05/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

26

L 136/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 94/58/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно минималната степен на обучение на морските лица (3) беше изменена съществено (4). Затова е добре, от съображения за рационалност и яснота, да се пристъпи към консолидиране на тази директива.

(2)

Мерките, взети на общностно ниво в областта на безопасността на море и на предотвратяване на замърсяването на морето следва да бъдат в съответствие с правилата и стандартите, приети на международно ниво.

(3)

Съветът, в заключенията си от 25 януари 1993 г. относно безопасността на море и предотвратяване на замърсяването в Общността, отбеляза значението на човешкия фактор за безопасността на корабоплаването.

(4)

Съветът, в резолюцията си от 8 юни 1993 г. за обща политика по безопасността на море (5), определи като цел отстраняването на недостатъчно квалифицираните екипажи и даде предимство на действията на Общността, насочени към подобряване обучението и образованието, като изготви общи стандарти за минимална степен на обучение на персонала, упражняващ важни функции, включително и въпроса за използване на общ език на борда на плавателните съдове на Общността.

(5)

В резолюцията си от 24 март 1997 г. (6) за нова стратегия за увеличаване на конкурентоспособността на морските превози на Общността, Съветът се стреми да насърчи заетостта на морските лица на Общността и на персонала на сушата. За тази цел Съветът прие, че следва да се вземат мерки, за да бъде подпомогнат морския транспорт на Общността да продължи усилията си, за да достигне високо ниво на качество и да подобри своята конкурентоспособност като осигури постоянно висококачествено обучение на морските лица на Общността от всички рангове, както и на персонала на сушата.

(6)

Нормите за обучение за получаване на свидетелства за професионална компетентност на морските лица са различни в държавите-членки. Такова разнообразие на националните законодателства относно обучението в областта, регулирана от настоящата директива, не дава възможност да се гарантира съответствие на равнищата на обучението, което се налага в интерес безопасността на море.

(7)

Директиви 89/48/ЕИО (7) и 92/51/ЕИО (8) на Съвета, относно обща система за признаване на професионално образование и обучение се прилагат по отношение на морските длъжности, регламентирани от настоящата директива. Те ще допринесат за улесняване спазването на задълженията от Договора за премахване на пречките пред свободното движение на хора и услуги между държавите-членки.

(8)

Взаимното признаване на дипломите и свидетелствата, предвидено с директивите, отнасящи се до обща система не гарантира винаги уеднаквено ниво на обучение за всички морски лица, служещи на борда на кораби, плаващи под флага на държава-членка. Това, обаче, е много съществено от гледна точка безопасността на морския транспорт.

(9)

Следователно е много важно да се определи минимална степен на обучение на морските лица в Общността. Целесъобразно е мерките, които следва да се предприемат в тази област, да бъдат основани на вече установени норми за обучение на международно равнище, например, Конвенция на Международната морска организация (ММО) за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., така както е ревизирана през 1995 г. (Конвенция STCW); всички държави-членки са страни по тази конвенция.

(10)

Държавите-членки могат да определят стандарти, по-високи от минималните стандарти, определени с Конвенцията STCW и настоящата директива.

(11)

Правилата на Конвенцията STCW, които са включени в приложение I на настоящата директива следва да се допълнят със задължителните разпоредби, които се съдържат в част А на Кодекса STCW. Част Б на Кодекса съдържа препоръчителни насоки, предназначени да подпомогнат страните по Конвенцията STCW и лицата, които участват в изпълнението, прилагането или принудителното изпълнение на тези мерки, да приложат изцяло Конвенцията по уеднаквен начин.

(12)

За да се подобри безопасността на море и предотвратяването на замърсяването, с настоящата директива, в съответствие с Конвенцията STCW, следва да се създадат разпоредби, отнасящи се до минималните периоди на почивка на вахтените лица. Тези разпоредби следва да се прилагат без да се нарушават разпоредбите на Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. относно споразумението за организация на работното време на морските лица, сключено между Сдружението на корабособствениците от Европейската общност (ESCA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST) (9).

(13)

За да се подобри безопасността на морския транспорт и, за да се избегне загуба на човешки живот и замърсяване на морето, следва да се подобри комуникацията между екипажите на корабите, плаващи във водите на Общността.

(14)

Обслужващите лица от персонала на пътнически кораби, които са определени да помагат на пътниците в извънредни ситуации, следва да могат да осъществяват комуникация с тях.

(15)

Екипажи, служещи на борда на танкери, които превозват вредни или замърсяващи околната среда товари следва да са способни да действат ефикасно, за предотвратяване на произшествия и извънредни ситуации. От първостепенно значение е между капитана, офицерите и другите лица, служещи на кораба, да се установи подходяща система за общуване, която да отговаря на изискванията на член 17.

(16)

Следва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че морските лица, притежатели на свидетелства, издадени от трети страни имат ниво на квалификация, сравнимо с това, което се изисква по Конвенцията STCW.

(17)

За да се постигне тази цел, следва да се определят общи критерии за признаване в Общността на чуждестранни свидетелства. Установяването на общи критерии за признаване от държавите-членки на свидетелства, издадени от трети страни следва да се основава на изискванията за обучение и издаване на свидетелства, установени в рамките на Конвенцията STCW.

(18)

В интерес на безопасността на море държавите-членки следва да признават квалификации, доказващи изискваното ниво на обучение само когато те са издадени от страни или от името на страни по Конвенцията STCW, за които Комитетът по морска безопасност на ММО е установил, че те са прилагали и продължават да прилагат изцяло стандартите, определени от Конвенцията. Докато посоченият комитет успее да осъществи тази проверка е необходима процедура за предварително признаване на свидетелствата.

(19)

Следва да се организира, когато това е подходящо, проверка на морските учебни заведения, на програмите и курсовете на обучение. Следва да се определят и критерии за такава проверка.

(20)

Следва да се създаде комитет, натоварен да подпомага Комисията при изпълнение на дейностите, свързани с признаването на свидетелствата, издадени от учебни заведения или административните органи на трети страни.

(21)

От държавите-членки, в качеството им на пристанищни власти, се изисква да повишават безопасността на море и предотвратяване на замърсяването във водите на Общността, като инспектират приоритетно корабите, които плават под флагове на трети страни, които не са ратифицирали Конвенцията STWC, като по този начин осигуряват корабите, които плават под флагове на трета страна, да не се ползват от по-благоприятно третиране.

(22)

Уместно е в настоящата директива да се включат разпоредби, отнасящи се до държавния пристанищен контрол, докато бъде изменена Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно прилагането, по отношение на кораби, които използват пристанища на Общността и плават във води под юрисдикцията на държавите-членки, на международните стандарти за безопасност на корабоплаването, предотвратяване на замърсяването и условията на живот и работа на борда на корабите (държавен пристанищен контрол) (10), за да бъдат прехвърлени в нея разпоредбите, отнасящи се до държавния пристанищен контрол, които са включени в член 17, буква е) и в членове 19, 20 и 21 от настоящата директива.

(23)

Следва да се предвидят процедури, даващи възможност да се приспособи настоящата директива към измененията на международните конвенции и кодекси.

(24)

Мерките, необходими за прилагане на настоящата директива се определят в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителските правомощия, предоставени на Комисията. (11).

(25)

Приложение II следва да бъде преразгледано от Съвета, който ще се произнесе по предложение, което Комисията ще представи не по-късно от 25 май 2003 г., в светлината на придобития опит при прилагането на настоящата директива.

(26)

Следва да се разреши на държавите-членки, до 1 февруари 2002 г. да приемат на техни кораби морски лица, притежаващи свидетелства, издадени в съответствие с разпоредбите, приложими преди 1 февруари 1997 г., датата на влизане в сила на ревизираната Конвенция STCW, при условие че те са започнали тяхната служба или обучение преди 1 август 1998 г.

(27)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за въвеждане в тяхното законодателство на директивите, посочени в приложение III, част Б,

1.

„капитан“ означава лицето, което осъществява командването на кораб;

2.

„офицер“ означава член на екипажа, с изключение на капитана, назначен на тази длъжност в съответствие с националните закони или подзаконови разпоредби, или, при липса на такова назначение, въз основа на колективен договор или според обичая;

3.

„палубен офицер“, означава офицер, квалифициран в съответствие с разпоредбите на глава II от приложение I;

4.

„помощник-капитан“ означава офицерът, чийто ранг следва непосредствено след този на капитана и, върху когото пада отговорността за командването на кораба в случай на неспособност на капитана;

5.

„офицер-механик“ означава офицер, квалифициран в съответствие с разпоредбите на глава III от приложение I;

6.

„главен офицер-механик“ означава главният офицер-механик, който отговаря за механиката на двигателите, както и за функционирането и поддръжката на механичните и електрически инсталации на кораба;

7.

„втори офицер-механик“ означава офицерът-механик, чийто ранг следва непосредствено след този на главния офицер-механик, върху когото пада отговорността за механичната пропулсия на двигателите, както и за функционирането и поддръжката на механичните и електрически инсталации на кораба, в случай на неспособност на главния офицер-механик;

8.

„стажант офицер-механик“ означава лице, което се обучава, за да стане офицер-механик и което е назначено на тази длъжност в съответствие с националните закони и подзаконови разпоредби;

9.

„корабен радиооператор“ означава лице, притежател на съответно свидетелство, издадено или признато от компетентните органи в съответствие с разпоредбите на Радиоправилата, така както са определени в точка 18;

10.

„рулеви моряк“ означава член на екипажа на кораба, различен от капитана или който не е офицер;

11.

„морски кораб“ означава кораб, различен от тези, които плават изключително във вътрешни води или във води, разположени във вътрешността, или в близко съседство със спокойни води или със зони, където се прилагат пристанищните правилници;

12.

„кораб, плаващ под флага на държава-членка“ означава кораб, регистриран в държава-членка и плаващ под флага на тази държава-членка в съответствие с нейното законодателство. Корабите, които не отговарят на това определение се разглеждат като кораби, плаващи под флага на трета страна;

13.

„плаване в крайбрежни води“ са плаванията, осъществявани в съседство с държава-членка, така както са определени от тази държава-членка;

14.

„пропулсивна мощност“ означава общата максимална продължителна мощност на цялата главна пропулсивна уредба на кораба, изразена в киловати и указана в сертификата за регистрация на кораба или в други корабни документи;

15.

„нефтен танкер“ означава кораб, построен и използван за превоз на нефт и течни товари от петролни продукти;

16.

„химикаловоз“ означава кораб, построен или приспособен и използван за превоз на товари в наливно състояние, изброени в глава 17 на Международния кодекс за превоз на химически продукти, който е в сила на 25 май 1998 г.;

17.

„газовоз“ означава кораб, построен или приспособен и използван за превоз на товари в наливно състояние втечнени газове или други продукти, изброени в глава 19 на Международния кодекс за превоз на газ, който е в сила на 25 май 1998 г.;

18.

„Радиоправила“ означава ревизираната уредба, приета от Световната административна конференция по радиосъобщенията за мобилни услуги, които са в сила на 25 май 1998 г.;

19.

„пътнически кораб“ означава морски кораб, превозващ повече от дванадесет пътника;

20.

„риболовен кораб“ означава кораб, използван за улов на риба или на други живи морски ресурси;

21.

„Конвенция STCW“ означава Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, във вида в който се прилага по отношение на разглежданите въпроси като се държи сметка за преходните разпоредби на член VII и на Правило 1/15 от Конвенцията и която включва, според случая, приложимите разпоредби на Кодекса STCW, във варианта, за всички тези разпоредби, в сила на 25 май 1998 г.;

22.

„задачи, свързани с радиосвръзките“ са задачите, включващи по-специално, носенето на вахта, поддръжката или техническите ремонти, в съответствие с Радиоправилата, с Международната конвенция от 1974 г. за опазване човешкия живот на море (Конвенция SOLAS), във варианта, който е в сила на 25 май 1998 г. и, по решение на всяка държава-членка, със съответните препоръки на Международната морска организация (ММО);

23.

„ро-ро пътнически кораб“ означава пътнически кораб, снабден с места за товари или със специална категория помещения, упоменати в Конвенцията SOLAS, която е в сила на 25 май 1998 г.;

24.

„Кодекс STCW“ означава Кодексът за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (Кодекс STCW), приет с Резолюция 2 на Конференцията STCW на страните от 1995 г., който е в сила на 25 май 1998 г.;

25.

„функция“ означава съвкупност от задачи и отговорности така, както са упоменати в Кодекса STCW, необходими за опериране на кораба, за опазване човешкия живот на море или за опазването на морската среда;

26.

„компания“ означава корабособственикът или всяка друга организация или лице като мениджър, беърбоут чартьор, на което собственикът на кораба е поверил отговорността за експлоатация на кораба и, което, като поема тази отговорност, се е съгласило да изпълни всички задачи и задължения, наложени на компанията от тези правила;

27.

„съответно свидетелство“ означава свидетелство, издадено и потвърдено в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, което дава право на своя законен притежател да служи в качеството на, и да изпълнява предвидените функции до степента на отговорност, посочена в свидетелството, на борда на кораб, който е от посочения вид, тонаж, мощност и с вид на двигателите, по време на конкретното визирано пътуване;

28.

„морска служба“ означава служба на борда на кораб във връзка с издаването на свидетелство или друга квалификация;

29.

„одобрен“ означава одобрен от държава-членка в съответствие с настоящата директива;

30.

„трета страна“ означава страна, която не е държава-членка;

31.

„месец“ означава календарен месец или тридесет дни, съставени от периоди най-малко от един месец.

—

бойни кораби, помощни кораби на военноморския флот или други кораби, принадлежащи или използвани от държава-членка и чиято дейност е изключително за нужди на правителството и нетърговски цели,

—

риболовни кораби,

—

яхтите за развлечение, които не осъществяват никаква търговска дейност,

—

кораби от дърво с примитивна конструкция.

a)

да включат в изпита за издаване на свидетелство, отговарящо на изискванията на Радиоправилата, допълнителни познания, предписани в съответните правила, или

б)

да издадат отделно свидетелство, установяващо, че притежателят му има допълнителните познания, предписани в съответните правила.

а)

могат да бъдат издавани като отделни документи;

б)

всички имат уникален номер, обаче, потвържденията, удостоверяващи издаването на свидетелство, могат да имат същия номер като въпросното свидетелство, при условие че този номер е уникален, и

в)

престават да са валидни щом срокът на действие визираното свидетелство изтече или свидетелството бъде отнето, суспендирано или анулирано от държавата-членка или третата страна, която го е издала и, при всички случаи, с изтичане на петгодишен срок от датата на издаването му.

а)

компания или капитан е наел лице, което не притежава свидетелството, предписано от настоящата директива;

б)

капитан е позволил лице, което не притежава необходимото свидетелство или валидно освобождаване от притежаването на такова свидетелство, или което не притежава необходимия документ по член 18, параграф 4, да изпълнява функция или служи в качество, за което според настоящата директива трябва да се заема от лице, притежаващо съответното свидетелство, или

в)

едно лице е получило чрез измама или с фалшиви документи назначение, за да изпълнява функция или да служи в качество, за което според настоящата директива трябва да се заема от лице, притежаващо свидетелство или освободено от задължение за притежаване на това свидетелство.

а)

всички дейности по обучението, оценяването на квалификацията, издаването на свидетелствата, потвържденията и презаверяването им, осъществявани от неправителствени агенции или организации, под техен контрол, са обект на непрекъснат контрол, в рамките на система от стандарти за качество, за да може да се гарантира осъществяването на набелязаните цели, включително и тези, отнасящи се до квалификацията и опита на инструкторите и на оценителите;

б)

когато държавни структури или институции изпълняват такива дейности, съществува система от стандарти за качество;

в)

целите в областта на образованието и обучението и свързаните с тях стандарти за компетентност, които следва да бъдат постигнати, са ясно определени и че нивото на познанията, на разбирането и на способностите, отговарящи на изпитите и оценяванията, предписани според Конвенцията STCW са определени. Целите и свързаните с тях стандарти за качество могат да се специфицират отделно за различни курсове и програми за обучение и обхващат управлението на системата за издаване на свидетелства;

г)

приложното поле на стандартите за качество включва управлението на системата за издаване на свидетелствата, всички курсове и програми за обучение, изпитите и оценяването, извършвани от държавата-членка или под нейно ръководство, както и квалификацията и опита, които следва да притежават инструкторите и оценителите като се имат предвид принципите, системите, контрола и вътрешните проверки за осигуряване на качеството, които са били приети, за да се гарантира постигането на набелязаните цели.

а)

всички мерки за контрол и наблюдение на вътрешно ниво и допълнителните мерки са съобразени с предвидените методи и документираните процедури и дали те дават възможност определените цели да бъдат постигнати ефективно;

б)

резултатите от всяко независимо оценяване са придружени от документи, които ги удостоверяват и доведени до знанието на отговорните лица в оценяваната област;

в)

се вземат бързо мерки с оглед отстраняване на пропуските.

а)

своята самоличност;

б)

че са достигнали минималната възраст, не по-ниска от правилото, включено в приложение I за получаване на исканото свидетелство;

в)

че отговарят на нормите за здравословна годност, предвидени от държавата-членка, по-специално що се отнася до остротата на зрението и на слуха и че притежават валиден документ, удостоверяващ тяхната здравословна годност, издаден от лекар, притежаващ необходимата квалификация, одобрен от компетентния орган на държавата-членка;

г)

че са преминали предписаната от правилата, включени в приложение I морска служба и всяко друго задължително обучение, свързано с тях за получаването на исканото свидетелство;

д)

че отговарят на стандартите за компетентност, предписани от правилата, включени в приложение I за способностите, функциите и нивата, които следва да бъдат посочени в потвърждението на свидетелството.

а)

да поддържат един или повече регистри за всички свидетелства и потвърждения за капитани и офицери, и, в зависимост от случая, за моряци, които са издадени, чийто срок е изтекъл или са били презаверени, суспендирани, анулирани или обявени за изгубени, или унищожени, както и за допуснатите освобождавания от задължението за притежаване на свидетелство и

б)

да предоставят сведения за състоянието на тези свидетелства, потвърждения и освобождавания от задължението за притежаване на свидетелство на другите държави-членки или на другите страни по Конвенцията STCW и на компаниите, които искат да проверят истинността и валидността на свидетелствата, представени от морските лица с оглед тяхното признаване и с цел получаване на работа на борда на кораб.

а)

да покрие нормите за здравословна годност, предписани в член 10, и

б)

да докаже запазена професионална компетентност в съответствие с Раздела А-I/11 от Кодекса STCW.

а)

всяко задължително обучение на тренажор;

б)

всяко оценяване на предписаната компетентност от част А на Кодекса STCW, което се прави на тренажор, и

в)

всяка демонстрация направена на тренажор, за да се докаже поддържането на компетентността, предписана от част A на Кодекса STCW.

а)

всички морски лица, назначени на неин кораб, са притежатели на съответното свидетелство, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и на разпоредбите, издадени от държавата-членка;

б)

корабите ѝ са снабдени с оборудване, което отговаря на приложимите предписания на държавата-членка относно оборудването, гарантиращо сигурността;

в)

документите и сведенията, отнасящи до всички морски лица, заети на борда на нейните кораби, са актуализирани и леснодостъпни и, че те съдържат, без обаче да се ограничават до тях, документите и сведенията за опита на тези морски лица, тяхното обучение, здравословна годност и компетентност за изпълняване на задачите, които са им били възложени;

г)

морските лица, които тя назначава, на който и да е от своите кораби, са добре запознати със своите специфични задачи и със съоръженията, инсталациите, оборудването, процедурите и особеностите на кораба, отнасящи се до задачите, които са им поставени при нормални условия или в аварийни ситуации;

д)

личният състав на кораба може ефективно да координира дейностите си в аварийни ситуации и при изпълняването на основните си задължения, свързани със сигурността или за предотвратяване или намаляване на замърсяването на морето.

а)

предоставянето на всички новоназначени морски лица на разумен срок, даващ им възможност да се запознаят и свикнат с:

б)

определянето на опитен член на екипажа, който ще бъде натоварен да следи всички новоназначени морски лица да имат възможност да получат основните сведения на език, който разбират.

—

осигуряват обучението, посочено в член 3,

—

организират и/или контролират изпитите, които евентуално се изискват,

—

издават свидетелствата, посочени в член 10,

—

предоставят освобождаванията, предвидени в член 15.

а)

Обучението и оценяването на морските лица да са:

б)

Лицата, които осъществяват обучение или извършват оценяване като едновременно с това са наети да работят на борда на кораба, могат да вършат това, само когато обучението или оценяването нямат вредни последици за нормалната работа на кораба и, когато те могат да посветят времето и вниманието си на това обучение или оценяване.

в)

Инструкторите, наблюдаващите и оценителите следва да имат квалификация във връзка със специфичния вид и ниво на обучение или оценяване на компетентността на морските лица на борда на кораба или на сушата.

г)

Всяко лице, което извършва по време на работа на борда на кораба или на сушата обучение на морски лица, предназначено да им даде възможност да придобият изискващата се квалификация за получаване на свидетелство по силата на настоящата директива:

д)

Всяко лице, което отговаря за наблюдение на обучението по време на работа на морските лица, предназначено да им даде възможност да придобият квалификацията, която е необходима за получаване на свидетелство, разбира напълно програмата на обучение и специфичните цели на всеки вид предоставяно обучение.

е)

Всяко лице, което извършва, на борда на кораба или на сушата, оценяване на компетентността на морските лица по време на работа, за да прецени дали притежават необходимата квалификация за получаването на дадено свидетелство:

ж)

в случай, че държава-членка признава обучение, дадено учебно заведение или квалификация, осигурена от него, в рамките на нейните предписания, свързани с издаването на свидетелство, приложното поле на стандартите за качество, изложени в член 9, включва квалификацията и опита на инструкторите и оценителите. Квалификацията, опитът и прилагането на стандартите за качество, изложени в член 9 включват квалификацията и опита на инструкторите и оценителите. Квалификацията, опитът и прилагането на нормите за качество следва да включват подходящо педагогическо обучение, както и изучаване методите и практиките на обучение и оценяване и следва да отговарят на всички приложими предписания по букви г), д) и е).

а)

без да се засягат разпоредбите на букви б) и г), на борда на всеки кораб, плаващ под флага на държава-членка съществуват средства, които предоставят възможност, във всеки момент, за устно общуване между всички членове на екипажа на кораба по отношение на сигурността и, която по-специално гарантира съобщенията и инструкциите да се получават навреме и да бъдат добре разбрани;

б)

на борда на всеки пътнически кораб, плаващ под флага на държава-членка и на борда на всеки пътнически кораб, идващ от и/или пътуващ за пристанище на държава-членка, да бъде установен и записан в бордовия дневник на кораба, общ работен език, за да бъде гарантирана ефикасността на действията на екипажа по отношение въпросите на сигурността.

Компанията, или капитанът, в зависимост от случая, определя подходящия работен език. От всяко морско лице се изисква да разбира този език и, когато това е необходимо, да дава заповеди и нареждания, и да докладва на този език.

Ако работният език не е официален език на държавата-членка, всички планове и списъци, които трябва да бъдат разлепени, включват превод на работния език.

в)

на борда на пътническите кораби, персоналът, определен в списъка на екипажа да помага на пътниците в случай на извънредна ситуация да бъде лесен за идентифициране и да притежава, по отношение на общуването, достатъчно способности, за да изпълни тази мисия като за целта следва да се възприеме подходяща съвкупност от критерии измежду следните критерии:

г)

на борда на нефтените танкери, химикаловозите и газовозите, плаващи под флага на държава-членка, капитанът, офицерите и моряците, да са способни да общуват помежду си на един или повече общи работни езици;

д)

съществуват подходящи средства за връзка между кораба и властите на брега, или на общ език или на езика на тези власти;

е)

когато пристъпват към контрол от държавата, на чиято територия се намира пристанището в съответствие с Директива 95/21/ЕО, държавите-членки следят корабите, плаващи под флага на трета държава също да действат в съответствие с настоящия член.

а)

като признава, посредством потвърждение, получено свидетелство, издадено от трета страна, държавата-членка действа съобразно с критериите и процедурите, изложени в приложение II;

б)

държавите-членки съобщават на Комисията, която уведомява за това другите държави-членки, получените свидетелства, които са признали или смятат да признаят според критериите, посочени в буква а);

в)

ако в период от три месеца след като държавите-членки са били уведомени от Комисията, в съответствие с буква б), бъде направено възражение от някоя държава-членка, или от Комисията, въз основа на критериите, посочени в буква а), въпросът се подлага от Комисията на процедурата, посочена в член 23, параграф 2. Заинтересованата държава-членка взима подходящи мерки, за да изпълни решенията, взети съобразно с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2;

г)

когато съответно свидетелство, издадено от трета страна, е било признато в рамките на спомената по-горе процедура и Комитетът за морска безопасност, след като е приключило оценяването, не е могло да определи третата страна като доказала, че е приложила напълно и цялостно разпоредбите на Конвенция STCW, Комисията подлага случая на процедурата, посочена в член 23, параграф 2, за да оцени отново признаването на свидетелствата, издавани от тази страна. Заинтересованата държава-членка взима подходящи мерки за привеждане в действие на решенията взети в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2;

д)

комисията изготвя списък на предоставените свидетелства, които са били признати по процедурата, посочена по-горе и го актуализира. Този списък се публикува в Официален вестник на Европейските общности, серия C.

—

проверка дали всички морски лица, служещи на борда, които трябва да притежават свидетелство в съответствие с Конвенцията STCW, притежават съответното свидетелство или валидно освобождаване, или представят документ, доказващ, че е била подадена молба за потвърждение, удостоверяващо признаването на свидетелството, до органите на държавата, под чийто флаг корабът плава.

—

проверка дали личния състав и свидетелствата на морските лица, служещи на борда на кораба, са съобразени с предписанията относно съоръженията за безопасност на органите на държавата под чийто флаг корабът плава.

—

корабът е претърпял сблъскване или е заседнал,

—

по време на пътуване, на спускане на вода или на кея корабът е осъществил изхвърляне на вещества, което е незаконно, по смисъла на коя да е международна конвенция, или

—

корабът, маневрирайки по неправилен начин или по начин, който не е достатъчно сигурен, не е спазил мерките за организация на движението, възприети от Международната морска организация, или сигурни практики и процедури за навигация, или

—

корабът, в други отношения, оперира по начин, който представлява опасност за хората, имуществото или околната среда, или

—

дадено свидетелство е било получено чрез измама или лицето, което притежава свидетелство, не е същото, на което свидетелството първоначално е било издадено, или

—

корабът плава под флага на страна, която не е ратифицирала Конвенцията STCW или капитанът, офицер или моряк притежава свидетелство, издадено от трета страна, която не е ратифицирала Конвенцията STCW.

а)

морските лица не притежават свидетелства, не притежават подходящи свидетелства или валидно освобождаване, или не представят документ, доказващ, че е била подадена молба за потвърждение, удостоверяваща признаването на свидетелството, до органите на държавата под чийто флаг плава корабът;

б)

приложимите предписания на държавата, под чийто флаг плава корабът относно съоръженията за сигурност, не са спазени;

в)

разпоредбите в областта на вахтената служба на мостика или в машинното отделение не отговарят на изискванията, предвидени за кораба от държавата, под чийто флаг той плава;

г)

в екипа на вахтените лица няма лице, квалифицирано, за да може да ползва оборудването, необходимо за сигурността на корабоплаването, радиосвръзките за сигурност или за предотвратяване замърсяването на морето;

д)

професионалните умения за упражняване на задачите, поверени на морските лица, за да се гарантира сигурността на кораба и предотвратяване замърсяването на морето, не са доказани и

е)

не е възможно да бъдат намерени достатъчно отпочинали лица, които са годни за служба във всяко друго отношение, за да осигурят първата вахта в началото на плаването и следващите вахти.

1)

думите „с големина 200 БРТ“ могат да бъдат заменени с думите „с големина 500 БРТ или по-голям“ и

2)

думите „с големина 1 600 БРТ“ могат да бъдат заменени с думите „с големина 3 000 БРТ“.

1.

корабоводене;

2.

обработка и подреждане на товара;

3.

управление експлоатацията на кораба и грижа за лицата на борда;

4.

морско инженерство;

5.

електрообзавеждане, електронна апаратура и системи за управление;

6.

техническо поддържане и ремонт;

7.

радиосвръзки.

1.

управленско ниво;

2.

оперативно ниво;

3.

поддържащо ниво.

1.

Всеки вахтен офицер, който служи на борда на морски кораб с брутен тонаж равен или по-голям от 500 БРТ, следва да притежава съответното свидетелство.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

1.

Всеки капитан или помощник-капитан на морски кораб с брутен тонаж равен или по-голям от 3 000 БРТ следва да притежава съответното свидетелство.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

3.

Всеки капитан или помощник-капитан на морски кораб с брутен тонаж между 500 и 3 000 БРТ следва да притежава съответното свидетелство.

4.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

1.

Всеки вахтен офицер, който служи на морски кораб с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, който не осъществява крайбрежни плавания, следва да притежава съответното свидетелство за корабите с брутен тонаж от 500 и повече БРТ.

2.

Капитан, който служи на морски кораб с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, който не осъществява крайбрежни плавания, следва да притежава съответно свидетелство за корабите с брутен тонаж между 500 и 3 000 БРТ.

3.

Всеки вахтен офицер, който служи на морски кораб с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, осъществяващ крайбрежни плавания, следва да притежава съответното свидетелство.

4.

Всеки кандидат за свидетелство за вахтен офицер, който служи на морски кораб с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, осъществяващ крайбрежни плавания, следва:

6.1.

да е навършил поне двадесет години;

6.2.

да има плавателен стаж с продължителност не по-малко от дванадесет месеца, в качеството на вахтен офицер и

6.3.

да е завършил одобрено образование и обучение и да отговаря на стандартите за компетентност, уточнени в Раздел А-II/3 на Кодекса STCW за капитани на морски кораби с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, осъществяващи крайбрежни плавания.

1.

Всеки рулеви моряк от вахтената служба на кораб с брутен тонаж от 500 или повече БРТ, който не е стажант-рулеви моряк или общ моряк без правоспособност, следва да притежава съответното свидетелство, за да изпълнява тези функции.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

3.

Плавателният стаж, обучението и професионалният опит, които се изискват по алинеи 2.2.1. и 2.2.2. следва да се отнасят до функциите, свързани с вахтената служба и да включват изпълнението на задачи под прякото наблюдение на капитана, вахтения офицер или на квалифициран рулеви моряк.

4.

Държава-членка може да приеме, че морските лица отговарят на изискванията на настоящото правило, ако те са служили на съответна длъжност в палубната команда не по-малко от една година, в рамките на петте години, предхождащи влизането в сила на Конвенцията STCW за съответната държава-членка.

1.

Всеки вахтен офицер-механик в наблюдавано машинно отделение или дежурен офицер-механик в машинно отделение без постоянно присъствие на персонал, на борда на морски кораб с кораби с пропулсивна мощност 750 или повече кВт следва да притежава съответното свидетелство.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

1.

Всеки главен механик и всеки втори механик на морски кораб с пропулсивна мощност от 3 000 и повече кВт, следва да притежават съответното свидетелство.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

1.

Всеки главен механик или всеки втори механик на морски кораб с пропулсивна мощност между 750 и 3 000 кВт следва да притежават съответните свидетелства.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

3.

Всеки офицер-механик, квалифициран да служи като втори механик на кораби с пропулсивна мощност от 3 000 или повече кВт, може да служи като главен механик на кораби с пропулсивна мощност по-малка от 3 000 кВт, при условие че може да докаже поне дванадесет месеца одобрен плавателен стаж като отговорен офицер-механик и, че неговото свидетелство впоследствие е било потвърдено.

1.

Всеки моряк от вахтената служба в наблюдавано машинно отделение или корабен механик в машинно отделение, работещо без постоянно присъствие на персонал, на борда на морски кораб с пропулсивна мощност от 750 или повече кВт, който не е стажант-рулеви моряк или общ моряк без правоспособност, следва да притежава необходимото свидетелство, за да изпълнява такива функции.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

3.

Плавателният стаж, обучението и опита, които се изискват по алинеи 2.2.1. и 2.2.2., следва да са свързани с функциите от вахтената служба в машинно отделение и да включват изпълнение на задачи под прекия контрол на квалифициран офицер-механик или на квалифициран моряк.

4.

Държава-членка може да приеме, че морските лица отговарят на изискванията на настоящото правило, ако са служили на съответната длъжност в машинно отделение в продължение на не по-малко от една година, през петте години, предхождащи влизането в сила на Конвенцията STCW по отношение на тази държава-членка.

1.

С изключение на параграф 3, разпоредбите на настоящата глава се прилагат по отношение на морските лица по радиосвръзките на кораб, опериращ в рамките на Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ) по начина, предписан от Конвенцията SOLAS, така както е изменена.

2.

До 1 февруари 1999 г. морските лица по радиосвръзките, отговарящи на разпоредбите на Конвенцията SOLAS, в сила непосредствено преди 1 февруари 1992 г., отговарят на разпоредбите на Конвенцията STCW в сила преди 1 декември 1992 г.

3.

Морските лица по радиосвръзките, които не са задължени да отговарят на разпоредбите на глава IV на Конвенцията SOLAS относно СМСББ, не са задължени да отговарят на разпоредбите на настоящата глава. Морските лица по радиосвръзките следва обаче да отговарят на Радиоправилата. Администрацията следва да се увери, че съответните свидетелства, които се изискват според Радиоправилата, са издадени или признати на тези морски лица.

1.

Всяко лице по радиосвръзките на борда на кораб, задължено да участва в СМСББ, следва да притежава съответно свидетелство за СМСББ, издадено или признато от администрацията в съответствие с разпоредбите на Радиоправилата.

2.

В допълнение всеки кандидат за свидетелство по настоящото правило, за да служи на борда на кораб, който е задължен, по Конвенцията SOLAS, така както е изменена, да бъде снабден с радио електронна система следва:

1.

Офицерите и рулевите моряци, натоварени със специфични задачи и отговорности относно товара или оборудването на танкерите следва, освен обучението, предписано в Правилото VI/1, да са преминали на сушата одобрен курс по противопожарна безопасност и

2.

Капитаните, главните механици, помощник-капитаните и вторите механици, както и всички лица, които отговарят пряко за товаренето, разтоварването и предпазните мерки, които следва да бъдат взети по време на транспорта или опазването на товарите следва, освен предписанията по алинеи 1.1. или 1.2.:

3.

През двете години, които следват влизането в сила на Конвенцията STCW по отношение на една държава-членка, може да се приеме, че морските лица отговарят на изискванията на алинея 2.2. ако са изпълнявали подходящи функции на борда на въпросния танкер през период, не по-кратък от една година през петте предходни години.

4.

Администрацията гарантира, че подходящо свидетелство се издава на капитаните и офицерите, които притежават необходимата квалификация по параграфи 1 или 2, в зависимост от случая, или да бъде потвърдено по необходимия ред едно съществуващо свидетелство. Всеки рулеви моряк, който притежава необходимата квалификация, следва да притежава съответното свидетелство.

1.

Настоящото правило се прилага по отношение на капитаните, офицерите, рулевите моряци и другите членове, които служат на борда на ро-ро пътническите кораби, които извършват международни плавания. Администрацията решава дали тези изисквания следва да се прилагат по отношение на персонала, служещ на борда на ро-ро пътническите кораби, които осъществяват вътрешни плавания.

2.

Преди да им бъдат възложени задачи на ро-ро пътнически кораб, морските лица следва да са завършили обучението предписано в точки 4 до 8, което отговаря на техните длъжности, задачи и отговорности.

3.

Морските лица, които следва да са завършили обучението, предписано в точки 4, 7 и 8 следва, през интервали, ненадвишаващи пет години, да получават подходящо обучение за опресняване и актуализиране на техните знания.

4.

Капитанът, офицерите и другите членове на екипажа, определени в списъка на екипажа да помагат на пътниците при извънредни ситуации с корабите, превозващи пътници следва да са завършили обучение, свързано с подпомагането на пътниците, посочено в параграф 1 на Раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

5.

Капитаните, офицерите и другите членове на екипажа, на които са поверени специфични задачи и отговорности на ро-ро пътническите кораби, следва да са преминали обучението за запознаване, посочено в параграф 2 на раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

6.

Лицата от персонала, осъществяващ пряко услуга на пътниците в помещенията, предназначени за пътници на борда на ро-ро пътническите кораби, следва да са преминали обучението в областта на безопасността, посочено в параграф 3 на Раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

7.

Капитаните, помощник-капитаните, главните механици и всяко лице, определено като пряко отговорно за качването и слизането на пътниците, за товаренето, разтоварването или за укрепването на товара, или затваряне на отворите на корпуса, на ро-ро пътническите кораби, следва да се преминали одобрено обучение във връзка с безопасността на пътниците и товарите и опазването на корпуса, така както е посочено в параграф 4 на Раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

8.

Капитаните, помощник-капитаните, главните механици, вторите механици и всяко лице, отговарящо за сигурността на пътниците при извънредни положения на ро-ро пътническите кораби, следва да са преминали одобрено обучение в областта на управление на кризисни ситуации и човешко поведение, така както е уточнено в параграф 5 на Раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

9.

Администрацията гарантира, че се издава документ, удостоверяващ преминатото обучение на всяко лице, което притежава квалификацията, която се изисква по силата на настоящото правило.

1.

Всеки кандидат за свидетелството за използване на спасителни средства, различни от бързоходните дежурни лодки, следва:

2.

Всеки кандидат за удостоверение за използване на бързоходни дежурни лодки следва:

1.

Морските лица, определени да ръководят противопожарните операции следва да са преминали успешно обучение по противопожарна подготовка – разширена програма, което набляга по-специално на организацията, стратегията и ръководството, в съответствие с разпоредбите на Раздел А-VI/3 на Кодекса STCW и следва да отговарят на стандартите за компетентност, уточнени там.

2.

Ако обучението по противопожарна подготовка – разширена програма не е включено в квалификацията, която се изисква за получаване на съответното свидетелство, следва да бъде издадено, според случая, специално удостоверение или специално уверение, установяващо, че притежателят му е преминал курс на обучение по противопожарна подготовка – разширена програма.

1.

Морските лица, определени да оказват първа медицинска помощ на борда на кораб, следва да отговарят на стандартите за компетентност, уточнени за медицинската помощ в параграфи 1, 2 и 3 на раздел А-VI/4 на Кодекса STCW.

2.

Морските лица, определени да отговарят за медицинските грижи на борда, следва да отговарят на стандартите за компетентност, уточнени за медицинските грижи в параграфи 4, 5 и 6 на раздел А-VI/4 на Кодекса STCW.

3.

Ако обучението в областта на първа медицинска помощ и медицинските грижи не е включено в квалификация, която се изисква за получаване на съответното свидетелство, в зависимост от случая, следва да бъде издадено специално свидетелство или специално уверение, доказващо че притежателят е преминал курс на обучение по първа медицинска помощ и медицински грижи.

1.

Независимо от разпоредбите относно издаването на свидетелствата, изложени в глави II и III, държавите-членки могат да решат да издават или да разрешат да бъдат издавани свидетелства, различни от тези, посочени в правилата на тези глави, стига да бъдат налице следните условия:

2.

Не следва да бъдат издавани свидетелства въз основа на настоящата глава ако държавата-членка не е съобщила на Комисията сведенията, предписани в Конвенцията STCW.

1.

Всяка държава-членка, която реши да издава или да разреши издаването на други свидетелства, следва да следи за спазването на следните принципи:

2.

Принципът на взаимозаменяемостта, визиран в точка 1, следва да гарантира, че:

3.

Всяко свидетелство, издадено по силата на разпоредбите на настоящата глава, следва да се съобразява със следните принципи:

4.

Принципите, изложени в параграфи 1 и 2 на настоящото правило, следва да гарантират поддържането на компетентността на палубните вахтени офицери и вахтените офицери от машинното отделение.

1.

Съответните свидетелства, които се представят за признаване, трябва да бъдат издадени от страна по Конвенцията STCW.

2.

3.

Ако изискването, посочено в параграф 2, буква а) не е било изпълнено, поради обстоятелството, че Комитетът по морска безопасност на ММО още не е определил въпросната трета страна като доказала, че е приложила напълно и цялостно разпоредби на Конвенцията STCW, трябва да се приложат следните разпоредби:

4.

Държава-членка, която реши да утвърди или да одобри морско учебно заведение или програма, или курс на обучение, трябва да прилага не само параграф 2, или, когато са налице условията за това, параграф 3, но също и критериите, изложени в част Б на настоящото приложение.

5.

Държавите-членки трябва да се уверят, че е подписано споразумение, според което заинтересованата трета страна се задължава да съобщава бързо всяко значително изменение в режима на обучение и на свидетелствата, предвиден в съответствие с Конвенцията STCW.

6.

Всяко представено свидетелство, за да бъде признато, трябва да съдържа валидно потвърждение, да бъде придружено от такова или да го включва в текста си, за да се удостовери издаването му от гореспоменатата страна.

7.

Държавите-членки трябва да приемат мерки, за да гарантират, че морските лица, които представят за признаване свидетелства за ръководни функции, притежават подходящи познания за морското законодателство на държавата-членка, свързано с функциите, които им е разрешено да упражняват.

8.

Свидетелствата и потвържденията, издадени от държава-членка по силата на разпоредбите на този член за признаването на свидетелство или за удостоверяване признаването на свидетелство, издадено от една трета страна, не трябва да бъдат използвани, за да се иска отново признаването на едно свидетелство от друга държава-членка.

I.

За да бъде одобрено като морско учебно заведение, на което е разрешено да организира, приетите от държава-членка като съответстващи на предписанията за служба на борда на корабите, плаващи под нейния флаг, курсове и програми за образование и обучение, едно морско учебно заведение трябва:

II.

За да бъде признат(а) като отговарящ на нормите за морско образование и обучение за служба на борда на корабите, плаващи под флага на държава-членка, един курс или програма на обучение, следва да: