31.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/56

Докладчик:

Marjolijn BULK

1.1

ЕИСК приветства започването на процеса на преразглеждане на Директивата относно канцерогените и изразява желание да даде своя принос към този важен дебат.

1.2

ЕИСК призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, за да се провери дали приложното поле на Директивата относно канцерогените и мутагените да се разшири с включването на веществата, които са токсични за репродукцията.

1.3

Комитетът настоятелно препоръчва при преразглеждането на Директивата за канцерогените и мутагените и планираните за 2018 г. изменения да се обърне по-голямо внимание на професионалната експозиция на канцерогени, засягаща жените.

1.4

ЕИСК счита, че е важно Комисията да подобри общата методология за приемането на задължителни гранични стойности на професионална експозиция (ЗГСПЕ) в Директивата за канцерогените и мутагените след консултация със социалните партньори, държавите членки и други заинтересовани страни.

1.5

ЗГСПЕ трябва да бъдат определени въз основа на научни и статистически данни, като се вземат предвид различни фактори, като осъществимост и възможности за измерване на нивата на експозиция. В Нидерландия и Германия се използва основан на риска подход, който помага за определянето на ЗГСПЕ, като отчита нивото на риска като основен фактор за социален компромис.

1.6

ЕИСК счита, че е необходимо да се създадат програми за наблюдение на здравето през целия живот за всички лица, които са били изложени на канцерогени на работното място, в рамките на националните системи за социална закрила или обществено здраве.

1.7

ЕИСК подчертава, че за да се подобри защитата на работниците от канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества по време на работа, държавите членки следва да гарантират, че трудовите инспекции разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да изпълняват задълженията си.

1.8

ЕИСК подкрепя общата позиция на европейските социални партньори и препоръчва да се приемат ЗГСПЕ за формалдехида.

1.9

ЕИСК препоръчва при изготвянето на правно определение за „отработени газове от дизелови двигатели“ Комисията да вземе предвид констатацията на НКГСПЕ по отношение на тези газове.

2.1

Раковите заболявания са основната причина за смърт, дължаща се на условията на труд. Според оценките през 2013 г. 1,314 милиона души са починали от рак в ЕС. Повече от 100 000 души в ЕС са починали вследствие на професионално обусловени ракови заболявания. Те са на първо място сред причините за смъртните случаи в ЕС, свързани с работата. Около 20 милиона работници в ЕС са изложени на канцерогени по време на работа. В изследване, публикувано през 2015 г. от Нидерландския национален институт за обществено здраве и околна среда (1), годишните разходи, свързани с професионално обусловени ракови заболявания, се оценяват на 334 милиарда евро.

2.2

Законодателството за защита на работниците третира професионалните заболявания от рак в редица директиви. Общите задължения съгласно рамковата директива (2) от 1989 г. се прилагат за всички рискове и определят общи мерки, които трябва да се въведат на работното място. Директивата за химичните агенти (3) се прилага за всички опасни химикали. Директивата относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозиция на азбест по време на работа (4), взема предвид някои специални потребности за превенцията на заболяванията, свързани с експозицията на азбест. Най-важният законодателен акт в тази област е Директивата за канцерогените, приета през 1990 г.

2.3

В Директивата за канцерогените и мутагените се определят общите минимални изисквания. Работодателите трябва да установят и да оценят рисковете и при появата им да предотвратяват експозицията. Когато е технически възможно, се изисква замяна с безопасен или по-малко опасен процес или химичен агент. Когато замяната е технически невъзможна, химичните канцерогени трябва да се произвеждат и използват, доколкото това е технически възможно, в затворена система, за да се предотврати експозицията. Когато това е технически невъзможно, експозицията на работниците трябва да бъде намалена до възможно най-ниското от техническа гледна точка ниво.

2.4

В допълнение към тези общи минимални изисквания, в Директивата за канцерогените и мутагените се определят гранични стойности на професионална експозиция (ГСПЕ) за определени канцерогени и мутагени като неразделна част от механизма за защита на работниците. Конкретните задължителни гранични стойности на професионална експозиция (ЗГСПЕ) за определени химични агенти са установени в приложение III към Директивата за канцерогените и мутагените. Понастоящем в това приложение са определени ЗГСПЕ само за три вещества или получени при процеси експозиции. Тези ЗГСПЕ обхващат само малък процент от работниците, излагани на канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества.

2.5

През 2016 г. Европейската комисия оповести, че Директивата за канцерогените и мутагените ще бъде преразгледана на три етапа. Тя прие първоначално предложение през май същата година, което понастоящем е в процес на обсъждане в Европейския парламент и Съвета на министрите. Второто предложение беше прието през януари 2017 г., а третото е планирано за 2018 г.

2.6

В момента тече преразглеждането на Директивата за канцерогените и мутагените. Чрез първото предложение се преразгледаха двете съществуващи ЗГСПЕ и се приеха нови единадесет. В доклада си „Улвског“ (5) Европейският парламент подкрепи процеса на преразглеждане на Директивата за канцерогените и мутагените и призова, наред с другото, за разширяване на нейния обхват с цел включване на токсичните за репродукцията вещества, за въвеждане на по-строги гранични стойности на професионална експозиция за шест от веществата и за определяне на преходна гранична стойност, за да се даде на работодателите допълнително време за прилагане. Европейският парламент подчерта също така, че преразглежданията на приложение III към Директива 2004/37/ЕО през 2017 и 2018 г. следва да включват, но не и да се ограничават до вещества, смеси и процеси, като отработен газ от дизелови двигатели, формалдехид, кадмий и неговите съединения, берилий и неговите съединения, никелови съединения, арсеник и неговите съединения, както и акрилонитрил. Много голямо мнозинство от политическите групи подкрепи предложения от Европейския парламент компромис.

2.7

Главната цел на второто предложение е да се приемат пет нови ЗГСПЕ. Въпреки че сложните смеси на многопръстенните ароматни въглеводороди (PAH) и отработените моторни масла също са включени в приложението за определяне на приложното поле на директивата, за тези два канцерогена не са определени гранични стойности. В хода на изготвяне на своя собствен анализ Комисията реши, че не трябва да се предприемат действия по отношение на пет канцерогена (6).

3.1

Приложното поле на Директивата относно канцерогените и мутагените понастоящем се ограничава само до тях; следва да се помисли за възможното му разширяване с включването на веществата, които са токсични за репродукцията. Според EU-OSHA „Въздействието на професионалната експозиция върху репродуктивната система на мъжете и жените може да се прояви под формата на изменения на нивата на половите хормони, намалено либидо и потентност, менструални нарушения, преждевременна менопауза, закъснение на първата менструация, овариална дисфункция, увреждане на качеството на спермата и намалена мъжка и женска фертилност. Експозицията на токсини може да причини пряко увреждане на клетките при развитието на сперматозоидите и яйцеклетките. Експозицията на бъдещи майки по време на бременността може да наруши развитието на плода (…). Експозицията на токсини може да доведе до много по-съществени последици, например смърт на плода, забавяне на вътрематочния растеж, преждевременно раждане, дефекти по рождение, постнатална смърт, нарушения в когнитивното развитие и промени в имунологичната чувствителност или рак в детска възраст. Експозиция на майката на химикали по време на работа също така може да доведе до замърсяване на кърмата. Някои химикали с хормонална активност, известни като ендокринни дисруптори (вещества, нарушаващи функциите на ендокринната система), може да променят функционирането на ендокринната система и вследствие да причинят неблагоприятни репродуктивни последици, като лошо качество на спермата и увредени репродуктивни тъкани при мъжете и някои гинекологични медицински състояния при жените.“

3.1.1

Съгласно Регламента REACH и редица специални законодателни актове (относно козметичните продукти, биоцидите и пестицидите) канцерогените, мутагените и токсичните за репродукцията вещества се третират в общата група на веществата, пораждащи сериозно безпокойство. Те имат някои общи характеристики, сред които са силното им въздействие върху здравето, трудността, свързана с осъзнаването на риска (тъй като последиците от експозицията често се проявяват след дълъг латентен период), трудността, свързана с управлението на риска, и проблемите, свързани с комбинираното въздействие („ефект на коктейла“), т.е. експозицията на две или повече различни вещества или процеси. В националното законодателство на няколко държави членки е възприет такъв подход с подкрепата на социалните партньори на национално равнище. ЕИСК призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, за да се провери дали приложното поле на Директивата относно канцерогените и мутагените да бъде разширено с включването на веществата, които са токсични за репродукцията.

3.2

В стратегията на ЕС за борба с раковите заболявания, свързани с работата, следва да се отдели по-голямо внимание на жените.

3.2.1

Моделите на експозиция и на мястото на поява на раково заболяване може да се различават между мъжете и жените. Ракът на гърдата например е много рядко заболяване при мъжете, докато при жените това е най-често срещаното раково заболяване. Редица професионални експозиции могат да допринесат за появата на рак на гърдата.

3.2.2

Комитетът настоятелно призовава Комисията да разгледа в по-систематичен порядък канцерогенните професионални експозиции, засягащи жените, при преразглеждането на директивата и измененията, планирани за 2018 г. Много видове работа със силно женско участие (здравеопазване, чистота, фризьорство и т.н.) включват експозиция на канцерогенни вещества, които са пренебрегвани. Необходимо е да се определят критерии за идентифициране и класифициране на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, които допринасят за някои видове рак. Следва да се засили превенцията при използването на цитостатични продукти (т.е. химиотерапевтични препарати) в здравните професии. Въпреки че йонизиращите лъчения не попадат в обхвата на настоящото становище, ЕИСК категорично изтъква необходимостта от разширяване на други директиви, и по-специално на Директива 2013/59/Евратом.

3.3

Налице е широко съгласие сред заинтересованите страни относно ролята и значението на ЗГСПЕ. ЗГСПЕ са важни, защото спомагат за намаляване на риска, въпреки че безопасни нива на експозиция не съществуват. Тези стойности трябва да бъдат определени на подходящо ниво, като се отчитат научните факти и аспектите, свързани с осъществимостта.

3.3.1

Не съществува обаче единна методология в ЕС за извеждане на ЗГСПЕ. Понастоящем подходът на Комисията е да действа за всеки случай поотделно. Биха могли силно да се подобрят прозрачността и последователността. Някои ЗГСПЕ са добре определени, докато други не осигуряват достатъчна защита. ЕИСК счита, че когато са засегнати здравето и човешкият живот, амбициите трябва да са на висотата на предизвикателствата.

3.3.2

Друг фактор, който трябва да се отчете, е, че държавите членки имат различни подходи. Някои от тях са определили ЗГСПЕ за над сто различни канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията вещества, а други — за по-малко от десет. Нивата на тези ЗГСПЕ може да са различни за отделните държави. Това създава трудности за дружествата, които осъществяват дейност в различни държави с различаващи се стандарти, а в някои случаи може да доведе до нелоялна конкуренция.

3.3.3

Поради това ЕИСК счита, че е важно Комисията да определи методология за приемането на ЗГСПЕ в Директивата за канцерогените и мутагените. Подобен процес следва да включва широка консултация със социалните партньори, държавите членки и други заинтересовани страни, включително НПО. Националният опит помага за определянето на добри практики. Според ЕИСК по-специално следва да бъдат обмислени два елемента:

3.3.3.1

Първо, съгласуваността на ЗГСПЕ, за да се избегнат ситуации, при които работници, изложени на определени вещества, се оказват под много по-висок риск от развиване на ракови заболявания от работници, изложени на други вещества. Сред социалните партньори в Германия и Нидерландия съществува подкрепа за основан на риска подход. Това спомага за определяне на ЗГСПЕ, като се взема предвид нивото на риска като основен решаващ фактор за постигане на социален компромис.

3.3.3.2

Второ, ЗГСПЕ трябва да бъдат определяни въз основа на научни факти. Граничните стойности трябва да вземат предвид различни фактори, като осъществимост и възможности за измерване на нивата на експозиция. За да се помогне на работодателите да определят приоритетите по отношение на превантивните мерки, те следва изрично да са свързани с нивото на риска, свързан с нивото на експозиция.

3.4

В повечето случаи има дълъг латентен период между експозицията и появата на ракови заболявания. Поради това ЕИСК счита за необходимо да се защитават изложените работници или работниците, които са в риск от експозиция, като се осигури наблюдение на здравето през целия живот за всички изложени работници в рамките на националните системи за социална закрила или обществено здравеопазване.

3.5

ЕИСК препоръчва да се насочат повече усилия към областта на научните и статистическите проучвания. Професионалните ракови заболявания се причиняват и от: стрес; фактори, свързани с организацията на работата, например работа на смени и т.н. Следва да се обърне повече внимание и да се отделят повече средства за проучване на последиците и възможните синергии при комбинираното въздействие на различни фактори, като химикали и биологични или физични агенти, химикали и организация на работата и т.н.

3.6

ЕИСК подчертава, че засилването на контрола върху изпълнението и прилагането на Директивата за канцерогените и мутагените е една от главните задачи в областта на защитата на работниците от канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества по време на работа. Държавите членки следва да гарантират, че трудовите инспекции разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да изпълняват задълженията си, като помагат на дружествата, и по-специално на МСП, да спазват новите разпоредби. Те следва да засилят сътрудничество си с Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, която е разработила различни инструменти, които биха могли да подобрят качеството на превенция на работното място. Един от тези инструменти е интерактивният онлайн инструмент за оценка на риска (ИОИОР) — уеб платформа, която позволява по лесен и стандартизиран начин да се създават инструменти за оценка на риска по сектори на всеки език.

4.1

С второто предложение относно Директивата за канцерогените и мутагените се въвеждат ЗГСПЕ за пет допълнителни канцерогенни вещества.

4.1.1

Епихлорхидринът (ECH) е канцероген без установен експозиционен праг на въздействие. Общият брой на изложените работници в ЕС е 43 813 души. Комисията предлага ЗГСПЕ от 1,9 мг/м3. Петнадесет държави членки ще трябва да въведат (7) или да актуализират (8) своите ГСПЕ, за да ги понижат до 1,9 мг/м3. По оценки около 69 % от изложените работници работят в тези 15 държави членки и следователно ще се ползват от подобрена правна защита в резултат от въвеждането на тези ЗГСПЕ. ЕИСК счита, че предложените ЗГСПЕ ще допринесат за намаляване на раковата обремененост, свързана с работата.

4.1.2

Етиленовият дибромид (EDB) е канцероген без праг на въздействие. По оценки по-малко от 8 000 работници са потенциално изложени на 1,2-диброметан. Комисията предлага ЗГСПЕ от 0,8 мг/м3 (0,1 ppm). Двадесет държави членки ще трябва да въведат (11) или да актуализират (9) своите ГСПЕ, за да ги понижат до 0,8 мг/м3. По оценки 81 % от изложените работници работят в тези 20 държави членки и следователно ще се ползват от подобрена правна защита в резултат от въвеждането на тези ЗГСПЕ. Очакваните съпътстващи разходи за дружествата (сред които микропредприятия и малки предприятия) са много малки. ЕИСК счита, че предложените ЗГСПЕ ще допринесат за намаляване на раковата обремененост, свързана с работата.

4.1.3

Етиленовият дихлорид (EDC) е класифициран като канцероген от категория 1B съгласно Регламента CLP. По-малко от 3 000 работници в Европа са потенциално изложени (7). Комисията предлага ЗГСПЕ от 8,2 мг/м3 (2 ppm). Двадесет и три държави членки ще трябва да въведат (5) или да актуализират (18) своите ГСПЕ, за да ги понижат до 2 ppm, поради което се очаква, че голяма част от изложените работници ще се ползват от подобрена правна защита. ЕИСК счита, че предложените ЗГСПЕ ще допринесат за намаляване на раковата обремененост, свързана с работата.

4.1.4

4,4′-метилендианилинът (MDA) е генотоксичен канцероген. По оценки около 70 — 140 души са изложени на газообразен MDA в химическата промишленост. Броят на засегнатите хора от дермална експозиция е значително по-голям и се смята, че е в границите от 390 000 до 3,9 милиона работници (8). Комисията предлага ЗГСПЕ от 0,08 мг/м3. Двадесет и три държави членки ще трябва да въведат (12) или да актуализират (11) своите ГСПЕ, за да ги понижат до 0,08 мг/м3. ЕИСК счита, че предложените ЗГСПЕ ще допринесат за намаляване на раковата обремененост, свързана с работата.

4.1.5

Трихлороетиленът (TCE) е класифициран от Международната агенция за изследвания на рака (наричана по-нататък IARC) като канцероген от група 2А и като канцероген от категория 1В в ЕС съгласно Регламента CLP. По оценки около 74 000 работници в ЕС са потенциално изложени на трихлороетилен. Комисията предлага комбинация от ЗГСПЕ от 54,7 мг/м3 (10 ppm) и гранична стойност за краткосрочна експозиция (наричана по-нататък ГСКЕ) от 164,1 мг/м3 (30 ppm). От двадесет и двете държави членки, които вече имат въведени национални ЗГСПЕ за трихлороетилен, шестнадесет вече са приели ГСКЕ. Седемнадесет държави членки ще трябва да въведат (6) или да актуализират (11) своите ЗГСПЕ, за да ги понижат до 54,7 мг/м3 (10 ppm). По оценки почти 74 % от изложените работници работят в тези 17 държави членки и следователно ще се ползват от подобрена правна защита благодарение на въвеждането на тази ГСПЕ. ЕИСК отбелязва, че в редица държави членки са въведени по-ниски ЗГСПЕ за трихлороетилен, които се подкрепят от организациите на работодателите и синдикалните организации. На равнището на ЕС следва да бъдат предвидени по-ниски ЗГСПЕ, за да се намали раковата обремененост, свързана с работата.

4.2

Въпреки че сложните смеси на многопръстенните ароматни въглеводороди (PAH) и отработените моторни масла също са включени в приложението за определяне на приложното поле на директивата, за тези два канцерогена не са определени гранични стойности.

4.2.1

Сложни смеси на многопръстенните ароматни въглеводороди (PAH) с бензо[a]пирен като референтно химично съединение. Многопръстенните ароматни въглеводороди са голям клас органични съединения. ЕИСК счита, че предложената мярка ще допринесе за намаляване на раковата обремененост, свързана с работата.

4.2.2

Минерални масла като отработени моторни масла. Експозицията на минерални масла като отработени моторни масла може да причини рак на кожата. Броят на изложените работници се оценява на 1 милион души, заети предимно в сферата на поддръжката и ремонта на моторни превозни средства. ЕИСК счита, че предложената мярка ще допринесе за намаляване на раковата обремененост, свързана с работата.

5.1

Формалдехид (FA). Комисията не е предложила ЗГСПЕ за формалдехида. През 2009 г. IARC стигна до заключението, че са налице достатъчно факти, установяващи причинна връзка между формалдехида и миелоидната левкемия при човека. Наличната информация за формалдехида е подходяща за извеждане на основаващи се на здравни критерии ГСПЕ, претеглена във времето средна стойност за период от 8 часа (средно претеглено време СПВ) и гранична стойност на краткосрочна експозиция (ГСКЕ). Въз основа на наличните данни НКГСПЕ извежда гранична стойност на професионална експозиция от 0,3 ppm (8 часа СПВ) с ГСКЕ от 0,6 ppm. Впоследствие Консултативният комитет за безопасност и здраве на работното място също реши да препоръча тази гранична стойност на Комисията. През 2016 г. европейските социални партньори поискаха от Комисията да включи предложените от НКГСПЕ основаващи се на здравни критерии стойности като ЗГСПЕ за този химикал (9). ЕИСК подкрепя тази обща позиция и счита, че следва да се приемат ЗГСПЕ.

5.2

Отработени газове от дизелови двигатели. През 2012 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) категоризира всички емисии на отработен газ от дизелови двигатели като канцерогени от клас 1 (доказани човешки канцерогени). Според Комисията над три милиона работници в Европейския съюз са изложени на емисии на отработен газ от дизелови двигатели по време на работа. Общият брой на работниците, изложени на тези изпарения през поне част от своята професионална работа, е възлизал на 12 милиона през 2010 г., като е възможно да нарасне до 20 милиона до 2060 г. В оценката на въздействието на Комисията се заявява, че липсата на законодателство, забраняващо експозицията на отработен газ от дизелови двигатели по време на работа, ще доведе до 230 000 смъртни случая в ЕС в периода 2010 — 2069 г.

5.2.1

Главният аргумент на Комисията да изключи отработения газ от дизелови двигатели от приложение I и приложение III към Директивата за канцерогените и мутагените е, че ще бъде трудно да се намери правно определение, което да прави разграничение между нови и стари двигатели. Според ЕИСК целта на Директивата за канцерогените и мутагените не е да определя технически стандарти за двигателите, а да въведе правно определение за отработен газ от дизелови двигатели като канцерогенен процес съгласно научните данни и оценката на IARC. На работното място работниците може да са изложени на отработен газ от няколко дизелови двигателя, които отговарят на различни стандарти за експозиция. Други фактори имат важна роля при определянето на характера на експозицията: температурите на горене и поддръжката и почистването на двигателите. Би могла да се определи ЗГСПЕ, която да отчита концентрацията на елементарен въглерод във въздуха. ЕИСК счита, че следва да бъде взета предвид следната констатация, направена от НКГСПЕ: „Въпреки че токсикологичните данни са в подкрепа на праг (евентуално от 0,02 мг частици от дизелови двигатели/м3 или по-малко, което съответства на 0,015 мг елементарен въглерод/м3), епидемиологичните данни сочат наличие на значителни рискове от поява на раково заболяване на тези и по-ниски нива на експозиция. Следователно въз основа на наличните понастоящем данни и анализ не може да бъде установена гранична стойност на професионална експозиция, която би осигурила подходяща защита на работниците. Все пак продължават да се събират и оценяват токсикологични и епидемиологични данни за хората.“ (10)