Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32008F0913

Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право

OB L 328, 6.12.2008, p. 55–58 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (HR)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec_framw/2008/913/oj

6.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/55


РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2008/913/ПВР НА СЪВЕТА

от 28 ноември 2008 година

относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 29, 31 и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Расизмът и ксенофобията са преки нарушения на принципите на свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основните свободи, както и на принципа на правовата държава, на които се основава Европейският съюз и които са общоприети от държавите-членки.

(2)

Планът за действие на Съвета и на Комисията за оптималните начини за изпълнение на разпоредбите на Договора от Амстердам относно установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (2), заключенията на Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г., резолюцията на Европейския парламент от 20 септември 2000 г. относно позицията на Европейския съюз на Световната конференция срещу расизма и текущото състояние в Съюза (3) и съобщението от Комисията до Съвета и Европейския парламент относно шестмесечната актуализация на таблицата за оценка на постигнатия напредък в процеса на създаване на пространство на „свобода, сигурност и правосъдие“ в Европейския съюз (втората половина на 2000 г.) приканват към действия в тази област. В програмата от Хага от 4 и 5 ноември 2004 г. Съветът припомня, че е твърдо решен да се противопостави на всяка форма на расизъм, антисемитизъм и ксенофобия, както това вече бе заявено от Европейския съвет през декември 2003 г.

(3)

Съвместно действие 96/443/ПВР от 15 юли 1996 г. относно борбата срещу расизма и ксенофобията (4) следва да бъде последвано от ново законодателно действие, което да отговори на необходимостта от по-нататъшно сближаване на законодателните и нормативните разпоредби на държавите-членки и от превъзмогване на пречките за ефикасно правно сътрудничество, които се дължат основно на различията между законодателните подходи в държавите-членки.

(4)

Както показват оценката на Съвместно действие 96/443/ПВР и работата, извършена в рамките на други международни организации, като Съвета на Европа, все още съществуват известни трудности в областта на правното сътрудничество, от което следва, че съществува необходимост от по-нататъшно сближаване на наказателните законодателства на държавите-членки, за да се гарантира прилагането на ясно и цялостно законодателство за ефикасна борба срещу расизма и ксенофобията.

(5)

Расизмът и ксенофобията представляват заплаха срещу групи лица, които са обект на подобно поведение. Необходимо е да се определи общ подход в областта на наказателното право в Европейския съюз към явления като расизъм и ксенофобия, за да се гарантира, че едно и също поведение представлява правонарушение във всички държави-членки, както и че ще бъдат предвидени ефективни, съразмерни и възпиращи наказания и санкции срещу физическите и юридическите лица, извършили или отговорни за подобни правонарушения.

(6)

Държавите-членки признават, че борбата срещу расизма и ксенофобията изисква различни видове мерки в цялостна рамка и не може да се ограничи с наказателноправни въпроси. Настоящото рамково решение се ограничава с борбата срещу особено сериозните форми на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. Тъй като културните и правните традиции на държавите-членки се различават в известна степен, особено в тази област, пълно хармонизиране на националните законодателства понастоящем е невъзможно.

(7)

Терминът „произход“ се отнася предимно до лица или групи лица, чиито предци могат да бъдат идентифицирани въз основа на определени характеристики (например раса или цвят на кожата), като не е необходимо всички тези характеристики да бъдат налице. Въпреки това поради своя произход тези лица или групи лица могат да бъдат обект на омраза или насилие.

(8)

Терминът „религия“ се отнася в широк смисъл до лица, определени по отношение на техните религиозни убеждения или вярвания.

(9)

Терминът „омраза“ се отнася до омразата, основана на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност.

(10)

Настоящото рамково решение не възпрепятства държавите-членки да приемат разпоредби в националните си законодателства, разширяващи прилагането на член 1, параграф 1, букви в) и г) към престъпления, насочени срещу група лица, определени въз основа на критерии, различни от раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, като например социален статус или политически убеждения.

(11)

Следва да се гарантира, че разследванията и наказателното преследване на правонарушения, включващи прояви на расизъм и ксенофобия, не зависят от показанията или обвиненията на потърпевшите, които често са особено уязвими и не са склонни да започнат съдебно производство.

(12)

Сближаването на наказателното право следва да доведе до по-ефективна борба срещу правонарушения от расистки или ксенофобски характер чрез насърчаване на пълноценното и ефективно съдебно сътрудничество между държавите-членки. Проблемите, които могат да съществуват в тази област, следва да бъдат взети предвид от Съвета при разглеждането на настоящото рамково решение, за да се обсъди дали са необходими бъдещи стъпки в тази област.

(13)

Тъй като целта на настоящото рамково решение, а именно гарантирането на поне минимални ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции срещу правонарушения от расистки или ксенофобски характер във всички държави-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от отделните държави-членки, тъй като правилата трябва да бъдат общи и съвместими, и като се има предвид, че тази цел може да бъде постигната по-добре на равнището на Европейския съюз, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз и изложен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в последния член, настоящото рамково решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(14)

Настоящото рамково решение зачита основните права и спазва принципите, признати в член 6 от Договора за Европейския съюз и от Европейската конвенция за правата на човека, по-специално членове 10 и 11 от нея, и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз, в частност глави II и VI от нея.

(15)

Съображения, свързани със свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение, и по-специално със свободата на печата и свободата на изразяване в други средства за масово осведомяване, са довели до въвеждането на процесуални гаранции в националното право на много държави-членки, както и на специални правила относно определянето или ограничаването на отговорността,

(16)

Съвместно действие 96/443/ПВР следва да се отмени, тъй като след влизането в сила на Договора от Амстердам, на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (5), както и на настоящото рамково решение то вече не е актуално,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Правонарушения, свързани с расизма и ксенофобията

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че изброените по-долу умишлени действия са наказуеми:

а)

публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност;

б)

извършване на посочено в буква а) действие чрез публично разпространение или раздаване на документи, снимки или други материали;

в)

публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, определени в членове 6, 7 и 8 от статута на Международния наказателен съд, което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група;

г)

публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, определени в член 6 от Хартата на Международния военен трибунал, приложена към Лондонското споразумение от 8 август 1945 г., което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група.

2.   По смисъла на параграф 1 държавите-членки могат да изберат да накажат само действието, което или е извършено по начин, който може да наруши обществения ред, или е заплашително, обидно или оскърбително.

3.   По смисъла на параграф 1 понятието „религия“ следва да обхваща поне поведението, което е претекст за извършване на действия срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, произход, национална или етническа принадлежност.

4.   Всяка държава-членка може, при приемането на настоящото рамково решение или в по-късен момент, да направи декларация, която ще определи като наказуеми отричането или грубото омаловажаване на престъпленията, посочени в параграф 1, букви в) и/или г), само ако престъпленията, посочени в тези букви, са установени с окончателно решение на национален съдебен орган на съответната държава-членка и/или на международен съд, или само с окончателно решение на международен съд.

Член 2

Подбудителство и съучастничество

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че подбуждането към извършване на действията, посочени в член 1, параграф 1, букви в) и г), е наказуемо.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че съучастничеството в извършване на посочените в член 1 действия е наказуемо.

Член 3

Наказания

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в членове 1 и 2 действия са наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в член 1 действия са наказуеми с максимални наказателни санкции поне от една до три години лишаване от свобода.

Член 4

Расистки и ксенофобски мотиви

За правонарушения, различни от посочените в членове 1 и 2, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че расистките и ксенофобските мотиви са разглеждани като утежняващо обстоятелство или, при невъзможност, са взети под внимание от съдилищата при определяне на размера на санкциите.

Член 5

Отговорност на юридическите лица

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за посочени в членове 1 и 2 действия, които са извършени в тяхна полза от всяко лице, действащо или индивидуално, или като член на орган на юридическото лице и упражняващо ръководна длъжност в него, на следните основания:

а)

пълномощие да представлява юридическото лице,

б)

правомощие да взима решения от името на юридическото лице, или

в)

правомощие да упражнява контрол в рамките на юридическото лице.

2.   Освен предвидените в параграф 1 от настоящия член случаи, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че всяко юридическо лице може да бъде подведено под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, е довела до извършването на действия, посочени в членове 1 и 2, в полза на това юридическо лице от лице на негово подчинение.

3.   Съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член отговорността на юридическото лице не изключва наказателноправни мерки срещу физически лица, които са извършители или съучастници в действие, посочено в членове 1 и 2.

4.   Под „юридическо лице“ се разбира всяка организация, която притежава такъв статут по силата на приложимото национално законодателство, с изключение на държави или другите обществени органи при упражняването на държавни функции, както и на публични международни организации.

Член 6

Санкции срещу юридически лица

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическо лице, подведено под отговорност по силата на член 5, параграф 1, подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, в това число наказателни или административни глоби, и евентуално други санкции, като например:

а)

мерки за отмяна на правото за ползване на държавни помощи или облаги;

б)

мерки за временна или постоянна забрана за упражняване на търговска дейност;

в)

поставяне под съдебен надзор;

г)

съдебна мярка за ликвидация.

2.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическо лице, подведено под отговорност по силата на член 5, параграф 2, подлежи на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции или мерки.

Член 7

Конституционни норми и основни принципи

1.   Настоящото рамково решение не би могло по никакъв начин да накърни задължението за спазване на основните права и на основните правни принципи, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване, утвърдени в член 6 от Договора за създаване на Европейския съюз.

2.   Настоящото рамково решение не поражда задължение за държавите-членки да предприемат мерки, които противоречат на основни принципи, свързани със свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение, по-специално със свободата на печата и свободата на изразяване в други средства за масово осведомяване, тъй като те произтичат от конституционни традиции или правила, уреждащи правата и задълженията на печата или другите средства за масово осведомяване, както и процесуалните гаранции за тях, когато тези правила се отнасят до определянето или ограничаването на отговорността.

Член 8

Възбуждане на разследване или наказателно преследване

Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че разследванията или наказателното преследване на посочени в членове 1 и 2 действия не зависят от показания или обвинение от страна на потърпевшо лице, поне в най-тежките случаи, когато действието е извършено на нейна територия.

Член 9

Компетентност

1.   Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да установи своята компетентност по отношение на посочените в членове 1 и 2 действия, когато те са извършени:

а)

изцяло или частично на нейна територия;

б)

от неин гражданин; или

в)

в полза на юридическо лице, чието седалище се намира на територията на тази държава-членка.

2.   При установяване на своята компетентност съгласно параграф 1, буква а) всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че компетентността ѝ покрива и случаите, при които действието е извършено с помощта на информационна система и когато:

а)

нарушителят извършва действието, като се намира физически на нейна територия, независимо дали действието включва оборудване, инсталирано на информационна система, намираща се на нейна територия;

б)

действието включва оборудване, инсталирано на информационна система на нейна територия, независимо дали нарушителят извършва действието, като се намира физически на нейна територия.

3.   Всяка държава-членка може да реши, че няма да прилага или че ще прилага само при определени случаи или условия правилата за компетентност, установени в параграф 1, букви б) и в).

Член 10

Изпълнение и преразглеждане

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки за изпълнение на настоящото рамково решение до 28 ноември 2010 г.

2.   Преди тази дата държавите-членки внасят в генералния секретариат на Съвета и в Комисията текста на разпоредбите, чрез които въвеждат във вътрешните си законодателства задълженията, произтичащи от настоящото рамково решение. Въз основа на доклад, разработен на базата на тази информация, и на писмен доклад на Комисията Съветът до 28 ноември 2013 г. прави оценка на степента, в която държавите-членки са се съобразили с настоящото рамково решение.

3.   Преди 28 ноември 2013 г. Съветът преразглежда настоящото рамково решение. За подготовката на този преглед Съветът приканва държавите-членки да посочат дали са срещнали проблеми при съдебното сътрудничество по посочените в член 1, параграф 1 правонарушения. Съветът може да поиска освен това от Евроюст да представи доклад дали разликите между националните законодателства са довели до проблеми в съдебното сътрудничество между държавите-членки в тази област.

Член 11

Отмяна на Съвместно действие 96/443/ПВР

Съвместно действие 96/443/ПВР се отменя.

Член 12

Териториално приложение

Настоящото рамково решение се прилага в Гибралтар.

Член 13

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 28 ноември 2008 година.

За Съвета

Председател

M. ALLIOT-MARIE


(1)  Становище от 29 ноември 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 19, 23.1.1999 г., стр. 1.

(3)  ОВ C 146, 17.5.2001 г., стр. 110.

(4)  ОВ L 185, 24.7.1996 г., стр. 5.

(5)  ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.


Top