15.6.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 169/122

—

като взе предвид членове 121, 122, 126, 136 и 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничното управление на кризи в банковия сектор (1) („Докладът Ferreira“),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2010 г. относно Европейския механизъм за финансова стабилност и Европейския механизъм за финансово стабилизиране – бъдещи действия (2),

—

като взе предвид въпроса от 24 юни 2010 г. до Комисията относно Европейския механизъм за финансова стабилност и Европейския механизъм за финансово стабилизиране – бъдещи действия (3),

—

като взе предвид своята позиция от 6 юли 2010 г. относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 479/2009 по отношение на качеството на статистическите данни в условията на процедурата при прекомерен дефицит (4),

—

като взе предвид своята позиция от 22 септември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган (5) („Докладът Garcia-Margallo“),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в еврозоната (6) („Докладът Feio“),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад) (7) („Докладът Berès“),

—

като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от еврозоната от 25 март 2010 г.,

—

като взе предвид заключенията от извънредното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси от 9-10 май 2010 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 май 2010 г., озаглавено „Засилване на координацията на икономическите политики“ (COM(2010)0250),

—

като взе предвид документа на Европейската централна банка (наричана по-нататък „ЕЦБ“) от 10 юни 2010 г., озаглавен „Засилване на икономическото управление в еврозоната“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“ (COM(2010)0367),

—

като взе предвид шестте законодателни предложения на Комисията относно икономическото управление в ЕС от 29 септември 2010 г. (наричани по-нататък „законодателен пакет за икономическо управление“ - COM(2010)0522, COM(2010)0523, COM(2010)0524, COM(2010)0525, COM(2010)0526 и COM(2010)0527),

—

като взе предвид Решение 2010/624/ЕС на Европейската централна банка от 14 октомври 2010 г. относно администрирането на операциите по вземане и отпускане на кредити, извършени от Съюза в рамките на европейския механизъм за финансово стабилизиране (9),

—

като взе предвид доклада на специалната група за икономическото управление до Европейския съвет от 21 октомври 2010 г. относно укрепването на икономическото управление в ЕС,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28-29 октомври 2010 г.,

—

като взе предвид изявлението на Еврогрупата от 28 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид въпрос B7-0199/2010 до Комисията относно създаването на постоянен механизъм за действие при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната,

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че е необходимо всеобхватно и интегрирано решение за кризата с дълга в еврозоната, тъй като фрагментираният подход не даде резултати до момента,

Б.

като има предвид, че на извънредното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси от 9-10 май 2010 г. Съветът и държавите-членки се споразумяха относно временен механизъм за запазване на финансовата стабилност в размер на общо 750 милиарда евро, включително стабилизационен фонд за бързо реагиране (Европейски механизъм за финансово стабилизиране, наричан по-нататък „ЕМФС“) с общ обем до 60 милиарда евро и Европейски инструмент за финансова стабилност (наричан по-нататък „ЕИФС“) с общ обем до 440 милиарда евро, които трябва да бъдат допълнени със средства от МВФ до 250 милиарда евро,

В.

като има предвид, че ЕМФС се основава на член 122, параграф 2 от ДФЕС и на междуправителствено споразумение между държавите-членки; като има предвид, че неговото активиране зависи от строги условия, в контекста на съвместна помощ от ЕС/МВФ при придържане към реда и условията на МВФ, адаптирани към социалните и икономическите особености на страните, в които той се прилага, както и в съответствие с тяхната програма за развитие,

Г.

като има предвид, че ЕИФС е създаден като инструмент със специално предназначение, гарантиран на пропорционален принцип и по координиран начин от участващите държави-членки съобразно дела им във внесения капитал на ЕЦБ и съгласно националните им конституционни изисквания, който ще изтече след три години,

Д.

като има предвид, че в своето съобщение от 12 май 2010 г. Комисията посочи, че кризата е разкрила, че една стабилна рамка за управление на кризи представлява необходимо допълнение към прилагането на засиления Пакт за стабилност и растеж, както и към новия механизъм за макроикономически надзор, целящ да предотврати неблагоприятни процеси в бюджетната политика и конкурентоспособността,

Е.

като има предвид, че в своя документ от 10 юни 2010 г. ЕЦБ включи предложения за рамка за управление на кризи с дълга, предоставяща финансова подкрепа за държави-членки на еврозоната, чийто достъп до частно кредитиране е затруднен,

Ж.

като има предвид, че на срещата на Европейския съвет от 28-29 октомври 2010 г. държавните и правителствените ръководители се споразумяха относно необходимостта държавите-членки да създадат механизъм за действие с цел запазване на финансовата стабилност на еврозоната като цяло (Европейски механизъм за стабилност, наричан по-нататък „ЕМС“),

З.

като има предвид, че ЕМС е създаден с цел да допълва новата рамка за засилено икономическо управление, чиято цел е ефективно и стриктно икономическо наблюдение и координация, които ще се съсредоточат върху предотвратяването и съществено ще намалят вероятността от възникване на кризи в бъдеще,

И.

като има предвид, че Парламентът е убеден в необходимостта от постоянен механизъм за действие при кризи с цел запазване на финансовата стабилност на еврото и призова за създаване на Европейски валутен фонд (наричан по-нататък „ЕВФ“) в доклада Feio,

Й.

като има предвид, че Парламентът също така посочи необходимостта от механизъм за преодоляване на кризи за банковия сектор в докладите Ferreira и Garcia-Margallo като необходимо допълнение към правомощията за надзор, предоставени на новите органи (ЕНО) с цел да се гарантира надзорът над финансовата система на Съюза,

К.

като има предвид, че на заседанието на Еврогрупата от 6 декември 2010 г. нейният председател предложи създаването на паневропейски облигации с цел подкрепа на страните, които изпитват финансови затруднения, но предложението не беше подложено на обсъждане, тъй като някои страни изразиха възражения срещу тази идея,

Л.

като има предвид, че от 29 септември 2010 г., когато Комисията представи на Парламента и на Съвета законодателните предложения относно икономическото управление, пазарите претърпяха няколко кризи, наред с другото, ирландската криза с дълга, който факт трябва да бъде отчетен от Парламента и Съвета,

М.

като има предвид, че е изключително важно да се рационализират настоящите процеси на координация на икономическата политика и да се отстранят припокриванията, за да се гарантира, че стратегията на ЕС е разбираема за пазарните оператори и гражданите, както и да се пристъпи към по-интегрирани подходи и да се осъществи промяна в процеса на вземане на решения,

Н.

като има предвид, че Европейският съвет за системен риск (наричан по-долу „ЕССР“) е отговорен за пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система, за да допринесе за предотвратяването на системни рискове за финансовата стабилност в ЕС, с цел да се избегнат периоди на мащабни финансови сътресения и да се допринесе за гладкото функциониране на вътрешния пазар, и по този начин да се гарантира устойчив принос на финансовия сектор към икономическия растеж,

1.

Призовава Европейския съвет да уточни възможно най-бързо промените в Договора, необходими за създаването на постоянен Европейски механизъм за стабилност;

2.

Подчертава, че от рационална, практическа и демократична гледна точка, разглеждането на законодателния пакет за икономическото управление не може да бъде разделено от решението, взето от Европейския съвет за създаване на постоянен механизъм за действие;

3.

В ролята си на съзаконодател, желае да подчертае необходимостта от създаване на един постоянен механизъм за действие при кризи, който е надежден, стриктен, траен и обоснован по отношение на съществените технически факти и който следва да бъде приет съгласно обикновената законодателна процедура и да се ръководи от общностния метод с цел, от една страна, засилване на участието на Парламента и подобряване на демократичната отчетност и, от друга страна, разчитане на техническия опит, независимостта и обективността на Комисията; следователно настоятелно призовава за целта Европейския съвет да гарантира достатъчно правно основание в рамките на преразглеждането на ДФЕС;

4.

Отбелязва, че при всички случаи ЕМС/ЕВФ следва да се основава на солидарност, като се подчинява на строги правила за условност, и да се финансира, наред с другото, от новаторски средства за финансиране и/или от глобите, налагани на държавите-членки в резултат на процедура при прекомерен дефицит или на мерки във връзка с прекомерна задлъжнялост или прекомерни дисбаланси, ако съответната разпоредба е включена в законодателния пакет относно икономическото управление, по който в момента се водят преговори, и във формата, изисквана съгласно тази разпоредба;

5.

Призовава Комисията да представи съобщение, обединяващо общите насоки на икономическите политики (член 121, параграф 2 от ДФЕС), както и насоките за заетостта (член 148, параграф 2 от ДФЕС), за разглеждане по време на разискването относно „европейския семестър“, с цел ограничаване на безсмислени и безкрайни дискусии; настоятелно призовава Комисията да гарантира по-голямо участие на Европейския парламент на всеки етап от това разискване, с цел укрепване на демократичната отчетност и повишаване на обществената осведоменост;

6.

Счита, че политическият отговор на специфичните препоръки, отправени към държавите-членки в рамките на „европейския семестър“, следва конкретно да се вземат предвид при прилагането на законодателните предложения относно икономическото управление, които понастоящем се обсъждат от Парламента и Съвета;

7.

Отбелязва, че ЕССР следва да си сътрудничи тясно с Комисията, Съвета и Парламента при идентифицирането на системния риск и гарантирането на правилното функциониране на Европейския механизъм за стабилност, по-специално що се отнася до оценката на платежоспособността на съответната страна;

8.

Призовава Комисията да представи, след консултации с ЕЦБ, съобщение, съдържащо подробно описание на Европейския механизъм за стабилност, което изяснява позицията на инвеститорите, вложителите и участниците на пазара и заявява категорично, че механизмът ще бъде изцяло съгласуван с политиката и практиките на МВФ, що се отнася до участието на частния сектор, с цел разсейване тревогите на пазара;

9.

Отбелязва, че постоянният механизъм за действие при кризи следва да бъде приложен възможно най-скоро, за да гарантира стабилност на пазарите и да засили сигурността по отношение на облигациите, издадени преди създаването на постоянния механизъм за действие при кризи;

10.

Признава, че докато създаването на един приложим механизъм за действие при кризи е в интерес на всички държави-членки, не всички от тях ще бъдат членове или кандидат членове на еврозоната по времето, когато подобен механизъм бъде учреден; отбелязва, че всеки индивидуален случай следва да бъде изяснен, по-специално положението на държавите-членки, които са близо до членство в еврозоната и имат държавен дълг в евро; припомня, че държавите, които не принадлежат към еврозоната, ползват механизма за подкрепа на платежния баланс съгласно член 143 от ДФЕС;

11.

Следователно отбелязва, че държавите-членки извън еврозоната следва да бъдат включени в създаването на подобен механизъм и че такава възможност следва да бъде предоставена на държавите-членки, които желаят да участват в механизма;

12.

Призовава Европейския съвет да даде необходимия политически сигнал за проучване от Комисията на бъдеща система на еврооблигации с ясно определяне на условията, при които такава система би била от полза за всички участващи държави-членки и за еврозоната като цяло;

13.

Подчертава, че тази строга и увеличаваща се постепенно условност следва да послужи за възстановяване на устойчивия растеж и не следва да бъде постигната за сметка на най-уязвимите, и следователно не следва да означава намаляване на минималните доходи и изостряне на бедността и неравенствата;

14.

Настоятелно призовава Комисията да ускори изготвянето на законодателно предложение, определящо обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО);

15.

Настоява, че правилата следва да бъдат адаптирани с цел да осигуряват участието, според конкретния случай, на кредитори от частния сектор, в пълно съответствие с политиките на МВФ;

16.

Подчертава необходимостта от висока степен на прозрачност в информацията, свързана с националните сметки, включително всякакви извънбалансови дейности; отбелязва, че това трябва да бъде подкрепено с външни одити, надеждни статистически данни и отчетност; приветства засилените правомощия на Евростат и припомня, че в миналото Парламентът изиска Евростат да може да прави необявени проверки на сметките на дадена държава-членка като мярка за укрепване на фискалния надзор;

17.

Призовава Комисията да представи съобщение, съдържащо описание на клаузите и условията, приложени към Европейския механизъм за финансово стабилизиране, както и други инструменти и пакети за финансова помощ на ЕС, предоставени в отговор на кризата;

18.

Отправя искане към Комисията да информира Европейския парламент относно прогнозираното въздействие върху кредитния рейтинг на ЕС: а) от създаването на механизма за финансово стабилизиране и б) от използването на цялата кредитна линия;

19.

Отправя искане към Комисията да подреди по приоритетност разходите в бюджета на ЕС за всяка година от съществуването на Европейския механизъм за финансово стабилизиране, с цел да бъде установен редът, по който бюджетът ще трябва да бъде отменен, в случай че е необходимо връщане на сума до 60 милиарда евро;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, Съвета, председателя на Еврогрупата, Комисията, ЕЦБ и парламентите и правителствата на държавите-членки.