30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/36

Докладчик:

Daniel MAREELS

1.1.

ЕИСК приветства горещо пакета от предложения на Комисията и се надява, че този пакет ще допринесе ефективно за завършването на започналата след кризата работа по реформа на финансовия сектор.

1.2.

Комитетът споделя цялостната и интегрирана визия в основата на пакета, която дава възможност тези предложения да съчетаят и обединят редица важни цели в различни области, без обаче да има отклонение от принципите. Този подход позволява да се отчете напредък в редица важни области, с оглед по-устойчиво общо европейско бъдеще и по-нататъшно изграждане на ИПС.

1.3.

Тази визия се отнася преди всичко до целите, определени в банковия и финансовия сектор . Според Комитета различните предложени мерки безспорно допринасят за укрепването на европейската пруденциална рамка и рамка за преструктуриране, приложима към банките. Това е от решаващо значение в рамките на целта за намаляване на рисковете във финансовия сектор и за подобряване на устойчивостта на институциите . Финансовата стабилност и надеждна финансова система, която допринася за стабилен и устойчив икономически растеж, са от основно значение. От друга страна, паралелният банков сектор не може да бъде пренебрегнат и трябва да бъде регламентиран.

1.4.

Комитетът счита, че именно стремежът за намаляване на рисковете, с който се отличават тези предложения, дава възможност да се постигне напредък , не само по пътя към завършване на изграждането на банковия съюз , но и за създаването на неговия трети стълб — европейската схема за гарантиране на депозити . Това е от още по-голямо значение днес, когато един напълно функциониращ банков съюз е един от основните елементи за завършването на ИПС, чието осъществяване трябва да се преследва без отлагане. Следователно би било от полза в предложенията да се внесат някои конкретни изменения с оглед създаването на съюз на капиталовите пазари .

1.5.

Според Комитета е важно също и че това допринася положително за възстановяването на доверието на клиентите и потребителите във финансовия сектор. Ето защо той отбелязва със задоволство голямото внимание, отделено както на проблема „too big to fail“ (твърде големи, за да бъдат оставени да фалират), посредством мерки за общ капацитет за покриване на загуби (ОКПЗ), така и на повишаването на ефективността и ефикасността на правилата за рекапитализация със собствени средства. Независимо от това, от ключово значение в случай на криза си остава банките да не използват нито публични средства, нито парите на данъкоплатците.

1.6.

От друга страна Комитетът приветства вниманието, което се отделя на финансирането на икономиката . В настоящия несигурен и променящ се контекст и момент, в който нивото на инвестициите остава твърде ниско, е необходимо да се използва всеки благоприятен случай за създаване на нови и допълнителни възможности с цел стабилно и устойчиво икономическо възстановяване , което да върви ръка за ръка с растежа, увеличаването на инвестициите и създаването на работни места .

1.7.

Банките играят важна роля като посредници на капиталовите пазари. Освен това банковото кредитиране ще остане и в бъдеще най-важният източник на финансиране за домакинствата и МСП. Въпреки че предложенията са стъпка напред в създаването на правилните условия, при които банките могат да поемат тази роля, възниква въпросът дали не може да се постигне повече в укрепването и засилването на усилията в полза на МСП, които са гръбнакът на европейската икономика. По-конкретно ЕИСК призовава за утвърждаване и по-нататъшно разпространение на „коефициента за подпомагане на МСП“ (1), посредством който банките трябва да заделят по-малко капитал за заеми, предоставяни на МСП. Комитетът призовава за подобен подход и в полза на предприятията от социалната икономика.

1.8.

Освен това ЕИСК одобрява факта, че са отчетени известен брой специфики на ЕС , наред с другото и въз основа на поканата за представяне на мнения. Това важи например за изложените в предложенията адаптации спрямо международните споразумения в рамките на глобалната реформа на финансовия сектор. Тези изменения ще бъдат от полза за финансирането на икономиката.

1.9.

Настоящите предложения представляват нов, но не и последният етап в процеса на реформа на финансовия сектор , определена на международно равнище вследствие на кризата. Според Комитета остава важно Европа да продължи да играе първостепенна роля в настоящите и бъдещите международни дейности. Трябва да бъдат дефинирани международни минимални правила и европейските ценности и интереси трябва да бъдат запазени. Във всички случаи е необходимо да не се позволяват нарушения в ущърб на европейските институции.

1.10.

В замяна на това, що се отнася до отразяването на необходимото многообразие в европейския финансов сектор в законодателството, Комитетът счита, че не се отделя достатъчно внимание на състоянието на малките банки с опростена структура. В настоящите предложения не се вземат в достатъчна степен под внимание спецификите и възможностите на този вид институции. Това важи особено за принципа на пропорционалност . В конкретния случай ЕИСК счита, че настоящият подход, който е фрагментиран и ограничен, трябва да стане по-структуриран и задълбочен, в полза на повече институции и по-голям брой области. На този тип институции не бива да се налагат непропорционални задължения или тежести.

1.11.

Освен това в интерес на всички участници и заинтересовани страни, на регулаторните и надзорните органи, както и на институциите, е да се следи и за повече прозрачност и правна сигурност при разработването на новите правила, за които впрочем е необходимо да се предвиди достатъчен срок за прилагане. С цел да се смекчат възможните отрицателни последици за финансирането на икономиката, е желателно бързо финализиране на законодателните мерки относно новия МСФО (2) 9. От друга страна, секторът трябва да се справи с множество предизвикателства, в това число с развитието на технологиите и цифровизацията, ниските лихвени проценти и редица други развития, породени от кризата.

1.12.

Що се отнася до укрепването на пруденциалната рамка, Комитетът посреща със задоволство повишеното внимание към ролята на регулаторните и надзорните органи и възможностите, които им се предоставят. Регулирането и надзорът са взаимозависими и трябва да могат да изпълняват своята роля, в това число за да се укрепи и подобри хармонизирането на правилата и практиките, както и за да може да се действа ефикасно, ако възникне необходимост.

1.13.

Що се отнася до рамката за преструктуриране, Комитетът счита за положително включването на общия капацитет за покриване на загуби в законодателството, свързано с минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ), както и предвиденото хармонизиране на националните класификации на подчинените дългови инструменти в рамките на производство по несъстоятелност. По този начин се постига хармонизиране на правилата и подобряване на практическата приложимост на законодателството, свързано с покриването на загуби.

2.1.

На 23 ноември 2016 г. Комисията представи известен брой предложения относно реформата на регламентирането, приложимо към банките. Целта е да се транспонират текстовете, изготвени в резултат от работата на Базелския комитет по банков надзор и Съвета за финансова стабилност, като се отчитат резултатите от отправената от Комисията покана за представяне на мнения с цел проучване на ефективността и ефикасността на настоящото банково законодателство.

2.2.

С тези законодателни предложения (4) се цели изменение на вече съществуващото банково законодателство. Става въпрос по-конкретно за:

2.2.1.

Регламента относно капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата относно капиталовите изисквания (ДКИ) от 2013 г. С тях се определят пруденциални изисквания за кредитните институции (банките) и инвестиционните дружества и изисквания за управление и надзор;

2.2.2.

Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Регламента за Единния механизъм за преструктуриране от 2014 г. Те включват правила за възстановяване и преструктуриране на проблемни институции и установяват Единния механизъм за преструктуриране.

2.3.

С новите предложения се преследват няколко цели, а именно:

2.3.1.

повишаване на устойчивостта на финансовите институции на ЕС и засилване на финансовата стабилност,

2.3.2.

подобряване на кредитния капацитет на банките, за да се подкрепи икономиката на ЕС, и

2.3.3.

засилване на ролята на банките за изграждането на по-задълбочени и по-ликвидни капиталови пазари в ЕС в подкрепа на създаването на съюз на капиталовите пазари.

2.3.4.

Същевременно би трябвало да се посочи, че понастоящем се работи за усъвършенстването и развитието на прилагането на принципа на пропорционалност в полза на малките банки и банките с опростена структура.

2.4.1.

по отношение на целите, посочени в параграф 2.3.1:

2.4.1.1.

определяне на по-чувствителни към риска капиталови изисквания, по-специално в областта на пазарния риск и риска от неизпълнение от страна на контрагента, както и във връзка с експозиции към централни контрагенти (ЦК);

2.4.1.2.

прилагане на методики, които отразяват по-точно реалните рискове, на които са изложени банките;

2.4.1.3.

въвеждане на задължително отношение на ливъридж (LR (6)) от най-малко 3 % за предпазване на институциите от прекомерен ливъридж;

2.4.1.4.

определяне на обвързващо изискване по отношение на коефициента на стабилност на нетното финансиране (NSFR (7)), за да се реши проблемът с прекомерното използване на краткосрочното финансиране на едро и за да се намалят рисковете, съпътстващи дългосрочното финансиране;

2.4.1.5.

изискване глобалните системно значими институции (8) (Г-СЗИ (9)) да поддържат минимални равнища на капитал и други инструменти, които да поемат загуби в режим на преструктуриране. Това изискване, наречено „общ капацитет за поемане на загуби“ (ОКПЗ (10)) ще бъде включено в съществуващия механизъм за МИПЗ (11), който се прилага за всички банки, и ще засили капацитета на ЕС, по целесъобразност, да преструктурира проблемни Г-СЗИ, като в същото време ще запази финансовата стабилност и ще сведе до минимум рисковете за данъкоплатците. Освен това е предвидено да се хармонизира йерархията на кредиторите, за да се гарантират справедливи условия при рекапитализация със собствени средства в рамките на преструктурирането на дадена банка.

2.4.2.

Що се отнася до целите, посочени в параграф 2.3.2, и до известна степен в параграф 2.3.4, те са:

2.4.2.1.

да се повиши капацитетът на банките да отпускат заеми на МСП и да финансират инфраструктурни проекти;

2.4.2.2.

да се намали, за малките банки и банките с опростена структура, административната тежест по отношение на редица правила в областта на възнаграждението, по-специално онези, които са свързани с разсрочването и възнаграждението под формата на инструменти, като например акциите;

2.4.2.3.

да се направят правилата на ДКИ и РКИ по-пропорционални и да се намали тежестта за малките институции и институциите с опростена структура, за които някои настоящи изисквания по отношение на оповестяването и декларирането и някои от сложните изисквания, свързани с търговските портфейли, не изглеждат обосновани от пруденциални съображения.

2.4.3.

Що се отнася до целите, посочени в параграф 2.3.3, те са:

2.4.3.1.

избягване на непропорционални капиталови изисквания за позиции на търговския портфейл, включително такива, свързани с дейностите на маркет-мейкърите;

2.4.3.2.

намаляване на разходите за емитиране или притежаване на определени инструменти (обезпечени облигации, висококачествени инструменти за секюритизация, държавни дългови инструменти, деривати за хеджиране);

2.4.3.3.

премахване на потенциални пречки пред институциите, които действат като посредници за клиенти по отношение на транзакции, чийто клиринг се извършва от ЦК.

3.1.1.

Тези предложения несъмнено трябва да бъдат приети положително. Те допълват и усъвършенстват важната работа, започната след кризата, с цел да се реформира финансовият сектор. В тях се отчита и фактът, че в бъдеще банките в Европа ще продължават да играят важна роля в обществото, по-специално в рамките на финансирането на икономиката. Банките играят важна роля като посредници на капиталовите пазари и банковото кредитиране ще продължава да бъде основният източник на финансиране на домакинствата и предприятията в Европа, по-специално за МСП. Това не бива да се поставя под съмнение.

3.1.2.

На първо място Комитетът следва да се произнесе относно цялостната и интегрирана визия, която преобладаваше при изготвянето на тези предложения, по време на което бяха взети под внимание редица важни социални цели и желани насоки на развитие. Следва да се подчертае, че едно от големите достойнства на представените предложения е, че в тях се възприема практичен подход, без обаче да се допуска отклонение от принципите. Всъщност едното не може без другото.

3.1.3.

В един труден и сложен политически, социален и икономически контекст и когато се очертават редица големи предизвикателства, съчетаването и обединяването на редица важни цели в различни области създава значителен потенциал за напредък в различни сфери с оглед по-устойчиво общо европейско бъдеще. Този балансиран подход допринася и за по-нататъшното възстановяване на доверието.

3.1.4.

Комитетът приветства също така факта, че са били отчетени резултатите от поканата за представяне на мнения (12), тъй като това даде възможност да се постигне, от една страна, по-хармоничен подход и участието на всички заинтересовани страни, и от друга — един по-нюансиран и по-диверсифициран подход в рамките на определените цели.

3.1.5.

ЕИСК остава убеден, че една устойчива и добре капитализирана банкова система е основна предпоставка за запазването на финансовата стабилност.

3.1.6.

Не по-малко важни са мерките за подкрепа на икономиката и ефективното ѝ финансиране с цел максимална подкрепа на икономическия растеж и създаването на работни места.

3.1.7.

Като се има предвид, че тези предложения водят до намаляване на рисковете, те могат също така да допринесат за завършване на изграждането на банковия съюз (13) и, според Комитета, представляват ключов елемент, който дава възможност и за постигане на напредък към изграждането на неговия трети стълб, а именно европейската схема за застраховане на депозитите. Банковият съюз от своя страна представлява един от основните стълбове на ИПС и трябва да се цели бързата му реализация. Тези предложения ще подпомогнат също така създаването на съюза на капиталовите пазари (14), което представлява допълнителна добавена стойност.

3.1.8.

Тези предложения представляват нов, но със сигурност не и последният етап от възстановяването на доверието към финансовия сектор и банките. Комитетът изразява надежда, че бъдещите мерки ще бъдат в същия дух. Това важи особено за въпросите, които понастоящем са в процес на разглеждане (15), в това число в рамките на финализирането на рамката Базел III (16), чиито резултати се очаква да бъдат оповестени скоро. Във всички случаи следва да се намали допълнително рискът в сектора, без да се засяга непропорционално европейският банков сектор.

3.1.9.

От друга страна, изглежда важно да се следи и международният контекст, още повече откакто се оказа, че някои споразумения, свързани с реформирането на финансовия сектор в световен мащаб, се тълкуват по различен и/или по-свободен начин от някои партньори извън ЕС. Широкообхватната програма за реформа, приета от Г-20 след финансовата криза, не бива да бъде застрашена, нито да доведе до фрагментиране или прекомерни различия в световен мащаб в ущърб на институциите, установени в ЕС.

3.1.10.

Важно е тези предложения да гарантират достатъчно яснота и сигурност на финансовия сектор и на операторите. Един диверсифициран сектор, предлагащ коректно възнаграждение, който оперира в единно европейско пространство, трябва да има възможност да се справя и с други предизвикателства, като например такива, свързани с развитието на технологиите и цифровизацията, ниските лихвени проценти и известен брой други проблеми, предизвикани от кризата, като необслужваните заеми (17) в някои държави.

3.1.11.

Накрая, Комитетът припомня изразената от него по-рано позиция, че паралелната банкова система трябва да се вземе под внимание и да бъде регламентирана. Потенциалните рискове, които тя носи, трябва също да бъдат подложени на контрол и надзор с цел да се укрепи финансовата стабилност. Същевременно е необходимо да се въведат еднакви условия за и между всички участници във финансовата среда.

3.2.1.

ЕИСК приветства вниманието, отделено на пруденциалната рамка, както и на нейното развитие и укрепване посредством различните коефициенти и други предвидени в предложенията мерки. Комитетът определено ще ги подкрепи, още повече че те са нюансирани и са изготвени така, че да се гарантира, че няма да се възпрепятства ненужно финансирането на икономиката.

3.2.2.

ЕИСК посреща със задоволство по-голямото внимание, отделено на ролята на регулаторните и надзорните органи в сектора, както и стремежа да им се дадат допълнителни възможности и да се укрепи и подобри хармонизирането на правилата и практиките. Това е важно не само за премахването на твърде големите различия в третирането на банките, но и с оглед на разширеното прилагане на принципа на пропорционалност.

3.3.1.

В духа на предходните си становища Комитетът приветства факта, че в новите предложения се разглежда проблематиката, свързана с „too big to fail“ (твърде големи, за да бъдат оставени да фалират). Въвеждането на ОКПЗ за европейските Г-СЗИ в рамките на МИПЗ — с раздел за общо прилагане (18) и специален раздел (19), дава възможност за хармонизиран и в същото време индивидуализиран подход.

3.3.2.

Това обаче не е достатъчно. Както ЕИСК заяви преди време (20), приоритети в дневния ред през следващите години трябва (да продължават) да бъдат пълното прилагане на Базел III, Съветът за финансова стабилност (СФС) и решаването на въпроса с банките, „които са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“ (too big to fail) в съответствие с международните споразумения (Г-20). Трябва да се продължи с укрепването на стабилността и устойчивостта на финансовия сектор и в същото време в бъдеще да се избягва използването на публични средства за спасяване на банките. Освен това, за да се улесни прилагането на механизма за преструктуриране, би трябвало допълнително да се проучи по какъв начин може да бъде намалено високото равнище на държавен дълг, притежаван от банките (21). Това ще допринесе и за цялостното изграждане на банковия съюз (22).

3.3.3.

Комитетът приветства категорично предложението на Комисията, с което се цели по-добро хармонизиране на йерархията на кредиторите при прилагането на схемата за рекапитализация със собствени средства посредством създаването на нова категория активи, за да се гарантират равни условия между различните държави членки (23).

3.4.1.

Разбира се, много положително е, че различните предложени мерки са били изготвени от гледна точка на тяхното въздействие върху финансирането на реалната икономика и че е било направено необходимото, за да се подобри кредитният капацитет на банките.

3.4.2.

Комитетът приветства по-специално голямото внимание, отделено на отпускането на кредити на МСП, които са и ще продължават да бъдат гръбнакът на европейската икономика. Те осигуряват инвестиции и работни места.

3.4.3.

Това важи по-специално за укрепването и разширяването на коефициента за подпомагане на МСП (SME Supporting factor). Комитетът настоява да се проучи грижливо възможността за още по-широко прилагане на този коефициент с цел да се оптимизират кредитите и в интерес на МСП. В същия дух той отправя искане към Комисията да положи допълнителни усилия за укрепването на икономиката на държавите членки, които бяха най-отслабени поради кризата.

3.4.4.

Освен това според Комитета подобни усилия трябва да се положат и в полза на социалната икономика и участниците, извършващи дейност в тази област. По-специално би могло да се работи за въвеждането на „коефициент за подпомагане на социални предприятия“.

3.5.1.

Въпреки че по-нататъшното изграждане на съюза на капиталовите пазари не заема централно място в предложенията на Комисията, Комитетът приветства вниманието, отделено на този въпрос.

3.5.2.

Както вече е заявявал в предходни свои становища (24) по тази тема, ЕИСК счита, че рамката за регулиране и надзор трябва да дава възможност за пълно разгръщане на силните страни на капиталовите пазари и за контролиране на техните слабости, като например поемането на излишни или прекомерни рискове. Новата система трябва да бъде устойчива спрямо отрицателните последици от евентуални нови кризи. Това предполага също и по-голямо сближаване и сътрудничество в областта на микро- и макропруденциалния надзор както на европейско, така и на национално равнище.

3.6.1.

На първо място, Комитетът държи да подчертае отново основното значение на необходимостта от диверсифицирана банкова среда (25), не само за да се гарантира стабилността, но и за да се даде възможност да се отговори по най-добрия начин на нуждите на всички, били те спестители, инвеститори, потребители или предприемачи.

3.6.2.

Комитетът констатира с голямо задоволство, че принципът на пропорционалност, който по-горе беше посочен като основния проблем на малките банки и банките с опростена структура (26), е обект на редица предложения, които се съдържат в настоящите предложения.

3.6.3.

Комитетът счита, че не се отделя достатъчно внимание на положението на тези банки. В настоящите предложения не се отчитат в достатъчна степен спецификата и възможностите на този вид институции.

3.6.4.

В конкретния случай ЕИСК счита, че настоящият подход е фрагментиран и ограничен и че трябва да отстъпи място на по-структуриран и по-всеобхватен подход към принципа на пропорционалност.

3.6.5.

По-конкретно принципът на пропорционалност би трябвало да се основава не само на размера на съответните институции, но би трябвало да се вземат предвид и: i) специфичните особености на различните бизнес модели, ii) различните институционални форми, които са възприели тези банки и iii) конкретните цели, които си поставят различните финансови институции, опериращи на пазара.

3.6.6.

На тези институции не бива да се налагат непропорционални задължения или тежести. Напротив, необходима е по-голяма гъвкавост по отношение на определени конкретни аспекти като напр. задълженията за докладване. Следва да се обмислят внимателно допълнителни разпоредби за намаляване на тяхната административна тежест.

3.6.7.

Необходимо е също така да се въведат равни условия за всички институции от този вид, независимо от юридическата им форма.

3.6.8.

В по-общ план, в съответствие с определените принципи и при условие че регулаторните и надзорните органи имат възможност, при необходимост, да действат бързо и адекватно, Комитетът подкрепя максимално разширено въздействие на този принцип на пропорционалност както по отношение на броя на институциите, които да могат да се възползват от него, така и по отношение на секторите и областите, в които той да се прилага.

4.1.

С оглед на значението на конкретното и успешното прилагане на предложените мерки, е необходимо на финансовите институции да се предостави достатъчен срок за изпълнение, за да приложат новото законодателство. Това изисква Европейският банков орган (ЕБО) да определи бързо техническите стандарти и стандартите за изпълнение, а предвиденият срок за изпълнение да започне да тече едва след като ЕБО финализира всички подробности, свързани със законодателството.

4.2.

С цел да се предотвратят и неутрализират възможните отрицателни последици за финансирането на реалната икономика, които могат да бъдат причинени от влизането в сила на новия МСФО 9 (27), Комитетът подкрепя бързото финализиране на законодателните преходни мерки, които са предвидени във връзка с този нов международен стандарт за финансово отчитане.