1.

да отмени определението на Общия съд на Европейския съюз от 30 май 2018 г. по дело T-664/16, що се отнася до диспозитива, и да върне делото за ново разглеждане на Общия съд.

2.

да осъди Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

1.

Нарушение на член 19, параграф 3 от Статута на Съда на Европейския съюз (във връзка с член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

Направеното в обжалваното определение заключение, че липсват основания за произнасяне по молбата за заместване на жалбоподателя, се базирало на погрешното схващане за недопустимост на жалбата по дело Т-664/14, както и на погрешното схващане за релевантността на връзката между жалбоподателя в настоящото производство и жалбоподателят в производството по дело Т-664/14. В нарушение на член 19, параграф 3 от Статута на Съда Общият съд отхвърлил жалбата по дело Т-664/18 като недопустима, тъй като приложил погрешно предвиденото в тази разпоредба задължение на страните „да бъдат представлявани от адвокат“. Общият съд разширил прекалено изискванията относно независимостта на адвоката. Текстът и смисълът на член 19, параграф 3 от Статута на Съда не обосновавали тълкуването на Общия съд. Последното тълкуване не намирало опора и в практиката на Съда. То не било предвидимо и нарушавало принципа на правна сигурност.

2.

Нарушение на член 19, параграф 3 от Статута на Съда на Европейския съюз (във връзка с член 51, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

На следващо място, обжалваното определение нарушавало и член 19, параграф 3 от Статута на Съда на Европейския съюз (във връзка с член 175, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд), тъй като прилагайки погрешно разпоредбата, Общият съд приел, че при подаване на молбата за заместване жалбоподателят не бил представляван от независим адвокат и поради това молбата му била недопустима. Тълкуването на изискването за независимост на адвоката, на което се основава Общият съд, не било оправдано нито от текста, нито от смисъла на член 19, параграф 3 от Статута на Съда (във връзка с членове 175, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд).

3.

Нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз

На последно място, обжалваното определение нарушавало член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, тъй като направеното от Общия съд широко и неотговарящо на текста на член 19, параграф 3 от Статута на Съда тълкуване на понятието „независимост“ на адвоката на жалбоподателя водело до това, че на жалбоподателя се отказвала ефективна правна защита.