Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CN0314

    Дело C-314/14: Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 1 юли 2014 г.  — Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media, Helsinki

    OB C 292, 1.9.2014, p. 21–21 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    1.9.2014   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 292/21


    Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 1 юли 2014 г. — Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media, Helsinki

    (Дело C-314/14)

    2014/C 292/25

    Език на производството: финландски

    Запитваща юрисдикция

    Korkein hallinto-oikeus

    Страни в главното производство

    Въззивник: Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki

    Въззиваем: Viestintävirasto

    Преюдициални въпроси

    1)

    Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?

    2)

    Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?

    3)

    Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама?


    (1)  Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (ОВ L 95, стр. 1).


    Top