Предприемане на национални действия чрез национални стратегически рамки за ромите

Държавите членки се приканват да разработят, приемат и прилагат национални стратегически рамки за ромите, включително:

oобщи характеристики

oминимални ангажименти, които следва да се прилагат за всички

oвъзможни допълнителни ангажименти в зависимост от националния контекст

oпо-амбициозни ангажименти за държавите членки с голямо ромско население

Предложения за тези елементи са изложени по-долу. Когато е възможно, следва да се определят конкретни национални цели. Комисията ще подпомогне този процес, като предостави всички необходими насоки. Тя също така ще подпомага национални мерки, включително чрез прилагане на законодателството за равенство, интегриране на равенството, приобщаването и участието на ромите в инициативите на ЕС в областта на политиката, мобилизиране на средства от ЕС за ромите и борба с антициганизма.

Държавите членки се приканват да завършат разработването на тези национални рамки до септември 2021 г. и да ги предоставят на Комисията.

Националната стратегическа рамка следва да съдържа:

1)национални базови стойности и национални цели за постигане на целите и целевите резултати на ЕС въз основа на цялостна оценка на потребностите;

2)цели и мерки за специфични групи (ромски деца, жени, младежи, възрастни роми или роми с увреждания, мобилни граждани на ЕС, граждани на трети държави, роми без гражданство), за да се вземе предвид многообразието сред ромите, включително мерки, отчитащи измерението на пола, нуждите на децата и измерението на възрастта;

3)мерки за борба с антициганизма и дискриминацията (например чрез национални планове за действие за борба с расизма);

4)мерки за осигуряване на социално-икономическото приобщаване на маргинализираните роми, по-специално в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване;

5)комбинация от целеви и общи мерки, отчитащи специфичните местни предизвикателства и изрично насочени към справянето с пречките, които лишават ромите от равен достъп до общите политики 28 ;

6)специален бюджет за изпълнение и мониторинг 29 , в който се използват в пълна степен социалните иновации и частният капитал;

7)механизми за докладване, мониторинг и оценка на напредъка към поставените цели;

8)система от консултации, свързани с политиките, и сътрудничество с ромите и проромското гражданско общество, секторните министерства, органите по въпросите на равенството, другите национални институции за правата на човека и други заинтересовани страни; и

9)изграждане на капацитет за насърчаване на активното участие на гражданското общество на всички етапи на изготвяне на политиките и осигуряване на участието му в процесите на националните и европейските платформи 30 .

Националните звена за контакт по въпросите на ромите (НЗКВР) следва:

1)да получи мандат, достатъчно ресурси и персонал, за да се осигури постоянна координация и наблюдение; и

2)да представят редовен доклад за напредъка и да участват в основните дейности на мрежата на НЗКВР под ръководството на Комисията 31 .

Националната стратегическа рамка следва също да съдържа:

1)национални количествени и качествени цели за всички седем цели на ЕС и свързаните целеви резултати (в зависимост от наличните данни);

2)как ще бъдат инвестирани средствата от ЕС и националните средства и финансови инструменти в подкрепа на ромите; и

3)как институционалните или административните реформи ще допринесат за равенството и приобщаването.

Националните звена за контакт по въпросите на ромите (НЗКВР) следва също така да извършат средносрочна оценка и преглед на националната стратегическа рамка.

Националната стратегическа рамка следва също:

1)да съдържа план или набор от мерки за предотвратяване и борба с антициганизма и дискриминацията, сегрегацията в образованието и жилищното настаняване, както и предразсъдъците и стереотипите спрямо ромите (включително онлайн);

2)да интегрира аспектите за равенство и приобщаване на ромите на регионално и местно ниво; и

3)да посочва начините, по които ще се инвестират националните средства и средствата от ЕС и финансовите инструменти за реформиране на общите политики с цел включването в тях на въпросите на ромите и за целеви действия.

Ролята на НЗКВР следва да бъде засилена, така че те да могат:

1)да разполагат със специален екип и институционален мандат, който гарантира политическа тежест, ефективна междусекторна координация и интегриране на равенството и приобщаването на ромите на регионално и местно ниво;

2)да бъдат включвани (от управляващите органи на европейските фондове) в координацията на междуправителствените дискусии относно разпределението на средствата от ЕС за ромите и в систематичния мониторинг на тяхното използване (например чрез мониторингови комитети, скрининг на въздействието на приобщаването на ромите);

3)да осигуряват национални консултации и диалог за овластяване на ромите (по-специално младежите и жените); и

4)да гарантират, че публичните политики и универсалните услуги достигат ефективно до ромите, включително до живеещите в отдалечени селски райони (например спешни и средносрочни мерки в условията на криза, законодателна реформа, планиране на политики в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, жилищното настаняване и други области на социално-икономическо приобщаване, социални услуги, транспорт, системи за минимални доходи, законодателство за борба с дискриминацията).

Справяне с антициганизма

Благодарение на работата на Алианса срещу антициганизма, на Европейския парламент и на Съвета на Европа 1 е на път да бъде постигнат консенсус, че антициганизмът (специфична форма на расизъм срещу ромите) допринася за продължаващото изключване на ромите. Тъй като антициганизмът и изключването образуват порочен кръг, борбата срещу тях следва да бъде обединена. Борбата с дискриминацията и антициганизма ще допринесе за успеха на мерките за приобщаване, което от своя страна ще благоприятства за по-голяма откритост и по-широко приемане в обществото. Борбата с антициганизма и насърчаването на многообразието и приобщаването изискват участието на обществото като цяло — както на ромските, така и на неромските общности. Те включват овластяване на ромите и справяне с широко разпространените в обществото (включително институционални) нагласи и поведение. Органите по въпросите на равенството могат да бъдат привилегировани партньори на националните звена за контакт по въпросите на ромите (НЗКВР), като осигуряват стандарти за изпълнение и се застъпват за това в стратегиите да се обръща по-голямо внимание на борбата с дискриминацията.

Националните стратегически рамки за ромите следва да:

·включват борбата с антициганизма като самостоятелен приоритет с цел:

1)    да се признае наличието на антициганизъм и отговорността да се предприемат действия срещу него;

2)    да се отчетат историческите измерения на антициганизма, и по-специално Холокоста над ромите; да се повиши осведомеността относно историята на ромите и да се насърчи помирението;

3)    да се повиши осведомеността относно взаимните ползи от многообразието и приобщаването; да се изграждат положителни послания; да се поощряват ролеви модели; да се подпомагат контактите между общностите и взаимното опознаване между различните култури с цел преодоляване на стереотипите и невярната информация относно ромите в образованието, медиите, изкуствата, културата и историята;

4)    да се противодейства на дискриминацията като проявление на антициганизма;

5)    да се предприемат мерки срещу сизказванията, проповядващи вражда и омраза, и престъпленията от омраза като проявления на антициганизма и да се насърчава подаването на сигнали за мотивирани от предубеждения престъпления, тормоз и насилие;

6)    да се подпомага достъпът до правосъдие за жертвите на антициганизъм и дискриминация;

7)    да се повиши осведомеността на ромите относно правата им; и

8)    да се премахне и предотвратява системната/институционалната/структурната дискриминация 2 , с която се сблъскват ромите;

·предотвратяване и борба с антициганизма като всеобхватен/хоризонтален приоритет във всички секторни политики с цел:

1)    да се противодейства на сегрегацията, малтретирането и тормоза в образованието; да се повиши чувствителността на училищния персонал към тези явления;

2)    да се противодейства на дискриминацията в заетостта и в достъпа до заетост и да се повиши чувствителността на работодателите;

3)    да се противодейства на дискриминацията в достъпа до качествено здравеопазване; да се премахнат паралелните, сегрегирани услуги; да се предотвратяват нарушения на правата на човека (напр. принудителни аборти и принудителна стерилизация); да се повиши чувствителността на здравните работници към тези явления;

4)    да се предприемат мерки срещу пространствената сегрегация; да се предотвратява принудителното извеждане от жилища без осигурено алтернативно жилищно настаняване; да се повиши чувствителността на органите на властта към тези явления; и

5)    редовно да се събират данни, свързани с равенството (данни за преживяна дискриминация; данни от органите по въпросите на равенството относно прояви на дискриминация).

Борба с предаваната от поколение на поколение бедност 
(с особен акцент върху закрилата на децата и по-целесъобразното разходване на средствата от ЕС)

Справянето с бедността и изключването, които се предават от поколение на поколение, е от ключово значение за подобряването на положението на маргинализираните роми. Изключването и дискриминацията в достъпа до образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване засягат развитието на децата, а това на свой ред може да има отражение и върху техния родителски капацитет в бъдеще и да доведе до по-нататъшно разпростиране на неравностойното положение върху техните собствени деца. Порочният кръг на изключването и дискриминацията няма как да се преодолее без съществена намеса, насочена към цялостно справяне с динамиката на първопричините и за планиране на по-добро бъдеще за следващото поколение. Тази намеса трябва да бъде съсредоточена върху децата и да бъде трайна във времето.

Националните стратегически рамки за ромите следва да :

·мобилизират съответния експертен опит на всички управленски нива с цел формулирането на мерки за закрила на децата; осигуряват достатъчно ресурси за образование и грижи в ранна детска възраст, както и за по-нататъшно образование (напр. стипендии, менторски програми, следучилищна подкрепа), пълноценно хранене, личностно развитие и работа със семействата;

·насърчават участието в образование и грижи в ранна детска възраст;

·защитават жените и децата чрез стратегии за борба с престъпления като трафика на хора, включително всички срещани форми на експлоатация (сексуална експлоатация, експлоатация на труда, принудителна просия и експлоатация за престъпни дейности, свързани с принудително сключване на фиктивни бракове с цел облагодетелстване), и да осигурят достъп до помощ, подкрепа и закрила;

·подобрят достъпа на хората с увреждания и на децата, лишени от родителска грижа, до услуги в общността и в семейна среда; засилят мерките за предотвратяване на институционализирането чрез подкрепа за семействата в несигурно положение и за хората с увреждания;

·гарантират дългосрочната устойчивост на мерките за подкрепа на децата и техните семейства, така че да се подобрят условията за следващото поколение;

·съдържат планиране на финансовото подпомагане и инвестициите, което се основава на точен анализ на първопричините за маргинализацията (социално-икономическото изключване и дискриминацията); включват събиране на по-детайлни сведения чрез систематични оценки и анализ на видовете национални, регионални и местни намеси, които са (не)успешни, и на причините за техния (не)успех, с цел по-задълбочено вникване в пречките пред приобщаването; осигирят участието на всички заинтересовани страни (местните органи, гражданското общество, заинтересовани лица от ромските и останалите общности с евентуално различаващи се гледища) в аналитичната работа;

·анализират използването на средствата от ЕС в сътрудничество с управляващите органи — ако в докладите от наблюдението се установи, че средствата не са използвани ефективно за постигане на целите за приобщаването, следва да се работи съвместно с местните/управляващите органи и заинтересованите страни за установяване на причините за това и преодоляване на идентифицираните пречки; и

·установят тесни връзки между НЗКВР и органите, отговарящи за наблюдението на средствата от ЕС; гарантират, че със средствата от ЕС, предназначени за ромите, се създават реални възможности за участие и че те имат планираното въздействие върху ежедневния им живот, а не се обслужват други интереси.

Насърчаване на участието на ромите

Участието на ромите в придаването на облик на обществените въпроси е предварително условие и необходим фактор за равнопоставеността и приобщаването и е в полза на демократичното и ефективно управление. Участието и овластяването на ромите предполагат те да бъдат чути и да могат да действат по нови, жизнеутвърждаващи начини. Приобщаването отваря пътища за действие и дава на хората възможност да участват в обществото. Участието и овластяването са принципи и процеси за подобряване на условията на живот на хората и на постиженията в живота им. Подкрепата за пълноценно участие на ромите в създаването на политики на местно, национално и европейско равнище е необходимо условие за преодоляване на изключването. Особено важна е ролята на организациите на гражданското общество, които са ръководени от роми или осъществяват дейност в подкрепа на ромите. Препоръчително е, когато координират разработването на национални стратегически рамки, НЗКВР да насърчават модели на участие, като подпомагат например тематични работни групи, които разработват оценки на нуждите, приоритети, цели и действия в ключови области, като обединяват субекти от национален, регионален и местен мащаб и от неправителствения сектор и осигуряват участието на ромите. Тези модели и структури могат впоследствие да служат и за наблюдение и оценка на изпълнението.

В националните стратегически рамки за ромите следва:

·да се определят минимални задължителни аспекти и канали за участие на ромите в разработването, прилагането и наблюдението на политики, както и в програмирането на фондовете на ЕС, включително чрез писмени протоколи за участие, в които се посочва мандатът (обхват и естество на ангажираност), съставът (принципи за подбор на членовете), работните методи и очакваните резултати от работата на органите за консултации и участие, с оглед осигуряване на ефективно сътрудничество, доверие и отчетност 3 ;

·да се разкриват възможности за овластяване на ромските общности на местно равнище, така че да се създават предпоставки за общностна ангажираност и общностни действия, насочени изрично към постигането на социална и политическа промяна. Мобилизирането на общностите следва да се разглежда като целенасочен приобщаващ процес с участието на ромите, местните органи и организации;

·да се гарантира, че ромите са представени в цялото им многообразие (включително местни граждани и чужденци, маргинализирани и интегрирани лица, жени, деца и млади хора) в процесите на изработване на политиките и в консултативните процеси;

·да се допринася за подобряване на действията на местно равнище чрез ангажиране на повече специалисти от ромските общности, които да изпълняват ролята на медиатори и да подпомагат преодоляването на трайната липса на доверие между ромските общности и общностите на мнозинството;

·да се насърчава сътрудничеството в гражданското общество между организациите по въпросите на ромите и останалите организации, особено тези, които са насочени към защита на правата на децата, младежите и жените;

·да се използват средства от ЕС и други средства за редовно подпомагане на изграждането на капацитет (за скрининг на равнопоставеността, участие и пр.), по-специално за организациитена гражданското общество, които извършват дейност на местно равнище; и

·в държави със значителен дял на ромите сред населението:

oда се насърчават положителни действия за увеличаване на участието на ромите в националната и местната администрация в областта на равенството и приобщаването, научните изследвания и пр.; и

oда се предвижда евентуална възможност за учредяване на национални представителни организации на ромите с цел постоянни консултации и участие в обсъжданията на политики. Тези организации следва да получават базови институционални безвъзмездни средства от националните правителства или редовни средства за подпомагане на гражданското общество.

Отразяване на многообразието

От ключово значение е при изработването на националните стратегически рамки да се отчита многообразието на ромите и техните общности. Стратегическата рамка на ЕС за ромите насърчава овластяването на жените, младежите и децата с ромски произход (а също и ромите с увреждания, възрастните роми, ромите от общността на ЛГБТИ+ и мобилните граждани на ЕС) така, че те да могат да преодолеят социално-икономическите неравенства, да упражняват правата си в пълна степен, да реализират своя потенциал и да бъдат активни участници за промяна.

Националните стратегически рамки за ромите следва:

·да оценят нуждите и положението на всички роми (включително на тези, които не са граждани на страната или на ЕС или нямат гражданство);

·да се борят с множествената дискриминация и междусекторността, които утежняват изключването;

·да са насочени към най-маргинализираните ромски групи, като в тях се предвиждат мерки за тяхното приобщаване и за преодоляване на бедността сред тях (без да се изключват други групи в подобно положение), както и мерки за насърчаване на участието на всички роми и мерки, насочени както към ромското, така и към цялото население, за предотвратяване и противодействие на антициганизма и на дискриминацията;

·да определят специфични цели и целенасочени мерки за жените, децата и младежите с ромски произход, ромите с увреждания и възрастните роми, мобилните граждани на ЕС, ромите без гражданство и ромите от държави извън ЕС (според случая) и да предвиждат разбивки на показателите по пол и възраст;

·да отчитат измерението, свързано с пола, във всички области и особено в образованието, заетостта, здравеопазването, издръжката за деца и борбата с (множествената) дискриминация, включително (домашното) насилие и експлоатацията; да насърчават участието и гарантират, че мерките са насочени към постигане на равенство между половете;

·да осигуряват подкрепа за достъпа на жени с ромски произход до правосъдие с оглед предотвратяване или преодоляване на домашното насилие и други нарушения на правата на човека;

·да предвиждат участие в транснационално сътрудничество с цел по-ефикасно справяне с предизвикателствата и използване на възможностите, които произтичат от транснационалната мобилност на ромите, като се осигурява достъп до образование, заетост, жилищно настаняване, здравеопазване и други социални услуги; и

·да сложат край на непритежаването на гражданство сред ромите чрез гарантиране на универсална регистрация при раждане и достъп до документи за самоличност, официални процедури за установяване на липсата на гражданство и универсален достъп до услуги.

Съчетаване на общи и целенасочени подходи

Макар че дискриминацията и изключването на ромите са основание за траен целенасочен подход, целта на този тип подход е да се способства за ефективното приобщаване и равенството на ромите във всички сфери на живота. Това предполага реформиране на общите политики така, че да станат приобщаващи, което изисква интелигентно съчетаване на целеви и общи подходи. Целевите политики следва да бъдат временни и да служат за смекчаване на утежненото неравностойно положение и допълнителната дискриминация, с която се сблъскват ромите. Целевият им характер а следва да бъде изричен (без непременно да се основава на етническата принадлежност), но не изключващ, т.е. да не изключва хората, които не са роми, но се намират в същото положение.

В националните стратегически рамки за ромите следва:

·да се посочва изрично по какъв начин конкретните целенасочени мерки (гаранции) способстват за преодоляване на пречките, ограничаващи достъпа на ромите до общите политики и възможността им да се възползват от тях, и по какъв начин се повишава степента на приобщаване на ромите в обществените политики;

·да се подпомага достъпът на ромите до права и основни услуги с допълнителна целенасочена подкрепа, но без създаване на постоянни паралелни структури;

·да се осигурява териториална насоченост на намесата, за да бъде тя съобразена с местните условия; при по-широкообхватните намеси (напр. за справяне с крайната бедност) да се съчетава териториалната насоченост с насоченост към определени социални групи и да се гарантира, че те достигат до ромското население;

·в държави със значителен дял на ромското население:

oда се извърши скрининг/одит на ключовите общи политики с цел оценка на въздействието им върху равенството и приобщаването на ромите;

oда се посочва как ще се използват средствата от ЕС за реформа на общите политики така, че да станат приобщаващи (напр. премахване на сегрегацията в образованието или жилищното настаняване), и за целенасочени действия; и

oда се излагат конкретни методи за превръщане на равенството, приобщаването и участието на ромите в обичайна практика в обществото на регионално и местно равнище.

Разширяване на мащаба на мерките за предотвратяване или смекчаване на непропорционалното въздействие на кризите върху ромите

Всички основни предизвикателства, пред които е изправен ЕС днес (включително пандемията от коронавирус, изменението на климата, екологичният и цифров преход), имат измерение, свързано с равенството и приобщаването на ромите. Следва да се положат особени усилия, за да се гарантира, че дискриминираните и маргинализираните групи, и в частност ромите, не са принудени да понасят непропорционална част от товара при кризи и преходи, както и че извънредните мерки и по-дългосрочните стратегии за растеж включват допълнителна, целенасочена подкрепа за приобщаване на тези групи. Следва да се извлекат поуки от пандемията от коронавирус, която оказа непропорционално голямо въздействие върху маргинализираните ромски общности, поради което те бяха изложени на най-тежките краткосрочни отрицателни последици за здравето и средносрочни социално-икономически последици. Националните стратегически рамки за ромите следва да допринасят за смекчаване на последиците от кризата, предизвикана от коронавируса, и да ни подготвят да се справяме по-добре с подобни явления в бъдеще.

Националните стратегически рамки за ромите следва:

·да осигуряват планиране на ефективно събиране на данни и наблюдение на социално-икономическите последици (по възраст, пол и медицински нужди), за да се гарантира наличието на ефикасни, съобразени мерки на политиките, с които да се реагира на съществуващите или на бъдещите пандемии;

·да са съобразени с краткосрочните, средносрочните и дългосрочните нужди и да осигуряват участието на засегнатите страни в разработването и прилагането на мерки;

·да подкрепят усилията на местните органи да откликнат на най-належащите нужди на ромските общности (напр. достъп до подслон, включително храна и вода, достъп до безплатни здравни услуги и финансово подпомагане на ромските семейства в несигурно икономическо положение);

·да приоритизират усилията за борба със структурните неравенства и липсата на достъп до основни услуги и инфраструктура сред ромските общности;

·да гарантират, че мерките и/или действията, финансирани от ЕС или на национално равнище, достигат до най-маргинализираните общности и до тези в най-неравностойно положение и отговарят на нуждите им;

·да насърчават осигуряването на достъп до безопасна и чиста питейна вода за ромите 4 ;

·да подобрят достъпа до санитарно-хигиенни условия и осигурят непрекъснатост на основните комунални услуги в случай на пандемия;

·да насърчават здравната грамотност сред ромското население;

·да насърчават разпространението на точна, ясна и основана на факти информация и кампании за повишаване на осведомеността като ефикасни средства срещу дискриминацията и ксенофобията;

·да предвиждат редовно наблюдение на условията и рисковете, свързани с околната среда, засягащи конкретно ромските общности в неравностойно положение, и да предприемат действия за коригиране на опасните или нехигиенични условия; и

·да насърчават съгласуваност между мерките за справяне с извънредни ситуации и мерките за възстановяване и общите инициативи, като например Зеления пакт, цифровизацията, Европейския стълб на социалните права, целите за устойчиво развитие, Европейския семестър и общите стратегии, програми и реформи.

Осигуряване на цифрово приобщаване

Когато пандемията от коронавирус доведе до затварянето на училищата, университетите и офисите, всички се обърнаха към интернет като спасително средство. Масовото преминаване към образование онлайн, дистанционно медицинско обслужване и пр. се основаваше на предположението, че всеки има достъп до интернет. С кризата обаче се разкриха смущаващи разлики в глобален мащаб в онлайн обучението и дистанционното обучение онлайн . Ромите често живеят в селски райони, които все още изостават по отношение на достъпа до инфраструктура за високоскоростна широколентова връзка с интернет. При маргинализираните роми, чийто достъп до ИТ оборудване и равнище на цифрова грамотност са ограничени или въобще не съществуват, с кризата излязоха наяве дълбоко вкоренени структурни неравенства, които водят до риск от ниски образователни резултати и изоставане на ромските деца в учебния процес и до лишаване на пълнолетните роми от информация в реално време и от възможности за заетост. Основните предизвикателства в цифровата ера, свързани с неравенството, дискриминацията и изключването, трябва да бъдат преодолени, за да се гарантира, че никой не е пренебрегнат. Успехът във внедряването на цифрови технологии и издръжливостта на Европа и социалната справедливост в нея зависят от достъпа на хората до необходимата инфраструктура, оборудване и цифрови умения.

Националните стратегически рамки за ромите следва да осигурят:

·преодоляване на цифровото изключване на ромите чрез осигуряване на достъп до цифрови технологии, и по-специално достъп до дистанционно онлайн обучение в случай на затваряне на учебни заведения, както по време на пандемията от коронавирус, и подкрепа за този тип обучение;

·насърчаване на синергии с други инициативи в областта на политиката (особено такива, които засягат обществените и търговските услуги в интернет и електронното управление ), така че да се подобри използваемостта на обществените услуги и да се насърчава приобщаващото електронно управление, с конкретни мерки за предоставяне на обществени услуги и свързаност на ромите, като се обръща специално внимание на селските райони;

·развиване на цифрови умения и цифровата компетентност 5 на ромите чрез:

1)    подобряване на достъпа до цифрово оборудване и мрежови връзки (напр. места за обществен достъп до интернет в необлагодетелстваните райони);

2)    поощряване на развитието на основни цифрови умения и цифрова компетентност в перспективата на ученето през целия живот и предлагане на съответното обучение;

3)    повишаване на качеството на ползване сред ромите и на тяхното участие в информационното общество; и

4)    насърчаване на подаването на сигнали за дискриминационни практики в интернет по отношение на достъпа до услуги и ползването на услуги;

5) включване на инициативите за цифрова грамотност в местния социално-икономически контекст чрез приспособяването им към конкретните нужди и условия в ромските общности;

6) насърчаване и подкрепа на инициативи за цифрова грамотност 6 , които:

-стимулират мотивацията и осведомеността по отношение на ползването на интернет;

-са на достъпна цена и са устойчиви;

-включват съдържание и форми на представяне, които са приспособени към ромите (нови методи на обучение, информално учене и др.); и

-са достъпни и използваеми;

·насърчаване на използването на цифрови решения за здравеопазване както сред пациентите, така и сред здравните работници, с оглед осигуряване на непрекъснатост на грижите и безопасни средства за лечение; и

·преразглеждане на стратегическите рамки за цифрово приобщаване, за да се оценят пречките, с които се сблъскват ромите.

Постигане на екологична справедливост

Екологичната дискриминация 7 , с която се сблъскват многобройни ромски общности, все повече привлича общественото внимание. Тази отдавна пренебрегвана действителност разкри своите диспропорционални последици по време на пандемията от коронавирус, като маргинализираните общности се оказаха по-уязвими на замърсяване и на свързаните с него здравословни проблеми. Рисковете за здравето се утежняват допълнително от лошите условия на живот и сегрегацията, в резултат на които ромите биват тласкани към още по-тежко социално-икономическо изключване.

В националните стратегически рамки за ромите следва:

·да се признае екологичната дискриминация и да се предприемат действия за преодоляването ѝ, особено предвид факта, че тя засяга маргинализираните ромски общности в сегрегираните райони (като проява на антициганизма); да се способства за осъзнаването на това как в резултат на екологичната дискриминация и липсата на услуги, свързани с околната среда, маргинализираните роми са принудени да живеят на места с влошени условия на околната среда;

·да се обърне специално внимание на достъпа до вода, адекватни санитарно-хигиенни условия, услуги за събиране и управление на отпадъците и да се противодейства на трайната пространствена сегрегация като причина за екологична дискриминация в областта на жилищното настаняване и основните услуги;

·да се предвидят действия за преодоляване на недостатъчния достъп на ромите до зелени жилищни пространства, които осигуряват възможност за отмора;

·да се осигури предотвратяване на свързаните с околната среда рискове за здравето и преодоляване на последиците за здравето вследствие на замърсяване и зарази; и

·да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд за хората, работещи в по-неблагоприятни условия на околната среда.

Насърчаване на (познаването на) изкуството, историята и културата на ромите

Изкуството, историята и културата на ромите са неделима част от европейския и националния пейзаж. Векове наред обаче културата и идентичността на ромите са били идеализирани и представяни в стереотипи, което още повече задълбочи отчуждението на ромските общности от обществата като цяло. Признаването на ромската култура следва да се гради въз основа на послания на самите роми.

В националните стратегически рамки за ромите следва:

·да се признае приносът на ромското изкуство и култура към националното и европейското наследство, да се повиши осведомеността за него и да се засили ангажираността на ромите с този принос;

·да се подкрепят платформи, способстващи за контактите между ромите и останалите хора на местно равнище, чрез насърчаване на традиционните и съвременните ромски изкуства, занаяти и култура и на познанията за историята на ромите;

·да се насърчават дейности за повишаване на осведомеността в сътрудничество с медиите в подкрепа на самоизградена ромска идентичност и културно наследство;

·да се противодейства на предразсъдъците и стереотипите, насочени срещу ромите;

·денят 2 август да се определи и отбелязва като Европейски ден за възпоменание на Холокоста над ромите, в памет на жертвите на геноцида над ромите през Втората световна война;

·да се насърчава интегриран подход към възпоменанието на Холокоста, като на Международния ден за възпоменание на Холокоста (27 януари — денят на освобождаване на концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау) се почита съдбата на ромите;

·ромските общности да бъдат интегрирани в националните културни послания чрез включване на изкуството, историята и културата на ромите в колекциите в националните архиви, музеи и постоянни художествени изложби; да се осигурят адекватни средства за опазване, съхранение и развитие на изкуството и културата на ромите, включително чрез насърчаване на провеждането на фестивали;

·да се осигури включване на ромския език и историята на ромите в учебните планове за училищата и в учебниците — както за учащите от ромски произход, така и за останалите; да се насърчават дейности и кампании за взаимно опознаване на различните култури в училищата; и

·да се създадат възможности за овластяване и подкрепа на ромските предприемачи и самостоятелно заетите лица с местна стопанска дейност, насърчаваща ромските традиции и култура.

Насърчаване на социалните иновации и експериментирането с политики

Социалните иновации и експериментирането с политики представляват нови подходи в областта на социалната промяна, които обхващат идеи, практики и инициативи за намеса на различни равнища на системата с цел да се катализират дълбоки промени и трайно положително въздействие. Като такива, те могат да бъдат значими инструменти за насърчаване на равенството, приобщаването, участието и овластяването на ромите.

В политиките на ЕС „социалните иновации“ са определени като дейности, които са социални както по отношение на целите, така и на средствата си, и които се отнасят до разработването и прилагането на нови идеи (относно продукти, услуги и модели), които едновременно отговарят на социални нужди и създават нови социални взаимоотношения или сътрудничества, като така се създават ползи за обществото и се увеличава способността му за действие 8 . „Експериментиране със социални политики“ означава намеси в областта на политиката, които предлагат иновативен отговор на социални нужди, които се прилагат в малък мащаб и при условия, които дават възможност за измерване на тяхното въздействие, преди да бъдат приложени в друг контекст или по-широк мащаб, ако резултатите се окажат убедителни 9 .

Националните стратегически рамки за ромите следва:

·да насърчават възникването на национални алианси за учене и иновации в подкрепа на приобщаването, които обединяват участници от цялата екосистема (съответни организации на практикуващи ромски специалисти, представители на стопанските кръгове/индустрията, социални инкубатори и мрежи за промяна, посолства, изследователски организации);

·да поставят началото на съвместни процеси със заинтересовани страни, благотворителни организации и организации, преследващи социални цели, на национално или регионално равнище, за да се установят нуждите, наличните ресурси и възможностите за съвместни системни действия (включително с наличната консултантска подкрепа от ЕС);

·да подкрепят развитието на ориентирани към резултатите проекти, насочени към ключови области на социалните услуги (достъп до жилищно настаняване, комунални услуги, основна обществена инфраструктура и услуги и др.);

·да допринасят за катализиране и натрупване на знания за работни подходи по различни теми и в различни сектори, като същевременно насърчават активното участие и капацитета на ключови участници от различните сектори (публичен, частен, граждански) за съвместно сътрудничество;

·да създават предпоставки за експериментиране със социални политики (напр. осигуряване на гарантиран основен доход) с цел разработване на модели и тестване на алтернативни механизми за предоставяне на социални помощи;

·да разкриват възможности за мобилизиране на частен капитал и обединяване на средства например с благотворителни организации чрез евентуални схеми за съвместно финансиране, за да се отговори на неудовлетворени нужди на най-уязвимите;

·да създават предпоставки за проучване на нови модели на услуги или предоставяне и по-широко предоставяне посредством партньорства, ориентирани към резултатите;

·да подпомагат обединяването и интегрирането на целево и гъвкаво финансиране; и

·да подпомагат създаването на експертни центрове за социални иновации (които да бъдат подкрепени чрез транснационални дейности по ЕСФ+) и да предвиждат мандат за предприемане на действия в подкрепа на приобщаването на ромите.

Хоризонтални цели

Водещи показатели на ЕС

Значение за ЦУР

1

Противодействие и предотвратяване на антициганизма и дискриминацията 2

1

Дял на хората, които са се почувствали дискриминирани поради ромския си произход в някоя от включените в проучването области през последните 12 месеца

ЦУР 10.3.1

ЦУР 16.б.1

2

Дял на хората от общото население, на които не им е приятно да имат роми за съседи

2

Намаляване на бедността и социалното изключване 

3

Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност (под 60 % от медианния приравнен разполагаем доход след социалните плащания)

ЦУР 1.2.1

3.1

Деца под 18-годишна възраст, изложени на риск от изпадане в бедност

ЦУР 1.2.2

4

Дял на хората, живеещи в домакинства с тежки материални лишения (не могат да си позволят 4 от 9 елемента, напр. храна, да канят гости и др.)*

ЦУР 1

4.1

Деца под 18-годишна възраст, живеещи в тежки материални лишения*

ЦУР 1

3

Насърчаване на участието чрез овластяване, изграждане на сътрудничество и доверие

4

Дял на хората, които са се почувствали дискриминирани (в която и да е област) през последните 12 месеца и са подали сигнал за последния случай, в който са били дискриминирани поради ромския си произход

5

Показатели за активно гражданство и участие — ПРЕДСТОИ РАЗРАБОТВАНЕ

Секторни цели

Водещи показатели на ЕС

Значение за ЦУР

4

Увеличаване на ефективния равен достъп до качествена приобщаваща общообразователна система.

6

Дял на децата от 3 години до възрастта за започване на задължително основно образование, които посещават заведения за образование и грижи в ранна детска възраст

ЦУР 4.2.2

7

Дял на хората на възраст 20—24 години, които са завършили най-малко гимназиална степен на средното образование

ЦУР 4.3

8

Дял на децата на възраст 6—15 години, посещаващи училище, в което „всички или повечето ученици са роми“ според посоченото от анкетираните (само за определени държави)

5

Увеличаване на ефективния равен достъп до качествена и устойчива платена заетост 

9

Дял на хората на възраст 20—64 години, които са посочили като основен статус на активност „платена работа“ (включително работа на пълен или непълен работен ден, работа „на парче“, самостоятелна заетост и спорадична работа, както и работа през последните четири седмици)

ЦУР 8.5

10

Дял на младите хора на възраст 15—29 години***, които понастоящем в основната част от времето си са „незаети с работа, учене или обучение“ (NEET)

ЦУР 8.6.1

11

Разлика в заетостта между жените и мъжете: разлика в процента на ангажираните с платена работа между жените и мъжете на възраст 20—64 години

ЦУР 8.5

6

Подобряване на здравето на ромите и повишаване на ефективния достъп до качествени здравни и социални услуги

12

Разлика в очакваната продължителност на живота при раждане (общо население спрямо ромите)

13

Дял на хората с ограничен достъп до здравни и социални услуги — ПРЕДСТОИ РАЗРАБОТВАНЕ

7

Увеличаване на ефективния равен достъп до подходящо, несегрегирано жилищно настаняване и основни услуги 3

14

Дял на хората, живеещи в лоши жилищни условия (твърде тъмен апартамент с течащ покрив, влажни стени/подове, без баня/душ, без вътрешна тоалетна)

ЦУР 11.1

15

Дял на хората, живеещи в домакинства без минималния брой помещения според определението на Евростат за пренаселеност

16

Дял на хората, живеещи в домакинства без течаща вода вътре в дома (само за определени държави)

ЦУР 6.1.1

Водещи показатели:

Общо население

1)Дял на хората, които през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани поради ромския си произход в някоя от включените в проучването области

Възможно проучване относно основните права 5

ЦУР 10.3.1 и 16.б.1

2)Дял на хората от общото население, на които не им е приятно да имат роми за съседи

Проучване относно основните права

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората на възраст над 16 години, които поради ромския си произход са преживели тормоз, мотивиран от омраза, поне 5 пъти през 12-те месеца преди проучването

не се прилага/възможно проучване относно основните права

ЦУР 10.3.1

ЦУР 16.б.1

Дял на хората на възраст над 16 години (от всички анкетирани), които са били физически нападани поради ромския си произход през последните 12 месеца

не се прилага/възможно проучване относно основните права

ЦУР 16.1.3

Показатели за процеси по цел 1-a: Борба с дискриминацията, тормоза, престъпленията от омраза и изказванията, проповядващи вражда и омраза, срещу ромите

Показател — Измерение A — Институционална структура

·националните стратегически рамки за равенството, приобщаването и участието на ромите или свързаните с тях документи в областта на политиката изрично включват мерки за борба с антициганизма;

·в националния план за действие за прилагането на националната стратегическа рамка за ромите на съответната държава — членка на ЕС, са предвидени конкретни мерки за справяне с антициганизма и дискриминацията;

·органите по въпросите на равенството редовно следят изпълнението на националните стратегически рамки за ромите с цел гарантиране на съответствие с Директивата за равенство между расите и Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия и регистрират случаите на дискриминация срещу ромите;

·редовно се изготвят и публикуват доклади и проучвания относно борбата с дискриминацията;

·антициганизмът е признат в правната уредба, политиките, документите в областта на политиката и мерките за прилагане на политиките на държавите членки;

·антициганизмът присъства като категория в системата за регистриране на данни относно престъпленията от омраза;

·осигурено е финансиране за конкретните мерки за справяне с антициганизма и дискриминацията;

·общините със значителен дял на ромското население имат в щатния си състав специална длъжност (специални длъжности) „съветник по ромските въпроси“.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·съществува обществено достъпна система за наблюдение на съдебни дела и жалби до националните органи по въпросите на равенството по случаи на антициганизъм;

·съществува и функционира обществено достъпна система за наблюдение на случаи и инциденти на дискриминация, изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза срещу роми и подаване на сигнали за такива случаи и инциденти до националните органи по въпросите на равенството, омбудсмана, прокуратурата или полицията;

·съществува система за обучение на полицейски служители в областта на недискриминацията и разпознаването на престъпления, мотивирани от предубеждения, със специфични модули относно дискриминацията срещу ромите;

·държавите членки предоставят ефирно време на ромите в обществените медии;

·държавите членки провеждат кампании за повишаване на осведомеността;

·налице са лесно достъпни инструменти за подаване на сигнали за изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза;

·организират се инициативи/обучения с участието на ИТ компании (Google, Facebook, Twitter и др.) с цел подобряване на разпознаването на съдържание с антицигански характер в социалните мрежи;

·за медийните оператори се организират инициативи/обучения за отразяване и разглеждане на случаи на антициганизъм и изказвания, проповядващи вражда и омраза.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения

·ромските организации на гражданското общество активно участват в разработването на конкретни мерки за справяне с антициганизма и дискриминацията;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за справяне с антициганизма и дискриминацията;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки.

·осведоменост сред общото население, че ромите са признато национално малцинство;

·осведоменост сред общото население за ромската история, литература, изкуства, култура, музика и политика;

·участие на общото население в ромски културни фестивали и други публични събития;

·осведоменост сред общото население, че ромският език е признат нетериториален език съгласно Хартата на Съвета на Европа за регионалните или малцинствените езици;

·осведоменост сред общото население за Холокоста над ромите.

Показатели за процеси по цел 1-б: Насърчаване на познаването на историята и културата на ромите, зачитането и помирението

Показател — Измерение A — Институционална структура

·националните стратегически рамки или свързаните с тях документи в областта на политиката изрично включват мерки с показатели и заложени целеви резултати за насърчаване на осведомеността за ромската история и култура;

·Холокостът над ромите е признат и дните за неговото възпоменание са включени в официалния календар на националните празници;

·има паметници или мемориали, възпоменаващи Холокоста над ромите;

·приносът на личностите от ромски произход в историята на държавата членка е признат и е част от официалния календар на националните празници;

·историята, културата и изкуствата на ромите са включени в официалните учебни програми на училищата, университетите и академичните курсове;

·ромските културни инициативи присъстват в съответните общи национални календари на културните събития;

·съществуват експертни комисии по антициганизъм (комисии за истина, зачитане и помирение), които работят за по-задълбочено разбиране на пречките и механизмите на изключване в държавата членка;

·налице са необходимите структури за прилагане на Хартата на Съвета на Европа за регионалните или малцинствените езици;

·в съответните държавни консултативни органи се провеждат редовни обсъждания по теми, свързани с ромските изкуства, култура и история, с цел да повлияят върху политиките;

·осигурени са и са разпределени средства от годишния държавен бюджет в подкрепа на ромски културни организации, които популяризират ромската култура;

·осигурени са и са разпределени средства от годишния държавен бюджет за местни ромски медии (печатни, в интернет, телевизии, радиостанции);

·осигурени са и са разпределени средства от градския и местния бюджет за местни ромски медии и популяризиране на ромското изкуство и култура;

·в министерствата и държавните агенции в ресора на младежта има отдели, изрично натоварени с приобщаването на ромската младеж и изграждането на капацитета на ромските младежки организации.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·в училищата се преподава ромската история и култура;

·в училищата се предлага безплатно обучение по ромски език;

·учителите и училищният персонал се обучават по темите на приобщаващото образование и многообразието;

·учителите и училищният персонал се обучават по ромска култура и история, включително историята на Холокоста над ромите;

·на държавните служители, учителите, полицаите и др. се предоставят възможности за обучение, свързано с ромското изкуство, култура и история;

·в обществените медии има отредено време за предавания за ромско изкуство и култура;

·в обществените медии има отредено време за новини на ромски език;

·заделянето на сценично време по време на фестивали за представяне на ромската култура се подкрепя с публични средства;

·делът на положителните истории и послания за ромите в масовите медии и печатни издания се е увеличил и надхвърля отрицателните такива.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения

·провеждат се консултации с организациите на гражданското общество относно необходимостта от разпределяне на държавен бюджет в държавата членка за подкрепа на ромското изкуство и култура;

·държавните консултативни органи, предоставящи обратна връзка относно разпределението на държавния бюджет за подпомагане на националните стратегически рамки за ромите, могат да представят своите предложения по проекти, свързани с ромските изкуства и култура;

·разработват се конкретни мерки за популяризиране на ромското изкуство и култура и на възпоменателни събития в партньорство с ромски организации на гражданското общество и оцелели от Холокоста над ромите и/или техни потомци;

·ромските организации на гражданското общество участват в процеса на вземане на решения за разработване на специални мерки за популяризиране на ромското изкуство и култура и за разпределяне на финансиране за тях;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки по тази оперативна цел.

Водещи показатели:

Общо население:

3)Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност (под 60 % от медианния приравнен разполагаем доход след социалните плащания)

Евростат [ilc_li02]

ЦУР 1.2.1

3.1) Деца под 18-годишна възраст, изложени на риск от изпадане в бедност

Евростат [ilc_li02]

ЦУР 1.2.2

4)Дял на хората, живеещи в домакинства с тежки материални лишения 6 (не могат да си позволят 4 от 9 елемента, напр. храна, да канят гости и др.)

4.1) Деца под 18-годишна възраст, живеещи в тежки материални лишения

Евростат [ilc_mddd11]

ЦУР 1

Евростат [ilc_mddd11]

ЦУР 1

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората, живеещи в домакинства, чиито членове не могат през ден да си позволят храна с месо, пиле или риба (или еквивалентна вегетарианска храна)

Евростат [ilc_mdes03]

Дял на хората, живеещи в домакинства, в които поне един човек си е легнал гладен през последния месец поради недостиг на пари за храна

не се прилага/проучване относно основните права

Дял на децата от 0 до 17-годишна възраст, живеещи в домакинства, в които поне един човек си е легнал гладен през последния месец поради недостиг на пари за храна

не се прилага/проучване относно основните права

Дял на хората, живеещи в домакинства, които се издържат (изключително) трудно

Евростат [ilc_mdes09]

Дял на хората, които нямат банкова сметка

не се прилага/проучване относно основните права

Показатели за процеси по хоризонтална цел 2: Намаляване на бедността и социалното изключване

·националните стратегически рамки за ромите или свързаните с тях документи в областта на политиката изрично включват мерки с показатели и заложени целеви резултати за намаляване на бедността и социалното изключване сред ромите, със специален акцент върху детската бедност;

·насоките за прилагане на социална закрила и подпомагане съдържат разпоредби за борба с дискриминацията с цел осигуряване на равен достъп за ромите;

·налице е механизъм, който гарантира достъп до банкова сметка;

·предоставят се банкови гаранции за микрокредити за домакинства с ниски доходи.

·налице е програма за изхранване и пълноценна храна за учениците;

·организира се целенасочено обучение за борба с дискриминацията и антициганизма за персонала на социалните служби;

·прилагат се специални национални мерки, насочени срещу бедността, предавана от поколение на поколение, и необходимостта от подкрепа на ромските деца и техните семейства по отношение на образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и намаляването на бедността;

·предоставя се обучение по финансова грамотност и подкрепа за финансово приобщаване.

·налице са мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на ответни мерки на политиката в отговор на предизвикателствата в областта на социалното приобщаване и намаляването на бедността;

·специалните мерки в областта на намаляването на бедността и социалното приобщаване (по-специално мерки, насочени към ромите с висок риск от маргинализация) се разработват в партньорство с ромските организации на гражданското общество;

·намесите в областта на намаляването на бедността и социалното приобщаване (по-специално мерки, насочени към ромите с висок риск от маргинализация) се осъществяват с участието на организации от ромската общност;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват специалните мерки за намаляване на бедността и социалното изключване (по-специално такива, насочени към ромите с висок риск от маргинализация);

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки за намаляване на бедността и социалното изключване (по-специално мерките, насочени към ромите с висок риск от маргинализация);

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват в процесите на вземане на решения в областта на социалното приобщаване и намаляването на бедността приноса на ромското гражданско общество, предприятията и промишлеността, академичните среди и изследователската общност.

Водещ показател:

Общо население

5)Дял на хората, които са се почувствали дискриминирани (в която и да е област) през последните 12 месеца и са подали сигнал за последния случай, в който са били дискриминирани поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

6)Показател за активно гражданство и участие — ПРЕДСТОИ РАЗРАБОТВАНЕ

възможно проучване относно основните права

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората на възраст над 16 години, които НЕ са подали сигнал за последния случай на тормоз, упражнен над тях поради ромския им произход (от всички хора, преживели тормоз)

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Дял на хората на възраст над 16 години, които НЕ са подали сигнал за последния случай на физическо нападение над тях, извършено поради ромския им произход

не се прилага/потенциално проучване относно основните права

ЦУР 16.3.1

Дял на хората на възраст над 16 години, които са чували поне за един орган по въпросите на равенството, национална институция по правата на човека или омбудсман

Възможно проучване относно основните права

Дял на хората над 16-годишна възраст, които са склонни да се доверяват на полицията

Евростат [Ilc_pw03]

Дял на хората над 16-годишна възраст, които са склонни да се доверяват на съдебната система

Евростат [Ilc_pw03]

Допълнителни показатели, свързани с участието, които следва да бъдат разработени:

Дял на хората, заети в сектора на обществените услуги (категория O по NACE 7 )

Дял на хората, наети като експертен или ръководен персонал (ISCO 8 8+9)

Дял на хората, които са гласували на (последните) национални избори

Евростат [lfsa_eisn2]

Показатели за процеси по хоризонтална цел 3: Насърчаване на участието чрез овластяване, изграждане на сътрудничество и доверие

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·националните стратегически рамки или свързаните с тях документи в областта на политиката изрично включват мерки с показатели и заложени целеви резултати за насърчаване на участието чрез овластяване, изграждане на сътрудничество и доверие

·НПО на местно и общностно равнище, участващи в координирано гражданско наблюдение на изпълнението на стратегиите в целия ЕС;

·представителите на ромски организации на гражданското общество редовно получават покани за участие в националните комитети за наблюдение по фондовете на ЕС като пълноправни членове;

·в общините с висок дял на ромското население функцията на ромските медиатори е официална длъжност в местните администрации;

·общините с висок дял на ромското население имат в щатния си състав една или повече специални длъжности „съветник по ромските въпроси“;

·основните политически партии се ангажират да включват кандидати от ромски произход в избирателните списъци за избор на парламент и регионални/общински представителни органи;

·градовете и общините с висок дял на ромското население включват ромски консултативни органи или ромски координатори на политиките в институционалната си структура с цел прилагане на политиката за приобщаване на ромите;

·съществува и работи ефективно специализирана институция, натоварена със задачата да подобрява доверието и овластяването на ромите;

·националните институции по правата на човека, службата на омбудсмана и органът по въпросите на равенството редовно се консултират с гражданското общество относно положението на ромите и/или включват ромското гражданско общество в редовните консултации;

·механизмът за правна помощ за разглеждане на случаи на антициганизъм разполага с необходимите финансови ресурси, за да функционира ефективно;

·съществуват механизми за осигуряване и насърчаване на участието на ромски/проромски организации на гражданското общество в координираното наблюдение на изпълнението на националните стратегически рамки за ромите и в наблюдението и подаването на сигнали за изказвания, проповядващи вражда и омраза, в интернет;

·предвиждат се бюджетни средства за подпомагане на гражданското общество в проекти, целящи овластяване на ромите и изграждане на сътрудничество и доверие в публичните институции;

·предвиждат се бюджетни средства за кампании за повишаване на осведомеността, целящи преодоляване на стереотипите по отношение на ромите.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·процент на подадените сигнали, в резултат на които са заведени съдебни дела;

·обучение на отговорни служители по проблемите на антициганизма и борбата с дискриминацията.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·в националните стратегически рамки за ромите има изрично дефинирани механизми за насърчаване на участието на ромите в разработването, прилагането и наблюдението на политиките на национално равнище;

·има механизми, с които се насърчава участието на ромите в разработването, изпълнението и наблюдението на всяка политика, която влияе на тяхното положение на местно равнище; 

·има участие на роми в медийните съвети;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки по тази хоризонтална цел;

·роми заемат ръководни или отговорни длъжности в организациите, осъществяващи дейности в областта на приобщаването на ромите;

·в националните звена за контакт по въпросите на ромите (НЗКВР) и в други институции, свързани с приобщаването на ромите, има наети роми;

·изработени са местни планове (в съответствие с националните стратегически рамки за ромите), които се изпълняват от местните органи в сътрудничество с ромските организации на гражданското общество, и по-специално с тези, които работят на местно равнище.

Водещ показател:

Общо население

7)Дял на децата от 3 години до възрастта за започване на задължително основно образование, които посещават заведения за образование и грижи в ранна детска възраст

Евростат [sdg_04_30]

ЦУР 4.2.2

8)Дял на хората на възраст 20—24 години, които са завършили най-малко гимназиална степен на средното образование

Евростат [edat_lfs_9903]

ЦУР 4.3

9)Дял на децата на възраст 6—15 години, посещаващи училище, в което „всички или повечето ученици са роми“ според посоченото от анкетираните (само за определени държави)

Не е приложимо

Показател

Общо население

Дял на децата на задължителна училищна възраст (5—18 години), които посещават форми на образование, членове на домакинството (в зависимост от държавата)

не се прилага

Дял на хората над 16-годишна възраст, които при съприкосновението си с училищни структури (в качеството си на родител/настойник или ученик) през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани поради ромския си произход

не се прилага /възможно проучване относно основните права

Дял на хората на възраст 18—24 години, преждевременно напуснали системата на образование и обучение

Евростат [edat_lfse_14]

Дял на хората на възраст 30—34 години, които са завършили висше образование

Евростат [t2020_41]

Разпространение на мотивирано от омраза малтретиране/тормоз над деца (поради ромския им произход) в училище през последните 12 месеца, от всички анкетирани, които са родители/настойници на деца в училищна възраст

не се прилага/проучване относно основните права

Предстои да се разработят допълнително:

·Дял на децата в училищна възраст, живеещи в домакинства без компютър

·Дял на децата в училищна възраст, живеещи в домакинства без достъп до интернет

·Дял на младите роми на възраст 16—24 години, живеещи в домакинства без компютър

·Дял на младите роми на възраст 16—24 години, живеещи в домакинства без достъп до интернет

Показатели за процеси по цел 4: Увеличаване на ефективното участие на ромите в качествена приобщаваща общообразователна система

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·в националните стратегически рамки за ромите се предвижда наблюдение на приобщаващия характер на общите политики в областта на образованието;

·съществува национална/регионална програма за премахване на сегрегацията;

·прилага се национален план за предотвратяване и премахване на погрешните диагнози, водещи до неправилно настаняване на ромски ученици в образователни заведения за деца със специални нужди;

·съществуват програми за положителни действия за наемане на работа на ромски учители в общообразователната система;

·в образователната система са интегрирани функциите на училищен медиатор и асистент-преподавател;

·в националните стратегически рамки за ромите са предвидени изрични гаранции и критерии за приобщаващия характер на общите политики в областта на образованието;

·съществува система, чрез която на младите роми се гарантира място в средно или професионално училище и се подпомага посещаемостта им, с особен акцент върху момичетата;

·съществува система за подкрепа на ромите, които желаят да получат висше образование, чрез стипендии, наставничество и консултиране, с особен акцент върху момичетата.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·въведени са мерки за осигуряване на ефективен достъп на ромите до качествена приобщаваща общообразователна система с дългосрочната цел да се постигне същото ниво на ефективен достъп като за общото население;

·съществуват действащи гаранции за ефективен равен достъп на ромските деца до образование и грижи в ранна детска възраст;

·за учителите и други професионалисти в областта на образованието се провежда целенасочено обучение за предотвратяване на дискриминацията и антициганизма;

·учителите се обучават за гарантиране/прилагане на приобщаващ подход в образованието;

·на учениците с ромски произход се предоставя индивидуална педагогическа подкрепа от квалифициран персонал в общообразователната система;

·съществуват учебни програми и учебни материали, насочени към ромската култура, история и език;

·съществуват мерки за насърчаване на достъпа на ромските деца до извънкласни, културни и развлекателни дейности в мултикултурна среда;

·ромите се ползват от програми за подкрепа (като индивидуална подкрепа, стипендии и наставничество, включително по цифрова грамотност);

·предвидени са бюджетни средства за борба с расизма против ромите в училищата;

·предоставят се стипендии в подкрепа на ромите, записани в университет;

·програмите на висшето образование включват ромология или ромски науки;

·в училищата се предлага безплатно обучение по ромски език;

·въведени са целенасочени мерки в подкрепа на информалното обучение и удостоверяването на умения, придобити чрез практика.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·съществуват мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на ответни мерки на политиката в отговор на предизвикателствата в областта на образованието;

·училищните инспекторати участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки по тази цел;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за насърчаване на равен достъп до образование (по-специално борба със сегрегацията и насърчаване на приобщаващо образование на всички етапи)

Водещ показател:

Общо население

10)Дял на хората на възраст 20—64 години, които са посочили като основен статус на активност „платена работа“ (включително работа на пълен или непълен работен ден, работа „на парче“, самостоятелна заетост и спорадична работа, както и работа през последните четири седмици)

Евростат [lfsa_ergan]

ЦУР 8.5

11)Дял на младите хора на възраст 15—29* години, които понастоящем в основната част от времето си са „незаети с работа, учене или обучение“ (NEET)

Евростат [edat_lfse_20]

ЦУР 8.6.1

12)Разлика в заетостта между жените и мъжете: разлика в процента на ангажираните с платена работа между жените и мъжете на възраст 20—64 години

Евростат [lfsa_ergan]

ЦУР 8.5

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората над 16-годишна възраст, които през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани на работното си място поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Дял на хората над 16-годишна възраст, които през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани при търсенето на работа поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Допълнителни показатели, свързани с качеството на заетостта, които следва да бъдат разработени: постоянни договори, квалифициран труд, дял на хората, работещи в сектора на обществените услуги, бедност сред работещите и професионално образование и обучение

Показатели за процеси по цел 5: Увеличаване на ефективното участие на ромите в качествена и устойчива платена заетост

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·съществува механизъм за подпомагане на качествената заетост на ромите, който е обезпечен с необходимите финансови ресурси;

·ромски организации участват като наблюдатели в профсъюзи и тристранни съвети;

·съществуват програми за наставничество и кариерно развитие в подкрепа на заетостта на ромски професионалисти в публичната администрация;

·съществуват механизми за подпомагане на наемането на роми на пълен работен ден в бюрата по труда и в други клонове на администрацията, способстващи за достъпа до заетост;

·в административната структура на общините с висок дял на ромското население съществуват длъжности като медиатор по ромската заетост и ромски младежки медиатор;

·съществуват схеми за подпомагане на малки, новосъздадени ромски предприятия и ромски предприемачески инициативи.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·съществуват целенасочени мерки за подпомагане на ромското предприемачество и самостоятелната заетост, особено сред младите хора;

·съществуват целенасочени мерки за подпомагане на формализирането на съществуващата неформална заетост;

·съществуват целенасочени мерки за подпомагане на заетостта на ромите в публичната администрация;

·обществените схеми за намиране на работа, насочени към местата с висок дял на ромското население, включват изрични стратегии за изход с компоненти за изграждане на умения и квалификация;

·изпълняват се и се финансират програми, с които се подпомага придобиването на първоначален професионален опит, устройването на работа, чиракуването и кариерното развитие, насочени към ромските младежи;

·изпълняват се програми за подкрепа на приобщаващите работодатели и насърчаване на равните възможности на работното място;

·организират се кампании за повишаване на осведомеността и целево обучение за справяне с дискриминацията и антициганизма на пазара на труда, които са насочени към службите по заетостта, профсъюзите и работодателите;

·съществуват и работят пълноценно схеми за микрокредитиране за малкия бизнес, които са насочени специално към ромските общности.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·съществуват мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на политики в отговор на предизвикателствата в областта на заетостта;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за качествена и устойчива платена заетост;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки;

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват приноса на ромското гражданско общество, и по-специално на ромски предприемачи и успели ромски професионалисти, в своите процеси на вземане на решения в областта на заетостта.

Водещ показател:

Общо население

13)Разлика в очакваната продължителност на живота при раждане (общо население спрямо ромите)

Human Mortality Database [База данни за смъртността сред хората]/Евростат [demo_mlexpec]

14)Дял на хората с ограничен достъп до здравни и социални услуги — ПРЕДСТОИ РАЗРАБОТВАНЕ

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората над 16-годишна възраст, които оценяват здравето си като цяло като „много добро“ или „добро“

Евростат [hlth_silc_01]

Дял на хората над 16-годишна възраст със здравно осигуряване

ОИСР [Европейски основни здравни показатели (ECHI) 76]

Дял на хората над 16-годишна възраст, които при достъпа си до здравни услуги през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Предстои да се разработят допълнително:

Дял на жените с ромски произход, които са родили първото си дете преди 20-годишна възраст

Неудовлетворени медицински потребности

Евростат

[demo_fordager]

ЦУР 3.7

Евростат [SDG_03_60]

Показатели за процеси по цел 6: Подобряване на здравето на ромите и повишаване на ефективния достъп на ромите до качествени здравни услуги

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·системата за здравна медиация е институционализирана и интегрирана в съответните структури на здравната администрация;

·съществува система за насърчаване и подкрепа на перспективите за кариерно развитие на здравните медиатори, които желаят да станат медицински специалисти;

·съществува система за предоставяне на профилактични здравни услуги на ромите в гетата и сегрегираните и отдалечените поселения;

·регионалните здравни инспекции разполагат с ресурси (финансови и човешки), за да осигурят националните програми за ваксинация и имунизация на децата и на хората в напреднала възрасти профилактичната здравна дейност като кръвни изследвания и скрининг за рак достигат и до ромските общности.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·съществуват програми за здравна информираност, пригодени за конкретните здравни предизвикателства, пред които са изправени ромите (включително здравословен начин на живот и хранене);

·съществуват и функционират програми за здравна профилактика, които обхващат рисковите групи, включително ромите;

·организират се кампании за повишаване на осведомеността, с които се насърчава разбирането за нуждата от ваксинации;

·предлага се на достъпна цена и се извършва ваксинация на децата и на хората в напреднала възраст (срещу грип);

·редовно и безплатно се провеждат профилактични скринингови прегледи на децата и се предприемат последващи мерки за рисковите групи;

·съществуват програми за пренатална грижа, насочени към жените в неравностойно положение, и се предоставят редовни пренатални услуги;

·съществуват схеми за наблюдение на майчиното и детското здраве, насочени към децата на възраст 0—3 години, с особен акцент върху групите в неравностойно положение;

·за здравния персонал се провежда редовно целево обучение за предотвратяване на дискриминацията и антициганизма;

·провеждат се кампании за повишаване на осведомеността по здравни въпроси, насочени към ромските общности.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·съществуват мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на ответни мерки на политиката в отговор на предизвикателствата в областта на здравеопазването;

·конкретните мерки за справяне с предизвикателствата в областта на здравеопазването се разработват в партньорство с ромските организации на гражданското общество;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за подобряване на достъпа на ромите до здравни услуги;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки в областта на здравеопазването;

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват приноса на ромското гражданско общество, и по-специално на мрежите от ромски здравни медиатори, в своите процеси на вземане на решения в областта на здравеопазването.

Основен показател:

Общо население

15)Дял на хората, живеещи в лоши жилищни условия (твърде тъмен апартамент, течащ покрив, влажни стени/подове, без баня/душ, без вътрешна тоалетна)

Евростат [tessi 291]

16)Дял на хората, живеещи в домакинства без минималния брой помещения според определението на Евростат за пренаселеност

Евростат [ilc_lvho05a / SDG_11_10]

ЦУР 1, ЦУР 11

17)Дял на хората, живеещи в домакинства без течаща вода вътре в дома (само за определени държави)

Евростат [ilc_mdho05]

ЦУР 6.1.1

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората, живеещи в домакинства без тоалетна, душ или баня вътре в дома

Евростат [ilc_mdho05 / SDG_06_10]

ЦУР 6

Дял на хората, живеещи в жилища с течащ покрив, с влага по стените, подовете или в основите, или с гниещи прозоречни рамки или под

Евростат [SDG_01_60]

ЦУР 1

Дял на хората, живеещи в домакинства, които през последните 12 месеца поне веднъж са били принудени да напуснат своя подслон или временен стан.

не се прилага

Дял на хората над 16-годишна възраст, които през последните 5 години са се почувствали дискриминирани при търсенето на жилище поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Предстои да се разработят допълнително:

Жилищна сегрегация.

Показател(и), отразяващ(и) географските аспекти на положението на ромите.

Достъп до основни услуги и инфраструктура в района (здравни услуги, обществен транспорт, училища, детски заведения и др.) предвид разстоянието, разходите, работното време или липсата на обслужване.

Дял на хората, живеещи в незаконни или нерегламентирани жилища.

не се прилага

не се прилага

Показатели за процеси по цел 7: Увеличаване на ефективния достъп на ромите до адекватно несегрегирано жилищно настаняване и основни услуги

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·националните стратегически рамки за ромите или свързаните с тях документи в областта на политиката включват изрични мерки за борба с жилищната сегрегация;

·съществуват и се прилагат ефективно ясни насоки относно принудителното извеждане от жилища, които осигуряват защита от нерегламентирано извеждане;

·съществуват и се прилагат ефективно ясни насоки относно принудителното извеждане от жилища, които осигуряват защита на домакинствата с деца ;

·премахват се съществуващите пропуски в разпоредбите, регулиращи жилищното настаняване, които представляват пречка пред узаконяването на нерегламентирания жилищен фонд в ромските квартали;

·в критериите за допустимост и оценка на финансирани от ЕС проекти, с които се подобрява инфраструктурата на места с висок дял на ромското население, изрично са предвидени точки за предприятия, в които работят роми или които се управляват от роми;

·съществуват политики, с които се насърчават и подкрепят местни инициативи за самопомощ на общностно равнище в областта на жилищното настаняване;

·редовно се оценяват нуждите на местата за временни станове и лагеруване;

·съществуват механизми, с които се гарантира ефективното ползване от ромите на правото на безопасна вода и санитарно-хигиенни условия.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·в националните стратегически рамки за ромите са предвидени изрични гаранции и критерии за приобщаващия характер на общите услуги и програми в областта на жилищното настаняване;

·съществуват целенасочени мерки за подпомагане на райони в неравностойно социално положение с оглед намаляване на сегрегацията;

·съществуват целенасочени мерки, обезпечени с финансови средства, за подобряване на обществената инфраструктура на населените места в неравностойно положение, свързана с пътищата, водоснабдяването, санитарно-хигиенните условия, достъпа до обществени услуги и канализацията;

·изпълнява се програма от типа „жилище преди всичко“ (Housing First);

·за персонала на жилищните и общинските служби се организира целево обучение за борба с дискриминацията и антициганизма в областта на жилищното настаняване;

·извършват се редовно картографиране и наблюдение на селищата и лагерите в неравностойно положение;

·извършва се редовно наблюдение на жилищните характеристики (брой жилищни единици на местно равнище, за които е необходима оценка).

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·съществуват мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на ответни мерки на политиката в отговор на предизвикателствата в областта на жилищното настаняване;

·конкретните мерки за справяне с предизвикателствата в областта на жилищното настаняване се разработват в партньорство с ромските организации на гражданското общество;

·намесите в областта на жилищното настаняване, насочени към ромите (и по-специално към десегрегацията) се разработват и осъществяват с участието на организации от ромските общности;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за подобряване на жилищното положение, и по-специално десегрегацията;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки в областта на жилищното настаняване, и по-специално десегрегацията;

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват приноса на ромското гражданско общество, и по-специално на мрежите от ромски здравни и образователни медиатори, в своите процеси на вземане на решения в областта на жилищното настаняване.

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на ромите, живеещи в домакинства със следните фактори, изброени като проблеми във връзка с настаняването им: замърсяване, нечистотия или други екологични проблеми в района, като: дим, прах, неприятни миризми или замърсена вода

Евростат [ilc_mddw02]

Показатели за резултатите: Вторични (незадължителни): Все още няма разработени показатели в тази област; тематичните области за разработване на такива показатели могат да включват:

излагане на условия в околната среда, които са опасни и свързани с рискове за здравето:

·живеене в райони, които често са засегнати от природни бедствия (по видове бедствия — преливане на реки, внезапни наводнения, свлачища и др.);

·живеене в опасни райони от гледна точка на околната среда (по вид — депа за отпадъци или сметища, изоставени промишлени обекти, мини и др.);

·излагане на опасни влияния (по вид — живеене в замърсени райони, снабдяване с вода от водоизточници без пречистване или от замърсени водоизточници, излагане на токсични емисии, електромагнитна радиация и др.);

·работа в професии с повишена степен на опасност, включително работа на пустинен терен, на сметища и др., без подходящи предпазни средства;

·живеене в райони с липсваща инфраструктура като безопасна питейна вода, пречистване на отпадъчни води, асфалтирани пътища, събиране на отпадъци и др.;

·дял на домакинствата, които се отопляват чрез изгаряне на твърди отпадъци.

Показатели за процеси по цел 7-a: Борба с липсата на адекватна околна среда и насърчаване на екологичната справедливост

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·националните стратегически рамки за ромите или свързаните с тях документи в областта на политиката включват изрични мерки за борба с липсата на адекватна околна среда и насърчаване на екологичната справедливост;

·насоките за прилагане осигуряват приоритетен достъп до социални жилища на ромите, живеещи в опасни от екологична гледна точка райони;

·прилагат се стриктно стандартите за жилищна безопасност и предотвратяване на опасните условия на живот;

·извършва се екологична оценка на новите строителни площадки и места за временни станове;

·съществуват ефективни механизми за осигуряване на прилагането на екологичните разпоредби на трудовото законодателство.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·съществуват целеви мерки, обезпечени с финансови средства, за презаселване на ромските семейства, живеещи в опасни от екологична гледна точка райони;

·извършва се оценка на въздействието на насочените към ромите жилищни политики и жилищни разпоредби по отношение на екологичните фактори;

·националните стратегически рамки за ромите обхващат въздействието на политиките върху околната среда и екологичните рискове за ромите.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·специалните мерки за справяне с екологичните предизвикателства в районите, в които живеят роми (особено в сегрегираните ромски общности), се разработват в партньорство с ромски организации на гражданското общество и с роми, живеещи на съответните места;

·насоките в областта на безопасната и устойчива околна среда се разработват и осъществяват с участието на организации от ромските общности (особено в сегрегираните ромски общности);

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за подобряване на условията на околната среда на местата, където живеят ромите (и в частност маргинализираните ромски общности);

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки за подобряване на условията на околната среда по местата, където живеят ромите (и в частност сегрегираните ромски общности);

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват приноса на ромското гражданско общество, и по-специално на мрежите от ромски здравни медиатори, в своите процеси на вземане на решения в областта на здравеопазването.