31994L0057

ДИРЕКТИВА 94/57/ЕО НА СЪВЕТА

от 22 ноември 1994 година

относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 84, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 189в от Договора (3),

като има предвид, че в своята резолюция от 8 юни 1993 г. относно общата политика по безопасност на море Съветът си постави за цел отстраняването на всички плавателни съдове, неотговарящи на стандарта за плаване във водите на Общността и даде приоритет на общностните действия за осигуряване на ефективно и единно прилагане на международни правила, като се изготвят общи стандарти за класификация на компании (4);

като има предвид, че предпазните мерки по безопасност и замърсяване в морето могат да бъдат ефективно повишени чрез стриктно прилагане на международни конвенции, кодекси и резолюции, като се подкрепя целта за свобода при предлагане на услуги;

като има предвид, че инспектирането за съответствието на кораби с единните международни стандарти за безопасност и предотвратяване на замърсяването на моретата е отговорност на държавата на флага и на пристанищните държави;

като има предвид, че държавите-членки са отговорни за издаването на международни сертификати за безопасност и замърсяване, посочени в конвенции като Solas 74, Конвенцията от 1966 г. за товарните водолинии и Marpol 73/78 и за прилагане на изискванията в тях;

като има предвид, че в съответствие с такива конвенции всички държави членки могат да упълномощават в различна степен технически организации да сертифицират такова съответствие и могат да ги управомощават да издават съответни сертификати за безопасност;

като има предвид, че, разпространени по целия свят, голям брой от съществуващите компании за класификация не осигуряват нито задоволително прилагане на правилата, нито надеждност, когато действат от името на националните администрации, тъй като не разполагат с необходимите структури и опит на, които да се разчита и да им се позволява да изпълняват задълженията си с висок професионализъм;

като има предвид, че целта да се предостави класификация на компаниите по отношение на подходящи стандарти не може да бъде постигната задоволително от държавите членки, действащи индивидуално и, че това може да се постигне по-добре от Общността;

като има предвид, че подходящият начин да се действа е посредством Директива на Съвета, установяваща минималните критерии за признаване на организации, докато самото признаване, начините за изпълнение и прилагането на директивата се оставя на държавите членки;

като има предвид, че стандартите EN 45004 и EN 29001, комбинирани с Международната асоциация за класифициране на стандартите на компании (IACS), представляват достатъчна гаранция за качествената работа на организациите;

като има предвид, че издаването на сертификат за товарни кораби за радио безопасност може да бъде поверено на частни органи, имащи достатъчен персонал с умения и квалификация;

като има предвид, че организациите, желаещи да бъдат признати за целите на настоящата директива, следва да представят на държавите-членки пълна информация и доказателства за тяхното съответствие с минималните критерии и държавите-членки следва да уведомят Комисията и другите държави-членки за организациите, които са признали;

като има предвид, че може да бъде дадено тригодишно признаване от Комисията за организации, които не отговарят на критериите, установяващи минималния брой и тонаж на категоризирани плавателни съдове и минималния брой на специалните контрольори, установени в приложението, но отговарят на всички други критерии; като има предвид, че на такива организации би следвало да бъде дадено продължение на признаването след три години при условие, че те продължават да отговарят на същите критерии; като има предвид, че последиците от тригодишното признаване би следвало да бъдат ограничени за искащите държави членки само за този период;

като има предвид, че създаването на вътрешния пазар включва свободно движение на услуги така, че да не се пречи на организациите, отговарящи на комплекта от общи критерии, гарантиращи техния професионализъм и надеждност, да предоставят услуги в Общността при условие, че такава държава-членка е решила да делегира такива изисквани от закона задължения; като има предвид, че държава членка може въпреки това да ограничава броя на организациите, които упълномощава в съответствие с нейните потребности въз основа на безпристрастна и прозрачна позиция, предмет на инспекция, упражнявана от Комисията посредством комитологични процедури;

като има предвид, че прилагането на принципа на свобода при провеждането на инспекция на кораб и услуги по проверка би следвало да бъде постепенен, но не извън предписаните ограничения във времето;

като има предвид, че е необходимо по-силно включване на националната администрация в обследванията на кораби и при издаване на съответните сертификати, за да се осигури пълно съответствие с международните правила по безопасност, даже ако държавите-членки разчитат на организации извън тяхната администрация, за изпълнение на изискваните от закона задължения; като има предвид, че затова е подходящо да се установят близки взаимоотношения при работа между администрациите и организациите, което може да изисква организациите да имат местни представителства на територията на държавата членка, от името на която изпълняват задълженията си;

като има предвид, че би следвало да бъде създаден регулиращ комитет, за да подпомага Комисията в нейните усилия за осигуряване на ефективно прилагане на съществуващите стандарти, свързани с мореплаването по отношение на безопасност и околна среда, като се вземат под внимание националните процедури по ратификация;

като има предвид, че Комисията следва да действа съгласно процедурата, установена в член 13, като се вземе под внимание прогресът в международните форуми и за актуализиране на минималните критерии;

като има предвид, че на база на информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с член 11 относно работата на организациите, действащи от тяхно име, Комисията ще реши дали ще изисква от държавите членки да оттеглят признаването на признатите организации, които не изпълняват повече комплекта от общи минимални критерии, действайки в съответствие с процедурата на член 13;

като има предвид, че на държавите-членки, въпреки това, следва да се остави възможност да отменят упълномощаването на организация поради сериозна опасност за безопасността или околната среда; като има предвид, че Комисията следва бързо да реши в съответствие с процедурите, посочени по-горе, дали е необходимо да се отменя такава национална мярка;

като има предвид, че всяка държава-членка би следвало периодично да оценява работата на организациите, действащи от нейно име и да предостави на Комисията и на всички други държави-членки точна информация относно такава работа;

като се има предвид, че от държавите-членки, като пристанищни администрации, се изисква да повишат безопасността и предотвратяват замърсяването във водите на Общността посредством инспекция с предимство на плавателни съдове, имащи сертификати от организации, които не изпълняват общите критерии, като по този начин се осигурява не по-благоприятно третиране на плавателни съдове, плаващи под флаг на трета държава;

като има предвид, че процедурата, посредством която комитетът ще решава, би следвало да бъде процедура III А от член 2 от Решение 87/373/ЕИО на Съвета от 13 юли 1987, установяваща процедурите за упражняване прилагането на правата, дадени на Комисията (5);

като има предвид, че класификацията на компании следва да се актуализира и да се прилагат техните технически стандарти, за да се хармонизират правилата по безопасност и се осигури единно прилагане на международните правила в Общността;

като има предвид, че понастоящем няма единни международни стандарти, на които корабите следва да съответстват на етап построяване и по време на целия им живот по отношение на корпус, машини, електрически инсталации и инсталации за управление; като има предвид, че такива стандарти могат да бъдат установени съгласно правилата за признати класифицирани компании или за еквивалентни стандарти, за да бъдат решени от националните администрации в съответствие с процедурата, установена в Директива 83/189/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 г., установяваща процедура за обезпечаване на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (6),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива установява мерките, които следва да бъдат спазвани от държавите членки и организации, за които се отнасят по отношение на инспекцията, проверката и сертифицирането на кораби за съответствие с международните конвенции за безопасност в морето и предотвратяване на морското замърсяване, като се подкрепя целта за свобода при предоставяне на услуги. Този процес включва развитието и прилагането на изисквания за безопасност за корпуса, машините, електрическите инсталации и инсталациите за управление на кораби попадащи в обхвата на действие на международни конвенции.

Член 2

За целите на настоящата директива:

Член 3

1.   Като поемат техните отговорности и задължения от международните конвенции, държавите-членки гарантират, техните компетентни администрации да могат да обезпечат подходящо прилагане на изискванията от международни конвенции, по-специално по отношение на инспектиране и проверка на кораби и издаването на сертификати и сертификати за освобождаване.

2.   Когато за целите на алинея 1, държава-членка реши по отношение на кораби, плаващи под неин флаг:

тя следва да повери тези задължения само на признати организации.

Компетентната администрация следва във всички случаи да одобри първия спор по отменени сертификати.

Колкото до сертификат за радио безопасност за товарен кораб, тези задължения могат да бъдат поверени на частен орган, признат от компетентната администрация и притежаващ достатъчен персонал с умения и квалификация, за да изпълнява дейности по посоченото оценяване на радиокомуникации от негово име.

3.   Настоящият член не засяга сертифицирането на специфични части от корабното оборудване.

Член 4

1.   Държавите-членки могат да признават само такива организации, които изпълняват критериите, установени в приложението. Организациите следва да представят на държавите членки, от които е било искано признаване, пълна информация и факти относно спазването на тези критерии. Държавите-членки уведомяват организациите по подходящ начин за тяхното признаване.

2.   Всяка държава-членка уведомява Комисията и другите държави-членки за онези организации, които е признала.

3.   Държавите-членки могат да представят на Комисията искане за признаване за три години на организации, които отговарят на всички критерии на приложението, с изключение на онези, установени в точки 2 и 3 от раздела „Общи“ на приложението.

Такова признаване се дава в съответствие с процедурата установена в член 13. Влиянието от това признаване следва да бъде ограничено до държавите членки, които са представили искане за такова признаване.

4.   Всички организации на които е дадено признаване се контролират внимателно от комитет създаден съгласно член 7, както и по отношение на удължаване на признаването на организации, посочени в параграф 3. Решението за удължаване на такова признаване не взема предвид критериите установени в точки 2 и 3 от раздел „Общи“ на Приложението. Ограничението на влиянията от признаване, посочени в параграф 3, не се прилагат повече.

5.   Комисията съставя и актуализира списък на организации, уведомени от държавите членки, в съответствие с параграфи 1, 3 и 4. Списъкът се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

1.   При прилагането на член 3, параграф 2, i), държавите-членки по принцип не отказват да оправомощават която и да е от признатите организации, намиращи се в Общността, да се заемат с такива функции, при условията на изискванията на членове 6 и 11. Те могат, обаче, да ограничават броя на организациите, които оправомощават в съответствие с техните нужди, при условие, че има прозрачни и безпристрастни основания за това. По искане от държава-членка, Комисията предприема подходящи мерки в съответствие с процедурата, установена в член 13.

2.   Чрез дерогация държавите членки могат да бъдат временно освободени от Комисията за прилагане на изискванията на алинея 1 до 31 декември 1997 г.

3.   За да приеме държава-членка, че организация, намираща се в трета държава, може да изпълнява задълженията, посочени в член 3, или част от тях, може да бъде поискано споменатата трета държава да предостави взаимно признаване за тези признати организации, намиращи се в Общността.

Член 6

1.   Държавите-членки, които решат да действат съгласно член 3, параграф 2, установят работни взаимоотношения между тяхната компетентна администрация и организациите действащи от тяхно име.

2.   Работните взаимоотношения се регулират от официално писмено и недискриминационно споразумение или равностойни правни договорености, установяващи специфичните задължения и функции, поети от организациите, като включват най-малко:

3.   Споразумението или равностойните правни договорености могат да установяват изискване, призната организация да има местно представителство на територията на държавата-членка, от името на която тя изпълнява задълженията си, посочени член 3. Такова изискване може да бъде удовлетворено посредством наличието на местно представителство с правен статут на юридическо лице съгласно правото на държавата-членка и подчинено на юрисдикцията на нейните съдилища.

4.   Всяка държава-членка предоставя на Комисията точна информация за работните взаимоотношения, установени в съответствие с настоящия член. Комисията впоследствие информира другите държави-членки.

Член 7

С настоящото се създава комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията, за да подпомага Комисията. Този комитет се свиква от Комисията най-малко веднъж годишно и когато се налага в случай на отмяна на оправомощаване на организация от държава-членка при условията на член 10.

Комитетът изработва свой процедурен правилник.

Член 8

1.   Настоящата директива може да бъде изменена в съответствие с процедурата, установена в член 13, с цел:

2.   В резултат на приемането на нови актове или протоколи към конвенциите, посочени в член 2, буква, г), Съветът, по предложение на Комисията, определя, като вземе под внимание парламентарните процедури на държавите-членки, както и съответните процедури на ММО, подробни разпоредби за ратифициране на тези нови актове или протоколи, като паралелно се гарантира, че те се прилагат единно и едновременно от държавите членки.

Член 9

1.   Когато е приложимо, всяка държава членка може да изиска в съответствие с процедурата, установена в член 13, да се оттегли признаването на признати организации, посочени в член 4, които не изпълняват вече критериите, установени в приложението.

2.   При изготвянето на проекти за решение по отношение на въпроси, посочени в параграф 1, Комисията взима под внимание докладите и посочената информация в членове 11 и 12. При изготвянето на такива проектомерки, Комисията обръща специално внимание на докладите за работата на организациите относно безопасността и предотвратяване на замърсяването. На комитета също следва да бъдат представени от Комисията, по нейна собствена инициатива или по искане на държава-членка, проекторешения по отношение на въпроси, посочени в параграф 1.

Член 10

Независимо от критериите, определени в приложението, когато държава-членка счете, че призната организация не може да бъде повече оправомощена да изпълнява от нейно име задачите, посочени в член 3, тя може да отмени такова оправомощаване.

При горните обстоятелства следва да се прилагат следните процедури:

Член 11

1.   Всяка държава-членка следва сама да се увери, че признатите организации, действащи от нейно име за целите на член 3, параграф 2, ефективно изпълняват функциите, посочени в настоящия член, за да се удовлетвори нейната компетентна администрация и че такива организации изпълняват критериите, определени в приложението. Това може да стане, като признатите организации директно биват контролирани от тяхната компетентна администрация или в случай на организации, намиращи се в друга държава-членка, като се разчита на съответния контрол върху такива организации от страна на администрацията на друга държава членка.

2.   Всяка държава-членка изпълнява тази задача на база две годишен период и предоставя на другите държави-членки и на Комисията доклад с резултатите от това контролиране най-късно до 31 март на всяка година след годините, за които съответствието е било оценено.

3.   Когато държава-членка избере за целите на изпълнение на тази задача да разчита на контролиране от друга държава-членка, нейният доклад следва да бъде предоставен най-късно до 30 юни на всяка година след годината, за която съответствието е било оценено.

4.   Държавите членки изпращат до Комисията и другите държави-членки всякаква подходяща информация за целите на оценяване работата на организации.

Член 12

1.   При упражняване на техните права за инспектиране и задължения като пристанищни държави:

2.   Всяка държава въвежда работен регистър на организациите, действащи от името на държавата на флага. Този работен регистър следва се актуализира ежегодно и се разпространява между другите държави-членки и Комисията.

Член 13

Прилагат се следните процедури по въпроси, обхванати от член 4, параграфи 3 и 4, член 5, параграф 1, и членове 8, 9, 10, и член 14, параграф 2:

Член 14

1.   Всяка държава-членка гарантира корабите, плаващи под неин флаг, да бъдат построени и поддържани в съответствие с изискванията за корпус, машини, електрически инсталации и инсталации за управление на призната организация.

2.   Държава-членка може да реши да използва правила, които тя счита за равностойни на тези на призната организация, само при условие, че незабавно уведоми Комисията за тях в съответствие с процедурата от Директива 83/189/ЕИО и другите -ленки и че тези правила не се оспорват от друга държава-членка или Комисията и не се установи посредством процедурата по член 13, че те не са равностойни.

Член 15

1.   Признатите организации се консултират взаимно периодично, за да се поддържа равностойност в техните технически стандарти и прилагането им. Те предоставят на Комисията периодични доклади относно съществен прогрес в стандартите.

2.   Признатите организации следва да докажат готовност за сътрудничество с държавните администрации за пристанищен контрол, когато се отнася за кораб от техния клас, особено за да се улесни коригирането на докладвани недостатъци или други несъответствия.

3.   Признатите организации предоставят цялата съответна информация на администрацията относно промени в клас или декласиране на плавателни съдове.

4.   Признатите организации не издават сертификати на декласиран кораб или такъв с променен клас по съображения за безопасност, преди да се консултират с компетентната администрация на държавата на флага, за да се определи дали е необходимо пълно инспектиране.

Член 16

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата, най-късно до 31 декември 1995 г.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки незабавно съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство в областта, уредена от настоящата директива. Комисията уведомява останалите държави-членки за тези разпоредби.

Член 17

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ C 167, 18.6.1993 г., стр. 13.

(2)  ОВ C 34, 2.2.1994 г., стр. 14.

(3)  Становище на Европейския парламент от 9 март 1994 г. (ОВ C 91, 28.3.1994, стр. 9), Обща позиция на Съвета от 19 септември 1994 г. (ОВ C 301, 27.10.1994 г., стр. 75) и Решение на Европейския парламент от 16 ноември 1994 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  ОВ C 271, 7.10.1993 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 197, 18.7.1987 г., стр. 33.

(6)  ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8. Директива, последно изменена с Директива 94/10/ЕО (ОВ L 100, 19.4.1994 г., стр. 30).

ПРИЛОЖЕНИЕ

МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ ЗА ОРГАНИЗАЦИИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3

А.   ОБЩИ

Б.   СПЕЦИФИЧНИ