка 3 от приложение III Б.

1.3.3.   Погълнатата енергия от защитната конструкция в хода на изпитването трябва да бъде най-малко:

Formula

където Bb е максималната външна ширина на защитната конструкция, а B е минималната обща ширина на трактора.

1.4.   Смачкване отзад

Всички условия са еднакви с посочените в точка 1.4 от приложение IV A.

1.5.   Смачкване отпред

Всички условия са еднакви с посочените в точка 1.5 от приложение IV A.

1.6.   Изпитване на пренатоварване (допълнително изпитване)

1.6.1.   Ако силата намалява с повече от 3 % в рамките на последните 5 % от деформацията, достигната при поглъщането на необходимата енергия от конструкцията (виж фигура 10б), се провежда изпитване на пренатоварване.

Изпитването на пренатоварване предвижда постепенно увеличаване на хоризонталния натиск при стъпка 5 % от първоначалната необходима енергия до максимум 20 % от добавената енергия (виж фигура 10в).

1.6.2.1.   Резултатите от изпитването на пренатоварване са удовлетворителни, ако след всяко увеличаване със съответно 5 %, 10 % и 15 % на необходимата енергия, силата намалява с по-малко от 3 % при стъпка 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.

1.6.2.2.   Резултатите от изпитването на пренатоварване са удовлетворителни, ако след като конструкцията е погълнала 20 % от добавената енергия, силата е по-голяма от 0,8 Fmax.

1.6.2.3.   По време на изпитването на пренатоварване се допускат допълнителни пукнатини или скъсвания и/или нарушаване на защитата или липса на защита в зоната около водача в резултат на еластичната деформация. След снемането на натиска обаче конструкцията не трябва да прониква в зоната около водача, която трябва да бъде напълно защитена.

1.7.   Изпитване на смачкване

Ако в хода на изпитването на смачкване се появят пукнатини или скъсвания, които могат да се считат за съществени, веднага след изпитването, в рамките на което е била констатирана появата на пукнатините и скъсванията, се провежда второ аналогично изпитване на смачкване при големина на силата 1,2 Fv.

2.   ЗАЩИТЕНА ЗОНА

Съответства на защитената зона, описана в точка 2 от приложение IV A с тази разлика, че в третия ред от точка 2.2.7 думата „удар“ се заменя с думата „натиск“.

3.   ИЗМЕРВАНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ

3.1.   Счупвания и пукнатини

След всяко измерване всички конструктивни елементи, съединения и скрепителни системи се подлагат на визуален оглед за наличие на счупвания или пукнатини, като не се вземат под внимание малките пукнатини в частите с второстепенно значение.

3.2.   Защитена зона

3.2.1.   В рамките на всяко изпитване се извършва оглед, за да се установи има ли части от защитната конструкция, които да са проникнали в защитената зона, дефинирана в точка 2 по-горе.

3.2.2.   Освен това се извършва оглед, за да се установи има ли части от защитената зона, които да са излезли извън осигурената от конструкцията защита. В тази връзка се счита, че защитената зона е извън осигурения от защитната конструкция при преобръщане обхват, ако има части от нея, които са влезли в контакт с плоска земна повърхност в случай, че тракторът се е преобърнал в посоката, от която е дошъл ударът. За тази цел се допуска, че размерите на предните и задните гуми и величината на колеята са най-малките по спецификация на производителя. Освен това ако тракторът е оборудван с високоякостна секция, корпус или друго твърдо тяло, разположено зад седалката на тракториста, това тяло трябва да бъде разглеждано като защитена точка в случай на странично или задно преобръщане. Височината на тази задна конструкция над контролната точка на седалката обаче трябва да бъде по-малка от 500 мм (виж фигура 2е от приложение V).

Освен това конструкцията трябва да бъде достатъчно яка и здраво закрепена към задната част на трактора. Монтираната на трактора конструкция трябва да може да устои, без да се разрушава, на силата на натиска, която ще бъде дефинирана в рамките на процедура за привеждане в съответствие с техническия прогрес, шест месеца преди началото на прилагането на директивата, и придружена от подробни указания за провеждането на съответните изпитвания; натискът ще се прилага хоризонтално в точката, която с най-голяма вероятност би се ударила в земята първа в случай на преобръщане на трактора.

3.3.   Еластична деформация (при натиск отстрани)

Еластичната деформация се измерва на 900 мм над контролната точка на седалката във вертикалната равнина, минаваща през точката на натиска. За целите на това измерване се използва уред, подобен на показания на фигура 9 от приложение V.

3.4.   Постоянна деформация

Величината на постоянната деформация на защитната конструкция се регистрира след края на последното изпитване на смачкване. За тази цел, преди началото на изпитванията се отбелязва положението на основните конструктивни елементи на защитната конструкция по отношение на контролната точка на седалката.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ФИГУРИ

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Забележка: Показаната конфигурация на защитното устройство при преобръщане има единствено илюстративна стойност и отразява приблизителното съотношение между размерите. Конфигурацията не отразява проектните изисквания.

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОБРАЗЕЦ

ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“ НА ЗАЩИТНА КОНСТРУКЦИЯ (ПРЕДНО МОНТИРАНА АРКА) ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕЙНИТЕ ЯКОСТНИ КАЧЕСТВА, КАКТО И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЯКОСТНИТЕ КАЧЕСТВА НА НЕЙНОТО ЗАКРЕПВАНЕ КЪМ ТРАКТОРА

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

МАРКИРАНЕ

Знакът за типово одобрение за компонент „ЕИО“ за компонент се състои от:

правоъгълник, в който се вписва малка буква „е“, последвана от идентификационната/идентификационните буква/букви или цифри на държавата-членка, предоставила типовото одобрение за компонента:

1.

за Германия

2.

за Франция

3.

за Италия

4.

за Нидерландия

6.

за Белгия

9.

за Испания

11.

за Обединеното кралство

13.

за Люксембург

18.

за Дания

IRL

за Ирландия

EL

за Гърция

P

за Португалия

номера на типовото одобрение за компонент „ЕИО“, който е еднакъв с номера на сертификата за типово одобрение за компонент „ЕИО“, издаден по отношение на якостните качества на типа на защитната конструкция и нейното закрепване към трактора, поместен под и в близост до правоъгълника,

буквите V или SV, в зависимост от това дали е било проведено динамично (V) или статично (SV) изпитване, последвани от цифрата 2, която указва, че става дума за защитна конструкция по смисъла на настоящата директива.

ПРИМЕР ЗА ЗНАК ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ ЗА КОМПОНЕНТ „ЕИО“

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ IX

УСЛОВИЯ ЗА ТИПОВО ОДОБРЕНИЕ „ЕИО“

1.   Заявлението за типово одобрение „ЕИО“ за трактор по отношение на якостните качества на защитната конструкция и якостните качества на нейното закрепване към трактора се подава от производителя на трактора или неговия упълномощен представител.

2.   На техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типово одобрение се предоставя трактор, представителен за подлежащия на одобрение тип трактори, на който са монтирани надлежно одобрената защитна конструкция и нейното закрепване.

3.   Техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитванията за типовото одобрение, проверява дали одобреният тип защитна конструкция е предназначен за монтиране на типа трактори, по отношение на който е заявено типово одобрение. По-специално, техническата служба трябва да удостовери дали е било предоставено типово одобрение за компонент „ЕИО“ за закрепването на защитната конструкция.

4.   Притежателят на типовото одобрение „ЕИО“ може да поиска разширение на неговия обхват с включване на други типове защитни конструкции.

Компетентните органи разрешават въпросното разширение на обхвата на типовото одобрение при следните условия:

5.1.   Новият тип защитна конструкция и нейното закрепване към трактора трябва да са получили типово одобрение за компонент „ЕИО“.

5.2.   Новият тип защитна конструкция трябва да бъде проектиран с оглед на нейното монтиране на типа трактори, по отношение на който е заявено разширение на обхвата на типовото одобрение „ЕИО“.

5.3.   Закрепването на защитната конструкция към трактора трябва да съответства на типа, който е бил подложен на изпитване във връзка с предоставянето на типовото одобрение за компонент „ЕИО“.

6.   Сертификат, образец от който е посочен в приложение X, се прилага към сертификата за типово одобрение „ЕИО“ за всяко типово одобрение или всяко разширение на обхвата на типовото одобрение, което е било предоставено или отказано.

7.   Ако заявлението за типово одобрение „ЕИО“ за тип трактори е подадено по едно и също време със заявлението за типово одобрение „ЕИО“ за компонент за тип защитна конструкция, предназначен за монтиране на типа трактори, по отношение на който е заявено типовото одобрение, не се извършват проверките, посочени в точки 2 и 3.


ПРИЛОЖЕНИЕ X

ОБРАЗЕЦ

Image


Top