30.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 322/1

а)

За целите на настоящия Кодекс за поведение триъгълен случай на трансферно ценообразуване в ЕС е случай, в който на първия етап от процедурата по Арбитражната конвенция два компетентни органа от ЕС не могат напълно да разрешат въпрос, свързан с двойно данъчно облагане в случай на трансферно ценообразуване при прилагането на принципа на сделката между несвързани лица, защото свързано предприятие, разположено в една или повече други държави-членки и идентифицирано и от двата компетентни органа от ЕС (доказателствата се основават на сравнителен анализ, включващ функционален анализ, и други свързани със случая факти), е имало значително влияние при формирането на резултат, несъответстващ на принципа на сделката между несвързани лица, от поредица от сделки или търговски/финансови отношения, и който е признат за триъгълен от данъкоплатеца, който е обект на двойно данъчно облагане и е поискал в случая да се приложат разпоредбите на Арбитражната конвенция.

б)

В обхвата на Арбитражната конвенция се включват всички сделки в ЕС, които са част от триъгълни случаи между държавите-членки.

а)

За целите на член 7, параграф 1 от Арбитражната конвенция даден случай ще се смята за отнесен до съответния компетентен орган съгласно член 6, параграф 1, когато данъкоплатецът представи следното:

б)

Двегодишният срок започва от по-късната от следните дати:

а)

Принципът на сделката между несвързани лица ще се прилага съгласно препоръките на ОИСР независимо от непосредствените данъчни последствия за която и да е от държава-членка.

б)

Случаите трябва да се разрешават възможно най-бързо с оглед на сложността на проблемите в съответния случай.

в)

Ще се вземат предвид всички целесъобразни средства, включително срещите на живо, за възможно най-бързо постигане на взаимно съгласие. Когато е целесъобразно предприятието трябва да бъде поканено да направи представяне пред съответния компетентен орган.

г)

Предвид разпоредбите на настоящия Кодекс за поведение взаимно съгласие следва да бъде постигнато в срок от две години от датата, на която случаят е бил отнесен за първи път до един от компетентните органи съгласно точка 5, буква б) от настоящия Кодекс за поведение. Въпреки това в някои случаи (например при очаквано скорошно разрешаване на случая, при особено сложни сделки или при триъгълни случаи) може да се окаже целесъобразно да се приложи член 7, параграф 4 от Арбитражната конвенция (предвиждащ удължаване на сроковете), за да се договори малко удължаване на срока.

д)

Процедурата за взаимно съгласие следва да не налага нецелесъобразни или прекомерни разходи за спазването ѝ на лицето, което подава искане за нея, или на което и да е друго лице, свързано със случая.

а)

Веднага щом компетентните органи на държавите-членки постигнат съгласие, че разглежданият случай трябва да се смята за триъгълен случай за ЕС, те следва веднага да поканят другия компетентен орган или другите компетентни органи от ЕС да вземат участие в процедурите и обсъжданията като наблюдатели или като активни заинтересовани страни и да решат заедно кой подход предпочитат. Съответно цялата информация следва да се споделя с другия или другите компетентни органи от ЕС, например чрез обмен на данни. Другият или другите компетентни органи следва да бъдат приканени да признаят фактическото или възможното участие на „своя“ данъкоплатец.

б)

Компетентните органи, които участват в разрешаването на въпроса с двойното данъчно облагане при триъгълни случаи в ЕС съгласно Арбитражната конвенция, могат да възприемат един от следните подходи:

Препоръчва се държавите-членки да използват многостранна процедура за разрешаването на такива случаи, свързани с двойно данъчно облагане. Това обаче трябва да става със съгласието на всички компетентни органи, въз основа на конкретните факти и обстоятелства по случая. Ако не е възможно да се възприеме многостранен подход и бъдат открити две или повече двустранни процедури, всички съответни компетентни органи следва да участват на първия етап от процедурата по Арбитражната конвенция или като договарящи държави в първоначалното прилагане на конвенцията, или като наблюдатели.

в)

Статутът на наблюдател на даден орган може да се промени на статут на заинтересована страна в зависимост от развитието на обсъжданията и представените данни. Ако другият или другите компетентни органи искат да участват на втория етап (арбитраж), те трябва да станат заинтересовани страни.

Фактът, че другият или другите компетентни органи от ЕС остават само наблюдатели през цялото време на обсъжданията, не се отразява върху прилагането на разпоредбите на Арбитражната конвенция (например по въпросите за сроковете и процедурите).

Участието като наблюдател или наблюдатели не обвързва другия или другите компетентни органи по отношение на крайния резултат от процедурата по Арбитражната конвенция.

В рамките на процедурата обменът на информация трябва винаги да бъде съобразен с обичайните законови и административни изисквания и процедури.

г)

Данъкоплатецът или данъкоплатците следва възможно най-бързо да уведомят съответната данъчна администрация или администрации, че в случая би могло да се включи друга страна или страни от друга или други държави-членки. След посоченото уведомление следва своевременно да се представят всички съответни факти и документи. Този подход не само ще доведе до по-бързо разрешаване на случая, но и ще предпазва от невъзможност за разрешаване на случаи, свързани с двойно данъчно облагане, поради различни процедурни срокове в държавите-членки.

а)

За да се сведат до минимум разходите и забавянето, свързани с преводите, процедурата за взаимно съгласие, и по-специално обменът на официални становища, следва да се води на общ работен език или по такъв начин, който би довел до същия резултат, ако компетентните органи могат да постигнат съгласие на двустранна (или многостранна) основа.

б)

Предприятието, поискало процедура за взаимно съгласие, трябва да бъде информирано от компетентния орган, пред когото е подало искането си, за всичко съществено, което се случва по време на процедурата и го засяга.

в)

Поверителността на информацията за всяко лице, което е защитено съгласно двустранна данъчна спогодба или съгласно законодателството на дадена държава-членка, трябва да бъде гарантирана.

г)

Компетентният орган потвърждава приемането на всяко искане от данъкоплатец за откриване на процедура за взаимно съгласие в срок от един месец от получаването на искането и същевременно уведомява за това компетентния орган или компетентните органи на другата държава-членка или другите държави-членки, които са свързани със случая, като прилага копие от искането на данъкоплатеца.

д)

Ако компетентният орган смята, че предприятието не е представило минималната информация, необходима за откриване на процедура за взаимно съгласие съгласно точка 5, буква а), той приканва предприятието, в срок от два месеца след получаване на искането, да представи конкретната допълнителна информация, от която има нужда.

е)

Държавите-членки гарантират, че компетентният орган ще отговори на предприятието, подало искане, под една от следните форми:

ж)

Ако даден компетентен орган смята, че искането е добре обосновано, той следва да открие процедура за взаимно съгласие, като уведоми компетентния орган на другата или другите държави-членки за решението си и приложи копие от информацията по точка 5, буква а) от настоящия Кодекс за поведение. Същевременно той уведомява лицето, което иска прилагане на Арбитражната конвенция, че е открил процедурата за взаимно съгласие. Компетентният орган, откриващ процедурата за взаимно съгласие, уведомява също така — въз основа на информацията, с която разполага — компетентния орган или компетентните органи на другата или другите държави-членки и подалото искането лице дали случаят е бил представен в срока по член 6, параграф 1 от Арбитражната конвенция, и ги информира за началото на двегодишния срок по член 7, параграф 1 от Арбитражната конвенция.

а)

Държавите-членки гарантират, че когато се открие процедура за взаимно съгласие, компетентният орган на държавата, в която е издаден или предстои да бъде издаден актът за установяване на данъчното задължение (т.е. окончателно решение на данъчната администрация относно доходите или еквивалентен документ), съдържащ корекция, която води или вероятно ще доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1 от Арбитражната конвенция, изпраща официално становище на компетентния орган или компетентните органи на другите свързани със случая държава-членка или държави-членки, в което излага:

б)

Официалното становище трябва да съдържа подробна обосновка на акта за установяване на данъчното задължение или корекцията и да бъде придружен от основните документи, подкрепящи становището на компетентния орган, и от списък на всички други документи, използвани при корекцията.

в)

Официалното становище се изпраща на компетентния орган или компетентните органи на другите свързани със случая държава-членка или държави-членки възможно най-бързо, като се отчита сложността на конкретния случай, но не по-късно от четири месеца от по-късната от следните дати:

г)

Държавите-членки гарантират, че когато компетентният орган на дадена държава, в която не е издаден или не предстои да бъде издаден актът за установяване на данъчно задължение или еквивалентен документ, който води или вероятно ще доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1 от Арбитражната конвенция, например поради корекция във връзка с трансферно ценообразуване, получи официално становище от друг компетентен орган, той ще отговори възможно най-бързо, като отчита сложността на конкретния случай, но не по-късно от шест месеца след получаването на официалното становище.

д)

Отговорът следва да бъде под една от следните две форми:

е)

Държавите-членки предприемат всякакви целесъобразни мерки, за да ускорят всички процедури, когато това е възможно. Във връзка с това държавите-членки следва да предвидят организирането на редовни срещи на живо — най-малко веднъж годишно — между съответните компетентни органи за обсъждане на незавършените процедури (при условие, че броят на случаите оправдава организирането на такива редовни срещи).

а)

Държавите-членки поемат ангажимента да съобщят незабавно на генералния секретар на Съвета имената на петте отговарящи на условията независими лица, които може да бъдат избирани за членове на Консултативната комисия съгласно член 7, параграф 1 от Арбитражната конвенция, и трябва при същите условия да го уведомяват за всяка промяна в списъка.

б)

Когато съобщават имената на петте независими лица на генералния секретар на Съвета, държавите-членки прилагат биография на лицата, в която наред с другото се описва и опитът им в областта на правото, данъчното облагане и особено на трансферното ценообразуване

в)

Държавите-членки може също така да отбележат кои лица от списъка им с независими лица отговарят на изискванията за избор на председател.

г)

Всяка година генералният секретар на Съвета отправя искане държавите-членки да потвърдят имената на обявените от тях независими лица или да обявяват имената на заместниците им.

д)

Общият списък на всички независими лица се публикува на интернет сайта на Съвета.

е)

Не е задължително независимите лица да бъдат граждани на избралата ги държава или да пребивават в нея, но трябва да бъдат граждани на някоя от държавите-членки и да пребивават на територията, спрямо която се прилага Арбитражната конвенция.

ж)

На компетентните органи се препоръчва да изготвят съгласувана декларация за приемане на избора и декларация за независимост за конкретния случай, които се подписват от избраните независими лица.

а)

Освен ако заинтересованите държави-членки се споразумеят за друго, държавата-членка, която е издала или предстои да издаде първия акт за установяване на данъчното задължение (т.е. окончателно решение на данъчната администрация относно доходите или еквивалентен документ), който води или вероятно ще доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1 от Арбитражната конвенция, поема инициативата за създаване на Консултативната комисия и организира всички нейни заседания със съгласието на другата или другите държави-членки.

б)

Компетентните органи следва да създадат Консултативната комисия не по-късно от шест месеца след изтичането на срока по член 7 от Арбитражната конвенция. Когато даден компетентен орган не извърши това, правото да поеме инициативата има друг компетентен орган.

в)

Консултативната комисия обикновено се състои от две независими лица, председател и представители на компетентните органи. При триъгълните случаи, когато Консултативната комисия трябва да се създаде съгласно многостранния подход, държавите-членки трябва да вземат предвид изискванията на член 11, параграф 2 от Арбитражната конвенция, като въведат при необходимост допълнителни процедурни правила, за да гарантират, че Консултативната комисия, в т.ч. председателят ѝ, може да приеме становището си с обикновено мнозинство от членовете си.

г)

Консултативната комисия се подпомага от секретариат, материалната база за когото се осигурява от държавата-членка, поела инициативата за създаването на комисията, освен ако свързаните със случая държави-членки се споразумеят за друго. За да бъде осигурена независимостта му, секретариатът трябва да работи под надзора на председателя на Консултативната комисия. Членовете на секретариата се подчиняват на разпоредбите за поверителност съгласно член 9, параграф 6 от Арбитражната конвенция.

д)

Мястото, където се провеждат заседанията на Консултативната комисия, и мястото, където трябва да бъде представено становището ѝ, може да бъдат определени предварително от компетентните органи на съответните държави-членки.

е)

Преди първото заседание на Консултативната комисия държавите-членки ѝ представят цялата съответна документация и информация и по-конкретно всички документи, доклади, писма и заключения, използвани по време на процедурата за взаимно съгласие.

а)

Приема се, че даден случай е отнесен към Консултативната комисия на датата, на която председателят потвърди, че членовете на комисията са получили цялата съответна документация и информация съгласно точка 7.2, буква е).

б)

Процедурите на Консултативната комисия се водят на официалния език или езици на участващите държави-членки, освен ако компетентните органи решат друго по взаимно съгласие, като отчитат желанията на Консултативната комисия.

в)

Консултативната комисия може да поиска от дадена страна, от която е получена декларация или документ, да осигури превод на езика или езиците, на които се водят процедурите.

г)

При спазване на член 10 от Арбитражната конвенция Консултативната комисия може да поиска от държавите-членки и по-специално от държавата-членка, която е издала първия акт за установяване на данъчното задължение (т.е. окончателно решение на данъчната администрация относно доходите или еквивалентен документ), който е довел или може да доведе до двойно данъчно облагане по смисъла на член 1 от Арбитражната конвенция, да изпрати свой представител пред Консултативната комисия.

д)

Разходите по процедурата на Консултативната комисия, които се разделят поравно между съответните държави-членки, са административните разходи на Консултативната комисия и хонорарите и разходите на независимите лица.

е)

Ако компетентните органи на съответните държави-членки не се споразумеят за друго:

ж)

Действителното изплащане на разходите за процедурата на Консултативната комисия се извършва от държавата-членка, която е поела инициативата да създаде Консултативната комисия, освен ако компетентните органи на съответните държави-членки решат друго.

а)

имената на членовете на Консултативната комисия;

б)

искането; искането съдържа:

в)

кратко обобщение на процедурите;

г)

аргументите и методите, на които се основава становището;

д)

становището;

е)

мястото, където се издава становището;

ж)

датата, на която се издава становището;

з)

подписите на членовете на Консултативната комисия.

i)

Когато се вземе решението, компетентният орган, пред когото е бил отнесен случаят, изпраща на всяко от съответните предприятия копие от решението на компетентните органи и становището на Консултативната комисия.

ii)

Компетентните органи на държавите-членки може да се споразумеят, че решението и становището може да бъдат публикувани в пълен вид. Те могат също да се споразумеят да публикуват решението или становището без да се посочват имената на съответните предприятия и след заличаване на всички други данни, които биха разкрили кои са съответните предприятия. И в двата случая се изисква съгласието на предприятията и преди публикуване те трябва да уведомят писмено компетентния орган, пред когото е отнесен случаят, че не възразяват решението и становището да бъдат публикувани.

iii)

Становището на Консултативната комисия се изготвя в три (или повече — при триъгълните случаи) оригинални екземпляра, като по един екземпляр се изпраща на компетентния орган на всяка от съответните държави-членки и един се предава за архивиране на генералния секретариат на Съвета. Ако е постигнато съгласие становището да се публикува, публикацията се извършва на оригиналния му език или езици на интернет сайта на Комисията.

а)

На държавите-членки се препоръчва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че спирането на събирането на данъците по време на процедурите за разрешаване на международни спорове съгласно Арбитражната конвенция е възможно за предприятията, участващи в такива процедури, при същите условия, които се прилагат за предприятията, участващи в процедури за обжалване или съдебно оспорване съгласно националното право, въпреки че за посочените мерки може да се наложат законодателни промени в някои държави-членки. Целесъобразно би било държавите-членки да разширят обхвата на посочените мерки, като включат в него и процедурите за разрешаване на международни спорове съгласно спогодбите между държавите-членки за избягване на двойното данъчно облагане.

б)

Като се има предвид, че по време на преговорите по процедурата за взаимно съгласие данъкоплатецът не бива да бъде засегнат от съществуването на различни подходи към начисляването на лихви и възстановяването на данъци за периода, който е необходим за приключване на процедурата за взаимно съгласие, на държавите-членки се препоръчва да прилагат един от следните подходи: