12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/26

1.1

ЕИСК отбелязва публикуването от Европейската комисия на тази Зелена книга, която представлява положителна и значима промяна в подхода на Комисията към нелоялните търговски практики (НТП).

1.2

ЕИСК счита, че използването на нелоялни търговски практики е не само „нечестно“ и „неетично“, но и че то противоречи на основните правни принципи и на интересите на тези, които представляват страната на търсенето и страната на предлагането. Тъй като на практика то представлява злоупотреба с една изключително силна позиция на пазара, препоръчваме да се използва терминът „злоумишлени търговски практики“, който се ползва рутинно например във френския и английския език.

1.3

Комитетът счита, че настоящите мащаб и честота на нелоялните търговски практики са пряко следствие от сливанията и придобиванията през последните десетилетия.

1.4

Комитетът е на мнение, че до момента резултатите от Форума на високо равнище за подобряване на предлагането на храни са неясни, а предлаганите подходи са недостатъчни за решаване на проблема с нелоялните търговски практики. Затова той призовава Европейската комисия да предложи други инициативи.

1.5

Въпреки че ЕИСК не се съмнява, че нелоялни практики могат да се прилагат при всички видове договорни отношения, той е убеден, че положението е особено сериозно по отношение на сделките между супермаркетите, от една страна, и земеделските производители и МСП в хранително-вкусовата промишленост, от друга. Злоупотребите в тези случаи се реализират във форми и мащаби, които не се срещат в други сектори.

1.6

ЕИСК изразява особено задоволство от факта, че в Зелената книга Комисията изрично поставя под съмнение съществуването на реална договорна свобода там, където отношенията са твърде неравнопоставени, възприемайки по този начин становището на ЕИСК.

1.7

Комитетът счита, че в Зелената книга на Комисията са обхванати много добре същността на нелоялните търговски практики и основните им видове. Той обаче изразява твърдото си убеждение, че Комисията следва да осигури единно определение за НТП, сходно с вече заложеното в Директива 2005/29/ЕО, тъй като практиките, за които се говори в Зелената книга, приличат до известна степен на „заблуждаващи търговски практики“ (1).

1.8

НТП са най-разпространени, когато е налице „климат на страх“, при който по-слабата договаряща страна се страхува да не загуби по-силната страна като клиент. Точно това се случва, когато големите търговци на дребно оказват нелоялен натиск върху доставчиците си и/или прехвърлят твърде високите цени върху търговците на дребно на по-високи цени, а оттам и върху потребителите.

1.9

ЕИСК счита, че последствията от нелоялните търговски практики не се ограничават до сделките между предприятия, нито пък засягат само по-слабите договарящи страни. Потребителите също са жертви, както и националните икономически интереси – факт, който не е застъпен в достатъчна степен в Зелената книга.

1.10

ЕИСК счита, че приетите от няколко държави членки закони за ограничаване на нелоялните търговски практики отразяват факта, че настоящото положение е неприемливо. Въпреки че по различни причини резултатите от тези закони са незадоволителни, би било погрешно да се твърди, че не е постигнато нищо. Един от успехите се състои в по-голямата прозрачност по отношение на начина, по който се споделят ползите, и прекратяването на най-явните изнудвачески практики.

1.11

Въпреки че ЕИСК не разполага с информация, която да навежда на мисълта, че приемането на тези закони от държавите членки би имало отрицателно въздействие върху свободното движение на стоки в ЕС, все пак могат да се появят някои ограничения. При все това никой от тези закони не е протекционистичен по своето естество и те важат в еднаква степен за националните предприятия и за предприятията от други държави членки.

1.12

ЕИСК препоръчва когато бъде констатирана липса на свобода на договаряне при някои отношения, да бъдат започват обсъждания на начините за решаване на проблема с НТП.

1.13

ЕИСК препоръчва при евентуални бъдещи предложения за регулиране на неравнопоставени търговски отношения да се отчита „факторът страх“. Трябва да се гарантира абсолютно необходимият баланс между договарящите страни, за да могат те да имат справедливи отношения помежду си. Затова основната цел на регулирането на НТП не бива да бъде единствено да защитава преди всичко по-слабите договарящи страни, но да пази също и националния икономически интерес. Това би означавало, например, на засегнатите доставчици на хранителни стоки да не се налага да вземат активно участие в административни и съдебни производства.

1.14

ЕИСК призовава Европейската комисия да предложи законодателство, което забранява НТП. То следва да се основава на примерен списък на най-типичните подобни практики, използвани от по-силната договаряща страна и имащи за цел да прехвърлят обичайните разходи и рискове на тази страна върху по-слабата.

1.15

ЕИСК призовава Европейската комисия да работи с националните органи в областта на конкуренцията при провеждането, въз основа на конкретния опит от последните десетилетия, на радикален преглед на настоящите, очевидно остарели, правила в областта на конкуренцията с цел да се създаде лоялна конкуренция, основана на обективен обмен на подходяща информация в този сектор, позволяваща да се отчитат всички случаи на господстващо положение в реалността.

2.1

В Зелената книга се прави разлика между вериги за доставка и дистрибуция на хранителни и нехранителни стоки. Това е напълно оправдано, тъй като и едните и другите имат специфични характерни особености.

2.2

През последните десетилетия сред предприятията от веригите за доставка и дистрибуция се извърши значителна консолидация, която доведе до създаването на структури, които на практика са олигополи. По отношение на веригите за доставка и дистрибуция това важи с особена сила за сектора на търговията на дребно, не толкова за преработващата промишленост и най-слабо за първичното производство на селскостопански продукти. Това доведе до големи дисбаланси по веригата на доставка, тъй като олигополите имат огромна сила при воденето на преговори с търговските си партньори, които са много по-разединени.

2.3

ЕИСК изразява убеждението, че в някои случаи появилите се структурни дисбаланси водят до използването на НТП и че тези практики често не само имат отрицателно въздействие върху лоялността, честността и етичността, но и противоречат на основните правни принципи.

2.4

В Зелената книга погрешно се посочва, че темата за НТП се разглежда за първи път на равнището на ЕС през 2009 г. Всъщност през посочената година тази тема беше включена за първи път в официалната програма на Европейската комисия. Още през 2005 г., когато въпросът за НТП все още беше табу, Европейският икономически и социален комитет публикува важно становище (2), в което очерта и разкритикува редица отрицателни аспекти на поведението на веригите за търговия на дребно. Следва също да се спомене важната роля, която изигра през 2007 г. документът „Писмена декларация относно разследването и премахването на злоупотребите с власт от страна на големите супермаркети, които осъществяват дейността си в Европейския съюз“ (3), в която Европейската комисия беше пряко призована да предприеме необходимите стъпки за справяне със ситуацията.

2.5

ЕИСК счита, че до момента резултатите от Форума на високо равнище за подобряване на предлагането на храни са доста несигурни, тъй като предложената рамка за прилагане на добри практики не доведе до договореност за справянето с НТП – нещо, за което трима европейски комисари, наред с всички останали, изразиха съжаление (4).

2.6

В доклад на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) се потвърждава, че използването на НТП е реалност, особено в хранително-вкусовия сектор. Това съвпада с убеждението на ЕИСК, че злоупотребите с по-силно икономическо положение от страна на супермаркетите спрямо МСП, произвеждащи и преработващи хранителни продукти, са многократно по-големи отколкото при другите договорни отношения. Фактът, че в продължение на години постъпват оплаквания само от тези доставчици на хранителни стоки за веригите за търговия на дребно, е поредното доказателство за това.

2.7

ЕИСК отбелязва изказването на Комисията, че НТП вредят на европейската икономика като цяло, а не само на договорните отношения между две предприятия.

3.1.1

Досега не се изразяваше официално съмнение относно наличието на договорна свобода в търговските отношения, включително между супермаркетите и МСП, произвеждащи хранителни продукти. До неотдавна тази свобода беше един от основните аргументи не само за супермаркетите, но и за публичните органи, срещу регулирането на НТП, което според тях би ограничило тази свобода. ЕИСК счита за особено значим факта, че в настоящата Зелена книга най-накрая се загърбва това твърдение и изрично се признава, че при наличието на ясно изразено неравенство в икономическата сила на две договарящи се страни липсва реална свобода на договаряне.

3.1.2

За Европейския икономически и социален комитет това признаване на липсата на свобода на договаряне е основна предпоставка за ефективно определяне на всеобхватни решения на проблеми, породени от съществуващите дисбаланси по веригата на доставка и дистрибуция, най-вече по отношение на хранителните стоки.

3.1.3

В този раздел на Зелената книга Европейската комисия много добре описва основните видове НТП и тяхната същност. По-специално при отношенията между супермаркетите и доставчиците на хранителни стоки липсва реална алтернатива, тъй като броят на големите клиенти на пазара е твърде малък и, което е по-важно, всички те се държат по сходен начин с доставчиците.

3.1.4

Няколко примера за НТП, посочени в Зелената книга, разкриват, че някои изкупчици не се колебаят да използват всякакви средства, за да си осигурят допълнителни и напълно неоснователни ползи в ущърб на другата страна. Плащането за фиктивни услуги или за ненужни услуги, които нямат стойност за другата страна, е особена форма на НТП.

3.1.5

Позицията на ЕИСК по отношение на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга, е следната:

3.2.1

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия е използвала информация, предоставена от редица национални органи в областта на конкуренцията. Освен с вече споменатите национални органи, препоръчваме настоятелно и сътрудничество с френските и чешките органи, които имат пряк опит в прилагането на своите национални закони в областта на НТП. При извършването на проверки антимонополните органи имат право да проверяват счетоводни документи (договори, фактури, банкови извлечения и др.), които могат да докажат пряко използването на НТП.

3.2.2

Примерите, предоставени от органите в областта на конкуренцията в Обединеното кралство, Испания и Ирландия, показват, че е неправилно голяма част от използваните практики да се наричат просто „неетични“, тъй като очевидно излизат извън границите на законното (особено когато включват „принуда и заплаха“).

3.3.1

Отрицателното въздействие от използването на НТП от силната страна срещу слабата е несъмнено, а ограничаването на инвестициите и иновациите в производството е негова логична последица. При все това ЕИСК счита, че въздействието върху потребителите не се посочва по подходящ начин, тъй като то причинява много повече от ограничаване на иновациите. Въпреки това в този раздел се пренебрегва напълно заплахата за националните икономически интереси, която се споменава бегло в предходните текстове на Зелената книга. Тази заплаха е най-очевидна в страните от Централна и Източна Европа, където супермаркетите са изцяло в ръцете на предприятия от други държави членки. Като се има предвид фактът, че националните производители, по-голямата част от които са МСП, не могат да отговорят на често изнудваческите условия, целият сектор на селскостопанските хранителни стоки в този регион се срива, а страни, които по традиция бяха самодостатъчни в производството на хранителни стоки, губят до голяма степен продоволствената си сигурност. Така националното производство се заменя с внос с често твърде съмнително качество.

3.3.2

ЕИСК дава следните отговори на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга:

4.1

В анализа на настоящите правни рамки в държавите членки и на равнище ЕС се очертават два факта. На първо място, използването на НТП от някои силни икономически играчи вече е всеизвестен и неоспорим факт, като съответните органи в няколко държави членки са заключили, че настоящото положение изисква регулиране.

4.2

Настоящите размери на НТП, особено в сделките между големи вериги за търговия на дребно и производители на хранителни стоки, разкриват преди всичко колко е остаряло законодателството в областта на конкуренцията. Някои форми на НТП подчертават жестокото изкривяване на конкурентната среда и наличието на реални господстващи позиции, на които настоящото законодателство в областта на монополите не успява да се противопостави.

4.3

В допълнение към преразглеждането на законодателството в областта на конкуренцията ЕИСК счита, че е напълно оправдано на равнище ЕС да се забрани използването на определени НТП и по този начин да се постигне необходимата хармонизация на различните правни рамки. Въпреки това, обаче, трябва да има логическа връзка между регулирането на НТП и преразгледаното антимонополно законодателство, за да се гарантира, че ще бъдат санкционирани само логическите инициатори на договори с НТП, т.е. страните с господстващо положение.

4.4

За да бъде ефективно това хармонизирано регулиране, то трябва да отчита „заплахата от сваляне от продажба“, а оттам и неспособността на по-слабите договарящи страни, особено МСП – доставчици на супермаркети, да подават жалби; то трябва да бъде разработено така, че да постигне нещо повече от решаване на проблемите в отношенията между предприятията.

4.5

ЕИСК дава следните отговори на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга, които не са получили отговор в предходните раздели:

5.1.1

ЕИСК подкрепя мнението на Европейската комисия, че прилаганите понастоящем механизми на национално равнище срещу НТП са като цяло неадекватни. Това се дължи основно на факта, че те не отчитат наличието на климат на страх, произтичащ от липсата на реална свобода на договаряне и заплахата от сваляне от продажба. До момента тези проблеми са решени най-добре във Франция, където надзорният орган може да действа въз основа на неофициална информация и по собствена инициатива. Основание за ограничаването на НТП е и защитата на националния икономически интерес, а не защитата на по-слабата договаряща страна.

5.1.2

Докато някои държави членки имат закони за борба с използването на нелоялни практики в процеса на договаряне, в други те липсват. Нещо повече, налице са значителни разлики между отделните закони. Няма съмнение, че тези два факта са пречка пред трансграничната търговия (въпрос 16).

5.1.3

ЕИСК счита, че единственият разумен общ подход към справянето с отрицателното въздействие от различията между приложимото законодателство се състои в приемането на хармонизирано законодателство по отношение на използването на НТП (въпрос 17).

5.2.1

ЕИСК е съгласен с твърдението на Комисията, че понастоящем на равнището на ЕС липсва конкретен механизъм за борба с НТП. Комитетът е убеден също така, че е необходимо, ако бъде преодолян факторът страх, на националните органи в тази сфера да бъдат дадени правомощия да действат по собствена инициатива, да получават анонимни или неофициални оплаквания и да налагат санкции (въпрос 18).

6.1

ЕИСК е съгласен, че НТП се прилагат както по веригата за доставка на хранителни, така и на нехранителни стоки, но – в съответствие с казаното по-горе – изразява убеждението, че положението е най-сериозно в сделките между супермаркетите и производителите МСП.

6.2

Що се отнася до таксите за вписване, не е ясно какви са основанията за таксата, която трябва да заплаща бъдещият доставчик. В голямото мнозинство от случаите дори плащането на тази такса – което е предварително и необходимо условие при всички форми на търговски сделки – не дава на доставчика никаква гаранция, че купувачът действително ще закупи въпросните стоки и няма безпричинно да свали стоките му от продажба.

6.3

Отстъпките, предоставяни на доставчиците, са обичайна част от настоящите практики на големите вериги за търговия на дребно. ЕИСК е убеден, че общата полза от тях е, меко казано, съмнителна. От една страна, отстъпките на доставчиците са символ на злоупотребата с реално господстващо положение, тъй като те често прикриват ненужни и фиктивни услуги; от друга страна, те създават значителна липса на прозрачност по отношение на разпределението на ползите. Съществуването на отстъпки на доставчиците означава, че доставчиците (и външните наблюдатели) срещат големи трудности да определят колко точно са получили за доставените стоки. На практика поръчката за доставка на стоки е обвързана с приемането на услуги, предлагани от купувача. ЕИСК счита, че таксите за реални или оправдани услуги, предоставяни от купувача на доставчика, следва да бъдат включени в покупната цена на хранителните стоки.

6.4

ЕИСК дава следните отговори на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга, които не са получили отговор в предходните раздели: