(1)

В член 43, параграф 3 от Договора се предвижда, че мерките за определянето и разпределянето на възможностите за риболов се приемат от Съвета по предложение на Комисията.

(2)

Съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1) се изисква приемането на мерки за опазване, като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително — когато е целесъобразно — докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство.

(3)

Задължение на Съвета е да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов, включително — при необходимост — на някои функционално свързани с това условия. Възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигуряват на всяка от тях относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или риболовна дейност, като се отчитат надлежно целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), формулирани в Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(4)

Общият допустим улов („ОДУ“) следва да се определя въз основа на наличните научни становища на Международния съвет за изследване на морето (ICES), като се вземат предвид биологичните и социално-икономическите аспекти и се гарантира справедливото третиране на различните сектори на рибарството, и като се отчитат становищата, изразени по време на консултацията със заинтересованите страни, и по-специално със съответните консултативни съвети.

(5)

За запасите, за които няма достатъчни или надеждни данни, позволяващи изготвянето на приблизителни оценки на размера, мерките за управление и равнищата на ОДУ следва да се придържат към подхода на предпазливост при управлението на рибарството, определен в член 4, параграф 1, точка 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, като се вземат предвид специфичните за запасите фактори, включващи по-конкретно наличната информация относно тенденциите в развитието на запасите и съображенията, свързани със смесения характер на риболова.

(6)

Съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 ОДУ за запасите, обхванати от специални многогодишни планове, следва да се определят в съответствие с правилата, предвидени в тези планове. Многогодишният план за западните води беше създаден с Регламент (ЕС) 2019/472 на Европейския парламент и на Съвета (2) и влезе в сила през 2019 г. Тъй като диапазоните на смъртността от риболов, съответстващи на целта за постигане на максималния устойчив улов (РМУУ), не могат да бъдат определени за нито един от запасите в приложното поле на настоящия регламент, които попадат в обхвата на многогодишния план за западните води, възможностите за риболов за тези запаси следва да бъдат определени в съответствие с целите на посочения плана и при отчитане на най-добрите налични научни становища, както и съгласно подхода на предпазливост при управлението на рибарството при отсъствието на достатъчна научна информация, като същевременно се вземе предвид колко е трудно всички рибни запаси да се ловят на нивата на максималния устойчив улов (МУУ) едновременно, особено в ситуации, в които това води до преждевременно спиране на риболова.

(7)

Когато даден ОДУ, свързан с определен запас, е предоставен само на една държава членка, е целесъобразно — в съответствие с член 2, параграф 1 от Договора — тя да бъде оправомощена да определи равнището на този ОДУ. Следва да се предвидят разпоредби, гарантиращи, че при определяне на равнището на ОДУ съответната държава членка действа по начин, който напълно съответства на принципите и правилата на ОПОР.

(8)

За някои равнища на ОДУ се предоставят общи квоти за държавите членки, на които не са отпуснати квоти, обозначени като „други“. Държавите членки, които са използвали такава обща квота, могат впоследствие да получат собствена квота — например чрез размяна. При докладване на улова пред Комисията по отношение на същия ОДУ държавите членки следва да правят разграничение между улова, който се приспада от собствената им квота, и улова, който се приспада от общата квота. За целите на това разграничение следва да се въведе отделен код за докладване.

(9)

С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета (3) бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост по отношение на предпазния и аналитичния ОДУ. Съгласно посочения регламент при определяне на равнищата на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилага член 3 или 4 от същия регламент, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. През 2014 г. с член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 беше въведен механизмът за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години за всички запаси, спрямо които се прилага задължението за разтоварване на сушата. Поради това, с цел да се избегне прекомерната гъвкавост, която би навредила на принципа на разумната и отговорна експлоатация на морските биологични ресурси, би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР и би влошила биологичното състояние на запасите, следва да се предвиди членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 да се прилагат към равнищата на аналитичния ОДУ само когато не се използва гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(10)

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 задължението за разтоварване на сушата се прилага изцяло от 1 януари 2019 г. по отношение на всички видове, подлежащи на ограничения на улова. В член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда, че когато се въвежда задължение за разтоварване на сушата от даден рибен запас, възможностите за риболов се определят, като се отчита промяната на подхода — от определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват разтоварванията на сушата, към определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват улова. Въз основа на съвместните препоръки, представени от държави членки, и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и член 13 от Регламент (ЕС) 2019/472 Комисията прие редица делегирани регламенти относно подробностите по изпълнението на задължението за разтоварване на сушата под формата на специални планове за премахване на изхвърлянето на улов.

(11)

При определянето на възможности за риболов за запасите от видовете, по отношение на които се прилага задължението за разтоварване на сушата, следва да се вземе предвид принципната забрана за изхвърляне на улов. Поради това възможностите за риболов следва да се основават на посоченото в становището на ICES количество общ улов, вместо на количеството желан улов съгласно същото становище. Количествата, които по изключение от задължението за разтоварване на сушата, могат да продължат да се изхвърлят, следва да се приспадат от посоченото в становището количество общ улов.

(12)

Определянето на възможностите за риболов следва да бъде съобразено с международните споразумения и принципи, като например Споразумението на ООН от 1995 г. относно опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси (4) и на подробните принципи на управление, съдържащи се в Международните насоки за управление на дълбоководния риболов в открито море, приети през 2008 г. от Организацията на ООН за прехрана и земеделие, съгласно които регулаторът трябва да прояви допълнителна предпазливост, когато данните са несигурни, ненадеждни или неподходящи. Липсата на подходящи научни данни не следва да се използва като основание за отлагането или невземането на мерки за опазване и управление.

(13)

Уловът на червенопер пагел (Pagellus bogaraveo) се извършва от съответните зони на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF) и Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), граничещи с подзона 9 на ICES. Тъй като данните на ICES за тези съседни зони са непълни, обхватът на ОДУ следва да остане ограничен в рамките на подзона 9 на ICES.

(14)

Тъй като все още не е постигнато споразумение с Обединеното кралство относно равнищата на ОДУ за трансгранично преминаващите рибни запаси и за да се установи подходяща регулаторна рамка за риболовните дейности на Съюза до вземането на решения относно съвместното управление, следва да се определят временни възможности за риболов за първите три месеца на 2021 г. Тези временни възможности за риболов следва да бъдат определени на равнища, които не предопределят резултата от консултациите със съответните трети държави, и следва да не застрашават възможността за определяне на постоянен ОДУ в съответствие с научните становища. Поради това, като общ подход, те следва да съответстват на 25 % от дела на Съюза от възможностите за риболов, определени за 2020 г. Тези временни възможности за риболов при никакви обстоятелства не следва да възпрепятстват определянето на окончателните възможности за риболов в съответствие с международните споразумения, в частност Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (5), което се прилага временно от 1 януари 2021 г., и резултатите от консултациите, правната рамка на Съюза и научните становища.

(15)

Препоръката на ICES е до 2024 г. да не се извършва улов на атлантически големоглав (Hoplostethus atlanticus). Тъй като запасът от този вид е изчерпан и не се възстановява, е целесъобразно да се въведе забрана за неговия риболов, както и за задържането на борда, трансбордирането и разтоварването му на сушата. ICES посочи, че от 2010 г. насам в североизточната част на Атлантическия океан не е извършван целеви риболов на посочения вид от страна на Съюза.

(16)

По отношение на дълбоководните акули ICES препоръча ограничаване до минимум на смъртността от риболов. Дълбоководните акули са дълголетни видове с ниска репродуктивност и са се превърнали в свръхексплоатиран вид. Поради това риболовът по отношение на тези видове следва да бъде забранен.

(17)

С цел да се избегне прекъсване на риболовните дейности и да се осигури поминъкът на рибарите от Съюза настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2021 г. Настоящият регламент следва да влезе в сила незабавно след публикуването му, за да се даде възможност на държавите членки да осигурят неговото своевременно прилагане,

а)

„общ допустим улов (ОДУ)“ означава:

б)

„квота“ означава дял от ОДУ, разпределен на Съюза или на държава членка;

в)

„международни води“ означава водите извън суверенитета или юрисдикцията на която и да е държава;

г)

„аналитична оценка“ означава количествени оценки на тенденциите за даден запас въз основа на данни за биологичните характеристики и експлоатацията на запаса, за които в резултат на научен преглед е установено, че са с достатъчно добро качество за осигуряване на научно становище относно възможностите за бъдещ улов;

д)

„зони на Международния съвет за изследване на морето (ICES)“ означава географските зони, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета (6);

е)

„зони на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF)“ означава географските зони, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета (7);

ж)

„дълбоководни акули“ означава видовете, посочени в част 1, точка 2 от приложението към настоящия регламент.

а)

е уловен от кораби, плаващи под знамето на държава членка, която има квота и тази квота не е изчерпана; или

б)

представлява част от квота на Съюза, която не е била разпределена по квоти между държавите членки, и тази квота на Съюза не е изчерпана.

а)

да извършват риболов на атлантически големоглав (Hoplostethus atlanticus) във води на Съюза и в международни води от подзони 1—10, 12 и 14 на ICES, както и да задържат на борда, да трансбордират и да разтоварват на сушата атлантически големоглав, уловен в тези подзони;

б)

да извършват риболов на дълбоководни акули в подзони 5—9 на ICES, във води на Съюза и в международни води от подзона 10 на ICES, в международни води от подзона 12 на ICES и във води на Съюза от зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2 на СЕCAF, както и да задържат на борда, да трансбордират, да преместват и да разтоварват на сушата дълбоководни акули, уловени в тези зони.