EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62013CN0447
Case C-447/13 P: Appeal brought on 6 August 2013 by Riccardo Nencini against the judgment of the General Court (Third Chamber) delivered on 4 June 2013 in Case T-431/10, Nencini v European Parliament
Дело C-447/13 P: Жалба, подадена на 6 август 2013 г. от Riccardo Nencini срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 4 юни 2013 г. по дело T-431/10 — Nencini/Европейски парламент
Дело C-447/13 P: Жалба, подадена на 6 август 2013 г. от Riccardo Nencini срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 4 юни 2013 г. по дело T-431/10 — Nencini/Европейски парламент
OB C 304, 19.10.2013, p. 7–8
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
19.10.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 304/7 |
Жалба, подадена на 6 август 2013 г. от Riccardo Nencini срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 4 юни 2013 г. по дело T-431/10 — Nencini/Европейски парламент
(Дело C-447/13 P)
2013/C 304/13
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Riccardo Nencini (представител: M. Chiti, avvocato)
Друга страна в производството: Европейски парламент
Искания на жалбоподателя
|
— |
да се отмени, след установяване, ако е необходимо, на недействителността/незаконосъобразността на член 85б от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 (1) на Комисията от 23 декември 2002 година, и на член 73а от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (2) на Съвета от 25 юни 2002 година, решението на Общия съд на Европейския съюз от 4 юни 2013 г. по съединени дела T-431/10 и T-560/10, Nencini/Европейски парламент, и да се обяви, с изменение на същото решение, при уважаване на правните основания за обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, незаконосъобразността на обжалваните пред първата инстанция актове, |
|
— |
при условията на евентуалност, в случай че оспорената хипотеза на осъждане на г-н Nencini да възстанови оспорените суми бъде потвърдена, да се определи отново — след отмяна и изменение на обжалваното решение — по справедливост размерът на сумите или да се изпрати преписката на Генералния секретар на Европейския парламент, който да определи нов размер на оспорената сума по справедливост, |
|
— |
да се отмени решението в частта му относно съдебните разноски и след това да бъде изменено, като се възложат на Парламента съдебните разноски по дело T-431/10, както и като се възложат на Парламента съдебните разноски по дело T-560/10 или във всеки случай като се разпореди те да бъдат компенсирани, |
|
— |
във всички случаи, да се осъди Европейският парламент да заплати съдебните разноски през настоящата инстанция. |
Правни основания и основни доводи
На първо място, жалбоподателят изтъква нарушение на правната уредба относно давността, и на принципите на правна сигурност, ефективност и разумност. Общия съд е отхвърлил оплакванията на жалбоподателя, приемайки, че давностните срокове започват да текат от нотифицирането на решението за възстановяване и на дебитното известие, тоест единадесет години след прекратяването на парламентарните функции на г-н Nencini.
На второ място, жалбоподателят изтъква грешка при прилагане на правото, що се отнася до нарушението на принципите на състезателност и на ефективна защита, тъй като елементите в подкрепа на решението се различават отчасти от оспорените.
На трето място, той се позовава на погрешно прилагане на правната уредба относно разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент както по отношение на оспорените суми за пътни разноски, така и относно оспорените суми за секретарски услуги. По-конкретно се изтъква, от една страна, неправилното тълкуване на понятието „местоживеене“, което не може да съвпада с понятието за формално „пребиваване“, и от друга страна, липсата на незаконосъобразност от различни гледни точки, както и противоречивостта на това непосочването на имената на всички получатели на надбавки за секретарски услуги да се счита за обикновена „формална нередовност“, но тя да се приеме за непоправима в светлината на обърканата нормативна уредба, съществувала през съответния период.
На четвърто място, жалбата се основава на нарушение на принципа на пропорционалност при определяне на сумата, предмет на възстановяване. Осъждането за заплащане на цялата получена сума би било абсурдно.
Накрая, жалбоподателят критикува грешката при определянето на съдебните разноски по делото за сметка на г-н Nencini. Направените съдебни разноски по жалбата срещу първото решение, впоследствие оттеглена, се дължали на погрешно поведение на насрещната страна, която впрочем е признала тази нередност, като е заменила — след нотифицирането на първата жалба — решението с друго такова на италиански език.
(1) Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3).
(2) Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).