(1)

Този закон, с изключение на § 5, важи само за телевизии-оператори, включени в Закона за австрийското телевизионно излъчване (Österreichischer Rundfunkgesetz – ORF-Gesetz), публикуван във Федералния държавен вестник (BGBl.) № 379/1984, или Закона за частните телевизии (Privatfernsehgesetz), BGBl. I № 84/2001.

(2)

§ 3 не важи за телевизионни права за излъчване, придобити преди влизането в сила на този закон, освен ако базисните споразумения не са продължени след влизането в сила на този закон.

(1)

Когато телевизия-оператор е придобила изключително права за излъчване за събития, посочени в наредба, издадена по § 4 от него, тя разрешава гледането по телевизионен канал, обществено достъпен в Австрия от поне 70 % от платилите лиценз и зрителите, освободени от заплащане на лицензна такса, с което ангажиментите, изложени в наредбата (изцяло на живо или частично на живо или отложено отразяване) ще бъдат спазени. За целите на тази алинея, отразяването се счита за „отложено“, когато изминат не повече от 24 часа между началото на събитието и началото на излъчването.

(2)

За целите на този закон, „обществено достъпни телевизионни канали“ означават канали, които зрителите могат да приемат без някакво допълнително или редовно заплащане за използването на техническо оборудване за декодиране. „Допълнителни плащания“ в смисъла на тази алинея няма да включва лицензната такса (§ 2 от Закона за лицензните такси (Rundfunkgebührengesetz – RGG)), таксата за програмата (§ 20 RFG), таксата за свързване към кабелна мрежа и месечната такса, платима на кабелен оператор.

(3)

Задължението, посочено в алинея (1) се счита за изпълнено, ако се предостави доказателствен материал, че телевизията-оператор е направила всичко, което разумно може да се очаква при нормални пазарни условия при опита си да подсигури гледането на събитието, за което се говори в алинея (1) по обществено-достъпни телевизионни канали. За постигане на решение по взаимно съгласие относно същността на такива условия, телевизията-оператор може да отнесе въпроса до Федералния сенат за комуникации (Bundeskommunikationssenat). Последният включва всички страни в усилията си да постигне споразумение и съставя писмен архив на преговорите и техния изход.

(4)

Когато не се постигне споразумение, Федералният сенат по комуникации, по молба на някоя от телевизиите-оператори, решава дали въпросният оператор е изпълнил адекватно своите задължения по алинеи (1) и (3). В случай че операторът не е изпълнил адекватно тези задължения, Федералният сенат по комуникации заема мястото на оператора, за да определи какво означават „нормални пазарни условия“, посочени в алинея (3). По-специално Федералният сенат по комуникации налага подходяща пазарна цена за предоставянето на права за излъчване.

(5)

Телевизия-оператор, която не е изпълнила адекватно задълженията си по алинея (1), може да бъде съдена за щети по гражданско дело. Искът за щети включва също компенсация за пропуснати ползи.

(6)

Дело за щети може да се заведе само когато е било постановено решение, посочено в алинея (4). Без да се засягат разпоредбите на алинея (7), съдът и страните в процедурата, посочена в алинея (4), са обвързани с решение, което не подлежи на обжалване.

(7)

Когато, при процедури, посочени в алинея (6), съдът смята, че решението е незаконосъобразно, той прекратява процедурата и подава жалба във Висшия административен съд (Verwaltungsgerichtshof – VwGH) по член 131, алинея (2) от Федералната конституция (B-VG), изискващо декларативно решение, потвърждаващо незаконосъобразността на решението. Когато се постанови решение от VwGH, съдът продължава процедурата си и се произнася върху спора, като се придържа към правното гледище на VwGH.

(1)

Федералното правителство определя чрез наредба какви събития, посочени в § 2, имат значителен обществен интерес в Австрия. Наредбата включва само събития, които покриват поне два от следните критерии:

(2)

Наредбата постановява дали събитие, показвано по обществено-достъпна телевизия следва да е отразявано пряко или отложено, и дали да бъде излъчвано цялото събитие или само части от него. Дадено събитие се отразява на живо и изцяло, освен ако няма обективни причини (например различни времеви зони, различни събития/части от същото събитие са организирани едновременно) защо е необходимо и подходящо да не се осигури това отразяване.

(3)

Преди да се издаде или промени наредбата, се прави консултация с представителна извадка от телевизии-оператори, притежатели на права, бизнес-сектора, потребители, служители и лица от областта на културата и спорта. Проектонаредбата се публикува в приложението на държавния вестник (Amtsblatt) към Wiener Zeitung и се предвижда период от осем седмици, за да може да бъде коментирана от всички. Проектът после се изпраща в Европейската комисия. Наредбата може да се издаде само ако, в рамките на период от три месеца след изпращането в Европейската комисия, последната не е повдигнала някакви възражения срещу издаването ѝ.

[…]

(1)

Всеки, който наруши задължения по:

(2)

В процедурата, предвидена в алинея (1), Федералният сенат за комуникации провежда публично устно изслушване.

(3)

Федералният сенат за комуникации прилага Закона за общите административни процедури от 1991 г. (Allgemeine Verwaltungsverfahrensgesetz 1991) (BGBl. № 51) и, в случаите, предвидени в алинея (1), Закона за административните санкции от 1991 г. (Verwaltungsstrafgesetz 1991) (BGBl. № 52).

(4)

В случай на повторни и сериозни нарушения на този закон от телевизия-оператор (§ 2 алинея (1) от Закона за частната телевизия, BGBl. I № 84/2001), Федералният сенат за комуникации инициира процедурата за отнемане лицензите или забрана на кабелните предавания, както е предвидено в § 63 в Закона за частната телевизия.

[…]

(1)

Изпълнението на този закон е поверено на Федералното правителство относно § 4 алинеи (1), (2) и (3), последно изречение, на Министъра на правосъдието относно § 3 алинеи (5)-(7), и на Федералния канцлер относно всички други разпоредби.

(2)

Изискванията на първото и второто изречение на § 4 алинея (3) може да не се вземе предвид, когато наредбата се издава за първи път, след като този федерален закон влезе в сила, ако, като част от подготовката на нотификационната процедура съгласно член 3(a), параграф 1 и 2 от Директива 89/552/EИО, изменена от Директива 97/36/EО, засегнатите страни вече са били консултирани и съдържанието на наредбата е било направено публично достояние по подходящ начин като част от тази консултация.

1.

Летните или зимни олимпийски игри;

2.

Мачовете за Световната купа по футбол на ФИФА (мъже), ако австрийският национален отбор участва, както и мачовете за откриването, полуфиналите и финала на Световната купа по футбол (мъже);

3.

Мачовете за Европейското първенство по футбол (мъже), ако австрийският национален отбор участва, както и мачовете за откриването, полуфиналите и финала на Европейското първенство по футбол (мъже);

4.

Финала за Купата на Австрия по футбол;

5.

Световните първенства на МСФ по ски-алпийски дисциплини;

6.

Световните първенства по ски-северни дисциплини;

7.

Новогодишният концерт на Оркестъра на Виенската филхармония;

8.

Балът на Виенската опера.

(1)

Телевизиите-оператори, които са получили изключителни права за излъчване за събитията, споменати в § 1 следва да се уверят, че тези събития могат да се гледат на живо и изцяло по обществено-достъпна телевизия.

(2)

Могат да се излъчат записана или частична версия на събитията от § 1 алинеи (1), (5), (6) и (8), ако: