52021IP0243

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52021IP0243 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52021IP0243

Help

Резолюция на Европейския парламент от 19 май 2021 г. относно докладите на Комисията за Турция за 2019 — 2020 г. (2019/2176(INI))

OB C 15, 12.1.2022, p. 81–99 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

12.1.2022

Официален вестник на Европейския съюз

C 15/81

P9_TA(2021)0243

Доклади за 2019 г. и 2020 г. относно Турция

(2022/C 15/08)

Европейският парламент,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2020 г. относно политиката на ЕС за разширяване (COM(2020)0660) и придружаващия Доклад за Турция за 2020 г. (SWD(2020)0355),

—

като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г. и факта, че както е случаят с всички държави кандидатки, присъединяването на Турция към ЕС зависи от пълното спазване на критериите от Копенхаген, както и необходимостта от нормализиране на отношенията ѝ с всички държави — членки на ЕС, включително с Република Кипър,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2019 г. относно политиката на ЕС за разширяване (COM(2019)0260) и придружаващия Доклад за Турция за 2019 г. (SWD(2019)0220),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2020 г., озаглавено „Засилване на процеса на разширяване — надеждна перспектива за членство в ЕС за Западните Балкани“ (COM(2020)0057),

—

като взе предвид декларацията на тогавашната Европейска общност и нейните държави членки от 21 септември 2005 г. в отговор на направената декларация от Турция при подписването от нея на 29 юли 2005 г. на Протокола от Анкара, в който се включва разпоредба, посочваща, че признаването на всички държави членки е необходим елемент от преговорите, както и необходимостта Турция да пристъпи към нормализиране на отношенията си с всички държави членки и да приложи изцяло допълнителния протокол, за да разшири Споразумението от Анкара по отношение на всички държави членки, като премахне всички пречки пред свободното движение на стоки, включително ограниченията за транспортните средства, безпристрастно и без дискриминация,

—

като взе предвид член 46 от Европейската конвенция за правата на човека, който гласи, че договарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по всяко дело, по което те са страна, а оттук и задължението на Турция да изпълнява всички решения на европейските съдилища, включително на ЕСПЧ,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 26 юни 2018 г. и 18 юни 2019 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране, заключенията на Съвета от 15 юли и 14 октомври 2019 г. относно незаконните сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие, заключенията на Европейския съвет от 12 декември 2019 г., 1 — 2 и 15– 16 октомври 2020 г., изявлението на външните министри на ЕС от 15 май 2020 г. и тяхната видеоконференция от 14 август 2020 г. относно положението в Източното Средиземноморие, резултатите от неформалната среща на министрите на външните работи на ЕС в Гимних от 27– 28 август 2020 г., както и всички предходни съответни заключения на Съвета и на Европейския съвет,

—	като взе предвид изявлението на ЮНЕСКО относно „Света София“, Истанбул, от 10 юли 2020 г.,

—	като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 22 март 2021 г. относно актуалното състояние на политическите, икономическите и търговските отношения между ЕС и Турция (JOIN(2021)0008),

—	като взе предвид доклада на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от 19 февруари 2020 г. след нейното посещение в Турция от 1 до 5 юли 2019 г.,

—	като взе предвид съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Кипър, включително Резолюция 550 (1984) и Резолюция 789 (1992),

—	като взе предвид изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 30 април 2020 г. относно Четвъртия годишен доклад относно Механизма за бежанците в Турция (COM(2020)0162),

—	като взе предвид Световния индекс за свобода на печата за 2020 г., публикуван от „Репортери без граници“, в който Турция се нарежда на 154-то място от общо 180 държави, както и доклада от 2020 г. относно Турция на Индекса за трансформация „Bertelsmann“ (Bertelsmann Transformation Index),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 април 2015 г. относно стогодишнината от арменския геноцид (1),

—

като взе предвид становищата на Венецианската комисия към Съвета на Европа, в частност тези от 10– 11 март 2017 г. относно измененията на конституцията, приети от Великото национално събрание на 21 януари 2017 г., по които предстои да се проведе национален референдум на 16 април 2017 г., относно мерките, предвидени в неотдавнашните извънредни укази по отношение на свободата на медиите и относно задълженията, правомощията и функционирането на наказателните мирови съдилища, от 6– 7 октомври 2017 г. относно разпоредбите на Извънреден указ № 674 от 1 септември 2016 г. относно упражняването на местната демокрация в Турция, от 9– 10 декември 2016 г. относно извънредни укази № 667 — 676, приети след неуспешния преврат от 15 юли 2016 г., и от 14– 15 октомври 2016 г. относно временното преустановяване на прилагането на втори параграф от член 83 от конституцията (парламентарна неприкосновеност),

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Турция, по-специално от 13 март 2019 г. относно доклада на Комисията от 2018 г. относно Турция (2), от 19 септември 2019 г. относно положението в Турция, по-специално отстраняването от длъжност на избрани кметове (3), от 24 октомври 2019 г. относно турската военна операция в североизточна Сирия и последиците от нея (4), от 17 септември 2020 г. относно подготовката на специалната среща на върха на Европейския съвет с акцент върху опасната ескалация на напрежението и ролята на Турция в Източното Средиземноморие (5) и от 26 ноември 2020 г. относно ескалацията на напрежението във Вароша след незаконните действия на Турция и спешната необходимост от възобновяване на преговорите (6),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становището на комисията по петиции,

—	като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0153/2021),

А.

като има предвид, че Турция е свързана с ЕС със споразумение за асоцииране от 1964 г. (7) и че през 1995 г. беше създаден митнически съюз; като има предвид, че Европейският съвет предостави на Турция статут на страна кандидатка през декември 1999 г. и че преговорите за присъединяване започнаха през 2005 г.; като има предвид, че от 1999 г. насам Турция се възползва от най-амбициозния и обвързван с взаимни изисквания модел на отношения, който ЕС може да предложи на държава, притежаваща статут на страна кандидатка за членство в ЕС; като има предвид, че като страна кандидатка и важен партньор на ЕС от Турция се очаква да спазва и поддържа критериите от Копенхаген и да се придържа към най-високите стандарти за демокрация, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава, включително спазване на международните конвенции, към които ЕС се е присъединил; като има предвид, че това предполага необходимостта от осезаемо ангажиране, в рамките на напредващ процес на присъединяване, с реформите, изисквани съгласно различните глави, които са отворени, и следователно необходимостта от постепенно привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС и от приближаване във всички аспекти към ценностите, интересите, стандартите и политиките на ЕС; като има предвид, че статутът на страна кандидатка предполага необходимостта от продължаване и поддържане на добросъседски отношения с ЕС и неговите държави членки без разграничения; като има предвид, че в качеството си на държава кандидатка и в рамките на процеса на присъединяване Турция предприе редица важни реформи, които за известен период от време създадоха надежда за напредък към постигането на членство в ЕС; като има предвид, че през всички тези години процесът на присъединяване получи силна политическа и финансова подкрепа от ЕС;

Б.

като има предвид, че зачитането на принципите на правовата държава и международното право, включително по-специално разделението на властите, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на сдружаване и на мирни протести, свободата на изразяване на мнение и правата на етническите и други малцинства и общности, са съществен елемент на добрите взаимоотношения между ЕС и Турция;

В.

като има предвид, че съгласно анализа на докладите на Комисията относно Турция от 2014 г. насам, по-специално на докладите от 2019 г. и 2020 г., правителството на Турция за съжаление все повече и все по-бързо се дистанцира от ценностите на ЕС и от неговата нормативна рамка, противно на очакванията към държава кандидатка, не само чрез отстъпление от демокрацията вътре в страната, но също и чрез агресивни външнополитически ходове, включително незаконни действия срещу държави — членки на ЕС; отбелязва, че в тези доклади се заявява, че Турция не е изпълнила препоръките, съдържащи се в предишните доклади, като се посочва липсата на ангажираност от турска страна и се поставя под въпрос желанието на Турция за присъединяване; като има предвид, че загрижеността и критичната оценка за цялостното отстъпление в Турция се споделя и от съответни други международни организации като Съвета на Европа, както и от международни организации в областта на правата на човека; като има предвид, че това е отразено и в нарастващия брой дела и критични решения на ЕСПЧ; като има предвид, че това отстъпление се наблюдава в три основни области: влошаването на положението с принципите на правовата държава и основните права, институционалната рамка и свързаните с нея реформи и външна политика, която става все по-конфликтна и склонна към военни опции вместо водене на диалог и дипломация; като има предвид, че във всички тези три области е налице явно разминаване със стандартите, политиките и интересите на ЕС;

Г.

като има предвид, че в предишния си годишен доклад Парламентът подчерта своята загриженост относно събитията в Турция и сериозното отстъпление и призова Турция да се въздържа от всякакви действия, които биха нарушили суверенитета и суверенните права на държави — членки на ЕС, както и от провокации, които биха навредили на перспективата за конструктивен и искрен диалог, и призова Комисията и държавите членки официално да преустановят временно преговорите за присъединяване с Турция в съответствие с рамката за преговори; като има предвид, че Парламентът остава ангажиран с провеждането на демократичен и политически диалог с Турция; като има предвид, че Парламентът многократно призова за отварянето на глава 23 „Съдебна система и основни права“ и глава 24 „Правосъдие, свобода и сигурност“ в момент, когато турското правителство беше поело ангажимент за провеждане на сериозни реформи; като има предвид, че Парламентът е намалил значително предприсъединителната помощ за Турция с оглед на отстъплението ѝ от демокрацията и неспособността ѝ за придържане към принципите на правовата държава; като има предвид, че Комисията посочи, че по отношение на финансовите ресурси за програмите в Турция понастоящем ЕС предлага абсолютния минимум на подкрепата за гражданското общество и съответните заинтересовани страни като журналисти и защитници на правата на човека;

Д.

като има предвид, че въпреки тази принципна позиция на Парламента и всички настоящи обстоятелства в заключенията си от 1– 2 октомври 2020 г. Европейският съвет предложи на Турция обновена и широка положителна програма, при условие че продължат конструктивните усилия на Турция за спиране на незаконните действия спрямо Гърция и Кипър, при условие че се пристъпи към взаимни отстъпки, при условие че се намали напрежението и се преустанови агресивното поведение в по-нататъшен опит за възстановяване на нашите отношения; като има предвид, че в същите заключения Европейският съвет подчерта, че в случай на подновяване на едностранните действия или провокациите в нарушение на международното право от страна на Турция ЕС ще използва всички инструменти и възможности, с които разполага, включително в съответствие с член 29 от Договора за Европейския съюз и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да защити своите интереси и тези на своите държави членки, и ще вземе решения по целесъобразност; като има предвид, че неотдавна Турция се съгласи да възобнови проучвателните преговори с Гърция с цел справяне с нерешените въпроси, засягащи отношенията между Турция и Гърция и суверенните права на Гърция; като има предвид, че това е положително развитие, което би могло да отбележи началото на нов период на диалог и сътрудничество между Турция и ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че от страна на Турция по-положителните стъпки и инициативи, и най-вече реалните действия, отвъд декларациите, биха допринесли значително за подновяване на разбирането относно бъдещето на двустранните отношения; като има предвид, че при тези обстоятелства е важно да се насърчава изграждането на доверие и по-широкообхватен размисъл относно бъдещето на отношенията между Турция и ЕС и да се даде възможност на дипломацията да постигне резултати по отношение на стремежите и очакванията във връзка с отношенията между ЕС и Турция, като същевременно се поддържа висока степен на бдителност и диалог относно положението с правата на човека в Турция;

Обща оценка на процеса на присъединяване

отбелязва със сериозна загриженост, че през последните години, въпреки че Турция е държава кандидатка, нейното правителство се стреми към непрекъснато и нарастващо дистанциране от ценностите и стандартите на ЕС; отбелязва, че в допълнение към това едностранните действия в Източното Средиземноморие, както и силните и понякога провокативни изявления срещу ЕС и неговите държави членки са довели до исторически ниско равнище на отношенията между ЕС и Турция, като те са се влошили до такава степен, че изискват от двете страни задълбочена преоценка на настоящото състояние на тези отношения и на тяхната рамка, за да се възстанови диалогът в контекста на взаимно доверие и сътрудничество и ефективно да се разрешат първопричините за настоящите конфликти;

отбелязва, че липсата на политическа воля от страна на Турция за провеждане на реформите, необходими в рамките на процеса на присъединяване, и неспособността ѝ да отговори на сериозните опасения на ЕС относно принципите на правовата държава и основните права оказаха силно и отрицателно въздействие върху процеса на присъединяване и неговите перспективи и доведоха до постепенно увеличаване на чисто търговските отношения между ЕС и Турция, водени от обстоятелства, които едва отразяват първоначалния предвиден формат на постепенно и прогресивно привеждане в съответствие с предварително определени критерии; отбелязва, че в резултат на това в рамките на преговорите за присъединяване само 16 от 35-те глави са отворени и само една глава е временно затворена; поради това подчертава, че при настоящите обстоятелства преговорите за присъединяване на Турция са действително и за съжаление в застой;

изразява дълбока загриженост, че през годините липсата на напредък в сближаването на Турция се превръща в пълно оттегляне, белязано от рязко влошаване в три основни области: i) отстъпление по отношение на принципите на правовата държава и основните права, ii) приемане на регресивни институционални реформи и iii) провеждане на конфронтационна и враждебна външна политика, включително по отношение на ЕС и неговите държави членки, по-специално Гърция и Кипър; освен това изразява загриженост във връзка с факта, че тази регресия във все по-голяма степен е съпътствана от открити и понякога агресивни изявления срещу ЕС, идващи от високопоставени служители, в това число и президента, и разпространявана в държавата от проправителствени медии; в този контекст призовава Турция да направи преоценка и да демонстрира по достоверен начин искрената си ангажираност за установяване на по-тесни отношения и привеждане в съответствие с Европейския съюз и неговата посока като неотменим елемент от жизнеспособността на целия процес на присъединяване;

подчертава, че нито един стимул, който ЕС би могъл да предложи, не може да замени така необходимата политическа воля в Турция за гарантиране на зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и в крайна сметка за членство в ЕС; припомня, че процесът на присъединяване е процес, основан на заслуги, който зависи от постигането на обективен напредък и от осезаем ангажимент към критериите от Копенхаген, добросъседските отношения с държавите — членки на ЕС, и ценностите на ЕС; признава твърдата стратегия на отвореност и добра воля, приета от ЕС, неотдавна материализирана в обновената положителна програма, която Европейският съвет представи през октомври 2020 г.; признава освен това продължаващите дипломатически усилия на ЕС, насочени към възстановяване на способността за истински и ефективен диалог с Турция;

признава, че липсата на резултати в един изпадащ във все по-дълбока стагнация процес на присъединяване е допринесла за умора и у двете страни и за постепенно отдалечаване и нарастващо незачитане от страна на турските органи на резултатите от процедурата за мониторинг на напредъка от страна на Комисията и на резолюциите на Парламента; припомня в този контекст, че Съветът продължи да блокира отварянето на глава 23 „Съдебна система и основни права“ и глава 24 „Правосъдие, свобода и сигурност“ в момент, когато турското правителство е поело ангажимент за провеждане на сериозни реформи (без обаче да го изпълни) и би могло да използва ясни количествени показатели; подчертава обаче, че блокирането от страна на Съвета не може да бъде оправдание за отстъплението, претърпяно през последните години; счита, че процесът на присъединяване се е превърнал в самоцел;

изразява съжаление, че след последния доклад на Парламента положението далеч не се е подобрило, а се е влошило още повече, що се отнася до вътрешните, институционалните и външните политики; поради това твърдо настоява, че ако наблюдаваната отрицателна тенденция не бъде спешно и последователно обърната, Комисията следва да препоръча в съответствие с Рамката за преговори от октомври 2005 г. преговорите за присъединяване с Турция официално да бъдат временно преустановени, за да могат двете страни да преразгледат по реалистичен начин и чрез структуриран и всеобхватен диалог на високо равнище целесъобразността на настоящата рамка и нейната способност да функционира или, ако е необходимо, да проучат възможни нови модели за бъдещи отношения; признава, че при всички случаи преговорите следва да се водят по добросъвестен начин и не следва да бъдат отклонявани или отменяни въз основа на чисто културни или религиозни мотиви;

изразява съжаление относно настоящата липса на разбирателство между ЕС и Турция, но отново потвърждава твърдото си убеждение, че Турция е държава със стратегическо значение от политическа, икономическа и външнополитическа гледна точка, партньор, който е от ключово значение за стабилността на по-широкия регион, и съюзник, с когото ЕС желае да поддържа възможно най-добри отношения, включително в рамките на НАТО, и с оглед на създаването на стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие, основана на добър диалог, ангажираност, уважение и взаимно доверие; потвърждава отново своя интерес от стратегическо съгласуване и конструктивно сътрудничество въз основа на споделени ценности и интереси в области като външната политика и сигурността, икономиката, търговията, миграцията, изменението на климата и цифровизацията; изразява разочарование, че всички тези перспективи за положителни отношения са осуетени от настоящата политика на турското ръководство, включително от дестабилизиращото отношение на Турция в региона и едностранните ѝ действия в нарушение на международното право;

изразява волята си да засили и задълбочи взаимното познаване и разбирателство между турското общество и обществата на държавите — членки на ЕС, като насърчава културния растеж и социално-културния обмен и се бори с всички прояви на социални, религиозни, етнически или културни предразсъдъци и нетърпимост; отново заявява твърдо, че Европейският съюз и неговите държави членки са преди всичко приятели и партньори на Турция и на турския народ, с които ЕС споделя дълбоки търговски, културни и исторически връзки; изразява пълната си ангажираност да продължи да подкрепя независимото гражданско общество на Турция при всякакви обстоятелства и рамка на отношенията в бъдеще; въпреки това счита, че процесът на присъединяване все още е най-мощният инструмент за упражняване на нормативен натиск и конструктивен диалог с правителството на Турция и че той е и най-добрата рамка за поддържане на демократичните и проевропейските стремежи на турското общество и за насърчаване на сближаването с ЕС и неговите държави членки по отношение на политиките и стандартите, включително по отношение на основните права и демократичните ценности; подчертава, че чисто търговските отношения едва ли ще допринесат за напредъка на Турция към по-демократичен модел, който ще изисква политическа воля на най-високо политическо равнище;

в този контекст подчертава, че е важно да се гарантират, успоредно с капацитета за диалог на институционално равнище, тесни и функциониращи връзки с турското общество; поради това призовава настоятелно Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да дадат приоритет на жизненото гражданско общество в Турция и на неговите усилия за демокрация и да продължат да подкрепят турските организации на гражданското общество чрез съответните финансови инструменти, включително Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), тъй като тези организации биха могли да допринесат за генерирането на политическата воля, необходима за изграждането на здрави основи за процеса на интеграция в ЕС; в този контекст отново отправя своето искане финансирането по ИПП за политически реформи в Турция да се управлява от ЕС и да продължи да се съсредоточава върху насърчаването на диалога и предоставянето на подкрепа за гражданското общество, недържавните участници и контактите между хората, доколкото държавата не постига напредък по отношение на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека; насърчава нов и непосредствен механизъм за конструктивен диалог с турското гражданско общество с цел изграждане на взаимно доверие и поддържане на демократичните и проевропейските стремежи на турското общество, като се подпомага обмен, по-специално в областта на демократизацията, правата на човека, принципите на правовата държава, доброто управление, устойчивото развитие, зеления и цифровия преход, като се разчита на подходящо финансиране от ЕС за действителни резултати; призовава Комисията и ЕСВД да продължат да подкрепят младите хора в Турция чрез съответните финансови инструменти и чрез разширяване на участието в програмата „Еразъм+“ и стипендиите „Жан Моне“, с цел да се подкрепят, наред с другото, сътрудничеството в областта на научните изследвания и общата борба срещу изменението на климата, опазването на околната среда и овластяването на жените в обществото и бизнеса;

Правова държава и основни права

10.

изразява дълбока загриженост във връзка със сериозното отстъпление по отношение на основните свободи, разкриващо ужасното положение с правата на човека в Турция и продължаващото уронване на демокрацията и принципите на правовата държава в нарушение на критериите от Копенхаген;

11.

счита, че ключовата област на основните права и свободи, която е в основата на процеса на присъединяване, не може да бъде отделена и изолирана от цялостните отношения и че тя продължава да бъде основната пречка за постигането на напредък по всяка положителна програма, която би могла да бъде предложена на Турция, която следва също така да зависи от пълното спазване на международното право и на основния принцип на добросъседски отношения и регионално сътрудничество;

12.

изтъква, че влошаването на положението с основните свободи в Турция датира отпреди периода на извънредното положение, обявено след опита за преврат през 2016 г., който Парламентът продължава решително да осъжда; счита, че въвеждането на извънредни мерки може да бъде оправдано при изключителни обстоятелства, например опит за преврат, но че те трябва да бъдат пропорционални и да останат с ограничен срок и обхват; отбелязва с дълбока загриженост, че въпреки официалното отменяне на извънредното положение през юли 2018 г., множество правни разпоредби и ограничителни елементи от извънредното положение са въведени в правото и следователно въздействието на извънредното положение върху демокрацията и основните права продължава да се усеща силно, макар че екзистенциалната заплаха отдавна и за щастие изчезна;

13.

изразява дълбоко съжаление, че тази репресивна форма на управление вече се е превърнала в преднамерена, непреклонна, системна държавна политика, която обхваща всички дейности от критично значение, например мирния политически активизъм във връзка с будещи тревога въпроси по отношение на кюрдите и алевитите, мирните протести и демонстрации, провеждани от бивши служители от публичния сектор и активисти за правата на жените и на ЛГБТИ, както и от жертви на извънредното положение, или дори събитията преди опита за преврат, например протестите в „Гези“;

14.

изразява съжаление, че настоящите твърде общи разпоредби за борба с тероризма и злоупотребата с мерките за борба с тероризма се превърнаха в гръбнака на тази държавна политика на потискане на правата на човека и на всеки критичен глас в държавата със съучастието на съдебна власт, която е неспособна или няма желание да обуздава каквито и да било злоупотреби с конституционния ред; изразява съжаление, че това общо понятие за тероризъм противоречи на основния принцип на индивидуалната отговорност чрез колективни общи обвинения; отбелязва с голяма загриженост продължаващото масово лишаване от свобода на хора, в т.ч. журналисти, защитници на правата на човека и политически опоненти, осъдени или задържани в досъдебна фаза по свързани с тероризъм обвинения, по-конкретно за предполагаемо членство в терористична организация, въз основа на оскъдни доказателства; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че както беше заявено по време на приемането на универсалния периодичен преглед, органите на Турция не планират по-нататъшно преразглеждане на Закона за борба с тероризма; затова настоятелно призовава Турция да приведе законодателството си за борба с тероризма в съответствие с международните стандарти, за да гарантира действителна защита на основните права и свободи и пропорционалност и равенство пред закона; признава, че Турция има основателни опасения по отношение на сигурността и правото да се бори с тероризма; подчертава обаче, че това трябва да се прави в пълно съответствие с принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи; отново осъжда категорично и недвусмислено кръвопролитните терористични нападения от страна на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), която от 2002 г. насам е в списъка на ЕС на терористичните организации; изразява искрените си съболезнования на турската общественост, по-специално на семействата на 13-те турски граждани, убити при терористичното нападение в Гара, Ирак, през февруари 2021 г.;

15.

изразява дълбоко съжаление, че разпоредбите и мерките на Турция за борба с тероризма запазват редица ограничения, приложими спрямо извънредни ситуации, като по този начин продължават да оказват отрицателно въздействие върху правата на човека и основните свободи, в това число чрез ограничаване на гаранциите за справедлив процес, продължаване на времетраенето на задържането в досъдебна фаза и допускане на продължаващите уволнения на държавни служители поради твърдения за връзки с терористични организации;

16.

изразява силна загриженост, че расисткото дясноекстремистко движение Ülkücü, известно като „Сивите вълци“, тясно свързано с управляващата коалиционна партия MHP (Партия на националистичното движение), се разпространява в самата Турция, но също така и в държави — членки на ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да разгледат възможността да добавят „Сивите вълци“ към списъка на терористите на ЕС, да забранят сдруженията и организациите им в държавите от ЕС, да наблюдават отблизо дейността им и да се борят с влиянието им, което е особено заплашително за гражданите с кюрдски, арменски или гръцки произход и всеки, когото смятат за опонент;

17.

счита, че уронването на принципите на правовата държава и системната липса на независимост на съдебната власт продължават да бъдат два от най-неотложните и тревожни въпроси; осъжда засиления контрол от изпълнителната власт и политическия натиск, засягащ работата на съдиите, прокурорите, адвокатите и адвокатските колегии; изразява дълбока загриженост относно влошаващите се структурни проблеми във връзка с липсата на институционална независимост на съдебната власт в полза на изпълнителната; посочва факта, че липсата на независимост на съдебната власт, съчетана с възпиращия ефект на масовите уволнения, осъществени от правителството през последните години, представляват сериозни заплахи за принципите на правовата държава и подкопават способността на съдебната власт като цяло да предоставя ефективна правна защита при нарушения на правата на човека както по отношение на мерките, предприемани при извънредното положение, така и по принцип; отбелязва със съжаление, че в този контекст стратегията за съдебна реформа и последвалите три законодателни пакета няма да бъдат в състояние да постигнат заявените цели, особено ако не водят до действителни промени в поведението на прокурорите и ако съдебните решения продължават да противоречат на международните стандарти; подчертава, че е спешно необходима сериозна реформа на законодателната и съдебната власт с цел подобряване на достъпа до съдебната система, повишаване на нейната ефективност и осигуряване на по-добра защита за правото на справедлив съдебен процес в разумен срок;

18.

осъжда уволнението, мащабното прехвърляне и принудителното отстраняване на приблизително 30 % от турските съдии и прокурори, което води до обезпокоително равнище на сплашване, автоцензура и влошаване на цялостното качество на съдебните решения; припомня, че всички освобождавания от длъжност и назначения в съдебната власт следва да са подложени на особено строг контрол, че на изпълнителната власт трябва да бъде забранено да се намесва или да се опитва да упражнява влияние върху съдебната власт и че назначенията на съдии трябва да съответстват на принципите на независимост и безпристрастност; изразява дълбоко съжаление, че по време на приемането на резултата от Универсалния периодичен преглед през октомври 2020 г. Турция отказа да приеме препоръките за въвеждане на конституционно изменение, с което Съветът на съдиите и прокурорите (Hâkimler ve Savcılar Kurulu — HSK) да стане независим от изпълнителната власт; призовава за преодоляване на недостатъците в структурата и процеса на подбор на членовете на този съвет с оглед гарантиране на неговата независимост и слагане на край на произволните му решения;

19.

изразява дълбока загриженост във връзка с положението на адвокатите в Турция, тъй като през последните няколко години стотици от тях бяха подложени (и продължават да са обект) на тормоз, задържане, наказателно преследване и осъждане във връзка с професионалните им дейности и представляването на техните клиенти; споделя загрижеността, подчертана в становището на Венецианската комисия, прието през октомври 2020 г., относно измененията от юли 2020 г. на Закона за адвокатурата от 1969 г., по-специално относно създаването на множество адвокатски колегии в един и същи град; подчертава, че това ще доведе до по-нататъшно политизиране на адвокатската професия, което ще доведе до несъвместимост с изискването за безпристрастност на адвокатската професия и ще застраши независимостта на адвокатите; застъпва становището, че тази правна реформа може да бъде още един удар върху функционирането на съдебната власт и опит за лишаване от правомощия на съществуващите адвокатски колегии и за изкореняване на оставащите критични гласове; настоятелно призовава турските органи да зачитат независимостта на адвокатите и да им позволяват да работят свободно в съответствие с международните стандарти за правата на човека; призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички адвокати, които са задържани единствено за това, че упражняват адвокатската професия;

20.

изразява съжаление във връзка със смъртта на адвокат Ебру Тимтик след 238 дни гладна стачка с искане за справедлив процес след осъждането ѝ за предполагаемо членство в терористична организация и докато обжалването ѝ пред Касационния съд е било в ход; припомня, че тя е четвъртият затворник, който умира през 2020 г. вследствие на гладна стачка с искане за справедлив процес, като преди нея починаха Хелин Бьолек и Ибрахим Гьокчек, двама музиканти от групата „Grup Yorum“, както и Мустафа Коча; очаква, че вследствие на текущия процес срещу трима полицейски служители, обвинени в убийството на кюрдския адвокат в областта на правата на човека Тахир Елчи, в крайна сметка ще бъдат разкрити всички обстоятелства, свързани с неговата смърт, и ще бъде раздадено правосъдие по неговото дело;

21.

изразява дълбока загриженост във връзка с незачитането от страна на турската съдебна власт и турското правителство на решенията на ЕСПЧ и нарастващото неспазване от страна на по-низшестоящите съдилища на решенията на Конституционния съд; признава, че има случаи, в които турската съдебна система е провела повторно гледане на дела на затворници след решение на ЕСПЧ; отбелязва със съжаление обаче, че това повторно гледане често не отговаря на международно признатите стандарти за справедлив съдебен процес, например делото на Илхан Сами Чомак; призовава Турция да гарантира пълно зачитане на Европейската конвенция по правата на човека и спазване на съответните решения и определения на ЕСПЧ, както и да си сътрудничи със Съвета на Европа с оглед укрепване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права; изразява надежда, че ЕСПЧ ще бъде в състояние да изведе като приоритет и да ускори произнасянето на решения по многобройните турски дела, които са висящи пред него, включително делото на журналистката Ханъм Бюшра Ердал; приветства неотдавнашното решение на ЕСПЧ по делото на видния писател Ахмет Алтан, което беше висящо от 2017 г., и в което се постановява, че наред с другото е имало нарушения на неговите права на свобода и сигурност, както и на свободата на изразяване; приветства последващото му освобождаване от затвора, след като турският Касационен съд отмени решението срещу него, и отново призовава съответните турски органи бързо да приложат всички други решения на ЕСПЧ; отбелязва, че турската съдебна система също така пренебрегва решенията, приети от механизмите на ООН, например Комитета на ООН по правата на човека и работната група по произволното задържане;

22.

изразява съжаление относно условията на задържане на Фабиен Азулай, френски гражданин, арестуван и осъден в Турция, държан от повече от 4 години в затвора, последно в Гиресун, където е подложен на физическо насилие и многократно малтретиране, както и на опити да бъде принуден да приеме исляма; решително осъжда хомофобските и антисемитските мотиви за многократното му малтретиране; настоятелно призовава турските органи да предприемат незабавно всички необходими мерки, за да гарантират защитата му и прехвърлянето му в родината му;

23.

изразява съжаление относно липсата на ефективни правни средства за защита срещу масовите уволнения, засягащи много лица, сред които повече от 152 000 държавни служители, включително учители, лекари, представители на академичните среди, адвокати, съдии и прокурори, които са били освободени от длъжност и са получили постоянна забрана да работят в публичния сектор или дори да упражняват професията си като цяло; подчертава, че много от тези уволнения все още имат разрушителни последици за засегнатите лица и техните семейства, включително продължаваща социална и професионална стигматизация; изпитва сериозни съмнения по отношение на ефективното функциониране на анкетната комисия за мерките при извънредното положение (CoSEM) като вътрешен инструмент за корективни мерки, тъй като тя не е независима, безпристрастна и ефективна; отбелязва, че произволното обявяване на паспорти за невалидни, въпреки някои поетапни подобрения, продължава да бъде сериозно неоправдано ограничение на свободата на движение на засегнатите лица; призовава турските органи да зачитат правата на защита на уволнените лица и да гарантират процедура на оценка в съответствие с международните стандарти;

24.

изразява възмущение от изявленията на висшестоящи представители на изпълнителната власт и управляващата коалиция относно възможно връщане на смъртното наказание, което Турция отмени през 2004 г.; предупреждава, че подобно достойно за съжаление действие не само би било в противоречие със съществуващите международни ангажименти на Турция, но и би било несъвместимо с процеса на присъединяване към ЕС;

25.

отново посочва значението на свободата и независимостта на медиите като една от основните ценности на ЕС и крайъгълен камък на всяка демокрация; изразява сериозна загриженост във връзка с непропорционалните и произволни мерки, ограничаващи свободата на изразяване на мнение, свободата на медиите и достъпа до информация в Турция, където често се злоупотребява със законодателството за борба с тероризма с цел заглушаване на критиките в контекста на задушаваща липса на плурализъм в медиите; настоятелно призовава Турция да гарантира свободата на медиите и свободата на словото в платформите на социалните медии като приоритетен въпрос, включително чрез реформиране на член 299 от Наказателния кодекс (относно обида на президента), с който постоянно се злоупотребява с цел преследване на писатели, репортери, колумнисти и редактори, и незабавно да освободи и оправдае всички незаконно задържани журналисти, писатели, служители в медии и ползватели на социални медии за упражняването на тяхната професия и техните граждански права; отбелязва, че макар през последната година броят на лишените от свобода журналисти да е намалял от 160 на над 70, този брой остава много голям и продължава да буди сериозна загриженост и твърде често хора биват лишавани от свобода по несъществени причини; призовава турските органи да демонстрират нулева толерантност спрямо всички случаи на физическо насилие и словесни обиди или заплахи срещу журналисти и да позволят на медиите, които са били произволно закрити, да заработят отново; изразява дълбока загриженост във връзка с решението на окръжния съд в Истанбул от 20 октомври 2020 г. да отмени предишната оправдателна присъда и отново да осъди представителя на „Репортери без граници — Турция“ Ерол Йондероглу, защитника на правата на човека Шебнем Корур Финджанджъ и писателя и журналиста Ахмет Несин, които са обвинени в няколко престъпления, включително разпространението на терористична пропаганда, поради участието си в кампания за солидарност с вестник, и са изправени пред лишаване от свобода до 14,5 години;

26.

изразява сериозна загриженост във връзка с отрицателното въздействие върху свободата на изразяване на Закона от юли 2020 г. за регламентиране на публикациите в интернет и за борба с престъпленията, извършени чрез такива публикации, тъй като той налага нови драконовски задължения на социалните медии, предоставя на правителството огромни правомощия да цензурира съдържанието онлайн и осигурява допълнителни основания за наказателно преследване на потребителите на социални медии; отбелязва премахването на забраната върху Уикипедия, но подчертава, че над 400 000 уебсайта остават блокирани и няколко ограничения върху използването на социалните медии продължават да са в сила;

27.

изразява дълбока загриженост във връзка с липсата на независимост и безпристрастност на публични субекти, като например Висшия съвет за радио и телевизия (RTÜK) и Агенцията за реклама в пресата (BİK), които се използват като средство за произволно преустановяване на дейността, забрана, глобяване или финансово задушаване на медии, за които се счита, че критикуват правителството, с което се създават условия за почти пълен контрол над средствата за масова информация; изразява съжаление във връзка с анулирането през 2019 г. на над 700 журналистически карти от Дирекцията по комуникации на президентската институция и с трудностите, с които се сблъскват местните и международните журналисти при упражняването на професията си;

28.

приветства съществуването на динамично, плуралистично, ангажирано и разнородно гражданско общество в Турция въпреки масовите политически репресии, тъй като то представлява един от малкото оставащи корективи за турското правителство и има потенциал да помогне на страната да се изправи пред дълбоките си политически и социални предизвикателства; изразява дълбока загриженост във връзка с по-нататъшното отстъпление, засягащо свободата на събранията и сдруженията, и осъжда произволното затваряне на организации на гражданското общество, включително изтъкнати неправителствени организации и медии, развиващи дейност в областта на правата на човека; осъжда в този контекст новия Закон за предотвратяване на финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение от декември 2020 г., който предоставя на Министерството на вътрешните работи на Турция и на президента широки правомощия за ограничаване на дейностите на неправителствени организации, бизнес партньорства, независими групи и сдружения и изглежда, че е насочен към по-нататъшно ограничаване и контрол на гражданското общество; решително подкрепя призива на няколко специални представители на ООН към правителството на Турция за преразглеждане на това законодателство, за да се гарантира спазването на международните задължения на Турция в областта на правата на човека; призовава Турция да гледа на критичните или инакомислещите гласове, в това число на защитниците на правата на човека, представителите на академичните среди и журналистите, като на източник на ценен принос към социалния диалог, а не като на дестабилизиращи сили;

29.

изразява съжаление във връзка със силното влошаване на академичната свобода в Турция, по-специално непрекъснатите нарушения на правата на представители на академичните среди, които са защитници на мира, въпреки решението на Конституционния съд от юли 2019 г., и във връзка с измененията в турския Закон за Съвета за висше образование, с които се добавят допълнителни ограничителни мерки към тези, които вече са в сила;

30.

осъжда жестоките репресии от страна на турските органи срещу протестите, свързани с назначаването от правителството на ректора на Университета „Богазичи“; изразява възмущение от масовото задържане на студенти, прекомерното използване на сила от полицията при мирни демонстрации, решението на губернатора на Истанбул да забрани избирателно всички видове срещи и демонстрации в района около университета, представянето на протестиращите — а именно студенти, възпитаници и представители на академичните среди — като терористи, както и нападенията срещу ЛГБТИ групи; призовава Турция да оттегли обвиненията си и да освободи произволно задържаните поради упражняването на правото си на мирни събрания;

31.

призовава настоятелно Турция да се въздържа от задържане и наказателно преследване на журналисти и защитници на правата на човека като средство за сплашването им или за възпирането им от свободно отразяване на въпроси, свързани с правата на човека; настоятелно призовава Турция да разследва своевременно и независимо сигналите за сплашване и тормоз на защитници на правата на човека, журналисти, представители на академичните среди и активисти от гражданското общество и да потърси отговорност на лицата, отговорни за такива злоупотреби;

32.

изразява дълбока загриженост относно постоянните нападения и натиск върху опозиционните партии в Турция, включително осъждането на членове на опозицията или злоупотреби от страна на действащото правителство с финансови ресурси и с административните правомощия на държавата, което уронва правилното функциониране на демократичната система; призовава основните турски партии да продължават демократичните и парламентарните си усилия за насърчаване на европейския път на Турция в рамките на законите и Конституцията на Турция;

33.

отбелязва с голяма загриженост начина, по който Демократичната партия на народите (HDP), включително нейните младежки организации, е конкретна и непрестанна мишена за турските органи; решително осъжда обвинението, внесено от турския касационен прокурор в Конституционния съд с искане за разпускане на HDP и забраната за провеждане на политическа дейност на повече от 600 членове на HDP; подчертава, че освен сериозна политическа грешка в средносрочен план, това би представлявало необратим удар върху плурализма и демократичните принципи, оставящ милиони гласоподаватели в Турция без представителство; остро осъжда продължаващото от ноември 2016 г. задържане на бившите съпредседатели на HDP Фиген Юксекдаг и Селахатин Демирташ, опозиционен лидер и бивш кандидат за президент, както и на бившия кмет на Диарбекир Гюлтен Къшанак; припомня решението на ЕСПЧ по делото на Демирташ от 20 ноември 2018 г., потвърдено с решението на големия състав на ЕСПЧ от 22 декември 2020 г., в което турските органи се призовават незабавно да го освободят; изразява възмущение от продължаващото неспазване на това обвързващо решение на ЕСПЧ; осъжда неотдавнашното решение на Истанбулския Бакъркьойски 46-и наказателен първоинстанционен съд да осъди Селахатин Демирташ на три години и половина затвор заради предполагаема обида на президента, една от най-продължителните присъди, произнасяни някога по такива обвинения; изразява съжаление, че на 7 януари 2021 г. 22-ри наказателен съд в Анкара прие друг обвинителен акт срещу общо 108 политици, включително г-н Демирташ и г-жа Юксекдаг за предполагаемата им роля в протестите в Кобане през октомври 2014 г., въпреки че се основава на същите факти и инциденти, за които големият състав вече беше установил, че не представляват достатъчно основание за задържането му; осъжда и непрекъснатото прибягване към отнемане на парламентарния статут на депутати от опозицията, което накърнява сериозно имиджа на парламента като демократична институция; изразява загриженост, че главният прокурор на Анкара подготвя разследвания за отнемане на парламентарния имунитет на още девет депутати от HDP, включително настоящия съпредседател на HDP Первин Булдан, Мерал Данъш Бещаш, Хакъ Сарухан Олуч, Гаро Пайлан, Хюда Кая, Сезай Темели, Серпил Кемалбей Пекгьозегю, Перо Дюндар и Фатма Куртулан, така че да бъдат наказателно преследвани за предполагаемата им роля в протестите през 2014 г. в Кобане; подчертава случая на Джихан Ердал, член на младежкото крило на Турската зелена/лява партия, който е арестуван и задържан на 25 септември 2020 г., докато е посещавал временно Турция, за да види семейството си, като единственото основание е, че е бил член на HDP шест години преди ареста; осъжда решението за отнемане на членството в парламента и парламентарния имунитет на депутата от HDP Йомер Фарук Гергелиоглу и последващото му задържане в помещенията на Великото национално събрание на Турция; счита, че това решение е репресивна мярка за неговата активна дейност в областта на правата на човека, включително за факта, че той е докладвал от парламентарната трибуна за широко разпространени твърдения за обиски и тормоз в затворите и под полицейско задържане и е започнал кампания в социалните медии срещу тях;

34.

изразява дълбока загриженост във връзка с постепенно растящия натиск върху основната опозиционна партия (CHP) и нейния лидер Кемал Кълъчдароглу, в това число конфискуването на партийни листовки със съдебна заповед, искането за снемане на имунитета на лидера на основание на неговите политически изявления, заплахите, отправени публично срещу него, или дори физическите нападения срещу него; отново изразява сериозната си загриженост във връзка с непрекъснатия политически и съдебен тормоз над Джанан Кафтанджиоглу, окръжен председател на CHP в Истанбул, който през септември 2019 г. беше осъден на почти 10 години лишаване от свобода по политически мотивирано дело, по което се очаква решение на Върховния съд, и срещу когото през декември 2020 г. беше повдигнато обвинение за присъда от още 10 години по ново политическо дело, което засяга същевременно и четирима журналисти от всекидневника „Джумхюриет“; приветства факта, че депутатът от CHP Енис Бербероглу е възстановил своето място в парламента и парламентарния си имунитет по силата на второ решение на Конституционния съд от 21 януари 2021 г., тъй като предишното решение е било пренебрегнато от по-низшестоящите съдилища;

35.

призовава съответните органи на Турция да освободят всички лишени от свобода защитници на правата на човека, журналисти, адвокати, представители на академичните среди и други лица, които са били задържани по неоснователни обвинения, и да им дадат възможност при всички обстоятелства да вършат работата си без заплахи или пречки; призовава Комисията и държавите членки да увеличат закрилата и подпомагането за изложените на риск защитници на правата на човека в Турция, включително посредством предоставяне на спешни безвъзмездни средства; осъжда решението на Истанбулския окръжен апелативен съд, с което се потвърждават тежките осъдителни присъди на четирима защитници на правата на човека по делото „Бююкада“ по свързани с тероризъм обвинения въпреки отсъствието на каквито и да е доказателства за престъпна дейност и факта, че твърденията срещу тези обвиняеми са опровергавани многократно, в това число от собствените доказателства на държавата; счита, че това дело е още един пример за враждебната спрямо организациите на гражданското общество среда и непреставащото влияние на злъчния политически дискурс, водещ до предубедени съдебни решения; осъжда повторния арест на писателя Ахмет Алтан през ноември 2019 г. едва седмица след освобождаването му от затвора след повече от три години задържане в досъдебна фаза; изразява дълбока загриженост във връзка с тормоза срещу Йозтюрк Тюркдоган, известна фигура в областта на правата на човека и съпредседател на İnsan Hakları Derneği (Асоциация за правата на човека (İHD)), който наскоро беше арестуван по време на нападение над дома му във връзка с класифицирано разследване и впоследствие беше освободен;

36.

решително осъжда повторния арест на Осман Кавала, виден и уважаван водещ представител на гражданското общество, часове след оправдаването му през февруари 2020 г. след неговото непрестанно задържане в продължение на над три години по фалшиви обвинения, което представлява груб отказ да бъдат спазени окончателното решение на ЕСПЧ и последвалите призиви от страна на Комитета на министрите на Съвета на Европа; счита, че новото дело и новият обвинителен акт срещу него и американския представител на академичните среди Хенри Барки по твърдения за шпионаж и опит за сваляне на конституционния ред на Турция са неоснователни, лишени от всякакви доказателства и следователно политически мотивирани; е дълбоко шокиран от неотдавнашните съдебни решения, като например решението от 22 януари 2021 г. на Истанбулския апелативен съд, с което се отменят предишната оправдателна присъда и решението по повторното гледане на делото за парк „Гези“, и решението на Съда в Истанбул от 5 февруари 2021 г. за сливане на това ново възобновено дело с другото дело относно шпионаж в пълно противоречие с присъдата на ЕСПЧ; подчертава, че ЕСПЧ вече е постановил присъда по делото „Гези“ и че следователно сливането на двете дела прави продължаването на предварителното задържане още по-абсурдно и незаконно; изразява възмущение от решението на Съвета на съдиите и прокурорите (HSK) да разследва тримата съдии от 30-ти Истанбулски съд за тежки престъпления, които оправдаха през февруари 2020 г. Кавала и останалите обвиняеми по делото „Гези“ поради липса на доказателства; от друга страна, изразява възмущение от факта, че бившият заместник-прокурор на Истанбул Хасан Йълмаз, отговорен за втория обвинителен акт срещу Кавала, впоследствие е назначен за заместник-министър на правосъдието;

37.

изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващите твърдения за съпътствани с насилие арести, побои, изтезания, малтретиране и жестоко, нечовешко или унизително отношение по време на задържане под стража от полицията и военните и в затвора, както и във връзка със случаите на принудително изчезване през последните четири години, неспособността на прокурорите да провеждат задълбочени разследвания на такива твърдения и широкоразпространеното чувство за безнаказаност сред замесените служители на силите за сигурност и държавни служители; призовава турското правителство да изясни съдбата на стотиците безследно изчезнали лица и да даде отговор на Cumartesi Anneleri („Съботните майки“), които се събират вече над 800 пъти, за да искат справедливост; настоятелно призовава турските органи да разследват постоянните и надеждни сигнали за изтезания и малтретиране при задържане под стража и да подведат под отговорност извършителите; призовава Турция да се придържа към политика на нулева толерантност по отношение на изтезанията; призовава Турция да прекрати всички задържания в изолация и задържания в неофициални места за задържане; изразява възмущение във връзка със сигналите за практикуване на арести на бременни жени и жени непосредствено след раждане и настоятелно призовава Турция да ги освободи и да преустанови практиката на арестуване на жени точно преди или непосредствено след раждане; посочва изчезването на бившия служител от публичния сектор Юсуф Билге Тунч, обявен за изчезнал през август 2019 г.; изразява дълбока загриженост във връзка с увеличаващите се сведения за системното и неправомерно използване на унизителни обиски в местата за задържане и затворите, особено сред заподозрените и задържани жени;

38.

изразява загриженост относно новото законодателство, съгласно което на турската полиция ще бъде разрешено без никакви допълнителни процедури да използва военни съоръжения, включително тежко въоръжение и оборудване на тайните служби, за справяне с обществени инциденти и събития, застрашаващи националната сигурност;

39.

отбелязва, че в контекста на пандемията от COVID-19 в законодателен пакет беше предвидено условното предсрочно освобождаване на до 90 000 затворници, от които обаче по дискриминационен начин бяха изключени лицата, задържани в досъдебно производство за предполагаеми престъпления, свързани с тероризъм, сред които адвокати, журналисти, политици и защитници на правата на човека, тъй като съгласно тези мерки те не отговарят на условията за предсрочно освобождаване;

40.

осъжда всички принудителни екстрадирания, отвличания или похищения на пребиваващи извън Турция турски граждани по политически причини в нарушение на принципите на правовата държава и на правата на човека; изразява сериозна загриженост във връзка с използването на влияние от страна на турското правителство с цел да осигури принудителни връщания на турски граждани в нарушение на международното право, в някои случаи чрез подкопаване на националните правни процедури за екстрадиция, и призовава ЕС да разгледа този въпрос; осъжда всички опити за използване на насилие, тормоз или оказване на натиск върху членове на опозицията и политици от турски произход, както и върху интелектуалци, политици и активисти като цяло в Европа;

41.

изразява загриженост, че омбудсманът и Институцията по правата на човека и равенството на Турция не съответстват на критериите съгласно Парижките принципи или на общите политически препоръки № 2 и № 7 на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта по отношение на устава, структурата, функционирането, дейностите, финансовата и оперативната независимост, независимостта и допустимостта на членовете на управителния съвет и членството;

42.

отбелязва наскоро приетия план за действие в областта на правата на човека, който трябва да бъде изпълнен в рамките на двегодишен период, обещава редица правни реформи и съдържа девет основни цели, 50 цели и почти 400 действия, вариращи от специфични и технически ангажименти до, в голяма степен, общи и двусмислени изявления; подчертава, че макар и в плана за действие да се твърди, че се разглеждат ключови въпроси като независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и защитата на уязвимите групи, той не разглежда основните недостатъци по отношение на положението с правата на човека и принципите на правовата държава в Турция, тъй като не включва действия, насочени към премахване на злоупотребите с обвинения, свързани с тероризъм, към прекратяване на произволните задържания или към гарантиране на спазването на решенията на ЕСПЧ, наред с други ключови опасения; счита, че плановете за действие могат да предоставят възможност за подобряване на цялостното положение единствено ако намират израз в реални и надеждни средства за правна защита, насочени към целия спектър от предизвикателства в областта на правата на човека и принципите на правовата държава; насърчава турското правителство да предостави по-ясен график за ефективното прилагане на плана за действие, както и да включи организациите на гражданското общество и съответните заинтересовани страни в разработването на всички съответни политики по този въпрос;

43.

изразява загриженост във връзка с широко разпространената корупция в Турция; подчертава, че според докладите на Комисията не са установени признаци за напредък при преодоляването на множеството пропуски в турската уредба за борба с корупцията, и призовава Турция да представи ефективна стратегия и план за действие за борба с корупцията; отбелязва, че е необходимо отчетността и прозрачността на публичните институции да бъдат подобрени; отбелязва, че Турция е постигнала ограничен напредък в борбата срещу организираната престъпност; призовава Турция да приведе законодателството си за защита на данните в съответствие със стандартите на ЕС, за да може да си сътрудничи с Европол, както и да подобри нормативната си уредба за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и киберпрестъпността;

44.

остава дълбоко загрижен от положението в югоизточната част на Турция и относно кюрдския въпрос, които получават по-малко внимание, отколкото заслужават, по-специално що се отнася до защитата на правата на човека, политическото участие, свободата на изразяване на мнение и свободата на убежденията; изразява загриженост във връзка с ограниченията върху правата на журналистите и на защитниците на правата на човека, които работят по кюрдския въпрос, както и във връзка с продължаващия натиск върху кюрдските медии, културни и езикови институции и начини на изразяване из цялата държава, който води до още по-голямо ограничаване на културните права; изразява загриженост, че словото на омразата и заплахите, насочени срещу граждани от кюрдски произход, продължават да бъдат сериозен проблем; подчертава неотложната необходимост от възобновяване на един надежден политически процес, който да включва всички съответни страни и демократични сили и да доведе до мирно уреждане на кюрдския въпрос; изразява дълбока загриженост във връзка с продължаващото неравностойно положение на кюрдските жени, изострено от предразсъдъка срещу тяхната етническа и езикова идентичност, вследствие на което те са още по-маргинализирани по отношение на своите граждански, политически, икономически, социални и културни права; призовава Турция да гарантира пълен капацитет за достъп до равни права и възможности за кюрдските жени; призовава Турция незабавно да разследва всички сериозни твърдения за нарушения на правата на човека, убийства и случаи на принудително изчезване и да позволи на международни наблюдатели да извършат независими проверки; изразява загриженост във връзка с неотдавнашните масови полицейски нахлувания и задържания в Диарбекир, които засегнаха адвокати, политици и активисти за гражданските права, както и във връзка със задържането под стража на петима представители на гражданското общество, сред които д-р Шейхмус Гьокалп — висш почетен член на управителния съвет на Турската медицинска асоциация (TTB); настоятелно призовава Турция да гарантира провеждането на бързо, независимо и безпристрастно разследване на твърденията за изтезания на двама селяни във Ван — Сервет Тургут (причинили неговата смърт) и Осман Шъбан (с тежки наранявания), задържани от жандармерията на 11 септември 2020 г.;

45.

призовава турското правителство да защитава правата на малцинствата и уязвимите групи, включително жените и децата, ЛГБТИ лицата, бежанците, етническите малцинства като ромите, турските граждани на гръцки и арменски произход и религиозните малцинства като християни, евреи или алевити; поради това призовава Турция спешно да въведе всеобхватно законодателство за борба с дискриминацията, включително забрана за дискриминация на основание етнически произход, религия, език, гражданство, сексуална ориентация и полова идентичност, както и да въведе мерки за борба с расизма и хомофобията и трансфобията;

46.

решително осъжда решението на турското правителство да се оттегли от Истанбулската конвенция — това отдалечава Турция от стандартите на ЕС и международните стандарти, поставя под сериозно съмнение нейните ангажименти за предотвратяване на насилието срещу жени и насърчаване на правата на жените и е ясен знак за сериозното влошаване на положението с правата на човека в държавата; счита това решение за неразбираемо, тъй като конвенцията не се е променила, след като Турция беше първата държава, която я подписа и ратифицира, а също така смята решението за опасно във време на нарастващо насилие срещу жени по време на пандемията и с оглед на високия процент убийства на жени в държавата; призовава турското правителство спешно да го отмени; призовава всякакви нови отношения с Турция да се основават на основни демократични ценности, включително зачитане на правата на жените; продължава да изразява загриженост относно разпространението и сериозността на насилието срещу жени в турското общество, включително убийствата „на честта“, незаконните бракове с непълнолетни и сексуалната злоупотреба, както и относно нежеланието на турските органи да наказват извършителите на насилие, основано на пола; отхвърля всяка правна разпоредба, която в бъдеще би могла да позволи постановяване на наказания с отложено изпълнение за извършители на сексуални престъпления срещу деца, при условие че сключат брак с жертвите си; настоятелно призовава турските органи да увеличат усилията си за борба с детския труд, който през последните години е намалял, но все още съществува в Турция, както и срещу всяка форма на малтретиране на деца; изразява съжаление във връзка с равнището на представителство на жените в правителството и парламента, което продължава да е изключително ниско — едва 17,3 % на местно равнище, а като цяло на всички ръководни длъжности;

47.

изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека на ЛГБТИ лицата, по-специално физическите нападения, продължените забрани за гей парадите в цялата държава или ограниченията на свободата на събранията, свободата на сдружаване и свободата на изразяване на мнение; припомня, че Турция е сред държавите с най-високи проценти на убийства на транссексуални лица; осъжда хомофобските изказвания и словото на омразата от страна на високопоставени служители, в това число ръководителя на Дирекцията по религиозни въпроси (Дианет), Институцията на омбудсмана или председателя на Обществото на червения полумесец на Турция; призовава турските органи да увеличат усилията си за предотвратяване на престъпленията от омраза, предразсъдъците и социалното неравенство въз основа на пола; припомня, че законодателството в Турция относно словото на омразата не е в съответствие с практиката на ЕСПЧ;

48.

изразява дълбоко съжаление във връзка с преобразуването на историческия религиозен паметник „Света София“ в джамия без предварителен диалог, което би могло да представлява нарушение на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство, по която Турция е страна; призовава турското правителство да преразгледа и отмени това решение, за да зачита изцяло историческия и културния характер на културните и религиозните паметници и символи, по-специално обектите от световното наследство на ЮНЕСКО; припомня, че „Света София“ е място, отворено за всички общности и религии, и призовава ЮНЕСКО да предприеме подходящи действия за опазване на този обект на световното наследство; подчертава, че решението за „Света София“ подкопава усилията за диалог и сътрудничество между религиозните общности, както и плуралистичната, многокултурна социална структура на Турция; изразява съжаление, че през последните месеци Мони тис Хорас/Църквата в Хора също беше преобразувана от музей в джамия;

49.

призовава турските органи да насърчават положителни и ефективни реформи в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, като дадат възможност на религиозните общности да придобият правосубектност и като прилагат препоръките на Венецианската комисия относно статута на религиозните общности, всички съответни решения на ЕСПЧ и резолюциите на Съвета на Европа, включително относно гръцкото православно население на островите Гьокчеада (Имброс) и Бозджàада (Тенедос); изразява съжаление относно действията срещу „Св. Гавраил“ и други манастири в югоизточна Турция и отново призовава Турция да уважава значението на Вселенската патриаршия за православните християни по целия свят, да признае юридическата ѝ правосубектност, както и да признае публичната употреба на църковното звание „Вселенски патриарх“; подчертава необходимостта да се премахнат ограниченията пред обучението, назначаването и наследяването на духовници, да се разреши повторното отваряне на Семинарията в Халки и да се премахнат всички пречки пред правилното ѝ функциониране;

50.

призовава Турция да си сътрудничи със съответните международни организации, по-специално със Съвета на Европа, за предотвратяване и борба с незаконния трафик и с унищожаването на културно наследство; подчертава, че е важно да се продължи диалогът със съответните международни организации и ЕС относно опазването на културното и религиозното наследство;

51.

изразява загриженост във връзка с уйгурите, живеещи в Турция и изложени на все по-голям риск от задържане и депортиране в други държави, които след това потенциално могат да ги предадат на Китай, където е вероятно да бъдат подложени на тежко преследване;

52.

призовава за ефективно изпълнение на втория план за действие и на националната стратегия за ромите, като се приложат по-приобщаващ подход към гражданското общество, по-силна перспектива за равенство между половете, засилено сътрудничество с местните органи и разпределяне на необходимите ресурси;

53.

посочва, че синдикалните свободи и социалният диалог са от жизненоважно значение за развитието на плуралистично общество; във връзка с това изразява съжаление относно законодателните пропуски по отношение на трудовите и синдикалните права и подчертава, че правото на организиране, правото на встъпване в колективно договаряне и правото на стачка са основни права на работниците; изразява загриженост във връзка с продължаващата силна антисиндикална дискриминация от страна на работодателите и във връзка с уволненията, тормоза и задържанията, с които продължават да се сблъскват ръководителите и членовете на някои профсъюзи; призовава турските органи да спазват основните трудови стандарти на Международната организация на труда, за които държавата е поела ангажимент;

54.

призовава Турция да поддържа напредъка в привеждането в съответствие с директивите и достиженията на правото на ЕС, свързани с действията в областта на околната среда и климата, и да ратифицира Парижкото споразумение относно изменението на климата; приветства работата на защитниците на екологичните права в Турция и предупреждава за екологичното въздействие на големи публични инфраструктурни проекти, осъществени през последните години, в това число третото и най-голямо летище на Истанбул и третия мост над Босфора; изразява особена загриженост във връзка с потенциалното екологично разрушаване, което може да предизвика планираният проект за канала в Истанбул; подчертава, че са заведени няколко съдебни дела срещу положителната оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на този проект, и призовава за извършване на независими ОВОС, за прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки и за приобщаващи надлежни процеси на обществени консултации; призовава Турция да завърши своето привеждане в съответствие с Директивата на ЕС за ОВОС (8), включително разпоредбите, които ще изискват от нея да проведе трансгранични консултации със съседните държави; отново призовава турското правителство да спре плановете си за атомната електроцентрала „Аккую“, която ще се намира в регион, предразположен към тежки земетресения, и следователно представлява сериозна заплаха не само за Турция, но и за Средиземноморския регион; отправя съответно искане към турското правителство да се присъедини към Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията от Еспо), задължаваща страните да уведомяват и да се консултират взаимно по всички разглеждани важни проекти, които има вероятност да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в трансграничен план; изисква за тази цел от турското правителство да включи правителствата на съседните си държави в по-нататъшното развитие на проекта „Аккую“ или най-малко да проведе консултации с тях;

Институционална рамка

55.

изразява тревога от утвърждаването на авторитарно тълкуване на президентската система; изразява дълбока загриженост относно продължаващата хиперцентрализация на властта в рамките на президентската институция — в ущърб не само на парламента, но и на самия министерски съвет — съгласно реформирания конституционен проект, който не гарантира стабилно и ефективно разделение между изпълнителната, законодателната и съдебната власт; във връзка с това отбелязва загрижеността по отношение на разделението на властите, изразена в становището на Венецианската комисия относно измененията в конституцията на Турция; изразява съжаление във връзка с настоящите ограничения на принципите на взаимозависимост и взаимно ограничаване, които са необходими за ефективна демократична отчетност на изпълнителната власт, и по-специално липсата на отчетност на президентската институция; изразява загриженост във връзка с нарастващото влияние на президентската институция над държавните институции и регулаторните органи, които следва да останат независими; изразява загриженост по-специално във връзка с маргинализирането на парламента, чиито законодателни и контролни функции бяха подкопани до голяма степен, а правомощията му се нарушават многократно чрез президентски укази; призовава за преразглеждане на настоящата структура и начин на работа на президентската институция в съответствие с принципите на демокрацията, както е посочено в препоръките на Венецианската комисия към Съвета на Европа от 2017 г.;

56.

припомня, че избирателният праг от 10 %, който е най-високият сред държавите — членки на Съвета на Европа, не съответства на практиката на ЕСПЧ и намалява възможностите за представителство на големи групи от електората; изразява загриженост във връзка с публичните изявления относно евентуални избирателни реформи, които биха могли допълнително да възпрепятстват влизането и участието на политически партии в парламента и в крайна сметка създаването на парламентарни мнозинства; призовава Турция да подобри по-широката среда за провеждане на избори на всички равнища в държавата, като гарантира справедливи и свободни условия за всички кандидати и партии и приведе работата си в съответствие с препоръките на Венецианската комисия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) относно преодоляването на пропуските в избирателната уредба и нейния призив за отмяна на решенията, които не съответстват на международните норми и стандарти;

57.

отбелязва със загриженост, че системата на публичната администрация продължава да е белязана от партийни пристрастия и политизиране и че в съчетание с прекомерния контрол от страна на президентската институция на всяко равнище на държавния апарат, това е довело до цялостно влошаване на ефективността, капацитета и качеството на публичната администрация; призовава Турция да предприеме мерки за възстановяване на състезателна система за повишения въз основа на заслуги, както и да гарантира прозрачност и отчетност на администрацията;

58.

изразява дълбока загриженост относно все по-честото използване на ултранационалистическо и подстрекателско слово сред управляващия елит — все по-разпространено сред политическия спектър в държавата — тъй като това все повече поражда антагонистични подходи към ЕС, неговите държави членки и други съседни държави; изразява загриженост относно дълбокото поляризиране на турската политика, акцентирано от новата президентска система, и засилващото се използване на поляризиращо популистко слово, които разделят още повече турското общество и възпрепятстват междупартийния диалог и помирение; изразява загриженост относно нарастващото влияние на религиозния консерватизъм в политическия живот в разрез с отдавна установената светска традиция в държавата; в този смисъл изразява тревога във връзка с растящата роля и ресурси на Дирекцията по религиозни въпроси (Дианет) във всички области на турския обществен живот, в това число в образованието, а също така и в чужбина, включително значимото ѝ присъствие в Европа;

59.

изразява дълбока загриженост във връзка със сериозното въздействие върху местната политика и местната демокрация на приетите неотдавна решения на турските органи; решително осъжда отстраняването от длъжност и задържането под стража на най-малко 47 демократично избрани кметове (в това число кметовете на Диарбекир, Ван, Мардин, а неотдавна и на Карс) въз основа на съмнителни доказателства, по-специално произволното им заместване от неизбрани, доверени на властта лица, назначени от централното правителство; изразява твърдо убеждение, че тези незаконосъобразни решения представляват пряко нападение срещу най-основните принципи на демокрацията, като лишават милиони гласоподаватели от тяхното демократично избрано представителство; призовава Турция да възстанови на длъжност отстранените кметове;

60.

отбелязва политическите, законодателните, финансовите и административните мерки, предприети от правителството с цел да парализира общините, ръководени от кметове от опозиционни партии в Истанбул, Анкара, Измир и на югоизток; осъжда решенията на Висшия избирателен съвет (YSK) за повторно провеждане на изборите за кмет на голяма община Истанбул и отказа на кметски мандати на спечелилите изборите кандидати от HDP в полза на кандидатите на второ място от Партия на справедливостта и развитието (AKP), което сериозно подкопава зачитането на законността и целостта на избирателния процес и независимостта на институцията от политическа намеса;

По-широки отношения между ЕС и Турция и турска външна политика

61.

припомня важната роля, която Турция имаше и продължава да има чрез приемането на почти четири милиона бежанци — от които приблизително 3,6 милиона са сирийски бежанци, а около 360 000 са регистрирани бежанци и лица, търсещи убежище от други държави, според данните на Върховния комисар на ООН за бежанците — и припомня, че това е най-голямата бежанска общност в света; отбелязва, че предизвикателствата, свързани с преодоляване на тази криза, се увеличиха вследствие на пандемията от COVID-19; приветства усилията на всички участващи органи, по-специално на общините, за подобряване на интеграцията на бежанското население; счита, че ЕС следва да продължи да предоставя необходимата подкрепа на сирийските бежанци и приемните общности в Турция, включително чрез постоянна подкрепа за съответните програми на ООН за бежанските общности в Турция; подкрепя извършването на обективна оценка, включително оценка на въздействието върху правата на човека, на изявлението на ЕС и Турция и на сътрудничеството в областта на бежанците, на търсещите убежище и на миграцията, и подчертава, че е необходимо двете страни да спазват съответните си ангажименти и основните права като част от процеса на изпълнение; подчертава, че инструментализирането на мигрантите и бежанците не може да бъде прието като средство за политическо влияние и изнудване; във връзка с това решително осъжда използването от страна на Турция на мигрантски натиск за политически цели през март 2020 г., когато турските органи активно насърчаваха, чрез подвеждаща информация, мигрантите, бежанците и търсещите убежище да поемат по сухопътния маршрут към Европа през Гърция; отбелязва, че в очакване на пълното и действително прилагане на Споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция (9) по отношение на всички държави членки, съществуващите двустранни споразумения за обратно приемане и разпоредбите в подобни споразумения и договорености с държавите — членки на ЕС, следва да се прилагат по подходящ начин; припомня, че сирийските бежанци следва да бъдат репатрирани в Сирия единствено ако решат да отидат доброволно и могат да се завърнат в първоначалните си общности;

62.

потвърждава отново призива си, изразен в резолюцията му от 15 април 2015 г., и отново насърчава Турция да признае арменския геноцид, като по този начин проправи път към истинско помирение между турския и арменския народ; във връзка с това призовава Турция да се въздържа от каквато и да било антиарменска пропаганда и език на омразата и да спазва изцяло задълженията си да опазва арменското и друго културно наследство;

63.

е твърдо убеден, че пандемията от COVID-19 може да се преодолее само чрез глобално сътрудничество; вярва, че сътрудничеството между ЕС и Турция може да бъде задълбочено в това отношение, включително по отношение на установяването на устойчиви вериги за доставки; приветства положителната роля на Турция в доставянето на предпазни средства на редица държави членки и други държави; изразява загриженост във връзка със злоупотребата с президентски укази и министерски решения, която подкопава допълнително принципа на законосъобразност в решенията, вземани с цел справяне с пандемията от COVID-19; отправя критики във връзка с нападките от страна на турските органи срещу Турската медицинска асоциация с цел заглушаване на евентуални критични въпроси относно начина, по който правителството работи за преодоляване на пандемията от COVID-19; осъжда превръщането на съдебната система в инструмент, незаконните задържания, тормоза и неоснователните наказателни разследвания срещу журналисти, които са информирали за опасения относно начина, по който Турция управлява пандемията; отбелязва, че пандемията от COVID-19 бързо доведе до ръст на безработицата и бедността в Турция;

64.

подчертава, че модернизирането на митническия съюз ще бъде от полза и за двете страни и ще запази икономическата и нормативната обвързаност на Турция с ЕС, в допълнение към създаването на нова възможност за положителен диалог и сътрудничество, тъй като осигурява по-добра регулаторна рамка за инвестициите на ЕС в Турция, включително механизъм за разрешаване на спорове, и представлява катализатор за създаването на повече заетост в ЕС и Турция и за проекти за сътрудничество в рамките на Европейския зелен пакт; подчертава, че при настоящите обстоятелства — включително нарастващия списък на отклоненията на Турция от настоящите ѝ задължения, факта, че понастоящем ЕС и Турция провеждат спор пред Световната търговска организация, или неприемливите призиви за бойкот на държавите — членки на ЕС — модернизирането на митническия съюз изглежда особено трудно, но счита, че следва да се остави отворена врата за улесняване на конструктивните усилия и възобновяването на диалога по всички нерешени въпроси и за проучване на условията за модернизиране на митническия съюз; отново заявява, че тази модернизация трябва да се основава на строги условия, свързани с правата на човека и основните свободи, както е предвидено в критериите от Копенхаген за добросъседски отношения с ЕС и всички негови държави членки, както и на своето недискриминационно прилагане; в този смисъл припомня, че настоящият митнически съюз няма да достигне пълния си потенциал, докато Турция изцяло не приложи, по отношение на всички държави членки, допълнителния протокол за разширяване на Споразумението от Анкара до всички държави членки без резерви и по недискриминационен начин, , както и докато и не премахне всички съществуващи пречки пред търговията;

65.

продължава да подкрепя либерализирането на визовия режим, при условие че са изпълнени указаните условия; посочва, че либерализирането на визовия режим би представлявало важна стъпка към улесняване на контактите между хората, и отбелязва, че това е изключително важно, по-специално за студентите, преподавателите, представителите на бизнеса и хората със семейни връзки в държавите — членки на ЕС; приветства циркулярното писмо на президента от май 2019 г., в което се призовава за ускоряване на постъпките, но подчертава, че е постигнат много слаб действителен напредък по оставащите шест показателя, които все още предстои да бъдат изпълнени от Турция; призовава турското правителство изцяло да спазва тези показатели по недискриминационен начин, включително по отношение на всички държави — членки на ЕС, и да се съсредоточи по-специално върху Закона за борба с тероризма и Закона за защита на данните;

66.

отбелязва, че за Турция, ЕС и неговите държави членки е важно да се поддържат тесен диалог и сътрудничество по въпросите на външната политика и сигурността; признава, че като всяка суверенна държава Турция има право да провежда собствена външна политика в съответствие със своите интереси и цели; счита, че като държава кандидатка за членство в ЕС, Турция все пак следва се стреми към все по-голямо привеждане на своята външна политика в съответствие с политиката на ЕС в рамките на общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС); изразява дълбоко съжаление, че напротив, Турция е решила периодично да действа едностранно и непрестанно да влиза в противоречие с приоритетите на ЕС по широк кръг въпроси на външните работи, както и че в резултат от това съответствието ѝ с ОВППС в момента е намаляло до едва 14 %; насърчава Турция да се стреми към тясно сътрудничество и по-нататъшно привеждане в съответствие с ЕС в областта на външните работи, отбраната и сигурността, включително сътрудничество за борба с тероризма; припомня, че Турция е дългогодишен член на НАТО и има ключово геостратегическо местоположение за поддържането на регионалната сигурност и за укрепване на европейската сигурност; подчертава, че като съюзник на НАТО Турция следва да бъде насърчавана да действа в съответствие с Договора за НАТО, където е предвидено, че в своите международни отношения страните членки следва да се въздържат от заплаха със сила или употреба на сила по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации; отбелязва освен това, че в рамките на НАТО държавите — членки на ЕС, и Турция продължават да си сътрудничат по въпроси от (военно) стратегическо значение; припомня освен това, че ЕС и НАТО остават най-надеждните дългосрочни партньори за Турция в международното сътрудничество в областта на сигурността, и призовава Турция да поддържа политическа съгласуваност в областта на външната политика и политиката на сигурност с оглед на ролята си на член на НАТО и на държава кандидатка за членство в ЕС, както и да се ангажира изцяло с НАТО като единствения ѝ гарант за сигурност; призовава за трансатлантически диалог с новата администрация на САЩ относно отношенията с Турция с оглед на приемането на съвместна политика спрямо и с Турция, насочена към засилване на нашето сътрудничество и сближаване по отношение на ценностите и интересите;

67.

подчертава, че каквито и претенции да има Турция, те следва да бъдат защитени чрез дипломация и диалог, основан на международното право, и че всеки опит за натиск върху други държави чрез използване на сила, заплахи или враждебна и обидна реторика, по-специално към ЕС и неговите държави членки, е неприемлив и недостоен за държава кандидатка за членство в ЕС; във връзка с това призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да заемат твърда позиция по отношение на всички неправомерни изказвания срещу ЕС и неговите държави членки, направени от представители на турското правителство;

68.

изразява дълбока загриженост във връзка с безпрецедентното незаконно поведение на Турция в Източното Средиземноморие, извършено от държава кандидатка срещу държави — членки на ЕС, и свързаните с това рискове за сигурността и стабилността; решително осъжда незаконните дейности на Турция във водите на Гърция и Кипър, както и нейните нарушения в гръцкото национално въздушно пространство, включително полети в населени райони и в гръцкото териториално море, които нарушават както суверенитета и суверенните права на държава — членка на ЕС, така и международното право; изразява пълната си солидарност с Гърция и Република Кипър; отново потвърждава правото на Република Кипър да сключва двустранни споразумения относно своята изключителна икономическа зона (ИИЗ) и да проучва и експлоатира природните си ресурси в пълно съответствие с приложимото международно право; изразява дълбоката си загриженост относно незаконните турски риболовни дейности в гръцките териториални води в Егейско море и нерегламентираните и неотчетени риболовни дейности на турските риболовни флотове в международни води в Егейско море и Източното Средиземноморие; настоятелно призовава Турция и всички заинтересовани страни да поемат добросъвестен ангажимент за мирно уреждане на споровете и да се въздържат от всякакви едностранни и незаконни действия или заплахи; подчертава, че устойчиво решение на конфликти може да бъде намерено единствено чрез диалог, дипломация и преговори в дух на добра воля и в съответствие с международното право; призовава всички страни да поемат добросъвестен, истински колективен ангажимент за договаряне на границите на ИИЗ и на континенталния шелф, като спазват изцяло международното право и принципа на добросъседските отношения; отбелязва със съжаление, че обявената през 1995 г. заплаха за повод за война (casus belli) срещу Гърция, все още не е оттеглена; приветства новия кръг от проучвателни разговори между Гърция и Турция след петгодишен застой, чиято цел е да се разгледа, наред с други теми, определянето на границите на континенталния шелф и ИИЗ в съответствие с международното право; повтаря призива си към турското правителство да подпише и ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която е част от достиженията на правото на Европейския съюз; приветства и напълно подкрепя предложението на Европейския съвет за многостранна конференция относно Източното Средиземноморие, за да се осигури платформа за уреждане на спорове чрез диалог, и призовава ЗП/ВП да започне тази конференция възможно най-скоро; отново призовава Съвета да бъде готов да разработи списък с допълнителни ограничителни секторни и целенасочени санкции при липса на значителен напредък или нови перспективи за сътрудничество с Турция; отбелязва, че в светлината на продължаващите и нови незаконни сондажни дейности в Турция, заключенията на Съвета от 15 юли 2019 г. да не се провежда засега Съветът за асоцииране и по-нататъшни заседания по диалога на високо равнище между ЕС и Турция, заедно с Решение (ОВППС) 2019/1894 на Съвета от 11 ноември 2019 г. за налагане на ограничителни мерки с оглед на неразрешените дейности на Турция за сондажи в Източното Средиземноморие (10), бяха първите случаи, когато подобни реакции са били счетени за необходими с оглед поведението на държава кандидат; настоятелно призовава Турция да се ангажира с мирното уреждане на споровете и да се въздържа от всякакви едностранни и незаконни действия или заплахи, тъй като това има отрицателни последици за добросъседските отношения с ЕС и неговите държави членки; призовава ЗП/ВП да обмисли назначаването на специален пратеник на Европейския съюз за Източното Средиземноморие с цел улесняване на дипломатическите контакти с Турция;

69.

решително осъжда изявлението на председателя на турското Национално събрание, съгласно което Турция може да се оттегли просто с президентски указ от Конвенцията от Монтрьо — важно международно споразумение, уреждащо свободното международно корабоплаване в протоците Дарданели и Босфор; отбелязва, че това изявление последва предходните усилия на Турция да оспори валидността на мирния договор от Лозана и по този начин да урони международния мир и стабилност в по-широкия район, включително по-специално съседните на Турция държави;

70.

решително осъжда частичното незаконно възобновяване на Вароша в град Фамагуста, което подкопава взаимното доверие и следователно перспективата за възобновяване на преките преговори за цялостното разрешаване на кипърския въпрос, чрез влошаването на положението на място, изострянето на разделението и създаването на условия за постоянно разделение на Кипър; предупреждава за опасността, която крие всяка промяна на статуквото във Вароша в нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН (ССООН); призовава Турция да отмени това действие и да избягва всякакви други едностранни действия, които биха могли да повишат допълнително напрежението на острова, в съответствие с неотдавнашния призив на ССООН; призовава Турция да изтегли своите войски от Кипър, да предаде район Вароша на законните му жители под временната администрация на ООН в съответствие с Резолюция 550 (1984) на ССООН и да се въздържа от действия, които променят демографския баланс на острова чрез политика на незаконни заселвания; отново призовава Турция да поеме ангажимент и да допринесе за цялостно уреждане на въпроса съгласно съответните резолюции на ССООН, включително относно реституцията на имущество и опазването на религиозни обекти; изразява съжаление, че най-висшите турски органи са одобрили двудържавното решение за политически и националистични цели и настоятелно призовава турското правителство да се ангажира конкретно с призива на генералния секретар на ООН за подновяване на преговорите; настоятелно призовава засегнатите страни възможно най-скоро да подновят преговорите за обединението на Кипър под егидата на генералния секретар на ООН — от етапа, на който бяха прекратени, и като надграждат върху вече постигнатите споразумения като част от процеса на Кран-Монтана през 2017 г.; призовава ЕС и неговите държави членки да играят по-активна роля в довеждането на преговорите до успешен край; отново изразява подкрепата си за справедливо, всеобхватно и трайно решение въз основа на създаването на федерация от две общности и две зони, с единна международна правосубектност, единен суверенитет и единно гражданство, и с политическо равноправие между двете общности, както е определено в съответните резолюции на ССООН, в съответствие с международното право и достиженията на правото на ЕС и при зачитане на принципите, на които се основава Съюзът; изразява твърдото си убеждение, че устойчиво решение на конфликти може да бъде намерено единствено чрез диалог, дипломация и преговори в дух на добра воля и в съответствие с международното право; изразява твърдо убеждение, че устойчивото разрешаване на кипърския проблем ще бъде от полза за всяка държава в региона; подчертава необходимостта достиженията на правото на ЕС да се прилагат на целия остров след разрешаването на кипърския въпрос и значението на взаимодействието с демократичните сили на общността на кипърските турци; приветства важната работа на включващия двете общности Комитет за безследно изчезналите лица (КБИЛ), който се занимава с изчезналите турски кипърци и гръцки кипърци, и отново изразява високата си оценка за факта, че от няколко години вече е предоставен подобрен достъп до всички съответни обекти, включително военни зони; призовава Турция да съдейства на Комитета за безследно изчезналите лица чрез предоставяне на информация от своите военни архиви; изразява съжаление от постоянния отказ на Турция да спазва авиационното законодателство и да установи канал за комуникация между центровете за управление на въздушното движение в Турция и Република Кипър, като липсата на този канал крие реални рискове и опасности за безопасността, както е установено от Европейската агенция за авиационна безопасност и Международната федерация на сдруженията на пилотите от въздушните линии; счита, че това би могло да бъде област, където Турция би могла да докаже ангажимента си за мерки за изграждане на доверие, и призовава Турция за сътрудничество чрез пълно прилагане на законодателството на ЕС в областта на въздухоплаването; припомня своята позиция, изразена в предишни резолюции, относно въвеждането в Съвета на инициатива за всички държави — членки на ЕС, да спрат лицензирането на износа на оръжие за Турция в съответствие с Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета;

71.

решително осъжда турските военни намеси в Сирия, които представляват груби нарушения на международното право и рискуват да подкопаят стабилността и сигурността на региона като цяло; призовава турското правителство да прекрати незаконната си окупация в Северна Сирия и Африн и да изтегли своите военни сили и паравоенни марионетни сили; отново заявява, че опасенията във връзка със сигурността не могат да оправдаят едностранни военни действия в чужда държава; припомня, че не може да има устойчиво военно решение на въпроса за Идлиб, а единствено политическо такова; изразява дълбока загриженост и решително осъжда прехвърлянето на бойци и наемници от джихадистки групировки от северната част на Сирия в Либия и в конфликта в Нагорни Карабах; призовава турските органи да създадат подходящи условия разселените общности в Сирия да се завърнат по домовете си и да им позволят да направят това;

72.

призовава Турция да остане ангажирана с мирното разрешаване на конфликта в Либия под егидата на ООН, както и изцяло да се придържа към оръжейното ембарго, наложено от ССООН; приветства работата на военноморските сили на Европейския съюз — операция „Ирини“ и (EUNAVFOR MED Irini) и усилията ѝ за поддържане на задължителното ембарго на оръжия и предотвратяване на трафика на хора и наркотици; изразява съжаление, че поне в два случая Турция е отказала да позволи на персонала на EUNAVFOR MED Irini да провери кораби, пътуващи от Турция до Либия; поради това призовава Турция да сътрудничи изцяло на EUNAVFOR MED Irini, действаща в съответствие с Резолюции 2292 и 2526 на ССООН, които са задължителни за всички държави — членки на ООН, включително Република Турция; призовава Съвета да започне сътрудничество между EUNAVFOR MED Irini и операцията на НАТО „Sea Guardian“, за да се гарантира, че EUNAVFOR MED Irini е оборудвана с необходимите активи и персонал за ефективно изпълнение на основната си задача по наблюдение на дейностите в рамките на сухопътния, морския и въздушния трафик и допринасяне за пълното прилагане на оръжейното ембарго от всички държави; подчертава необходимостта от поддържане на прекратяването на огъня и от незабавно и безусловно изтегляне на всички чуждестранни сили и наемници от цялата територия на Либия в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН; решително осъжда подписването на двата Меморандума за разбирателство между Турция и Либия относно всеобхватно сътрудничество в областта на сигурността и военното дело и определянето на границите на морските зони, които са взаимосвързани и явно нарушават както международното право, така и съответните резолюции на ССООН;

73.

осъжда факта, че вместо да призовава за прекратяване на насилието и за възобновяване на мирните преговори в подкрепа на усилията на съпредседателите на групата „Минск“ на ОССЕ, Турция реши безусловно да подкрепи военните действия на Азербайджан в неотдавнашния конфликт в Нагорни Карабах, като прибегна до проактивна реторика и така подхрани напрежението, вместо да го намали; осъжда прехвърлянето на чуждестранни бойци от Сирия и другаде в Нагорни Карабах, както беше потвърдено от държавите съпредседатели на групата „Минск“ на ОССЕ, и призовава Турция да се въздържа от всякакви действия и реторика, които биха могли допълнително да изострят напрежението в региона на Южен Кавказ, както и да подкрепи международния диалог и мирния процес под егидата на групата „Минск“ на ОССЕ;

74.

призовава оперативната група на ЕСВД StratCom да документира подозрения за дезинформация от страна на Турция, насочена към ЕС, по-специално в Африка и региона БИСА, и да докладва своите констатации на Европейския парламент;

Бъдещи перспективи за отношенията между ЕС и Турция

75.

счита, че е крайно време сериозно да се разгледа състоянието на отношенията на ЕС с Турция и да се изготви всеобхватна, единна и последователна стратегия в средносрочен и дългосрочен план за всички институции на ЕС и държавите членки; призовава Турция да започне конструктивен и добросъвестен диалог — включително по въпроси на външната политика, по които Турция и ЕС са на противоположни позиции — с цел отново да се намери обща основа и общо разбиране с ЕС, да се възобновят диалогът и сътрудничеството в областта на добросъседските отношения и да се възобнови процесът на реформи в Турция, по-специално в областта на основните права; счита, че ЕС следва да продължи да се стреми към всички възможни форми на диалог, общо разбиране и сближаване на позициите с Турция, но отново заявява, че ако това не се случи, както и в случай на подновени едностранни действия или провокации в нарушение на международното право, ЕС следва да използва всички инструменти и възможности на свое разположение, включително целенасочени санкции като крайна мярка, като това не следва да има отрицателно въздействие върху турския народ, гражданското общество или бежанците в Турция;

76.

счита, че ЕС не следва да бърка Турция с политиките на настоящото ѝ правителство, и поради това подчертава, че ЕС следва да запази ангажимента си да подкрепя турското гражданско общество с цел защита и насърчаване на демократичните ценности и принципи, правата на човека и принципите на правовата държава, като се вземат предвид силното проевропейско призвание и европейската идентичност на турското общество като цяло; в този смисъл призовава всички институции на ЕС, по-специално Съвета, да поставят измерението, свързано с правата на човека, и положението с основните свободи и принципите на правовата държава в Турция в основата на своите действия спрямо държавата; отбелязва неотдавнашното съвместно съобщение относно актуалното състояние на политическите, икономическите и търговските отношения между ЕС и Турция (JOIN(2021)0008) като кратко резюме на настоящото положение; изразява съжаление, че в заключенията на Европейския съвет от март 2021 г. не беше разгледано в достатъчна степен отстъплението от демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Турция; подчертава, че измерението, свързано с принципите на правовата държава и правата на човека, следва да бъде в основата на оценката на нашата политика спрямо Турция; поради това призовава Комисията и Съвета да въведат измерението, свързано с правата на човека и принципите на правовата държава, като един от ключовите критерии при разработването на следващите възможни стъпки в отношенията между ЕС и Турция; подчертава, че това би могло да спомогне за обръщане на тенденцията на отстъпление от основните свободи, наблюдавано напоследък в Турция, и би изпратило окуражаващо послание към голямата част от турското общество, която е проевропейска и продемократична;

77.

счита, че както ЕС, така и Турция осъзнават необходимостта и важността на това да се търси конструктивен и уважителен подход в техните отношения, както и че засилването на комуникацията и диалога на всички равнища е от ключово значение за възстановяването на отношения на взаимно доверие между ЕС и Турция, което може да изгради стабилни и дълготрайни основи за конструктивно развитие, постоянно подобряване на живота на техните граждани и поддържане на мира; счита, че следва да бъдат укрепени други канали за комуникация, включително между общините — подпомагане на съответната работа, извършена от Комитета на регионите — и в областта на академичните среди, културата и журналистиката; призовава за общи усилия от страна на всички институции на ЕС и държавите членки да предприемат конкретни стъпки в това отношение и призовава Комисията в следващия си доклад относно отношенията между ЕС и Турция да докладва за тези стъпки; отбелязва, че последният Съвместен парламентарен комитет ЕС-Турция (JPC) проведе своето 78-мо заседание в Анкара на 19 и 20 декември 2018 г.; изразява съжаление във връзка с този период на необосновано бездействие на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция и поради това изразява надежда за бързо възобновяване на срещите между Великото народно събрание на Турция и Европейския парламент в рамките на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция като важна рамка за обсъждане и намаляване на напрежението;

78.

призовава за среща на лидерите на ЕС и Турция след истински процес на намаляване на напрежението, за да се преразгледа настоящата рамка на отношенията между ЕС и Турция или да се проучат нови, по-ефективни модели за тези отношения;

79.

счита, че като необходима стъпка за подобряване на цялостното състояние на отношенията и двете страни трябва да се придържат към уважителен език, да полагат усилия в борбата със съществуващите предразсъдъци и заблуди и да позволят по-обективно и пълно разглеждане на образа на другата страна сред съответното обществено мнение, като променят техните влошаващи се възприятия една към друга; във връзка с това призовава Комисията да стартира комуникационна стратегия спрямо турското общество, целяща повишаване на осведомеността относно ЕС, предоставяне на обективна информация за неговите политики и възстановяване на възприятието на турските граждани за ЕС; подчертава, че войнствената и агресивна реторика единствено засилва екстремните позиции на двете страни и че от чисто конфронтационния подход се възползват онези, които целят да разделят Турция и ЕС;

o o

80.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на президента, правителството и парламента на Република Турция, и призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да преведат доклада на Комисията „Турция 2020“ и настоящата резолюция на турски език.

(1) ОВ C 328, 6.9.2016 г., стр. 2.

(2) ОВ C 23, 21.1.2021 г., стp. 58.

(3) Приети текстове, P9_TA(2019)0017.

(4) Приети текстове, P9_TA(2019)0049.

(5) Приети текстове, P9_TA(2020)0230.

(6) Приети текстове, P9_TA(2020)0332.

(7) Споразумение от 12 септември 1963 г. за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция (ОВ L 361, 31.12.1977 г., стр. 29).

(8) Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 28.1.2012 г., стр. 1).

(9) Споразумение между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица (ОВ L 134, 7.5.2014 г., стр. 3).

(10) ОВ L 291, 12.11.2019 г., стр. 4.

Top

Choose the experimental features you want to try