—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 7, 8, 16, 47 и 52 от нея,

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020 г. по дело C-311/18, Data Protection Commissioner/Facebook Ireland Limited и Maximillian Schrems (решение Schrems II) (1);

—

като взе предвид решението на Съда на ЕС от 6 октомври 2015 г. по дело C — 362/14, Maximillian Schrems/Data Protection Commissioner (решение Schrems I) (2),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2020 г. по дело C-623/17, Privacy International/Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs и др. (3);

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2018 г. относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (5),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно използването на данните на ползвателите на „Фейсбук“ от „Кеймбридж Аналитика“ и въздействието върху защитата на личните данни (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно решението на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020 г. — Data Protection Commissioner срещу Facebook Ireland Limited, Maximilian Schrems („Schrems II“) — Дело C-311/18 (7);

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2020 г. относно прегледа на търговската политика на ЕС (8),

—

като взе предвид Споразумението от 31 декември 2020 г. за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 28 април 2021 г. относно резултата от преговорите между Европейския съюз и Обединеното кралство (10),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент относно защитата на данните) (11) (ОРЗД),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни (12) (Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните),

—

като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (13),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 10 януари 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения COM(2017)0010) и позицията на Европейския парламент по него, приета на 20 октомври 2017 г. (14),

—

като взе предвид препоръките на Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД), включително изявлението му от 9 март 2021 г. относно Регламента за неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения и неговите препоръки 01/2020 от 10 ноември 2020 г. относно мерки, които допълват инструментите за трансфер, за да се гарантира съответствие с равнището на ЕС на защита на личните данни,

—

като взе предвид референтния документ за адекватното ниво на защита, приет от Работната група за защита на личните данни по член 29 на 6 февруари 2018 г. и одобрен от ЕКЗД,

—

като взе предвид Препоръка 1/2021 на ЕКЗД от 2 февруари 2021 г. относно референтния документ за адекватното ниво на защита съгласно Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните,

—

като взе предвид проектите на решения относно адекватността на нивото на защита, публикувани от Комисията на 19 февруари 2021 г., едното съгласно Общия регламент относно защитата на данните (15), а другото съгласно Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните (16),

—

като взе предвид Становища 14/2021 и 15/2021 на ЕКЗД от 13 април 2021 г. относно проекта на решение за изпълнение на Европейската комисия съгласно Директива (ЕС) 2016/680 относно адекватното ниво на защита на личните данни в Обединеното кралство,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, както и протокола за нейното изменение („Конвенция 108+“), по които Обединеното кралство е страна,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията;

—

като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

А.

като има предвид, че възможността за трансгранично предаване на лични данни има потенциала да бъде основен двигател на иновациите, производителността и икономическата конкурентоспособност и е от решаващо значение за ефективното сътрудничество в борбата срещу трансграничната организирана и тежка престъпност, както и в борбата срещу тероризма, която все повече зависи от обмена на лични данни;

Б.

като има предвид, че в решението си по делото Schrems I Съдът на ЕС посочи, че несистематизираният достъп на разузнавателните органи до съдържанието на електронните съобщения нарушава същността на правото на поверителност на съобщенията, предвидено от член 7 от Хартата и че Съединените щати не предоставят достатъчно правни средства за защита срещу масово наблюдение на лица, които не са граждани на САЩ, в нарушение на член 47 от Хартата;

В.

като има предвид, че Обединеното кралство традиционно е важен търговски партньор на много държави — членки на ЕС, както и близък съюзник в областта на сигурността; като има предвид, че ЕС и Обединеното кралство следва да поддържат това тясно сътрудничество въпреки оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, тъй като това ще бъде от полза и за двете страни;

Г.

като има предвид, че европейските предприятия се нуждаят от правна яснота и сигурност, тъй като възможността за трансгранично предаване на лични данни става все по-важна за всички видове дружества, които извършват международни доставки на стоки и услуги; като има предвид, че решението относно адекватното ниво на защита по отношение на Обединеното кралство съгласно ОРЗД е от първостепенно значение, тъй като много европейски предприятия извършват търговия през Ламанша, по-специално предвид факта, че излизането на Обединеното кралство от ЕС все още е много скорошно и потоците от данни в рамките на Съюза не са били обект на ограничения; като има предвид, че неприемането на стабилна рамка за адекватно ниво на защита би довело до риск от смущения при трансграничното предаване между ЕС и Обединеното кралство на лични данни с търговски цели, както и до високи разходи за привеждане в съответствие;

Д.

като има предвид, че Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС) включва редица гаранции и условия за обмен на съответните лични данни в контекста на правоприлагането; като има предвид, че преговорите относно потоците от лични данни бяха проведени успоредно с преговорите по СТС, но не бяха приключени до края на преходния период на 31 декември 2020 г.; като има предвид, че в СТС беше включена „преходна клауза“ като временно решение, обвързано с ангажимента на Обединеното кралство да не променя настоящия си режим на защита на данните, за да се гарантира продължаването на потоците от лични данни между Обединеното кралство и ЕС до приемането на решение относно адекватно ниво на защита; като има предвид, че първоначалният четиримесечен срок беше удължен и ще изтече в края на юни 2021 г.;

Е.

като има предвид, че оценката, извършена от Комисията преди тя да представи своя проект на решение за изпълнение, беше непълна и не беше в съответствие с изискванията на Съда на ЕС за оценките на адекватността на нивото на защита, което беше подчертано от ЕКЗД в неговите становища относно адекватното ниво на защита, в които той съветва Комисията да извърши допълнителна оценка на конкретни аспекти от законодателството и практиката на Обединеното кралство относно събирането на масиви от данни, разкриването в чужбина и международните споразумения в областта на споделянето на разузнавателна информация, допълнителното използване на информацията, събрана за целите на правоприлагането, и независимостта на съдебните служители;

Ж.

като има предвид, че някои аспекти на правото и/или практиката на Обединеното кралство не са били разгледани от Комисията, което води до проекти на решения за изпълнение, които не са в съответствие с правото на ЕС; като има предвид, че член 45 от ОРЗД гласи, че „при оценяване на адекватността на нивото на защита Комисията отчита по-специално … съответното законодателство — както общо, така и секторно, включително в областта на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност и наказателното право и достъпа на публичните органи до лични данни, а също и прилагането на такова законодателство, правилата за защита на данните, професионалните правила и мерките за сигурност, включително правилата за последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация, които се спазват в тази държава или международна организация, съдебната практика“, и че „международните ангажименти, които съответната трета държава или международна организация е поела, или други задължения, произтичащи от правно обвързващи конвенции или инструменти, както и от участието ѝ в многостранни или регионални системи, по-конкретно по отношение на защитата на личните данни“, което включва международни споразумения в други области, включващи въпроси на достъпа до данни или споделянето на информация, и следователно изисква оценка на тези международни споразумения;

З.

като има предвид, че Съдът на ЕС ясно заяви в решението си по делото Schrems I, че „при анализа на предоставяната от трета страна степен на защита Комисията трябва да прецени съдържанието на приложимите в тази страна правила, произтичащи от вътрешното законодателство или от международните споразумения на страната, както и практиката с цел спазване на тези правила, като в съответствие с член 25, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО тази институция трябва да вземе предвид всички обстоятелства, свързани с операцията по прехвърляне на лични данни към трета страна“ (точка 75);

И.

като има предвид, че дейностите на разузнавателните служби и обмена с трети държави са изключени по силата на Договорите от обхвата на правото на ЕС, и когато става въпрос за държави членки, тъй като те са обхванати от задължителната оценка на адекватността на нивото на защита на лични данни, предлагани от трети държави, както беше потвърдено от Съда на ЕС в решенията Schrems I и II;

Й.

като има предвид, че стандартите за защита на данните се основават не само на действащото законодателство, но и на прилагането на тези закони на практика, и като има предвид, че при изготвянето на своето решение Комисията оценява единствено законодателството, но не и реалното му прилагане на практика;

К.

като има предвид, че понастоящем Комисията признава 12 трети държави като предоставящи адекватно ниво на защита съгласно ОРЗД и наскоро приключи преговорите с Република Корея по този въпрос; като има предвид, че Обединеното кралство е първата държава, по отношение на която Комисията предлага да се признае адекватно ниво на защитата съгласно Директивата относно правоприлагането;

Л.

като има предвид, че случаят на Обединеното кралство се различава от всички предишни оценки на адекватността на нивото на защита, тъй като се отнася до бивша държава — членка на ЕС, която изцяло е включила разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните в националното си право и освен това е предвидила, че цялото „вътрешно законодателство, производно от ЕС“, включително законодателството за транспониране на Директивата относно правоприлагането, ще продължи да се прилага и след края на преходния период;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

посочва освен това, че по отношение на САЩ гражданите на Обединеното кралство са обект на някои неофициални гаранции между GCHQ и NSA; изразява дълбока загриженост, че тези гаранции няма да защитят гражданите на ЕС или пребиваващите в ЕС лица, чиито данни могат да бъдат предмет на последващо предаване и споделяне с Агенцията за национална сигурност;

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.