Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 62008CN0400

    Дело C-400/08: Иск, предявен на 16 септември 2008 г.  — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

    OB C 285, 8.11.2008, p. 29–30 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    8.11.2008   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 285/29

    Иск, предявен на 16 септември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания

    (Дело C-400/08)

    (2008/C 285/48)

    Език на производството: испански

    Страни

    Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: E. Traversa и R. Vidal Puig, подпомагани от C. Fernández Vicién и I. Moreno-Tapia Rivas, abogadas)

    Ответник: Кралство Испания

    Искания на ищеца

    —

    Да се установи, че като налага ограничения за установяването на търговски обекти, произтичащи от Закон № 7/1996 за търговията на дребно и от правната уредба на същия въпрос на автономна област Каталуния (Закон № 18/2005 за търговските съоръжения; Декрет № 378/2006 за прилагане на Закон № 18/2005; и Декрет № 379/2006 за утвърждаване на нов териториален секторен план за търговските съоръжения), Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 43 ЕО.

    —

    да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

    Правни основания и основни доводи

    Разглежданите испанска и каталанска правна уредба (Закон № 7/1996, каталански Закон № 18/2005, каталански Декрет № 378/2006 и Декрет № 379/2006) изискват от всеки оператор, който желае да започне, да разшири или промени дейността си, да премести или прехвърли голям търговски център, да получи лиценз от Generalidad в допълнение към задължителния общински лиценз за започване на дейност, чиято цел е да установи дали обектът е съобразен с действащите норми за селищно устройство. Предоставянето на търговски лицензи зависи от преценката на редица фактори, сред които е съответствието на проекта с териториалния секторен план за търговските съоръжения, така че не може да се даде разрешение за обект, който не отговаря на всички решения на плана, на местонахождението на проекта в консолидираната градска територия и на степента на установеност на предприятието кандидат.

    Комисията счита, че разглежданите испанска и каталанска правна уредба представляват необосновани ограничения на свободата на установяване по смисъла на член 43 от Договора за ЕО по следните причини:

    1.

    Изискването, в допълнение към общинското разрешение, за търговско разрешение, което се издава въз основа на критерии, свързани не само с устройството на територията и с околната среда, а също и с възможното икономическо отражение на установяването на нови големи търговски обекти от определен вид върху структурата на конкуренцията на пазара на дистрибуция и с проверка за наличието на „пазарна необходимост“, прави много трудно установяването на определени видове големи търговски обекти.

    2.

    Разглежданата национална правна уредба има дискриминационно действие, като облагодетелства установяването на по-малки търговски центрове (които съответстват на традиционната структура на търговската дистрибуция в Каталуния и следователно на местната структура на търговията) спрямо големите търговски центрове (които съответстват на модела за дистрибуция, използван от дружества от други държави-членки).

    Комисията счита, че тази правна уредба не може да бъде обоснована с посочените в член 46 от Договора за ЕО причини (обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве), на които впрочем националните власти не са се позовали.

    Комисията счита, че съображенията, на които са се позовали испанските власти — защита на потребителите (защита на малките търговски обекти, за да се осигури наличието на конкурентно предлагане на всеки пазар, защита на околната среда и на градската среда), не могат да се приемат по следните причини:

    1.

    Установените от разглежданата права уредба критерии всъщност имат за цел не да защитят потребителите, както твърдят националните власти, а да облагодетелстват малките търговски обекти в ущърб на големите фирми за търговска дистрибуция. Следователно мерките не са в състояние да постигнат твърдяната цел, тъй като всъщност преследват икономически цели.

    2.

    Разглежданите мерки надхвърлят това, което е необходимо за постигането на преследваните цели. При всяко положение в тежест на националните власти е да докажат, че целите, на които се позовават, не биха могли да бъдат постигнати с мерки, налагащи по-малко ограничения.
    Top