4.8.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/30

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите:„Мисли първо за малките!“„Small Business Act“ за Европа

COM(2008) 394 окончателен

(2009/C 182/06)

Докладчик: г—н MALOSSE

Съдокладчик: г—н CAPPELLINI

На 25 юни 2008 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Мисли първо за малките!“: „Small Business Act“ за Европа“

COM(2008) 394 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 януари 2009 г. (докладчик: г—н MALOSSE, съдокладчик: г—н CAPPELLINI).

На 450-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 януари 2009 г. (заседание от 14 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 112 гласа „за“, 10 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение и заключения

1.1   В становищата си INT/390 и INT/394 (1) ЕИСК вече изрази подкрепата си за амбициозен европейски „Small Business Act“, отговарящ на потенциала за растеж и работни места, който представляват за Европейския съюз 23-те милиона съществуващи малки и средни предприятия и всички онези, които биха могли да бъдат създадени допълнително.

1.2   Въпреки заявената добра воля и положителните проекти (по-специално по отношение на Европейското частно дружество, сроковете за плащане и др.), според ЕИСК проектът на Европейската комисия не е на висотата на поставената цел, особено в контекста на настоящите икономически и финансови трудности.

1.3   Ето защо ЕИСК предлага амбициозен европейски „Small Business Act“ (ЕSBA), който да включва в частност:

—	обвързващ правен инструмент за прилагането на принципа „Мисли първо за малките“, за да се гарантира, чрез максимално обвързване, ефективно и конкретно прилагане на тези принципи на управление на общностно равнище, както и на равнище държави-членки и региони;

—	пътна карта, придружена от точен график и подходящи средства за изпълнението на конкретни широкообхватни разпоредби на ЕSBA;

—	ясни ангажименти по отношение на намаляването на бюрократичните тежести и в частност въвеждането на принципа „само веднъж“ относно всички административни формалности;

—	преструктуриране на службите на Комисията, за да могат МСП да разполагат с истински партньор и инструменти в подкрепа на „европеизирането“ на предприятията;

—	европейски инструменти, които да служат като лост в подкрепа на капитализацията, работата в мрежа, инвестициите и обучението през целия живот в малките и средните предприятия;

—	съгласувана политическа рамка за всички европейски политики, така че малките и средните предприятия да се разглеждат като правило, а не като изключение;

—	възприемане на целите на ЕSBA на национално равнище, включително и по отношение на законодателството;

—	завръщане към практиката на постоянните консултации с посредническите организации и социалните партньори.

2.   Въведение

2.1   Френското председателство на Европейския съюз се обърна с искане към Европейския съюз да обмисли идеята за европейски „Small Business Act“, като приведе примера на закона в подкрепа на МСП, който понастоящем е в сила в САЩ. Впрочем идеята за този „Small Business Act“ беше вече спомената от ЕИСК (2) и от Европейския парламент.

2.2   Следва да се припомни, че цитираният американски закон се характеризира със създаването на административна структура, която има за задача да подпомага американските МСП („Small Business Administration“) и с предприемането на мерки в подкрепа на създаването и развитието на малките предприятия, по-специално що се отнася до етническите малцинства, жените и младите хора. Освен това американският „Small Business Act“ съдържа и мерки в подкрепа на американските МСП при възлагането на обществени поръчки от федералното правителство и различните правителствени агенции.

2.3   По време, когато Европейският съюз, както и целият свят, преживява тежка финансова и икономическа криза, именно предприятията, и в частност МСП, са едновременно най-чувствителните и най-важните механизми по отношение на заетостта и капацитета за икономически подем. Ако бъде преразгледан, с цел да бъде направен по-амбициозен, ESBA би могъл да бъде основен инструмент на нова дългосрочна стратегия на ЕС в подкрепа на инвестициите, растежа и заетостта.

2.4   ЕИСК неотдавна се произнесе по този въпрос по два повода:

—

с проучвателно становище по искане на словенското председателство относно „Различните политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“, в което се предлага ефективен ESBA, който да не бъде само още една политическа декларация (3);

—

с проучвателно становище по искане на френското председателство относно „Международните обществени поръчки“, в което изрично се споменават текущите преговори в рамките на преразглеждането на споразумението за обществените поръчки на Световната търговска организация (СТО) и в което се предлага изготвянето на амбициозна пътна карта за създаването на ESBA (4).

2.5   Въпреки че приветства поредицата от положителни инициативи, съдържащи се в този „Small Business Act“, ЕИСК изразява съжаление за избраната от Комисията форма — обикновено съобщение, което не съдържа никакъв обвързващ елемент под формата на график и средства, нито предложение, гарантиращо ефективното прилагане на принципа „Мисли първо за малките“.

2.6   Комитетът изразява съжаление и за това, че принципът „Мисли първо за малките“ не е предмет на специфична законодателна мярка, предназначена да обезпечи системното му прилагане в законодателния процес и прилагането му. ЕИСК смята, че обвързващият елемент е от особено значение, когато става въпрос за въвеждането на принципите на управление в подкрепа на малките предприятия. Ето защо конкретното прилагане на този принцип в различните му аспекти на всички етапи на изготвяне на законодателството и на общностните, националните и териториалните политики заслужава да залегне в подходящ текст или инструмент.

2.7   Комитетът изразява дълбоко съжаление за това, че гореспоменатото му предложение за обвързваща „пътна карта“ не е било възприето по отношение на работната програма и приоритетите, за които не се налага да бъдат обхванати от законодателни процедури, тъй като са вече включени в съществуващи програми или могат да бъдат включени в такива, по-специално в рамките на средносрочния им преглед. Освен това редица от предложените конкретни мерки са вече в процес на разработване или са били отдавна обявени. Важните и полезни предложения, като статутът на Европейското частно дружество, директивата относно сроковете за плащане, намаленият ДДС и груповото освобождаване по отношение на държавните помощи, илюстрират добре тази ситуация.

2.8   „Small Business Act“ трябва да прави ясно разграничение между малките семейни или занаятчийски предприятия с местен пазар, които представляват голямото болшинство от МСП, и голяма част от които не желаят да се разрастват, за да запазят контрола върху предприятието, от една страна, и малките или средни предприятия със силен потенциал за развитие, които могат да бъдат наречени „предшественици“, от друга. В тази връзка трябва да се обърне специално внимание на малките и средните предприятия от регионите със структурни недостатъци, по-специално островните региони, планинските и слабо населените райони.

2.9   В този контекст от ЕИСК беше поискано да даде своето становище относно съобщението на Комисията. На 7 октомври 2008 г., съвместно с Постоянната асамблея на професионалните и занаятчийските камари, той организира изслушване в Париж, с цел да подготви по-добре своя отговор.

3.   Първа препоръка на ЕИСК: да се създаде обвързващ правен инструмент за прилагането на принципа „Мисли първо за малките“

3.1   ЕSBA не трябва да се свежда само до още едно признаване в политически план; той трябва да намери израз в законодателен акт, който да прави прилагането му задължително.

Що се отнася до принципа „Мисли първо за малките“, ЕИСК потвърждава предишната си позиция (становище INT/390) и отправя искане той да бъде издигнат в задължително правило под форма, която тепърва ще бъде определена (кодекс за поведение, междуинституционално споразумение, решение на Съвета), но която би ангажирала Европейския парламент, Комисията и Съвета. Възможността за междуинституционално споразумение, почиващо на същите правни основания като споразумението за „по-добро законотворчество“ през 2003 г., изглежда интересна и ЕИСК би могъл да я проучи, наред с други подходи. Би било целесъобразно този обвързващ акт да гарантира по много конкретен начин:

3.2.1   че законодателните текстове на всички равнища се изготвят, като се отчитат специфичното положение и конкретните нужди на различните категории МСП; че всяко ново европейско законодателство относно предприятията трябва да бъде предмет на предварителни консултации с посредническите организации, включително и социалните партньори и организациите от социалната икономика, с минимален срок за отговор 12 седмици (а не 8, както предлага Европейската комисия);

3.2.2   че никой законов акт, касаещ предприятията, няма да бъде променян много често (минималният срок би трябвало да бъде 6 години). Би трябвало също да се предложи датите на влизане в сила за всякакво ново законодателство с обвързващ ефект да се групират на 1 януари всяка година, а законодателството, което води до облекчаване или опростяване на тежестите, би трябвало да може да влиза в сила незабавно, във всеки един момент;

3.2.3   че законодателството на всички равнища зачита четири основни принципа:

—	при всяко ново законодателство трябва задължително да се прави системна оценка на въздействието върху МСП, никакъв законодателен текст не би трябвало да може да бъде приеман, ако не е била извършена оценка на въздействието върху различните категории предприятия в съответния сектор на дейност;

—	принципа на пропорционалност, прилаган системно към различните видове предприятия;

—	принципа „само веднъж“ за всяка формалност, която се изисква от предприятията;

—	принципа за предпазване или предпазливост, за да се предпазим от допълнително обвързващо законодателство;

3.2.4   определянето на задължение с количествено изражение за опростяване на административните тежести за предприятията на вътрешния пазар, въз основа на цел за намаляване на бюрократичните тежести на европейското законодателство от порядъка на 25 % до 2012 г.

4.   Втора препоръка на ЕИСК: точна „пътна карта“, в която да се съдържат срокове, средства и, при необходимост, финансиране

4.1   ЕИСК препоръчва създаването на точна пътна карта, включваща приоритетни действия, конкретни мерки, срокове за изпълнение, средства за осъществяването им, и при необходимост — финансиране. Целесъобразно е да се гарантира, че всички предложени мерки ще бъдат осъществени до 2013 г., съпроводени от мерки за проследяване и оценка.

4.2   По отношение на оперативната част под формата на каталог, съдържащ 92 мерки: поддържайки тези мерки, които би желал да види бързо осъществени, както на общностно равнище, така и на ниво държави-членки, ЕИСК припомня, че гледа на тези мерки като на осъществяването или продължаването на вече започнати или планирани действия, по примера на четирите законодателни мерки. Тези мерки не отчитат в достатъчна степен очакванията и нуждите на различните категории МСП и ЕИСК отправя искане за по-амбициозен план, който да отговаря на истинската роля на малките предприятия и на световната икономическа ситуация. Ето защо той предлага на Комисията, на Съвета и на Парламента да създадат истински европейски проект в подкрепа на МСП и на микропредприятията, който да подкрепя не само предприятията със силен растеж, но и тези на местната икономика, на социалната икономика, както и предприятията, занимаващи се с традиционни дейности, проект, който се основава на по-добро управление, позволяващо по-добър диалог между публичните власти, икономическите и социалните партньори, организациите, представляващи различните категории МСП, и който отчита ефективно различните реалности на тези категории МСП.

4.3   Сред предлаганите мерки на общностно ниво ЕИСК подкрепя по-специално:

—

проекта за регламент относно създаването на Европейско частно дружество  (5), инициатива, която ЕИСК беше предложил в становище по собствена инициатива през 2001 г., с цел да се създадат „европредприятия“, които да могат да се възползват от възможностите за растеж, които предлага единният пазар и по този начин да се намалят формалностите и разходите, свързани със създаването на филиали в различните държави-членки. ЕИСК би искал този проект да бъде приет бързо, като се намери формула, която не води до нарушаване на конкуренцията нито до отслабване на социалните права по един или друг начин;

—	проекта за преразгледана директива относно сроковете за плащане  (6), която би трябвало да въведе по-строги задължения и санкции за публичните власти в случай на плащане след 30 дни.

4.4   ЕИСК препоръчва настоятелно да се добавят амбициозни и конкретни действия, в частност:

—	пилотни действия в подкрепа на енергийната ефективност за МСП от строителния сектор поради тяхното значение в сектора (80 % от предприятията) и значителния им потенциален принос към целта за намаляване на емисиите СО2 (40 % от емисиите се генерират от жилищата);

—	механизми, адаптирани към различните браншове и отрасли и постепенно поетапно въвеждане на екологично управление за малките предприятия, за да се гарантира, че целите, свързани с околната среда и енергетиката не изключват малките предприятия от пазара;

—	конкретни действия на ЕС в подкрепа на „европеизацията“ на предприятията под формата на програми за сближаване и сътрудничество (вж. бившите програми EUROPARTENARIAT и INTERPRISE, които неоснователно бяха спрени от Европейската комисия в началото на 21-и в.);

—

по-добро привличане на предприятията в европейските мерки за обучение и образование, в частност под формата на нова европейска програма за доближаване на предприятията към учебните заведения. Освен това ЕИСК подновява искането си за укрепване на програмите, с цел улесняване на мобилността на обучаващите се работници и младите хора в процес на начално професионално обучение;

—

улесняване и насърчаване на прехвърлянето на собствеността на предприятията: ЕИСК заявява отново значението на въпроса за прехвърлянето на собствеността на предприятията, по-специално за малките предприятия за производство и услуги в градска и селска среда, чието обявено преустановяване на дейност ще има значителни отрицателни последствия. Той препоръчва по-конкретно да се насърчат системи за сближаване, данъчни стимули, стимули за капитализация и за публично-частни партньорства;

—	по-последователно разработване на мрежата „Entreprise Europe“ за превръщането ѝ в истинска европейска мрежа за информация и сътрудничество.

4.5   С оглед на предизвикателството, което представлява световната рецесия, ЕИСК подкрепя по-специално укрепени финансови механизми посредством ЕИБ и ЕИФ за улесняване на достъпа до краткосрочно финансиране и своевременна подкрепа на предприятията, изпитващи затруднения. В тази връзка сегашните инициативи, като и предложените от ЕSBA, би трябвало да бъдат разширени значително с оглед на настоящата икономическа ситуация. Най-вече би следвало да се приключи с маргиналните пилотни проекти и да се работи наистина за отваряне и укрепване на мрежите за финансиране по места (рисков капитал, бизнес ангели, взаимни гаранции) и да се подкрепя създаването на фондове за подкрепа на европейски и трансгранични проекти.

4.6   Освен това ЕИСК отправя искане, както беше посочено в предходното му становище 390/2008, ЕSBA да лансира нови инициативи, които да отговарят на нуждите на организациите, изразени по време на редица конференции на Общността, както и от ЕИСК и от Европейския парламент:

—	включване на аспектите, свързани с МСП, във всички общностни политики: ЕИСК подчерта, че, като изключим политическите речи, при изготвянето на законодателството все още твърде често преобладава моделът на голямото предприятие;

—

продължаване на политиката за административно опростяване, като се следи обаче най-вече за много тясна координация със съответните отраслови посреднически организации; Комисията трябва да следи за засилено сътрудничество с тези организации и с ЕИСК, за да се избегне възможността с това опростяване да се постигне ефект, обратен на търсения. Комитетът отново изразява своя скептицизъм по отношение на основателността и на ефикасността от системното освобождаване на малките предприятия от прилагането на някои законодателни мерки; той би предпочел принципа на пропорционалност при прилагането на текстовете;

—

подкрепа на съпътстващите и консултативни дейности на посредническите организации; ЕИСК придава голямо значение на въпросите за управлението, по-специално въпроса за консултациите и мониторинга. Той изразява съжаление, че Европейската комисия не оценява достатъчно ролята на посредническите организации, които са основен елемент за диалог с милиони предприятия, техните ръководители и служители. ЕИСК отново заявява, че тези организации са от първостепенно значение за успеха на общностните политики, че те играят незаменима роля при предаването на информация и помощ за предприятията, по-специално на най-малките от тях;

—	въвеждане на разширена и съгласувана политика на иновации за подкрепа не само на предприятията, които вече са познати като иновационни, но и на обикновените иновации във връзка с пускането на пазара, ниските и средните технологии, както и нетехнологичните иновации, особено в малките предприятия;

—

разширяване на достъпа до програмите на Общността чрез опростяване на правните, финансовите и административните спънки, които обезсърчават МСП, и чрез улесняване на комбинирани проекти, предлагани от посредническите организации. ЕИСК подновява искането си към Комисията да започне консултации с европейските организации, представляващи предприятията, за опростяване на правилата за достъп до програмите и за уточняване на новите условия за изготвяне на програми на различните териториални равнища и за участие в тях. Що се отнася до използването на европейско финансиране от МСП, необходимо е да се опростят максимално процедурите за достъп. В тази връзка първата стъпка би могла да бъде направена като се съгласуват различните програми на Общността едни с други (структурни фондове, ПИК, Седма рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност и др.), тъй като е известно, че процедурите за всяка една от тях са различни. Освен това едно изясняване на езика, на който са написани основните документи, би улеснило болшинството МСП при използването на различните инструменти за развитие, предлагани от тези програми. И накрая, необходимо е съгласувано действие за опростяване на процедурите между европейските и националните институции: всъщност административните тежести винаги са прекомерни за едно предприятие, чийто предмет на дейност по принцип не е „административният опит“.

4.7   По отношение на обществените поръчки всяка държава-членка би трябвало да създаде структура за индивидуализирана помощ за МСП, които искат да получат достъп до пазара на обществени поръчки, както на национално, така и на европейско равнище. Така МСП биха могли да се запознаят със стъпките, които трябва да предприемат, за да подготвят и представят оферта, и с езика, свойствен на обществените поръчки. (Липсата на достъп на МСП до тази сфера се дължи и на неразбирането на използваната терминология).

5.   Трета препоръка на ЕИСК: специфични препоръки, отнасящи се до равнището на Общността:

5.1   За да бъде ефективен ЕSBA, ЕИСК препоръчва провеждането на амбициозна и осезаема политика на ниво Общност, каквато понастоящем липсва. Той препоръчва по-специално:

—	възлагане на пълната отговорност за прилагането на европейския „Small Business Act“на член на Европейската комисия;

—

реорганизиране на службите, за да могат малките и средни предприятия, както по времето на Групата за МСП, да разполагат с ясен и достъпен политически партньор на европейско равнище, с други думи, партньор, посветен изцяло на тях и на защитата на техните интереси в европейските институции, по-специално в процеса на взимане на решения;

—

създаването на „Европейски комитет на SBA“ като управляващ орган, с участието на представители на държавите-членки и на заинтересованите европейски представителни организации, включително и социалните партньори. ЕИСК би желал този комитет да разполага с широки правомощия по отношение на контрола на прилагането на SBA, на мониторинга на плана за действие и координацията с изпълняваните от държавите-членки планове. Освен това ЕИСК призовава при въвеждането на SBA:

—	във всяка генерална дирекция на Комисията да бъде определен представител на МСП, който да следи за това, законодателните мерки и програмите, управлявани от компетентната ГД, да включват приоритетите и очакванията на МСП и микропредприятията;

—

предприемаческата среда, която трябва да се създаде с конкретното прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“, трябва да бъде установена както на равнище общество, така и на равнище институции. Защото прилагането на принципа, според който „постановените правила зачитат болшинството от лицата, за които са приложими“, в случая МСП, предполага известно познаване на света на МСП. Ето защо Европейската комисия би трябвало да насърчи държавите-членки да следват примера ѝ в тази област, посредством нейната „Enterprise Experience Programmе“ (Програма за опита на предприятията), която позволява на редица европейски служители да опознаят света на МСП. Подобна инициатива би трябвало да послужи за пример на отделните държави-членки, или най-малкото на тези, които все още не са предприели подобен подход.

6.   Четвърта препоръка на ЕИСК: специфични мерки на национално равнище

6.1   Що се отнася до областите, които са от компетенциите на националните власти, ЕИСК препоръчва всяка държава-членка:

—	да приеме закон на национално равнище, който да направи задължителен принципа „Мисли първо за малките!“;

—

да изготви „Национален план за „Small Business Act““ в тясно партньорство със съответните икономически и социални заинтересовани страни. Всяка година следва да се представя доклад, различен от този за изпълнението на националните програми за реформа, за да се отчете постигнатото в рамките на всеки отделен национален план. Добрите практики и успешните примери биха могли да се споделят на годишна конференция. Активното включване на заинтересованите европейски организации и на ЕИСК би позволило утвърждаването на този процес;

—

да подкрепя съвместното разработване на дейности в подкрепа, например на прехвърлянето на предприятие (правни и данъчни въпроси); приложимото при несъстоятелност право, за да се даде „втори шанс“ на предприятията и предприемачите, развиването на обслужването „на едно гише“ и прилагането на принципа „само веднъж“ за необходимите формалности;

—	да определи представител на МСП на национално равнище, натоварен, от една страна, да администрира прилагането на ЕSBA в държавата-членка, и от друга, да следи за това националните законодателства, въвеждащи общностното законодателство, да зачитат основните принципи „Мисли първо за малките!“

6.2   Що се отнася до областите, които са от компетенциите на националните власти, ЕИСК препоръчва държавите-членки да провеждат повече консултации и да обмислят съвместни действия, при необходимост в рамките на процедурата на засилено сътрудничество, за съвместното разработване на дейности в подкрепа, например на прехвърлянето на предприятие (правни и данъчни въпроси); приложимото при несъстоятелност право, за да се даде „втори шанс“ на предприятията и предприемачите.

6.3   На национално и трансгранично равнище ЕИСК настоява за развиване и постигане на оперативна съвместимост на обслужването „на едно гише“ в целия ЕС. Държавите-членки биха могли да бъдат насърчени да развиват оперативната съвместимост и отварянето на техните същински и виртуални „национални гишета“ във връзка с формалностите. По последния въпрос бяха предприети инициативи в рамките на директивата за услугите и в регламента за подобряването на функционирането на принципа на взаимното признаване. По принцип създаването на обслужване „на едно гише“ би трябвало да бъде съпроводено от съобщение за МСП, за да бъдат те информирани за наличието на подобни услуги още от момента на тяхното създаване и през целия им жизнен цикъл.

7.   Пета препоръка на ЕИСК: съгласуваност, участие и оценка

7.1   В отговор на големите международни предизвикателства, на настоящата икономическа ситуация и на целта за преразглеждане на процеса от Лисабон, Комитетът смята, че „Small Business Act“ трябва да предвижда:

—

структурни инициативи по отношение на гаранциите за защита на правата на интелектуална собственост, в частност: патент на Общността, юрисдикция на равнище Европейски съюз по отношение на патентите, а също и създаване на Европейска обсерватория за фалшификатите и пиратството (поискано за пръв път от ЕИСК през 2001 г.);

—	насърчаване на интегриран подход на политиката в подкрепа на МСП, който да включва всички секторни политики, провеждани на общностно, национално и регионално равнище;

—

създаване на възможност за развиване на управлението, партньорството и сътрудничеството между публичните власти, административно-териториалните единици, икономическите и социалните партньори и организациите, представляващи различните категории МСП, на всички равнища на територията на Европейския съюз;

—

подкрепа за развитието и конкурентоспособността на всички предприятия, включително предприятията, които развиват дейност на местните пазари; по отношение на позитивните действия „Small Business Act“ трябва да прави ясно разграничение между предприятията с местен пазар, които представляват голямото болшинство от МСП от една страна и предприятията със силен потенциал за технологично или териториално развитие, от друга. Първите имат нужда най-вече от благоприятна за техните дейности среда, а вторите — от възможности за ускоряване на растежа и за „европеизация“, дори за „интернационализация“, без да се забравя, че редица предприятия с местен пазар могат да имат възможност да се развиват в условията на разширен пазар или да действат в рамките на сътрудничество и „клъстери“, за да достигнат необходимия размер за успешна „европеизация“ или „интернационализация“.

7.2   ЕИСК смята, че освен политическата воля на публичните власти на европейско, национално и местно равнище да се ангажират в подкрепа на МСП и по-специално на най-малките предприятия, успехът на ЕSBA ще зависи в много голяма степен от действията на представителните посреднически организации. Той отправя искане към съответните власти за въвеждане на подходящите мерки и оказване на съдействие за улесняване на тяхната дейност и за привличането им в анализа на общностния процес на етапа след Лисабон.

7.3   ЕИСК отправя отново изрично искане за годишна оценка на прилагането на ЕSBA, както по отношение на залегналата в него програма за действие, така и във връзка с прилагането на принципа „Мисли първо за малките!“, а също и оценка на съвкупността от политиките по отношение на МСП на общностно и национално ниво и ежегодно отчитане на постигнатия напредък относно консултациите с посредническите организации. Този доклад следва да се изготвя отделно, в рамките на изпълнението на Лисабонската стратегия, да дава възможност за отправяне на препоръки от страна на Комисията към държавите-членки и регионите, да позволява адаптиране или преразглеждане на ЕSBA и да бъде представян на Европейския парламент, на Комитета на регионите и на ЕИСК.

---

(1)  Проучвателно становище на ЕИСК относно „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“ (ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 7) и проучвателно становище на ЕИСК относно „Международни обществени поръчки“ (ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 32).

(2)  Вж. работата на ЕИСК по повод становище (докладчик: г-жа Faes — ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 8).

(3)  Проучвателно становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“ (ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 7).

(4)  Проучвателно становище на ЕИСК относно „Международни обществени поръчки“ (ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 32).

(5)  COM(2008) 394 окончателен.

(6)  Директива 2000/35/EО (ОВ L 200, 8.8.2000 г., стр. 35). Становище на ЕИСК: ОВ C 407, 28.12.1998 г., стр. 50.

---