ПРИЛОЖЕНИЕ

НАСОКИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ВЗЕТИ ПРЕДВИД ЗА ЦЕЛИТЕ НА СХЕМИТЕ ЗА НАДЗОР НА ЗДРАВЕТО НА ЖИВОТНИТЕ НА БАЗА НА РИСКА, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 1 ОТ ДИРЕКТИВА 2006/88/ЕО НА СЪВЕТА

1.   Цел на настоящите насоки

Целта на настоящите насоки е да се предоставят указания на държавите-членки относно схемите за надзор на здравето на животните на база на риска, предвидени в член 10, параграф 1 от Директива 2006/88/ЕО („схемите за надзор на здравето на животните на базата на риска“).

2.   Съдържание на проверките

2.1.   ПРОВЕРКИ НА РЕГИСТРИТЕ И КЛИНИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Всяка проверка на стопанство или на район за отглеждане на мекотели трябва да включва преглед на регистрите по член 8 от Директива 2006/88/ЕО, като се обърне особено внимание на регистрите за смъртността, за да се даде възможност за оценка на баланса на здравния статус на стопанството или района за отглеждане на мекотели.

Следва да се извърши преглед на представителна извадка от всички епидемиологични единици.

При наличие на наскоро умрели или умиращи аквакултури, представителна извадка от тях следва да бъдат подложени както на вътрешни, така и на външни клинични изследвания, с цел да се установят съществени патологични изменения. Целта на посоченото изследване следва да бъде по-специално установяването на заразяване с болест от списъка в част II от приложение IV към Директива 2006/88/ЕО („болест, посочена в списъка“).

Ако в резултат на посоченото изследване възникне съмнение за наличието на такава болест, аквакултурите в стопанството или в района за отглеждане на мекотели следва да бъдат подложени на лабораторни изследвания.

Подробни правила относно действията, които следва да бъдат предприети в случаи на съмнение и/или потвърждение на болест, посочена в списъка, са уредени в глава V от Директива 2006/88/ЕО.

2.2.   ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И ЛАБОРАТОРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Вземането на проби за лабораторно изследване невинаги е необходимо. За да се определи дали е необходимо вземането на проби, следва да се вземе предвид информацията, получена при проверката на регистрите на стопанството или района за отглеждане на мекотели и при проверката на аквакултурите, както и всяка друга информация, която е от значение.

3.   Избор измежду компетентния орган, частни ветеринарни лекари и друга квалифицирана служба по здравеопазване на водните животни за извършване на проверките

Държавите-членки следва да определят дали проверките, които са част от схемите за надзор на здравето на животните на база на риска, трябва да бъдат извършвани от компетентния орган или трябва също да се разреши и на частни ветеринарни лекари или на други квалифицирани служби по здравеопазване на водните животни да ги извършват.

4.   Честота на проверките

Част Б от приложение III към Директива 2006/88/ЕО установява препоръчителната честота на проверките в стопанствата или в районите за отглеждане на мекотели. Честотата се обуславя от два фактора:

а)	здравния статус на съответната държава-членка, зона или отделна част с оглед на неекзотичните болести, изброени в част II от приложение IV към посочената директива („изброени в списъка неекзотични болести“);

б)	равнището на риска в стопанството или района за отглеждане на мекотели по отношение на заразяването с болести и тяхното разпространение.

5.   Здравен статус на стопанствата и районите за отглеждане на мекотели

Част Б от приложение III към Директива 2006/88/ЕО разграничава следните категории здравен статус:

Категория I	а) Обявени за свободни от заболяване в съответствие с член 49, параграф 1, букви a) или б) или член 50, параграф 1, букви a) или б) от Директива 2006/88/ЕО. Този статус се обуславя от обстоятелството, че: i) никой от видовете, възприемчиви към въпросната(ите) болест(и), не съществува в държавата-членка, зоната или частта, а, когато е приложимо, и във водоизточниците на посочената държава-членка, зона или част; или ii) известно е, че патогенът не може да оцелее в държавата-членка, зоната или частта, а, когато е приложимо, и във водоизточниците на посочената държава-членка, зона или част. б) Обявени за свободни от заболяване в съответствие с член 49, параграф 1, буква в) или с член 50, параграф 1, буква в) от Директива 2006/88/ЕО. Този статус се основава на целенасочен надзор в съответствие с условията, предвидени в част II от приложение V към Директива 2006/88/ЕО.
Категория II	Необявени за свободни от заболяване, но обект на програма за надзор, одобрена в съответствие с член 44, параграф 1 от Директива 2006/88/ЕО.
Категория III	Не е известно да са заразени, но не са обект на програма за надзор за постигане на статут на свободни от заболяване.
Категория IV	Известно е, че са заразени, но са обект на програма за ликвидиране, одобрена в съответствие с член 44, параграф 2 от Директива 2006/88/ЕО.
Категория V	Известно е, че са заразени. Предмет на минималните мерки за контрол, предвидени в глава V от Директива 2006/88/ЕО.

Когато е целесъобразно, проверките, извършвани в рамките на схема за надзор на здравето на животните на база на риска, могат да бъдат съчетани със:

а)	проверки, извършвани в рамките на програми за надзор или ликвидиране, одобрени в съответствие с Директива 2006/88/ЕО (за зони или отделни части, които попадат в категория II или IV);

б)	всякакъв надзор, провеждан с цел да се запази статусът на свободни от заболяване (за зони или отделни части, които попадат в категория I — обявени за свободни от заболяване в съответствие с член 49, параграф 1, буква a) или б) или член 50, параграф 1, буква a) или б) от Директива 2006/88/ЕО);

в)	всякакъв надзор, провеждан като част от мерките за контрол, съгласно глава V от Директива 2006/88/ЕО (за зони или отделни части, попадащи в категория V).

При съставянето на схеми за надзор на здравето на животните на база на риска, държавите-членки следва да имат предвид следното:

а)

за стопанства или райони за отглеждане на мекотели, които се намират в зони със здравен статус от категория II и IV, честотата на проверките, изисквани съгласно одобрените в съответствие с Директива 2006/88/ЕО програми за надзор или ликвидиране, е по-голяма от честотата, препоръчана в част Б от приложение III към посочената директива; поради това не е необходимо държавите-членки да установят специални изисквания относно честотата на проверките по отношение на стопанства и райони за отглеждане на мекотели, разположени в зони, обхванати от такива програми;

б)

необходимостта държавите-членки да установят специални изисквания по отношение на честотата на проверките по схеми за надзор на здравето на животните на база на риска засяга главно стопанства или райони за отглеждане на мекотели, разположени в зони, чийто здравен статус попада в категории I, III и V, в зависимост от конкретните обстоятелства и мерки на национално равнище;

в)

следва да се има предвид обстоятелството, че здравният статус на дадено стопанство или район за отглеждане на мекотели може да бъде различен по отношение на различните болести; такъв може да бъде случаят със стопанства и райони за отглеждане на мекотели, в които има видове, възприемчиви към повече от една от изброените в списъка неекзотични болести (1).

6.   Определяне на равнището на риска в стопанства и райони за отглеждане на мекотели

6.1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Равнището на риска в стопанствата и районите за отглеждане на мекотели се различава не само между райони с различен здравен статус, но и в рамките на райони с еднакъв здравен статус (2).

Раздел 6.2 съдържа указания относно рисковите фактори, които следва да се вземат предвид при определяне на равнището на риска в стопанствата и районите за отглеждане на мекотели.

Раздел 6.3 установява модел, който може да се използва за класифицирането на стопанства и райони за отглеждане на мекотели като такива с високо, средно или ниско равнище на риск. Държавите-членки могат да използват други модели за определяне на равнището на риска в стопанства и райони за отглеждане на мекотели, ако в определена ситуация такива модели бъдат сметнати за по-подходящи.

Настоящите насоки не предоставят информация относно начина, по който държавите-членки следва да прилагат модела, установен в раздел 6.3. Държавите-членки могат:

а)	да прилагат посочения модел към всяко отделно стопанство или район за отглеждане на мекотели, за да определят неговото индивидуално равнище на риск; или

б)

да използват модела, за да съставят списък на различните видове стопанства и райони за отглеждане на мекотели на своята територия и въз основа на това да определят кои категории стопанства и райони за отглеждане на мекотели следва да се разглеждат като такива с ниско, средно или високо равнище на риска.

6.2.   РИСКОВИ ФАКТОРИ

За определянето на равнището на риска в стопанство или район за отглеждане на мекотели са от значение широк кръг от фактори. Тези фактори могат да включват, без да се изчерпват с тях:

а)	прякото разпространение на болестта по воден път;

б)	движението на аквакултурите;

в)	вида на производството;

г)	наличните видове аквакултури;

д)	системата за биосигурност, включително квалификация и обучение на персонала;

е)	концентрацията на стопанства, на райони за отглеждане на мекотели и на преработвателни предприятия в околностите на съответното стопанство или район за отглеждане на мекотели;

ж)	близостта на стопанства и райони за отглеждане на мекотели, които са с по-нисък здравен статус от съответното стопанство или район за отглеждане на мекотели;

з)	промените в здравния статус на съответното стопанство или район за отглеждане на мекотели и на други разположени в зоната стопанства и райони за отглеждане на мекотели;

и)	наличието на болестни патогени в диви водни животни в зоната около съответното стопанство или район за отглеждане на мекотели;

й)	риска, предизвикан от дейности на човека в близост до съответното стопанство или район за отглеждане на мекотели (3);

к)	хищниците или птиците, които имат достъп до съответното стопанство или район за отглеждане на мекотели.

Използването на комплексна система за оценка на равнищата на риска в стопанства и райони за отглеждане на мекотели, като се вземат предвид всички рискови фактори, които са от значение, може да осигури прецизното класифициране на стопанствата и районите за отглеждане на мекотели в зависимост от равнището на риска в тях. Подобна система може обаче да отнеме продължително време и да е икономически неизгодна. Освен това определянето на относителната тежест на различните фактори при оценяване на общия риск е сложна дейност.

Предвид трудностите при използването на комплексна система за класифициране на стопанства и райони за отглеждане на мекотели в зависимост от равнището на риска в тях е целесъобразно в повечето случаи вниманието да се съсредоточи върху следните рискови фактори:

а)	прякото разпространение на болестта по воден път и поради географската близост на стопанства и райони за отглеждане на мекотели;

б)	движението на аквакултурите.

Посочените два рискови фактора са от значение, независимо от вида на производството, от вида аквакултури в стопанството или района за отглеждане на мекотели и от съответните болести.

6.3.   МОДЕЛ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАВНИЩЕТО НА РИСКА В СТОПАНСТВА И РАЙОНИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МЕКОТЕЛИ

Настоящият модел за определяне на равнището на риска (високо/средно/ниско) в стопанства или райони за производство на мекотели включва три стъпки:

Стъпка I	:	Приблизителна оценка на вероятността от заразяване с болестта в стопанството или района за отглеждане на мекотели.
Стъпка II	:	Приблизителна оценка на вероятността от разпространение на болестта от стопанството или района за отглеждане на мекотели.
Стъпка III	:	Съчетаване на оценките за равнищата на риска, които следват от стъпки I и II.

Стъпка I

Приблизителна оценка на вероятността от заразяване с болестта в стопанството или района за отглеждане на мекотели

Вероятност от заразяване с болестта по воден път и поради географската близост на стопанства и райони за отглеждане на мекотели	Вероятност от заразяване с болестта посредством движение на аквакултурите	Равнище на риска
Голяма	Голяма	Високо
Голяма	Малка	Средно
Малка	Голяма	Средно
Малка	Малка	Ниско

Стъпка II

Приблизителна оценка на вероятността от разпространение на болестта от стопанството или района за отглеждане на мекотели

Вероятност от разпространение на болестта по воден път и поради географската близост на стопанства и райони за отглеждане на мекотели	Вероятност от разпространение на болестта посредством движение на аквакултурите	Равнище на риска
Голяма	Голяма	Високо
Голяма	Малка	Средно
Малка	Голяма	Средно
Малка	Малка	Ниско

Стъпка III

Съчетаване на оценките за равнищата на риска, които следват от стъпки I и II.

Стъпка I. Вероятност от заразяване с болест	Голяма	M	H	H
	Средна	L	M	H
	Малка	L	L	M
		Малка	Средна	Голяма
		Стъпка II. Вероятност от разпространение на болест

6.4.   РАВНИЩЕ НА РИСКА В ОПРЕДЕЛЕНИ СТОПАНСТВА И РАЙОНИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МЕКОТЕЛИ, КОИТО СА СЪС ЗДРАВЕН СТАТУС ОТ КАТЕГОРИЯ I

Съгласно част Б от приложение III към Директива 2006/88/ЕО може да се счита, че е налице ниско равнище на риска във всички стопанства и райони за отглеждане на мекотели, в които няма видове, възприемчиви към някоя от изброените в списъка неекзотични болести, или за които e известно, че патогенът не може да оцелее в държавата-членка, зоната или частта, а, когато е приложимо, и в техните водоизточници. Поради това по принцип не е необходимо схемата за надзор на здравето на животните на база на риска да включва проверки с различна честота.

Независимо от това, в посочените стопанства и райони за отглеждане на мекотели равнището на риска може да е различно по отношение на заразяването и разпространението на изброените в списъка неекзотични болести или възникващи болести. Поради това държавите-членки могат да класифицират посочените стопанства и райони за отглеждане на мекотели в зависимост от равнището на риск в тях и по този начин да диференцират степента на надзора и проверките в тях. В тази връзка държавите-членки могат да вземат предвид и необходимостта от оптимизиране на използването на ресурси.

6.5.   ПРИБЛИЗИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЕРОЯТНОСТТА ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОЛЕСТТА ПО ВОДЕН ПЪТ И ПОРАДИ ГЕОГРАФСКАТА БЛИЗОСТ НА СТОПАНСТВА И РАЙОНИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МЕКОТЕЛИ

6.5.1.   Въведение

Рискът от заразяване и разпространение на болестта в стопанства и райони за отглеждане на мекотели е малък, ако може да се смята, че водоизточниците и отпадните води или водната среда, в която се намират стопанството или районът за отглеждане на мекотели, предоставят определено равнище на защита срещу навлизането и разпространението на болестни патогени. Рискът от заразяване и разпространение на болест във и от стопанство или район за отглеждане на мекотели по воден път и поради географската близост на стопанства и райони за отглеждане на мекотели варира в значителна степен (4).

В модела, изложен в раздел 6.3, се прави разлика само между голяма и малка вероятност от разпространение на болестта по воден път и поради географската близост на стопанства и райони за отглеждане на мекотели.

Посоченият раздел съдържа примерни положения, при които може да се смята, че е налице малка вероятност от заразяване и разпространение на болест по воден път и поради географската близост на стопанства и райони за отглеждане на мекотели.

Списъкът на примерите, дадени в посочения раздел, не е изчерпателен. Поради това не следва да се заключи, че в стопанства и райони за отглеждане на мекотели, за които не се отнася нито един от посочените примери, е налице голяма вероятност от заразяване или разпространение на болести.

6.5.2.   Примери за малък риск от заразяване с болест по воден път и поради географската близост на стопанства и райони за отглеждане на мекотели:

а)	стопанства и райони за отглеждане на мекотели, снабдявани с вода от кладенец или извор;

б)	стопанства и райони за отглеждане на мекотели, снабдявани с дезинфекцирана или подложена на третиране вода, с цел да се предотврати навлизането на патогени;

в)

стопанства и райони за отглеждане на мекотели, снабдявани с вода от всякакъв друг водоизточник, който: i) не е свързан със стопанства или райони за отглеждане на мекотели или преработвателни предприятия, в които има или се преработват видове, възприемчиви към същите болести като видовете в съответното стопанство или район за отглеждане на мекотели; ii) не съдържат диви водни животни от възприемчиви видове;

г)	вътрешни водни басейни, включително водоеми и езера, изолирани от други водоизточници; за да се определи дали водният басейн следва да се смята за изолиран, следва да се вземат предвид сезонните промени, като например възможността за контакт с други водоизточници при наводнения;

д)

крайбрежни стопанства и райони за отглеждане на мекотели, защитени чрез безопасна дистанция от други стопанства и райони за отглеждане на мекотели и от преработвателни предприятия, в които има или се преработват видове, възприемчиви към същите болести като видовете в съответното стопанство или район за отглеждане на мекотели; компетентният орган следва да определи коя дистанция е безопасна, като вземе предвид такива фактори като способността на съответните патогени за оцеляване в открити води, водните течения и разстоянието, което преминават водните маси при приливи и отливи.

6.5.3.   Примери на малък риск от разпространение на болест по воден път и поради географската близост на стопанства и райони за отглеждане на мекотели:

а)	стопанства и райони за отглеждане на мекотели, които не изхвърлят отпадни води в естествените водни пътища (5);

б)	стопанства и райони за отглеждане на мекотели, които дезинфекцират или третират по всякакъв друг начин изхвърляните отпадни води, за да предотвратят разпространението на патогени;

в)

стопанства и райони за отглеждане на мекотели, които изхвърлят своите води в обществената канализационна система, при условие че тази система разполага с форма на третиране на отходните води; независимо от това, ако отходната вода се изхвърля в естествени водни пътища, без изобщо да е подложена на третиране, вероятността при такива стопанства и райони за отглеждане на мекотели не бива да се разглежда като малка;

г)	стопанства и райони за отглеждане на мекотели, които не изхвърлят отпадни води във води с аквакултури или диви водни животни от видове, възприемчиви към съответната(ите) болест(и), изброена(и) в списъка;

д)	вътрешни водни басейни, включително водоеми и езера, изолирани от други водоизточници; за да се определи дали водният басейн следва да се смята за изолиран, следва да се вземат предвид сезонните промени, като например възможността за контакт с други водоизточници при наводнения;

е)

крайбрежни стопанства и райони за отглеждане на мекотели, защитени чрез безопасна дистанция от други стопанства и райони за отглеждане на мекотели, в които има видове, възприемчиви към същите болести като видовете в съответното стопанство или район за отглеждане на мекотели; компетентният орган следва да определи коя дистанция е безопасна, като вземе предвид такива фактори, като способността на съответните патогени за оцеляване в открити води, водните течения и разстоянието, което преминават водните маси при приливи и отливи.

6.6.   ПРИБЛИЗИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЕРОЯТНОСТТА ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОЛЕСТ ПОСРЕДСТВОМ ДВИЖЕНИЯ НА АКВАКУЛТУРИ

6.6.1.   Въведение

Движението на живи аквакултури в посока към и от стопанства и райони за отглеждане на мекотели е много важен начин за предаването на болест.

При оценката на този фактор е необходимо да се прецени следното:

а)	мястото на произход на аквакултурите;

б)	броят на доставяните в стопанството или района за отглеждане на мекотели аквакултури;

в)	броят на различните доставчици на аквакултури;

г)	честотата на движение на аквакултури в посока към и от стопанствата и районите за отглеждане на мекотели.

Моделът, изложен в раздел 6.3, препоръчва само стопанствата да бъдат групирани в зависимост от това дали в тях е налице голям или малък риск от заразяване и разпространение на болестта посредством движения на аквакултури. За целите на посочения модел следователно е достатъчно само да се вземе предвид обстоятелството дали се доставят живи аквакултури (включително хайвер) във или от стопанството или района за отглеждане на мекотели, както и мястото на произход на тези животни.

Посоченият раздел съдържа примерни положения, при които може да се смята, че е налице малка вероятност от заразяване и разпространение на болест посредством движение на аквакултури.

Списъкът на примерите, дадени в посочения раздел, не е изчерпателен. Поради това не следва да се заключи, че в стопанства и райони за отглеждане на мекотели, за които не се отнася нито един от посочените примери, е налице голям риск от заразяване и разпространение на болест.

6.6.2.   Примери за ниска вероятност от заразяване с болест посредством доставянето на аквакултури на стопанства и райони за отглеждане на мекотели:

а)	стопанства и райони за отглеждане на мекотели, които сами произвеждат нужния им хайвер или млади екземпляри (6);

б)

случаи, в които аквакултурите се доставят само от зони или части, в които няма болести. Съгласно действащото законодателство на Общността за стопанства със здравен статус от категории III и V не е налице изискване аквакултурите да се доставят от зони или части, в които няма болести, а обстоятелството, че стопанството решава да получава животните си от зона или част, в които няма болести, го отличава от други стопанства със здравен статус от същата категория. Стопанствата със здравен статус от категория I следва да получават животни само от място на произход, в което няма болести. Поради това по отношение на тези стопанства следва да се изисква в замяна животните да се доставят от същия район, в който няма заболяване, или стопанството да има само ограничен брой доставчици на аквакултури;

в)	случаи, в които се доставят диви водни животни, освободени от карантина и предназначени за по-нататъшно отглеждане;

г)

случаи, в които се доставя дезинфекциран хайвер; това е от значение само когато от научни доказателства или практическия опит е видно, че дезинфекцията действително намалява риска от предаване на болестта до допустимо равнище по отношение на изброените в списъка болести, към които са възприемчиви видовете в стопанството или района за отглеждане на мекотели.

6.6.3.   Примери за ниска вероятност от разпространение на болест посредством доставянето на аквакултури на стопанства или райони за отглеждане на мекотели:

а)	стопанства и райони за отглеждане на мекотели, които изобщо не доставят животни за по-нататъшно отглеждане, полагане или възстановяване на наличните запаси;

б)

рибни стопанства, които доставят само дезинфекциран хайвер; това е от значение само когато от научни доказателства или практическия опит е видно, че дезинфекцията действително намалява риска от предаване на болестта до допустимо равнище по отношение на изброените в списъка екзотични или неекзотични болести, към които са възприемчиви видовете в стопанството.

---

(1)  Например, в стопанство за дъгова пъстърва може да няма инфекциозна анемия по сьомгата (категория I), то да е от категория II (да участва в одобрена програма за надзор) по отношение на вирусната хеморагична септисемия и да е с неизвестен статус по отношение на инфекциозната хемопоетична некроза (категория III).

(2)  Например по правило рискът от разпространение на неекзотична болест, посочена в списъка, е малък в стопанство, което е обявено за свободно от тази болест. Рискът обаче в стопанство, което самo развъжда собствените си млади екземпляри, е много по-малък, отколкото в стопанство, което закупува всичките си млади екземпляри от един или повече различни доставчици.

(3)  Например транспортни пътища, пристанища (баластна вода), риболов.

(4)  Той се простира например от закрита рециркулационна система, в която водата се черпи от изкопан кладенец и отпадната вода се дезинфекцира (много малък риск) до стопанство, в което отглеждането се осъществява в разположени в морето клетки, като в близост се намират голям брой стопанства (много голям риск).

(5)  Например: разположени във вътрешността стопанства, които отвеждат отпадните води в почвата или на полето.

(6)  Такъв може да е случаят с рибни стопанства, които имат собствени екземпляри за размножаване и със стопанства и райони за отглеждане на мекотели, в които производството се основава на естественото получаване на хайвер.