This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62014CN0314
Case C-314/14: Request for a preliminary ruling from the Korkein hallinto-oikeus (Finland) lodged on 1 July 2014 — Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media, Helsinki
Дело C-314/14: Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 1 юли 2014 г. — Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media, Helsinki
Дело C-314/14: Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 1 юли 2014 г. — Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media, Helsinki
OB C 292, 1.9.2014, p. 21–21
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
1.9.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 292/21 |
Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 1 юли 2014 г. — Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media, Helsinki
(Дело C-314/14)
2014/C 292/25
Език на производството: финландски
Запитваща юрисдикция
Korkein hallinto-oikeus
Страни в главното производство
Въззивник: Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki
Въззиваем: Viestintävirasto
Преюдициални въпроси
1) |
Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама? |
2) |
Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама? |
3) |
Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама? |
(1) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (ОВ L 95, стр. 1).