EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62019CA0129
Case C-129/19: Judgment of the Court (Grand Chamber) of 16 July 2020 (request for a preliminary ruling from the Corte suprema di cassazione — Italy) — Presidenza del Consiglio dei Ministri v BV (Reference for a preliminary ruling — Directive 2004/80/EC — Article 12(2) — National schemes on compensation to victims of violent intentional crime guaranteeing fair and appropriate compensation — Scope — Victim residing in the Member State in which the violent intentional crime was committed — Obligation for the national compensation scheme to cover that victim — Concept of ‘fair and appropriate compensation’ — Liability of Member States in the event of a breach of EU law)
Дело C-129/19: Решение на Съда (голям състав) от 16 юли 2020 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Presidenza del Consiglio dei Ministri/BV (Преюдициално запитване — Директива 2004/80/ЕО — Член 12, параграф 2 — Национални режими за обезщетяване на жертвите на извършени с насилие умишлени престъпления, които гарантират справедливо и подходящо обезщетяване — Приложно поле — Жертва, пребиваваща на територията на държавата членка, в която е извършано с насилие умишлено престъпление — Задължение за прилагане спрямо тази жертва на националния режим за обезщетяване — Понятие „справедливо и подходящо обезщетение“ — Отговорност на държавите членки при нарушаване на правото на Съюза)
Дело C-129/19: Решение на Съда (голям състав) от 16 юли 2020 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Presidenza del Consiglio dei Ministri/BV (Преюдициално запитване — Директива 2004/80/ЕО — Член 12, параграф 2 — Национални режими за обезщетяване на жертвите на извършени с насилие умишлени престъпления, които гарантират справедливо и подходящо обезщетяване — Приложно поле — Жертва, пребиваваща на територията на държавата членка, в която е извършано с насилие умишлено престъпление — Задължение за прилагане спрямо тази жертва на националния режим за обезщетяване — Понятие „справедливо и подходящо обезщетение“ — Отговорност на държавите членки при нарушаване на правото на Съюза)
OB C 297, 7.9.2020, p. 13–14
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
7.9.2020 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 297/13 |
Решение на Съда (голям състав) от 16 юли 2020 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Presidenza del Consiglio dei Ministri/BV
(Дело C-129/19) (1)
(Преюдициално запитване - Директива 2004/80/ЕО - Член 12, параграф 2 - Национални режими за обезщетяване на жертвите на извършени с насилие умишлени престъпления, които гарантират справедливо и подходящо обезщетяване - Приложно поле - Жертва, пребиваваща на територията на държавата членка, в която е извършано с насилие умишлено престъпление - Задължение за прилагане спрямо тази жертва на националния режим за обезщетяване - Понятие „справедливо и подходящо обезщетение“ - Отговорност на държавите членки при нарушаване на правото на Съюза)
(2020/C 297/17)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Corte suprema di cassazione
Страни в главното производство
Жалбоподател: Presidenza del Consiglio dei Ministri
Ответник: BV
в присъствието на: Procura della Repubblica di Torino
Диспозитив
|
1) |
Правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че режимът на извъндоговорната отговорност на държава членка за вреди, причинени в резултат от нарушение на това право, се прилага по отношение на пребиваващи в посочената държавата членка жертви на умишлено престъпление, извършено с насилие на територия на последната, поради това че тази държавата членка не е транспонирала своевременно член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления. |
|
2) |
Член 12, параграф 2 от Директива 2004/80 трябва да се тълкува в смисъл, че обезщетение с фиксиран размер, предоставено на жертвите на сексуално насилие в съответствие с национален режим за обезщетяване на жертвите на извършени с насилие умишлени престъпления, не може да се квалифицира като „справедливо и подходящо“ по смисъла на тази разпоредба, ако при определянето му не е взета предвид тежестта на последиците от извършеното престъпление за жертвите и така това обезщетение няма съответен принос за поправянето на претърпените имуществени и неимуществени вреди. |