16.11.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 381/15

1)

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112 (1), уреждащи приспадането на ДДС, да се тълкуват в смисъл, че за да не бъде съответната сделка квалифицирана като фиктивна, данъчната администрация по принцип има право да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото си на приспадане на ДДС, било да се е уверило, че издателят на фактурата за услугите, за които се иска приспадането, разполага с необходимите за предоставянето им човешки и материални ресурси не само към момента на предоставянето на съответната услуга, но и към момента, в който данъчнозадълженото лице се уверява в наличността на такива ресурси, и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, било да разполага, наред с фактурата, с други, редовни документи за сделката, и освен това допустимо ли е изискването издателят на фактурата да осъществява законосъобразно търговската си дейност не само към момента на правната сделка, от която произтича правото на приспадане на ДДС, но и към момента на данъчната проверка?

2)

В случай че с оглед на посочените в предходния въпрос обстоятелства данъчната администрация установи, че макар сделката да е сключена, посоченото във фактурата е недостоверно, тъй като сделката не е изпълнена от фигуриращите във фактурата страни, необходимо ли е — като се има предвид, че тежестта на доказване по принцип пада върху нея — данъчната администрация да установи също и кои лица в случая са изпълнили правната сделка и кой е издал фактурата или тя може да откаже да признае право на приспадане на желаещото да се ползва от него данъчнозадължено лице, без да разполага с убедителни доказателства за посочените обстоятелства, нито с данни или факти, от които да се установява кое е третото лице или каква роля е изпълнявало, а единствено въз основа на това, която самата тя е посочила по въпроса?

3)

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112, уреждащи приспадането на ДДС, да се тълкуват в смисъл, че дори когато не оспорва, че сделката, отразена във фактурата, е изпълнена, а фактурата от формална страна отговаря на законовите изисквания, данъчната администрация има право да откаже да признае право на приспадане на ДДС, без да провери дали е положена дължимата грижа — на практика, основавайки се на обективна отговорност — с довода, че тъй като сделката не е изпълнена от страните, фигуриращи във фактурата, недостоверността на посоченото в последната по дефиниция изключва необходимостта да се проверява дали е положена дължимата грижа, или при подобни обстоятелства данъчният орган, който отказва да признае право на приспадане на ДДС, е длъжен също така да установи, че данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане, е знаело за неправомерните действия — евентуално целящи да се избегне облагане — на предприятието, с което е било в договорни отношения, или дори е участвало в тези неправомерни действия?

4)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 2006/112, уреждащи приспадането на ДДС, и с принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на пропорционалност, установени с практиката на Съда на Европейския съюз, тълкуване, съгласно което положената от получателя по фактурата грижа подлежи на проверка само ако може да бъде установено извършването на престация между страните, тоест ако сделката е изпълнена от страните по начина, описан във фактурата, и са налице само други отклонения, като например формални нарушения, по-конкретно предвид обстоятелството, че националното данъчно законодателство съдържа разпоредби относно фактури, в които са допуснати формални нарушения, и относно такива, издадени без да съществува сделка?