8.11.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 285/4

1.

Договор за изключително снабдяване с моторни и други горива, както и със смазки и други свързани продукти, може да попада в приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО, когато операторът на бензиностанцията поема в значителна степен един или няколко финансови и търговски риска, свързани с продажбата на тези продукти на трети лица, и когато този договор съдържа клаузи, които могат да нарушат конкуренцията, като клаузата за определянето на продажната цена за потребителите. В случая, когато операторът на бензиностанцията не поема такива рискове или поема само незначителна част от тях, в приложното поле на посочената разпоредба могат да попаднат единствено задълженията, възложени на оператора в рамките на предлаганите от него посреднически услуги на принципала, каквито са клаузите за изключителност и за въздържане от конкуренция. Препращащата юрисдикция следва да провери освен това дали сключеният на 7 февруари 1996 г. договор между CEPSA Estaciones de Servicio SA и LV Tobar e Hijos SL има за резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО.

2.

Договор за изключително снабдяване като споменатия в предходната точка на настоящия диспозитив може да се ползва от групово освобождаване, предвидено в Регламент (ЕИО) № 1984/83 на Комисията от 22 юни 1983 г. за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора към категории споразумения за изключително закупуване, изменен с Регламент (ЕО) № 1582/97 на Комисията от 30 юли 1997 г., ако е съобразен с максималната продължителност от десет години, посочена в член 12, параграф 1, буква в) от същия регламент, и ако в замяна на изключителността доставчикът предоставя на оператора на бензиностанцията съществени икономически предимства, които допринасят за подобряване на дистрибуцията, улесняват инсталирането или модернизацията на бензиностанцията и снижават разходите за дистрибуция. Препращащата юрисдикция следва да прецени дали тези условия са изпълнени в делото по главното производство.

3.

Членове 10-13 от Регламент (ЕИО) № 1984/83, изменен с Регламент (ЕО) № 1582/97, трябва да се тълкуват в смисъл, че изключват прилагането на груповото освобождаване към договор за изключително снабдяване, който предвижда определянето от доставчика на продажната цена за потребителите. Препращащата юрисдикция следва да провери дали по силата на националното право договорната клауза относно тази продажна цена може да се измени с едностранно разрешение от доставчика, като това в главното производство, и дали нищожен по право договор може да стане действителен вследствие на изменение на тази договорна клауза, водещо до привеждането й в съответствие с член 81, параграф 1 ЕО.

4.

Предвидената в член 81, параграф 2 ЕО нищожност по право засяга договора в неговата цялост само в случай, че несъвместимите с параграф 1 от същия член клаузи не могат да се отделят от самия договор. В противен случай последиците от нищожността по отношение на всички други елементи от договора не спадат към приложното поле на общностното право.