11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/132

—

като взе предвид международните, европейските и националните инструменти относно правата на човека и основните свободи, както и за забрана на произволните задържания, насилствените изчезвания и изтезанията, като Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г. и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г. и съответните протоколи към нея,

—

като взе предвид Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., в която се призовава за мораториум върху използването на смъртното наказание, и Резолюция 63/168 от 18 декември 2008 г., в която се призовава за изпълнение на Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН,

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно смъртното наказание и по-специално резолюциите от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание (1), от 10 юли 2008 г. за смъртното наказание, и в частност случая Troy Davis (2), относно Гуантанамо и по-специално резолюцията от 13 юни 2006 г. относно положението на затворниците в Гуантанамо (3) и резолюцията от 10 март 2004 г. относно правото на затворниците в Гуантанамо на справедлив процес (4) и особено приетата на 14 февруари 2007 г. (5) резолюция относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници,

—

като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2009 г. за репатрирането и заселването на затворници от лагера в Гуантанамо (6),

—

като взе предвид писмото, изпратено от председателя на Европейския парламент до националните парламенти относно последващи мерки на държавите-членки след резолюцията на Парламента от 14 февруари 2007 г.,

—

като взе предвид Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 28 април 1983 г. относно премахването на смъртното наказание,

—

като взе предвид Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), целящ премахване на смъртното наказание, от 15 декември 1989 г.,

—

като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че на предстоящия процес на военната комисия правителството на САЩ възнамерява да поиска смъртно наказание за Abd al-Rahim Hussayn Muhammed al-Nashiri, с произход от Саудитска Арабия, който в момента се намира в американския затвор в Гуантанамо Бей; като има предвид, че за това то се нуждае от одобрението на длъжностно лице, известно като „орган по свикването“, и че до няколко седмици се очаква решение,

Б.

като има предвид, че al-Rahim al-Nashiri е затворник в САЩ от почти девет години и въпреки че е срещу него е повдигнато обвинение в американски федерален съд едва месеци след ареста му през 2002 г., той не е бил изправен пред съда своевременно и без неоправдано забавяне, както изисква международното право, а вместо това е бил задържан тайно до прехвърлянето му в Гуантанамо през 2006 г.,

В.

като има предвид, че през почти четири години, прекарани в затвор на ЦРУ, той изглежда е бил в изолация, в отделна килия, с неизвестно местоположение, и че се твърди, че е бил подложен на изтезания, включително давене,

Г.

като има предвид, че на 20 април 2011 г. Американското министерство на отбраната съобщи, че Abd al-Rahim al-Nashiri е обвинен по Закона за военните комисии от 2009 г., наред с другото, в „убийство при нарушаване на военното право“ и „тероризъм“ на базата на твърдения за водещата му роля при нападението на американския военен кораб Коул в Йемен на 12 октомври 2000 г., при което бяха убити 17 американски моряци и още 40 бяха ранени, както и при нападението на френския петролен танкер MV Limburg в Аденския залив на 6 октомври 2002 г., при което беше убит един член на екипажа,

Д.

като има предвид, че делото на Abd al-Rahim al-Nashiri, гражданин на Саудитска Арабия, ще бъде първото разглеждано пред военна комисия, откакто президентът Обама разпореди възстановяването на тези процеси, като има предвид, че още не е определена дата за процеса на военната комисия, и като има предвид, че обвинението препоръчва смъртно наказание като възможен изход от процеса, въпреки че това трябва да бъде предварително одобрено от „органа по свикването“ на военните комисии, длъжностно лице, определено от американския министър на отбраната,

Е.

като има предвид, че настоящият „орган по свикването“ е показал, че е готов да приема писмени предложения по въпроса за смъртното наказание до 30 юни 2011 г. и че ще вземе решение след това,

Ж.

като има предвид, че Европейският съюз е твърдо ангажиран да работи за гарантиране на мораториум върху прилагането на смъртното наказание от трети държави като първа стъпка и за евентуално премахване на смъртното наказание навсякъде по света, и че се стреми да постигне всеобщо приемане на този принцип,

З.

като има предвид, че международното право в областта на правата на човека признава, че някои страни запазват смъртното наказание, но че то забранява налагането и изпълняването на смъртна присъда въз основа на процес, който не отговаря на най-високите стандарти за справедлив процес,

И.

като има предвид, че Европейският парламент вече е изразявал критиките си и е призовавал САЩ да преразгледа системата на военните комисии, тъй като тя не отговаря на международните стандарти за справедлив процес,

Й.

като има предвид, че през 2007 г. специалният докладчик на ООН за насърчаването и защитата на правата на човека и на основните свободи призова Съединените щати да премахнат военните комисии, и като има предвид, че през 2009 г. специалният докладчик на ООН по извънсъдебни, бързи или произволни екзекуции настоятелно призова Съединените щати да не провеждат никакви съдебни преследвания с искане на смъртно наказание пред военни комисии,

К.

като има предвид, че Abd al-Rahim al-Nashiri твърди, че през 2002 г. и 2003 г. е прекарал няколко месеца в таен затвор на ЦРУ в Полша и през това време е бил измъчван, и като има предвид, че с помощта на неправителствени организации по правата на човека на 10 май 2011 г. той подаде жалба до Европейския съд по правата на човека,

Л.

като има предвид, че независимо от свидетелствата за извънредно сериозни нарушения на правата на човека и за престъпления съгласно международното право като изтезания, малтретиране, държане в изолация и насилствени изчезвания, извършени в борбата срещу тероризма, малко хора са били подведени под отговорност във връзка с това – както в САЩ, така и в ЕС,

1.

Отбелязва близките трансатлантически връзки, основани на споделени ключови ценности и зачитане на основни, универсални и неподлежащи на преговори права на човека като правото на справедлив процес и забраната за произволните задържания; приветства близкото трансатлантическо сътрудничество по широка гама от международни въпроси, свързани с правата на човека;

2.

Изразява повторно възмущението и негодуванието си срещу всички масови терористични нападения и солидарността си с жертвите на подобни нападения, както и съчувствието си за болката и страданието на техните семейства, приятели и роднини; при все това повтаря отново, че борбата срещу тероризма не може да се води за сметка на установените основни споделени ценности като зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

3.

Потвърждава своето трайно противопоставяне на използването на изтезания и малтретиране и на смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства, и отново подчертава, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и за по-нататъшното развитие на правата на човека;

4.

Призовава органите на САЩ да не налагат смъртно наказание на Abd al-Rahim al-Nashiri и призовава върховния представител Катрин Аштън, председателството на Съвета, Комисията и държавите-членки спешно да повдигнат въпроса пред органите на САЩ и да настояват Съединените щати да гарантират, че Abd al-Rahim al-Nashiri няма да бъде екзекутиран;

5.

Повтаря призива си към органите на САЩ да преразгледат системата на военните комисии, за да гарантират справедливи процеси, да затворят Гуантанамо, да забранят при всякакви обстоятелства използването на изтезания, малтретирането, държането в изолация, задържането за неопределен срок без процес и насилствените изчезвания, и напомня на институциите на ЕС и на държавите-членки за техния дълг да не сътрудничат на подобни действия, забранени от международното, европейското и националното право, и да не ги прикриват;

6.

Изразява съжаление за решението на американския президент от 7 март 2011 г. да подпише изпълнителната заповед за задържане и за отмяната на забраната върху военните съдилища; убеден е, че обикновените наказателни процеси под гражданска юрисдикция са най-добрият начин за решаване въпроса със статута на затворниците от Гуантанамо; настоява на г-н Al-Nashiri и на всички други задържани в американски затвори лица да бъдат отправени обвинения своевременно и те да бъдат съдени съгласно международните стандарти на правовата държава или да бъдат освободени; в тази връзка подчертава, че едни и същи стандарти за справедлив процес следва да се прилагат за всички без дискриминация;

7.

Призовава органите на ЕС и на държавите-членки, както и органите на САЩ, да гарантират пълни, справедливи, ефективни, независими и обективни проучвания и разследвания на нарушенията на правата на човека и на престъпленията, забранени от международното, европейското и националното право, и да изправят пред съда отговорните за тях, включително в рамките на програмата на ЦРУ за извънредно предаване и тайни затвори;

8.

Приветства факта, че няколко държави-членки са приели затворници от Гуантанамо да се заселят на тяхна територия, и призовава повече държави-членки да сътрудничат на правителството на САЩ в тази връзка;

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Орган по свикването на военните комисии, на държавния секретар на САЩ, на президента на САЩ, на Конгреса и Сената на САЩ, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите-членки на ООН.