21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/91

1.

приветства предложението на Европейската комисия, според което секторът на отоплението и охлаждането се разглежда като част от общата енергийна система, и отбелязва, че отоплителният сектор за първи път се откроява като важна област на енергийния сектор, който допринася значително за повишаването на енергийна независимост, осигуряването на енергийна сигурност, постигането на целите в областта на изменението на климата и намаляване на потребителските разходи;

2.

счита, че няма универсален подход за гарантиране на устойчивостта на сектора на отоплението и охлаждането и подчертава необходимостта от широка гама от решения, т.е. за постигането на ефективни резултати трябва да се използват различни технологии и решения, както за отделния човек, така и за цялата промишленост;

3.

отбелязва обаче, че стратегията е много обща, в нея липсва яснота и не се посочва достатъчно конкретно как и в каква посока трябва да се развива секторът на отоплението и охлаждането, какви конкретни мерки е необходимо да се предприемат, за да се постигнат поставените цели, какво въздействие ще имат тези мерки върху местните и регионалните власти, предприятията и потребителите (домакинствата) и какви правила за финансова подкрепа и стимули следва да се прилагат с оглед на целите по отношение на доставката на устойчива енергия;

4.

подчертава, че ЕС все още е силно зависим от вноса на енергия. Отоплението и охлаждането понастоящем възлизат на 50 % от годишното потребление на енергия в ЕС. Това представлява 59 % от общото потребление на газ и 13 % от общото потребление на нефт в Европа (1). Тези числа представляват голям потенциал за икономии на енергия. За оползотворяването му е необходимо да се вземат мерки за преструктуриране на сектора на отоплението и охлаждането и да се гарантират ефективно отопление и охлаждане;

5.

подкрепя предложението на Европейската комисия, съгласно което секторът на отоплението и охлаждането би могъл да бъде включен в националните планове на държавите членки за действие в областта на енергетиката и климата, които са част от управлението на енергийния съюз;

6.

подчертава, че законодателни актове на ЕС — като Директивата за енергийната ефективност, Директивата за енергийните характеристики на сградите и Директивата за енергията от възобновяеми източници, които предвиждат специфични мерки в областта на енергийното производство и потребление, са важни за развитието на сектора на отоплението и охлаждането; затова изтъква, че при бъдещи преразглеждания на тези законодателни актове трябва да се вземе предвид важната роля на местните и регионалните власти в този сектор, по-специално съдържащите се в настоящото становище препоръки;

7.

отбелязва, че както световната тенденция за намаляване на източниците на невъзбновяема енергия, така и глобалното изменение на климата и по-големият акцент върху качеството на околната среда и човешкото здраве във все по-голяма степен определят насоките за модерните концепции в строителството и техните основни принципи: икономията и ефективното използване на енергията и въздействието върху околната среда и човешкото здраве;

8.

счита, че стратегията ще позволи на държавите членки да оценят обективно взетите досега политически и административни решения в сектора на централизираното топлоснабдяване и ще насърчи развитието на сектора посредством модернизация на отоплителните системи, обновяване на сградите, преминаване от газ към горива от възобновяеми източници на енергия или други горива, получавани чрез използване на чисти източници на енергия, и създаване на възможности за свързване на нови потребители; това ще направи тази услуга още по-евтина, ще намали потребителските разходи и ще осигури по-здравословен въздух в градовете;

9.

призовава Европейската комисия да направи преглед на европейските политики с цел разработване на устойчив и ефективен сектор на отоплението и охлаждането. Пример за липсата на съгласуваност между различните елементи на законодателството на ЕС е Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията (2), който допълва Директивата относно енергийните характеристики на сградите. Делегираният регламент дава възможност топлинната и електроенергията от възобновяеми източници да се приспадат от необходимата първична енергия и доставената енергия, ако се произвеждат на място, но не и ако се доставят чрез централизирано производство на енергия. Тази липса на съгласуваност заплашва централизираните отоплителни и охладителни системи и системите за комбинирано производство на топлинна и електроенергия и оказва обратен ефект върху постигането на целта за използването на възобновяеми енергийни източници, върху оползотворяването на отпадната топлина за отопление и върху намалението на емисиите на CO2; смята, че що се отнася до енергийната ефективност на сградите, основният акцент следва да се постави върху енергопотреблението и енергийните нужди на сградите;

10.

призовава Европейската комисия да препоръча на държавите членки, отчитайки своя потенциал, да развиват устойчив сектор на отоплението и охлаждането чрез разгръщане на ефективни технологии, насърчаване на иновациите и премахване на правните и административните пречки;

11.

изразява съжаление относно факта, че в стратегията не е добре определена ролята на местните и регионалните власти и подчертава, че органите на местната и регионалната власт са основните институции, отговарящи за сектора на отоплението и охлаждането. Местните органи не само са ангажирани в развитието и управлението на инфраструктурата, но са и сред най-големите потребители на енергия;

12.

изтъква факта, че местните и регионалните власти, се стремят, доколкото е възможно, да допринесат за постигането на целите по отношение на устойчивата енергетика. Много градове в ЕС вече отдавна разполагат с планове за действие във връзка с климата и устойчивата енергетика, които включват производството на топлинна и електроенергия при ниски въглеродни емисии, използване на възобновяеми енергийни източници и мерки, целящи подобряване на енергийната ефективност;

13.

подчертава, че в качеството си на асамблея на местните и регионалните власти в ЕС, Комитетът на регионите отдава голямо значение в работата си на въпроси в областта на енергетиката и в няколко становища във връзка с предложенията за енергийния съюз (3) бяха отправени препоръки относно развитието на енергийния сектор, конкретни факти, показващи важната роля на местните и регионалните власти за постигането на целите на политиките за устойчива енергетика, както и предложения за по-активно сътрудничество между органите на централната и местната власт в държавите членки с оглед на процеса на вземане на решения и представителството на интересите на потребителите.

14.

припомня, че Комитетът на регионите вече няколко пъти изтъкна важната роля, която местните и регионалните власти трябва да играят в развитието на комбинираното производство на енергия. Тази технология за комбинирано производство на топло- и електроенергия дава възможност да бъдат извлечени почти 90 % от първичното енергийно съдържание на горивото. ЕС следва да създаде необходимите условия за улесняване на подкрепата за тези високоефективни съоръжения, така че те да могат да покриват оперативните си разходи (4);

15.

счита, че е от съществено значение енергийните разходи да останат достъпни за най-бедните граждани, които често изразходват голяма част от доходите си за отопление, охлаждане, осветление и електроуреди, а програмите за енергийна ефективност да се насочат преди всичко към тези, които са в най-голяма нужда (5);

16.

смята, че централизираните отоплителни и охладителни системи са отличен начин за свързване на различните източници на енергия с енергопроизводителите и потребителите. Централизираното топлоснабдяване може да бъде един от най-чистите начини за снабдяване с топлинна енергия и да изпълнява ключова роля за намаляване на емисиите на CO2, както и за осигуряване на енергийна независимост и енергийна сигурност. Следователно, когато условията са благоприятни и могат да бъдат доказани цялостни екологични ползи от тези системи, те би трябвало да бъдат развивани приоритетно;

17.

посочва, че в места с висока гъстота на населението централизираните отоплителни и охладителни системи биха могли да бъдат отлична възможност за отопление и охлаждане и че в този случай всички мерки следва да бъдат насочени към ефективно производство на енергия и потребителите следва да имат повече възможности да използват топлинна и електроенергия, произвеждани от източници на енергия без емисии на CO2. Следва да се отбележи, че разликите в енергийните структури сред държавите членки са значителни и не съществува единен универсален модел, който да е подходящ за всички държави. Важно е стимулите за нови форми на производство на енергия да се разработват така, че да не са в ущърб на добре функциониращите системи на регионално или местно равнище;

18.

счита, че централизираните топлофикационни мрежи имат реален потенциал за ефективни доставки на енергия за домакинствата и призовава европейското и националните равнища на управление да предоставят подкрепа по отношение на потенциалните нужди за разширяване и модернизиране на съществуващите мрежи. Същото се отнася и за местните (островни) биогазови мрежи, приспособени за пренос на гориво до индивидуални местни частни потребители;

19.

отбелязва също така, че в много части от територията на ЕС индивидуалното отопление е най-ефективният или дори единственият икономически или технически осъществим вариант поради разпределението на населението; подчертава, че в тези райони следва да се обърне повече внимание на насърчаването на снабдяването на сградите с топлинна енергия и електроенергия, произвеждани от възобновяеми енергийни източници, и на стимулите за замяната на старите котли с нови, по-ефективни и по-малко замърсяващи такива; целта е също да се разреши проблемът с качеството на въздуха, като се има предвид, че в някои европейски държави до три четвърти от замърсяването на въздуха идва от фини частици от използваните твърди горива за отопление на сградите;

20.

отбелязва, че ефективното разработване на отоплителни и охладителни системи включва свързването на енергийните източници с промишлеността и потребителите. Например интегрирането на отоплителните, охладителните и електрическите мрежи би могло да намали общите разходи на енергийните системи и да донесе ползи за потребителите. В това отношение трябва да се ускори разработването на нови и иновационни технически решения;

21.

подчертава, че енергийната ефективност може би най-често се свързва със сградите, тъй като те крият огромен потенциал за икономии на енергия. В Европейския съюз 45 % от отоплителната и охладителната енергия се използват в жилищния сектор (6); Затова подобряването на енергийната ефективност в тази област следва да продължи да бъде приоритет;

22.

подчертава, че енергийната ефективност в сградите е резултат от съчетаване на различни мерки и представлява способността да се извлече максимална полза от всяка единица енергия: рационално използване на енергията, прилагане на технологии за икономия на енергия и използване на възобновяеми енергийни източници, както и поощряване на поведение за икономии на енергия от страна на потребителите. Следва да се отбележи, че изборът на строителни материали и технологии следва да се ръководи от цялостен подход и от прилагането на приоритети, свързани с устойчивото строителство;

23.

посочва, че икономиите на енергия през целия жизнен цикъл на сградата зависят до голяма степен от решенията, взети при проектирането на нова сграда или изготвянето на план за обновяване на съществуваща сграда. Затова Комитетът предлага вниманието да се съсредоточи върху устойчивото управление на процеса още от ранен етап с помощта на иновативни инструменти като информационното моделиране на строителството — Building Information Modelling (BIM) (7);

24.

предлага да се преразгледат наличните модели на обновяване, да се анализират техните силни и слаби страни и да се оцени опитът на държавите членки в разработването на привлекателни за потребителите модели на финансиране. Необходимо е също така да се премахнат правните и административните пречки пред обновяването. Около 70 % от гражданите на ЕС живеят в частни жилищни сгради. Собствениците често не успяват да извършват разходоефективно обновяване, тъй като не разполагат с достатъчно познания за ползите от това, не получават безпристрастни съвети по отношение на техническите възможности и се сблъскват с различни интереси (напр. в многофамилните жилищни сгради) и финансови ограничения. Затова органите на държавите членки и местните и регионалните власти трябва да се съсредоточат върху работата с обществеността с цел да се повиши осведомеността относно прилагането на мерки за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на икономиите на енергия;

25.

призовава местните и регионалните органи да потърсят начини за ангажиране на частния сектор и дружествата за енергийни услуги в прилагането на мерки за подобряване на енергийната ефективност чрез създаване на благоприятни условия и чрез премахване на административните и правните пречки;

26.

предлага да се възприемат в по-голяма степен авангардни технологии в строителството, които, без да застрашават удобството на потребителите, спомагат за намаляване на енергийното потребление за вътрешно отопление, охлаждане, вентилация, осветление, топла вода и други нужди. Например, съществуват технологии за оползотворяване на отпадната топлина, които ефективно извличат топлина от отвеждания от сградите въздух и я предават на подавания въздух — това може да спести значителна част от енергията, използвана за отопление на вътрешни пространства;

27.

отбелязва, че с цел подобряване на енергийната ефективност на сградите Комисията, наред с друго, залага основно на интелигентни системи, предлагащи инструменти за измерване, регулиране и автоматизиране и на разширяване на възможностите за потребителите да участват в управлението на енергопотреблението. Тези мерки трябва да бъдат подкрепени по същество. Съществуват обаче известни опасения по отношение на тяхното икономическо въздействие и въздействието им върху неприкосновеността на личния живот, които следва да бъдат допълнително проучени, поради които интелигентното измерване следва да продължи да бъде на доброволна основа;

28.

подчертава, че е важно да се насърчават пасивните сгради с много ниско потребление на енергия, и подкрепя и насърчава и по-голямото практическо внедряване на концепцията за „активни сгради“, които използват алтернативни източници на енергия;

29.

подчертава, че е много важно секторът на строителството да възприеме отговорен подход; предлага да се определят по-строги препоръчителни стандарти за уредите и новите сгради и да се наложат по-строги препоръчителни критерии за проектиране и строителство, които да насърчават архитектите, проектантите и дизайнерите да разработват сгради, които отговарят на изискванията за интелигентните сгради;

30.

посочва, че за да се постигнат целите на стратегията на ЕС в областта на отоплението и охлаждането, е важно да се следва интегриран подход и да се насърчава обновяването в района: т.е. когато сградите се обновяват, успоредно с това е целесъобразно и целият район да се подлага на интегрирано екологично обновяване, като се модернизира инфраструктурата, изграждат се зелени зони, създава се инфраструктура, подходяща за велосипеди и др.;

31.

отбелязва, че промишлеността крие значителен потенциал за икономия на енергия въз основа на идеята за промишлена симбиоза, която е важен елемент от концепцията за преминаване към кръгова икономика; посочва, че на много места се генерират прекалено големи потоци топлинна и охладителна енергия, която просто се отделя в околната среда и споделя схващането, че включването на отпадната топлинна и охладителна енергия в централизираните отоплителни и охладителни мрежи ще понижи потреблението на първична енергия и ще бъде от полза както за икономиката, така и за опазването на околната среда. В това отношение градовете и регионите имат важна роля, тъй като отговарят за планирането на топлофикационните системи;

32.

отбелязва, че промишлеността следва да бъде насърчавана да поставя по-силен акцент върху по-ефективното използване на съществуващите технологии, за да се намалят разходите за енергия. На промишлеността се пада една четвърт от общото крайно потребление на енергия в ЕС през 2012 г. 73 % от нея се използват за отопление и охлаждане (8);

33.

призовава Европейската комисия да се съсредоточи в по-голяма степен върху иновациите в промишлеността и да подкрепя използването на възобновяеми енергийни източници и разработването на нови нисковъглеродни технологии, включително технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в геоложки обекти (CCS), които могат да допринесат по ефикасен начин за смекчаване на последиците от изменението на климата и счита, че реформираната СТЕ представлява изключително важен инструмент в тази връзка;

34.

изразява съгласие, че понастоящем не се използва пълният потенциал на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия. Затова настоятелно призовава Комисията да разработи конкретен план за действие с подробни препоръчителни мерки за насърчаване на комбинираното производство на енергия;

35.

призовава настоятелно националните власти да се консултират с местното и регионалното равнище относно развитието на комбинираното производство на енергия. Освен това административните и регулаторните пречки, затрудняващи развитието на комбинираното производство, би трябвало да бъдат премахнати, след като се вземат предвид местните условия и възможности, както и икономическите ползи от разширяването на комбинираното производство на енергия, сред които е подобряването на конкурентоспособността на промишлеността чрез оползотворяване на отпадната топлина от нейното производство;

36.

счита, че използването на възобновяеми енергийни източници в сектора на отоплението и охлаждането би могъл да бъде един от начините да се гарантира ефективно развитие на сектора на отоплението и охлаждането. Централизираните отоплителни системи биха могли да използват различни възобновяеми източници и местни ресурси, включително отпадна енергия, битови отпадъци, биогорива, слънчева и геотермална енергия и т.н. Затова създаването на възможности за интегриране на възобновяемите източници на енергия би трябвало да насърчи разработването на подобни системи;

37.

подчертава, че подобряването на ефективността на сектора на отоплението и охлаждането изисква значителни финансови ресурси, и че следователно е от изключително значение да се търси общ подход и по-добър баланс между различните източници на финансиране;

38.

предлага да се направи преглед на съществуващите схеми за финансова подкрепа на различни равнища, които могат да се използват за подпомагане на развитието на централизираните отоплителни и охладителни системи, енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници. На второ място, призовава да се насърчава създаването на привлекателни схеми за финансиране за по-ефективно прилагане на мерките за развитие на сектора на отоплението и охлаждането;

39.

предлага да се популяризира използването на иновативни финансови инструменти за финансиране на развитието на сектора на отоплението и охлаждането, да се насърчават инвестициите в чисти технологии и да се улеснява участието на частния сектор. Важно е да се цели постигането на синергии между нови методи и възможности за финансиране и да се прилагат мерки за финансов инженеринг, като нисколихвени заеми, гаранции, лихвени субсидии, капиталови инвестиции, секюритизация и др.;

40.

подчертава, че прилагането на стратегията на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането и финансирането на по-големи проекти ще извлекат полза от възможността за съчетаване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) (9) с финансовите инструменти на ЕФСИ. Затова призовава за възможно най-широко прилагане на комбинацията от мерки в държавите — членки на ЕС и за ускоряване и опростяване на процедурата;

41.

посочва необходимостта да се насърчи по-широкото използване на модела ESCO (дружество за енергийни услуги) за енергийни проекти и да се отстранят правните и административните препятствия, които пречат на използването му в сферата на отоплението и охлаждането. Отбелязва също така, че е важно да се продължат структурните реформи в държавите — членки на ЕС, за да се отстранят пречките пред инвестициите в сектора на отоплението и охлаждането и да се премахне бюрокрацията;

42.

подчертава значението на сътрудничеството с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и необходимостта местните и регионалните власти да бъдат подкрепяни при намирането на допълнителни източници на финансиране и при изпълнението на по-големи проекти за енергийна ефективност. Така например с помощта на ЕИБ Литва създаде иновативен фонд JESSICA, привлече допълнителни финансови източници и постигна мултиплициращ ефект;

43.

приветства подкрепата от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) (10) с особен акцент върху предоставянето на гаранции при първоначални загуби, инвестирането в по-мащабни и по-високорискови проекти за енергийна ефективност. Също така отбелязва, че досега ЕФСИ беше особено полезен за малките и средните предприятия (МСП). Ето защо, с цел да се насърчи по-голямо участие на ЕФСИ в онези държави членки, където неговите дейности засега са ограничени, подчертава необходимостта от активизиране на дейностите за повишаване на осведомеността на местно равнище;

44.

приветства Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП) (11), онлайн платформа за свързване на организаторите и инвеститорите в европейски проекти. Предлага платформата да се допълни с описания на финансови инструменти чрез събиране на примери за добри практики при разработването на програми за финансиране на енергийни проекти в държавите — членки на ЕС;

45.

счита, че би било полезно ЕС да изготви насоки за ефикасното управление и финансиране на енергийния сектор и да предостави примери за евентуални модели за ефективно управление, които биха могли да се прилагат от местните и регионалните органи в сектора на отоплението и охлаждането;

46.

отбелязва важната роля на местните и регионалните власти в сектора на отоплението и охлаждането:

47.

отбелязва, че тъй като отговарят за общинското планиране, местните и регионалните власти могат да допринесат за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и за подобряване на енергийната ефективност на местно и регионално равнище, например чрез определяне на амбициозни цели и изготвяне на планове за действие, опростяване на административните процедури и правила или предоставянето на финансова подкрепа;

48.

изразява съжаление, че в стратегията не се споменават местните и регионалните власти като основни участници в сектора на отоплението и охлаждането, и настоятелно призовава Европейската комисия да разглежда местните и регионалните власти като партньори на равни начала с централното правителство по отношение на прилагането на по-нататъшни мерки в тази област;

49.

счита, че местните и регионалните власти следва да бъдат консултирани по отношение на бъдещи конкретни мерки поради ролята, която играят в планирането и изграждането на инфраструктурата, привличането на инвеститори и информирането и консултирането на потребителите;

50.

отбелязва, че в много държави отговорността за отоплението и охлаждането се носи от общините (т.е. това е една от комуналните услуги), и следователно в това отношение местното равнище е от съществено значение за насърчаване на всички заинтересовани страни в сектора (домакинства, промишленост) да участват в развитието на сектора чрез създаването на условия за засилване на конкуренцията и намаляване на разходите за отопление;

51.

отбелязва, че насърчаването на повсеместно използване на съвременни технологии и ефективни и устойчиви отоплителни или охладителни системи, които дават възможност за ефективно използване на енергията и ресурсите, ще допринесе за опазването на качеството на въздуха, и личното и социалното благосъстояние;

52.

отбелязва факта, че сами по себе си обновяването или смяната на горивото няма да доведат до съществени резултати; от изключително значение е подходящата информация. Собствениците на сгради често не разполагат със знания относно ползите от обновяването. Отоплението и охлаждането представляват средно 6 % от потребителските разходи на европейците. 11 % от населението не могат да поддържат достатъчно топли домовете си през зимата (12). Изборът на потребителите е ограничен поради липсата на информация относно действителното потребление на енергия и действителните разходи и често поради недостатъчно ресурси за инвестиции във високо-ефективни технологии. Трудно е да се сравняват технологии и решения от гледна точка на разходите през целия жизнен цикъл от една страна и ползите, качеството и надеждността, от друга. Затова Комитетът предлага централното правителство и местните и регионалните власти да си сътрудничат в кампаниите за повишаване на осведомеността и информирането на потребителите относно мерките за енергийна ефективност и техниките за икономия на енергия;

53.

отбелязва, че като се вземе предвид научният прогрес и технологичното развитие, секторът на отоплението и охлаждането (както много други сектори) изпитва недостиг на специалисти с необходимите знания в областта на изграждането на енергоефективни сгради, енергийната ефективност и технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници. За да се преодолее този проблем, е важно всички заинтересовани страни в сектора да си сътрудничат в областта на обучението на квалифицирани специалисти, провеждането на консултации и осъществяването на информационни и образователни програми;

54.

приветства създаването на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) (13), който предоставя техническа подкрепа и индивидуализирани консултации на частни и публични дружества, разработващи проекти. Въпреки това отбелязва, че би било подходящо повече консултантски услуги да бъдат предоставяни на място — по-близко до предприятията, които се нуждаят от тях. Важно е да се повиши осведомеността на обществеността и заинтересованите страни от сектора във връзка с икономията на енергия;

55.

приветства Конвента на кметовете, създаден по инициатива на Комисията, в рамките на който местните и регионалните власти поемат ангажимент да намалят емисиите на CO2, като по този начин допринасят за осъществяването на устойчива енергийна политика, и призовава Европейската комисия да предостави стимули за участие в подобни инициативи.