A.

като има предвид, че член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че отговорността за изпълнението на бюджета на Съюза се носи от Комисията в сътрудничество с държавите-членки, които трябва да съдействат на Комисията за гарантиране използването на бюджетните кредити в съответствие с принципа на добро финансово управление;

Б.

като има предвид, че съгласно член 287, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз от Сметната палата се изисква да представя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции, като добавя, че декларацията може да бъде допълнена със специфични оценки за всяка основна сфера на действие на Съюза;

В.

като има предвид, че изпълнението на основните политики на ЕС се характеризира с принципа на „споделено управление“ на бюджета на Общността от страна на Комисията и държавите-членки, като 80 % от разходите на Общността се управляват от държавите-членки;

Г.

като има предвид, че подобряването на финансовото управление в Съюза трябва да се подкрепи със строго наблюдение на напредъка в Комисията и държавите-членки и като има предвид, че държавите-членки следва да поемат отговорност за управлението на средствата на ЕС, като гарантират завършването на интегрирана рамка за вътрешен контрол в ЕС с цел получаване на положителна декларация за достоверност (DAS);

Д.

като има предвид, че в последните пет годишни резолюции за освобождаване от отговорност Парламентът привлече вниманието върху неотложната необходимост от въвеждане на национални декларации на подходящо политическо равнище, които да включват всички средства на ЕС в режим на споделено управление, за да може всяка държава-членка да поеме отговорност за управлението на получените от ЕС средства;

Е.

като има предвид, че прилагането на параграф 44 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (9) (МИС) и член 53б, параграф 3 от Финансовия регламент относно годишните обобщения на одитите и наличните декларации трябва да допринесат съществено за подобряване на управлението на бюджета на ЕС;

Ж.

като има предвид, че Сметната палата в горепосоченото ѝ Становище № 6/2007 също подчертава, че националните декларации могат да се считат като нов елемент на вътрешен контрол на средствата на ЕС и че те биха могли да насърчат подобряването на контрола на средствата на ЕС в областите на споделено управление;

З.

като има предвид, че по правило работата на комисията по бюджетен контрол на Парламента, и в частност процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, са част от процес, насочен към постигането на пълна отчетност на Комисията като цяло и на отделните членове на Комисията, както и на всички други заинтересовани страни, като държавите-членки представляват най-значимата част от тях, по отношение на финансовото управление в рамките на ЕС, в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по този начин да се създаде по-солидна основа за вземането на решения;

И.

като има предвид, че комисията по бюджети на Парламента следва да вземе предвид резултатите и препоръките от процедурата по освобождаване от отговорност за 2008 г. в рамките на следващата бюджетна процедура;

Й.

като има предвид, че препоръката на Съвета относно процедурата по освобождаване от отговорност, за да служи като конструктивна цел, следва да е насочена към засилване на усилията за реформа и отговорността на държавите-членки за отстраняване на проблемите, констатирани от Сметната палата, както и към гарантиране на по-добро финансово управление в Европейския съюз;

К.

като има предвид, че настоящият график на процедурата за освобождаване от отговорност е прекалено дълъг с оглед на необходимостта от въвеждане възможно най-бързо на корективните мерки и реформи, за които призовава Парламентът в качеството си на контролен орган; като има предвид, че годишните отчети трябва да се изготвят преди края на първото тримесечие на годината, следваща разглежданата финансова година, за да може Сметната палата да представи своя доклад преди края на второто тримесечие на годината, следваща разглежданата финансова година;

Л.

като има предвид, че в член 83 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. за установяване на Правилник за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители (10) се посочва, че изплащането на пенсиите се извършва от бюджета и че държавите-членки съвместно гарантират изплащането на тези суми в съответствие с предвидения индекс за финансиране на този вид разходи; като има предвид, че длъжностните лица внасят обратно в общия бюджет част от тяхното възнаграждение като вноска в пенсионноосигурителната схема;

М.

като има предвид, че в член 83 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 се установява съвместна гаранция от страна на държавите-членки, което означава, че гаранцията се прилага при неизпълнение на задължения от страна на една или повече държави-членки и дава възможност да се счита, че Съюзът разполага с право на вземане спрямо държавите-членки, които са поели такъв ангажимент,

1.

Остава загрижен, в началото на мандата на новата Комисия, относно натрупаните проблеми, водещи началото си от предходната Комисия, а именно:

2.

Приветства началните признаци на колегиално отношение от страна на новата Комисия, демонстрирано от ангажимента на членовете на Европейската комисия Lázsló Andor, Johannes Hahn и Algirdas Šemeta в обсъжданията с комисията по бюджетен контрол на Парламента, и очаква членовете на Комисията Janusz Lewandowski и Algirdas Šemeta да направят силно изявление, в което се поема обещание за предприемането на действия в областта на: декларациите за достоверност, предложенията за допустим риск от грешки, опростяването и прозрачността и доверителните фондове за външните дейности, като освен това счита, че то трябва да обхваща и допълнителните действия в областта на корекциите и възстановяванията и системите за вътрешен контрол.

3.

Счита, че грешките в разходите възпрепятстват ефективността при постигането на целите на политиката на ЕС и отново повтаря, че групите политики с процент на грешки под 2 % продължават да заемат едва 47 % от бюджета на ЕС, което представлява увеличение от едва 9 % за периода 2005—2008 г.; счита, че нивото на подобрение продължава да е незадоволително на годишна база и посочва, че независимо от някои области на подобрение процент на грешки над 5 % продължава да се наблюдава при групи политики, които заемат 31 % от бюджета, а за други групи, които заемат още 22 % от бюджета, процентът на грешки е между 2 % и 5 %.

4.

Призовава Комисията да изготви и представи пред Парламента нов план за действие за периода след 2010 г., който да предвижда ускоряване на намаляването на процента на грешки, така че да се гарантира, че още 20 % от бюджета могат да получат „зелена светлина“ от Европейската сметна палата до 2014 г., при междинни цели, за които призовава Сметната палата, наред с нова методология, която да показва специфичния процент на грешки в рамките на бюджетната глава относно Политика на сближаване и която да разграничава плащанията, извършени съответно по законодателството за периода 2000—2006 г. и 2007—2013 г.; счита, че постигането на тази цел е съществена част от получаването на пълната стойност за разходите на ЕС в бъдеще и напредъка към положителна декларация за достоверност.

5.

Призовава председателя на Комисията да информира Парламента за това как Комисията ще действа по по-координиран начин, за да се отстранят оставащите слабости във финансовите системи и значително да се намалят процентите на грешки, както е посочено по-горе.

6.

Отбелязва със задоволство положителното становище на Палатата относно надеждността и точността на окончателните годишни отчети и нейната декларация за това, че отчетите отразяват точно всички съществени аспекти на финансовото положение на Общностите и резултатите от техните операции и парични потоци към 31 декември 2008 г.

7.

Не счита за нормално в годишните отчети да присъства отрицателна стойност на собствения капитал в размер на 51 400 000 000 EUR и се пита дали сумите, подлежащи на събиране от държавите-членки, не следва да присъстват като вземания, тъй като става дума за определен ангажимент по отношение на пенсиите на служителите, оценявани на 37 000 000 000 EUR; отбелязва обясненията от страна на счетоводителя на Комисията, съгласно които международните счетоводни стандарти, приложими към публичния сектор, са били надлежно спазени; предлага да се разгледа възможността за създаване на пенсионен фонд на Общността с цел финансовите ангажименти по отношение на персонала да се изнесат навън.

8.

Въпреки това изразява загриженост във връзка със забележките на Палатата по отношение на слабостите, открити при някои органи и генерални дирекции на Комисията в счетоводната им система за отчитане на фактурите/декларациите за разходите и предварителното финансиране, което представлява риск за качеството на финансовата информация.

9.

Приветства становището без резерви на Палатата относно приходите, задълженията, поети за всички групи политики, както и свързаните с отчетите плащания за групите политики „Образование и гражданство“ и „Административни и други разходи“, които във всички съществени аспекти са законосъобразни и редовни.

10.

Призовава Сметната палата при следващото освобождаване от отговорност да представи декларацията за достоверност относно законосъобразността и редовността на свързаните операции, изисквана съгласно член 287, параграф 1, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, точно както представя такава декларация относно надеждността на отчетите.

11.

Приветства усилията на Комисията за насърчаване и прилагане на усъвършенствани процедури за контрол и управление, които водят до подобрение в сравнение с предходни години, като процентът на грешки, открити от Палатата в свързаните с отчетите операции в определени разходни области (областите на политика „Земеделие и природни ресурси“, „Изследвания, енергетика и транспорт“ и „Образование и гражданство“), намалява.

12.

Изразява съжаление за това, че в декларацията за достоверност (DAS) все още има изразени резерви (т.е. оценката не е положителна) по отношение на някои изключително важни разходни области от бюджета на Общността за финансовата 2008 година (селско стопанство, структурни мерки, изследвания, енергетика и транспорт, външни действия на равнище организации изпълнители и разширяване), като при плащанията все още се допускат много съществени грешки.

13.

Признава, че в своето съобщение относно отражението на плана за действие относно засилване на надзорните функции на Комисията във връзка със споделеното управление на структурни действия Комисията посочва, че очертаните в него мерки са били изпълнени; отбелязва, че предварителните резултати сочат процент на грешки по отношение на разходите в размер на около 5 % за периода 2007—2013 г.; очаква обаче по-големи ползи за политиката на сближаване, която все още се характеризира с много значими проблеми въпреки постигнатия от Комисията напредък по отношение на по-ефективното използване на средствата на ЕС и цялата контролна среда.

14.

Също така смята, че по отношение на областите „Изследвания, енергетика и транспорт“ и „Външна помощ, развитие и разширяване“ планът за действие на Комисията за интегрирана рамка за вътрешен контрол вече следва да осигурява ползи и че Комисията трябва да може да предостави набор от показатели и дескриптори за измерване на отражението на плана за действие.

15.

Все пак отбелязва забележката на Палатата, че все още не е възможно да се определи дали планът за действие е имал измеримо отражение върху системите за надзор и контрол и в крайна сметка — върху редовността на операциите (точка 2.28 от годишния доклад за 2008 г.), и настоятелно призовава Комисията да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че за освобождаването от отговорност за 2009 г. ще са налице показатели за измерване на въздействието на плана за действие.

16.

Призовава Комисията да представи предложения за съкращаване на сроковете по процеса на освобождаване от отговорност, така че гласуването в пленарна зала да може да се провежда през годината, която следва разглежданата финансова година.

17.

Приветства работата на Палатата за по-нататъшно увеличаване на яснотата на подхода, използван в декларацията за достоверност по отношение на фактори, допринасящи за по-ефективни и ефикасни системи за контрол във всеки сектор през отделните години, както и за качеството на специфичните части от доклада на Палатата, като например частта за структурните мерки, и приканва Палатата да продължава да информира редовно Парламента.

18.

Счита, че оценката по отношение на управлението на средствата на ЕС от Комисията, която Палатата извършва всяка година от влизането в сила на Договора от Маастрихт, се е оказала полезен инструмент за подобряване на управлението на тези средства и признава, че Комисията е положила големи усилия за усъвършенстване на това управление; все пак призовава държавите-членки да демонстрират по-голяма ангажираност към подобряването на изразходването на средствата.

19.

Изтъква подобрението, постигнато с влизането в сила на Договора от Ница, доколкото декларацията за достоверност на Палатата относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, може да бъде допълнена със специфични оценки за всяка основна област от дейността на Съюза (понастоящем член 287, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз).

20.

Счита все пак, че съществуването на само една обща годишна оценка не отразява сложната структура на финансите на Европейските общности и освен това смята, че ако в продължение на 15 последователни години се получават отрицателни годишни оценки, това може да доведе до отрицателна реакция на гражданите, които не разбират защо становището на Палатата е винаги отрицателно.

21.

Отбелязва, че съгласно член 48, параграф 2 от Договора за ЕС, изменен с Договора от Лисабон, Парламентът има засилена роля в процедурата по преразглеждане на Договорите, като му е гарантирано правото на инициатива за внасяне на предложения пред Съвета за изменение на Договорите, т.е. на декларацията за достоверност.

22.

Призовава за обмисляне на изпълнимостта на отделните декларации за достоверност в бъдеще, предоставяни от секторите/областите на политика и от многогодишната програма, с цел осигуряване на по-добро съответствие между методологията на Палатата и многогодишното и секторно естество на финансите на Европейските общности.

23.

Отбелязва, че Комисията многократно е заявявала, че „многогодишното естество“ на съответните разходи означава, че повечето грешки могат да бъдат открити и коригирани преди приключването на съответните програми; освен това отбелязва, че Сметната палата счита, че в момента е налице недостатъчно информация в подкрепа на това твърдение.

24.

Изразява загриженост за това, че неизпълнените поети бюджетни задължения (неусвоени средства по поети задължения, пренесени за усвояване през следващите години), най-вече при многогодишните програми, са се увеличили през 2008 г. с 16,4 милиарда евро (11,8 %) и са станали 155 милиарда евро (точка 3.9 от годишния доклад за 2008 г.), като същевременно признава, че в някои случаи това се дължи на забавяне на началната фаза на новите програми, а в други случаи отразява незадоволителен процес на планиране на бюджета; изразява загриженост, че неусвоените средства всяка година представляват изгубени възможности за изпълнение на политиките и програмите на ЕС.

25.

Отбелязва въпреки това, че дори и размерът на неизпълнените поети бюджетни задължения за диференцирани разходи да остава много висок, като надхвърля общия размер на бюджетните кредити за поети задължения за 2008 г., Палатата изтъква, че повечето неусвоени средства по поети бюджетни задължения понастоящем са от 2007 и 2008 г., и следователно се отнасят до настоящата финансова рамка (точка 3.15 от годишния доклад за 2008 г.).

26.

Приветства факта, че автоматичното освобождаване следва да предотвратява проблеми в настоящия период на финансиране, но остава загрижен от това, че големият процент неизпълнени поети бюджетни задължения („RAL“) е свързан с областта „Сближаване“ във връзка с липсата на процедура за освобождаване за периода 2000—2006 г.

27.

Призовава държавите-членки да предадат възможно най-скоро останалите документи за оценка на съответствието на системите за управление и контрол, като тези документи бъдат с достатъчно добро качество, за да се избегнат допълнителни закъснения при междинните плащания и по-нататъшно увеличаване на неизпълнените поети бюджетни задължения.

28.

Призовава Комисията да предостави на Парламента общ преглед на бюджетната подкрепа, отпусната по страна и по размер на средствата за периода 2005—2009 г.

29.

Отбелязва известно подобрение по отношение на възстановяването на средства, но все пак остава загрижен във връзка с оставащите проблеми по неправомерно извършените плащания от Общността и лошото качество на предоставените данни относно механизмите за корекции, прилагани на ниво държави-членки; обръща внимание на неотложната необходимост за стремеж към 100 % възстановяване по отношение на средствата, които са били погрешно отпуснати.

30.

Приветства предоставената от Комисията информация за финансовите корекции, извършени от държавите-членки до септември 2009 г., но изразява загриженост поради това, че едногодишният характер на доклада на Палатата води до несъответствие с предоставяните от Комисията кумулативни данни, като по този начин е невъзможно да се направи цялостна оценка на изпълнението за въпросната 2008 г.

31.

Приканва Комисията да пристъпи към подобряване на ефективността и ефикасността на многогодишните системи за възстановяване на средства, в това число на равнището на държавите-членки, както и към консолидиране на данните за възстановяването на средства и за финансовите корекции, с цел предоставяне на надеждна информация, която позволява да се направи сравнение между различните области на политиката и различните методи за управление на средствата; изисква от Комисията да докладва на Парламента в рамките на бележките към годишните отчети, за да може ЕП да получи цялостна представа за ситуацията.

32.

Изисква от Комисията да представи пълни и надеждни данни за финансовите корекции, и по-специално за възстановяването на средства, като се уточнят засегнатите държави-членки, конкретният бюджетен ред и годината, за които се отнасят отделните възстановявания на средства (както вече беше посочено в Доклада относно освобождаването от отговорност за 2006 г. (11)), предвид факта, че всяко друго представяне на информацията прави невъзможно упражняването на сериозен контрол.

33.

Припомня искането си Комисията да изготви годишна класификация по видове средства за всяка държава-членка, като се уточни съответният процент на грешка както със, така и без отражението на коригиращите механизми, и да я изпрати на Парламента по ефективен, прозрачен и леснодостъпен начин.

34.

Приканва Сметната палата да представи забележките си в този списък въз основа на своите констатации.

35.

Посочва важността на окончателните решения и корективните мерки с цел изключване от финансирането на ЕС на разходи, които не са извършени в съответствие със законодателството на ЕС, и отново призовава за уточняване на конкретния бюджетен ред и годината, за които се отнасят отделните възстановявания на средства.

36.

Уверява Комисията в пълната си подкрепа за стриктното прилагане на законодателството по отношение на спирането на плащанията и приветства вече предприетите действия за непрехвърляне на средства в случаи, когато Комисията не разполага с абсолютна гаранция за надеждността на системите за управление и контрол на държавата-членка, получила тези средства.

37.

Привлича вниманието върху примера с Гърция, където значителните финансови корекции, внесени с решението на Комисията, изглежда са довели до по-добро изпълнение в някои области; приканва Комисията да определи тези области и припомня, че що се отнася до Интегрираната система за управление и контрол (IACS), не е представено никакво доказателство, че планът за действие, изготвен и приложен от гръцките органи, е бил ефективен (точка 2.5 от годишния доклад за 2008 г.).

38.

Счита, че по отношение на изразените нееднократни резерви по отношение на програмите за разходване на средства в дадена държава-членка спирането на плащанията като средство за натиск ще допринесе за повишаване на интереса на държавите-членки от правилно използване на получените от ЕС средства.

39.

Приканва Комисията да опрости правилата и да прилага съществуващото законодателство по отношение на спирането на плащанията, когато това се налага, и да информира своевременно Парламента, Съвета и Сметната палата за тези спирания на плащанията и последствията от тях.

40.

Счита, че годишните обобщения, които държавите-членки трябва да изготвят в съответствие с МИС и член 53б, параграф 3 от Финансовия регламент, като съставят обобщаващи отчети за извършените одити и наличните декларации, следва да представляват първата стъпка към въвеждането на национални декларации за управление във всички държави-членки.

41.

Приветства декларацията от интерпарламентарната конференция за „Подобряване на националната отчетност на средствата на ЕС“, проведена на 28—29 януари 2010 г. в Хага, в която се препоръчва инструментите на националната политика да бъдат прилагани или укрепени, така че да допринасят за подобряване на контрола и управлението на разходите на ЕС в държавите-членки, а инструментите, използвани за управлението и отчетността на средствата на ЕС, да съдържат елементи от една обща европейска рамка, така че да се правят сравнения и да се определят „най-добрите практики“, както и да се направи стъпка към националните декларации за управление.

42.

Подчертава необходимостта от увеличаване на ролята на годишните обобщения при предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент, както и от подобряване на качеството, хомогенността и сравнимостта на данните, предоставяни от държавите-членки, за да се гарантира тяхната добавена стойност в областта на контрола на средствата на ЕС.

43.

Приветства информацията, предоставена на Парламента от Комисията, относно получените през 2009 г. годишни обобщения и призовава Комисията да направи обществено достояние всички годишни обобщения на всички държави-членки с цел да се увеличат прозрачността и публичната отчетност; приканва Комисията въз основа на получените годишни обобщения да анализира силните и слабите страни на националните системи на всички държави-членки във връзка с управлението и контрола на средствата на ЕС.

44.

Счита, че е много важно Комисията да докладва относно качеството на тези годишни обобщения, както и да направи процеса още по-ползотворен, като посочи общи проблеми, възможни решения или добри практики и като използва тази информация в качеството си на контролен орган.

45.

Счита, че до края на 2010 г. на Парламента, Съвета и Сметната палата следва да бъде предоставен сравнителен анализ, който следва да бъде направен обществено достояние скоро след това.

46.

Призовава Комисията да гарантира, че общите указания за годишните обобщения изискват прилагането на единна методология и аналитичен обхват за всички държави-членки; отбелязва намерението на Комисията да преразгледа своите указания, така че да опрости изискванията за отчетност и да предостави повече насоки за добри практики; изисква от Комисията да използва тази възможност, за да включи в указанията рамка за националните декларации за управление за тези държави-членки, които решат да ги въведат, и да разработи подход, основан на стимули.

47.

Приветства доброволните инициативи, предприети от Дания, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство за изготвяне на национални декларации за управление; отбелязва обаче големите различия между четирите национални инициативи; горещо приветства писмото от правителствата на Нидерландия и Швеция, в което Комисията се приканва да издаде насоки за определянето на основните аспекти на националните декларации, които биха могли да послужат и като ценен източник на информация за другите държави-членки; изразява съжаление за факта, че въпреки тези инициативи, повечето държави-членки все още не са въвели такива декларации.

48.

Припомня искането си за въвеждане на национални декларации за управление (параграф 32 от резолюцията на Парламента от 23 април 2009 г. (12), придружаваща решението му за освобождаване от отговорност за 2007 г.).

49.

Обръща внимание върху член 317, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (предишен член 274 от Договора за ЕО), който в момента предвижда, че Комисията „изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите-членки“, и изразява увереност, че ще бъде постигнат напредък чрез получаването на национални декларации за управление, обхващащи всички съвместно управлявани средства на ЕС, както беше поискано от Парламента в последните му пет годишни резолюции за освобождаване от отговорност.

50.

Посочва член 317, втора алинея от ДФЕС, който налага известни, макар и все още неопределени, задължения на държавите-членки за контрол и одит, както и произтичащите от тях отговорности; приканва Комисията да използва новата формулировка на член 317, за да въведе задължителни национални декларации за управление възможно най-скоро; също се позовава на член 291 от ДФЕС, който предоставя на Комисията нови инструменти за постигане на общо и единно прилагане на правно обвързващите актове на Съюза.

51.

Призовава Комисията да предложи в рамките на преразглеждането на Финансовия регламент задължението държавите-членки да изготвят национални декларации за управление, подписани на подходящо политическо равнище и заверени от върховната одитна институция на страната, като средство за облекчаване на административната тежест, както и по-добро управление на съвместно управляваните средства.

52.

Призовава в съответствие с член 287, параграф 3 от ДФЕС да се засили сътрудничеството между националните одитни органи и Сметната палата по отношение на контрола на споделеното управление.

53.

Предлага националните одитни органи, в качеството им на независими външни одитори и при надлежно спазване на международните стандарти за одит, да издават национални сертификати за одит за управлението на средствата на ЕС; призовава Комисията да проучи възможността за промяна и адаптиране на графика за освобождаване от отговорност, за да може националните декларации за управление да бъдат своевременно одитирани от (национални) външни одитори.

54.

Изразява силна загриженост от доказаното манипулиране на финансовите статистически данни и избягването на данъчно облагане в Гърция; отбелязва разпространената в цялата администрация корупция в публичния сектор, в т.ч. в областта на обществените поръчки, призната от министър-председателя на Гърция; обръща внимание върху значителното въздействие по отношение на разходите, което това оказва върху бюджета на Гърция; призовава Комисията приоритетно да проучи обстоятелствата, при които на Комисията са били предоставяни и действително приемани грешни макроикономически данни за такъв дълъг период от време.

55.

Изразява своята загриженост във връзка с повтарящите се критики от страна на Палатата относно недостатъчно високото качество на контрола в държавите-членки и счита, че репутацията на ЕС ще се накърни, ако отделни държави-членки могат да прилагат различни стандарти за контрол.

56.

Въпреки постепенното подобряване на декларацията за достоверност от 2003 г. насам (през 2008 г. 56 % от разходите са получили положително одитно становище от Палатата в сравнение с 6 % през 2003 г.), Парламентът продължава да е загрижен от оценката на Палатата, че все още не е възможно да се определи дали планът за действие е имал измеримо отражение върху системите за надзор и контрол и че Комисията не може да докаже дали мерките, предприети за подобряване на системите за надзор и контрол, са били ефективни за смекчаване на риска от грешки в някои области на бюджета (точки 2.28 и 2.33 от годишния доклад за 2008 г.).

57.

Призовава Комисията да продължи да представя редовно оценки за интегрираната система за вътрешен контрол и призовава годишните доклади за дейността и обобщаващите доклади да обхванат в още по-голяма степен и по-ясно функционирането на системите за споделено управление на службите на Комисията и на държавите-членки, както вече беше направено от ГД „Регионална политика“ на Комисията в нейния годишен доклад за дейността.

58.

В тази връзка привлича вниманието върху значимостта на дейност № 10 от горепосочения план за действие, която цели извършване на „анализ на разходите за проверки“, тъй като „е необходимо постигането на подходящ баланс между разходите и ползите от проверките“.

59.

Призовава Комисията през 2010 г. да извърши по-пълна и изчерпателна оценка на ресурсите, предоставени на системите за контрол в областите „Изследвания, енергетика и транспорт“, „Развитие на селските райони“, „Външна помощ“ и „Административни разходи“, както беше поискано от Парламента в предходните му резолюции, придружаващи решенията за освобождаване от отговорност.

60.

Счита, че това ще бъде важен инструмент за оценка на това какви бъдещи подобрения могат да бъдат извършени и при какви разходи, съгласно препоръката на Палатата от годишния ѝ доклад за 2008 г. (точка 2.35, буква a), както и за постигането на напредък по въпроса за допустимия риск от грешки.

61.

Отбелязва горепосоченото съобщение на Комисията от 16 декември 2008 г. относно общо тълкуване на понятието за допустим риск от грешки като солидна методологична основа за икономически анализ на допустимото ниво на риск; припомня своите съмнения по отношение на данните, предоставяни от държавите-членки във връзка с разходите за контрол, и призовава Комисията да актуализира и допълни цифрите, използвани в съобщението; приканва Комисията да отстрани всички слабости и недостатъци, установени от Сметната палата, и подчертава следното:

62.

Призовава Комисията да представи подробен анализ на недостатъците и слабостите, установени от Сметната палата (13), особено по отношение на качеството на данните, предоставяни от държавите-членки.

63.

Припомня дейност № 4 от гореспоменатия план за действие, която съгласно препоръките на Парламента предлага започване на „междуинституционален диалог по въпроса за допустимия риск при извършваните операции“; констатира обаче, че прилагането на тази дейност едва е започнало.

64.

Следователно счита, че при спазване на принципите за пропорционалност и съотношение между разходи и ефективност (съотношение между качество и цена) на системите за контрол Комисията трябва да направи оценка на връзката между ресурсите, с които разполага за всяка определена политика, и частта от средствата, използвани от системите за контрол по разходни области.

65.

Призовава Комисията да определи силно чувствителните политически области (с висок „риск за репутацията“), в които следва да се приеме по-скоро качествен, отколкото икономически подход към процента на грешки.

66.

Счита, че сумата на средствата на Съюза, загубени в резултат на грешки, следва също да бъде отчетена при определянето на допустимото ниво на грешки.

67.

Смята, че съществуващото съотношение на разходи/ползи между ресурсите, използвани за дейностите по контрол, и резултатите от този контрол следва да бъде основен елемент, който да се взема предвид от Палатата при изготвянето на нейната декларация за достоверност.

68.

Изразява съжаление, че Комисията полага повече усилия да убеди Парламента в необходимостта от въвеждане на „допустим риск от грешки“, отколкото да убеди държавите-членки в необходимостта от задължителни национални декларации за управление.

69.

Подчертава, че системите за контрол са отражение на сложността на разпоредбите и правилата на различните, често припокриващи се равнища; следователно настоятелно призовава Комисията да ускори процедурата по опростяване, като напълно включи Парламента в тази дейност, и призовава държавите-членки и регионите да положат съответните усилия за постигането на тази цел.

70.

Призовава Комисията да организира междуинституционална дискусия, в началния етап включваща на най-високо равнище представители на Съвета, Комисията, Сметната палата и Парламента, а на втория етап — представители на държавите-членки, националните парламенти и върховните одитни институции, с оглед започване на широк дебат относно настоящата система по процедурата за освобождаване от отговорност.

71.

Предлага по време на предстоящата бюджетна процедура на Комисията да се предоставят необходимите ресурси за организирането на такъв дебат.

72.

Изразява съжаление за това, че в годишния доклад на Палатата за 2008 г. още веднъж се подчертава, че някои от годишните отчети за дейността все още не включват достатъчно доказателства за нейната декларация за достоверност; приканва Сметната палата да включи в различните глави на годишния доклад подробен анализ на съответните годишни отчети за дейността.

73.

Изразява загриженост за това, че Палатата продължава да открива слабости във функционирането на системите за надзор и контрол и в съответните резерви по отношение на уверението, изразено в декларациите на генералните директори на Комисията, и по-специално във връзка с отражението им върху уверението за законосъобразността и редовността на операциите, и припомня на държавите-членки и на Комисията съответните им отговорности в тази област.

74.

Настоява за публичен достъп до информация за всички членове на експертни или работни групи, които работят с Комисията, както и за пълно разкриване на имената на бенефициерите на средства по линия на ЕС.

75.

Настоява, че Комисията трябва да носи отговорност за това данните, предоставяни от получателите на финансиране на ЕС, да са пълни, леснодостъпни и сравними, включително данните за получателите и техните проекти.

76.

Приветства факта, че информацията за получателите на финансиране на ЕС ще получи по-широко разпространение и ще бъде публикувана на леснодостъпен и удобен за ползване уебсайт и призовава за стандартизация на структурата и представянето на националните, регионалните и международните интернет страници, които да бъдат достъпни от един централен портал.

77.

Подчертава още веднъж необходимостта от преразглеждане на Кодекса за поведение на членовете на Комисията, за да се отстранят недостатъците, като: а) липсата на определение на понятието „конфликт на интереси“, б) липсата на насоки за действие при възникване на конфликт на интереси, в) липсата на яснота по отношение на приемането на подаръци и жестовете на гостоприемство, и г) липсата на орган, отговарящ за разглеждането на жалби, както и за подпомагането на председателя при изпълнението на (евентуалното) му задължение за самооценка.

78.

Очаква от Комисията да започне процес на консултации с Парламента по преразглеждането на настоящия Кодекс за поведение на членовете на Комисията в съответствие с общото съгласие, постигнато на 27 януари 2010 г. между председателя Жозе Мануел Барозу и работната група на Парламента относно преразглеждането на Рамковото споразумение между Парламента и Комисията, както и за приемане на преразгледаната версия на Кодекса за поведение на членовете на Комисията най-късно до август 2010 г., като същевременно отбелязва, че това преразглеждане е трябвало да бъде извършено преди назначаването на новата Комисия.

79.

Припомня, че е важно да се осигури пълна прозрачност и публичност по отношение на служителите, работещи за кабинетите на членовете на Комисията, които не са наети в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

80.

Припомня също така, че задължителният Кодекс за поведение на членовете на Комисията трябва да включва необходимите етични правила и основни ръководни принципи, които членовете на Комисията следва да спазват при изпълнението на задълженията си, по-специално при назначаването на сътрудници, и по-конкретно при сформирането на своите кабинети.

81.

Призовава Комисията да гарантира, че целият персонал е добре обучен и съответно осведомен относно своите права и задължения съгласно членове 22а и 22б от Правилника за длъжностните лица.

82.

Отбелязва малкото намаление на броя на служителите (от 31,8 % през 2007 г. на 30,9 % през 2009 г.), изпълняващи „функциите по административна подкрепа и координация“, което представлява само част от общите режийни разходи; припомня предишните си искания за мерки, насочени към постигане на 20-процентен дял в тази област (параграф 217 от горепосочената резолюция на ЕП от 23 април 2009 г.).

83.

Настоятелно призовава Комисията да представи, заедно с подготвителните документи за бюджета за 2011 г. (предишните работни документи, свързани с предварителния проектобюджет), щатно разписание, предвиждащо 3 % намаление на персонала в тази област като първа стъпка към постигане на 20-процентен дял до края на мандата на Комисията „Барозу II“.

84.

Призовава Комисията при подготовката за преразглеждане на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Европейските общности да разработи и представи алтернативни методи за коригиране на възнаграждението на длъжностните лица и другите служители на подходяща правна и актюерна база; счита, че това трябва да доведе до разширена база на изчисляване за годишната корекция и до по-бързо коригиране на възнагражденията, и че по този начин ще бъде отразено по по-подходящ начин общото икономическо развитие в държавите-членки.

85.

Призовава Комисията да оцени ползата от поставянето на кандидатите в начални категории на заплащане единствено в светлината на тяхната пригодност, както и да внесе предложения за поставяне на квалифицираните служители в категории с по-високо възнаграждение; очаква като част от оценката да бъде представен и доклад за практическото използване на членовете на кабинетите след оттеглянето им, а също и във връзка с условията при постъпване, на които те е трябвало да отговарят.

86.

Призовава Комисията да изрази своето становище относно това до каква степен икономиите, предвидени в реформата на Правилника за длъжностните лица от 2004 г., е постигната в действителност, особено по отношение на увеличението на вноските на длъжностните лица и другите служители в областта на здравеопазването и пенсиите.

87.

Предлага Комисията да раздели йерархичните правомощия между лицата, отговарящи за счетоводството, и лицата, отговарящи за прехвърлянето на средствата, при прилагане на обичайните правила за сигурност по отношение на вътрешния контрол в управлението на касовите средства.

88.

Припомня искането си (параграфи 254 и 255 от горепосочената резолюция на ЕП от 23 април 2009 г.) за разработване и прилагане на обща система за управление за „регулаторните агенции“, както и за въвеждане на ефективна система за наблюдение за агенциите на Съюза.

89.

В тази връзка подчертава, че въпреки че по статут някои агенции са юридически независими, Комисията продължава да носи отговорност за изпълнението на бюджета (в съответствие с член 317, първа алинея от ДФЕС, членове 54, 55 и 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, член 37 и член 41, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002.

90.

Изразява загриженост относно броя на разследванията, продължаващи над 9 месеца, и ниския процент предприети последващи мерки в националните съдилища по случаи, разследвани от OLAF, и счита, че следва да се направи оценка на персонала на OLAF, за да се види дали увеличаването на персонала може да доведе до подобрения в тези две области.

91.

Приветства инициативите от 15 януари 2010 г. на новата Комисия за подновяване на дискусиите в рамките на Съвета относно реформата на OLAF и за представяне до юли 2010 г. на обещания и дори вече много закъснял „документ за обсъждане“ на Комисията като основа за преговорите в Съвета.

92.

Отново посочва, че е важно да се вземе предвид позицията на Парламента на първо четене от 20 ноември 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, извършени от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (14) и желае да подчертае отново, че за да бъде OLAF силен в бъдеще, той трябва да остане в рамките на Комисията, като същевременно запази независимостта си; припомня, че член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз възлага по-голяма отговорност на държавите-членки и по този начин подкрепя постоянния призив на Парламента за по-добро сътрудничество на държавите-членки с OLAF.

93.

Желае да бъде запознат на ранен етап с предложението за създаване на Европейска прокуратура (EPPO), предвидено в член 86 от ДФЕС; желае да участва в дискусиите относно създаването на EPPO.

94.

Отправя искане към Комисията незабавно да представи своя обещан и дългоочакван „документ за обсъждане“ и отново посочва важността на горепосочената позиция на Парламента на първо четене от 20 ноември 2008 г. по темата; желае да подчертае отново, че за да бъде OLAF силен в бъдеще, той трябва да остане в рамките на Комисията, като същевременно запази независимостта си; подчертава своите предложения относно длъжността „генерален директор на OLAF“, както се посочва в позицията на Парламента, и призовава подходящият кандидат да бъде посочен много бързо; счита, че процедурата по подбор трябва да бъде извършена в междуинституционална рамка, напълно съобразена с прерогативите на Парламента.

95.

Отново потвърждава своето становище, че процедурата за назначаване на изпълняващ длъжността „генерален директор на OLAF“ трябва да следва mutatis mutandis правилата, които се съдържат в акта, предвиждащ правното основание за OLAF, а именно член 12 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (15); изразява съжаление поради общото прилагане от страна на Комисията на Правилника за длъжностните лица и изразява опасение, че позицията на Комисията би могла да засегне ефективността на OLAF.

96.

Приветства становището на Палатата, че като цяло декларациите на държавите-членки относно традиционните собствени ресурси, изпратени на Комисията, са надеждни и не съдържат съществени грешки и също че собствените ресурси от ДДС и БНД са правилно изчислени и правилно събрани и записани от Комисията във финансовите отчети на Общността.

97.

С голяма загриженост отбелязва доклада на Комисията относно държавния дефицит на Гърция и статистическите данни за дълга (COM(2010) 0001), който повдига сериозни съмнения във връзка с надеждността на данните, представяни от гръцките органи; призовава Комисията да установи чрез свои собствени разследвания валидността на данните, представени през 2008 г., и да потвърди редовността и законосъобразността на изчисленията и размера на предоставените собствени ресурси.

98.

Отправя искане към Комисията да представи своите планове за бъдещата си работа с гръцката администрация; подчертава, че служителите, които се занимават с управлението на средствата от ЕС, трябва да бъдат изключени от мерките за намаляване на разходите, за да се гарантират запазването и интегритетът на управленските структури.

99.

Въпреки това отбелязва, че по отношение на собствените ресурси от ДДС резервите още от 1989 г. продължават да съществуват и призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да продължи своите усилия за гарантиране оттеглянето на резервите в рамките на разумен срок.

100.

Призовава Комисията да следва препоръката на Палатата по отношение на собствените ресурси от БНД, записана в точка 4.36 от годишния доклад на Палатата за 2008 г., както и да информира Парламента за подробности относно постигнатия напредък при прилагане на пряка проверка и оценка на системите за управление и контрол на националните статистически институти на държавите-членки.

101.

Приветства положителната оценка на Палатата, направена въз основа на нейната одитна дейност, за това, че с изключение на областта „Развитие на селските райони“ няма съществени грешки при плащанията за групата политики „Земеделие и природни ресурси“ за годината, приключила на 31 декември 2008 г.; отбелязва със задоволство, че средният процент на грешки за ЕС-27 е под допустимия праг от 2 %, определен от Палатата.

102.

Отбелязва със загриженост значителното разширяване на процента на грешки по места в отделните държави-членки при прилагането на помощи за площи (Франция 0,20 %, Обединеното кралство 0,24 %, Германия 0,30 %, Гърция 3,70 %, Румъния 12,57 %, България приблизително 6 %) и настоява да не се застрашава общото доверие в системата; призовава за добре насочени незабавни мерки, водещи до облекчаване на административните изисквания за най-добре представящите се държави-членки и до предприемане на ефективни ответни мерки.

103.

Изразява съжаление за констатациите на Палатата относно разходите за развитие на селските райони, при които все още е налице висок процент на грешки, въпреки че изчисленият процент на грешки е по-нисък в сравнение с предишни години.

104.

Приветства оценката на Комисията относно качеството на декларациите и годишните обобщения, представени от държавите-членки за разходите за селско стопанство, в която се заключава, че през 2008 г. повечето държави-членки са изпълнили правните си задължения и като цяло са следвали насоките на Комисията.

105.

Отново повтаря, както и през предходните години, че Интегрираната система за управление и контрол като цяло е ефективна система за ограничаване на риска от грешки или неправомерни разходи, но все пак изразява съжаление, че Палатата е констатирала значителни слабости в избрани разплащателни агенции в три държави-членки: България, Румъния и Обединеното кралство (Шотландия) (точка 5.32 от годишния доклад за 2008 г.); въпреки това признава, че са взети мерки за справяне с тези слабости.

106.

Призовава за опростяване на сложните правила и даване на по-точни определения на критериите за допустимост, и по-специално за агроекологичните схеми, най-напред на равнището на Комисията, но също така и на национално ниво, във връзка с плановете за развитие на селските райони и призовава за предоставяне на по-подробни и ясни инструкции и насоки за всички заинтересовани страни, както и за организиране на обучения.

107.

Изразява съжаление, че прилаганата от националните власти система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) все още не е правилна в някои държави-членки, където Палатата отчете съществени недостатъци (в България, Испания, Полша и Обединеното кралство); отбелязва, че на национално ниво са предприети различни мерки за справяне с недостатъците.

108.

Освен това изразява загриженост относно грешките по отношение на разходите по програма САПАРД в България и Румъния, вследствие на които отговорният за земеделието генерален директор изрази резерви в своя годишен отчет за дейността; отбелязва вече приетите планове за действие в отговор на препоръките на Комисията.

109.

Подчертава значението на своевременните и щателни последващи одити, които целят да установят недопустими разходи и/или неподходящи оправдателни документи, за да могат да бъдат внесени необходимите корекции.

110.

Изразява загриженост във връзка с установените от Палатата недостатъци по отношение на дефиницията на държавите-членки за това какво е необходимо, за да се поддържа земята в добро земеделско и екологично състояние, вследствие на което някои бенефициери получават подпомагане по СЕП или СЕПП, без да извършват никаква селскостопанска дейност на тази земя (точка 5.49 от годишния доклад за 2008 г.).

111.

Счита, че Комисията следва да намери решение за тези слабости, включително по въпроса за бенефициерите, които не отговарят на дефиницията за „земеделски стопани“, както Палатата посочва в годишния доклад за 2008 г., така че работата на сертифициращите органи да може да получи по-високо равнище на достоверност.

112.

Отбелязва заключенията на Палатата и в тази връзка настоятелно призовава Комисията да подобри проверките в държавите-членки, които не са спазили законодателството на Общността при разпределянето на права за плащане извън обхвата на разпоредбите на нормативната уредба.

113.

Отбелязва, че Комисията е установила недостатъци по отношение на дебиторските сметки за една четвърт от разплащателните агенции и предлага финансови корекции на приблизителна стойност 25,3 милиона евро; отбелязва също, че тези корекции представляват около 1,95 % от сумата в размер на 1 295 милиона евро, която следва да бъде възстановена в края на финансовата 2008 година; подчертава, че макар и да са малко под прага на същественост от 2 %, корекциите показват наличие на риск от съществени грешки в дебиторските сметки като цяло.

114.

Изисква от Комисията да извърши подробно проследяване, за да гарантира точността на дълговете и правилното им начисляване за сметка на бюджета на Общността.

115.

Отбелязва, че извършените през 2008 г. междинни плащания за периода 2007—2013 г. възлизат на едва 32 % от разходите, като забележките на Сметната палата се отнасят по-специално до разходите през програмния период 2000—2006 г., които представляват 68 % от плащанията в областта на сближаването през 2008 г.; следователно отбелязва, че въздействието от укрепването на правната рамка за периода 2007—2013 г. и мерките за опростяване, приети през 2008 и 2009 г., все още не могат да се забележат.

116.

Подчертава, че допълнителното намаляване на общия процент на грешки, който остана висок за тази разходна област през 2008 г., и подобряването на надзора от страна на Комисията и системата за възстановяване на средства са абсолютен приоритет.

117.

Изразява загриженост, че грешките в областта на финансирането на политиката на сближаване сочат, че поне 11 % от общия размер на възстановените разходи не е трябвало да бъдат възстановени, като не е постигнато подобрение спрямо 2007 г.; изразява съжаление, че финансовите корекции и възстановяването на средства функционират само отчасти; отбелязва, че за програмния период 2000—2006 г. са направени следните финансови корекции: Испания 1 535,07 милиона евро; Гърция 881,24 милиона евро; Италия 693,90 милиона евро; Франция 248,48 милиона евро; Обединеното кралство 155,94 милиона евро; Португалия 128,24 милиона евро; Полша 88,99 милиона евро; Унгария 40,62 милиона евро; Словашката република 39,16 милиона евро; Ирландия 25,55 милиона евро; Германия 19,33 милиона евро; Швеция 11,30 милиона евро.

118.

Отбелязва със загриженост трудностите, които срещат органите на държавите-членки по отношение на транспонирането на нормативните изисквания за периода 2007—2013 г. (например несъвместимост между европейско и национално равнище, забавяне при установяването на правилата, неясни правила) и създаването на новите системи за управление и контрол (разпределение на задачите на новите институции, т.е. управляващи, сертифициращи и одитни органи).

119.

Изразява съжаление порди факта, че схемата за санкции за държавите-членки, които декларират висок процент грешки и получват големи дялове от фондовете, е неефикасна, тъй като те възстановяват само между 3 и 5 % от общите бюджетни кредити за връщане; изразява загриженост, че разходите за поддържане на подходящи системи за контрол очевидно надвишават тази сума, поради което това е отрицателен стимул.

120.

Отново отправя призив за допълнително опростяване на предложените от Комисията правила и същевременно за въвеждане на по-ефикасни проверки на национално и европейско равнище с оглед на ефективното усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд; счита, че е изключително важно да бъде изготвена обективна оценка на последиците от мерките за опростяване, въведени през периода 2008—2009 г., и призовава Комисията да извърши тази оценка до края на 2010 г.

121.

Отбелязва безпокойството, изразено от Сметната палата относно трудностите единствено в годишния доклад да се дава окончателна и неподлежаща на промяна картина на променящата се реалност, каквато представлява бюджетът за политиката на сближаване, предмет на многогодишен и динамичен график, при който окончателният процент на грешките и нередностите с последствия, както и действителните суми, подлежащи на възстановяване, могат да бъдат проверени едва на един много по-късен етап (Комисията току-що приключи отчетите за периода 1994—1999 г.); във връзка с това призовава Комисията да представи в допълнение към настоящия план за действие предложение, в сътрудничество със Сметната палата, за преодоляване на тези времеви трудности, свързани с многогодишната бюджетна рамка и системата на годишни одити; счита, че подобно предложение би било полезно и за гарантиране на по-ефективен контрол върху големи европейски проекти като „Галилео“.

122.

Отбелязва, че представеният през 2008 г. план за действие за засилване на надзорните функции на Комисията при споделено управление на структурни действия не е приложен изцяло през 2008 г. и не би разрешил основния проблем, а именно прекомерно сложните правила, съчетани с изисквания за изпълнение, които са различни в отделните държави-членки, а понякога дори в отделните региони; отправя искане към Комисията своевременно да осигури превод на насоките за публичните органи в държавите-членки; освен това подчертава, че ефектът от плана за действие не може да бъде оценен, тъй като направените през предходни години грешки продължават да се отразяват върху възстановяваните от Комисията разходи, както Палатата основателно посочи в своя годишен доклад (точка 6.34).

123.

Счита, че въпреки явното подобрение в системите за управление и контрол, въведени с плана за действие от 2008 г., който засили надзорните функции на Комисията при структурните действия, фактът, както Комисията отбеляза, че едва 31 % от системите функционират правилно и че над 60 % се нуждаят от подобряване, е незадоволителен; поради това призовава отговорните държави-членки, регионални органи и управляващи органи тясно да си сътрудничат с Комисията с цел обръщане на тенденцията в тази статистика.

124.

Отбелязва резултата от одита, показващ предварителен процент на грешките в размер на 5 %, което отразява положителния резултат от въведеното за програмния период 2007—2013 г. опростяване.

125.

Отбелязва, че планът за действие на Комисията ѝ позволява да предприеме действия в съответствие с всички насоки, препоръчани от Сметната палата; приветства действията на Комисията, с които на органите, работещи по програмите, се осигуряват обучение и указания с оглед подобряване функционирането на системата за съвместно управление, която се прилага по отношение на разходването на средства в областта на политиката на сближаване; насърчава Комисията да увеличи още повече своите усилия, като предостави указания на държавите-членки и ги поощри да подсилят процедурите за възстановяване на средства и докладването.

126.

Отбелязва забележката на Сметната палата относно това, че делът на засегнатите от грешки проекти в представителната статистическа извадка е 43 % и при голям брой от тези проекти се наблюдава прекомерно възстановяване на разходи; счита обаче, че тази забележка трябва да се смекчи с твърдението на Комисията, че наличието на недостатъци в пет от въпросните шест програми ѝ е било известно и че са предприети действия за коригиране на положението; отбелязва второто твърдение на Комисията, подкрепено от забележката на Сметната палата в точка 6.20 от нейния годишен доклад, за това, че 58 % от грешките се отнасят до грешки в съответствио, като те не са могли да окажат никакво въздействие върху възстановяването на разходи.

127.

Отбелязва, че нарушаването на правилата за възлагане на обществени поръчки е една от най-често срещаните причини, които лежат в основата на нередностите; приовава Комисията да провери произхода на тази липса на съответствие с правилата; в този контекст приветства констатациите на Сметната палата и предприетите от Комисията инициативи за опростяване управлението на структурните фондове и счита, че тези инициативи ще допринесат за намаляване на честотата на грешките.

128.

Насърчава Комисията най-късно до 2011 г. да представи предложение относно допустимия риск от грешки в областта на политиката на сближаване, която е в най-голяма степен засегната от грешки.

129.

Призовава Комисията да извърши спешно първоначален анализ на съществуващото съотношение на разходи/ползи между ресурсите, използвани за дейностите по контрол в ГД „Регионална политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“, и резултатите от този контрол.

130.

Отбелязва, че първите положителни последици от засиления контрол и правна рамка, както и от плана за действие на Комисията, по отношение на процента на грешки за програмния период 2007—2013 г. вероятно ще се откроят едва в края на 2010 г.

131.

Изразява загриженост, че предвид наближаващия край на програмния период 2000—2006 г., под натиска за усвояване на всички предвидени средства, националните органи може да са представили по-голям брой непредвидени проекти; подчертава необходимостта да се гарантира, че тази ситуация няма да се повтори в текущия програмен период и призовава Комисията, по целесъобразност, да прилага строго корективни и възпиращи мерки (спиране на плащанията и финансови корекции) срещу държавите-членки.

132.

В тази връзка изразява съжаление относно бавното стартиране на програмите, свързани с програмния период 2007—2013 г., което се дължи на закъснението на държавите-членки при предаването на докладите за оценка на съответствието и одитните стратегии; споделя възгледите на Палатата и изразява загриженост, че това закъснение би могло да увеличи вероятността от това, системите за контрол да не могат да предотвратят и открият грешки в началната фаза; отново призовава Комисията да изпълнява своите надзорни функции с максимална строгост.

133.

Отправя искане към Комисията да идентифицира и разпространи в държавите-членки най-добрите практики, за да се даде възможност за усвояване на повече от средствата и подобрен паричен поток към бенефициерите чрез изменение и опростяване на регламентите за прилагане на структурните фондове на национално равнище.

134.

Отбелязва забележката на Сметната палата относно това, че за програмния период 2007—2013 г. разпоредбите по отношение на контрола са засилени, а съответните отговорности на Комисията и държавите-членки — изяснени; оценява, в този контекст, добавената стойност на одитния орган, създаден за всяка програма, и споделя очакването на Комисията годишният доклад за извършения контрол и становището, представени от одитния орган, значително да подобрят достоверността, гарантирана от националните системи за контрол.

135.

Отправя искане към Комисията да му предостави в следващия си обобщаващ доклад и в годишните отчети за дейността на генералните дирекции на Комисията ясна информация, като посочи държавите-членки с най-слабоефективни системи за контрол и изготви годишна класация на държавите-членки за всеки фонд; освен това приканва Палатата да изготви същия списък въз основа на проведените от нея одити.

136.

Обръща внимание на забележката на Палатата, че както и за 2007 г., обхватът и размерът на резервите в годишните отчети за дейността подценяват сериозността на нередностите и неефективните системи за контрол; ето защо счита, че подходът на генералните дирекции следва да бъде по-разумен, а обхватът на резервите — значително по-голям.

137.

Обръща внимание на специфичния характер на разходването на средства в областта на политиката на сближаване, произтичащ от многогодишната система на управление, и подчертава, че финансовите корекции се правят през следващите години, както и в края на програмния период, което, като цяло, позволява на Комисията да установи и коригира голям брой нередности.

138.

Приветства тримесечните доклади, които Комисията представя относно финансовите корекции и тяхното увеличаване от нейна страна през 2008 и 2009 г.; въпреки това изразява съжаление, че системата за финансови корекции има слаб възпиращ ефект върху държавите-членки, тъй като всеки недопустим разход, установен от Комисията или от Палатата, може да се замени с допустим разход от държавата-членка; счита, че Комисията следва да вземе мерки, така че в бъдеще единствено нередности, установени от самите държави-членки, да могат да бъдат замествани с други разходи, без загуба на финансови средства за въпросната държава-членка.

139.

Изразява съжаление във връзка с ниското качество на отчитането на някои държави-членки пред Комисията относно възстановяването на средства и финансовите корекции, което ограничава ползата и пълнотата на тримесечните доклади на Комисията до Парламента; призовава Комисията да предприеме допълнителни действия с цел да гарантира, че държавите-членки изпълняват своите задължения, като извършват стриктна проверка и оценка на надеждността и пълнотата на докладваната информация, и очаква да получи новите указания за сертифициращите органи, включително и препоръките на Комисията за подобряване на процедурите за отчитане; отправя искане към Комисията да посочи в следващия си обобщаващ доклад кои държави-членки не спазват напълно изискванията за отчитане.

140.

Отбелязва, че броят на нередностите, докладвани от държавите-членки на OLAF за 2008 г., варира значително: Италия 802, Испания 488, Обединеното кралство 483, Португалия 403, Германия 372, Полша 329, Нидерландия 262, Швеция 146, Франция 98, Гърция 96, Чешката република 80, Словашката република 62, Унгария 39, Австрия 37, Белгия 35, Естония 28, Финландия 28, Литва 26, Латвия 22, Словения 13, Кипър 4, България 4, Ирландия 2, Малта 1, Румъния 0; изразява загриженост, че това може да доведе до по-слабо съгласувана система за отчитане.

141.

Отбелязва, че по отношение на подложените на одит проекти Комисията не е уведомена за случай на измама, и подчертава, че нивото на грешките, посочени в доклада на Сметната палата, не касае задължително измами.

142.

Изисква от Комисията постоянно да контролира правдоподобността на отчетения брой и да провери въз основа на собствените си разследвания ефективността на системите за отчитане, когато докладваният брой нередности изглежда прекалено нисък.

143.

Призовава Комисията да представи подробна информация относно цифрите за изпълнение и схемите за разпределение на плащанията, извършени от Фонда за солидарност на Европейския съюз от страна на гръцките органи след опустошителните горски пожари; призовава Комисията да представи информация относно извършените последващи проверки и резултатите от тях.

144.

Приветства решението на Сметната палата да включи в Годишната работна програма за 2010 г. одитите на ЕСФ и ЕФРР в областта на туризма, професионалното обучение за жени и общественото снабдяване с питейна вода, които са от специално значение за развитието на местните общности.

145.

Приканва Сметната палата да оцени как управляващите органи извършват външните оценки, що се отнася до структурните фондове и Кохезионния фонд, и да обърне особено внимание на независимостта на оценката, когато тя се заплаща от нейния бенефициер.

146.

Приканва Сметната палата да оцени, що се отнася до човешките ресурси, капацитета на одиторските органи на държавите-членки за провеждане на одити и тяхната независимост при извършването на оценката на съответствието на системата за контрол на управлението.

147.

Изтъква като положителен факта, че изпълнението на бюджетните кредити за поети задължения за Европейския социален фонд (ЕСФ) е в размер на 10,6 милиарда евро, т.е. 100 %, а на бюджетните кредити за плащания — 8,8 милиарда евро, т.е. 97,1 %; признава усилията на Комисията за подобряване на финансовото управление.

148.

Разполага с данни за по-нисък процент на грешките при ЕСФ от тези 11 %, които бяха докладвани общо за структурните фондове; насърчава Комисията да представи свои данни за процента на грешки при ЕСФ и да провери възможността за по-голяма самостоятелност на ЕСФ през следващия финансов период.

149.

Припомня, че ГД „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“, която управлява средствата, е задължена да предприеме подходящи мерки за предотвратяване на измама и корупция; приветства близкото сътрудничество с OLAF; изисква да се гарантира, че националните съдебни органи също предприемат последващи действия и налагат наказания във връзка със случаите на измама в ЕСФ.

150.

Отбелязва, че не е задължително равнището на грешки да се отнася до измами и във връзка с това призовава в бъдеще да се направи ясно разграничение между случаите на измами и процента на грешки.

151.

Приветства усилията на Комисията да получава от всички държави-членки пълна отчетност чрез годишни доклади за извършения контрол от одиторските служби и обобщаващи годишни доклади; отправя искане за проверка на задължението за отчетност, за да се избегне двойно събиране на информация; счита, че липсата или неизчерпателността на отчетите на националните административни или контролни органи, както и неспазването на минималните изисквания на финансовите регламенти са неприемливи и подлежат на санкциониране; затова приканва Комисията да разработи предложения за подобряване и разширяване на съществуващото задължение за отчетност чрез механизъм за налагане на санкции.

152.

Отбелязва, че са възможни конфликти на интереси между управляващите средствата и бенефициерите на средствата в процеса на разпределяне на средствата; отправя искане към Комисията да приложи разпоредбите за избягване на конфликт на интереси в процеса на разпределяне на финансови средства чрез съответни средства на равнище национални администрации.

153.

Подчертава специалните нужди на целевите групи и проектните ръководители в ЕСФ; предлага в съфинансирането на проекти да бъдат включени и доброволни дейности в организации с нестопанска цел, както и непарични вноски; отправя искане към проектните ръководители да предоставят актуално проучване относно административните разходи на ЕСФ по държави-членки и по проекти.

154.

Припомня последните изменения на регламентите относно структурните фондове (Регламент (ЕО) № 1341/2008 (16), Регламент (ЕО) № 284/2009 (17), Регламент (ЕО) № 396/2009 (18), Регламент (ЕО) № 397/2009 (19) и Регламент (ЕО) № 846/2009 (20)) с цел опростяване на административните процедури; изисква доклад относно последиците от тези изменения.

155.

Отбелязва, че подобни процедури за опростяване са от ключово значение за намаляване на административните тежести на национално, регионално и местно равнище; подчертава обаче, че непременно трябва да се гарантира, че подобни процедури не водят до по-голям процент грешки в бъдеще.

156.

Приветства слабото намаление на броя на грешките в сравнение с предходни години за тази група политики, както и подобрението по отношение на закъснелите плащания, след като Палатата установи, че Комисията е постигнала значителен напредък в извършването на навременни плащания на бенефициерите през 2008 г.

157.

Настоятелно призовава Комисията да направи всичко възможно да запази положителната тенденция от 2008 г. в тази област, която е под прякото финансово управление на Комисията.

158.

Въпреки това отбелязва със загриженост, че като цяло по отношение на изследванията, енергетиката и транспорта одитът на Палатата отново разкрива съществен процент на грешки при плащанията на бенефициери и в системите за надзор и контрол на Комисията, които не позволяват достатъчно да се намали присъщият риск от възстановяването на обявените с по-висока стойност разходи.

159.

Изразява особена загриженост във връзка с неоттеглените резерви, които четирите служби на Комисията, работещи в областта на изследванията, изразиха вследствие на процента на остатъчни грешки в исканията за възстановяване на разходи по Шеста рамкова програма (6РП).

160.

Също така отбелязва системните различия в третирането на получателите на средства от ЕС в различни сектори, програми и начини на управление.

161.

Изразява загриженост, че общественият облик на ЕС може да пострада вследствие на осъзнаването от страна на заинтересованите страни, че към сферата на селското стопанство се прилагат по-строги системи за контрол, отколкото към изпълнението на политиките в областта на изследванията.

162.

Отбелязва, че някои правни разпоредби за финансирането на изследванията (например относно санкциите) не са били прилагани преди и призовава Комисията да прекрати това положение и да гарантира пълното и последователно прилагане на действащите правни разпоредби.

163.

Същевременно припомня своите искания, отправени в горепосочената резолюция от 23 април 2009 г. (параграф 117 и др.), и в частност искането си за въздържане от внасяне на промени с обратна сила и за уважаване на основателните очаквания на бенефициерите, както и ускоряване приемането на сертификатите за прилаганата методология във връзка със средните стойности на разходите за персонал, когато не е постигнат явен напредък; призовава Комисията да представи, за целите на доброто законотворчество, реалистични предложения както по отношение на целите, така и по отношение на процедурите в бъдеще.

164.

В тази връзка с дълбока загриженост отбелязва, че е одобрен само един сертификат за прилаганата методология във връзка със средните стойности на разходите за персонал.

165.

Изразява съжаление и за липсата на ясна информация за активите на „Галилео“; призовава Комисията да получи необходимата информация за изготвянето на инвентарен опис, да извърши проверка на критериите за признаване и да оцени стойността на активите на „Галилео“, които са собственост на Европейската космическа агенция; изисква от Комисията да предаде тази информация на Парламента преди края на 2010 г.

166.

Изразява загриженост, че настоящото регламентиране на действащата рамкова програма не съответства на нуждите от модерна изследователска среда и счита, че допълнителното осъвременяване и опростяване е от съществено значение за всяка нова рамкова програма.

167.

Счита, че опростяването на правилата за изчисляване на декларираните разходи е необходимо за подобряване на положението и приканва Комисията да продължи своите усилия за изготвяне на най-лесноприложими правила за бенефициерите по програмите; призовава за ясно определение на необходимите критерии за оценка на това дали методологиите на бенефициерите за изчисляване на разходите съответстват на регулаторните изисквания.

168.

Подчертава, че Комисията трябва да гарантира строго прилагане на проверките, по-специално като подобри надеждността на одиторските заверки и посредством ефективно изпълнение на стратегията за последващи одити, като налага санкции при необходимост и като извършва навременно връщания на средства или корекции в случаите на неправомерно възстановяване на декларирани разходи, както се препоръчва от Палатата.

169.

Също така изисква от Комисията да обмисли разпределението на дейностите между генералните дирекции, работещи в областта на изследванията, което, заедно с липсата на интегрирана система за управление на информацията, според Палатата затруднява координирането, особено при проследяването на одитните резултати.

170.

Счита за задоволителна общата степен на усвояване на бюджетните кредити по бюджетните редове за околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.

171.

Подчертава общата степен на усвояване на бюджета в областта на околната среда в размер на 95,15 %, степента на усвояване на кредитите за поети задължения в областта на общественото здраве в размер на 99,75 % и усвояването по глава „Безопасност на храните и здраве на животните“ в размер на 98 %, което представлява задоволителен резултат.

172.

Отбелязва, че в рамките на бюджета за 2008 г. бяха изпълнени шест пилотни проекта и подготвителни действия.

173.

Приветства постигането на степен на усвояване на оперативния бюджет на програмата LIFE + в размер на 99,26 %; отбелязва, че са били подбрани 196 проекта; отбелязва, че 52 % от предоставеното финансиране е било предназначено за проекти в областта на „природата и биоразнообразието“; все пак счита, че все още има потенциал за усъвършенстване на управлението на Комисията, така че да се гарантира устойчивост на съфинансираните проекти.

174.

В тази връзка отбелязва, че би могло да се постигне усъвършенстване, като се гарантира, че когато биват отправяни покани за представяне на предложения, вече съществуват мерки за подпомагане, като се усъвършенства допълнително разпространението на знания, получени чрез проектите по програмата LIFE, и като се укрепи систематичното проследяване на проектите след тяхното завършване.

175.

Призовава Комисията да осигури допълнителна помощ и специфично обучение за заявителите, както и удобни за ползване насоки; подчертава, че следва да бъде отделено незабавно внимание на тези части от програмата, при които степента на усвояване е намаляла, и да се предприемат съответни действия.

176.

Подчертава важното значение на предоставянето на допълнителна целенасочена помощ на заявителите, изпълняващи проекти в рамките на програмата за обществено здраве, за да бъдат избегнати необосновани искания за възстановяване на разходи и непълни финансови отчети, които водят до продължителни процедури; в допълнение счита, че поканите за участие трябва да бъдат ясни и улесняващи потенциалните участници в тръжни процедури с цел избягване на предложения за проекти, които очевидно не отговарят на условията за финансиране поради своя размер и свързаните с тях високи разходи или които са с ниско качество.

177.

Отбелязва със задоволство успешното усвояване на Фонда на Общността за тютюн и изразява увереност, че този инструмент е от важно значение.

178.

Припомня на Комисията, че тя има задължение към Изпълнителната агенция за здравеопазване и въпроси, свързани с потребителите (EAHC); отбелязва, че EAHC е управлявала 256 проекта със споделени разходи на обща стойност 119 милиона евро от бюджета на ЕС и че агенцията е организирала експертни срещи, както и информационни дни; счита дейността на EAHC през 2008 г. за задоволителна.

179.

Изразява съжаление за това, че годишните доклади за дейността на генералните дирекции и на службите на Комисията са на разположение в интернет само на един език; настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки за подобряване на положението по отношение на докладите за предстоящата година.

180.

Посочва, че в много ситуации грешките, допуснати при изпълнението на бюджета, са последица от твърде сложните правила и процедури във връзка с разходите; следователно насърчава Комисията да положи допълнителни усилия за опростяване на правната рамка, по-специално за да реши оставащите проблеми при някои системи за контрол.

181.

Изразява съжаление относно факта, че честотата на извършване на физически проверки от държавите-членки по отношение на вноса остава твърде малка въпреки многократните препоръки на Сметната палата и факта, че митата представляват значителна сума от общите приходи за бюджета за 2008 г.; следователно призовава Комисията да изиска от държавите-членки да намерят подходящ баланс между физическите проверки по вноса и последващите одити на стопанските субекти.

182.

Приветства подобренията, направени с цел постигане на степен на изпълнение от 92 % за бюджетните кредити за плащания за изграждането и развитието на вътрешния пазар (бюджетен ред 12 02 01); отбелязва степента на изпълнение от 48 % за програмата SOLVIT (бюджетен ред 12 02 02), която се дължи на използването на бюджетни кредити за плащания единствено през първата година от създаването на този бюджетен ред; следователно признава факта, че степента на изпълнение за бюджетните кредити за поети задължения е достигнала 97 %.

183.

Признава, че степента на изпълнение от 97 % за бюджетните кредити за плащания в областта на митническата политика (бюджетни редове 14 04 01 и 14 04 02) представлява значително подобрение в сравнение с предходната година поради подобрен метод на изчисление и насърчава Комисията да продължава в същия дух.

184.

Оценява усилията, положени за постигане на степен на изпълнение от 97 % за бюджетните кредити за плащания за програмата за потребителите (бюджетни редове 17 02 01 и 17 02 02).

185.

Отбелязва, че в бюджета за 2008 г. във вида, в който беше окончателно приет и впоследствие изменен в хода на финансовата година, конкретно за политиките в рамките на дейността на комисията по транспорт и туризъм се предвиждаше обща сума от 2 516 000 000 EUR под формата на бюджетни кредити за поети задължения и 1 703 000 000 EUR под формата на бюджетни кредити за плащания; отбелязва също, че от тези суми:

186.

Отбелязва факта, че при проверката на изпълнението на бюджета за финансовата 2008 година Сметната палата реши да съсредоточи вниманието си по-скоро върху политиките в областта на изследванията и енергетиката, отколкото върху политиката в областта на транспорта.

187.

Приветства трайно високите темпове на усвояване както на бюджетните кредити за поети задължения, така и на бюджетните кредити за плащания при проекти, свързани с TEN-T, при които и двата показателя достигат почти 100 %, и призовава държавите-членки да гарантират предоставянето на достатъчно финансиране от националните си бюджети за изпълнението на този ангажимент на ЕС; припомня, че Парламентът осигури по-високо равнище на финансиране от Съюза; отбелязва, че преразглеждането през 2010 г. на проектите от първостепенно значение, свързани с TEN-T, ще бъде повод за оценка на това доколко направените разходи са били достатъчни и резултатни.

188.

За втора поредна година отбелязва със загриженост ниския темп на усвояване на бюджетните кредити за плащания, предвидени за безопасността на транспорта (79 %); отбелязва особено ниския темп на усвояване на бюджетните кредити за плащания за програмата „Марко Поло II“ (40 %) и темпа на усвояване на бюджетните кредити за плащания за подобряване на европейските транспортни системи (едва 67 %); припомня, че и в двата случая сумата, включена в бюджета за 2008 г., е сумата, предложена в предварителния проектобюджет (ППБ) на Комисията.

189.

Изразява съжаление предвид изключително ниския темп на усвояване на бюджетните кредити за плащания за правата на пътниците (27 %); отбелязва, че извършените плащания са едва 55 % от сумата, предложена от Комисията в нейния ППБ; подчертава, че инвестирането, наред с другото, в информация за пътниците относно техните права е от важно значение за ефективното прилагане на правилата.

190.

Изтъква незадоволителния темп на усвояване на бюджетните кредити за плащания за програмата „Галилео“ (50 %) предвид значението ѝ за сектора на логистиката и сектора на устойчивия транспорт.

191.

Приканва Комисията да представи подробно обяснение във връзка с недостатъчния темп на усвояване на тези бюджетни кредити, както и отчет на мерките, които ще предприеме, за да гарантира предотвратяване на проблема в бъдеще.

192.

Отбелязва, че проверките на извадки от операциите показват вероятен процент на грешка между 2 и 5 %; приканва Комисията да удвои усилията си за намаляване на тази стойност под 2 %.

193.

Отбелязва със задоволство, че Сметната палата е счела годишните отчети на Изпълнителната агенция за трансевропейската транспортна мрежа за законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти; изразява загриженост във връзка със закъснението при назначаването на длъжностни лица и приветства целта, която си поставя агенцията, да се попълнят незаетите работни места.

194.

Изразява съжаление поради липсата на данни за действия в областта на туризма и приветства новата правна и икономическа рамка, осигурена от Договора от Лисабон, която позволява да се развиват действия на равнище Европейски съюз (социален и културен туризъм, дестинации с нарастващо значение и т.н.) в този сектор, подпомаган в многогодишна бюджетна рамка.

195.

Повтаря своето искане до Комисията да представя всяка година на Парламента и на Съвета по-подробно описание на разходите по всеки бюджетен ред в сравнение с коментарите/забележките, направени по отношение на този бюджетен ред.

196.

Приветства усилията на Комисията за постигане на по-голяма прозрачност и удобство за клиента и подкрепя по-нататъшни стъпки в тази посока; отправя искане в рамките на предстоящите междинни прегледи на многогодишните програми да се направи задълбочена оценка на структурите за изпълнение и управление; препоръчва по отношение на националните агенции да бъдат включени показатели за отчитане на удовлетворението на клиентите; във връзка с това припомня, че почти 70 % от средствата на многогодишните програми се усвояват чрез национални агенции.

197.

Подкрепя насоките, които Комисията предостави на националните агенции във връзка с надзора на тяхната работа с цел допълнително облекчаване на управлението на програмите в държавите-членки; насърчава Комисията да продължи да упражнява активно наблюдение на управлението на програмите от страна на националните агенции, за да се избегнат прекъсвания при изпълнението на отделни части на многогодишните програми; подкрепя възприетата от Комисията строга линия на преустановяване на плащанията към националните агенции в случай на установени слабости в управлението; призовава всички заинтересовани страни да предотвратяват отрицателните последствия за бенефициерите, до които водят такива прекъсвания; призовава Комисията, в интереса на прозрачността и контрола върху разходите, да разграничи организационните разходи и разходите за служителите на националните агенции от сумите, предвидени за предоставяне на безвъзмездни средства.

198.

Предупреждава за опасността от мерки за контрол, които са несъразмерни спрямо управляваните бюджети; счита, че тези изисквания за контрол в никакъв случай не трябва да упражняват натиск за увеличаване на мащаба, което ще повиши прага за участие.

199.

Призовава Комисията, в светлината на преразглеждането на Финансовия регламент, да се стреми към въвеждане на нов механизъм, при който може да се допусне бенефициерът да придобие повече активи, без да се опасява, че това ще доведе до намаляване на помощта, която му се отпуска в рамките на съфинансирането от ЕС.

200.

Призовава Комисията да търси съвместно с националните агенции подходящо и гъвкаво решение на въпроса относно лихвите върху неизползваните децентрализирани бюджети, върху които в държавите-членки се заплаща данък при източника, който обаче националните агенции трябва да възстановят изцяло.

201.

Отбелязва значителното намаляване на грешки, свързани с плащанията; счита обаче, че при междинните и окончателните плащания са необходими по-нататъшни подобрения; призовава Комисията чрез посещения за мониторинг и преки проверки да следи отблизо процеса, свързан с годишните последващи декларации по отношение на програмата за учене през целия живот.

202.

Призовава Комисията да преразгледа бюрократичните пречки, които спъват програмата „Младежта в действие“; призовава по-специално за това мерките, вписани под действия 1.1 и 1.3 от програмата, да станат достъпни като нископрагови услуги; подчертава, че критериите за избор трябва да бъдат прозрачни и разбираеми за кандидатите; призовава Комисията да обмисли въвеждането на нов начин на разпределяне на финансовите средства в рамките на програмата „Младежта в действие“, така че те да станат достъпни за маломащабни и младежки проекти, които в настоящото положение не са в състояние да наберат собствени финансови средства.

203.

Отбелязва относително понижаване на нивото на изпълнение на поетите задължения от бюджета в областта „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ през 2008 г. в сравнение с 2007 г. (87,51 % през 2008 г. в сравнение с 90,29 % през 2007 г.); отбелязва, че 75 000 000 EUR са пренесени в 2009 г., но отбелязва, че съгласно информацията, получена от службите на Комисията, за тази сума са поети задължения преди 31 март 2009 г.; изтъква, че нивото на изпълнение на плащанията се е повишило в сравнение с 2007 г. (80,88 % през 2008 г. в сравнение с 60,41 % през 2007 г.); призовава Генерална дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност“ да се опита да продължи да увеличава в максимална степен нивото на изпълнение на поетите задължения и плащания през 2009 г.

204.

Изразява съжаление, че в рамките на Фонда за външните граници Комисията не можа да направи първите плащания по предварително финансиране към държавите-членки преди последните месеци на 2008 г., тъй като правилата за прилагане бяха приети едва на 5 март 2008 г. и някои държави-членки подадоха първоначалните варианти на описанията на системите за управление и за контрол и програмните документи със значителни закъснения или с недостатъчно добро качество.

205.

Отбелязва, че през следващите години освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на агенциите следва да продължава да се основава на оценката на компетентната комисия за работата на агенцията през годината.

206.

Изразява голяма загриженост относно забавянето на създаването на Шенгенската информационна система от второ поколение и последиците от това забавяне за бюджета на ЕС и бюджетите на държавите-членки; отбелязва, че така нареченото „изпитване за първия ориентир“ относно стабилността, надеждността и изпълнението на проекта за ШИС II, извършено в края на януари 2010 г., не беше успешно.

207.

Припомня задължението на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1104/2008 на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (21) и Решение 2008/839/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (22) да представя на всеки шест месеца и за първи път в срок до края на първото полугодие на 2009 г. доклад за напредъка пред Парламента и Съвета, който се отнася до развитието на ШИС II и миграцията от ШИС 1+ към ШИС II; отбелязва, че първият доклад за напредъка, обхващащ периода от януари 2009 г. до юни 2009 г. (COM(2009) 0555) и публикуван на 22 октомври 2009 г., е неактуален, а вторият доклад за напредъка все още не е публикуван.

208.

Отново заявява искането на Съвета и на Парламента към Комисията, отправено от Съвета в неговите заключения относно бъдещата насока на ШИС II от 4/5 юни 2009 г. и от Парламента в неговата резолюция от 22 октомври 2009 г. относно напредъка по отношение на Шенгенската информационна система II и Визовата информационна система 1 (23) — да гарантира пълна прозрачност относно финансовите аспекти на разработката на ШИС от второ поколение.

209.

Подчертава, че Комисията следва да изпълнява задълженията си за докладване по по-своевременен и прозрачен начин.

210.

Призовава Сметната палата да извърши задълбочен одит и да представи специален доклад за оценка на управлението на проекта за ШИС II от страна на Комисията, като започне от началото на проекта с поканата за представяне на оферти.

211.

Запазва правото да държи в резерв средствата, които ще се разпределят за разработката на ШИС II в годишния бюджет за 2011 г., за да гарантира пълен парламентарен контрол и надзор на процеса.

212.

Напомня на Комисията, че съгласно член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз насърчаването на равенството между мъжете и жените е основен принцип на Европейския съюз и следва да се съблюдава при всички дейности на Европейския съюз, поради което също следва неговото прилагане да може да се проследява при освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския съюз.

213.

Изразява съжаление, че все още не се прилага бюджетиране, съобразено с принципа за равенство между половете; поради това отново отправя своето искане към Комисията да предприеме допълнителни стъпки, за да гарантира, че интегрирането на принципа за равенство между половете се прилага при бюджетното планиране.

214.

Посреща със задоволство изготвеното от Комисията проучване (24) на осъществимостта на бюджетиране, съобразено с принципа за равенство между половете, и призовава всички партньори по бюджетния процес на Европейския съюз да вземат предвид проучването при подготовката, прилагането или извършването на одити на бюджета.

215.

Призовава Комисията да положи допълнителни усилия за разработване на специфични данни за половете, които да могат да бъдат включени в докладите за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, тъй като въз основа на твърде ограничените данни, предоставяни досега, не може да се направи подходящ преглед на ситуацията.

216.

Приканва Сметната палата в своите доклади за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета да посвети отделна част на аспектите, свързани с равенството между половете.

217.

Приветства факта, че механизмите за финансиране за 2007—2013 г. бяха опростени, но изразява съжаление във връзка с това, че въпреки това подобрение през 2008 г. при голям брой възстановявания на суми по проекти в рамките на политиката на сближаване (която обхваща Европейския социален фонд и равенството между половете) отново се наблюдаваха грешки; поради това призовава Комисията да осигури по-висока ефективност на механизмите за финансиране.

218.

Отбелязва въз основа на натрупания опит през 2007 и 2008 г., че е изключително важно да се гарантира, че прозрачността в тази област на политиката продължава да се подобрява по отношение на разходите, особено предвид създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

219.

Призовава Комисията да представи преди края на процедурата за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2008 г. конкретни, подробни и цялостни планове за персонала, организационната структура и структурата за контрол на ЕСВД, които показват по-конкретно увеличението и разпределението на персонала, очакваното отражение върху бюджета и промените в устава и Финансовия регламент, както и да започне незабавно преговори с бюджетния орган въз основа на представените предложения; отхвърля преговорите, които се основават на неясни рамкови споразумения.

220.

Твърдо застъпва становището, че правото на контрол на Парламента, в качеството му на орган по освобождаване от отговорност, следва да не отслабва по никакъв начин със създаването на ЕСВД; очаква от Комисията да има това предвид (25) при представянето на предложение за преглед на настоящия Финансов регламент; подчертава, че това последно преразглеждане следва да бъде част от обичайното тригодишно преразглеждане; отхвърля идеята за ускорена процедура, както се предвижда от Комисията.

221.

Отбелязва с голяма загриженост общата оценка на Палатата, че системите за надзор и контрол на всички съответни генерални дирекции (Служба за сътрудничество EuropeAid, ГД „Външни отношения“, ГД „Разширяване“ и ГД „Хуманитарна помощ“) са все още само частично ефективни, както и заключението на Палатата, че плащанията в тази група политики са засегнати от съществени грешки; изтъква, че както и преди, се откриват грешки основно на равнище делегации и бенефициери.

222.

Приветства направените от Службата за сътрудничество EuropeAid подобрения в системите за надзор и контрол; въпреки това насърчава EuropeAid да внесе необходимите подобрения в своите предварителни проверки, да използва външни одити и да отстрани несъответствията и недостатъците в своя годишен одитен план, в модула за одит CRIS и в цялостния мониторинг на резултатите от извършените одити.

223.

Настоятелно призовава ГД „Външни отношения“ да засили последващите проверки и да отстрани слабостите, установени от Палатата по отношение на финансовото управление и надзора на проектите; приветства факта, че ГД „Външни отношения“ призна необходимостта да се обърне повече внимание на този проблем.

224.

Обръща внимание на значителния брой възможни случаи на измама (102 случая), които понастоящем се разследват от OLAF в тази група политики — вторият по големина брой, непосредствено след вътрешните разследвания; приветства акцента, който OLAF поставя върху външната помощ в работата по разследване и превенция, както и в дейностите по засилено сътрудничество.

225.

Изразява съжаление относно забавянето в постигането на прозрачност по отношение на средствата на ЕС, управлявани от международни организации, и особено от ООН (чрез „съвместно управление“); изразява съжаление относно трудностите, които Палатата е срещнала при получаването на одитните доклади и съпътстващата документация от ООН въпреки многократните призиви на Комисията за спазване на Рамковото финансово и административно споразумение; признава и приветства постигнатия напредък, и в частност сключването на споразумение за мандата на мисиите за проверка през април 2009 г. и подписването на общите насоки за отчитане.

226.

Оценява факта, че организациите на ООН често притежават специализирани експертни умения и опит, които не се срещат на друго място; при все това изразява загрижеността си, че Комисията не представя предварително убедително доказателство относно това дали изборът на организация на ООН е действително по-ефективен и ефикасен от други начини на доставяне на помощ (26); призовава Комисията да проведе по-прозрачен и обективен процес за избор на канали за изпълнение на помощта.

227.

Отбелязва настоящата тенденция на увеличаване на вноските в многостранни донорски фондове, и в частност във фондове на ООН съгласно принципите на добро сътрудничество между донорите; при все това изразява недоволство от продължаващите проблеми, които изпитва Сметната палата при достъпа до финансови документи на агенциите на ООН; приветства предприетите от Комисията стъпки за улесняване на одити от страна на Сметната палата и призовава за допълнителни мерки, за да се защитят напълно финансовите интереси на Европейския съюз и да се увеличи прозрачността на процеса, включително, при необходимост, изменения на Рамковото финансово и административно споразумение (FAFA).

228.

В този контекст подчертава своето дълбоко разочарование и недоволство от факта, че до момента Комисията не е предприела действия за създаването на истински европейски инструмент за управление на кризи, както беше приканена да направи в предходни резолюции за освобождаване от отговорност; отново настоява това да бъде извършено незабавно и приканва новата Комисия да осигури възможност тя самата да управлява многостранни донорски фондове в хода на предстоящото преразглеждане на Финансовия регламент.

229.

Приветства напредъка по отношение на прозрачността, целите и координирането на международните донори в резултат от установяването на механизма PEGASE (27), който надгражда ВММ (28), но има по-широк обхват, тъй като включва както разходите по ВММ, така и разходите, свързани с възобновяването на стопанска дейност — бюджетна подкрепа, финансиране на инфраструктури и на въпроси от социалната област — съгласно Палестинския план за реформи и развитие.

230.

Отбелязва препоръката на Палатата в стратегическите програмни документи за Европейския инструмент за съседство и партньорство да се определят ясни стратегически цели и измерими показатели за изпълнението; счита, че следва да се предприемат подобни стъпки и по отношение на други външни инструменти, които продължават да са твърде общи по обхват.

231.

Препоръчва на Комисията да изготви проучване, в което да се проверят възможностите за осигуряване на по-голяма гъвкавост на бюджетите в областта на външната политика; счита, че на фона на досегашното превишаване на бюджета и на нарастващите нужди в тази област на политиката би следвало да се предвидят възможности за по-голяма гъвкавост от самото начало, но не за сметка на правилното бюджетиране и бюджетния контрол.

232.

Изразява съжаление по повод констатацията от одита на Палатата, че поетите задължения в рамките на бюджетната подкрепа са засегнати от висок процент на количествено неизмерими грешки; настоява Комисията да оценява тези плащания още по-строго; в тази връзка отбелязва със задоволство преразглеждането на финансовите механизми за този вид плащания през февруари 2009 г.

233.

Отбелязва със задоволство подобряването на яснотата и структурата на изготвените от Комисията оценки на спазването на изискванията на споразумението „Инструмент за сътрудничество за развитие“; въпреки това изразява съжаление, че Палатата е открила множество случаи, в които Комисията не е демонстрирала по структуриран и добре документиран начин, че управлението на публичните финанси е достатъчно прозрачно, отговорно и ефективно или поне че е налице надеждна и подходяща програма за реформи.

234.

Изразява съгласие със становището на Палатата, че Комисията следва да продължи да полага усилия, за да подкрепи решенията си относно допустимостта на бюджетната подкрепа и да гарантира, че всички бъдещи финансови споразумения осигуряват пълна и ясна основа за оценката на спазването на условията за плащане.

235.

Призовава Комисията, по отношение на бюджетната подкрепа, да укрепи системите за управление и контрол за гарантиране на редовността на плащанията, да следи по-отблизо организациите, които изпълняват финансирани от ЕС проекти, да извършва по-ефективни одити, със строги последващи мерки, както и да разработи насоки за бюджетна подкрепа, които са ориентирани в по-голяма степен към постигането на резултати.

236.

Настоятелно призовава Комисията да подпомогне страните партньори да развият своя парламентарен контрол и възможностите си за одит, по-конкретно когато помощта се отпуска от бюджетни средства, и приканва Комисията редовно да докладва за постигнатия напредък.

237.

Посочва, че ролята на Парламента по отношение на бюджетната подкрепа е да държи Комисията отговорна за резултатите от направените разходи и че бюджетната подкрепа е инструмент за предоставяне на помощи, който изисква съществена промяна в контролните практики, като се премине от контрол на входящите данни към сравнение на тези резултати с определени показатели.

238.

Отново изразява искането помощта за развитие по принцип и бюджетната подкрепа в частност да бъдат постепенно обвързани с предварителна декларация за разкриване на информация на страната, издадена от правителството на страната бенефициер, подписана от нейния министър на финансите и отнасяща се до определени въпроси, които засягат структурата на управление и отчетност на дадена страна бенефициер.

239.

Приканва новата Комисия да поеме инициативата и да представи предложението на други международни донори, и по-конкретно на Световната банка, с оглед разработването и прилагането на подобен инструмент със съгласието на други донори; очаква Комисията да го информира за евентуалния график за провеждането на подобни преговори.

240.

Настоятелно призовава Комисията да определи стратегически цели и подходящи показатели за изпълнение, които биха позволили една ефективна оценка на въздействието на действията на ЕС.

241.

Призовава Комисията да постави по-силен акцент върху здравето на жените в развиващите се страни като цяло, и в частност върху подобряването на здравето на майките, тъй като това е областта, в която е налице най-голямо изоставане в постигането на резултатите, набелязани в Целите на хилядолетието за развитие.

242.

Приветства напредъка по отношение на разделението на труда между донорите, както и останалите принципи за ефективност на помощта; при все това смята, че Комисията би следвало да активизира усилията си за координиране на дейностите на държавите-членки в това отношение.

243.

Подчертава необходимостта от увеличаване на ефективността на помощта и намаляване на нейната разпокъсаност; счита, че големият брой проекти, управлявани от Комисията и държавите-членки (близо 40 000 проекта), следва да бъде намален, като се отдаде приоритет на по-ефективни програми и по-добра координация с донорите от ЕС, което предполага да се постави ясен акцент върху ограничен брой приоритетни области на участие за всяка страна бенефициер, без същевременно да се изключват малките, но ефективни НПО, които работят в тази област.

244.

Отбелязва, че 63 % от отпуснатите досега средства съгласно Инструмента за продоволствена помощ са били разпределяни посредством международни организации и напомня, че Регламент (ЕО) № 1337/2008 (29) гласи, че по отношение на приложението Комисията се задължава да поддържа „подходящ баланс“ (30) между международните организации и „останалите субекти, допустими за финансиране“.

245.

Отново отправя призив за по-голямо участие на парламентите и консултация с гражданското общество (31) в страните партньори при изготвянето и прегледа на националните стратегически документи в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие.

246.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира по-добра публичност за финансираните от ЕС дейности в отвъдморски страни.

247.

Отбелязва писмените коментари на членовете на Комисията Maroš Šefčovič и Algirdas Šemeta от 8 март 2010 г., включително подробната информация относно финансирането на неправителствени организации от Комисията и изпълнителните агенции.

248.

Приканва Комисията да създаде публичен регистър на органите като НПО, финансирани от службите на Комисията, да хармонизира различните си бази данни относно бенефициери, получващи средства от бюджета на ЕС или Европейския фонд за развитие, да посочи в счетоводната си система „нестопанските цели“ на бенефециерите и да разгледа възможността за разширяване на регистъра на представителите на интереси, като включи информация относно тяхното финансиране, получено от ЕС.

249.

Изразява загриженост по отношение на слабостите в управлението на предприсъединителните фондове от националните власти в България и Румъния и приветства прилаганите от Комисията мерки, които включват спиране на плащанията, строго наблюдение и тясно сътрудничество с двете държави-членки, като всички тези мерки доведоха до значително подобряване на положението; все пак остава загрижен относно основните слабости по отношение на потенциални нередности в управлението на средствата по ФАР от две изпълнителни агенции в България, въпреки че сключването на договори за средства по програмата ФАР беше прекратено; отбелязва ангажимента от страна на настоящите власти да разследват нередностите и да реформират управлението на финансирането от ЕС.

250.

Отбелязва, че работата по извеждане от експлоатация в АЕЦ „Козлодуй“ (блокове 1—4) трябва да приключи до 19 октомври 2035 г.; отбелязва липсата на прозрачност за произхода на средствата от различните генерални дирекции в Комисията; отправя искане към Сметната палата да наблюдава внимателно финансовите средства, които се използват там.

251.

Изразява съжаление във връзка с липсата на значителен напредък по преодоляването на установените слабости (в частност по отношение на фонд „Републиканска пътна инфраструктура“); ето защо подкрепя разумния подход на Комисията и нейния ангажимент да следи отблизо ситуацията, да предприеме последващи действия по констатациите и да предостави консултации и съдействие на българските власти с оглед на отстраняването на установените слабости; настоятелно призовава Комисията да прилага максимална бдителност и строгост при одобряването на докладите за оценка на съответствието, представяни за оперативните програми, които са предложени от българските власти, и преди да започне да извършва междинните плащания за програмния период 2007—2013 г.; отбелязва мерките, предприети от България; приветства положителния резултат от процедурите на Комисията за оценка на съответствието за всички оперативни програми, като същевременно подчертава, че Комисията следва да продължи да прилага ефективен контрол и насоки.

252.

Отбелязва спирането от страна на Комисията на плащанията в Румъния по програма САПАРД през юли 2008 г. вследствие на установените от нейните служби слабости и нередности и приветства представения от Румъния план за действие за отстраняване на тези недостатъци, който позволи на Комисията да оттегли спирането на плащанията през юли 2009 г.

253.

Подкрепя спирането от страна на Комисията на плащанията в България по трите предприсъединителни програми — ФАР/Преходен финансов инструмент, ИСПА и САПАРД през 2008 г., което имаше за цел да защити финансовите интереси на ЕС предвид установените от службите на Комисията слабости и нередности в управлението на тези фондове; приветства положителната реакция на България по всички препоръки, което позволи на Комисията да оттегли спирането на плащанията през 2009 г.

254.

Въпреки това изразява съжаление относно слабостите, и по-специално поради това, че не са установени нередовни проекти за подпомагане и не са предприети адекватни последващи действия във връзка с нередностите, и настоятелно призовава България да приеме подробен план за действие в тясно сътрудничество с Комисията и под строгия надзор на независим одитор.

255.

Подчертава, че този план за действие трябва да постигне конкретни, измерими, постижими, реалистични и срочни цели, като по-специално, когато това е целесъобразно, създаване на прозрачни правила за възлагане на обществени поръчки, които отговарят на международните стандарти и не ограничават конкуренцията от международни участници в процедурите чрез налагането по отношение на тях на огромни вътрешни административни тежести; освен това счита, че тези цели трябва да бъдат насочени към създаването и поддържането на напълно работещи съдебни и административни структури.

256.

Приветства предоставената от Комисията актуализирана информация относно степента на усвояване на средствата на ЕС в България и Румъния; все пак отбелязва, че продължават да съществуват несъответствия и нередности в представените доклади за напредъка; счита, че усилията ѝ да прави оценка на напредъка в съдебната и административната система са затруднени от съществуващите модели на докладите за напредъка; отправя искане към Комисията да продължи да следи отблизо системите на тези държави-членки и изпълнението на договорените планове за действие и предлага Европейската служба за борба с измамите (OLAF) също да продължи да оказва подкрепа на тези държави-членки при изпълнението на задълженията им относно защитата на финансовите интереси на Съюза.

257.

Изисква докладите ясно да посочват напредъка в ключовите области на борбата с измамите и корупцията; припомня своето искане за „система на светофара“ (червено, жълто и зелено), основана на конкретни показатели (количество и качество на законовите и административни мерки, предприети за предотвратяване, възпиране и наказване на измамите и корупцията), за да се даде ясна картина за развитието на съществуващите системи в тези държави; изразява учудване, че при изготвянето на докладите не винаги са провеждани консултации с OLAF; отправя искане към Комисията да включва в предстоящите доклади за напредъка забележките на OLAF.

258.

Отбелязва мерките, предприети от Комисията с цел подобряване на общите резултати от предприсъединителната помощ в Хърватия, в тясно сътрудничество с националните органи, и проследяване отблизо условията за пълната децентрализация на средствата по ИПП; подчертава, че извлечените поуки от проблемите по прилагането на предприсъединителните фондове в България и Румъния следва да помогнат на хърватските органи, със съдействието на Комисията, да избегнат подобни затруднения при прилагането на предприсъединителните фондове в тяхната страна; изразява съжаление поради факта, че Комисията не е предприела действия относно искането на Парламента за въвеждане в докладите за напредъка на „система на светофара“ (червено, жълто и зелено), която да показва развитието в области с особена важност за борбата с измамите, като създаването и поддържането на стабилни и ефективни структури на съдебната система и администрацията.

259.

Изразява разочарование поради факта, че основни слабости (липса на готовност за планиране и различни резултати в отделните сектори), които доведоха до „умерено незадоволителни“ общи резултати по отношение на предприсъединителната помощ в Турция, продължават да преобладават.

260.

Отбелязва мерките за борба с корупцията, предприети от Комисията в страните кандидатки и други страни от Западните Балкани, и насърчава изпълнението на проекти за засилване на независимостта на съдебната система, развитието на професионално правоприлагане и подкрепата за борбата с корупцията, в рамките на регионалната и националната помощ; припомня, че съгласно Програмата от Солун за Западните Балкани ЕС се задължи да работи в тясно сътрудничество със страните от Западните Балкани за по-нататъшно консолидиране на мира и насърчаване на стабилността, демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и на малцинствата; подчертава, че това се отнася и за борбата срещу организираната престъпност и корупцията, както и за разширяването на регионалното сътрудничество.

261.

Припомня, че Сметната палата не е констатирала ясна методология на Комисията, посредством която Комисията измерва напредъка в тези области; по-конкретно отправя искане към генералния секретариат на Комисията да представи на Парламента доклад относно изпълнението на Програмата от Солун, който би могъл да послужи като основа за външна оценка на неговия напредък; призовава Комисията да установи ясна връзка между плащането на предприсъединителни средства и доказани и ясни постижения в областите, залегнали в Програмата от Солун.

262.

Припомня, че докладът за напредъка на Хърватия за 2009 г. показва недостатъци в областта на съдебната система, дължащи се на слабости в прозрачността и прилагането на еднакви, обективни критерии при избора на съдии и прокурори; следователно изразява съмнение, че средствата, изразходвани по глава 23, са изразходвани ефективно и ефикасно.

263.

Отбелязва, че Съветът за регионално сътрудничество (СРС) действа вече повече от година; отправя искане към Комисията да представи информация за укрепването на регионалното сътрудничество в рамките на децентрализираната система за изпълнение и да представи на бюджетния орган стратегическите си съображения в тази област.

264.

Припомня необходимостта страните кандидатки да гарантират ефективното прилагане на нови и реформирани законови разпоредби чрез амбициозна, прозрачна, отговорна, ефективна и ефикасна държавна администрация; отбелязва със загриженост, че независимо от различните събития в двете държави, както в Хърватия, така и в бившата югославска република Македония корупцията е все още широко разпространена и представлява много сериозен проблем; изразява съжаление поради факта, че в случаи на корупция на високо равнище е проведено ограничено разследване и че като цяло само малък брой разследвания са довели до повдигане на наказателни обвинения; подчертава, че това показва сериозни недостатъци в съдебната система.

265.

Отправя искане към Комисията непрекъснато да осъществява мониторинг и да докладва на бюджетния орган относно изоставането и броя на новите наказателни обвинения и присъди и изоставането и броя на новите съдебни дела, заведени по обвинения за нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки в Хърватия и в бившата югославска република Македония.

266.

Стига до заключението, че необходимостта от постоянен, обективен и прозрачен мониторинг на напредъка остава; във връзка с това призовава Комисията в случай на процедури за присъединяване да установи отправната точка в основни области от значение за присъединяването и да използва тази отправна точка като референтна и база за сравнение по време на целия процес на присъединяване; счита, че устойчивостта на напредъка в процеса на присъединяване и утвърждаването на целите, постигнати по време на този процес, са от първостепенна важност за успешното бъдеще на Съюза; следователно изисква редовно проследяване след присъединяването.

267.

Отбелязва със задоволство, че одитът на Палатата не е установил съществени грешки във връзка със законосъобразността и редовността на административните разходи.

268.

Приканва Комисията да разгледа възможността за личаве на своята помощ за сектора на здравеопазването в рамките на междинния преглед на Десетия ЕФР, за да подкрепи своя ангажимент за постигане на свързаните със здравеопазването ЦХР и да гарантира, че нейната помощ за сектора на здравеопазването се разпределя съгласно политическите приоритети за подкрепа за здравните системи.

269.

Припомня на Комисията ангажимента, поет в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие, за отделяне до 2009 г. на 20 % от всички средства на ЕС за политиката на развитие за здравеопазване и основно образование и изисква да бъде информиран редовно за това какъв процент от общата помощ за развитие (с разбивка по страни), отделяна за Африка на юг от Сахара, е предназначена за основно и средно образование и основно здравеопазване.

270.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че разполага с достатъчно опит в областта на здравеопазването, за да допринася ефективно за провеждането на диалога в сектора на здравеопазването, като гарантира наличието на здравни специалисти за всички делегации, за които здравеопазването е ключов сектор, като работи в по-тясно сътрудничество със здравните консултанти от ГД „Хуманитарна помощ“ (ECHO) в страни, претърпели конфликти, като поддържа тясно сътрудничество с офисите на Световната здравна организация в отделните държави, за да почерпи от техния опит, и като сключи официални споразумения с държавите-членки на ЕС за ползване на техния опит; отправя искане към Комисията да предостави на Парламента информация за броя експерти в областта на здравеопазването и образованието, които са налице в региона, в делегациите и службите на Комисията, както и справка, в която се посочва дали е успяла да увеличи този брой.

271.

Приканва Комисията да продължи да увеличава използването на секторна бюджетна подкрепа в областта на здравеопазването, да насочи своята обща бюджетна подкрепа към подобряване на здравните услуги и да продължи да използва проекти за подкрепа за разработването на политики и изграждането на капацитет.

272.

Настоятелно призовава Комисията да създаде механизми и инструменти за наблюдение, за да гарантира отделянето на достатъчна част от общата бюджетна подкрепа за задоволяване на основните нужди, по-специално в областта на здравеопазването, да използва цели, които пряко измерват постигнатите резултати от прилагането на политиките, да предостави подкрепа за изграждането на капацитет и да информира Парламента за предприетите мерки в тази насока.

273.

Приканва Комисията да изготви по-ясни насоки за използването на отделните инструменти и техните комбинации, както и да работи в по-тясно сътрудничество и по-ефективно с Глобалния фонд в страните бенефициери.

274.

Призовава Комисията, в сътрудничество със Сметната палата, да определи начина за отстраняване на констатираните в доклада на Сметната палата слабости и да докладва на Парламента за резултатите от тези разисквания.

275.

Настоятелно призовава Комисията да следи отблизо изпълнението на проектите по бившия инструмент ИСПА, да проучи начините за избягване или намаляване на забавянията в изпълнението на проектите в бъдеще при прилагането на подобни инструменти (например ИПП) и да предприеме всички необходими мерки, за да предотврати забавянията при подготовката на бъдещите насоки.

276.

Призвава за по-строго и реалистично планиране от страна на кандидатите по проекти и за намирането на начини за ускоряване на процедурите при прилагането на подобни инструменти в бъдеще както на равнището на Комисията, така и в рамките на националните администрации на страните бенефициери.

277.

Приканва Комисията да продължи да провежда одити на системите, за да гарантира създаването на надеждни системи за управление на структурните фондове и на Кохезионния фонд и да предотврати потенциални ситуации с висока степен на риск в бъдеще.

278.

Обръща внимание на Комисията върху необходимостта от подобряване на ефективността при координацията на дейностите по подпомагане, предприети от Съюза, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други международни и местни партньори, както и редовния обмен на информация, особено на местно равнище, с оглед на по-голяма съгласуваност и допълняемост на техните дейности.

279.

Отбелязва, че въпреки последвалото подобряване на нивото на мониторинг, то не е било задоволително през първите години от прилагането на програмата МЕДА, особено в случаи, когато Комисията е разчитала изцяло на извършвания от ЕИБ мониторинг преди 2005 г.

280.

Подчертава значението на споразумение за управление относно споменатите банкови дейности, възложени на ЕИБ от Комисията, за да се гарантира подходящ мониторинг, да се покрият аспектите, свързани с околната среда, да се защитят финансовите интереси на Съюза и да се гарантира, че посредниците и изпълнителите на проекти спазват своите финансови задължения и задължения за отчитане.

281.

Подчертава значението на специална програма за оценка и мониторинг за банковите дейности, които трябва да бъдат прилагани в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство.

282.

Счита, че Програмата за обществено здраве (ПОЗ) за периода 2003—2007 г. е била амбициозно замислена при създаването си, но целите нито са били достатъчно ясни, нито са били приспособени към ограничените бюджетни средства; посочва, че това е довело до положение, при което програмата има прекалено много области на действие, които в някои случаи дори не са били обхванати от проекти; отбелязва, че това разсейване е намалило качеството на програмата, като същевременно е направило обхвата на проектите толкова широк, че Комисията не е изцяло в течение на всички съществуващи проекти; следователно приканва Комисията да докладва пред Парламента относно резултата от своите дейности по проследяване и обобщаване във връзка с настоящата ПОЗ и подчертава, че въпросът с риска от разсейване следва да се разреши в средносрочните и последващи оценки на програмата.

283.

Отбелязва, че Палатата поставя под въпрос ползата от отделни части от ПОЗ, и изразява съжаление, че в някои случаи програмата е финансирала проекти (особено по компонента „решаващи за здравето фактори“ на ПОЗ), чиято добавена стойност за Европа е ограничена.

284.

Следователно счита, че всяка последваща ПОЗ трябва да се насочи към изграждането на мрежи и обмена на най-добри практики и че отвореният метод на координиране следва да се използва повече с цел насърчаване на обмена на „добри практики“.

285.

Приканва Комисията да изложи изрично логиката на интервенция за всяка програма, която евентуално ще последва настоящата ПОЗ; подчертава, че това следва да бъде сторено в предварителната оценка на въздействието от нея, която трябва да придружава предложението на Комисията за подобна програма.

286.

Отправя искане до Сметната палата да представи своевременно официално становище относно предварителната оценка на въздействието, предоставена от Комисията, с цел разглеждане от Парламента и Съвета на предложението на Комисията за решение по програмата; счита, че когато изготвя становището си, Палатата следва да вземе предвид изложените по-горе възгледи на Парламента.

287.

Отбелязва, че не се използва пълният капацитет на някои пречиствателни станции и настоятелно призовава финансираните от ЕС пречиствателни станции да поддържат икономически ефективна система на функциониране; поради тези причини насърчава Комисията и държавите-членки да намерят начини за гарантиране, че финансираните от ЕС пречиствателни станции са свързани по подходящ начин с канализационната система; подчертава отговорността на държавите-членки за функционирането на пречиствателните станции и насърчава държавите-членки да полагат усилия за гарантиране на необходимото качество на отточните води и пълното използване на капацитета.

288.

Отчита усилията на Комисията за преразглеждане на съответната директива (Директива 86/278/ЕИО на Съвета (32) — Директивата за утайките от отпадъчни води); насърчава ускоряването на текущата процедура по преразглеждане с оглед включване на последните промени в областта и адаптиране на различните практики на държавите-членки в тази област и настоятелно призовава държавите-членки да гарантират качество на утайките от отпадъчни води, което отговаря на максималните прагове, определени в ЕС.

289.

Подчертава необходимостта от по-задълбочена проверка на проектите при подаването на заявленията, за да може резултатите да отговарят на очакваните последици; поради това приканва Комисията да продължи разработването на вътрешни насоки и контролни листове, които да се използват по време на процеса на оценка, с оглед подобряване на степента на съответствие на заявленията за отпускане на безвъзмездни средства, както и да гарантира предприемането на необходимите мерки по контрол в случаи, когато не са налице изискваните действия или информация.

290.

Изразява съжаление и не може да приеме съществуващите различия между поетите задължения в рамките на политиката на ЕС по отношение на включването на недържавни участници (НДУ) в предприятие за развитие и съществуващите практики по изпълнението и във връзка с това очаква компетентният член на Комисията да представи доказателства за пълната политическа подкрепа и водещата роля за ефективно изпълнение на поетите задължения в рамките на политиката по отношение на НДУ както от страна на службите на Комисията, така и от страна на нейните делегации; също така изразява съжаление, че критерият за успех в областта на развитието се ограничава до „икономическо развитие“, тъй като този подход не отчита факта, че пропастта между богатите и бедните драматично се е разширила; изисква от Комисията да гарантира, че до края на 2010 г. всяка делегация ще разполага с поне един отговорен експерт на пълно работно време, отговарящ за политиките за НДУ, контактите и договорите с тях.

291.

Отбелязва, че онези развиващи се страни, които са поели процеса на своето развитие в собствените си ръце, са постигнали добри равнища на намаляване на бедността; подчертава ключовата роля на държавата за развитието и приканва Комисията и нейните делегации да подобрят допълнително отношенията с правителствата на страните партньорки с цел предоставяне на възможност за по-ефективно ангажиране и консултации с НДУ по места.

292.

Изразява изключително голямо съжаление поради липсата на пълни и надеждни данни и очаква Комисията да вземе незабавно мерки за преодоляването ѝ, тъй като наличието на надеждни данни е предпоставка за започване на измерване на резултатите; във връзка с това призовава Комисията да представи на Парламента пълен финансов преглед на средствата на ЕС, насочвани чрез НДУ от различните бюджетни редове и разделени по съответни държави, преди началото на бюджетната процедура за 2011 г.

293.

Счита, че качеството на помощта е по-важно от нейното количество и приканва Комисията да играе значима роля за справяне с очевидния хаос в областта на помощта за развитие, като насърчава засилена и ефективна координация между донорите и подобряване на настоящите структури за отпускане на помощи; изисква от Комисията да обмисли дали не е настъпил подходящият момент да направи преглед, като отчете всички забележки на Сметната палата, на цялата система на финансиране и съфинансиране на НДУ с цел гарантиране, че НДУ могат да разчитат на прозрачни и ефективни правила за участие в програми и проекти.

294.

Приканва Комисията да отдаде дължимото внимание на факта, че донорите са политически организации и че в някои случаи би могъл да съществува конфликт на интереси между донорите и държавите бенефициери; подчертава, че силните демократични национални институции и добре разработената политика за разпределение на богатството са предпоставка за постигане на устойчивост; счита, че с цел постигане на по-последователна политика при програмирането и последващите програми и проекти, както и на надеждна оценка е необходимо до голяма степен преминаване от съфинансиране на проекти за НДУ към 100 % финансиране на проекти от ЕС.

295.

Счита, че съществува известно припокриване между извършената оценка на дейността на Комисията по предоставяне на помощи на ЕС чрез организации на гражданското общество (33) и специалния доклад на Сметната палата и приканва Палатата и отделите за оценка на Комисията да обменят информация относно планираните дейности и да докладват за съответните резултати на Парламента.

296.

Приканва Комисията да представи предложения за изменение на Финансовия регламент, позволяващо на ЕС да действа като силен участник сред другите международни донори.

297.

Счита, че Комисията следва да подобри своя надзор върху различните дейности по управление на касовите средства и че, както се препоръчва от Сметната палата, следва да се провеждат по-редовни срещи между двете съответни генерални дирекции (ГД „Бюджет“ и ГД „Икономически и финансови въпроси“) за обмен на информация относно рисковете и споделяне на опит и най-добри практики по отношение на управлението на касовите средства и активите в Комисията като цяло.

298.

Счита, че Комисията следва да продължи да предприема всички необходими действия, за да гарантира строг и ефективен контрол върху значимите финансови рискове през цялата година; приветства факта, че с цел допълнително подобряване на ситуацията Комисията вече е предложила и съгласувала със Сметната палата, че от приключването на 2008 г. на заинтересованите финансови организации ще се изпраща официално циркулярно писмо с цел получаване на точна и пълна информация в стандартна форма относно доверителните сметки.

299.

Приканва Комисията да състави план за проверки в ГД „Бюджет“ за всеки 12-месечен период на базата на анализ на риска, да провежда проверки през годината и след приключването ѝ, както и да докладва пред Парламента за проблемите не по-късно от три месеца след края на съответната година.

300.

Приканва Комисията да продължи с прегледа на рисковете, свързани с нейните касови дейности (ГД „Бюджет“), който е част от нейните годишни отчети и който обобщава ясно и изчерпателно рисковете, на които тя е изложена, начините за тяхното управление и мерките, въведени за тяхното контролиране, намаляване или неутрализиране.

301.

Счита, че в интерес на прозрачността Комисията следва да документира по-ясно процедурите си за прехвърляне на средства между сметките за собствени ресурси на държавите-членки и по-добре да документира конкретната процедура за избор при всеки отделен случай.

302.

Призовава Комисията да подобри поддръжката на своята база данни, да оптимизира кръстосаните проверки и да предприеме последващи действия във връзка със забележката на Палатата относно подобряването на координацията, което е необходимо за отчитане на цялостното излагане на Комисията на риск във всяка отделна търговска банка, когато съответната генерална дирекция налага ограничения по депозирането на средства в сметки в търговски банки.

303.

Приветства и подкрепя желанието на Комисията да предложи настоящата система за управление на временно събраните глоби, която беше преразгледана през 2008 г., и очаква предложението за решение на Комисията по този въпрос, внесено в началото на 2009 г. от страна на ГД „Бюджет“, да доведе до увеличаване на нейната сигурност.

304.

Приветства одита на тази програма от страна на Палатата, както и предложението на Комисията за реформа (COM(2008) 0563); позовава се на своята позиция, приета на 26 март 2009 г. (34), в която подкрепя предложението за реформа; подчертава, че програмата на ЕС за хранителни помощи допълва вече съществуващи дейности в държавите-членки.

305.

Припомня, че социалната подкрепа, предоставяна от органите на държавите-членки, рядко е насочена към достъпа до храна и че хранителните инициативи, предназначени за социално изключените лица и маргиналните групи от населението, обикновено са ръководени от благотворителни организации и са осъществявани с помощта на доброволци.

306.

Счита, че са необходими по-добри критерии за насочване на помощта към най-нуждаещите се държави и бенефициери.

307.

Счита, че държавите-членки, участващи в програмата, следва да разработят ефективни мерки за борба с разхищението на храна.

308.

Припомня на Комисията, че принципът на субсидиарност по никакъв начин не намалява задълженията ѝ по член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз, според който Комисията изпълнява бюджета „на своя собствена отговорност“ и „съгласно принципа на стабилното финансово управление“.

309.

Очаква Комисията да изпълни препоръките на Палатата, за да могат бюджетните органи да получат изчерпателна и обективна информация относно резултатите от програмата.

310.

Изразява съжаление от това, че според констатациите на Палатата управлението на фазата на разработване и валидиране на програмата „Галилео“ е било незадоволително; отбелязва, че технологичното развитие изостава с пет години в сравнение с първоначално предвиденото и че разчетите за разходите за фазата на разработване и валидиране почти са се удвоили от 1 100 000 000 EUR на 2 100 000 000 EUR.

311.

Призовава Комисията да информира за изпълнението на препоръките на Палатата в предстоящото съобщение относно бъдещето на „Галилео“ с цел изясняване на политическите цели на програмата „Галилео“ и превръщането им в стратегически и оперативни цели, за да се изработи надеждна пътна карта за „Галилео“ до окончателното разполагане на системата.

312.

Изразява безпокойство от констатацията на Палатата, че съвместното предприятие „Галилео“ не е постигнало повечето от своите цели и че неговите дейности са били сериозно затруднени от въпроси, свързани с управлението; призовава Комисията да гарантира, в съответствие с препоръката на Палатата, че в случай на бъдещи съвместни предприятия структурата на управление няма да пречи на дейностите на съвместното предприятие.

313.

Счита, че европейските данъкоплатци следва да бъдат информирани за всякакво участие на трети държави в програмите „Галилео“ и ЕГССНП; поради това изисква от Комисията да предоставя на Парламента подробна информация за всякакъв вид сътрудничество между ЕС и трети държави във връзка с програмите „Галилео“ и ЕГССНП.

314.

Призовава Комисията и Надзорния орган на ГНСС в своите отчети, а Палатата — в своите доклади, да предоставят на органа, който взема решение за освобождаване от отговорност, ясна и пълна информация по отношение на материалните и нематериалните активи, създавани в рамките на програмите „Галилео“ и ЕГССНП, които са собственост на Европейския съюз.

315.

Призовава Комисията да подготви актуализирани данни и анализ на разходите и ползите по проекта „Галилео“ и да информира съответно Парламента за това.

316.

Отбелязва наличието на голямо разминаване в очакванията, а именно факта, че по-малко от 55 % от всички проекти, разгледани впоследствие, са запазили своята начална „отлична“ оценка; призовава Комисията да преразгледа своите процедури за оценяване.

317.

Припомня, че по-голямата част от подадените проекти не преминават прага за „отличие“ (едва 15—20 %), а разходите за кандидатстване (които в отделни случаи достигат 300 000 евро) се поемат от кандидатите; във връзка с това настоятелно призовава Комисията за последователно и ефективно извършване на разумна преценка (например при процедури на няколко етапа), така че средствата, отделени за изследвания, да се използват възможно най-ефективно, а не за „администриране на изследванията“.

318.

Изразява съжаление за това, че в зависимост от евентуалния им успех в процедурата на кандидатстване едва между 53 и 86 % от всички заинтересовани страни напълно разбират същността на инструментите, прилагани по Шестата рамкова програма; изразява съжаление във връзка с факта, че в някои случаи изборът на съответния инструмент очевидно е обоснован от фискални вместо от обективни съображения; отбелязва, че наличието на голям брой партньори в мрежите за високи научни постижения, а също и силното съсредоточаване от страна на Комисията върху въпроса за правната интеграция представлява специфично предизвикателство и че експертната група за бъдещето на мрежите за високи научни постижения е препоръчала сформирането на по-широки партньорства само по изключение, в надлежно обосновани случаи (35).

319.

Изразява съжаление, че независимо от настояванията на Парламента за по-висока степен на ориентираност на изпълнението на програмите за изследвания към услугите и клиентите е постигнат ограничен напредък в сформирането на центрове за обслужване на едно гише, обхващащи всички генерални дирекции, работещи в областта на изследванията, стандартизирането на процедурите за кандидатстване, необходимите документи и постоянната комуникация; подчертава факта, че обществеността възприема Комисията като един субект.

320.

Във връзка с това настоява Комисията най-накрая да предприеме подходящите мерки за въвеждане на един проактивен подход по отношение на обслужването на клиенти, вътрешния контрол на качеството, включително второто ниво на стандартизиране, и последователното управление; призовава Комисията да публикува в интернет всички правни текстове, на които се основават договорите за предоставяне на безвъзмездни средства, включително препратки към белгийското законодателство, където това е необходимо.

321.

Припомня, че Парламентът постоянно настоява за намаляване на административната тежест, по-специално при процедурите за предоставяне на безвъзмездни средства (36); изразява съжаление във връзка с факта, че периодът за сключване на договор е средно 13 месеца, което представлява удължаване с 4 месеца в сравнение с Петата рамкова програма; по отношение на Седмата рамкова програма настоява Комисията да използва съществуващите административни инструменти (например персонални идентификационни номера (ПИН-ове) и назначен представител на юридическо лице (LEAR).

322.

Изразява своето неудовлетворение, че Шестата рамкова програма не е постигнала целта за по-голямо участие на частните дружества, по-специално МСП; споделя становището на Палатата, че някои разпоредби обезкуражават тяхното участие; като цяло счита, че правните разпоредби и правила (в т.ч. моделите на договори и насоките) са прекалено сложни и сами по себе си представляват пречка за ефективното и ефикасно изпълнение на политиките в областта на изследванията.

323.

Отбелязва, че акцентът на оценките е поставен върху проверката на „вложените средства“, а не върху оценката на „крайните продукти“; споделя мнението на Палатата, че правилното определяне на конкретни, измерими, постижими, реалистични и срочни цели (SMART) в началото на проектите е ключов елемент за отчитането на техния напредък и краен успех; подчертава, че предназначението на изискванията за докладване трябва да бъде те да са целенасочен инструмент за мониторинг и оценка на напредъка в интеграцията и напредъка по същество (37), а не да се използват като средство за санкциониране или намеса в другите управленски дейности на координатора, за които той сам взема решение, стига тези дейности да са съобразени с правните разпоредби.

324.

Изразява съжаление, че в повечето случаи устойчивата интеграция, надхвърляща рамките на началния период на финансиране, не е могла да бъде постигната, както и че по преценка на Палатата началният период на финансиране от пет години се е оказал нереалистичен; подкрепя предложението за прилагане на силно конкурентни и селективни критерии за удълженото финансиране на мрежите за високи научни постижения, които претендират, че са в състояние да постигнат устойчивост (38).

325.

Отбелязва с интерес предложението на експертната група да се проучи възможността за координирани покани за представяне на предложения между ERA-NET и Седмата рамкова програма, комбиниращи национално и общностно финансиране (39), както и всички мерки за повишаване на прозрачността и достъпността на базата данни на CORDIS, за да се гарантира обмен на резултатите от изследванията в ERA (обмен на примери на най-добри практики).

326.

Изразява силна загриженост от факта, че прилагането на одитната стратегия на Комисията за Шестата рамкова програма вече е довело до две съдебни дела, заведени от бивши участници в програмата; подчертава, че надеждността е основата за всяко дългосрочно сътрудничество и отново призовава Комисията, с цел да се гарантира правна сигурност, да не прибягва до преизчисляване на финансовите отчети за проектите по Шестата рамкова програма, които вече са били одобрени и приключени от Комисията, като прилага новите тълкувания на критериите за допустимост на разходите, определени в общите условия (приложение II) към типовия договор по Шестата рамкова програма (40); настоятелно призовава Комисията да засили усилията си за намиране на решение, и по-конкретно като опрости процедурите за възстановяване на средства чрез използването на подходящи процедури с фиксирани ставки и като отчита добросъвестността и легитимните очаквания на бенефициерите и дава израз на волята си за диалог, основан на решение.

327.

Отправя искане към Комисията да намери решения, които да гарантират надеждност и непрекъснатост в средносрочен план на изпълнението и планирането на рамковите програми, най-вече що се отнася за Осмата рамкова програма, и по-специално да прилага по еднакъв начин фиксирани срокове и конкретен правилник за работа.

328.

Насърчава Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да вземе предвид препоръките на Палатата в своята програма за развитие (ПРЕ).

329.

Счита, че EPSO и всички институции на ЕС следва да подобрят комуникацията си с гражданите относно понятието за безпристрастна европейска публична администрация и следва да подобрят имиджа на ЕС като работодател.

330.

Посочва в тази връзка, че EPSO следва също така да търси подобряване на комуникацията си с публичните администрации в държавите-членки, за да обменя най-добри практики за предоставянето на информация/разгласяването пред обществеността и целенасоченото рекламиране на възможностите за работа, така че те да достигат до знанието на специалистите; счита, че следва да се предприеме подобна комуникация със съответните международни организации.

331.

Изразява убеждението, че подобряването на сътрудничеството с университетите би могло да носи ползи в дългосрочна перспектива, от една страна, като предоставя на институциите на ЕС желани служители, а от друга страна, като подпомага завършващите чрез увеличаване на възможностите им за професионална реализация.

332.

Насърчава EPSO да продължи усилията си за определяне и предотвратяване на географските дисбаланси между кандидатите и впоследствие — между успелите кандидати.

333.

Изразява съжаление, че нито докладът на Палатата, нито EPSO анализират в достатъчна степен процеса на набиране на средни и висши управленски кадри, и по-специално географските дисбаланси в тази сфера; предлага на Палатата да анализира този въпрос в следващия си специален доклад (или доклад за последващи действия).

334.

Счита, че EPSO следва да подобри управлението на списъците с чакащи успели кандидати, като им предоставя информация за свободни към момента работни места, за да улесни окончателното им назначаване; същевременно счита, че следва да бъдат положени усилия за намаляване на времето, което успелите кандидати прекарват в очакване на назначение.

335.

Не е убеден, че командироването на служители от институциите на ЕС в EPSO, които да работят като членове на конкурсни комисии на пълно работно време, е реалистичен и икономически изгоден вариант.

336.

Призовава EPSO да избягва всякакви двусмислици в обявленията за конкурси и насърчава EPSO да преразгледа процедурите си за проверка на съответствието с критериите за допустимост.

337.

Също така призовава EPSO да подобри процедурите си за обжалване, например чрез определяне на различни комисии за разглеждане на жалбите на първа и втора инстанция.

338.

Отбелязва, че има няколко висящи дела срещу EPSO в Съда на публичната служба във връзка със слабости в процедурата за подбор (по-специално по въпроса за езиците); счита, че след приключването на тези дела следва да се извлекат съответните заключения, които EPSO да включи в ПРЕ.

339.

Изразява съжаление, че действащата система не позволява да се измери ефективността на мерките и че независимо от доказано положителното въздействие на политиката, е много трудно то да бъде измерено поради липсата на конкретни цели, ясна стратегия и подходящи показатели.

340.

Настоятелно призовава Комисията да определи целите на политиката, като отчита необходимостта от съответствие между изразените амбиции и отпуснатия бюджет, а също и да изрази тези цели по конкретен, измерим, постижим, реалистичен и срочен (SMART) начин, както и да определи и наблюдава прилагането на подходящи показатели за изпълнението.

341.

Приканва Комисията да продължи подобренията в процедурата за подбор, по-специално като запази изискването в предложенията да се включва информация за очакваното въздействие на въпросните мерки и за начина, по който ще се измерва това въздействие.

342.

Призовава държавите-членки да дадат своя принос за подобряването на процедурата за подбор, като направят проверка на целесъобразността на предложенията и прилагат по-строги стандарти за подбор; насърчава също така държавите-членки да предоставят информация на Комисията относно своите национални помощи и мерки за насърчаване.

343.

Призовава държавите-членки да подобрят процедурите за възлагане на обществени поръчки, които използват при подбора на организациите изпълнители, и по-специално да избягват прекалено кратките срокове, да прилагат систематично официалните процедури и да гарантират, че предлагащите организации изпълняват условията за подбор.

344.

Отбелязва, че наблюдението и управлението на LIFE „Природа“ е сложен процес и включва различни заинтересовани страни от държавите-членки; размерът на отпуснатите финансови средства обаче изисква да се получат гаранции, че вложените инвестиции са икономически изгодни и устойчиви.

345.

Приканва Комисията да преразгледа своя модел за подбор, за да се даде приоритет на проектните предложения по LIFE „Природа“, които могат да осигурят гаранции за устойчивост на резултатите; предлага също на Комисията да обмисли идеята за разделяне на управлението на направленията „Природа“ и „Околна среда“.

346.

Настоява Комисията да си сътрудничи тясно с Европейската агенция за околна среда и Европейския тематичен център по биологично разнообразие при определянето на подходящите критерии и показатели за подбора на предложенията по отношение на устойчивостта, както и да предприеме необходимите инициативи за подобряване на мониторинга на проектите по отношение на постигнатите резултати, а също и да разработи подходящи показатели и критерии за мониторинг на резултатите от проектите.

347.

Приканва Комисията да преразгледа своята комуникационна стратегия, като отдели специално внимание на разпространението на подходяща информация и извлечени поуки, както и да гарантира, че от бенефициерите се изисква да предоставят повече технически подробности относно използваните методи, натрупания опит и идентифицираните най-добри практики.

348.

Призовава държавите-членки, самите те отговорни за устойчивото опазване на природата, да си сътрудничат тясно с Комисията и другите държави-членки с цел обмен на най-добри практики за управлението на проектите по LIFE „Природа“.

349.

Призовава Комисията да въведе схема за проследяване на финансирането след приключването на програмата LIFE, за да се прецени ефективността на финансираните проекти и да се гарантира устойчивото въздействие на финансирането на ЕС след приключването на проектите.

350.

Призовава Комисията да изготви подходящи мерки за решаване на съществуващите правни проблеми и ограничения за изпълнението във връзка с дългосрочното проследяване на проектите.

351.

Отбелязва със задоволство, че за разлика от предишни програми за присъединяване, Комисията се е опитала да започне важни структурни реформи в областта на правосъдието и вътрешните работи на ранен етап от процеса на разширяване и разглежда това степенуване на приоритетите като много положителен факт; във връзка с това подчертава, че Комисията трябва да продължи да насочва помощта си за Западните Балкани в областта на правосъдието и вътрешните работи, за да продължат да се полагат усилия в тази насока.

352.

Припомня, че Комисията гарантира управлението на проектите в областта на правосъдието и вътрешните работи в условията на трудна политическа и институционална среда; взема предвид заключенията на Палатата, които показват, че инвестиционните проекти са по-успешни от проектите за институционално изграждане; същевременно очаква от Комисията значително подобряване на връзката между проектите, насочени към укрепване на институционалния капацитет, и инвестиционните проекти в съответния регион.

353.

Изразява съгласие със становището на Палатата, че участието в местни дейности и проекти представлява решаващ фактор за успешното укрепване на принципа на правовата държава и също така смята, че липсата на ангажираност и активно участие на местно равнище води до по-малка устойчивост на проектите; призовава Комисията да гарантира, че предоставената помощ се съпровожда от силна воля от страна на бенефициерите за активно насърчаване на институционалните реформи и да увеличи участието на бенефициерите в проектите.

354.

Счита, както и Палатата, че като цяло помощта на ЕС в Западните Балкани е ефективна, но съществува реален риск за устойчивостта на проектите; отбелязва със задоволство, че устойчивостта и ангажираността по проектите следва да се подобрят в рамките на програмата на Инструмента за предприсъединителна помощ благодарение на условията по проектите и съфинансирането, осигурено от бенефициерите; счита, че плановете за поддръжка ще увеличат още повече устойчивостта на проектите и изисква Комисията да обмисли включването им като предварително условие за получаването на финансова помощ от ЕС.

355.

Очаква от Комисията да следи внимателно за това интервенциите, свързани с инфраструктурата в областта на интегрираното управление на границите, да се планират и прилагат, така че да се насърчава регионалното сътрудничество.

356.

Призовава Комисията да направи всичко възможно, за да гарантира по-добро сътрудничество между отделните донори по места и по-ефективна координация на техните действия.

357.

Счита, че видимостта на приноса на ЕС в качеството му на най-големия донор в региона трябва значително да се подобри, за да отговаря на неговия принос; във връзка с това очаква предложение от страна на Комисията.

358.

Подчертава, че съгласно принципите на делегиране Комисията носи отговорност за политиката и надзора на дейностите.

359.

Изразява съжаление обаче, че според одита контролът на дейностите на агенциите от страна на Комисията не е напълно ефективен и подчертава необходимостта от разработване на нови показатели, които да позволят подобряване на измерването на резултатите на агенциите от страна на контролиращите генерални дирекции.

360.

Счита, че създаването на изпълнителни агенции следва да бъде мотивирано не само от ограниченията във връзка с персонала, а най-вече от целта да се подобрят услугите в програмите, където ясното разделение между политиката и задачите по изпълнението би позволило на Комисията да съсредоточи усилията си върху стратегически въпроси.

361.

Подкрепя намерението на Комисията да не създава нови изпълнителни агенции, а вместо това да използва възможността за удължаване на мандата на съществуващите агенции, освен ако до 2013 г. не ѝ бъдат предоставени нови правомощия.

362.

Отбелязва, че съгласно доклада на Палатата практиката при набиране на персонал в изпълнителните агенции е за временните места да се назначават хора на по-ниски длъжности, а за договорно наетите служители да се изискват повече години опит в сравнение с договорно наети служители със сходни задачи в Комисията; отбелязва, че това би могло да намали привлекателността на работните места въпреки предложението за подновяеми договори, за разлика от максималния период от три години за договорно наети служители на Комисията, и отбелязва, че това би могло да доведе до компромиси в качеството на работа на съответните изпълнителни агенции.

363.

Отправя искане към Комисията да представи информация относно различните договорни срокове, приложими за различните договорни задачи и продължителността на трудовите договори в изпълнителните агенции.

364.

Счита, че едно от големите потенциални предимства на изпълнителните агенции е наемането на специалисти и затова отправя искане към Комисията да предприеме мерки за подобряване и опростяване на наемането на персонал на изпълнителните агенции; освен това отправя искане към Комисията да отчита конкретните потребности на изпълнителните агенции по отношение на наемането на персонал.

365.

Отправя искане към Комисията да представи подробна информация относно броя на договорно наетите служители в изпълнителните агенции и задачите, които са им възложени, както и нивата на възнаграждение, които им съответстват, и преглед за годините опит, които се изискват за всяка длъжност; освен това отправя искане към Комисията да представи информация относно различните случаи, когато не е могло да бъде намерен бързо подходящ персонал, и относно това колко се е забавило наемането на персонал, както и анализ на причините за забавянето.

366.

Приканва Комисията да изпълни препоръките на Палатата и:

367.

Очаква от Комисията, с оглед на големите колебания и различия на световния пазар, да предприеме ефективни предпазни и компенсаторни мерки за укрепване на малките и средните предприятия и за насърчаване на сигурността на доставките на храна чрез широк кръг от предприятия в рамките на Европейския съюз.

368.

Отбелязва, че Палатата е особено загрижена за последиците в планинските райони и най-необлагодетелстваните райони; подчертава, че Парламентът споделя тази загриженост, тъй като ефективните стопанства са неразделна част от развитието в много селски райони; счита, че стопанствата в много държави-членки имат значително въздействие върху развитието, стабилността и запазването на природата в селските райони.

369.

Изразява своето несъгласие с това, че пазарът на мляко на ЕС следва да се насочва предимно към вътрешния пазар; споделя обаче мнението на Сметната палата, че в световния износ европейският сектор на млякото следва да се насочи към производството на млечни продукти с висока добавена стойност; също така изтъква, че Комисията следва да даде голям приоритет на свободната конкуренция на световния пазар без дъмпинг, за да противодейства на поставянето в неблагоприятно положение и финансовото унищожение на предприятията от внезапни колебания в световната търговия; призовава за финансиране на подходящи маркетингови мерки и проучвания на пазара в държави извън Европа и изтъква, че селскостопанските структури или тяхното създаване в развиващи се страни не трябва да се унищожават от износа на селскостопански стоки и придружаващите пазарни мерки.

370.

Изразява съгласие с Палатата относно необходимостта от постоянно наблюдение на развитието на пазара на мляко и призовава за действия по препоръките на Палатата, за да се идентифицират незабавно неподходящите развития и да им се противодейства с подходящи мерки на ранен етап.

371.

Изтъква освен това, че е необходимо да се проведе задълбочено и изчерпателно разискване относно целите на ОСП.

372.

Приветства добрата оценка на Палатата относно администрирането на предприсъединителната помощ за Турция от Европейската комисия.

373.

Отбелязва, че Палатата критикува липсата на ясен метод за подбор, който би гарантирал, че избраните проекти отговарят на приоритетите на партньорството за присъединяване и приветства заключението на Палатата, че въпреки някои действително съществуващи слабости в управлението на предприсъединителната помощ за Турция в периода 2002—2006 г., оттогава Комисията е взела мерки да подобри процедурите по ИПП, въпреки че ефикасността на промените ще може да се оцени в бъдеще.

374.

Шокиран е от заключенията в Специален доклад № 16/2009, в които Сметната палата критикува факта, че Комисията не е гарантирала наличието на ефективна система за оценка на отделните проекти за периода 2002—2008 г. и че следователно не е лесно да се прецени как са били управлявани средствата, в т.ч. дали е имало икономическа полза от тях.

375.

Счита за тревожно, че стратегическото планиране за периода 2002—2004 г., както и 236-те „приоритета“ на партньорството за присъединяване през 2006 г. не включват подреждане по важност или някакво разглеждане на необходимите равнище/мерки предвид напредъка към присъединяване; отправя критика относно очевидната липса на ефикасна употреба на европейска финансова помощ; изразява разочарование, че между 2006 и 2008 г. по много приоритети, които са отбелязани като „краткосрочни“, не е постигнат съществен напредък.

376.

Подчертава искането на Палатата за солидна методология за определяне на стратегическите цели, за които финансовата помощ от ЕС е най-нужна; счита за необходимо да се дефинират ясно определените за постигане на всяка стратегическа цел мерки; отправя искане към Комисията да гарантира, че различните предложения за проекти включват специфични, измерими количествено, реалистични и подходящи цели, така че техният принос за постигане на стратегическите цели да може да бъде показан.

377.

Отправя критика относно факта, че средства от предприсъединителната помощ са разпределени за Турция независимо от факта, че са липсвали показатели и че не е било възможно да бъде измерен напредъкът към постигане на критериите за присъединяване; затова призовава средствата да се съсредоточат по проекти, които са от значение за присъединяването, могат да бъдат реално измерени и изпълнени.

378.

Изтъква, че, въпреки че Комисията е въвела мерки, целящи да решават много от слабостите в децентрализираната система за изпълнение, по-специално след въвеждането на новия Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП 2007—2013 г.), Комисията все още трябва да обърне внимание на оставащите слабости в цялостното планиране и управление на резултатите, както се препоръчва от Палатата; също така очаква Комисията да доведе този факт до знанието на турските органи, така че да се изготвят предложения за проекти, които биха позволили постигане на стратегическите цели, свързани с финансирането от Европейския съюз, в рамките на реалистични срокове; счита, че Комисията следва да предприеме нови инициативи, за да подобри изготвянето и изпълнението на проектите от институциите на децентрализираната система за изпълнение (мерки като задължителната оценка на потребностите и по-добро определяне на график за дейностите по договорите).

379.

Предвид неспособността да се измерва напредъкът към целите на присъединяване, призовава Комисията да извърши по-прецизен анализ на целите и ефективността на Инструмента за предприсъединителна помощ въз основа на забележките на Европейската сметна палата и да го представи преди 15 септември 2010 г.

380.

Припомня значението на оценката от Комисията на цялата програма за предприсъединителна помощ за Турция.