5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 172/55

—

отбелязва, че е целесъобразно потребителят да бъде поставен в центъра на всички разисквания относно либерализацията на енергийния пазар;

—

поради това изразява подкрепата си за допълнителни мерки относно отделянето на преносните дейности;

—

приветства факта, че новият законодателен пакет предлага доизграждане на вътрешния пазар на електроенергия и газ чрез допълнителни законодателни мерки, имащи за цел да гарантират недискриминационен достъп до преносните системи на новите участници на пазара и по този начин да насърчат конкуренцията, да установят по-добра координация между регулаторите и ОПС, да насърчат инвестициите в производството на електроенергия и в мрежите, и да подобрят прозрачността на пазара;

—

призовава Комисията да избягва концентрацията на пазарите и да насърчава чрез подходящи мерки наличието на различни публични и частни оператори; би трябвало държавите-членки, които желаят, да могат да вземат решение да не прилагат правилата за правното отделяне на операторите на разпределителни системи за интегрираните предприятия, които снабдяват по-малко от 100 000 клиенти или малки изолирани мрежи;

—

призовава за насърчаване на местното и регионалното производство на енергия от възобновяеми източници, които се съобразени с екологичните условия на съответната територия, като същевременно се намаляват разходите за пренос на енергия и емисиите в целия ЕС. Поради това е нужно да се насърчава изработването на конкретни енергийни планове на регионално ниво, които да са надлежно координиране и интегрирани в националните и общностни рамки.

Докладчик

:

г-н Michel LEBRUN (BE/ЕНП), депутат от Парламента на Валония (ВЕ/ЕНП)

1.

припомня, че местните и регионални власти имат значителен принос за успеха на европейските инициативи и играят важна роля в областта на европейската енергийна политика;

2.

подчертава, че енергията е от основно значение както за гражданите, така и за конкурентоспособността на предприятията. Местните и регионални власти, които са близо до гражданите, биха искали потребителите да могат да ползват газ и електричество без прекъсвания, на конкурентни цени и с добро ниво на обслужване;

3.

отбелязва, че е целесъобразно потребителят да бъде поставен в центъра на всички разисквания относно либерализацията на енергийния пазар;

4.

констатира, че в много държави-членки очакваните резултати от либерализацията на енергийния пазар все още не са постигнати и че в рамките на ЕС не съществува истински вътрешен пазар на електроенергия и природен газ;

5.

изразява съгласие с анализа на Комисията относно констатираното неправилно функциониране на пазара на електроенергия и газ: висока концентрация на пазара, висока степен на вертикална интеграция на енергийните дружества, разпокъсаност на пазарите, липса на прозрачност, например що се отнася до ценообразуването, липса на координация между операторите на преносни системи (ОПС);

6.

приветства факта, че новият законодателен пакет предлага доизграждане на вътрешния пазар на електроенергия и газ чрез допълнителни законодателни мерки, имащи за цел да гарантират недискриминационен достъп до преносните системи на новите участници на пазара и по този начин да насърчат конкуренцията, да установят по-добра координация между регулаторите и ОПС, да насърчат инвестициите в производството на електроенергия и в мрежите, и да подобрят прозрачността на пазара;

7.

приветства включването в законодателния пакет на развитието на регионални пазари, тъй като вижда в тях значителна стъпка към изграждането на единния пазар на ЕС за електроенергия и газ;

8.

изразява задоволство от факта, че Европейската комисия поставя като цели на европейската енергийна политика конкурентоспособността, но също така сигурността на доставките и устойчивостта, но същевременно подчертава, че трите цели не са непременно съвместими, което изисква балансирана комбинация между тях;

9.

признава, че предложеният трети законодателен пакет има най-вече за цел да подобри функционирането на европейските пазари на електроенергия и газ, но също така би желал този пакет да подкрепи други цели на европейските политики като подобряването на енергийната ефективност и смекчаването на изменението на климата. Ето защо възобновяемите енергийни източници би трябвало да станат най-препоръчителната алтернатива;

10.

припомня, че в предходно становище КР препоръча интернализирането на разходите, свързани с околната среда, в потребителската цена (CdR 216/2005). За подобна инициатива е нужно да се приеме специфично законодателство на ниво ЕС, а законодателният пакет не предвижда подобна мярка. Затова КР призовава Комисията да предложи такава система. В същото време при изготвянето й е целесъобразно да се следи нейното въвеждане да не доведе до несъразмерно повишаване на цените на електроенергията, като се има предвид, че това ще се отрази върху конкурентноспособността на ЕС и осъществяването на целите на Лисабонската стратегия;

11.

смята, че въпреки положителната, като цяло, оценка на въздействието на третия законодателен пакет в областта на енергетиката от страна на Европейската комисия, е нужно да се обръща внимание на социалните, икономическите и екологични последици от предложените мерки, по-специално на регионално и местно ниво;

12.

припомня, че либерализацията на пазара на електроенергия и газ трябваше да сложи край на монопола на енергийните предприятия в държавите-членки и да насърчи конкуренцията. Всъщност, конкуренцията е налице само ако на ниво предлагане се конкурират наистина повече от един производител и повече от един доставчик;

13.

констатира, че към момента, що се отнася до производството на електроенергия, националните пазари се намират в ситуация на фактически монопол или олигопол. Що се отнася до природния газ, освен че броят на потенциалните производители е ограничен, за производителите извън Европейския съюз не се прилагат правилата на ЕС, въпреки че те осигуряват по-голямата част от доставките;

14.

призовава Комисията да избягва концентрацията на пазарите и да насърчава чрез подходящи мерки наличието на различни публични и частни оператори. В тази връзка местните и регионални енергийни предприятия играят ключова роля. По тази причина би трябвало държавите-членки, които желаят, да могат да вземат решение да не прилагат правилата за правното отделяне на операторите на разпределителни системи за интегрираните предприятия, които снабдяват по-малко от 100 000 клиенти или малки изолирани мрежи;

15.

новите участници да могат да инвестират в нови мощности за производство на електроенергия и за внос на газ, за да се създадат условия на равнопоставеност, насърчаващи появата на конкурентен пазар;

16.

отбелязва, че един конкурентен пазар позволява също така на местните и регионалните производители на електроенергия от възобновяеми източници да имат равнопоставен достъп до потребителите;

17.

констатира, че правното и функционално отделяне на преносните дейности, чието приложение стана задължително от 1 юли 2004 г., не е достатъчно, за да гарантира доброто функциониране на пазара, тъй като не премахва конфликта на интереси, произтичащ от вертикалната интеграция;

18.

споделя мнението, според което има тенденция вертикално интегрираното предприятие да разглежда мрежата като стратегически актив в услуга на търговския интерес на интегрираното дружество, вместо да обслужва интересите на ползвателите на мрежите. Интегрираното предприятие също така често ограничава инвестициите в нови мрежи, за да не могат тези инвестиции да подпомогнат развитието на конкурентите му на неговия национален пазар;

19.

поради това изразява подкрепата си за допълнителни мерки относно отделянето на преносните дейности;

20.

отбелязва, че отделянето на собствеността, препоръчвано от Европейската комисия, не се подкрепя единодушно от всички държави-членки, въпреки че това е начин да се гарантира равнопоставен достъп до мрежата за всички доставчици и безпристрастността на инвестиционната политика в преносните мрежи;

21.

ето защо смята, че държавите-членки, които желаят, следва да имат правото да изберат опцията, основаваща се на „независим оператор на система“ (НОС), макар че тази опция може да доведе до нежелани последици за акционерите (загуба на контрол, приватизация и др.). Ето защо държавите-членки би трябвало да имат възможността да изберат и опция за „ефективно и ефикасно отделяне“, основаваща се от една страна на действителната независимост на операторите на преносните мрежи, и от друга — на ясни разпоредби, регулиращи инвестициите в мрежите;

22.

желае правното и функционалното отделяне на разпределителните дейности, чието приложение е задължително едва от 1 юли 2007 г., да се прилага не само на думи, но и на практика. За да се противодейства колкото се може по-ефикасно на концентрацията на пазарите, е необходимо също така създаването на стратегия за подкрепа на малките и средни енергийни предприятия, които работят в областта на енергетиката. Затова Комитетът изразява удовлетворението си от факта, че изключението, което съществува понастоящем по отношение на малките оператори на разпределителни системи (с по-малко от 100 000 клиенти), се запазва;

23.

смята, че следва да се насърчават местните и регионалните власти да се включат като активни акционери в операторите на преносни и разпределителни мрежи, които са ключовите актьори на пазара на енергия;

24.

набляга на необходимостта от независими, но също така компетентни и ефикасни регулаторни органи на един пазар, в който участват монополни и/или господстващи оператори;

25.

приветства укрепването и хармонизацията на ролята на националните регулатори. Важно е регулаторите да не се съсредоточават само върху регулираните дейности, но и да следят за доброто функциониране на пазара като цяло посредством ex-ante правомощия за преценка;

26.

отбелязва, че регулаторите често имат прекалено краткосрочни цели, ограничаващи се до намаляването на всяка цена на мрежовите тарифи на електроенергията и природния газ, без да взимат предвид дългосрочните цели: оптималното развитие на мрежата и подобряването, или най-малкото поддържането на качеството на мрежата и на услугите. Ето защо трябва да се гарантира, че регулаторните органи ще възприемат интегриран подход към своята задача, който не бива да е свързан единствено с регулиране на цените;

27.

подчертава нуждата регулаторите да имат необходимата компетентност, за да се стремят да създават стимули за осъществяване на нужните инвестиции в мрежите, включително и тези, които са необходими за енергията от възобновяеми източници;

28.

призовава методологията за сравнение на тарифите и цените за достъп до преносната и разпределителната мрежа, определена от регулаторите, да включва не само количествени аспекти (разходи), но също така и качествени аспекти (напр. критерии за надеждност по отношение на качеството на мрежите), което да позволява запазването на настоящото качество на мрежите;

29.

констатира не само, че сигурността на енергийните доставки е застрашена поради ниското ниво на инвестиции в нови електрически централи, но и че за нейното гарантиране от първостепенно значение е изграждането на нови преносни и разпределителни мрежи, разширяването и подобряването на съществуващите мрежи, както и изграждането на междусистемни електропроводи. Това ще изисква значителни инвестиции и разрешаването на значителни трудности, свързани с проектирането и изпълнението;

30.

припомня важността на стабилната и привлекателна среда за инвестиции;

31.

подчертава голямото значение на диверсифицирането на енергийните източници за гарантиране на сигурността на енергийните доставки;

32.

призовава за насърчаване на местното и регионалното производство на енергия от възобновяеми източници, които се съобразени с екологичните условия на съответната територия, като същевременно се намаляват разходите за пренос на енергия и емисиите в целия ЕС. Поради това е нужно да се насърчава изработването на конкретни енергийни планове на регионално ниво, които трябва да бъдат надлежно съгласувани и интегрирани на национално и общностно ниво;

33.

приканва Комисията да вземе всички необходими мерки, насърчаващи производителите, но също така и операторите на мрежи, да инвестират съответно в създаването на производствени мощности и в инфраструктури за мрежите, с цел осигуряване на достъп до пазара при справедливи условия на местното производство на енергия от възобновяеми източници;

34.

въпреки това обръща вниманието на Комисията върху факта, че по принцип към момента мрежите не са проектирани така, че да поемат значителен дял енергия от възобновяеми източници, което ще породи нужда от инвестиции и следователно от допълнителни финансови средства за приспособяване на мрежите към развитието на производството на енергия от възобновяеми източници. Необходимо е също да се обмислят решения на проблема със съхраняването на енергията, за което ще е нужно значително количество допълнителни инвестиции;

35.

настоява да се отбележи, че политиките за рационално използване на енергията и за енергийна ефективност представляват най-добрият начин за намаляване на сегашното напрежение между търсенето и предлагането на енергия;

36.

припомня, че задълженията за обществена услуга следва да бъдат необходимо допълнение на конкуренцията и да запазят централно място в процеса на отваряне на пазара;

37.

препоръчва свободата на избор на потребителите на енергия да бъде придружена от солидни гаранции по отношение на правата на потребителите. От тази гледна точка би било желателно разпоредбите на бъдещата „Европейска харта за правата на потребителите на енергия“ да имат юридическа сила;

38.

приветства създаването на форум на „пазара на дребно“, по подобие на Мадридския и на Флорентинския форум;

39.

призовава Комисията да наблюдава по-внимателно пазара на дребно, за да направи оценка на въздействието на либерализацията върху домакинствата, с цел повишаване на доверието на потребителите в енергийния пазар и намаляване на риска от манипулиране на пазара;

40.

подчертава важността на по-прозрачното фактуриране на електроенергията и природния газ, с цел да се насърчават потребителите да променят поведението си чрез спестяване на енергия и повишаване на енергийната ефективност;

41.

настоява за въвеждане на безпристрастни и независими от доставчиците компютъризирани системи, които позволяват автоматичното управление на смяната на доставчик;

42.

обръща вниманието на Комисията върху необходимостта повсеместното въвеждане на интелигентни електромери да бъде съпътствано от две предварителни условия: да бъде разумно от финансова гледна точка и пропорционално на енергоспестяванията, които могат да бъдат постигнати от различните видове клиенти;

43.

препоръчва за в бъдеще да се увеличи защитата на уязвимите потребители с цел борба срещу явлението енергийна бедност;

44.

признава, че що се отнася до трансграничните въпроси, съществуват пропуски в регулирането и необходимост от подобряване на връзките в някои части на пазара;

45.

въпреки това се обявява за укрепването на ERGEG (Европейската група на регулаторите в секторите на електроенергията и природния газ), а не за заменянето й с нова агенция. Всъщност вместо да се създава нова структура с произтичащите от това разходи и бюрократична тежест, е възможно да се използват съществуващите бази, да се укрепи ERGEG, да й се дадат правомощия за разрешаване на трансграничните проблеми и да й се възложат други задачи, с които би била натоварена агенцията, която се предлага да бъде създадена. Ако това не доведе до увеличаване на конкуренцията в достатъчна степен, създаването на агенция би било оправдано;

46.

приветства факта, че третият законодателен пакет укрепва сътрудничеството между ОПС, създавайки Европейска мрежа на ОПС. По този начин се насърчава трансграничният обмен на електроенергия и на природен газ, който е една от предпоставките за напълно работещ вътрешен пазар. Високият преносен капацитет е основна техническа предпоставка както за сигурността на енергийните доставки, така и за наличието на действителна конкуренция на общия енергиен пазар. Засега това е валидно преди всичко за източноевропейските държави-членки на ЕС, които по принцип се стремят, да се освободят от енергийната си зависимост от своите източни съседи;

47.

смята, че е нужно постепенно ориентиране към регионални оператори на преносни системи;

48.

отбелязва, че предложенията на Европейската комисия относно Европейската мрежа на ОПС на природен газ и на електроенергия дават на ОПС почти регулаторен статут, докато ролята на агенцията изглежда се ограничава до статута на консултативен орган. Някои правила като тези относно прозрачността и обмена са по-скоро от компетенцията на регулаторните органи;

49.

приема положително задължението, наложено на европейската мрежа на ОПС на електроенергия, на всеки две години да публикува десетгодишен план за инвестиции в мрежите за целия ЕС;

50.

би желал новите участници на пазара, и най-вече местните и регионални дружества, опериращи на пазара на електроенергия, да могат да разполагат със същото ниво на информация за пазарите като традиционните участници;

51.

смята, че ограничената наличност на съоръжения за съхранение на природен газ, които често се контролират от традиционните участници, нарушава сериозно конкуренцията в сектора на природния газ и непряко в сектора на производството на електроенергия. Ето защо подкрепя предложенията за подобряване на достъпа до хранилищата, както и достъпа до терминалите за втечнен природен газ;

52.

подкрепя въвеждането на режим, наречен „входно-изходен“, в който капацитетът за съхраняване се предоставя на дадена зона/регион, а не на определен газопровод, което води до насърчаване на развитието на конкуренцията.