52021AE5627

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52021AE5627 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52021AE5627

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. — Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата [COM(2021) 699 final]

EESC 2021/05627

OB C 290, 29.7.2022 , pp. 131–136 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

29.7.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 290/131

[COM(2021) 699 final]

(2022/C 290/21)

Докладчик:

Arnaud SCHWARTZ

Сезиране на Комитета	Европейска комисия, 20.12.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	8.3.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	23.3.2022 г.
Пленарна сесия №	568
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	169/0/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Комитетът приветства съобщението на Европейската комисия относно Стратегията за почвите за 2030 г. и желае да бъде редовно информиран и активно да допринася за изготвянето на предложението за опазване на почвите.

1.2.

Почвите са стратегически и застрашен икономически и екологичен актив, който заслужава цели, програми и нормативна уредба. Комитетът настоятелно призовава Комисията да насърчи изготвянето на европейска законодателна рамка, която ефективно да предотвратява увреждането на почвите, да подкрепя програмите за възстановяване и да коригира пътната карта за постигането на добро здравословно състояние на почвите. Освен това Комитетът призовава за отпускането на необходимите ресурси от европейския бюджет за изпълнението на стратегията за почвите.

1.3.

За прилагането на стратегията Комисията предвижда приемането на закон за здравето на почвите. ЕИСК обаче препоръчва да се извърши планираната оценка на въздействието и след това да се вземат решения относно най-подходящите инструменти. За да се гарантира равнопоставеност за всички заинтересовани страни, извършващи дейност в икономически сектори, свързани с почвата и нейното използване, ЕИСК препоръчва също така рамката да се основава на следните принципи:

—	предоставяне на ясно определение за „здрави почви“, показатели и прагови стойности, разработени на научно обоснована основа;

—	определяне на ясни цели за 2030 г. въз основа на определението за „здрави почви“;

—	гарантиране на адекватно равнище на опазване на околната среда и действия в областта на климата;

—	пълно зачитане на принципа на субсидиарност, като се има предвид разнородността на почвите, различните видове използване и търсене на земя за използване, различните геоложки, климатични и ландшафтни условия, както и различните опасности и вече съществуващите национални правила;

—	приоритизиране на мерките за образование, консултации, трансфер на знания и стимули за опазване на почвите пред допълнителните правни задължения;

—	поддържане на административната тежест за всички участници на разумно равнище, като същевременно се гарантира нейната финансова достъпност.

1.4.

Комитетът препоръчва да се проведе възможно най-широка дискусия — с икономическите и социалните участници, както и с организациите на гражданското общество — относно съдържанието на законодателната инициатива. Поради тази причина Комитетът призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложение, за да има време за обсъждане преди гласуването на текста в рамките на настоящия законодателен мандат.

1.5.

Комитетът подчертава необходимостта от разглеждане на всички аспекти на увреждането на почвите, като се обърне специално внимание на темите, свързани със замърсяването на почвите, усвояването на земя от градоустройството и инфраструктурата, както и с изчерпването на органичните вещества в селскостопанските почви, тъй като тези явления оказват особено дълбоко и потенциално необратимо въздействие върху здравето на почвите и върху тяхната способност да предоставят екосистемни услуги.

1.6.

В Европа има голямо разнообразие от почви, което отразява различията в климата, геологията и земеползването; заплахите, на които са изложени почвите, също се различават по вид и интензивност, поради което политиките, разработени с цел предотвратяване на деградацията на почвите, изискват адаптиране към различни географски и културни условия. Законодателството за опазване на почвите в държавите членки е разнородно и разпокъсано и много заплахи за почвите не са обхванати от политиките и законодателните уредби на няколко държави членки.

1.7.

Комитетът посочва също решаващата и неотложна необходимост да се обърне внимание на причинените от човека въздействия върху почвите, дължащи се на изменението на климата. Поради това Комитетът настоятелно призовава в новата стратегия на ЕС за почвите да се включат действия срещу ерозията и опустиняването, дължащи се на силни наводнения, суши и пожари.

1.8.

Комитетът изразява дълбока загриженост относно усвояването на земя, причинено от процеси на урбанизация, които в по-голямата част от случаите засягат плодородни почви в равнините и крайбрежните райони. Целта за „нулево нетно усвояване на земя“, която трябва да бъде постигната до 2050 г., трябва да бъде придружена от стимули за насърчаване на повторното използване на изоставени терени и възстановяването на неизползвани непропускливи повърхности.

1.9.

Комитетът счита запазването на екологичната производителност на европейските почви, с което ще се намали отпечатъкът на търсенето в ЕС към трети държави, за приоритет в съответствие с предизвикателството за създаване на кръгова и ефективна от гледна точка на ресурсите икономика. Той счита за абсолютен приоритет финализирането на инициативите за въвеждане на гаранции, че международната търговия не е свързана с обезлесяване.

2. Контекст на становището

2.1.

На 20 май 2020 г. Комисията публикува своето предложение за стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. В това съобщение се подчертава, че „почвата е изключително важен невъзобновяем ресурс, който е от съществено значение за здравето на хората, състоянието на икономиката и производството на храни и нови лекарства“ (1), и се изтъква необходимостта от справяне с усвояването на земя и възстановяване на почвените екосистеми. В него се обявява ангажиментът на Комисията да актуализира през 2021 г. Тематичната стратегия на ЕС за опазване на почвите и да създаде мисия на „Хоризонт Европа“ в областта на здравето на почвите и храните, за да разработи решения за възстановяване на здравето и функциите на почвите.

2.2.

На 28 април 2021 г. Европейският парламент прие резолюция относно защитата на почвите, в която се подчертава необходимостта европейските почви да се опазват, да се управляват по устойчив начин и да се възстановяват, да се запази тяхната многофункционална роля и способността им да подкрепят производството на здравословни храни и суровини и да предоставят на обществото множество екосистемни услуги. В резолюцията се подчертава, че здравите почви са от съществено значение за постигането на целите на Европейския зелен пакт, включително неутралността по отношение на климата и възстановяването на биологичното разнообразие. В нея също така се изразява недоволство от липсата на равнопоставеност между държавите членки по отношение на техните различни режими за защита на почвата и се призовава Комисията „да разработи, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, обща за целия ЕС нормативна уредба за опазването и устойчивото използване на почвата“.

2.3.

На 9 юни 2021 г. Европейският парламент приветства предложената стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., като одобри резолюция, в която, наред с почти 200 препоръки, се поставя силен акцент върху централната роля на биологичното разнообразие на почвите. Европейският парламент отново настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение за създаването на обща рамка за защита на почвите и „за ефективното внедряване на тази защита във всички съответни политики на ЕС“. В резолюцията си Европейският парламент посочва също, че „ЕС е поел ангажимент да постигне неутралност по отношение на деградацията на земите до 2030 г., но че тази цел вероятно няма да бъде постигната“, каквото е и заключението в специалния доклад на Европейската сметна палата (2).

2.4.

На 17 ноември 2021 г. като част от стратегията на ЕС за биологичното разнообразие Комисията публикува предложението си за стратегия на ЕС за почвите с подзаглавие „Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“.

2.5.

С предложението на Комисията предишната стратегия за почвите се модернизира в съответствие със стратегическата мисия на Европейския зелен пакт за справяне с кризите с климата и биологичното разнообразие и за подкрепа на амбицията на ЕС за действия в световен мащаб в областта на почвите.

2.6.

Целта на стратегията е да допринесе решително за постигането на много от целите на Зеления пакт, сред които са: борба с опустиняването и възстановяване на увредените земи и почви и стремеж към преустановяване на влошаването на качеството на земите в световен мащаб до 2030 г. (цел за устойчиво развитие (ЦУР) 15.3); принос за поглъщането на парникови газове; постигане на добро екологично и химично състояние на повърхностните и подземните води до 2027 г.; намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50 % и на общата употреба на химически пестициди и свързания с тях риск с 50 % до 2030 г.; намаляване на замърсяването на почвата до нива, които вече не се считат за вредни за здравето и за природните екосистеми, като по този начин се създава нетоксична околна среда до 2050 г.; и слагане на край на нетното усвояване на земя до 2050 г. (3).

2.7.

В стратегията „здравата почва“ се определя като почва, която се намира в добро химично, биологично и физическо състояние, и следователно може трайно да осигурява възможно най-много от очакваните от нея екосистемни услуги, като осигуряване на храни и биомаса, съхраняване и филтриране на води, кръговрат на минерални хранителни вещества, подпомагане на живота и биологичното разнообразие, съхранение на въглерод и подпомагане на човешката дейност, ландшафта и културното наследство. Това определение съответства на определението на организациите на Обединените нации (4). Според очертаната в стратегията визия добро състояние на почвите следва да бъде постигнато до 2050 г. чрез ангажименти за устойчиво земеползване и усилия за възстановяване: според оценките на ЕК понастоящем между 60 % и 70 % от почвите в ЕС са „нездрави като пряк резултат от настоящите практики на управление“ (5) с големи различия между отделните държави; въпреки това „целта от 75 % здрава почва до 2030 г. чрез радикална промяна в настоящите практики за управление на земята е както осъществима, така и необходима“ (6).

2.8.

Целта на стратегията е да се гарантира същото ниво на защита на почвите, както за водата и въздуха, като се преодолее липсата на законодателство в областта на почвите на равнището на ЕС. Поради това в нея се обявява, че до 2023 г. ще бъде изготвен закон за здравето на почвите, след извършването на оценка на въздействието, проверка за спазване на субсидиарността и консултация със заинтересованите страни и държавите членки. В новия закон за здравето на почвите следва да бъде разгледано трансграничното въздействие на увреждането на почвите и да се гарантира съгласуваност на политиката на равнището на ЕС и на национално равнище, за да се преследват целите на стратегията.

2.9.

Стратегията включва комбинация от нови доброволни и правно обвързващи мерки, които следва да бъдат разработени при пълно зачитане на субсидиарността и като се използват за основа действащите национални политики в областта на почвите, чиято цел е:

—	да се подсили опазването на органичните почви и торфищата;

—	да се подкрепи инициативата на Комисията за устойчиви въглеродни цикли, включително възнаграждаване на практиките за улавяне на въглерод в селскостопанските почви;

—	да се подкрепи повторното използване на изкопаните почви, включително въвеждането на „паспорт“ с цел да се гарантира, че те се транспортират, третират или използват повторно по безопасен начин;

—

да се изиска от държавите членки да определят до 2023 г. национални цели за намаляване на усвоената от нови селища и инфраструктура земя в съответствие с целта за „нетно нулево усвояване на земя“ до 2050 г. и въвеждане на йерархия за по-доброто използване на градските почви, като се даде приоритет на повторното използване на застроената среда и прекратяването на местните данъчни облекчения за градската трансформация на земеделска земя;

—	да се насърчава рециклирането на органични вещества, като например компост, дигестат, утайки от отпадъчни води, преработен оборски тор и други селскостопански остатъци, по безопасен и устойчив начин;

—	да се оценява, опазва и възстановява биологичното разнообразие на почвите;

—	да се интегрира и координира управлението на почвите и водите и да се насърчи приемането на природосъобразни решения за управление на повърхностните и дъждовните води;

—	да се подкрепи устойчивото управление на почвите в селското стопанство;

—	да се следят тенденциите на опустиняване и да се приемат мерки за намаляване и предотвратяване на увреждането на почвите;

—	да се предотврати замърсяването на почвите чрез регулиране и ограничаване на употребата и отделянето на пластмасови микрочастици, полифлуороалкилирани вещества (PFAS) и други токсични химикали в почвата;

—	сътрудничество с държавите членки за установяването на замърсени терени и тяхното възстановяване;

—	да се извърши оценка дали е осъществимо въвеждането на сертификат за здравето на почвите;

—	да се подобрят дейностите във връзка с мониторинга на почвите и приемането на цифрови инструменти за управление на хранителните вещества;

—	да се предостави значително финансиране за научноизследователска дейност в областта на биологичното разнообразие на почвите и за решения за намаляване на увреждането и замърсяването на почвите;

—	да се осигурят комуникация, образование и ангажираност на гражданите за насърчаване на здравето на почвите.

2.10.

В становището си от 2017 г. NAT/713, озаглавено „Земеползване за устойчиво производство на храни и екосистемни услуги“, ЕИСК изрази съгласие с решаващото значение на една актуализирана рамка на политиката на ЕС за устойчивото използване и опазване на почвите, по-специално земеделските почви, включително определение за добро състояние на почвите и уеднаквена терминология и хармонизирани критерии за наблюдение, и призова за включване на принципите на устойчиво управление на почвите в мерките на политиката на ЕС.

3. Общи бележки

3.1.

Комитетът приветства предложението на Комисията за европейска Стратегия за почвите за 2030 г., стъпила здраво върху рамката на Зеления пакт, и визията му да превърне заплахите, свързани с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и увреждането на околната среда, във възможност за трансформиране на ЕС в съвременна, ефективна от гледна точка на ресурсите и конкурентоспособна икономика.

3.2.

Комитетът признава стратегическата роля на здравите почви, които в своята цялост и многообразие представляват един от най-важните природни активи, на който гражданите могат да разчитат за своето благосъстояние и сигурност.

3.3.

Комитетът осъзнава, че почвите са уникален и ограничен ресурс, върху който натиск оказват множество фактори. Увреждането на почвите и свързаната с него загуба на плодородие може да допринесат за европейския отпечатък върху почвите в световен мащаб, което води до по-голяма зависимост от внос на храни и нехранителни суровини от трети държави, в които нарастването на неподходящото обработване поражда процеси на увреждане на почвите, свързани с обезлесяване и емисии на парникови газове.

3.4.

Комитетът подчертава абсолютното изискване и необходимост да се доведат до край инициативите за въвеждане на гаранции, че търговията с трети държави не е свързана с обезлесяване, и счита намаляването на въздействието на вътрешното търсене чрез запазване и възстановяване на дългосрочната екологична производителност на европейските почви за приоритет в съответствие с предизвикателството за създаване на кръгова и ефективна от гледна точка на ресурсите икономика. Едно по-устойчиво използване на почвите въз основа на принципите на агроекологията може да окаже голямо въздействие както в европейски, така и в световен мащаб за постигането на целите на Европейския зелен пакт и ЦУР на Програмата на ООН до 2030 г.

3.5.

Необходимо е да се преодолее опростеното схващане за почвата единствено като платформа за населени места и развиване на дейност — тъй като почвата е сложна биотична система, от която зависи предоставянето на екосистемни услуги и основни стоки, нейното управление изисква подходящо стопанисване, включително добра грижа от собственика и стопанина, отговорност от страна на администраторите на местно равнище и ролята на националните правителства. Необходимо е европейско лидерство, тъй като предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, съхранението на водата, опазването на биологичното разнообразие и ответните действия във връзка с изменението на климата са тясно свързани с доброто управление на почвите.

3.6.

Комитетът подчертава необходимостта стратегията за почвите да използва справедливи методи и инструменти, в съответствие с принципите на субсидиарността, за устойчиво управление на почвите: на всяко равнище на управление трябва да бъдат възложени съответните задачи и отговорности, както и подходящи ресурси при отпускането на средствата, като се обърне специално внимание на подкрепата за малките селски общности. Комитетът призовава също за по-голямо участие на гражданите, организациите на гражданското общество, синдикалните организации и предприятията, както и за споделяне на отговорностите и ресурсите за постигането на целта за борба с увреждането на почвите.

3.7.

За прилагането на стратегията Европейската комисия предвижда приемането на закон за здравето на почвите. ЕИСК обаче препоръчва да се извърши планираната оценка на въздействието и след това да се вземат решения относно най-подходящите инструменти. За да се гарантира равнопоставеност за всички заинтересовани страни, извършващи дейност в икономически сектори, свързани с почвата и нейното използване, ЕИСК препоръчва също така рамката да се основава на следните принципи:

—	предоставяне на ясно определение за „здрави почви“, показатели и прагови стойности, разработени на научно обоснована основа;

—	определяне на ясни цели за 2030 г. въз основа на определението за „здрави почви“;

—	гарантиране на адекватно равнище на опазване на околната среда и действия в областта на климата;

—	пълно зачитане на принципа на субсидиарност, като се има предвид разнородността на почвите, различните видове използване и търсене на земя за използване, различните геоложки, климатични и ландшафтни условия, както и различните опасности и вече съществуващите национални правила;

—	приоритизиране на мерките за образование, консултации, трансфер на знания и стимули за опазване на почвите пред допълнителните правни задължения;

—	поддържане на административната тежест за всички участници на разумно равнище, като същевременно се гарантира нейната финансова достъпност.

3.8.

Новото предложение за опазване на почвите трябва да създаде полезни взаимодействия със законодателството в областта на климата, водите, въздуха и биологичното разнообразие, както и с общата селскостопанска политика. Комитетът призовава Комисията да избърза с представянето на рамката на предложението, за да даде възможност за по-широко обсъждане на неговото съдържание с различните заинтересовани страни преди представянето му за окончателно одобрение в рамките на настоящия законодателен мандат.

4. Конкретни бележки

4.1.

Една от най-сериозните и трудни за противодействие форми на увреждане на почвите със сигурност е усвояването на земя, свързано с процесите на урбанизация: в периода 2012—2018 г. темпът на усвояване на земята в ЕС-28 е бил 539 км2/годишно, като 78 % от усвоената земя е била за сметка на селскостопански площи, а едва 13 % от градоустройството се е развивало върху рециклирана земя (7). Комитетът счита, че целта за „нетно нулево усвояване на земя“ до 2050 г. трябва да бъде придружена от по-краткосрочни междинни и реалистични цели, подкрепени от стимули за насърчаване на повторното използване на изоставени населени места и възстановяването на неизползвана запечатана повърхност. Целите за намаляване на усвояването на земя за градоустройство и инфраструктура могат и следва да отчитат различните демографски развития в държавите членки и регионите. Следва да се обърне специално внимание на опазването и възстановяването на крайбрежната територия, по-специално Средиземноморския бряг, която е преминала през обширни процеси на урбанизация, което поражда значителни вреди за биологичното разнообразие по крайбрежието и за туризма.

4.2.

Непокътнатите почви на природните екосистеми са основен източник на подкрепа за биологичното разнообразие и естествен въглероден резервоар, чието състояние трябва да се опазва. Поради тази причина Комитетът счита, че в стратегията за почвите трябва да се даде приоритет на опазването на такива почви и тяхната растителност, като се запази тяхната цялост и се подпомага тяхното управление чрез подходящо стопанисване или обработване.

4.3.

Следва да се предостави специфична подкрепа за поддържането на постоянно затревени площи и пасища, тъй като правилното им управление чрез устойчиво стопанисване може да спомогне за запазването на богатите на въглерод почви.

4.4.

Органичните вещества в почвата са основен компонент за регулиране на нейната способност да поддържа голямо биологично разнообразие и да предоставя екосистемни услуги, свързани с нейното плодородие, както и да складира отделения от атмосферата въглерод. Намаляването на органичните вещества в европейските почви е сериозна причина за притеснение основно поради загубата на плодородие и рисковете от опустиняване, с които е свързано това, но и поради произтичащите емисии на парникови газове: изчислено е, че те възлизат на над 170 метрични тона CO2 годишно (8), или над 4 % от световните емисии на парникови газове на ЕС-27, свързани основно с промяна в земеползването на органични и торфени почви. Новата стратегия за почвите следва да гарантира опазването на торфищата и влажните зони и да помогне адекватно на земеделските стопани, чрез нови форми на приходи, да възприемат практиките, основани на агроекологични концепции, които благоприятстват поддържането и увеличаването на органичните вещества в почвите. Следва да се даде приоритет на разпространението на знания, свързани с добрите практики и устойчивото управление на земеделските почви, и то да бъде насочено по-специално към дребните земеделски стопани.

4.5.

ЕИСК подчертава, освен значението на органичните вещества в почвата, необходимостта да се избягва изчерпването или загубата на минерални хранителни вещества в нея. Използването на торове трябва да се дозира в съответствие с нуждите на културите, като се избягва свръхприлагането и се цели намаляване с 50 % на изтичането на азот и фосфор от почвите до 2030 г. в съответствие с целите на стратегията „От фермата до трапезата“.

4.6.

Почви, които са претърпели промишлено замърсяване в миналото или наскоро, продължават да представляват заплаха за общественото здраве и за химичното състояние на водните ресурси; 2,8 милиона обекта в ЕС потенциално са със замърсена почва, от които около 390 000 се нуждаят от възстановяване (9). Решенията за това как да бъдат възстановени следва да бъдат взети съгласно критерии за устойчиво възстановяване и въз основа на специфични за обектите анализи на риска. Комитетът очаква, че въз основа на най-напредналия национален опит в стратегията ще бъдат осигурени еднакви методи и критерии за провеждане на тези процедури, за да се избегнат значителните несъответствия, установени между различните национални уредби.

4.7.

Като оценява факта, че стратегията акцентира върху ключовото понятие за „здрава почва“ (10), Комитетът подчертава, че е необходимо да се разработи система от ефективни показатели за недвусмислено определяне на състоянието на почвите в рамките на индекс за здравето на почвите, общите цели, които трябва да бъдат постигнати, и тяхното открояване в многообразието от европейски почвено-климатични условия. За да се наблюдава постигането на тези цели, трябва да са налице надеждни инструменти за еднозначно оценяване на индекса за здравето на почвите на равнище отделен парцел.

4.8.

Комитетът подчертава, че е необходимо да се повишат осведомеността и познанията за почвата, за нейната екология и функции. За тази цел е необходимо да се подкрепи въвеждането на информационни програми за гражданите и образователни програми за училищата, както и на обучение за земеделски стопани и, като цяло, за професионалисти, работещи със земята и почвата, в традиционни или нововъзникващи области на биоикономиката и кръговата икономика, както и за лицата, вземащи решения на местно и регионално равнище, от които зависи изборът, определящ промените в земеползването.

4.9.

Достъпът до здрава почва е от жизненоважно значение за различните икономически сектори; работните места и конкурентоспособността не трябва да бъдат засегнати от икономическите и социалните последици на стратегията. По-специално е необходимо да се запазят доходите в селските общности и семействата, които зависят от почвата за своя поминък. Стратегията следва да гарантира справедливо разпределение на разходите и ползите между заинтересованите страни: уязвимите групи и региони следва да бъдат защитени, хората, занимаващи се със земеделие за препитание, следва да бъдат подпомагани, и средствата следва да се разпределят на нуждаещите се общности.

Брюксел, 23 март 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Европейска комисия, 2020 г., Стратегия за биологичното разнообразие за 2030 г., https://ec.europa.eu/environment/strategy/biodiversity-strategy-2030_bg

(2) Специален доклад № 33/2018 на ЕСП — „Борба с опустиняването в ЕС — нарастваща заплаха, която изисква повече действия“.

(3) Стратегията определя почвата като сложна и биологично активна система (педосфера), която подпомага растителността на земята, разположена е между литосферата и атмосферата и си взаимодейства с хидросферата. Тя не включва морския и езерния утаечен слой. Според съобщенията на ФАО почвата е основата на 95 % от производството на храни в света.

(4) Здравите почви са основата за здравословно производство на храни, ФАО 2015 г., https://www.fao.org/documents/card/en/c/645883cd-ba28-4b16-a7b8-34babbb3c505/

(5) Европейска комисия, 2020 г., Caring for soil is caring for Life, Report of the Mission Board for Soil Health and Food („Грижата за почвите е грижа за живота“, доклад на Комитета за мисиите за здраве на почвите и храните), https://op.europa.eu/en/web/eu-law-and-publications/publication-detail/-/publication/32d5d312-b689-11ea-bb7a-01aa75ed71a1

(6) Пак там.

(7) ЕАОС (2020 г.), Усвояването на земя в Европа — Оценка на показателите https://www.eea.europa.eu/data-and-maps/indicators/land-take-3/assessment

(8) JRC—ЕК (2015 г.), „Заплахи за почвите в Европа — състояние, методи, фактори и последици за екосистемните услуги“, технически доклад https://esdac.jrc.ec.europa.eu/public_path/shared_folder/doc_pub/EUR27607.pdf

(9) JRC—ЕК 2018 г., „Състояние на замърсяването на местната почва в Европа“ https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC107508

(10) „Визия и цели: постигане на добро здраве на почвите до 2050 г.“, Европейска комисия, 2021 г., Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г., https://ec.europa.eu/environment/publications/eu-soil-strategy-2030_en

Top

Choose the experimental features you want to try