11.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 380/39

—

като взе предвид членове 2, 3, 6 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 7, 9, 145-161, 206 -209 и 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 5, 12, 14, 15, 16, 21, 23, 26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 34 и 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Пакта за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.) (1),

—

като взе предвид рамката на ООН за предприятията и правата на човека „Защита, зачитане и обезщетяване“, предложена от специалния представител на генералния секретар по правата на човека, транснационалните корпорации и други предприятия, професор John Ruggie, одобрена с единодушие от Съвета на ООН по правата на човека през 2008 г. (резолюция 8/7), неотдавна формулираните ръководни принципи за прилагане на рамката (2) и заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г., които отбелязват значителната роля на предприятията за постигане на пълно зачитане на правата на човека и изразяват отново пълната подкрепа на Съвета по отношение на дейността на специалния представител на ООН (3),

—

като взе предвид последния доклад на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните и други предприятия John Ruggie (2),

—

като взе предвид Европейската социална харта, и по-специално членове 5, 6 и 19 от нея (4),

—

като взе предвид Европейската конвенция за правния статут на работниците-мигранти (5),

—

като взе предвид конвенциите на Международната организация на труда, по-специално осемте основни конвенции относно свободата на сдружаване и ефективното признаване на правото на колективно договаряне (Конвенции № 87 и № 98), относно премахването на всички форми на принудителен или задължителен труд (Конвенции № 29 и № 105), относно премахването на дискриминацията по отношение на заетостта и на професионален признак (Конвенции № 100 и № 111) и относно ефективното премахване на детския труд (Конвенции № 138 и № 182) (6),

—

като взе също така предвид следните конвенции на МОТ относно трудовите клаузи (обществени поръчки) (Конвенция № 94) и относно колективното трудово договаряне (Конвенция № 154) (7),

—

като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда (8),

—

като взе предвид декларацията относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ на 10 юни 2008 г (9),

—

като взе предвид Споразумението от Маракеш за създаването на Световната търговска организация (СТО) (10), както и декларацията, приета на четвъртата министерска конференция през ноември 2001 г. в Доха, и по-специално параграф 31 от нея (11),

—

като взе предвид Общото споразумение по търговията с услуги и по-специално член 1, параграф 2, буква г) от него, т.нар. MODE 4 (12),

—

като взе предвид доклада на Световната комисия относно социалното измерение на глобализацията, озаглавен „Справедлива глобализация: създаване на възможности за всички“ (13),

—

като взе предвид „декларацията на лидерите“ от срещата на високо равнище на Г-20, проведена в Питсбърг на 24 и 25 септември 2009 г. (14),

—

като взе предвид последните актуализации на Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия (15),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (16), както и за изменение на Регламент (ЕО) № 546/2009,

—

като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (17) (ДКР),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 септември 1996 г. относно съобщението на Комисията относно включване зачитането на демократичните принципи и правата на човека в споразуменията между Общността и трети страни (18), както и своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2001 г. относно откритостта и демокрацията в международната търговия (20), настояваща за зачитане от СТО на основните социални стандарти на Международната организация на труда (МОТ), както и за приемане от Европейския съюз на решенията на МОТ, включително евентуални призиви за санкции, свързани със сериозни нарушения на основните социални стандарти,

—

като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. относно осигуряването на достойни условия на труд за всички (21), съдържаща искане за включване на социални стандарти с цел насърчаване на достойни условия на труд в търговските споразумения на Европейския съюз и по-специално в двустранните споразумения,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2005 г. относно социалното измерение на глобализацията (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно експлоатацията на деца в развиващите се страни със специален акцент върху детския труд (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно справедливата търговия и развитието (24),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността (25) в отговор на съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Глобална Европа: Конкуренция на световно ниво. Принос към стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2006)0567),

—

като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно „Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност“ (26) и тази от 15 януари 1999 г. относно „Европейски критерии за европейските дружества, които извършват стопанска дейност в развиващи се страни: към Европейски кодекс на поведение (27),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство (28),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. г. относно корпоративната социална отговорност в споразуменията за международна търговия (29),

—

като взе предвид своите резолюции относно споразуменията за икономическо партньорство с регионите и държавите от АКТБ и по-специално резолюциите си от 26 септември 2002 г. (30), от 23 май 2007 г. (31) и от 12 декември 2007 г. (32),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г. относно детския труд (33),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 16 септември 2010 г. относно „Един променящ се свят:, предизвикателство за ЕС“ (34),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Социалното измерение на глобализацията — приносът на политиката на ЕС за увеличаване на ползите за всички“ (COM(2004)0383),

—

като взе предвид обновената европейска социална програма от 2 юли 2008 г. (COM(2008) 0412),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достойни условия на труд за всички — приносът на ЕС за осъществяване на програмата за осигуряване на достойни условия на труд в света“ (COM(2006)0249),

—

като взе предвид общественото допитване относно разкриването на нефинансова информация от страна на компаниите, лансирано от отдела за изготвяне на финансови отчети към ГД „Вътрешен пазар и услуги“ (35),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела: Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

—

като взе предвид общата система за преференции (ОСП) в сила от 1 януари 2009 г., която предоставя безмитен достъп или намаление на митата при по-голям брой продукти, а също така включва и нов стимул за уязвимите страни със специфични търговски, финансови и свързани с развитието потребности (36),

—

като взе предвид всички споразумения между Европейския съюз и държави, които не са членки на ЕС,

—

като взе предвид по-специално споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и прегледите на това споразумение от 2005 и 2010 г. (37),

—

като взе предвид по-специално приключването на преговорите между ЕС и Колумбия и Перу за подписване на многостранно споразумение за търговия (38),

—

като взе предвид изслушването „Прилагане на социални и екологични стандарти при търговските преговори“, организирано на 14 януари 2010 г. от Европейския парламент,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси, становището на комисията по развитие и становището на комисията по международна търговия (A7-0172/2011),

A.

като има предвид, че високите стандарти на ЕС за социална закрила и за защита на правата на човека са решаващи условия при воденето от страна на Европейския съюз на преговори относно търговските взаимоотношения с държави, които не са членки на ЕС,

Б.

като има предвид, че защитата на икономическите и социалните интереси е задължение за всички държави-членки и за всички останали държави, които са ратифицирали Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и че това включва правото на всеки да образува и да се присъединява към профсъюзи, които да защитават неговите интереси,

В.

като има предвид, че основните конвенции на МОТ са международно признати като основа за справедлива международна търговия и че за съжаление не всички държави-членки ги спазват изцяло,

Г.

като има предвид, че е в интерес на Съюза да се сключват двустранни търговски споразумения, които да бъдат от полза за Съюза и за търговските партньори, доколкото и двете страни зачитат правата, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека,

Д.

като има предвид, че отношението на всички държави-членки трябва ясно да отразява принципите на европейския социален модел, когато става въпрос за разглеждането на социални въпроси и сътрудничество между държавите-членки въз основа на отворения метод на координация,

Е.

като има предвид, че демокрацията и правовата държава изискват силни и свободни профсъюзи, работнически сдружения и социални движения и че такива могат да съществуват само в демократично общество, управляващо се с разделение на правомощията;

Ж.

като има предвид, че някои развиващи се страни казват, че върху тях се упражнява натиск за отказ от тяхното сравнително предимство, когато Съюзът изисква спазване на международните трудови стандарти,

З.

като има предвид, че декларацията на МОТ от 2008 г. относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ, в която се заявява, че не може да се прави позоваване на нарушаването на основните принципи и права на трудовото място и то не може да се използва по друг начин като законно сравнително предимство и че трудовите стандарти не следва да бъдат използвани за протекционистки търговски цели,

И.

като има предвид, че някои нечленуващи държави правят опити да прилагат MODE4 (39) при преговорите по търговски споразумения с ЕС,

Й.

като има предвид, че много предприятия поемат своята корпоративната социална отговорност (КСО) и се стремят да гарантират спазване на социалните и екологичните стандарти в своята сфера на влияние, например като се присъединяват към Глобалния договор на ООН или участват в доброволни инициативи на промишлеността,

К.

като има предвид, че принципите, определящи КСО, които са напълно признати в международен план, както в рамките на ОИСР, МОТ, така и на ООН, се отнасят до отговорното поведение, което се очаква от предприятията, и предполага на първо място съблюдаването на действащото законодателство в областта на заетостта, социалните отношения, правата на човека, околната среда, интересите на потребителите, прозрачността по отношение на тях и борбата срещу корупцията;

Л.

като има предвид, че приемането на препоръка относно КСО и насърчаването на нейното спазване следва да бъдат реалност на равнище ЕС,

М.

като има предвид, че глобализацията улеснява мобилността на работниците между държавите-членки и тези, които не са членки,

Н.

като има предвид, че ролята на МОТ за установяването на нови стандарти не се спазва, независимо от участието на МОТ в Г-20, световното признаване на Програмата за достоен труд и включването на заетостта и достойния труд в ЦХР № 1,

О.

като има предвид, че безусловното зачитане на правото на сдружаване и ефективното колективно договаряне трябва да се напомня,

П.

като има предвид, че следва да се насърчава Дневният ред за достойни условия на труд на МОТ,

Р.

като има предвид, че е от изключително значение да се предотвратят всякакви форми на дискриминация в заплащането, в съответствие с принципа за равно заплащане за равен труд, посочен в член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека.

С.

като има предвид, че средносрочната оценка на общата система за преференции (ОСП) (40) на ЕС показва, че търговският режим ОСП+, който изисква страните бенефициенти да ратифицират и да прилагат ефективно конкретните международни конвенции в областта на правата на човека, основните трудови стандарти, устойчивото развитие и доброто управление, оказа значително положително въздействие върху равенството между половете в тези държави,

Т.

като има предвид, че социална закрила на работниците следва да бъде насърчавана,

У.

като има предвид, че ратификацията и прилагането на конвенциите на МОТ, класифицирани от МОТ като актуални, трябва да се насърчава с оглед постигане на постепенно нарастване покритието на четирите стълба на достойните условия на труд (заетост, социална закрила, социален диалог, права на работното място) и с поставянето по-специално на акцент върху Конвенции № 81 и № 129 относно социалното управление и относно инспекцията на труда, № 122 относно политиката по заетостта и № 144 относно тристранните консултации,

Ф.

като има предвид, че европейската социална програма от 2 юли 2008 г. (COM(2008) 0412), призова за възобновяване на усилията от страна на държавите-членки на ЕС за ратифициране и прилагане на конвенциите на МОТ, класифицирани от МОТ като актуални, с оглед даването на пример на партньорите по света,

Х.

като има предвид, че слабите трудови администрации и недостатъчният капацитет на социалните партньори имаха отрицателно въздействие върху ефективното прилагане на международните трудови стандарти в редица държави,

Ц.

като има предвид, че според МОТ световните тенденциите за заетостта до 2011 г. се предвижда, че през 2009 г. в световен план 50,1 % от всички работници, т.е. 1,53 милиарда, се намират в уязвимо положение по отношение на заетостта (41) и че финансовата и икономическата криза е спряла и обърнала посоката на спада в уязвимото положение по отношение на заетостта, във вида, записан преди 2008 г.,

Ч.

като има предвид, че в Доклада на МОТ относно социалната сигурност по света за 2010 г. се посочва, че над 50 % от всички работници нямат никаква социална закрила и че се възобновява интересът към увеличаването обхвата на социалната закрила, в това число утвърждаването на системите за социална сигурност,

1.

Припомня, че ЕС цели да стане водещ фактор в света, що се отнася до социалната политика, като насърчава социалните цели в световен мащаб; изтъква важната роля на Европейския парламент, отредена му от Договора от Лисабон, който значително засилва неговото влияние;

2.

Припомня също, че когато се обмислят политики и цели на Общността, трябва да се отчита хоризонталната социална клауза на член 9 от ДФЕС, например по отношение на член 46, член 49 от ДФЕС или на търговската политика на ЕС, Общността не може да пренебрегва изискванията за общ интерес (42);

3.

Припомня още, че член 7 от ДФЕС изисква съгласуваност на политиката на ЕС и законодателят трябва да вземе предвид всички цели на ЕС и да действа в съответствие с принципа на възлагане на правомощия, което означава, че трябва да се постигне правилният баланс между различните цели и/или интереси, когато се приема акт със специфично правно основание (43);

4.

Призовава настоятелно държавите-членки да спазват основните конвенции на МОТ, особено що се отнася до премахването на пречките пред свободата на сдружаване и колективното договаряне, създадени чрез насърчаване на мнима самостоятелна заетост или чрез принуждаване на хората да се отказват от колективни споразумения;

5.

Призовава страните по споразуменията за свободна търговия (ССТ) да се ангажират, съгласно задълженията, произтичащи от членството в МОТ и Декларацията на МОТ за основните принципи и права на работното място и последващите я мерки, приети от Международната конференция по труда на нейната 86-та сесия през 1998 г., да уважават, насърчават и осъществяват в своите закони и практики принципите, свързани с основните права, а именно:

6.

Припомня, че на ЕС в световен мащаб се гледа като на магнит и атрактивен партньор поради уникалната комбинация от икономическа динамичност и социален модел;

7.

Подчертава, че европейският социален модел предлага равни възможности в образованието, обучението и трудовия пазар, както и равен достъп до социални услуги като главни стълбове на икономическия успех;

8.

Счита, че неспазването на основните международни социални стандарти представлява форма на социален и екологичен дъмпинг, който вреди на европейските предприятия и работници;

9.

Изисква от Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с международните организации за подобряване на социалното измерение на глобализацията, като се позовават на европейския социален модел.

10.

Изтъква значението на последователните действия по отношение на социалната закрила във и извън рамките на Съюза;

11.

Предлага да се разработи диалог със заинтересованите страни, като подчертава значението на социалните въпроси и изтъква колко е важно да се съсредоточим върху прилагането и изпълнението на прагматични и устойчиви решения; във връзка с това подчертава колко е важно да се повишава осведомеността на социалните партньори във връзка с техните права и задължения;

12.

Счита, че е необходимо да се укрепи ролята на компетентните международни институции (по-конкретно МОТ, СТО, ОИСР и ООН) и тяхното сътрудничество за разработване, прилагане и насърчаване на основни международни социални стандарти, както и на съответните санкции;

13.

Обявява се за идеята Съюзът да се въздържа от търговски споразумения със страни, които не зачитат правата на човека и основните трудови стандарти;

14.

Подкрепя създаването на инструменти за устойчив диалог със страните партньорки, който да се основава на взаимно зачитане, да цели развитието на собствените ресурси на страните партньорки, особено на развиващите се страни, и да им дава възможност да разработят внимателно стопанските отрасли;

15.

Призовава също така Комисията да адаптира, при воденето на преговори, своето равнище на изисквания към степента на развитие на всяка страна партньорка; поради това предлага на Комисията да състави списък с допълнителни стандарти, които трябва да се въведат постепенно и гъвкаво, като се взема предвид икономическото, социалното и екологичното положение на засегнатия партньор;

16.

Счита, че както на територията на страната партньорка, така и в държавите-членки прилагането на тези основни стандарти следва да бъде обект на постоянно наблюдение от независими органи и че неприлагането или нарушаването им, установено на основата на предварително определени критерии, следва да се санкционира посредством ефикасни и прозрачни процедури;

17.

Счита, че тези стандарти следва да се прилагат изцяло и че нито свободни зони, нито споразумения със страните домакини могат да бъдат използвани за освобождаване от тях;

18.

Изисква от Комисията и държавите-членки да си сътрудничат със страните партньорки за провеждане на борба срещу дискриминацията, основаваща се на половата принадлежност, и всички форми на насилие срещу жените и за превръщането на равенството между половете в действителност във и извън Съюза в съответствие с принципите на ЦХР и Пекинската платформа за действие; призовава в тази връзка Комисията и държавите-членки да приложат мерки, които да укрепят значително правното и социално положение на жените, за да използват потенциала на жените за принос за икономическото и социално развитие

19.

Приветства насърчаването на равенството между половете в развиващите се страни и територии чрез съществуващите и бъдещите търговски споразумения на общата система за преференции; изисква ратифицирането и ефективното прилагане на международните конвенции относно равенството между половете да бъдат предварително условие за всички споразумения за партньорство в сферата на външната търговия и икономиката;

20.

Освен това призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат помежду си и със страните партньорки в защитата на уязвимите групи и да провеждат борба не само срещу дискриминацията, основана на половата принадлежност, но и също срещу тази, която се основава на расов или етнически произход, религия или религиозни убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; обръща особено внимание на лицата, които са обект на различен вид дискриминация и неудобства с оглед намиране на решение на корените за проблема с бедността;

21.

Призовава Комисията и държавите-членки да превърнат премахването на детския труд и зачитането на правата на детето в приоритет при сключването на търговски споразумения, при воденето на диалог с други държави и при сътрудничеството за развитие, и също така отбелязва, че частният сектор трябва да изиграе ключова роля за зачитането на правата на детето; счита, че мерките за провеждане на борба срещу детския труд следва да включват създаването на достойни работни места за възрастните, като същевременно се даде възможност на децата да получат подходящо образование; изисква освен това да бъде открита гореща телефонна линия на ЕС за детския труд, на която гражданите да могат да подават сигнали за всички дружества, използващи детски труд където и да било по света; счита, че тази гореща линия следва да разполага с малък, но достатъчен капацитет, който да й дава възможност да публикува годишен доклад относно установените от нея факти;

22.

Изтъква, че разходите на Съюза в във връзка със сътрудничеството за развитие, споразуменията за асоцииране или стабилност и търговските споразумения създават уникални възможности за подпомагане на страните партньорки за изграждане на устойчиво образование, професионално обучение, институции на пазара на труда и по-високо равнище на социална закрила и на икономическа сигурност и, следователно, на благосъстояние;

23.

Настоява Комисията и държавите-членки, в рамките на сътрудничеството за развитие и външната помощ, да подкрепят прилагането на програмите за достоен труд, които да отразяват националните нужди и приоритети по отношение на заетостта и социалната политика и да се основават на тристранно споразумение (работодатели, работници, правителства); освен това изисква от Комисията и от държавите-членки да включат по-пълноценно целите на социалната политика и политиката по заетостта в секторите на икономиката и търговията в рамките на сътрудничеството за развитие и външната помощ;

24.

Изисква от Комисията и от държавите-членки да си сътрудничат със страните партньорки за подобряване качеството на уменията на гражданите, уменията, които са от значение за новите работни места и заетостта, които действат като катализатор на стабилността, просперитета, приобщаващите общества и доброто управление, по-специално в съседните на ЕС държави;

25.

Призовава за създаването на пост „социален аташе“ в новата Служба за външна дейност, за да се увеличи нейната ефикасност в областта на социалната политика и, по-конкретно, да се гарантира, че достойните условия на труд за всички се прилагат като централна цел на провеждането на политика;

26.

Признава, че въпреки че международната тенденция в двустранните търговски споразумения постепенно се изменя в посока към по-голямо приемане на трудовите и социалните стандарти, обвързани с търговските програми, в споразуменията за свободна търговия като цяло социалните стандарти се споменават твърде рядко; изразява съжаление, че ЕС не разполага с хомогенна формула за „социална клауза“, която да бъде включена във всички двустранни търговски споразумения; настоятелно призовава ЕС да включва социална клауза в съответствие с другите международно приети и признати стандарти (напр. основните трудови стандарти на МОТ) във всички споразумения на ЕС за международна търговия, включително онези, които попадат в обхвата на СТО;

27.

Припомня, че както развиващите се, така и за развитите страни трябва да могат да се възползват еднакво от съществуващите практики на СТО;

28.

Припомня, че политиката на конкуренция и социалната политика трябва да се съчетават и изтъква, че европейския социален модел не може при никакви обстоятелства да бъде отслабен за целите на конкурентоспособността и предполагаемите икономически предимства; припомня, че европейският социален модел трябва да бъде пример за защитата на работниците в развиващите се страни;

29.

Припомня, че ЕС си постави за цел не само да се превърне в пример за подражание в областта на корпоративната социална отговорност, но и да насърчава тази отговорност в прилаганите от него външни политики; признава усилията на Комисията да насърчава най-добрите практики в сферата на корпоративната социална отговорност сред европейските дружества, извършващи дейност в чужбина, но подчертава, че тя следва да взема предвид в по-голяма степен значението на сертифицирането и етикетирането, които показват, че предприятията спазват принципите на корпоративната социална отговорност;

30.

Изразява становището, че корпоративната социална отговорност е полезна и необвързваща форма на ангажираност от страна на мултинационалните компании; освен това препоръчва целенасочено развитие на корпоративната социална отговорност посредством, inter alia, стандарта ISO 26000, Глобалния договор на ООН или Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, и чрез свързване на корпоративната социална отговорност с по-мащабни инициативи за насърчаване на достойния труд на секторно, общинско, държавно и регионално равнище като програмите на МОТ „Better Work“ и „SCORE“, в които да участват работниците, работодателите, органите и други заинтересовани страни;

31.

Подчертава, че не следва да се приема директива, регулираща корпоративната социална отговорност и въвеждаща спазването й на равнище ЕС;

32.

Счита, че Комисията в бъдещото си съобщение относно интернационализацията на дейността на МСП следва да предложи мерки, позволяващи да се подкрепят и насърчават инициативи на МСП в областта на корпоративната социална отговорност, които зачитат принципа „мисли първо за малките“ и отчитат тяхната специфика;

33.

Призовава Европейската комисия и държавите-членки да се стремят към гарантиране на укрепване на насоките на ОИСР за многонационалните предприятия при текущата актуализация, като се запази и засили тяхното прилагане спрямо „специфични случаи“ и въвеждането на най-добри практики за националните звена за контакт, включително преглед на начина, по който Европейският съюз би могъл да поеме по по-подходящ начин задължения във връзка с тези звена за контакт с помощта на делегациите на Европейската служба за външна дейност;

34.

Посочва, че КСО следва да обърне внимание на нови области, като организацията на труда, равните възможности и социалната интеграция, мерките срещу дискриминацията, развитието на образованието и обучението през целия живот; подчертава, че КСО следва да включва, например, качеството на работа, равенството по отношение на заплащането и възможностите за професионално развитие и насърчаването на новаторски проекти с цел да се помогне за прехода към устойчива икономика;

35.

Изисква от Комисията и от държавите-членки да насърчават предприятията, установени в ЕС, да зачитат правата на човека, в това число икономическите и социалните права и околната среда чрез техните дейности по света, по-специално тези, извършвани от техните дъщерни дружества или други свързани правни субекти;

36.

Подчертава, че спазването на строги екологични стандарти от страна на предприятия от ЕС в трети страни следва да се счита за поне толкова важно, колкото спазването на правата на работниците, тъй като щетите за околната среда почти винаги излагат на опасност здравето на работниците, унищожават селскостопанските земи, риболовните и други стопански ресурси, като по този начин лишават много хора от основното им препитание;

37.

Подчертава, че европейските предприятия, техните дъщерни дружества и техните подизпълнители предвид размера на своя дял в международната търговия играят ключова роля при насърчаването и разпространяването на социални и трудови стандарти в целия свят, поради което тяхното поведение следва да се съобразява с европейските ценности и с международно признатите стандарти; счита, че би било правилно и уместно европейските предприятия, които преместват производството си в страни с не толкова строги социални задължения, да бъдат подвеждани под отговорност, включително пред европейски юрисдикции, за евентуалните щети и отрицателни вторични ефекти, засягащи местното население;

38.

Призовава Комисията да внесе изменения в своето предложение за регламент относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2010/0383 (COD)), така че да се даде възможност на жалбоподателите да съдят дъщерни дружества, намиращи се в трети страни, заедно с европейската корпорация майка, като добави основания за компетентност;

39.

Призовава Комисията да се застъпи в полза на интегрирането на корпоративната социална отговорност в многостранните търговски политики, в рамките на международните форуми, които са оказали подкрепа за корпоративната социална отговорност, по-специално ОИСР и МОТ, както и в рамките на СТО в контекста на проведените преговори от Доха;

40.

Приканва Комисията систематично да включва глава относно устойчивото развитие, съдържаща юридически обвързваща клауза относно корпоративната социална отговорност, в споразуменията за свободна търговия и за инвестиции, които договаря с трети държави;

41.

Предлага тази клауза относно корпоративната социална отговорност да включва зачитането на осемте основни конвенции и четирите приоритетни конвенции на МОТ, но също и стимули за насърчаване на предприятията да поемат ангажименти във връзка с корпоративната социална отговорност, както и задължение за полагане на грижа от страна на предприятията и групите от предприятия, тоест задължение те да предприемат предварителни активни мерки за идентифициране и превенция на всички нарушения на правата на човека или екологичните права, корупцията и укриването на данъци, включително в дъщерните си предприятия и по снабдителните си вериги (с други думи в своята сфера на влияние);

42.

Призовава държавите-членки да спазват и да насърчават основните трудови стандарти на МОТ, да спазват подписаните досега споразумения в социалната сфера и да прилагат на практика техните принципи по отношение на правата на работниците;

43.

Подчертава, че в няколко страни със статут ОСП+ има данни за многократни нарушения на основни трудови стандарти, което обаче не е довело до прекратяване на преференциите; счита, че неналагането на условия подкопава амбицията на ЕС за насърчаване на социалната политика и основните трудови стандарти в световен мащаб и противоречи на принципа за съгласуваност на политиките за развитие;

44.

Приветства системата на МОТ за надзор на международните трудови стандарти, която е единствена по рода си на международно равнище и спомага да се гарантира, че страните прилагат конвенциите, които са ратифицирали; подчертава, че в случай на възникване на проблем МОТ следва да съдейства на страните посредством социален диалог и техническа помощ;

45.

Призовава Комисията да насърчава по-тясното сътрудничество между СТО и МОТ, за да бъде възможно МОТ да внася експертни доклади при търговски спорове, с оглед постигането на трудовите стандарти и интегрирането на достойния труд в дейностите на СТО, както и предотвратяване възникването на пречки пред социалното развитие;

46.

Застъпва мнението, че политиките на Съюза следва да се съсредоточават върху личностите, както и върху институциите, що се отнася до развитието на човешкия капитал и реформите на трудовия пазар;

47.

Изразява загриженост относно практиката на някои нечленуващи държави, които прилагат процеса MODE4 за търговските си дейности; призовава по-скоро Комисията и държавите-членки да се насочат към структуриране на международната миграция по начин такъв, че да се избягват експлоатацията и изтичането на мозъци;

48.

Подкрепя инициативи, които засилват развитието на диалога между социалните партньори и сътрудничеството в страните партньорки и междудържавното сътрудничество, и изисква от Комисията да доразработи съществуващите програми, като се съсредоточи върху насочените към засилване на институционалния капацитет на социалните партньори за разработване и провеждане на политики;

49.

Обявява се за прилагане на свободата на сдружаване за професионалните съюзи и на правото на колективно договаряне без изключение с цел прилагане, подобряване и защита на достойни условия на труд;

50.

Припомня насоките на ЕС относно различни въпроси, свързани с правата на човека, които представляват силен политически сигнал, че това са приоритети за Съюза; следователно изисква от Съвета да приеме подобни насоки, основани върху осемте основни конвенции на МОТ, които да се използват като прагматичен инструмент на ЕС, който да подпомага напредъка на външната социална политика на Съюза; подчертава, че спазването на международното право в областта на правата на човека остава обвързващо задължение на всички дружества в съответствие с Всеобщата декларация;

51.

Призовава Комисията и държавите-членки да разработят проактивен подход за справяне със социалните последици от приспособяването и преструктурирането, свързани с глобализацията;

52.

Приветства организирането на срещи на равнище социални министри на Г20 и приканва Комисията да взема активно участие в тях; съжалява, че като цяло последващите действия на равнище ЕС остават незадоволителни;

53.

Изисква от Комисията и държавите-членки да интегрират заетостта, социалните и екологичните политики, в това число въпросите свързани с половата принадлежност, във всички преговори относно структурите на световното икономическо управление и макроикономическите диалози;

54.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават доброто управление във финансовата, данъчната и съдебната сфера като начин за засилване на социалното измерение на глобализацията;

55.

Изисква от Комисията препоръка до държавите-членки на ЕС в полза на прилагането и ратифицирането на конвенциите на МОТ, определени от МОТ като меродавни, с цел подобряване на състоянието на правата на работниците и на условията на труд в Съюза и страните партньорки, която да е насочена към честна и приобщаваща глобализация чрез по-голяма последователност във външното измерение на икономическата и социалната политика на държавите-членки; изисква от Комисията в същия смисъл да насърчи държавите-членки да провеждат редовни прегледи на последиците от икономическите, финансови и търговски политики;

56.

Счита, че създаването на все повече международни регулаторни органи повдига неотложни въпроси, свързани с последователността и ефективността на международния правен ред, по-конкретно по отношение на защитата на правата на работниците и на основните права;

57.

Предлага глобалното управление да бъде предефинирано с оглед по-голяма степен на интеграция на регулаторните органи в правния ред на ООН и по-голяма степен на зачитане на принципите, възприети от неговите специализирани агенции, по-конкретно МОТ и СЗО;

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.