ПРИЛОЖЕНИЕ I

Общи декларации относно компетентността на Европейската общност, които Общността следва да направи в момента на присъединяването си към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване („Конвенцията от Кейптаун“) и към Протокола относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства („Протокола за въздухоплавателното оборудване“), приети съвместно на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун

I.

Декларация съгласно член 48, параграф 2 относно компетентността на Европейската общност по въпроси, уредени от Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване („Конвенцията от Кейптаун“), по които държавите-членки са прехвърлили своята компетентност на Общността 1. Съгласно член 48 от Конвенцията от Кейптаун регионални организации за икономическа интеграция, които са съставени от суверенни държави и имат компетентност по някои въпроси, уредени от посочената конвенция, могат да се присъединят към нея, при условие че направят декларацията по параграф 2 от същия член. Общността реши да се присъедини към Конвенцията от Кейптаун и съответно прави такава декларация. 2. Настоящите членове на Общността са Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. 3. Независимо от това настоящата декларация не се отнася до Кралство Дания в съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност. 4. Настоящата декларация не е приложима спрямо териториите на държавите-членки, в които не се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и не накърнява мерки или позиции, които биха могли да бъдат приети в съответствие с Конвенцията от Кейптаун от заинтересованите държави-членки от името и в интерес на тези територии. 5. Държавите-членки на Европейската общност са прехвърлили своята компетентност на Общността по въпроси, засягащи Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (2) и Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (3). 6. В момента на присъединяването си към Конвенцията от Кейптаун Общността няма да направи нито една от декларациите, разрешени съгласно членовете, посочени в член 56 от конвенцията, с изключение на декларация относно член 55. Държавите-членки запазват компетентността си по отношение на материалноправните норми относно несъстоятелността. 7. Упражняването на компетентността, която държавите-членки са прехвърлили на Общността съгласно Договора за създаване на Европейската общност, подлежи по своята същност на непрекъснато развитие. Съгласно Договора компетентните институции могат да вземат решения, които определят обхвата на компетентност на Общността. Поради тази причина Общността си запазва правото да изменя по съответен начин настоящата декларация, без това да представлява предварително условие за упражняване на компетентността ѝ по въпроси, уредени от Конвенцията от Кейптаун.

II.

Декларация съгласно член XXVII, параграф 2 относно компетентността на Европейската общност по въпроси, уредени от Протокола относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства („Протокола за въздухоплавателното оборудване“), по които държавите-членки са прехвърлили своята компетентност на Общността 1. Съгласно член XXVII от Протокола за въздухоплавателното оборудване регионални организации за икономическа интеграция, които са съставени от суверенни държави и имат компетентност по някои въпроси, уредени от посочения протокол, могат да се присъединят към него, при условие че направят декларацията по параграф 2 от същия член. Общността реши да се присъедини към Протокола за въздухоплавателното оборудване и съответно прави такава декларация. 2. Настоящите членове на Европейската общност са Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. 3. Въпреки това настоящата декларация не се отнася до Кралство Дания в съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност. 4. Настоящата декларация не е приложима спрямо териториите на държавите-членки, в които не се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и не засяга мерки или позиции, които биха могли да бъдат приети във връзка с Протокола за въздухоплавателното оборудване от заинтересованите държави-членки от името и в интерес на тези територии. 5. Държавите-членки на Европейската общност са прехвърлили на Общността своята компетентност по въпроси, засягащи Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4), Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност (5) и Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (6). 6. В момента на присъединяването си към Протокола за въздухоплавателното оборудване Общността няма да направи декларацията по член XXX, параграф 1 относно прилагането на член VIII, нито която и да е от декларациите, разрешени съгласно член XXX, параграфи 2 и 3. Държавите-членки запазват компетентността си по отношение на материалноправните норми относно несъстоятелността. 7. Упражняването на компетентността, която държавите-членки са предоставили на Общността съгласно Договора за създаване на Европейската общност, подлежи по своята същност на непрекъснато развитие. В рамките на Договора компетентните институции могат да вземат решения, които определят обхвата на компетентност на Общността. Поради тази причина Общността си запазва правото да изменя по съответен начин настоящата декларация, без това да представлява необходимо условие за упражняването на компетентността ѝ по въпроси, уредени от Протокола за въздухоплавателното оборудване.

---

(1)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Декларации, които Европейската общност следва да направи в момента на присъединяването си към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване („Конвенцията от Кейптаун“) и към Протокола относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства („Протоколът за въздухоплавателното оборудване“), приети съвместно на 16 ноември 2001 г. в Кейптаун, по отношение на някои разпоредби и мерки, съдържащи се в тях

I.

Декларация на Европейската общност съгласно член 55 от Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване („Конвенцията от Кейптаун“) Съгласно член 55 от Конвенцията от Кейптаун когато длъжник има местоживеене на територията на държава-членка на Общността, държавите-членки, обвързани от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), ще прилагат членове 13 и 43 от Конвенцията от Кейптаун за въвеждане на временни мерки само при спазване на член 31 от Регламент (ЕО) № 44/2001 съгласно тълкуването му от Съда на Европейските общности в рамките на член 24 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право (2).

II.

Декларация на Европейската общност съгласно член XXX от Протокола относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства („Протокола за въздухоплавателното оборудване“) В съответствие с член ХХХ, параграф 5 от Протокола за въздухоплавателното оборудване член ХХI от посочения протокол няма да се прилага в рамките на Общността, а Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (3) се прилага в тази област по отношение на държавите-членки, обвързани от посочения регламент или от друго споразумение, имащо за цел да разшири обхвата му.

---

(1)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 299, 31.12.1972 г., стр. 32.

(3)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

ПРЕВОД

КОНВЕНЦИЯ

за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване

ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩАТА КОНВЕНЦИЯ,

КАТО СЪЗНАВАТ необходимостта от придобиване и използване на подвижно оборудване с висока стойност или от особено икономическо значение и необходимостта финансирането, насочено към придобиване на такова оборудване, и ефикасното му използване да бъдат улеснени,

КАТО ОТЧИТАТ предимствата на лизинга и финансирането, гарантирани от активи, и желаейки да улеснят този вид сделки, като установят ясни правила, които ги уреждат,

КАТО СЪЗНАВАТ необходимостта да гарантират, че гаранциите по отношение на такова оборудване са универсално признати и защитени,

КАТО ЖЕЛАЯТ да осигурят широкообхватни и взаимни икономически ползи за всички заинтересовани страни,

УБЕДЕНИ, че тези правила трябва да отразяват принципите, на които се основават лизингът и финансирането, гарантирани от активи, и да насърчават автономията на волята на страните, необходима при такива сделки,

КАТО СЪЗНАВАТ необходимостта от установяване на правен режим за международните гаранции по отношение на такова оборудване и от създаване на международна система за вписване за тяхната закрила,

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД целите и принципите, установени в съществуващите конвенции, които се отнасят до такова оборудване,

СЕ СПОРАЗУМЯХА за следното:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Дефиниции

С изключение на случаите, в които контекстът налага различно тълкуване, в настоящата конвенция следните термини се използват с посоченото по-долу значение:

а)	„договор“ означава договор за учредяване на обезпечение, договор за продажба с уговорка за изкупуване или договор за лизинг;

б)	„прехвърляне“ означава договор, с който на приобретателя се прехвърлят, за обезпечение или в друго качество, акцесорни права с прехвърляне или без прехвърляне на съответната международна гаранция;

в)	„акцесорни права“ означава право на плащане или на друг вид изпълнение от страна на длъжник по договор, което е обезпечено с обект или е свързано с него;

г)	„откриване на производство по несъстоятелност“ означава момента, към който производството по несъстоятелност се счита за открито съгласно приложимото законодателство относно несъстоятелността;

д)	„потенциален купувач“ означава купувач по договор за продажба с уговорка за изкупуване;

е)	„потенциален продавач“ означава продавач по договор за продажба с уговорка за изкупуване;

ж)	„договор за продажба“ означава договор за продажбата на обект от продавач на купувач, различен от договора, дефиниран в буква а) по-горе;

з)	„съд“ означава съд, включително административен или арбитражен съд, създаден от договаряща се държава;

и)	„кредитор“ означава обезпечен кредитор по договор за учредяване на обезпечение, потенциален продавач по договор за продажба с уговорка за изкупуване или лизингодател по договор за лизинг;

й)	„длъжник“ означава длъжник по договор за учредяване на обезпечение, потенциален купувач по договор за продажба с уговорка за изкупуване, лизингополучател по договор за лизинг или лице, чието право върху даден обект е обременено с извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване;

к)	„синдик“ означава лице, на което е разрешено да управлява оздравяването или ликвидацията, включително лице, на което това е разрешено временно, и включва длъжник, държател на обекта, ако приложимото законодателство относно несъстоятелността позволява това;

л)

„производство по несъстоятелност“ означава несъстоятелност, ликвидация или друго съдебно или административно производство за удовлетворяване на кредиторите, включително временно производство, при което активите и дейността на длъжника подлежат на контрол или надзор от съд за целите на оздравяване или ликвидация;

м)

„заинтересовани лица“ означава: i) длъжник; ii) всяко лице, което, за да обезпечи изпълнението на задължение в полза на кредитора, става поръчител, предоставя гаранция при първо поискване или акредитив или друг вид документ, който служи за обезпечаване на кредит; iii) всяко друго лице, което има права върху обекта;

н)

„вътрешна сделка“ означава сделка, която спада към един от видовете сделки, изброени в член 2, параграф 2, букви а)—в), когато центърът на основни интереси на всички страни и съответният обект при сключване на договора се намират (както се посочва в протокола) в същата договаряща се държава и ако гаранцията, създадена в резултат на сделката, е вписана в национален регистър на тази договаряща се държава, която е направила декларация по член 50, параграф 1;

о)	„международна гаранция“ означава гаранция, на която кредиторът е титуляр и за която се прилага член 2;

п)	„международен регистър“ означава международната служба по вписвания, създадена за целите на настоящата конвенция или протокола;

р)	„договор за лизинг“ означава договор, с който едно лице (лизингодател) предоставя право на владение или контрол върху даден обект (с опция или без опция за закупуването му) на друго лице (лизингополучател) срещу наем или заплащане;

с)	„национална гаранция“ означава гаранция върху обект, на която кредиторът е титуляр и която е създадена в резултат на вътрешна сделка, попадаща под действието на декларация по член 50, параграф 1;

т)

„извъндоговорно право или гаранция“ означава право или гаранция, предоставено(а) по силата на законодателството на договаряща се държава, която е направила декларация по член 39, за да обезпечи изпълнението на задължение, включително на задължение към държава, държавна организация или междуправителствена или частна организация;

у)	„уведомление за национална гаранция“ означава вписано или подлежащо на вписване в международния регистър уведомление, че е създадена национална гаранция;

ф)	„обект“ означава обект, който спада към една от категориите обекти, за които се прилага член 2;

х)	„вече съществуващо право или гаранция“ означава всякакъв вид право или гаранция върху обект, което(ято) е възникнало(а) или съществува преди датата на влизане в сила на настоящата конвенция така, както тази дата е определена в член 60, параграф 2, буква а);

ц)	„обезщетение“ означава парични или непарични постъпления от обект, които възникват от пълната или частична загуба или физическо погиване на обекта или неговата пълна или частична конфискация, принудително отчуждаване или реквизиция;

ч)	„условно прехвърляне“ означава прехвърляне, което е предвидено да бъде извършено в бъдеще при сбъдването на определено събитие, независимо дали сбъдването е сигурно или несигурно;

ш)

„условна международна гаранция“ означава гаранция, за която е предвидено да бъде създадена или предвидена по отношение на обект като международна гаранция в бъдеще при сбъдването на определено събитие (включително придобиване от длъжника на право върху обекта), независимо дали сбъдването е сигурно или несигурно;

щ)	„условна продажба“ означава продажба, за която е предвидено да бъде извършена в бъдеще при сбъдването на определено събитие, независимо дали сбъдването е сигурно или несигурно;

аа)	„протокол“ означава, по отношение на всяка категория обекти и акцесорни права, към които се прилага настоящата конвенция, протоколът по отношение на тази категория обекти и акцесорни права;

бб)	„вписан“ означава вписан в международния регистър в съответствие с глава V;

вв)	„вписана гаранция“ означава международна гаранция, извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване, или национална гаранция, посочена в уведомление за национална гаранция, вписана в съответствие с глава V;

гг)	„извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване“ означава извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване в съответствие с декларация, депозирана по член 40;

дд)	„регистратор“ означава, по отношение на протокола, лице или орган, определен от протокола или назначен в съответствие с член 17, параграф 2, буква б);

ее)	„правила“ означава правилата, изготвени или одобрени от надзорния орган в съответствие с протокола;

жж)	„продажба“ означава прехвърляне на правото на собственост върху обект с договор за продажба;

зз)	„обезпечено задължение“ означава задължение, което е гарантирано с обезпечение;

ии)	„договор за учредяване на обезпечение“ означава договор, чрез който длъжникът предава или се задължава да предаде на обезпечения кредитор право (включително право на собственост) върху обект, за да обезпечи изпълнението на съществуващо или на бъдещо задължение на длъжника или на трето лице;

йй)	„обезпечение“ означава гаранция, създадена с договор за учредяване на обезпечение;

кк)	„надзорен орган“ означава, по отношение на протокола, надзорният орган, упоменат в член 17, параграф 1;

лл)	„договор за продажба с уговорка за изкупуване“ означава договор за продажба на обект, по силата на който правото на собственост не се прехвърля, докато условието(ята) на договора не бъде(ат) изпълнено(и);

мм)	„невписана гаранция“ означава договорна гаранция или извъндоговорно право или гаранция (различна от гаранцията, към която се прилага член 39), които не са вписани, независимо дали подлежат на вписване съгласно настоящата конвенция; и

нн)

„в писмена форма“ означава запис на информация (включително на информация, която е предадена по електронен път) в материална форма или в друг вид, която е възможно впоследствие да бъде възпроизведена в материална форма и която по разумен начин свидетелства за съгласието на лице със съдържанието на записа.

Член 2

Международна гаранция

1.   Настоящата конвенция урежда учредяването и правните последици от международните гаранции по отношение на някои категории подвижно оборудване и акцесорните права.

2.   За целите на настоящата конвенция международна гаранция по отношение на подвижното оборудване е гаранция, учредена в съответствие с член 7, по отношение на обект, който може да бъде еднозначно идентифициран и който спада към една от категориите обекти, изброени в параграф 3 и посочени в протокола:

а)	предоставена от длъжника по договор за учредяване на обезпечение;

б)	във владение на лице, което е потенциален продавач по договор за продажба с уговорка за изкупуване; или

в)	във владение на лице, което е лизингодател по договор за лизинг. Гаранция, която попада под действието на буква а), не попада под действието на буква б) или в).

3.   Категориите, посочени в предходните параграфи, са:

а)	планери, авиационни двигатели и вертолети;

б)	железопътни подвижни състави; и

в)	космически средства.

4.   Приложимото право определя дали гаранцията, за която се прилага параграф 2, попада под действието на буква а), б) или в) от настоящия параграф.

5.   Международната гаранция по отношение на обект обхваща и обезщетението, свързано с този обект.

Член 3

Приложно поле

1.   Настоящата конвенция се прилага, когато при сключване на договора за учредяване или предоставяне на международната гаранция длъжникът се намира в договаряща се държава.

2.   Фактът, че кредиторът се намира в държава, която не е договаряща се държава, не засяга приложимостта на настоящата конвенция.

Член 4

Местонахождение на длъжника

1.   За целите на член 3, параграф 1 длъжникът се намира в някоя договаряща се държава:

а)	в съответствие със законодателството на която е вписан или създаден;

б)	в която се намира седалището му по устав;

в)	в която се намират органите му на централно управление; или

г)	в която се намира мястото му на дейност.

2.   Ако длъжникът извършва своята дейност на повече от едно място, мястото на дейност на длъжника, упоменато в буква г) от предходния параграф, означава основното му място на дейност или ако няма място на дейност — мястото му на обичайно пребиваване.

Член 5

Тълкуване и приложимо право

1.   При тълкуването на настоящата конвенция трябва да се държи сметка за нейните цели, посочени в преамбюла, за нейния международен характер и за необходимостта да се насърчава еднаквото ѝ и предсказуемо прилагане.

2.   Въпроси, които се отнасят до сферата на действие на настоящата конвенция и които не са изрично уредени в нея, следва да бъдат уредени в съответствие с основните принципи, на които тя се основава, или при липса на такива принципи, в съответствие с приложимото право.

3.   Позоваването на приложимото право се отнася до правилата на вътрешното право, което трябва да се приложи съгласно правилата на международното частно право в държавата на сезирания съд.

4.   Когато държава се състои от няколко териториални единици, всяка от които има собствени правила по отношение на въпроса, който следва да бъде уреден, и когато липсва препращане към съответна териториална единица, въпросът за това правилата на коя териториална единица се прилагат се решава от правото на тази държава. При липса на такова правило се прилага правото на териториалната единица, с която съответният случай е най-тясно свързан.

Член 6

Връзка между конвенцията и протокола

1.   Настоящата конвенция и протоколът се разглеждат и тълкуват заедно като един-единствен документ.

2.   Ако и доколкото има противоречие между конвенцията и протокола, предимство има протоколът.

ГЛАВА II

УЧРЕДЯВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ГАРАНЦИЯ

Член 7

Формални изисквания

Съгласно настоящата конвенция гаранция се учредява като международна гаранция, когато договорът за учредяване или предоставяне на гаранцията:

а)	е в писмена форма;

б)	се отнася до обект, с който длъжникът, потенциалният продавач или лизингодателят има право да се разпорежда;

в)	позволява обектът да бъде идентифициран в съответствие с протокола; и

г)	в случаите на договор за учредяване на обезпечение позволява обезпеченото задължение да бъде определено, без да е необходимо да се посочва обезпечена сума или максимално обезпечена сума.

ГЛАВА III

СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 8

Средства за защита на правата на обезпечения кредитор

1.   При неизпълнение по смисъла на член 11 обезпеченият кредитор може, доколкото длъжникът се е съгласил на това, което съгласие може да бъде дадено по всяко време, и при спазване на условията на декларация, която може да бъде направена от договаряща се държава по член 54, да упражни едно или няколко от следните средства за защита на правата си:

а)	да вземе в свое владение или да постави под свой контрол всеки обект, който му е бил предоставен като обезпечение;

б)	да продаде или да даде на лизинг такъв обект;

в)	да събере или да получи всички доходи или печалби, които произтичат от управлението или от използването на такъв обект.

2.   Като алтернативна мярка обезпеченият кредитор може да поиска от съда да издаде постановление, с което разрешава или разпорежда някое от действията, упоменати в предходния параграф.

3.   Всяко от средствата за защита на правата, предвидени в буква а), б) или в) от параграф 1 или в член 13, се упражнява в съответствие с разумната търговска практика. Счита се, че средство за защита на правата е упражнено в съответствие с разумната търговска практика, когато то е упражнено в съответствие с разпоредба на договор за учредяване на обезпечение, освен ако такава разпоредба е явно неоправдана.

4.   Обезпечен кредитор, който възнамерява да продаде или да даде на лизинг обект в съответствие с параграф 1, следва да даде писмено предизвестие в разумен срок за предлаганата продажба или лизинг на:

а)	заинтересованите лица, посочени в член 1, буква м), подточки i) и ii); и

б)	заинтересованите лица, посочени в член 1, буква м), подточка iii), които са уведомили обезпечения кредитор за своите права в разумен срок преди извършването на продажбата или на лизинга.

5.   Всяка сума, събрана или получена от обезпечения кредитор в резултат на упражняване на някое от средствата за защита, предвидени в параграф 1 или 2, се приспада от размера на обезпечените задължения.

6.   Когато сумата, събрана или получена от обезпечения кредитор в резултат на упражняване на някое от средствата за защита, предвидени в параграф 1 или 2, надвишава размера, гарантиран с обезпечение, и всички разумни разходи, които се извършват при упражняване на такова средство за защита, и освен ако съдът е разпоредил нещо друго, обезпеченият кредитор разпределя излишъка между притежателите на следващите по ред гаранции, които са вписани или за които обезпеченият кредитор е бил уведомен, по реда на обезпеченията, и изплаща евентуалния остатък на длъжника.

Член 9

Прехвърляне на право на собственост за изпълнение на задължение; освобождаване на длъжника

1.   По всяко време след неизпълнение по смисъла на член 11 обезпеченият кредитор и всички заинтересовани лица могат да се споразумеят, че правото на собственост (или всяко друго право на длъжника) върху обекта, гарантиран с обезпечение, се прехвърля на обезпечения кредитор за пълно или частично изпълнение на обезпечените задължения.

2.   По молба на обезпечения кредитор съдът може да нареди правото на собственост (или всяко друго право на длъжника) върху обекта, гарантиран с обезпечение, да бъде прехвърлено на обезпечения кредитор за пълно или частично изпълнение на обезпечените задължения.

3.   Съдът удовлетворява молбата, подадена съгласно предходния параграф, само ако размерът на обезпечените задължения, които трябва да бъдат удовлетворени чрез такова прехвърляне, е съизмерим със стойността на обекта, като се държи сметка за всички плащания, които обезпеченият кредитор трябва да извърши спрямо всяко от заинтересованите лица.

4.   По всяко време след неизпълнение по смисъла на член 11 и преди продажбата на обезпечения обект или издаването на разпореждане на съда съгласно параграф 2 длъжникът или всяко заинтересовано лице може да освободи обекта от обезпечението, като изплати изцяло обезпечената сума и при спазване на условията на евентуално предаване на обекта на лизинг от обезпечения кредитор в съответствие с член 8, параграф 1, буква б) или с разпореждане на съда в съответствие с член 8, параграф 2. Ако след такова неизпълнение обезпечената сума бъде изцяло изплатена от заинтересовано лице, различно от длъжника, това лице встъпва в правата на обезпечения кредитор.

5.   Право на собственост или друго право на длъжника, прехвърлено чрез продажба в съответствие с член 8, параграф 1, буква б) или прехвърлено в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, преминава необременено от други тежести или права, пред които обезпечението на обезпечения кредитор има предимство в съответствие с разпоредбите на член 29.

Член 10

Средства за защита на правата на потенциалния продавач или лизингодателя

При неизпълнение по договор за продажба с уговорка за изкупуване или по договор за лизинг по смисъла на член 11 потенциалният продавач или лизингодателят, в зависимост от обстоятелствата, може:

а)	при спазване на условията на декларация, която може да бъде направена от договаряща се държава по член 54, да развали договора и да вземе в свое владение или да постави под свой контрол всеки обект, до който се отнася договорът; или

б)	да поиска от съда да издаде постановление, с което разрешава или разпорежда някое от тези действия.

Член 11

Значение на „неизпълнение“

1.   Длъжникът и кредиторът могат по всяко време да се споразумеят в писмена форма за това, какви обстоятелства се считат за неизпълнение или какви други обстоятелства пораждат правата и средствата за защита на правата, посочени в членове 8—10 и 13.

2.   Ако длъжникът и кредиторът не са се споразумели, „неизпълнение“ за целите на членове 8—10 и 13 означава неизпълнение, което в значителна степен лишава кредитора от това, което той е в правото си да очаква от договора.

Член 12

Допълнителни средства за защита

Допълнителни средства за защита, допустими от приложимото право, включително средства за защита, за които страните са се споразумели, могат да бъдат упражнени, ако и доколкото не противоречат на задължителните разпоредби на настоящата глава, предвидени в член 15.

Член 13

Охранителни мерки до произнасяне на окончателно решение

1.   При спазване на условията на декларация, която всяка договаряща се държава може да направи по член 55, договарящата се държава следва да гарантира, че кредитор, който представи доказателства за неизпълнение от страна на длъжник, може, до произнасянето на окончателно решение и доколкото длъжникът се е съгласил на това, което съгласие може да бъде дадено по всяко време, да получи от съда в кратък срок като охранителна мярка едно или няколко от следните постановления в съответствие със заявеното от кредитора:

а)	запазване на обекта и на неговата стойност;

б)	предаване на обекта във владение, под контрол или за отговорно пазене;

в)	забрана за промяна на местонахождението на обекта; и

г)	отдаване на лизинг или с изключение на случаите, които са обхванати от букви а)—в), управление на обекта и на доходите от него.

2.   При издаване на постановление в съответствие с предходния параграф съдът може да наложи условия, които счита за необходими за защита на заинтересованите лица, в случай че:

а)	кредиторът при изпълнение на съдебното постановление, разпореждащо такива охранителни мерки, не изпълни някое от задълженията си към длъжника в съответствие с настоящата конвенция или протокол; или

б)	при произнасяне на окончателно решение по този иск, искът на кредитора е изцяло или частично неоснователен.

3.   Преди издаването на постановление в съответствие с параграф 1 съдът може да изиска всички заинтересовани лица да бъдат уведомени за такъв иск.

4.   Никоя от разпоредбите на настоящия член не засяга прилагането на член 8, параграф 3, нито ограничава видовете временни охранителни мерки до тези, предвидени в параграф 1.

Член 14

Процесуални изисквания

При спазване на член 54, параграф 2 всяка мярка за защита на права, предвидена в настоящата глава, следва да бъде изпълнена в съответствие с процесуалните правила на законодателството по мястото на изпълнение на мярката.

Член 15

Дерогация

Във взаимоотношенията си две или повече от страните, упоменати в настоящата глава, могат по всяко време чрез споразумение в писмена форма да предвидят дерогация от предходните разпоредби на настоящата глава или да изменят техните правни последици с изключение на член 8, параграфи 3—6, член 9, параграфи 3 и 4, член 13, параграф 2 и член 14.

ГЛАВА IV

МЕЖДУНАРОДНА СИСТЕМА ЗА ВПИСВАНЕ

Член 16

Международен регистър

1.   Създава се международен регистър за вписването на:

а)	международни гаранции, условни международни гаранции и извъндоговорни права или гаранции, които подлежат на вписване;

б)	прехвърляне и условно прехвърляне на международни гаранции;

в)	придобиване на международни гаранции чрез законови или договорни суброгации в съответствие с приложимото право;

г)	уведомления за национални гаранции; и

д)	реда за удовлетворяване на гаранциите, упоменати в някои от предходните букви.

2.   Могат да бъдат създадени различни международни регистри за различните категории обекти и акцесорни права.

3.   За целите на настоящата глава и на глава V терминът „вписване“ включва, когато е необходимо, изменението, разширяването или заличаването на вписване.

Член 17

Надзорен орган и регистратор

1.   Създава се надзорен орган съгласно предвиденото в протокола:

2.   Надзорният орган:

а)	създава или следи за създаването на международен регистър;

б)	с изключение на случаите, в които протоколът предвижда друго, назначава и освобождава от длъжност регистратора;

в)	следи всички правомощия, необходими за непрекъснатото ефективно функциониране на международния регистър в случай на смяна на регистратора да бъдат прехвърлени или да могат да бъдат възложени на нов регистратор;

г)	след консултации с договарящите се държави и въз основа на протокола изготвя или одобрява и следи за публикуването на правилата, които уреждат функционирането на международния регистър;

д)	изготвя административните процедури, по които могат да се подават жалби до надзорния орган относно функционирането на международния регистър;

е)	извършва контрол на дейността на регистратора и на функционирането на международния регистър;

ж)	по искане на регистратора му дава такива указания, които надзорният орган счита за необходими;

з)	установява и периодично преразглежда структурата на таксите, които следва да се заплащат за услугите и дейностите на международния регистър;

и)	прави всичко необходимо, за да се увери, че съществува ефикасна система за електронно вписване чрез уведомяване за изпълнение на целите на конвенцията и на протокола; и

й)	отчита се периодично пред договарящите се държави по отношение на изпълнението на задълженията си по настоящата конвенция и протокола;

3.   Надзорният орган може да сключва всякакви споразумения, необходими за изпълнение на неговите функции, включително споразуменията, упоменати в член 27, параграф 3.

4.   Надзорният орган е титуляр на всички права на собственост върху базите данни и върху архивите на международния регистър.

5.   Регистраторът осигурява ефикасното функциониране на международния регистър и изпълнява функциите, които са му възложени от настоящата конвенция, протокола и правилата.

ГЛАВА V

ДРУГИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ВПИСВАНЕТО

Член 18

Изисквания за вписване

1.   Протоколът и правилата посочват изискванията, включително критериите за идентифициране на обекта, необходими:

а)	за извършване на вписване (включително и разпоредба за предварително предаване по електронен път на съгласието на всяко лице, чието съгласие се изисква по член 20);

б)	за извършване на търсене и издаване на удостоверения за търсене и като се държи сметка за гореспоменатото;

в)	за гарантиране на поверителност на информацията и на документите от международния регистър, различни от информацията и документите, свързани с вписване.

2.   Регистраторът няма задължение да изяснява дали е дадено фактическо съгласие за вписване по член 20 или дали съгласието е действително.

3.   Когато гаранция, вписана като условна международна гаранция, се превърне в международна гаранция, не се изисква ново вписване, при условие че сведенията по вписването са достатъчни за вписване на международна гаранция.

4.   Регистраторът взема мерки вписванията да бъдат включени в базата данни на международния регистър и да бъдат достъпни за търсене по хронологичен ред на постъпване на информацията, както и че файлът съдържа датата и часа на постъпване на информацията.

5.   Протоколът може да предвижда, че договаряща се държава може да определи намираща(и) се на нейна територия организация(и) за входен(ни) пункт(ове), чрез който(ито) на международния регистър се предава или може да се предава информацията, необходима за вписването. Договарящата се държава, която определи такава организация, може да посочи изискванията, ако има такива, които трябва да бъдат изпълнени преди предаването на информацията на международния регистър.

Член 19

Действителност и време на вписването

1.   Вписването е действително само ако е извършено в съответствие с член 20.

2.   Вписването, ако е действително, се счита за завършено след включване на необходимата информация в базата данни на международния регистър, като вписването трябва да е достъпно за търсене.

3.   Вписването е достъпно за търсене за целите на предходния параграф от момента, когато:

а)	международният регистър му е определил пореден номер на файл; и

б)	сведенията по вписването, включително номерът на файла, се съхраняват във форма, осигуряваща трайно съхранение, и международният регистър дава достъп до тях.

4.   Ако гаранция, първоначално вписана като условна международна гаранция, се превърне в международна гаранция, тази международна гаранция се счита за вписана от момента на вписване на условната международна гаранция, при условие че вписването е било все още налично непосредствено преди учредяването на международната гаранция, както предвижда член 7.

5.   Предходният параграф се прилага с необходимите изменения към вписването на условно прехвърляне на международна гаранция.

6.   Вписването е достъпно за търсене в базата данни на международния регистър в съответствие с критериите, установени в протокола.

Член 20

Съгласие за вписване

1.   Международна гаранция, условна международна гаранция или прехвърляне или условно прехвърляне на международна гаранция могат да бъдат вписани и всяко такова вписване може да бъде изменено или разширено преди изтичане на срока на действието му от всяка страна със съгласието в писмена форма на другата страна.

2.   Привилегированият ред на една международна гаранция пред друга международна гаранция може да бъде вписан от лицето, чиято гаранция остава от по-заден ред, или с негово съгласие в писмена форма по всяко време.

3.   Вписването може да бъде заличено от страната, в чиято полза то е извършено, или с нейното съгласие в писмена форма.

4.   Придобиването на международна гаранция чрез законова или договорна суброгация може да бъде вписано от встъпилия в правата кредитор.

5.   Извъндоговорно право или гаранция, които подлежат на вписване, могат да бъдат вписани от техния титуляр.

6.   Уведомление за национална гаранция може да бъде вписано от титуляря на гаранцията.

Член 21

Срок на вписването

Вписването на международна гаранция остава в сила до заличаването ѝ или до изтичане на срока на действието ѝ, посочен във вписването.

Член 22

Търсене

1.   Всяко лице може чрез електронни средства да извърши или да поиска търсене в международния регистър по отношение на гаранции или условни международни гаранции, вписани в него, в съответствие с установеното в протокола и от правилата.

2.   При получаване на искане за търсене и в съответствие с установеното в протокола и правилата регистраторът издава удостоверение за търсене в регистъра чрез електронни средства по отношение на обект:

а)	което съдържа цялата вписана информация, свързана с обекта, като са указани датата и часът на вписване на такава информация; или

б)	което констатира, че международният регистър не съдържа информация по отношение на обекта.

3.   Удостоверението за търсене, издадено в съответствие с предходния параграф, следва да указва, че кредиторът, посочен в сведенията по вписването, е придобил или възнамерява да придобие международна гаранция върху обекта, но не следва да указва дали вписването се отнася за международна гаранция или за условна международна гаранция, дори ако това може да бъде установено въз основа на съществуващите сведения по вписването.

Член 23

Списък с декларации и декларирани извъндоговорни права или гаранции

Регистраторът поддържа списък с декларации, оттегляния на декларации и категории извъндоговорни права или гаранции, за които депозитарят го е уведомил, че са били декларирани от договарящите се държави в съответствие с членове 39 и 40, като е указана датата на всяка такава декларация или оттегляне на декларация. Този списък се води и е достъпен за търсене по името на деклариращата държава и до него се осигурява достъп на всяко лице, което поиска това в съответствие с установеното в протокола и правилата.

Член 24

Доказателствена стойност на удостоверенията

Документ, в предвидената от правилата форма, който има вид на удостоверение, издадено от международния регистър, съставлява оборима презумпция:

а)	за това, че е издаден от международния регистър; и

б)	за установените в него факти, включително датата и часа на вписване.

Член 25

Заличаване на вписване

1.   Когато задълженията, гарантирани с вписано обезпечение, или задълженията, които обуславят учредяването на вписано извъндоговорно право или гаранция, са погасени или когато условията за прехвърляне на правото на собственост при вписан договор за продажба с уговорка за изкупуване са изпълнени, титулярят на такава гаранция пристъпва без ненужно забавяне към заличаване на вписването след писмено искане от страна на длъжника, връчено или получено на адреса, указан във вписването.

2.   Когато условна международна гаранция или условно прехвърляне на международна гаранция са вписани, бъдещият кредитор или бъдещият приобретател пристъпва без ненужно забавяне към заличаване на вписването след писмено искане от страна на бъдещия длъжник или прехвърлителя, връчено или получено на адреса, указан във вписването, преди бъдещият кредитор или приобретателят да направи плащане или да се задължи да направи плащане.

3.   Когато задълженията, обезпечени с национална гаранция, посочена в уведомление за национална гаранция, са погасени, титулярят на такава гаранция пристъпва без ненужно забавяне към заличаване на вписването след писмено искане от страна на длъжника, връчено или получено на адреса, указан във вписването.

4.   Когато е извършено вписване по погрешка или извършеното вписване е неправилно, лицето, в чиято полза е извършено вписването, пристъпва без ненужно забавяне към заличаване или изменение на вписването след писмено искане от страна на длъжника, връчено или получено на адреса, указан във вписването.

Член 26

Достъп до международната служба по вписвания

На никого не може да бъде отказан достъп до службата по вписвания и търсене в международния регистър на никакво основание, освен такова, свързано с неспазване на процедурите, предвидени в настоящата глава.

ГЛАВА VI

ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН И НА РЕГИСТРАТОРА

Член 27

Правосубектност; имунитет

1.   Надзорният орган придобива международна правосубектност, ако до този момент все още не е притежавал такава.

2.   Надзорният орган и неговите длъжностни лица и служители се ползват с имунитет срещу съдебни или административни действия в съответствие с посоченото в протокола.

3.	а) Надзорният орган се ползва от освобождаване от данъци и от такива други привилегии, които могат да му бъдат предоставени чрез споразумение с приемащата държава. б) За целите на настоящия параграф „приемаща държава“ означава държавата по местонахождение на надзорния орган.

4.   Активите, документите, базите данни и архивите на международния регистър са неприкосновени и се ползват с имунитет срещу изземване или други съдебни или административни действия.

5.   За целите на завеждане на иск срещу регистратора по член 28, параграф 1 или член 44 ищецът има право на достъп до информацията и документите, които са му необходими, за да може да упражни иска си.

6.   Надзорният орган може да отмени неприкосновеността и имунитетите, предоставени по силата на параграф 4.

ГЛАВА VII

ОТГОВОРНОСТ НА РЕГИСТРАТОРА

Член 28

Отговорност и финансови гаранции

1.   Регистраторът носи материална отговорност поради понесена загуба от лице, която загуба произтича непосредствено от грешка или пропуск на регистратора и неговите длъжностни лица и служители или от недоброто функциониране на международната система за вписване, освен в случаите, когато недоброто функциониране е причинено от събитие с неизбежен и непреодолим характер, което не е могло да бъде предотвратено чрез използване на най-добрите практики, които обикновено се прилагат в областта на проектирането и експлоатацията на електронни регистри, включително на тези, свързани с архивиране, сигурност на системите и изграждане на мрежи.

2.   Регистраторът не носи отговорност съгласно предходния параграф за фактическите неточности на сведенията по вписването, получени от регистратора или предадени от регистратора в състоянието, в което тези сведения са получени, нито за действия или обстоятелства, за които регистраторът и неговите длъжностни лица и служители не носят отговорност и които са възникнали преди получаването на сведенията по вписването в международния регистър.

3.   Материалната отговорност по параграф 1 може да бъде намалена в такава степен, в каквато лицето, което е претърпяло вредата, я е причинило или е допринесло за нейното настъпване.

4.   Регистраторът сключва застраховка или финансова гаранция, която покрива отговорността, упомената в настоящия член, до размера, определен от надзорния орган, в съответствие с протокола.

ГЛАВА VIII

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ГАРАНЦИЯ ЗА ТРЕТИ ЛИЦА

Член 29

Предимство на конкуриращи се по ред гаранции

1.   Вписаната гаранция има предимство пред всяка друга гаранция, вписана на по-късна дата, както и пред невписана гаранция.

2.   Предимството на по-рано вписаната гаранция в съответствие с предходния параграф се прилага:

а)	дори ако по-рано вписаната гаранция е придобита или вписана със знанието за съществуването на другата гаранция; и

б)	дори по отношение на направено плащане от титуляря на по-рано вписаната гаранция със знанието за съществуването на другата гаранция.

3.   Купувачът на обекта придобива правата върху него:

а)	обременени с всички вписани гаранции към момента на придобиване на тези права; и

б)	необременени с невписаните гаранции, дори ако купувачът е знаел за съществуването на тези гаранции.

4.   Потенциалният купувач или лизингополучателят придобива гаранцията или правата върху обекта:

а)	обременена(и) с всички гаранции, вписани преди вписването на международната гаранция, чийто титуляр е потенциалният продавач или лизингодателят; и

б)	необременена(и) с невписаните към този момент гаранции, дори ако потенциалният купувач или лизингополучателят е знаел за съществуването на тези гаранции.

5.   Предимството на конкуриращи се по ред гаранции или права съгласно настоящия член може да бъде изменено чрез споразумение между титулярите на тези гаранции или права, но приобретателят на гаранция от по-заден ред не е обвързан от такова споразумение, освен ако при прехвърлянето по-задният ред на гаранцията така, както е определен в споразумението, е бил вписан.

6.   Предимството на гаранция върху обект, установено съгласно настоящия член, се отнася и до обезщетението, получено за този обект.

7.   Настоящата конвенция:

а)	не засяга правата на дадено лице върху предмет, различен от обекта, преди присъединяването му към обекта, ако в съответствие с приложимото право тези права продължават да съществуват след присъединяването; и

б)	не възпрепятства възникването на права върху предмет, различен от обекта, който е бил предварително присъединен към обекта, когато тези права възникват в съответствие с приложимото право.

Член 30

Правни последици на несъстоятелността

1.   В случай на производство по несъстоятелност срещу длъжника международната гаранция има правно действие, ако преди започване на производството по несъстоятелност тази гаранция е била вписана в съответствие с настоящата конвенция.

2.   Никоя разпоредба на настоящия член не засяга правното действие на международна гаранция по време на производството по несъстоятелност, ако тази гаранция има правно действие в съответствие с приложимото право.

3.   Никоя разпоредба на настоящия член не засяга:

а)	действието на правните норми, приложими към производство по несъстоятелност, по отношение на унищожаемост на сделка, сключена с цел създаване на привилегировано вземане или с цел прехвърляне за измама на кредиторите; или

б)	действието на процесуалните норми, свързани с принудително изпълнение на права по отношение на имущество, което се намира под контрола или под надзор на синдик.

ГЛАВА IХ

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА АКЦЕСОРНИ ПРАВА И НА МЕЖДУНАРОДНИ ГАРАНЦИИ; ПРАВА НА СУБРОГАЦИЯ

Член 31

Правни последици на прехвърлянето

1.   Освен ако страните не са се споразумели за друго, с прехвърлянето на акцесорни права, извършено в съответствие с член 32, върху приобретателя преминават също:

а)	съответната международна гаранция; и

б)	всички права и привилегии на прехвърлителя съгласно настоящата конвенция.

2.   Никоя разпоредба на настоящата конвенция не възпрепятства частичното прехвърляне на акцесорните права на прехвърлителя. В случай на такова частично прехвърляне прехвърлителят и приобретателят могат да се споразумеят за правата на всеки един по отношение на съответната международна гаранция, прехвърлена в съответствие с предходния параграф, без това да води до отрицателни правни последици за длъжника без негово съгласие.

3.   При спазване на параграф 4 приложимото право определя с какви средства за защита и права на прихващане разполага длъжникът срещу приобретателя.

4.   Длъжникът може по всяко време чрез споразумение в писмена форма да се откаже от всички или от някои средства за защита и права на прихващане, упоменати в предходния параграф, освен от средствата за защита, които произтичат от измамни действия от страна на приобретателя.

5.   В случай на прехвърляне за обезпечение прехвърлените акцесорни права преминават отново върху прехвърлителя, ако и доколкото те все още съществуват към момента, когато са погасени задълженията, обезпечени с прехвърлянето.

Член 32

Формални изисквания към прехвърлянето

1.   С прехвърлянето на акцесорни права преминава и съответната международна гаранция само ако тя:

а)	е в писмена форма;

б)	позволява акцесорните права да бъдат идентифицирани по договора, от който те възникват; и

в)	в случай на прехвърляне за обезпечение, позволява задълженията, обезпечени с прехвърлянето, да бъдат определени в съответствие с протокола, без да е необходимо да се посочва обезпечена сума или максимално обезпечена сума.

2.   Прехвърлянето на международна гаранция, създадена или предвидена по договор за учредяване на обезпечение, е недействително, освен ако някои или всички съответни акцесорни права също са прехвърлени.

3.   Настоящата конвенция не се прилага по отношение на прехвърлянето на акцесорни права, което не е годно правно основание за прехвърлянето на съответната международна гаранция.

Член 33

Задължения на длъжника към приобретателя

1.   Доколкото акцесорните права и съответната международна гаранция са прехвърлени в съответствие с членове 31 и 32, длъжникът по тези права и тази гаранция е обвързан от прехвърлянето и е задължен да извърши плащане или да удовлетвори по друг начин приобретателя, но само ако:

а)	длъжникът е бил уведомен за прехвърлянето в писмена форма от прехвърлителя или по негово упълномощаване; и

б)	уведомлението позволява акцесорните права да бъдат идентифицирани.

2.   Без да се засягат другите основания, въз основа на които плащането или изпълнението от страна на длъжника го освобождава от отговорност, плащането или изпълнението е действително за тази цел, ако е направено в съответствие с предходния параграф.

3.   Никоя разпоредба на настоящия член не засяга предимството на конкуриращи се по ред прехвърляния.

Член 34

Средства за защита на правата при неизпълнение по договор за прехвърляне за обезпечение

При неизпълнение от страна на прехвърлителя по договор за прехвърляне на акцесорни права и на съответната международна гаранция за обезпечение, членове 8, 9 и 10—14 се прилагат в отношенията между прехвърлителя и приобретателя (а по отношение на акцесорните права — доколкото тези разпоредби биха могли да се прилагат за нематериални активи), както ако позоваванията:

а)	на обезпеченото задължение и на обезпечението са позовавания на задължението, обезпечено чрез прехвърляне на акцесорни права, и на съответната международна гаранция, и на обезпечението, създадено с това прехвърляне;

б)	на обезпечения кредитор или на кредитора и на длъжника са позовавания на прехвърлителя и приобретателя;

в)	на титуляря на международната гаранция са позовавания на приобретателя; и

г)	на обекта са позовавания на прехвърлените акцесорни права и на съответната международна гаранция.

Член 35

Предимство на конкуриращи се по ред прехвърляния

1.   Когато има конкуриращи се по ред прехвърляния на акцесорни права и поне едно от прехвърлянията включва съответната международна гаранция и е вписано, разпоредбите на член 29 се прилагат, както ако позоваванията на вписаната гаранция са позовавания на акцесорни права и съответната вписана гаранция и както ако позоваванията на вписаната или невписаната гаранция са позовавания на вписано или невписано прехвърляне.

2.   Член 30 се прилага за прехвърляне на акцесорни права, както ако позоваванията на международна гаранция са позовавания на прехвърляне на акцесорни права и на съответната международна гаранция.

Член 36

Предимство на приобретателя по отношение на акцесорните права

1.   Приобретателят на акцесорни права и на съответната международна гаранция, чието прехвърляне е било вписано, има предимство по силата на член 35, параграф 1 пред друг приобретател на акцесорните права само:

а)	ако в договора, от който възникват акцесорните права, се посочва, че те са обезпечени с обекта или са свързани с него; и

б)	доколкото акцесорните права са свързани с даден обект.

2.   За целите на буква б) от предходния параграф акцесорните права са свързани с даден обект, когато те включват право за получаване на плащане или на друг вид изпълнение, което се отнася до:

а)	авансово платена сума, използвана за закупуването на обекта;

б)	авансово платена сума, използвана за закупуването на друг обект, по отношение на който прехвърлителят е титуляр на друга международна гаранция, ако прехвърлителят е прехвърлил тази гаранция на приобретателя и прехвърлянето е вписано;

в)	дължимата цена за обекта;

г)	дължимите наеми за обекта; или

д)	други задължения, които възникват от сделка, упомената в някоя от предходните букви.

3.   Във всички тези случаи предимството на конкуриращи се по ред прехвърляния на акцесорни права се определя от приложимото право.

Член 37

Правни последици на несъстоятелността на прехвърлителя

Разпоредбите на член 30 се прилагат за производството по несъстоятелност срещу прехвърлителя, както ако позоваванията на длъжника са позовавания на прехвърлителя.

Член 38

Суброгация

1.   При спазване на параграф 2 никоя разпоредба на настоящата конвенция не засяга придобиването на акцесорни права и на съответната международна гаранция чрез законова или договорна суброгация в съответствие с приложимото право.

2.   Предимството между правото, предвидено в предходния параграф, и конкуриращото го по ред право може да бъде изменено чрез споразумение между титулярите на съответните права, но приобретателят на гаранция от по-заден ред не е обвързан от такова споразумение, освен ако при прехвърлянето по-задният ред на гаранцията така, както е определен в споразумението, е бил вписан.

ГЛАВА Х

ПРАВА ИЛИ ГАРАНЦИИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕДМЕТ НА ДЕКЛАРАЦИИ ОТ СТРАНА НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ ДЪРЖАВИ

Член 39

Права, които имат предимство без вписване

1.   Всяка договаряща се държава може по всяко време чрез декларация, депозирана при депозитаря на протокола, да посочи общо или за отделни случаи:

а)

категориите от извъндоговорни права или гаранции (различни от правата или гаранциите, за които се прилага член 40), които съгласно законодателството на държавата имат предимство пред гаранция върху обект от същия ред като гаранцията на титуляря на вписана международна гаранция, и които имат предимство пред вписана международна гаранция, независимо дали тази гаранция е свързана с производство по несъстоятелност или не; и

б)

че никоя разпоредба на настоящата конвенция не засяга правото на държава или на държавна организация, на междуправителствена организация или на друг частен доставчик на обществени услуги да запорира или да задържи обект съгласно законодателството на дадената държава като плащане на дължими суми към такава организация или доставчик, които са пряко свързани с предоставените по отношение на този обект или на друг обект услуги;

2.   Декларация, направена по предходния параграф, може да обхваща и категории, които са създадени след депозирането ѝ.

3.   Извъндоговорно право или гаранция има предимство пред международна гаранция само ако такова право или гаранция спада към категория, която е посочена в декларация, депозирана преди вписването на международната гаранция.

4.   Независимо от разпоредбите на предходния параграф при ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола всяка договаряща се държава може да декларира, че право или гаранция, спадащо(а) към категория, която е посочена в декларация, направена по параграф 1, буква а), има предимство пред международна гаранция, вписана преди датата на такава ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Член 40

Извъндоговорни права или гаранции, които подлежат на вписване

Всяка договаряща се държава може по всяко време чрез декларация, депозирана при депозитаря на протокола, да изброи категориите от извъндоговорни права или гаранции в съответствие с настоящата конвенция, които следва да бъдат вписани към дадена категория обекти, така че правата или гаранциите да се приравнят на международни гаранции и да бъдат уредени по съответния начин. Такава декларация може периодично да бъде изменяна.

ГЛАВА XI

ПРИЛАГАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА КЪМ ПРОДАЖБАТА

Член 41

Продажба и условна продажба

Настоящата конвенция се прилага към продажбата или условната продажба на обект в съответствие с протокола и измененията, които могат да бъдат внесени в него.

ГЛАВА XII

КОМПЕТЕНТНОСТ

Член 42

Избор на съд

1.   При спазване на членове 43 и 44 съдилищата на договаряща се държава, избрани от страните по сделка, са компетентни по отношение на всеки иск, заведен в съответствие с настоящата конвенция, независимо дали избраният съд има връзка със страните или със сделката. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните не са се споразумели за друго.

2.   Всяко такова споразумение се сключва в писмена форма или във всяка друга форма, която отговаря на формалните законови изисквания в държавата на избрания съд.

Член 43

Компетентност по член 13

1.   Съдилищата на договаряща се държава, избрани от страните, и съдилищата на договарящата се държава, на чиято територия се намира обектът, са компетентни да разпоредят охранителните мерки, предвидени в член 13, параграф 1, букви а)—в) и параграф 4 по отношение на този обект.

2.   Компетентни да разпоредят охранителни мерки по член 13, параграф 1, буква г) или други временни охранителни мерки по смисъла на член 13, параграф 4 са:

а)	съдилищата, избрани от страните; или

б)	съдилищата на договарящата се държава, на чиято територия се намира длъжникът, в случай че съгласно условията на постановлението, което ги разпорежда, тези охранителни мерки могат да бъдат принудително изпълнени само на територията на тази договаряща се държава.

3.   Даден съд е компетентен в съответствие с предходните параграфи дори ако окончателното решение по иска, упоменато в член 13, параграф 1, може да бъде или ще бъде произнесено в съд на друга договаряща се държава или чрез арбитраж.

Член 44

Компетентност за издаване на постановления срещу регистратора

1.   Съдилищата по мястото, където се намира централното управление на регистратора, имат изключителна компетентност да присъждат обезщетяване на вреди или да издават постановления срещу регистратора.

2.   Ако лице не отговори на искане, направено в съответствие с член 25, и това лице е престанало да съществува или не може да бъде открито, за да бъде изпълнено постановление срещу него, съгласно което лицето следва да заличи вписването, съдилищата, упоменати в предходния параграф, имат изключителна компетентност по молба на длъжника или на бъдещия длъжник да издадат постановление до регистратора, с което се разпорежда на регистратора да заличи вписването.

3.   Ако лице не изпълни постановление на съд, който е компетентен в съответствие с настоящата конвенция или, в случая на национална гаранция, при постановление на компетентен съд лицето да пристъпи към заличаване или поправяне на вписването, съдилищата, упоменати в параграф 1, могат да разпоредят на регистратора да предприеме мерки за привеждане в действие на това постановление.

4.   Освен ако предходните параграфи не предвиждат друго, никой съд не може да налага задължителни мерки или да издава постановления, съдебни решения или разпореждания срещу регистратора.

Член 45

Компетентност по отношение на производства по несъстоятелност

Разпоредбите на настоящата глава не се прилагат по отношение на производствата по несъстоятелност.

ГЛАВА XIII

ВРЪЗКА С ДРУГИ КОНВЕНЦИИ

Член 45а

Връзка с Конвенцията на Организацията на обединените нации за прехвърляне на вземанията (цесия) в международната търговия

Настоящата конвенция има предимство пред Конвенцията на Организацията на обединените нации за прехвърляне на вземанията (цесия) в международната търговия, открита за подписване на 12 декември 2001 г. в Ню Йорк, що се отнася до прехвърлянето на вземания (цесията), които са акцесорни права, свързани с международни гаранции върху авиационни обекти, железопътни подвижни състави и космически средства.

Член 46

Връзка с Конвенцията на UNIDROIT за международен финансов лизинг

Връзката между настоящата конвенция и Конвенцията на UNIDROIT за международен финансов лизинг, подписана в Отава на 28 май 1988 г., може да бъде определена в протокола.

ГЛАВА XIV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 47

Подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване

1.   Настоящата конвенцията се открива за подписване в Кейптаун на 16 ноември 2001 г. от държавите, участващи в дипломатическата конференция за приемане на конвенция за подвижното оборудване и на протокол за въздухоплавателните средства, проведена в Кейптаун от 29 октомври до 16 ноември 2001 г. След 16 ноември 2001 г. конвенцията е открита за подписване от всички държави в седалището на Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) в Рим до нейното влизане в сила в съответствие с член 49.

2.   Настоящата конвенция подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване от подписалите я държави.

3.   Всяка държава, която не подпише настоящата конвенция, може да се присъедини към нея по всяко време.

4.   Ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването се осъществяват чрез депозиране на официален документ за тази цел при депозитаря.

Член 48

Регионални организации за икономическа интеграция

1.   Регионална организация за икономическа интеграция, която е съставена от суверенни държави и е компетентна по някои въпроси, уредени от настоящата конвенция, може също така да подпише, приеме, утвърди или да се присъедини към настоящата конвенция. В такъв случай регионалната организация за икономическа интеграция има правата и задълженията на договаряща се държава, доколкото тази организацията е компетентна по въпроси, уредени от настоящата конвенция. Когато в настоящата конвенция броят на договарящите се държави е от значение, регионалната организация за икономическа интеграция не се счита за договаряща се държава в допълнение към своите държави-членки, които са договарящи се държави.

2.   При подписването, приемането, утвърждаването или присъединяването регионалната организация за икономическа интеграция прави декларация до депозитаря, като посочва въпросите, уредени от настоящата конвенция, по отношение на които ѝ е била прехвърлена компетентност от нейните държави-членки. Регионалната организация за икономическа интеграция уведомява незабавно депозитаря относно всички промени в разпределението на описаната в декларацията по настоящия параграф компетентност, включително относно прехвърлянето на нови правомощия.

3.   Всяко позоваване в настоящата конвенция на „договаряща се държава“ или „договарящи се държави“ или „държава — страна по конвенцията“ или „държави — страни по конвенцията“ се прилага и за регионалната организация за икономическа интеграция, когато контекстът налага това.

Член 49

Влизане в сила

1.   Настоящата конвенция влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на третия инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, но само що се отнася до категория обекти, към които се прилага даден протокол:

а)	от момента на влизане в сила на този протокол;

б)	при спазване на условията на този протокол; и

в)	между държавите — страни по конвенцията и по настоящия протокол.

2.   За други държави настоящата конвенция влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на техния инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, но само що се отнася до категория обекти, към които се прилага даден протокол, и в съответствие с условията по отношение на такъв протокол в букви а), б) и в) от предходния параграф:

Член 50

Вътрешни сделки

1.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола договаряща се държава може да декларира, че настоящата конвенция не се прилага към вътрешни сделки за тази държава по отношение на всички видове обекти или само на някои от тях.

2.   Независимо от разпоредбите на предходния параграф към вътрешните сделки се прилагат разпоредбите на член 8, параграф 4, член 9, параграф 1, член 16, глава V, член 29 и разпоредбите на настоящата конвенция, които се отнасят до вписаните гаранции.

3.   Когато уведомление за национална гаранция е вписано в международния регистър, предимството на титуляря на тази гаранция съгласно член 29 не се засяга от това, че тази гаранция е във владение на друго лице поради прехвърляне или суброгация в съответствие с приложимото право.

Член 51

Бъдещи протоколи

1.   Депозитарят може да създава работни групи в сътрудничество със съответните неправителствени организации, които счита за подходящи, за оценяване доколко е осъществимо разширяване на действието на настоящата конвенция чрез един или повече протоколи, за да бъдат обхвати обекти от категориите подвижно оборудване с висока стойност, различни от категориите, упоменати в член 2, параграф 3, от които всеки обект е еднозначно идентифициран, както и акцесорните права, свързани с такива обекти.

2.   Депозитарят изпраща текста на всеки предварителен проект на протокол за категория обекти, изготвен от такава работна група, на всички държави — страни по настоящата конвенция, на всички държави членки на депозитаря, на държавите членки на Организацията на обединените нации, които не са членки на депозитаря, и на съответните междуправителствени организации и кани тези държави и организации да участват в преговори на междуправителствено равнище за изготвяне на проект на протокол въз основа на такъв предварителен проект на протокол.

3.   Депозитарят изпраща също така текста на всеки предварителен проект на протокол, изготвен от такава работна група, на съответните неправителствени организации, които счита за подходящи. Такива неправителствени организации се приканват да представят на депозитаря своевременно своите забележки по текста на предварителния проект на протокол и да участват като наблюдатели в изготвянето на проекта на протокол.

4.   Когато компетентните органи на депозитаря сметнат, че даден проект на протокол е готов за приемане, депозитарят свиква дипломатическа конференция за неговото приемане.

5.   След приемането на такъв протокол, при спазване на параграф 6, настоящата конвенция се прилага към категорията обекти, предвидени в протокола.

6.   Член 45а от настоящата конвенция се прилага към такъв протокол само ако това е изрично предвидено в протокола.

Член 52

Териториални единици

1.   Ако договаряща се държава има две или повече териториални единици с различни правни системи по отношение на въпроси, уредени от настоящата конвенция, при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването тя може да декларира, че настоящата конвенция се прилага спрямо всички нейни териториални единици или спрямо само една или няколко от тях и може да измени тази си декларация чрез подаването на друга декларация по всяко време.

2.   В декларацията се посочват изрично териториалните единици, спрямо които се прилага настоящата конвенция.

3.   Ако договаряща се държава не е направила декларация по параграф 1, настоящата конвенция се прилага спрямо всички териториални единици на тази държава.

4.   Когато договаряща се държава разшири прилагането на настоящата конвенция към една или няколко от своите териториални единици, декларациите, допустими съгласно настоящата конвенция, могат да бъдат направени по отношение на всяка една териториална единица, като декларациите, направени по отношение на дадена териториална единица, могат да се различават от декларациите, направени по отношение на друга териториална единица.

5.   Ако по силата на декларация по параграф 1 прилагането на настоящата конвенция се разширява към една или няколко териториални единици на договаряща се държава:

а)

се счита, че длъжникът се намира в договаряща се държава само ако е вписан или учреден в съответствие със законодателството на териториалната единица, спрямо която се прилага настоящата конвенция, или ако седалището му по устав, централното му управление, мястото му на дейност или мястото му на обичайно пребиваване се намира в териториалната единица, спрямо която се прилага настоящата конвенция;

б)	всяко позоваване на местонахождението на обект в договаряща се държава се отнася до местонахождението на обекта в териториалната единица, спрямо която се прилага настоящата конвенция; и

в)	всяко позоваване на административните органи в тази договаряща се държава се разбира като позоваване на административните органи, които са компетентни в териториалната единица, спрямо която се прилага настоящата конвенция.

Член 53

Определяне на съдилищата

При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола договаряща се държава може да декларира кой „съд“ или кои „съдилища“ са компетентни за целите на член 1 и на глава XII от настоящата конвенция.

Член 54

Декларации относно средствата за защита на правата

1.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола договаряща се държава може да декларира, че докато обезпеченият обект се намира на нейна територия или се контролира от нейна територия, обезпеченият кредитор не следва да дава на лизинг обекта на тази територия.

2.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола всяка договаряща се държава следва да декларира дали средствата за защита на правата на разположение на кредитора съгласно разпоредбите на настоящата конвенция, за които не е изрично посочено, че е необходимо подаване на молба до съда, могат да бъдат упражнени само с разрешение на съда.

Член 55

Декларации относно охранителните мерки до произнасяне на окончателно решение

При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към протокола договаряща се държава може да декларира, че няма да прилага изцяло или отчасти разпоредбите на член 13 или на член 43, или и на двата члена. Декларацията следва да посочва при какви условия ще се прилага съответният член, в случай че се прилага отчасти, или в противен случай, какви други видове временни охранителни мерки ще се прилагат.

Член 56

Резерви и декларации

1.   По отношение на настоящата конвенция не се допускат резерви, а декларациите, които са допустими по силата на членове 39, 40, 50, 52, 53, 54, 55, 57, 58 и 60, могат да бъдат направени в съответствие с разпоредбите на тези членове.

2.   Депозитарят следва да бъде уведомен в писмена форма за всяка декларация или последваща декларация или оттегляне на декларация, извършени съгласно настоящата конвенция.

Член 57

Последващи декларации

1.   Всяка държава — страна по конвенцията, може да направи последваща декларация, с изключение на декларацията, допустима по член 60, по всяко време след датата на влизане в сила на настоящата конвенция по отношение на тази държава чрез уведомяване на депозитаря за това.

2.   Всяка такава последваща декларация влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от шест месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря. Когато в уведомлението е посочен по-дълъг срок за влизане в действие на тази декларация, декларацията влиза в действие след изтичането на този по-дълъг срок след получаване на уведомлението от депозитаря.

3.   Независимо от разпоредбите на предходните параграфи настоящата конвенция продължава да се прилага, както ако такива последващи декларации не са били правени, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такива последващи декларации.

Член 58

Оттегляне на декларации

1.   Държава — страна по конвенцията, която е направила декларация по настоящата конвенция, с изключение на декларацията, допустима по член 60, може да я оттегли по всяко време чрез уведомяване на депозитаря. Такова оттегляне влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от шест месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

2.   Независимо от разпоредбите на предходния параграф настоящата конвенция продължава да се прилага, както ако такова оттегляне на декларация не е било правено, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такова оттегляне.

Член 59

Денонсиране

1.   Всяка държава — страна по конвенцията, може да денонсира настоящата конвенция чрез уведомление в писмена форма до депозитаря.

2.   Такова денонсиране влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от дванадесет месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

3.   Независимо от разпоредбите на предходните параграфи настоящата конвенция продължава да се прилага, както ако такова денонсиране не е било правено, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такова денонсиране.

Член 60

Преходни разпоредби

1.   Освен ако дадена договаряща се държава в който и да е момент не е декларирала друго, конвенцията не се прилага към вече съществуващо право или гаранция, които запазват предимството си в съответствие с приложимото право, възникнало преди датата на влизане в сила на настоящата конвенция.

2.   За целите на член 1, буква х) и на определяне на предимството съгласно настоящата конвенция:

а)	„дата на влизане в сила на настоящата конвенция“ означава по отношение на длъжник и в зависимост от това, коя дата е по-късна, моментът, в който настоящата конвенция влиза в сила, или моментът, в който държавата, в която се намира длъжникът, става договаряща се държава; и

б)	длъжникът се намира в държава, в която се намира централното му управление или ако няма централно управление, мястото му на дейност, или ако извършва своята дейност на повече от едно място, основното му място на дейност, или ако няма място на дейност, мястото му на обичайно пребиваване.

3.   За определяне на предимство, включително за защита на съществуващо предимство, но само до степента и по начина, посочени в декларацията по параграф 1, договаряща се държава може да посочи дата най-рано три години след датата, на която декларацията влиза в действие, когато настоящата конвенция и протоколът започват да се прилагат към вече съществуващи права или гаранции, учредени по силата на договор, сключен, когато длъжникът се е намирал в държава, упомената в буква б) от предходния параграф.

Член 61

Конференции за преглед, изменения и свързани с тях въпроси

1.   Депозитарят изготвя ежегодно или тогава, когато обстоятелствата го налагат, доклади на вниманието на държавите — страни по конвенцията, относно начина, по който функционира на практика международният режим, установен с настоящата конвенция. При подготовката на тези доклади депозитарят взема предвид докладите на надзорния орган относно функционирането на международната система за вписване.

2.   По искане на най-малко двадесет и пет процента от държавите — страни по конвенцията и след консултации с надзорния орган депозитарят свиква периодично конференции за преглед с участието на държавите — страни по конвенцията, за обсъждане на:

а)	практическото прилагане на настоящата конвенция и нейната ефективност за улесняване на гарантираните с активи финансиране и лизинг на обектите, уредени от нейните разпоредби;

б)	съдебното тълкуване на конвенцията и прилагането на нейните разпоредби и на правилата;

в)	функционирането на международната система за вписване, дейността на регистратора и надзора на тази дейност от страна на надзорния орган, като се отчитат докладите на надзорния орган; и

г)	необходимостта от изменение на настоящата конвенция или на разпоредбите относно международния регистър.

3.   При спазване на параграф 4 всяко изменение на настоящата конвенция се одобрява с мнозинство от най-малко две трети от държавите — страни по конвенцията, които участват в конференцията, упомената в предходния параграф, и влиза в сила по отношение на държавите, които са ратифицирали, приели или утвърдили такова изменение, след като то е било ратифицирано, прието или утвърдено от три държави в съответствие с разпоредбите на член 49 относно влизането в сила на конвенцията.

4.   Когато се предвижда предложеното изменение на настоящата конвенция да се прилага за повече от една категория оборудване, такова изменение трябва да бъде одобрено с мнозинство от най-малко две трети от държавите — страни по всеки протокол, които участват в конференцията, упомената в параграф 2.

Член 62

Депозитар и неговите функции

1.   Документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване се депозират в Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT), който с настоящото се определя за депозитар.

2.   Депозитарят:

а)

информира всички договарящи се държави за: i) всяко ново подписване или депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и датата, на която е станало това; ii) датата на влизане в сила на настоящата конвенция; iii) всяка декларация, направена в съответствие с настоящата конвенция, и датата, на която е станало това; iv) оттеглянето или изменението на декларация и датата, на която е станало това; и v) уведомлението за всяко денонсиране на настоящата конвенция и датата, на която е станало това, както и датата, на която денонсирането влиза в действие;

б)	предава заверени копия от настоящата конвенция на всички договарящи се държави;

в)

предоставя на надзорния орган и на регистратора копие от всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и ги информира за датата, на която документът е депозиран, от всяка декларация или оттегляне или изменение на декларация и от всяко уведомление за денонсиране и ги информира за датата на уведомлението, така че съдържащата се в тях информация да е изцяло и леснодостъпна; и

г)	изпълнява други обичайни за депозитарите функции.

ПРОТОКОЛ

към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване относно специфични въпроси, свързани с оборудването за въздухоплавателни средства

ДЪРЖАВИТЕ — СТРАНИ ПО НАСТОЯЩИЯ ПРОТОКОЛ,

КАТО СЧИТАТ, че е необходимо да се осигури прилагане на Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване (наричана по-долу „конвенцията“), що се отнася до оборудването за въздухоплавателни средства, с оглед на целите, формулирани в преамбюла на конвенцията,

КАТО ОТЧИТАТ необходимостта от адаптиране на конвенцията към специфичните изисквания на авиационното финансиране и от разширяване на действието на конвенцията, за да обхване договори за продажба на авиационно оборудване,

КАТО ОТЧИТАТ принципите и целите на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г.,

СЕ СПОРАЗУМЯХА за следните разпоредби във връзка с авиационното оборудване:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член I

Дефинирани термини

1.   С изключение на случаите, в които контекстът налага различно тълкуване, в настоящия протокол термините, употребени в него, се използват със значението, установено в конвенцията:

2.   В настоящия протокол следните термини се използват с посоченото по-долу значение:

а)	„въздухоплавателни средства“ означава въздухоплавателни средства така, както са дефинирани за целите на Чикагската конвенция, които представляват или планери, на които са поставени авиационни двигатели, или вертолети;

б)

„авиационни двигатели“ означава авиационни двигатели (различни от тези, използвани за военни, митнически или полицейски полети), които са задвижвани от реактивна, турбинна или бутална технология и: i) в случая на реактивни авиационни двигатели — имат тяга от поне 1 750 фунта или равностойна величина; и ii) в случая на турбинни или бутални авиационни двигатели — имат тяга от поне 550 конски сили или равностойна величина, като се включват всички модули и други поставени, включени или прикрепени принадлежности, части и оборудване, както и всички данни, ръководства и регистри, които се отнасят към тях;

в)	„авиационни обекти“ означава планери, авиационни двигатели и вертолети;

г)	„регистър на въздухоплавателни средства“ означава регистър, който се води от държава или от орган за регистрация на общи регистрационни опознавателни знаци за целите на Чикагската конвенция;

д)

„планери“ означава планери (различни от тези, използвани за военни, митнически или полицейски полети), на които, когато са поставени авиационни двигатели, компетентният орган по въздухоплаване издава удостоверение за съответния вид превоз на: i) най-малко осем (8) лица, включително екипаж; или ii) стоки, чието общо тегло надвишава 2 750 килограма, като се включват всички поставени, включени или прикрепени принадлежности, части и оборудване (различни от авиационни двигатели), както и всички данни, ръководства и регистри, които се отнасят към тях;

е)	„упълномощена страна“ означава страната, упомената в член XIII, параграф 3;

ж)	„Чикагска конвенцията“ означава Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г., с нейните изменения и приложения;

з)

„орган за регистрация на общи регистрационни опознавателни знаци“ означава органът, който води регистър в съответствие с член 77 от Чикагската конвенция и е създаден с резолюцията, приета на 14 декември 1967 г. от Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване, относно националността и регистрацията на въздухоплавателни средства, използвани от международни агенции за експлоатация;

и)	„дерегистрация на въздухоплавателно средство“ означава заличаване или отписване на регистрацията на въздухоплавателно средство от неговия регистър на въздухоплавателни средства в съответствие с Чикагската конвенция;

й)	„договор за гаранция“ означава договор, сключен от лице в качеството му на гарант;

к)	„гарант“ означава лице, което, за да обезпечи изпълнението на задължение в полза на кредитор, обезпечен с договор за учредяване на обезпечение, или по договор, става поръчител, предоставя гаранция при първо поискване или акредитив, или друг вид документ, който служи за обезпечаване на кредит;

л)

„вертолети“ означава по-тежки от въздуха летателни апарати (различни от тези, използвани за военни, митнически или полицейски полети), които се поддържат в полет основно чрез взаимодействието на въздуха с един или няколко носещи винта, задвижвани от силова установка около оси основно във вертикално положение, и на които компетентният орган по въздухоплаване издава удостоверение за съответния вид превоз на: i) най-малко пет (5) лица, включително екипаж; или ii) стоки, чието общо тегло надвишава 450 килограма, като се включват всички поставени, включени или прикрепени принадлежности, части и оборудване (включително носещи винтове), както и всички данни, ръководства и регистри, които се отнасят към тях;

м)

„събитие, свързано с несъстоятелност“ означава: i) откриване на производство по несъстоятелност; или ii) заявено намерение за прекратяване на плащанията или фактическо прекратяване на плащанията от страна на длъжника, когато правото на кредитора да започне производство по несъстоятелност срещу длъжника или да упражни други средства за защита на правата си съгласно конвенцията е преустановено или не може да бъде упражнено по закон или поради действие на държавата;

н)

„основна юрисдикция по несъстоятелността“ означава договарящата се държава, в която се намира центърът на основни интереси на длъжника, който за целта се счита, че е мястото, където се намира седалището по устав на длъжника или, ако няма такова, мястото на вписване или на учредяване на длъжника, освен ако се докаже друго;

о)

„орган за регистрация“ означава национален орган или орган за регистрация на общи регистрационни опознавателни знаци, който води регистър на въздухоплавателни средства в договаряща се държава и който отговаря за регистрацията и дерегистрацията на въздухоплавателни средства в съответствие с Чикагската конвенция; и

п)

„държава на регистрация“ означава по отношение на дадено въздухоплавателно средство държавата, в чийто национален регистър е записано въздухоплавателното средство, или държавата по местонахождение на органа за регистрация на общи регистрационни опознавателни знаци, който води регистъра на въздухоплавателни средства.

Член II

Прилагане на конвенцията по отношение на авиационните обекти

1.   Конвенцията се прилага по отношение на авиационните обекти съгласно предвиденото в разпоредбите на настоящия протокол.

2.   Конвенцията и настоящият протокол се наричат с общото наименование Конвенция за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване, както се прилага към авиационните обекти.

Член III

Прилагане на конвенцията към продажбата

Следните разпоредби на конвенцията се прилагат, както ако позоваванията на договор за учредяване или предоставяне на международна гаранция са позовавания на договор за продажба и както ако позоваванията на международна гаранция, условна международна гаранция, длъжника или кредитора са позовавания съответно на продажба, условна продажба, продавача и купувача:

—	членове 3 и 4;

—	член 16, параграф 1, буква а);

—	член 19, параграф 4;

—	член 20, параграф 1 (по отношение на вписване на договор за продажба или на условна продажба);

—	член 25, параграф 2 (по отношение на условна продажба); и

—

член 30.

В допълнение към договорите за продажба и към условните продажби се прилагат разпоредбите на член 1, член 5, глави IV—VII, член 29 (с изключение на параграф 3, който се заменя с член XIV, параграфи 1 и 2), глава X, глава XII (с изключение на член 43), глава XIII и глава XIV (с изключение на член 60).

Член IV

Приложно поле

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграф 1 от конвенцията, тя се прилага и по отношение на вертолет или по отношение на планер, принадлежащ на въздухоплавателно средство, регистрирано в регистър на въздухоплавателните средства на договаряща се държава, която е държавата на регистрация, и когато такава регистрация е извършена съгласно споразумение за регистрация на въздухоплавателно средство се счита, че тя е извършена в момента на сключване на споразумението.

2.   За целите на дефиницията на „вътрешна сделка“ по член 1 от конвенцията:

а)	планер се намира в държавата на регистрация на въздухоплавателното средство, от което той е част;

б)	авиационен двигател се намира в държавата на регистрация на въздухоплавателното средство, на което той е поставен или, ако не е поставен на въздухоплавателно средство, там, където двигателят се намира физически; и

в)	вертолет се намира в държавата на регистрацията си по времето на сключване на договора за учредяване или предоставяне на гаранция.

3.   В рамките на своите взаимоотношения страните могат чрез споразумение в писмена форма страните могат чрез споразумение в писмена форма да изключат прилагането на член XI и да дерогират от всички разпоредби на настоящия протокол или да изменят правните им последици, с изключение на разпоредбите на член IX, параграфи 2—4.

Член V

Формалности, правни последици и вписване на договорите за продажба

1.   За целите на настоящата конвенция договор за продажба е договор, който:

а)	е в писмена форма;

б)	се отнася до авиационен обект, с който продавачът им право да се разпорежда; и

в)	позволява авиационният обект да бъде идентифициран в съответствие с протокола.

2.   Договорът за продажба прехвърля върху купувача правата на продавача върху авиационния обект в съответствие с условията на договора.

3.   Вписването на договор за продажба остава в сила безсрочно. Вписването на условна продажба остава в сила до заличаването ѝ или до изтичането на срока на действието ѝ (ако има такъв), посочен във вписването.

Член VI

Права на представителите

Лице може да сключи договор или да извърши продажба и да впише международна гаранция или продажба на авиационен обект в качеството му на довереник, фидуциар или в друго качество на упълномощен представител. В такъв случай това лице може да предявява правата и гаранциите си съгласно конвенцията.

Член VII

Описание на авиационните обекти

Описанието на авиационния обект, включващо серийния номер на производителя, името на производителя и обозначение на модела, е необходимо и достатъчно за идентифициране на обекта по смисъла на член 7, буква в) от конвенцията и на член V, параграф 1, буква в) от настоящия протокол.

Член VIII

Избор на приложимо право

1.   Настоящият член се прилага само в случай че договаряща се държава е направила декларация по член XXX, параграф 1.

2.   Страните по договор, по договор за продажба, по свързан договор за гаранция или по споразумение за определяне на реда на задълженията могат да се споразумеят относно правото, което да урежда изцяло или отчасти договорните им права и задължения.

3.   Освен ако страните не са се споразумели за друго, позоваването в предходния параграф на правото, избрано от страните, е препращане към вътрешните правни норми на посочената държава или, ако тази държава се състои от няколко териториални единици — към вътрешното право на посочената териториална единица.

ГЛАВА II

СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ, РЕД НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ПРЕХВЪРЛЯНИЯ

Член IХ

Изменение на разпоредбите относно средствата за защита на правата при неизпълнение

1.   В допълнение към средствата за защита на правата, посочени в глава III от конвенцията, кредиторът може, доколкото длъжникът се е съгласил на това, което съгласие може да бъде дадено във всеки момент, и в случаите, посочени в настоящата глава:

а)	да пристъпи към дерегистрация на въздухоплавателното средство; и

б)	да пристъпи към изнасяне и физическо преместване на авиационния обект извън територията, на която се намира.

2.   Кредиторът не може да упражни средствата за защита на правата, посочени в предходния параграф, без предварителното съгласие в писмена форма на титуляря на вписана гаранция, която има предимство пред гаранцията на кредитора.

3.   Член 8, параграф 3 от конвенция не се прилага към авиационни обекти. Всяко от средствата за защита на правата, предвидено от конвенцията по отношение на авиационен обект, се упражнява в съответствие с разумната търговска практика. Счита се, че средство за защита на правата е упражнено в съответствие с разумната търговска практика, когато то е упражнено в съответствие с разпоредба на договора, освен ако такава разпоредба е явно неоправдана.

4.   Счита се, че обезпечен кредитор, който даде на заинтересованите лица писмено предизвестие от най-малко десет работни дни относно предлагана продажба или лизинг, е изпълнил изискването, посочено в член 8, параграф 4 от конвенцията, да даде „предизвестие в разумен срок“. Настоящият параграф не възпрепятства длъжникът и обезпеченият кредитор или гарантът да се споразумеят за по-дълъг период на предизвестие.

5.   При спазване на приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност органът за регистрация в договаряща се държава удовлетворява молбата за дерегистрация и износ, ако:

а)	молбата е подадена от упълномощената страна в надлежната форма въз основа на вписано пълномощно за дерегистрация, което не може да бъде оттеглено, и молба за разрешаване на износ; и

б)	упълномощената страна потвърди пред органа за регистрация, ако той изисква това, че всички вписани гаранции, които имат предимство пред гаранцията на кредитора, в чиято полза е издадено пълномощното, са заличени или че титулярите на такива гаранции са дали съгласието си за дерегистрация и износ.

6.   Обезпеченият кредитор, който възнамерява да извърши дерегистрация и износ на въздухоплавателно средство в съответствие с параграф 1, следва да даде писмено предизвестие в разумен срок за предлаганата дерегистрация и износ на:

а)	заинтересованите лица, посочени в член 1, буква м), подточки i) и ii) от конвенцията; и

б)	заинтересованите лица, посочени в член 1, буква м), подточка iii) от конвенцията, които са уведомили обезпечения кредитор за своите права в разумен срок преди извършването на дерегистрацията и износа.

Член Х

Изменение на разпоредбите относно охранителните мерки до произнасяне на окончателно решение

1.   Настоящият член се прилага само в случаите, в които договаряща се държава е направила декларация по член XXX, параграф 2, и по начина, указан в тази декларация.

2.   За целите на член 13, параграф 1 от конвенцията в контекста на получаване на охранителни мерки „в кратък срок“ означава срок от толкова работни дни, считано от датата на подаване на иска за налагане на охранителни мерки, колкото са посочени в декларацията, направена от договарящата се държава, в която е подаден искът.

3.   Член 13, параграф 1 от конвенцията се прилага, като непосредствено след буква г) се добавя следният текст:

„д)	ако длъжникът и кредиторът се споразумеят изрично, което споразумение може да стане по всяко време, продажба и използване на обезщетението, свързано с нея“ и член 43, параграф 2 се прилага, като след думите „член 13, параграф 1, буква г)“ се добавят думите „и буква д)“.

4.   Правото на собственост или всяко друго право на длъжника, прехвърлено чрез продажба по предходния параграф, преминава необременено от други тежести или права, пред които международната гаранция на кредитора има предимство в съответствие с разпоредбите на член 29 от конвенцията.

5.   Длъжникът и кредиторът или всяко друго заинтересовано лице могат да се споразумеят в писмена форма да изключат прилагането на член 13, параграф 2 от конвенцията.

6.   Средствата за защита на правата по член IX, параграф 1:

а)

следва да бъдат предоставени съответно от органа за регистрация и другите административни органи в договаряща се държава не по-късно от пет работни дни след като кредиторът уведоми тези органи, че охранителните мерки, посочени в член IX, параграф 1, са разпоредени или, в случай на охранителни мерки, разпоредени от чуждестранен съд, са признати от съд на тази договаряща се държава и че кредиторът може да се ползва от тези средства за защита на правата си в съответствие с конвенцията; и

б)	компетентните органи следва експедитивно да съдействат на кредитора и да го подпомагат при упражняването на тези средства за защита на правата му в съответствие с приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност.

7.   Параграфи 2 и 6 не засягат приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност.

Член ХI

Средствата за защита на правата при несъстоятелност

1.   Настоящият член се прилага само в случай че договаряща се държава, която се явява основна юрисдикция по несъстоятелността, е направила декларация по член XXX, параграф 3.

2.   При настъпване на събитие, свързано с несъстоятелност, и при спазване на параграф 6 съответно синдикът или длъжникът предава авиационния обект във владение на кредитора не по-късно от по-ранната от двете посочени по-долу дати:

а)	края на периода на отсрочката; и

б)	датата, на която кредиторът би могъл да влезе във владение на авиационния обект, ако настоящият член не се прилагаше.

3.   За целите на настоящия член „отсрочка“ означава периода, посочен в декларация на договарящата се държава, която се явява основна юрисдикция по несъстоятелността.

4.   Позоваванията в настоящия член на „синдика“ се отнасят до него в качеството му на официално лице, а не на частно лице.

5.   Докато кредиторът не влезе във владение съгласно параграф 2:

а)	съответно синдикът или длъжникът следва да пази и поддържа авиационния обект, както и да запази неговата стойност в съответствие с договора; и

б)	кредиторът има право да поиска налагането на който и да е друг вид временни охранителни мерки, които съществуват в съответствие с приложимото право.

6.   Буква а) от предходния параграф не изключва използването на авиационния обект по договорености, които имат за цел да пазят и поддържат авиационния обект, както и да запазят неговата стойност.

7.   Съответно синдикът или длъжникът могат да задържат авиационния обект, когато до изтичане на срока, посочен в параграф 2, той е отстранил всяко неизпълнение на задълженията, освен неизпълнение, което се дължи на откриване на производство по несъстоятелност, и се е съгласил да изпълни всички бъдещи задължения по договора. По отношение на неизпълнението на такива бъдещи задължения не се прилага втора отсрочка.

8.   Средствата за защита на правата по член IX, параграф 1:

а)	следва да бъдат предоставени съответно от органа за регистрация и административните органи в договаряща се държава не по-късно от пет работни дни след датата, на която кредиторът уведоми тези органи, че може да се ползва от тези средства за защита на правата си в съответствие с конвенцията; и

б)	компетентните органи следва експедитивно да съдействат на кредитора и да го подпомагат при упражняването на тези средства за защита на правата му в съответствие с приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност.

9.   Упражняването на средствата за защита, позволени от конвенцията или от настоящия протокол, не може да бъде възпрепятствано или забавяно след датата, посочена в параграф 2.

10.   Задълженията на длъжника по договора не могат да бъдат изменяни без съгласието на кредитора.

11.   Разпоредбите на предходните параграфи не могат да се тълкуват като засягащи правомощието на синдика, ако има такова, да прекрати договора в съответствие с приложимото право.

12.   Освен извъндоговорните права или гаранции, спадащи към категория, която е посочена в декларация по член 39, параграф 1, по време на производството по несъстоятелност другите права или гаранции нямат предимство пред вписаните гаранции.

13.   Конвенцията, изменена с член IX от настоящия протокол, се прилага при упражняване на средствата за защита на правата в съответствие с настоящия член.

2.   При настъпване на събитие, свързано с несъстоятелност, и по искане на кредитора, съответно синдикът или длъжникът уведомява кредитора в рамките на срока, посочен в декларация на договаряща се държава по член XXX, параграф 3, дали:

а)	ще отстрани всяко неизпълнение на задълженията, освен неизпълнение, което се дължи на откриване на производство по несъстоятелност, и дали е съгласен да изпълни всички бъдещи задължения по договора и свързаните със сделката документи; или

б)	ще даде на кредитора възможност да влезе във владение на авиационния обект в съответствие с приложимото право.

3.   Приложимото право, упоменато в буква б) от предходния параграф, може да позволи на съда да изиска предприемане на допълнителни мерки или предоставяне на допълнителни гаранции.

4.   Кредиторът представя доказателства в подкрепа на своя иск и удостоверение, че неговата международна гаранция е вписана.

5.   Ако съответно синдикът или длъжникът не уведоми кредитора в съответствие с параграф 2 или ако синдикът или длъжникът е декларирал, че ще даде на кредитора възможност да влезе във владение на авиационния обект, но не го е извършил, съдът може да разреши на кредитора да влезе във владение на авиационния обект при условията, разпоредени от съда, и може да изиска предприемане на допълнителни мерки или предоставяне на допълнителни гаранции.

6.   Авиационният обект не може да бъде продаден до произнасяне на решение от съда по иска и по международната гаранция.

Член ХII

Помощ в случай на несъстоятелност

1.   Настоящият член се прилага само в случай че договаряща се държава е направила декларация по член XXX, параграф 1.

2.   В съответствие с правото на дадена договаряща се държава съдилищата на договарящата се държава, в която се намира авиационният обект, оказват максимално възможно сътрудничество на чуждестранните съдилища и чуждестранните синдици за прилагане на разпоредбите на член XI.

Член ХIII

Пълномощно за дерегистрация и за молба за износ

1.   Настоящият член се прилага само в случай че договаряща се държава е направила декларация по член XXX, параграф 1.

2.   Когато длъжникът е издал пълномощно за дерегистрация и за молба за износ, което не може да бъде оттеглено, съответстващо по същността си на формуляра, приложен към настоящия протокол, и е подал това пълномощно до органа за регистрация за вписване, пълномощното следва да бъде вписано.

3.   Титулярят на пълномощното („упълномощената страна“) или определен от него представител е единственото лице, което може да упражни средствата за защита на правата, посочени в член IX, параграф 1, и може да извърши това само в съответствие с пълномощното и приложимите законови и подзаконови актове в областта на авиационната безопасност. Това пълномощно не може да бъде оттеглено от длъжника без съгласието в писмена форма на упълномощената страна. Органът за регистрация заличава пълномощното от регистъра по искане на упълномощената страна.

4.   Органът за регистрация и другите административни органи в договаряща се държава следва експедитивно да съдействат на упълномощената страна и да я подпомагат при упражняването на средствата за защита на правата ѝ, посочени в член IX.

Член ХIV

Изменение на разпоредбите относно предимството

1.   Купувачът на авиационен обект по регистриран договор за продажба придобива правата върху обекта, необременен с гаранция, вписана на по-късна дата, нито с невписана гаранция, дори ако купувачът е знаел за съществуването на невписаната гаранция.

2.   Купувачът на авиационен обект придобива правата върху обекта, обременен с всички вписани гаранции към момента на придобиване на тези права.

3.   Правото на собственост или друго право или гаранция върху авиационен двигател не се засяга от поставянето на двигателя на въздухоплавателно средство или свалянето му от него.

4.   Член 29, параграф 7 от конвенция се прилага за предмет, различен от обекта, поставен върху планер, авиационен двигател или вертолет.

Член ХV

Изменение на разпоредбите относно прехвърлянето

Член 33, параграф 1 от конвенцията се прилага, като непосредствено след буква б) се добавя следният текст:

Член ХVI

Разпоредби относно длъжника

1.   Ако няма неизпълнение по смисъла на член 11 от конвенцията, длъжникът има право на необезпокоявано владение и ползване на обекта в съответствие с договора спрямо:

а)

неговия кредитор и титуляря на всяка гаранция, чийто длъжник получава права, необременени с гаранции, в съответствие с член 29, параграф 4 от конвенцията или, в качеството на купувач, в съответствие с член XIV, параграф 1 от настоящия протокол, освен и доколкото длъжникът не се е съгласил за друго; и

б)	титуляря на всяка гаранция, с която правата или гаранциите на длъжника са необременени в съответствие с член 29, параграф 4 от конвенцията, или в качеството на купувач в съответствие с член XIV, параграф 2 от настоящия протокол, но само доколкото титулярят се е съгласил на това.

2.   Никоя разпоредба на конвенцията или на настоящия протокол не засяга отговорността на кредитора за нарушение на договора съгласно приложимото право доколкото договорът се отнася до авиационен обект.

ГЛАВА III

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СИСТЕМАТА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИ ГАРАНЦИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА АВИАЦИОННИТЕ ОБЕКТИ

Член ХVII

Надзорен орган и регистратор

1.   Надзорният орган е международна организация, определена с резолюция, приета от дипломатическата конференция за приемане на конвенция за подвижното оборудване и на протокол за въздухоплавателните средства.

2.   Когато международната организация, упомената в предходния параграф, не може и не желае да действа като надзорен орган, се свиква конференция на подписалите конвенцията държави и на договарящите се държави за определяне на друг надзорен орган.

3.   Надзорният орган и неговите длъжностни лица и служители се ползват с имунитет срещу съдебни или административни действия в съответствие с правилата, които се прилагат за тях в качеството им на международна организация или в друго им качество.

4.   Надзорният орган може да създаде комисия от експерти, избрани измежду лицата, предложени от подписалите конвенцията държави и договарящите се държави, и които имат необходимите квалификации и опит, и да възложи на тази комисия задачата да подпомага надзорния орган при изпълнението на функциите му.

5.   Първият регистратор осигурява функционирането на международния регистър за период от пет години считано от датата на влизане в сила на настоящия протокол. След това регистраторът се назначава или преназначава от надзорния орган на всеки пет години.

Член ХVIII

Първи правила

Първите правила се изготвят от надзорния орган така, че да влязат в действие от момента на влизане в сила на настоящия протокол.

Член ХIХ

Определяне на входни пунктове

1.   При спазване на параграф 2 договаряща се държава може да определи намираща(и) се на нейна територия организация(и) за входен(ни) пункт(ове), чрез който(ито) на международния регистър се предава или може да се предава информацията, необходима за вписването, освен за вписване на уведомление за национална гаранция или право или гаранция по член 40, които във всички изброени случаи са учредени в съответствие със законодателството на друга държава.

2.   Определянето, извършено в съответствие с предходния параграф, може да позволи, но не поражда задължение за използване на определения(те) входен(ни) пункт(ове) за информацията, необходима за вписванията по отношение на авиационните двигатели.

Член ХХ

Допълнителни изменения на разпоредбите относно системата за регистрация

1.   За целите на член 19, параграф 6 от конвенцията критериите за търсене на авиационен обект са името на производителя, серийният номер на производителя и обозначението на модела, като те могат да бъдат допълвани с други сведения, за да се осигури еднозначно идентифициране. Тези допълнителни сведения се определят от правилата.

2.   За целите на член 25, параграф 2 от конвенцията и при описаните обстоятелства титулярят на вписана условна международна гаранция или на вписано прехвърляне на международна гаранция или лицето, в полза на което е вписана условна продажба, предприема всички действия, в рамките на неговите правомощия, за заличаване на вписването не по-късно от пет работни дни след получаване на искането, описано в споменатия параграф.

3.   Таксите, упоменати в член 17, параграф 2, буква з) от конвенцията, се установяват така, че да покрият разходите по създаване, функциониране и правно уреждане на международния регистър, както и разумните разходи на надзорния орган, свързани с изпълнението на неговите функции, упражняването на неговите правомощия и изпълнението на задълженията, предвидени в член 17, параграф 2 от конвенцията.

4.   Централизираните функции на международния регистър се осъществяват и управляват от регистратора двадесет и четири часа в денонощието. Различните входни пунктове функционират поне през работното време за съответните територии.

5.   По отношение на всяко събитие размерът на застраховката или на финансовата гаранция, упомената в член 28, параграф 4 от конвенцията, не може да бъде по-малък от максималната стойност на авиационния обект така, както е определена от надзорния орган.

6.   Никоя разпоредба на конвенцията не препятства регистратора да сключи застраховка или финансова гаранция, която покрива събитията, за които регистраторът не носи отговорност по силата на член 28 от конвенцията.

ГЛАВА IV

КОМПЕТЕНТНОСТ

Член ХХI

Изменение на разпоредбите относно компетентността

За целите на член 43 от конвенцията и при спазване на член 42 от конвенцията съд на договаряща се държава е компетентен, когато обектът е вертолет или планер, принадлежащ на въздухоплавателно средство, по отношение на което тази държава е държавата на регистрация.

Член ХХII

Отказ от суверенен имунитет

1.   При спазване на параграф 2 отказът от суверенен имунитет за компетентност на съдилищата, посочен в член 42 или 43 от конвенцията или свързан с принудително изпълнение на права и гаранции по отношение на авиационен обект съгласно конвенцията, е правно обвързващ и е действителен за определяне на компетентността или разрешаване на принудителното изпълнение, ако са изпълнени останалите условия за определяне на компетентност или за принудително изпълнение.

2.   Отказът по предходния параграф трябва да е в писмена форма и да съдържа описание на авиационния обект.

ГЛАВА V

ВРЪЗКА С ДРУГИ КОНВЕНЦИИ

Член XXIII

Връзка с Конвенцията за международното признаване на права върху въздухоплавателни средства

За договаряща се държава, която е страна по Конвенцията за международното признаване на права върху въздухоплавателни средства, подписана в Женева на 19 юни 1948 г., настоящата конвенция заменя въпросната конвенция що се отнася до въздухоплавателните средства, както са дефинирани в настоящия протокол, и що се отнася до авиационните обекти. При все това Женевската конвенция не се заменя по отношение на права и гаранции, които не са уредени или засегнати от настоящата конвенция.

Член ХХIV

Връзка с Конвенцията за уеднаквяване на някои правила относно налагане на запор на въздухоплавателни средства

1.   За договаряща се държава, която е страна по Конвенцията за уеднаквяване на някои правила относно налагане на запор на въздухоплавателни средства, подписана в Рим на 29 май 1933 г., настоящата конвенция заменя въпросната конвенция що се отнася до въздухоплавателните средства, както са дефинирани в настоящия протокол.

2.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договарящата се държава — страна по гореспоменатата конвенция, може да декларира, че няма да прилага настоящия член.

Член ХХV

Връзка с Конвенцията на UNIDROIT за международен финансов лизинг

Настоящата конвенция заменя Конвенцията на UNIDROIT за международен финансов лизинг, подписана в Отава на 28 май 1988 г., що се отнася до авиационните обекти.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член ХХVI

Подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване

1.   Настоящият протокол се открива за подписване в Кейптаун на 16 ноември 2001 г. от държавите, участващи в дипломатическата конференция за приемане на конвенция за подвижното оборудване, проведена в Кейптаун от 29 октомври до 16 ноември 2001 г. След 16 ноември 2001 г. настоящият протокол е открит за подписване от всички държави в седалището на Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) в Рим до неговото влизане в сила в съответствие с член XXVIII.

2.   Настоящият протокол подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване от подписалите го държави.

3.   Всяка държава, която не подпише настоящия протокол, може да се присъедини към него по всяко време.

4.   Ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването се осъществяват чрез депозиране на официален документ за тази цел при депозитаря.

5.   Държава не може да стане страна по настоящия протокол, ако не е или не стане страна по конвенцията.

Член ХХVII

Регионални организации за икономическа интеграция

1.   Регионална организация за икономическа интеграция, която е съставена от суверенни държави и е компетентна по някои въпроси, уредени от настоящия протокол, може също така да подпише, приеме, утвърди или да се присъедини към настоящия протокол. В такъв случай регионалната организация за икономическа интеграция има правата и задълженията на договаряща се държава, доколкото тази организацията е компетентна по въпроси, уредени от настоящия протокол. Когато в настоящия протокол броят на договарящите се държави е от значение, регионалната организация за икономическа интеграция не се счита за договаряща се държава в допълнение към своите държави-членки, които са договарящи се държави.

2.   При подписването, приемането, утвърждаването или присъединяването регионалната организация за икономическа интеграция прави декларация до депозитаря, като посочва въпросите, уредени от настоящия протокол, по отношение на които ѝ е била прехвърлена компетентност от нейните държави-членки. Регионалната организация за икономическа интеграция уведомява незабавно депозитаря относно всички промени в разпределението на описаната в декларацията по настоящия параграф компетентност, включително относно прехвърлянето на нови правомощия.

3.   Всяко позоваване в настоящия протокол на „договаряща се държава“ или „договарящи се държави“, или „държава — страна по конвенцията“, или „държави — страни по конвенцията“ се прилага и за регионалната организация за икономическа интеграция, когато контекстът налага това.

Член ХХVIII

Влизане в сила

1.   Настоящият протокол влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на осмия инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване между държавите, които са депозирали такива документи.

2.   За други държави настоящият протокол влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на техния инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Член ХХIХ

Териториални единици

1.   Ако договаряща се държава има две или повече териториални единици с различни правни системи по отношение на въпросите, уредени от настоящия протокол, при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването тя може да декларира, че настоящият протокол се прилага спрямо всички нейни териториални единици или спрямо само една или няколко от тях и може да измени тази си декларация чрез подаването на друга декларация по всяко време.

2.   В декларацията се посочват изрично териториалните единици, спрямо които се прилага настоящият протокол.

3.   Ако договаряща се държава не е направила декларация по параграф 1, настоящият протокол се прилага спрямо всички териториални единици на тази държава.

4.   Когато договаряща се държава разшири прилагането на настоящия протокол към една или няколко от своите териториални единици, декларациите, допустими съгласно настоящия протокол, могат да бъдат направени по отношение на всяка териториална единица, като декларациите, направени по отношение на дадена териториална единица, могат да се различават от декларациите, направени по отношение на друга териториална единица.

5.   Ако по силата на декларация по параграф 1 прилагането на настоящия протокол се разширява към една или няколко териториални единици на договаряща се държава:

а)

се счита, че длъжникът се намира в договаряща се държава само ако е вписан или учреден в съответствие със законодателството на териториална единица, спрямо която се прилагат конвенцията и настоящият протокол, или ако седалището му по устав, централното му управление, мястото му на дейност или мястото му на обичайно пребиваване се намира в териториална единица, спрямо която се прилагат конвенцията и настоящият протокол;

б)	всяко позоваване на местонахождението на обект в договаряща се държава се отнася до местонахождението на обекта в териториална единица, спрямо която се прилагат конвенцията и настоящият протокол; и

в)

всяко позоваване на административните органи в тази договаряща се държава се разбира като позоваване на административните органи, които са компетентни в териториалната единица, спрямо която се прилагат конвенцията и настоящият протокол, и всяко позоваване на националния регистър или на органа за регистрация в тази договаряща се държава се разбира като позоваване на действащия регистър на въздухоплавателни средства или на органа за регистрация, който е компетентен в териториалната(ите) единица(и), спрямо която(ито) се прилагат конвенцията и настоящият протокол.

Член ХХХ

Декларации относно някои разпоредби

1.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договаряща се държава може да декларира, че ще прилага една или няколко от разпоредбите на членове VIII, XII и XIII от настоящия протокол.

2.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договаряща се държава може да декларира, че ще прилага изцяло или отчасти разпоредбите на член X от настоящия протокол. Ако направи такава декларация по отношение на член X, параграф 2, държавата следва да посочи продължителността на срока, който се изисква по споменатия член.

3.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договарящата се държава може да декларира, че ще прилага вариант А или вариант Б на член XI в неговата цялост и ако направи такава декларация, държавата следва да посочи видовете производства по несъстоятелност, ако е необходимо, към които ще прилага вариант А, и видовете производства по несъстоятелност, ако е необходимо, към които ще прилага вариант Б. Договарящата се държава, която направи декларация по настоящия параграф, следва да посочи продължителността на срока, който се изисква по член XI.

4.   Съдилищата на договаряща се държава следва да прилагат член XI в съответствие с декларацията, направена от договарящата се държава, която се явява основна юрисдикция по несъстоятелността.

5.   При ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването към настоящия протокол договаряща се държава може да декларира, че няма да прилага изцяло или отчасти разпоредбите на член XXI. Декларацията следва да посочва при какви условия ще се прилага съответният член, в случай че се прилага отчасти, или в противен случай, какви други видове временни охранителни мерки ще се прилагат.

Член ХХХI

Декларации съгласно конвенцията

Освен ако не е посочено друго декларациите, извършени съгласно конвенцията, включително тези извършени по членове 39, 40, 50, 53, 54, 55, 57, 58 и 60 от конвенцията, се считат за извършени и съгласно настоящия протокол.

Член ХХХII

Резерви и декларации

1.   Не могат да се правят резерви по отношение на настоящия протокол, но могат да се извършват декларации, допустими съгласно членове XXIV, XXIX, XXX, XXXI, XXXIII и XXXIV, в съответствие с разпоредбите на тези членове.

2.   Депозитарят следва да бъде уведомен в писмена форма за всяка декларация или последваща декларация или оттегляне на декларация, извършени съгласно настоящия протокол.

Член ХХХIII

Последващи декларации

1.   Всяка държава — страна по конвенцията, може да направи последваща декларация, с изключение на декларацията, направена в съответствие с член XXXI, допустима по член 60 от конвенцията, по всяко време след датата на влизане в сила на настоящия протокол по отношение на тази държава чрез уведомяване на депозитаря за това.

2.   Всяка такава последваща декларация влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от шест месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

Когато в уведомлението е посочен по-дълъг срок за влизане в действие на тази декларация, декларацията влиза в действие след изтичането на този по-дълъг срок след получаване на уведомлението от депозитаря.

3.   Независимо от разпоредбите на предходните параграфи настоящият протокол продължава да се прилага, както ако такива последващи декларации не са били правени, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такива последващи декларации.

Член ХХХIV

Оттегляне на декларации

1.   Държава — страна по конвенцията, която е направила декларация по настоящия протокол, с изключение на декларацията, направена в съответствие с член XXXI, допустима по член 60 от конвенцията, може да я оттегли по всяко време чрез уведомяване на депозитаря. Такова оттегляне влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от шест месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

2.   Независимо от разпоредбите на предходния параграф настоящият протокол продължава да се прилага, както ако такова оттегляне на декларация не е било правено, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такова оттегляне.

Член ХХХV

Денонсиране

1.   Всяка държава — страна по конвенцията, може да денонсира настоящия протокол чрез уведомление в писмена форма до депозитаря.

2.   Всяко такова денонсиране влиза в действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от дванадесет месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

3.   Независимо от разпоредбите на предходните параграфи настоящият протокол продължава да се прилага, както ако такова денонсиране не е било правено, по отношение на всички права и гаранции, учредени преди датата на влизане в действие на такова денонсиране.

Член ХХХVI

Конференции за преглед, изменения и свързани с тях въпроси

1.   След консултации с надзорния орган депозитарят изготвя ежегодно или тогава, когато обстоятелствата го налагат, доклади на вниманието на държавите — страни по конвенцията, относно начина, по който функционира на практика международният режим, установен с конвенцията, изменена с настоящия протокол. При подготовката на тези доклади депозитарят взема предвид докладите на надзорния орган относно функционирането на международната система за вписване.

2.   По искане на най-малко двадесет и пет процента от държавите — страни по конвенцията и след консултации с надзорния орган депозитарят свиква периодично конференции за преглед с участието на държавите — страни по конвенцията, за обсъждане на:

а)	практическото прилагане на конвенцията, изменена с настоящия протокол, и нейната ефективност за улесняване на гарантираните с активи финансиране и лизинг на обектите, уредени от нейните разпоредби;

б)	съдебното тълкуване на настоящия протокол и прилагането на неговите разпоредби и на правилата;

в)	функционирането на международната система за вписване, дейността на регистратора и надзора на тази дейност от страна на надзорния орган, като се отчитат докладите на надзорния орган; и

г)	необходимостта от изменение на настоящия протокол или на разпоредбите относно международния регистър.

3.   Всяко изменение на настоящия протокол се одобрява с мнозинство от най-малко две трети от държавите — страни по конвенцията, които участват в конференцията, упомената в предходния параграф, и влиза в сила по отношение на държавите, които са ратифицирали, приели или утвърдили такова изменение, след като то е било ратифицирано, прието или утвърдено от осем държави в съответствие с разпоредбите на член XXVIII относно влизането в сила на протокола.

Член ХХХVII

Депозитар и неговите функции

1.   Документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване се депозират в Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT), който с настоящото се определя за депозитар.

2.   Депозитарят:

а)

информира всички договарящи се държави за: i) всяко ново подписване или депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и датата, на която е станало това; ii) датата на влизане в сила на настоящия протокол; iii) всяка декларация, направена в съответствие с настоящия протокол и датата, на която е станало това; iv) оттеглянето или изменението на декларация и датата, на която е станало това; и v) уведомлението за всяко денонсиране на настоящия протокол и датата, на която е станало това, както и датата, на която денонсирането влиза в действие;

б)	предава заверени копия от настоящия протокол на всички договарящи се държави;

в)

предоставя на надзорния орган и на регистратора копие от всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване и ги информира за датата, на която документът е депозиран, от всяка декларация или оттегляне или изменение на декларация и от всяко уведомление за денонсиране и ги информира за датата на уведомлението, така че съдържащата се в тях информация да е изцяло и леснодостъпна; и

г)	изпълнява други обичайни за депозитарите функции.