12.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/65

1.

подкрепя свободната и справедлива мобилност на работната сила и затова приветства преразглеждането на правилата за координация на системите за социална сигурност на фона на нарастващата мобилност на гражданите в рамките на ЕС;

2.

отбелязва, че свободното движение на работници, като отрицателна интеграция на вътрешния пазар, трябва да бъде допълнено чрез координация на социалната сигурност като положителна интеграция в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

3.

счита, че внесените от Европейската комисия предложения за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 са като цяло целесъобразни и полезни и затова ги одобрява;

4.

припомня на Комисията за нейната инициатива за по-добро законотворчество и отбелязва, че с цел определяне на правното положение, комплексният набор от правила, съставен от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, трябва да остане разбираем както за органите, така и за гражданите;

5.

подчертава значението на регионалните мрежи за консултация и подкрепа за мобилните граждани на ЕС. Те са от съществено значение за предотвратяване на експлоатацията на мобилните работници и на организираните измами. КР призовава за укрепването на тези мрежи;

6.

подчертава, че предложението на Комисията е необходимо, за да се гарантира свободното движение на работниците. Следователно, поради еднозначното правно основание на член 48 от ДФЕС, не възникват въпроси, свързани със субсидиарността по отношение на предложението на Комисията. Действително, целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но — поради мащаба и/или ефекта от това действие, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на ЕС, тъй като предложеното действие включва транснационални аспекти, които не могат да бъдат подходящо регулирани посредством самостоятелни мерки от държавите членки и/или от регионалните и местните власти;

7.

подчертава особения си интерес във връзка с продължаването на техническия диалог с Европейската комисия по тази тема и във връзка с това подчертава значението на доклада за оценката на въздействието, който Комисията ще представи своевременно въз основа на споразумението си за сътрудничество с КР;

8.

взема под внимание напредъка по отношение на регулирането на командироването и подобряването на удостоверяването на командироване. Приветства факта, че посредством добавянето на член 76а Комисията се оправомощава да приема актове за изпълнение в съответствие с член 291 от ДФЕС, чрез които да се въвежда стандартна процедура за издаване, проверка и отнемане на преносимия документ A1 (т.нар. удостоверение А1), така че да се предотврати злоупотребата с този документ. Въвеждането на тази процедура може да спомогне значително за избягването на продължителни съдебни производства, както и на производства за установяване на нарушения, като по този начин се допринесе за правна стабилност в рамките на Европейския съюз;

9.

припомня, че представеното предложение за регламент за изменение на Регламент № 883/2004, актуализиращо процедурите за издаването на удостоверенията A1, представлява ключов елемент за подобряването на защитата срещу социални злоупотреби спрямо командировани работници в рамките на паралелно протичащото преразглеждане на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници. С оглед на значението на този въпрос всяка стъпка към постигането на обвързваща, ясна и непосредствена бъдеща процедура за издаване на удостоверенията А1 е от особено значение и заслужава специално внимание;

10.

посочва, във връзка с командироването на работници, че социалната сигурност до голяма степен зависи от изясняването на правилата и определенията, поради което еднозначното тълкуване на важни понятия, като например „самостоятелна заетост“ или „място на установяване на стопанска дейност“ би спомогнало за ефективното справяне с проблемите на фиктивната самостоятелна заетост и дружествата от типа „пощенски кутии“;

11.

във връзка с това изтъква отново виждането си, че срокът, след изтичането на който правото на приемащата държава се прилага изцяло за трудовите правоотношения при командироване, следва да бъде 12 месеца (1);

12.

изразява съжаление поради забавянето на въвеждането на електронния обмен на социално-осигурителна информация (EESSI). Смята, че електронният обмен на данни в цяла Европа е от съществено значение;

13.

отбелязва, че координирането на обезщетенията за дългосрочни грижи разширява приложното поле на координиращите законодателни актове, необходими за постигането на целите на предложеното действие; забраната за припокриване по отношение на обезщетенията за болест и дългосрочни грижи обаче би била трудна за прилагане;

14.

отбелязва, че закрилата на болните хора, пребиваващи в дадена държава членка, трябва да се гарантира и тогава, когато те нямат право на пребиваване в тази държава членка. Посочва обаче, че здравно застрахователно покритие в чужбина често бива трудно признавано въз основа на действащото право на ЕС и в някои държави — членки на ЕС, предоставянето на здравно застрахователно покритие често бива изцяло и неправомерно отказвано на лицата с несигурна заетост.

15.

поради това приветства по принцип факта, че правото на здравно застрахователно покритие за икономически неактивните и нуждаещите се граждани на ЕС в крайна смета се определя въз основа на действителното местопребиваване в дадена държава членка, а не от законното пребиваване. В това отношение трябва да се постанови правото на приемащата държавата членка на възстановяване на разходите от страна на компетентната държава членка;

16.

счита новите правила за координация на обезщетенията при безработица за целесъобразни. Въпреки че предвидената в член 65, параграф 2 от Регламент № 883/2004 дерогация за краткосрочни трудови отношения с продължителност по-малко от 12 месеца може да не е необходима строго погледнато, тя изяснява текста;

17.

приветства предвиденото удължаване на периода, в който могат да се прехвърлят обезщетения за безработица, от три на шест месеца. Отбеляза обаче, че това трябва да се съчетава с подходящи активни политики по заетостта, които представляват ключов елемент от т.нар. „стратегии за активизиране“ на пазара на труда, насочени към взаимодействието между системите за осигуряване срещу безработица и за подпомагане, активните политики по заетостта и изискванията за получаване на обезщетения. КР счита, че е необходимо да се уточнят начините, по които държавите членки биха могли да удължат срока за прехвърляне над определения в действащото европейско законодателство. КР изразява обаче загриженост относно специалния режим по отношение на периоди на заетост под 12 месеца;

18.

подчертава, че всички граждани на ЕС имат право на семейни социални обезщетения в държавата, в която са регистрирани, работят или подлежат на данъчно облагане, въпреки че може да има значителни различия между държавите членки относно семейно-социалните права;

19.

отчита компетентността, съгласно съдебната практика на Съда на ЕС относно правомощията на държавите членки, за определянето на социалното подпомагане на нуждаещи се икономически неактивни лица и приветства твърдението, че в този процес трябва да се зачитат европейските основни права и правата на човека, като важен нов подход. Приветства факта, че в бъдеще тези лица няма да бъдат изключени от схемата за здравно застрахователно покритие, включително въз основа на фактическо местожителство, и отбелязва, че може да им бъде позволено да участват по подходящ начин в схема за здравно застрахователно покритие въз основа на обичайното им местожителство. Остава обаче открит въпросът по какъв начин ще се оправдава ограничаването или дори лишаването от социално подпомагане. Същевременно разширяването на приложното поле на този принцип, така че да бъдат обхванати лицата, пребиваващи в държава членка, различна от тяхната собствена, налага прилагането му да се регулира и с оглед установяване на еднакво поведение и отговорност за държавите членки;

20.

изразява съжаление във връзка с липсата на надеждни данни и информация относно броя на пограничните работници по смисъла на законовото определение, съдържащо се в Регламент № 883/2004;

21.

отбелязва, че пограничните региони разполагат с богат опит по отношение на мобилните работници. КР призовава Комисията и държавите членки да използват този опит. Във връзка с това приканва Комисията да укрепи услугите за подпомагане на трансграничната трудова мобилност, предоставяни от EURES, включително посредством съществуващите трансгранични партньорства в рамките на мрежата, като същевременно насърчи създаването на нови партньорства, както и да даде възможност на тези служби да събират надеждна информация относно броя и профила на трансграничните работници и техните работодатели.