—

да отмени Решение C(2020) 3011 окончателен на Комисията от 4 май 2020 г., нотифицирано на жалбоподателя на 5 май 2019 г., прието на основание член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 г. на Съвета в хода на разследване по дело AT.40628 — Данни на Facebook-свързани практики;

—

при условията на евентуалност: (i) да отмени частично член 1 от обжалваното решение за данните, доколкото с него неправомерно се изискват вътрешни документи, които са неотносими съм разследването; и/или (ii) да отмени частично член 1 от обжалваното решение за данните с цел предоставяне на възможност на независисими правоспособни адвокати от държави страни по споразумението за ЕИП да извършат ръчно преглеждане на документите, обхванати от обжалваното решение за данните, за да се изключат от представяне документите, които са очевидно неотносими към разследването и/или лични документи; и/или (iii) да отмени частично член 1 от обжалваното решение за данните, доколкото с него неправомерно се изисква представянето на неотносими документи, които са от лично и/или частно естество;

—

да осъди Комисията да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

Първо основание: В обжалваното решение за данните не се посочва по достатъчно ясен и последователен начин предметът на разследването на Комисията, което е в противоречие с изискванията на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и с принципа на правна сигурност, и е в нарушение едновременно на правата на Facebook на защита и на добра администрация.

2.

Второ основание: Изискването в обжалваното решение за данните за представянето на документи, които в основната си част са изцяло неотносими и/или лични, е нарушение на принципа на необходимост, отразен в член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и/или на правото на Facebook на защита, и/или представлява злоупотреба с власт.

3.

Трето основание: Изискването в обжалваното решение за данните за представянето на толкова много напълно неотносими и лични документи (например: кореспонденция по медицински въпроси, свързани със служителите и техните семейства; кореспонденция в случай на вдовство; документи, свързани с изразяване на лична воля, настойничество и попечителство, грижи за децата и лични финансови инвестиции; заявления за работа и препоръки; вътрешни оценки и документи за оценка на риска за сигурността на Facebook и персонала), е нарушение на основното право на неприкосновеност на личния живост, на принципа на пропорционалност и на основното право на добра администрация. Поради това с обжалваното решение за данните се нарушава основното право на неприкосновеност на личния живот, гарантирано от член 7 от Хартата на основните права. Обжалваното решение за данните нарушава също така и принципа на пропорционалност, тъй като е с изключително широк обхват и е недостатъчно свързано с предмета на провежданото от Комисията разследване.

4.

Четвърто основание: Обжалваното решение за данните не съдържа обяснение защо посочените в него ключови думи единствено идентифицират необходимите и относими към разследването на Комисията документи, или обяснение по какви причини не е разрешено съответно преглеждане на документите от външни правоспособни адвокати от държави страни по споразумението за ЕИП, както и обяснение или предвиждане на правнозадължителна база данни за лични и/или изцяло неотносими документи, поради което в противоречие с член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и член 296 ДФЕС е постановено при непълнота на мотивите.