29.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 252/28

—

като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III — Комисия,

—

като взе предвид своите решения за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджетите на изпълнителните агенции за финансовата 2015 година,

—

като взе предвид членове 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (1) („Финансовия регламент“) и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (2) („Правилата за прилагане“),

—

като взе предвид член 93 и приложение IV към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0150/2017),

А.

като има предвид, че ЕС е изправен пред криза на доверието в своите институции — положение, за което всяка отделна институция на Съюза трябва да приеме своя дял от отговорността и което съответно изисква Парламентът да бъде особено взискателен при проверката на отчетите на Комисията;

Б.

като има предвид, че институциите на Съюза и държавите членки следва да подобрят своите комуникационни политики с цел правилно информиране на гражданите относно постиганите от бюджета на Съюза резултати и тяхната добавена стойност;

В.

като има предвид, че Парламентът трябва да поддържа силен ангажимент пред гражданите на Съюза, що се отнася до това за какво се изразходва бюджетът на Съюза и по какъв начин Съюзът защитава техните интереси;

Г.

като има предвид, че институциите на Съюза следва да работят за създаването на стабилна и устойчива бюджетна система на Съюза, която се характеризира не само с гъвкавост, но и със способност да реагира бързо както в периоди на устойчивост, така и в периоди на сътресения;

Д.

като има предвид, че политиката на сближаване носи ясна добавена стойност с оглед на подобряването на качеството на живот на гражданите навсякъде в Европа, тъй като тя е важен механизъм за проява на солидарност и основен източник на публични инвестиции;

Е.

като има предвид, че институциите на Съюза трябва да изградят ясна концепция и да постигнат съгласие кои приоритети на европейската политика и кои обществени блага следва да се финансират на първо място, за да разсеят опасенията на гражданите на Съюза и да отстранят пропуските в политиките на Съюза;

Ж.

като има предвид, че разходваните от Съюза финансови средства, макар и ограничени до 1 % от БНД на Съюза, са важен инструмент за постигане на общоевропейските цели на политиките, основавайки се на европейската добавена стойност, и като цяло съставляват 1,9 % от общите разходи на държавите — членки на ЕС, в сектор „Държавно управление“;

З.

като има предвид, че въпреки че процентите в бюджета на Съюза, с които се изразява а) делът от общите съвкупни разходи на държавите членки и б) неотчетената/неправомерно изразходваната/разхитената част от този бюджет, са малки, действителните суми, за които става въпрос, са значителни по размер, което е основание за упражняването на строг контрол;

И.

като има предвид, че съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз Комисията носи крайната отговорност за изпълнението на бюджета на Съюза, докато от държавите членки се иска да сътрудничат лоялно на Комисията, с цел да се гарантира, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление;

Й.

като има предвид, че когато Парламентът освобождава от отговорност Комисията, той проверява дали средствата са използвани правилно и дали са постигнати поставените политически цели;

1.

отбелязва, че периодът от седем години, който обхваща действащата многогодишна финансова рамка, не е синхронизиран с петгодишните мандати на Парламента и на Комисията и че от това следват съответно и несъответствия между бюджета за финансовата година и процедурата по освобождаване от отговорност; изтъква освен това, че десетгодишният цикъл на стратегическо планиране и стратегията „Европа 2020“също не съвпадат със седемгодишния цикъл на управление на бюджета на Съюза; счита, че това е една от причините за голям недостатък на политическото управление на Съюза, тъй като Парламентът и Комисията са обвързани от предходни споразумения относно политическите цели и финансирането, което би могло да създаде впечатлението, че изборите за Европейски парламент са без значение в този контекст;

2.

отбелязва, че през 2015 г. бюджетът на Съюза трябваше да подкрепи постигането на целите на две различни дългосрочни политически програми:

като същевременно обезпечи действията в отговор на редица кризисни ситуации, свързани с бежанците, несигурността в Европа и съседните ѝ държави, финансовата нестабилност в Гърция и икономическите последици от руската забрана за износа, също както и трайното въздействие на финансовата криза и свързаните структурни последици като безработица, бедност и неравенство;

3.

отбелязва, че политиките на Съюза могат да имат различни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели, чието осъществяване не може да бъде непременно определено с помощта на една-единствена многогодишна финансова рамка; счита, че е целесъобразно да се разгледат възможностите за ново равновесие между определянето на политическия дневен ред, изпълнението на политиките и финансовите рамки;

4.

изразява съжаление, че временните бюджетни разпоредби не осигуряват най-добрия механизъм за претворяването на социалните и политическите стремежи в полезни оперативни цели за разходните програми и схеми;

5.

посочва, че през 2020 г. ще има възможност дългосрочната стратегия и разработването на политики да се приведат в съответствие с бюджетния цикъл, и препоръчва тази възможност да се използва;

6.

изразява загриженост, че делът на разходите в бюджета на Съюза, свързани с климата, беше едва 17,3 % през 2015 г. и само 17,6 % средно за периода 2014—2016 г. според Сметната палата („Палатата“) (3), докато целта беше да се постигнат поне 20 % за целия финансов период; подчертава поради това, че според Палатата съществува сериозен риск целта от 20 % да не бъде постигната, ако не се положат повече усилия за борба с изменението на климата;

7.

отбелязва освен това, че решението за 20 % свързани с климата разходи беше взето преди Парижкото споразумение; е убеден, че следва да се положат допълнителни усилия, за да може бюджетът на Съюза да бъде съобразен в още по-голяма степен с климата; подчертава освен това, че преразглеждането на многогодишната финансова рамка е отлична възможност да се осигури изпълнението на целта 20 % от средствата да се изразходват за действия, свързани с климата, и за предвиждане на евентуално увеличение на този праг в съответствие с международните ангажименти на ЕС, поети по време на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата COP 21;

8.

приветства подхода на бюджетиране, основано на изпълнението, въведен от Комисията; счита, че бюджетът на Съюза следва да бъде по-ефикасен и по-ефективен от всякога поради ограничените финансови ресурси; изразява съжаление обаче, че Комисията се съсредоточава основно върху крайните продукти, вместо върху резултатите;

9.

подкрепя предложението на Палатата в нейния информационен документ от 28 октомври 2016 г. относно междинния преглед (точки 39 и 40) на многогодишната финансова рамка, че е време Комисията да проучи други възможности, например:

10.

призовава Комисията да включи в дневния ред на следващата среща на експертите относно ориентирания към резултати бюджет предложенията, направени от Палатата в точки 39 и 40 от нейния горе-споменат информационен документ от 28 октомври 2016 г. и препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси, с цел да се подготви следващата конференция във връзка с инициативата за бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите, в рамките на която би могло да се проведе разискване относно областите на политиката, в които бюджетът на Съюза следва да бъде изразходван, преди да се вземе решение относно финансовата рамка;

11.

одобрява всички препоръки, отправени от Палатата в специалния ѝ доклад № 31/2016, и по-специално, че Комисията следва да проучи всички потенциални възможности, включително междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка и преразглеждането на някои правни основания, за да се гарантира последващ реален преход към действия във връзка с климата; призовава Палатата да изготви до края на 2018 г. доклад за отчитане на резултатите, постигнати от свързаните с климата разходи в бюджета на Съюза;

12.

призовава Комисията да използва в по-голяма степен възможностите по отношение на резерва за изпълнение в рамките на действащата правна рамка, за да се създаде истински финансов стимул за ефективно подобряване на финансовото управление; отправя освен това искане да се укрепи резервът за изпълнение като инструмент чрез увеличаване на обвързания с изпълнението компонент в следващата законодателна рамка;

13.

призовава Комисията да ориентира своите приоритети към успешното осъществяване на стратегията „Европа 2020“ чрез използване на инструментите на европейския семестър;

14.

призовава Комисията да изготви проекти на политически приоритети за финансовия период, започващ през 2021 г., и да представи предложението на Парламента на ранен етап;

15.

изразява съжаление, че Комисията не е предприела цялостен преглед на стратегията „Европа 2020“ с цел да се гарантира изпълнението ѝ в рамките на Стратегическата програма за Съюза в период на промени, приета от Европейския съвет през юни 2014 г., както е предвидено в тази програма;

16.

призовава Комисията да вземе предвид Парижкото споразумение и да увеличи незабавно целта за свързани с климата разходи в бюджета на Съюза от 20 на 30 %;

17.

призовава Комисията да изготвя бъдещите бюджети на Съюза така, че да стане тя по-ефикасна и по-ефективна, а те да бъдат приведени в по-голяма степен в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, с целите на Съюза в областта на климата и с международните ангажименти на Съюза;

18.

посочва, че многобройни финансови механизми, подкрепящи политиките на Съюза, не са пряко финансирани от бюджета на Съюза, нито записани в счетоводния баланс на Съюза: това са Европейският инструмент за финансова стабилност, Европейският механизъм за стабилност, Единният механизъм за преструктуриране и Европейският инвестиционен фонд, свързан с Европейската инвестиционна банка;

19.

отбелязва, че други механизми се вписват частично в счетоводния баланс на Съюза, например механизмите за смесено финансиране и Европейският фонд за стратегически инвестиции;

20.

изтъква все по-честото използване на финансови инструменти, съставени предимно от заеми, капиталови инструменти, гаранции и инструменти за поделяне на риска при непряко управление за периода 2014—2020 г., и посочва, че групата на Европейската инвестиционна банка управлява почти всички финансови инструменти при непряко управление; счита, че информацията е недостатъчна, за да се направи оценка на резултатите, постигнати от тези инструменти, особено що се отнася до тяхното социално въздействие и до въздействието им върху околната среда; подчертава, че финансовите инструменти може да допълват безвъзмездните средства, но не следва да ги заменят;

21.

изразява съжаление, че все по-честото използване на подобни финансови инструменти, както и на финансовите инструменти при споделено управление (инструментите за финансов инженеринг), поражда по-голям риск не само за запазването на бюджета на Съюза като надежден инструмент и за да продължи той да бъде достатъчен както за текущите, така и за бъдещите цели, но и за отговорността и съгласуването на политиките и действията на Съюза; подчертава, че разширяването на използването на финансовите инструменти следва да бъде предшествано от цялостна оценка на техните резултати, постижения и ефикасност; посочва специалните доклади на Палатата (4), която заяви, че финансовите инструменти не функционират съобразно очакванията и/или са с прекалено голям размер и/или не успяват да привлекат частен капитал;

22.

предупреждава Комисията, че финансовите инструменти и споразуменията за финансиране не са непременно обвързани с политическите цели на ЕС и биха могли да финансират проекти, които не са в съответствие с поетите от ЕС ангажименти;

23.

посочва, че създаването на Европейският фонд за стратегически инвестиции повлия на забавянето при започването на прилагането на Механизма за свързване на Европа и че Европейският фонд за стратегически инвестиции ще окаже също въздействие върху използването на някои други финансови инструменти;

24.

настоятелно призовава Комисията да предложи мерки, благодарение на които механизмите на Съюза за финансиране за изпълнение на бюджета на Съюза, включващи понастоящем различни инструменти и комбинации между тях, като програми, структурни и инвестиционни фондове, доверителни фондове, фонд за стратегически инвестиции, гаранционни фондове, механизми, финансови инструменти, инструменти за макрофинансова помощ и др., да станат по-ясни, по-опростени, по-последователни и по-добре подготвени да гарантират достатъчно прозрачност, отговорност, резултатност и разбиране сред обществеността за начините на финансиране на политиките на Съюза и за носените от тях ползи; изразява съжаление, че предложението за нов финансов регламент от септември 2016 г. не разглежда тези проблеми по подходящ начин;

25.

призовава Комисията да преразгледа предварителната оценка на дълговия инструмент „Механизъм за свързване на Европа“ предвид създаването на Европейският фонд за стратегически инвестиции и да представи на Парламента оценка на отражението на Европейският фонд за стратегически инвестиции върху други програми и финансови инструменти на Съюза;

26.

изисква от Палатата да направи оценка на приноса на финансовите инструменти и на механизмите за финансиране (посочени в параграф 24) за изпълнението на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да предприеме съответните мерки, за да гарантира, че финансовите инструменти и механизмите на финансиране са съвместими със стратегията и целите на Съюза и с поетите от Съюза ангажименти;

27.

приветства намерението на члена на Комисията Йотингер да се върнат различните бюджети в сянка, в дългосрочен план, отново в рамките на бюджета на Съюза; счита, че това би увеличило извънредно много демократичната отчетност; изразява категоричното становище, че този проблем следва да бъде решен възможно най-скоро, но не по-късно от края на следващия период на финансово програмиране; призовава Комисията да изготви съобщение по този въпрос преди ноември 2017 г.;

28.

изразява съжаление, че използването на структурните фондове за периода 2007—2013 г. изостава значително; отбелязва, че до края на 2015 г. все още не е изпълнено плащането на 10 % от общо 446,2 милиарда евро, които са отпуснати за всички одобрени оперативни програми;

29.

подчертава, че това положение може действително да се окаже значително предизвикателство и да застраши ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като в някои държави членки размерът на вноската, която не е била поискана от Съюза, заедно с необходимото съфинансиране, надвишава 15 % от общия размер на разходите на сектор „Държавно управление“, ако се вземат предвид последните два финансови периода от 2007 до 2013 г. и от 2014 до 2020 г.;

30.

отбелязва със загриженост факта, че до края на 2015 г. пет държави членки (Чешка република, Испания, Италия, Полша и Румъния) — основни бенефициенти на средствата, бяха отговорни за повече от половината от неизпълнените бюджетните кредити за поети задължения по структурните фондове, които не са довели до извършване на плащане за програмния период 2007—2013 г., като причините за забавата са разнообразни: недостиг на капацитет и административна помощ, недостиг на национални ресурси за съфинансиране на операции на Съюза, закъсняло представяне на регионалните програми по многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. и др.;

31.

посочва, че нов елемент в настоящата многогодишната финансова рамка е, че неизползваните суми под тавана на плащанията и под тавана на поетите задължения автоматично водят до увеличение на гъвкавостта за следващите години;

32.

подчертава, че нивото на поети задължения през 2015 г. е по-високо от всички предходни години и е малко под общия таван (97,7 % от наличните средства);

33.

изтъква, че през 2015 г. три четвърти от оперативните разходи са за схеми, управлявани съгласно правилата на предходната многогодишната финансова рамка, а именно субсидиите за земеделските стопани за 2014 г., проекти за сближаване, изследователски проекти по линия на Седмата рамкова програма, чието изпълнение започна през 2007 г.;

34.

счита за неприемливо, че в края на 2015 г. по-малко от 20 % от националните органи, отговарящи за европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, са били определени от държавите членки; счита, че определянето им е необходима стъпка, за да могат органите на държавите членки да представят декларации за разходите на Комисията; счита, че значителните новости, въведени за периода 2014—2020 г., създават административни трудности въпреки усилията за опростяване;

35.

посочва, че трудности с приключването на процедурите за оценка на съответствието във връзка с новата система за управление и контрол, които обикновено се изпълняват в началото на програмния период, са сериозна причина за забавяне на усвояването;

36.

отбелязва, че световната икономическа рецесия, която оказва пряко въздействие под формата на мерките за бюджетни ограничения, прилагани спрямо публичните бюджети, и на затруднения при получаване на вътрешно финансиране, също е съществен фактор за забавяне на усвояването;

37.

изразява дълбоко съжаление, че вследствие на това съществува риск забавянията в бюджетното изпълнение за програмния период 2014—2020 г. да бъдат още по-значими от тези за периода 2007—2013 г.; изразява опасения, че изпълнението на предстоящата многогодишната финансова рамка е възможно да започне с безпрецедентно високо равнище на непогасени поети задължения („RAL“), което би могло да застраши управлението на бюджета на Съюза през първите години; очаква Комисията да си е извлякла поуки от тази ситуация с оглед на предотвратяването на подобни забавяния в бъдеще;

38.

отбелязва, че Комисията прие през март 2015 г. план за плащанията, който представя краткосрочни мерки за намаляване на равнището на неплатените сметки, но посочва, че въпреки че тези мерки имат за цел да подобрят краткосрочното управление на паричните потоци, предприемането на действия за справяне с високото равнище на неизпълнените поети задължения изисква по-дългосрочна перспектива, също както и задълбочена оценка на първопричините (административни и оперативни затруднения, макроикономически ограничения и др.) с цел да се изготви ефикасна стратегия за избягването им в бъдеще;

39.

подчертава, че задействането на член 50 от Договора за Европейския Съюз може да създаде проблеми във връзка с начина, по който се управлява бюджетът на Съюза, особено по отношение на плащанията; посочва, че е необходимо този критично важен елемент да бъде включен във всяко временно или окончателно споразумение с оттегляща се държава членка;

40.

изисква от Комисията да предприеме мерки за стриктно спазване на правилата и графиците във връзка с неизпълнените задължения, включително:

41.

изисква отново от Комисията да изготвя ежегодно дългосрочна прогноза за паричните потоци за период от седем до десет години, която да обхваща бюджетните тавани, потребностите от плащания, ограниченията, свързани с капацитета, и възможната отмяна на бюджетни кредити, с цел постигане на по-добро съответствие между потребностите от плащания и наличните средства;

42.

призовава Комисията, като въпрос с приоритетно значение предвид незавидното положение, в което се оказват понастоящем няколко държави членки, да отчита в процеса на своето бюджетно и финансово управление ограниченията във връзка с капацитета и специфичните социално-икономически условия на някои държави членки; призовава Комисията да използва всички налични инструменти чрез техническа помощ и новата програма за подкрепа на структурните реформи, за да подкрепи тези държави членки, с цел да се избегне недостатъчното използване на фондовете и да се повиши степента на усвояване, особено в областта на европейските структурни и инвестиционни фондове;

43.

отново изтъква необходимостта от опростяване и яснота на правилата и процедурите на равнище Съюза и на национално равнище, за да се улесни достъпът на бенефициентите до финансовите средства на Съюза и да се осигури доброто управление на тези средства от административните служби; счита, че опростяването ще допринесе за ускореното разпределяне на средствата, по-висока степен на усвояване, по-голяма ефикасност и прозрачност, по-малко грешки при изпълнението и по-кратки срокове на плащане; счита, че трябва да бъде установено равновесие между опростяването и стабилността на правилата, процедурите и проверките; отбелязва, че във всички случаи предоставянето на достатъчна информация и насоки на потенциалните кандидати и бенефициенти е необходимо предварително условие за успешното изпълнение;

44.

призовава Комисията да се въздържа от нови съкращения на техническата помощ, с която разполага, и да изготви план за действие за ефективно и навременно усвояване с особен акцент върху държавите членки и регионите, които изостават и отчитат ниска степен на усвояване;

45.

изразява съжаление, че в края на 2015 г. само 75 % (5) от вноските за инструментите за финансов инженеринг за програмния период 2007—2013 г. са били изплатени на крайните получатели при споделено управление (57 % са изплатени в края на 2014 г., 37 % — в края на 2012 г.) и че размерът на паричните средства, държани във финансови инструменти при непряко управление, продължава да бъде висок (1,3 милиарда евро през 2015 г.; 1,3 милиарда евро през 2014 г.; 1,4 милиарда евро през 2013 г.);

46.

отбелязва със загриженост факта, че неизползваните суми от финансовите инструменти продължават да бъдат относително високи, като в края на 2014 г. 80 % се концентрират в пет държави членки (от които делът на Италия съставлява 45 % от общата сума); счита, че Комисията трябва да извърши цялостна оценка на тези инструменти до края на 2018 г. с цел да прецени дали да продължи изпълнението им през следващия период на финансово планиране;

47.

изисква Комисията да осигури възстановяването на неизползваните парични салда от финансовите инструменти при споделено управление и останалите неизползвани средства от финансовите инструменти при непряко управление от предходните многогодишни финансови рамки, за които е изтекъл периодът на допустимост;

48.

приветства факта, че Палатата изразява становище без резерви относно надеждността и точността на отчетите за 2015 г., както постъпва от 2007 г. насам, че заключението на Палатата е, че през 2015 г. приходите не са засегнати от съществени грешки, и отбелязва със задоволство, че свързаните с отчетите поети задължения за годината, приключила на 31 декември 2015 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти;

49.

изразява дълбоко съжаление, че за 22-а поредна година плащанията са засегнати от съществени грешки поради факта, че системите за наблюдение и контрол са само частично ефективни;

50.

изразява съжаление, че независимо от подобрението плащанията са засегнати от вероятен процент грешки в размер на 3,8 %; припомня, че вероятният процент грешки за плащанията за финансовата 2014 година беше оценен на 4,4 %, за финансовата 2013 година — на 4,7 %, за финансовата 2012 година — на 4,8 %, а за финансовата 2011 година — на 3,9 %;

51.

подчертава, че въпреки че положението се подобри през последните години, вероятният процент грешки продължава да бъде значително над прага на същественост от 2 %; подчертава, че ако Комисията, органите в държавите членки или независимите одитори бяха използвали цялата налична информация, те щяха да предотвратят или да открият и коригират значителен дял от грешките, преди извършване на съответните плащания; не може да приеме, че наличната информация не се използва за намаляване на нивото на грешки; изразява твърдо убеждение, че държавите членки играят решаваща роля в това отношение; настоятелно призовава държавите членки да използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират евентуални грешки и да предприемат съответни действия;

52.

изразява съжаление, че поради изменения на правната рамка на общата селскостопанска политика през 2015 г. Палатата вече не включва кръстосаното спазване в тестването на операциите, вследствие на което се затруднява съпоставката с предходната финансова година; през 2014 г. такива грешки допринесоха с 0,6 процентни пункта за общия изчислен процент грешки за функция 2 от многогодишната финансова рамка „Природни ресурси“, докато приносът им за общия процент грешки за годината е между 0,1 и 0,2 процентни пункта за периода 2011—2014 г.;

53.

отбелязва със загриженост, че ако предприетите от държавите членки и от Комисията корективни мерки не бяха приложени спрямо плащанията, одитирани от Палатата, общият изчислен процент на грешки щеше да бъде 4,3 %, вместо 3,8 %;

54.

отбелязва, че видът управление оказва ограничено въздействие върху нивото на грешки, тъй като Палатата установи почти един и същ изчислен процент грешки при споделено управление с държавите членки (4,0 %) и за разходите, които се управляват пряко от Комисията (3,9 %);

55.

посочва, че най-висок изчислен процент грешки Палатата установява по отношение на разходите за „Икономическо, социално и териториално сближаване“ (5,2 %) и за „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ (4,4 %), докато при „Административните разходи“ се отчита най-ниският изчислен процент грешки (0,6 %); подчертава, че по принцип грешките не съставляват измама; препоръчва Палатата да предприеме изготвянето на специален доклад, в който да разгледа и сравни тези области с цел изготвянето на кратък документ, описващ най-добрите практики;

56.

отбелязва, че различните по вид рискове, свързани със схемите за възстановяване на разходите и за права за получаване на плащане, имат голямо отражение върху нивото на грешки в различните области на разходи; когато Съюзът възстановява допустими разходи за допустими дейности въз основа на декларациите за разходи на бенефициентите, нивото на грешки е 5,2 %, докато когато плащанията се извършват след като бъдат изпълнени дадени условия, вместо с цел възстановяване на разходи, нивото на грешки е 1,9 %; препоръчва Палатата да разгледа и сравни тези области с цел изготвянето на специален доклад относно най-добрите практики;

57.

отбелязва, че в сравнение с положението през 2014 г. изложените на риск суми при плащания, както са определени от Комисията в нейния годишен отчет за управлението и изпълнението на бюджета на Съюза за 2015 г. (COM(2016)446), са намалели с около 10 %, което се дължи по-специално на намаляването на изложените на риск суми в селското стопанство;

58.

подчертава, че Комисията признава, че разходите са засегнати от съществено ниво на грешки, както е посочено в нейния годишен отчет за управлението и изпълнението за 2015 г., като изложените на риск суми са в размер между 3,3 и 4,5 милиарда евро, което представлява между 2,3 и 3,1 % от плащанията; отбелязва, че според Комисията през следващите години тя ще открива и ще коригира грешки на стойност между 2,1 и 2,7 милиарда евро;

59.

споделя становището на Палатата, че методологията на Комисията за изчисляване на изложените на риск от грешки суми се подобри през годините, но че извършваните от отделните генерални дирекции изчисления на нивото нередовни разходи не се основават на съгласувана методология (вж. по-специално точка 1.38 от годишния доклад на Палатата за 2015 г.); препоръчва да се определят правилата за тази практика и тя да се стандартизира възможно най-скоро;

60.

отбелязва, че въпреки подобренията, Комисията не е премахнала напълно риска въздействието на корективните мерки да бъде надценено;

61.

изтъква по-специално факта, че за над три четвърти от 2015 г. генералните дирекции на Комисията основават своите оценки за изложените на риск суми на данни, предоставени от националните органи, докато от годишните отчети за дейността на съответните генерални дирекции на Комисията (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Регионална и селищна политика“) става видно, че надеждността и точността на докладите на държавите членки за контрол продължават да бъдат предизвикателство, независимо от факта, че докладването на данни от държавите членки се подобри; счита за неприемливо, че държавите членки не сътрудничат лоялно на Комисията във връзка с докладите за контрол и тяхната надеждност;

62.

подчертава, че тежестта на контрола за крайните потребители ще намалее, ако се прилага подход за единен одит, при което европейски одит няма да се извършва отделно, а въз основа на националните одити; наблюдава, че подобна приемственост в отчетността ще бъде възможна обаче само ако националните одити са адекватни и ако Комисията и държавите членки постигнат съгласие относно принципите и тълкуването; призовава Комисията да предприеме активни действия по този въпрос, като публикува насоки;

63.

счита, че освобождаването от отговорност следва да зависи от необходимото подобрение на финансовото управление на равнище държави членки; посочва инструмента на националните декларации в този контекст, който би могъл да спомогне за постигането на по-голяма отчетност и ангажираност на национално равнище;

64.

посочва, че вследствие на спецификата на многогодишното планиране и на сложността и натрупването на приложимите по отношение на бюджетната процедура регионални и национални правила и правила на Съюза, и тъй като грешките могат да бъдат коригирани повече от десет години след като са възникнали, е неестествено оценяваното въздействие на бъдещи корекции да се основава на данните за внесените корекции за последните шест години;

65.

подчертава в този контекст, че ако Комисията е уверена в ефективността на своя капацитет за внасяне на корекции, генералните директори не би следвало да изразяват финансови резерви в своите годишни отчети за дейността;

66.

посочва, че Комисията отчита (6) изпълнени финансови корекции и събрани вземания в размер общо на 3,9 милиарда евро; отбелязва, че Палатата ги класифицира в три категории: 1,2 милиарда евро корекции и вземания „при източника“, приложени преди Комисията да одобри разходите (селско стопанство, сближаване, пряко/непряко управление); 1,1 милиарда евро средства, оттеглени от държавите членки след одобрението на разходите чрез заместване на недопустими разходи с нови проекти в областта на политиката на сближаване; 1,6 милиарда евро нетни корекции (селско стопанство и пряко/непряко управление);

67.

подчертава, че в случаите на висок риск от нередности добра практика е обсъждане на риска и количествено измерване на нивото и на вероятното въздействие; изразява съжаление, че при докладването по този въпрос Комисията обръща повече внимание на „капацитета за внасяне на корекции“, отколкото на количественото определяне и анализа на естеството на грешките, които установява, и предприемането на съответни превантивни мерки за избягване на такива грешки; посочва в частност, че съобщението на Комисията относно защитата на бюджета на Съюза не съдържа прогнозно изчисление на нивото на нередности в първоначалните или в одобрените заявления за възстановяване на разходи;

68.

споделя становището, изразено от Палатата в нейния специален доклад № 27/2016, че разграничението, въведено от реформата „Кино — Проди“, между политическата отговорност на членовете на Комисията и оперативната отговорност на генералните директори води до неяснота относно това дали „политическата отговорност“ включва поемането на отговорност за изпълнението на бюджета от страна на генералните дирекции или се разграничава от нея (вж. точка V от краткото изложение към специален доклад № 27/2016 на Палатата);

69.

посочва, че колегиумът от членове на Комисията не поема отговорност за годишните отчети чрез изготвянето на встъпление или доклад от председателя или от члена на Комисията, отговарящ за бюджета, и че в съответствие с добрите практики и общоприетата практика в държавите членки Комисията не изготвя годишна декларация относно управлението или вътрешния контрол;

70.

призовава отново Комисията и държавите членки да въведат солидни процедури за потвърждаване на времевата рамка, произхода и размера на корективните мерки и да предоставят информация, която обединява, доколкото е възможно, годината, през която е извършено плащането, годината, през която е открита съответната грешка, и годината, през която събиранията или финансовите корекции са обявени в бележките към отчетите;

71.

призовава отново Комисията да публикува ежегодно подходяща и единствена декларация за достоверност въз основа на годишните отчети за дейността на генералните директори и да изготвя своя собствена статистическа оценка на нивото грешки; изисква от Комисията да изчисли отделно размера на средствата на Съюза, които предвижда да си възстанови чрез събирания или финансови корекции във връзка с финансовата 2015 година;

72.

изисква от Комисията да осъществи задълбочен анализ на т.нар. „съгласувани“ проекти, или иначе казано практиката да се въвеждат в регионалните оперативни програми проекти, които вече се изпълняват от органите с други средства и които могат да включат или заместят мерките или проектите, които срещат оперативни затруднения или не съответстват на правилата, като в анализа бъдат включени предварителните оценки, за да се провери дали заместващите проекти съответстват на планираните цели;

73.

призовава Комисията да прибави годишна декларация относно управлението и относно вътрешния контрол към финансовия отчет, която да обхваща по-специално:

призовава освен това Комисията да представя в своето съобщение относно защитата на бюджета на Съюза прогнозно изчисление на нивото на нередности в първоначалните или в одобрените заявления за възстановяване на разходи;

74.

призовава държавите членки да предоставят надеждни данни на Комисията, особено що се отнася до докладите за контрол;

75.

подкрепя резервите, изразени от генералните директори на ГД „Регионална и селищна политика“, ГД „Морско дело и рибарство“, ГД „Миграция и вътрешни работи“, ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ в техните годишни отчети за дейността; счита, че тези резерви показват, че въведените в Комисията и в държавите членки процедури за контрол не могат да осигурят необходимите гаранции по отношение на законосъобразността и редовността на всички извършени операции в съответните области на политиката;

76.

поставя въпроса защо генералният директор на ГД „Научни изследвания и иновации“, както през предходните години, продължава да изразява хоризонтална резерва, обхващаща всички плащания и декларации за разходи по Седмата рамкова програма; призовава Комисията да разработи най-накрая по-съдържателен, основан на риска подход и да формулира конкретни резерви, когато това е необходимо;

77.

отбелязва, че годишният отчет за управлението и изпълнението за 2015 г., обединява два изготвяни преди това доклада: доклада за оценката съгласно член 318 от Договора за функционирането на Съюза и обобщаващия доклад, който се изисква съгласно член 66, параграф 9 от Финансовия регламент;

78.

приветства факта, че за всяка бюджетна функция докладът предоставя информация за напредъка в изпълнението на програмите по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., данни за резултатите от програмите по линия на МФР за периода 2007—2013 г. и освен това представя връзките със стратегията „Европа 2020“;

79.

изразява съжаление, че т.нар. „доклад за оценка“, от една страна, смесва описанието на дейностите с резултатите, а от друга страна, прави опит за оценка на въздействието на политиките и дава обещания за бъдещето;

80.

припомня, че държавите членки не са длъжни да включват общи показатели в своите програми, с изключение на инициативата за младежка заетост и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и че на първия етап на контрол в държавите членки не се предвижда оценка на резултатите;

81.

изразява съжаление, че вместо да опростява своите инструменти за вътрешно управление, Комисията е добавила нов многогодишен стратегически план за всеки свой отдел въз основа на съвместни общи цели, които покриват десетте политически приоритета на Комисията „Юнкер“ и които подкрепят целите на стратегията „Европа 2020“ и задълженията съгласно Договора;

82.

повтаря призива си за тематична концентрация, изразен в доклада за освобождаване от отговорност относно бюджетната 2014 година; призовава Комисията да проучи до каква степен тематичната концентрация би могла да допринесе за опростяването и намаляването на регулаторната тежест и на тежестта на контрола;

83.

призовава Комисията да приема своя годишен отчет за управлението и изпълнението своевременно, за да може Палатата да го взема предвид в своя годишен доклад; настоява, че информацията, която предоставя този доклад, следва да бъде възможно най-обективна и да съдържа цялостна оценка на резултатите, постигнати през предходната година от Комисията при изпълнението на нейните политики; изисква от Комисията да обмисли необходимостта от дългосрочен период на политическо планиране като десетгодишната стратегия „Европа 2020“;

84.

обръща внимание на необходимостта процесът на установяване на показатели за изпълнение да бъде прозрачен и демократичен, с участието на всички съответни институции на Съюза, партньори и заинтересовани лица, за да бъдат показателите годни за измерване на изпълнението на бюджета на Съюза, както и за да се отговори на очакванията на гражданите на Съюза;

85.

призовава Комисията да прави по-добра оценка в следващите си доклади за изпълнението на крайните продукти и резултатите от всяка политика; призовава Комисията да показва ясно и синтетично приноса на европейските политики за постигането на целите на Съюза и да прави оценка на приноса на всяка от тях за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

86.

припомня, че „Хоризонт 2020“ е амбициозна, широкообхватна програма, чиято обща цел се основава на три приоритета: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и справяне с обществените предизвикателства;

87.

отбелязва, че Комисията „Юнкер“ прие десет политически приоритета за периода 2014—2019 г., които не са съвсем същите като приоритетите на стратегията „Европа 2020“; това води до положение, при което правната рамка и бюджетните средства за „Хоризонт 2020“ отразяват стратегията „Европа 2020“, като същевременно Комисията, при изпълнението на програма „Хоризонт 2020“, адаптира от 2014 г. насам стратегическото планиране и управление с цел постигане на десетте политически приоритета;

88.

изразява съжаление, че до момента Комисията не е уточнила връзката между двата набора от приоритети, и изисква от Комисията да изясни тези връзки;

89.

подчертава, че ключов фактор за успеха на „Хоризонт 2020“ е ефективното взаимодействие и взаимно допълване между програмите за научни изследвания и иновации на национално равнище и европейски научни изследвания и иновации; отбелязва, че Комисията възнамерява да анализира въздействието и полезните взаимодействия между програмата „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове в контекста на междинната оценка на „Хоризонт 2020“;

90.

отбелязва двата примера за допълняемост между национални изследователски програми и изследователски програми на Съюза, посочени в годишния доклад на Палатата за 2015 г., и че върховните одитни институции на България и Португалия са установили, че въпреки че има някои области, в които националните изследователски програми и изследователските програми на равнището на Съюза се допълват взаимно в техните страни, се отчитат и някои слабости на национално равнище по отношение на показателите, свързани с „Хоризонт 2020“ в рамките на националните планове за действие и стратегии, както и някои проблеми във връзка с координацията и взаимодействията между всички участници в „Хоризонт 2020“ на национално равнище (7); отбелязва също така, че България е първата държава членка, която по своя инициатива използва механизма за подкрепа в областта на политиките по програма „Хоризонт 2020“, и насърчава Комисията да продължи да подкрепя държавите членки, които трябва да осъвременят своите научноизследователски и иновационни сектори;

91.

припомня, че правната уредба на „Хоризонт 2020“ въвежда редица важни елементи за управление на изпълнението, като цели и ключови показатели за изпълнение; подчертава, че като цяло одобрените цели и показатели представляват действително подобрение спрямо предходните рамкови програми;

92.

посочва, че все още съществуват редица слабости в показателите за изпълнението, използвани в програмата „Хоризонт 2020“, например:

93.

изразява съжаление, че Палатата констатира, че Комисията не използва своите работни програми и свързаните покани за представяне на предложения по „Хоризонт 2020“ за постигане на необходимата по-тясна насоченост с акцент върху резултатите от изпълнението (9);

94.

отбелязва със задоволство, че по отношение на проверените от Палатата предложения и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства е бил поставен достатъчен акцент върху изпълнението в случаите, когато това е било изискано от Комисията, и че същото важи за процеса на оценка на тези предложения;

95.

изразява съжаление, че в отделните работни програми, които са в основата на „Хоризонт 2020“, и в свързаните покани за представяне на предложения използваното по-широкообхватно понятие „очаквано въздействие“, вместо „очаквани резултати“, увеличава риска предоставената за тази част информация да бъде твърде обща и да бъде трудно да се изготви съвкупната оценка на изпълнението на „Хоризонт 2020“ (10);

96.

изразява загриженост, че Комисията невинаги използва последователно основни понятия относно изпълнението (например „крайни продукти и услуги“, „резултати“, „постигнати резултати“ и „въздействие“);

97.

изразява съжаление, че Палатата установи, че настоящата уредба не дава възможност на Комисията да извършва отделен мониторинг и докладване на разходите и резултатите от изпълнението във връзка с научноизследователските и развойните дейности и иновациите в контекста на програма „Хоризонт 2020“; изразява съжаление освен това, че въпреки че финансовият принос на „Хоризонт 2020“ за стратегията „Европа 2020“ е добре установен в бюджетния процес чрез публикуваните програмни декларации, Комисията все още не е докладвала по полезен начин относно изпълнението на програмата „Хоризонт 2020“ и нейния принос към стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията да докладва съдържателно за изпълнението на „Хоризонт 2020“ и за приноса ѝ към стратегията „Европа 2020“, щом станат известни резултатите от програмата;

98.

счита, че ролята на националните звена за контакт следва да бъде увеличена, за да се осигури качествена техническа помощ на място; счита, че годишната оценка на резултатите, обученията и поощряването на добре работещите национални звена за контакт ще увеличат успеваемостта на програмата „Хоризонт 2020“;

99.

призовава Комисията да представя в своите бъдещи доклади за изпълнението, приноса на „Хоризонт 2020“ за „Европа 2020“ ясно и изчерпателно;

100.

изразява съжаление във връзка със забележките на Палатата, че много от целите, използвани в плановете за управление и годишните отчети за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Действия по климата“, ГД „Околна среда“ и ГД „Морско дело и рибарство“ са взети директно от документи на политиката или законодателни документи и не притежават необходимата степен на подробност за целите на управлението и мониторинга;

101.

изисква от Комисията:

102.

приветства факта, че като цяло одитните доказателства на Палатата показват, че приходите не са засегнати от съществено ниво на грешки, и по-конкретно, че проверените системи са ефективни по отношение на собствените ресурси на база БНД и ДДС, че проверените системи са като цяло ефективни по отношение на традиционните собствени ресурси, но че ключовите системи за вътрешен контрол в посетените от Палатата държави членки са частично ефективни и че Палатата не е констатирала грешки в тестваните операции;

103.

припомня, че резервите са средство, което осигурява възможност за извършване на корекции на съмнителни елементи в данните за БНД, представени от държавите членки, и приветства факта, че Палатата не е установила сериозни проблеми в проверените през 2015 г. оттеглени резерви;

104.

изразява загриженост поради факта, че въпреки постигнатия напредък по отношение на подобряването на надеждността на данните на Гърция за БНД, резервите не са оттеглени; отбелязва, че това са единствените останали общи резерви, които все още са в сила в края на 2015 г., като те обхващат 2008 и 2009 г.;

105.

отбелязва по отношение на митата, че Палатата е установила, че методологията, използвана при извършените проверки, за да се провери дали вносителите спазват нормативните изисквания относно тарифите и вноса (включващи одити след митническо освобождаване), качеството и резултатите от тях се различават в различните държави членки; Палатата обръща особено внимание върху прекъсването на тригодишния давностен период във Франция относно уведомленията за задължения — практика, която се различава от използваната в други държави членки и която води до неравнопоставено третиране на икономическите оператори в Съюза (11);

106.

по отношение на традиционните собствени ресурси отбелязва, че в края на 2015 г. Комисията има също така отворени общо 325 въпроса във връзка с неспазване на митническите правила на Съюза, които е установила чрез проверки в държавите членки;

107.

посочва, че по отношение на отчетите за митата и налозите върху захарта Палатата е установила недостатъци в управлението на вземанията (познати като „сметки Б“) в държавите членки и че Комисията е установила сходни недостатъци в 17 от посетените общо 22 държави членки;

108.

подчертава, че Палатата е установила рискове, свързани със събирането на вземания от дружества, които са регистрирани извън Съюза, или от граждани на трети държави, и е установила редица случаи в различни държави членки, при които те не са били в състояние да съберат вземанията от граждани или дружества, регистрирани например в Беларус, Британски Вирджински острови, Русия, Турция, Украйна и Швейцария;

109.

подчертава, че ефектът от съществените ревизии на салдата по БНД можеше да бъде по-малък, ако съществуваше обща политика на Съюза за извършване на ревизии, която да хармонизира графика за провеждане на основни ревизии;

110.

изразява съжаление, че структурните и правните елементи, довели до политическия инцидент, възникнал в края на октомври 2014 г. по отношение на вноските на някои държави членки, все още съществуват;

111.

призовава Комисията:

112.

посочва, че Комисията се съгласи да започне нови действия по 88 искания, отправени от Парламента в неговата резолюция, придружаваща решението за освобождаване от отговорност на Комисията за финансовата 2014 година;

113.

отбелязва, че според Комисията по отношение на 227 искания на Парламента необходимите действия вече са предприети или са в процес на изпълнение, и че по причини, свързани с действащата правна и бюджетна уредба или с институционалната ѝ роля и правомощия, Комисията не може да приеме 35 искания на Парламента;

114.

изразява съжаление, че отговорите на Комисията са понякога неясни и двусмислени;

115.

приветства действията на Комисията по изпълнение изцяло на пет от шестте основни ангажимента;

116.

настоява все пак Комисията да възложи на своите генерални дирекции да публикуват в своите съответни годишни отчети за дейността всички специфични за всяка държава препоръки, които са издали в контекста на Европейския семестър (шести ангажимент);

117.

изисква от Комисията да преразгледа позицията си по-специално относно надеждността на данните, предавани от държавите членки, прозрачността във връзка с крайните бенефициенти на средства на Съюза, прозрачността във връзка с дейността на комисията по етика, борбата срещу корупцията и реформата на административните структури на Европейските училища;

118.

решително осъжда факта, че Комисията не вижда необходимост да продължи с публикуването на доклада на ЕС за борбата с корупцията; счита, че каквито и да са намеренията на Комисията относно борбата с корупцията, тази отмяна в последния момент изпраща погрешен сигнал не само на държавите членки, но и на гражданите; отново изразява становището си, че корупцията продължава да бъде предизвикателство за Съюза и за държавите членки и че без ефективни антикорупционни мерки тя подкопава икономическите резултати, принципите на правовата държава и надеждността на демократичните институции в Съюза; призовава Комисията да финализира и публикува доклада за борбата с корупцията за 2016 г., да действа бързо и решително за изкореняването на корупцията в държавите членки и институциите на Съюза, както и да възложи изготвянето на независима оценка на антикорупционните стандарти в самите институции на Съюза;

119.

отново призовава настоятелно Комисията да разработи система от строги показатели и лесно приложими единни критерии, основани на изложените в Стокхолмската програма изисквания, за измерване на равнището на корупция в държавите членки и оценка на политиките на държавите членки за борба с корупцията; приканва Комисията да разработи индекс за корупцията с цел категоризиране на държавите членки; счита, че индексът за корупцията би могъл да представлява солидна основа, която Комисията би могла да използва за определяне на своя специфичен за всяка държава контролен механизъм, когато проверява как са изразходвани средствата на Съюза;

120.

отбелязва, че въпреки многократно допусканите грешки и изоставането в изпълнението и приключването, в последващата оценка на Седмата рамкова програма, извършена от експертна група на високо равнище (13), програмата се определя като успешна; групата на високо равнище подчертава по-специално, че Седмата рамкова програма:

121.

изразява съжаление, че публичното допитване до заинтересованите лица в рамките на оценката на Седмата рамкова програма, проведено между февруари и май 2015 г., разкрива следните слабости:

122.

изразява дълбоко съжаление, че целта до 2020 г. 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите членки да се инвестират в научноизследователска дейност вероятно няма да бъде постигната; счита поради това, че повтарящите се съкращения в бюджета на Съюза, засягащи научноизследователските програми, следва да бъдат преустановени; призовава всички държави членки да отговорят на предизвикателството; призовава също така Комисията да направи необходимите заключения с оглед на междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка и на следващата многогодишната финансова рамка;

123.

приветства постигнатия напредък по изпълнението на поетите задължения във връзка с инициативата „Съюз за иновации“: до средата на 2014 г. всички задължения са изпълнени или на път да бъдат изпълнени;

124.

приветства също така факта, че делът на средствата за „Хоризонт 2020“, предвиден за малките и средните предприятия се увеличи от 19,4 % през 2014 г. на 23,4 % през 2015 г. и препоръчва проактивно насърчаване на тази тенденция;

125.

счита за недопустимо, че ГД „Научни изследвания и иновации“ не се е съобразила с неговото искане генералните дирекции на Комисията да публикуват всички свои специфични за всяка държава препоръки в своите годишни отчети за дейността; отбелязва със загриженост, че в 20-те най-важни проекта на „Хоризонт 2020“ са представени ограничен брой територии;

126.

посочва, че глава 5 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. обхваща плащания в следните области: научни изследвания (10,4 милиарда евро), образование, обучение, младеж и спорт (1,8 милиарда евро), космическо пространство (1,4 милиарда евро), транспорт (1,3 милиарда евро), други действия и програми (1,1 милиарда евро), енергетика (0,5 милиарда евро) и Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (0,3 милиарда евро); делът на научните изследвания следователно съставлява 62 % от разходите;

127.

отбелязва, че отговорността за изпълнението на рамковите програми в областта на научните изследвания се споделя между различни генерални дирекции на Комисията, изпълнителни агенции, съвместни предприятия и т.нар. органи по член 185 (партньорства с държавите членки), като това налага висока степен на съгласуване;

128.

пояснява, че одитът на Палатата е включвал почти единствено плащанията по линия на Седмата рамкова програма;

129.

изразява загриженост, че в годишния отчет за дейността на ГД „Научни изследвания и иновации“ се посочва, че до края на 2015 г. 1 915 проекта по Седмата рамкова програма на стойност 1,63 милиарда евро все още не са приключени; това би могло да забави изпълнението на „Хоризонт 2020“;

130.

подчертава, че Палатата оценява системите за наблюдение и контрол за научноизследователските дейности и други вътрешни политики като „частично ефективни“;

131.

изразява загриженост, че през 2015 г. от общо 150-те одитирани от Палатата операции 72 (или 48 %) са засегнати от грешки; въз основа на 38-те грешки, остойностени от Палатата, процентът грешки се изчислява на 4,4 %; освен това в 16 от случаите на количествено измерими грешки Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите; ако цялата тази налична информация е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за тази глава е щял да бъде с 0,6 % по-нисък;

132.

изразява съжаление, че при 10 от 38 операции, в които грешките са остойностени, Палатата отчита ниво на грешки, надхвърлящо 20 % от проверените позиции; тези 10 случая (девет по Седмата рамкова програма за научни изследвания и един по Програмата за конкурентоспособност и иновации за периода 2007—2013 г.) формират 77 % от общия изчислен процент грешки за областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ за 2015 г.;

133.

изразява съжаление, че повечето разкрити от Палатата остойностени грешки (33 от 38) са свързани с възстановяване на недопустими разходи за персонал и с непреки разходи, декларирани от бенефициентите, и че почти всички грешки, установени от Палатата в декларациите за разходи се дължат на погрешна интерпретация от страна на бенефициентите на сложните правила за допустимост или на неточно изчисляване на допустимите разходи, от което следва очевидното заключение, че тези правила се нуждаят от опростяване;

134.

приветства факта, че според Палатата спазването на правилата за обществените поръчки се е подобрило значително;

135.

задава въпроса защо генералният директор на ГД „Научни изследвания и иновации“ е изразил отново, както през предходните години, хоризонтална резерва, обхващаща всички декларации за разходи по Седмата рамкова програма (1,47 милиарда евро); счита, че хоризонталните резерви като цяло не могат да бъдат считани за инструмент на доброто финансово управление; отчита обаче, че някои части от разходите по Седмата рамкова програма не са били обект на резерва, когато е имало доказателства, че рисковете (а оттук и процентът на остатъчните грешки) са били значително по-ниски, отколкото за всички разходи; отбелязва, че в рамките на ГД „Научни изследвания и иновации“ това се отнася за разходите на определени съвместни предприятия; отбелязва, че извън ГД „Научни изследвания и иновации“ това се отнася и за разходите за Изпълнителната агенция за научни изследвания по програмата „Мария Кюри“ и за всички разходи на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет;

136.

изразява изненада, че Европейският институт за иновации и технологии не е участвал през 2015 г. в Общия център за подкрепа) на научните изследвания и иновациите;

137.

изразява загриженост, че според члена на Комисията Седмата рамкова програма няма да бъде изцяло изпълнена и оценена преди 2020 г., което би могло да доведе до изоставане по бъдещи програми за последващи действия; настоятелно призовава Комисията да публикува доклад за оценка възможно най-скоро и най-късно преди да представи научноизследователската програма за периода след приключването на „Хоризонт 2020“;

138.

отбелязва, че в рамките на „Хоризонт 2020“ до края на 2015 г. са изпълнявани само авансови плащания; предупреждава Комисията, че късното започване на проекта „Хоризонт 2020“ би могло да доведе до забавяне на изпълнението на програмата; предупреждава, че е възможно натрупването на неизпълнени финансови задължения в края на програмата;

139.

изразява загриженост във връзка с констатациите на Палатата, че многогодишните програми, определящи политически цели, като „ЕС 2020“ или „Хоризонт 2020“, се осъществяват едновременно, но нямат реална връзка помежду си (14);

140.

изразява съжаление освен това, че първият мониторингов доклад за „Хоризонт 2020“ даде съвсем малко информация за ефектите на взаимодействие между програмата и структурните фондове (15); призовава Комисията да докладва относно тези ефекти на взаимодействие, когато бъдат получени резултатите от програмите;

141.

изразява дълбока загриженост, че според Палатата (16)„Хоризонт 2020“ не е достатъчно ориентирана към постигането на резултати;

142.

отправя отново своя призив от резолюцията за освобождаване от отговорност на Комисията за 2014 г. (17) Комисията да възложи на своите генерални дирекции да публикуват в своите съответни годишни отчети за дейността всички специфични за всяка държава препоръки, които са отправили в контекста на Европейския семестър;

143.

призовава държавите членки да положат допълнителни усилия с цел постигане на целта 3 % от БВП да се инвестират в научно-изследователска дейност; счита, че това би дало тласък на високите постижения и иновациите; призовава следователно Комисията да проучи възможността да предложи споразумение за науката на местно, регионално и национално равнище, използвайки динамиката, която вече е породена от Споразумението на кметовете; призовава държавите членки и Парламента също да положат усилия чрез бюджета на Съюза;

144.

призовава Комисията да преразгледа ключовия показател за изпълнение, свързан с резултатите от иновациите на ЕС, тъй като според думите на самата Комисия съставният характер на този показател не е подходящ за определянето на цели (18);

145.

настоятелно призовава Комисията да проследи по-специално 16-те случая на количествено измерими грешки, в които Комисията, националните органи или независимите одитори са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или за да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите; настоятелно призовава Комисията освен това да информира подробно компетентната парламентарна комисия относно предприетите корективни мерки преди края на октомври 2017 г.;

146.

призовава Комисията да информира подробно компетентната парламентарна комисия за десетте операции, които формират 77 % от грешките, и за предприетите корективни мерки;

147.

призовава Комисията да модернизира своите системи за управление и контрол, така че хоризонталните резерви да станат излишни; изисква от Комисията да уведоми компетентната парламентарна комисия относно предприетите мерки преди края на ноември 2017 г.;

148.

призовава Комисията, заедно с Палатата, да прецизира в по-голяма степен връзките между стратегията „Европа 2020“ (2010—2020 г.), многогодишната финансова рамка (2014—2020 г.) и приоритетите на Комисията (2015—2019 г.), например чрез процеса на стратегическо планиране и докладване (2016—2020 г.); счита, че това ще спомогне да се укрепят механизмите за мониторинг и докладване и ще даде възможност на Комисията ефективно да докладва относно приноса на бюджета на Съюза за постигането на целите на „Европа 2020“;

149.

отбелязва ексклузивното разпределяне на безвъзмездни средства за оперативни разходи по бюджетен ред 04 03 01 05 „Мерки за информиране и обучение на работнически организации“ само на два конкретни синдикални института — Европейския синдикален институт и Европейския център по въпроси, свързани с работещите; припомня на Комисията, че безвъзмездните средства за оперативни разходи и рамковите партньорства трябва да се разглеждат като безвъзмездни средства и следователно подлежат на открити тръжни процедури и обявяване; изразява загрижеността си по принцип във връзка с обосновката за такива практики на разпределение на основание на фактически монопол или технически познания и тясна специализация, или административни правомощия (член 190, параграф 1, букви в), и е) от Правилата за прилагане); счита, че особено трайното ексклузивно отпускане на безвъзмездни средства за оперативни разходи на тези основания може действително да доведе до такива фактически монополи, технически познания, тясна специализация или административни правомощия, което да послужи като основание за по-нататъшно разпределение на безвъзмездни средства за оперативни разходи въз основа на член 190 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент;

150.

припомня на Комисията в тази връзка, че изключенията от правилата за прозрачност и обявяване, установени в членове 125 и следващите от Финансовия регламент, следва да се тълкуват и прилагат ограничително; приканва Европейския парламент, Съвета и Комисията да се стремят към ясно определяне както на времевата рамка, така и на обхвата за прилагане на изключения от принципите на прозрачност и обявяване, с ясната цел за допълнително ограничаване на тяхното използване;

151.

изисква от Комисията да прилага и тълкува ограничително изключенията от правилата за прозрачност и обявяване, установени с членове 125 и следващите от Финансовия регламент; изисква от Комисията да определи ясно както времевата рамка, така и обхвата за прилагане на изключенията от принципите на прозрачност и обявяване, с ясната цел за допълнително ограничаване на тяхното използване;

152.

отбелязва факта, че съгласно последващата оценка на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г. (19), всяко инвестирано по линия на политиката на сближаване евро ще генерира до 2023 г. 2,74 EUR допълнителен БВП; приветства факта, че структурните фондове и Кохезионният фонд инвестират предимно в иновации в малките и средните предприятия, (32,3 милиарда евро), обща помощ за предприятията (21,4 милиарда евро), инфраструктура за научни изследвания и технологично развитие (17,5 милиарда евро), инвестиции в транспорта (82,2 милиарда евро), инвестиции в енергетиката (11,8 милиарда евро), инвестиции в областта на околната среда (41,9 милиарда евро), инвестиции в областта на културата и туризма (12,2 милиарда евро) и градска и социална инфраструктура (28,8 милиарда евро);

153.

приветства факта, че ЕФРР и Кохезионният фонд са успели до известна степен да неутрализират последиците от финансовите кризи от 2007 и 2008 г., което показва, че без намесата на структурните фондове икономическите и социалните различия между европейските региони щяха да се увеличат още повече;

154.

приветства постиженията на политиката на сближаване, констатирани от последващите оценки на програмния период 2007—2013 г. във връзка с целите на стратегия „ЕС 2020“:

155.

отбелязва обаче, че в много малко програми беше поставен акцент върху резултатите или измереното въздействие; следователно не е известно нищо или почти нищо за устойчивостта на инвестициите;

156.

подчертава обаче, че през 2015 г. в много малко програми е поставен акцент върху резултатите или измереното въздействие; следователно настоятелно призовава Комисията да определи и да договори на междуинституционално равнище необходимия набор от показатели за изпълнението на бюджета с акцент върху резултатите; отбелязва обаче, че на този етап не е известно нищо или почти нищо за устойчивостта и европейската добавена стойност на инвестициите;

157.

изразява съжаление, че не е информиран относно мерките, които Комисията поиска от държавите членки да предприемат в контекста на Европейския семестър; призовава Комисията да информира Европейския парламент относно мерките, предприети от държавите членки в контекста на Европейския семестър;

158.

изразява дълбока загриженост, че още в своя годишен доклад за 2014 г. Палатата посочва забавяне в стартирането на програмния период 2014—2020 г., както и че в края на 2015 г. все още са определени по-малко от 20 % от националните органи, отговарящи за европейските структурни и инвестиционни фондове;

159.

приветства факта, че Палатата е оформила главите в годишния си отчет по функциите на многогодишната финансова рамка; счита обаче, че средствата по тази функция са толкова значими от финансова гледна точка — ЕФРР: 28,3 милиарда евро; Кохезионен фонд: 12,1 милиарда евро; ЕСФ: 10,3 милиарда евро — че стратегията на Палатата за провеждане на одита следва да бъде да разглежда отделно ЕФРР и Кохезионния фонд, от една страна, и ЕСФ, от друга страна;

160.

изразява загриженост, че особено в края на програмния период, държавите членки са поставили акцент по-скоро върху усвояването на наличните средства в рамките на националните пакети, отколкото върху постигането на целите на политиките; призовава Комисията да помогне на най-зле справящите се държави членки, като им предостави техническа подкрепа, особено в края на финансовия период;

161.

призовава настоятелно 16-те държави членки, които все още не са транспонирали директивата относно обществените поръчки (20), 19-те държави членки, които не са транспонирали директивата за възлагане на договори за концесия (21), и 17-те държави членки, които все още не са транспонирали директивата относно възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (22), да направят това възможно най-скоро, тъй като директивите целят по-нататъшно опростяване; призовава Комисията да провери напредъка, постигнат в тези области;

162.

подчертава значението на Инициативата за младежка заетост; до края на ноември 2015 г. близо 320 000 млади хора бяха включени в действията, подкрепени от Инициативата за младежка заетост, и 18 от общо 22 държави членки започнаха действия по нея; за 28 % от наличното финансиране по линия на Инициативата за младежка заетост са поети задължения, 20 % са възложени на бенефициентите, а 5 % са изплатени на бенефициентите; отбелязва, че три държави членки не са предоставили финансиране до края на ноември 2015 г. (Испания, Ирландия, Обединено кралство);

163.

приема за сведение предварителните резултати от изпълнението на ЕСФ и Инициативата за младежка заетост през 2014—2015 г. и че в дейностите на ЕСФ и Инициативата за младежка заетост са участвали 2,7 милиона души, включително 1,6 милиона безработни и 700 000 неактивни лица;

164.

изразява съжаление същевременно, че първото проучване (23) изглежда сочи също така недостатъчна ефективност на предоставените услуги и недостатъци при събирането на данни в някои държави членки;

165.

отбелязва, че през 2015 г. над 80 % от плащанията са междинни плащания към оперативни програми от програмния период 2007—2013 г., чийто срок на допустимост изтича на 31 декември 2015 г.; авансовите плащания за програмния период 2014—2020 г. възлизат на приблизително на 7,8 милиарда евро;

166.

изразява загриженост поради факта, че в Италия се отчитат неприемливи забавяния на плащанията в полза на стажантите по линия на „Гаранция за младежта“; призовава Комисията да следи положението и да изготви конкретен план за действие за държавите членки, в които съществува подобен проблем;

167.

отчита, че Палатата е проверила 223 операции (120 операции засягат ЕФРР, 52 — Кохезионния фонд, а 44 — ЕСФ);

168.

изразява тревога от факта, че Палатата е остойностила изчисления процент грешки на 5,2 % (5,7 % за 2014 г.); изразява загриженост, че Палатата, както през предходните години, стига до заключението, че „[з]а 18 случая на количествено измерими грешки, извършени от бенефициенти, националните органи са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или да открият и коригират грешките преди декларирането на разходите пред Комисията“; настоятелно призовава държавите членки да използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират грешките; настоятелно призовава Комисията да проверява дали държавите членки използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират грешките; „[а]ко цялата тази информацията е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки за настоящата глава щеше да бъде с 2,4 процентни пункта по-нисък (24)“;

169.

отбелязва, че в областта на разходите по линия на ЕФРР/Кохезионния фонд Палатата е установила, че основните рискове за редовността произтичат, от една страна, от декларирането от бенефициентите на разходи, които са недопустими съгласно националните правила за допустимост и/или по-малобройните разпоредби относно допустимостта в регламентите относно структурните фондове на Съюза, или, от друга страна, от неспазването на правилата на Съюза и/или националните правила за обществените поръчки при възлагането на обществени поръчки; Комисията изчислява риска от грешки в тази област на политиките между 3 и 5,6 %;

170.

отбелязва, че според Палатата в областта на разходите по линия на ЕСФ основните рискове за редовността са свързани с нематериалното естество на инвестициите в човешки капитал и с участието в изпълнението на проектите на множество партньори, които често са малки организации; Комисията изчислява риска от грешки в тази област на политиките между 3 и 3,6 %;

171.

отбелязва със съжаление, че един от основните източници на грешки, засягащи разходите по функцията за икономическо, социално и териториално сближаване, продължават да бъдат нарушенията на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки; посочва, че сериозните нарушения на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки включват например необосновано пряко възлагане на поръчки или на допълнителни дейности или услуги, незаконно изключване на оференти, случаи на конфликт на интереси и прилагане на дискриминационни критерии за подбор; счита, че е важно да се прилага политика на пълна прозрачност по отношение на информацията за изпълнителите и подизпълнителите, с цел отстраняване на грешки и злоупотреби с правилата;

172.

подчертава, че опростяването, включително използването на опростен вариант за разходите, намалява риска от грешки; изтъква обаче факта, че управляващите органи са загрижени относно допълнителното работно натоварване, правната несигурност и риска, че всяка нередност би могла да се разглежда като системна грешка;

173.

приветства факта, че с времето годишните доклади за контрол на държавите членки са станали по-надеждни: само в 14 (ЕФРР/Кохезионен фонд) случая Комисията коригира процента грешки, докладван от държавите членки, като го завиши с над 2 %;

174.

изразява съжаление, че ГД „Регионална и селищна политика“ е счела за необходимо да изрази 67 резерви (преди 77) поради ненадеждни системи за управление и контрол в 13 държави членки и една резерва във връзка с трансграничната програма, изпълнявана от Гърция и бивша югославска република Македония в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ; от 67-те програми с резерви 22 са в Испания, 10 — в Унгария и 7 — в Гърция; междувременно очакваното финансово отражение на тези резерви е намаляло от 234 милиона евро през 2014 г. на 231 милиона евро през 2015 г. за ЕФРР/Кохезионния фонд;

175.

изразява съжаление, че ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ е изразила 23 резерви (преди 36) поради ненадеждни системи за управление и контрол в 11 държави членки; приема за сведение, че очакваното финансово отражение на тези резерви е намаляло от 169,4 милиона евро през 2014 г. на 50,3 милиона евро през 2015 г. за ЕСФ;

176.

подкрепя намеренията на Комисията да определи като приоритет подобряването на оценките на въздействието на програмите по линия на политиката на сближаване (25); призовава Комисията да уточни как констатациите ще бъдат включени в законодателните разпоредби за следващия програмен период;

177.

отбелязва, че управляващите органи на държавите членки са докладвали общо 1 052 инструмента за финансов инженеринг (включително 77 холдингови фонда и 975 специални фонда), функциониращи в края на 2015 г.: 89 % са инструменти за финансов инженеринг за предприятията, 7 % — за проекти за градско развитие и 4 % — средства за енергийна ефективност/енергия от възобновяеми източници;

178.

отчита, че тези инструменти за финансов инженеринг са създадени в 25 държави членки (всички държави членки с изключение на Ирландия, Люксембург и Хърватия) и са получили финансова подкрепа от 188 оперативни програми, включително една оперативна програма за трансгранично сътрудничество;

179.

отчита, че общата стойност на вноските от оперативните програми за инструментите за финансов инженеринг възлиза на 16,9 милиарда евро, от които 11,7 милиарда евро от структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ); признава освен това, че плащанията към крайните получатели са достигнали 12,7 милиарда евро до края на 2015 г., от които 8,6 милиарда евро са от структурните фондове, в резултат на което е постигната степен на усвояване от почти 75 % на сумите по оперативните програми, изплатени на инструментите за финансов инженеринг;

180.

посочва, че получателите в Полша, Унгария и Франция са основните бенефициенти на инструментите за финансов инженеринг;

181.

споделя становището на Палатата, че Комисията следва да направи необходимото, за да може всички разходи във връзка с финансовите инструменти на ЕФРР и ЕСФ за програмния период 2007—2013 г. да бъдат включени достатъчно рано в декларациите за приключване, така че одитните органи да могат да извършат своите проверки; счита, че в допълнение Комисията следва да насърчи всички държави членки, които са прилагали финансови инструменти, да проведат одити конкретно относно изпълнението на тези инструменти с оглед на приключването;

182.

изразява дълбока загриженост, че финансовата сложност, породена от наличието на над 1 000 инструмента за финансов инженеринг, съставлява основна част от „галактиките от бюджети“, което прави невъзможна демократичната отчетност;

183.

изразява дълбока загриженост във връзка с като цяло по-високите разходи и такси за управляваните от Европейската инвестиционна банка средства на Европейския инвестиционен фонд за прилагане на финансови инструменти при споделено управление, които бяха установени от Палатата и представени в нейния специален доклад № 19/2016, озаглавен „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“, и насърчава Палатата да извърши подобен одит за текущия период;

184.

призовава Комисията всяка година до месец юни — започвайки от 2018 г. — да представя доклад относно изпълнението от началото на текущата многогодишната финансова рамка и за актуалното състояние, включително за постигнатите резултати, на всички финансови инструменти, управлявани и прилагани от групата на Европейската инвестиционна банка, които оперират със средства от бюджета на Съюза, с цел той да се използва в процедурата по освобождаване от отговорност;

185.

отбелязва, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е започнала административни разследвания — като тези в Германия на групата Volkswagen във връзка със скандала с емисиите — във Франция, във връзка с Националния фронт и неговия председател, и в Чешката република, във връзка с проект, известен като „Щъркелово гнездо“ (Stork Nest), поради предполагаеми нередности; призовава Комисията да уведоми компетентната парламентарна комисия веднага след приключване на разследванията;

186.

изразява дълбока загриженост, че в Унгария Палатата и ГД „Регионална и селищна политика“ са разкрили сериозни нередности във връзка с изграждането на линия № 4 на метрото в Будапеща; отбелязва, че въз основа на административно разследване на OLAF, започнало през 2012 г. и завършено едва неотдавна поради сложния характер на случая, може да се наложи Комисията да изиска възстановяването на 228 милиона евро, а Европейската инвестиционна банка да изиска възстановяването на 55 милиона евро; също това, че лошото управление е установено на равнище проект; отбелязва, че в доклада на OLAF по случая се препоръчва също така в Унгария и в Обединеното кралство да се предприемат последващи действия по съдебен ред; призовава Комисията да информира редовно компетентната парламентарна комисия за осъществения напредък и предприетите мерки;

187.

изразява съжаление във връзка с приемането на една наредба от румънското правителство, която можеше да възпрепятства ефективната борба срещу корупцията и която освен това можеше да осигури възможност за помилването на политици, които може да са участвали в незаконни действия; счита, че такива нови законодателни мерки биха могли да имат силно отрицателно въздействие върху стремежа на Комисията да защитава финансовите интереси на Съюза, тъй като Румъния получава значителни суми от структурните фондове; призовава Комисията да информира компетентната парламентарна комисия относно предприетите от Комисията мерки за коригиране на положението;

188.

отправя отново своя призив от резолюцията за освобождаване от отговорност на Комисията за 2014 г. (26) Комисията да възложи на своите генерални дирекции да публикуват в своите съответни годишни отчети за дейността всички специфични за всяка държава препоръки, които са издали в контекста на Европейския семестър;

189.

отправя искане към Палатата за запазване на ЕФРР и Кохезионния фонд, от една страна, и ЕСФ, от друга страна, разграничени по отношение на одитната стратегия, имайки предвид финансовото им значение;

190.

приканва Комисията:

191.

напълно подкрепя заявеното от члена на Комисията Йотингер становище, че финансовите инструменти и „бюджетите в сянка“ трябва в края на краищата отново да станат част от бюджета на Съюза, тъй като това ще означава, че Комисията ще носи отговорност пред Европейския парламент; призовава Комисията да изготви съобщение по този въпрос преди ноември 2017 г.;

192.

припомня, че схемите за пряко подпомагане, въведени с реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) от 2013 г., влязоха в сила едва през референтната 2015 година и че настоящият доклад е свързан с разходи от бюджетната 2015 година, които съответстват на заявленията за пряко подпомагане, подадени през 2014 г., последната година на старите схеми на ОСП;

193.

посочва, че изчисленото от Палатата ниво на грешки за функция 2 от многогодишната финансова рамка— „Природни ресурси“ за финансовата 2015 година е 2,9 %; отбелязва, че това ниво е сходно на това за 2014 г., като се вземе предвид промяната на подхода на Палатата по отношение на грешките във връзка с кръстосаното спазване, които вече се изключват при изчисляването на нивото на грешки;

194.

призовава следователно Комисията, с цел да се повиши отговорността и отчетността на равнището на висшето ръководство, да разгледа възможността за по-гъвкаво и ефикасно приложение на правилото за вътрешна мобилност на ръководните кадри, когато се отчитат едновременно дългосрочно заемане на длъжността и постоянно високо ниво на грешки, констатирано от Палатата, както и трайно поддържани резерви относно резултатите от управлението в съответните служби;

195.

посочва, че за „Пазари и преки помощи“ изчисленото от Палатата ниво на грешки е 2,2 %, малко над прага на същественост от 2 % (същото като през 2014 г.), докато в областта „Развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство“ изчисленото ниво на грешки остава високо — 5,3 %, но по-ниско от нивото от 6 %, изчислено за миналата година;

196.

подчертава, че грешките, свързани с преките помощи, се дължат почти изцяло на завишен брой на декларираните допустими хектари, въпреки факта, че надеждността на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели постоянно се повишава през последните години, и посочва, че половината от грешките в областта на развитието на селските райони се дължат на недопустимост на бенефициента или проекта, 28 % — на проблеми, свързани с обществените поръчки и 8 % — на нарушения на агроекологични ангажименти;

197.

изразява дълбоко съжаление, че и в двете области — преки помощи и развитие на селските райони, националните органи са могли да намалят равнището на грешки почти или под прага на същественост (28), тъй като или са разполагали с достатъчно информация, за да разкрият грешката, или самите те са направили грешката; настоятелно призовава държавите членки да използват цялата налична информация, за да предотвратяват, откриват и коригират евентуални грешки и да предприемат съответни действия;

198.

приветства факта, че Комисията значително е намалила броя на неприключените досиета във връзка с процедурите за съответствие: от 192 през 2014 г. на 34 през 2015 г., и че след промените в законодателството с цел рационализиране на процедурата Комисията понастоящем извършва по-стриктен мониторинг на одитния цикъл с оглед спазване на вътрешните и външните срокове;

199.

изразява съжаление, че Палатата е установила основни слабости в контролните функции на разплащателните агенции на държавите членки, свързани със:

200.

отбелязва, че през 2015 г. за първи път от сертифициращите органи се изискваше да установяват законосъобразността и редовността на разходите; изразява съжаление, че Комисията е могла да използва в ограничена степен становищата на тези органи поради значителни слабости в методологията и изпълнението като:

201.

изразява дълбоко съжаление, че надеждността на предоставяните от държавите членки данни продължава да бъде проблем, тъй като:

202.

подчертава, че за Европейския фонд за гарантиране на земеделието нивата на грешки, установени от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и Палатата, се разминават (29), докато за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони коригираният процент грешки (4,99 %), посочен от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, в общи линии съвпада с нивото на грешки, определено от Палатата;

203.

отбелязва, че през 2014 г. Палатата е разгледала свързани с изпълнението въпроси за подбрани операции за развитие на селските райони и изразява загриженост във връзка с факта, че за 44 % от проектите е установено, че няма достатъчно доказателства, че разходите са били обосновани, и че има недостатъци при насочването на мерките и подбора на проекти, в т.ч. слаби връзки с целите на „Европа 2020“; призовава Комисията да вземе всички възможни мерки за справяне с това предизвикващо тревога положение.

204.

изразява загриженост относно надеждността на данните, използвани от Комисията за измерване на ключов показател за изпълнение 1, (КПИ 1), определен от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, засягащ факторния доход от селскостопанска дейност; счита, че настоящата тенденция в упражняването на селскостопанска дейност на непълно работно време поради ниските цени на стоките не се отчита точно; отбелязва по-специално, че:

205.

изразява опасение, че Комисията не е добре подготвена да представя изчерпателни данни по години по отношение на КПИ 1, и следователно — да проследява точно и всеобхватно състоянието на доходите на земеделските производители;

206.

счита, че ключовия показател за изпълнение 4 относно заетостта в областта на развитието на селските райони не е от значение, като се има предвид, че равнището на заетостта в областта на развитието на селските райони не се влияе единствено от мерките на ОСП, както и че целта за запазване и създаване на работни места в селските райони се споделя с множество други инструменти, по-специално с другите европейски структурни и инвестиционни фондове;

207.

подчертава големите разлики между държавите членки по отношение на средния доход на земеделските производители (32) и припомня, че миналата година Парламентът констатира, че „е недопустимо, че според годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ 44,7 % от всички земеделски стопанства в ЕС са с доходи под 4 000 EUR годишно, че средно 80 % от получателите на преки помощи по ОСП получават около 20 % от плащанията, и че 79 % от получателите на преки помощи по ОСП получават 5 000 EUR или по-малко на година“ (33);

208.

отбелязва, че генералният директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ посвещава една страница от годишния отчет на дирекцията за дейността за 2015 г. на „Тенденциите при разпределянето на директните плащания“ и изтъква отново, че от държавите членки зависи да използват възможностите, предлагани от реформата на ОСП през 2013 г. за преразпределяне на субсидиите по ОСП;

209.

счита, че директните плащания не играят пълноценно своята роля на предпазна мрежа за стабилизиране на доходите на земеделските стопанства, особено за по-малките стопанства, като се има предвид, че при настоящото неравномерно разпределение на плащанията 20 % от всички земеделски стопанства в Съюза получават 80 % от всички директни плащания, което не отразява равнището на производство и се дължи на това, че държавите членки продължават да използват исторически критерии като основа за определяне на плащанията, въпреки че признават, че големината на стопанствата, малки или големи, зависи от всяка държава членка; счита, че по-големите земеделски стопанства не се нуждаят непременно от същото равнище на подкрепа за стабилизиране на доходите като по-малките стопанства във времена на нестабилност на доходите, тъй като те могат да се възползват от икономии от мащаба, които биха могли да ги направят по-устойчиви; счита, че определянето на горна граница на директните плащания, както беше предложено първоначално от Комисията и одобрено от Парламента, би могло да осигури достатъчно финансови ресурси, за да стане ОСП по-справедлива;

210.

отбелязва, че съгласно констатациите на Палатата в нейния специален доклад № 18/2016 относно системата на Съюза за сертифициране на устойчиви биогорива, системата на Съюза за сертифициране на устойчивостта на биогоривата не е напълно надеждна и е била податлива на измами, тъй като Комисията е издала решения за признаване на доброволни схеми, които не разполагат с подходящи процедури за проверка, за да се гарантира, че произходът на произведените от отпадъци биогорива наистина е от отпадъци;

211.

настоява, че в своя специален доклад № 25/2016 Палатата направи проверка дали Системата за идентификация на земеделските парцели са позволявали на държавите членки да проверяват надеждно измерването и допустимостта на земята, заявена от земеделските стопани, и дали системите са били адаптирани, за да се изпълнят изискванията на ОСП за периода 2014—2020 г., по-специално отнасящите се до задълженията за екологизиране;

212.

изразява загриженост относно заключенията на Палатата, че сложността на правилата и процедурите, необходими за разглеждането на шестте основни промени, въведени през май 2015 г., потенциално засягащи Системата за идентификация на земеделските парцели, допълнително са увеличили административната тежест за държавите членки.

213.

отправя искане към Комисията да ускори процедурата за уравняване с оглед на съответствието, открита на 8 януари 2016 г., за да получи подробна и точна информация за риска от конфликт на интереси по отношение на Националния фонд за земеделско подпомагане в Чешката република; отбелязва, че несправянето с конфликти на интереси в крайна сметка може да доведе до отнемане на акредитацията на разплащателната агенция от компетентния орган или до налагане на финансови корекции от страна на Комисията и отправя искане към Комисията да информира Парламента незабавно, ако в края на процедурата за уравняване с оглед на съответствието ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ предаде на OLAF информация, свързана с възможни случаи на измама, корупция или незаконна дейност, засягащи финансовите интереси на Съюза;

214.

счита, че опростяването на ОСП и намаляването на административната тежест за бенефициентите и разплащателните агенции следва да бъдат приоритет за Комисията през идните години; счита, че Комисията следва да се стреми да запази положителната тенденция по отношение на ефективността на своето управление на ОСП и процента грешки в областта на ОСП, като съсредоточава вниманието си върху поддържането на своя капацитет за внасяне на корекции и върху корективните действия, които държавите членки трябва да предприемат, тя следва да се въздържа от започване или продължаване на несъществени проверки във връзка с уравняването по съответствие;

215.

призовава Комисията:

216.

посочва, че съгласно констатациите на Палатата процентът съществени грешки при разходите за „Глобална Европа“ се изчислява на 2,8 % (2,7 % през 2014 г.);

217.

изразява съжаление, че при изключване на действията с множество донори и операциите за бюджетна подкрепа процентът грешки за специфични операции, управлявани пряко от Комисията, се изчислява на 3,8 % (3,7 % през 2014 г.);

218.

отбелязва, че ако цялата информация, събрана от Комисията или от одиторите, назначени от Комисията, е била използвана за коригиране на грешките, размерът на изчисления процент грешки по глава „Глобална Европа“ би бил с 1,6 процентни пункта по-нисък; настоятелно призовава Комисията да използва цялата налична информация, за да предотвратява, открива и коригира евентуални грешки и да предприема съответни действия;

219.

посочва, че при проверените от Палатата операции за бюджетна подкрепа не са открити грешки по отношение на законосъобразността и редовността;

220.

отбелязва, че най-същественият вид грешки, представляващ 33 % от изчисления процент грешки, е свързан с неизвършени разходи, т.е. разходи, които не са били извършени към момента на одобряването им от Комисията и в някои случаи, преди Комисията да ги е уравнила;

221.

посочва, че най-често срещаният вид грешки, представляващ 32 % от изчисления процент грешки, е свързан с допустимостта на разходите, т.е. със:

222.

припомня, че в своята декларация за достоверност генералният директор на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ посочва, че и за двата финансови инструмента, управлявани от генералната дирекция — Европейския инструмент за съседство) и Инструмента за предприсъединителна помощ — финансовата експозиция от изложената на риск сума е под прага на същественост от 2 %, а определеният среден процент грешки за цялата генерална дирекция е 1,12 %;

223.

изразява съжаление, че това твърдение не отговаря на резултатите от одита на Палатата, и отбелязва, че ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ признава в своя доклад, че прилаганият подход се нуждае от по-нататъшно подобрение;

224.

отбелязва, че ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е изчислила процента остатъчни грешки за 90 % от своите разходи и е получила три стойности: процент остатъчни грешки за Инструмента за предприсъединителна помощ при пряко управление, процент остатъчни грешки за Инструмента за предприсъединителна помощ при непряко управление с държавите бенефициенти и процент остатъчни грешки за Европейския инструмент за съседство при всички методи на управление; за останалите 10 % от разходите ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е използвала други начини за получаване на увереност;

225.

подчертава, че Палата е установила, че изчисляването на процента остатъчни грешки при режим на управление „непряко управление от страните бенефициенти“, който съчетава резултатите от статистически непредставителна извадка, формирана от одитните органи, и исторически данни за процента остатъчни грешки, изчислен от ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, не е достатъчно представително и не предоставя точна информация за размера на плащанията, изложени на риск; посочва, че според Палатата съществува риск изчислението да занижава процента грешки и по този начин потенциално да се отрази върху изразената от генералния директор увереност;

226.

приветства факта, че генералният директор на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е сложил край на практиката от предходните години на изразяване на цялостна резерва по отношение на законосъобразността и редовността на операциите, свързани с всички дейности на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и че вследствие на препоръките на Парламента е изготвил в годишния отчет за дейността за 2015 г. декларация за достоверност, която е диференцирана по отношение на рисковете;

227.

отбелязва изразената специфична резерва по отношение на Механизма за подкрепа на мира в Африка поради слабости в контрола, разкрити от Службата за вътрешен одит на Комисията; счита, че такава резерва е следвало да бъде изразена по-рано, тъй като откритите пропуски са съществували още при създаването на механизма през 2004 г.; заявява, че практиката на изразяване на цялостна резерва по отношение на всички дейности на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ очевидно е допринесла за липсата на прозрачност по отношение на финансовото управление на ГД „Международно сътрудничество и развитие“;

228.

отбелязва, че ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е оценила две разходни области като високорискови:

но споделя становището, изразено от Палатата, че изразяването на резерва по отношение на непрякото управление с държавите бенефициенти би могло да бъде оправдано, особено като се има предвид, че непряко отпусканата безвъзмездна помощ от държавите бенефициенти следва да подлежи на ниво на анализ на риска, което е подобно на това на анализ на риска на пряко отпусканата безвъзмездна помощ;

229.

отбелязва, че според констатациите на Палатата (вж. точки 48—50 от годишния доклад на Палатата за 2015 г. относно ЕФР) корективният капацитет на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ се надценява, като не се изключва събирането на вземания по авансово финансиране и натрупаните лихви, които не засягат бъдещите корекции на разрешените разходи, и отмяната на предишни издадени нареждания за събиране на вземания при изчислението на средната годишна стойност на нарежданията за събиране на вземания, издадени във връзка с грешки и нередности за периода 2009—2015 г.;

230.

подчертава, че Палатата е установила слабости в системите за контрол на Комисията като:

231.

отново изразява съжаление, че докладите за управлението на външната помощ, изготвяни от ръководителите на делегациите на Съюза, не се прилагат към годишните отчети за дейността на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, както е предвидено в член 67, параграф 3 от Финансовия регламент; изразява съжаление, че докладите систематично се считат за поверителни, докато съгласно член 67, параграф 3 от Финансовия регламент те „се предоставят на разположение на Европейския парламент и на Съвета, като съответно се взема предвид тяхната поверителност“;

232.

отбелязва, че тъй като за първи път се прави анализ на ключови показатели за изпълнение на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, установяването на „тенденции“ не е възможно и че през 2015 г. пет ключови показателя за изпълнение не са били изчислени за тази генерална дирекция;

233.

посочва, че

234.

подчертава, че i) Инструментът за стабилност, ii) инструментът MIDEAST и iii) Европейският фонд за развитие продължават да бъдат програмите с обезпокоително високи нива на трудности при изпълнението и че е неприемливо 3 от 4 EUR, изразходвани по Европейския фонд за развитие, да са изложени на риск от неизпълнение или забавяне на постигането на преследваните от тях цели;

235.

отбелязва, че ръководителите на делегации са докладвали информация относно 3 782 проекта за 27,41 милиарда евро поети задължения и че:

236.

приветства факта, че за първи път Комисията е разпитала ръководителите на делегациите на Съюза относно предварителния риск на проектите, което може би представлява първа стъпка към централизиран процес за управление на риска; препоръчва въз основа на наличната информация относно трудната среда, в която делегацията може да работи, Комисията да засилва своя диалог с делегациите относно начините за управление на рисковете в процеса на изпълнение на проекта;

237.

отбелязва, че четирите делегации с най-лоши резултати, за които отговаря ГД „Международно сътрудничество и развитие“, са делегациите в Йемен, Централноафриканската република, Габон и Мавритания, докато четирите делегации с най-лоши резултати, за които отговаря ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, са тези в Сирия, Египет, Албания и Косово;

238.

очаква ГД „Международно сътрудничество и развитие“ да постигне напредък по отношение на следните приоритети през 2016 г. и да докладва за това в годишния си отчет за дейността за 2016 г.:

239.

очаква ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ да постигне напредък по отношение на следните приоритети през 2016 г. и да докладва за това в годишния си отчет за дейността за 2016 г.:

240.

припомня, че един от важните аспекти на външните отношения на Съюза е, че борбата срещу бедността следва да има за цел и създаването на условия за предотвратяване на неконтролираното пристигане на незаконни мигранти в Европа;

241.

подкрепя основните констатации на Палатата в нейния специален доклад № 9/2016, озаглавен „Разходи на Съюза във връзка с външното измерение на политиката в областта на миграцията в държавите от Южното Средиземноморие и източните съседни държави до 2014 г.“ и подчертава по-специално, че съществуващата разпокъсаност на инструментите пречи на парламентарния контрол върху i) начина на използване на средствата и ii) установяването на отговорностите и следователно затруднява оценката на финансовите средства, действително изразходвани в подкрепа на външните действия в областта на миграцията;

242.

в светлината на будещата тревога публикация в „Политико“ на 2 декември 2016 г., относно „Опасения за конфликт на интереси във взаимоотношенията на Кристалина Георгиева със Световната банка“ припомня, че Парламентът призова Комисията в последната си резолюция относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Комисията за 2014 г. да преразгледа Кодекса за поведение на членовете на Комисията до края на 2017 г., включително чрез определяне на това какво представлява конфликт на интереси; подчертава, че без ясно определение на това какво представлява конфликт на интереси Парламентът няма да може да преценява правилно, справедливо и последователно наличието на действителен или потенциален конфликт на интереси;

243.

счита, че новото споразумение за финансиране, сключено от Комисията със Световната банка (36), с което се заменя фиксираната такса за управление с по-сложна формула и се предвижда по-конкретно, за някои проекти, осъществявани пряко от Световната банка, да могат да се начисляват разходи за персонал и консултанти до 17 % от стойността на проектите, вероятно ще бъде в ущърб на бюджета на Съюза и може да доведе до плащания над горната граница от 7 % върху таксите за управление, определена с член 124, параграф 4 от Финансовия регламент;

244.

подчертава, че таксата за управление, плащана на Световната банка, няма да се използва за проекти за развитие и сътрудничество; изразява учудване защо Световната банка следва да получава възнаграждение от Комисията за банкови дейности, които са в основата на мисията ѝ на банка;

245.

поздравява Комисията за изхода от процедурата по дело T-381/15 на 2 февруари 2017 г.; отправя искане за информация кои договори с Международна група за управление все още се изпълняват към момента;

246.

призовава:

247.

приветства факта, че предвид политическата чувствителност на въпроса Палатата за първи път разгледа политиката по отношение на миграцията и сигурността във втората част от осма глава на годишния си доклад; отбелязва, че с 0,8 милиарда евро тази област представлява малък, но нарастващ дял от бюджета на Съюза;

248.

изразява съжаление относно факта, че Палатата не е определила процент грешки по отношение на тази област на политиката, докато генералният директор на ГД „Миграция и вътрешни работи“ в своя годишен отчет за дейността за 2015 г. изчислява многогодишен остатъчен процент грешки от 2,88 % за безвъзмездна помощ, непредназначена за научноизследователски цели, пряко управлявана от ГД „Миграция и вътрешни работи“;

249.

споделя загрижеността, изразена от Палатата във връзка с факта, че одитите на солидарността и управлението на миграционните потоци, извършени от Комисията, не са обхванали тестове на мерките за контрол върху повечето ключови процеси и че по тази причина съществува риск Комисията да е счела, че някои годишни програми с неефективни контролни системи предоставят достатъчна увереност и да не ги е включила в обхвата на извършваните от нея последващи одити;

250.

припомня, че ГД „Миграция и вътрешни работи“ е открила пропуски в системите за управление и контрол на Европейския фонд за бежанци, Европейския фонд за връщане, Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни и Фонда за външните граници за периода 2007—2013 г. от страна на Чешката република, Германия, Франция и Полша;

251.

счита, че ключовите показатели за изпълнение 1, включен в годишния отчет за дейността за 2015 г. на ГД „Миграция и вътрешни работи“, не е от значение, тъй като процентът на връщане на незаконни мигранти в трети страни не се влияе съществено от управлението, осъществявано от ГД „Миграция и вътрешни работи“;

252.

изразява съжаление, че Комисията счита, че е трудно, ако не и невъзможно, да се предостави ориентировъчната сума, заплащана за мигрантите/търсещите убежище по държави, тъй като управлението на миграционните потоци обхваща широк кръг от дейности (37);

253.

отправя искане към Палатата да представи на органа за бюджетен контрол най-вероятния процент грешки по отношение на политиката в областта на миграцията и сигурността в своя годишен доклад за 2016 г. и да направи оценка на корективния капацитет на службите на Комисията в тази област на политиката;

254.

изразява загриженост във връзка с проверките на средствата за бежанците, които често се разпределят от държавите членки при извънредни ситуации и по начин, който не съответства на действащите правила; счита, че е важно Комисията да въведе по-строги проверки, включително за да се гарантира зачитане на човешките права на бежанците и на лицата, търсещи убежище;

255.

Препоръчва ГД „Миграция и вътрешни работи“:

256.

отбелязва, че длъжностните лица може да бъдат назначавани на длъжност старши експерт или старши асистент, което разкрива възможност за повишаването им в степен AD14 или AST11, и че след като веднъж са назначени на длъжност старши експерт, те не може да бъдат върнати на администраторска длъжност; изразява съжаление за противоречието между тази мярка и мерките за намаляване на административните разходи или засилване на връзката между степен и функции; призовава Комисията да промени тази практика;

257.

отбелязва със загриженост, че средният брой години, прекарани на една степен преди повишение, са намалели за степен AD11 и над нея; за степен AD12, например, през 2008 г. длъжностните лица бяха повишавани средно на всеки 10,3 години, докато през 2015 г. те са били повишавани веднъж на 3,8 години, което показва, че повишенията в горните категории на заплащане са ускорени; призовава Комисията да забави повишаването в длъжност за степените над AD11 или AST9;

258.

подчертава, че географският баланс, а именно връзката между националността на служителите и големината на държавите членки, следва да остане важен елемент от управлението на ресурсите, по-специално по отношение на държавите членки, присъединили се към Съюза през 2004 г. и след това; приветства факта, че Комисията е постигнала по-балансирано съотношение между длъжностните лица от държавите членки, присъединили се към Европейския съюз преди 2004 г., и тези, присъединили се след това; все пак посочва, че последните държави членки продължават да бъдат по-слабо представени на по-високо административно ниво, както и на ръководните длъжности, по което все още се очаква напредък;

259.

отбелязва със загриженост прекомерно високите такси за медицински услуги в Люксембург и затрудненията да се осигури членовете на общата здравноосигурителна схема на институциите на Съюза да се третират еднакво с гражданите на Люксембург; призовава институциите, и по-специално Комисията, да изискват и гарантират във всички държави членки, и особено във Великото херцогство Люксембург, прилагането на член 4 от Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (38), съгласно който държавите членки трябва да гарантират, че доставчиците на здравно обслужване на тяхна територия прилагат същите тарифи за пациенти от други държави членки като тези, прилагани за местните пациенти; призовава също така за прилагането на подходящи санкции в случай на неспазване на директивата;

260.

отбелязва, че Колегиумът на членовете на Комисията свали имунитета на генералния директор на OLAF след постъпването на искане от белгийските органи в контекста на разследванията, свързани със случая „Дали“; счита, че генералният директор се намира в троен конфликт на интереси:

счита, че тези конфликти на интереси биха могли да накърнят авторитета както на OLAF, така и на Комисията; призовава Комисията следователно да пусне генералния директор на OLAF в отпуск до края на разследването, провеждано от белгийските органи, и да назначи временен заместник;

261.

е шокиран от репортажите в медиите, че според изчисленията на OLAF постоянно проявяваната небрежност от страна на митническите органи на Обединеното кралство е лишило Съюза от приходи, възлизащи на 1,987 милиарда евро под формата на неплатени мита върху китайски стоки, както и че сложна и високо специализирана мрежа на организираната престъпност е лишила големи държави членки на Съюза, като Франция, Германия, Испания и Италия, от 3,2 милиарда евро приходи от данък добавена стойност; отправя искане да получи пълен достъп до досието и да бъде редовно информиран;

262.

е твърдо убеден в растящата необходимост от строги разпоредби относно етиката с цел спазване на член 17 от Договора за Европейския съюз и на член 245 от Договора за функциониране на Европейския съюз; настоява, че добре функциониращите кодекси за поведение изискват постоянно внимание; подчертава, че един кодекс за поведение е ефективна превантивна мярка само ако се прилага правилно и ако проверките на спазването му се правят системно, а не единствено при възникването на инциденти;

263.

отбелязва предложението на Комисията за преразглеждане на кодексите на поведение за членове на Комисията; изразява съжаление обаче, че преразглеждането се ограничава до удължаване на периода на прекъсване на три години само за бившия председател на Комисията; призовава Комисията да преразгледа Кодекса за поведение на членовете на Комисията до края на 2017 г., включително като изпълни препоръката на Парламент специалната комисия по етика да бъде реформирана с цел разширяване на нейните правомощия и включване на независими експерти, като даде определение на това какво представлява „конфликт на интереси“, както и като въведе критерии за оценяване на съвместимостта на дадена длъжност след изтичане на мандата и удължи периода на прекъсване до три години за всички членове на Комисията;

264.

посочва, че важна стъпка по отношение на конфликтите на интереси е повишаването на прозрачността по отношение на председателя на Комисията, на специалната комисия по етика на Комисията и на Генералния секретариат при разглеждането на случаи на потенциален конфликт; отбелязва, че обществеността може да търси отговорност от Комисията само ако становищата на комисията по етика бъдат проактивно публикувани;

265.

призовава Колегиума на членовете на Комисията да вземе решение сега, след като препоръката на специалната комисия по етика по случая с бившия председател на Комисията вече е готова, да отнесе случая до Съда, за да може той да даде своето становище по въпроса;

266.

приветства Решението на Комисията от 30 май 2016 г. за установяване на хоризонтални правила за създаването и функционирането на експертните групи на Комисията (39), но изразява съжаление, че въпреки интереса, проявен от многобройни неправителствени организации, Комисията не е организирала широки обществени консултации; отново подчертава значението на възобновяването на форми на участие на представители на гражданското общество и социалните партньори в ключови области като прозрачността и функционирането на европейските институции;

267.

припомня, че липсата на прозрачност накърнява доверието на гражданите на Съюза в институциите на Съюза; счита, че ефективната реформа на системата на експертните групи на Комисията, въз основа на ясни принципи на прозрачност и балансиран състав, ще подобри наличността и надеждността на данните, което от своя страна ще допринесе за повишаване на доверието на хората в Съюза;

268.

счита, че Комисията следва да работи за постигане на по-балансиран състав на експертните групи; изразява съжаление обаче, че все още не се прави изрично разграничение между лицата, които представляват икономически интереси, и лицата, които представляват неикономически интереси, за да се постигне възможно най-високо ниво на прозрачност и балансираност;

269.

припомня, че както Парламентът, така и Европейският омбудсман отправиха препоръка до Комисията дневният ред, основните документи, протоколите от заседанията и разискванията на експертните групи да бъдат достъпни за обществеността;

270.

призовава Комисията да публикува имената, функциите, степента и договора (работно време, срок на договора, месторабота) на всички съветници със специални функции; счита, че съществува риск от конфликт на интереси със съветниците със специални функции; е твърдо убеден, че конфликтите на интереси следва да се избягват, тъй като подкопават доверието в институциите; призовава Комисията да публикува декларациите за интереси на съветниците със специални функции;

271.

отбелязва, че отделните училища отговарят за годишните счетоводни отчети (които съставляват „Общата рамка“); наличните бюджетни кредити през 2015 г. възлизат на 288,8 милиона евро, като вноската на Комисията възлиза на 168,4 милиона евро (58 %);

272.

е шокиран, че след всички тези години на предполагаеми реформи, Палатата продължава да бъде изключително критична по отношение на финансовото управление на Европейските училища:

273.

изразява съжаление поради факта, че Палатата не е била „в състояние да потвърди доброто управление на финансовите средства“;

274.

изразява съжаление също така, че Комисията, в съответствие с констатациите на Палатата и поради случай на съмнение за измама през периода 2003—2012 г., е изразила резерва във връзка с репутацията по отношение на плащанията;

275.

отбелязва, че размерът на отпуснатия бюджет за системата на Европейските училища е значително по-голям от този, получен от всички, с изключение на две, 32 агенции; счита, че финансовата отчетност на системата на Европейските училища следва да бъде повишена до нивото на тази на европейските агенции, включително посредством специална процедура за освобождаване от отговорност за предоставената ѝ сума от 168,4 милиона евро;

276.

припомня, че Парламентът, при провеждането на своята процедура по освобождаване на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2010 година, вече изрази съмнения относно „вземането на решения и финансирането на структури по Конвенцията за Европейските училища“ и поиска от Комисията „да проведе консултации с държавите членки относно преразглеждането на тази конвенция и […] да докладва до 31 декември 2012 г. относно постигнатия напредък“ (40); отбелязва, че до момента Парламентът не е получил доклад за напредъка;

277.

отбелязва, че настоящата финансова и организационна криза в системата на Европейските училища се изостря поради плановете за откриване на пето училище в Брюксел и възможните последици от оттеглянето на една от държавите членки от Конвенцията за Европейските училища в даден момент в бъдеще; задава въпроса дали системата на Европейските училища, по начина, по който е организирана и финансирана сега, има ресурсите да поеме планираното разширяване до пет училища в Брюксел; отбелязва, че това създава риск от по-съществени проблеми в бъдеще поради допълнително натоварване на някои езикови секции, които съгласно сегашния модел на осигуряване на ресурси, имат капацитет да покриват само четири училища в Брюксел (в случая на немската езикова секция) или три училища (в случая на английската езикова секция);

278.

счита за неприемливо представителите на държавите членки да продължават да освобождават Европейските училища от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, въпреки че Комисията, която плаща 58 % от годишния бюджет, и Палатата препоръчват това да не се прави;

279.

напълно подкрепя 11-те препоръки на Палатата в нейния доклад от 11 ноември 2015 г. относно годишните отчети на Европейските училища за 2014 г., включително относно счетоводното отчитане, персонала, процедурите за възлагане на обществени поръчка, стандартите за контрол и въпроси, свързани с плащанията;

280.

приветства актуализирания план за действие, изготвен от ГД „Човешки ресурси и сигурност“ с цел да се отговори на резервата на Комисията и забележките на Палатата;

281.

призовава Комисията да изготви съобщение до Парламента и Съвета относно това как административната структура на Европейските училища би могла да се реформира най-добре преди ноември 2017 г.;

282.

призовава Комисията да изиграе изцяло ролята си във всички аспекти на процеса на реформа, обхващащ управленските, финансовите, организационните и педагогическите въпроси; изисква Комисията ежегодно да представя на Парламента доклад с оценка на напредъка, постигнат в тези области, за да могат съответните му комисии да контролират системата от училища и да оценяват начина, по който средствата, предоставяни на системата от бюджета на Съюза, се използват; изисква съответният член на Комисията внимателно да следи въпроса и специално го призовава да участва лично в заседанията на Управителния съвет, провеждани два пъти годишно; повтаря отново становището на Парламента за неотложната необходимост от всеобхватен преглед на системата на Европейските училища; призовава първият проект на въпросния преглед да бъде представен до 30 юни 2017 г.;

283.

въпреки че приветства постигнатия напредък, отбелязва, че шест от 10-те граждански мисии в рамките на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) все още не са признати от Комисията като съответстващи на член 60 от Финансовия регламент; настоятелно призовава Комисията да ускори работата си, за да акредитира всички граждански мисии по линия на ОПСО, в съответствие с препоръките на Палатата, което дава възможност да им бъдат възложени задачи по изпълнението на бюджета при непряко управление;

284.

приветства създаването на платформа за подпомагане на мисиите, насочена към намаляване на административната тежест и повишаване на ефективността на гражданските мисии на ОПСО; изказва съжаление във връзка с ограничения размер и обхват и отправя отново призива си за продължаване на напредъка към изграждане на общ обслужващ център, което би довело до допълнителни бюджетни приходи и повишаване на ефективността посредством централизиране на всички услуги за подпомагане на мисиите, които не е необходимо да са подсигурени на местно равнище;

285.

отново заявява, че финансовите правила на Съюза трябва да бъдат по-добре приспособени към специфичните особености на външната дейност, включително управлението на кризи, и подчертава, че настоящото преразглеждане на Финансовия регламент трябва да осигури по-голяма гъвкавост;

286.

изразява загриженост от липсата на преки средства за контрол по отношение на използването на макрофинансовата помощ от трети държави — получателки; призовава Комисията да обвърже по-тясно този вид помощи с измерими параметри;

287.

приветства също така препоръките, предложени от Палатата в специален доклад № 13/2016 относно помощта на Съюза за укрепване на публичната администрация в Молдова и в специален доклад № 32/2016 относно помощта на Съюза за Украйна; счита, че Съюза следва да използва напълно ефекта на лоста на обвързването с условия и да гарантира подходящ мониторинг на изпълнението на предприетите реформи, за да допринесе положително за укрепването на демократичните практики както в Молдова, така и в Украйна.

288.

приветства в този контекст специален доклад № 9/2016 на Палатата относно разходите на Съюза във връзка с външното измерение на политиката в областта на миграцията в държавите от Южното Средиземноморие и източните съседни държави; посочва, че Палатата стига до заключението, че свързаните с миграцията външни разходи на Съюза не са доказали своята ефективност, че е невъзможно резултатите от тях да се измерят, че подходът на Комисията за гарантиране на положително въздействие на миграцията върху развитието е неясен, че подкрепата за връщането и реадмисията няма почти никакъв ефект и че зачитането на човешките права на мигрантите, което трябва да е в основата на всички действия, остава на теория и рядко се прилага на практика;

289.

приветства специален доклад № 15/2016 на Палатата относно хуманитарната помощ в региона на Големите африкански езера; посочва, че Палатата стига до заключението, че хуманитарната помощ за населението, засегнато от конфликти в областта на Големите африкански езера, като цяло е управлявана ефективно от Комисията; подчертава пълната противоположност със заключенията относно разходите, свързани с миграцията, и вижда в това по-нататъшно доказателство, че добре планираните политики за развитие водят до много по-добри резултати от краткосрочната активност в областта на миграцията;

290.

отбелязва с голяма тревога осезаемата тенденция в последните предложения на Комисията на игнориране на правно обвързващи разпоредби на Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета (41), когато става въпрос за отговарящи на изискванията разходи по линия на официалната помощ за развитие и отговарящи на изискванията държави за разходи по Инструмента за сътрудничество за развитие; припомня, че законосъобразността на разходването на средства на Съюза е ключов принцип на доброто финансово управление и че политическите съображения не следва да вземат връх над ясно формулирани правни разпоредби, ако Комисията иска да запази доверието в себе си по свързани с върховенството на закона въпроси; припомня на Комисията в тази връзка за неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз (42) относно сътрудничеството с Мароко и въпроса със Западна Сахара, в което Съдът постановява, че Съюзът нееднократно е нарушил международното право;

291.

подкрепя по принцип използването на бюджетна подкрепа, но призовава Комисията за по-ясна оценка и по-ясно определяне на резултатите в областта на развитието, които следва да бъдат постигнати чрез бюджетна подкрепа във всеки отделен случай и преди всичко за засилване на механизмите за контрол по отношение на поведението получаващите бюджетна подкрепа държави в областта на корупцията, зачитането на правата на човека, върховенството на закона и демокрацията; изразява дълбока загриженост относно евентуалното използване на бюджетна подкрепа в държави, в които липсва демократичен контрол поради липсата на функционираща парламентарна демокрация и свободи за гражданското общество и медиите или поради недостатъчен капацитет на контролиращите органи;

292.

призовава Комисията да включи основан на стимули подход към развитието чрез въвеждане на принципа „повече за повече“, следвайки примера на Европейската политика за съседство; счита, че колкото по-голям и по-бърз е напредъкът на една държава в осъществяването на вътрешни реформи, целящи изграждане и укрепване на демократични институции, изкореняване на корупцията, зачитане на правата на човека и върховенство на закона, толкова по-голяма следва да бъде подкрепата, която тя получава от Съюза; подчертава, че този подход на „обвързване с положителни условия“, съчетан със силен акцент върху финансирането на малки проекти в селските общности, може да донесе истинска промяна и да гарантира изразходването по по-устойчив начин на парите на данъкоплатците от Съюза;

293.

изразява съжаление, че с Парламента не бяха проведени предварителни консултации при създаването на Извънредния доверителен фонд на Съюза за Африка; призовава за по-ефективни усилия за повишаване на прозрачността на решенията относно проектите на Доверителния фонд на Съюза и подчертава липсата на подходящ формат за редовни консултации с Парламента;изразява съжаление, че не са предприети никакви действия в тази насока;

294.

отбелязва препоръката на Палатата Комисията да използва опита, придобит през програмния период 2007—2013 г., и да докладва за извършен целенасочен анализ на националните правила за допустимост за програмния период 2014—2020 г., както и въз основа на това да предостави насоки за държавите членки как да опростяват и избягват ненужно сложни или утежняващи правила;

295.

призовава Комисията да разгледа възможността за включване на програми на Съюза за финансиране в своето годишно изследване относно тежестта, както е договорено в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (43); подчертава, че въвеждането на годишни цели за намаляване на тежестта, които включват програмите на Съюза за финансиране, ще увеличи степента на спазване и следователно ще допринесе за намаляване на процента на грешки;

296.

приветства факта, че в рамките на програмния период 2014—2020 г. се поставя по-силен акцент върху резултатите; счита обаче, че по-нататъшното разработване на показатели за изпълнението и на системи за мониторинг ще допринесе за добра финансова отчетност и ще повиши ефективността на бъдещите оперативни програми;

297.

изразява задоволство от работата, извършена от петте децентрализирани агенции, които попадат в рамките на нейните правомощия и които изпълняват технически, научни или управленски задачи, с цел подпомагане на институциите на Съюза при изготвянето и прилагането на политиките в областта на околната среда и климата, общественото здравеопазване и безопасността на храните, както и във връзка с начина на изпълнение на бюджетите на агенциите;

298.

изразява задоволство от общото изпълнение на оперативния бюджет на програмата LIFE+, което за 2015 г. е 99,95 % от бюджетните кредити за поети задължения и 98,93 % от бюджетните кредити за плащания; подчертава, че програмата LIFE+ е допринесла за повишаване на осведомеността и участието на гражданите в законодателството, за прилагане на политиката на Съюза в областта на околната среда, както и за подобряване на управлението в този сектор; отбелязва, че през 2015 г. 225,9 милиона евро са били заделени като безвъзмездни средства за действия, 40 милиона евро са били използвани за финансови инструменти, управлявани от Европейската инвестиционна банка, а 59,2 милиона евро са били използвани за мерки, насочени към подкрепа на ролята на Комисията за иницииране и мониторинг във връзка с развитието на политиките и законодателството; отбелязва, че 10,2 милиона евро са били използвани за административна подкрепа по програмата LIFE и за подкрепа на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME);

299.

отбелязва, че ГД „Действия по климата“ е повишила процента на своето изпълнение до 99,9 % от 108 747 880 EUR в бюджетни кредити за поети задължения и 91,77 % от 47 479 530 EUR в бюджетни кредити за плащания и че ако административните разходи не се вземат предвид, степента на изпълнение за плащанията достига 96,88 %;

300.

насърчава бюджетния орган в бъдеще да поставя акцент върху пилотни проекти и подготвителни действия с действителна добавена стойност за Съюза; отчита, че са изпълнени десет пилотни проекта и пет подготвителни действия на обща стойност 1 400 000 EUR в бюджетни кредити за поети задължения и 5 599 888 EUR в бюджетни кредити за плащания;

301.

отбелязва, че оценката на Втората здравна програма (2008—2013 г.) беше приключена през 2015 г.; приветства факта, че Третата здравна програма беше подсилена през 2015 г. с цел подкрепа и насърчаване на обмена на информация и добри практики в държавите членки, изправени пред предизвикателства, свързани с приема на голям брой мигранти, лица, търсещи убежище, и бежанци, по-специално във връзка с изготвянето от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ на личен здравен картон за оценка на здравословното състояние на мигрантите, който да се използва в „горещите точки“ и приемните центрове, както и осигуряването на допълнителен бюджет за проекти, свързани със здравето на мигрантите;

302.

отбелязва, че през 2015 г. 12,8 милиарда евро са били предоставени за 263 транспортни проекта чрез споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, подписани пред 2015 г. в рамките на поканите за подаване на предложения по Механизма за свързване на Европа от 2014 г.; отбелязва още, че финансирането от Механизма за свързване на Европа е генерирало инвестиции на обща стойност 28,3 милиарда евро, като вноската на ЕС се съчетава с вноски от регионалните бюджети и от бюджетите на държавите членки, както и със заеми от Европейската инвестиционна банка;

303.

отбелязва, че за областта „Конкурентоспособност за растеж и заетост“, към която принадлежи транспортът, Палатата е извършила одит само на седем операции под отговорността на ГД „Мобилност и транспорт“; отбелязва, че са открити грешки само в една от подложените на одит операции и че тези грешки засягат неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки;

304.

отбелязва, че в своя доклад за оценка Европейската инвестиционна банка изтъква географски дисбаланси и секторни концентрации в портфейла на инфраструктурния и иновационния прозорец и че финансирането по инфраструктурния и иновационния прозорец е концентрирано (63 %) в три държави членки; призовава Комисията спешно да извърши оценка на въздействието на Европейският фонд за стратегически инвестиции в Съюза като цяло; изразява съжаление, че Европейският фонд за стратегически инвестиции не се използва в достатъчна степен за финансиране на иновативни транспортни проекти във всички видове транспорт, например за насърчаването на устойчиви транспортни средства или за допълнително стимулиране на процеса на цифровизация, както и за безпрепятствена достъпност;

305.

изразява съжаление, че Комисията (ГД „Мобилност и транспорт“) все още не е създала формализиран консолидиран стратегически документ за надзор върху развитието на коридорите на централната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); насърчава Комисията да приеме такъв стратегически документ относно надзорните дейности и прозрачността; припомня, че прозрачността и допитването до всички заинтересовани страни допринасят за успеха на проектите в областта на транспорта;

306.

посочва, че транспортните проекти през 2014—2020 г. ще се финансират от няколко източника, включително Механизма за свързване на Европа, Кохезионния фонд, ЕФРР и Европейският фонд за стратегически инвестиции; призовава във връзка с това Комисията да разработи взаимодействия, които да направят възможно по-ефективното разпределение на наличните средства от тези различни източници на финансиране, както и съчетаването на тези ресурси; призовава Комисията ежегодно да предоставя и публикува, включително на своите уебсайтове, лесно достъпни списъци за транспорта, включително процентите модален дял, както и туристически проекти, които са съфинансирани чрез споменатите фондове;

307.

призовава Комисията чрез Групата на високо равнище (44) да обърне специално внимание на националните правила за допустимост в своя одит на националните системи за управление и контрол и да помогне на държавите членки да ги опростят, за да могат да бъдат направени промени; в този контекст подчертава значението на прилагането на принципа за единен одит; призовава Комисията, чрез предоставяне на опростени и ефективни насоки, да изясни понятието „подлежащ на възстановяване ДДС“, за да се избегне различно тълкуване на термина „невъзстановим ДДС“ и неоптимално използване на средствата на Съюза; призовава Комисията, държавите членки и регионалните органи да гарантират, че бенефициентите получават съгласувана информация за условията на финансиране, особено що се отнася до допустимостта на разходите и съответните тавани за възстановяване на разходи;

308.

изразява съжаление поради факта, че органите в държавите членки са представили по-ниско равнище на заявки за плащания за възстановяване на разходи през 2015 г., отколкото през 2014 г., което е довело до спад на нивото на неизплатените заявки за плащания от 23,2 милиарда евро в края на 2014 г. на 10,8 милиарда евро в края на 2015 г., от които 2,8 милиарда евро са останали неизплатени от края на 2014 г.; посочва, че закъсненията в изпълнението на бюджета за 2014—2020 г. не следва да бъдат по-големи от тези за предходния период и да доведат до натрупване на неизплатени заявки за плащания към края на периода на финансиране; настоятелно призовава Комисията да следи отблизо положението заедно с държавите членки и да прави съответните промени в плана си за плащанията;

309.

изразява съжаление, че към 30 юни 2016 г. директивите за държавните поръчки все още не са били транспонирани във всички държави членки, и настоятелно призовава Комисията да продължи да помага на държавите членки да увеличат своя капацитет за транспониране на тези директиви, както и да изпълняват собствените си планове за действие относно предварителните условия, които са важна предпоставка за предотвратяване на свързани и несвързани с измама нередности; подчертава значението на изпълнението на плана за действие относно обществените поръчки за европейските структурни и инвестиционни фондове през 2014—2020 г. с оглед на опростяване, ускоряване и хармонизиране на електронните процедури за възлагане на обществени поръчки;

310.

отбелязва, че средното ниво на извършване на плащанията за финансови инструмента по ЕФРР и ЕСФ е било 57 % в края на 2014 г., което представлява увеличение от само 10 % в сравнение с 2013 г.; изразява съжаление във връзка с коментара на Палатата относно удължаването на срока на допустимост на плащанията към крайните получатели в рамките на финансовите инструменти с решение на Комисията вместо с регламент за изменение; изразява загриженост в случай че Палатата счете всички плащания след 31 декември 2015 г. за нередовни; отбелязва със загриженост, че значителна част от първоначалния капитал на финансовите инструменти по ЕФРР и ЕСФ през програмния период 2007—2013 г. е използвана за разходи за управление и такси;

311.

приветства подхода на Палатата за поставяне на акцент върху резултатите и счита за добра практика управляващите органи да определят съответни показатели за резултатите, с които да се измерва приносът на проектите за постигане на целите, заложени в оперативните програми в съответствие с критерия за допълняемост; подчертава необходимостта от засилване на комуникацията; призовава Комисията да установи по-ефективни канали за комуникация за увеличаване на видимостта на инвестициите, за които се използват европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията да разработи ограничен брой важни показатели за измерване на ефективността;

312.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват по най-добрия начин териториалните инструменти, като гарантират своевременното одобрение на финансирането за интегрирани стратегии за градско развитие, което ще позволи на градовете да инвестират във всеобхватни стратегии, да използват взаимодействията между политиките и да осигурят по-ефективно дългосрочно въздействие върху растежа и работните места.

313.

изисква Палатата да продължи да представя отделни оценки за Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и функция 2, също и след приключването на следващата финансова година, тъй като отделните оценки дават възможност за целенасочени действия с цел подобряване на значително различаващите се проценти на грешки;

314.

призовава както Комисията, така и органите на държавите членки да продължат, доколкото е възможно, да управляват и намаляват сложността по отношение на директните плащания, особено ако в рамките на държавите членки участват множество различни равнища в управлението на Европейския фонд за гарантиране на земеделието;

315.

приветства новото поколение допълнителни финансови инструменти и счита, че те трябва да бъдат структурирани с по-ясни цели и достатъчна степен на контрол в края на периода на изпълнение, за да се демонстрира тяхното въздействие и да се гарантира, че те няма да доведат до увеличаване на процента на грешки;

316.

призовава, по отношение на националните разплащателни агенции в държавите членки, които през последните три години не са отчели очакваните резултати, отговорността за тези разплащателни агенции да бъде поета от вече назначените длъжностни лица на ЕС, вместо от граждани на съответната държава членка;

317.

насочва вниманието към многогодишния характер на системата за управление на селскостопанската политика и подчертава, че окончателната оценка на нередностите, свързани с прилагането на регламента (45), ще бъде възможна едва при приключване на програмния период;

318.

отбелязва, че опростяването на ОСП не следва да излага на риск жизнеспособното производство на храни и призовава да бъдат предприети мерки за преминаване към нисковъглеродна икономика в областта на хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство;

319.

изразява задоволство, че последващите действия във връзка с резервите на ГД „Морско дело и рибарство“, изразени в нейния годишен отчет за 2014 г. по отношение на системата за управление и контрол за програмите на Европейския фонд за рибарство (2007—2013 г.), са довели до съществено намаляване — до само пет — на броя на засегнатите оперативни програми и държави членки;

320.

изразява задоволство, че системата за вътрешен контрол, прилагана от ГД „Морско дело и рибарство“, предоставя достатъчно увереност за подходящото управление на риска, свързан със законосъобразността и редовността на операциите;

321.

приветства факта, че от дванадесетте операции, засягащи конкретно рибарството, проверени от Палатата, никоя не е засегната от количествено измерими грешки;

322.

изразява при все това съжаление, че повечето държави членки са предали много късно подробностите относно своите оперативни програми, свързани с Европейски фонд за морско дело и рибарство, което е довело до големи забавяния при мобилизирането на средства;

323.

потвърждава следователно, че в Комисията няма декларирани, а следователно и проверени, разходи до 30 юни 2015 г.; припомня, че държавите членки отговарят за изпълнението на бюджетните кредити в режим на споделено управление;

324.

отново заявява, че цел на включването на всички програми за мобилност на младите хора в ЕС в „Еразъм +“ е преди всичко да се увеличи тяхната ефикасност, и поради това призовава настоятелно Комисията да се придържа към одобрените цели и програмни бюджетни редове, за да не се загуби фокусът на програмата;

325.

приветства бързата реакция на програмите „Еразъм +“ и „Творческа Европа“ в отговор на възникналите предизвикателства, свързани с интеграцията на бежанци/мигранти и борбата с радикализацията през 2015 г.;

326.

отбелязва, че през 2015 г. за първи път бяха предоставяни заеми по механизма за гарантиране на студентски заеми (заеми за магистри по „Еразъм +“), като две банки в Испания и Франция стартираха схемата; настоява, че за да бъде жизнеспособен механизмът за заеми, е от изключително значение да се гарантира широко географско покритие, а Комисията — да наблюдава отблизо условията за отпускане на заемите;

327.

припомня, че 2015 г. беше първата година, през която програмата „Творческа Европа“ беше управлявана едновременно от две генерални дирекции на Комисията — ГД „Образование и култура“ и ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“; подчертава необходимостта от координиран подход, така че вътрешните организационни предизвикателства да не нарушават функционирането на програмата или общественото възприятие за нея;

328.

призовава Комисията да изготви и представи на органа по освобождаване от отговорност регистър на случаите на установени конфликти на интереси;

329.

изразява съжаление, че ключовите показатели за изпълнение в годишния доклад за дейността на ГД „Миграция и вътрешни работи“ не обхващат обема на подпомогнатите, презаселените, преместените и върнатите през 2015 г. лица; изразява съжаление във връзка с липсата на показатели за оценка на ефекта от мерките, приети за засилване на координацията и сътрудничеството между националните правоприлагащи органи;

330.

насърчава развитието на по-ясни и дългосрочни политически приоритети с по-конкретното им трансформиране в оперативни приоритети; във връзка с това подчертава значението на по-тясното сътрудничество с други органи, и по-специално с агенциите;

331.

изразява съжаление във връзка с липсата на съответствие на структурите на Комисията за управление на информационната сигурност с признатите най-добри практики (в съответствие с одитния доклад на Службата за вътрешен одит).

332.

посочва, че равенството между половете следва да бъде хоризонтална цел на всички области на политиките; отбелязва обаче, че в някои програми не се предвиждат конкретни целеви действия с конкретни бюджетни кредити за изпълнението на тази цел и че по-доброто събиране на данни следва да води не само до количествена оценка на бюджетните кредити, разпределени за действия, допринасящи за равенството между половете, но и до подобряване на оценката на въздействието на тези средства на Съюза;

333.

повтаря призивите си към Комисията да разглежда съобразеното с фактора пол бюджетиране на всички етапи на бюджетната процедура, включително, наред с другото, при изпълнението на бюджета и оценката на неговото изпълнение, включително на Европейският фонд за стратегически инвестиции, ЕСФ, ЕФРР и „Хоризонт 2020“, с цел борба с дискриминацията в държавите членки; подчертава, че при планирането, изпълнението и оценката на бюджета следва да се включи общ набор от измерими показатели, които да позволят по-добра оценка на въздействието от изпълнението на бюджета върху постигането на целите за равенство между половете в съответствие с инициативата за ориентиран към резултатите бюджет и за акцент върху резултатите;

334.

призовава Комисията да подлага на анализ за съобразено с фактора пол бюджетиране както новите, така и съществуващите бюджетни редове и по възможност, да прави необходимите промени в политиките с цел да не се допуска косвено неравенство между половете.