Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.
Документ 62014TJ0691
Judgment of the General Court (Ninth Chamber, Extended Composition) of 12 December 2018 (Extracts).#Servier SAS and Others v European Commission.#Competition — Agreements, decisions and concerted practices — Abuse of a dominant position — Market for perindopril, a medicinal product intended for the treatment of cardiovascular diseases, in its originator and generic versions — Decision finding an infringement of Articles 101 and 102 TFEU — Principle of impartiality — Consultation of the Advisory Committee on Restrictive Practices and Dominant Positions — Right to an effective remedy — Brevity of the period of time for lodging applications in the light of the length of the contested decision — Patent dispute settlement agreements — Licensing agreements — Technology acquisition agreements — Exclusive purchasing agreement — Potential competition — Restriction of competition by object — Restriction of competition by effect — Balance between competition law and patent law — Classification as separate infringements or as a single infringement — Definition of the relevant market at the level of the compound of the medicinal product concerned — Fines — Imposition of cumulative fines under Articles 101 and 102 TFEU — Principle that offences and penalties must have a proper legal basis — Value of sales — Method of calculation in the event of cumulative infringements on the same markets.#Case T-691/14.
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 12 декември 2018 г. (откъси).
Servier SAS и др. срещу Европейска комисия.
Конкуренция — Картели — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на периндоприл, лекарствен продукт за лечение на сърдечносъдови заболявания, в оригинален и генеричен вариант — Решение за установяване на нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Принцип на безпристрастност — Допитване до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение — Право на ефективни правни средства за защита — Кратък срок за обжалване предвид дължината на обжалваното решение — Споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове — Лицензионни споразумения — Споразумения за придобиване на технология — Споразумение за изключително закупуване — Потенциална конкуренция — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата — Съвместяване на конкурентното право и патентното право — Квалифициране като отделни нарушения или като единно нарушение — Определяне на съответния пазар при молекулата на въпросния лекарствен продукт — Глоби — Кумулиране на глоби по членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Принцип на законоустановеност на престъплението и наказанието — Стойност на продажбите — Ред и условия за изчисляване при кумулиране на нарушения на едни и същи пазари.
Дело T-691/14.
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 12 декември 2018 г. (откъси).
Servier SAS и др. срещу Европейска комисия.
Конкуренция — Картели — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на периндоприл, лекарствен продукт за лечение на сърдечносъдови заболявания, в оригинален и генеричен вариант — Решение за установяване на нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Принцип на безпристрастност — Допитване до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение — Право на ефективни правни средства за защита — Кратък срок за обжалване предвид дължината на обжалваното решение — Споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове — Лицензионни споразумения — Споразумения за придобиване на технология — Споразумение за изключително закупуване — Потенциална конкуренция — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата — Съвместяване на конкурентното право и патентното право — Квалифициране като отделни нарушения или като единно нарушение — Определяне на съответния пазар при молекулата на въпросния лекарствен продукт — Глоби — Кумулиране на глоби по членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Принцип на законоустановеност на престъплението и наказанието — Стойност на продажбите — Ред и условия за изчисляване при кумулиране на нарушения на едни и същи пазари.
Дело T-691/14.
Идентификатор ECLI: ECLI:EU:T:2018:922
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)
12 декември 2018 година ( *1 )
„Конкуренция — Картели — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на периндоприл, лекарствен продукт за лечение на сърдечносъдови заболявания, в оригинален и генеричен вариант — Решение за установяване на нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Принцип на безпристрастност — Допитване до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение — Право на ефективни правни средства за защита — Кратък срок за обжалване предвид дължината на обжалваното решение — Споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове — Лицензионни споразумения — Споразумения за придобиване на технология — Споразумение за изключително закупуване — Потенциална конкуренция — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата — Съвместяване на конкурентното право и патентното право — Квалифициране като отделни нарушения или като единно нарушение — Определяне на съответния пазар при молекулата на въпросния лекарствен продукт — Глоби — Кумулиране на глоби по членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Принцип на законоустановеност на престъплението и наказанието — Стойност на продажбите — Ред и условия за изчисляване при кумулиране на нарушения на едни и същи пазари“
По дело T‑691/14,
Servier SAS, установено в Сюрен (Франция),
Servier Laboratories Ltd, установено в Уексам (Обединено кралство),
Les Laboratoires Servier SAS, установено в Сюрен,
за които се явяват първоначално I. S. Forrester, QC, J. Killick, barrister, O. de Juvigny, avocat, и M. Utges Manley, solicitor, а впоследствие J. Killick, O. de Juvigny и M. Utges Manley, както и J. Jourdan и T. Reymond, avocats,
жалбоподатели,
подпомагани от
European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA), установена в Женева (Швейцария), за която се явяват F. Carlin, barrister, N. Niejahr и C. Paillard, адвокати,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват първоначално T. Christoforou, B. Mongin, C. Vollrath, F. Castilla Contreras и T. Vecchi, а впоследствие T. Christoforou, B. Mongin, C. Vollrath, F. Castilla Contreras и J. Norris-Usher, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане по член 263 ДФЕС, главно, за отмяна на Решение С(2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 г. относно производство по член 101 и член 102 ДФЕС [преписка АТ.39612 — Периндоприл (Servier)], в частта, засягаща жалбоподателите, и при условията на евентуалност, за намаляване на размера на наложената им с посоченото решение глоба,
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),
състоящ се от: S. Gervasoni (докладчик), председател, E. Bieliūnas, L. Madise, R. da Silva Passos и K. Kowalik-Bańczyk, съдии,
секретар: G. Predonzani, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 до 9 юни 2017 г.,
постанови настоящото
Решение ( 1 )
I. Обстоятелствата по спора
А. Жалбоподателите
|
1 |
Групата Servier, състояща се по-специално от Servier SAS, дружество майка, установено във Франция, от Laboratoires Servier SAS и от Servier Laboratories Ltd (наричани по-нататък отделно или заедно „Servier“, или „жалбоподателите“), включва фармацевтични дружества от целия свят. Изключителният контрол върху управлението на дружеството майка на групата се осигурява от Stichting FIRS, фондация с нестопанска цел по нидерландското право. |
Б. Периндоприл и неговите патенти
1. Периндоприл
|
2 |
Servier разработва лекарствения продукт периндоприл, използван в сърдечносъдовата медицина и предназначен главно за борба с хипертонията и сърдечната недостатъчност чрез механизъм за инхибиране на ангиотензин-конвертиращия ензим (наричан по-нататък „АКЕ“). |
|
3 |
Активната фармацевтична съставка (наричана по-нататък „АФС“) на периндоприла — тоест биологично активното химическо вещество, пораждащо търсеното терапевтично действие — присъства под формата на сол. Първоначално използваната сол е ербумин (или терт-бутиламин), който има кристална форма поради прилагания от Servier метод за синтеза му. |
2. Патент за молекулата
|
4 |
Заявката за патент за молекулата на периндоприла (патент ЕР0049658, наричан по-нататък „патент 658“) е подадена в Европейското патентно ведомство (ЕПВ) на 29 септември 1981 г. Срокът на действие на патент 658 е трябвало да изтече на 29 септември 2001 г., но закрилата му е била удължена в редица държави — членки на Европейския съюз, включително Обединеното кралство, до 22 юни 2003 г., което е било възможно по силата на Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 182, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 130). Във Франция закрилата на патент 658 е удължена до 22 март 2005 г., а в Италия до 13 февруари 2009 г. |
3. Вторични патенти
|
5 |
През 1988 година Servier освен това подава в ЕПВ редица заявки за патенти върху процесите за производство на молекулата на периндоприла със срок на действие до 16 септември 2008 г.: патенти ЕР0308339, ЕР0308340, ЕР0308341 и ЕР0309324 (наричани по-нататък съответно „патент 339“, „патент 340“, „патент 341“ и „патент 324“). |
|
6 |
През 2001 г. Servier подава в ЕПВ нови заявки за патенти относно ербумина и процесите за неговото производство, сред които патент ЕР1294689 (известен като „патент beta“, наричан по-нататък „патент 689“), патент ЕР1296948 (известен като „патент gamma“, наричан по-нататък „патент 948“) и патент ЕР1296947 (известен като „патент alpha“, наричан по-нататък „патент 947“). |
|
7 |
Заявката за патент 947 относно кристалната форма alpha на ербумина и процеса за приготвянето му е подадена на 6 юли 2001 г., а патентът е издаден от ЕПВ на 4 февруари 2004 г. |
|
8 |
Servier подава също така заявки за национални патенти в редица държави — членки на Европейския съюз, преди те да станат страни по Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. и влязла в сила на 7 октомври 1977 г. (наричана по-нататък „ЕПК“). Например, Servier подава заявки за патент, съответстващ на патент 947, в България (BG 107532), Чешката република (PV2003‑357), Естония (Р200300001), Унгария (HU225340), Полша (Р348492) и Словакия (РР0149‑2003). Всички въпросни заявки за патенти са подадени на една и съща дата: 6 юли 2001 г. Патентите са издадени на 16 май 2006 г. в България, на 17 август 2006 г. в Унгария, на 23 януари 2007 г. в Чешката република, на 23 април 2007 г. в Словакия и на 24 март 2010 г. в Полша. |
4. Периндоприл от второ поколение
|
9 |
От 2002 г. нататък Servier започва да разработва периндоприл от второ поколение, произвеждан от различна от ербумина сол, а именно от аргинин. Този периндоприл аргинин трябвало да е с подобрени качества, що се отнася до срока на годност, който от две става три години, стабилността, позволяваща само един вид опаковане за всички климатични зони, и съхранението, за което не се изискват никакви особени условия. |
|
10 |
Servier подава заявка за европейски патент за периндоприл аргинина (патент ЕР1354873В, наричан по-нататък „патент 873“) на 17 февруари 2003 г. Патент 873 е издаден на 17 юли 2004 г. със срок на действие до 17 февруари 2023 г. Предлагането на периндоприл аргинин на пазарите на Съюза започва през 2006 г. |
В. Споровете, свързани с периндоприла
1. Спорове пред ЕПВ
|
11 |
През 2004 г. десет дружества за генерични лекарствени продукти, сред които Niche Generics Ltd (наричано по-нататък „Niche“), Krka Tovarna Zdravil d.d. (наричано по-нататък „Krka“), Lupin Ltd и Norton Healthcare Ltd, дъщерно дружество на Ivax Europe (наричано по-нататък „Ivax“), което впоследствие се слива с Teva Pharmaceuticals Ltd (наричано по-нататък отделно или заедно с останалите дружества от групата Teva „Teva“), подават възражение срещу патент 947 до ЕПВ и искат той да бъде обявен за недействителен изцяло, като изтъкват доводи, изведени от липсата на новост и изобретателска стъпка и от недостатъчното разкриване на изобретението. |
|
12 |
На 27 юли 2006 г. отделът по възраженията на ЕПВ потвърждава валидността на патент 947 след внасяне на малки промени в първоначалните искания на Servier (наричано по-нататък „решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.“). Седем дружества обжалват това решение. Niche се оттегля от производството по възражение на 9 февруари 2005 г., Krka — на 11 януари 2007 г., а Lupin — на 5 февруари 2007 г. С решение от 6 май 2009 г. техническата колегия по жалбите на ЕПВ отменя решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и обявява патент 947 за недействителен. Молбата за преразглеждане, подадена от Servier срещу това решение, е отхвърлена на 19 март 2010 г. |
|
13 |
На 11 август 2004 г. Niche подава възражение до ЕПВ и срещу патент 948, но на 14 февруари 2005 г. се оттегля от производството. |
|
14 |
На 13 април 2005 г. Teva подава възражение срещу патент 873. Отделът по възраженията отхвърля това възражение с мотива, че Teva не е доказало недостатъчната изобретателска стъпка на патента. Teva подава жалба срещу това решение на 22 декември 2008 г., но я оттегля на 8 май 2012 г. |
2. Спорове пред националните юрисдикции
|
15 |
Валидността на патент 947 освен това се оспорва от дружества за генерични лекарствени продукти пред юрисдикциите на някои държави членки, по-специално в Нидерландия и Обединеното кралство. |
а) Спор на Servier с Niche и с Matrix
|
16 |
На 25 юни 2004 г. в Обединеното кралство Servier предявява иск за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост срещу Niche пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), Обединено кралство), като се позовава на своите патенти 339, 340 и 341, предвид подадените от Niche искания за издаване на разрешение за търговия (РТ) в Обединеното кралство за генеричен вариант на периндоприла, разработен в партньорство с Matrix Laboratories Ltd (наричано по-нататък „Matrix“) по силата на споразумение от 26 март 2001 г. (наричано по-нататък „споразумението Niche—Matrix“). На 9 юли 2004 г. Niche предявява срещу Servier насрещен иск за обявяване на недействителност на патент 947. |
|
17 |
Съдебното заседание пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) за разглеждане на основателността на твърдяното нарушение на права върху интелектуална собственост в крайна сметка е насрочено за 7 и 8 февруари 2005 г., но продължава едва половин ден, тъй като на 8 февруари 2005 г. Servier и Niche сключват споразумение за доброволно уреждане на спор, с което се слага край на съдебния спор между тези две страни. |
|
18 |
Matrix е държано в течение от Niche за хода на това съдебно производство и освен това се включва в него като свидетелства пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) от името на Niche. На 7 февруари 2005 г. Servier също така изпраща официално предупредително писмо на Matrix, в което го упреква, че е нарушило патенти 339, 340 и 341, като го заплашва, че ще предяви иск за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост. |
|
19 |
През есента на 2004 г. Servier освен това започва да обмисля придобиването на Niche. За тази цел Servier възлага изготвянето на предварителен одит, чиято първа фаза приключва на 10 януари 2005 г., когато представя предварителна необвързваща оферта за придобиване на капитала на Niche за сума между 15 и 45 милиона британски лири (GBP). На 21 януари 2005 г. протича втората фаза на предварителния одит, след която, на 31 януари 2005 г., Servier уведомява устно Niche, че вече не иска да го придобива. |
б) Спорове на Servier с Ivax и с Teva
|
20 |
На 9 август 2005 г. в Обединеното кралство Ivax предявява иск за обявяване на недействителност на патент 947 пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав). През октомври 2005 г. Servier и Ivax обаче решават да спрат производството до постановяване на окончателно решение в производството по възражението пред ЕПВ. В замяна на това Servier поема задължение към Ivax, неговите лицензополучатели и клиенти, по време на периода на спиране в Обединеното кралство да не предприема съдебни преследвания, да не иска възстановяване на печалби или финансова компенсация, освен разумно заплащане за всяко нарушение на патент 947, и да не иска обезпечаване чрез съдебно разпореждане, нито пък предаване на продуктите. Servier също така поема задължение да продължи производството пред ЕПВ с дължимата грижа и да не иска издаване на временно съдебно разпореждане в рамките на иск за нарушение на права върху интелектуална собственост след приключване на производството пред ЕПВ. |
|
21 |
На 15 август 2007 г. в Нидерландия Pharmachemie BV, дъщерно дружество на Teva, сезира Rechtbank Den Haag (Окръжен съд Хага, Нидерландия) с искане за обявяване на недействителност на патент 947, валидиран в Нидерландия, с довода, че липсва новост и изобретателска стъпка, както и заради невъзможност за възпроизвеждане. На 11 юни 2008 г. Rechtbank Den Haag (Окръжен съд Хага, Нидерландия) уважава искането. Servier подава жалба срещу това решение на 7 октомври 2008 г., но впоследствие не представя изложение на основанията за обжалване. |
в) Спорове между Servier и Krka
|
22 |
На 30 май 2006 г. Servier подава в Унгария искане за издаване на временно съдебно разпореждане, с което да се забрани предлагането на пазара на генеричен вариант на периндоприла, пуснат на пазара от Krka, поради нарушение на патент 947. Това искане е отхвърлено през септември 2006 г. |
|
23 |
На 28 юли 2006 г. в Обединеното кралство Servier сезира High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) с иск срещу Krka за нарушение на патент 340. На 2 август 2006 г. то предявява срещу Krka и иск за нарушение на патент 947 и подава искане за издаване на временно съдебно разпореждане. На 1 септември 2006 г. Krka предявява насрещен иск за отмяна на патент 947, а на 8 септември 2006 г. — още един насрещен иск за отмяна на патент 340. На 3 октомври 2006 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) уважава искането на Servier за издаване на временно съдебно разпореждане и отхвърля подаденото от Krka на 1 септември 2006 г. искане за съкратено производство (motion of summary judgment) за обявяване на недействителността на патент 947. На 1 декември 2006 г. висящото производство е прекратено поради постигане на доброволно споразумение между страните и временното съдебно разпореждане е отменено. |
г) Спор между Servier и Lupin
|
24 |
На 18 октомври 2006 г. Lupin сезира High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) с иск за обявяване на недействителност на патент 947, валидиран в Обединеното кралство, и иск за установяване на липса на нарушаване на посочения патент чрез генеричния вариант на периндоприла, който същото дружество възнамерява да предлага на пазара в тази държава. |
д) Спорове между Servier и Apotex
|
25 |
На 1 август 2006 г. в Обединеното кралство Servier сезира High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) с иск срещу Apotex Inc. за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост, като се позовава на нарушение на патент 947, тъй като това дружество пуснало на пазара генеричен вариант на периндоприла на 28 юли 2006 г. Apotex подава насрещен иск за отмяна на този патент. На 8 август 2006 г. е издадено временно съдебно разпореждане, с което се забранява на Apotex да внася, да предлага за продажба и да продава периндоприл. На 6 юли 2007 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) постановява, че патент 947 е недействителен поради липсата на новост и изобретателска стъпка спрямо патент 341. Вследствие на това съдебното разпореждане е отменено незабавно и Apotex подновява продажбите на своя генеричен вариант на периндоприла на пазара в Обединеното кралство. На 9 май 2008 г. Court of Appeal (England & Wales) (Civil division) (Апелативен съд (Англия и Уелс), гражданско отделение, Обединено кралство) отхвърля жалбата на Servier срещу решението на High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав). |
|
26 |
На 9 октомври 2008 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) присъжда на Apotex обезщетение за вреди в размер на 17,5 милиона GBP заради намаления оборот при действието на съдебното разпореждане. На 29 март 2011 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) обаче иска от Apotex да възстанови тази сума на Servier въз основа на принципа ex turpi causa, тъй като валиден канадски патент закриля молекулата на периндоприла до 2018 г., а Apotex произвежда и продава своя лекарствен продукт в Канада. С решение от 3 май 2012 г. Court of Appeal (England & Wales) (Civil division) (Апелативен съд (Англия и Уелс), гражданско отделение) обаче отменя това решение. На 29 октомври 2014 г. Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) отхвърля жалбата на Servier срещу решението на Court of Appeal (England & Wales) (Civil division) (Апелативен съд (Англия и Уелс), гражданско отделение). |
|
27 |
На 13 ноември 2007 г. в Нидерландия Katwijk Farma BV, дъщерно дружество на Apotex, сезира Rechtbank Den Haag (Окръжен съд Хага, Нидерландия) с искане за отмяна на патент 947, валидиран в Нидерландия. На 7 декември 2007 г. Servier подава молба за издаване на временно съдебното разпореждане срещу Katwijk Farma, която на 30 януари 2008 г. е отхвърлена от Rechtbank Den Haag (Окръжен съд Хага, Нидерландия). Вследствие на отмяната на патент 947 за Нидерландия на 11 юни 2008 г. от Rechtbank Den Haag (Окръжен съд Хага, Нидерландия) в рамките на предявения от Pharmachemie иск, Servier и Katwijk Farma се оттеглят от висящите производства. |
Г. Доброволното уреждане на патентните спорове
|
28 |
Servier сключва редица споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове с много дружества за генерични лекарствени продукти, с които е имало патентни спорове. То обаче не сключва такова споразумение с Apotex. |
1. Споразумения, сключени от Servier с Niche и Unichem
|
29 |
На 8 февруари 2005 г. Servier сключва две споразумения за доброволно уреждане на спор — едното с Niche и неговото дружество майка Unichem Laboratories Ltd (наричано по-нататък „Unichem“), а другото с Matrix. На същата дата Niche сключва споразумение за лицензия и снабдяване с Biogaran, което е дъщерно дружество, изцяло притежавано от Laboratoires Servier. |
|
30 |
Споразумението, сключено от Servier с Niche и Unichem (наричано по-нататък „споразумението Niche“), обхваща всички страни, в които патенти 339, 340, 341 и 947 съществуват (член 3). |
|
31 |
Чрез споразумението Niche, Niche и Unichem се задължават да не произвеждат, възлагат производството, държат, внасят, доставят, предлагат да доставят или притежават генеричен периндоприл, произведен чрез процеса, който е разработен от Niche и с който според Servier се нарушават патенти 339, 340 и 341, чиято валидност е потвърдена в Обединеното кралство, чрез по същество сходен процес или чрез всякакъв друг процес, с който може да се нарушат патенти 339, 340 и 341 (наричан по-нататък „спорният процес“), докато действието на тези патенти на местно равнище изтече (член 3). В споразумението Niche същевременно се предвижда, че те са свободни да предлагат на пазара периндоприла, произведен чрез спорния процес, без да се нарушават посочените патенти, след изтичане на действието на последните (членове 4 и 6). Niche освен това е длъжно да развали, прекрати или спре прилагането, до изтичането на действието на патентите, на всички вече сключени от него договори относно периндоприла, произведен чрез спорния процес, и относно искания за издаване на РТ за същия периндоприл (член 11). Освен това Niche и Unichem се задължават да не подават никакви искания за издаване на РТ за периндоприла, произведен чрез спорния процес, и да не подпомагат каквито и да било трети лица да получат такова РТ (член 10). На последно място, те не трябва да предявяват каквито и да било искове за обявяване на недействителност или за установяване на липса на нарушение на права върху интелектуална собственост срещу патенти 339, 340, 341, 947, 689 и 948, докато действието им изтече, освен с цел защита в рамките на иск за установяване на нарушение на право върху патент (член 8). Niche освен това се съгласява да оттегли възраженията си до ЕПВ срещу патенти 947 и 948 (член 7). |
|
32 |
В замяна на това Servier се задължава, от една страна, да не предявява искове за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост въз основа на патенти 339, 340, 341 и 947 срещу Niche или неговите клиенти и Unichem, що се отнася до всеки акт, евентуално съставляващ нарушение на права върху интелектуална собственост и извършен преди сключването на споразумението (член 5), и от друга страна, да изплати на Niche и Unichem сума в размер на 11,8 милиона британски лири чрез две плащания (член 13). Тази сума представлява насрещната престация за поетите от Niche и Unichem задължения и за „значителните разходи и евентуалната отговорност, която е възможно Niche и Unichem да понесат поради прекратяването на развойната им програма за периндоприла, произвеждан чрез [спорния] процес“. |
|
33 |
Освен това на 8 февруари 2005 г. Niche сключва споразумение за лицензия и снабдяване с Biogaran (наричано по-нататък „споразумението Biogaran“), отнасящо се за прехвърляне, от една страна, на всичката информация и данни, с които Niche разполага за три лекарствени продукта и които са необходими за получаване на РТ, и от друга страна, на своето РТ за Франция за един от тези лекарствени продукти. Като насрещна престация Biogaran трябва да плати на Niche сумата от 2,5 милиона британски лири, която не подлежи на възстановяване дори и в случай че Biogaran не получи РТ. Освен това, след като получи РТ, Biogaran трябва да поръчва от Niche съответните продукти. В случай че РТ не бъдат получени в срок от 18 месеца, считано от датата на влизане в сила на споразумението, то се прекратява автоматично (член 14.4) и никоя от страните няма право на обезщетение (член 14.5). |
|
34 |
Сключеното между Servier и Matrix споразумение (наричано по-нататък „споразумението Matrix“) обхваща всички страни, в които патенти 339, 340, 341 и 947 съществуват, с изключение на една държава, която не е член на Европейското икономическо пространство (ЕИП) (част 1, параграф 1, точка xiii) от споразумението Matrix). |
|
35 |
Чрез споразумението Matrix, Matrix се задължава да не произвежда, възлага производството, държи, внася, доставя, предлага да достави или притежава периндоприл, произведен чрез спорния процес, до изтичането на местно равнище на действието на тези патенти (членове 1 и 2). В споразумението същевременно се предвижда, че Matrix е свободно да предлага на пазара периндоприла, произведен чрез спорния процес, без да се нарушават посочените патенти, след изтичането на действието на последните (член 4). Matrix освен това е длъжно да развали, прекрати или спре прилагането, до изтичането на действието на патентите, на всички вече сключени от него договори относно периндоприла, произведен чрез спорния процес, и относно искания за издаване на РТ за същия периндоприл, до 30 юни 2005 г. (членове 7 и 8). Освен това Matrix се задължава да не подава никакви искания за издаване на РТ за периндоприла, произведен чрез спорния процес, и да не подпомага каквито и да било трети лица да получат такова РТ (член 6). На последно място, Matrix не трябва да предявява каквито и да било искове за обявяване на недействителност или за установяване на липса на нарушение на права върху интелектуална собственост срещу патенти 339, 340, 341, 947, 689 и 948, докато действието им изтече, освен с цел защита в рамките на иск за установяване на нарушение на право върху патент (член 5). |
|
36 |
В замяна на това Servier се задължава, от една страна, да не предявява искове за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост въз основа на патенти 339, 340, 341 и 947 срещу Matrix, що се отнася до всеки акт, евентуално съставляващ нарушение на права върху интелектуална собственост и извършен преди сключването на споразумението Matrix (член 3), и от друга страна, да изплати на Matrix сума в размер на 11,8 милиона британски лири чрез две плащания (член 9). Тази сума представлява насрещната престация за поетите от Matrix задължения и за „значителните разходи и евентуалната отговорност, която е възможно Matrix да понесе поради прекратяването на развойната му програма за периндоприла, произвеждан чрез [спорния] процес“. |
2. Споразумение между Servier и Teva
|
37 |
На 13 юни 2006 г. Servier сключва с Teva споразумение за доброволно уреждане на спор и за изключително закупуване (наречено по-нататък „споразумението Teva“). Периндоприлът, за който се отнася споразумението Teva, е периндоприл ербумин (член 1.12). |
|
38 |
По силата на клаузите, посветени на доброволното уреждане на спора, Teva се задължава да унищожи всичкия периндоприл, който притежава или е под негов контрол и който е предназначен за продажба в Обединеното кралство (член 2.2). Освен това Teva се задължава да не произвежда, възлага производството, държи, внася, доставя, предлага да достави или притежава в Обединеното кралство генеричен периндоприл, независимо дали е произведен чрез разработения от това дружество процес — за който Servier счита, че нарушава патенти 947 и 339—341, валидирани в Обединеното кралство — или нарушава тези патенти, до прекратяването или изтичането на действието на споразумението Teva, или изтичането на действието на посочените патенти (член 2.3). Teva също така се задължава да не оспорва посочените по-горе патенти в Обединеното кралство по време на действието на споразумението Teva, като се уточнява, че не му се забранява да продължи протичащо пред ЕПВ производство по възражение срещу спорните патенти (член 2.4). |
|
39 |
В замяна на поетите от Teva задължения Servier се задължава да се откаже от претенциите си срещу Teva, свързани с евентуално нарушение на спорните патенти в Обединеното кралство преди влизане в сила на споразумението Teva (член 2.1). |
|
40 |
По силата на клаузите, посветени на задължението за изключително закупуване, Тeva се задължава да се снабдява изключително от Servier за всички свои нужди от генеричен периндоприл, предназначен за дистрибуция в Обединеното кралство по време на действието на споразумението Teva (членове 3.1 и 1.14). При липса на снабдяване от страна на Servier, Teva няма каквото и да било право на иск или прекратяване, но има право да получава фиксирано обезщетение от 500000 GPB на месец (членове 1.8 и 3.8.3). |
|
41 |
Съгласно общите разпоредби от споразумението Teva то е сключено за срок от три години и може да бъде подновено за допълнителен срок от две години (членове 8.1 и 8.2). Освен това при подписването на споразумението Teva и след представяне на „съответна фактура“ Servier трябва да заплати на Teva сума в размер на 5 милиона GBP като „принос в разходите, извършени от Teva при подготовката му за сключване на настоящото споразумение, включително, но не само, разходите, свързани с прекратяването на неговите действащи договори за доставка за Обединеното кралство“ (член 10). |
|
42 |
На 23 февруари 2007 г. Servier и Tevа сключват допълнително споразумение към споразумението Teva (наричано по-нататък „допълнителното споразумение към споразумението Teva“), с което е потвърдено ефективното прилагане на задължението за изключително закупуване и е взето решение за датата, на която Teva може да започне да продава генеричния периндоприл, доставен от Servier. Тази дата трябва да бъде определена или едностранно от Servier, или да съответства на датата на обявяване на недействителността или на изтичане на действието на патент 947, или да бъде датата, на която Apotex започне дейността по дистрибуция на генеричния периндоприл в Обединеното кралство след разрешаване на спора между него и Servier. |
3. Споразумения между Servier и Krka
|
43 |
На 27 октомври 2006 г. Servier сключва с Krka споразумение за доброволно уреждане на спор и лицензионно споразумение, към които на 2 ноември 2006 г. е сключено допълнително споразумение. |
|
44 |
В споразумението за доброволно уреждане на спор, сключено с Krka, е предвидено, че патент 947 обхваща и еквивалентните национални патенти (приложение В). |
|
45 |
По силата на сключеното с Krka споразумение за доброволно уреждане на спор, което е в сила до изтичане на действието или до обявяване на недействителността на патенти 947 или 340, Krka поема задължението да се откаже от всички настоящи претенции срещу патент 947 навсякъде по света и срещу патент 340 в Обединеното кралство и в бъдеще да не оспорва нито един от тези два патента никъде по света (член I, подточка ii). Освен това Krka и неговите дъщерни дружества нямат право да пускат или предлагат на пазара генеричен вариант на периндоприла, нарушаващ патент 947, по време на действието на последния и в страната, в която той все още е валиден, без изрично разрешение от Servier (член V). Krka също така не може да доставя на никакви трети лица генеричен вариант на периндоприла, нарушаващ патент 947, без изрично разрешение от Servier (член V, параграф 2). В замяна на това Servier е длъжно да се откаже от висящите дела за установяване на нарушение на патенти 947 и 340 срещу Krka по целия свят, включително от исканията си за издаване на временно съдебно разпореждане (член I, подточка i). |
|
46 |
По силата на лицензионното споразумение, сключено с Krka за срок, съответстващ на срока на валидност на патент 947 (член 5), Servier предоставя на Krka „изключителна“ и неотменима лицензия за патент 947 с цел използване, производство, продажба, предлагане за продажба, популяризиране и внос на негови собствени продукти, съдържащи кристалната форма alpha на ербумина (член 2), в Чешката република, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения и Словакия (член 1). В замяна на това Krka се задължава да плаща на Servier възнаграждение в размер на 3 % от нетната стойност на продажбите си на територията на всички посочени страни (член 3). Servier има право да използва патент 947 в същите държави пряко или непряко (тоест за едно от своите дъщерни дружества или само за едно трето лице за всяка страна) (член 2). |
|
47 |
Освен това на 5 януари 2007 г. Servier сключва с Krka споразумение за прехвърляне на права и за лицензия. |
|
48 |
По силата на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka прехвърля на Servier две заявки за патенти, едната от които за процес за синтез на периндоприл (WO 2005 113500), а другата — за приготвяне на съединения на периндоприл (WO 2005 094793) (член 1). Технологията, защитена с тези заявки за патенти, е използвана за производството на периндоприла на Krka. |
|
49 |
Krka поема задължение да не оспорва валидността на патентите, издадени въз основа на разглежданите заявки (член 3). |
|
50 |
Като насрещна престация по това прехвърляне на права Servier плаща на Krka сума в размер на 15 милиона EUR за всяка от посочените заявки (член 2). |
|
51 |
Освен това Servier предоставя на Krka неизключителна, неотменима, непрехвърляема и безвъзмездна лицензия, без право да преотстъпва сублицензии (освен на дъщерните си дружества), върху заявките или патентите, издадени въз основа на тях, като тази лицензия е неограничена във времето, в пространството или в начините, по които може да бъде използвана (член 4). |
4. Споразумение между Servier и Lupin
|
52 |
На 30 януари 2007 г. Servier сключва с Lupin споразумение за доброволно уреждане на спор (наричано по-нататък „споразумението Lupin“). |
|
53 |
По този начин двете страни решават да сложат край на споровете помежду си, свързани с периндоприла (членове 1.1, 1.2 и 1.4). |
|
54 |
Нещо повече, Lupin поема задължението да не прави постъпки, пряко или непряко, да не подпомага и да не ангажира трета страна, с цел отмяна, обявяване на недействителност или оспорване на патент 947, както и на всеки друг патент, притежаван от Servier или неговите дъщерни дружества, който закриля периндоприла, във всички страни, с изключение на една държава, която не е член на ЕИП (член 1.3). Освен това Lupin и неговите дъщерни дружества се задължават да не продават и да не предлагат за продажба каквито и да било лекарствени продукти, чиято АФС е „периндоприл[-] ербумин […] и всички негови соли“, във всички страни, с изключение на една държава, която не е член на ЕИП (член 1.6). Lupin обаче има право да предлага на пазара продукти, доставяни от Servier, или своя собствен периндоприл в страните, където на пазара има разрешен от Servier генеричен вариант на периндоприла, или в случай на изтичане на действието на всички относими патенти на Servier, или в страните, в които трето лице е пуснало на пазара генеричен вариант на периндоприла и в които Servier не е подавало искане за издаване на съдебно разпореждане, за да се забрани продажбата му (членове 1.6 и 4.1). |
|
55 |
В рамките на споразумението Lupin освен това Servier и Lupin сключват споразумение за прехвърляне на права върху интелектуална собственост и лицензионно споразумение. |
|
56 |
Servier всъщност придобива три заявки за патенти за производствен процес за периндоприл, подадени от Lupin:
|
|
57 |
Освен това Servier предоставя на Lupin неизключителна, непрехвърляема, неподлежаща на сублицензия, безвъзмездна, постоянна и неотменима лицензия върху тези три заявки за патенти за целите на производството на периндоприл в страните, обхванати от въпросните заявки (член 3.1). |
|
58 |
Накрая, в споразумението Lupin се предвижда сключването в срок от четири седмици на договор за доставка между страните, какъвто обаче не е сключен. |
Д. Придобиването на базови технологии
|
59 |
На 3 септември 2001 г. жалбоподателите сключват с Rolabo, SL споразумение за продажба на заявка за патент, подадена от последното на 24 юли 2001 г. и отнасяща се до АФС на периндоприл, и на химична документация за АФС на периндоприл, за сумата 10 милиона щатски долара (USD). |
|
60 |
На 9 ноември 2004 г. жалбоподателите сключват с Azad Pharmaceutical Ingredients AG (наричано по-нататък „Azad“) споразумение за прехвърляне на заявка за патент, подадена от последното за две нови полиморфни форми на периндоприл, delta и epsilon, и на съответното ноу-хау за целия свят, за сума в размер на 13374243 EUR. |
|
61 |
На 15 октомври 2007 г. жалбоподателите сключват меморандум за разбирателство със Sandoz AG, в който се предвижда, че ще пристъпят към придобиването на технологията за АФС на периндоприл, разработена от Sandoz, ако се окаже, че тази технология е свободна от патенти и е надежден конкурентен източник в промишлен мащаб, за сума, която може да надхвърли 50 милиона USD. Преговорите продължават до юли 2008 г., но в крайна сметка споразумение не е подписано. |
Е. Секторното разследване
|
62 |
На 15 януари 2008 г. Комисията на Европейските общности решава да започне разследване на фармацевтичния сектор въз основа на разпоредбите на член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), с цел да установи, от една страна, причините за спада на иновирането в сектора, измервано чрез броя на новите навлизащи на пазара лекарствени продукти, и от друга страна, причините за късното навлизане на пазара на някои генерични лекарствени продукти. |
|
63 |
На 28 ноември 2008 г. Комисията публикува предварителен доклад за резултатите от своето разследване, който е последван от обществено обсъждане. На 8 юли 2009 г. тя приема съобщение, в което обобщава доклада си относно разследването във фармацевтичния сектор. В същото съобщение Комисията по-специално посочва, че надзорът върху споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове, сключени между дружествата за оригинални лекарствени продукти и дружествата за генерични лекарствени продукти, трябва да продължи, за да се разбере по-добре за какво се използват тези споразумения и да се установи кои са споразуменията, които забавят навлизането на пазара на генеричните лекарствени продукти в ущърб на потребителите на Съюза и с които е възможно да се нарушават правилата за конкуренция. След това Комисията изготвя шест годишни доклада за надзора върху споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове. |
Ж. Административното производство и обжалваното решение
|
64 |
На 24 ноември 2008 г. Комисията извършва внезапни проверки, по-специално в помещенията на Servier. През януари 2009 г. Комисията изпраща искания за предоставяне на информация до редица дружества, сред които и Servier. На 2 юли 2009 г. Комисията приема решение за започване на производството. |
|
65 |
През август 2009 г. и след това в периода декември 2009 г.—май 2012 г. Комисията изпраща нови искания за предоставяне на информация до Servier. Тъй като последното отказва да отговори на определени части от исканията за предоставяне на информация от 7 февруари и 11 април 2011 г. във връзка със споразумението Biogaran, Комисията приема решение на основание член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Servier предоставя исканата информация на 7 ноември 2011 г. |
|
66 |
В периода 2009—2012 г. Servier е канено да участва в редица срещи за обобщаване на резултатите. |
|
67 |
На 27 юли 2012 г. Комисията приема изложение на възраженията, което е изпратено на няколко дружества, включително Servier, и то му отговаря на 14 януари 2013 г. |
|
68 |
След изслушване на засегнатите дружества на 15, 16, 17 и 18 април 2013 г., са организирани нови срещи за обобщаване на резултатите и на Servier са изпратени нови искания за предоставяне на информация. |
|
69 |
На 18 декември 2013 г. Комисията предоставя на Servier достъп до доказателствата, събрани или разгласени по-широко след изложението на възраженията, и изпраща изложение на фактите, на което Servier отговаря на 31 януари 2014 г. Служителят по изслушването представя окончателния си доклад на 7 юли 2014 г. |
|
70 |
На 9 юли 2014 г. Комисията приема Решение C(2014) 4955 окончателен относно производство по член 101 и член 102 ДФЕС (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което е връчено на жалбоподателите на 11 юли 2014 г. |
|
71 |
Според Комисията жалбоподателите са нарушили, от една страна, член 101 ДФЕС, тъй като са сключили пет споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове срещу обратно плащане (членове 1—5 от обжалваното решение), и от друга страна, член 102 ДФЕС, тъй като посредством придобиване на технология и тези пет споразумения за доброволно уреждане на спорове са разработили и привели в действие стратегия за изключване, обхващаща пазара на съединенията на периндоприл във Франция, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство и пазара на „технологията“ за АФС на периндоприл (член 6 от обжалваното решение). |
|
72 |
За нарушенията на член 101 ДФЕС Комисията налага на жалбоподателите следните глоби в общ размер от 289727200 EUR (член 7, параграфи 1—5 от обжалваното решение):
|
|
73 |
За нарушението на член 102 ДФЕС Комисията налага на жалбоподателите глоба в размер на 41270000 EUR (член 7, параграф 6 от обжалваното решение). |
II. Производство и искания на страните
|
74 |
На 21 септември 2014 г. жалбоподателите подават разглежданата жалба в секретариата на Общия съд. |
|
75 |
Жалбоподателите искат от Общия съд:
|
|
76 |
Комисията иска от Общия съд:
|
|
77 |
На 2 февруари 2015 г. European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA) (наричана по-нататък „EFPIA“ или „встъпилата страна“) подава молба за встъпване в производството в подкрепа на исканията на жалбоподателите. |
|
78 |
Жалбоподателите и Комисията правят искане за поверително третиране спрямо EFPIA на определени елементи от жалбата, писмената защита, репликата, дупликата, отговора на някои процесуално-организационни действия, становищата по тези отговори и становищата на жалбоподателите по изявлението при встъпване. |
|
79 |
С определение на председателя на втори състав на Общия съд от 14 октомври 2015 г. EFPIA е допусната да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателите. Тъй като EFPIA не оспорва исканията за поверително третиране, Общият съд не се произнася по тяхната основателност. |
|
80 |
Встъпилата страна иска от Общия съд:
|
|
81 |
В рамките на процесуално-организационни действия, предвидени в член 89, параграф 3, букви а) и г) от Процедурния правилник на Общия съд, Комисията е приканена да отговори писмено на въпроси и да представи документи, свързани по-специално с допитването до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение, с изчисляването на размера на глобата и с данните, които са свързани със сключените с Krka споразумения и са обявени за поверителни в обжалваното решение. Комисията представя своите отговори в определените ѝ срокове. |
|
82 |
Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в девети състав, на който съответно е разпределено настоящото дело. |
|
83 |
По предложение на девети състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник да преразпредели делото на разширен състав. |
|
84 |
По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89, параграф 3, буква а) от Процедурния правилник, поставя на страните някои писмени въпроси, като ги приканва да отговорят в съдебното заседание. |
|
85 |
На 24 февруари 2017 г. на основание член 89, параграф 3, буква д) от Процедурния правилник Общият съд кани страните да присъстват на неформална среща с председателя на девети разширен състав на Общия съд и съдия докладчик, за да бъдат обсъдени условията за провеждане на съдебното заседание и поверителното третиране на определени данни. На тази среща, проведена в Общия съд на 3 май 2017 г., присъстват жалбоподателите и Комисията. |
|
86 |
По време на проведеното от 6 до 9 юни 2017 г. съдебно заседание са изслушани устните състезания на страните и техните отговори на въпросите, поставени писмено и устно от Общия съд. |
III. От правна страна
А. По допустимостта
1. По допустимостта на третото искане в жалбата
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
89 |
Според постоянната съдебна практика условията за допустимост на жалбата са абсолютни процесуални предпоставки, които съдът на Съюза може и трябва да обсъди служебно, ако се налага (решения от 21 март 2002 г., Joynson/Комисия, T‑231/99, EU:T:2002:84, т. 154 и от 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, EU:T:2005:455, т. 53). Следователно, макар в своите писмени изявления Комисията да не е оспорила допустимостта на третото искане на жалбоподателите, а прави това само в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, последният е длъжен да разгледа служебно допустимостта му. |
|
90 |
Съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд на основание член 53, първа алинея от същия статут, и член 44, параграф 1, букви в) и г) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., приложим към момента на подаване на жалбата, исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора, исканията и кратко изложение на изтъкнатите основания. Целта на това изискване е да се получат достатъчно ясни и точни данни, така че да се даде възможност на ответника да се защити надлежно, а на съда на Съюза да упражни съдебния си контрол, ако е необходимо, без да разполага с друга информация (решения от 29 юни 1995 г., ICI/Комисия, T‑37/91, EU:T:1995:119, т. 42, от 24 февруари 2000 г., ADT Projekt/Комисия, T‑145/98, EU:T:2000:54, т. 66 и от 16 март 2004 г., Danske Busvognmænd/Комисия, T‑157/01, EU:T:2004:76, т. 45). Ето защо, както посочва Комисията в съдебното заседание, общо препращане в искова молба или жалба към основанията и доводите, изтъкнати в подкрепа на искова молба или жалба, подадена по свързан случай, не отговаря на това изискване (решение от 24 март 2011 г., Legris Industries/Комисия, T‑376/06, непубликувано, EU:T:2011:107, т. 32). |
|
91 |
Трябва все пак да се отбележи, че съдът на Съюза е приел, че основания, които не са изрично изложени в исковата молба или жалбата, могат да се считат за надлежно изтъкнати чрез препращане към основания, изтъкнати по друго дело, ако ищецът или жалбоподателят препраща към собствените си писмени изявления по друго дело (вж. решение от 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, EU:T:2005:455, т. 61 и 62 и цитираната съдебна практика). Тези хипотези обхващат положения, при които страните са едни и същи, както и представляващите ги представители и адвокати. Напротив, Общият съд счита, че признаването на допустимостта на основания, които не са изрично изложени в исковата молба или жалбата, с мотива, че са били изтъкнати от трета страна по друго дело, към което се правело препращане в исковата молба или жалбата, би позволило заобикаляне на императивните изисквания по член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. (вж. в този смисъл решения от 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, EU:T:2005:455, т. 63 и 64, от 27 септември 2012 г., Dura Vermeer Infra/Комисия, T‑352/06, непубликувано, EU:T:2012:483, т. 25 и 26, от 27 септември 2012 г., Koninklijke BAM Groep/Комисия, T‑355/06, непубликувано, EU:T:2012:486, т. 26 и 27 и от 27 септември 2012 г., Heijmans/Комисия, T‑360/06, непубликувано, EU:T:2012:490, т. 25 и 26). Накрая следва да се припомни, че всяка от страните сама носи отговорност за съдържанието на подаваните от нея процесуални документи, което правило е прогласено по-специално в член 43, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. (вж. в този смисъл решения от 29 юни 1995 г., ICI/Комисия, T‑37/91, EU:T:1995:119, т. 46 и от 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, EU:T:2005:455, т. 66). В случая впрочем е безспорно, че жалбоподателите искат да се ползват от евентуална отмяна, постигната от трети страни, и че съответно нито страните, нито техните представители са едни и същи. |
|
92 |
Следва също така да се припомни, че прието в областта на конкуренцията решение по отношение на няколко предприятия, макар да е съставено и публикувано под формата на едно-единствено решение, трябва да се разглежда като съвкупност от индивидуални решения, с които се установява, че всяко от предприятията адресати е извършило нарушението или нарушенията, за които му се търси отговорност, и евентуално му се налага глоба (вж. в този смисъл решения от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 49 и от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 100). Съдът приема, че ако адресат на решение реши да подаде жалба за отмяна, съдът на Съюза е сезиран само с елементите от решението, засягащи този адресат, а елементите от решението, засягащи други адресати, не са част от предмета на спора, който съдът на Съюза следва да разреши (решения от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 53, от 29 март 2011 г., ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 142 и от 11 юли 2013 г., Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 66). Съдът съответно по принцип счита, че обвързващата сила на мотивите на съдебно решение за отмяна не може да се простира спрямо лица, които не са били страни по делото и по отношение на които следователно съдебното решение изобщо не може да има действие (решение от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 55). Така отмяната на индивидуално решение действа erga omnes и е задължителна за всички, но не всички се ползват от нея — за разлика от отмяната на акт с общо приложение (вж. решение от 15 юли 2015 г., Emesa-Trefilería и Industrias Galycas/Комисия, T‑406/10, EU:T:2015:499, т. 126 и цитираната съдебна практика). |
|
93 |
Съдът обаче смекчава този принцип в решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins (C‑286/11 P, EU:C:2013:29, т. 43—49), в което приема, че тъй като отговорността на дружеството майка произтича единствено от отговорността на неговото дъщерно дружество и тъй като дружеството майка и неговото дъщерно дружество са подали успоредни жалби с един и същ предмет, Общият съд не се е произнесъл ultra petita, вземайки предвид резултата от подадената от дъщерното дружество жалба, за да отмени обжалваното решение за разглеждания период по отношение на дружеството майка, въпреки че самото то не е оспорило наличието на нарушението за целия период, оспорен от дъщерното дружество. Съдът обаче счита, че за да може да се приложи това разрешение към наложената на дружество майка глоба, чиято отговорност произтича единствено от отговорността на дъщерното дружество, е необходимо да са налице някои особени обстоятелства, а именно двете дружества да са изтъкнали основания с „един и същ предмет“ и дружеството майка жалбоподател да се позовава на такива обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., Team Relocation/Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 66). |
|
94 |
Съдът обаче не дава определение на понятието „един и същ предмет“, а позицията му по въпроса дали особени обстоятелства като разгледаните в решение от 22 февруари 2013 г., Комисия/Tomkins (C‑286/11 P, EU:C:2013:29) са абсолютни процесуални предпоставки и трябва да бъдат обсъдени служебно от съда, търпи развитие. Така той най-напред прилага посоченото разрешение, когато двете дружества са оспорили продължителността на нарушението и поне една част от оспорения период съвпада (решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins (C‑286/11 P, EU:C:2013:29, т. 43 и 44). Той същевременно потвърждава и решение на Общия съд, постъпил по същия начин след като размерът на глобата, наложена на дъщерното дружество, е бил намален въз основа на неправилно отчитане на неговото сътрудничество по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, приемайки че в конкретния случай дружеството майка е направило искане при условията на евентуалност за намаляване на размера на глобата, наложена на дъщерното му дружество и солидарно на самото него, и че някои от неговите основания „са имали именно за цел да обосноват такова намаляване“ (решение от 26 септември 2013 г., Alliance One International/Комисия, C‑679/11 P, непубликувано, EU:C:2013:606, т. 103—107). Накрая, в решение от 17 септември 2015 г., Total/Комисия (C‑597/13 P, EU:C:2015:613, т. 31—42), Съдът критикува решение на Общия съд, който в решението, отнасящо се до дружеството майка, не е отчел намаляването на размера на глобата на неговото дъщерно дружество, извършено с друго съдебно решение от същата дата, поради използвания от Комисията метод при изчисляването на размера на глобата, за да опреди коефициента за умножение, отразяващ продължителността на нарушението. Дружеството майка обаче нито е изтъквало такова основание (напротив, то оспорва продължителността на нарушението), нито е искало от Общия съд да се ползва от намаляване на размера на наложената му глоба, ако такова намаляване бъде направено в полза на неговото дъщерно дружество. |
|
95 |
В случая дъщерното дружество на Servier, Biogaran, също е подало жалба (дело, по което е постановено днешното решение Biogaran/Комисия (T‑677/14) срещу членове 1, 7 и 8 от обжалваното решение. Както обаче Комисията припомня в съдебното заседание, обстоятелствата в настоящия случай се различават от тези в делото, по което е постановено решение от 22 януари 2013 г., Комисия/Tomkins (C‑286/11 P, EU:C:2013:29), и в по-късната съдебна практика, по-специално по това, че отговорността на жалбоподателите не произтича единствено от отговорността на тяхното дъщерно дружество Biogaran (съображения 3006—3013 от обжалваното решение). Освен това, във всички случаи, тъй като подадената от Biogaran жалба по делото, по което е постановено днешното решение Biogaran/Комисия (Т‑677/14), е отхвърлена с това решение, искането на жалбоподателите да се ползват от евентуалната отмяна, постановена в полза на Biogaran, не може да бъде уважено. |
|
96 |
Жалбоподателите изтъкват също така, че те би трябвало да се ползват от евентуалната отмяна, постигната от друг адресат на обжалваното решение, „за да се избегне различното третиране на идентични от правна и фактическа страна положения“. Както принципът на равно третиране, така и „общото задължение за съгласуваност“ налагали прилагането на този подход. |
|
97 |
В това отношение следва да се припомни, че принципът на равно третиране представлява общ принцип на правото на Съюза, предвиден в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др., C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 54 и 55 и цитираната съдебна практика). Впрочем, прието в областта на конкуренцията решение по отношение на няколко предприятия, макар да е съставено и публикувано под формата на едно-единствено решение, трябва да се разглежда като съвкупност от индивидуални решения, с които се установява, че всяко от предприятията адресати е извършило нарушението или нарушенията, за които му се търси отговорност, и евентуално му се налага глоба (вж. т. 92 по-горе). Следователно тези предприятия a priori се намират в различно положение, освен ако няма изключение. Ето защо принципът на равно третиране не позволява на съда на Съюза да се отклони от процесуалните правила, уреждащи допустимостта на исканията, за да предостави на предприятие, което е адресат на решение в областта на конкурентното право, възможността да се възползва от отмяна на посоченото решение по жалба от друг адресат въз основата на основания, повдигнати само от последния. |
|
98 |
Освен това задължението на Общия съд да мотивира решенията си, не може да стига дотам, че да го задължава да оправдае възприетото разрешение по определено дело спрямо разрешението, възприето по друго дело, с което е сезиран, дори то да се отнася до същия акт (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2013 г., Team Relocation/Комисия, C‑444/11 P, непубликувано, EU:C:2013:464, т. 66). |
|
99 |
От гореизложеното следва, че третото искане на жалбоподателите, а именно да се ползват от евентуалната отмяна на обжалваното решение по жалба на други адресати въз основа на повдигнати от тях основания, е недопустимо. Дори да се допусне, че това искане е допустимо, то поначало би трябвало да се отхвърли като неоснователно, тъй като, видно от точки 92—98 по-горе, жалбоподателите не могат надлежно да се позоват в своя полза на разрешение, възприето в полза на останалите адресати на обжалваното решение. |
2. По допустимостта на някои приложения към жалбата
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
102 |
Комисията изтъква главно, че приложения А 2 и А 3 към жалбата са недопустими по силата на принципа iura novit curia. Приложенията, които имат единствено доказателствена и документална функция, всъщност не можело да се използват, за да се постави или развие по-подробно въпрос от правото на Съюза, което било единствено от компетентността на Общия съд. Тя се позовава на решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП (C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 53) и от 20 март 2013 г., El Corte Inglés/СХВП — Chez Gerard (CLUB GOURMET) (T‑571/11, EU:T:2013:145, т. 35), съгласно които принципът iura novit curia се прилага единствено за правото на Съюза, а не за националното право. Трябва да се припомни, че съгласно този принцип определянето на смисъла на закона се прави само от съда, а не от страните. В съдебната практика този принцип се прилага, за да се подчертае, че макар да трябва да се произнася само по искане на страните, които очертават рамките на спора, съдът не е обвързан само от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, тъй като в противен случай може да се окаже принуден да основе решението си на погрешни правни съображения (определения от 27 септември 2004 г., UER/M6 и др., C‑470/02 P, непубликувано, EU:C:2004:565, т. 69, от 13 юни 2006 г., Mancini/Комисия, C‑172/05 P, EU:C:2006:393, т. 41, решения от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 65 и от 8 юли 2010 г., Комисия/Putterie-De-Beukelaer, T‑160/08 P, EU:T:2010:294, т. 65). Освен това, по силата на същия принцип, определянето на смисъла на закона не попада в приложното поле на принципа на свободно разпореждане с предмета на спора от страните и следователно съдът на Съюза не е длъжен да разкрива на страните тълкуването, което възнамерява да приеме, за да им позволи да вземат становище по този въпрос (вж. решение от 5 октомври 2009 г., Комисия/Roodhuijzen, T‑58/08 P, EU:T:2009:385, т. 36 и цитираната съдебна практика), при условие че съдът е изпълнил задължението да позволи на страните да се запознаят и да обсъдят при условията на състезателност както фактическите, така и правните обстоятелства, които са от решаващо значение за изхода на производството (решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 56). Този принцип обаче не може да означава, че приложения към жалбата, свързани с тълкуване на правото на Съюза, са недопустими. |
|
103 |
Твърдяната от Комисията недопустимост освен това, изглежда, се извежда от обстоятелството, че двете въпросни приложения съдържат становища, изразени в полза на жалбоподателите от сър Jacobs и г‑жа Macken в качеството на адвокати, но чието качество на бивши членове на Съда на Европейския съюз е общоизвестно, и че жалбоподателите се позовават на последното качество. На поставен в съдебното заседание въпрос дали чрез оспорването на допустимостта на така изразените правни становища Комисията е възнамерявала да се позове на неизпълнение от страна на тези бивши членове на Съда на задълженията им, произтичащи за тях от Етичния кодекс на членовете на Съда на Европейския съюз (ОВ С 223, 2007 г., стр. 1), и по-специално на член 6 от този кодекс, посветен на задълженията на членовете след прекратяване на техните функции, Комисията отговаря, че нейното намерение не е било такова. Общият съд е отбелязал това в протокола от съдебното заседание. |
|
104 |
При условията на евентуалност Комисията твърди, че според съдебната практика правно становище, приложено към жалба, е допустимо само като подкрепящо и допълващо съществените елементи, които жалбата следва да съдържа, при условие че в нея релевантните части от приложените документи са посочени и има препратка към тях. В случая, що се отнася до определени основания, изложените в приложения А 2 и А 3 текстове и доводи съдържали съществената част от доводите, а дори и всички доводи на жалбоподателите. |
|
105 |
В това отношение следва да се припомни, че според съдебната практика, посочена по-горе в точка 90, съгласно член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., приложим към момента на подаване на жалбата, исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изтъкнатите основания и че за да бъде исковата молба или жалбата допустима, е необходимо съществените фактически и правни обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. |
|
106 |
Въпреки че основният текст на исковата молба или жалбата може да бъде обосноваван и допълван по конкретни въпроси чрез препращане към определени пасажи от приложени към нея материали, с общото препращане към други, макар и приложени към исковата молба или жалбата документи, не може да се компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата искова молба или жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби. Освен това Общият съд не следва да търси и определя в приложенията основанията и доводите, които би могъл да приеме, че представляват основата на иска или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция (вж. решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 94 и цитираната съдебна практика). Следователно в случая Общият съд може да вземе предвид приложения А 2 и А 3 към жалбата само доколкото с тях се обосновават или допълват основания или доводи, изрично посочени от жалбоподателите в основния текст на жалбата, и доколкото Общият съд може с точност да определи кои са съдържащите се в тях обстоятелства, които обосновават или допълват посочените основания или доводи (решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 99). |
|
107 |
Що се отнася по-специално до приложение А 2 към жалбата, следва да се констатира, че противно на твърденията на Комисията, съществената част от доводите на жалбоподателите се съдържа именно в основния текст на жалбата и че обстоятелствата, изложени в това приложение, само подкрепят и допълват по специфични въпроси основанията и доводите, които се съдържат в основния текст на жалбата, а Общият съд лесно може да ги определи. |
|
108 |
Така, що се отнася до точка 103 от жалбата, в нея жалбоподателите констатират, че в обжалваното решение се признава, че доброволното уреждане на патентни спорове между конкуренти по принцип има законосъобразна цел и че някои държави членки насърчават прибягването до доброволно уреждане на спорове. В точка 24 от приложение А 2 към жалбата, към която препраща точка 103 от нея, също се посочва, че доброволното уреждане на споровете е от голям обществен интерес и че много национални правни системи насърчават и дори изискват да се потърси доброволно уреждане, преди да може спорът да бъде отнесен до съда, и че тъй като обжалваното решение представлява ограничение на правото за доброволно уреждане на спор, това решение противоречи на посочената политика и налага извършване на ненужни разноски на страните и юрисдикциите. Доводите, изложени по този начин от жалбоподателите в точка 24 от приложение А 2 към жалбата, са допустими, тъй като се свеждат до подкрепяне и допълване на изрично изложените в основния текст на жалбата обстоятелства. |
|
109 |
Що се отнася до точки 29 и 818 от жалбата — по повод на които Комисията твърди, че жалбоподателите само са направили препратка към становището на сър Jacobs — следва да се отбележи, че в точки 816—822 от жалбата жалбоподателите излагат подробно причините, поради които според тях Комисията не може да им наложи глоба предвид новостта и непредвидимостта на възприетото от нея виждане, и че точки 70 и 76 от приложение А 2 към жалбата не съдържат нови доводи и разсъждения в това отношение. |
|
110 |
Що се отнася до точка 147 от жалбата — в която жалбоподателите посочват, че подходът, който предлагат да се следва, за да се определи кои са споразуменията за доброволно уреждане на спорове, противоречащи на разпоредбите на член 101 ДФЕС, е съвместим с виждането, възприето в решение на Supreme Court of the United States от 17 юни 2013 г., Federal Trade Commission v. Actavis (570 U. S. (2013), наричано по-нататък „решение Actavis“) — следва да се отбележи, че посредством бележка под линия 153 в тази точка се прави препратка към точки 32 и 33 от приложение А 2. В точка 32 от това приложение жалбоподателите само подкрепят този довод, а в точка 33 от същото приложение те единствено твърдят, че обхватът на решение Actavis не може да бъде ограничен в рамките на национален контекст, който е чужд на правото на Съюза, и че гледната точка на Supreme Court of the United States (Върховен съд на Съединените американски щати) заслужава особено уважение, като се имат предвид неговата репутация и опитът му в областта на конкурентното право. Следователно тези доводи са допустими. |
|
111 |
Що се отнася до приложение А 3 към жалбата, следва да се отбележи, както изтъква Комисията, че макар в точка 11 от жалбата жалбоподателите да твърдят, че отношението на Комисията към правата върху интелектуална собственост не е неутрално, те същевременно само препращат към точки 8, 15, 31, 34 и 41 от приложение А 3 към жалбата, в които г‑жа Macken развива доводи относно необходимостта да се прави разлика между различните области на интелектуалната собственост, относно обстоятелството, че предоставянето на монопол върху патентите представлява насрещната престация за разкриване на изобретението пред обществото, относно погрешната употреба на понятието „търговска изключителност“ от Комисията в обжалваното решение и относно неправилното тълкуване на ЕПК от последната. Следователно тези доводи са недопустими, с изключение на довода относно обстоятелството, че предоставянето на монопол върху патентите представлява насрещната престация за разкриване на изобретението пред обществото. Всъщност в точка 67 от жалбата жалбоподателите намекват, че Комисията „напълно е пренебрегнала този съществен аспект на патентите, а именно публикуването им с цел разпространяване на изобретенията“. |
|
112 |
Също така, в точка 68 от жалбата жалбоподателите твърдят, че Комисията цитира пристрастно изявленията на съдията от Court of Appeal (England & Wales) (Civil division) (Апелативен съд (Англия и Уелс), гражданско отделение) в решението от 9 май 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на Servier срещу решението на High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), и упрекват Комисията, че в това отношение не е взела предвид доклада на университетския преподавател S., приложен към отговора им на изложението на възраженията. Те препращат освен това към точки 113—117 от приложение А 3 към жалбата. В посочените точки г‑жа Macken не само допълва или доразвива тези доводи, а излага доводи относно твърдяно неправилно използване на доказателствата от Комисията, които ѝ позволили да направи извода, че патент 947 е недействителен. Така тя развива доводи, които целят да поставят под съмнение възприетото от Комисията тълкуване на изявлението на директора по патентите на жалбоподателя, посочено в съображения 127 и 185 от обжалваното решение, на изявлението на правния съветник на Krka, посочено в съображение 883 от това решение, и на изявлението на директора по продажбите за Западна Европа на Krka, посочено в точка 895 от същото решение. Следователно тези доводи са недопустими. |
|
113 |
Що се отнася до точка 76 от жалбата, трябва също да се констатира, както подчертава и Комисията, че макар в бележка под линия 79 от жалбата жалбоподателите да споменават, че изпращането на официалните уведомителни писма е законосъобразно, те същевременно само препращат към точки 58—67 от приложение А 3 към жалбата за изложение на аргументите, позволяващи да се констатира, че такива изпращания са законосъобразни. Следователно доводите, развити в приложение А 3 към жалбата по този въпрос, са недопустими. |
|
114 |
В точка 103 от жалбата жалбоподателите само констатират, че в обжалваното решение се признава, че доброволното уреждане на патентни спорове между конкуренти по принцип има законосъобразна цел и че някои държави членки насърчават прибягването до доброволно уреждане на спорове. В точки 50—54 от приложение А 3 към жалбата, към които препраща точка 103 от жалбата (бележка под линия 113), Комисията обаче е упрекната, че не е оценила в достатъчна степен прилаганите по света практики за доброволно уреждане на спорове, които са подробно изложени. |
|
115 |
Що се отнася до точка 46 от писмената реплика, според жалбоподателите виждането, че е за предпочитане всеки спор да стигне до съдебно решение, „противоречи на съвременните виждания за съдебното производство“ и препращат към точка 112 от приложение А 3 към жалбата, в която се посочва, че подходът на Комисията противоречи на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ L 136, 2008 г., стр. 3). Тъй като тези доводи не се свеждат до подкрепа или допълване на изрично изложените в основния текст на жалбата обстоятелства, те са недопустими. |
|
116 |
Накрая, в точка 262 от жалбата жалбоподателите посочват, че е от първостепенна важност за Teva да бъде сред първите дружества за генерични лекарствени продукти, които да навлязат на пазара на Обединеното кралство, и препращат към точка 90 от приложение А 3 към жалбата. Противно на твърденията на Комисията, в тази точка от приложение А 3 към жалбата жалбоподателите единствено подкрепят и допълват това твърдение, като излагат причините, поради които дружество за генерични лекарствени продукти би имало интерес да навлезе на определен пазар само ако е сред първите влезли на пазара. Следователно доводите, развити в приложение А 3 към жалбата по този въпрос, са допустими. |
Б. По същество
1. Нарушението на принципа на безпристрастност и на правото на добра администрация
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
119 |
Преди всичко следва да се отбележи, че сред предоставените от правото на Съюза гаранции в административните производства е по-конкретно принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права, към който се отнася задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към дадения случай данни (решения от 30 септември 2003 г., Atlantic Container Line и др./Комисия, Т‑191/98 и T‑212/98—T‑214/98, EU:T:2003:245, т. 404 и от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 170). Това изискване за безпристрастност обхваща, от една страна, субективната безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция, на когото е възложен случаят, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден, и от друга, обективната безпристрастност, в смисъл че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да изключи всяко основателно съмнение по този въпрос (вж. решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 155 и цитираната съдебна практика). Важно е също така да се припомни, че Комисията не може да бъде окачествена като „съд“ по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и че поради това за административното производство пред Комисията в областта на картелите е приложим член 41 от Хартата на основните права, а не член 47 от нея (вж. решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 154 и цитираната съдебна практика). |
|
120 |
Жалбоподателите се позовават на две решения на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“). Първо, жалбоподателите изтъкват решение на ЕСПЧ от 25 март 2008 г., Vitan c/у Румъния (CE:ECHR:2008:0325JUD 004208402) — отнасящо се до презумпцията за невиновност, прогласена в член 6, параграф 2 от ЕКПЧ — в което ЕСПЧ констатира нарушение на тази разпоредба, тъй като прокурорът, на когото е възложено наказателното разследване срещу жалбоподателя, твърди на пресконференция, че жалбоподателят е виновен за търговия с влияние, въпреки че вината му все още не е била установена по съдебен ред, без да „нюансира думите си или да се погрижи да ги постави в контекста на висящото производство срещу жалбоподателя“ (т. 70 и 71). В това отношение е важно да се припомни, че съгласно практиката на ЕСПЧ накърняване на презумпцията за невиновност може да бъде допуснато не само от съдебен орган, но и от други публични органи, че е важно да се подчертае значението на подбора на използваните думи от държавните служители при изявленията, които правят, преди дадено лице да е съдено и признато за виновно за определено нарушение, и че онова, което е важно за целите на прилагане на член 6, параграф 2 от ЕКПЧ, е действителният смисъл на въпросните изявления, а не техният формален израз (вж. ЕСПЧ, решение по дело Begu c/у Румъния от 15 март 2011 г., CE:ECHR:2011:0315JUD 002044802, т. 126 и цитираната съдебна практика). Същевременно според ЕСПЧ член 6, параграф 2 от ЕКПЧ не може да възпрепятства предоставянето на информация от органите на обществеността за текущите наказателни разследвания — предвид член 10 от ЕКПЧ, който защитава свободата на словото — но изисква те да правят това с цялата дискретност и сдържаност, които налага спазването на презумпцията за невиновност (ЕСПЧ, решение по дело Allenet de Ribemont с/у Франция от 10 февруари 1995 г., CE:ECHR:1995:0210JUD 001517589, т. 38). |
|
121 |
Второ, жалбоподателите се позовават на решение на ЕСПЧ от 16 септември 1999 г., Buscemi c/у Италия (CE:ECHR:1999:0916JUD 002956995), в което ЕСПЧ констатира нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и на правото на всяко лице на справедливо гледане на неговото дело от независим и безпристрастен съд, тъй като, преди да стане председател на съдебния орган, на който е възложено разглеждането на делото, председателят на съда употребил публично изрази, които внушават отрицателна оценка за исканията на жалбоподателя (т. 68 и 69). В това решение ЕСПЧ освен това припомня, че за да защитят репутацията си на независим съд, съдебните органи са длъжни да бъдат максимално дискретни, когато са призвани да разрешат съдебен спор, и че тази дискретност трябва да ги накара да не използват пресата дори за да отговорят на провокации (т. 67). Следва обаче да се припомни, че в съдебната практика на Съюза Комисията не може да се окачестви като „съд“ по смисъла на член 6 от ЕКПЧ (вж. т. 119 по-горе). |
|
122 |
Жалбоподателите се позовават и на решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257, т. 210—219), в което в производство по искане за обезщетение Общият съд констатира, че Европейската служба за борба с измамите (ОLAF) е нарушила презумпцията за невиновност и принципа на добра администрация и също така не е изпълнила задължението си за поверителност, тъй като е предизвикала разгласяване в пресата на чувствителна информация за висящи разследвания и е посочила, че било възможно ищците да са извършили „мащабна сделка по обсебване на […] средства [на Съюза]“ (т. 216). |
|
123 |
Общият съд освен това вече е внесъл уточнения относно задължението за безпристрастност и за спазване на принципа на добра администрация, което Комисията носи в производствата в областта на конкурентното право. Така в решение от 20 март 2002 г., ABB Asea Brown Boveri/Комисия (T‑31/99, EU:T:2002:77, т. 99—107) Общият съд отхвърля основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация, в случай, при който в хода на изслушването му пред Комисията към жалбоподателя са отправени неодобрителна забележка, засягаща неговото добро име, и поредица от тенденциозни въпроси за факти, които той вече не е оспорвал, от страна на служител на Комисията, на когото е бил възложен случаят, довел до обжалваното решение, и при който на конференция по въпросите на конкурентното право, проведена преди приемане на решението на Комисията, същият служител се изказва, употребявайки цитат, дискредитиращ дейностите на жалбоподателя. Всъщност, макар да признава, че тези забележки свидетелстват за невъздържано поведение и език от страна на член на екипа, на който е възложен случаят, и като припомня, че генералният директор на генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията е поднесъл извиненията си на жалбоподателя след забележката, направена на конференцията, Общият съд приема, че тези забележки не могат да породят съмнение за степента на внимание и безпристрастност, с която Комисията е провела разследването на разглежданото нарушение, и че укоримото поведение на един член на екипа, на който е възложен определен случай, само по себе си не опорочава законосъобразността на решението, прието от колегиума на членовете на Комисията. |
|
124 |
Що се отнася до съвместяването от Комисията на функциите по разследване и санкциониране на нарушенията на правилата за конкуренция, Съдът приема, че само по себе си то не противоречи на член 6 от ЕКПЧ, както се тълкува от ЕСПЧ (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, EU:C:2013:522, т. 33 и 34), а Общият съд приема, че с него не се нарушава изискването за безпристрастност (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2012 г., Bolloré/Комисия, T‑372/10, EU:T:2012:325, т. 65—67). Липсата на разграничение между функциите по разследване и функциите по санкциониране в службите на Комисията предполага обаче особена отговорност на членовете на тази институция, и по-специално на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, а именно да съумеят напълно да се опазят от вземане на страна в хода на разследването и провеждането на процедурите около нарушението, тъй като разполагат с правомощие за санкциониране на засегнатите предприятия след провеждане на посочените процедури. |
|
125 |
Общият съд освен това счита, че със заявлението на Комисията относно решимостта ѝ да не допуска членове на антиконкурентен картел да избегнат по процедурни причини санкциите, предвидени в правото на Съюза, не се нарушава принципът на безпристрастност, а то е само заявяване на ясна воля, напълно съответстваща на възложената на Комисията мисия да отстранява при всеки отделен случай констатираните процедурни нередности, за да не отслабва ефикасността на конкурентното право на Съюза (решение от 27 юни 2012 г., Bolloré/Комисия, T‑372/10, EU:T:2012:325, т. 73 и 74). |
|
126 |
Следва да се припомни също, че съдът на Съюза вече е отхвърлил основание, изведено от нарушение на правото на справедлив съдебен процес или на принципа на добра администрация поради публично изразени становища от Комисията или някой от нейните служители в хода на административното производство, с довода, че в преписката няма никакви данни, позволяващи да се презумира, че без спорните прояви обжалваното решение е нямало да бъде прието или е щяло да има друго съдържание (вж. в този смисъл решения от 16 декември 1975 г., Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, EU:C:1975:174, т. 91 и от 7 юли 1994 г., Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, EU:T:1994:79, т. 29). В съответствие със съдебната практика жалбоподателят съответно трябва да посочи поне признаци в подкрепа на такъв извод (решение от 15 март 2006 г., BASF/Комисия, T‑15/02, EU:T:2006:74, т. 606). |
|
127 |
Важно е също така да се припомни, че функционирането на Комисията се подчинява на произтичащия от член 250 ДФЕС принцип на колегиалност, който се основава на равенството между членовете на Комисията при участието във вземането на решения и по-специално предполага, от една страна, решенията да бъдат обсъждани общо и от друга страна, всички членове на колегиума да носят колективна отговорност в политически план за всички приети решения. Такъв е случаят по-специално с изрично квалифицираните като решения актове, които Комисията следва да вземе по отношение на предприятията с цел спазване на правилата за конкуренция и с които се цели да се установи нарушение на същите правила, да се отправят разпореждания към тези предприятия и да им се наложат парични санкции. Тъй като диспозитивът и мотивите на съответното решение са неразделно цяло, по силата на принципа на колегиалност само колегиумът трябва да приема едновременно и едното, и другото (решение от 27 септември 2012 г., Heijmans Infrastructuur/Комисия, T‑359/06, непубликувано, EU:T:2012:489, т. 126 и 127). Освен това в областта на държавните помощи Общият съд приема, че отговорността за изразяване на мнение по висящо производство от член на Комисията, отговарящ за въпросите на конкуренцията, доколкото е строго лично и сдържано, следва да се носи само от този член и не предрешава позицията, която колегиумът на членовете на Комисията ще приеме в края на процедурата (решение от 8 юли 1999 г., Vlaamse Televisie Maatschappij/Комисия, T‑266/97, EU:T:1999:144, т. 49 и 54). Освен това не може да се презумира, че свободата на преценка на членовете на Комисията е поставена в зависимост от неуместно чувство на солидарност към колегата им, отговарящ за преписките в областта на конкуренцията (решение от 15 март 2006 г., BASF/Комисия, T‑15/02, EU:T:2006:74, т. 610). |
|
128 |
Що се отнася до обективната безпристрастност — която е свързана с необходимостта институцията да даде достатъчни гаранции, за да изключи всяко основателно съмнение — следва да се отбележи, както уточнява Комисията по време на съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, че Комисията е приела множество вътрешни актове, които ѝ налагат да спазва определени правила при публичните си контакти. По-специално в член 1.7 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията C(2011) 2904), приет през 2011 г., се предвижда, че по силата на принципа на колегиалност членовете на Комисията не правят изказвания, които биха поставили под въпрос взето от Комисията решение, и също така се въздържат от разкриване на казаното по време на заседанията на Комисията. Нещо повече, приложението към Решение 2000/633/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 17 октомври 2000 година за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 267, 2000 г., стр. 63), озаглавено „Кодекс за добро административно поведение на персонала на Европейската комисията при неговото отношение с обществеността“, в своите разпоредби гласи, че „[к]ачественото обслужване предполага Комисията и нейният персонал да демонстрират любезност, обективност и безпристрастност“, а член 2 от него, отнасящ се до обективността и безпристрастността, гласи, че „[п]ри всички обстоятелства персоналът действа обективно и безпристрастно, в интерес на [Съюза] и на общественото благо“ и че „[н]еговата дейност протича при пълна независимост в рамките на определената от Комисията политика и поведението му не се определя от лични или национални интереси, нито от политически натиск“. Също така Кодексът за етика и почтеност на ГД „Конкуренция“, приет на 28 юни 2010 г., препоръчва на нейния персонал, що се отнася до свободата на словото, да избягва всякакви обсъждания на случай, по който Комисията не е излязла с официално становище, а що се отнася до контактите с медиите, да избягва да говори за случай, по който все още се води разследване и по които Комисията не е излязла с официално становище. |
|
129 |
Жалбоподателите изтъкват, че омбудсманът вече е установил случай на лошо администриране, свързан с члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията — който е същият, изпълнявал тази функция при приемането на обжалваното решение — тъй като, също като в настоящия случай, направил публично изявление, оставящо впечатление, че вече е достигнал до определено заключение преди приключване на разследването. |
|
130 |
В това отношение следва да се припомни, че заключенията на омбудсмана, с които се установява „случай на лошо администриране“, не обвързват съда на Съюза и могат единствено да бъдат признак за нарушение на принципа на добра администрация от страна на съответната институция. Всъщност производството пред омбудсмана, който не разполага с правомощието да приема обвързващи решения, е извънсъдебен, алтернативен на подаването на иск или жалба пред съд на Съюза, способ за гражданите на Съюза, който отговаря на специфични критерии и не преследва непременно същата цел като преследваната със съдебен иск или жалба (решение от 25 октомври 2007 г., Komninou и др./Комисия, C‑167/06 P, непубликувано, EU:C:2007:633, т. 44). A fortiori, тълкувания на правото на Съюза от омбудсмана не могат да обвързват съда на Съюза. |
|
131 |
В случая, що се отнася до субективната безпристрастност — която се отнася до обстоятелството, че нито един от членовете на съответната институция, на когото е възложен случаят, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден — жалбоподателите упрекват двама от членовете на Комисията, които последователно отговарят за въпросите на конкуренцията, г‑жа N. Kroes и г‑н J. Almunia, че три пъти публично направили изявления за изхода от разследването, засягащото жалбоподателите, в хода на административното производство. Както жалбоподателите подчертават в съдебното заседание, тези двама членове на Комисията все още са изпълнявали своите функции в Комисията при приемането на обжалваното решение, взели са участие в приемането му и са били пряко натоварени с разследването на случая в различни периоди. Впрочем обжалваното решение е подписано от г‑н Almunia. |
|
132 |
На първо място, от преписката е видно, че по време на пресконференция за представяне на заключенията от доклада за разследването във фармацевтичния сектор г‑жа Kroes посочва, че „[з]а съжаление, докладът потвърждава, че са налице конкурентни проблеми във фармацевтичния сектор“, че „в това отношение практиките на предприятията са важен фактор“ и че „по-специално в доклада се заключава, че производителите на оригинални лекарствени продукти активно са се опитвали да забавят навлизането на генерични лекарствени продукти на техните пазари“ (реч, публикувана на интернет страницата на ГД „Конкуренция“). Според жалбоподателите освен това г‑жа Kroes добавила, че „[к]ато цяло всъщност може да бъде направен изводът, че има нещо гнило в кралството“ (цитат от електронната страница на електронния вестник EU Observer). В дупликата си Комисията изтъква, че тези думи само са предадени от журналист и че статията потвърждава, че думата „гнило“ се отнася за секторното разследване, а не за жалбоподателите. По време на същата пресконференция същият член на Комисията, отговарящ за конкуренцията, в отделна част, озаглавена „Случаи в областта на конкуренцията и контрол“, говори за образуването на производство срещу жалбоподателите и някои дружества за генерични лекарствени продукти, като уточнява, че „става въпрос за предполагаеми нарушения на правилата от Договора [за функционирането на ЕС], както относно търговските практики, ограничаващи конкуренцията (член [101 ДФЕС]), така и относно злоупотребата с господстващо положение на пазара (член [102 ДФЕС])“, „че в рамките на този случай ще бъдат разследвани споразуменията, сключени между Servier и определен брой дружества за генерични лекарствени продукти“, и че „тези споразумения са засегнали навлизането на генерични конкуренти на периндоприла — водещ лекарствен продукт за борба със сърдечните заболявания и артериалната хипертония“. Следователно членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, е направил ясно разграничение между резултатите от секторното разследване и решението за образуване на производство срещу жалбоподателите. Що се отнася до това производство, членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, се е погрижил да уточни, че става въпрос за възможни нарушения на правилата за конкуренция. Единственото посочено от него обстоятелство в следващото изречение — а именно фактът, че въпросните споразумения са засегнали навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара — само по себе си не е достатъчно, за да остави впечатлението, че според него е налице нарушение на правилата за конкуренция, предвид контекста, припомнен в предходното изречение. По този начин членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, на тази пресконференция само информира обществеността за текущо разследване с дискретността и сдържаността, които налага спазването на презумпцията за невиновност. |
|
133 |
На второ място, на 8 октомври 2012 г., по време на реч за представяне пред Европейския парламент на програмата за дейността на Комисията в областта на конкуренцията за периода 2013—2014 г., г‑н Almunia по-специално споменава процедурата, свързана със спорните споразумения, като посочва, че „[в]ъв фармацевтичния сектор, преди лятото на […] и Servier са съобщени възражения[та на Комисията]“, че се „опасява[…], че тези дружества са злоупотребили със своите патенти, за да попречат на достъпа до пазара на по-евтини генерични лекарствени продукти“, и че „се надява[…] решенията, които ще бъдат приети — в най-добрия случай през 2013 г. — да доведат до промяна на настоящите практики на някои от операторите в сектора, от които има още много да се желае“ (реч, публикувана на интернет сайта на ГД „Конкуренция“). Като посочва, че Комисията е изпратила изложение на възраженията на жалбоподателите и на други предприятия по настоящия и по друг случай и че през 2013 г. ще бъдат приети решения, членът на Комисията обаче не е нарушил задължението си за безпристрастност и само е информирал Парламента за текущо разследване с дискретността и сдържаността, които налага спазването на презумпцията за невиновност. Всъщност следва да се припомни предварителният характер на изложението на възраженията, като функцията на този документ, определена в регламентите на Съюза, е да предостави всички необходими данни на предприятията, за да могат те да се защитят ефективно, преди Комисията да приеме окончателно решение (вж. решение от 27 септември 2012 г., Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия, T‑357/06, EU:T:2012:488, т. 43 и цитираната съдебна практика). Макар по този начин Комисията да трябва в съответствие с член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 да приеме окончателно решение, основано само на онези възражения, по които страните са имали възможност да изразят становището си, тя същевременно не е длъжна да възпроизведе всички данни, споменати в изложението на възраженията, особено ако тези данни се оказват недостатъчни. Следователно за изложението на възраженията е характерно, че е временно по своята същност и подлежи на изменения от страна на Комисията при последващата ѝ преценка въз основа на представените ѝ в отговор от страните становища и на други фактически констатации (решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 63). Нещо повече, след изложението на възраженията, в което след първоначален анализ Комисията приема, че е било извършено нарушение, задължението за въздържаност на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, вече не трябва непременно да е толкова широко, като той може в публични изявления да посочи с цялата необходима предпазливост, доколкото става въпрос за временна преценка, в какво е упрекнато дадено предприятие на този етап от процедурата. |
|
134 |
Накрая, трето, от преписката е видно, че на 12 април 2013 г., в реч пред американската адвокатска колегия във Вашингтон, възпроизведена в пресата, г‑н Almunia посочва, че „Комисията […] ще се произнесе през следващите месеци по законосъобразността на споразуменията, сключени между фармацевтичните дружества с цел забавяне на навлизането на пазара на по-евтини генерични лекарствени продукти“, и че „резултатите от секторното разследване ще бъдат оформени в решения по преписки […] и Servier“ (извадка от интернет сайта MLex). Следва да се подчертае, че тази статия предава думите на члена на Комисията само непряко. Нещо повече, дори да се допусне, че членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, действително е казал тези думи, те могат да се тълкуват само в смисъл, че има възможност да бъде прието решение по въпросния случай (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 юли 1999 г., Vlaamse Televisie Maatschappij/Комисия, T‑266/97, EU:T:1999:144, т. 53). Следователно членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, само е осведомил обществеността за текущо разследване с дискретността и сдържаността, които налага спазването на презумпцията за невиновност. Във всички случаи е важно да се припомни, че тези думи представляват единствено изразяване на мнение на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, по текуща процедура, за което отговорност носи само този член и което не предрешава позицията, която колегиумът на членовете на Комисията приема в края на процедурата (вж. по-горе точка 127). |
|
135 |
Следователно твърдението на жалбоподателите, че обжалваното решение е щяло да бъде различно, ако тези изявления на членове на Комисията не бяха направени, не следва да се разглежда. |
|
136 |
В подкрепа на това основание жалбоподателите освен това упрекват члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, и неговия екип, че не са присъствали по време на по-голямата част от изслушването. Въпреки това с подчертаното от жалбоподателите в съдебното заседание обстоятелство, че г‑н Almunia не е присъствал на тяхното изслушване пред Комисията, а е бил представляван от член на неговия кабинет, не може да се докаже, че решението за налагане на санкции вече е било взето по принцип още преди изслушването. Нещо повече, няма разпоредба, в която да се предвижда задължително участие на члена на Комисията или на член на неговия кабинет в изслушването. Съдът на Съюза впрочем приема, че принципът на добра администрация не може да превърне в задължение онова, което законодателят не е счел за такова (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Koninklijke Wegenbouw Stevin/Комисия, T‑357/06, EU:T:2012:488, т. 242). |
|
137 |
Жалбоподателите освен това упрекват Комисията, че е нарушила приложимите правила и стандарти за доказване, като посочват редица съображения от обжалваното решение, които оспорват в рамките на други основания от жалбата си (изопачаване на факти, грешка относно приложимия правен критерий за квалифициране на нарушение с оглед на целта, крайно тълкуване на понятието „потенциална конкуренция“ и т.н.). В писмената реплика те твърдят, че с тези примери се цели да се докаже пристрастността, опорочаваща разследването. Както изтъква Комисията, тези доводи на жалбоподателите обаче се смесват с въпроса дали фактическите констатации, извършени в обжалваното решение, са надлежно обосновани с доказателствата, представени от институцията, и дали в своя анализ Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 1991 г., Atochem/Комисия, T‑3/89, EU:T:1991:58, т. 39). Ето защо тези доводи ще бъдат разгледани по-нататък, заедно с основанията по същество. Във всички случаи следва да се отбележи, че тези доводи са просто твърдения и с тях не може да се докаже, че Комисията действително е предрешила изхода от административното производство или е провела разследването пристрастно (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2000 г., Volkswagen/Комисия, T‑62/98, EU:T:2000:180, т. 272). |
|
138 |
Накрая жалбоподателите твърдят, че липсата на допълнителна проверка по случая от вътрешна работна група в ГД „Конкуренция“ била показателна за пристрастността на обжалваното решение и обосновавала неговата отмяна поради нарушение на презумпцията за невиновност и на член 41 от Хартата на основните права. Важно е обаче да се отбележи, че никоя разпоредба от регламент и никакво вътрешно правило на Комисията не я задължава да организира по всички случаи допълнителна проверка от вътрешна работна група, както и да се припомни, че принципът на добра администрация не може да превърне в задължение онова, което законодателят не е счел за такова (вж. т. 136 по-горе). Наистина, през 2004 г. в ГД „Конкуренция“ е въведена система за вътрешен контрол. Въпреки това от документ, публикуван през септември 2011 г. от Комисията и озаглавен „Процедура за прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС: ключови участници и баланс на правомощията“, е видно, че генералният директор на ГД „Конкуренция“ определя със съгласието на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, преписките, по които се организира такава вътрешна работна група, че решението за създаване на такава работна група и съставът ѝ не се оповестяват и че разглеждането на преписка чрез системата за вътрешен контрол по никакъв начин не предполага участие на страните, които са обект на процедурата, или на която и да е трета страна. Следователно организирането на такава вътрешна проверка от ГД „Конкуренция“ не е задължително по всички преписки, поради което Комисията не може да бъде упрекната, че в случая не е организирала такава вътрешна проверка. |
|
139 |
Следователно основанието трябва да бъде отхвърлено. |
2. Липсата на реално допитване до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
142 |
Член 14 от Регламент № 1/2003, който е част от глава IV, отнасяща се до сътрудничеството между, от една страна, Комисията и от друга страна, органите по конкуренция и юрисдикциите на държавите членки, гласи в параграф 1, че „Комисията се допитва до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение, преди да вземе всяко решение по членове 7, 8, 9, 10, 23, член 24, параграф 2 и член 29, параграф 1“ от същия регламент. Член 14, параграф 2 от Регламент № 1/2003 гласи, че „[з]а обсъждането на отделните казуси консултативният комитет се състои от представители на органите по конкуренция на държавите членки“. В член 14, параграф 3 от Регламент № 1/2003 се уточнява, че консултативният комитет излиза с писмено становище по предварителния проект на решение на Комисията, а в член 14, параграф 5 от същия регламент, че „Комисията максимално ще взима под внимание становището, внесено от консултативния комитет“, като „информира комитета за начина, по който е взето предвид неговото становище“. Нещо повече, „[п]о искане на един или няколко от членовете позициите, заявени в становището, се обосновават“ (член 14, параграф 3 от Регламент № 1/2003). Точка 58 от Известието на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция (ОВ С 101, 2004 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 111) освен това гласи, че „[к]онсултативният комитет е форумът, където експерти на различните органи по конкуренция обсъждат индивидуални случаи и общи проблеми на правото на [Съюза] относно конкуренцията“. |
|
143 |
Що се отнася до процедурата, в член 14, параграф 3 от Регламент № 1/2003 се предвижда, че допитването до консултативния комитет „може да се извърши на заседание, свикано и председателствано от Комисията, проведено не по-рано от 14 дни след изпращане на известие за неговото свикване, заедно с резюме на случая, сведения за най-важните документи и предварителния проект на решение“. Въпреки това, „[к]огато Комисията изпраща известие за свикване на заседание, в което се дава по-кратък срок за явяване в сравнение с определените по-горе, заседанието може да се проведе на предложената дата при липса на възражения от която и да е държава членка“. В параграф 66 от Известието относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция се уточнява също, че „[р]егламентът на Съвета позволява държавите членки да договорят по-кратък период между изпращането на поканата и провеждането на съвещанието“. В член 14, параграф 3 от Регламент № 1/2003 също така се предвижда, че консултативният комитет „може да излезе със становище, дори и ако някои от членовете отсъстват и не са представени“. Накрая, в член 14, параграф 4 от Регламент № 1/2003 се предвижда, че „[д]опитването може да се извърши и чрез писмена процедура“, но „в случай че някоя държава членка поиска това, Комисията свиква заседание“. Според тази разпоредба, „[в] случай на писмена процедура Комисията определя срок, не по-кратък от 14 дни, в рамките на който държавите членки трябва да изложат забележките си за разпространяване сред всички останали държави членки“. |
|
144 |
В документа „Разпоредби относно методите на работа на консултативния комитет“ от 19 декември 2008 г., представен от Комисията на 6 ноември 2015 г. вследствие на процесуално-организационно действие, се уточняват различните етапи, предхождащи допитването до консултативния комитет, и по-специално тези, които позволяват на националните органи по конкуренция да се запознават с преписката, докато разследването по случая напредва. |
|
145 |
На първо място, в това отношение следва да се припомни, че съгласно разпоредбите на член 11, параграф 2 от Регламент № 1/2003 „Комисията предава на органите по конкуренция на държавите членки копия от най-важните документи, които тя е събрала с оглед прилагането на членове 7, 8, 9, 10 и член 29, параграф 1“ от посочения регламент, и „[п]о искане на орган по конкуренция на държава членка Комисията му предоставя копие от други съществуващи документи, необходими за оценка на случая“. В член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 освен това се предвижда, че „[о]бразуването на производство от Комисията за приемане на решение по глава III освобождава органите по конкуренция на държавите членки от техните правомощия по прилагане на членове [101 и 102 ДФЕС]“ и че „[в] случай че орган по конкуренция на държава членка вече е предприел действия по определен случай, Комисията образува производство само след допитване до този национален орган по конкуренция“. Въз основа на тези разпоредби Комисията предава на националните органи по конкуренция първоначалното решение за започване на производството, изложението на възраженията, изпратено на посоченото предприятие, отговора на предприятието на този документ и останалите най-важни документи по случая веднага след тяхното връчване на съответното предприятие или получаването им (вж. т. 6 и 7 от Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет). |
|
146 |
На второ място, в точки 33—36 от Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет се предвижда, че за всеки случай, в който Комисията изпрати изложение на възраженията на предприятие, в срок от 45 дни след изпращането на изложението на възраженията на засегнатите страни Комисията определя един от националните органи по конкуренция за докладчик по случая (наричан по-нататък „НОК докладчик“) на ротационен принцип, съответстващ на ротационните председателства на Съвета на Европейския съюз, освен ако по съображения за обективност не е необходимо да бъде избран друг национален орган по конкуренция, като в тази хипотеза Комисията може със съгласието на първия национален орган по конкуренция да избере следващия орган в списъка на ротационните председателства (т. 28, 33 и 34). НОК докладчик, който е натоварен да помага на останалите национални органи по конкуренция да разберат случая и да ги информира за основните етапи от разследването по случая, действа за тази цел в тясно сътрудничество с Комисията (т. 40 и 42). Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет също така препоръчват на НОК докладчик да разпространи списък с основните въпроси по случая най-малко пет дни преди заседанието на консултативния комитет (т. 44, подточка i) и да представи случая и неговото значение в началото на заседанието на консултативния комитет (т. 44, подточка ii). |
|
147 |
Трето, съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242) „Комисията предоставя на страните, до които е адресирала изложение на възраженията си, възможност да бъдат изслушани преди провеждане на консултации с Консултативния комитет, посочен в член 14, параграф 1 от Регламент […] № 1/2003“. Член 14, параграф 3 от Регламент № 773/2004 гласи освен това, че „Комисията поканва органите на държавите членки в областта на конкуренцията да участват в устното изслушване“ и че „[п]о същия начин тя може да покани да присъстват други длъжностни лица и държавни служители от други органи на държавите членки“. В точка 12 от Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет се уточнява, че участието на националните органи по конкуренция в изслушването е полезно за ефикасната работа на консултативния комитет. Никоя разпоредба обаче не предвижда НОК докладчик да има особена роля по време на изслушването. |
|
148 |
Според съдебната практика относно съответните разпоредби от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), заменен от Регламент № 1/2003, допитването до консултативния комитет е съществено процесуално изискване, чието нарушаване засяга законосъобразността на крайното решение на Комисията, ако бъде установено, че неспазването на правилата за допитване е попречило на консултативния комитет да даде своето становище след пълно запознаване със случая. Ето защо съдържанието на задълженията, произтичащи от разпоредбите относно допитването до консултативния комитет, и доколко те са съществени или не, се преценява във всеки конкретен случай с оглед на тази цел, а именно да бъде дадена възможност на комитета да упражни консултативните си функции след пълно запознаване със случая (вж. в този смисъл решения от 10 юли 1991 г., RTE/Комисия, T‑69/89, EU:T:1991:39, т. 21 и 23 и от 15 март 2000 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, EU:T:2000:77, т. 742). |
|
149 |
В това отношение, що се отнася до документите, които следва да бъдат предадени на консултативния комитет, се приема, че макар допитването да се вписва в рамките на сътрудничеството между Комисията и държавите членки и да няма за предмет организирането на състезателно производство срещу засегнатите предприятия, консултативният комитет следва по-специално да бъде информиран напълно обективно за гледните точки и съществените доводи, изразени от засегнатите предприятия в техните становища по всички възражения, повдигнати срещу тях от страна на Комисията след проведеното разследване. Така, по-специално протоколът от изслушването по принцип е част от най-важните документи по смисъла на член 10, параграф 5 от Регламент № 17 и съответно трябва да бъде предаден на консултативния комитет при свикването му. Предаването на протокола от изслушването обаче е съществено процесуално изискване само когато в конкретния случай той се оказва необходим, за да позволи на консултативния комитет да даде своето становище след пълно запознаване със случая, тоест без да е бил въведен в заблуждение по основен въпрос поради неточности или пропуски. Това не е така, когато протоколът от изслушването не съдържа важни за преценката данни, липсващи в писмените отговори, дадени от засегнатото предприятие на изложението на възраженията и приложени към известието за свикване на консултативния комитет. Всъщност, в такава хипотеза, непредаването от Комисията на протокола от изслушването на консултативния комитет при свикването му не накърнява правото на защита на засегнатото предприятие и няма никакво значение за изхода на производството по допитване. Ето защо такъв пропуск не може да опорочи цялата административно производство и по този начин да постави под въпрос законосъобразността на крайното решение (решение от 10 юли 1991 г., RTE/Комисия, T‑69/89, EU:T:1991:39, т. 21—23). |
|
150 |
В съдебната практика освен това се приема, че несъобщаването от Комисията на консултативния комитет на точния размер на предлаганата глоба не съставлява нарушение на същественото процесуално изискване за допитване до него, стига да са му били предоставени всички съществени данни, необходими за изработване на становище по глобите. Консултативният комитет трябва единствено да бъде държан в течение за предвижданите критерии за налагане на глобата (вж. в този смисъл решение от 15 март 2000 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, EU:T:2000:77, т. 747 и 748). В точка 23 от Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет съответно се припомня необходимостта да се осигури поверителността на обмена на мнения в рамките на комитета, по-специално що се отнася до размера на глобата. В точка 24 от същите разпоредби се предвижда, че що се отнася до определянето на размера на глобата, по време на заседанието на консултативния комитет Комисията раздава документ, в който се обяснява възприетият метод за изчисляване на глобата, с конкретно позоваване на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките относно метода за определяне на глобите“), че членовете на консултативния комитет могат да поискат допълнително време, за да разгледат този документ, и че след заседанието той се връща на Комисията. |
|
151 |
В случая, на първо място, жалбоподателите твърдят, че Комисията не е провела ефективно допитване до консултативния комитет, поради непредаването на частта от предварителния проект на решение, посветена на глобите, и на отговорите на предприятията на изложението на възраженията, поради краткия срок за предаване на предварителния проект на обжалваното решение на неговите членове, поради пропуските в резюмето на предварителния проект на решение, предоставено на националните органи по конкуренция, и поради недостатъчното мотиви в становището на консултативния комитет. Тези отделни твърдения следва да бъдат разгледани с оглед на доказателствата по преписката, и по-специално на уточненията по фактите, дадени от Комисията на 6 ноември 2015 г. в отговор на посоченото по-горе процесуално-организационно действие и по време на съдебното заседание. |
|
152 |
В съдебното заседание жалбоподателите оттеглят твърдението си относно непредаването на частта от предварителния проект на решение, посветена на глобите, което е отбелязано надлежно в протокола от съдебното заседание. Макар по време на съдебното заседание жалбоподателите все пак да твърдят, че по време на заседанията на консултативния комитет на националните органи по конкуренция не е бил съобщен методът за изчисляване на размера на глобата, това оплакване не се подкрепя от фактите, тъй като от преписката е видно, че на 3 юли 2014 г. Комисията е изпратила на националните органи по конкуренция глава 10, посветена на глобите, която съдържа обяснение на основните елементи от този метод и в която се напомня за свикването на второто заседание на консултативния комитет на 7 юли 2014 г. В това отношение следва да се подчертае, че до националните органи по конкуренция преди това са изпратени дадените от предприятията отговори на изложението на възраженията (на 23 юли 2013 г.), изложението на фактите (на 19 декември 2013 г.) и отговорите на предприятията по него (на 13 февруари 2014 г.). Накрая, на 20 май 2014 г. Комисията им предоставя изложение на фактите, свързано с понасянето на отговорността за нарушенията, както и отговорите на Mylan, Niche и Unichem по него. |
|
153 |
Що се отнася до срока за предаване на предварителния проект на решение, от преписката е видно, че Комисията го е изпратила на националните органи по конкуренция на три етапа: глави 1—4 са им били изпратени на 12 юни 2014 г. заедно с известието за свикване на първото заседание на консултативния комитет на 30 юни 2014 г., глави 5—9 са им били изпратени на 20 юни 2014 г. заедно с резюме на предварителния проект на решение, а глава 10, посветена на глобите (с изключение на техния точен размер), им е изпратена на 3 юли 2014 г. заедно с напомняне за изпратеното на 30 юни 2014 г. известие за свикване на второто заседание на консултативния комитет на 7 юли 2014 г., на което е трябвало да се разгледа целият предварителен проект на решение. В това отношение е важно да се подчертае, както изтъкват жалбоподателите, че макар в разпоредбите в точка 10 на страница 109 от Наръчника на ГД „Конкуренция“ за процедурата в областта на политиката по конкуренцията да се посочва, че по принцип се организират две заседания на този комитет — едното по съществото на случая, а другото по размера на глобите — с тези разпоредби не се въвежда задължение посочената организационна схема да бъде спазвана систематично. Нещо повече, от преписката е видно, че в случая Комисията изрично е посочила в известието за свикване на второто заседание, изпратено на 30 юни 2014 г., както и в електронно съобщение от 3 юли 2014 г., че в дневният ред на заседанието на 7 юли 2014 г. се предвижда обсъждане на случая в неговата цялост. |
|
154 |
Наистина, такова изпращане на документите на части, извършено в някои случаи в нарушение на четиринадесетдневния срок, показва известно бързане — вероятно свързано с обстоятелството, че още при изпращането на известието за свикване на заседанието на 30 юни 2014 г. Комисията е оповестила на националните органи по конкуренция, че възнамерява да приеме решението си на 9 юли 2014 г. — и то не е поставило членовете на комитета във възможно най-добрите условия за вземане на позиция. Следва обаче да се констатира, че нито един национален орган по конкуренция не е възразил срещу датите на тези заседания, въпреки че по силата на член 14, параграф 3 от Регламент № 1/2003 такива възражения биха възпрепятствали провеждането на въпросните заседания. Освен това от преписката е видно, че Комисията е предоставила на националните органи по конкуренция на 6 юли 2009 г. — първоначалното решение за започване на производството, на 31 юли 2012 г. — изложението на възраженията, изпратено на засегнатите предприятия, на 23 юли 2013 г. — отговорите на предприятията на изложението на възраженията, на 19 декември 2013 г. — изложение на фактите, на 13 февруари 2014 г. — отговорите на предприятията на последното и на 20 май 2015 г. — изложение на фактите относно понасянето на отговорността за нарушенията, както и отговорите на Mylan, Niche и Unichem на него. Нещо повече, на 25 юни 2014 г. Комисията им е изпратила предварителния проект на протокол от изслушването, съставен от служителя по изслушването. |
|
155 |
Следователно, макар да е жалко по-специално че поради обема (близо 600 страници) и сложността си глави 5—9 от предварителния проект на решение са били изпратени от Комисията на националните органи по конкуренция на държавите членки едва десет дни преди провеждането на първото заседание на консултативния комитет, следва да се констатира, че с оглед на всички данни, посочени в точки 153 и 154 по-горе, членовете на консултативния комитет са били информирани за същината на преписката и за съдържанието на предварителния проект на решение в достатъчна степен и че в резултат на това комитетът е могъл да даде становището си след пълно запознаване със случая. |
|
156 |
Необходимо е също така да се уточни, че противно на твърденията на жалбоподателите, нито разпоредбите на член 14, параграф 3 от Регламент № 1/2003, нито разпоредбите на точка 66 от Известието относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция задължават Комисията да получи изрично предварително съгласие от органите по конкуренция на държавите членки, за да се отклони от предвидения четиринадесетдневен срок между изпращането на известието за свикване на заседание до членовете на консултативния комитет и неговото провеждане. Всъщност, видно от член 14, параграф 3 от Регламент № 1/2003, ако Комисията изпрати известието за свикване на заседание в срок, който е по-кратък от посочения по-горе, държавите членки могат да възразят срещу това, а при липса на възражения заседанието се провежда на определената от Комисията дата. Нещо повече, що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на добра администрация, важно е да се припомни, че той не може да превърне в задължение онова, което законодателят не е счел за такова (вж. т. 136 по-горе). |
|
157 |
Що се отнася до становището, дадено от консултативния комитет, важно е да се припомни, от една страна, че съгласно член 14, параграф 6 от Регламент № 1/2003 то не се публикува систематично, като в съдебната практика дори се приема, че непредоставянето му на засегнатите предприятия не противоречи на принципа на спазване на правото на защита (вж. в този смисъл решение от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, EU:C:1983:158, т. 35 и 36), и от друга страна, че съгласно разпоредбите на член 14, параграф 3 от Регламент № 1/2003 позициите, заявени в становището, се обосновават само по искане поне на един от членовете на посочения комитет, какъвто не е разглежданият случай. Нещо повече, в член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 се предвижда, че страните, по отношение на които Комисията води производство по член 101 ДФЕС, нямат достъп до разменената кореспонденция между Комисията и органите по конкуренция на държавите членки или между последните, включително документите, изготвени по членове 11 и 14 от посочения регламент. Освен това по силата на член 28, параграф 2 от Регламент № 1/2003 длъжностните лица и служителите на Комисията и на органите по конкуренция на държавите членки са длъжни да не разгласяват информация, придобита или обменена от тях по реда на посочения регламент и която по естеството си е обхваната от задължението за опазване на служебната тайна, като това задължение се прилага и за всички представители и експерти на държавите членки, които присъстват на заседанията на консултативния комитет съгласно член 14 от Регламент № 1/2003. Следователно жалбоподателите не могат надлежно да твърдят, че становището, дадено от консултативния комитет, е недостатъчно мотивирано. Освен това с оглед на приложимите разпоредби обстоятелството, че становището е кратко и без много подробности, не може да означава, че консултативният комитет не е разполагал с всички данни, които да му позволят да се произнесе след запознаване със случая, нито пък означава, че посоченият комитет не се е произнесъл след пълно запознаване със случая, макар и да се е произнесъл обобщено. |
|
158 |
Накрая, жалбоподателите твърдят, че тъй като резюмето на предварителния проект на решение, изпратено от Комисията на членовете на консултативния комитет, е било едностранчиво и непълно, комитетът не е могъл да се произнесе след пълно запознаване със случая. Следва обаче да се припомни, както изтъква Комисията, че целта на това резюме не е да изреди защитните доводи на засегнатото предприятие, а да улесни обсъжданията на текста на предварителния проект на решение в рамките на консултативния комитет. При всички положения, както се установява от отговора на Комисията на процесуално-организационното действие, в случая в резюмето си, придружаващо предварителния проект на решение, Комисията е представила неговите основни точки, като е подчертала най-чувствителните аспекти от своя анализ (критерии, позволяващи да се установи наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, определяне на пазара, прилагане на член 102 ДФЕС). Самото обстоятелство, че тя не е споменала в това резюме състоянието на всички спорове, свързани с патент 947, тълкуването на обхвата на някои от клаузите от споразуменията за доброволно уреждане на спорове, фактите, настъпили след обявяване на недействителност на патент 947 от ЕПВ, или различията между придобиването на технологията на Rolabo и тази на друго дружество, не може да доведе до извода, че консултативният комитет, който освен това е разполагал със значителен брой документи, свързани със случая, и по-специално с доводите, представени от жалбоподателите в техните становища по изложението на възраженията и по изложението на фактите (вж. т. 152 и 154 по-горе), не е могъл да даде своето становище след пълно запознаване със случая. |
|
159 |
На второ място, жалбоподателите твърдят, че допитването до консултативния комитет не е било редовно, тъй като на заседанията е присъствал само малък брой от неговите членове, а НОК докладчик по случая, който е бил определен със закъснение, не е присъствал при изслушването на страните и на второто заседание на консултативния комитет. |
|
160 |
Жалбоподателите упрекват Комисията, че не е определила НОК докладчик в срок от 45 дни след изпращане на изложението на възраженията, и че умишлено е избрала национален орган по конкуренция, който не е присъствал на изслушването. |
|
161 |
Безспорно е, че в Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет се предвижда определянето на НОК докладчик да стане по принцип в срок от 45 дни след изпращането на изложението на възраженията на предприятията и по обективен критерий, а именно по принцип по ротационен ред, съответстващ на ротационните председателства на Съвета (вж. т. 146 по-горе). В случая от преписката е видно, че процедурата за определяне на НОК докладчик е започнала на 7 май 2014 г. и че Bundeswettbewerbsbehörde (Федерален орган по конкуренция, Австрия, наричан по-нататък „BWB“) е определен за НОК докладчик на 3 юни 2014 г., тоест след изслушването, но доста преди заседанията на консултативния комитет, както и че определянето е извършено по обективен критерий, а именно реда на ротационните председателства на Съвета. Не може впрочем да се приеме, че само по себе си неспазването на 45‑дневния срок за определяне на НОК докладчик, което Комисията признава в съдебното заседание, е попречило на консултативния комитет да упражни своите функции след запознаване със случая. Всъщност ролята на НОК докладчик за разбирането на случая от националните органи по конкуренция и за тяхното информиране е особено важна едва на етапа на подготовката на заседанията на консултативния комитет (вж. т. 164 по-горе), а в случая на този етап от производството НОК докладчик е бил определен. Що се отнася освен това до определянето на BWB за НОК докладчик, е важно да се подчертае, че жалбоподателите не представят никакви данни, от които да може да се установи, че е било свързано с отсъствието на този национален орган по конкуренция от изслушването на 15, 16, 17 и 18 април 2013 г., и че във всички случаи то е извършено по чисто обективен критерий, а именно реда на ротационните председателства на Съвета. |
|
162 |
Жалбоподателите също така твърдят, че консултативният комитет не би могъл да се произнесе след пълно запознаване със случая, тъй като НОК докладчик не е присъствал нито на изслушването на страните на 15, 16, 17 и 18 април 2013 г., нито на заседанието на консултативния комитет на 7 юли 2014 г. Комисията твърди, че няма разпоредба, която да предвижда задължително участие на НОК докладчик в изслушването, и припомня, че на изслушването са присъствали осем държави членки. |
|
163 |
Важно е да се отбележи, че макар в точка 12 от Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет да се уточнява, че участието на националните органи по конкуренция в изслушването е полезно за ефикасната работа на консултативния комитет, няма разпоредба, която да задължава НОК докладчик да участва в изслушването, като в член 14, параграф 3 от Регламент № 773/2004 се предвижда единствено, че органите по конкуренция на държавите членки се канят за участие в изслушването, особено като се има предвид, че всички национални органи по конкуренция получават копие от протокола от изслушването. Може впрочем да се отбележи, както изтъква Комисията, че националните органи по конкуренция са били надлежно поканени да участват в изслушването и осем от тях действително са били представени на него (за случай на липса на покана за участие на националните органи по конкуренция в изслушването вж. решение от 21 септември 2017 г., Feralpi/Комисия, C‑85/15 P, EU:C:2017:709, т. 38—44). Освен това следва да се припомни, че ролята на НОК докладчик за разбирането на случая от НОК и за тяхното информиране е особено важна пред консултативния комитет, а не на етапа на изслушването. В Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет съответно се препоръчва на НОК докладчик да разпространи най-малко пет дни преди първото заседание на консултативния комитет списък с основните въпроси по случая с цел по-конкретно да се установи дали НОК могат да дадат цялостното си съгласие с предварителния проект на решение, дали имат забележки по определени аспекти и дали искат становището да бъде публикувано (т. 44, подточка i), както и да представи случая и неговото значение в началото на първото заседание на консултативния комитет (т. 44, подточка ii). От преписката е видно, че BWB е имал добър диалог с Комисията, за да състави списъка с въпроси, изпратен за разглеждане от Комисията на членовете на консултативния комитет, и че е участвал в първото заседание на консултативния комитет, по време на което е представил своя доклад, като жалбоподателите не оспорват, че по този повод той е изпълнил изцяло ролята си на НОК докладчик. Освен това само по себе си изпращането от Комисията на останалите национални органи по конкуренция на списъка с основните въпроси по случая на 26 юни 2014 г. сутринта, тоест четири дни преди първото заседание на консултативния комитет, при положение че в Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет се препоръчва този срок да бъде петдневен, не е достатъчно, за да се заключи, че консултативният комитет не е бил в състояние да се произнесе след пълно запознаване със случая. Противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията не е била длъжна освен това да определя друг НОК докладчик, тъй като в точка 38 от Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет се предвижда само възможност за заместване на физическото лице, представляващо националния орган по конкуренция с друго физическо лице от същия орган при необходимост. Следователно обстоятелството, че в случая BWB не е присъствал на изслушването на страните на 15, 16, 17 и 18 април 2013 г., и за съжаление на второто заседание на консултативния комитет на 7 юли 2015 г., не е попречило на консултативния комитет да се произнесе след пълно запознаване със случая. |
|
164 |
Що се отнася до оплакването за ограничения брой държави членки на заседанията на консултативния комитет, от преписката е видно, че на заседанието на 30 юни 2014 г. са били представени само пет национални органа по конкуренция (на Кралство Испания, на Италианската република, на Република Австрия, на Република Финландия и на Кралство Швеция) и че на заседанието на 7 юли 2014 г. са били представени само два национални органа по конкуренция (на Федерална република Германия и на Република Финландия). От това действително следва, че в изготвянето на становището, дадено от консултативния комитет по случая, са взели участие ограничен брой представители на държави членки, тъй като съгласно точки 20 и 21 от Разпоредбите относно методите на работа на консултативния комитет в становището, давано от консултативния комитет, се вземат предвид само коментарите и съображенията, изложени от присъстващите на заседанието членове. На въпрос в съдебното заседание за причините за такова толкова слабо участие и възможността за отлагане на заседанията на консултативния комитет Комисията посочва, че е получила информация за железопътни стачки и е установила контакт с членовете на комитета, за да разбере дали имат специални коментари, но не е възнамерявала да отложи заседанията. |
|
165 |
Макар при такива обстоятелства да е било уместно Комисията да отложи заседанията на консултативния комитет, от малкия брой представители на държавите членки на заседанията все пак не може да се заключи, че Комисията в случая е нарушила същественото изискване за допитване до консултативния комитет. |
|
166 |
Всъщност следва да се констатира, най-напред, макар и това да изглежда необичайно и несъвместимо с някои разбирания за добрата администрация, че няма разпоредба, която да предвижда правило за кворум за приемане на становищата на консултативния комитет. Нещо повече, в член 14, параграф 3 от Регламент № 1/2003 се предвижда изрично, че консултативният комитет „може да излезе със становище, дори и ако някои от членовете отсъстват и не са представени“. По-нататък е важно да се припомни, че Комисията е длъжна да осигури възможност на органите по конкуренция на държавите членки да участват в консултативния комитет и че в случая тя е направила всички необходими постъпки за тази цел, тъй като им е изпратила известията за свикване на заседанията на консултативния комитет, проведени на 30 юни и 7 юли 2014 г., както и всички необходими документи от започването на производството нататък (вж. т. 153 и 154 по-горе), и не са правени никакви възражения срещу датите на тези заседания (вж. т. 154 по-горе). Накрая е уместно да се подчертае, че консултативният комитет може да бъде форум, допринасящ за последователното прилагане на правилата за конкуренция от правото на Съюза, както е предвидено в съображение 19 от Регламент № 1/2003, само при условие че органите по конкуренция на държавите членки са склонни да си сътрудничат ефикасно в неговите рамки, тъй като Комисията не разполага с никакви правомощия за принуда в това отношение. |
|
167 |
Следователно основанието трябва да бъде отхвърлено. |
3. Нарушението на правото на ефективни правни средства за защита, правото на защита и принципа на равни процесуални възможности
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
170 |
Следва да се припомни, че принципът на ефективна съдебна защита е общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем намира израз в член 47 от Хартата на основните права (решение от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 52). Този принцип включва различни аспекти, като по-конкретно правото на защита, принципа на равни процесуални възможности, правото на достъп до съд и правото на съвети, защита и представителство (решение от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 48). Принципът на равни процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес, предполага задължение за осигуряване на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно по-неблагоприятно положение спрямо противната страна (решения от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, EU:C:2012:684, т. 71 и от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 31). |
|
171 |
Жалбоподателите твърдят, че ограниченията, на които са били подложени при подаването на жалбата, са ги поставили в явно по-неблагоприятно положение спрямо Комисията, която не е била подложена на никакви ограничения във времето или по отношение на дължината на обжалваното решение, когато го е изготвяла. Уместно е обаче да се припомни, че съгласно практиката на ЕСПЧ относно тълкуването на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ — която съгласно член 52, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се вземе предвид — правото на достъп до съд не е абсолютно. Упражняването на това право подлежи на ограничения, по-специално що се отнася до условията за допустимост на иска или жалбата (решение от 28 февруари 2013 г., преразглеждане, Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX‑II, EU:C:2013:134, т. 43). Макар заинтересованите лица да трябва да очакват, че правилата за допустимост на исковете и жалбите ще се приложат, прилагането им все пак не трябва да пречи на правните субекти да упражнят налично правно средство за защита (решение от 28 февруари 2013 г., преразглеждане, Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX‑II, EU:C:2013:134, т. 43). ЕСПЧ съответно счита, че тези ограничения не могат да стеснят предоставения на правния субект достъп по такъв начин или до такава степен, че правото му на достъп до съд да се окаже накърнено в самата си същност, и че те са съвместими с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ само ако с тях се преследва законосъобразна цел и ако съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел (вж. ЕСПЧ, 6 декември 2011 г., Anastasakis c/у Гърция, CE:ECHR:2011:1206JUD 004195908, т. 24 и цитираната съдебна практика). |
|
172 |
Съгласно постоянната практика на Съда строгото прилагане на правната уредба на Съюза относно процесуалните срокове отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избягва всяка форма на дискриминация или произволно третиране в правораздаването (вж. решение от 15 януари 1987 г., Misset/Съвет, 152/85, EU:C:1987:10, т. 11 и цитираната съдебна практика, и определение от 8 ноември 2007 г., Белгия/Комисия, C‑242/07 P, EU:C:2007:672, т. 16 и цитираната съдебна практика) и по никакъв начин не засяга правото на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл определение от 17 май 2002 г., Германия/Парламент и Съвет, C‑406/01, EU:C:2002:304, т. 20). Както изтъква Комисията, принципът на равни процесуални възможности не налага продължителността на административното производство и тази на срока за подаване на жалбата за отмяна да бъдат едни и същи. Всъщност целта на административното производство е да позволи на Комисията да проведе разследване, за да определи дали следва да приеме решение за установяване на нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, а на предприятията — да осигурят своята защита. В това отношение следва да се припомни, че спазването на правото на защита изисква по време на административното производство на заинтересуваното предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето виждане относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на Договора (решения от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, EU:C:1983:158, т. 10 и от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 66). В това отношение в Регламент № 1/2003 се предвижда на страните да се изпрати изложение на възраженията, в което трябва ясно да са посочени всички съществени доказателства, на които се основава Комисията на този етап от производството. Това посочване може обаче да бъде направено обобщено и решението не трябва непременно да бъде копие на изложението на възраженията, тъй като последното представлява подготвителен документ, съдържащ фактически и правни преценки с чисто временен характер. Поради тази причина Комисията може и дори е длъжна да вземе предвид доказателствата, събрани в административното производство, по-специално с цел да се откаже от възраженията, които са се оказали необосновани (решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 67). |
|
173 |
В случая следва да се отбележи, че макар съгласно разпоредбите на член 263, шеста алинея ДФЕС и член 102, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. жалбоподателите да са разполагали със срок от два месеца и десет дни за подаване на жалба срещу обжалваното решение, считано от датата на неговото връчване, и макар с оглед на изключителната дължина на обжалваното решение, което още повече е връчено през летния период, този срок да е направил съставянето на жалбата особено трудна задача, те все пак са имали повод многократно да комуникират с Комисията по случая в хода на административното производство. Комисията например е изпращала на жалбоподателите искания за предоставяне на информация през януари 2009 г., август 2009 г. и след това от декември 2009 г. до май 2012 г. Освен това жалбоподателите са били поканени да участват в редица срещи за обобщаване на резултатите в периода 2009—2012 г. На 27 юли 2012 г. Комисията приема изложение на възраженията, на което жалбоподателите отговарят на 14 януари 2013 г. Впоследствие жалбоподателите са изслушани на 15, 16, 17 и 18 април 2013 г., организирани са нови срещи за обобщаване на резултатите и на жалбоподателите са изпратени нови искания за предоставяне на информация. На 18 декември 2013 г. Комисията предоставя на жалбоподателите достъп до доказателствата, които са събрани или разгласени по-широко след изложението на възраженията, и изпраща изложение на фактите, на което те отговарят на 31 януари 2014 г. Нещо повече, важно е да се припомни, че по време на писмената фаза на производството пред Общия съд жалбоподателите са се възползвали от всички поискани от тях удължавания на срокове и следователно като цяло — въпреки особените затруднения, с които са се сблъскали, за да подадат жалбата — не са били поставени в явно по-неблагоприятно положение спрямо Комисията в рамките на настоящото производство. |
|
174 |
Що се отнася до дължината на жалбата, следва да се припомни, че според практиката на ЕСПЧ правната уредба относно формалностите, които следва да бъдат спазени при подаването на иск или жалба, цели да гарантира доброто правораздаване и че заинтересуваните лица трябва да очакват тези правила да бъдат прилагани (ЕСПЧ, 6 декември 2011 г., Anastasakis c/у Гърция, CE:ECHR:2011:1206JUD 004195908, т. 24). Що се отнася до производството пред Общия съд, важно е да се отбележи, че по силата на точка 15 от Практическите указания към страните пред Общия съд от 24 януари 2012 г. (ОВ L 68, 2012 г., стр. 23), в сила към датата на подаване на жалбата, дължината на исковата молба или жалбата по принцип е ограничена до 50 страници, но винаги се определя в зависимост от правната и фактическата сложност на разглежданото дело (вж. в този смисъл определение от 10 април 2014 г., Langguth Erben/СХВП, C‑412/13 P, непубликувано, EU:C:2014:269, т. 63). В случая жалбоподателите впрочем се позовават на правната сложност на разглежданото дело и са получили разрешение от Общия съд да подадат жалба от 186 страници с намалено междуредово отстояние, придружена от 10158 страници приложения. Макар обжалваното решение действително да е особено дълго и повтарящо се в някои отношения, както изтъква Комисията, това се обяснява с броя нарушения, които са вменени на жалбоподателите и които имат някои общи черти, както и със стандартите за доказване, изисквани в съдебната практика на Съюза в областта на нарушенията на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС. Нещо повече, както припомня Комисията, жалбоподателите са имали възможност да дадат отговор на изложението на възраженията, дълго 755 страници, като са представили документ от над 600 страници. Дължината на жалбата и броят на изложените основания впрочем доказват, че жалбоподателите са имали достатъчно време да подготвят доводите си наистина с цената на несъмнено значителни усилия. Следователно те не могат да твърдят, че са им били създадени непреодолими затруднения, за да получат достъп до Общия съд, и че са били поставени в явно по-неблагоприятно положение спрямо Комисията. |
|
175 |
Що се отнася до довода, свързан с повторенията и препратките, до които Комисията е прибегнала в обжалваното решение, следва да се припомни, че съгласно разпоредбите на член 296 ДФЕС Комисията следва да изложи ясно и недвусмислено своите съображения, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Това изискване за мотивиране следва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, пряко и лично засегнати от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 27 септември 2012 г., Heijmans Infrastructuur/Комисия, T‑359/06, непубликувано, EU:T:2012:489, т. 133 и цитираната съдебна практика). Противно на твърденията на жалбоподателите, самото обстоятелство, че Комисията споменава многократно в обжалваното решение едни и същи вътрешни документи и че прави значителен брой препратки към други части от обжалваното решение, не е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното решение не им е дало възможност да се запознаят с основанията за приетата мярка или не е позволило на Общия съд да упражни своя контрол. |
|
176 |
Що се отнася до твърдението за липса на ясен правен критерий, жалбоподателите посочват, че то съответства на други основания в жалбата им. Поради това на него ще бъде даден отговор при съответните основания. |
|
177 |
Накрая, доводите, които жалбоподателите черпят от решения на ЕСПЧ от 27 октомври 1993 г., Dombo Beheer B. V. с/у Нидерландия (CE:ECHR:1993:1027JUD 001444888), от 15 юли 2003 г., Ernst и други с/у Белгия (CE:ECHR:2003:0715JUD 003340096) и от 18 април 2006 г., Vezon c/у Франция (CE:ECHR:2006:0418JUD 006601801), също не могат да бъдат приети. Всъщност фактическата и правната обстановка по тези дела е съвсем различна от настоящото дело. Така делото, по което е постановено решение на ЕСПЧ от 27 октомври 1993 г., Dombo Beheer B. V. c/у Нидерландия (CE:ECHR:1993:1027JUD 001444888), в което ЕСПЧ установява нарушение на член 6 от ЕКПЧ, се отнася за спор между два частноправни субекта, при който едната от двете страни е била поставена в явно по-неблагоприятно положение спрямо другата, която единствена е имала възможност да използва свидетелски показания. Делото, по което е постановено решение на ЕСПЧ от 15 юли 2003 г., Ernst и други с/у Белгия (CE:ECHR:2003:0715JUD 003340096), в което ЕСПЧ приема, че няма нарушение на член 6 от ЕКПЧ, се отнася за това дали държава може да даде на ищец достъп до съд, сведен до предварителен въпрос за допустимост, с мотива, че неговият иск е насочен срещу магистрат, който има право да избере подсъдност. Накрая, делото, по което е постановено решение на ЕСПЧ от 18 април 2006 г., Vezon с/у Франция (CE:ECHR:2006:0418JUD 006601801), се отнася за накърняване на правото на справедлив съдебен процес в резултат на законодателна намеса, която окончателно и със задна дата урежда по същество висящи спорове пред националните юрисдикции, без обаче това да е било обосновано със съображение за достатъчен обществен интерес. |
|
178 |
Видно от гореизложеното, дори да се допусне, че основанието е относимо, за да се подкрепи твърдение за незаконосъобразност на обжалваното решение, то във всички случаи е несъстоятелно. |
4. Изопачаването на фактите
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
184 |
Комисията оспорва допустимостта на това основание въз основа на разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., приложим в настоящия случай, съгласно който исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените основания. Тези елементи трябва да са достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с друга информация. С цел гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата от гледна точка на припомнените по-горе разпоредби, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (определение от 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, EU:T:1993:39, т. 20). По-специално, според Съда, макар да трябва да се приеме, че изложението на основанията за образуване на съдебни производства не е обвързано с терминологията и изброяването, предвидени в член 263, втора алинея ДФЕС, представянето на тези основания чрез тяхната същност, а не чрез тяхната правна квалификация може да е достатъчно, но все пак при условие че от исковата молба или жалбата може да се разбере в достатъчна степен кое от посочените в Договора основания се изтъква (решение от 15 декември 1961 г., Fives Lille Cail и др./Върховен орган, 19/60, 21/60, 2/61 и 3/61, EU:C:1961:30, т. 588). |
|
185 |
В случая жалбоподателите по същество упрекват Комисията, че не е представила някои факти по обективен начин и че е изложила неотносими факти, за да приеме, че е налице нарушение. Макар че те наричат това основание „изопачаване на фактическия контекст в основата на практиките, предмет на решението“, жалбоподателите не уточняват коя е правната норма, на чието нарушаване от Комисията се основава жалбата, а дадените от тях в жалбата индиции не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Комисията да отговори на изложените доводи, а на Общия съд — да упражни своя съдебен контрол. Всъщност развитите от тях доводи могат да формират основание, изведено от фактическа грешка, от неправилна правна квалификация на фактите, от нарушение на принципа на безпристрастност или на задължението за полагане на дължимата грижа, от злоупотреба с власт или пък от накърняване на доброто име, което може да обоснове предявяване на иск за обезщетение. |
|
186 |
Ето защо поради посочената причина това основание следва да бъде обявено за недопустимо. |
|
187 |
При условията на евентуалност Комисията твърди, че това основание е недопустимо, тъй като неблагоприятни за жалбоподателите и подлежащи на обжалване по съдебен ред са единствено изводите относно деянията на жалбоподателите, за които е счетено, че съставляват нарушения на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС в диспозитива на обжалваното решение. |
|
188 |
Съгласно съдебната практика единствено диспозитивът на решението може да породи правни последици и да засегне правна сфера, като преценките, изложени в мотивите, не могат сами по себе си да бъдат предмет на жалба за отмяна. Тези съображения подлежат на контрол за законосъобразност от страна на съда на Съюза само ако в качеството на мотиви на засягащ правна сфера акт те съставляват необходимата основа за диспозитива на този акт (определение от 28 януари 2004 г., Нидерландия/Комисия, C‑164/02, EU:C:2004:54, т. 21 и решение от 17 септември 1992 г., NBV и NVB/Комисия, T‑138/89, EU:T:1992:95, т. 31), и по-конкретно ако тези мотиви могат да променят същността на решеното в диспозитива на въпросния акт (вж. решение от 12 октомври 2007 г., Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, T‑474/04, EU:T:2007:306, т. 73 и цитираната съдебна практика). В това отношение е важно да се припомни, че съдържанието на мотивите на съответния акт следва да бъде взето предвид, за да се определи това, което е било постановено в диспозитива (решения от 15 май 1997 г., TWD/Комисия, C‑355/95 P, EU:C:1997:241, т. 21 и от 20 ноември 2002 г., Lagardère и Canal+/Комисия, T‑251/00, EU:T:2002:278, т. 67). |
|
189 |
Следователно в случая е уместно да се определи дали обстоятелствата, срещу които възразяват жалбоподателите и които са изложени в точка 4 от обжалваното решение, са необходимата основа за неговия диспозитив и дали тези съображения могат да променят същността на решеното в посочения диспозитив. |
|
190 |
Важно е да се отбележи, че в съображения 85 и 110 от обжалваното решение — отнасящи се до представянето на различните елементи, формиращи антигенеричната стратегия на жалбоподателите (и по-специално създаването на „патентен обръч“ с патенти „на хартия“ и постепенно преминаване към аргининова сол) — Комисията посочва, че описанието на практиките, които не са разгледани в точка 5 (разглеждане на доброволното уреждане на спорове от гледна точка на член 101 ДФЕС) и точка 8 (разглеждане на придобиването на технология и доброволното уреждане на спорове от гледна точка на член 102 ДФЕС) от обжалваното решение, не оказва влияние върху тяхната законосъобразност от гледна точка на конкурентното право. Също така в съображение 2764 от обжалваното решение Комисията уточнява, че никой от елементите на общата стратегия на жалбоподателите „не може да бъде изначално квалифициран като проблемен от гледна точка на конкурентното право на Съюза“. Освен това в съображения 2917 и 2960 Комисията припомня, че „що се отнася до злоупотребата с господстващо положение, предмет на това решение е цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, което се изразява в съчетаването на поредица от споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове и придобиването на технологията на Azad“. Освен това самите жалбоподатели искат от Общия съд за поверителни по отношение на встъпилата страна да бъдат обявени множество пасажи от обжалваното решение, свързани с тяхната антигенерична стратегия, твърдейки, че тези фактически обстоятелства и тяхното тълкуване не попадат в обхвата на възраженията на Комисията срещу тях и че ако бъдат разгласени публично, биха им навредили сериозно, накърнявайки презумпцията за невиновност и доброто им име. Следователно елементите, формиращи антигенеричната стратегия на жалбоподателите, които не са били квалифицирани от Комисията като нарушение, не са били взети предвид при установяването и санкционирането на нарушенията, посочени в диспозитива на обжалваното решение. |
|
191 |
Жалбоподателите обаче изтъкват, че в съображение 2766 от обжалваното решение, което се съдържа в точка 8 от обжалваното решение, Комисията посочва, че проверката на санкционираните практики с оглед на член 102 ДФЕС „ще отчете цялата фактическа обстановка, включително останалите произтичащи от тази стратегия практики, за които в настоящото решение не се установи да са допринесли за отстраняващия ефект“. Нещо повече, в съображение 2772 от обжалваното решение Комисията посочва, че антигенеричната стратегия на жалбоподателите, описана в точка 4 от посоченото решение, и по-специално създаването на патентен обръч, съставлява „важни фактически елементи, които позволяват да се обясни, например при разглеждането на антиконкурентните изключващи последици от поведението на Servier, защо степента на (потенциална) конкуренция за снабдяване с генеричен периндоприл е била особено ограничена“. |
|
192 |
В своя писмен отговор Комисията твърди, че в обжалваното решение е била длъжна да изложи практиките от антигенеричната стратегия на жалбоподателите, които обаче не са били квалифицирани като нарушения на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, за да може да разгледа нарушенията в техния правен, икономически и фактически контекст. В съдебното заседание Комисията подчертава важността на въпросната точка 4 от обжалваното решение, за да се разбере цялостната стратегия на Servier спрямо дружествата за генерични лекарствени продукти и влиянието на неговите практики върху пазара, като бъде разграничен фактическият контекст на тези практики, разяснен именно в посочената точка 4, от техния противоправен характер. Това разграничение било ясно направено в съображение 2766 от обжалваното решение. |
|
193 |
Наистина, според постоянната съдебна практика, за да се прецени дали споразумение между предприятия е с достатъчна степен на вредност, за да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва да се разгледа по-специално икономическият и правният контекст, в който то се вписва (вж. решение от 16 юли 2015 г., ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:484, т. 33 и цитираната съдебна практика). За да се прецени разглежданото споразумение, е важно то да бъде поставено в икономическия и правния контекст, с оглед на който страните са го подписали, без това да се счита за намеса в правни актове или положения, които не са предмет на производството пред Комисията (решение от 13 юли 1966 г., Consten и Grundig/Комисия, 56/64 и 58/64, EU:C:1966:41, т. 497). При преценката на правния и икономическия контекст следва да се вземе предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функциониране и структурата на съответния пазар или пазари (вж. решения от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53 и цитираната съдебна практика и от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 117 и цитираната съдебна практика). |
|
194 |
Също така, когато разглежда поведението на предприятие с господстващо положение и за да прецени дали евентуално е налице злоупотреба с такова положение, Комисията следва да съобрази всички релевантни фактически обстоятелства около това поведение (вж. в този смисъл решения от 15 март 2007 г., British Airways/Комисия, C‑95/04 P, EU:C:2007:166, т. 67 и от 27 март 2012 г., Post Danmark, C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 26). В това отношение също така трябва да се отбележи, че когато преценява поведението на предприятие с господстващо положение — анализ, който е абсолютно необходим, за да може да се направи извод за наличие на злоупотреба с такова положение — Комисията неминуемо следва да разгледа осъществяваната от това предприятие търговска стратегия. Във връзка с това изглежда естествено Комисията да вземе предвид някои субективни фактори, като например мотивите в основата на разглежданата търговска стратегия (решение от 19 април 2012 г., Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, EU:C:2012:221, т. 19). |
|
195 |
От точки 193 и 194 по-горе е видно, че макар Комисията да е длъжна да отчете контекста, в който се вписва поведението на дадено предприятие, за да разгледа съвместимостта му с членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, това отчитане същевременно не може да я доведе до извод или до затвърждаване на констатацията за наличие на нарушение въз основа на отделно поведение, счетено за противоречащо или несъответстващо на конкурентното право, без обаче само по себе си това поведение да е квалифицирано като нарушение. |
|
196 |
В случая от обжалваното решение е видно (вж. т. 190 по-горе), че елементите, формиращи антигенеричната стратегия на жалбоподателите, посочени в точка 4 от обжалваното решение и представящи в отрицателна светлина машинациите на Servier, не са били квалифицирани от Комисията като нарушение и не са били взети предвид при квалифицирането на санкционираните от нея с глоба практики като нарушение. Ако Комисията действително ги беше взела предвид, за да квалифицира санкционираните практики като нарушение, тя е щяла да си навлече упреци, че е установила нарушения отчасти въз основа на подозрения или твърдения, породени от друго поведение, а не само от практиките, които е преценила да санкционира. Такъв подход би довел до анализиране на предполагаемата лоша репутация на дадено предприятие, изведена от обикновени твърдения или от факти, които не са ясно установени, като параметър при преценката на антиконкурентните практики, за които му се търси отговорност. Безпристрастността и обективността, които трябва да ръководят квалифицирането на нарушенията от Комисията и тяхното преследване, както и правото на зачитане на презумпцията за невиновност, по принцип изключват този вид предположения. Двусмислието, което Комисията поддържа по въпроса за обхвата на тези твърде критични елементи от поведението на Servier, изложени в точка 4 от обжалваното решение — за които тя едновременно твърди, че са важни за нейния анализ и че не могат да бъдат оспорвани пред съда — разкрива съмненията, които могат да породят тези мотиви на обжалваното решение. |
|
197 |
Накрая е важно да се уточни, че дори да се допусне, че различните аспекти на глобалната антигенерична стратегия на жалбоподателите са сред елементите, формиращи контекста на нарушенията, установени с обжалваното решение, все пак не изглежда тези преценки да са могли да променят същността на диспозитива на обжалваното решение. Всъщност следва да се припомни, че отчитането на контекста при установяването на антиконкурентната цел не може да компенсира липсата на действително установяване на антиконкурентна цел (заключение на генералния адвокат Wahl по дело CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:1958, т. 44). Освен това, що се отнася до член 102 ДФЕС, макар Комисията да е длъжна да съобрази всички релевантни фактически обстоятелства около разглежданото поведение, за да установи евентуална злоупотреба с господстващо положение, наличието на евентуално антиконкурентно намерение същевременно е само едно от множеството фактически обстоятелства, които могат да бъдат взети под внимание, за да се констатира злоупотреба с такова положение (вж. в този смисъл решение от 19 април 2012 г., Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, EU:C:2012:221, т. 18—20). |
|
198 |
Следователно това основание във всички случаи трябва да бъде отхвърлено като несъстоятелно, тъй като е насочено срещу мотивите на обжалваното решение, които не се отнасят до поведенията и практиките на жалбоподателите, съставляващи нарушения на конкурентното право и санкционирани с обжалваното решение. Уместно е все пак да се отбележи, че редица фактически обстоятелства, оспорени от жалбоподателите в рамките на това основание (по-конкретно придобиването на алтернативни технологии и доброволните уреждания на патентни спорове), са пряко свързани с практиките, квалифицирани от Комисията като нарушение, и са възпроизведени също в рамките на други основания, както отбелязва Комисията в писмената си защита. Тези обстоятелства, които съответно могат да се окажат релевантни, ще бъдат разгледани при анализа на посочените основания. |
5. Грешките при прилагане на правото, свързани с определението на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“
[…]
|
211 |
В рамките на това основание жалбоподателите и встъпилата страна твърдят, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото, като е квалифицирала споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, и че е пренебрегнала обхвата на правата върху интелектуална собственост, представлявани от патентите. Общият съд съответно трябва да определи дали тези споразумения за доброволно уреждане на спорове могат да съставляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и при какви условия, като в същото време трябва да прецени дали в своя анализ Комисията е пренебрегнала обхвата на патентите. |
|
212 |
В това отношение следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията анализира начина, по който според нея би трябвало да се преценяват споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове с оглед на разпоредбите на член 101, параграф 1 ДФЕС, и по-конкретно възможността такива споразумения да бъдат квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта (съображения 1102—1155 от обжалваното решение). |
|
213 |
По същество, макар да признава по принцип правото на предприятията да уредят доброволно даден спор, включително когато той се отнася до патенти (съображение 1118 от обжалваното решение), Комисията приема, че споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове следва да са съобразени с конкурентното право на Съюза, и по-специално с разпоредбите на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. по-конкретно съображения 1119, 1122 и 1123 от обжалваното решение). |
|
214 |
Комисията също така взема под внимание особения контекст във фармацевтичния сектор, в който се развива конкуренцията между предприятията за оригинални лекарствени продукти и предприятията за генерични лекарствени продукти. По-специално тя изтъква важността на оспорването на патентите в този сектор (съображения 1125—1132 от обжалваното решение). |
|
215 |
С оглед на тези обстоятелства Комисията приема, че по принцип за страните може да е оправдано да сключат споразумение, с което доброволно да сложат край на определен спор, и дори да включат в това споразумение клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване (съображения 1133 и 1136 от обжалваното решение). |
|
216 |
Комисията обаче приема, че в зависимост от конкретните обстоятелства в случая, споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, по силата на което дружество за генерични лекарствени продукти се съгласява да ограничи своите способности и стимули да се състезава с конкурентите си, като в замяна на това получава средства под формата на изплащане на значителна парична сума или друг значителен стимул, би могло да съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, противоречащо на член 101 ДФЕС (съображение 1134 от обжалваното решение). Всъщност при такава хипотеза отказът на дружеството за генерични лекарствени продукти от неговите независими усилия да навлезе на пазара, би бил резултат не от преценката на страните относно основателността на патента, а от прехвърлянето на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти (съображение 1137 от обжалваното решение) и съответно от плащане за изключване, съставляващо откупуване на конкуренцията (съображение 1140 от обжалваното решение). |
|
217 |
Поради това Комисията обявява, че за да прецени дали разглежданите споразумения за доброволно уреждане на спорове съставляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта, тя ще извърши анализ във всеки конкретен случай на фактите, свързани с всяко от тези споразумения. За тази цел, тя уточнява, че по-специално ще се стреми да определи, първо, дали „дружеството за генерични лекарствени продукти и дружеството за оригинални лекарствени продукти са били поне потенциални конкуренти“, второ, дали „в споразумението дружеството за генерични лекарствени продукти [е поело] задължение да ограничи за срока на неговото действие независимите си усилия за навлизане на един или няколко от пазарите [на Съюза] с генеричен лекарствен продукт“ и трето, дали „споразумението е било свързано с прехвърляне на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти, което да е било значителен стимул, чувствително намаляващ стимулите на дружеството за генерични лекарствени продукти да продължава да полага независимите си усилия за навлизане на един или няколко от пазарите [на Съюза] с генеричен лекарствен продукт“ (съображение 1154 от обжалваното решение). |
|
218 |
След това Комисията прилага трите критерия, изброени в точка 217 по-горе, за всяко едно от разглежданите споразумения за доброволно уреждане на спорове и достига до извода, че тези три критерия са изпълнени при всяко споразумение и че поради това посочените споразумения трябва да бъдат квалифицирани по-специално като ограничения на конкуренцията с оглед на целта. |
а) Ограничителният характер на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове с оглед на целта
1) Ограниченията на конкуренцията с оглед на целта
|
219 |
В член 101, параграф 1 ДФЕС се посочва, че се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които „имат за своя цел или резултат“ предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. Според постоянната съдебна практика след решение от 30 юни 1966 г., LTM (56/65, EU:C:1966:38, т. 359) алтернативният характер на тези условия, отбелязан чрез употребата на съюза „или“, води до необходимостта на първо място да се разгледа самата цел на споразумението, като се има предвид икономическият контекст, в който то трябва да се прилага. Ако обаче анализът на съдържанието на споразумението не разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, тогава следва да се разгледат последиците от него, а за да бъде забранено — да се изисква едновременното наличие на обстоятелства, доказващи, че всъщност конкуренцията е била в значителна степен или предотвратена, или ограничена, или нарушена (вж. решения от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 116 и цитираната съдебна практика и от 16 юли 2015 г., ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:484, т. 30 и цитираната съдебна практика). Напротив, когато е установена антиконкурентната цел на дадено споразумение, не е необходимо да се разглеждат последиците от него за конкуренцията (вж. решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 25 и цитираната съдебна практика). В обжалваното решение Комисията съответно правилно припомня, от една страна, че при преценката дали определено споразумение попада под забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, антиконкурентната цел и антиконкурентният резултат на споразумението са алтернативни, а не кумулативни условия (съображение 1109) и от друга страна, че не е необходимо да се доказват конкретните антиконкурентни последици от дадено поведение, ако е установена неговата антиконкурентна цел (съображение 1112). |
|
220 |
Понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ може да се прилага само за някои видове съгласувания между предприятия, които поради самото си естество са с достатъчна степен на вредност за доброто функциониране на нормалната конкуренция, за да може да се счита, че не е необходимо разглеждане на техните последици (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM,56/65, EU:C:1966:38, т. 359, от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 49, 50 и 58 и цитираната съдебна практика, от 16 юли 2015 г., ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:484, т. 31 и от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 20). |
|
221 |
Съгласно практиката на Съда, за да се прецени дали споразумение между предприятия е с достатъчна степен на вредност, за да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва да се разгледат съдържанието на неговите разпоредби, целите, чието постигане се преследва с него, както и икономическият и правният контекст, в който то се вписва (вж. решение от 16 юли 2015 г., ING Pensii, C‑172/14,EU:C:2015:484, т. 33 и цитираната съдебна практика). При преценката на правния и икономически контекст следва да се вземе предвид и естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функциониране и структурата на съответния пазар или пазари (вж. решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 117 и цитираната съдебна практика). Важно е обаче да се припомни, че преценката на реалните условия на функциониране и структурата на разглеждания пазар не може да кара Общия съд да преценява резултата от съответното съгласуване (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 72—82), тъй като би се загубило полезното действие на разграничението, установено чрез разпоредбите на член 101, параграф 1 ДФЕС. |
|
222 |
Освен това, макар намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на даден вид съгласуване между предприятия, няма забрана органите в областта на конкуренцията или националните юрисдикции и тези на Съюза да го вземат предвид (вж. решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 118 и цитираната съдебна практика). Въпреки това само по себе си обстоятелството, че споразумение има и легитимни цели, не е достатъчно, за да се възпрепятства възможността за квалифициране като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 21; вж. също в същия смисъл решения от 8 ноември 1983 г., IAZ International Belgium и др./Комисия, 96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, EU:C:1983:310, т. 25 и от 6 април 2006 г., General Motors/Комисия, C‑551/03 P, EU:C:2006:229, т. 64). |
|
223 |
Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, приемайки, че сама по себе си възможността дадено споразумение да има отрицателно въздействие върху конкуренцията, е достатъчна за квалифицирането му като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. В съображение 1111 от обжалваното решение Комисията наистина цитира практиката на Съда (решения от 4 юни 2009 г., T‑Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:343, т. 31 и от 14 март 2013 г., Allianz Hungária Biztosító и др., C‑32/11, EU:C:2013:160, т. 35—38) и посочва, че „[з]а да е налице антиконкурентна цел, е достатъчно съответното споразумение да може да има отрицателно отражение върху конкуренцията“, и че „[с] други думи, споразумението просто трябва да може — в конкретна хипотеза и предвид правния и икономическия контекст, в който се вписва — да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията в рамките на вътрешния пазар“. |
|
224 |
В това отношение най-напред следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията правилно припомня съдебната практика относно определянето на ограниченията на конкуренцията с оглед на целта, изложено в точки 219—222 по-горе. Всъщност от съображения 1109 и 1110, 1112—1117 и 1211 от обжалваното решение е видно, че Комисията припомня тази съдебна практика, без да допусне грешка в правото, и че я прилага при анализа на всяко споразумение (вж. по-конкретно съображения 1369—1375, 1475—1481, 1622—1627, 1763, 1804—1810 и 1994—2000 от обжалваното решение). Няма значение, че в обжалваното решение Комисията не употребява израза „достатъчна степен на вредност“, щом като от посоченото решение е видно, че тя правилно схваща понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“. В съображения 1110 и 1113 от посоченото решение тя по-специално отбелязва, че такива са ограниченията, които „по самото си естество могат да навредят на доброто функциониране на нормалната конкуренция“, че „за да се прецени дали дадено споразумение представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, е уместно да се придържаме, inter alia, към съдържанието на неговите разпоредби, към целите, чието постигане се преследва с него, както и към икономическия и правния контекст, в който то се вписва“, и че „за да се определи този контекст също така е подходящо да бъде взето под внимание естеството на засегнатите стоки и услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на въпросния пазар или пазари“. Тя също така правилно припомня, че „макар намерението на страните да не представлява необходим елемент, за да се определи дали дадено споразумение ограничава конкуренцията с оглед на целта, няма забрана Комисията или юрисдикциите на Съюза да го вземат предвид“ (съображение 1113 от обжалваното решение). |
|
225 |
По-нататък е важно да се подчертае, че в точка 31 от решение от 4 юни 2009 г., T-Mobile Netherlands и др. (C‑8/08, EU:C:2009:343), възпроизведена в точка 38 от решение от 14 март 2013 г., Allianz Hungária Biztosító и др. (C‑32/11, EU:C:2013:160), Съдът не е имал намерение да приеме, че е възможно споразумение с ниска степен на вредност, което следователно евентуално има отрицателно отражение върху конкуренцията, да съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, а единствено, от една страна, че установяването на конкретните последици от дадено споразумение за конкуренцията не е релевантно при анализа на ограничаването на конкуренцията с оглед на целта и от друга страна, че само по себе си неприлагането на дадено споразумение не може да попречи за квалифицирането му като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Прочитът на точка 31 от решение от 4 юни 2009 г., T‑Mobile Netherlands и др. (C‑8/08, EU:C:2009:343), във връзка с точки 29 и 30 от него, с точка 46 от заключението на генералния адвокат Kokott по същото дело, към която решението изрично препраща, и с точка 47 от същото заключение, позволява всъщност тази точка да бъде поставена обратно в контекста на разграничението между ограниченията на конкуренцията с оглед на целта и тези с оглед на резултата. |
|
226 |
Поради това твърденията на жалбоподателите, че в съображение 1111 от обжалваното решение Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, следва да бъдат отхвърлени. |
|
227 |
Жалбоподателите и встъпилата страна също така се позовават на решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия (C‑67/13 P, EU:C:2014:2204) и твърдят, че понятието „нарушение с оглед на целта“ трябва да се тълкува ограничително, противно на подхода, възприет от Комисията в обжалваното решение. |
|
228 |
В това отношение най-напред е важно да се отбележи, че в решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия (C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 58) Съдът приема, че понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ може да се приложи само към някои видове съгласувания между предприятия, отличаващи се с достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, за да се приеме, че не е необходимо разглеждане на техните последици, а не към споразумения, за които по никакъв начин не е установено, че поради самото си естество са вредни за доброто функциониране на нормалната конкуренция. Той съответно счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, приемайки, че понятието „нарушение с оглед на целта“ не следва да се тълкува ограничително. Съдът обаче не поставя под съмнение съдебната практика, според която видовете споразумения, предвидени в член 101, параграф 1, букви а)—д) ДФЕС, не представляват изчерпателен списък със забранени тайни споразумения (решения от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 23; вж. в същия смисъл и решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 58), която констатация произтича от употребата на израза „в частност“ в член 101, параграф 1 ДФЕС (заключение на генералния адвокат Trstenjak по дело Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:467, т. 46). |
|
229 |
По-нататък е уместно да се отбележи, че в случая Комисията възприема подход, съответстващ на решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия (C‑67/13 P, EU:C:2014:2204), като анализира спорните споразумения с оглед на припомнените в точки 219—222 по-горе (вж. т. 224 по-горе) критерии, които като такива са ограничителни, тъй като предполагат установяването на достатъчна степен на вредност. Противно на твърденията на жалбоподателите и встъпилата страна, анализът на Комисията не е трябвало a priori да бъде поставен в зависимост от по-ограничителен подход спрямо наложения от критериите относно понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“, а е предполагал установяване на ограничаване на конкуренцията, което е с достатъчна степен на вредност, или ако такава липсва, анализ на конкретните антиконкурентни последици от спорните споразумения. |
|
230 |
Жалбоподателите освен това твърдят, че липсата на прецедент е пречка за каквото и да било квалифициране като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, и изтъкват, че бившият началник на отдела, на когото е бил възложен случаят, публично е признал, че той е първи по рода си, както Комисията признава в самото обжалвано решение. Важно е обаче да се припомни, че практиките, посочени в член 101, параграф 1, букви а)—д) ДФЕС, не представляват изчерпателен списък със забранени тайни споразумения (решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 23) и че макар натрупаният опит да може безспорно да показва, че някои видове сътрудничество са с присъщ вреден за конкуренцията характер (решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 51), обстоятелството, че в миналото Комисията не е приемала, че поради самата си цел споразумение от определен вид ограничава конкуренцията, само по себе си не може да ѝ попречи тя да направи това в бъдеще след извършване на индивидуално и подробно проучване на спорните мерки (вж. решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, T‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 438 и цитираната съдебна практика). |
|
231 |
Също така, противно на твърденията на жалбоподателите, сама по себе си необходимостта от преценка на всеки конкретен случай, за да се установи ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, не е пречка да се извърши такава квалификация. В съдебната практика всъщност не се изисква дадено споразумение да бъде достатъчно вредоносно за конкуренцията на пръв поглед или без никакво съмнение, без Комисията или съдът на Съюза индивидуално и конкретно да разглеждат неговото съдържание, неговата цел и неговия икономически и правен контекст, за да може да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 14 март 2013 г., Allianz Hungária Biztosító и др., C‑32/11, EU:C:2013:160, т. 51 и от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, T‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 775). |
|
232 |
Жалбоподателите и встъпилата страна също така твърдят, че обжалваното решение е опорочено от противоречие в мотивите, тъй като в съображение 2764 било посочено, че споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове сами по себе си не били антиконкурентни от гледна точка на член 102 ДФЕС. От спорното изречение на съображение 2764 от обжалваното решение обаче ясно следва, че Комисията се позовава единствено на практиките, описани в обжалваното решение като част от общата антигенерична стратегия на жалбоподателите, които обаче не са квалифицирани като нарушение на конкурентното право в обжалваното решение. Следователно това изречение не се отнася до споразуменията за доброволно уреждане на спорове, сключени от жалбоподателите. От обжалваното решение, и по-специално от точка 8.3 от него, също така е видно, че според Комисията споразуменията за доброволно уреждане на спорове, сключени от жалбоподателите, представляват злоупотреба, допринасяща за единната и постоянна стратегия на глобално изключване, която съставлява нарушение на разпоредбите на член 102 ДФЕС. Следователно обжалваното решение не е опорочено от твърдяното противоречие в мотивите. |
|
233 |
След това припомняне на условията за прилагане на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ и разглеждането на оплакванията на жалбоподателите срещу тълкуването на това понятие, следва да се отбележи, че в случая със спорните споразумения според жалбоподателите се е целяло доброволно уреждане на споровете между договарящите страни и те са били сключени в особения контекст на патентното право, тъй като въпросните спорове са се отнасяли до патентите на жалбоподателите. Тъй като впрочем установяването на наличието на ограничаване с оглед на целта предполага разглеждане на съдържанието на въпросното споразумение, на неговите цели и на икономическия и правния контекст, в който то се вписва (вж. т. 221 по-горе), в случая следва да бъдат анализирани клаузите за неоспорване на патентите и клаузите за непредлагане на пазара на продуктите, нарушаващи тези патенти, в споразуменията за доброволно уреждане на спорове като цяло, и в частност спорните споразумения от гледна точка на тяхната цел да уредят доброволно патентните спорове и на специфичния контекст, формиран от патентите, за да се провери дали Комисията е квалифицирала тези споразумения като ограничения на конкуренцията с оглед на целта основателно и съобразно критерии, които са подходящи от правна гледна точка. |
2) Правата върху интелектуална собственост, и в частност патентите
|
234 |
С цел да се възнаградят творческите усилия на изобретателя, специфичната цел на предоставянето на патент е да се осигури на притежателя му изключителното право да използва изобретение с оглед на производството и първото пускане в продажба на промишлени продукти, пряко или чрез предоставяне на лицензии на трети лица, както и правото да се противопоставя на всякакви нарушения на права върху интелектуална собственост (решение от 31 октомври 1974 г., Centrafarm и de Peijper, 15/74, EU:C:1974:114, т. 9). Когато е предоставен от публичен орган, се предполага, че патентът е валиден и притежанието му от дадено предприятие се счита за легитимно. Само по себе си притежанието от предприятие на такова изключително право обикновено води до държане на конкурентите настрана, тъй като по силата на публичната правна уредба те са длъжни да спазват това изключително право (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 362). |
|
235 |
Със самото упражняване на правата, произтичащи от патент, издаден в съответствие със законодателството на държава членка, обаче не се нарушават правилата за конкуренция, въведени с Договора (решение от 29 февруари 1968 г., Parke, Davis and Co., 24/67, EU:C:1968:11, т. 109). Правилата в областта на интелектуалната собственост дори са от съществено значение за поддържането на ненарушена конкуренция на вътрешния пазар (решение от 16 април 2013 г., Испания и Италия/Съвет, C‑274/11 и C‑295/11, EU:C:2013:240, т. 22). Всъщност, от една страна, чрез възнаграждаване на творческите усилия на изобретателя патентното право допринася за насърчаване на благоприятна за иновациите и инвестициите среда и от друга страна, има за цел да направи обществено достояние реда и условията за функциониране на изобретенията и така да позволи на други постижения да излязат на бял свят. В параграф 7 от Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, чиито разпоредби са изцяло възпроизведени в точка 7 от Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, се признава следното: „[Няма] вътрешен конфликт между правата на интелектуална собственост и общностните правила за конкуренция. В действителност [съгласно тези разпоредби] и двете съвкупности от правни норми имат една и съща цел, а именно повишаване благосъстоянието на потребителя и ефективно разпределение на средствата. Нововъведенията представляват важен и динамичен компонент на отворената и конкурентна пазарна икономика. Правата на интелектуална собственост допринасят за динамичността на конкуренцията, като насърчават предприятията да инвестират в разработването на нови или подобрени продукти и процеси. Същото прави и конкуренцията, като оказва натиск върху предприятията да правят нововъведения. Ето защо и правата на интелектуална собственост и конкуренцията са необходими за насърчаване на нововъведенията и осигуряване на тяхното конкурентно използване“. |
|
236 |
Според постоянната съдебна практика правото на собственост, част от което са правата върху интелектуална собственост, е общ принцип на правото на Съюза (решение от 29 януари 2008 г., Promusicae, C‑275/06, EU:C:2008:54, т. 62; в този смисъл вж. също решение от 12 юли 2005 г., Alliance for Natural Health и др., C‑154/04 и C‑155/04, EU:C:2005:449, т. 126 и цитираната съдебна практика). |
|
237 |
Правото върху интелектуална собственост, и по-конкретно патентното право, обаче не е абсолютно правомощие, а трябва да се разглежда спрямо функцията му в обществото и да бъде съвместено с други основни права, като могат да му бъдат налагани ограничения, за да се отговори на преследвани от Съюза цели от общ интерес, без обаче тези ограничения да представляват с оглед на преследваната цел прекомерна и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното право (вж. решение от 12 юли 2005 г., Alliance for Natural Health и др., C‑154/04 и C‑155/04, EU:C:2005:449, т. 126 и цитираната съдебна практика). В споровете във връзка с тълкуването на Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 152, 2009 г., стр. 1) Съдът например приема, че следва да се претеглят интересите на фармацевтичната промишленост, притежаваща патенти, спрямо тези на общественото здраве (вж. в този смисъл решение от 12 март 2015 г., Actavis Group PTC и Actavis UK, C‑577/13, EU:C:2015:165, т. 36 и цитираната съдебна практика). |
|
238 |
Следва също така да се припомни, че в член 3, параграф 3 ДЕС се уточнява, че Съюзът установява вътрешен пазар, който съгласно Протокол № 27 относно вътрешния пазар и конкуренцията, приложен към Договора от Лисабон (ОВ С 83, 2010 г., стр. 309) и притежаващ по силата на член 51 ДЕС същата правна сила като Договорите, включва система, която гарантира, че няма нарушаване на конкуренцията. Членове 101 и 102 ДФЕС впрочем са сред правилата за конкуренция, които също като визираните в член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС са необходими за функционирането на посочения вътрешен пазар. С такива правила всъщност се цели именно да се предотврати нарушаването на конкуренцията в ущърб на общия интерес, отделните предприятия и потребителите, като по този начин те допринасят за благосъстоянието в Съюза (решение от 17 февруари 2011 г., TeliaSonera Sverige, C‑52/09, EU:C:2011:83, т. 20—22). |
|
239 |
Макар в Договорите никога да не се е предвиждало изрично съвместяване между правата върху интелектуална собственост и конкуретното право, в член 36 от Договора за ЕО, чиито разпоредби са възпроизведени в член 36 ДФЕС, все пак се предвижда съвместяване на правата върху интелектуална собственост с принципа на свободно движение на стоки, като се посочва, че разпоредбите от Договора относно забраната на количествените ограничения между държавите членки не са пречка за налагането на ограничения върху вноса, износа или транзитното преминаване, основаващи се по-специално на съображения за закрила на индустриалната и търговската собственост, като в същото време се уточнява, че тези ограничения не трябва да представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки. Съдът приема, че по този начин с член 36 от Договора за ЕО се е целяло да се направи разграничение между съществуването на право, което е признато от законодателството на държава членка в областта на закрилата на художествената и интелектуалната собственост и което не може да бъде засегнато от разпоредбите на Договора, и неговото упражняване, което може да представлява прикрито ограничение на търговията между държавите членки (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 1982 г., Coditel и др., 262/81, EU:C:1982:334, т. 13). |
|
240 |
Законодателят на Съюза освен това е имал случай да припомни необходимостта от такова съвместяване. Така в Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56) — която има за цел да сближи националните законодателства, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила на интелектуалната собственост във вътрешния пазар (съображение 10), и „има за цел да гарантира пълното спазване на интелектуалната собственост в съответствие с член 17, параграф 2 от [Хартата на основните права]“ (съображение 32) — се уточнява, че тя „следва да не накърнява прилагането на правилата за конкуренцията, и по-специално членове [101] и [102 ДФЕС]“, и че „[м]ерките, предвидени в настоящата директива, следва да не се използват за ненужно ограничаване на конкуренцията по начин, който противоречи на Договора“ (съображение 12). |
|
241 |
Съдът е развил съдебна практика относно различните видове права върху интелектуална собственост, която има за цел да съвмести правилата за конкуренция с упражняването на тези права, без да се накърнява тяхната същност, като използва същите съображения като тези, които му позволяват да съвмести тези права със свободното движение на стоки. Според Съда съответно трябва да бъде санкционирано анормалното използване на правата върху интелектуална собственост, а не тяхното легитимно упражняване, което той дефинира въз основа на техния специфичен предмет, понятие, използвано в практиката на Съда като синоним на понятията за самата същност на тези права и за основните правомощия на притежателя на тези права. Според Съда упражняването на правомощията, които са част от специфичния предмет на дадено право върху интелектуална собственост, засяга съответно съществуването на това право (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Gulmann по дело RTE и ITP/Комисия, C‑241/91 P, EU:C:1994:210, т. 31 и 32 и цитираната съдебна практика). Съдът обаче счита, че упражняването на изключителното право от неговия притежател може при изключителни обстоятелства да доведе и до поведение, което противоречи на правилата за конкуренция (решение от 6 април 1995 г., RTE и ITP/Комисия, C‑241/91 P и C‑242/91 P, EU:C:1995:98, т. 50; в същия смисъл вж. също решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 691). |
|
242 |
Що се отнася до патентите, Съдът постановява, че не е изключена възможността разпоредбите на член 101 ДФЕС да бъдат прилагани към правото върху интелектуална собственост, ако съгласуваното между предприятия използване на един или няколко патента доведе до създаване на положение, което може да попадне в обхвата на понятията „споразумения между предприятия“, „решения на сдружения на предприятия“ или „съгласувани практики“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 29 февруари 1968 г., Parke, Davis and Co., 24/67, EU:C:1968:11, т. 110). През 1974 г. той отново приема, че макар съществуването на правата, признати от законодателството на съответната държава членка в областта на интелектуална собственост, да не се засяга от член 101 ДФЕС, условията за тяхното упражняване същевременно могат да се окажат в обхвата на забраните, въведени с този член, и че това може да е така винаги когато упражняването на такова право се оказва предметът или средството на картелно споразумение или пък последицата от него (решение от 31 октомври 1974 г., Centrafarm и de Peijper, 15/74, EU:C:1974:114, т. 39 и 40). |
|
243 |
Следва да се припомни, че предвид липсата на хармонизация на патентното право, приложимо в настоящото дело, на равнището на Съюза, обхватът на защитата, предоставена от патент, който е издаден от национална патентна служба или от ЕПВ, може да бъде определен само с оглед на правила, които са част не от правото на Съюза, а от националното право или от ЕПК (вж. в този смисъл решения от 16 септември 1999 г., Farmitalia, C‑392/97, EU:C:1999:416, т. 26 и от 24 ноември 2011 г., Medeva, C‑322/10, EU:C:2011:773, т. 22 и 23). Следователно, когато в рамките на жалба за отмяна на решение на Комисията съдът на Съюза следва да разгледа споразумение за доброволно уреждане на патентен спор относно патент, където са приложими други правни норми, а не тези от правото на Съюза, той не следва да определя обхвата на посочения патент или да се произнася по неговата валидност. Следва впрочем да се отбележи, че в случая в обжалваното решение, макар в съображения 113—123 Комисията да разкрива стратегия на жалбоподателите за създаване на „патентен обръч“ и „патенти на хартия“, тя същевременно не се произнася по валидността на спорните патенти към момента на сключване на споразуменията. |
|
244 |
Макар нито Комисията, нито Общият съд да трябва да се произнасят по валидността на патент, съществуването на патента все пак следва да бъде взето под внимание при анализа, извършван в рамките на правилата за конкуренция на Съюза. Всъщност Съдът вече е посочил, че макар Комисията да не трябва да определя обхвата на даден патент, това не означава, че тази институция следва да се въздържа от всякаква инициатива, когато обхватът на патента е релевантен за преценката за нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, тъй като, дори когато действителният обхват на патент е предмет на висящ пред националните юрисдикции спор, Комисията трябва да може да упражни правомощията си в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1/2003, тъй като евентуалните констатации на Комисията по никакъв начин не предрешават преценките, които националните юрисдикции ще извършат по разглежданите от тях спорове относно патентни права, и тъй като решението на Комисията подлежи на контрол от страна на съда на Съюза (решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия, 193/83, EU:C:1986:75, т. 26 и 27). |
|
245 |
Накрая е важно да се подчертае, че правата върху интелектуална собственост са защитени от Хартата на основните права. Съгласно член 17, параграф 1 от Хартата на основните права, на която Договорът от Лисабон придава същата юридическа сила като Договорите (член 6, параграф 1 ДЕС), „[в]секи има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава“, „[н]икой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба“ и „[п]олзването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“. В член 17, параграф 2 от Хартата на основните права се уточнява освен това, че „[и]нтелектуалната собственост е защитена“. Следователно предвидените в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права гаранции се прилагат и по отношение на интелектуалната собственост. Съдът впрочем приема, че признаването на правата върху интелектуална собственост в Хартата на основните права предполага изискване за висока степен на закрила на последните и че следва да се съпоставят, от една страна, запазването на свободната конкуренция, поради което първичното право, и по-специално членове 101 и 102 ДФЕС, забранява картелните споразумения и злоупотребата с господстващо положение, и от друга страна, необходимата гаранция на правата върху интелектуална собственост, която следва от член 17, параграф 2 от Хартата на основните права (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Huawei Technologies, C‑170/13, EU:C:2015:477, т. 42 и 58). |
3) Споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове
|
246 |
В самото начало следва да се уточни, че изложените по-долу съображения не се отнасят за хипотезите на патенти, получени чрез измама, „фиктивни“ спорове или разногласия, които не са достигнали до съдебна фаза. Всъщност в съображение 1170 от обжалваното решение Комисията приема, че към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спорове всички жалбоподатели и дружества за генерични лекарствени продукти са били страни по спор пред национална юрисдикция или ЕПВ относно валидността на някои патенти на жалбоподателите или нарушаването на права върху интелектуална собственост чрез продукта, разработен от дружеството за генерични лекарствени продукти, или са били свързани с такъв спор. |
|
247 |
Най-напред е важно да се отбележи, че страните по патентен спор a priori имат легитимен интерес от сключването на споразумение за доброволно уреждане на спора, вместо да продължават воденето на производство по спора пред съответната юрисдикция. Както Комисията правилно посочва в съображение 1102 от обжалваното решение, предприятията по принцип имат право да разрешават споровете си доброволно, включително в областта на патентите, тъй като тези споразумения за доброволно уреждане често са благоприятни и за двете страни в спора и позволяват по-ефикасно разпределение на ресурсите, отколкото ако производството по спора продължи до постановяване на съдебно решение. Всъщност ищецът не е длъжен да продължи производството по спор, който по своя воля е отнесъл до съда. Следва да се отбележи, че съдебното разрешаване на споровете, освен че е свързано с разходи за обществото, не може да се счита за предпочитан и идеален начин за разрешаване на конфликти. Умножаването на споровете пред съдилищата може да отразява смущения във функционирането или недостатъци, за които могат да се намерят други форми за справяне или да се приложат подходящи превантивни действия. Дори да се допусне, че в националните системи за издаване на патенти или системата на ЕПВ има такива затруднения — например като предоставят твърде свободно закрила на процеси, които нямат характер на изобретения — тези проблеми не могат да оправдаят задължаване или дори насърчаване на предприятията да водят патентни спорове до разрешаването им от съответната юрисдикция. |
|
248 |
В параграфи 204 и 209 от Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии — приложими поне за споразумения за отстъпване на лицензии за технология — също се признава възможността за сключване на споразумения за уреждане на спорове и за непредявяване на претенции, включващи лицензиране, и се посочва, че в рамките на такова споразумение за уреждане на спор и за непредявяване на претенции клаузите за неоспорване по принцип се считат за изключени от обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС. В точка 235 от Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, които заменят Насоките от 2004 г., също се прогласява, че „[к]акто в много други области на търговски спорове, споразуменията за уреждане на спорове в контекста на технологични спорове, по принцип са законен начин за намиране на взаимно приемлив компромис в случай на добросъвестни правни разногласия“. В тази точка се уточнява освен това, че „[с]траните могат да предпочетат да прекратят разногласията или съдебния спор, защото те се оказват твърде скъпи, отнемат време и/или резултатът от тях е несигурен“, и че „[с]поразуменията за уреждане на спорове могат също да спестят на съдилищата и/или на компетентните административни органи усилия в решаването на спора и това може да доведе до ползи за благосъстоянието“. |
|
249 |
Самата Комисия впрочем използва административно производство в областта на картелите, което в някои отношения прилича на споразумение за доброволно уреждане на спор. Процедурата за постигане на споразумение, въведена с Регламент (ЕО) № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията относно провеждането на процедури за постигане на споразумение при дела за картели (ОВ L 171, 2008 г., стр. 3), всъщност има за цел да опрости и ускори административните производства, както и да намали броя на жалбите, подадени до съда на Съюза, за да позволи на Комисията да обработва повече преписки със същите ресурси (решение от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 59 и 60). |
|
250 |
Освен това според съдебната практика възможността за предявяване на права по съдебен ред и съдебният контрол, който това предполага, са израз на общ принцип на правото, залегнал в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и прогласен в членове 6 и 13 от ЕКПЧ. Тъй като достъпът до съд е основно право и общ принцип, гарантиращ спазването на закона, предприемането на действие по съдебен ред може да съставлява нарушение на конкурентното право само при съвсем изключителни обстоятелства (решение от 17 юли 1998 г., ITT Promedia/Комисия, T‑111/96, EU:T:1998:183, т. 60). Както Съдът припомня, изискването за висока степен на закрила на правата върху интелектуална собственост предполага, че притежателят им по принцип не може да бъде лишен от възможността да предприеме действия по съдебен ред, които да му гарантират ефективното спазване на неговите изключителни права (решение от 16 юли 2015 г., Huawei Technologies, C‑170/13, EU:C:2015:477, т. 58). Аналогично, решението на предприятие да се откаже от предприемане на действия по съдебен ред, предпочитайки да прибегне до извънсъдебно решаване на спора, е само израз на същата свобода на избор на способите за осигуряване на защитата на своите права и по принцип не може да съставлява нарушение на конкурентното право. |
|
251 |
Макар достъпът до съд да е основно право, не може да се приеме, че той представлява задължение, дори да допринася за съживяване на конкуренцията между икономическите оператори. Всъщност, от една страна, е важно да се припомни, че въпреки разнообразието от действащи процедури и системи за издаване на патенти в различните държави — членки на Съюза и пред ЕПВ към момента на настъпване на фактите по случая, правото върху интелектуална собственост, предоставено от национален орган, обикновено се презумира за валидно, а притежанието му от дадено предприятие се предполага, че е законосъобразно (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 362). От друга страна, макар безспорно общественият интерес да изисква да бъдат премахнати всички пречки пред икономическата дейност, които биха могли да произтекат от погрешно издаден патент (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия, 193/83, EU:C:1986:75, т. 92 и 93), и макар да е общоприето, че публичните бюджети, по-специално предназначените за покриване на здравни разходи, са подложени на значителни ограничения и че конкуренцията, по-специално от страна на генеричните лекарствени средства, разработени от дружествата за генерични лекарствени средства, може да допринесе ефикасно за управлението на тези бюджети, важно е също така да се припомни, както Комисията правилно посочва в съображение 1201 от обжалваното решение, че всяко предприятие е свободно да реши дали да предприеме, или да не предприеме действия срещу патентите за оригинални лекарствени продукти, притежавани от дружествата за оригинални лекарствени продукти. Освен това такова решение за предприемане на действия или не или за прекратяване на спор чрез доброволното му уреждане по принцип не е пречка други предприятия да решат да оспорят посочените патенти. |
|
252 |
От гореизложеното следва, че за целите на съвместяване на патентното право и конкурентното право в особения контекст на сключване на споразумения между страните за доброволно уреждане на патентен спор е уместно да се намери равновесна точка между, от една страна, необходимостта на предприятията да бъде позволено да сключват споразумения за доброволно уреждане на спорове, чието развитие е благоприятно за обществото, и от друга страна, необходимостта да бъде предотвратен рискът от несвойствено използване на споразуменията за доброволно уреждане на спорове в противоречие с конкурентното право, което използване води до запазването на напълно невалидни патенти, и — по-специално в сектора на лекарствените продукти — до необоснована финансова тежест за публичните бюджети. |
4) Съвместяването на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове и конкурентното право
|
253 |
Следва да се припомни, че прибягването до доброволно уреждане на патентен спор не освобождава страните от прилагане на конкурентното право (вж. в този смисъл решения от 27 септември 1988 г., Bayer и Maschinenfabrik Hennecke, 65/86, EU:C:1988:448, т. 15 и от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, T‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 118; вж. по аналогия решение от 30 януари 1985 г., BAT Cigaretten-Fabriken/Комисия, 35/83, EU:C:1985:32, т. 33; вж. също така т. 204 от Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии и т. 237 от Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии). |
|
254 |
Съдът съответно приема по-специално, че клауза за неоспорване на патент, включително когато е включена в споразумение за прекратяване на висящ пред юрисдикция спор, би могла, с оглед на правния и икономическия контекст, да ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 27 септември 1988 г., Bayer и Maschinenfabrik Hennecke, 65/86, EU:C:1988:448, т. 14—16). |
|
255 |
Следователно трябва да бъдат определени релевантните обстоятелства, позволяващи да се заключи, че клауза за неоспорване на патент, и в по-широк смисъл споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, като се припомни, че определянето дали е налице ограничаване с оглед на целта, предполага анализ на съдържанието на разглежданото споразумение, целите, чието постигане се преследва с него, и икономическия и правния контекст, в който то се вписва (вж. т. 221 по-горе). |
|
256 |
Най-напред следва да се отбележи, че споразумение за доброволно уреждане на патентен спор може да няма никакви отрицателно отражение върху конкуренцията. Такъв е случаят например когато страните се съгласяват да считат, че спорният патент не е действителен и поради това предвиждат незабавното навлизане на дружеството за генерични лекарствени продукти на пазара. |
|
257 |
Разглежданите в настоящия случай споразумения не попадат в тази категория, тъй като съдържат клаузи за неоспорване на патенти и за непредлагане на пазара на продукти, които сами по себе си ограничават конкуренцията. Всъщност клаузата за неоспорване накърнява обществения интерес от премахване на всички пречки пред икономическата дейност, които биха могли да произтекат от погрешно издаден патент (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия, 193/83, EU:C:1986:75, т. 92), а клаузата за непредлагане на пазара води до изключване от него на един от конкурентите на притежателя на патента. |
|
258 |
Включването на такива клаузи същевременно може да бъде законосъобразно, но само доколкото се основава на признаването от страните на валидността на въпросния патент (и акцесорно на нарушаването на права върху интелектуална собственост чрез съответните генерични лекарствени продукти). |
|
259 |
Всъщност, от една страна, клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване са необходими за доброволното уреждане на някои патентни спорове. Ако страните в спор са поставени в невъзможност да използват такива клаузи, интересът от доброволното уреждане на спора би се оказал загубен при споровете, в които двете страни се споразумяват за валидността на патента. Необходимо е също така да се припомни в това отношение, че в точка 209 от Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии Комисията посочва, че „[з]а […] споразумения[та за решаване на спорове] е присъщо, че страните се договарят да не оспорват ex post правата на интелектуална собственост, обхванати от споразумението[, тъй като] целта на споразумението е да се решат съществуващите спорове и/или да се избегнат бъдещи спорове“. За постигането на тази цел е необходимо също така страните да се споразумеят, че на пазара не може да бъде пускан никакъв нарушаващ права продукт. |
|
260 |
От друга страна, включването на клаузи за непредлагане на пазара се свежда отчасти до потвърждаване на съществуващите дотогава правни последици от патент, за който страните изрично или имплицитно признават, че е валиден. Всъщност патентът обикновено води в полза на притежателя си до възпрепятстване на пускането на пазара от конкуренти на патентования продукт или на продукта, получен чрез патентования процес (вж. т. 234 по-горе). Като приема клауза за непредлагане на пазара, дружеството за генерични лекарствени продукти всъщност се задължава да не продава продукти, с които могат да се нарушават правата по съответния патент. Ако бъде ограничена до приложното поле на спорния патент, може да се счита, че тази клауза възпроизвежда по същество последиците от този патент, тъй като се основава на признаването на неговата валидност. Що се отнася до клаузите за неоспорване, не може да се счита, че патентът гарантира закрила срещу действията, с които се цели оспорване на валидността на патент (решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия, 193/83, EU:C:1986:75, т. 92). Следователно последиците от тези клаузи не се смесват с последиците от патента. Когато обаче клауза за неоспорване е приета в рамките на споразумение за доброволно уреждане на истински спор, в който конкурентът вече е имал възможност да оспори валидността на съответния патент и в крайна сметка признава тази валидност, в такъв контекст посочената клауза не може да се счита за накърняваща обществения интерес от премахване на всички пречки пред икономическата дейност, които биха могли да произтекат от погрешно издаден патент (вж. т. 257 по-горе). |
|
261 |
Самата Комисия посочва в обжалваното решение, че клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара като цяло са присъщи за всяко споразумение за доброволно уреждане на спор. Тя съответно счита, че е „малко вероятно споразумение за доброволно уреждане на спор, сключено в рамките на спор или съдебно производство в областта на патентите въз основа на преценка на всяка от страните относно производството, пред което е изправена, да нарушава конкурентното право, дори в споразумението да се предвижда задължение за дружеството за генерични лекарствени продукти да не използва изобретението, защитено с патента, за срока на закрила на последния (например чрез клауза за непредлагане на пазара) и/или да не оспорва въпросния патент пред съдилищата (например чрез клауза за неоспорване)“ (съображение 1136 от обжалваното решение). |
|
262 |
Така самото наличие в споразуменията за доброволно уреждане на спорове на клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, чийто обхват се свежда до обхвата на съответния патент, въпреки обстоятелството че сами по себе си тези клаузи са с ограничителен характер (вж. т. 257 по-горе), не позволява да се направи извод за ограничаване на конкуренцията, което има достатъчна степен на вредност, за да бъде квалифицирано като ограничаване с оглед на целта, когато тези споразумения се основават на признаването от страните на валидността на патента (и акцесорно на нарушаването на права върху интелектуална собственост чрез съответните генерични лекарствени продукти). |
|
263 |
Присъствието на клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, чийто обхват се свежда до този на съответния патент, обаче е проблематично, ако е видно, че приемането от дружество за генерични лекарствени продукти на тези клаузи не се основава на признаването от негова страна на валидността на патента. Както Комисията правилно отбелязва, „дори съдържащите се в споразумението ограничения [на] търговската самостоятелност на дружеството за генерични лекарствени продукти да не излизат извън материалното приложно поле на патента, с тях се нарушава член 101 [ДФЕС], когато не е възможно тези ограничения да се обосноват и те не произтичат от дадената от страните оценка на основателността на самото изключително право“ (съображение 1137 от обжалваното решение). |
|
264 |
В това отношение, трябва да се отбележи, че наличието на „обратно плащане“, тоест на плащане от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти, е два пъти по-съмнително в рамките на споразумение за доброволно уреждане на спор. Всъщност, на първо място, важно е да се припомни, че целта на патента е да се възнаградят творческите усилия на изобретателя, като му се позволи да извлече справедлива печалба от инвестицията си (вж. т. 234 по-горе), и че валидният патент съответно по принцип трябва да позволи прехвърляне на средства към своя притежател — например чрез лицензионно споразумение — а не обратното. На второ място, наличието на обратно плащане поражда съмнения за това, че в основата на доброволното уреждане на спор стои признаването от страните по споразумението на валидността на съответния патент. |
|
265 |
Самото наличие на обратно плащане обаче не позволява да се заключи, че има ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Всъщност не е изключено някои обратни плащания, когато са неразделно свързани с доброволното уреждане на съответния спор, да са основателни (вж. т. 277—280 по-долу). Ако обаче неоснователно обратно плащане се извърши по повод сключването на споразумението за доброволно уреждане на спор, следва да се приеме, че дружеството за генерични лекарствени продукти е стимулирано от това плащане, за да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, и съответно трябва да се заключи, че е налице ограничаване с оглед на целта. В тази хипотеза ограниченията на конкуренцията, които се налагат с клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, вече не са обвързани с патента и с доброволното уреждане на спора, а се обясняват с предоставянето на облага, стимулираща дружеството за генерични лекарствени продукти да се откаже от конкурентните си усилия. |
|
266 |
Трябва да се отбележи, че макар нито Комисията, нито съдилищата на Съюза да са компетентни да се произнасят по валидността на патента (вж. т. 243 и 244 по-горе), това не променя факта, че в рамките на съответните си правомощия и без да се произнасят по самата валидност на патента, тези институции могат да установят наличието на анормално използване на патента, което няма връзка със специфичния му предмет (вж. в този смисъл решения от 29 февруари 1968 г., Parke, Davis and Co., 24/67, EU:C:1968:11, стр. 109 и 110, и от 31 октомври 1974 г., Centrafarm и De Peijper, 15/74, EU:C:1974:114, т. 7 и 8; вж. също по аналогия решения от 6 април 1995 г., RTE и ITP/Комисия, C‑241/91 P и C‑242/91 P, EU:C:1995:98, т. 50 и от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 104—106). |
|
267 |
Стимулирането на конкурент да приеме клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване по описания в точка 265 по-горе смисъл или прякото следствие от това, а именно приемането на такива клаузи поради наличие на стимул, всъщност представляват анормално използване на патент. |
|
268 |
Както Комисията правилно отбелязва в съображение 1137 от обжалваното решение, „в патентното право не се предвижда право да се плаща на реални или потенциални конкуренти, за да останат извън пазара или да се въздържат от оспорване на патент, преди да навлязат на пазара“. Също така, отново според Комисията, „на притежателите на патенти не е разрешено да плащат на дружества за генерични лекарствени продукти, за да ги държат извън пазара и да се намалят рисковете, произтичащи от конкуренцията, независимо дали чрез споразумение за доброволно уреждане на патентен спор или по друг начин“ (съображение 1141 от обжалваното решение). Накрая, Комисията правилно добавя, че „плащането или стимулирането по друг начин на потенциалните конкуренти, за да останат извън пазара, не спада към никое право, свързано с патентите, и не съответства на никой от предвидените в патентното право способи за осигуряване на спазването на патентите“ (съображение 1194 от обжалваното решение). |
|
269 |
Когато наличието на стимул е установено, страните вече не могат да се позовават на признаването от тяхна страна на валидността на патента в рамките на споразумението за доброволно уреждане на спор. Потвърждаването на валидността на патента от съдебна или административна инстанция в това отношение е без значение. |
|
270 |
Следователно именно стимулът, а не признаването от страните по споразумението за доброволно уреждане на спор на валидността на патента трябва да се счита за истинската причина за ограниченията на конкуренцията, въведени с клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване (вж. т. 257 по-горе), които в тази хипотеза са лишени от всякаква законосъобразност и съответно степента им на вредност за доброто функциониране на нормалната конкуренцията е достатъчна, за да се приеме че е налице ограничаване с оглед на целта. |
|
271 |
При наличие на стимул въпросните споразумения съответно трябва да се считат за споразумения за изключване от пазара, в които оставащите обезщетяват напускащите. Впрочем такива споразумения на практика представляват откупуване на конкуренция и поради това трябва да се квалифицират като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, както следва от решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers (C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 8 и 31—34) и от заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело Beef Industry Development Society и Barry Brothers (C‑209/07, EU:C:2008:467, т. 75), цитирани по-специално в съображения 1139 и 1140 от обжалваното решение. Освен това изключването на конкуренти от пазара представлява крайна форма на подялба на пазара и на ограничаване на производството (решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, T‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 435), която в контекст като този на спорните споразумения е с още по-висока степен на вредност, тъй като изключените дружества са дружества за генерични лекарствени продукти, чието навлизане на пазара по принцип е благоприятно за конкуренцията и освен това е от полза за общия интерес от осигуряване на здравни грижи на по-ниска цена. Накрая, в спорните споразумения това изключване се затвърждава чрез невъзможността дружеството за генерични лекарствени продукти да оспорва спорните патенти. |
|
272 |
От гореизложеното следва, че в контекста на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта предполага в споразумението за доброволно уреждане на спор едновременно да е налице стимулираща облага за дружеството за генерични лекарствени продукти и свързано с нея ограничаване на усилията на това дружество да се конкурира с дружеството за оригинални лекарствени продукти. Когато тези две условия са изпълнени, трябва да се констатира, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта предвид степента на вредност на така сключеното споразумение за доброто функциониране на нормалната конкуренция. |
|
273 |
Така при наличие на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, чийто присъщ ограничителен характер (вж. т. 257 по-горе) не е надлежно оспорен, наличието на стимул за дружеството за генерични лекарствени продукти да приеме тези клаузи, позволява да бъде обоснована констатацията, че е налице ограничаване с оглед на целта, дори и ако съществува истински спор, ако споразумението за доброволно уреждане на спор включва клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, чийто обхват не надхвърля обхвата на спорния патент, и ако този патент може легитимно да се счита за валиден от страните по споразумението към момента на неговото приемане по-специално с оглед на решенията, приети от компетентните административни органи или юрисдикции. |
|
274 |
В обжалваното решение Комисията правилно проверява дали във въпросните споразумения се предвижда прехвърляне на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти, представляващо „значителен“ стимул — тоест такъв, който да накара последното да се съгласи да приеме клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване — за да заключи, при наличие на такъв стимул, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
275 |
Следователно, като възприема критерия за стимула с цел да разграничи споразуменията за доброволно уреждане на спор, които представляват ограничения с оглед на целта, от тези, които не представляват такива ограничения — който критерий по-нататък ще бъде наричан „критерият за „стимула“ или за „стимулиращата облага“ — предвид предходните съображения Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото в обжалваното решение |
|
276 |
Такава грешка при прилагане на правото не може да се установи и от предполагаемото неотчитане на контекста, в който се вписват спорните споразумения (относно понятието за контекст, вж. решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия,C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53), тъй като от изложените по-горе съображения следва също, че критерият за стимула се основава на анализ на съдържанието на спорните споразумения не само с оглед на обявената им цел, а именно доброволно да бъдат уредени патентни спорове, но и на техния специфичен контекст, който се характеризира със съществуването във фармацевтиката на патенти, предоставящи изключителни права, за които се предполага, че са валидни и чието притежание обикновено води до държане на конкурентите настрана (вж. т. 234 по-горе). Още повече че контекстът, в който са сключени спорните споразумения, в случая е бил взет под внимание, като за всяко от тези споразумения Комисията се е постарала да докаже, че съответното дружество за генерични лекарствени продукти е било потенциален конкурент на Servier, тоест че е имало реални и конкретни възможности да навлезе на пазара (вж. т. 317 и сл. по-долу). За да се допълни даденият отговор на основанието, изведено от допусната от Комисията грешка при прилагане на правото поради приемането, че е налице ограничаване с оглед на целта, и за да може по-нататък да се провери дали за всяко от споразуменията Комисията е допуснала грешка в преценката, следва да бъде уточнено също при какви условия може да се установи наличието на стимул. |
5) Стимулът
|
277 |
За да се определи дали дадено обратно плащане, тоест прехвърляне на средства от дружество за оригинални лекарствени продукти към дружество за генерични лекарствени продукти, представлява стимул за приемане на клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара, следва да бъде проверено дали то покрива разходи, присъщи за доброволното уреждане на спора, като се имат предвид естеството и основанието за плащането. В обжалваното решение Комисията съответно правилно разглежда дали прехвърлянето на средства съответства на специфичните разходи за доброволното уреждане на спора, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти (съображения 1333 и сл., 1461 и сл., 1592 и сл. и 1969 и сл. от обжалваното решение). |
|
278 |
Когато обратното плащане, предвидено в споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо ограничаващи конкуренцията клаузи, има за цел да компенсира присъщите за доброволното уреждане на спора разходи, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти, това плащане не би могло по принцип да се счита за стимулиращо. Всъщност поради неразривната им връзка със споразумението за доброволно уреждане на спор такива разходи предполагат, че като такива са основани на признаването на валидността на спорните патенти, които това споразумение за доброволно уреждане на спор има за цел да утвърди, слагайки край на оспорването на тази валидност и на потенциалните нарушения на тези патенти. Ето защо не би могло да се счита, че такова обратно плащане поражда подозрение относно факта, че доброволното уреждане на спора се основава на признаването от страните по споразумението на валидността на съответния патент (вж. т. 264 и 265 по-горе). В тази хипотеза все пак не е изключено установяването на наличие на стимул и на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Установяването обаче предполага Комисията да докаже, че сумите, съответстващи на тези разходи, присъщи за доброволното уреждане на спор, дори да са доказани и точно посочени по размер от страните по това споразумение, са прекомерни (вж. в този смисъл съображения 1338, 1465, 1600 и 1973 от обжалваното решение). Такава диспропорция всъщност би прекъснала връзката на неразривност между съответните разходи и доброволното уреждане на спора и следователно би била пречка от покриването на тези разходи да се заключи, че разглежданото споразумение за доброволно уреждане на спор се основава на признаването на валидността на спорните патенти. |
|
279 |
Може да се приеме, както жалбоподателите и Комисията се съгласяват в съдебното заседание, че разходите, присъщи за доброволното уреждане на спора, покриват по-специално разноските за оспорване, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти в спора между него и дружеството за оригинални лекарствени продукти. Всъщност тези разноски са направени единствено за целите на оспорванията на валидността или нарушаването на разглежданите патенти именно които споразумението за доброволно уреждане на спор има за цел да приключи въз основа на договореност за признаване на валидността на патентите. Следователно поемането на тези разноски е в пряка връзка с такова доброволно уреждане на спора. Ето защо, когато размерите на разноските за оспорване на дружеството за генерични лекарствени продукти са доказани от страните по споразумението за доброволно уреждане на спор, Комисията може да приеме, че те имат характер на стимул, само ако докаже, че са несъразмерни. В това отношение за несъразмерни трябва да се считат суми, които съответстват на разноски за оспорване, за които не е доказано, че са обективно абсолютно необходими за водене на спорното производство — с оглед по-специално на правната и фактическата сложност на разглежданите въпроси, както и на материалния интерес от спора за дружеството за генерични лекарствени продукти — въз основа на точни и подробни документи. |
|
280 |
Напротив, някои разноски, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти, a priori са твърде странични за спора и за неговото уреждане, за да се считат за присъщи за доброволното уреждане на патентен спор. Такива са например разходите за производство на нарушаващите права продукти, които разходи съответстват на стойността на стоковите наличности от посочените продукти, както и разноските за изследователска и развойна дейност, направени за разработване на тези продукти. Всъщност такива разходи и разноски a priori са направени независимо от възникването на споровете и тяхното уреждане и не се изразяват в загуби вследствие на уреждането, за което свидетелства по-специално обстоятелството, че въпросните продукти често, въпреки забраната за тяхното предлагане на пазара със споразумението за уреждане на спора, се продават на пазари, необхванати от посоченото споразумение, и че съответните изследвания могат да се използват за разработването на други продукти. Същото се отнася и за сумите, които трябва да се изплатят от дружеството за генерични лекарствени продукти на трети лица по силата на договорни задължения, поети извън спора (например договори за доставка). Такива разноски за разваляне на договори, сключени с трети лица, или за обезщетяване на тези трети лица всъщност по принцип се налагат от тези договори или са в пряка връзка с тях, които освен това са били сключени от дружеството за генерични лекарствени продукти независимо от какъвто и да било спор с дружеството за оригинални лекарствени продукти или от неговото уреждане. Ето защо, ако страните по споразумението искат плащането на тези разноски да не се счита за стимул и за улика за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, те следва да докажат, че тези разноски са присъщи за спора или за неговото уреждане, а след това да обосноват техния размер. За тази цел те биха могли също така да се позоват на незначителния размер на възстановяването на тези разноски, a priori неприсъщи за доброволното уреждане на спора, който размер поради това е недостатъчен, за да представлява значителен стимул за приемане на ограничаващите конкуренцията клаузи, предвидени в споразумението за уреждане на спора (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, T‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 360). |
|
281 |
За завършек на анализа относно грешката при прилагане на правото — която, както се твърди, Комисията допуснала, приемайки, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — следва да бъдат разгледани още три второстепенни довода, изложени от жалбоподателите и встъпилата страна, изведени от приложимостта на теорията за съпътстващите ограничения към разглежданите споразумения, от значението на американското право за разрешаването на спора и от двойствените последици, които споразуменията за доброволно уреждане на спорове имали в областта на патентите. |
6) Приложимостта на теорията за съпътстващите ограничения към споразуменията за доброволно уреждане на спорове
|
282 |
Жалбоподателите и встъпилата страна твърдят, че поради легитимната цел на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове Комисията следвало да приложи теста за обективната необходимост, който би позволил извеждането на дадено споразумение извън приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, ако обслужва легитимна цел и ако наложените с него ограничения на конкуренцията са обективно необходими и пропорционални. |
|
283 |
Преди всичко следва да се констатира, че в административното производство жалбоподателите не са се позовали на прилагането на теорията за съпътстващите ограничения и този аспект не се споменава в обжалваното решение. |
|
284 |
От съдебната практика е видно, че ако поради своята неутралност или положителното си въздействие върху конкуренцията дадена сделка или дейност не се обхваща от предвидената в член 101, параграф 1 ДФЕС принципна забрана, тази забрана не важи и за ограничаването на търговската самостоятелност на един или повече участници в тази сделка или дейност, ако то е обективно необходимо за осъществяването на посочената сделка или дейност и пропорционално на нейните цели (вж. решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 89 и цитираната съдебна практика). Всъщност, ако такова ограничаване, квалифицирано като съпътстващо ограничаване, не може да бъде отделено от главната сделка или дейност, без да се застрашат нейното съществуване и цели, съвместимостта му с член 101 ДФЕС следва да се прецени заедно със съвместимостта на главната сделка или дейност, по отношение на която е съпътстващо, независимо че на пръв поглед такова ограничаване, разгледано самостоятелно, може да изглежда обхванато от принципната забрана по член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 90). |
|
285 |
Комисията твърди, че предварителното условие за прилагането на теста за обективната необходимост не е изпълнено, тъй като споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове по принцип не можели да се квалифицират като сделки, лишени от антиконкурентен характер поради своята неутралност или положителното си въздействие върху конкуренцията. Наистина, от постоянната съдебна практика е видно, че доброволното уреждане на спор не освобождава страните от прилагането на правилата за конкуренция, тъй като член 101, параграф 1 ДФЕС не прави никаква разлика между споразуменията, чиято цел е да се сложи край на спор, и тези, които преследват други цели (вж. т. 253 по-горе). Въпреки това, както правилно твърдят жалбоподателите и встъпилата страна, съдебната практика не изключва възможността споразумение за доброволно уреждане на спор да се окаже извън обхвата на принципната забрана по член 101, параграф 1 ДФЕС поради своята неутралност или положителното си въздействие върху конкуренцията. Прилагането на теста за обективната необходимост в конкретен случай предполага всъщност, че главната сделка или дейност няма антиконкурентен характер поради своята неутралност или положителното си въздействие върху конкуренцията, но не налага главната сделка или дейност да бъдат по самото си естество и независимо от обстоятелствата в съответния случай лишени от антиконкурентен характер. В съдебната практика впрочем се припомня, че разглеждането на главната сделка или дейност не може да се извършва in abstracto, а е функция на съпътстващите клаузи или ограничения, характерни за всеки конкретен случай (вж. в този смисъл решения от 28 януари 1986 г., Pronuptia de Paris, 161/84, EU:C:1986:41, т. 14, от 15 декември 1994 г., DLG, C‑250/92, EU:C:1994:413, т. 31 и от 12 декември 1995 г., Oude Luttikhuis и др., C‑399/93, EU:C:1995:434, т. 12—14). Освен това е важно да се припомни, че редица разпоредби от правото на Съюза насърчават доброволното уреждане на спорове (вж. т. 247—250 по-горе). |
|
286 |
Комисията освен това не може да се позовава на решение от 27 септември 1988 г., Bayer и Maschinenfabrik Hennecke (65/86, EU:C:1988:448), за да отрече по принцип всякаква възможност за прилагане на теорията за съпътстващите ограничения към доброволното уреждане на спорове. Всъщност, макар от това решение да е видно, че Съдът отказва да следва изложената от Комисията логика, че клауза за неоспорване на патент, включена в лицензионно споразумение, е съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС, ако са изпълнени определени условия, и уточнява, че член 101, параграф 1 ДФЕС не прави никакво разграничение между споразуменията, които имат за предмет прекратяване на спор, и тези, които преследват други цели, той обаче не изключва възможността споразумение за доброволно уреждане на спор, което съдържа клаузи за неоспорване и непредлагане на пазара, в зависимост от правния и икономическия контекст да не представлява ограничаване на конкуренцията (решение от 27 септември 1988 г., Bayer и Maschinenfabrik Hennecke, 65/86, EU:C:1988:448, т. 21). Впрочем това решение не е постановено в контекста на доброволно уреждане на спор, а в контекста на лицензионно споразумение. |
|
287 |
Макар споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, което има неутрално или положително отражение върху конкуренцията, да не може по принцип да се изключи от приложното поле на теорията за съпътстващите ограничения, следва все пак да се разгледа обхватът на съпътстващото ограничение на конкуренцията, което предполага да се проверят две неща. Следва всъщност да се провери, от една страна, дали ограничаването е обективно необходимо за реализирането на главната сделка или дейност и от друга страна, дали е пропорционално спрямо нея (решения от 18 септември 2001 г., М6 и др./Комисия, T‑112/99, EU:T:2001:215, т. 106 и от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 64). |
|
288 |
Що се отнася до първото условие, според съдебната практика следва да се провери дали реализирането на тази сделка или дейност би било невъзможно при липсата на въпросното ограничаване. Не може съответно да се приеме, че обстоятелството, че посочената сделка или дейност става просто по-трудно осъществима или дори по-малко изгодна при липсата на разглежданото ограничаване, прави последното обективно необходимо, което качество се изисква за квалифицирането му като съпътстващо. Всъщност такова тълкуване би разширило обхвата на това понятие, като включи в него ограничения, които не са абсолютно необходими за реализирането на главната сделка или дейност. Такъв резултат би навредил на полезното действие на забраната, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 91). |
|
289 |
Що се отнася до клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара, те са присъщи само на определени споразумения за доброволно уреждане на спорове, а именно тези, които се основават на признаване на валидността на съответния патент или патенти (вж. т. 259 по-горе). Тъй като отразяват признаването на валидността на патента от всяка от страните и техният обхват се ограничава до този на съответния патент, трябва да се приеме, че такива клаузи могат да отговорят на първото условие на дерогацията, предвидена в теорията за съпътстващите ограничения. |
|
290 |
Що се отнася до второто условие, важно е да се припомни, че след като едно ограничаване е обективно необходимо за реализирането на една главна сделка или дейност, следва да се провери още дали неговата продължителност и неговото материално, времево и териториално приложно поле не надхвърлят необходимото за осъществяването на посочената сделка или дейност. Ако приложното поле на ограничаването надхвърля необходимото за осъществяването на главната сделка или дейност, ограничаването трябва да бъде предмет на отделен анализ в рамките на член 101, параграф 3 ДФЕС (решение от 18 септември 2001 г., М6 и др./Комисия, T‑112/99, EU:T:2001:215, т. 113). Следователно за споразумение за доброволно уреждане на спор, чиито клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара не надхвърлят срока на действие и приложното поле на патента, чиято валидност е призната с него, би могла да се приложи теорията за съпътстващите ограничения. |
|
291 |
В случая обаче Комисията основателно е могла да не проверява дали е следвало да се приложи теорията за съпътстващите ограничения, щом като счита, че в основата на клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара стои не признаване на валидността на патента, а прехвърляне на средства от лабораторията за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти, което представлява стимул за това дружество да се откаже от упражняване на конкурентен натиск върху притежаващото патента дружество. Всъщност в този случай споразумението за доброволно уреждане на спор представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, което не може да бъде квалифицирано като сделка без антиконкурентен характер поради своята неутралност или своето положително въздействие върху конкуренцията. Освен това клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара могат да се считат за необходим съпътстващ атрибут само на споразумение за доброволно уреждане на спор, основаващо се на признаване на валидността на съответния патент от страните по споразумението (вж. т. 289 по-горе). При наличие на стимул доброволното уреждане на спор впрочем не се основава на такова признаване. Следователно клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара не могат да се разглеждат като необходими за такова доброволно уреждане на спор. |
7) Съответствието между споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове и американското конкурентно право
|
292 |
Жалбоподателите се позовават на решение Actavis, като твърдят, че Supreme Court of the United States (Върховен съд на Съединените американски щати) би отхвърлил възприетия в случая от Комисията подход. Комисията, която е посочила това съдебно решение в обжалваното решение (съображение 1199), обаче твърди, че е възприела същия подход като Supreme Court of the United States (Върховен съд на Съединените американски щати), приемайки, че няма презумпция за незаконосъобразност на споразуменията за доброволно уреждане на спорове, съдържащи прехвърляне на средства от лабораторията за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти. |
|
293 |
Решение Actavis е свързано със споразумения за доброволно уреждане на спорове във фармацевтичния сектор, при което дружествата за генерични лекарствени продукти се задължават да не навлизат на пазара до определена дата, предхождаща датата на изтичане на действието на патента на дружеството за оригинални лекарствени продукти (65 месеца преди датата на изтичане на патента за Actavis), и да популяризират въпросния лекарствен продукт пред лекарите в замяна на значителни суми (за Actavis — годишни плащания от 19 до 30 милиона USD за период от девет години). |
|
294 |
Трябва да се припомни, че според постоянната съдебна практика национални практики, дори да се приеме, че са общи за всички държави членки, не могат да се наложат при прилагането на правилата за конкуренция от Договора (вж. в този смисъл решение от 17 януари 1984 г., VBVB и VBBB/Комисия, 43/82 и 63/82, EU:C:1984:9, т. 40) и че това е така на още по-силно основание, когато става въпрос за национални практики на трета страна (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2002 г., Compagnie générale maritime и др./Комисия, T‑86/95, EU:T:2002:50, т. 341 и цитираната съдебна практика). Възприетият в конкурентното право на Съюза подход, що се отнася до разграничението между ограниченията на конкуренцията с оглед на целта и с оглед на резултата, всъщност се различава от американското антитръстово право, в което се прави разграничение между ограниченията на конкуренцията per se в случаите, при които антиконкурентните последици са толкова очевидни, че се нуждаят единствено от бърз и prima facie подход (quick look approach), без да се взема под внимание контекстът, и които непременно и безвъзвратно се забраняват, от нарушенията, които следва да бъдат доказани чрез правило на разумния подход („rule of reason“), тоест в резултат от проверка, при която се съпоставят положителните и отрицателните последици от споразумението за конкуренцията. От една страна, правото на Съюза не счита никое ограничаване на конкуренцията за непременно и безвъзвратно незаконосъобразно, тъй като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта може по принцип да попадне в обхвата на изключенията, предвидени в член 101, параграф 3 ДФЕС. От друга страна, както се припомня в съдебната практика, в конкурентното право на Съюза не може да се приеме съществуването на правило на разумния подход (решение от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 65; вж. в този смисъл още решение от 23 октомври 2003 г., Van den Bergh Foods/Комисия, T‑65/98, EU:T:2003:281, т. 106). Освен това разликите между действащите нормативни уредби в Съединените американски щати и в Съюза, по-специално по отношение на патентите във фармацевтиката, правят още по-трудно отнасянето по аналогия на обхвата на решение Actavis към настоящия спор (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 513). |
|
295 |
Следователно твърдението на жалбоподателите, че позицията на Supreme Court of the United States (Върховен съд на Съединените американски щати) не била съобразена, трябва да бъде отхвърлено като несъстоятелно. |
8) Двойствените по естеството си последици от споразуменията за доброволно уреждане на спорове
|
296 |
Жалбоподателите считат, че последиците от споразуменията за доброволно уреждане на спорове са двойствени по своето естество и следователно не могат да бъдат квалифицирани като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
297 |
На първо място, те твърдят, че такива споразумения имат потенциални двойствени последици за оспорването на патентите, тъй като съществуват успоредни спорове, и че в производствата пред ЕПВ оттеглянето от страна на възражението ѝ не е пречка за продължаването на производството, тъй като нейните доводи могат да бъдат повдигнати служебно от отдела по възраженията или колегията по жалбите на ЕПВ. Освен това в обжалваното решение не било отчетено обстоятелството, че за бъдещите спорове споразуменията за доброволно уреждане на спорове имат единствено двойствени последици, тъй като дружествата за генерични лекарствени продукти продължавали да са свободни да решат дали да започнат скъпи съдебни производства и тъй като във всички случаи последните можели да се окажат ненужни в определени държави членки, когато има висящо производство пред ЕПВ. |
|
298 |
На второ място, жалбоподателите считат, че потенциалните последици от тези споразумения за навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара също са двойствени, в зависимост от клаузите на споразуменията и от контекста, в който те се вписват. Ето защо следвало да се вземе под внимание наличието на спор и шансовете на страните за успех, съществуването на други спорове и възможността за разработване на други алтернативни форми на продукта. Освен това тези споразумения можели да позволят по-бързо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара. Накрая, Комисията трябвало да вземе под внимание способността и намерението на дружествата за генерични лекарствени продукти за рисково навлизане на пазара |
|
299 |
На трето място, жалбоподателите считат, че Комисията не може да санкционира споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове, без да прецени конкретните им последици за пазара, каквато е позицията, възприета от Supreme Court of the United States (Върховен съд на Съединените американски щати) в решение Actavis. |
|
300 |
Комисията твърди, че този довод е несъстоятелен, тъй като, за да се определи дали дадено споразумение представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, не следва да бъдат вземани под внимание неговите последици, и че в някои случаи ограничаването на конкуренцията с оглед на целта може дори да няма никакви последици поради настъпили впоследствие обстоятелства. Анализът на ограничаването с оглед на целта съответно не изисквал да се доказва какви потенциално възможни положения биха могли да се създадат, ако споразуменията ги нямаше. |
|
301 |
При условията на евентуалност Комисията припомня, що се отнася до последиците от споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове, че в случая жалбоподателите са се постарали да сключат споразумения с всички свои потенциални конкуренти и че само две от петте сключени от тях споразумения са съдържали клауза, позволяваща навлизане на пазара на дружество за генерични лекарствени продукти при отмяна на спорния патент. |
|
302 |
Освен това Комисията счита, че в обжалваното решение е разгледала способността и намерението на всяко от дружествата за генерични лекарствени продукти за рисково навлизане на пазара. |
|
303 |
Накрая, Комисията счита, че обжалваното решение не противоречи на подхода, възприет от Supreme Court of the United States (Върховен съд на Съединените американски щати) в решение Actavis, като се имат предвид съществуващите различия между европейското понятие за ограничаване с оглед на целта и американското понятие за ограничаване per se. Тя припомня също така, че съдебната практика на Съюза отхвърля съществуването на правило на разумния подход, тъй като ползите за конкуренцията от дадено споразумение трябва да бъдат разгледани в рамките на член 101, параграф 3 ДФЕС. |
|
304 |
Трябва да се приеме, както правят жалбоподателите, че при разглеждането на ограничаващата цел на дадено споразумение, и в частност при отчитането на неговия икономически и правен контекст, Комисията и съдът не могат напълно да пренебрегнат потенциалните последици от това споразумение (заключение на генералния адвокат Wahl по дело ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:272, т. 84). Важно е всъщност да се припомни, че споразуменията, ограничаващи конкуренцията с оглед на целта, са тези, които са с достатъчна степен на вредност, тъй като е толкова вероятно да имат антиконкурентни последици, че може да се счита за ненужно да се доказват конкретните им последици за пазара (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 49 и 51 и цитираната съдебна практика). Следователно споразуменията, които с оглед на контекста, в който се вписват, имат потенциални двойствени последици за пазара, не могат да се считат за ограничаващи конкуренцията с оглед на целта (заключение на генералния адвокат Wahl по дело CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:1958, т. 56). |
|
305 |
В случая обаче, доколкото в подкрепа на твърденията си за потенциалните двойствени последици от спорните споразумения жалбоподателите изтъкват главно доводи, изведени от всяко от тези споразумения и от техния контекст, на посочените твърдения следва да бъде даден отговор в рамките на отговора на критиките срещу квалифицирането на всяко споразумение като ограничаване с оглед на целта, още повече, както уместно подчертава Комисията, че преценката за наличие на ограничаване с оглед на целта трябва да бъде извършена за всяко споразумение в неговата цялост, без анализът на ограничителния характер на клаузите за неоспорване да се отделя от този на клаузите за непредлагане на пазара. |
|
306 |
Ето защо заедно с отговора на основанията, с които се оспорва преценката на всяко от спорните споразумения, ще бъде разгледан въпросът дали Комисията надлежно е приела, че такова ограничаване има, въпреки твърдените потенциални положителни последици за конкуренцията, които били резултат по-специално от контекста на сключване на тези споразумения, с уточнението, че ще бъдат взети под внимание само тези, които попадат в рамките на анализа на ограниченията на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 525, 644 и 989 по-долу). |
|
307 |
Освен това, както следва от точки 293—295 по-горе, жалбоподателите не могат надлежно да се позовават на решение Actavis. |
б) Възприетите от Комисията критерии за квалифициране на споразуменията за доброволно уреждане на спорове като ограничения с оглед на целта
|
308 |
Доводите на жалбоподателите, посветени конкретно на всеки един от трите основни критерия, възприети от Комисията при квалифициране на разглежданите споразумения за доброволно уреждане на спорове като ограничения на конкуренцията с оглед на целта — а именно, първо, качеството на потенциален конкурент на дружествата за генерични лекарствени продукти, второ, поемането на задължения от страна на тези дружества да ограничат усилията си за навлизане на пазара с генеричен лекарствен продукт и трето, прехвърлянето на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти, представляващо значителен стимул за последното да ограничи усилията си за навлизане на пазара (съображение 1154 от обжалваното решение) — следва да бъдат разгледани именно с оглед на гореизложените съображения. |
1) Критерият, свързан с потенциалната конкуренция
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
316 |
По същество жалбоподателите упрекват Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото, тъй като е възприела погрешни критерии за квалифициране на дружествата за генерични лекарствени продукти, сключили спорните споразумения с тях, като потенциални конкуренти. Те също така оспорват преценката на Комисията на пречките пред съществуването на тази потенциална конкуренция, които произтичали от техните патенти. |
– Критериите за преценка на потенциалната конкуренция
Определението на понятието „потенциален конкурент“
|
317 |
Жалбоподателите упрекват Комисията, че за да констатира наличие на потенциална конкуренция между страните по спорните споразумения, се е ограничила до проверка на липсата на непреодолими пречки за навлизането на дружествата за генерични лекарствени продукти на пазара и че не е проверила дали посочените дружества са имали реални и конкретни възможности за навлизане на него (вж. т. 309 по-горе). |
|
318 |
От цитираната от жалбоподателите съдебна практика действително следва, че дадено предприятие е потенциален конкурент, ако има реални и конкретни възможности то да навлезе на съответния пазар и да се конкурира с установените там предприятия. Това доказване не трябва да се основава на обикновено предположение, а трябва да бъде потвърдено от фактически обстоятелства или от анализ на структурите на съответния пазар. Дадено предприятие съответно не може да се квалифицира като потенциален конкурент, ако неговото навлизане на пазара не е съобразено с устойчива икономическа стратегия (решение от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 86; вж. в този смисъл и решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия, T‑461/07, EU:T:2011:181, т. 166 и 167 и цитираната съдебна практика). От това непременно следва, че макар намерението на дадено предприятие да влезе на пазара, евентуално е релевантно за проверката дали то може да бъде разглеждано като потенциален конкурент на посочения пазар, основният фактор, на който трябва да се основе тази квалификация, все пак е неговата способност да влезе на посочения пазар (решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия, T‑461/07, EU:T:2011:181, т. 168 и от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 87). |
|
319 |
При други обстоятелства също така е приемано, че дадено предприятие представлява потенциален конкурент, ако не съществуват непреодолими пречки за навлизането му на пазара (вж. в този смисъл решения от 21 май 2014 г., Toshiba/Комисия, T‑519/09, непубликувано, EU:T:2014:263, т. 230, потвърдено с решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия, C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 28, 29, 32 и 34 и от 28 юни 2016 г., Portugal Telecom/Комисия, T‑208/13, EU:T:2016:368, т. 181). |
|
320 |
Така от съдебната практика следва, че в зависимост от разглеждания контекст и разглежданото неправомерно поведение прагът, над който се приема, че има потенциална конкуренция, може да варира. Всъщност разглеждането единствено на непреодолимите пречки за навлизане на пазара предполага, че всяка възможност за навлизане на пазара, дори и теоретична, е достатъчна, за да се установи наличие на потенциална конкуренция, докато анализът на реалните и конкретни възможности за навлизане води до признаване на наличието на потенциална конкуренция само при реалистични възможности за навлизане, които е можело да се реализират на практика, ако нямаше ограничаваща мярка. |
|
321 |
Проверката на непреодолимия характер на някои пречки пред навлизането на пазара, състоящи се в случая основно от патентите и от задължението за получаване на РТ, същевременно не поставя под въпрос анализа на реалните и конкретни възможности на дружествата за генерични лекарствени продукти за навлизане, основан на този на тяхната способност и на тяхното намерение за навлизане, нито пък е несъгласувана спрямо този анализ. Както Комисията уместно подчертава в обжалваното решение (бележка под линия 1666) и в съдебното заседание, тази проверка за липса на непреодолими пречки „е послужила да се провери дали въпреки цялостната способност на дружествата за генерични лекарствени продукти и тяхното доказано намерение за навлизане, е имало обективни причини, правещи невъзможно навлизането на генеричните лекарствени продукти“, и по този начин, да се допълни анализът, основан на критерия за реалните и конкретни възможности. Всъщност при наличие на непреодолими пречки за навлизане на даден пазар не може да се счита, че един оператор разполага с реални и конкретни възможности за навлизане на него. Ето защо, когато на даден пазар има пречки за навлизане, обективната проверка на техния непреодолим характер полезно допълва проверката на реалните и конкретни възможности, която почива върху индивидуални критерии за способност и за намерение на съответното дружество за навлизане. |
|
322 |
Поради това от многократното позоваване в обжалваното решение на критерия за непреодолимите пречки (вж. по-специално съображения 1125 и 1181) не може да се заключи, както правят жалбоподателите, че Комисията е възприела определение за потенциална конкуренция, основаващо се само на този критерий. |
|
323 |
Това се потвърждава и от обстоятелството, че наред с решение от 21 май 2014 г., Toshiba/Комисия (T‑519/09, непубликувано, EU:T:2014:263), в което е приложен критерият за непреодолимите пречки (вж. т. 319 по-горе), Комисията цитира решения от 15 септември 1998 г., European Night Services и др./Комисия (T‑374/94, T‑375/94, T‑384/94 и T‑388/94, EU:T:1998:198) и от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия (T‑461/07, EU:T:2011:181), в които се възприема критерият за реалните и конкретни възможности, като освен това ги посочва във въведението към своето представяне на правилата за определяне на потенциалните конкуренти (съображения 1156 и 1157 от обжалваното решение), и редица други решения, в които се припомня и прилага това определение за потенциалната конкуренция, сред които решение от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия (T‑360/09, EU:T:2012:332) (вж. т. 318 по-горе). Тя също така ясно посочва, че способността за навлизане на даден пазар, характеризираща критерия за реалните и конкретни възможности (вж. т. 318 по-горе), „остава ключов аспект при доказване на потенциалната конкуренция“ (съображение 1163 от обжалваното решение). Накрая и най-вече в рамките на анализа на качеството на потенциален конкурент на всяко от разглежданите дружества за генерични лекарствени продукти, от множество конкретни и отнасящи се за всяко от тях данни — свързани по-специално с техните производствени способности, стокови наличности, търговски договори, постъпки за получаване на РТ и с предприетите от тях действия срещу Servier по оспорване — Комисията прави извод, че всички те са имали реални и конкретни възможности за навлизане на пазара (вж. т. 432—438, 579—585 и 718—722 по-долу). Такъв обстоятелствен анализ въз основа на данни, отнасящи се до всеки твърдян потенциален конкурент, е характерен за проверката на неговите реални и конкретни възможности за навлизане на пазара и се отличава от проверката само за непреодолими пречки за навлизане на определен пазар, при която може да се стигне до констатацията, че е налице потенциална конкуренция поради самия факт на навлизане на някой оператор на разглеждания пазар. |
|
324 |
Тези изводи не се поставят под съмнение от твърденията на жалбоподателите, че Комисията се е позовала главно на намерението на дружествата за генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара и на натрупване на нереалистични хипотези (вж. т. 309 по-горе), тъй като от текста на писмената реплика е видно, че с тези твърдения жалбоподателите оспорват не възприетия критерий, а прилагането в случая на критерия за реалните и конкретни възможности, което се разглежда по-нататък при отговора на оплакванията срещу преценката на всяко от спорните споразумения. |
|
325 |
Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията е оценила потенциалната конкуренция на съответния пазар, като се е основавала на критерия за реалните и конкретни възможности. |
|
326 |
В допълнение може да се отбележи — противно на твърденията на Комисията в писмената дуплика, където тя се позовава на решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия (C‑373/14 P, EU:C:2016:26) (вж. т. 312 по-горе) — че в случая тя не е можела да провери само липсата на непреодолими пречки за навлизане на пазара, за да направи извод за съществуването на потенциална конкуренция на посочения пазар (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 99—101). |
|
327 |
От точки 28, 29, 32 и 34 от решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия (C‑373/14 P, EU:C:2016:26) действително следва, че при споразумения за подялба на пазари анализът на икономическия и правния контекст, в който се вписва практиката, може да бъде сведен до онова, което се оказва строго необходимо, за да се установи наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, и по-специално до проверка, че пречките пред навлизането на пазара не могат да бъдат квалифицирани като непреодолими (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2016 г., Portugal Telecom/Комисия, T‑208/13, EU:T:2016:368, т. 177 и 181). |
|
328 |
Въпреки това следва да се приеме, най-напред, че съгласно решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия (C‑373/14 P, EU:C:2016:26), разглеждано във връзка със заключението на генералния адвокат Wathelet по дело Toshiba Corporation/Комисия (C‑373/14 P, EU:C:2015:427, т. 69, 70, 89 и 90), предвиденото в него ограничаване на анализа на икономическия и правния контекст се дължи на особено видния характер на някои ограничения с оглед на целта, които — именно защото разглежданите споразумения не са нито нетипични, нито сложни — не се нуждаят от задълбочен анализ на икономическия и правния контекст, за да се установи, че по естеството си те са достатъчно вредни. |
|
329 |
В настоящия случай, тъй като спорните споразумения са сключени под формата на доброволни уреждания на патентни спорове, е било възможно неправомерността на посочените споразумения, и по-специално ограничаването чрез тях на конкуренцията с оглед на целта, да не е явна за страничния наблюдател. Това се разкрива от факта, че Комисията анализира както тяхната антиконкурентна цел, така и техния антиконкурентен резултат. Това потвърждава и дадената от Комисията квалификация на спорните споразумения като ограничаване с оглед на целта по смисъла на решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers (C‑209/07, EU:C:2008:643), при това без да е необходимо на този етап произнасяне по тази квалификация. Всъщност, макар от точка 34 от това решение да следва, че споразуменията за изключване от пазара „очевидно“ противоречат на концепцията, присъща на разпоредбите на Договора относно конкуренцията, Съдът не приема, че за страничен наблюдател разглежданите по това дело споразумения очевидно или явно са били споразумения за изключване и съответно ограничения с оглед на целта, за които не е нужен подробен анализ на техния икономически и правен контекст. Напротив, той извършва такъв анализ на посочения контекст, както и на клаузите и целите на разглежданите споразумения, за да достигне до извода, че те са споразумения за изключване и поради това „очевидно“ са споразумения, ограничаващи конкуренцията с оглед на целта (решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers (C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 31—40). |
|
330 |
По-нататък следва да се подчертае, че в делото, по което е постановено решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия (C‑373/14 P, EU:C:2016:26), способностите за производство и предлагане на пазара на производителите, участвали в спорните практики, не са били спорни и съответният пазар не е бил обект на никакъв монопол. В настоящия случай впрочем се оспорва именно способността на дружествата за генерични лекарствени продукти да произведат и да предложат на пазара спорния продукт предвид по-специално изключителните права, изразени чрез патентите на жалбоподателите (вж. т. 234 по-горе и точка 357 по-долу). Ето защо от това съдебно решение не може да се заключи, че за определянето на дадено споразумение като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по принцип, и по-специално при обстоятелства като тези в случая, не е нужна проверка на реалните и конкретни възможности на страните по споразумението да навлязат на разглеждания пазар. |
|
331 |
От гореизложеното следва, че оплакването за прилагане на погрешно определение за потенциална конкуренция трябва да бъде отхвърлено. Критерият за достатъчно бързо навлизане |
|
332 |
В обжалваното решение Комисията се позовава на решения от 3 април 2003 г., BaByliss/Комисия (T‑114/02, EU:T:2003:100) и от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия (T‑461/07, EU:T:2011:181) и приема, че същественият елемент, за да бъде квалифицирано дадено предприятие като потенциален конкурент, е възможността му да навлезе на пазара достатъчно бързо, за да тегне над участниците на посочения пазар. Тя подчертава, че макар да е възможно забавянията да отразяват трудността за навлизане като разходи и време и че поради тези забавяния навлизането на пазара може да е търговски по-непривлекателно, сами по себе си те не поставят под съмнение способността за навлизане на пазара или натиска, упражняван върху Servier или върху другите дружества за генерични лекарствени продукти. В случая Комисията се позовава на времевите параметри, посочени в регламентите за освобождаване и в нейните насоки — по-специално Насоките относно приложимостта на член 101 [ДФЕС] по отношениe на споразуменията за хоризонтално сътрудничество (ОВ С 11, 2011 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество от 2011 г.“), в които се предвижда период не по-дълъг от три години — както и на ориентировъчната и реалната продължителност на съдебните производства, на процедурите за получаване на РТ и за разработване на АФС, и достига до извода, че твърдените от жалбоподателите и от дружествата за генерични лекарствени продукти забавяния не изглеждат достатъчно дълги, за да се приеме, че генеричният съперник не упражнява конкурентен натиск (съображения 1158, 1159, 1182 и бележка под линия 1669 от обжалваното решение; вж. също съображения 1125, 1126 и 1296 от същото решение). |
|
333 |
Противно на твърденията на жалбоподателите, от времева гледна точка този анализ на потенциалната конкуренция, извършен от Комисията, съответства на приложимите принципи. |
|
334 |
Всъщност според постоянната съдебна практика, за да може даден оператор да се счита за потенциален конкурент, неговото потенциално навлизане трябва да може да се извърши достатъчно бързо, за да тегне и съответно да упражнява конкурентен натиск върху участниците на пазара (решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия, T‑461/07, EU:T:2011:181, т. 189; в този смисъл вж. също решение от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 114). |
|
335 |
В тази съдебна практика са отчетени Насоките относно приложимостта на член [101 ДФЕС] по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество (ОВ С 3, 2001 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 222, наричани по-нататък „Насоките относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество от 2001 г.“) (вж. също Насоките относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество от 2011 г.), в които не само се утвърждава изискването за достатъчно бързо навлизане, но и се дава ориентировъчна продължителност на това какво може да бъде достатъчно бързо навлизане — ненадхвърляща, според случая, една или три години — въз основава на други насоки и на регламентите за групово освобождаване. |
|
336 |
Както обаче се уточнява в тези насоки (бележка под линия 9 от Насоките относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество от 2001 г. и бележка под линия 3 от Насоките относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество от 2011 г.) и в съдебната практика (вж. в този смисъл решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия, T‑461/07, EU:T:2011:181, т. 171 и 189), тези срокове са само ориентировъчни и понятието за „достатъчно бързо“ навлизане зависи от фактите по конкретния случай, както и от правния и икономическия контекст, в който той се вписва, които трябва да бъдат взети предвид, за да се определи дали външното за пазара предприятие упражнява конкурентен натиск върху предприятията, които понастоящем извършват дейност на този пазар (вж. в този смисъл решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия, T‑461/07, EU:T:2011:181, т. 169). |
|
337 |
В случая, от една страна, Комисията взема под внимание особеностите на икономическия и правния контекст по случая, като е изчислила продължителността на всеки от етапите, необходими за навлизане на пазара. Следва да се подчертае, че именно поради особеностите на фармацевтичния сектор, и по-специално на различните етапи, които следва да се преодолеят, както и наличието на патенти, дружествата за генерични лекарствени продукти често започват постъпки за навлизане на пазара доста преди изтичане на патентите, за да са преодолели необходимите етапи най-късно към момента на изтичането. Следователно тези постъпки могат да упражнят конкурентен натиск върху дружеството за оригинални лекарствени продукти още преди и дори доста преди изтичането на патентите и действителното навлизане на дружествата за генерични лекарствени продукти на пазара (вж. т. 356 по-долу; вж. в този смисъл също решения от 6 декември 2012 г., AstraZeneca/Комисия, C‑457/10 P, EU:C:2012:770, т. 108, от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, T‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 163 и от 8 септември 2016 г., Sun Pharmaceutical Industries и Ranbaxy (UK)/Комисия, T‑460/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:453, т. 77—79). |
|
338 |
Както правилно твърдят жалбоподателите (вж. т. 311 по-долу), от това обаче не може да се заключи, че дружество за генерични лекарствени продукти може да се счита за един от техните потенциални конкуренти веднага след като и само защото започва да разработва генеричен вариант на периндоприла. Наистина в съображение 1125 от обжалваното решение Комисията потвърждава, че потенциалната конкуренция на дружествата за генерични лекарствени продукти започва, когато тези, които искат да предложат генеричен продукт, започнат разработването на жизнеспособни от търговска гледна точка технологии за производството на АФС и на крайния продукт. От последващите бележки в това съображение, които препращат към по-нататъшния анализ на качеството „потенциален конкурент“ на всяко от разглежданите дружества за генерични лекарствени продукти, и най-вече от този анализ и от общите разсъждения в обжалваното решение, свързани с критерия за достатъчно бързо навлизане (вж. т. 332 по-горе), обаче е видно, че Комисията не е възнамерявала да констатира, че упражняването на конкурентен натиск започва на датата, на която започва разработването на генеричния продукт, а е искала да отбележи възможността за упражняване на конкурентен натиск още от това започване, ако са изпълнени условията за упражняване на такъв натиск. Във всички случаи, дори съображение 1125 да бъде тълкувано в смисъл, че в него началото на потенциалната конкуренция се фиксира към датата, на която започва разработването на генеричния продукт, оспорването на тази преценка следва да бъде отхвърлено като несъстоятелно, тъй като Комисията не се позовава на това съображение, за да заключи, че разглежданите дружества за генерични лекарствени продукти имат качеството „потенциални конкуренти“. Всъщност, както уместно подчертава Комисията, към датата на преценка на качеството „потенциални конкуренти“ на дружествата за генерични лекарствени продукти, тоест към момента на сключване на спорните споразумения, тя е приела, че всички тези дружества са достигнали напреднал стадий на разработване на своя периндоприл, и не се е произнасяла по тяхното по-ранно качество на потенциален конкурент към момента, когато са започнали това разработване (вж. т. 315 по-горе). |
|
339 |
В бележка под линия 1840 към съображение 1296 от обжалваното решение Комисията също така припомня и тригодишния срок, посочен в Насоките относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество от 2011 г., без обаче да направи никакъв решаващ извод от това в конкретния случай, поради което оплакванията, че е отчела този срок с оглед по-специално на необходимото време за разработване на периндоприла (съображение 3137 от обжалваното решение), следва да бъдат отхвърлени като несъстоятелни. |
|
340 |
От друга страна, Комисията се основава на идеята за конкурентен натиск, присъщ на потенциалната конкуренция, за да приеме, че евентуално претърпените от дружествата за генерични лекарствени продукти забавяния в процеса на навлизане на пазара сами по себе си не са достатъчни, за да се изключи качеството им на потенциален конкурент, когато те продължават да упражняват такъв натиск поради способността си за навлизане, и цитира в това отношение решение от 3 април 2003 г., BaByliss/Комисия, T‑114/02, EU:T:2003:100). Противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията правилно се позовава на горепосоченото решение, тъй като, макар в това решение Общият съд да се произнася по контекст, който е много различен от този в настоящия случай, той все пак взема отношение по отражението на редица отлагания на навлизането на BaByliss на пазара върху качеството му на потенциален конкурент — именно което отражение се анализира в обжалваното решение. В това отношение Общият съд приема, без това впрочем да се оспорва от жалбоподателите, че отлаганията на навлизането на пазара не поставят под съмнение качеството на потенциален конкурент на BaByliss, позовавайки се на редица данни, свидетелстващи за упражняването на конкурентен натиск в резултат на способността му за навлизане на пазара (решение от 3 април 2003 г., BaByliss/Комисия, T‑114/02, EU:T:2003:100, т. 102—106). От това също така следва, че доколкото интересът на дружествата за генерични лекарствени продукти да са първи на пазара, може най-много да има отражение върху тяхното намерение за навлизане на него предвид размера на очакваните печалби, но не и сам по себе си върху тяхната способност за навлизане, в съображение 1182 от обжалваното решение Комисията правилно и противно на твърденията на жалбоподателите отхвърля релевантността на този интерес на дружествата за генерични лекарствени продукти за преценката ѝ на твърденията за забавяния. Всъщност способността за навлизане на пазара трябва да се преценява спрямо критерия за устойчивата икономическа стратегия (вж. т. 318 по-горе), тоест да отговаря на навлизане, което просто е рентабилно, а не най-рентабилното измежду възможните навлизания на пазара, тъй като разглежданото дружество за генерични лекарствени продукти би било първото навлязло на пазара и съответно единственото, което ще се конкурира на него с дружеството за оригинални лекарствени продукти в определен период (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия, T‑471/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:460, т. 124). |
|
341 |
Следователно всички оплаквания, насочени срещу преценката във времево отношение на потенциалната конкуренция от Комисията, следва да бъдат отхвърлени. Критерият за възприятието на сегашните оператори |
|
342 |
В обжалваното решение Комисията се позовава на решения от 12 юли 2011 г., Hitachi и др./Комисия (T‑112/07, EU:T:2011:342) и от 21 май 2014 г., Toshiba/Комисия (T‑519/09, непубликувано, EU:T:2014:263) и приема, че възприятието на оператор, който вече присъства на пазара, има значение при оценяването на потенциалната конкуренция. Според Комисията всъщност, ако такъв оператор, който има опит, вижда конкурентна заплаха от страна на дружествата за генерични лекарствени продукти, тази заплаха може да упражни конкурентен натиск върху неговото поведение на пазара и е релевантна за преценката на потенциалната конкуренция. Като се позовава на решението от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия (T‑461/07, EU:T:2011:181), тя уточнява, че потенциалната конкуренция може да се изразява единствено в съществуването на предприятие извън пазара и че самото това съществуване може да доведе до конкурентен натиск, олицетворяван от вероятността за навлизане (съображения 1160—1162). От това Комисията прави извода, че за да се даде отговор на въпроса дали дружествата за генерични лекарствени продукти са упражнявали конкурентен натиск върху Servier, възприятието на сегашния оператор — Servier — и на останалите конкурентни дружества за генерични лекарствени продукти трябва също да се вземе под внимание (съображение 1163). В случая тя счита, че дружествата за генерични лекарствени продукти са възприемани като потенциални конкуренти както от Servier, така и от техните собствени генерични съперници (съображение 1183). |
|
343 |
В самото начало може да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията използва критерия за възприятието на сегашния оператор наред с други критерии, за да определи качеството „потенциален конкурент“ на дружествата за генерични лекарствени продукти, за което свидетелстват наречието „също“, припомнено по-горе в точка 342, и разглеждането на останалите критерии за преценка на потенциалната конкуренция за всяко от посочените дружества (вж. т. 432—438, 579—585 и 718—722 по-долу). |
|
344 |
Противно на твърденията на жалбоподателите, използването на критерия за възприятието на сегашния оператор като критерий за преценка на потенциалната конкуренция наред с други критерии съответства на приложимата в случая съдебна практика, изтъкната от жалбоподателите. |
|
345 |
Всъщност, противно на твърденията на жалбоподателите, в решение от 12 юли 2011 г., Hitachi и др./Комисия (T‑112/07, EU:T:2011:342) Общият съд ясно взема под внимание критерия за възприятието на сегашния оператор, за да установи наличието на потенциална конкуренция. Така от точки 90, 226 и 319 от това решение, припомнени в съображение 1160 от обжалваното решение, е видно, че разглежданите споразумения, сключени между европейски и японски производители, не само са сериозни признаци за възприемането на последните от първите като реални потенциални конкуренти, но те разкриват и наличието на възможности за японските производители да навлязат на европейския пазар (вж. в този смисъл и решение от 21 май 2014 г., Toshiba/Комисия, непубликувано, EU:T:2014:263, т. 231). Общият съд действително извършва и обективен анализ на потенциалната конкуренция, като по-специално разглежда капацитета на японските производители да навлязат на европейския пазар (решение от 12 юли 2011 г., Hitachi и др./Комисия, Т‑112/07, EU:T:2011:342, т. 157 и 160), както впрочем отбелязва и Комисията в съображение 1160 от обжалваното решение. Този обективен анализ обаче единствено доказва, че субективният критерий за възприятието на сегашния оператор е само един от критериите за преценка на наличието на потенциална конкуренция наред с други. |
|
346 |
В решение от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия (T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 115), на което се позовават жалбоподателите, Общият съд приема, че наличието на споразумение и възприятието на страните по това споразумение само по себе си не е достатъчно, за да се докаже, нито непременно предполага наличието на потенциална конкуренция към датата на подписване на споразумението. Противно на твърденията на жалбоподателите, в това решение съответно се заключава не че критерият за възприятието на сегашния оператор е ирелевантен, а единствено че самото възприятие на този оператор не е достатъчно, за да бъде установено наличието на потенциална конкуренция, ако липсват всякакви други данни, позволяващи това да се докаже. |
|
347 |
Следователно според съдебната практика критерият за възприятието на сегашния оператор е релевантен, но недостатъчен критерий, за да се прецени наличието на потенциална конкуренция. Всъщност, както уместно подчертават жалбоподателите, предвид неговото субективно и съответно променливо естество според съответните оператори, тяхното познаване на пазара и техните отношения с хипотетичните им конкуренти, възприятието на тези оператори, дори да са опитни, само по себе си не позволява да се приеме, че друг конкретен оператор е един от техните потенциални конкуренти. Това възприятие обаче може да направи по-убедителна способността на даден оператор да навлезе на определен пазар и по този начин да допринесе за определянето му като потенциален конкурент (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, T‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 103 и 104 и от 8 септември 2016 г., Sun Pharmaceutical Industries и Ranbaxy (UK)/Комисия, T‑460/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:453, т. 88). |
|
348 |
Поради това доводите на жалбоподателите срещу вземането под внимание от Комисията на възприятието на сегашните оператори, за да установи наличието на потенциална конкуренция, трябва да бъдат отхвърлени. |
– Пречките пред потенциалната конкуренция, създадени от патентите на жалбоподателите
|
349 |
Жалбоподателите и встъпилата страна упрекват Комисията, че е квалифицирала дружествата за генерични лекарствени продукти като потенциални конкуренти на Servier въпреки пречките пред навлизането им на пазара, създадени от притежаваните от Servier патенти. |
|
350 |
В обжалваното решение Комисията приема, че страните неправилно твърдят, като се позовават по-специално с решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия (T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 362), че навлизането на пазара е било невъзможно, тъй като наличието на патент изключвало всяка възможност за конкуренция, и заключават, че патентите на Servier създават „еднопосочна блокираща позиция“ по смисъла на Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, като освен това тези насоки не били приложими в случая (съображения 1167 и 1168, както и бележка под линия 1638). |
|
351 |
Комисията добавя, че във всички случаи дружествата за генерични лекарствени продукти са имали възможност, първо, да оспорят валидността на патентите на Servier. В това отношение тя припомня решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия (193/83, EU:C:1986:75, т. 92), в което се приема, че е в обществен интерес да бъдат премахнати, по-специално чрез искове за оспорване на валидността на патентите, всички пречки пред икономическата дейност, които могат да произтекат от погрешно издаден патент, и решение от 6 декември 2012 г., AstraZeneca/Комисия (C‑457/10 P, EU:C:2012:770, т. 108), в което се потвърждавало, че потенциална конкуренция може да съществува дори и преди изтичането на патента за молекула (съображения 1132, 1165 и 1169 и бележка под линия 1640 от обжалваното решение). В допълнение според Комисията обстоятелството, че Servier се е позовало или е щяло да се позове на нарушение на тези патенти, е без значение при определянето дали патентите са можели да блокират навлизането на пазара на генеричните лекарствени продукти, като подчертава липсата на презумпция за нарушение на права върху интелектуална собственост и липсата на съдебно решение, с което да е установено такова нарушение по време на релевантния период (съображения 1169—1171 от обжалваното решение). Тя уточнява, че по отношение на вижданата възможност за недействителност или нарушаване на патентите на Servier ще се основава на преценките, извършени от самите страни и от трети лица, така както са изложени в документи, които предшестват сключването на спорните споразумения или са от това време (съображение 1172 от обжалваното решение). |
|
352 |
Комисията приема, че дружествата за генерични лекарствени продукти са имали и възможност, второ, да прибегнат към алтернативни начини за достъп до пазарите, на които се водят споровете (съображение 1175). От една страна, дружествата за генерични лекарствени продукти били свободни да пуснат на пазара периндоприл на риск, тоест, с риска дружеството за оригинални лекарствени продукти да предяви иск за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост. В това отношение Комисията подчертава, че предвид практиката на подаване на заявки за патенти за производствен процес след изтичането на патента за молекула, почти всички продажби след това изтичане са рискови и че рисковото навлизане на пазара на Apotex през 2006 г. е завършило със съдебно решение, с което е обявена недействителността на патент 947, и присъждане на дължимо от Servier обезщетение за вреди (съображения 1176 и 1177 от обжалваното решение). От друга страна, дружествата за генерични лекарствени продукти можели да адаптират своите производствени процеси или пряко, или като сменят доставчика на АФС, за да избегнат твърденията за нарушение на права върху интелектуална собственост. Макар в зависимост от случая такива промени да са източник на регулаторни забавяния, според Комисията те представляват надежден алтернативен начин за достъп до пазара (съображение 1178 от обжалваното решение). |
|
353 |
В съображение 1179 от обжалваното решение Комисията прави следния извод: „[…] споразуменията за доброволно уреждане на спорове са сключени в контекст, в който патентът за молекулата е бил изтекъл и в който всички страни, произвеждащи генерични лекарствени продукти, са били въвлечени пряко или непряко в съдебни дела или спорове относно един или няколко от оставащите патенти на Servier под формата на защита срещу искове за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост или чрез искове или насрещни искове за обявяване на недействителността на посочените патенти. Дружествата за генерични лекарствени продукти са можели да изберат и други мерки, свързани с патенти, като потенциални пътища за достъп до пазара. Комисията ще разгледа подробно дали дружествата за генерични лекарствени продукти, които са искали да преодолеят пречките от патентно естество и да пуснат свой генеричен периндоприл, са били източник на конкурентен натиск върху Servier въпреки неговите патенти. В това отношение следва да се припомни, че всички споразумения, предмет на настоящото решение, са сключени в момент на несигурност дали някой от патентите е нарушен, и по-специално дали е можело патент 947 да бъде обявен за недействителен. Следователно самото наличие и позоваването на патентите на Servier не е възпрепятствало всяка възможност за потенциална или реална конкуренция“. |
|
354 |
Жалбоподателите и встъпилата страна твърдят по същество, че в този анализ на Комисията се пренебрегва действието на обявен или презумиран за валиден патент, така както е предвидено в нормативната уредба или е признато в съдебната практика. Те освен това твърдят, че тя е нарушила насоките от 2004 г. и от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, и възразяват срещу някои виждания, изразени от нея при преценката ѝ на злоупотребата с господстващо положение на Servier в обжалваното решение и в други решения. Незачитането на действието на патентите на Servier, обявени или презумирани за валидни. |
|
355 |
Според жалбоподателите и встъпилата страна патент, който се презумира за валиден, представлява — поне от обявяването на валидността до изтичане на срока на неговото действие — правна забрана за навлизане на пазара, възпрепятстваща всякаква потенциална конкуренция. |
|
356 |
От точка 108 от решение от 6 декември 2012 г., AstraZeneca/Комисия (C‑457/10 P, EU:C:2012:770), цитирана от Комисията в обжалваното решение (вж. т. 351 по-горе), обаче следва, че потенциална конкуренция на определен пазар може да съществува дори и преди изтичането на срока на действие на патент. По-конкретно Съдът постановява, че сертификатите за допълнителна закрила, с които се цели удължаване на действието на патент, създават значителен ефект на отстраняване на конкурентите след изтичането на срока на действие на патентите, но също така могат да променят структурата на пазара, увреждайки потенциалната конкуренция още преди това изтичане, като тази констатация за реализиране на потенциална конкуренция преди изтичането на срока на действие на патентите не зависи от факта, че сертификатите за допълнителна закрила са били получени чрез измама и неправомерно (решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 164). Следователно само по себе си изключителното право, каквото е патентът, не възпрепятства разгръщането на потенциална конкуренция през съответния период на изключителни права. |
|
357 |
Всъщност, макар, както подчертават жалбоподателите и встъпилата страна, такова изключително право обикновено да води до държане на конкурентите настрана, тъй като по силата на публичната правна уредба те са длъжни да спазват това изключително право (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, Т‑321/05, EU:T:2010:266, т. 362; вж. също т. 234 по-горе), този ефект на изключване на конкуренцията засяга реалните конкуренти, предлагащи на пазара нарушаващи права продукти. Патентът предоставя на притежателя си изключителното право да използва изобретение с цел производство и първоначално пускане в продажба на индустриални продукти, както и правото да се противопостави на всякакво нарушение на този патент (решения от 31 октомври 1974 г., Centrafarm и de Peijper, 15/74, EU:C:1974:114, т. 9 и от 16 юли 2015 г., Huawei Technologies, C‑170/13, EU:C:2015:477, т. 46; вж. също точка 234 по-горе), но сам по себе си не възпрепятства операторите да предприемат необходимите постъпки, за да бъдат в състояние да навлязат на съответния пазар при изтичането на срока на действие на патента и съответно да упражняват върху притежателя на патента конкурентен натиск, характерен за наличието на потенциална конкуренция преди това изтичане. Той не възпрепятства и извършването от оператори на необходимите действия за производството и пускането на пазара на продукт, с който не се нарушават права върху интелектуална собственост, позволявайки им да бъдат считани за реални конкуренти на притежателя на патента, считано от датата на навлизането им на пазара, и евентуално за потенциални конкуренти до това навлизане (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 164). |
|
358 |
Това с още по-голяма сила се отнася за фармацевтичния сектор, където законодателството относно издаването на РТ — изисквани, за да може даден продукт да бъде предлаган на пазара — позволява на компетентните органи да предоставят РТ за генеричен лекарствен продукт, макар оригиналният референтен продукт да е защитен с патент. Всъщност от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3), изменена, следва, че заявленията за издаване на РТ за генерични лекарствени продукти могат да бъдат разглеждани по съкратена процедура въз основа на резултатите от тестовете и изпитанията, фигуриращи в заявлението за РТ на оригиналния лекарствен продукт, и че данните за тези резултати могат да бъдат използвани и съответно позволяват издаването на РТ преди изтичането на срока на действие на патента за оригиналния лекарствен продукт (член 10 от Директива 2001/83; вж. също съображения 74 и 75 от обжалваното решение). Така в самото законодателство относно пускането на пазара на лекарствените продукти се предвижда, че дружество за генерични лекарствени продукти може да навлезе на пазара благодарение на законосъобразно издадено РТ или поне да започне процедура за получаване на РТ през периода на закрила на патента на дружеството за оригинални лекарствени продукти. Противно на твърденията на жалбоподателите, това е така и в националните законодателства за транспониране на Директива 2001/83, тъй като от окончателния доклад от секторното разследване на Комисията във фармацевтичния сектор от 8 юли 2009 г., на който те се позовават, следва, че словашките органи са изменили своето законодателство в същия смисъл и че унгарските органи изискват само „декларация за патент“, чрез която дружеството за генерични лекарствени продукти се задължава да не предлага на пазара нарушаващ права продукт преди изтичането на срока на действие на съответния патент. Подчертаното от жалбоподателите обстоятелство, че съгласно вътрешно електронно съобщение на Servier „изглежда, че преписките за периндоприла [на някои дружества за генерични лекарствени продукти] са блокирани от [словашкия регулаторен орган,] докато е в сила патент 947“, не може да постави под съмнение тази констатация. |
|
359 |
Нещо повече, системата на закрила на патентите е замислена така, че макар патентите да се презумират за валидни, считано от тяхната регистрация (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, Т‑321/05, EU:T:2010:266, т. 362), тази презумпция за валидност не предполага ipso facto, че с всички пуснати на пазара продукти се нарушават права върху интелектуална собственост (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 121 и 122). Както правилно подчертава Комисията в обжалваното решение (вж. т. 351 по-горе), и това не се оспорва изрично от жалбоподателите, презумпция за нарушение на права върху интелектуална собственост не съществува, тъй като такова нарушение следва да бъде установено от съда. Всъщност, както следва от решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия (193/83, EU:C:1986:75, т. 52), ако частноправен оператор, притежател на патент, можеше да замести преценката на компетентния орган със своята собствена преценка за наличието на нарушение на патентното му право, той би могъл да се възползва от тази преценка, за да разшири обхвата на закрила на своя патент (вж. също съображение 1171 и бележка под линия 1642 от обжалваното решение). Следователно е възможно оператор да поеме риска да навлезе на пазара с определен продукт, включително потенциално нарушаващ действащия патент, тъй като това рисково навлизане или пускане на пазара (вж. по-специално съображения 75 и 1176 от обжалваното решение) би могло да се увенчае с успех, ако притежателят на патента се откаже от предявяването на иск за установяване на нарушение на патента или ако такъв иск се предяви и бъде отхвърлен (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 128 и 165). Уместно е да се уточни в това отношение, че тази възможност за рисково навлизане на пазара спомага да се докаже, че патентите не са непреодолими пречки за навлизане на пазара на дружествата за генерични лекарствени продукти, но сама по себе си не означава, че те разполагат с реални и конкретни възможности за навлизане на него, които зависят от тяхната способност и от тяхното намерение да пристъпят към такова рисково навлизане. |
|
360 |
Противно на твърденията на встъпилата страна, този подход на Комисията не оборва презумпцията за валидност, с която се ползват патентите, допускайки наличието на потенциална конкуренция, освен ако валидността на патента е била потвърдена от съд и ако нарушението на валидния патент е било установено от съд. Встъпилата страна се основава всъщност на погрешен прочит на обжалваното решение, тъй като в него Комисията правилно приема по същество (вж. т. 357—359 по-горе), че не патентът се презумира за невалиден до приемането на решение от юрисдикция относно валидността му и наличието на нарушение, а че до приемането на такова решение презумпцията за валидност на патента не е пречка за рисково навлизане на пазара (съображения 1171 и 1176 от обжалваното решение). |
|
361 |
Следва да се подчертае, че същата липса на презумпция за нарушение на права върху интелектуална собственост се прилага в случай на обявяване на съответния патент за валиден от страна на компетентен орган. Всъщност, тъй като сам по себе си патент не е пречка за реалното или потенциалното навлизане на конкуренти на пазара, обявяването на посочения патент за валиден, ако не е съчетано с установяване на нарушение на патента, също не изключва такава конкуренция. Така, противно на твърденията на жалбоподателите, обявяването с решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. на патент 947 за валиден само по себе си не е достатъчно, за да се възпрепятства разгръщането на потенциална конкуренция. |
|
362 |
Тези съображения не се поставят под съмнение от съдебната практика, цитирана от встъпилата страна. |
|
363 |
Всъщност, от една страна, решения от 15 септември 1998 г., European Night Services и др./Комисия (T‑374/94, T‑375/94, T‑384/94 и T‑388/94, EU:T:1998:198) и от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия (T‑360/09, EU:T:2012:332) не се отнасят до права върху интелектуална собственост, а до изключителни права, които са правна или фактическа пречка за предоставянето на разглежданите услуги, както и за достъпа до инфраструктурите. Освен това, дори да се приеме, че „фактическият териториален монопол“, посочен в решението от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия (T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 102), все пак напомня изключителните права, каквито са патентите (вж. т. 234 по-горе), от това решение следва, че Общият съд извежда липсата на потенциална конкуренция не от самото съществуване на такъв монопол, а от факта, че Комисията не е доказала надлежно наличието на реални и конкретни възможности друг доставчик на газ да влезе на германския пазар на газ въпреки посочения монопол, приемайки по този начин, че такъв монопол сам по себе си не е достатъчен, за да се изключи наличието на потенциална конкуренция (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия (T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 103—107). |
|
364 |
От друга страна, макар решения от 31 май 1979 г., Hugin Kassaregister и Hugin Cash Registers/Комисия (22/78, EU:C:1979:138) и от 6 октомври 1994 г., TetraPak/Комисия (T‑83/91, EU:T:1994:246) да се отнасят до права върху интелектуална собственост, и по-специално, що се отнася до второто — до патенти, от тях все пак не може да се заключи, че патентите и останалите разглеждани права върху интелектуална собственост представляват непреодолими пречки за навлизане на пазара, изключващи наличието на потенциална конкуренция. Всъщност в решение от 31 май 1979 г., Hugin Kassaregister и Hugin Cash Registers/Комисия (22/78, EU:C:1979:138, т. 9) Съдът установява наличието на монопол, както впрочем е признат от жалбоподателя, и съответно липсата на ефективна конкуренция на пазара на резервни части за касови апарати, произвеждани от посочената страна, поради съвкупност от „причини от търговско естество“, сред които, но не само — както впрочем е видно по-ясно от протокола от съдебното заседание по това дело (стр. 1885) — законодателството на Обединеното кралство в областта на промишления дизайн и авторските права. Също така в решение от 6 октомври 1994 г., TetraPak/Комисия (T‑83/91, EU:T:1994:246, т. 110) Общият съд наистина приема, че разглежданото множество патенти са пречка за навлизането на нови конкуренти на пазара на асептични машини. От това обаче не може да бъде направен извод, че сами по себе си патентите са счетени за непреодолими пречки за навлизане на съответния пазар, като се има предвид разглежданото множество патенти, подчертано от Общия съд, наличието на технологични бариери, които също са били взети предвид, за да бъде направен изводът за наличие на пречки, и най-вече присъствието на конкурент, който държи 10 % от въпросния пазар. |
|
365 |
Горепосочените съображения не се поставят под съмнение и от член 9, параграф 1 от Директива 2004/48, на който встъпилата страна също се позовава и съгласно който държавите членки гарантират, че съдебните органи могат да постановят неокончателна забрана срещу предполагаемия нарушител с цел да се предотврати каквото и да било неминуемо нарушение на право върху интелектуална собственост или временно да се забрани продължаването на предполагаемите нарушения на това право. |
|
366 |
Такива неокончателни забрани или временни разпореждания наистина възпрепятстват навлизане на предполагаем нарушител на пазара и съответно упражняването на реална конкуренция на този пазар за определения в забраните срок. Въпреки това предвид техния временен характер и при липса на решение, с което окончателно да се реши дали е допуснато нарушение на права върху интелектуална собственост, за да се констатира такова нарушение и се вземат налагащите се поправителни мерки, тези неокончателни забрани или разпореждания са само временни препятствия, а не непреодолими пречки, възпрепятстващи извършването на постъпки с цел предлагане на пазара на продукта, с който се твърди, че се нарушават права върху интелектуална собственост, и съответно разгръщането на потенциална конкуренция. |
|
367 |
Всъщност, като се има предвид ограниченото време за анализ, с което разполага компетентният орган, преди да издаде своето решение, и условията по член 9, параграф 3 от Директива 2004/48, за да бъде разпоредена временна мярка — по-специално увереността с достатъчна степен на сигурност, че право върху интелектуална собственост е нарушено — постановяването на такива временни решения се основава единствено на преценка на пръв поглед на твърдяното нарушение, която по необходимост е обща и трябва да бъде потвърдена или съответно отречена след по-задълбочена преценка на необходимите условия, за да се установи наличието на нарушение. Освен това посочените дружества за генерични лекарствени продукти разполагат с възможност за възпрепятстване на приемането на неблагоприятно решение не само чрез представяне на насрещни доводи в рамките на производството по същество, но и като оспорват едновременно с това валидността на съответния патент посредством насрещен иск за обявяване на този патент за недействителен. По този начин издаването на временна забрана или временно разпореждане, и a fortiori самият риск от издаване на такава забрана или разпореждане, предвид по-специално приемането на такива временни решения по отношение на други дружества за генерични лекарствени продукти, само по себе си не позволява да бъде изключено качеството „потенциален конкурент“ на дружеството за генерични лекарствени продукти, което е реално или потенциално обект на такъв вид решение. |
|
368 |
Освен това съдебно решение по същество, с което се установява наличието на нарушение на права върху интелектуална собственост, също има временен характер, докато не бъдат изчерпани възможните способи за обжалване. Всъщност, противно на твърденията на встъпилата страна, Комисията правилно приема в съображения 1132 и 1169 от обжалваното решение, че оспорването на патентите и на решенията, свързани с тези патенти, е „израз […] на конкуренцията“ в областта на патентите. Всъщност, като се имат предвид изтъкнатите по-горе риск от извършване на нарушение, на който е изложено всяко дружество за генерични лекарствени продукти, и липса на компетентност на частноправните оператори да преценят дали нарушението действително е извършено (вж. т. 359 по-горе), предявяването на иск е един от способите, с които дружеството за генерични лекарствени продукти разполага, за да ограничи този риск и да влезе на пазара, като достигне до акт, с който се установява липсата на нарушение на права върху интелектуална собственост или се обявява недействителността на потенциално нарушения патент (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 122). От това следва също така, че докато дружеството за генерични лекарствени продукти разполага с възможности за оспорване по съдебен път на съответните патенти и нарушаването им и съответно за намиране на достъп до пазара, може да се приеме, че посочените патенти не представляват по принцип непреодолими пречки пред този достъп. Нарушението на Насоките от 2004 г. и на Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии |
|
369 |
Дори да се допусне, че Насоките от 2004 г. и Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии са приложими в случая, не може да се приеме, че те са били нарушени от Комисията в обжалваното решение. |
|
370 |
Първо, противно на твърденията на жалбоподателите и на встъпилата страна, решенията, с които е установена валидността на разглежданите патенти, и по-специално решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., не свидетелстват за „блокираща позиция“ в резултат от патентите, разглеждана в Насоките от 2004 г. и в Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии като препятствие пред разгръщането на потенциална конкуренция. Всъщност в Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии (т. 32) и в Насоките от 2014 г. (т. 32) блокиращите позиции са определени като положения, при които оператор не може да навлезе на пазара, без да наруши правата върху интелектуална собственост на друг оператор. Следва впрочем да се припомни, че самите решения, с които се установява валидността на патент, не са пречка за рисково навлизане на пазара и че то може да бъде възпрепятствано само от решение, с което се установява нарушение на съответното право върху интелектуална собственост, тоест нарушение на разглеждания патент (вж. т. 359 и 361 по-горе). Ето защо „съдебни[те] решения“, за които става въпрос в Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии (т. 32), и „окончателн[ите] решени[я] на [с]ъда“, посочени в Насоките от 2014 г. (т. 33) като сигурно доказателство за наличието на блокираща позиция, препращат не към решения, с които се установява валидността на патент, а към тези, с които се установява нарушение на този патент. |
|
371 |
Второ, противно на твърденията на жалбоподателите, препоръките в Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, що се отнася до анализа на потенциалната конкуренция при липса на блокираща позиция, установена чрез съдебно решение, също не са били нарушени от страна на Комисията. В това отношение следва да се припомни, че съгласно точка 31 от Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии оператор „може да се счита за потенциален конкурент на продуктовия пазар, ако при липса на споразумение е вероятно той да направи нужните допълнителни инвестиции, за да навлезе на съответния пазар в отговор на малко, но постоянно увеличение на цените на продуктите“, и „[в]ероятното навлизане трябва да бъде оценено реалистично, т.е. въз основа на фактите по случая“. Освен това съгласно точка 33 от същите насоки: „При липса на сигурност, например под формата на окончателно решение на [с]ъда за наличието на позиция на блокиране, когато се разглежда въпросът дали са потенциални конкуренти, страните ще трябва да се обосноват с всички налични към момента доказателства, включително възможността за нарушение на правата върху интелектуалната собственост и дали са налице действителни възможности за заобикаляне на съществуващи права на интелектуална собственост. Вече направени значителни инвестиции или напреднали планове за навлизане на даден пазар могат да затвърдят виждането, че страните са поне потенциални конкуренти, дори и ако не може да бъде изключена позиция на блокиране […]“. |
|
372 |
Както е видно от точки 323 и 325 по-горе, в случая Комисията е приложила критерия за реалните и конкретни възможности, за да установи дали разглежданите дружества за генерични лекарствени продукти имат качеството на потенциални конкуренти, и поради това, в съответствие с посочените по-горе точки от Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, се е позовала не на липсата на невъзможност за навлизане на пазара, а на вероятността за навлизане, преценена въз основа на реалистични доводи и на наличните данни, отнасящи се по-специално до водените между страните дела, напредъка в разработването на техните продукти и постъпките им за получаване на РТ (вж. също т. 432—438, 579—585 и 718—722 по-долу). Освен това, ако доводите на жалбоподателите трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че с тях се поставя под съмнение констатацията на Комисията за вероятност за навлизане на пазара на дружествата за генерични лекарствени продукти, те ще бъдат разгледани по-нататък при анализа на оплакванията, с които се оспорва качеството „потенциален конкурент“ на всяко от тези дружества. |
|
373 |
Уместно е също така да се добави, че противно на твърденията на встъпилата страна, именно от този анализ на вероятността за навлизане на пазара на дружествата за генерични лекарствени продукти — който се изисква в Насоките от 2004 г. и Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии и е извършен от Комисията — следва, че наличието на потенциална конкуренция не се извежда ipso facto от липсата на установена блокираща позиция, а за да бъде тя доказана, е необходим същински анализ, в резултат на който е възможно на дружество да не бъде признато качеството „потенциален конкурент“, въпреки липсата на блокираща позиция, създадена от патентите. Противоречието в обжалваното решение |
|
374 |
Според жалбоподателите позицията на Комисията противоречи на извършените от нея преценки в обжалваното решение относно злоупотребата с господстващо положение на Servier. Те по-специално я упрекват, че противоречиво признава на патентите на Servier изключваща сила в частта от обжалваното решение, посветена на злоупотребата с господстващо положение на Servier (съображения 2572, 2857 и 2972), и отхвърля риска от изключване на дружествата за генерични лекарствени продукти от пазара в резултат на тези патенти, в частта от обжалваното решение, отнасяща се до член 101 ДФЕС. |
|
375 |
Това твърдение за противоречие може да бъде отхвърлено още на този етап, без да е необходимо произнасяне по определянето от Комисия на съответните пазари в рамките на нейния анализ на ограничаващите конкуренцията последици от спорните споразумения и на злоупотребата с господстващо положение на Servier. |
|
376 |
Следва да се отбележи, първо, че макар в обжалваното решение (съображения 2857 и 2972) Комисията действително да заключава, че липсва истински жизнеспособен източник на конкуренция на пазара, използваното в тези съображения понятие „жизнеспособност“, за да се определи разглежданият пазар, а именно пазарът нагоре по веригата на технологията за производство на АФС на периндоприла, и да се определи наличието на господстващо положение на този пазар с оглед на прилагането на член 102 ДФЕС, се различава от използваното за определянето на икономическата жизнеспособност на дадено навлизане на пазара при прилагането на член 101 ДФЕС. То всъщност се схваща в по-широк смисъл като отнасящо се за „икономическа и регулаторна жизнеспособност“, а тази регулаторна жизнеспособност се схваща стриктно като изключена, ако на пазара има патент, тъй като той е пречка да се приеме, че разглежданата технология може да замести обхванатата от патента (бележка под линия 3386 от обжалваното решение; вж. също съображения 2748 и 2754 от обжалваното решение). За да бъде отхвърлена относимостта в случая на преценките, извършени от Комисията в съображения 2857 и 2972 от обжалваното решение, може още да се отбележи, че те се отнасят до наличието на реална и ефективна конкуренция на разглеждания пазар, а не до перспективите за навлизане на пазара на потенциални конкуренти. |
|
377 |
Освен това, второ, е уместно да се отбележи, че в другите цитирани от жалбоподателите и встъпилата страна части от обжалваното решение (съображения 2571 и 2572), посветени на определянето на пазара на крайния продукт и на установяването на наличие на господстващо положение на този пазар, Комисията по същество приема, че патентите на Servier са значими, но не абсолютни бариери пред навлизането на пазара, което съответства на нейната преценка за потенциалната конкуренция на този пазар. Противоречието между обжалваното решение и други решения на Комисията |
|
378 |
Според жалбоподателите и встъпилата страна позицията на Комисията противоречи на някои от нейните по-ранни решения (Решение 94/770/ЕО на Комисията от 6 октомври 1994 година относно производство по член [101 ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка IV/34.776 — Pasteur Merieux/Merck) и Решение С(2013) 8535 окончателен на Комисията от 26 ноември 2013 година относно производство по член 6 от Регламент № 139/2004 (преписка COMP/М.6944 — Thermo Fisher Scientific/Life Technologies). Макар в тези решения от наличието на патенти или патентни спорове Комисията да заключила, че липсва силен конкурентен натиск от дружествата за генерични лекарствени продукти, в обжалваното решение тя приела, въпреки наличието на същите спорове, които биха могли да доведат до отстраняване на дружествата за генерични лекарствени продукти от пазара, че последните са потенциални конкуренти на Servier, които да могат да окажат силен конкурентен натиск върху периндоприла на Servier. |
|
379 |
В това отношение следва да се отбележи, че обжалваното решение във всички случаи не противоречи на посочените от жалбоподателите и встъпилата страна решения на Комисията. Всъщност най-напред следва да се припомни, че тъй като патентите по принцип не са непреодолими пречки за навлизането на конкурент на пазара, но могат да създадат такива пречки в зависимост от изхода от патентния спор и да окажат влияние върху реалните и конкретни възможности за такова навлизане (вж. т. 359—368 по-горе и 442—453, 589—597 и 726—735 по-долу), не е изключено в някои от решенията си, по-специално двете посочени по-горе решения, Комисията да се е позовала на наличието на патенти, за да заключи от това, че потенциална конкуренция липсва. По-нататък следва да се отбележи, че в тези две решения Комисията установява наличието на бариери пред навлизането на пазара или липсата на потенциална конкуренция, като се позовава не само на наличието на патенти или патентни спорове, но и на други фактори — като например трудността да бъде получено РТ, размера на необходимите инвестиции или съществуващите търговски отношения — поради което не може да се заключи, че само по себе си наличието на патенти или на патентни спорове възпрепятства разгръщането на потенциалната конкуренция. |
|
380 |
От гореизложеното следва, че Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че в случая патентите на Servier не са непреодолими пречки пред навлизането на дружествата за генерични лекарствени продукти на пазара. Всъщност към датата на сключване на спорните споразумения не е имало нито едно влязло в сила съдебно решение по иск за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост, в което да е установено, че с продуктите на посочените дружества се нарушават такива права. |
|
381 |
Остава да се определи дали Комисията е преценила правилно и че с оглед на собствените характеристики на всяко от дружествата за генерични лекарствени продукти те са имали реални и конкретни възможности да навлязат на разглеждания пазар, като за тази цел следва да бъде даден отговор на доводите, които поставят под съмнение наличието на такива възможности и са изложени в рамките на доводите, отнасящи се конкретно до всяко от спорните споразумения. Още на този етап следва да се уточни, че този анализ на оплакванията срещу преценката на Комисията на реалните и конкретни възможности на дружествата за генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара следва да бъде извършен от перспективата на следните четири принципа и съображения. |
|
382 |
Първо, важно е да се припомни съдебната практика, свързана с определянето на наличието на реални и конкретни възможности за навлизане на определен пазар (вж. т. 318 по-горе), от която следва, че същественият елемент, на който следва да се основава квалифицирането като потенциален конкурент, се изразява в способността на едно предприятие да влезе на посочения пазар, и че макар да е релевантно за проверката дали то може да бъде считано за потенциален конкурент, неговото намерение да влезе на този пазар е само допълнително обстоятелство. По-точно, намерението за навлизане на даден пазар нито е необходимо за признаване на наличието на потенциална конкуренция на посочения пазар (решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия, T‑461/07, EU:T:2011:181, т. 169), нито може да го постави под съмнение, но същевременно, когато е установено, то може да подсили способността за навлизане на пазара и така да допринесе за определянето на даден оператор като потенциален конкурент. |
|
383 |
От нея също така следва и че критерият, изведен от съответствието на навлизането на пазара на устойчива икономическа стратегия, изисквано от посочената съдебна практика, не е самостоятелен критерий, различен от основния критерий за способността за навлизане на пазара и от допълнителния критерий за намерението за такова навлизане (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия, T‑471/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:460, т. 81). Всъщност, от една страна, той е цитиран в разглежданите решения като проявление на реалния и конкретен характер на възможностите за навлизане на пазара и предшества оповестяването на основния критерий за способността за такова навлизане и на допълнителния критерий за намерението за такова навлизане, които са представени като „непременно произтича[щи]“ от него. От друга страна, в същите решения той не се разглежда самостоятелно и независимо от проверката на способността и на намерението за навлизане на пазара, тъй като от факта, че предприятие има както способността да навлезе на пазара, с оглед на средствата му за производство и за предлагане на пазара, както и на финансовите му ресурси, така и намерението да навлезе на него, предвид по-специално перспективите за печалба и рентабилност, може логично да се заключи, че това навлизане съответства на устойчива икономическа стратегия на засегнатото предприятие. |
|
384 |
Второ, както Комисията правилно приема в обжалваното решение (съображение 1172; вж. също т. 351 по-горе), оценките на възможностите за обявяване на недействителността или за нарушаване на патентите на жалбоподателите, извършени от самите страни, могат да бъдат взети предвид, за да се определи дали дружествата за генерични лекарствени продукти са имали реални и конкретни възможности за навлизане на пазара (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 141). Всъщност, при липса на решение на публичен орган относно нарушаването и валидността на патентите на Servier, направените от самите страни оценки на възможностите за обявяване на недействителността или за нарушаване на тези патенти могат да са показателни за намеренията на тези страни, по-специално за водене на съдебни дела. По-специално, когато са извършени от дружествата за генерични лекарствени продукти, те могат да допринесат за установяване на тяхното намерение да навлязат на пазара предвид субективното им възприемане на съответните патенти, но не и сами по себе си на тяхната способност за такова навлизане, като се има предвид, че само националните юрисдикции и ЕПВ са компетентни да установят нарушаването и валидността на патента (вж. т. 243 и 359 по-горе). Тъй като намерението се счита за релевантен критерий при определянето на реалните и конкретни възможности за навлизане на пазара (вж. т. 382 по-горе), субективните оценки на страните съответно могат надлежно да бъдат взети предвид за целите на установяването на такива възможности. Следва обаче да се уточни, че тъй като намерението за влизане на даден пазар, макар и да е релевантно при проверката дали едно дружество може да бъде считано за потенциален конкурент, е само допълнителен критерий, тези оценки също ще бъдат извършени като допълнителни при определянето на качеството „потенциален конкурент“ на посоченото дружество. Освен това те ще трябва да бъдат съпоставени с други обстоятелства, които в същата степен биха могли да свидетелстват за намеренията на дадено дружество относно навлизането му на пазара. |
|
385 |
Трето, наличието на реални и конкретни възможности за навлизане на пазара се преценява към датата на сключване на спорните споразумения (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 138, 139 и 203 и от 8 септември 2016 г., Sun Pharmaceutical Industries и Ranbaxy (UK)/Комисия, T‑460/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:453, т. 94 и 95). Всъщност, за да се определи дали такива споразумения ограничават конкуренцията по смисъла на член 101 ДФЕС, следва да се определи каква е била конкуренцията, действителна или потенциална, на разглеждания пазар към момента на сключването им. Следователно доводите и документите, отнасящи се до данни, които са последващи спрямо сключването на спорните споразумения, не могат да бъдат взети под внимание, тъй като тези данни отразяват прилагането на посочените споразумения, а не състоянието на конкуренцията на пазара към момента на тяхното сключване. |
|
386 |
Четвърто, тежестта за доказване на наличието на реални и конкретни възможности за навлизане на конкурент на пазара, както и в по-широк план за доказване на наличието на нарушение (член 2 от Регламент № 1/2003) се носи от Комисията (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 105). Въпреки това, тъй като основната част от данните, позволяващи да се установят способността и намерението на дружествата за генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара и съответно техните реални и конкретни възможности за такова навлизане, са данни, вътрешни за посочените дружества, които последните са в по-добра позиция да съберат, следва да се приеме, че при липса на доказателства за противното, свързани с технически, регулаторни, търговски или финансови затруднения, Комисията е доказала в достатъчна степен наличието на такива възможности при обстоятелствата в конкретния случай, ако е събрала съвкупност от непротиворечиви улики, които свидетелстват поне за постъпки с цел производство и предлагане на пазара на разглеждания продукт в достатъчно къс срок, за да се окаже натиск върху присъстващия на пазара оператор. От такива постъпки всъщност може да бъде направен изводът, че съответното дружество не само е имало капацитета, но и намерението да поеме риска да навлезе на пазара (вж. в този смисъл точка 33 от Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии; вж. в този смисъл и решение от 8 септември 2016 г., Arrow Group и Arrow Generics/Комисия, T‑467/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:450, т. 81). |
2) Критерият, свързан с ангажимента на дружествата за генерични лекарствени продукти да ограничат своите независими усилия за навлизане на пазара
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
391 |
Най-напред следва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията не е разгледала изолирано общата законосъобразност на клаузите за неоспорване и непредлагане на пазара. Всъщност от съображение 1154 от обжалваното решение е видно, че за да определи дали разглежданите споразумения съставляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта, Комисията не се е ограничила да разгледа дали съдържат клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара, а също така е анализирала дали страните по споразумението за доброволно уреждане са потенциални конкуренти и дали клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара се основават на прехвърляне на средства от лабораторията за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти, представляващо стимул за това дружество да се откаже да упражнява конкурентен натиск върху дружеството притежател на патента. Следователно жалбоподателите и встъпилата страна не могат да упрекват Комисията, че е приела, че самото включване на клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара в споразумение за доброволно уреждане на спор е достатъчно, за да бъде доказан неговият антиконкурентен характер. |
|
392 |
По-нататък, що се отнася до доводите на жалбоподателите и встъпилата страна, свързани с необходимото наличие на клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара във всяко споразумение за доброволно уреждане на спор, е уместно да се направи препращане на мотивите в точки 258—275 по-горе, в които са изложени условията, позволяващи на Комисията да констатира, че е налице ограничаване с оглед на целта, ако има такива клаузи. |
|
393 |
Що се отнася до доводите на жалбоподателите и на встъпилата страна във връзка с прилагането в конкретния случай на теорията за съпътстващите ограничения, те следва да бъдат отхвърлени чрез препращане към точка 291 по-горе. |
|
394 |
Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че Комисията вече е счела за безпроблемно споразумение, с което дружество за генерични лекарствени продукти се задължава да се изтегли от пазара, докато се разреши успореден спор в замяна на обезщетение в случай на поражение в спора, е важно да се припомни, че според съдебната практика, принципът на равно третиране, който е общ принцип от правото на Съюза, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения от 13 декември 1984 г., Sermide, 106/83, EU:C:1984:394, т. 28 и от 14 май 1998 г., ВРВ de Eendracht/Комисия, T‑311/94, EU:T:1998:93, т. 309). |
|
395 |
Следва обаче да се подчертае, че след като с поведението си предприятие е нарушило член 101, параграф 1 ДФЕС, то не може да избегне санкционирането си с довода, че на друго предприятие не е наложена глоба. Всъщност, дори да се допусне, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че споразуменията Lundbeck-Neolab съответстват на член 101, параграф 1 ДФЕС, спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (решения от 31 март 1993 г., Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, C‑89/85, C‑104/85, C‑114/85, C‑116/85, C‑117/85 и C‑125/85—C‑129/85, EU:C:1993:120, т. 197 и от 14 юли 1994 г., Parker Pen/Комисия, Т‑77/92, EU:T:1994:85, т. 86). |
|
396 |
При всички положения между спорните споразумения и споразуменията Lundbeck-Neolab, които Комисията е счела за безпроблемни от гледна точка на конкурентното право в Решение C(2013) 3803 окончателен от 19 юни 2013 г. относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка AT/39226 — Lundbeck), съществуват значителни различия. Всъщност от съображение 164 от това решение е видно, че през октомври 2002 г. Neolab навлиза на пазара на циталопрам в Обединеното кралство, че Lundbeck подава иск за установяване на нарушение на един от неговите патенти през ноември 2002 г. и че тогава Neolab подава насрещен иск за недействителност на спорния патент. В рамките на доброволно съдебно разпореждане („voluntary injunction“), постановено в хода на националното съдебно производство, с едно първо споразумение Neolab се задължава да не предлага на пазара своя генеричен лекарствен продукт до постановяване на съдебното решение в успоредно производство, водено между Lundbeck и дружеството Lagap по повод на същия патент, или най-късно до 30 ноември 2003 г. В замяна на това Lundbeck се задължава да изплати на Neolab обезщетение, ако въпросният патент бъде обявен за недействителен. Lundbeck обаче сключва с Lagap споразумение за доброволно уреждане на спор на 13 октомври 2003 г., поради което Lundbeck и Neolab са освободени от задълженията си и на 30 октомври 2003 г. Neolab възобновява продажбата на своя генеричен лекарствен продукт. На 22 декември 2003 г. Neolab и Lundbeck уреждат доброволно спора с второ споразумение, в което е предвидено изплащане от Lundbeck на Neolab на обезщетение, което трябва да го компенсира за невъзможността да продава генеричния продукт в периода, обхванат от доброволното съдебно разпореждане, и отказ на двете страни по споразумението от продължаване на спора относно нарушаването на спорния патент и неговата недействителност до 31 март 2004 г. |
|
397 |
Що се отнася до първото споразумение, то се различава от разглежданите в настоящия случай споразумения, тъй като е сключено, след като дружеството за генерични лекарствени продукти е навлязло за първи път на пазара, тъй като разглежданото ограничаване, изглежда, произтича от съдебно разпореждане, постановено в съдебно производство, тъй като то има за предмет само задължение за непредлагане на пазара за ограничен период от време, а именно до разрешаването на спор със същия предмет, и тъй като в него се предвижда изплащане на обезщетение от дружеството за оригинални лекарствени продукти само в случай на обявяване на неговия патент за недействителен. |
|
398 |
Що се отнася до второто споразумение, макар в него действително да е предвидено плащане от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти, то все пак също се различава от спорните споразумения по това, че дружеството за генерични лекарствени продукти вече е присъствало на пазара към момента на неговото сключване и че с него не се поставя под въпрос това присъствие на пазара. Нещо повече, с плащането от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти се цели единствено компенсиране на невъзможността за продажба на генеричния лекарствен продукт през периода, обхванат от доброволното съдебно разпореждане, и съответно избягване на предявяването от Neolab на иск за обезщетение на това основание. |
|
399 |
Накрая, що се отнася освен това до твърдението на жалбоподателите, че Комисията е трябвало да докаже, че продължаването на даден спор е необходимо и достатъчно за запазване на конкуренцията, за да се приеме, че неговото прекратяване представлява ограничаване на конкуренцията, следва да се припомни, че определението за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 220 и сл. по-горе) не задължава Комисията нито да измерва степента, в която конкуренцията може да бъде засегната от спорното споразумение, нито да доказва, че продължаването на даден спор е необходимо за запазването на конкуренцията. |
3) Критерият, свързан с прехвърлянето на средства в полза на дружествата за генерични лекарствени продукти
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
406 |
Най-напред следва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията не приема, че самото наличие на прехвърляне на средства от дружеството за оригинални лекарствени средства към дружеството за генерични лекарствени продукти като такова е достатъчно, за да се докаже наличието на достатъчна степен на вредност за конкуренцията. Всъщност от съображение 1154 от обжалваното решение е видно, че за да определи дали разглежданите споразумения съставляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта, Комисията проверява дали страните по споразуменията за доброволно уреждане на спорове са потенциални конкуренти, дали тези споразумения съдържат клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара и дали дружеството за оригинални лекарствени продукти е получило съгласието за непредлагане на пазара и за неоспорване от страна на дружеството за генерични лекарствени продукти в замяна на прехвърляне на средства (вж. също т. 265—272 по-горе). |
|
407 |
Освен това от точки 265—273 по-горе е видно, че при наличие на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, сключено между двама потенциални конкуренти и съдържащо клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, наличието на стимул за дружеството за генерични лекарствени продукти да приеме тези клаузи само по себе си обосновава извода, че е налице ограничаване с оглед на целта. |
|
408 |
Доводите, изложени от жалбоподателите и встъпилата страна, не позволяват този извод да бъде поставен под съмнение. |
|
409 |
Първо, що се отнася до твърдението, че в споразуменията за доброволно уреждане на спорове производителите на оригинални лекарствени продукти били длъжни да правят по-значителни отстъпки отколкото дружествата за генерични лекарствени продукти поради по-големите рискове от оспорване, на които били изложени, следва да се отбележи, както подчертава Комисията, че жалбоподателите не са представили никакви данни в подкрепа на това твърдение, а само препращат към отговора си на изложението на възраженията. Освен това, дори да се допусне, че наличието на по-голям риск за дружеството за оригинални лекарствени продукти е доказано, такъв риск не може да оправдае обратно прехвърляне на средства, представляващо стимул за дружеството за генерични лекарствени продукти да се откаже от усилията си за навлизане на пазара. |
|
410 |
Що се отнася до твърдението на встъпилата страна, че националните системи за определяне на цените на лекарствените продукти са неблагоприятни за производителите на оригинални лекарствени продукти и националните правораздавателни механизми не позволяват ефикасна защита срещу рисковите навлизания на генерични лекарствени продукти на пазара, важно е да се припомни, че дори да се допусне, че тези обстоятелства са доказани, те не могат да оправдаят споразумение, което има антиконкурентна цел. Всъщност според постоянната съдебна практика е неприемливо предприятията да се опитват да смекчат последиците от правни норми, които считат за прекалено неблагоприятни, чрез сключването на картелни споразумения с цел да поправят тези неблагоприятни последици, под претекст че въпросните норми пораждат дисбаланс в техен ущърб (решение от 27 юли 2005 г., Brasserie nationale и др./Комисия, Т‑49/02—Т‑51/02, EU:T:2005:298, т. 81; вж. също в този смисъл решение от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 487 и 488). |
|
411 |
Що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че Комисията е следвало да вземе предвид търговските съображения и перспективите за печалби на страните по споразуменията за доброволно уреждане на спорове, за да прецени дали прехвърлянето на средства представлява стимул, от точка 277 по-горе е видно, че с цел да определи дали прехвърлянето на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти представлява стимул за приемане на клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара, Комисията правилно разглежда дали прехвърлянето на средства съответства на специфичните разходи за доброволното уреждане на спора, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти. Релевантният критерий съответно се изразява в установяването на направените от дружеството за генерични лекарствени продукти присъщи разходи за доброволното уреждане на спора, а не в отчитането на търговските съображения на страните по споразумението за доброволно уреждане на спора. |
|
412 |
Към всички твърдения, отбелязани в трите предходни точки, следва да се добави, че възможността възприемането на антиконкурентно поведение да се окаже най-рентабилното или най-малко рискованото разрешение за дадено предприятие, по никакъв начин не изключва прилагането на член 101 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2004 г., Corus UK/Комисия, T‑48/00, EU:T:2004:219, т. 73 и от 8 юли 2004 г., Dalmine/Комисия, T‑50/00, EU:T:2004:220, т. 211), по-специално когато се плаща на реални или потенциални конкуренти, за да стоят настрана от пазара (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, T‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 379 и 380). |
|
413 |
Второ, жалбоподателите не могат да упрекват Комисията, че се е отклонила от трите критерия, припомнени в съображение 1154 от обжалваното решение, квалифицирайки като законосъобразни договори за ранно навлизане на пазара на дружества за генерични лекарствени продукти, въпреки че те в тях се предвиждали значителни стимули. Всъщност от съображения 1138, 1200 и 1203 от обжалваното решение е видно, че Комисията само посочва, че споразумение за доброволно уреждане на спор, с което се разрешава навлизане на пазара на генеричен лекарствен продукт преди изтичане на срока на действие на спорния патент, може да бъде споразумение, което е благоприятно за конкуренцията и съответно законосъобразно. Впрочем, макар в такова споразумение страните да договарят дата за ранно навлизане на генеричния лекарствен продукт на пазара, те не предвиждат предоставянето на стимул от дружеството за оригинални лекарствени продукти на дружеството за генерични лекарствени продукти с цел последното да забави навлизането на своя продукт на пазара. |
|
414 |
Жалбоподателите също така не могат да упрекват Комисията, че не е провела разследване по 57-те споразумения за доброволно уреждане на спорове, които са изброени в нейните годишни надзорни отчети и в които е предвидено прехвърляне на средства. Всъщност, от една страна, е важно да се припомни, че след като със своето поведение предприятие е нарушило член 101, параграф 1 ДФЕС, то не може да избегне санкционирането си с довода, че на друго предприятие не е наложена глоба, тъй като спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. т. 395 по-горе). От друга страна, споразумение за доброволно уреждане на патентен спор не може да се счита за незаконосъобразно само поради предвиждането в него на прехвърляне на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти, какъвто подход Комисията не е възприела в обжалваното решение, в което тя правилно проверява дали страните по споразуменията за доброволно уреждане на спор са били потенциални конкуренти, дали тези споразумения са съдържали клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара и дали дружеството за оригинални лекарствени продукти си е осигурило ангажимента на дружеството за генерични лекарствени продукти за непредлагане на пазара и неоспорване в замяна на прехвърляне на средства (вж. т. 406 по-горе). |
|
415 |
Трето, жалбоподателите упрекват Комисията, че е възприела широко определение за значително прехвърляне на средства, отчитайки акцесорни споразумения, сключени при пазарни условия. Както обаче Комисията правилно посочва в съображение 1190 от обжалваното решение, стимулът за дружеството за генерични лекарствени продукти да приеме клаузите за непредлагане на пазара и неоспорване, може да бъде под формата на акцесорен договор към споразумението за доброволно уреждане на спор. Макар акцесорните споразумения да са обичайни търговски договори, които могат да съществуват самостоятелно, Комисията правилно проверява в случая дали някои акцесорни споразумения, които са неразделна част от разглежданите споразумения за доброволно уреждане на спорове, предполагат прехвърляне на средства от притежателя на патента към дружеството за генерични лекарствени продукти. |
|
416 |
Четвърто, жалбоподателите упрекват Комисията, че е взела предвид стимулите на дружеството за генерични лекарствени продукти да продължи спора само в рамките на анализа на потенциалната конкуренция, а не при преценката за прехвърлянето на средства. От точка 277 по-горе обаче е видно, че за да определи дали прехвърлянето на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти представлява стимул за приемане на клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара, Комисията правилно разглежда дали прехвърлянето на средства съответства на специфичните разходи за доброволното уреждане на спора, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти. Релевантният критерий съответно се изразява в установяването на направените от дружеството за генерични лекарствени продукти присъщи разходи за доброволното уреждане на спора, а не в евентуалната информационна асиметрия, съществуваща между страните, или в съответните им търговски интереси. |
|
417 |
Накрая жалбоподателите упрекват Комисията, че е пренебрегнала някои от клаузите от споразуменията, сключени с Teva, Krka и Lupin, които можели да ускорят навлизането на производители на генерични лекарствени продукти на пазара. Този довод ще бъде разгледан в рамките на основанията, свързани с разглежданите споразумения. |
|
418 |
От гореизложеното следва, че Комисията правилно е дефинирала трите възприети критерия за квалифицирането на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и съответно не е допуснала грешка при прилагане на правото, свързана с понятието за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
6. Споразуменията, сключени с Niche и с Matrix
а) Качеството „потенциален конкурент“ на Niche и на Matrix
[…]
б) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта
1) Доводи на страните
[…]
2) Съображения на Общия съд
|
525 |
Що се отнася до грешките при прилагане на правото, които се твърди, че Комисията е допуснала, квалифицирайки споразуменията Niche и Matrix като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, без да проверява дали е било „толкова вероятно“ да имат отрицателни последици и при положение че потенциалните им последици били двойствени (вж. т. 503 по-горе), следва да се извърши препращане към точки 223—226, 304—306 и 418 по-горе. По отношение на потенциалните двойствени последици, които жалбоподателите изтъкват, позовавайки се на затрудненията при патентоването, както и на техническите, регулаторните и финансовите затруднения, пред които са били изправени Niche и Matrix, следва да се добави, че те правилно са били счетени от Комисията за невъзпрепятстващи реалните и конкретните възможности на Niche и Matrix да конкурират жалбоподателите (вж. т. 501 по-горе) и съответно от тях не може да се заключи, че споразуменията Niche и Matrix биха имали потенциални двойствени последици. |
|
526 |
Що се отнася до твърдените грешки в преценката, следва да бъдат разгледани доводите на жалбоподателите относно наличието в споразуменията Niche и Matrix, от една страна, на стимулираща облага за Niche и Matrix и от друга страна, на съответстващо ѝ ограничаване на техните усилия да конкурират дружеството за оригинални лекарствени продукти, като при изпълнението на тези две условия се налага констатацията, че е налице ограничаване с оглед на целта (вж. по-горе т. 272). В това отношение следва да се уточни, че жалбоподателите не оспорват наличието в споразуменията Niche и Matrix на клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, които сами по себе си имат характер на ограничаване на конкуренцията (вж. т. 257 по-горе), но твърдят, че в случая тези клаузи не са с достатъчна степен на вредност, и оспорват възможността прехвърлянията на средства, предвидени в споразуменията Niche и Matrix, да бъдат считани за стимулиращи прехвърляния на средства. |
i) Липсата на стимулиращо прехвърляне на средства
|
527 |
Преди всичко следва да се припомни, че самото наличие на прехвърляне на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти не позволява да се заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Само ако неоснователно обратно плащане се извърши по повод сключването на споразумението за доброволно уреждане на спор, тоест когато дружеството за генерични лекарствени продукти е стимулирано чрез посоченото плащане да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, следва да се заключи, че е налице такова ограничаване. В тази хипотеза ограниченията на конкуренцията, които се налагат с клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, вече не са обвързани с патента и с доброволното уреждане на спора, а се обясняват със стимула (вж. т. 265 по-горе). |
|
528 |
За да се определи дали дадено обратно плащане, тоест прехвърляне на средства от дружество за оригинални лекарствени продукти към дружество за генерични лекарствени продукти, представлява стимул за приемане на клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара, следва да бъде проверено дали то покрива разходи, присъщи за доброволното уреждане на спора, като се имат предвид естеството и основанието за плащането (вж. т. 277 по-горе). В обжалваното решение Комисията съответно правилно проверява дали прехвърлянето на средства, предвидено в споразуменията Niche и Matrix, съответства на специфичните разходи за доброволното уреждане на спора, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти (съображения 1333—1337 и 1461—1464 от обжалваното решение). |
|
529 |
Когато обратното плащане, предвидено в споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо ограничаващи конкуренцията клаузи, има за цел да компенсира присъщите за доброволното уреждане на спора разходи, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти, това плащане не би могло по принцип да се счита за стимулиращо. В тази хипотеза все пак не е изключено установяването на наличие на стимул и на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Установяването обаче предполага Комисията да докаже, че сумите, съответстващи на тези разходи, присъщи за доброволното уреждане на спор, дори да са доказани и точно посочени по размер от страните по това споразумение, са прекомерни (вж. т. 278 по-горе). |
|
530 |
Разходите, присъщи за доброволното уреждане на спора, покриват по-специално разноските за оспорване, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти в спора между него и дружеството за оригинални лекарствени продукти. Всъщност поемането на тези разноски е в пряка връзка с такова доброволно уреждане на спора. Ето защо, когато размерите на разноските за оспорване на дружеството за генерични лекарствени продукти са доказани от страните по споразумението за доброволно уреждане на спор, Комисията може да приеме, че те имат характер на стимул само ако докаже, че са несъразмерни (вж. т. 279 по-горе). |
|
531 |
Напротив, някои разноски, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти, a priori са твърде странични за спора и за неговото уреждане, за да се считат за присъщи за доброволното уреждане на патентен спор. Такива са например разходите за производство на нарушаващите права продукти, които разходи съответстват на стойността на стоковите наличности от посочените продукти, както и разноските за изследователска и развойна дейност, направени за разработване на тези продукти. Същото се отнася и за сумите, които трябва да се изплатят от дружеството за генерични лекарствени продукти на трети лица по силата на договорни задължения, поети извън спора (например договори за доставка). Ето защо, ако страните по споразумението искат плащането на тези разноски да не се счита за стимул и за улика за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, те следва да докажат, че тези разноски са присъщи за спора или за неговото уреждане, а след това да обосноват техния размер. За тази цел те биха могли също така да се позоват на незначителния размер на възстановяването на тези разноски, a priori неприсъщи за доброволното уреждане на спора, който размер поради това е недостатъчен, за да представлява значителен стимул за приемане на ограничаващите конкуренцията клаузи, предвидени в споразумението за уреждане на спора (вж. т. 280 по-горе). |
|
532 |
В случая, що се отнася до споразумението Niche, както Комисията правилно посочва в съображение 1322 от обжалваното решение, наличието на стимул се установява ясно от самия текст на споразумението, в член 13 от което се посочва, че „[в] замяна на задълженията[, предвидени в споразумението,] и значителните разходи и евентуалната отговорност, които е възможно Niche и Unichem да понесат поради прекратяването на развойната им програма за периндоприла, произвеждан чрез [спорния] процес, Servier ще заплати на Niche и на Unichem […] сумата 11,8 милиона GBP“. Всъщност посочените задължения са клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара, заплащането за които съответно е изрично предвидено в този член. |
|
533 |
Това тълкуване на текста на споразумението Niche освен това не се поставя под съмнение от твърдението на жалбоподателите, че изразът „в замяна на“ е стандартна формулировка от английското право, с която се цели обозначаване на необходимата за действителността на всеки договор реципрочност. Всъщност, дори ако от това трябва да се заключи, че този израз е нещо като стилистична формулировка, на която не следва да бъде придавано значение, с тази формулировка — според самите жалбоподатели — все пак се обозначава реципрочността и съответно обстоятелството, че предвидената в член 13 от споразумението Niche сума се дължи в замяна на задълженията, наложени на Niche с посоченото споразумение. |
|
534 |
Това тълкуване на споразумението Niche не може да се опровергае нито с твърдяната асиметрия между рисковете, носени от дружеството за оригинални лекарствени продукти, и тези, на които е изложено дружеството за генерични лекарствени продукти, нито с твърдения талант на Niche да преговаря. Действително такава асиметрия при рисковете, както и талантът на дружеството за генерични лекарствени продукти да преговаря, позволяват отчасти да се обяснят причините, поради които дружеството за оригинални лекарствени продукти може да бъде накарано да извърши значителни обратни плащания към дружеството за генерични лекарствени продукти. С извършването на значително плащане обаче се цели именно избягване на всякакъв риск, дори и минимален, дружествата за генерични лекарствени продукти да навлязат на пазара и с него съответно се потвърждава, че дружеството за оригинални лекарствени продукти купува държането на тези дружества настрана. Освен това следва да се припомни, че възможността възприемането на антиконкурентно поведение да се окаже най-рентабилното или най-малко рискованото разрешение за дадено предприятие или с него да се цели отстраняване на дисбаланс в ущърб на последното, по никакъв начин не изключва прилагането на член 101 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 8 юли 2004 г., Corus UK/Комисия, T‑48/00, EU:T:2004:219, т. 73, от 8 юли 2004 г., Dalmine/Комисия, T‑50/00, EU:T:2004:220, т. 211 и от 27 юли 2005 г., Brasserie nationale и др./Комисия, T‑49/02—T‑51/02, EU:T:2005:298, т. 81), и по-специално когато става въпрос за плащане на реални или потенциални конкуренти, за да останат извън пазара (решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 379 и 380). |
|
535 |
В случая също така е без значение, че в посочения по-горе член от споразумението Niche се предвижда — в неопределено съотношение — че изплащането на сумата от 11,8 милиона GBP е насрещна престация не само за клаузите за неоспорване и непредлагане на пазара, но и за други разноски, тъй като тази друга компенсация не поставя под съмнение констатацията, че съответните рестриктивни клаузи са купени от жалбоподателите, и съответно наличието на стимул за Niche да приеме тези клаузи. |
|
536 |
Всъщност тези други разноски, описани в споразумението Niche като „значителните разходи и евентуалната отговорност, които е възможно Niche и Unichem да понесат поради прекратяването на развойната им програма за периндоприла, произвеждан чрез [спорния] процес“, са представени от Niche в хода на административното производство (съображение 1326 от обжалваното решение) и от самите жалбоподатели в писмените им изявления като съответстващи на разходите за разработване на периндоприла на Niche и на обезщетенията, дължими на клиентите на Niche поради неизпълнение на неговите договорни задължения към тях. Такива разноски впрочем a priori не са присъщи за доброволното уреждане на патентен спор (вж. т. 531 по-горе) и жалбоподателите не доказват, че са били присъщи за сключеното в случая споразумение за доброволно уреждане на спор. |
|
537 |
По-специално дори ако, както твърдят жалбоподателите, обезщетенията, дължими на клиентите на Niche, не се дължаха, ако Niche бе продължило спора си с жалбоподателите, такива обезщетения в случая са твърде странични за спора и за неговото уреждане, за да бъдат считани за присъщи разходи за това уреждане, тъй като според жалбоподателите такива обезщетения са били дължими при „доброволно спиране на проекта“, предполагащо разваляне на договорите с техните клиенти, и тъй като споразумението Niche е давало възможност на Niche да не прекратява договорните отношения със своите клиенти, а просто да спре изпълнението на договорите (член 11 от споразумението Niche). Нещо повече, самите жалбоподатели се съгласяват в съдебното заседание, че въпросните обезщетения е трябвало да бъдат изплатени на клиентите на Niche независимо от споразумението Niche. Може също така да се отбележи, че предоставените от жалбоподателите данни за оспорване на размера на тези обезщетения, изчислен от Комисията в обжалваното решение на 1,3 милиона GBP (съображение 1335), не са убедителни, тъй като в тях са посочени или суми, по-малки от този размер, или просто искания за по-големи суми. |
|
538 |
Що се отнася до „правните разноски“, посочени в обжалваното решение (съображение 1334), Niche ги представя в хода на административното производство като свързани с разноските за правни консултации, включени в разходите за разработване (съображение 601 от обжалваното решение), за които следва да се припомни, че не са присъщи за доброволното уреждане на спора (вж. т. 531 по-горе), а жалбоподателите същевременно ги описват като „разноски за адвокати и за патенти“, които е възможно да спадат към разноските за оспорване, присъщи за доброволното уреждане на спор (вж. т. 530 по-горе). Дори обаче да се допусне, че сумата от 1,1 милиона GBP, за която се твърди, че е за „разноски за адвокати и патенти“, съответства на разноските за оспорване, чието възстановяване по принцип може правомерно да бъде предвидено при доброволно уреждане на спор, тази сума не може да спада към разноските, присъщи за сключеното в случая споразумение за доброволно уреждане на спор. Всъщност от доводите и документите, представени от жалбоподателите, е видно, че въпросните разноски се отнасят за период, който свършва в края на 2003 г., тоест преди възникването на споровете между Niche и жалбоподателите (вж. т. 11, 13 и 16 по-горе), на които е сложен край със споразумението Niche. |
|
539 |
За изчерпателност може да се добави, че дори тази сума от 1,1 милиона GBP да трябва да се прибави към разходите за разработване и за обезщетяване на клиентите на Niche, изчислени от Комисията в обжалваното решение съответно на 1,2 и 1,3 милиона GBP (съображение 1336), без тези суми да са надлежно оспорени от жалбоподателите (вж. по-конкретно т. 537 по-горе), общата получена сума (3,6 милиона GBP) би била значително по-малка от 11,8 милиона GBP. |
|
540 |
Следователно в обжалваното решение (съображение 1348) Комисията основателно констатира, че в споразумението Niche е налице стимул за Niche да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, предвидени в посоченото споразумение, без да трябва допълнително да проверява, както твърдят жалбоподателите (вж. т. 513 по-горе), дали тези клаузи биха имали по-малък ограничаващ обхват, ако го нямаше стимулиращото плащане. Всъщност установяването на стимул за приемане на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване изисква единствено наличие на такива клаузи, независимо от техния повече или по-малко ограничаващ обхват, и анализ на разходите, покрити чрез разглежданото прехвърляне на средства (вж. т. 528—531 по-горе). |
|
541 |
От това също така следва, че оплакването за допусната от Комисията грешка в преценката, тъй като приела че сумата, изплатена на Niche по силата на споразумението Niche, съответства на прогнозните продажби за повече от десет години и на повече от двадесетгодишен брутен марж на печалбата (вж. т. 514 по-горе), трябва да бъде отхвърлено като несъстоятелно. Всъщност, дори да се допусне, че Комисията е допуснала такава грешка, тя е без значение за квалифицирането на прехвърлянето на средства от жалбоподателите към Niche като стимул, тъй като от точки 536—538 по-горе е видно, че това прехвърляне на средства не покрива разходите, присъщи за доброволното уреждане на спора, и освен това изобщо не се твърди, нито a fortiori е доказано, че размерът на това прехвърляне е незначителен и съответно недостатъчен за квалифицирането му като стимул. |
|
542 |
Освен това, що се отнася до допълнителния стимул, произтичащ от изплатената на Niche сума по силата на споразумението Biogaran (съображения 1349—1354 от обжалваното решение), следва да се приеме, както ще бъде развито по-подробно в точки 798—810 по-долу, че свързването на търговско споразумение — с което обикновено не се цели доброволно уреждане на спор и чрез което се реализира прехвърляне на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти — със споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо ограничаващи конкуренцията клаузи, представлява сериозна улика за наличието на „обратно плащане“, тоест за прехвърляне на средства, на което не съответства никаква истинска насрещна престация, произтичаща от това акцесорно търговско споразумение (вж. т. 804 по-долу), което плащане съответно представлява и стимулираща облага, ако с него не се цели компенсиране на разходи, които са присъщи за доброволното уреждане на спора. При представени от Комисията улики или доказателства, с които е възможно да се подкрепи такава сериозна улика и съответно да се докаже наличието на обратно плащане, страните по споразуменията могат да представят своите версии на фактите, като подкрепят твърденията си с доказателствата, които могат да представят и които позволяват да се приеме, че наличието на търговското споразумение, макар да е свързано със споразумението за доброволно уреждане на спор, е оправдано по други причини, различни от изключването на конкурент чрез обратно плащане. |
|
543 |
В случая Комисията изтъква редица данни, разкриващи наличието на връзка между споразумението Niche и споразумението Biogaran, както и липсата на съответствие между прехвърлянето на средства, предвидено в споразумението Biogaran, и задълженията, наложени на Niche с това споразумение. От една страна, тя взема предвид обстоятелството, че споразуменията са договаряни в един и същ период и са сключени между едни и същи предприятия на една и съща дата, както и обстоятелството, че в двете споразумения се предвижда плащане на две вноски, предвидени на едни и същи дати. От друга страна, макар жалбоподателите да твърдят, че няма никаква връзка между двете споразумения, Niche посочва, че споразумението Biogaran е било предложено от жалбоподателите, за да му дадат „пълната компенсация, договорена в замяна на сключването на споразумението за цялостно доброволно уреждане на спор“. Освен това Комисията тълкува електронно съобщение, изпратено от консултанта на Biogaran до Niche на 4 февруари 2005 г. — в което се посочва, че „като се има предвид материалният интерес, според нас е необходимо да разполагаме с допълнителни права върху други продукти и с известна свобода при предлагането на продуктите“ — в смисъл, че сумата, която е трябвало да бъде прехвърлена на Niche, е била определена, преди страните да се споразумеят относно приложното поле на продуктите, засегнати от споразумението Biogaran. Комисията също така приема, че в договорните клаузи от споразумението Biogaran, и по-специално в членове 14.4 и 14.5 от него, се предвижда автоматичното му прекратяване, ако в срок от 18 месеца не бъдат получени РТ, без Biogaran да може да претендира каквото и да било обезщетение от Niche, противно на клаузите в други сключени от Biogaran споразумения относно придобиването на продуктови документации. Накрая Комисията изтъква, че с изключение на един продукт, Biogaran не е получило РТ въз основа на прехвърлените от Niche документации и че оборотът му, свързан със споразумението Biogaran, е възлизал на сума между 100000 и 200000 EUR. |
|
544 |
Жалбоподателите не излагат никакви доводи, поставящи под съмнение този анализ, с изключение на оплакване за неотчитане на интереса на Biogaran от сключването на споразумението Biogaran. Отделно от невъзможността такъв интерес да се счете за достатъчен, за да се оправдае размерът на прехвърлените средства, предвиден в споразумението Biogaran, може да се отбележи, че от съображение 1351 от обжалваното решение следват редица констатации, поставящи под съмнение наличието на такъв интерес у Biogaran. Всъщност според тези неоспорени от жалбоподателите констатации сумата, която е следвало да бъде прехвърлена на Niche от Biogaran, е била договорена, преди Niche и Biogaran да се споразумеят за продуктите, засегнати от споразумението Biogaran, като последното е можело да бъде прекратено от страните в 18‑месечен срок, без никоя от тях да има право на обезщетение, и не е било предвидено никакво обезщетение за Biogaran, в случай че прехвърлените РТ не бъдат получени в определен срок. Следователно Комисията е можела правилно да приеме, че споразумението Biogaran представлява допълнителен стимул за Niche да приеме ограничителните клаузи от споразумението Niche. |
|
545 |
Освен това, що се отнася до исканията на жалбоподателите да се ползват от всякаква отмяна на обжалваното решение или всякакво намаляване на размера на глобата, които Biogaran може да успее да постигне по дело Т‑677/14, следва да се извърши препращане към точки 89—99 по-горе. |
|
546 |
Що се отнася до споразумението Mаtrix, следва да се отбележи, че член 9 от него е подобен на член 13 от споразумението Niche и че съответно твърденията, с които се оспорват преценките на Комисията във връзка със споразумението Matrix поради същите причини като тези във връзка със от споразумението Niche, следва да бъдат отхвърлени поради еднаквост на мотивите. Що се отнася до твърдението, насочено конкретно срещу анализа на Комисията на споразумението Matrix, а именно че Matrix също било засегнато от обезщетяването на клиентите на Niche поради съвместна отговорност с Niche, следва да се припомни, че тези разноски не могат да се считат за разходи, присъщи за доброволното уреждане на спор (вж. т. 531 по-горе), и съответно да оправдаят прехвърлянето на средства, предвидено в споразумението Matrix, още повече че нито жалбоподателите, нито Matrix успяват да докажат, че сумата от 11,8 милиона GВР съответства на такива разноски или на други разходи, присъщи за доброволното уреждане на спора. |
|
547 |
Следователно Комисията също правилно установява в обжалваното решение (вж. по-конкретно съображения 1452, 1453, 1463, 1464 и 1467), че в споразумението Matrix е налице стимул за Matrix да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, предвидени в посоченото споразумение. |
ii) Липсата на достатъчно вреден характер на клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара
|
548 |
Следва да се припомни, че жалбоподателите не оспорват наличието на клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара в споразуменията Niche и Matrix. |
|
549 |
Съгласно клаузите за неоспорване, съдържащи се в споразуменията Niche и Matrix, тези две дружества е трябвало да не предявяват каквито и да било искове за недействителност или за установяване на липса на нарушение на права върху патенти 339, 340, 341, 689, 947 и 948, като освен това Niche е било длъжно да оттегли своите възражения срещу патенти 947 и 948 пред ЕПВ (членове 7 и 8 от споразумението Niche и член 5 от споразумението Matrix). Съгласно клаузите за непредлагане на пазара, съдържащи се в споразуменията Niche и Matrix, тези две дружества е трябвало да не произвеждат, държат, внасят, доставят, предлагат, предлагат да доставят и притежават периндоприл или извършат акт, с който могат да нарушат патенти 339—341, във връзка с периндоприла (член 3 от споразумението Niche и член 1 от споразумението Matrix). Те също така е трябвало да не подават заявки за РТ, отнасящи се до периндоприла (член 10 от споразумението Niche и член 6 от споразумението Matrix) и са били длъжни да прекратят или да спрат изпълнението на сключените от тях договори, свързани с периндоприла, с трети лица (член 11 от споразумението Niche и член 7 от споразумението Matrix). |
|
550 |
Жалбоподателите обаче оспорват достатъчно вредния или чувствителен характер на клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара, съдържащи се в споразуменията Niche и Matrix. |
|
551 |
В това отношение те твърдят, първо, че клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара са присъщи за споразуменията за доброволно уреждане на спорове. |
|
552 |
Макар клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара действително да са необходими за доброволното уреждане на някои патентни спорове (вж. т. 259 по-горе), следва да се припомни, че тези клаузи губят законосъобразния си характер и са с достатъчна степен на вредност за нормалната конкуренция, когато именно стимулът, като установения в настоящия случай, а не признаването от страните на валидността на въпросните патенти е истинската причина за ограниченията за конкуренцията, въведени с посочените клаузи (вж. т. 270 по-горе). |
|
553 |
В отговор на твърдението на жалбоподателите, че загубата на шанс за спечелване на спор, предпоставена от клаузата за неоспорване, не е достатъчна за квалифицирането на споразумение, с което се цели доброволно уреждане на реален правен спор, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 505 по-горе), следва също така да се подчертае, че макар сама по себе си да не възпрепятства навлизане на пазара, клаузата за неоспорване възпрепятства по-специално предприемането на действия, с които се цели „отваряне на пътя“ при рисково пускане и съответно използването на един от способите, с които се цели такова навлизане на пазара да бъде позволено (вж. също т. 257 по-горе). Важно е също така да се припомни, че в случая Комисията квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта не само клаузите за неоспорване в споразуменията Niche и Matrix, а тези споразумения в тяхната цялост, включващи както клаузи за неоспорване, така и клаузи за непредлагане на пазара и стимул за приемането на такива клаузи (съображения 1375 и 1481 от обжалваното решение). |
|
554 |
На второ място, жалбоподателите твърдят, че клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара, съдържащи се в споразуменията Niche и Matrix, не са с достатъчна степен на вредност, тъй като последиците от тях произтичали от съществуването на въпросните патенти, а не от текста на тези споразумения. |
|
555 |
В това отношение следва да се припомни, че наличието на стимул за дружеството за генерични лекарствени продукти да приеме клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване позволява да се обоснове изводът за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта дори и когато споразумението за доброволно уреждане съдържа клаузи, чийто обхват не надхвърля обхвата на спорния патент (вж. т. 273 по-горе). Така, дори, както твърдят жалбоподателите, клаузите за непредлагане на пазара да не възпрепятстват Niche и Matrix да навлязат на пазара с ненарушаващ права продукт и да се ограничават до последиците, породени от съдебно разпореждане за нарушение на въпросните патенти, и даже да им позволяват благодарение и на сумата, получена при прехвърлянето на средства, да започнат заедно с партньорите си разработването на нов проект за периндоприл, който не нарушава права (вж. т. 506 по-горе), това не прави споразуменията Niche и Matrix по-малко ограничаващи конкуренцията с оглед на целта. |
|
556 |
На трето място, жалбоподателите оспорват достатъчно вредния характер на клаузите за неоспорване, като твърдят, че те засягат само една от всичките подали възражения срещу патент 947 пред ЕПВ страни и не оказват влияние върху останалите дружества за генерични лекарствени продукти поради ограничаването на спора само до този за нарушението на права върху интелектуална собственост. |
|
557 |
Следва да се отбележи, че дори тези твърдения относно пораждането на последици от споразуменията Niche и Matrix само за дружествата за генерични лекарствени продукти, които са страни по тези споразумения, да се окажат доказани, те не могат да поставят под съмнение изключването на посочените дружества от пазара, предизвикано от клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване в замяна на стимулиращо прехвърляне на средства, и съответно достатъчната степен на вредност на въпросните споразумения, която прави излишно разглеждането на техните конкретни последици. |
|
558 |
Следователно Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че споразуменията Niche и Matrix ограничават конкуренцията с оглед на целта. |
|
559 |
Този извод не може да се постави под съмнение от твърдените грешки в преценката, допуснати от Комисията при представянето на икономическия и правния контекст на споразуменията Niche и Matrix и при вземането под внимание на субективните намерения на страните. |
|
560 |
Всъщност твърдението на жалбоподателите за липса на антиконкурентно намерение у страните по споразуменията Niche и Matrix и за преследване на легитимни цели, които по-специално накарали Niche да поеме инициативата да се свърже с жалбоподателите, не може да постави под съмнение нито наличието на стимулираща облага, нито ограничаващия конкуренцията характер на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, включени в споразуменията. Следователно, дори да се допусне, че въпросните доводи почиват върху доказани факти, те във всички случаи не могат да засегнат възприетата от Комисията квалификация на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
561 |
Следва също така да се добави, че намерението на страните не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на даден вид съгласуване между предприятия (вж. т. 222 по-горе). |
|
562 |
Нещо повече, при наличие на клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, чийто присъщ ограничителен характер не е бил надлежно оспорен, поради установяването на наличието на стимул споразуменията Niche и Matrix правилно са могли да бъдат счетени от Комисията за споразумения за изключване от пазара, които съответно преследват антиконкурентна цел. Впрочем според постоянната съдебна практика само по себе си обстоятелството, че споразумение има и легитимни цели, не е достатъчно, за да се възпрепятства възможността за квалифициране като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 222 по-горе). |
|
563 |
Що се отнася до твърдените грешки в преценката, които Комисията допуснала при отчитането на икономическия и правния контекст на споразуменията Niche и Matrix, следва да се констатира, че в това отношение жалбоподателите повтарят доводите си, с които оспорват способността и намерението на Niche и на Matrix да навлязат на пазара, с оглед по-специално на патентите на жалбоподателите и на споровете, свързани с тези патенти, както и на финансовите и регулаторни затруднения на Niche (вж. т. 507 и 519 по-горе). Тъй като тези доводи са разгледани и отхвърлени в рамките на основанието, с което се оспорва качеството „потенциален конкурент“ на Niche и на Matrix (вж. т. 432—501 по-горе), те не могат да поставят под съмнение естеството на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
564 |
От гореизложеното следва, че основанието, изведено от грешки при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, следва да бъде отхвърлено изцяло. |
в) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата
|
565 |
Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала различни грешки при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
566 |
Следва да се припомни, че тъй като е възможно решение да бъде надлежно обосновано само с някои от неговите мотиви, пороците, от които могат да бъдат засегнати други мотиви в него, при всички случаи са без значение за разпоредителната му част. Освен това, щом като разпоредителната част на решение на Комисията почива на няколко аргументиращи опорни точки, всяка от които сама по себе си е достатъчна да обоснове тази разпоредителна част, Общият съд по принцип трябва да отмени това решение само ако всяка от тези опорни точки е засегната от незаконосъобразност. В тази хипотеза грешка или друга незаконосъобразност, засягаща само една от опорните точки в аргументацията, не може да бъде достатъчна, за да се обоснове отмяната на обжалваното решение, тъй като тази грешка не може да има определяща роля за разпоредителната част, която е възприета от институцията, издала това решение (вж. решение от 14 декември 2005 г., General Electric/Комисия, Т‑210/01, EU:T:2005:456, т. 42 и 43 и цитираната съдебна практика). |
|
567 |
Както впрочем бе посочено в точка 219 по-горе, за да се прецени дали дадено споразумение е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, отчитането на неговите конкретни последици е излишно, ако се окаже, че с него се цели предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. |
|
568 |
Следователно, ако Комисията обосновава установяването на нарушение както с наличието на ограничаване с оглед на целта, така и с наличието на ограничаване с оглед на резултата, грешка, която води до незаконосъобразност на мотивите, изведени от наличието на ограничаване с оглед на резултата, във всички случаи няма определящо значение за разпоредителната част, възприета от Комисията в нейното решение, тъй като мотивите, изведени от наличието на ограничаване с оглед на целта, които сами по себе си могат да обосноват установяването на нарушение, не са засегнати от незаконосъобразност. |
|
569 |
В случая анализът на основанието, изведено от грешки при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, показва, че жалбоподателите не са доказали, че Комисията е допуснала грешка, заключавайки в обжалваното решение, че с разглежданите споразумения се е целяло предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. |
|
570 |
Настоящото основание съответно трябва да бъде отхвърлено като несъстоятелно. |
7. Споразумението, сключено с Teva
а) Качеството „потенциален конкурент“ на Teva
[…]
б) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта
1) Доводи на страните
[…]
2) Съображения на Общия съд
|
643 |
Следва да бъдат разгледани доводите на жалбоподателите, свързани с наличието в споразумението Teva, от една страна, на стимулираща облага за Teva и от друга страна, на съответстващо ѝ ограничаване на усилията на последното да конкурира дружеството за оригинални лекарствени продукти — условия, при чието изпълнение се налага да се констатира наличието на ограничаване с оглед на целта (вж. т. 272 по-горе). В случая, доколкото определянето на наличието на стимулираща облага зависи отчасти от наличието на ограничаващ характер на някои от клаузите на споразумението Teva, оплакванията срещу преценката на клаузите от споразумението ще бъдат разгледани на първо място, преди оплакванията срещу преценката на прехвърлянето на средства, предвидено в посоченото споразумение. Що се отнася до оплакването, направено при условията на евентуалност, относно продължителността на нарушението, за което се търси отговорност от жалбоподателите въз основа на споразумението Teva, то ще бъде разгледано най-накрая. |
i) Липсата на ограничаване на усилията на дружеството за генерични лекарствени продукти да конкурира дружеството за оригинални лекарствени продукти
|
644 |
Най-напред следва да бъдат отхвърлени твърденията на жалбоподателите за допуснати от Комисията грешки при прилагане на правото и в преценката, квалифицирайки споразумението Teva като ограничаване с оглед на целта, въпреки че неговите потенциални последици били благоприятни за конкуренцията, а неговите ограничаващи последици били чисто хипотетични (вж. т. 634 по-горе). Следва да се припомни, че действително при разглеждането на ограничаващата цел на дадено споразумение, и в частност при отчитането на неговия икономически и правен контекст, Комисията и съдът не могат напълно да пренебрегнат потенциалните последици от това споразумение (вж. съдебната практика, цитирана в т. 304 по-горе). Също от съдебната практика обаче следва, че установяването на наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта не може — под предлог по-специално за проверка на икономическия и правния контекст на разглежданото споразумение — да води до преценяване на последиците от това споразумение, тъй като в противен случай би се загубило полезното действие на разграничението между ограничаваща конкуренцията цел и ограничаващ конкуренцията резултат, установено в член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. т. 221 по-горе). Ето защо, за да се провери конкретната годност на дадено споразумение да породи ограничаващи конкуренцията последици, характеризиращи споразуменията с антиконкурентна цел, анализът на потенциалните последици от дадено споразумение трябва да бъде сведен до произтичащите такива от данни, които са обективно предвидими към датата на сключване на посоченото споразумение (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Wahl по дело ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:272, т. 84; вж. също в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия, С‑67/13 Р, EU:C:2014:2204, т. 80—82). В случая твърдените потенциални последици, независимо дали са неограничаващи, или благоприятни за конкуренцията, впрочем се основават на хипотетични и съответно непредвидими към датата на сключване на споразумението Teva обстоятелства, като например решението на ЕПВ относно валидността на патент 947 или навлизането на други дружества за генерични лекарствени продукти на пазара в Обединеното кралство, които не могат да се вземат предвид при анализа на целта за ограничаване на конкуренцията (вж. също т. 667 и 668 по-долу). |
|
645 |
По-нататък, що се отнася до твърденията, свързани с липсата на присъщо антиконкурентно естество на клаузите от споразумението Teva, следва да се припомни, първо, че присъщият за доброволните уреждания на спорове характер на клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара не е пречка споразуменията за доброволно уреждане на спорове, които съдържат такива клаузи, да бъдат квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 273 по-горе). Може да се добави, че макар жалбоподателите да изтъкват приложимостта на теорията за съпътстващите ограничения към споразумението Teva, тъй като неговите клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара били необходими и пропорционални спрямо разглежданото доброволно уреждане на спора, вече бе прието, че тази връзка на необходимост и пропорционалност може да бъде прекъсната, ако бъде установено наличието на стимул за приемане на такива клаузи (вж. т. 291 по-горе). Тази теория съответно може да бъде приложена към споразумението Teva само ако прехвърлянето на средства, предвидено в посоченото споразумение, няма характер на стимул (вж. т. 679—699 по-долу). |
|
646 |
На второ място, следва да се приеме, че изложените от жалбоподателите доводи не позволяват да бъде поставен под съмнение ограничаващият характер на клаузата за неоспорване, съдържаща се в споразумението Teva. |
|
647 |
Според текста на тази клауза Teva се задължава да не оспорва патенти 947 и 339—341 в Обединеното кралство по време на действието на споразумението Teva, като е уточнено, че за него няма пречки да продължи производство по възражение срещу тези патенти пред ЕПВ (член 2.4 от споразумението Teva). |
|
648 |
В обжалваното решение Комисията приема, че тази клауза за неоспорване има две главни последици, първата, да се попречи на Teva да докаже, че продуктът, който възнамерява да предлага на пазара, не нарушава права върху интелектуална собственост, и втората, да се възпрепятства извършването на обективна правна проверка на валидността на патентите на жалбоподателите в Обединеното кралство (съображение 1546). |
|
649 |
Най-напред е уместно да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват първата последица от клаузата за неоспорване, съдържаща се в споразумението Teva, но твърдят, че такава последица била присъща на всяка клауза за неоспорване, включена в споразумение за доброволно уреждане на спор (вж. т. 625 по-горе). В това отношение впрочем следва да се припомни, че присъщата връзка между такава клауза и доброволното уреждане на спор сама по себе си не е достатъчна, за да се изключи установяването на антиконкурентна цел (вж. т. 273 и 645 по-горе). |
|
650 |
По-нататък следва да се приеме, че в случая е без значение, че клаузата за неоспорване се отнася единствено до производствата по оспорване в Обединеното кралство и не включва производствата пред ЕПВ, тъй като териториалното приложно поле на споразумението Teva е ограничено до Обединеното кралство, в което е забранено всякакво оспорване на валидността на патент 947 и на патентите за производствени процеси. В това отношение следва да се припомни, че споразумение може да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта дори когато неговото териториално приложно поле се ограничава до една държава членка (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2009 г., Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P и C‑137/07 P, EU:C:2009:576, т. 38 и цитираната съдебна практика). |
|
651 |
Освен това, дори, както твърдят жалбоподателите, клаузата за неоспорване да не може да има отражение върху производството за обявяване на недействителността на патент 947, образувано в Обединеното кралство от дъщерно дружество на Teva — което производство е било спряно в очакване на окончателно решение в процедурата за възражение пред ЕПВ, необхваната от споразумението Teva — това не променя факта, че тази клауза е пречка най-малкото за предприемане на други действия за обявяване на недействителност на този патент през целия срок на действие на споразумението Teva и че според текста на член 2.4 от посоченото споразумение тази забрана се отнася както за Teva UK Ltd, така и за неговите дъщерни дружества и както за преките искания, така и за оказване на всякакво съдействие на трето лице с цел обявяване на патентите на жалбоподателите за недействителни. Ето защо в случая е ирелевантно твърдяното от жалбоподателите активно участие на Teva в производството по възражение пред ЕПВ по-специално чрез представянето на решенията на юрисдикциите в Обединеното кралство относно валидността на патент 947 (вж. т. 635 по-горе). |
|
652 |
Комисията освен това не може да бъде упрекната, че не е доказала наличието на сериозно основание за поставяне под съмнение на валидността на патентите за производствен процес на жалбоподателите (вж. т. 635 по-горе). Всъщност такива доказателства не се изискват за установяване на ограничаващия характер на клауза за неоспорване, който зависи от премахването на реални и конкретни възможности за преодоляване на свързаните с патентите препятствия, за установяването на които възможности не е непременно необходимо да се доказва вероятното уважаване на искането за обявяване на недействителност на съответните патенти (вж. т. 368 по-горе). |
|
653 |
Накрая, ирелевантно е и твърдението на жалбоподателите, че клаузата за неоспорване изобщо не възпрепятства третите лица да оспорят техните патенти (вж. т. 635 по-горе). Всъщност такова твърдение за настъпването на потенциални последици от споразумението Teva единствено за това дружество за генерични лекарствени продукти само по себе си не поставя под съмнение ограничителния характер на клаузата за неоспорване, съдържаща се в споразумението Teva (вж. също т. 556 и 557 по-горе). |
|
654 |
На трето място, следва да се приеме, че клаузата за изключително закупуване правилно е била квалифицирана от Комисията като ограничаване на конкуренцията. |
|
655 |
Тази клауза е предвидена в член 3 от споразумението Teva и гласи: „3. Задължение за изключително закупуване 3.1. По време на срока на действие на настоящия Договор Teva ще закупува всичкия Периндоприл, от който то или неговите дъщерни дружества имат нужда, за да го доставят или предоставят на разположение в Обединеното кралство, единствено от Servier или от неговите Дъщерни дружества. […] 3.3. Teva няма да продава активно и да популяризира Продукта на клиенти извън Обединеното кралство и ще се увери, че неговите Дъщерни дружества правят същото. 3.4. При условие че Servier или неговите Дъщерни дружества получат потвърдени поръчки от Teva за посочените по-долу количества от Продукта, представени на Датите за Поръчка или по-рано, Servier и неговите Дъщерни дружества ще доставят на Teva следните количества от Продукта преди посочените по-долу дати: 3.4.1. 150000 (сто и петдесет хиляди) опаковки по 30 таблетки от 2 мг, считано от днес до 1 август 2006 г., и през следващите месеци по 75000 (седемдесет и пет хиляди) такива опаковки на месец; 3.4.2. 240000 (двеста и четиридесет хиляди) опаковки по 30 таблетки от 4 мг, считано от днес до 1 август 2006 г., и през следващите месеци по 120000 (сто и двадесет хиляди) такива опаковки на месец; 3.4.3. 80000 (осемдесет хиляди) опаковки по 30 таблетки от 8 мг, считано от днес до 1 януари 2007 г. (или друга договорена от страните дата), и през следващите месеци по 40000 (четиридесет хиляди) такива опаковки на месец. […] 3.8. Ако в рамките на някой от месеците по време на действието на настоящия Договор: 3.8.1. Servier получи от Teva потвърдени поръчки за Продукта за доставка в Обединеното кралство през този месец и тези потвърдени поръчки са били подадени на съответните Дати за Поръчка или по-рано; и 3.8.2. Servier и неговите Дъщерни дружества не са доставили на Teva всичкия поръчан от него Продукт в срок от десет Работни дни след датата на съответната доставка в съответствие с разпоредбите на клаузи 3.4 и 3.8.1 за доставка през този месец, 3.8.3. в съответствие с клауза 3.9 Servier ще заплати на Teva Обезщетението с фиксиран размер за този месец, като Teva и неговите Дъщерни дружества няма да разполагат с други права или способи за защита (включително и каквото и да е право на прекратяване) във връзка с каквото и да било неизпълнение от Servier при доставката на Продукта на Teva. […]“. |
|
656 |
Трябва също така да се припомни, че по силата на клаузата за непредлагане на пазара, предвидена в член 2.3 от споразумението Teva, последното следва да не произвежда, възлага производството, държи, внася, доставя, предлага да достави или притежава генеричен периндоприл, независимо дали този периндоприл е произведен в съответствие с процеса, който то е разработило и с който Servier счита, че се нарушават патенти 947 и 339—341, или нарушава тези патенти до прекратяването или изтичането на срока на действие на споразумението Teva или изтичането на срока на действие на посочените патенти. |
|
657 |
В съображения 1552—1555 от обжалваното решение Комисията приема, че тъй като клаузата за непредлагане на пазара (член 2.3) и клаузата за изключително закупуване (член 3.1) от споразумението Teva засягат конкурентоспособността на Teva или неговата свобода да избере напълно независимо източниците си на периндоприл, предназначен за пазара в Обединеното кралство, тези клаузи ще бъдат анализирани като едно и също задължение за неконкуриране. Тя уточнява, че статутът на евентуалните алтернативни източници на периндоприл от патентна гледна точка (в нарушение на права върху интелектуална собственост или не) е без особено значение, тъй като единствените възможности, открити за Teva в резултат от клаузата за изключително закупуване, са или да продава изключително продукта на Servier, или да получи парична сума като компенсация за липсата на снабдяване (фиксирано обезщетение от 500000 GBP на месец). |
|
658 |
Налага се изводът, че твърденията на жалбоподателите, насочени срещу тази преценка на Комисията, почиват върху погрешно тълкуване на клаузата за изключително закупуване от споразумението Teva. |
|
659 |
Всъщност от споразумението Teva е видна алтернатива между снабдяване и плащане на обезщетение при липса на снабдяване, тъй като наред със задължението за снабдяване, което действително е посочено като такова в член 3.4 от споразумението Teva, изрично е предвидена възможността снабдяване да липсва, която не може да бъде оспорвана пред съд, нито да доведе до прекратяване на договора от страна на Teva, нито дори зависи от определени условия, по-специално ограничаване във времето, различни от изплащането на обезщетение (членове 3.8.2, 3.8.3 и 8.3 от споразумението Teva). |
|
660 |
Следва да се уточни, че забраната за оспорване и за прекратяване при липса на снабдяване, предвидена в член 3.8.3 от споразумението Teva (наричана по-нататък „клаузата за непрекратяване“), играе определяща роля при това тълкуване на клаузата за изключително закупуване, тъй като замества санкционирането на неспазването на договорно задължение, чрез съд или чрез слагане на край на договорното отношение, с предварително определена финансова компенсация и по този начин създава алтернатива между снабдяване и обезщетение. В това отношение е без значение обстоятелството, че това обезщетение е последица от неспазване на задължение за снабдяване или от предоставена на Servier възможност да не снабдява Teva. |
|
661 |
Както Комисията правилно приема в обжалваното решение (съображение 1559), всъщност от това във всички случаи следва възможност за неснабдяване, предоставена изцяло на преценката на Servier, която пречи на Teva да навлезе на пазара и също така пречи съответните клаузи да бъдат приравнени на клаузите, обичайно характеризиращи договор за снабдяване. |
|
662 |
Teva обаче има задължение за изключително закупуване, което правилно е квалифицирано от Комисията като „абсолютно“ (съображение 1588 от обжалваното решение), тъй като Teva не може да се откаже от него, за да се снабдява евентуално от други доставчици на периндоприл, независимо дали е произведен в нарушение на права върху интелектуална собственост или не, и да навлезе на пазара с този периндоприл, дори и при липса на снабдяване от Servier, тъй като прекратяването на споразумението на това основание е изключено по силата на клаузата за непрекратяване. Както Комисията правилно изтъква в съображение 1557 от обжалваното решение, клаузата за непрекратяване, съчетана с клаузата за изключително закупуване, задължава Teva да се снабдява с генеричен периндоприл единствено от Servier и по този начин му пречи да се снабдява от други доставчици, включително от тези, които не нарушават патентите на Servier. |
|
663 |
Следователно клаузите за изключително закупуване и за непрекратяване не само се смесват отчасти със задължението за непредлагане на пазара, предвидено в член 2.3 от споразумението Teva, тъй като забраняват придобиването и съответно продажбата на периндоприл, произведен от трети лица в нарушение на спорните патенти, но също така разширяват това задължение отвъд спорните патенти, тъй като забраняват придобиването и продажбата на периндоприл, произведен от трети лица, без да се нарушават спорните патенти. |
|
664 |
Следователно клаузите за изключително закупуване и за непрекратяване от споразумението Teva сами по себе си са изключително годни за възпрепятстване на снабдяването на Teva и съответно за изключване на неговото навлизане на пазара с продукт на трето лице, понеже това навлизане също така вече е изключено както за продуктите на жалбоподателите, така и за продуктите от трети лица чрез клаузата за непредлагане на пазара, предвидена в член 2.3 от споразумението, за която жалбоподателите не оспорват, че има ограничаващ конкуренцията характер. |
|
665 |
Освен това следва да се приеме, че ограничаването на клаузата за изключително закупуване, както впрочем и на клаузата за непредлагане на пазара, до периндоприл ербумин, не може да постави под съмнение техния ограничителен характер (вж. т. 626 по-горе). |
|
666 |
Всъщност жалбоподателите подчертават, че тези клаузи се отнасят само до периндоприл ербумин, и не оспорват, че продуктът, който Teva e възнамерявало да пусне на пазара към момента на сключване на споразумението Teva, е бил периндоприл ербумин. Така клаузите за непредлагане на пазара и за изключително закупуване са възпрепятствали Teva да навлезе на пазара с периндоприл ербумин, който то е възнамерявало да предлага на пазара по време на действието на споразумението Teva. Ето защо, макар Teva да е можело да навлезе на пазара с периндоприл, съставен от различна от ербумина сол, по време на периода, обхванат от споразумението Teva, това не променя факта, че това споразумение е възпрепятствало Teva да конкурира жалбоподателите с периндоприл ербумин и в това отношение е ограничавало конкуренцията. В допълнение може да се отбележи, че представените от жалбоподателите доказателства, да докажат навлизането на Teva на пазара в Обединеното кралство с различна от ербумина сол, се отнасят за данни след изтичането на споразумението Teva. |
|
667 |
Освен това в случая са неотносими твърденията на жалбоподателите, свързани с потенциалните двойствени последици от клаузата за изключително закупуване (вж. т. 636 по-горе). Всъщност следва да се припомни, че такива потенциални последици, които в случая се основават на непредвидими към датата на сключване на споразумението Teva обстоятелства, не могат да бъдат взети под внимание при анализа на ограничаващата конкуренцията цел (вж. т. 644 по-горе). Може да се добави, че във всички случаи, противно на твърденията на жалбоподателите, не може да се приеме, че твърдените потенциални последици от споразумението Teva не ограничават конкуренцията и дори са благоприятни за нея. |
|
668 |
Всъщност в хипотезата на обявяване на недействителността на патент 947 от ЕПВ споразумението Teva би попречило на това дружество да навлезе на пазара със своя продукт или с продукта на Krka по силата на клаузата за непредлагане на пазара, която би останала в сила — за което свидетелства посочването на „изтичането“ на патентите в член 2.3 от споразумението Teva, за разлика от термина „отмяна“, употребен в член II от допълнителното споразумение към споразумението Teva — въпреки че това обявяване на недействителност би позволило навлизането на пазара на генерични лекарствени продукти, потенциално нарушаващи този патент. Освен това, дори да се допусне, че в тази хипотеза жалбоподателите биха снабдявали Teva с генеричен периндоприл, както те твърдят (вж. т. 616 по-горе), това навлизане на Teva на пазара с генеричния продукт на жалбоподателите не би създало конкурентно положение спрямо последните, като Teva освен това не би било единственото и съответно първото дружество, навлязло на пазара, като се има предвид посоченото по-горе навлизане на други дружества за генерични лекарствени продукти. Също така, в хипотезата на потвърждаване на валидността на патент 947 от ЕПВ, Teva би се оказало възпрепятствано да се снабдява с генеричен периндоприл, дори и ненарушаващ права върху интелектуална собственост, от други предприятия, различни от жалбоподателите, и неговото снабдяване от жалбоподателите — още по-хипотетично в този случай, както самите те признават (вж. т. 636 по-горе) — пак не би позволило навлизане в конкуренция с жалбоподателите. Във връзка с последния аспект следва да се добави, че фиксирането от Комисията на края на нарушението към датата на навлизане на Teva на пазара в Обединеното кралство с продукта на жалбоподателите не може да се тълкува като удостоверяващо признаването от Комисията на факта, че Teva е навлязло на пазара през юли 2007 г. в конкуренция с жалбоподателите. Всъщност самата Комисия посочва в обжалваното решение (съображения 2125 и 3133), че фиксирането на края на нарушението към 6 юли 2007 г. се обяснява с предпазливост и желание да се възприеме дата, която е благоприятна за договарящите страни. |
|
669 |
Поради същите причини са ирелевантни в случая и твърденията на жалбоподателите, свързани с тяхното намерение да снабдяват Teva в случай на обявяване на патент 947 за недействителен от ЕПВ и с целта за ранно навлизане на Teva, дори като първо дружество за генерични лекарствени продукти, на пазара в Обединеното кралство. |
|
670 |
Накрая, Комисията не може да се упреква (вж. т. 624 по-горе), че се позовава, единствено с цел да подкрепи своя анализ, на тълкуването на споразумението Teva, извършено от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) в решение от 9 октомври 2008 г. (съображения 1572 и 1573 от обжалваното решение). |
|
671 |
От гореизложеното следва, че Комисията не е преценила погрешно клаузите за изключително закупуване и за непрекратяване от споразумението Teva, като е приела, че тези две клаузи, съчетани с клаузата за непредлагане на пазара от член 2.3 от споразумението Teva, трябва да бъдат анализирани цялостно като едно „задължение за неконкуриране“ (съображение 1552 от обжалваното решение) и съответно като цялостно задължение за непредлагане на пазара в тежест на Teva. |
|
672 |
Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите по същество, тези клаузи не съответстват нито на клаузите, които обичайно се съдържат в споразумение за снабдяване, нито на клаузите на споразумение за изключително закупуване (вж. също т. 661 и 662 по-горе) и следователно не могат да се анализират по същия начин като клаузите, съдържащи се в акцесорно споразумение към споразумение за доброволно уреждане на спор, тъй като такива споразумения съответстват на обичайни търговски споразумения (вж. т. 798—808 по-долу). |
|
673 |
От това също така следва, че доводите на жалбоподателите, основани на обичайните споразумения за снабдяване или за изключително закупуване, следва да бъдат отхвърлени. |
|
674 |
По-специално, твърдението на жалбоподателите, че такива споразумения са честа практика във фармацевтичния сектор, в случая е ирелевантно, тъй като клаузата за изключително закупуване от споразумението Teva не съответства на честите клаузи, посочени от жалбоподателите. Следва да се добави, че при всички положения практики на частните предприятия, дори и да са толерирани или одобрени от публичните органи на държава членка, не могат да се наложат при прилагането на правилата за конкуренция от Договора (решение от 17 януари 1984 г., VBVB и VBBB/Комисия, 43/82 и 63/82, EU:C:1984:9, т. 40). |
|
675 |
Ирелевантен е и Регламент № 2790/1999, още повече че по силата на член 2, параграф 4 от него той не се прилага към споразумения за изключителни права, сключени между конкурентни предприятия като разглежданите в случая, които и двете целят да предлагат на пазара периндоприл под собственото си наименование. Всъщност вече бе прието, че Teva е потенциален конкурент на жалбоподателите (вж. т. 614 по-горе) и това качество не се поставя под съмнение от сключването на споразумение, каквото обикновено се сключва между предприятия, извършващи дейност на различни равнища във веригата на производство или на разпространение. |
|
676 |
Що се отнася до преценката на Комисията на споразумението Servier-Generics, сключено по-малко от година след споразумението Teva, следва да се отбележи, че в съображение 745 от обжалваното решение Комисията установява, без жалбоподателите да ѝ противоречат, че в клаузата за изключително закупуване, съдържаща се в това друго споразумение, не се предвижда никакво заплащане или обезщетение при липса на снабдяване от жалбоподателите. Освен това от преписката е видно, че тази клауза също така не е комбинирана с клауза за непрекратяване и с клауза за непредлагане на пазара, в случай че липсва конкурентен периндоприл, разработен от Generics, така че преценките относно това споразумение не могат да бъдат отнесени към споразумението Teva. |
|
677 |
Накрая, тъй като Комисията ясно разкрива специфичните и проблемни в случая аспекти на клаузата за изключително закупуване от споразумението Teva (вж. по-специално съображения 1553—1574 от обжалваното решение), от обжалваното решение не може да се заключи, че Комисията е забранила по принцип всякакво едновременно сключване на споразумение за изключителна дистрибуция и споразумение за доброволно уреждане на спор. |
|
678 |
От гореизложеното следва, че Комисията правилно приема, че споразумението Teva е ограничавало усилията на Teva да конкурира жалбоподателите. |
ii) Липсата на стимулираща облага
|
679 |
В обжалваното решение Комисията приема, че първоначалната сума от 5 милиона GBP (наричана по-нататък „първоначалната сума“) и фиксираното обезщетение от 500000 GBP на месец на обща стойност 5,5 милиона GBP за единадесетте месеца без снабдяване от Servier (наричано по-нататък „окончателното фиксирано обезщетение“) са представлявали съществена парична сума в размер на 10,5 милиона GBP, която е послужила като значителен стимул за Teva, за да се въздържа от влизане в конкуренция с жалбоподателите (съображение 1622). |
|
680 |
За да се определи дали дадено обратно плащане, тоест прехвърляне на средства от дружество за оригинални лекарствени продукти към дружество за генерични лекарствени продукти, представлява стимул за приемане на клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара, следва да бъде проверено дали то покрива разходи, присъщи за доброволното уреждане на спора, като се имат предвид естеството и основанието за плащането. В обжалваното решение Комисията съответно правилно разглежда дали прехвърлянето на средства съответства на специфичните разходи за доброволното уреждане на спора, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти (съображения 1592—1599 от обжалваното решение). |
|
681 |
Когато обратното плащане, предвидено в споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо ограничаващи конкуренцията клаузи, има за цел да компенсира присъщите за доброволното уреждане на спора разходи, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти, това плащане не би могло по принцип да се счита за стимулиращо. В тази хипотеза все пак не е изключено установяването на наличие на стимул и на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Установяването обаче предполага Комисията да докаже, че сумите, съответстващи на тези разходи, присъщи за доброволното уреждане на спор, дори да са доказани и точно посочени по размер от страните по това споразумение, са прекомерни (вж. т. 278 по-горе). |
|
682 |
Разходите, присъщи за доброволното уреждане на спора, покриват по-специално разноските за оспорване, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти в спора между него и дружеството за оригинални лекарствени продукти. Всъщност поемането на тези разноски е в пряка връзка с такова доброволно уреждане на спора. Ето защо, когато размерите на разноските за оспорване на дружеството за генерични лекарствени продукти са доказани от страните по споразумението за доброволно уреждане на спор, Комисията може да приеме, че те имат характер на стимул само ако докаже, че са несъразмерни (вж. т. 279 по-горе). |
|
683 |
Напротив, някои разноски, направени от дружеството за генерични лекарствени продукти, a priori са твърде странични за спора и за неговото уреждане, за да се считат за присъщи за доброволното уреждане на патентен спор. Такива са например разходите за производство на нарушаващите права продукти, които разходи съответстват на стойността на стоковите наличности от посочените продукти, както и разноските за изследователска и развойна дейност, направени за разработване на тези продукти. Същото се отнася и за сумите, които трябва да се изплатят от дружеството за генерични лекарствени продукти на трети лица по силата на договорни задължения, поети извън спора (например договори за доставка). Ето защо, ако страните по споразумението искат плащането на тези разноски да не се счита за стимул и за улика за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, те следва да докажат, че тези разноски са присъщи за спора или за неговото уреждане, а след това да обосноват техния размер. За тази цел те биха могли също така да се позоват на незначителния размер на възстановяването на тези разноски, a priori неприсъщи за доброволното уреждане на спора, който размер поради това е недостатъчен, за да представлява значителен стимул за приемане на ограничаващите конкуренцията клаузи, предвидени в споразумението за уреждане на спора (вж. т. 280 по-горе). |
– Окончателното фиксирано обезщетение
|
684 |
Противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията правилно приема, че окончателното фиксирано обезщетение представлява обещано на Teva плащане в замяна на неговото задължение да не конкурира Servier (съображение 1588 от обжалваното решение) и съответно стимул да приеме задължение за непредлагане на пазара. Всъщност, тъй като Комисията правилно приема, че клаузите за изключително закупуване и за непрекратяване от споразумението Teva са равносилни на налагането на задължение за непредлагане на пазара, което изключва Teva от пазара (вж. т. 671 по-горе), и тъй като в членове 1.8 и 3.8.3 от споразумението Teva се предвижда плащане на фиксирано обезщетение от 500000 GBP на месец при недоставяне на продукта и съответно за конкретизиране на това изключване от пазара, фиксираното обезщетение явно представлява насрещната престация за ненавлизането на Teva на пазара. |
|
685 |
В това отношение е ирелевантно твърдението на жалбоподателите, че фиксираното обезщетение е класически договорен инструмент в английското право и отразява това, което може да бъде присъдено от съда при неспазване на задължение за снабдяване. Всъщност наличието на стимул се извежда в настоящия спор от извършването на плащането не като компенсация за разходи, присъщи за доброволното уреждане на спора, или в изпълнение на обичаен договор за снабдяване, а като насрещна престация за ненавлизане на пазара като предвиденото в горепосочените клаузи, независимо от правния инструмент, използван за реализиране на тази насрещна престация, и от факта, че насрещната престация се равнява на обезщетението, което би присъдил съдът (вж. т. 680 и 681 по-горе). |
|
686 |
Стимулиращият характер на окончателното фиксирано обезщетение не може да бъде поставен под съмнение и от сравнението, извършено от жалбоподателите, с преценката на Комисията относно споразуменията Lundbeck-Neolab (вж. т. 394—398 по-горе). |
– Първоначалната сума
|
687 |
Що се отнася до първоначалната сума, предвидена в член 10.1 от споразумението Teva, следва да се приеме, че доводите на жалбоподателите не позволяват да бъде поставена под съмнение констатацията на Комисията за наличие на стимул. |
|
688 |
В това отношение следва да се припомни, че член 10.1 от споразумението Teva гласи: „При условие че получи съответна фактура от Teva, Servier ще плати или ще разпореди на някое от своите дъщерни дружества да плати на Teva 5000000 [GBP] в срок от десет работни дни след получаването на фактурата от Teva. Тази фактура може да бъде представена при подписване на настоящото [споразумение] и ще бъде платима незабавно, но отново при условие че Servier има десет работни дни да извърши плащането. Това плащане ще бъде принос към понесените от Teva разходи за подготовка на сключването на настоящото [споразумение], включително, но не само, разходите за прекратяване на съществуващите договори за снабдяване, които то има в Обединеното кралство“. |
|
689 |
В обжалваното решение Комисията най-напред констатира, че Teva не е съобщило ex post никакви точни стойности за отделните разходи, които е трябвало да бъдат компенсирани чрез първоначалната сума, с изключение на съдебните разноски за иска, воден от Ivax срещу Servier в Обединеното кралство, оценени на по-малко от 100000 EUR (съображения 1594 и 1597). Тя обаче изчислява останалите разноски, които според нея е възможно да бъдат отнесени към член 10.1 от споразумението Teva — сред които са разноските, съответстващи на стойността на стоковите наличности от периндоприл на Teva, които трябва да бъдат унищожени, и на разходите за разработване на периндоприла — и прави извода, че те общо представляват под 40 % от първоначалната сума (съображения 1596—1599 от обжалваното решение). |
|
690 |
Следователно Комисията приема, че дори да е възможно някои разноски, обхванати от член 10.1 от споразумението Teva, да се считат за присъщи за доброволното уреждане на спора между жалбоподателите и Teva, последното не е остойностило разглежданите разноски, нито a fortiori е доказало техния размер, с изключение на разноските за оспорване, които са остойностени, но приблизително и без размерът им да е доказан. Всъщност в обжалваното решение Комисията изтъква факта, че Teva само „посочва“ (съображение 797) или „съобщава“ (съображение 1597) размер „под 100000 EUR“ за тези разноски по оспорване, и в отговор на поставен в съдебното заседание въпрос потвърждава, че Teva не е приложило към остойностената си оценка никакви доказателства. |
|
691 |
Жалбоподателите впрочем не излагат никакъв довод и a fortiori не представят никакви доказателства, например „съответната фактура“, посочена в член 10.1 от споразумението, които могат да поставят под съмнение този анализ на Комисията. |
|
692 |
Жалбоподателите само, първо, се позоват на „унищожаването на стокови наличности“, като посочват тяхната стойност. Обезщетяването на стойността на подлежащите на унищожаване стокови наличности обаче не може a priori да бъде квалифицирано като разходи, присъщи за доброволното уреждане на спор (вж. т. 280 и 683 по-горе). |
|
693 |
Във всички случаи жалбоподателите не доказват стойността на посочените стокови наличности. Всъщност, от една страна, претендираната от тях сума в евро не съответства на сумата в лири стерлинги, посочена в обжалваното решение (съображение 1596), като се има предвид използваният от Комисията обменен курс (вж. по-специално бележка под линия 4109 от обжалваното решение). От друга страна, жалбоподателите най-вече не представят никакви други доказателства в подкрепа на своето твърдение освен собствените си изявления и изявленията на Teva в отговор на изложението на възраженията, както и документ от Teva, в който не се съдържат такива цифрови данни. Така, дори да трябва да се приеме, че в случая плащането на стойността на стоковите наличности на продуктите на Teva, подлежащи на унищожаване, е присъщо за споразумението Teva, тъй като това унищожаване е предвидено в посоченото споразумение (член 2.2), без обосновка на неговия размер това плащане не може да избегне квалифицирането като стимулиращо плащане (вж. т. 683 по-горе). |
|
694 |
Второ, жалбоподателите посочват сума от 1 милион GBP, която Teva предвиждало, че ще трябва да плати на един от своите търговски партньори поради преустановяването на съответното търговско партньорство. Освен обстоятелството, че сумите, които трябва да бъдат изплатени от дружеството за генерични лекарствени продукти на трети лица поради прекратяването на действащите договори, не са a priori разходи, присъщи за доброволното уреждане на спор (вж. т. 683 по-горе), може да се отбележи, че твърдяната сума по никакъв начин не се установява от разглеждания договор, представен в приложение към жалбата. |
|
695 |
Макар жалбоподателите да претендират, трето, че първоначалната сума съответства на обезщетението за вреди, което трябвало да заплатят на Teva в случай на погрешно издадено съдебно разпореждане и чието заплащане избегнали благодарение на споразумението Teva, следва да се отбележи, че с това твърдение жалбоподателите искат по същество да докажат обосноваността на първоначалната сума, като я сравнят със сумата за разноски от различен характер, които не са предвидени в член 10.1 от споразумението. Всъщност тази договорка, макар да е формулирана неограничително, се свежда до „разходите, направени от Teva“ и не включва разходите, които са направени или избегнати от жалбоподателите. Със своето твърдение жалбоподателите смесват също обосноваността на първоначалната сума с оглед на доброволното уреждане на спора, което единствено се разглежда в случая, и съразмерния характер на тази сума, за преценката на който предложеното сравнение може да е релевантно в зависимост от съответния случай. Важно е впрочем да се припомни, че става въпрос за две отделни преценки, които Комисията следва да извърши последователно. Така, когато преценява ограничаващия характер на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, съдържащо прехвърляне на средства, Комисията трябва, на първо място, да разгледа дали разноските, покрити с прехвърлянето на средства, са обосновани с оглед на доброволното уреждане, и по-специално дали прехвърлянето на средства съответства на доказания размер на разноските, които по своето естество могат да бъдат считани за присъщи за доброволното уреждане на спора, и след това, на второ място, ако счете тези разноски за обосновани, да провери дали техният размер не е несъразмерен, като се има предвид по-конкретно видът на съответните разноски (вж. т. 681 и 682 по-горе). |
|
696 |
По-нататък се налага изводът, че дори да се допусне възможността твърдяното сравнение да е релевантно при проверката дали първоначалната сума е обоснована с оглед на доброволното уреждане на спора, жалбоподателите не представят никаква оценка на твърдените избегнати разходи. Всъщност те само се позоват на значителните вреди в случай на неблагоприятен изход от производството по същество след постановено в тяхна полза съдебно разпореждане. |
|
697 |
Накрая, доколкото жалбоподателите твърдят, четвърто, че с първоначалната сума се е целяло „обезпечаване“ на клаузата за изключително закупуване (вж. т. 628 по-горе), от това следва да се заключи, че те разглеждат тази сума като насрещна престация за посочената клауза и съответно признават по същество нейния стимулиращ характер, тъй като тази клауза бе тълкувана като налагаща на Teva задължение за непредлагане на пазара (вж. т. 684 и 685 по-горе). |
|
698 |
Следователно в обжалваното решение (съображения 1608 и 1622) Комисията правилно счита наличието в споразумението Teva на стимул за Teva да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, предвидени в посоченото споразумение, без да трябва допълнително да проверява, както твърдят жалбоподателите (вж. т. 628 по-горе), дали тези клаузи биха имали по-малък ограничаващ обхват, ако го нямаше стимулиращото плащане. Всъщност установяването на стимул за приемане на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване изисква единствено наличие на такива клаузи, независимо от техния повече или по-малко ограничаващ обхват, и анализ на разходите, покрити чрез разглежданото прехвърляне на средства (вж. т. 680 и 681 по-горе). |
|
699 |
Съществуването на този стимул не може да бъде поставено под съмнение от твърдението на жалбоподателите, че Комисията погрешно „съединила“ първоначалната сума и окончателното фиксирано обезщетение, за да установи „нетно прехвърляне на средства в размер на 10,5 милиона GBP“. Впрочем, както правилно посочват жалбоподателите, за разлика от първоначалната сума, определена в член 10.1 от споразумението Teva, размерът на окончателното фиксирано обезщетение е резултат от прилагането на споразумението Tevа, и по-специално от липсата на снабдяване на Teva от страна на жалбоподателите, като сумата от 5,5 милиона GBP не произтича от съответната клауза от споразумението, в която се предвижда единствено месечен размер на обезщетението от 500000 GBP. Въпреки това, дори от това да може да се заключи, че сумата от 10,5 милиона GBP съответства на сумата по прехвърлянето на средства, която действително е изплатена на Teva, а не на сумата по прехвърлянето на средства, произтичаща само от клаузи на споразумението Teva, това не променя факта, че поради същите причини като обосновалите извода за стимулиращия характер на първоначалната сума и на месечното обезщетение от 500000 GBP това ефективно прехвърляне в пълния си размер също представлява стимул. |
|
700 |
Следователно предвид гореизложеното (вж. по-специално т. 265—271 по-горе), след установяването на този стимул, чиито две съставни части са предвидени в споразумението Teva, Комисията правилно заключава, че с това споразумение още от самото начало се цели ограничаване на конкуренцията. |
|
701 |
Този извод не се поставя под съмнение от твърдяното изопачаване на целта на споразумението Teva и на намеренията на страните по него. |
|
702 |
Всъщност твърдението на жалбоподателите за липса на антиконкурентно намерение на страните по споразумението Teva и за преследване на легитимни цели — сред които по-специално ранното навлизане на Teva на пазара в Обединеното кралство дори като първо дружество за генерични лекарствени продукти — не може да постави под съмнение нито съществуването на стимулираща облага, нито ограничаващия конкуренцията характер на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване от споразумението Teva (вж. също т. 669 по-горе). Следователно, дори да се допусне, че въпросните доводи почиват върху доказани факти, във всички случаи с тях не може да се опровергае възприетата от Комисията квалификация на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
703 |
Уместно е също така да се добави, че намерението на страните не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на даден вид съгласуване между предприятия (вж. т. 222 по-горе). |
|
704 |
Нещо повече, при наличие на клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, чийто присъщ ограничителен характер не е бил надлежно оспорен, поради установяването на наличието на стимул споразумението Teva правилно е могло да бъде счетено от Комисията за споразумение за изключване от пазара, което съответно преследва антиконкурентна цел. Впрочем според постоянната съдебна практика само по себе си обстоятелството, че споразумение има и легитимни цели, не е достатъчно, за да се възпрепятства възможността за квалифициране като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 222 по-горе). |
iii) Повдигнатото при условията на евентуалност оплакване във връзка с продължителността на нарушението
|
705 |
Жалбоподателите упрекват Комисията, че за начало на извършването на нарушението, за което им се търси отговорност въз основа на споразумението Teva, приема датата на сключването му (13 юни 2006 г.), вместо датата на получаване на РТ от Teva в Обединеното кралство (12 декември 2006 г.) (вж. т. 641 по-горе). |
|
706 |
В това отношение следва да се припомни, от една страна, че преценката на условията за конкуренция и на наложените на тази конкуренция ограничения се основава не само на съществуващата конкуренция между предприятията, които вече присъстват на съответния пазар, но и на потенциалната конкуренция между тези установили се на пазара предприятия и други предприятия, които все още не са навлезли на него (вж. решение от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 85 и цитираната съдебна практика), и от друга страна, че Комисията правилно счита Teva за потенциален конкурент на жалбоподателите към датата на сключване на споразумението Teva (вж. т. 614 по-горе), макар и към тази дата да не е разполагало с РТ (вж. т. 478 и 599 по-горе). Следователно Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че конкуренцията е била ограничена още след сключването на споразумението Teva на 13 юни 2006 г. и че извършването на нарушението, за което се търси отговорност от жалбоподателите въз основа на това споразумение, е започнало на тази дата. |
|
707 |
Следователно оплакването срещу преценката на Комисията относно продължителността на установеното нарушение въз основа на споразумението Teva трябва да бъде отхвърлено, както и основанието, изведено от грешки при прилагане на правото и в преценката при квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
в) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата
|
708 |
Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала различни грешки при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
709 |
Чрез прилагане mutatis mutandis на съображенията, развити в точки 566—570 по-горе, настоящото основание следва да бъде отхвърлено като несъстоятелно. |
8. Споразумението, сключено с Lupin
а) Качеството „потенциален конкурент“ на Lupin
[…]
б) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалификацията на споразумението, сключено с Lupin, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта
1) Доводи на страните
[…]
2) Съображения на Общия съд
|
787 |
Що се отнася до основанието, свързано със самото установяване на нарушението, на първо място, следва да бъдат разгледани доводите на жалбоподателите, с които се цели оспорване на двете условия, позволяващи да се стигне до установяване на ограничаване с оглед на целта, тоест стимулиращата облага за дружеството за генерични лекарствени продукти и съответстващото ѝ ограничаване на усилията на това дружество да конкурира дружеството за оригинални лекарствени продукти. След това ще бъде проверено дали Комисията правилно е могла да заключи, че е налице нарушение. Накрая, следва да се провери дали Комисията не е допуснала грешка при очертаването на материалния обхват на това нарушение. |
|
788 |
Що се отнася до изложеното от жалбоподателите при условията на евентуалност основание, свързано с продължителността на нарушението, то ще бъде разгледано най-накрая. |
i) Липсата на стимулираща облага
|
789 |
Съгласно член 2 от Регламент № 1/2003 и постоянната съдебна практика, в областта на конкурентното право при спор относно наличието на нарушение Комисията следва да докаже установените от нея нарушения и да посочи доказателствата, с които надлежно може да се удостовери осъществяването на фактическия състав на нарушението (решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 58 и от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, EU:C:1999:356, т. 86; вж. също решение от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 91 и цитираната съдебна практика). |
|
790 |
В този контекст, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно, особено в производство по жалба за отмяна на решение за налагане на глоба, съдът не може да заключи, че Комисията е доказала надлежно наличието на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос (вж. решение от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 92 и цитираната съдебна практика). |
|
791 |
Всъщност трябва да се вземе предвид презумпцията за невиновност, която е уредена по-специално в член 48 от Хартата на основните права. Предвид характера на разглежданите нарушения и вида и тежестта на предвидените за тях санкции презумпцията за невиновност се прилага и в производствата във връзка с нарушения на приложимите за предприятията правила на конкуренция, когато тези производства могат да приключат с решение за налагане на глоби или периодични имуществени санкции (вж. решение от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 93 и цитираната съдебна практика). |
|
792 |
Освен това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че изводът за участието на дадено физическо или юридическо лице в нарушение на правилата в областта на конкуренцията уронва съществено доброто му име (вж. решение от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 95 и цитираната съдебна практика). |
|
793 |
Ето защо е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже наличието на нарушението и да обоснове твърдото убеждение, че твърдените нарушения представляват ограничения на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. решение от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 96 и цитираната съдебна практика). |
|
794 |
Важно е да се подчертае, че не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Всъщност представената от институцията съвкупност от улики, преценена в нейната цялост, може да отговори на това изискване (вж. решение от 12 април 2013 г., CISAC/Комисия, T‑442/08, EU:T:2013:188, т. 97 и цитираната съдебна практика). |
|
795 |
Наличието на антиконкурентна практика или антиконкурентно споразумение понякога дори трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, при липсата на друго смислено обяснение могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 57). |
|
796 |
Например, макар определена успоредност в поведението сама по себе си да не може да се отъждестви със съгласувана практика, тя обаче може да представлява сериозна улика за нейното съществуване, ако създава условия за конкуренция, които не отговарят на нормалните пазарни условия (решение от 14 юли 1972 г., Farbenfabriken Bayer/Комисия, 51/69, EU:C:1972:72, т. 25). |
|
797 |
Освен това съществуването на акцесорно споразумение — съгласно употребения от Комисията израз в съображение 1190 от обжалваното решение — може да бъде, що се отнася до споразумението за доброволно уреждане на патентен спор, сериозна улика за наличие на стимул и съответно за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 265—273 по-горе). |
|
798 |
В това отношение трябва да се направи уточнението, че акцесорно споразумение е обичайно търговско споразумение, „свързано“ със споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо клаузи, които сами по себе си са ограничителни (вж. т. 257 по-горе). Такова свързване по-специално е налице, когато двете споразумения се сключват в един и същ ден, когато са правно обвързани, тъй като обвързващият характер на едното от споразуменията зависи от сключването на другото, или пък когато предвид контекста, в който са сключени, Комисията може да установи, че те са неделими. Може да се добави, че колкото близостта във времето между сключването на споразуменията е по-голяма, толкова по-лесно е за Комисията да установи тази неделимост. |
|
799 |
Следва също така да се отбележи, че сключването на споразумението за доброволно уреждане на спор и акцесорното споразумение в един и същ ден или наличието на договорна връзка между тях разкрива, че тези споразумения са част от едно и също договорно цяло. Всъщност, ако тези споразумения не бяха сключени в един и същ ден (и ако нямаше договорна връзка между тях), едната от страните в преговорите би предоставила на другата всичко, което тя желае, без никаква сигурност, че в крайна сметка ще получи очакваната насрещна престация. Тази времева или правна връзка между двете споразумения е и улика, че те са договаряни общо. |
|
800 |
Акцесорното споразумение впрочем е обичайно търговско споразумение, което може да съществува самостоятелно без доброволното уреждане на спор да е под въпрос. Реципрочно, сключването на споразумение за доброволно уреждане на спор не налага едновременното сключване на търговско споразумение. Следователно свързването на двете споразумения не е необходимо. Освен това то не може да се обоснове с доброволното уреждане на спор, тъй като целта на акцесорното споразумение не е да се стигне до такова уреждане, а да се реализира търговска сделка. |
|
801 |
Освен това акцесорното споразумение предполага прехвърляния на финансови или нефинансови средства между страните. То може по-специално да включва прехвърляния на средства от притежателя на патента към дружеството за генерични лекарствени продукти. |
|
802 |
Следователно съществува риск със свързването на търговско споразумение със споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, които сами по себе си ограничават конкуренцията (вж. т. 257 по-горе), в действителност да се цели — под прикритието на търговска сделка, приела евентуално формата на сложна договорна схема — стимулиране на дружеството за генерични лекарствени продукти да приеме тези клаузи посредством предвидено в акцесорното споразумение прехвърляне на средства. |
|
803 |
Следователно свързването при условията, изложени в точка 798 по-горе, на търговско споразумение — с което обикновено не се цели доброволно уреждане на спор (вж. т. 800 по-горе) и чрез което се реализира прехвърляне на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти — със споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо ограничаващи конкуренцията клаузи, представлява сериозна улика за наличието на обратно плащане (вж. т. 264 по-горе). |
|
804 |
Посочената в предходната точка сериозна улика обаче не е достатъчна и Комисията съответно трябва да я подкрепи, като представи други непротиворечиви доказателства, позволяващи да се заключи, че е налице обратно плащане. В специфичния контекст на акцесорните споразумения това плащане съответства на частта от плащането, извършено от дружеството за оригинални лекарствени продукти, която превишава „нормалната“ стойност на вещта, обект на сделката (или евентуално съответства на частта от „нормалната“ стойност на вещта, обект на сделката, която превишава платената сума от дружеството за генерични лекарствени продукти). |
|
805 |
В това отношение следва да се подчертае, че Комисията се позовава на редица улики — по-специално на липсата на даване от Lupin на каквато и да било гаранция, че патент ще бъде издаден, че той ще бъде валиден или че заявените продукти или производствени процеси няма да нарушават права върху интелектуална собственост (член 2.2, буква а) от споразумението Lupin) — и на два пъти посочва в обжалваното решение, че придобиването на технологията на Lupin не е било договорено „при пазарни условия“ (съображения 1950 и 1952). |
|
806 |
Трябва да се отбележи, че понятието „нормални конкурентни условия“, което е подобно на понятието „нормални пазарни условия“, макар да не се употребява в областта на картелите, не е непознато в конкурентното право, тъй като се използва — действително в специфичната област на държавните помощи — за да се определи дали поведението на дадена държава е като на частен инвеститор (решение от 2 септември 2010 г., Комисия/Scott, C‑290/07 P, EU:C:2010:480, т. 68), тоест дали предоставеното предимство на съответните предприятия съставлява нормалното възнаграждение за насрещна престация, получена от държавата. Това понятие съответно може по аналогия да бъде релевантен референтен параметър, когато трябва да се определи дали две предприятия, сключили търговска сделка, са действали въз основа на съображения, сведени до икономическата стойност на вещта, обект на сделката, например очакваната доходност от нея, и съответно до нормалните пазарни условия. |
|
807 |
При наличие на посочени от Комисията улики или доказателства, които да ѝ позволяват да приеме, че акцесорното споразумение не е сключено при нормални пазарни условия, страните по споразуменията могат да представят своите версии на фактите, като подкрепят твърденията си с доказателствата, които могат да представят и които позволяват да се приеме, че наличието на търговското споразумение, макар да е свързано със споразумението за доброволно уреждане на спор, е оправдано по други причини, различни от изключването на конкурент чрез обратно плащане. Страните по споразуменията съответно могат да твърдят, че акцесорното споразумение е сключено при пазарни условия, като посочат подходящи доказателства, свързани например с промишлените и търговски практики в сектора или с особените обстоятелства в конкретния случай. |
|
808 |
С оглед на всички доказателства, с които разполага, и евентуално липсата на обяснение или липсата на правдоподобно такова, дадено от страните по споразуменията, след като извърши цялостна преценка, Комисията може да има основание да констатира, че акцесорното споразумение не е сключено при нормални пазарни условия, тоест че платената сума от дружеството за оригинални лекарствени продукти превишава стойността на вещта, обект на сделката (или че стойността на вещта, прехвърлена на дружеството за генерични лекарствени продукти, превишава платената от него сума). Комисията съответно може да заключи, че е налице обратно плащане (вж. т. 804 по-горе). |
|
809 |
Ако впрочем с обратното плащане не се цели да се компенсират разходите, присъщи за доброволното уреждане на спора, то представлява стимулираща облага (вж. т. 265 и 278—280 по-горе). Такова е плащането, произтичащо от акцесорно споразумение, с което не се цели доброволно уреждане на спор, а осъществяване на търговска сделка (вж. т. 800 по-горе). |
|
810 |
Страните по споразуменията същевременно могат да се позоват и на незначителността на съответната облага, чийто размер евентуално е недостатъчен, за да бъде разглеждана като значителен стимул за приемането на ограничаващите конкуренцията клаузи, предвидени в споразумението за уреждане на спор (вж. т. 280 по-горе). |
|
811 |
Конкретните обстоятелства в случая следва да бъдат разгледани именно с оглед на гореизложените съображения. |
|
812 |
Трябва да се отбележи, че Servier и Lupin сключват в един и същ ден споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, и споразумение за прехвърляне на права върху технология, чрез което Servier откупува от Lupin три подадени от последното заявки за патенти. Нещо повече, двете споразумения са били сключени под формата само на едно споразумение. Връзката между двете споразумения съответно е очевидна. |
|
813 |
Освен това чрез споразумението за прехвърляне на права се извършва прехвърляне на средства от Servier към Lupin. |
|
814 |
От точки 812 и 813 по-горе е видно, че споразумението за прехвърляне на права представлява акцесорно споразумение, чрез което се извършва прехвърляне на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти. Това е сериозна улика, че разглежданото прехвърляне на средства не е само насрещна престация за собствеността, обект на сделката по акцесорното споразумение, но включва и обратно плащане (по смисъла на този израз при акцесорните споразумения). |
|
815 |
Нещо повече, безспорно е, че в рамките на споразумението за прехвърляне на права Servier изплаща на Lupin сума от 40 милиона EUR, което е значителен размер в абсолютна стойност, както Комисията правилно посочва в съображения 1871 и 1947 от обжалваното решение. |
|
816 |
Този размер впрочем надхвърля печалбите, на които Lupin е можело да се надява от независимото си навлизане на пазара през първите две до три години предлагане на пазара, както Комисията правилно констатира в съображение 1974 от обжалваното решение. |
|
817 |
Безспорно е също така, че въпросната сума надхвърля инвестициите, направени от друго сравнимо дружество за генерични лекарствени продукти за разработване на своя собствен периндоприл, както Комисията подчертава в съображение 1962 от обжалваното решение. Противно на твърденията на жалбоподателите, такава улика, установена от Комисията, е особено релевантна. |
|
818 |
Следва да се добави, че Lupin не прехвърля патенти, а обикновени заявки за патенти. Нещо повече, в споразумението е предвидено изрично, че Lupin не дава никаква гаранция, че патент ще бъде издаден, че той ще бъде валиден или че заявените продукти или производствени процеси няма да нарушават права върху интелектуална собственост (член 2.2, буква а) от споразумението Lupin). |
|
819 |
Накрая, безспорно е, че макар в отговорите си на изложението на възраженията както Servier, така и Lupin да отричат факта, че доброволното уреждане на спора е зависело от условията за прехвърлянето на заявките за патенти, преди това Lupin посочва, че прехвърлянето на тези заявки е неразделна част от преговорите за доброволното уреждане на спора. То също така описва получените плащания като „плащания за доброволното уреждане на спора“ или „суми за доброволното уреждане на спора“ (съображение 1937 от обжалваното решение). |
|
820 |
Жалбоподателите обаче не представят никакви точни данни, позволяващи да се установи, че придобиването на заявките за патенти на Lupin за сумата от 40 милиона EUR може разумно да се счита за инвестиция, която е рентабилна (в продължение на аналогията с понятието „частен инвеститор в условията на пазарна икономика“, започната в т. 806 по-горе; вж. т. 84 от решение от 12 декември 2000 г., Alitalia/Комисия, T‑296/97, EU:T:2000:289, в която се посочва, че поведението на частен инвеститор в условията на пазарна икономика се ръководи от перспективите за рентабилност) или поне годна да осигури на приобретателя на тези заявки приходи, които могат да компенсират тяхната висока цена. |
|
821 |
Жалбоподателите действително се позовават, макар и без много подробности, на наличието на сделки, които според тях са сравними със споразумението за прехвърляне на права, сключено с Lupin. Това обаче са споразумения, по които страни са жалбоподателите, и те съответно могат само като допълнение да послужат за референтен пример при доказването, че дадена сделка е реализирана при нормалните пазарни условия. Някои от тези сделки освен това са били квалифицирани от Комисията като нарушение на конкурентното право. Накрая, жалбоподателите не доказват, че технологията, прехвърлена в рамките на тези различни сделки, е еквивалентна на технологията, обект на споразумението за прехвърляне на права. |
|
822 |
Действително в това отношение жалбоподателите се позовават и на становището на лице, което се представя за консултант по интелектуална собственост. Самото това лице обаче уточнява, че е изготвило становището си за сметка на Servier. Това неизбежно ограничава доказателствената стойност на такова становище. Най-важното е, че заключението в това становище („Ето защо считам, че покупките са в рамките на нормалната практика на едно дружество“) и данните, върху които се основава това заключение, са твърде общи, за да може да се докаже, че разглежданото прехвърляне на средства е съответствало на сделка, реализирана при нормални пазарни условия. Нещо повече, използваните сделки, които да служат за референтен пример, отново са сделки, в които Servier е участвало и които, поне някои от тях, са били квалифицирани от Комисията като нарушение на конкурентното право. |
|
823 |
Освен това, дори да се допусне, че е доказано, както твърдят жалбоподателите, че патентните и производствените отдели или други служби на Servier са счели технологията на Lupin за „интересна“, това също не позволява да се докаже, че разглежданото прехвърляне на средства е съответствало на сделка, реализирана при нормални пазарни условия. |
|
824 |
Също така, дори да се допусне, че е доказано, че „по цената е преговаряно от първоначалните претенции до приемливо за двете страни равнище“, това също не позволява да се докаже, че разглежданото прехвърляне на средства е съответствало на сделка, реализирана при нормални пазарни условия. |
|
825 |
Ето защо представените от жалбоподателите доказателства, дори и разгледани заедно, не позволяват да се заключи, че разглежданото прехвърляне на средства е съответствало на сделка, реализирана при нормални пазарни условия. |
|
826 |
В това отношение следва да се отбележи, че като се основава по-специално на съдебната практика, цитирана в точка 795 по-горе (съображение 1940 от обжалваното решение), Комисията приема, че „нито Servier, нито Lupin [са могли] да дадат правдоподобно описание на факторите, които са определили по какъв начин са достигнали до крайната сума от 40 милиона EUR“ (съображение 1955). В съображение 1944 от обжалваното решение тя също така посочва, че има „основания да направи определени заключения от положение, при което потенциално оневиняващите доказателства могат да бъдат представени единствено от самите страни“, и че „страните не [са могли] да представят такива доказателства, въпреки редица искания за предоставяне на информация“. В съображение 1964 от обжалваното решение тя добавя, че „Servier не [е могло] да представи документи от същия период, които да дадат разяснения за размера на очакваните икономии от придобиването на технологията на Lupin“. Накрая, като взема под внимание по-специално „липсата на доказателства“ за търговския интерес на Servier към прехвърлената от Lupin технология, тя достига до извода, че прехвърлянето на средства в резултат от договора за прехвърляне на права представлява значителен стимул (съображение 1978 от обжалваното решение). |
|
827 |
С оглед на всички обстоятелства, разисквани пред Общия съд, следва да се заключи, че Комисията е доказала наличието на обратно плащане, което не е присъщо за доброволното уреждане на разглеждания спор (вж. т. 809 по-горе), и следователно на стимул. |
|
828 |
Накрая, с оглед на изложените в точки 815—827 по-горе съображения следва да се отбележи че незначителността на разглежданата облага, чийто размер съответно би бил недостатъчен, за да се счита тя за значителен стимул за приемане на ограничаващите конкуренцията клаузи, предвидени в споразумението за доброволно уреждане (вж. т. 810 по-горе), не е доказана. |
ii) Липсата на ограничаване на усилията на дружеството за генерични лекарствени продукти да конкурира дружеството за оригинални лекарствени продукти
|
829 |
В случая споразумението Lupin съдържа клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, които, както беше посочено в точка 257 по-горе, сами по себе си ограничават конкуренцията. |
|
830 |
Въпреки това жалбоподателите твърдят, че клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, включени в споразумението Lupin, не ограничават конкуренцията поради наложени от други клаузи от споразумението граници на това ограничаване. Основателността на това твърдение следва да бъде обсъдена. |
|
831 |
Най-напред трябва да се отбележи, че продуктите, за които се отнася споразумението, са определени в съображение А от него, в което се посочват „фармацевтични продукти, съдържащи като активна съставка периндоприл терт-бутиламин (наричан още периндоприл ербумин) и всяка негова сол („Продуктите“)“. |
|
832 |
Макар в съображение А от споразумението Lupin да се посочват висящи спорове, които на европейско равнище засягат само патент 947, както е видно от съображения В и D от същото споразумение, поради своята формулировка такава клауза не изглежда да се отнася единствено до продукти, съдържащи периндоприл ербумин в alpha форма, тоест тези, които са обхванати от патент 947, а до всички продукти, съдържащи ербумин, независимо от неговата форма. |
|
833 |
Нещо повече, изразът „всяка негова сол“ е двусмислен. Всъщност, от една страна, от граматическа гледна точка думата „негова“ препраща по-пряко към периндоприл терт-бутамина, тоест ербумина, отколкото към периндоприла като цяло, тъй като последният не се споменава като такъв в тази част от изречението. От друга страна, няма спор, че ербуминът е сол, поради което думата „негова“ не би трябвало да препраща към ербумина, а по-общо към периндоприла като цяло. |
|
834 |
Следователно от формулировката на клаузите от споразумението е трудно да се определи дали продуктите, за които се отнася това споразумение, се свеждат до alpha формата на ербумина, или включват и други форми на ербумина, дори други соли на периндоприла. |
|
835 |
В този контекст на несигурност следва да се провери дали обхватът на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване не е ограничен дотолкова, че тези клаузи да загубят своя ограничаващ конкуренцията характер. |
|
836 |
Първо, ограничаващият конкуренцията характер на клаузата за неоспорване е очевиден, тъй като член 1.3 от споразумението Lupin гласи следното: „След датата на настоящото Споразумение Lupin се задължава да не опитва, пряко или непряко, или подпомага или възлага на трети лица да искат отнемане, обявяване на недействителност или да оспорват по какъвто и да е друг начин Патентите или всеки друг патент, притежаван от Servier или неговите дъщерни дружества и закрилящ Продуктите, във всички страни, с изключение [на една държава, която не е член на ЕИП]“. |
|
837 |
Нещо повече, от възприетите отделни обозначения „Патентите“ и „Патентите на Servier“, използвани съответно в съображение D и в член 1.3 от споразумението Lupin, е видно, че този член се прилага не само за патентите, посочени в съображения В—D (включително патент 947), за които е имало конкретни спорове между Lupin и Servier, но поне потенциално, и за съвкупност от патенти, които не са конкретизирани с наименованията им и които закрилят продуктите, посочени в споразумението. |
|
838 |
Второ, що се отнася до обхвата на клаузата за непредлагане на пазара, член 1.6 от споразумението Lupin налага на Lupin забрана за предлагане на пазара, която се прилага за продуктите, посочени в споразумението. |
|
839 |
От разпоредбите в член 1.6 от споразумението Lupin обаче е видно, че ако са изпълнени условията по член 4.1 от това споразумение, Lupin може да продава или да предлага за продажба продукти, доставени от Servier, или свои собствени продукти. В член 4.1 се посочват условията, при които Servier е длъжно да продава свои продукти на Lupin. В тази разпоредба са предвидени три хипотези. |
|
840 |
В първата хипотеза Lupin може да навлезе на един от националните пазари, обхванати от споразумението, ако някои от продуктите на Servier се предлагат на този пазар от трето лице. Във втората хипотеза Lupin може да навлезе на такъв пазар, ако заявката за патент на Servier бъде отхвърлена или срокът на действие на неговия патент изтече, патентът бъде обявен за недействителен или бъде отнет. Накрая, в третата хипотеза Lupin може да навлезе на такъв пазар, ако на него се продава генеричен лекарствен продукт, който не е произведен от Servier — освен ако Servier е подало искане за издаване на съдебно разпореждане и то не е било отхвърлено — и ако този генеричен лекарствен продукт не се продава в нарушение на приложимо за този пазар съдебно разпореждане. |
|
841 |
Така по същество навлизането на Lupin на пазара, по-специално със собствените си продукти (вж. т. 839 по-горе), е възможно в два случая. |
|
842 |
Първо, навлизането на Lupin на пазара е възможно, ако Servier разреши продажбата на своите продукти от трето лице, ако се откаже от подаването на заявка за патент или се откаже от подаването на искане за издаване на съдебно разпореждане, тоест при наличието на обстоятелства, които зависят единствено от личния избор на Servier, върху който Lupin не упражнява никакво влияние. В този първи случай прилагането на условията, предвидени в член 4.1 от споразумението Lupin, не може да се счита за поставящо под съмнение ограничителния сам по себе си характер на клаузата за непредлагане на пазара (вж. т. 257 по-горе) и a fortiori за благоприятно за навлизането на Lupin на пазара. |
|
843 |
Второ, навлизането на Lupin на пазара е възможно, ако патентите на Servier не му позволяват да се противопостави на това навлизане. В този случай чрез член 4.1 от споразумението Lupin не се разрешава навлизане на Lupin на пазара, което да е ранно спрямо действието на все още валиден или противопоставим патент. В него само се посочват последиците от липсата на валиден или противопоставим патент, като по този начин се избягва лишаването на клаузата за непредлагане на пазара от всякаква връзка с такъв патент и възможността тя тогава очевидно да е достатъчно вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция, за да бъде включването ѝ квалифицирано като ограничаване с оглед на целта (вж. т. 877 по-долу). Следователно в този втори случай прилагането на условията, предвидени в член 4.1, не може да се счита за поставящо под съмнение ограничителния сам по себе си характер на клаузата за непредлагане на пазара (вж. т. 257 по-горе) и a fortiori за благоприятно за навлизането на Lupin на пазара. |
|
844 |
Налага се съответно констатацията, че клаузата за непредлагане на пазара има ограничителен характер въпреки разпоредбите в член 4.1 от споразумението Lupin. |
|
845 |
Предходният извод не може да бъде поставен под съмнение от останалите доводи, изложени от жалбоподателите. |
|
846 |
Първо, жалбоподателите твърдят, че споразумението допуска ранно навлизане на Lupin на пазара, тоест навлизане по-рано от предвидимата дата на изтичане на валидността на патент 947. Такова предварително навлизане впрочем смекчавало и дори неутрализирало ограничителния за конкуренцията характер на клауза за непредлагане на пазара. |
|
847 |
Следва да се отбележи, че макар такова тълкуване да не е очевидно поради сложно формулирания текст на член 1.6 от споразумението Lupin, би могло да се приеме, че този член, разглеждан във връзка с член 4.1, буква с) от същото споразумение, позволява на Lupin навлизане на пазара с неговите собствени продукти, когато един генеричен „продукт“, който не е произведен от Servier, е навлязъл на пазара, без да се нарушава съдебно разпореждане (и освен това няма висящо производство по подадено от Servier искане за издаване на съдебно разпореждане). |
|
848 |
Тъй като терминът „продукт“, употребен в член 4.1, буква с) от споразумението Lupin, започва с главна буква, той следва да се разбира в смисъла, възприет в съображение А от това споразумение, тъй като там този термин е посочен с главна буква (вж. т. 831 по-горе). |
|
849 |
Предвид съображение А от споразумението Lupin, в което, изглежда, става въпрос за продукти, съдържащи ербумин, независимо от неговата форма (вж. т. 832 по-горе), член 4.1, буква с) от това споразумение би могъл да се тълкува — когато в него става въпрос за продуктите, които не се продават в нарушение на съдебна заповед — в смисъл, че се отнася за продукти, които съдържат други форми на ербумин, различни от alpha формата. Така споразумението би могло да се тълкува в смисъл, че с него на Lupin се разрешава да навлезе на пазара след евентуално пускане на пазара от трето лице на генеричен периндоприл, съдържащ ербумин в различна от alpha форма. |
|
850 |
Нещо повече, двусмислените изрази в съображение А от споразумението Lupin също създават несигурност дали, когато в член 4.1, буква с) от същото споразумение става въпрос за продуктите, които не се продават в нарушение на съдебно разпореждане, той може да се тълкува в смисъл, че се отнася и за продукти, които не съдържат ербумин (вж. т. 833 по-горе). Тогава това може да доведе до извода, че със споразумението на Lupin се разрешава да навлезе на пазара след евентуалното пускане на пазара от трето лице на всякакъв генеричен периндоприл под форма на сол, включително когато става въпрос за друга сол, различна от ербумина. |
|
851 |
Следователно може да се заключи, че в споразумението се предвижда навлизане на Lupin на пазара със своите собствени продукти, което е ранно спрямо предвижданата продължителност на валидността на патент 947, тъй като всяко пускане на пазара от трето лице на продукти, които не съдържат ербумин в alpha форма, доколкото с него не може да нарушава съдебно разпореждане, с което се цели защита на този патент, би позволило на Lupin на свой ред да навлезе на пазара със своите собствени продукти. |
|
852 |
Въпреки това поради неяснотите относно обхвата на членове 1.6 и 4.1 от споразумението Lupin, изложени в точки 846—850 по-горе, е било възможно Lupin да има опасения, че клаузата за непредлагане на пазара продължава да се прилага след пускането на пазара от трето лице на генеричен периндоприл, съставен от форма на ербумина, различна от alpha, или на генеричен периндоприл, който не е съставен от ербумин. Това съмнение е можело да го разубеди да навлезе на пазара. Към това се прибавя допълнителна несигурност, тъй като дори при възприемане на широко тълкуване на понятието „продукт“ (като това понятие обхване всяка сол на периндоприл) Servier все пак би могло да подаде искане за издаване на съдебно разпореждане, включително за продукт, за който е очевидно, че не нарушава нито един от неговите патенти, и по-специално патент 947, което би довело до невъзможност да бъде прилаган член 4.1, буква с) от споразумението Lupin, докато искането бъде отхвърлено. |
|
853 |
В това отношение също така може да бъде посочено, че що се отнася до френския пазар, страните са разменили множество писма по въпроса дали навлизането на Sandoz на пазара позволява на Lupin на свой ред да влезе на него. Така в писмо от 17 март 2009 г. Lupin пита Servier дали се противопоставя на неговото навлизане на френския пазар. В писмо от 31 март 2009 г. Servier впрочем само посочва, че продуктът на Sandoz не нарушава нито един от неговите патенти. След този отговор Lupin се е почувствало длъжно да поиска уточнение от Servier с писмо от 3 април 2009 г. По-специално то пише следното: „Lupin не счита, че Servier има каквато и да било основателна причина да се противопоставя на продажбата от Lupin на своя продукт, съдържащ периндоприл ербумин, във Франция на своя/своите местен/местни партньор/и, нито на препродажбата на този продукт от този/тези френски партньор/и. Във Вашето писмо от 31 март 2009 г. не е посочено ясно дали Servier не е съгласно по някой от тези аспекти. Ако Servier не е съгласно, моля да предоставите пълно обяснение на неговата позиция до 9 април 2009 г. до края на работния ден“. |
|
854 |
Така самото наличие на писма от Lupin и съдържанието на последното от тях разкриват неговата несигурност относно възможността му да навлезе на френския пазар, без да наруши споразумението. |
|
855 |
Налага се съответно констатацията, че клаузата за непредлагане на пазара има ограничаващ конкуренцията характер, независимо какво тълкуване се възприема на съображение А от споразумението Lupin, още повече че несигурността, произтичаща от сложността на дадено споразумение или от двусмислеността на неговия текст, не трябва да позволява на страните да се освободят от отговорността си по отношение на конкурентното право. |
|
856 |
Дори да се допусне, че бъде възприето тълкуването на споразумението, представено в точка 851 по-горе, хипотетичното естество на събитията, посочени в края на точки 849 и 850 по-горе, тоест пускането на пазара на генеричен продукт от трето лице, не позволява да се заключи, че ограничителният характер на клаузата за непредлагане на пазара е неутрализиран и съответно че в това отношение нарушение няма. Всъщност е необходимо да се направи разграничение между, от една страна, въпроса за самото наличие на нарушението, което наличие не може да бъде поставено под съмнение от самата възможност за настъпване на бъдещи събития, и от друга страна, въпроса за продължителността на нарушението, която продължителност може да зависи от действителното настъпване на такива събития. |
|
857 |
Нещо повече, ранното навлизане на Lupin на пазара при всички случаи зависи от пускането на пазара на генеричен продукт от трето лице, тоест от обстоятелство, което едновременно е външно за страните по споразумението и несигурно. Следователно това навлизане не зависи от техен ясен избор, на който могат да се позоват, за да докажат, че споразумението, което ги обвързва, и по-специално включената в това споразумение клауза за непредлагане на пазара, не ограничава конкуренцията. |
|
858 |
Второ, действително в член 4.2 споразумението Lupin e предвидено бъдещото сключване между страните на споразумение за снабдяване. Прилагането на такова споразумение обаче зависи от изпълнението на едно от условията, предвидени в член 4.1 от споразумението Lupin. Както току-що бе отбелязано, тъй като прилагането на тази последна разпоредба не позволява да се приеме, че клаузата за непредлагане на пазара няма ограничителен характер, същото се отнася и за споразумението за снабдяване, посочено в член 4.2. |
|
859 |
В допълнение може да се посочи, че между страните не е сключено никакво споразумение за снабдяване. Освен това в споразумението Lupin не е било предвидено, че несключването на споразумение за снабдяване поражда важни правни последици за страните, като например прекратяване на действието на споразумението Lupin в неговата цялост или на съдържащите се в него клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване. Така, дори да се допусне, че е възможно споразумение за снабдяване да е благоприятно за навлизането на пазара на дружество за генерични лекарствени продукти, което би било потенциален конкурент на дружеството за оригинални лекарствени продукти, в случая споразумението Lupin, в което се предвижда само по принцип споразумение за снабдяване, без обаче този принцип да е съпътстван от мерки или санкции, които да гарантират неговото реализиране, не може да се счита за благоприятно за навлизането на Lupin на пазара. |
|
860 |
От член 4.2 от споразумението Lupin действително следва, че споразумението за снабдяване е трябвало да позволи прилагането на член 4.1 от споразумението Lupin, където се предвижда „твърдо“ задължение за Servier да доставя на Lupin „продуктите“ по смисъла на споразумението. Съображенията, изложени в точка 859 по-горе, обаче налагат обвързващият характер на поетото от Servier задължение да се разглежда като относителен. |
|
861 |
Трето, жалбоподателите твърдят, че тълкуване на член 1.3 от споразумението Lupin в смисъл, че клаузата за неоспорване се прилага по-широко от самия патент 947, трябва да обоснове извода, че по силата на член 1.7 от същото споразумение Lupin разполага с безвъзмездна лицензия за всички тези патенти, но това твърдение е погрешно предвид текста на последната клауза, така както е преведен на езика на производството от жалбоподателите и съгласно който: „За да бъде избегнато всякакво недоразумение, това споразумение не предоставя на Lupin никакво право и никаква лицензия върху Патентите на Servier в никоя юрисдикция, като се има предвид, че нито Servier, нито неговите дъщерни дружества, лицензополучатели и/или носители на права върху Патентите на Servier, няма да упражняват правата си върху патентите на Servier във връзка с упражняването от Lupin на неговото право да продава Продуктите, произведени от Lupin/Lupin (Europe) Limited, предоставени по силата на член 1.6“. |
|
862 |
Формулировката на тази разпоредба всъщност никак не е ясна поради противопоставянето, поне на пръв поглед, между първата част на изречението (това споразумение не предоставя на Lupin никакво право и никаква лицензия върху Патентите на Servier в никоя юрисдикция) и следващата част (като се има предвид, че нито Servier, нито неговите дъщерни дружества, лицензополучатели и/или носители на права върху Патентите на Servier, няма да упражняват правата си върху патентите на Servier във връзка с упражняването от Lupin на неговото право да продава Продуктите, произведени от Lupin/Lupin (Europe) Limited, предоставени по силата на член 1.6). Нещо повече, необходимостта от първата част от изречението не е очевидна, тъй като никоя разпоредба от споразумението не дава възможност да се счита, че Lupin разполага с лицензия за други права, освен за тези, свързани с технологията, която отстъпва на Servier. Освен това разбирането на посочения член е усложнено допълнително чрез препращането в него към член 1.6 от споразумението Lupin, което от своя страна препраща към член 4.1 от посоченото споразумение, в който са предвидени условията, при които Lupin може да навлезе на пазара със своя собствен продукт. Така, с оглед на формулировката си, член 1.7 е можел да породи съмнение, което да откаже Lupin да навлезе на пазара. |
|
863 |
Най-вече, неупражняването на правата на Servier в областта на патентите срещу Lupin зависи от изпълнението на едно от условията, предвидени в член 4.1 от споразумението Lupin (към който препраща член 1.6 от същото споразумение). Тъй като, както беше посочено в точки 844 и 855 по-горе, прилагането на член 4.1 не позволява да се заключи, че клаузата за непредлагане на пазара няма ограничителен характер, същото се отнася и за прилагането на член 1.7 от същото споразумение, включително когато изразът „Патенти на Servier“ се разбира в широк смисъл, включващ патентите, които се отнасят не само за alpha формата на ербумина, но и за други форми на ербумина, дори за други соли на периндоприл. |
|
864 |
Видно от гореизложеното, Комисията основателно е могла да заключи, че е налице ограничаване на усилията на Lupin да се конкурира със Servier. |
iii) Липсата на нарушение
|
865 |
С оглед на съображенията, развити в точки 789—864 по-горе, може да се отбележи, че Комисията правилно е констатирала наличието както на стимулираща облага, така и на съответното ѝ ограничаване на усилията на Lupin да се конкурира със Servier. |
|
866 |
Както впрочем бе отбелязано в точка 272 по-горе, в контекста на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта предполага в споразумението за доброволно уреждане на спор едновременно да е налице стимулираща облага за дружеството за генерични лекарствени продукти и свързано с нея ограничаване на усилията на това дружество да се конкурира с дружеството за оригинални лекарствени продукти. Когато тези две условия са изпълнени, се налага констатацията, че е налице стимул. |
|
867 |
При наличие на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, чийто присъщ ограничителен характер не е надлежно оспорен, наличието на стимул за дружеството за генерични лекарствени продукти да приеме тези клаузи, позволява да бъде обоснована констатацията, че е налице ограничаване с оглед на целта (вж. т. 273 по-горе). |
|
868 |
В случая установяването на значителен стимул (вж. т. 828 по-горе) е позволило на Комисията да заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
869 |
Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, в обжалваното решение Комисията основателно е могла да заключи, че е налице ограничаване с оглед на целта. |
|
870 |
Жалбоподателите обаче се позовават на обхвата на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване и по същество възразяват срещу извършеното от Комисията очертаване на материалния обхват на нарушението в обжалваното решение. |
|
871 |
Както беше посочено в точка 834 по-горе, предвид формулировката на клаузите от споразумението Lupin е трудно да се определи дали продуктите, за които се отнася това споразумение, се свеждат до alpha формата на ербумина, или включват и други форми на ербумина и дори други соли на периндоприла. |
|
872 |
Обхватът на клаузата за непредлагане на пазара впрочем зависи от възприетото определение на понятието „продукти“, защото както в член 1.6 от споразумението Lupin, така и в член 4.1 от това споразумение, към който препраща член 1.6, има позоваване на това понятие. |
|
873 |
Нещо повече, що се отнася до обхвата на клаузата за неоспорване, тя се прилага не само за патентите, посочени в съображения В—D от споразумението Lupin (включително патент 947), но и за съвкупност от патенти, които не са конкретизирани с наименованията им и чието очертаване зависи от понятието „продукти“, така както е предвидено в споразумението (вж. т. 836 по-горе). |
|
874 |
Както Комисията правилно посочва в обжалваното решение (съображение 1912), текстът на споразумението създава несигурност относно приложното поле на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване. |
|
875 |
Текстът на споразумението Lupin съответно създава съмнение дали клаузата за непредлагане на пазара може да се прилага за всяка форма на ербумина, дори за други соли на периндоприл, различни от ербумина, и дали клаузата за неоспорване може да се прилага към други патенти освен патент 947, и по-специално патентите, обхващащи продукти, които не съдържат ербумин. Такова съмнение е могло да разколебае Lupin, от една страна, да навлезе на пазара, включително с продукти, съдържащи друга форма на ербумина, различна от alpha формата, дори други соли на периндоприл, различни от ербумина, и от друга страна, да оспори патенти, обхващащи периндоприл, съдържащ други форми на ербумин, различни от alpha формата, дори други соли на периндоприл, различни от ербумина. |
|
876 |
Следва също така да се има предвид, че разглежданите двусмислия в текста се установяват в споразумение, за което Комисията правилно приема, че съставлява нарушение на конкурентното право, що се отнася до клаузата за непредлагане на пазара и клаузата за неоспорване относно патент 947 и продуктите, обхванати от този патент (вж. т. 869 по-горе). Накрая, безспорно е, че страните по споразумението са разполагали с достатъчно средства, така че да прибягнат до способни специалисти, макар да са имали съвсем кратък срок за това, за да ограничат наличието на такива двусмислия. Предвид гореизложените съображения Комисията основателно е могла да заключи, че приложното поле на клаузата за непредлагане на пазара обхваща продукти, които не съдържат ербумин и a fortiori съдържат други форми, различни от alpha формата му, и че приложното поле на клаузата за неоспорване излиза извън патент 947 и обхваща всеки патент, засягащ тези продукти (съображения 1912 и 1918 от обжалваното решение). |
|
877 |
В това отношение следва да се отбележи, че наличието на клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, доколкото техният обхват се разпростира извън приложното поле на конкретно посочен патент и обхванатите от него продукти, очевидно е с достатъчна степен на вредност за доброто функциониране на нормалната конкуренция, за да може включването на тези клаузи да бъде квалифицирано като ограничаване с оглед на целта, без дори да е необходимо допълнително да се доказва наличието на стимул. Всъщност тогава тези клаузи изобщо не могат да присъстват легитимно в споразумението за доброволно уреждане на спор, свързан с конкретно посочен патент, и техните ограничаващи конкуренцията последици не се припокриват с последиците от този патент (вж. т. 257—261 по-горе). |
|
878 |
Дори да се допусне, че Комисията погрешно констатира, че разглежданото нарушение засяга други форми на ербумин, а не alpha формата, защитена от патент 947, и дори други соли, различни от ербумина, подобна грешка, предвид ограничената и акцесорна роля на тази констатация в аргументацията на Комисията, не може да постави под съмнение заключението за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, произтичащо от споразумението Lupin, до което Комисията достига. Всъщност аргументация на Комисията се основава най-вече на наличието на стимул, който, макар обхватът на ограничителните клаузи от споразумението за уреждане да се свежда до приложното поле на този патент, позволява да се заключи, че има анормално използване на патента (вж. т. 253—274 по-горе). |
|
879 |
От гореизложеното следва, че основанието на жалбоподателите, насочено както срещу наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, така и срещу извършеното от Комисията очертаване на това ограничаване, следва да бъде отхвърлено. |
|
880 |
Това заключение не може да бъде поставено под съмнение от останалите доводи на жалбоподателите. |
|
881 |
Първо, що се отнася до доказателствата, посочени с цел да се докаже, че намеренията на жалбоподателите и на Lupin са били легитимни, следва да се припомни, от една страна, че в контекста на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта предполага в споразумението за доброволно уреждане на спор едновременно да е налице стимулираща облага за дружеството за генерични лекарствени продукти и свързано с нея ограничаване на усилията на това дружество да се конкурира с дружеството за оригинални лекарствени продукти. Когато тези две условия са изпълнени, трябва да се констатира, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 272 по-горе). От друга страна, само по себе си обстоятелството, че споразумение има и легитимни цели, не е достатъчно, за да се възпрепятства възможността за квалифициране като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 222 по-горе). |
|
882 |
Следователно доводите на жалбоподателите, изложени в рамките на настоящото основание, според които техните мотиви и мотивите на Lupin за сключване на споразумението Lupin са били легитимни, не могат да обезсилят квалифицирането на това споразумение като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, както Комисията правилно приема и както бе потвърдено по-горе (вж. т. 869 и 879 по-горе). Ето защо тези доводи следва да бъдат отхвърлени. |
|
883 |
Същото по-специално се отнася, първо, за довода, че Lupin вече не е имало интерес от продължаване на спора, второ, за довода, основаващ се на обстоятелството, че Lupin е било инициатор за доброволното уреждане, и трето, за довода, основаващ се на обстоятелството, че Servier не е имало интерес да защитава своето конкурентно положение от Lupin, след като не се е защитавало от Apotex. |
|
884 |
На второ място, макар жалбоподателите да твърдят, че клаузата за неоспорване не може да има ограничаващи конкуренцията последици по-специално поради наличието на паралелни спорове и липсата у Lupin на намерение за започване на нови производства по оспорване, това не променя факта, че тъй като споразумението Lupin е с достатъчна степен на вредност, за да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, разглеждането на конкретните последици от това споразумение, и по-специално на съдържащата се в него клауза за неоспорване, не е необходимо (вж. т. 219 по-горе). |
|
885 |
По същите причини следва да бъде отхвърлено твърдението на жалбоподателите, че клаузата за непредлагане на пазара не може, включително и доколкото нейният обхват надхвърля обхвата на патент 947, да има ограничаващи конкуренцията последици, по-специално поради липсата на реални и конкретни възможности на Lupin първо да навлезе на пазара с продукт, който не нарушава права върху интелектуална собственост. |
|
886 |
На трето място, може да се счита, че намеквайки за хипотетичния характер на ограничителните последици от клаузата за непредлагане на пазара, жалбоподателите всъщност оспорват наличието на потенциална конкуренция. По-горе обаче бе констатирано, че Lupin е било потенциален конкурент на Servier. |
|
887 |
На четвърто място, следва да се припомни, че когато наличието на стимул е установено, страните вече не могат да се позовават на признаването от тяхна страна на валидността на патента в рамките на споразумението за доброволно уреждане на спор. Потвърждаването на валидността на патента от съдебна или административна инстанция в това отношение е без значение (вж. т. 269 по-горе). Следователно жалбоподателите неоснователно се позовават на сценарий, който впрочем е хипотетичен и при който валидността на патент 947 би била потвърдена както от юрисдикциите в Обединеното кралство, така и от ЕПВ. |
|
888 |
От гореизложеното следва, че настоящото основание трябва да бъде отхвърлено. |
iv) Изложеното от Servier при условията на евентуалност основание, свързано с грешката при определянето на продължителността на нарушението
|
889 |
На първо място, жалбоподателите твърдят, че Комисията не е следвало да приема, че периодът на нарушението е започнал, преди Lupin да получи своето РТ. |
|
890 |
С този довод жалбоподателите в действителност оспорват наличието на потенциална конкуренция. Както впрочем бе посочено в точка 751 по-горе, към момента на сключване на споразумението Lupin е било потенциален конкурент на Servier. |
|
891 |
На второ място, жалбоподателите твърдят, че Комисията е трябвало да заключи, както направила за френския пазар, че в Белгия, Чешката република, Ирландия и Унгария нарушението е било преустановено към момента на навлизане на Sandoz на пазарите на тези държави с генеричен периндоприл, който не нарушава патент 947, тоест съответно през юни 2008 г., юли 2008 г., декември 2008 г. и януари 2009 г. |
|
892 |
Ето защо следва да се определи дали Комисията погрешно заключава, че извършването на нарушението е продължило след посочените в точка 891 по-горе моменти в съответните държави членки. |
|
893 |
Най-напред следва да се уточни, че генеричният лекарствен продукт, с който Sandoz навлиза на пазара, е форма на периндоприл ербумин, състояща се от „аморфна сол (некристална), която съответно не съдържа никой от alpha кристалите, защитени от патент 947“ (съображение 212 от обжалваното решение). |
|
894 |
Следва също така да се припомни (вж. т. 847 по-горе), че дори това тълкуване да не е очевидно поради сложността на формулировката на член 1.6 от споразумението Lupin, може да се приеме, че този член, разглеждан във връзка с член 4.1, буква с) от същото споразумение, позволява навлизане на пазара на Lupin с неговите собствени продукти, ако генеричен „продукт“, който не е произведен от Servier, е навлязъл на пазара, без да нарушава съдебно разпореждане и и без все още да е отхвърлено направено от Servier искане за налагане на съдебно разпореждане. |
|
895 |
Тъй като започва с главна буква, терминът „продукт“, съдържащ се в член 4.1, буква с) от споразумението Lupin, следва да бъде тълкуван в определения в съображение А от това споразумение смисъл. |
|
896 |
Определянето на продуктите, за които се отнася съображение А от споразумението Lupin, впрочем е особено деликатно (вж. т. 832 и 833 по-горе), което съответно прави трудно прилагането на член 4.1, буква с) от това споразумение (вж. т. 849 и 850 по-горе). |
|
897 |
Ето защо е имало несигурност относно очертаването на приложното поле на член 4.1, буква с) от споразумението Lupin, а съответно и несигурност относно възможността за прилагане на клаузата за непредлагане на пазара, съдържаща се в член 1.6 от това споразумение (вж. т. 852 по-горе), по-специално в случай на навлизане на пазара на продукт като този на Sandoz, съдържащ ербумин, който не е в alpha форма. |
|
898 |
Поради несигурността около обхвата на членове 1.6 и 4.1 от споразумението Lupin, изложена в точки 894—897 по-горе, Lupin e можело да се опасява, че клаузата за непредлагане на пазара продължава да се прилага след пускане на пазара от трето лице на генеричен периндоприл, съставен от не-alphа форма на ербумина или от генеричен периндоприл, който не е съставен от ербумин. Такива съмнения са можели да го разубедят да навлезе на пазара. |
|
899 |
Тези опасения са можели да бъдат подкрепени от възможността във всички случаи Servier все пак да подаде искане за издаване на съдебно разпореждане, включително и за продукт, за който е очевидно, че не нарушава нито един от неговите патенти, и по-специално патент 947, което би било пречка за прилагането на член 4.1, буква с) от споразумението Lupin, докато това искане не бъде отхвърлено (вж. т. 852 по-горе). |
|
900 |
В това отношение писма на Lupin разкриват неговата несигурност относно възможността да навлезе на френския пазар, без да наруши споразумението (вж. т. 853 по-горе), и съответно продължилото прилагане от негова страна на този пазар на клаузата за непредлагане на пазара, поне до тази размяна на писма, която, както изглежда, приключва най-рано в началото на април 2009 г., тоест едва малко повече от месец преди 6 май 2009 г., на която дата Комисията приема, че нарушението е преустановено, що се отнася до Белгия, Чешката република, Ирландия и Унгария. Също така от едно писмо от Servier, посочено в точка 853 по-горе, не може да се заключи, че това дружество ясно и очевидно счита, че Lupin може да навлезе на пазара. |
|
901 |
A fortiori, що се отнася до четирите посочени в точка 900 по-горе пазара, жалбоподателите не представят никакви данни, от които да се установи, че преди 6 май 2009 г. Lupin и Servier са взели предвид последователните навлизания на Sandoz на тези пазари и че въпреки несигурността, свързана с двусмислеността на споразумението, те са считали, че клаузата за непредлагане на пазара вече не е в сила. |
|
902 |
Обстоятелството, че поради несигурността, свързана с двусмислеността на споразумението, клаузата за непредлагане на пазара е останала в сила, отбелязвайки по този начин запазването на действието на доброволно споразумение между страните — евентуално в противоречие с тълкуването на условията за прилагане на клаузата, което би могло да се възприеме a posteriori, по-специално от съд, разглеждащ договорното правоотношение — е било достатъчно, за да може Комисията да констатира, че действието на доброволното споразумение между Servier и Lupin и съответно нарушението продължават въпреки навлизанията на пазара от Sandoz. |
|
903 |
Във всички случаи, дори да се допусне, че споразумението формално е преустановило своето действие, считано от навлизанията на Sandoz на пазара, с оглед на предходните съображения (вж. т. 900 и 901 по-горе) следва да се заключи, че клаузата за непредлагане на пазара е продължавала да се прилага от страна на Servier и Lupin след последователните навлизания на Sandoz на четирите въпросни пазара. |
|
904 |
Наистина, когато става въпрос за ограничения на конкуренцията с оглед на целта, както е в случая, отчитането на техните конкретни последици за пазара е излишно, за да се установи наличието на нарушение (вж. в този смисъл решение от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, EU:C:1999:356, т. 98 и 99), а съответно и неговата продължителност (вж. в този смисъл решение от 19 март 2009 г., Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, EU:C:2009:166, т. 113, 114 и 140). Същото се отнася и до вземането под внимание на прилагането на споразумението (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 252). |
|
905 |
Продължаването на нарушението след периода, през който дадено споразумение формално е в сила, обаче може да се установи, когато съответните предприятия са продължили да имат забранено поведение (решения от 16 юни 2011 г., Solvay Solexis/Комисия, T‑195/06, непубликувано, EU:T:2011:280, т. 124 и от 29 юни 2012 г., E.ON Ruhrgas и E.ON/Комисия, T‑360/09, EU:T:2012:332, т. 251). |
|
906 |
Настоящият случай е такъв (вж. т. 903 по-горе). |
|
907 |
От гореизложеното следва, че настоящото основание, изтъкнато от Servier при условията на евентуалност, трябва да бъде отхвърлено. |
в) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразумението, сключено с Lupin, като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата
|
908 |
Жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала различни грешки при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на сключеното с Lupin споразумение като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
909 |
Настоящото съображение следва да бъде отхвърлено като несъстоятелно чрез прилагане mutatis mutandis на съображенията, развити в точки 566—570 по-горе. |
9. Споразуменията, сключени с Krka
а) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразуменията, сключени с Krka, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта
|
910 |
Жалбоподателите оспорват квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, на първо място, на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия и на второ място, на споразумението за прехвърляне на права. |
1) Споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
943 |
С изключение от съображенията относно акцесорните споразумения, развити в точки 797—803 по-горе, свързването на обичайно търговско споразумение със споразумение за доброволно уреждане на спор, което съдържа клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, не е сериозна улика за наличието на обратно плащане, когато въпросното търговско споразумение е лицензионно споразумение, отнасящо се до спорния патент. |
|
944 |
Такова изключение се обяснява с факта, че макар едно лицензионно споразумение, свързано с патент, действително да няма за цел доброволното уреждане на спор, а предоставяне на разрешение за използване на този патент, може все пак да е оправдано, за разлика от случаите на останалите търговски споразумения (вж. т. 800 по-горе), това лицензионно споразумение да бъде свързано със споразумение за доброволно уреждане на спор във връзка с патента, предмет на лицензията. |
|
945 |
Всъщност патентен спор по принцип винаги възниква от желанието на дружеството за генерични лекарствени продукти да навлезе на пазара, на което се противопоставя желанието на притежателя на патента да защити правата, които черпи от този патент. В такъв случай разрешаването на такова навлизане чрез сключване на лицензионно споразумение се оказва особено подходящ начин за слагане на край на спора, тъй като това позволява да бъдат удовлетворени претенциите на двете страни в този спор. |
|
946 |
Приема се впрочем, че прибягването до лицензионно споразумение е подходящ начин да се прекрати спор. Това се установява от точка 204 от Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, където се посочва, че „[л]ицензирането може да служи като средство за решаване на спорове“. Тази точка е възпроизведена в точка 205 от Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии. |
|
947 |
Свързването на едно лицензионно споразумение със споразумение за доброволно уреждане на спор е още по-оправдано, тъй като наличието в споразумението за доброволно уреждане на спор на клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване е законосъобразно само когато това споразумение се основава на признаването от страните на валидността на патента (вж. т. 258—261 по-горе). Сключването на лицензионно споразумение, което за всеки патентополучател има смисъл само при условие че лицензията бъде използвана действително, се основава и на признаването от страните за валидността на патента. В това отношение лицензионното споразумение подкрепя законосъобразността на споразумението за доброволно уреждане на спор и това напълно оправдава свързването му с него. |
|
948 |
Като се има предвид, че свързването на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор с лицензионно споразумение, отнасящо се до същия патент, се оказва оправдано, такова свързване, за разлика от останалите акцесорни споразумения, не е сериозна улика за наличието на обратно плащане (за смисъла на този израз при акцесорните споразумения вж. т. 804 по-горе). |
|
949 |
Следователно Комисията трябва да се позове на други улики, а не само на свързването на лицензионното споразумение и споразумението за доброволно уреждане на спор, за да докаже, че лицензионното споразумение не е сключено при нормални пазарни условия и че в действителност то прикрива обратно плащане, стимулиращо дружеството за генерични лекарствени продукти да приеме да се обвърже с клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване (вж. т. 803—808 по-горе). |
|
950 |
Следва да се отбележи, че установяването на наличие на обратно плащане е по-малко очевидно при лицензионно споразумение, тъй като такова споразумение не води до прехвърляне на суми от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти, а от дружеството за генерични лекарствени продукти към дружеството за оригинални лекарствени продукти. При лицензионните споразумения патентополучателят съответно плаща възнаграждение на притежателя на патента. |
|
951 |
Въпреки това, прехвърляне на средства от дружеството за оригинални лекарствени продукти към дружеството за генерични лекарствени продукти има, тъй като възнаграждението, заплащано на притежателя на патента, представлява насрещната престация за ползата, която дружеството за генерични лекарствени продукти извлича от лицензионното споразумение, а именно разрешението за използване на патента за безрисково навлизане на пазара. |
|
952 |
Следователно Комисията трябва да докаже, че тази насрещна престация е анормално малка, тоест дотолкова малка, че да не може да бъде обяснена чрез съображения, свеждащи се до икономическата стойност на правото — обект на договора (вж. т. 806 по-горе), и че по този начин лицензионното споразумение предполага обратно плащане в полза на дружеството за генерични лекарствени продукти. |
|
953 |
Сключването на въпросната сделка не при нормални пазарни условия трябва да е още по-очевидно, за да бъде доказана достатъчна степен на вредност за целите на квалифициране на споразумението за доброволно уреждане на спор като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като ограничаващият конкуренцията характер на съдържащите се в него клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване е смекчен от лицензионното споразумение. |
|
954 |
Всъщност клаузата за непредлагане на пазара е лишена, или поне отчасти, от своите последици. Лицензионното споразумение дори надхвърля простото частично неутрализиране на последиците от тази клауза, тъй като е благоприятно за навлизането на генеричния лекарствен продукт на пазара, като премахва риска от спорове, свързани с патента. |
|
955 |
Що се отнася до клаузата за неоспорване, макар нейните ограничителни последици да се запазват, те са ограничени от обстоятелството, че лицензията позволява навлизане на пазара без риск от спорове. Впрочем, макар за дружеството за генерични лекарствени продукти да е от съществено значение да може да оспори валидността на патента, когато навлиза рисково на пазара, това не е точно така, когато то има разрешение от дружеството за оригинални лекарствени продукти да навлезе на този пазар благодарение на лицензионно споразумение. |
|
956 |
На този етап от анализа следва да се припомни, че в контекста на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта предполага в споразумението за доброволно уреждане на спор едновременно да е налице стимулираща облага за дружеството за генерични лекарствени продукти и свързано с нея ограничаване на усилията на това дружество да се конкурира с дружеството за оригинални лекарствени продукти (вж. т. 272 по-горе). От изложението по-горе впрочем следва, че при наличие на лицензионно споразумение тези два елемента са смекчени и дори липсват, поради което не може лесно да бъде установена достатъчна степен на вредност за доброто функциониране на нормалната конкуренция (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика). |
|
957 |
Следва да се добави, че изключението, посочено в точка 943 по-горе, не противоречи нито на факта, че свързването на лицензионно споразумение и на клауза за неоспорване е част от ограниченията, които са изключени от освобождаването по член 2 от Регламент (ЕО) № 772/2004 на Комисията от 27 април 2004 година относно прилагането на член [101, параграф 3 ДФЕС] по отношение на категории споразумения за трансфер на технологии (ОВ L 123, 2004 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 235), нито на практиката на Съда, водеща началото си от решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия (193/83, EU:C:1986:75, т. 89 и 92) и уточнена в решение от 27 септември 1988 г., Bayer и Maschinenfabrik Hennecke (65/86, EU:C:1988:448). |
|
958 |
Всъщност, първо, съгласно член 5 от Регламент № 772/2004 свързването на лицензионно споразумение и клауза за неоспорване е едно от ограниченията, за които не се прилага предвиденото в член 2 от същия регламент освобождаване. Съгласно член 2 и член 5 от посочения регламент това освобождаване и това изключване обаче се прилагат само доколкото съответните споразумения съдържат ограничения на конкуренцията, забранени от член 101, параграф 1 ДФЕС. Поради това обстоятелството, че свързването на лицензионно споразумение и клауза за неоспорване е част от ограниченията, изключени от освобождаването по член 2 от Регламент № 772/2004, не позволява да се заключи, че във всяка хипотеза такова свързване представлява ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и по-специално ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
959 |
В това отношение Съдът приема, че макар прилагането на благоприятния режим по член 101, параграф 3 ДФЕС към определено споразумение да предполага предварително да бъде признато, че това споразумение попада в обхвата на забраната, въведена с член 101, параграф 1 ДФЕС, предвидената в параграф 3 възможност същият благоприятен режим да се прилага по видове, не може да означава, че дадено споразумение, попадащо в тези видове, поради това непременно отговаря на условията по параграф 1. Така предоставянето на освобождаване по видове не може дори и имплицитно да съдържа никакво предрешаване по отношение на каквото и да било споразумение, разглеждано индивидуално (решение от 13 юли 1966 г., Италия/Съвет и Комисия, 32/65, EU:C:1966:42, т. 590). |
|
960 |
Второ, Съдът наистина приема, че клауза от лицензионно споразумение, чрез която се въвежда задължение да не се оспорва валидността на патента, е несъвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС. Той добавя, че такава клауза явно не попада в обхвата на специфичния предмет на патента, който не може да се тълкува в смисъл, че гарантира защита и срещу исковете за оспорване на валидността на патент, като се има предвид, че общественият интерес изисква да бъдат премахнати всички пречки пред икономическата дейност, които биха могли да произтекат от погрешно издаден патент (решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия, 193/83, EU:C:1986:75, т. 89 и 92). |
|
961 |
В решение, постановено две години по-късно по дело, свързано със споразумение за доброволно уреждане на спор, Съдът обаче доуточнява своето становище, възприето в решението от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия (193/83, EU:C:1986:75), като само в този случай приема, че с оглед на правния и икономически контекст клауза за неоспорване може да има ограничаващ конкуренцията характер по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 27 септември 1988 г., Bayer и Maschinenfabrik Hennecke, 65/86, EU:C:1988:448, т. 16). Макар в същото решение той освен това да отхвърля предложението на Комисията, според което включването на клауза за неоспорване вече не попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, ако със съответното споразумение се цели да се сложи край на висящ пред юрисдикция спор, той същевременно не заключава, че всяко споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо такава клауза, попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. |
|
962 |
Наистина, както е видно от точка 112 от Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, в рамките на лицензионно споразумение лицензополучателите „обикновено са в най-добрата позиция да определят дали правото на интелектуална собственост е невалидно“ и съответно да го оспорят. Именно този довод оправдава по принцип да бъде забранено свързването на лицензионно споразумение с клауза за неоспорване (заключение на генералния адвокат Darmon по дело Bayer и Maschinenfabrik Hennecke, 65/86, EU:C:1987:336, т. 8). Същевременно, когато лицензионно споразумение е сключено в рамките на доброволно уреждане на действителен съдебен спор между страните, лицензополучателят вече е имал възможност да оспори валидността на съответния патент и макар в крайна сметка да се съгласява да приеме клауза за неоспорване (както и клауза за непредлагане на пазара), без да бъде стимулиран, той го прави, защото счита, че патентът е валиден. В този особен контекст на споразумение за доброволно уреждане на спор, съгласно което страните в крайна сметка се съгласяват да признаят патента за валиден, доводът, който оправдава забраната на свързването лицензионно споразумение с клауза за неоспорване, вече се оказва неотносим, при условие че споразумението за доброволно уреждане на спор се основава на признаването от страните по него на валидността на съответния патент, а не на стимул за лицензополучателя да приеме клаузата за неоспорване (както и клаузата за непредлагане на пазара). |
|
963 |
От гореизложеното следва, че при наличието на действителен съдебен спор между засегнатите страни и на лицензионно споразумение, което се оказва в пряка връзка с доброволното уреждане на този спор, свързването на това споразумение със споразумението за доброволно уреждане не е сериозна улика за наличието на обратно плащане. Следователно в такава хипотеза Комисията може да докаже въз основа на други улики, че лицензионното споразумение не е сделка, сключена при нормални пазарни условия, и по този начин прикрива обратно плащане (за смисъла на този израз при акцесорните споразумения вж. т. 804 по-горе). |
|
964 |
Именно с оглед на гореизложените съображения трябва да се определи дали в случая Комисията е могла правилно да заключи, че сключените между Servier и Krka споразумение за доброволно уреждане на спор и лицензионно споразумение могат да бъдат квалифицирани като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
965 |
Най-напред следва да се провери дали е имало действителни спорове и дали се оказва, че лицензионното споразумение е имало достатъчно пряка връзка с доброволното уреждане на тези спорове, за да бъде оправдано неговото свързване със споразумението за доброволно уреждане. |
|
966 |
В това отношение, първо, следва да се отбележи, че към момента на подписване на споразумението между Servier и Krka е имало действителни висящи спорове и че тези спорове са били прекратени след подписването на споразумението за доброволно уреждане, където в член I, подточки i) и ii) се предвижда, че и двете страни трябва да се оттеглят от висящите производства помежду си. |
|
967 |
Всъщност през 2004 г. десет дружества за генерични лекарствени продукти, сред които и Krka, подават възражение срещу патент 947 пред ЕПВ и искат той да бъде обявен за недействителен изцяло, като изтъкват доводи, изведени от липсата на новост и изобретателска стъпка и от недостатъчното разкриване на изобретението. На 27 юли 2006 г. отделът по възраженията на ЕПВ потвърждава валидността на този патент след внасяне на малки промени в първоначалните искания на Servier. Седем дружества обжалват впоследствие решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. Krka се оттегля от производството по възражението на 11 януари 2007 г. в съответствие със сключеното със Servier споразумение за доброволно уреждане. |
|
968 |
Освен това на 28 юли 2006 г. Servier предявява в Обединеното кралство пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) иск за установяване на нарушение на право върху патент 340 срещу Krka. На 2 август 2006 г. то предявява и иск за установяване на нарушение на патент 947 срещу Krka и подава искане за издаване на временно съдебно разпореждане. На 1 септември 2006 г., Krka предявява насрещен иск за отмяна на патент 947, а на 8 септември 2006 г. — друг насрещен иск за отмяна на патент 340. На 3 октомври 2006 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) уважава искането на Servier за издаване на временно съдебно разпореждане и отхвърля иска на Krka, предявен на 1 септември 2006 г. На 1 декември 2006 г. висящото производство приключва в съответствие със сключеното между страните споразумение за доброволно уреждане на спор и временното съдебно разпореждане е отменено. |
|
969 |
Второ, както споразумението за доброволно уреждане на спор, така и лицензионното споразумение са във връзка с разглежданите спорове. Споразумението за доброволно уреждане на спор, и по-специално съдържащите се в него клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, всъщност се свеждат до приложното поле на патентите, които са били предмет на споровете между Servier и Krka. Що се отнася до лицензионното споразумение, то се отнася до патент 947 и следователно също има пряка връзка с тези спорове. |
|
970 |
Трето, към момента на сключване на споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение съществуват непротиворечиви улики, поради които страните е можело да считат, че патент 947 е валиден (вж. т. 967 и 968 по-горе). |
|
971 |
Четвърто, макар между Servier и Krka вече да е имало контакти преди решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., с което е потвърдена валидността на патент 947 (вж. по-специално съображение 837 от обжалваното решение), те не са довели до споразумение (съображения 856—859 от обжалваното решение) и едва след това решение са започнали нови преговори (съображение 898 от обжалваното решение). Следователно решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., с което е потвърдена валидността на патент 947, е било поне един от задвижващите елементи, довели до споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение. |
|
972 |
Така, с оглед на обхвата на клаузите от споразумението за доброволно уреждане на спор и на лицензионното споразумение, както и на контекста, в който тези споразумения са сключени, се налага констатацията, че свързването на тези две споразумения е оправдано и съответно не представлява сериозна улика за наличието на обратно плащане от Servier към Krka, основаващо се на лицензионното споразумение (вж. т. 948 по-горе). |
|
973 |
При това положение, на второ място, следва да се провери дали в разглеждания случай Комисията е успяла да докаже въз основа на други улики или доказателства освен самото свързване на лицензионното споразумение и споразумението за доброволно уреждане на спор, че лицензионното споразумение не е сключено при нормални пазарни условия (вж. т. 949 и 963 по-горе). |
|
974 |
В това отношение следва да се отбележи, че за разлика от другите споразумения, предмет на обжалваното решение, е безспорно, че нито споразумението за доброволно уреждане на спор, нито лицензионното споразумение са довели до прехвърляне на парични средства от Servier към Krka. |
|
975 |
В лицензионното споразумение дори се предвижда, че Krka ще плаща на Servier възнаграждение в размер на 3 % от нетната стойност на продажбите си. |
|
976 |
Наистина, това възнаграждение представлява насрещна престация за ползата, която дружеството за генерични лекарствени продукти извлича от лицензионното споразумение, а именно разрешението да използва патента, за да навлезе безрисково на пазара. Комисията обаче е следвало да докаже, че тази насрещна престация е била анормално малка и че по този начин чрез лицензионното споразумение е формирано обратно плащане в полза на Krka. |
|
977 |
Макар в обжалваното решение Комисията да представя редица улики, които позволяват да се заключи, че лицензионното споразумение е било благоприятно за търговските интереси на Krka (съображения 1738—1744, и по-специално съображение 1739), тя все пак не доказва, че процентът на възнаграждението, определен на 3 %, е бил анормално малък, а именно до такава степен, че да не може да се обясни със съображения, свеждащи се до икономическата стойност на патента, предмет на лицензията (вж. т. 952 по-горе). |
|
978 |
Що се отнася до изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че процентът на възнаграждението е много по-малък от оперативната печалба на Servier за 2007 г. в Чешката република, в Унгария и в Полша, не е непременно анормално процентът на опериращ излишък, представляващ извлечената брутна печалба от определена дейност, да надхвърля значително процента на възнаграждение по лицензионно споразумение, който представлява само цената на правото за използване на патент. |
|
979 |
Същият довод позволява да бъде отхвърлено и твърдението на Комисията, че възнаграждението представлявало малка част от маржа на печалбата на Krka. A fortiori, що се отнася до дружеството за генерични лекарствени продукти, то не би имало никакъв интерес да сключи лицензионно споразумение, ако размерът на възнаграждението не му позволява да формира достатъчно голям марж на печалба. |
|
980 |
Накрая, не изглежда анормално процентът на възнаграждение за използван от Krka патент да се изчислява въз основа на продажната цена на продукта на Krka, а не въз основа на продажната цена на продукта на Servier. |
|
981 |
Всички тези обстоятелства, дори и в тяхната съвкупност, позволяват да бъде доказан най-много благоприятният за търговските интереси на Krkа характер на цената на предоставената му лицензия, но не са достатъчни, за да бъде установено, че разглежданата сделка не е била сключена при нормални пазарни условия, още повече че в лицензионното споразумение се предвижда, че Servier може да продължи да продава своя продукт в седемте държави членки, в които се прилага лицензията, пряко или посредством някое от своите дъщерни дружества, или пък посредством само една трета страна на държава. Следователно предоставената лицензия не е изключителна, което ограничава нейния благоприятен за Krka характер, тъй като за Krka е налице риск неговият продукт да се окаже в конкуренция с друг генеричен продукт, независимо дали се предлага или произвежда от Servier, или от трето лице. |
|
982 |
Следва да се добави, че в съдебното заседание самата Комисия посочва, че не оспорва съответствието на възнаграждението с пазарните практики. Като посочва в обжалваното решение — наистина, при условията на евентуалност — че „в центъра на анализа стои обстоятелството, че е предоставена само една лицензия срещу задължение за ненавлизане или неоспорване на патентите на Servier на определен брой други ограничени пазари, а не толкова ниското равнище на възнагражденията“ (бележка под линия 2354), Комисията вече показва, че погрешно е придала само второстепенно значение на възможността сделката да е била сключена при нормални пазарни условия. |
|
983 |
От съображенията, изложени в точки 977—982 по-горе, следва, че Комисията не е доказала, че размерът на възнаграждението от 3 %, предвиден в лицензионното споразумение, е бил анормално малък, а именно до такава степен, че да не може да се обясни със съображения, свеждащи се до икономическата стойност на патента, предмет на лицензията. Следователно Комисията не е доказала, че лицензионното споразумение не е сделка, сключена при нормални пазарни условия. |
|
984 |
Комисията съответно не е доказала самото наличие на обратно плащане, произтичащо от предоставянето на лицензия на анормално ниска цена (вж. т. 803 по-горе) и което, тъй като няма за цел да компенсира разходите, присъщи за доброволното уреждане на спор (вж. т. 809 по-горе), би представлявало стимул. |
|
985 |
Следователно Комисията не е можела да приеме в случая, че е налице ограничаване на конкуренцията, което има достатъчно вреден характер, за да може да бъде квалифицирано като ограничаване с оглед на целта. |
|
986 |
Предходното заключение не може да бъде опровергано от другите обстоятелства, използвани от Комисията в обжалваното решение. |
|
987 |
Първо, дори да се допусне, че лицензионното споразумение е било стимулиращо, тъй като позволило в седемте разглеждани държави членки — тоест на част от пазара, за която Комисията не е установила наличието на нарушение — да се установи благоприятен за Servier и Krka дуопол, както Комисията посочва в обжалваното решение (вж. по-специално съображения 1728, 1734 и 1742), този дуопол няма да е последица от самото споразумение, а от избора на Servier и Krka след сключването му, а именно, що се отнася до Servier, изборът да не предоставя лицензия на друго дружество за генерични лекарствени продукти или самото то да не предлага на пазара генеричен вариант на собствения си периндоприл на ниска цена (съображение 1727 от обжалваното решение), а що се отнася до Krka — изборът да не води агресивна политика, основана на цените (съображение 1744 от обжалваното решение). |
|
988 |
Установеното от Комисията ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, и по-специално стимулът, който е едно от условията за такова ограничаване (вж. т. 272 по-горе), се отнася до споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение, сключени между Servier и Krka, а не до последвалите тези споразумения практики, които не са определени от тях. |
|
989 |
Дори да се допусне, че въпросният дуопол може да се счита за прилагане на споразуменията, следва да се припомни, че при разглеждането на ограничаващата цел на дадено споразумение, и в частност при отчитането на неговия икономически и правен контекст, Комисията и съдът на Съюза не могат напълно да пренебрегнат потенциалните последици от това споразумение (вж. съдебната практика, цитирана в точка 304 по-горе). Също от съдебната практика обаче следва, че установяването на наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта не може — под предлог по-специално за проверка на икономическия и правния контекст на разглежданото споразумение — да води до преценяване на последиците от това споразумение, тъй като в противен случай би се загубило полезното действие на разграничението между ограничаваща конкуренцията цел и ограничаващ конкуренцията резултат, установено в член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. т. 221 по-горе). Ето защо, за да се провери конкретната годност на дадено споразумение да породи ограничаващи конкуренцията последици, характеризиращи споразуменията с антиконкурентна цел, анализът на потенциалните последици от дадено споразумение трябва да бъде сведен до произтичащите такива от данни, които са обективно предвидими към датата на сключване на посоченото споразумение (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Wahl по дело ING Pensii, C‑172/14, EU:C:2015:272, т. 84; вж. в този смисъл също решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 80—82). |
|
990 |
В случая евентуалните потенциални последици, тоест твърденият от Комисията дуопол, впрочем се основават на обстоятелства, които са хипотетични и съответно не са обективно предвидими към датата на сключване на споразумението. |
|
991 |
Във всички случаи, като се позовава на практики на насищане на аптечните складове и на жалба до полските органи, в която се твърди наличие на нелоялна конкуренция, в съображение 1725 от обжалваното решение Комисията посочва, че „отношението на Servier към Krka на седемте пазара в обхвата на лицензията трудно може да се опише като отношение на сътрудничество“. Нещо повече, както е видно от съображение 1728 от обжалваното решение, описаният от Комисията дуопол между Servier и Krka не изключва определена степен на конкуренция между тези предприятия. |
|
992 |
Второ, според Комисията лицензионното споразумение в случая е било стимулиращо, тъй като позволява безрисково навлизане на Krka на определени пазари в замяна на неговото отстраняване от други пазари. От тази перспектива, ако приложното поле на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване е по-широко в сравнение с приложното поле на лицензионното споразумение и ако по този начин между двете споразумения е налице разминаване или „асиметрия“, който термин използва Комисията в съображения 1706 и 1736 от обжалваното решение, би било възможно съответно да се заключи, че е налице стимул, тъй като лицензионното споразумение, позволявайки безрисково навлизане на дружеството за генерични лекарствени продукти на определени части от пазара, в действителност има за цел да стимулира това дружество да приеме да се оттегли от други части от пазара в полза на дружеството за оригинални лекарствени продукти. |
|
993 |
Тези доводи не могат да бъдат приети. |
|
994 |
Всъщност, най-напред, предлаганият от Комисията подход — според който самото сключване, дори и при нормални пазарни условия, на лицензионно споразумение, свързано със споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо ограничителни клаузи, може да представлява стимул — би довел до парадоксално разрешение, тъй като в такъв случай колкото е по-широко приложното поле на лицензионното споразумение, толкова по-значителен би бил стимулът и съответно би било по-лесно да се заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, освен ако лицензионното споразумение има приложно поле, което напълно съвпада с приложното поле на споразумението за доброволно уреждане на спор. |
|
995 |
Впрочем, колкото приложното поле на лицензионно споразумение е по-широко, по-специално в сравнение с приложното поле на споразумението за доброволно уреждане на спор, с което е свързано, толкова това споразумение е по-благоприятно за конкуренцията предвид положителните за конкуренцията последици от лицензията, която насърчава навлизането на пазара на дружество за генерични лекарствени продукти и смекчава ограничаващия конкуренцията характер на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, включени в споразумението за доброволно уреждане на спор (вж. т. 954 и 955 по-горе). |
|
996 |
В това отношение може да се отбележи, че в заключението си по дело СВ/Комисия (C‑67/13 P, EU:C:2014:1958, т. 55) генералният адвокат Wahl посочва, че формалистичният подход, водещ до установяване на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, може да се възприеме само при наличие на поведения, за които може да се заключи, че неблагоприятните им за конкуренцията последици имат превес над положителните. |
|
997 |
Нещо повече, виждането на Комисията, водещо до задължаване на притежателя на патента да сключи лицензионно споразумение, обхващащо цялата територия, на която се прилагат ограничаващите конкуренцията клаузи от споразумението за доброволно уреждане на спор, не зачита правата върху интелектуална собственост на притежателя на патента, и по-специално свободата на преценка, с която той разполага при предоставяне на лицензия (за хипотеза, при която притежателят на патента е в господстващо положение, вж. решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия,T‑201/04, EU:T:2007:289, т. 331). Това виждане не зачита и свободата на преценка, с която страните в даден спор трябва да разполагат, за да го разрешат доброволно добросъвестно. |
|
998 |
Освен това сключването на „асиметрично“ лицензионно споразумение не представлява непременно достатъчна облага за дружество за генерични лекарствени продукти, което не признава валидността на съответния патент, за да приеме то клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване. За да може облагата, произтичаща от сключването на такова споразумение, да се счита за стимулираща, тя трябва да осигурява на това дружество компенсация за сигурната загуба на очакваните печалби, произтичаща от приемането на споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо клаузи, които му забраняват навлизането на определени географски части от пазара. Всъщност за дружество, което не вярва сериозно във валидността на патента и което е в състояние да навлезе на целия пазар, обхванат от клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, лицензия, чийто географски обхват е по-ограничен от приложното поле на посочените клаузи, не е икономически удовлетворително разрешение, което би могло да го накара да приеме да им се подчини. Наистина лицензията частично открива за посоченото дружество обхванатия от патента пазар, давайки му възможност да получи за тази част от пазара предвидените печалби, но след като не е установено, че процентът на възнаграждението за тази лицензия за посочената част от пазара е анормално нисък, посочената лицензия не предоставя на това дружество никаква компенсация за останалите части от пазара, на които то би получило печалба при отмяна на патента и до които достъпът му занапред е забранен. |
|
999 |
В случая очакваните от Krka печалби на тези 18—20 пазара, за които не се прилага лицензионното споразумение, далеч не са за пренебрегване. Всъщност в обжалваното решение Комисията посочва, че печалбите от пазарите в Западна Европа съответстват приблизително на печалбите от трите най-важни сред седемте пазара, обхванати от лицензионното споразумение (бележка под линия 2348). Макар да следва да се отчита фактът, че лицензията премахва всякакъв риск от преследване за нарушения на права върху интелектуална собственост и че по този начин печалбите, които Krka е можело да получи благодарение на лицензионното споразумение, са били по-сигурни, значението, което то е можело да придаде на такъв риск, е зависело много от степента му на убеденост във валидността на патента. Обстоятелството, че Krka признава валидността на патент 947, следователно е определящ елемент при вземането на решението, което го е накарало да предпочете ограничено, но защитено чрез лицензията навлизане на разглежданите седем пазара, пред широко навлизане на всички пазари в държавите членки, но подложено на значителен риск от нарушаване на права върху интелектуална собственост поради силата на посочения патент в очите на Krka. |
|
1000 |
Трето, що се отнася до другите елементи, които евентуално доказват стимулиращия за Krka характер на лицензионното споразумение, следва да се отбележи най-напред, че оценяването от дружеството на алтернативния разход, произтичащ от решението да не сключва споразумения, на над десет милиона EUR „пропуснати печалби“ за три години (съображение 1738 от обжалваното решение), по-скоро е допълнителна улика за това, че то счита патент 947 за валиден. Всъщност въпросните печалби биха съответствали на печалбите, очаквани от навлизане или оставане на седемте пазара, обхванати от лицензионното споразумение. Така Krka, изглежда, е считало, че ако няма споразумение със Servier, рисково навлизане или оставане на тези пазари е малко вероятно и дори изключено, което потвърждава факта, че то признава валидността на патент 947. |
|
1001 |
По-нататък, макар от съображение 1740 от обжалваното решение, което препраща към съображение 913 от него, да се установява, че останалите 18—20 пазара „традиционно имат по-малко значение за Krka“, очакваните печалби от тези пазари далеч не са били пренебрежими (вж. т. 999 по-горе). |
|
1002 |
Елементите, изложени в точки 1000 и 1001 по-горе, съответно не позволяват да докаже стимулиращият за Krka характер на лицензионното споразумение. |
|
1003 |
Четвърто, направената от Комисията в обжалваното решение констатация, че споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение представляват подялба на пазара между Servier и Krka (вж. заглавието на т. 5.5.3 от обжалваното решение, и по-специално съображение 1745 от него), е неоснователна. |
|
1004 |
Всъщност, що се отнася до седемте пазара, обхванати от лицензионното споразумение, макар Комисията да не приема, че е налице нарушение за тази част от вътрешния пазар, тя все пак взема предвид поведението на Servier и на Krka на тези седем пазара, по-специално сключването на лицензионното споразумение, квалифицирано от Комисията като стимулиращо, за да приеме, че е налице подялба на пазара, което се основава на разграничение между останалите 18—20 държави членки, от една страна, и тези седем държави членки, от друга страна. |
|
1005 |
Впрочем Servier не е било изключено от пазарите на седемте държави членки, на които се е конкурирало с Krka (вж. т. 991 по-горе). |
|
1006 |
Ето защо не е съществувала част от пазара, която по силата на споразуменията да е била запазена за Krka. Следователно не може да се направи извод за наличие на подялба на пазара в смисъл на строго разпределение между страните по споразуменията, що се отнася до тази част от вътрешния пазар. |
|
1007 |
Освен това следва да се отбележи, че в тези седем държави членки лицензионното споразумение е допринесло за навлизането или оставането на пазара на дружество за генерични лекарствени продукти, конкурент на дружеството за оригинални лекарствени продукти. Следователно то е имало благоприятни за конкуренцията последици в сравнение с предходното положение, при което дружеството за генерични лекарствени продукти е можело да се задържи или да навлезе на пазара само рисково, още повече че валидността на основния разглеждан патент, а именно патент 947, току-що е била потвърдена от компетентните органи (вж. т. 970 по-горе) и е съществувал риск продуктът на Krka да нарушава права върху интелектуална собственост, който това дружество е възприело като значителен. |
|
1008 |
Следва да се добави, че обстоятелството, че към момента на сключване на споразуменията на някои от седемте разглеждани пазари националните еквиваленти на патент 947 все още не са били издадени на Servier, макар че Krka вече е предлагало на пазара своя продукт (съображение 1755 от обжалваното решение), не позволява да се заключи, че лицензионното споразумение няма благоприятни за конкуренцията последици. Всъщност, макар Krka наистина вече да е могло да навлезе на тези пазари преди лицензионното споразумение и без да е заплашено непосредствено от риск от предявяване на иск за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост, и макар вследствие на това лицензията да не е имала определяща роля при това навлизане на разглежданите пазари, тази лицензия все пак е позволила на Krka да се задържи на тях, без да се налага да понася риска срещу него да бъде предявен такъв иск. |
|
1009 |
Благоприятните за конкуренцията последици от лицензионното споразумение, констатиран в точки 1007 и 1008 по-горе, подкрепят констатацията за липса на подялба на пазара, що се отнася до седемте държави членки, обхванати от лицензионното споразумение. |
|
1010 |
Благоприятните за конкуренцията последици от лицензионното споразумение се подкрепят и от откъса от отговора на Krka на искане за предоставяне на информация, възпроизведен в съображение 913 от обжалваното решение. От този откъс е видно по-специално следното: „Получаването на лицензия и оттеглянето на възраженията бяха счетени за най-добрата опция за Krka в онзи момент — възможност да продава незабавно периндоприл на основните пазари на Krka в Централна и Източна Европа, а именно още от 2006 г. При всички останали сценарии, пускане на пазара можеше да се осъществи не по-рано от поне две години, считано от юли 2006 г., и дори след този период, пускането на пазара не беше гарантирано (риск патент 947 да бъде оставен в сила, рискове при разработването на не-alpha формата)“. |
|
1011 |
Цитираният в точка 1010 по-горе откъс подкрепя констатацията, че Krka е считало всяко оставане или всяко незабавно навлизане в седемте държави членки, обхванати от лицензионното споразумение, за невъзможно при липса на такова споразумение заради патент 947 (вж. т. 999 и 1000 по-горе). |
|
1012 |
Що се отнася до останалите 18—20 пазара, тоест единствената част от пазара, за която Комисията е установила нарушение, следва да се отбележи, че след като не е доказано наличието на стимул (вж. т. 984 по-горе), клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване следва да бъдат разглеждани като произтичащи от законосъобразно споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, което е свързано с лицензионно споразумение (вж. т. 963 по-горе). Ето защо такава съвкупност от договорености, основаваща се на признаването за валидността на патента, не може да бъде квалифицирана като споразумение за изключване от пазара. |
|
1013 |
Следователно не е имало част от пазара, която да е била неправомерно запазена за Servier. |
|
1014 |
Подялбата на пазара, на която Комисията също основава извода си за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, съответно не е доказана. |
|
1015 |
Пето, Комисията не е доказала, че Servier или Krka са имали намерение да сключат споразумение за подялба на пазара или за изключване от него, или пък че Servier е възнамерявало да стимулира Krka да се откаже да го конкурира, или че Krka е имало намерение да се откаже от упражняване на конкурентен натиск върху Servier в замяна на стимулираща облага. |
|
1016 |
Най-напред следва да се припомни, че е обичайно дейностите, обхванати от антиконкурентните споразумения или практики, да бъдат извършвани скрито, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между оператори, те обикновено са само откъслечни и разпръснати, така че често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция (решение от 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, EU:C:2007:52, т. 51). Следва обаче да се отбележи, че разглежданите в настоящия случай споразумения са същински договори, които впрочем са били широко оповестени (съображение 915 от обжалваното решение). След като Комисията е можела лесно да се снабди с пълното съдържание на разглежданите споразумения, приложимостта на току-що цитираната съдебна практика не е толкова очевидна. Извод, изведен чрез дедукция от частични извадки от електронни съобщения или други документи, които би трябвало да доказват намеренията на страните, съответно не може лесно да постави под съмнение заключение, което се основава на самото съдържание на споразуменията, тоест на обвързващите правоотношения, които страните са решили да установят помежду си. |
|
1017 |
Следва също така да се подчертае, че в случая документи, които са последващи спрямо решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и дори спрямо временното съдебно разпореждане от 3 октомври 2006 г., постановено срещу Krka в Обединеното кралство, най-добре могат да разкрият какви са могли да бъдат намеренията на страните при сключване на споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение. Всъщност тези две събития съществено са променили контекста, в който са сключени споразуменията, по-специално що се отнася до възприятието, което Krka, но и Servier са могли да имат относно валидността на патент 947. |
|
1018 |
Що се отнася до Krka, документите, на които се основава Комисията при определянето на намеренията на Krka (вж. по-специално съображения 849—854 и 1758—1760 от обжалваното решение и съображенията, към които последните препращат), се отнасят до периоди, предхождащи тези две събития. |
|
1019 |
Цитираните откъси във всички случаи са твърде откъслечни или двусмислени, за да позволят да се установи — противно на това, което бе констатирано неколкократно (вж. по-специално т. 999, 1000 и 1011 по-горе) — че Krka не е признавало валидността на патент 947 и a fortiori, че към момента на подписване на споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение е имало намерение да сключи споразумения за подялба на пазара или за изключване от него. |
|
1020 |
Що се отнася до Servier, единственият откъс от документ, последващ спрямо двете посочени по-горе събития, който би трябвало да разкрие неговите антиконкурентни намерения и на който е направено позоваване в частта от обжалваното решение, посветена на тези намерения (съображения 1761 и 1762), е следният: „четири спечелени години = голям успех“. |
|
1021 |
Този откъс е взет от протокол от заседание на висшия мениджмънт на Servier, където става въпрос за решението на High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) от 6 юли 2007 г., според което патент 947 е невалиден поради липса на новост и изобретателска стъпка на този патент спрямо патент 341. |
|
1022 |
Дори да се допусне възможността от този откъс да се направи извод, че вследствие на това съдебно решение ръководството на Servier е счело, че патент 947 му е позволил да спечели четири допълнителни години закрила, това не позволява да се заключи, че на 27 октомври 2006 г., към момента на подписване на споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение, Servier е имало намерение да стигне до споразумения за подялба на пазар или за изключване от него и a fortiori не позволява да се приеме, че споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение ограничават конкуренцията с оглед на целта. |
|
1023 |
Освен това забележката, направена от друго дружество за генерични лекарствени продукти — а именно „изглежда, че от гледна точка на Servier това доброволно уреждане на спор се оправдава от защитата на основните пазари, на които се констатира преобладаването на високо равнище на замяна и/или предписване на [международно непатентно наименование]“ (съображение 1730 от обжалваното решение) — не позволява дори ако се разгледа заедно с всички останали улики, посочени от Комисията, да се заключи, че Servier е имало намерение да постигне с Krka споразумения за подялба на пазар или за изключване от него. |
|
1024 |
Накрая, позоваването, което Комисията прави неколкократно в обжалваното решение на документ, озаглавен „Coversyl: защита срещу генеричните лекарствени продукти“, не е убедително. Всъщност този документ предхожда решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и временното съдебно разпореждане от 3 октомври 2006 г., постановено в Обединеното кралство срещу Krka, което значително ограничава релевантността му (вж. т. 1017 по-горе). Нещо повече, от самото обжалвано решение е видно, че този документ не описва изрично стратегия, отнасяща се до Krka, а само че от „естеството и [от] структурата на документа“, както и от „контекста, в който е споменато Krka“, следва, че е „предвидена“ защита срещу последното (бележка под линия 2386). Накрая, от откъсите от този документ, цитирани в обжалваното решение, не е видно Servier да е изразявало съмнения относно валидността на патент 947. |
|
1025 |
Във всички случаи, за да бъде поставено под съмнение заключението, до което Общият съд достигна в точка 985 по-горе, и да се приеме за установено, че разглежданите споразумения — противно на извода, до който е довел анализът на тяхното съдържание и на контекста, в който са сключени — са имали за цел да бъде купен конкурент, за да бъде отстранен от пазара, Комисията би трябвало да представи съвкупност от релевантни и съвпадащи улики, като се имат предвид по-специално съображенията, изложени в точка 1016 по-горе. Комисията не е представила такива улики. |
|
1026 |
Шесто, обстоятелството, че Krka е продължило да оспорва патентите на Servier и да предлага своя продукт на пазара, въпреки че валидността на патент 947 е била потвърдена от отдела по възраженията на ЕПВ, не е определящо, за да се заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като такова запазване на конкурентния натиск от страна на Krka спрямо Servier може да се обясни с желанието на Krka, въпреки предвижданите от него рискове от водене на дела, да подсили своята позиция при преговорите, които е могло да започне със Servier за постигане на доброволно уреждане на спор. |
|
1027 |
Освен това продължаването на оспорването на патента на Servier не е носело на Krka нови рискове от гледна точка на нарушаване на права върху интелектуална собственост. Това само би увеличило неговите съдебни разноски. Що се отнася до продължаването на предлагането на пазара на неговия продукт, то се е ограничило до пет пазара в Централна и Източна Европа, като в обжалваното решение Комисията посочва, че Krka „в крайна сметка спира да обмисля рисково навлизане във Франция, в Обединеното кралство и на други пазари в Западна Европа след решението [на отдела по] възраженията“ (съображение 1693). Нещо повече, на пет от седемте пазара, обхванати от лицензията, еквивалентните на патент 947 патенти все още не са били издадени (съображение 1755 от обжалваното решение). Така рисковете за Krka поне на някои от пазарите, на които се е задържало, са били ограничени. |
|
1028 |
Предвид изложеното в точки 1026 и 1027 по-горе обстоятелството, че Krka е продължило да оспорва патентите на Servier и да предлага на пазара своя продукт, въпреки че валидността на патент 947 е била потвърдена от отдела по възраженията на ЕПВ, не позволява да се заключи, противно на твърденията на Комисията, че решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. не е имало определящо значение за възприятието на Krka относно патент 947 и съответно за направения от него впоследствие избор да приеме да сключи споразумение за доброволно уреждане на спор със Servier. |
|
1029 |
Седмо, макар Комисията да представя редица данни, позволяващи да се заключи, че споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение са били предмет на търговски преговори между Servier и Krka, като Krka е искало да извлече максимални предимства от споразуменията и дори е превърнало лицензионното споразумение в условие, за да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване (вж. по-специално съображения 913 и 1746—1748 от обжалваното решение), тези данни, дори и разгледани заедно с всички останали данни, на които се позовава Комисията, не позволяват да се установи, че лицензионното споразумение не е сделка, сключена при нормални пазарни условия, тоест че размерът на възнаграждението от 3 %, предвиден в лицензионното споразумение, не е бил определен въз основа на търговски съображения, а с цел да стимулира Krka да се съгласи да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, съдържащи се в споразумението за доброволно уреждане на спор. |
|
1030 |
Нещо повече, следва да се припомни, че сключването на лицензионно споразумение, което за всеки патентополучател има смисъл само при условие че лицензията бъде използвана действително, се основава на признаването от страните на валидността на патента (вж. т. 947 по-горе). Така обстоятелството, че дружеството за генерични лекарствени продукти иска да постигне най-благоприятното за своите търговски интереси лицензионно споразумение, не е достатъчно, за да се докаже, че това дружество не е сключило въпросното споразумение въз основа на признаването за валидността на патента. |
|
1031 |
Следва също така да се добави, че благоприятно за Krka споразумение би му позволило да навлезе на частите от пазара, където е било в най-силна позиция и където е можело да предложи най-бързо своя продукт или да продължи предлагането му, което е благоприятно за конкуренцията. Така интересите на дружество за генерични лекарствени продукти като Krka, което иска да получи от дружеството за оригинални лекарствени продукти най-благоприятната за своите търговски интереси лицензия, съвпадат с интересите на потребителя, който благодарение на лицензионното споразумение ще стане свидетел на бързо навлизане или задържане на пазара на дружество за генерични лекарствени продукти. |
|
1032 |
От гореизложеното следва, че заключението, изложено в точка 985 по-горе, трябва да бъде потвърдено, тъй като разглежданите споразумение за доброволно уреждане на спор и лицензионно споразумение не разкриват достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да се приеме, че Комисията правилно е счела, че те представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Следователно изтъкнатото основание трябва да се уважи по същество. |
2) Споразумението за прехвърляне на права
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1041 |
Преди всичко следва да се припомни въз основа на кои определящи мотиви в обжалваното решение Комисията стига до извода, че споразумението за прехвърляне на права може да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
1042 |
Най-напред Комисията констатира, от една страна, че в рамките на споразумението за прехвърляне на права Krka е прехвърлило на Servier две заявки за патент, едната за процес за синтез на периндоприл (WO 2005 113500), а другата за приготвяне на съединения на периндоприл (WO 2005 094793), и от друга страна, че технологията, обхваната от тези заявки за патенти, е използвана за производството на периндоприла на Krka (съображение 1770 от обжалваното решение). |
|
1043 |
Въз основа на тази констатация, анализът на Комисията е имал за цел да докаже, че споразумението за прехвърляне на права подсилва конкурентното положение на Servier и на Krka поради подялбата на пазара, извършена според нея със споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение (съображения 1766 и 1804 от обжалваното решение). |
|
1044 |
Първо, що се отнася до Servier, Комисията изтъква, че трансферът на технологията на Krka е извършен при специфични пазарни условия, при които са останали да съществуват много малко потенциално надеждни и независими от Servier алтернативни източници на технология за АФС (съображения 1766 и 1772 от обжалваното решение). Според Комисията технологията на Krka, която позволява да бъдат задоволени изискванията на европейската фармакопея (съображения 1766, 1770 и 1793 от обжалваното решение), е „ключов елемент за навлизане на пазара“ (съображение 1803 от обжалваното решение). |
|
1045 |
В съображение 1772 от обжалваното решение Комисията посочва следното: „Като лишава Krka от възможността да предоставя лицензии без ограничения или да прехвърли своята технология на трети лица, тоест на други дружества за генерични лекарствени продукти, Servier ефикасно затваря достъпа на трети лица до евентуален източник на конкуренция въз основа на технологията на Krka. Такава технология например би могла да послужи за платформа за нови оспорвания на патенти. По този начин, в съчетание със споразумението за доброволно уреждане на спор с Krka, споразумението за прехвърляне на права и за лицензия предоставя на Servier абсолютна защита от всякаква потенциална останала конкуренция, основана на технологията на Krka“. |
|
1046 |
Така според Комисията, придобивайки технологията на Krka, Servier е било сигурно, че Krka вече не може да прехвърли технология, която би могла да се окаже полезна за други дружества за генерични лекарствени продукти. От това Комисията прави извода, че споразумението за прехвърляне на права позволява на Servier да засили закрилата, от която вече се ползва по силата на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, съдържащи се в споразумението за доброволно уреждане на спор (съображения 1805 и 1806 от обжалваното решение). |
|
1047 |
Второ, що се отнася до Krka, Комисията счита не само, че последното е „осъзнавало възможността придобиванията на технология за периндоприл от страна на Servier да доведат до отстраняване на конкурентните производители на генерични лекарствени продукти“ (съображение 1800 от обжалваното решение), но най-вече че то е имало полза от лицензията, която му е била отстъпена обратно в рамките на споразумението за прехвърляне на права. |
|
1048 |
Във връзка с последния аспект Комисията посочва, че Krka е можело да продължи да използва своята технология на пазарите в седемте държави членки, на които е можело да предлага своя продукт благодарение на лицензионното споразумение (съображение 1806 от обжалваното решение). Впрочем според Комисията технологията на Krka е била полезна, включително за Krka, за да произвежда АФС на периндоприла със степен на чистота, удовлетворяваща изискванията на европейската фармакопея. Следователно благоприятното положение, което Krka вече е имало на седемте засегнати пазара благодарение на лицензионното споразумение, се е запазило чрез споразумението за прехвърляне на права. |
|
1049 |
Комисията заключава, че споразумението за прехвърляне на права е имало за цел подсилване на подялбата на пазара, установена чрез споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение (съображения 1803 и 1810 от обжалваното решение). |
|
1050 |
Комисията добавя, че сключването на споразумението за доброволно уреждане на спор, на лицензионното споразумение и на споразумението за прехвърляне на права е част от единно продължено нарушение, ограничаващо конкуренцията чрез подялба на пазарите на периндоприл в Съюза. В това отношение Комисията се основава по-специално на обстоятелството, че тези споразумения имат една и съща цел — подялба на пазарите между Servier и Krka (съображение 1811 от обжалваното решение). |
|
1051 |
Комисията завършва частта от обжалваното решение, посветена на анализа на ограничаването на конкуренцията с оглед на целта при отделните споразумения, сключени между Servier и Krka, като посочва, че с тези споразумения „се цели […] подялба на пазарите чрез избягване или ограничаване на конкуренцията от генеричните лекарствени продукти между Krka и Servier и спрямо тях“ (съображение 1812). |
|
1052 |
Накрая следва да се подчертае, че според Комисията споразумението за прехвърляне на права води само до „допълнително“ нарушаване на конкуренцията, както е посочено в заглавието на точка 5.5.3.4 от обжалваното решение. |
|
1053 |
От гореизложените съображения следва, че направеният от Комисията извод за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, що се отнася до споразумението за прехвърляне на права, почива, както правилно посочват жалбоподателите, върху предварителната констатация, че е налице подялба на пазара в резултат на споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение. |
|
1054 |
Както бе посочено в точка 1014 по-горе обаче, тази предварителна констатация е погрешна. |
|
1055 |
Следователно направената от Комисията констатация за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, що се отнася до споразумението за прехвърляне на права, на свой ред трябва да бъде отхвърлена. |
|
1056 |
Следва да се добави, че споразумението за прехвърляне на права не е акцесорно споразумение към споразумението за доброволно уреждане на спор по смисъла на съображенията, развити в точки 797—803 по-горе. |
|
1057 |
Всъщност това споразумение за прехвърляне на права не е сключено в същия ден като споразумението за доброволно уреждане на спор, липсва договорна връзка между тези две споразумения и Комисията не е доказала, че те са неделими (вж. т. 798 по-горе). |
|
1058 |
Комисията дори уточнява, че няма никаква връзка между, от една страна, плащането от Servier на Krka на 30 милиона EUR по споразумението за прехвърляне на права и от друга страна, споразумението за доброволно уреждане на спор, в смисъл че това плащане не е представлявало стимул за Krka да се съгласи да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, съдържащи се в споразумението за доброволно уреждане на спор. Това е видно по-специално от цитираните по-долу откъси от обжалваното решение: „(1678) Два месеца по-късно Servier придобива от Krka заявки за патенти, отнасящи се до конкурентни технологии за производство на периндоприл, за сумата от 30 милиона EUR. Krka е считало, че Servier се опасява, че тази технология може да бъде прехвърлена или да бъде обект на лицензия в полза на други конкуренти. Макар от някои данни да следва, че съществува връзка между споразумението за доброволно уреждане на спор и плащането на 30 милиона EUR от Servier, в настоящото решение не се прави никакво заключение по този въпрос и анализът на тези споразумения не се основава на наличието на такава връзка. […] (Бележка 2419) Servier оспорва наличието на връзка между плащането за заявките за патент[и] и споразумението за доброволно уреждане на спор (отговор на Servier на изложението на възраженията, т. 1084, ID 10114, стр. 363). Както очевидно следва от [точка] 5.5.3.3.3, при преценката на споразумението за доброволно уреждане на спор на Krka плащането на 30 милиона [EUR] не се счита за стимул за Krka да приеме ограничителните разпоредби от това споразумение, а въпросът дали има връзка между доброволното уреждане на спора и споразумението за прехвърляне на права и за лицензия се оставя открит, тъй като не е решаващ […]“. |
|
1059 |
Ето защо споразумението за прехвърляне на права не позволява да се компенсира недоказаността (вж. т. 984 по-горе) на стимула, който според Комисията произтича от лицензионното споразумение и ѝ позволява да заключи, че със споразумението за доброволно уреждане на спор на практика се е целяло отстраняване на конкурент на Servier. |
|
1060 |
От гореизложеното следва, че що се отнася до споразумението за прехвърляне на права, Комисията погрешно заключава, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Поради това настоящото основание трябва да се уважи по същество. |
б) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на сключените с Krka споразумения като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата
1) Довод на страните
[…]
2) Съображения на Общия съд
|
1075 |
Грешката в преценката и грешката при прилагане на правото във връзка с констатацията за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата следва да бъдат разгледани заедно. |
|
1076 |
В това отношение Съдът многократно приема, че за да се прецени дали дадено споразумение трябва да се счита за забранено поради произтичащите от него изкривявания на конкуренцията, същата следва да се разгледа в реалния контекст, в който би се проявила, ако спорното споразумение го нямаше (решение от 30 юни 1966 г., LTM, 56/65, EU:C:1966:38, т. 359 и 360 и от 6 април 2006 г., General Motors/Комисия, С‑551/03 P, EU:C:2006:229, т. 72; вж. също решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, С‑382/12 Р, EU:C:2014:2201, т. 161 и цитираната съдебна практика). Тоест чрез съпоставка между съществуващата конкуренция при наличието на споразумението и евентуалната конкуренция, ако това споразумение го нямаше, да бъде установено влошаване на конкурентното положение, когато това споразумение се прилага. |
|
1077 |
Най-напред следва да се уточни какъв подход е използвала Комисията в обжалваното решение при проверката за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, и по-специално що се отнася до етапа от тази проверка, на който се извършва съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе. |
i) Използваният от Комисията подход
|
1078 |
Най-напред следва да бъдат възпроизведени някои от общите съображения, приложими към всички споразумения, сключени между Servier и дружествата за генерични лекарствени продукти и поставени под въпрос в обжалваното решение, които Комисията е изложила в точка 5.1.7 от обжалваното решение, озаглавена „Преценка на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове срещу обратно плащане в качеството им на ограничения на конкуренцията с оглед на резултата по смисъла на член 101, параграф 1 от Договора“. |
|
1079 |
Комисията по-специално отбелязва, че проверката на условията за конкуренция на даден пазар „трябва да се основава не само на съществуващата конкуренция между вече присъстващите на съответния пазар предприятия, но и на потенциалната конкуренция“ (съображение 1215 от обжалваното решение). |
|
1080 |
В съображение 1219 от обжалваното решение Комисията припомня, че според Насоките за прилагане на член [101], параграф 3 [ДФЕС] (ОВ С 101, 2004 г., стр. 97; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 165) трябва да се вземат предвид „реалните или потенциалните ефекти“, като споразумението трябва само „да има вероятни антиконкурентни ефекти“. В това отношение тя препраща към точка 24 от посочените насоки, която се основава на решение от 28 май 1998 г., Deere/Комисия (C‑7/95 P, EU:C:1998:256, т. 77). |
|
1081 |
По-нататък Комисията излага своя метод. Тя посочва, че ще докаже ограничаващите конкуренцията последици от споразуменията, като докаже, първо, че всяко от тях е довело до отстраняването на потенциален конкурент, а след това, второ, че отстраняването само на един конкурент „е вероятно да има последици за структурата на конкуренцията“ (съображение 1219 от обжалваното решение). |
|
1082 |
Следователно според Комисията установяването на отстраняването на потенциален конкурент ѝ позволява след това да докаже само настъпването на „вероятни“ антиконкурентни последици, тоест „потенциални“ последици за конкуренцията (вж. т. 1080 по-горе). |
|
1083 |
В съображение 1220 от обжалваното решение Комисията уточнява следното: „Оценката на ограничаващите конкуренцията последици следва да се извърши въз основа на фактите към момента на доброволното уреждане на спора, като същевременно бъде взет предвид начинът, по който споразумението е било приложено в действителност. Някои от страните не са съгласни и твърдят, че оценката следва да отчете всички последващи фактически изменения и да не се основава главно на положението, съществуващо към момента на сключване на споразуменията. [… K]огато се разглежда отстраняването на потенциалната конкуренция, отчитането на това, което се е случило в действителност, може да няма много общо с това, което вероятно би се случило, ако споразумението го нямаше — ключов въпрос за оценката на конкуренцията. Това в още по-голяма степен важи, когато споразумението изменя значително стимулите на едната или на двете страни да продължат да се конкурират“. |
|
1084 |
В двете първи изречения от това съображение, чиято формулировка е доста двусмислена, Комисията приема, че няма да се основава при всяко споразумение на всички последващи сключването му фактически изменения, а ще се основава, или поне в главната част, на съществуващите факти към момента на сключването. За да оправдае този подход, по-нататък тя се позовава на понятието „потенциална конкуренция“, като посочва, че когато се разглежда отстраняването на потенциалната конкуренция, вземането предвид на някои реални събития — по-специално събития, настъпили след сключване на споразумението — е по-малко релевантно, за да се разкрие един от обектите на съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе, а именно конкуренцията, каквато би била, ако споразумението го нямаше. |
|
1085 |
Този подход се потвърждава от откъс от съображение 1264 от обжалваното решение, в което Комисията приема, че когато се разглежда отстраняването на потенциален конкурент, следва да бъдат анализирани „бъдещите потенциални последици“ от споразуменията. |
|
1086 |
Съображението от обжалваното решение, цитирано в точка 1085 по-горе, е част от точка от обжалваното решение, озаглавена „Преобладаваща структура на пазара към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спорове“, която е посветена основно на описването на постепенното отстраняване на потенциалните конкуренти на Servier чрез сключването на отделните спорни споразумения (съображения 1244—1269 от обжалваното решение). |
|
1087 |
Наистина, в тази точка Комисията описва определени събития, които действително са настъпили по време на прилагането на споразуменията и които позволяват да се заключи, че две дружества за генерични лекарствени продукти, които не са подписали споразумение със Servier, са продължили да оказват конкурентен натиск. Комисията съответно констатира, че патент 947 е обявен за недействителен в Обединеното кралство, тъй като едното от тези две дружества, а именно Apotex, продължило да води заведеното от него дело в тази държава. |
|
1088 |
Комисията обаче твърди, че все още е имало голяма „вероятност“ след сключването на спорните споразумения между Servier и различни дружества за генерични лекарствени продукти то да иска да постигне споразумение с Apotex, както и с другото дружество, което би могло да е заплаха за него (съображение 1268), макар че към датата, на която приема обжалваното решение, Комисията е могла да констатира, че такива споразумения не са били сключени. |
|
1089 |
Твърдението на Комисията, отбелязано в точка 1088 по-горе, потвърждава, че за да се установи състоянието на конкуренцията, такова каквото би било ако споразумението го нямаше (един от обектите на съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе), тя се е основала на хипотетичен подход, който отчасти не се влияе от реалното протичане на настъпилите събитията, и по-специално след сключване на спорните споразумения. |
|
1090 |
Това е отправната точка, според която тя би могла в хипотезата на споразумение, с което се отстранява потенциален конкурент, да се ограничи до доказване само на потенциалните последици от това споразумение, тоест „вероятните“ последици от споразумението, което позволява на Комисията да основе описанието си на конкуренцията, каквато би била, ако споразумението го нямаше, върху хипотези или „възможности“, а не върху реалното протичане на събитията, което е можела да наблюдава към момента, в който е приела решението си. |
|
1091 |
В това отношение в точка 152 от писмената си защита Комисията посочва: „[…] Servier твърди, че Комисията не е взела под внимание правилното потенциално възможно положение. Комисията отхвърля тази критика. Събитията, които сочат дали даден потенциален конкурент се превръща в реален конкурент, или не успява да навлезе на пазара, имат само ограничено значение, тъй като изключването на потенциален конкурент към датата на споразумението в контекст, в който настоящите конкуренти не съществуват, а потенциалните конкуренти са много малко на брой, само по себе си има ограничаващи конкуренцията последици, които попадат в приложното поле на член 101 ДФЕС. Същественият въпрос е дали дружеството за генерични лекарствени продукти отговаря на условията да бъде считано за потенциален конкурент. Дружеството може да изчезне от пазара или никога да не навлезе на пазара по всевъзможни причини, които не променят факта, че към датата на споразумението то е било достатъчно сериозна заплаха“. |
|
1092 |
Видно от гореизложеното, Комисията счита, че тъй като е установила отстраняването чрез споразумение на потенциален конкурент, за да се определи каква би била конкуренцията, ако това споразумение го нямаше, не е необходимо да се основава на действително настъпилите събития, по-специално след сключването на споразумението. Напротив, като се позовава на обичайната си практика при отчитане на потенциалните последици от споразумение — според която е достатъчно да докаже, че е „вероятно“ това споразумение да има антиконкурентни последици (вж. т. 1080 и 1085 по-горе) — Комисията счита, че може да основе своето описание на конкуренцията, ако нямаше споразумение, върху хипотези или „възможности“. |
|
1093 |
След като общият подход на Комисията бе изложен, следва да се определи дали в конкретната рамка на анализа на последиците от сключените между Servier и Krka споразумения за конкуренцията тя е възприела метод в съответствие с този общ подход. |
|
1094 |
В съображения 1813 и 1814 от обжалваното решение — тоест в първите съображения от точката, посветена на ограничаването на конкуренцията с оглед на резултата, що се отнася до сключените с Krka споразумения — Комисията посочва, че целта на нейното изложение в тази точка е да определи дали разглежданите споразумения „вероятно [са имали] ограничаващи конкуренцията последици“. Също така в заглавието на заключението в точката, посветена на ограничаването на конкуренцията с оглед на резултата, що се отнася до сключените с Krka споразумения, Комисията посочва, че тези споразумения „е [било] вероятно да доведат до ограничаващи конкуренцията последици“. Накрая, в своята писмена защита Комисията потвърждава, че в „решението е проверено дали е било вероятно споразуменията да имат антиконкурентни последици“ (точка 135). |
|
1095 |
От използваните от Комисията изрази, посочени в точка 1094 по-горе, е видно, че нейният метод се основава на констатирането на потенциални последици от споразуменията (вж. т. 1080 по-горе). |
|
1096 |
Освен това, за да извърши съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе, Комисията се е основала на обстоятелството, че ако споразумение нямаше, Krka би продължило да представлява „конкурентна заплаха“ за Servier (съображения 1828 и 1830 от обжалваното решение). |
|
1097 |
На пръв поглед поради хипотетичния характер на тази „конкурентна заплаха“, на която споразуменията слагали край, тя по-скоро сочи към потенциални, отколкото към настоящи последици за конкуренцията. |
|
1098 |
Според Комисията отстраняването на „конкурентната заплаха“, посочена в точки 1096 и 1097 по-горе, представлява съществен елемент от доказването, че конкурентното положение на пазара е било влошено вследствие на споразумението за доброволно уреждане на спор (вж. т. 1076 по-горе). |
|
1099 |
Наистина по-нататък, във връзка с пазарната мощ на Servier, която е констатирала преди това (съображения 1817—1819 от обжалваното решение), Комисията посвещава част от обжалваното решение на структурата на разглеждания пазар, която се характеризира с липса или рядкост на източници на конкуренция (съображения 1835—1846). |
|
1100 |
Именно предварителната констатация, че при липса на споразумение съществува „конкурентна заплаха“, направена в предходната част от обжалваното решение (съображения 1825—1834), обаче представлява необходимата отправна точка за анализа за структурата на пазара. |
|
1101 |
Комисията завършва анализа на структурата на разглеждания пазар, като посочва, че има голяма вероятност оставащите източници на конкуренция, идентифицирани към момента на подписване на сключените с Krkа споразумения, да бъдат елиминирани от участие в конкуренцията чрез бъдещо споразумение или друг способ, но без да уточни дали това е станало по време на периода на прилагане на сключените с Krka споразумения (съображение 1846 от обжалваното решение). |
|
1102 |
Посоченото в точка 1101 по-горе обстоятелство потвърждава вече казаното в точка 1092 по-горе. Комисията съответно счита, че след като е доказала, че споразумението за доброволно уреждане на спор е изключило Krka и че това дружество е било най-малкото потенциален конкурент на Servier, за да покаже евентуалната конкуренция, ако споразумение нямаше (един от обектите на съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе), тя не е била длъжна да взема предвид реалното протичане на събитията, което е можело да се наблюдава към момента, в който приема решението си. Напротив, като се позовава на обичайната си практика при отчитане на потенциалните последици от споразумение — според която е достатъчно да докаже, че е „вероятно“ това споразумение да има антиконкурентни последици — Комисията счита, че може да основе своето описание на конкуренцията, ако нямаше споразумение, върху хипотези или „възможности“. |
|
1103 |
Следователно Комисията е извършила анализ на споразуменията, сключени между Servier и Krka, в съответствие с определената от нея обща насока за разглеждане на отделните споразумения за доброволно уреждане на спорове, счетени за нарушения в обжалваното решение. |
|
1104 |
След като подходът на Комисията при сравнителния етап от проверката относно ограничаването на конкуренцията с оглед на резултата, посочен в точка 1076 по-горе, бе припомнен следва да се определи дали Комисията правилно е могла да заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, що се отнася до сключените между Servier и Krka споразумения. |
|
1105 |
Тази проверка най-напред налага припомняне на релевантната съдебна практика. |
|
1106 |
По-специално, като се има предвид възприетият от Комисията подход и същественото място, което заемат в нейния логически анализ многобройните позовавания на „потенциалните последици“ от споразуменията и на факта, че те „вероятно имат ограничителни последици“, следва да бъде припомнена съдебната практика, вече отчасти посочена в точка 1080 по-горе и изложена в съдебното заседание, съгласно която потенциалните последици от споразумение, съгласувана практика или пък решение на сдружение на предприятия следва да бъдат взети под внимание при определянето дали тези мерки попадат в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС. |
ii) Релевантната в случая съдебна практика
|
1107 |
Макар в производства по преюдициални запитвания Съдът често да препотвърждава принципа, че член 101, параграф 1 ДФЕС не свежда преценката на споразумение или практика само до настоящите последици, а тя трябва да обхване и потенциалните последици от разглежданото споразумение или практика за конкуренцията на вътрешния пазар (решение от 21 януари 1999 г., Bagnasco и др., C‑215/96 и C‑216/96, EU:C:1999:12, т. 34, от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, EU:C:2006:734, т. 50, от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas, C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 71 и от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 30), самият той рядко е имал случай да провери дали практика или споразумение води до потенциални последици, позволяващи да се заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията. |
|
1108 |
За първи път Съдът предвижда вземането под внимание на потенциалните последици от споразумение в решение от 17 ноември 1987 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия (142/84 и 156/84, EU:C:1987:490). По делото, по което е постановено това решение, Комисията е отхвърлила жалба и е констатирала, че споразуменията, разглеждани от нея във връзка с тази жалба, не представляват нарушение на правилата на Договора в областта на конкуренцията (решение от 17 ноември 1987 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия (142/84 и 156/84, EU:C:1987:490, т. 1). По този повод Съдът уточнява, че когато Комисията констатира, че дадено споразумение не нарушава конкурентното право, тя трябва да вземе под внимание не само последиците от клаузите на това споразумение към момента на проверката им от страна на Комисията, но и последиците, които те биха имали в бъдеще, предвид все още неосъществените възможности, които предоставят на страните. Например по това дело споразумение относно придобивания на дялови участия в капитала на конкурентно предприятие е давало на предприятието инвеститор възможността да укрепи на по-късен етап своето положение, като поеме действителния контрол върху другото предприятие, което е можело да породи последици за разглежданото конкурентно положение (решение от 17 ноември 1987 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия (142/84 и 156/84, EU:C:1987:490, т. 37, 39, 54, 57 и 58). |
|
1109 |
Така според решението, посочено в точка 1108 по-горе, при проверката на последиците от дадено споразумение Комисията следва да вземе под внимание не само реалните последици от клаузите, които вече са приведени в действие към момента, в който приема решението си, но и потенциалните последици от клаузите, които още не са приведени в действие. |
|
1110 |
Впоследствие Съдът допуска вземането под внимание на потенциалните последици от споразумение в решение от 28 май 1998 г., Deere/Комисия (C‑7/95 P, EU:C:1998:256). По делото, по което е постановено това решение, е разгледано решение на Комисията, постановено след уведомяването за споразумение с цел на основание член 2 от Регламент № 17 да бъде издадено отрицателно удостоверение, чрез което по искане на заинтересованите предприятия Комисията може да констатира, че липсват основания за предприемане на действия от нейна страна по отношение на определено споразумение. В своето решение Комисията констатира, че представеното ѝ споразумение представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
1111 |
По това дело Общият съд, а след това и Съдът потвърждават тази констатация, която се е основавала на наличието на потенциални последици. |
|
1112 |
Жалбоподателят се е позовавал на факта, че предвидената в споразумението система за обмен на информация е била прилагана в продължение на дълги години преди подаването на искането за отрицателно удостоверение, в подкрепа на твърдението, че преценката на Комисията е трябвало да се сведе до вземането предвид на реалните последици от този обмен на информация. Общият съд обаче приема, че този довод е ирелевантен, тъй като Договорът забранява както реалните, така и потенциалните последици от споразуменията (решение от 27 октомври 1994 г., Deere/Комисия, Т‑35/92, EU:T:1994:259, т. 59 и 61). |
|
1113 |
Несъстоятелността на довода, изведен от факта, че разглежданите споразумения или практики били прилагани, трябва обаче да се нюансира. |
|
1114 |
Всъщност, първо, обстоятелствата в случая са били особени, тъй като споразумението, за което е било поискано отрицателно удостоверение, е замествало предходно споразумение, за което Комисията изобщо не е била уведомявана. Комисията съответно е трябвало да се произнесе по съответствието с правилата за конкуренция на това ново споразумение, а не на предходното споразумение. Ето защо не е сигурно, че от прилагането на предходното споразумение Комисията е щяла да може да направи окончателни изводи за новото споразумение въпреки тяхното сходство. Що се отнася до новото споразумение, то е било прилагано само няколко месеца преди участниците да вземат решение за спиране на действието му. Следователно Комисията не е разполагала с достатъчно отстояние във времето, за да провери неговите настоящи последици за конкуренцията (решение от 27 октомври 1994 г., Deere/Комисия, Т‑35/92, EU:T:1994:259, т. 2 и 4). |
|
1115 |
Второ, когато разглежда потенциалните последици за конкуренцията от споразумение в решение от 27 септември 2006 г., GlaxoSmithKline Services/Комисия (T‑168/01, EU:T:2006:265, т. 163), Общият съд посочва, че спирането на прилагането на разглежданото споразумение само няколко месеца след влизането му в сила, и то до приемането на обжалваното в това производство решение на Комисията, го кара да разглежда проверката на споразумението от страна на Комисията като посветена основно на неговите потенциални последици. |
|
1116 |
Следователно в това решение Общият съд установява изрична връзка между неприлагането на разглежданото споразумение и проверката от Комисията на неговите потенциални последици. |
|
1117 |
Трето, в решение от 30 юни 2016 г., СВ/Комисия (Т‑491/07 RENV, непубликувано, EU:T:2016:379, т. 243, 247, 248 и 250) Общият съд разглежда потенциалните последици за конкуренцията от решение на сдружение на предприятия, като взема предвид последиците, до които биха довели разглежданите мерки, ако бяха приложени, с което в този случай също установява връзка между проверката на потенциалните последици от решението на сдружението и факта, че то още не е приложено. Следва да се подчертае, че в разглежданото решение (Решение С(2007) 5060 окончателен от 17 октомври 2007 година относно производство съгласно член [101 ДФЕС] (COMP/D 1/38606 — Groupement des cartes bancaires „СВ“) Комисията разграничава анализа на потенциалните последици — тоест тези, до които мерките биха довели, ако спирането на действието им бъде прекратено (съображения 261 и сл.) — от анализа на последиците, постигнати през периода, по време на който разглежданите мерки са били прилагани (съображения 310 и сл.). |
|
1118 |
Следва да се уточни, че по делата, по които са постановени решения от 27 септември 2006 г., GlaxoSmithKline Services/Комисия (T‑168/01, EU:T:2006:265) и от 30 юни 2016 г., CB/Комисия (T‑491/07 RENV, непубликувано, EU:T:2016:379), Комисията не налага санкция на засегнатите предприятия, но ги задължава незабавно да преустановят разглежданото нарушение. |
|
1119 |
Следва също така да се добави, че по делата, посочени в точка 1118 по-горе, именно засегнатите предприятия стоят в основата на сезирането на Комисията (вж. в този смисъл решения от 27 септември 2006 г., GlaxoSmithKline Services/Комисия, T‑168/01, EU:T:2006:265, т. 10 и от 30 юни 2016 г., CB/Комисия, T‑491/07 RENV, непубликувано, EU:T:2016:379, т. 8). |
|
1120 |
Така в повечето хипотези, при които съдилищата на Съюза са прилагали по отношение на споразумение, съгласувана практика или решение на сдружение на предприятия съдебната практика, според която установяването на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата може да произтича от потенциалните последици от тези мерки, предмет на разглеждане не е било решение на Комисията, с което е наложена санкция за минало поведение, представляващо ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, а решение на Комисията, което има за цел да предотврати възприемането на такова поведение, предвиждайки последиците, до които биха могли да доведат разглежданите мерки, ако бъдат приложени. Такъв е бил случаят включително по делото, по което е постановено решение от 17 ноември 1987 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия (142/84 и 156/84, EU:C:1987:490), където Комисията отхвърля жалба, разглеждайки последиците, до които би довела клауза от споразумението, ако предвидената в нея възможност бъде приведена в действие. |
|
1121 |
Следователно при картелите няма прецедент, при който Съдът или Общият съд да са приели, че Комисията може да обоснове констатацията си за извършено нарушение единствено с потенциалните последици от разглежданата мярка и въз основа на такава констатация да наложи глоба на извършителите на нарушението. |
|
1122 |
Когато клаузите на споразумение са приведени в действие и техните последици за конкуренцията могат да бъда оценени, като бъдат взети предвид относимите факти в тяхното развитие, и по-специално настъпилите след сключването на споразумението и преди произнасянето на Комисията, би било парадоксално да ѝ бъде позволено да се ограничи до доказване на антиконкурентните последици, които тези клаузи е вероятно да имат, и за тази цел да извърши съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе, без да вземе предвид това развитие (вж. т. 1084, 1092 и 1102 по-горе). |
|
1123 |
Парадоксално би било също така да бъде позволено на Комисията, за да установи че нарушение, изразяващо се в ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, е извършено (и съответно може да бъде санкционирано с глоба), да се позове единствено на вероятността клаузите на споразумение, които са били приведени в действие, да водят до антиконкурентни последици, а не на факта, че са довели до такива последици, макар Съдът да е приел, че освобождаване от тежестта за доказване на антиконкурентните последици от споразумение може да се дължи само на квалифициране като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, което квалифициране трябва да се отнася само за споразумения, за които е толкова вероятно да имат негативни последици, по-специално за цената, количеството или качеството на стоките и услугите, че за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС може да се счита за ненужно да се доказват конкретните им последици за пазара (решение от 11 септември 2014 г., СВ/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 51). Ако по отношение на приведените в действие споразумения бе възможно Комисията да се позове само на последиците, до които е било вероятно да доведат, за да докаже, че са имали антиконкурентен резултат, въведеното с член 101, параграф 1 ДФЕС разграничение между ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, би станало ирелевантно. |
|
1124 |
От гореизложеното следва, че след като разглежданите споразумения са били приведени в действие и с обжалваното решение Комисията е констатирала извършването на нарушение, като това ѝ е позволило да наложи глоба на страните по споразуменията, съдебната практика, припомнена току-що в точки 1107—1120 по-горе, относно вземането предвид на потенциалните последици от споразуменията в случай на ограничаване с оглед на резултата е неприложима. |
|
1125 |
Следва да се отбележи освен това, че съдебната практика, посочена в точка 1124 по-горе, следва да бъде разграничена от съдебната практика относно вземането под внимание на последиците за конкуренцията от ограничаване на конкуренцията, включително когато то е само потенциално. |
|
1126 |
В това отношение, в решение от 12 юни 1997 г., Tiercé Ladbroke/Комисия (T‑504/93, EU:T:1997:84, т. 157—160), цитирано в съображение 1217 от обжалваното решение, Общият съд разглежда законосъобразността на решение на Комисията, с което се отхвърля жалба, с довода по-специално че при отсъствие на настояща конкуренция на разглеждания пазар, спорното споразумение не попада в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора, понастоящем член 101, параграф 1 ДФЕС. Общият съд приема, че Комисията не е разгледала с дължимата грижа всички фактически и правни обстоятелства, доведени до знанието ѝ от жалбоподателя, тъй като споразумението е можело да ограничи потенциалната конкуренция. Той съответно отменя в тази му част разглежданото от него решение. |
|
1127 |
От такъв прецедент, който се отнася до отхвърляне на подадена до Комисията жалба, не може да се заключи, че самият факт, че дадено споразумение е „вероятно“ да ограничи потенциалната конкуренция, трябва непременно да доведе до констатация за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, а по-скоро че Комисията не може изначално да отхвърли възможността за ограничаване с оглед на резултата, когато дадено споразумение е вероятно да ограничава само потенциална, а не настояща конкуренция. |
|
1128 |
Ето защо, когато Комисията приема решение, с което констатира извършване на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, като това ѝ позволява въз основа на тази констатация да наложи глоба на извършителите на нарушението, самият факт, че Комисията е установила наличието на потенциална конкуренция и ограничаване на свободата на действие на потенциален конкурент, а дори и негово отстраняване, не я освобождава от задължението да покаже, че е извършен анализ на реалните последици от разглежданата мярка за конкуренцията, когато цитираната в точки 1107—1120 по-горе съдебна практика е неприложима. |
|
1129 |
В това отношение следва да се припомни, че констатацията за наличие на антиконкурентни последици от дадено споразумение изисква да са събрани данни, доказващи, че конкуренцията е била „фактически“ възпрепятствана, ограничена или нарушена (решение от 30 юни 1966 г., LTM, 56/65, EU:C:1966:38, т. 359 и 360). |
|
1130 |
Доказването на наличието на антиконкурентни последици от дадено споразумение съответно задължава Комисията, с оглед на произтичащите от практиката на Съда изисквания за реалистичност, в рамките на посочената в точка 1076 по-горе съпоставка да вземе под внимание всички относими факти в тяхното развитие, и по-специално настъпилите след сключването на споразумението и преди произнасянето ѝ. |
|
1131 |
В това отношение според Съда преценката на последиците от споразумение между предприятия с оглед на член 101 ДФЕС налага да се вземе предвид конкретната рамка, в която се вписва разглежданото споразумение, и по-специално икономическият и правният контекст на дейността на съответните предприятия, естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на разглеждания пазар или разглежданите пазари (решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, С‑382/12 Р, EU:C:2014:2201, т. 165). |
|
1132 |
Следователно сценарият, основаващ се на хипотеза, при която разглежданото споразумение го няма, според използвания от Съда израз трябва „да е реалистичен“ (вж. в този смисъл решение от решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, С‑382/12 Р, EU:C:2014:2201, т. 166). |
|
1133 |
Съдът уточнява, че вземането предвид на вероятните развития, които биха настъпили на пазара, ако споразумението го нямаше, е задължително при анализа на ограничаващите последици за конкуренцията от споразумението (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, С‑382/12 Р, EU:C:2014:2201, т. 167—169). |
|
1134 |
Освен това изискването за вероятност и реалистичност, което се прилага към описанието на конкуренцията, такава каквато би била, ако споразумението го нямаше (един от обектите на съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе), е съвместимо с подхода, който Комисията възприема в много насоки и който я задължава да докаже, че ограничаващите последици от разглежданите от нея мерки са достатъчно вероятни. |
|
1135 |
Така, първо, в точка 24 от Насоките за прилагане на член [101], параграф 3 [ДФЕС], на които Комисията се позовава в съображение 1219 от обжалваното решение, се предвижда, че „[з]а да бъде едно споразумение ограничаващо по своя резултат, то трябва да засяга реалната или потенциална конкуренция дотолкова, че на съответния пазар негативните ефекти върху цените, продукцията, нововъведенията или разнообразието или качеството на стоките и услугите могат да се очакват с достатъчно висока степен на вероятност“. |
|
1136 |
Второ, в точка 19 от Насоките относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество от 2001 г. се посочва, че много споразумения за хоризонтално сътрудничество нямат за цел да ограничат конкуренцията и че поради това е необходимо да се анализират последиците от всяко споразумение. Добавено е, че при този анализ не е достатъчно споразумението да ограничава конкуренцията между страните, а то трябва също вероятно да засяга конкуренцията на пазара в такава степен, че да могат да се очакват отрицателни ефекти върху цените, производството, нововъведенията или пък върху разнообразието или качеството на стоките и на услугите. |
|
1137 |
Трето, Комисията потвърждава, че запазва такъв подход в Насоките относно споразуменията за хоризонтално сътрудничество от 2011 г. Така в точка 28 от тези Насоки, на която тя се позовава в бележка под линия 1733 от обжалваното решение, тя посочва, че ограничаващото въздействие върху конкуренцията в рамките на съответния пазар вероятно ще се прояви, когато може да се очаква с разумна степен на вероятност, че заради споразумението страните са в състояние да увеличат цените или да намалят продукцията, качеството или разнообразието на продуктите или да ограничат иновациите, и да получат изгода от това. |
|
1138 |
Освен това в самото обжалвано решение (съображение 1218) Комисията припомня, че ограничаващите конкуренцията последици трябва да бъдат установени с достатъчна степен на вероятност. |
|
1139 |
Предвид всички гореизложени съображения следва да се определи дали в случая Комисията, въпреки възприетия от нея хипотетичен подход на етапа на съпоставката при проверката за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата (вж. т. 1076—1102 по-горе), е доказала достатъчно реалистичния и вероятен характер на ограничаващите конкуренцията последици от сключените между Servier и Krka споразумения. |
iii) Грешката в преценката
|
1140 |
Комисията е анализирала последиците от клаузата за непредлагане на пазара и от клаузата за неоспорване, съдържащи се в споразумението за доброволно уреждане на спор, сключено между Servier и Krka, както и от прехвърлянето на права срещу лицензия за технологията от Krka на Servier, като за всяка от тези три мерки е разгледала конкуренцията, такава каквато би била, ако мярката я нямаше (вж. по-специално съображения 1825—1829 от обжалваното решение). |
|
1141 |
За всяка от тези три мерки следва да се определи дали Комисията правилно е могла да заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
– Клаузата за непредлагане на пазара, съдържаща се в споразумението за доброволно уреждане на спор
|
1142 |
Важно е да се припомни, че за да може да се прецени дали дадено споразумение трябва да се счита за забранено поради произтичащите от него изкривявания на конкуренцията, същата следва да се разгледа в реалния контекст, в който би се проявила, ако спорното споразумение го нямаше (вж. т. 1076 по-горе). |
|
1143 |
В случая клаузата за непредлагане на пазара е с приложно поле, ограничено до приложното поле на патент 947, който е предмет на спорове между Servier и Krka. |
|
1144 |
Реалната рамка на конкуренцията в отсъствие на споразумението за доброволно уреждане на спор е очертана от опитите на дружествата за генерични лекарствени продукти, сред които Krka, да навлязат на пазара при наличие на пречки, свързани с патентите на Servier, и по-специално патент 947, и от патентни спорове между тези дружества и Servier. |
|
1145 |
Както беше посочено в точка 234 по-горе, с цел да се възнаградят творческите усилия на изобретателя, специфичната цел на предоставянето на патент е да се осигури на притежателя му изключителното право да използва изобретение с оглед на производството и първото пускане в продажба на промишлени продукти, пряко или чрез предоставяне на лицензии на трети лица, както и правото да се противопоставя на всякакви нарушения на права върху интелектуална собственост (решение от 31 октомври 1974 г., Centrafarm и de Peijper, 15/74, EU:C:1974:114, т. 9). Когато е предоставен от публичен орган, се предполага, че патентът е валиден и притежанието му от дадено предприятие се счита за легитимно. Само по себе си притежанието от предприятие на такова изключително право обикновено води до държане на конкурентите настрана, тъй като по силата на публичната правна уредба те са длъжни да спазват това изключително право (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, Т‑321/05, EU:T:2010:266, т. 362). |
|
1146 |
Наистина само по себе си рисковото навлизане на дружество за генерични лекарствени продукти на пазара не е незаконосъобразно (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 122). Такова навлизане обаче е по-малко вероятно, когато дружеството за генерични лекарствени продукти признава валидността на патента или счита своите шансове да постигне обявяването му за недействителен за слаби. |
|
1147 |
Следователно признаването или непризнаването на валидността на разглеждания патент или възприятието за силата на пози патент от страна на дружество за генерични лекарствени продукти е от решаващо значение, когато трябва да се определи неговото вероятно поведение във връзка с рисково навлизане на пазара. |
|
1148 |
Комисията впрочем не е отчела надлежно последиците, които патент 947 и признаването от Krka на неговата валидност са могли да имат за преценката — за целите на съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе — на вероятното поведение на Krka, ако споразумение нямаше, в частта от обжалваното решение, посветена на анализа на това поведение (съображения 1825—1834). |
|
1149 |
Всъщност определящи събития за преценяване на евентуалното признаване от Krka на валидността на патент 947 или възприятието за неговите шансове да успее да достигне до обявяване на недействителността му — каквито са решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., с което е потвърдена валидността на патента, и временното съдебно разпореждане срещу Krka, постановено от юрисдикция в Обединеното кралство — не са упоменати в тази част от обжалваното решение, макар да са настъпили още преди сключването на споразумението за доброволно уреждане на спор между Servier и Krka. |
|
1150 |
Освен това в съображения 1828—1834 от обжалваното решение, при анализа на вероятното поведение на Krkа, ако споразуменията ги нямаше, Комисията не припомня важното в този контекст обстоятелство, че редица данни от преписката подкрепят констатацията, че е възможно продуктът на Krka да нарушава патент 947. |
|
1151 |
Това е потвърждение, че хипотетичният подход на Комисията (вж. т. 1077—1103 по-горе) я е накарал да игнорира не само събитията, настъпили след сключването на споразуменията, но и в по-общ план — реалното развитие на събитията, което е можело да бъде наблюдавано до момента, в който е приела решението си. |
|
1152 |
Нежеланието на Комисията да вземе предвид по-специално последиците от патент 947, се обяснява с обстоятелството, че в своя анализ на ограничаването с оглед на целта тя приема, че споразумението за доброволно уреждане на спор, сключено между Servier и Krka, на практика се е основавало на стимулирането на последното да приеме ограничителните клаузи от същото споразумение, а не на искрено признаване за валидността на патент 947. От тази гледна точка според Комисията Krka по никакъв начин не е можело да се позовава на признаването на валидността на патент 947, тъй като това признаване в самата си същност би било опорочено. |
|
1153 |
Констатацията на Комисията, че е налице стимул и ограничаване с оглед на целта, обаче е отхвърлена от Общия съд по отношение на споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение, сключени между Servier и Krka, което прави отново напълно релевантно вземането под внимание на начина, по който Krka възприема силата на патент 947, или признаването от негова страна на валидността на този патент. |
|
1154 |
Следва впрочем да се припомни, че към момента на сключване на споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение са съществували сериозни признаци, които да накарат страните по тези споразумения да считат патент 947 за валиден (вж. т. 967 и 968 по-горе). В Обединеното кралство — тоест в една от трите държави (наред с Франция и Нидерландия), за които Комисията е извършила анализ и е установила наличие на ограничаване с оглед на резултата — срещу Krka и Apotex, друго дружество конкурент на Servier, дори е било постановено временно съдебно разпореждане. |
|
1155 |
Макар подаденото от Servier в Унгария искане за постановяване на временно съдебно разпореждане с цел да се забрани продажбата на генеричен вариант на периндоприла, предлаган на пазара от Krka, поради нарушение на патент 947, да е било отхвърлено през септември 2006 г., става въпрос за производство, което за разлика от посочените в точка 1154 по-горе не се отнася до една от държавите, в които Комисията е установила наличието на ограничаване с оглед на резултата. |
|
1156 |
Освен това, макар между Servier и Krka вече да е имало контакти преди решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., с което е потвърдена валидността на патент 947 (вж. по-специално съображение 837 от обжалваното решение), те не са довели до споразумение (съображения 856—859 от обжалваното решение) и едва след това решение са започнали нови преговори (съображение 898 от обжалваното решение). Следователно решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., с което е потвърдена валидността на патент 947, е било поне един от задействащите фактори, довели до споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение, което е допълнителен признак за това, че тези споразумения са се основавали на признаването от страните на валидността на патента (вж. т. 971 по-горе). |
|
1157 |
Следва също така да се добави, както беше посочено по-горе (вж. т. 947 по-горе), че сключването на лицензионно споразумение, което за всеки патентополучател има смисъл само при условие че лицензията бъде използвана действително, се основава на признаването от страните на валидността на патента. Така самото сключване на лицензионното споразумение, подкрепено от определен брой признаци (вж. т. 999 и 1001 по-горе), потвърждава, че в крайна сметка Krka признава валидността на патент 947. |
|
1158 |
От материалите по делото дори е видно, че Krka, изглежда, е считало, че ако няма лицензионно споразумение, сключено със Servier, рисково навлизане на разглежданите 18—20 пазара е малко вероятно, а дори и изключено (т. 1001 и 1012 по-горе). |
|
1159 |
Накрая в обжалваното решение (съображение 1693) Комисията посочва, че „в крайна сметка, след решението [на отдела] по възраженията [Krka] престава да обмисля рисково навлизане във Франция, в Обединеното кралство и на други пазари в Западна Европа“. |
|
1160 |
С оглед на изложените по-горе обстоятелства се налага изводът, че не е доказано, че без споразумение Krka вероятно би навлязло рисково на пазарите в разглежданите 18—20 държави членки, по-конкретно на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство. |
|
1161 |
Предходният извод не може да бъде поставен под съмнение от останалите данни по делото, които е възможно да са релевантни, за да се докаже, че Krka би навлязло на пазара, ако нямаше споразумение със Servier. Тези данни се съдържат основно в частта от обжалваното решение, посветена от Комисията на доказването на факта, че Krka е било потенциален конкурент на Servier. |
|
1162 |
Първо, следва да се припомни (вж. т. 1026 по-горе), че обстоятелството, че Krka е продължило да оспорва патентите на Servier и да предлага на пазара своя продукт, макар валидността на патент 947 да е била потвърдена от отдела по възраженията на ЕПВ, очевидно може да бъде обяснено с желанието на Krka да подсили позициите си в преговорите, които евентуално е обмисляло да започне със Servier с цел постигане на споразумение за доброволно уреждане на спор. |
|
1163 |
Освен това продължаването на оспорването на патента на Servier не е създавало нови рискове за Krka от нарушаване на права върху интелектуална собственост. То само би увеличило съдебните му разноски. Що се отнася до продължаването на предлагането на неговия продукт на пазара, то се е свело до пет пазара в Централна и Източна Европа, за които Комисията не е приела, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. Нещо повече, на пет от седемте пазара, обхванати от лицензията, еквивалентите на патент 947 все още не са били издадени (съображение 1755 от обжалваното решение). Така рисковете за Krka поне на някои от пазарите, на които то се е задържало, са били ограничени (вж. т. 1027 по-горе). |
|
1164 |
Следователно продължаването на оспорването на патента на Servier от Krka и продължаването на предлагането на пазара на неговия продукт не позволяват да се заключи, че Krka не е признавало валидността на патент 947 и съответно е щяло да навлезе рисково на пазарите в разглежданите 18—20 държави членки или поне на трите пазара, посочени от Комисията в констатацията за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
1165 |
Второ, макар коментарите на представителите на Krka да издават тяхната изненада и неудовлетворение след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. (съображение 1688 от обжалваното решение), тези коментари не позволяват да се приеме, че въпреки това решение Krka вероятно би навлязло на трите национални пазара, за които Комисията е приела, че е налице нарушение с оглед на резултата. |
|
1166 |
Трето, Комисията посвещава една точка от обжалваното решение на „намерението за навлизане“ на Krka на пазара. Тази съвсем кратка точка се състои само от едно съображение, самото то доста късо, а именно съображение 1699. В това съображение Комисията посочва, че „дори“ след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., Krka, „изглежда“, е било склонно да подкрепи рисковото пускане от страна на нейните партньори и е продължавало да се ангажира да доставя своя продукт, „в случай че патентните бариери бъдат преодолени“. В това съображение е добавено още, че един от търговските партньори на Krka е настоял то да доставя своя продукт, „ако патент 947 бъде отменен“, и че някои от партньорите на Krka са навлезли на пазара с този продукт „веднага след обявяване на недействителността на патент 947 на [разглежданите] пазари“. |
|
1167 |
Цитираните в точка 1166 по-горе откъси свидетелстват в по-малка степен за намерението на Krka да навлезе на трите национални пазара, за които Комисията е констатирала наличие на ограничаване с оглед на резултата, отколкото за значението, което е придобила за Krka и за неговите търговски партньори след постановяване на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.„патентната бариера“, формирана от патент 947. |
|
1168 |
С оглед на всички изложени по-горе обстоятелства не е доказано, че ако споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение ги нямаше, Krka вероятно би навлязло на трите национални пазара, за които Комисията констатира наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
1169 |
В обжалваното решение Комисията също така не доказва, че ако тези споразумения ги нямаше, Krka вероятно би навлязло на разглежданите пазари преди датата на преустановяване на нарушението, а именно 6 юли 2007 г. за Обединеното кралство, 12 декември 2007 г. за Нидерландия и 16 септември 2009 г. за Франция. |
|
1170 |
Всъщност хипотетичният подход, възприет от Комисията (вж. т. 1079—1103 по-горе), я е накарал да отдели малко внимание на реалното протичане на събитията — по-специално на тези, които са настъпили след сключване на споразуменията — и съответно на възможната промяна в начина, по който Krka възприема валидността на патент 947, в резултат от тези събития. |
|
1171 |
При преценката на съставните елементи на нарушение, които не попадат в обхвата на правомощието на Общия съд за упражняване на пълен съдебен контрол, а на контрола за законосъобразност, Общият съд не трябва да заменя мотивите на Комисията със свои мотиви (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 73 и 75—77). |
|
1172 |
Общият съд съответно не може да разгледа за първи път въз основа на данните по делото дали в периода след сключването на споразуменията в резултат от отслабване на признаването на валидността на патент 947 от Krka би могло да се стигне до ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
1173 |
Във всички случаи данните от преписката не позволяват да се заключи, че в периода между сключването на споразуменията и края на нарушението Krka вероятно би навлязло на трите разглеждани национални пазара, ако ги нямаше споразуменията. |
|
1174 |
Освен това следва да се подчертае, че Комисията дори не твърди, че е било вероятно Krka да навлезе на пазара, ако нямаше споразумение. Всъщност в точката от обжалваното решение, озаглавена „Вероятно поведение, ако споразуменията Krka ги нямаше“, Комисията не се основава, или поне не изрично, на хипотеза за ранно навлизане на Krka на трите разглеждани пазара, ако нямаше споразумение, а само на хипотеза за продължаваща „конкурентна заплаха“ на тези пазари (вж. т. 1096 по-горе). |
|
1175 |
Така според Комисията „Krka би продължило да бъде конкурентна заплаха в качеството на потенциално навлизащ на пазара с периндоприл производител на генерични лекарствени продукти в Обединеното кралство, във Франция и в Нидерландия“ (съображение 1825 от обжалваното решение). Комисията уточнява, че Krka по-специално би продължило да представлява заплаха в качеството на доставчик на местни партньори за дистрибуция (съображение 1828 от обжалваното решение). |
|
1176 |
Комисията посочва също така, че при липса на стимул, страните по споразумението са можели да сключат по-малко ограничаващо споразумение, позволяващо ранното навлизане на пазара на Krka или осигуряващо му лицензия за територията на целия Съюз (съображение 1831 от обжалваното решение). |
|
1177 |
В заключение Комисията посочва, че „без ограниченията, съдържащи се в споразуменията […], Krka би останало важен потенциален конкурент на Servier“ (съображение 1834 от обжалваното решение). |
|
1178 |
Следва да се отбележи, че като посочва само „конкурентната заплаха“, която Krka щяло да продължи да упражнява върху Servier, при това въпреки, от една страна, че положителните за конкуренцията последици от една обикновена „заплаха“ не са очевидни, за разлика от тези от навлизането на дружество за генерични лекарствени продукти на пазара, и от друга страна, че последиците от тази „заплаха“ в случая са били значително смекчени от наличието на патент 947 и потвърждаването на неговата валидност от компетентните органи (вж. т. 1142—1169 по-горе), Комисията не е доказала, че конкуренцията, такава каквато би се оформила, ако споразумението за доброволно уреждане на спор го нямаше, вероятно би била по-отворена. |
|
1179 |
В това отношение може да се отбележи, че Комисията е трябвало да уточни какви биха били вероятните последици по-специално върху цените, производството, качеството или разнообразието на продуктите, или пък иновациите (вж. т. 1135—1137 по-горе), от „конкурентната заплаха“, която Krka би продължило да упражнява върху Servier, ако споразумението за доброволно уреждане на спор го нямаше, което би могла да направи, например като докаже, че поради липсата на заплаха Servier е ограничило разходите си за изследователска и развойна дейност. |
|
1180 |
Следва да се подчертае, че макар да е възможно направеният от Комисията анализ на пазарната мощ на Servier и на структурата на разглеждания пазар, която се характеризира с липса или рядкост на източници на конкуренция, да потвърди наличието на ограничаващи последици от споразумение, възпрепятстващо навлизането на пазара на потенциален конкурент, той не е достатъчен, за да направи вероятни и конкретни ограничаващите последици от споразумение, подриващо съществуването на „конкурентна заплаха“. |
|
1181 |
Всъщност, каквато и да е структурата на пазара, антиконкурентните последици от клаузата за непредлагане на пазара остават напълно хипотетични, ако е вероятно — предвид реалното развитие на събитията, което е можело да се наблюдава към момента на приемане на решението на Комисията — дори тази клауза да я нямаше, съответният потенциален конкурент да има подобно поведение на това, което е имал при наличието на клаузата, тоест в случая Krka да остане извън трите пазара, за които Комисията приема, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
1182 |
От друга страна, що се отнася до хипотезата, при която, ако сключените между Servier и Krka споразумение за доброволно уреждане на спор и лицензионно споразумение, и по-специално стимулът, който те съдържат според Комисията, ги нямаше, би било сключено друго споразумение, позволяващо ранното навлизане на пазара на Krka или осигуряващо му лицензия за територията на целия Съюз (вж. т. 1176 по-горе и съображение 1142 от обжалваното решение), нейният вероятен характер по никакъв начин не е доказан, още повече че от анализа на основанието, изведено от липсата на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, е видно, че Комисията не е доказала наличието на стимул. |
|
1183 |
Накрая следва да се подчертае, че конкретната рамка, в която се вписват споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение, сключени между Servier и Krka, особеното при която е наличието на патент, чиято валидност е била потвърдена от ЕПВ (вж. т. 1144 по-горе), се различава от разглежданата по делото, по което е постановено решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия (T‑461/07, EU:T:2011:181, т 187 и 191), цитирано от Комисията по-конкретно в съображение 1219 от обжалваното решение. В отсъствието на елементи от контекста, сравними с тези, които са свързани с наличието на патент и с признаването на неговата валидност, които бяха припомнени току-що (по-специално в т. 1145—1159 по-горе) и които са определящи в настоящия спор, в това решение Общият съд приема — въз основа само на обстоятелството, че предприятие, засегнато от клауза за изключване чрез спорната мярка, е потенциален конкурент — че Комисията правилно заключава, че това предприятие би навлязло на пазара, ако клаузата за изключване я нямаше. |
|
1184 |
Следва още да се отбележи, че в решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия (T‑461/07, EU:T:2011:181) Общият съд не потвърждава следваната от Комисията в решенията ѝ практика, а именно, когато разглежда отстраняването на потенциален конкурент, да може да се абстрахира от реалното протичане на събитията, което може да се наблюдава към момента на приемане на решението ѝ. |
|
1185 |
Освен това такава практика, ако бе потвърдена, в определени случаи може да доведе до непоследователен резултат например в хипотеза, при която единственият съществуващ потенциален конкурент, който е отстранен чрез споразумение, изчезва веднага след привеждането му в действие например поради ликвидация по съдебен ред, което обстоятелство очевидно би неутрализирало отстраняващите последици от споразумението, освен ако той не бъде разгледан хипотетично, а не реалистично, както изисква съдебната практика (вж. т. 1129 и 1132 по-горе). |
|
1186 |
Следователно в случая не може да се заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата чрез позоваване на решението от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия (T‑461/07, EU:T:2011:181). |
|
1187 |
От гореизложеното следва, че ограничаващите конкуренцията последици от клаузата за непредлагане на пазара, съдържаща се в споразумението за доброволно уреждане на спор, не са доказани от Комисията. |
– Клаузата за неоспорване, съдържаща се в споразумението за доброволно уреждане на спор
|
1188 |
Най-напред следва да се отбележи, че в точката от обжалваното решение, озаглавена „Вероятно поведение, ако споразуменията Krka ги нямаше“, Комисията не посочва никакви данни относно вероятното поведение на Krka по отношение на патент 340, за който също има клауза за неоспорване в споразумението за доброволно уреждане на спор. |
|
1189 |
Следователно на етапа от анализа относно ограничаването на конкуренцията с оглед на резултата, състоящ се в съпоставка между конкуренцията при наличие на споразуменията и конкуренцията, ако ги нямаше (вж. т. 1076 по-горе), Комисията е свела своя анализ до патент 947. |
|
1190 |
Невземането под внимание на патент 340 може да се обясни с факта, че според Комисията този патент има само малка роля при закрилата, която може да осигури на Servier, срещу навлизането на пазара на дружества за генерични лекарствени продукти (съображение 114 от обжалваното решение). |
|
1191 |
Освен това Комисията посочва — отново в точката от обжалваното решение, озаглавена „Вероятно поведение, ако споразуменията Krka ги нямаше“ — че „изглежда правдоподобно, че ако задължението за неоспорване го нямаше, Krka би продължило да оспорва валидността на патент 947 пред съдилищата в Обединеното кралство и пред ЕПВ“ (съображение 1827 от обжалваното решение). |
|
1192 |
Комисията съответно основава своята констатация за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата върху обстоятелството, че ако нямаше клауза за неоспорване, Krka би продължило водените от него производства пред юрисдикциите в Обединеното кралство и ЕПВ. |
|
1193 |
В това отношение следва да се припомни, че сама по себе си клауза за неоспорване ограничава конкуренцията, тъй като засяга обществения интерес от премахване на всички пречки пред икономическата дейност, които биха могли да произтекат от погрешно издаден патент (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 1986 г., Windsurfing International/Комисия, 193/83, EU:C:1986:75, т. 92). |
|
1194 |
Трябва съответно да се определи дали прилагането на клаузата за неоспорване, и по-специално оттеглянето на Krka от производствата, в които е участвало, е имало последици за отстраняването на патент 947. |
|
1195 |
Следва да се припомни, че към момента на сключване на споразуменията Krka и Servier са били противници в рамките на две производства и че именно споразумението за доброволно уреждане на спор е причината Krka да не продължи тези производства. |
|
1196 |
Така на 2 август 2006 г. в Обединеното кралство Servier сезира High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) с иск за установяване на нарушение на право върху патент 947 срещу Krka. То подава и искане за издаване на временно съдебно разпореждане. На 1 септември 2006 г. Krka предявява насрещен иск за отмяна на патент 947. На 3 октомври 2006 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) уважава искането на Servier за издаване на временно съдебно разпореждане и отхвърля искането на Krka, подадено на 1 септември 2006 г., за съкратено производство (motion of summary judgment) за обявяване на недействителността на патент 947. На 1 декември 2006 г. висящото производство е прекратено в съответствие със споразумението за доброволно уреждане на спор, постигнато между страните и временното съдебно разпореждане е отменено. |
|
1197 |
Що се отнася до спора пред ЕПВ, през 2004 г. десет дружества за генерични лекарствени продукти, сред които Krka, подават възражение срещу патент 947 пред ЕПВ и искат той да бъде обявен за недействителен изцяло, като изтъкват доводи, изведени от липсата на новост и изобретателска стъпка и от недостатъчното разкриване на изобретението. На 27 юли 2006 г. отделът по възраженията на ЕПВ потвърждава валидността на патент 947 след внасяне на малки промени в първоначалните искания на Servier. Седем дружества обжалват това решение на отдела по възраженията. Krka се оттегля от процедурата по възражение на 11 януари 2007 г. в съответствие със споразумението за доброволно уреждане на спор, сключено между страните. |
|
1198 |
Следва обаче да се припомни, че на 1 август 2006 г. в Обединеното кралство Servier сезира High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) и с иск за установяване на нарушение на права върху интелектуална собственост срещу дружеството Apotex, като се позовава на нарушение на патент 947, тъй като на 28 юли 2006 г. това дружество е пуснало генеричен вариант на периндоприла. Apotex подава насрещен иск за отмяна на този патент. На 8 август 2006 г. е постановено временно съдебно разпореждане, която не позволява на Apotex да внася, да предлага за продажба или да продава периндоприл. |
|
1199 |
Въз основа на подадения от Apotex насрещен иск, на 6 юли 2007 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) приема, че патент 947 е недействителен поради липсата на новост и на изобретателска стъпка спрямо патент 341. Поради това временното съдебно разпореждане е отменено незабавно и Apotex възобновява продажбите на своя генеричен вариант на периндоприла на пазара в Обединеното кралство. |
|
1200 |
Комисията приема, че нарушението, отнасящо се до сключените между Servier и Krka споразумения, е преустановено в Обединеното кралство на тази дата. |
|
1201 |
Освен това, що се отнася до спора пред ЕПВ въз основа на производството, образувано по-специално от Krka, с решение от 6 май 2009 г. техническата колегия по жалбите на ЕПВ отменя решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и обявява патент 947 за недействителен. |
|
1202 |
Комисията приема, че нарушението, отнасящо се до сключените между Servier и Krka споразумения, доколкото е продължило още в определени държави членки, е преустановено на тази дата. |
|
1203 |
Предвид протичането на производствата във връзка с патент 947, които са продължили след оттеглянето на Krka от производствата, в които то е било страна, както беше изложено по-горе, не може да се счита, че без споразумението за доброволно уреждане на спор, постигнато между страните, продължаването на производствата от страна на Krka вероятно, и дори правдоподобно, би позволило по-бързо или по-пълно обявяване на недействителността на този патент. |
|
1204 |
Комисията впрочем не доказва, нито пък твърди в обжалваното решение, че обявяването на патент 947 за недействителен е щяло да стане по-бързо или по-пълно, ако Krka не се бе съгласило да приеме клаузата за неоспорване, съдържаща се в споразумението за доброволно уреждане на спор. |
|
1205 |
Обстоятелствата, че „преди това Krka е считало, че неговите доводи в патентния спор са били сред най-убедителните и че те са били особена заплаха за патент 947“ или че юрисдикциите в Обединеното кралство, въпреки отхвърлянето на подаденото от Krka искане за съкратено производство, са приели, че то има „солидна база“ за оспорване на валидността на патент 947 (съображение 1827 от обжалваното решение), не позволяват да се заключи, че участието на Krka в разглежданите производства би довело до по-бързо или по-пълно обявяване на патента за недействителен. |
|
1206 |
Също така, констатацията, каквато прави Комисията в съображение 1712 от обжалваното решение, че „елиминирането на силен опонент може да окаже влияние върху крайния изход от делото/от възражението“, не позволява да се направи извод за вероятността и дори правдоподобността на последиците от клаузата за неоспорване, която се прилага спрямо Krka. |
|
1207 |
Всъщност Комисията е трябвало да покаже достатъчно точно и с доказателства по какъв начин доводите на Krka или неговото особено процесуално положение биха могли да имат решаващо влияние, ако то беше продължило производствата, в които е участвало, не върху изхода от споровете, тъй като два от тези спорове — а именно спорът пред ЕПВ, който е продължил след оттеглянето на Krka, и спорът между Servier и Apotex пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) — във всички случаи са довели до обявяване на патент 947 за недействителен, а върху срока, в който е станало обявяването на тази недействителност, или върху нейния обхват. |
|
1208 |
Освен това, що се отнася до преценката на съставните елементи на нарушение, които не попадат в обхвата на правомощието на Общия съд за упражняване на пълен съдебен контрол, а на контрола за законосъобразност, Общият съд не трябва да заменя мотивите на Комисията със свои мотиви (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 73 и 75—77). |
|
1209 |
Общият съд съответно не трябва за първи път да проверява въз основа на други данни от преписката, различни от използваните от Комисията, за да установи ограничаващите последици от клаузата за неоспорване, дали, ако Krka бе продължило участието си във висящите производства по оспорване, това би довело до по-бързо или по-пълно обявяване на патент 947 за недействителен. |
|
1210 |
Следва също така да се добави, че каквато и да е структурата на разглеждания пазар — включително ако, както в случая, тя се характеризира според Комисията с липса или рядкост на източници на конкуренция — антиконкурентните последици от клауза за неоспорване остават много хипотетични, ако е вероятно, с оглед на реалното протичане на събитията, което може да се наблюдава към момента, в който Комисията приема своето решение, че ако тази клауза я нямаше, разглежданият патент, а именно в случая патент 947, би бил обявен за недействителен в същия момент и в същата степен (вж. т. 1181 по-горе). |
|
1211 |
Освен това Комисията не е доказала — противно на това, което, изглежда, следва от съображение 1712 от обжалваното решение — че в производството, водено между Servier и Krka пред юрисдикциите в Обединеното кралство, е можело да се установи, че технологията на последното не нарушава права върху интелектуална собственост. Всъщност производствата, засягащи Krka и Apotex, са се водели по искове за установяване на нарушения на права върху интелектуална собственост, предявени от Servier, и насрещни искове за отмяна на патент 947, предявени в отговор от тези две дружества за генерични лекарствени продукти. Следователно тези производства са били сходни. Цялото производство, засягащо Apotex, впрочем е приключило с обявяването на патент 947 за недействителен, и следователно не е било необходимо да се определя дали неговата технология е нарушавала права върху интелектуална собственост. Правдоподобно е, предвид сходството между производствата и при липса на представени от Комисията доказателства за противното, това съответно да се отнася и за Krka. |
|
1212 |
A fortiori, не е доказано, че в производството пред ЕПВ е можело да се установи, че технологията на Krka не нарушава права върху интелектуална собственост, след като това производство се отнася единствено до валидността на патент 947. |
|
1213 |
От гореизложеното следва, че ограничаващите конкуренцията последици от клаузата за неоспорване, включена в споразумението за доброволно уреждане на спор, не са доказани от Комисията. |
– Прехвърлянето на правата върху технологията на Krka срещу лицензия
|
1214 |
Що се отнася до споразумението за прехвърляне на права, с което Krka продава своята технология на Servier, Комисията само констатира, че ако това споразумение го нямаше, „Krka би продължило да разполага със свобода да прехвърля или да предоставя чрез лицензия правата си върху технологията, свързана с периндоприла“ (съображение 1829 от обжалваното решение), а това — доколкото става въпрос за обикновено прехвърляне на права върху имущество, съчетано с лицензионно споразумение, а не за мярка за отстраняване, каквато би могла да е клауза за непредлагане на пазара — не е достатъчно, за да бъде доказано наличието на вероятни последици, по-специално за цените, производството, качеството или разнообразието на стоките, или пък иновациите (вж. т. 1135—1137 по-горе). Наличието на антиконкурентни последици е още по-малко доказано и защото технологията на Krka не е позволявала да бъде заобиколен патент 947, което — предвид сериозните признаци, от които е можело да се заключи, че този патент е валиден — прави неправдоподобна хипотезата, че ако споразумението за прехвърляне на права го нямаше, дружества за генерични лекарствени продукти, които са конкуренти на Servier, биха поискали да придобият технологията на Krka. |
|
1215 |
От гореизложеното следва, че Комисията не е доказала наличието на ограничаващи конкуренцията последици от прехвърлянето на правата върху технологията на Krka срещу лицензия. |
|
1216 |
От гореизложеното следва, че Комисията не е доказала наличието на ограничаващи конкуренцията последици, произтичащи от споразумението за доброволно уреждане на спор или от споразумението за прехвърляне на права, които да са достатъчно реалистични и вероятни, за да може тя да заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. Следва да се добави, че такива ограничаващи последици не може да се установят и при съвкупното разглеждане на двете споразумения. |
|
1217 |
Следователно оплакването за допусната грешка в преценката трябва да бъде уважено, което само по себе си позволява цялото изтъкнато от жалбоподателите основание, изведено от твърдяно погрешно заключение на Комисията за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, произтичащо от сключените между Servier и Krka споразумения, да бъде уважено по същество. |
|
1218 |
Следва още да се определи дали в решението си Комисията е допуснала и грешки при прилагане на правото. |
iv) Грешката при прилагане на правото
|
1219 |
Както вече бе отбелязано (вж. т. 1092 и 1102 по-горе), Комисията счита, че тъй като е доказала, че споразумението за доброволно уреждане на спор изключва потенциален конкурент на Servier, за да покаже конкуренцията, каквато би била, ако споразумение нямаше (един от обектите на съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе), тя не е била длъжна да вземе предвид реалното протичане на събитията, такова, каквото се е наблюдавало към момента на приемане на нейното решение. Напротив, като се позовава на обичайната си практика при отчитане на потенциалните последици от споразумение — според която е достатъчно да докаже, че е „вероятно“ това споразумение да има антиконкурентни последици (вж. т. 1080 и 1085 по-горе) — Комисията счита, че може да основе своето описание на конкуренцията, ако нямаше споразумение, върху хипотези или възможности. |
|
1220 |
Както е видно от проверката по-горе на оплакването за допусната грешка в преценката, някои от събитията, които Комисията не е взела предвид, са били не само релевантни, но и определящи за извършване на съпоставката, посочена в точка 1076 по-горе. |
|
1221 |
Така, що се отнася до клаузата за непредлагане на пазара, макар Комисията да взема под внимание решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и издадените от юрисдикциите в Обединеното кралство срещу Krka и Apotex временни съдебни разпореждания, за да установи качеството „потенциален конкурент“ на Krka, тя не е отчела надлежно тези събития, за да определи дали това дружество вероятно би навлязло на пазара, ако споразумение нямаше, като в това отношение посочва само, че без споразумение „конкурентната заплаха“ от Krka би се запазила. |
|
1222 |
Що се отнася до клаузата за неоспорване, Комисията не взема предвид резултата от производствата, които са водени срещу патент 947 от други дружества за генерични лекарствени продукти и които са продължили въпреки преустановяването от Krka на всякакво оспорване. |
|
1223 |
Накрая, що се отнася до структурата на пазара — всеобхватен въпрос, който засяга както клаузата за непредлагане на пазара, така и клаузата за неоспорване — Комисията единствено определя кои са източниците на конкуренция, идентифицирани към момента, в който е сключено последното от споразуменията за доброволно уреждане на спорове, предмет на обжалваното решение, и посочва, че е„много възможно“ тези източници да бъдат отстранени от конкуренцията чрез споразумение или друг способ, без да вземе предвид факта, че тази възможност не се е реализирала, докато трае нарушението (съображение 1846 от обжалваното решение). |
|
1224 |
Такъв логически анализ явно следва от бележка под линия 2445 от обжалваното решение, в която, за да установи наличието на ограничаващи конкуренцията последици от клаузата за неоспорване, Комисията се позовава на обстоятелството, че са останали малко конкурентни на Servier дружества, които да са в състояние да продължат висящите производства или да започнат нови, и че е „правдоподобно Servier да възнамерява да се спогоди с тези дружества“, което щяло да изключи всяка възможност да продължи или да започне производство срещу патент 947. Макар Servier наистина да е осъществило контакти с тези дружества, то не е успяло да се спогоди с тях, и по-специално с едно от тях, което в крайна сметка е стигнало до обявяването на патент 947 за недействителен именно по времето, когато Krka е прилагало клаузата за неоспорване. |
|
1225 |
Ограниченият характер на проверката, извършена от Комисията, впрочем не може да бъде оправдан с оглед на практиката на съдилищата на Съюза. Всъщност съдебната практика относно вземането под внимание на потенциалните последици от споразуменията, разгледана в точки 1107—1120 по-горе, не е приложима в случая (вж. т. 1124 по-горе). |
|
1226 |
По съображенията, посочени по-горе в точки 1183—1186, същото се отнася и до относимостта на възприетото разрешение при споразумения, отстраняващи потенциалната конкуренция, в решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия (T‑461/07, EU:T:2011:181) (вж. т. 1183—1186 по-горе). |
|
1227 |
Налага се съответно изводът, че Комисията е извършила непълна проверка на положението, което е следвало да разгледа, за да определи дали сключените между Servier и Krka споразумения са ограничавали конкуренцията с оглед на резултата, като непълнотата на проверката на Комисията разкрива погрешно прилагане на практиката на съдилищата на Съюза и следователно, както правилно твърдят жалбоподателите, грешка при прилагане на правото. |
|
1228 |
Освен това според възприетия от Комисията подход е достатъчно тя да установи отстраняването на потенциален конкурент, за да може да заключи — в контекст на пазарна структура, характеризираща се с липса или рядкост на източници на конкуренция и пазарна мощ на дружеството за оригинални лекарствени продукти — че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
1229 |
Ако такъв подход беше допустим, той би позволил на Комисията в случаи като разглеждания — които се отнасят до ограничаващи клаузи, свързани със споразумение за доброволно уреждане на спорове за патенти за лекарствен продукт — да установи наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата по същество само като се увери, че са изпълнени две от трите изисквани условия, за да се заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, а именно наличие на потенциална конкуренция и присъствие на клаузи, ограничаващи конкуренцията. |
|
1230 |
Тъй като доказването на изпълнението на третото условие, а именно наличието на стимул, е особено трудно, както е видно от анализа на основанието, посветено на ограничаването с оглед на целта, задачата на Комисията съответно би била чувствително облекчена. |
|
1231 |
С оглед на повишените изисквания за доказване, които са свързани с установяването на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата (вж. т. 1123 и 1128—1139 по-горе), такова разрешение, противоречащо на духа на установеното с Договора разграничение между ограниченията на конкуренцията с оглед на целта и ограниченията на конкуренцията с оглед на резултата, не може да бъде допуснато. |
|
1232 |
От гореизложеното следва, че оплакването за допусната грешка при прилагане на правото трябва да бъде уважено, което само по себе си позволява цялото изтъкнато от жалбоподателите основание, изведено от твърдяно погрешно заключение на Комисията за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, произтичащо от сключените между Servier и Krka споразумения, да бъде уважено по същество. |
|
1233 |
Тъй като основанието, свързано с липса на ограничаване с оглед на целта, също бе признато за основателно, се налага изводът, че Комисията погрешно е установила наличие на нарушение по член 101, параграф 1 ДФЕС, що се отнася до сключените между Servier и Krka споразумения. |
|
1234 |
Следователно, без да е необходимо да се разглеждат останалите изложени от жалбоподателите оплаквания в рамките на настоящото основание и основанието, свързано с качеството „потенциален конкурент“ на Krka, член 4 от обжалваното решение трябва да бъде отменен в частта, в която Комисията констатира, че Servier е участвало в нарушение по член 101, параграф 1 ДФЕС, що се отнася до сключените между Servier и Krka споразумения. |
10. Основанието, свързано с определението на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата“
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
1247 |
По съображенията, вече изложени в точки 566—570, 743 и 909 по-горе във връзка с други основания, изтъкнати срещу констатацията за наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, произтичащо от сключените от Servier с Niche и Unichem, Matrix, Teva и Lupin споразумения, това основание следва да бъде отхвърлено като несъстоятелно. |
11. Грешките при прилагане на правото и грешките в преценката, свързани с квалифицирането като отделни нарушения
а) Квалифицирането на петте споразумения като отделни нарушения
1) Доводи на страните
[…]
2) Съображения на Общия съд
|
1254 |
От обжалваното решение е видно, и това не се оспорва от жалбоподателите, че последните са сключили отделни споразумения, подписани на различни дати (с изключение на споразуменията, сключени с Niche и с Matrix), с различни страни в различен икономически и правен контекст и с различно приложно поле. Жалбоподателите обаче твърдят, че независимо от тези различия, сключването на споразуменията представлява единно нарушение поради идентичността на засегнатия продукт, поради известна идентичност на споразуменията в пространството и времето, поради идентичността на метода и условията за привеждане в действие на споразуменията и поради идентичността на физическото лице, участващо от тяхна страна в сключването на споразуменията. |
|
1255 |
Най-напред следва да се отбележи, че настоящото основание, което е насочено срещу непризнаването в случая на извършването на единно нарушение, е повдигнато при условията на евентуалност (вж. т. 1248 по-горе), ако основанията, изведени от грешки при прилагане на правото и в преценката при квалифициране на спорните споразумения като ограничения на конкуренцията с оглед на целта и с оглед на резултата, бъдат отхвърлени. Така с оглед на уважаването на основанията, насочени срещу квалифицирането на споразуменията, сключени между жалбоподателите и Krka, като ограничаване на конкуренцията, настоящото основание ще бъде разгледано само доколкото с него се оспорва квалифицирането на споразуменията, сключени между жалбоподателите и Niche, Matrix, Teva и Lupin, като отделни нарушения. |
|
1256 |
Що се отнася до състоятелността на основанието, Комисията по същество твърди, че то следва да бъде отхвърлено като несъстоятелно, тъй като във всички случаи жалбоподателите не доказали, че глобата е трябвало непременно да бъде по-ниска, ако бе приела, че разглежданите споразумения формират единно нарушение. |
|
1257 |
В началото е важно да се припомни, че състоятелността или несъстоятелността на повдигнато основание се отнася до неговата годност, ако се окаже основателно, да доведе до исканата от жалбоподателя отмяна, а не до интереса, който последният може да има от подаване на такава жалба или пък от повдигане на определено основание, тъй като тези въпроси се отнасят съответно до допустимостта на жалбата и на основанието (решение от 21 септември 2000 г., EFMA/Съвет, С‑46/98 Р, EU:C:2000:474, т. 38). |
|
1258 |
По-нататък, тъй като по-специално, ако докаже наличието на законен интерес да направи такава констатация, Комисията разполага с правомощие да приеме решение, с което установява нарушение, без с това решение да наложи глоба (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2005 г., Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, EU:T:2005:349, т. 31 и от 16 ноември 2006 г., Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, EU:T:2006:350, т. 18), законосъобразността на решение, с което се установява участието на предприятие в нарушение, не може да зависи от законосъобразността на наложената на това предприятие глоба. Ето защо основанията, които са свързани с налагането на санкции, по дефиниция могат да се отнасят само до налагането на глобата, а не до установяването на самото нарушение (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2012 г., Bolloré/Комисия, T‑372/10, EU:T:2012:325, т. 81). Напротив, основанията, свързани с установяването на самото нарушение, по принцип са годни да доведат до отмяна не само на решението, с което е установено участието на дадено предприятие в нарушение, но като следствие от това, и на наложената на това предприятие глоба. |
|
1259 |
От това в случая следва, че ако Общият съд приеме, че Комисията погрешно е идентифицирала отделни нарушения за всяко от спорните споразумения вместо единно нарушение, обжалваното решение би следвало да бъде отменено в частта, в която се установява извършването от страна на жалбоподателите на отделни нарушения, а като последица от това, и в частта, в която са им наложени глоби за тези нарушения, независимо от въпроса дали тази отмяна би се отразила благоприятно за жалбоподателите върху общия размер на отделните наложени им глоби, който съответно би следвало отново да бъде изчислен, ако им бъде наложена само една глоба в рамките на едно ново решение. Всъщност следва да се припомни, че правомощието за упражняване на пълен съдебен контрол, с което разполага Общият съд на основание член 31 от Регламент № 1/2003, се отнася само до преценката от негова страна на наложената от Комисията глоба, като е изключено всякакво изменение на съставните елементи на законосъобразно установеното от Комисията нарушение в разглежданото от Общия съд решение (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 77). |
|
1260 |
От съображения за изчерпателност във всички случаи следва да се приеме, че ако Общият съд приеме, че Комисията погрешно е установила отделни нарушения вместо единно нарушение, това би имало значение за размера на глобата. |
|
1261 |
Всъщност е важно да се припомни, че квалифицирането на определени незаконни машинации като формиращи едно и също нарушение или като множество отделни нарушения по принцип не е без значение за санкцията, която може да се наложи, тъй като констатирането на множество отделни нарушения може да доведе до налагане на няколко отделни глоби, всеки път в границите, определени в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, тоест при съблюдаване на тавана от 10 % от реализирания оборот за финансовата година, предхождаща приемането на обжалваното решение. Така само с едно решение Комисията може да констатира две отделни нарушения и да наложи две глоби, чийто общ размер надхвърля определения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 %, при условие че размерът на всяка глоба не надхвърля този таван. Всъщност за прилагането на посочения таван от 10 % е без значение дали различните нарушения на правилата на Съюза в областта на конкуренцията са санкционирани в хода на една-единствена процедура, или в хода на отделни процедури, разтеглени във времето, тъй като горната граница от 10 % се прилага за всяко нарушение на член 101 ДФЕС (вж. решение от 6 февруари 2014 г., AC-Treuhand/Комисия, Т‑27/10, EU:T:2014:59, т. 230—232 и цитираната съдебна практика). В случая обаче следва да се констатира, както признават жалбоподателите в жалбата, че общият размер на наложените им глоби за нарушения на членове 101 и 102 ДФЕС е по-нисък от тавана от 10 % от реализирания оборот за финансовата година, предхождаща приемането на решението, определен в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Следователно жалбоподателите не могат да упрекнат Комисията, че е решила да им наложи отделни глоби, за да може тези глоби, взети заедно, да надхвърлят тавана от 10 %. |
|
1262 |
От съображения 3120, 3121 и 3128 от обжалваното решение обаче е видно, че тъй като Комисията налага отделни глоби на жалбоподателите за всяко нарушение на член 101 ДФЕС, тя прилага към тези размери корекционен фактор за намаляване, за да избегне потенциално непропорционален резултат поради успоредното налагане на множество глоби. Всъщност именно защото решава да наложи на жалбоподателите множество отделни глоби, Комисията прилага средно намаляване от 54,5 % към размера на стойността на продажбите на жалбоподателите, който е взет предвид, за да се определи размерът на всяка от глобите, отразяващ степента на времево и териториално припокриване на съответните нарушения. Следователно, за да покаже, че основанието е несъстоятелно, Комисията във всички случаи е следвало да докаже, че наложената на жалбоподателите глоба би била също толкова голяма само при едно нарушение, което изглежда малко вероятно. |
|
1263 |
Ето защо това основание следва да бъде разгледано по същество. |
|
1264 |
Съгласно постоянната съдебна практика нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС може да бъде извършено не само с отделен акт, но и с поредица от актове или пък с продължавано поведение дори когато един или няколко елемента от тази поредица актове или от това продължавано поведение биха могли сами по себе си и взети поотделно, да съставляват нарушение на посочената разпоредба. Така, когато различните дейности се вписват в един „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на вътрешния пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези дейности в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (решения от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 41 и от 24 юни 2015 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия и Комисия/Fresh Del Monte Produce, C‑293/13 P и C‑294/13 P, EU:C:2015:416, т. 156). |
|
1265 |
Следователно предприятие, участвало в такова единно комплексно нарушение със свои собствени действия, които попадат в обхвата на понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и целят да допринесат за осъществяването на нарушението в неговата цялост, може да носи отговорност и за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение. Такъв е случаят, когато е доказано, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно за ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (решения от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, EU:C:2012:778, т. 42 и 60 и от 24 юни 2015 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия и Комисия/Fresh Del Monte Produce, C‑293/13 P и C‑294/13 P, EU:C:2015:416, т. 157). |
|
1266 |
Така според практиката на Съда прилагането на понятието „единно нарушение“ позволява при определени условия отговорността за определена съвкупност от неправомерни действия да бъде понесена от всички участници в едно или в друго от действията, съставляващи тази съвкупност. Такава възможност обаче е допустима само ако по-специално може да бъде идентифицирана обща за всички участници цел. |
|
1267 |
Необходимостта от обща задача, общ стремеж или обща цел се установява не само от съдебните решения, цитирани в точки 1264 и 1265 по-горе, но и от по-ранната съдебна практика. |
|
1268 |
Така в решение от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni (C‑49/92 P, EU:C:1999:356, т. 82 и 83) Съдът потвърждава логическия анализ на Общия съд, според който, първо, констатираните споразумения и съгласувани практики поради идентичния си предмет се вписват в схеми на периодични събрания за определяне на ценови задачи и на квоти, които схеми на свой ред се вписват в поредица от усилия на разглежданите предприятия, които имат една-единствена икономическа цел, а именно да нарушат движението на цените, и второ, би било изкуствено да се подразделя това продължено поведение, характеризиращо се с един-единствен стремеж, на няколко отделни нарушения, при положение че, напротив, е налице единно нарушение, което постепенно се е конкретизирало както чрез споразумения, така и чрез съгласувани практики. |
|
1269 |
Също така в решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 258 и 259) Съдът постановява, че когато различни дейности се вписват в „общ план“ поради тяхната идентична цел за нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар, Комисията е в правото си да потърси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост. В това отношение той уточнява, че е изкуствено да се подразделя на множество отделни поведения едно споразумение, характеризиращо се с поредица от усилия, преследващи една и съща икономическа цел, а именно запазването на националните пазари. |
|
1270 |
Освен това следва да се подчертае, че наличието на обща цел е присъщо за понятието „общ план“, на което практиката на Съда се позовава, тъй като такъв план не би могъл да съществува без обща цел, към която се присъединяват всички участници. |
|
1271 |
Накрая следва да се отбележи, че връзки на взаимно допълване между споразуменията или съгласуваните практики могат да бъдат обективни улики, подкрепящи наличието на общ план, който има за цел постигането на единна антиконкурентна цел. Такива връзки съществуват, когато посочените споразумения или посочените практики имат за цел да противостоят на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията и посредством взаимодействие помежду си допринасят за осъществяването на единна антиконкурентна цел (вж. в този смисъл решения от 28 април 2010 г., Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, EU:T:2010:165, т. 92 и цитираната съдебна практика и от 16 септември 2013 г., Masco и др./Комисия, T‑378/10, EU:T:2013:469, т. 22, 23 и 32 и цитираната съдебна практика). Специфичните в настоящия случай обстоятелства следва да бъдат разгледани въз основа на горепосочените общи съображения. |
|
1272 |
В това отношение най-напред следва да се отбележи, че жалбоподателите са страни по отделни споразумения за доброволно уреждане на спорове, всяко от което е сключено с едно или няколко различни дружества за генерични лекарствени продукти съобразно споразуменията, и че както се установява от проверката на специфичните основания за обжалване на всяко от споразуменията, самите те поотделно представляват нарушение на член 101 ДФЕС. |
|
1273 |
В такъв контекст, предвид току-що припомнената съдебна практика, Комисията може да счете, че разглежданите споразумения за доброволно уреждане на спорове съставляват единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС, само ако е могла да установи по-специално, че тези споразумения се вписват в общ план. |
|
1274 |
Поради това установяването на единно нарушение предполага, че Servier и всички засегнати дружества за генерични лекарствени продукти са сключили спорните споразумения, преследвайки поне една обща цел. |
|
1275 |
Жалбоподателите не твърдят, или поне не изрично, че такава цел съществува, която да посочат точно. |
|
1276 |
Нещо повече, от документите в преписката не е видно наличието на такава цел. |
|
1277 |
В това отношение е важно да се уточни, че понятието за обща или единна цел не може да се определи чрез общото позоваване на нарушаването на конкуренцията на засегнатия от нарушението пазар, тъй като в качеството на цел или резултат ограничаването на конкуренцията представлява неразделен елемент от всяко поведение, попадащо в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС. Такова определение на понятието за единна цел рискува да лиши понятието за единно продължено нарушение от част от неговия смисъл, тъй като то би довело до това няколко забранени с член 101, параграф 1 ДФЕС вида поведение, засягащи даден икономически сектор, системно да бъдат квалифицирани като елементи от фактическия състав на единно нарушение (вж. решение от 28 април 2010 г., Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, EU:T:2010:165, т. 92 и цитираната съдебна практика). |
|
1278 |
От документите в преписката не е видно Servier и дружествата за генерични лекарствени продукти да са имали обща цел, която може да бъде определена по-точно, а не чрез просто общо позоваване на нарушаването на конкуренцията на засегнатия от нарушението пазар. |
|
1279 |
Освен това дружествата за генерични лекарствени продукти не са сключили споразумения за доброволно уреждане на спорове, които да ги обвързват помежду им, а само споразумения, които обвързват всяко едно от тях със Servier. Нещо повече, с изключение на споразумението Matrix, така сключените споразумения са следствие по-конкретно от национални спорове, специфични за всяко от дружествата за генерични лекарствени продукти и противопоставящи го на Servier, без останалите разглеждани дружества за генерични лекарствени продукти да са били засегнати от тези спорове. Накрая, тези споразумения, сключени по различно време, имат различно съдържание, като споразуменията Niche и Matrix предполагат обикновено обратно плащане, споразумението Teva предвижда клауза за изключително закупуване, а споразумението Lupin е обвързано със сключване на споразумение за прехвърляне на права върху заявки за патенти от Lupin на Servier. |
|
1280 |
Следва да се добави, че влизането в сила на всяко от споразуменията не зависи от влизането в сила на останалите споразумения и никоя от клаузите на споразуменията не предвижда и не създава координиране между поведението на различните дружества за генерични лекарствени продукти. Освен това от документите в преписката не се установява тези дружества по един или друг начин да са координирали своите усилия, за да ограничат конкуренцията. В отсъствието на такива връзки между споразуменията или на доказателства, показващи, че към момента на сключване на споразуменията е имало съгласуване между дружествата за генерични лекарствени продукти, единственото координиране, което е видно от документите в преписката, е извършеното от Servier за сключване на отделните споразумения. |
|
1281 |
Предвид гореизложените съображения не може да се заключи, че разглежданите дружества за генерични лекарствени продукти са участвали в общ план. Напротив, следва да се констатира, както правилно подчертава Комисията в своята писмена защита, че те са се задоволили да се възползват от възможността, каквато предвиденият проект на споразумение със Servier представлява за всяко едно от тях. Така всяко от дружествата за генерични лекарствени продукти участва в самостоятелно споразумение за изключване от пазара, без да допринася за съвкупност от споразумения с обща цел. |
|
1282 |
Поради отсъствието на обща за Servier и за всяко от дружествата за генерични лекарствени продукти цел и съответно на общ план Комисията правилно не е приела, че разглежданите споразумения за доброволно уреждане на спорове представляват единно нарушение. |
|
1283 |
Предходното заключение не може да бъде поставено под съмнение от останалите доводи на жалбоподателите. |
|
1284 |
Първо, макар жалбоподателите да са били страни по всички разглеждани споразумения за доброволно уреждане на спорове и макар Комисията да е могла да приеме, че някои дружества за генерични лекарствени продукти са били уведомени за сключването от жалбоподателите на други споразумения за доброволно уреждане на спорове с дружества за генерични лекарствени продукти, това не променя факта, че самото знание за други антиконкурентни практики не е достатъчно, за да се заключи, че е налице единно нарушение. Всъщност, макар това знание да е условие, което се изисква за ангажиране на отговорността на едно предприятие за поведението на други предприятия в рамките на единно нарушение (вж. т. 1265 по-горе), то не позволява само по себе си да се докаже наличието на общ субективен елемент, и по-специално преследването на общи за всички участници стремеж или цел, които единствено са в състояние да докажат наличието на единно нарушение (вж. в този смисъл решения от 12 декември 2007 г., BASF и UCB/Комисия, Т‑101/05 и Т‑111/05, EU:T:2007:380, т. 205 и от 28 април 2010 г., Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, EU:T:2010:165, т. 108). |
|
1285 |
Второ, жалбоподателите упрекват Комисията, че в съображение 3120 от обжалваното решение е посочила три решения прецеденти, които са неотносими или на които не е можела да се позове, тъй като някои от тези решения не са били публикувани. Следва обаче да се припомни, че във всички случаи по обективни причини Комисията може да започне отделни производства, да установи няколко отделни нарушения и да наложи няколко отделни глоби (вж. решение от 28 април 2010 г., Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, EU:T:2010:165, т. 93 и цитираната съдебна практика). Следователно в настоящия случай обстоятелството дали Комисията цитира относими прецеденти, които са били публикувани или не, не би могло да доведе до незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като във всеки отделен случай Комисията е длъжна да провери дали има обективни причини, които позволяват да се приеме, че е налице единно нарушение. Може също така да се добави от съображения за изчерпателност, че в случая Комисията изтъква оспорените прецеденти само като пример за налагане на отделни глоби за отделни нарушения, след като припомня, че по силата на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и в съответствие с Насоките относно метода за определяне на глобите за всяко нарушение трябва да се наложат отделни глоби. |
|
1286 |
Трето, жалбоподателите упрекват Комисията, че анализът ѝ е опорочен от противоречие в мотивите. Според тях Комисията не може да отхвърли квалификацията на споразуменията за доброволно уреждане на спорове като единно нарушение по член 101 ДФЕС, тъй като в частта от обжалваното решение, свързана със злоупотребата с господстващо положение, приема, че същите споразумения съставляват единно нарушение на член 102 ДФЕС. |
|
1287 |
Тези доводи обаче не могат да бъдат приети. |
|
1288 |
Всъщност понятието за единно нарушение по смисъла на член 101 ДФЕС се отнася до двустранни или многостранни поведения на няколко предприятия, докато понятието за злоупотреба с господстващо положение от предприятие обхваща негови едностранни поведения като установените от Комисията в частта от обжалваното решение, свързана с прилагането на член 102 ДФЕС. Тъй като тези две понятия са отделни и се основават на различни критерии, констатирането на наличие на единно нарушение по смисъла на член 101 ДФЕС не може да произтече от обстоятелството, че поведението на едно от предприятията, които са участвали в това нарушение, от друга страна, е квалифицирано като злоупотреба с господстващо положение. A fortiori това е така и когато, както в настоящия случай, квалифицирането като злоупотреба с господстващо положение се основава отчасти върху вземането предвид на поведение, което не е било разглеждано в рамките на член 101 ДФЕС, а именно придобиването от жалбоподателите на технологията на Azad. |
|
1289 |
Освен това следва да се отбележи, че в частта от обжалваното решение, отнасяща се до прилагането на член 102 ДФЕС, Комисията не установява, че при прилагането на своята стратегия за отстраняване на конкурентите си посредством сключването на споразумения за доброволно уреждане на спорове и придобиване на технологията на Azad жалбоподателите са преследвали обща цел с дружествата за генерични лекарствени продукти, което е задължително условие, за да се признае извършването на единно нарушение по смисъла на член 101 ДФЕС. Впрочем жалбоподателите не твърдят, че Комисията е направила такава констатация. Те съответно не могат надлежно да се позоват на тази част от обжалваното решение, за да заключат, че Комисията е трябвало да приеме, че споразуменията за доброволно уреждане на спорове са представлявали единно нарушение. |
|
1290 |
От гореизложеното следва, че настоящото основание трябва да бъде отхвърлено. |
б) Квалифицирането на споразуменията, сключени с Niche и Matrix, като отделни нарушения
1) Доводи на страните
[…]
2) Съображения на Общия съд
|
1293 |
От точка 5 и съображение 3120 от обжалваното решение е видно, че според Комисията двете споразумения, сключени от жалбоподателите (и Biogaran) с Niche (споразумение за доброволно уреждане на спор и лицензионно споразумение със споразумение за доставка), и споразумението за доброволно уреждане на спор, сключено с Matrix, представляват две отделни нарушения на член 101 ДФЕС. Жалбоподателите твърдят, че тези споразумения представляват единно нарушение. |
|
1294 |
Комисията твърди, че основанието следва да бъде отхвърлено като несъстоятелно, тъй като във всички случаи жалбоподателите не са доказали, че глобата непременно би била по-ниска, ако бе приела, че сключените с Niche и с Matrix споразумения представляват единно нарушение. От точки 1256—1263 по-горе обаче е видно, че ако това основание бъде уважено по същество, обжалваното решение следва да бъде отменено и глобата да бъде преизчислена. Следователно, подобно на основанието, с което общо се оспорва квалификацията на отделните сключени от жалбоподателите споразумения като отделни нарушения, настоящото основание следва да се приеме за състоятелно. |
|
1295 |
Що се отнася до състоятелността на това основание, следва да се припомни, че за да констатира наличието на единно нарушение, Комисията трябва да докаже, че разглежданите споразумения са част от общ план, който съзнателно е приведен в действие от съответните предприятия за реализирането на единна антиконкурентна цел, и че в това отношение тя е длъжна да разгледа всички фактически обстоятелства, с които може да се установи или оспори посоченият общ план (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2013 г., Masco и др./Комисия, T‑378/10, EU:T:2013:469, т. 22 и 23, вж. също така т. 1264—1269 по-горе). |
|
1296 |
Наистина в случая от изложените от жалбоподателите доводи може да се заключи, че те са се ръководили от „едни и същи подбуди“ при сключването на разглежданите споразумения, както Комисията уместно изтъква в съображение 1472 от обжалваното решение, и в това отношение са преследвали идентична цел, а именно окончателно разрешаване на висящия спор и избягване на всякакви бъдещи оспорвания във връзка с продукта на Niche/Matrix, както и отстраняване на този продукт като източник на потенциална конкуренция в замяна на плащане. По-специално, за преследването на тази една и съща цел от жалбоподателите при сключването на споразуменията с Niche и с Matrix действително свидетелстват фактът, че тези споразумения са подписани на една и съща дата и на едно и също място от един и същ представител на жалбоподателите, фактът, че техният времеви и териториален обхват е идентичен, фактът, че споразуменията се отнасят по-специално за един и същ продукт и налагат на Niche и на Matrix сходни задължения, и накрая, неоспореният факт, че жалбоподателите са имали интерес да сключат договори с двете заинтересовани страни от съответния общ проект за периндоприл (вж. в това отношение съображение 2940 от обжалваното решение). |
|
1297 |
Тези фактически данни обаче не позволяват да се установи, че при сключването на разглежданите споразумения Niche и Matrix са преследвали заедно една обща цел, което да свидетелства за общ план, нито a fortiori, че те са споделяли този общ план с жалбоподателите. |
|
1298 |
Всъщност сключването на споразуменията в един и същ ден и на едно и също място наистина свидетелства за тяхната свързаност и за общата цел, преследвана от Servier, страна по двете споразумения, но само по себе си не позволява да се установи общ план между останалите две подписали страни, Niche и Matrix. Също така представляването на Niche и на Matrix от един и същ адвокат — което обяснява и извършването на двете прехвърляния на средства по една и съща сметка, а именно тази на общия представител — разкрива липсата на конфликт на интереси между тях, но само по себе си не позволява да се установи общност на интересите, още повече че въпросният представител е бил представителят на Niche и той е представлявал Matrix единствено при подписването на споразумението Matrix (съображения 575 и 576 от обжалваното решение). Освен това, макар двете споразумения действително да забраняват предлагането на пазара на продукта на Niche/Matrix, следва да се отбележи, че споразумението Niche се отнася общо за всички продукти, които потенциално нарушават права върху интелектуална собственост и които Niche би могло да разработи самò или с други партньори, също както споразумението Matrix се отнася общо за всички продукти, които потенциално нарушават права върху интелектуална собственост и които Matrix би могло да разработи самò или с други партньори (според определението на „процес“, възприето във всяко от споразуменията), което още повече релативизира сходството между клаузите на споразуменията. В това отношение следва да се добави, че клаузите на споразуменията Niche и Matrix впрочем не са строго идентични предвид по-специално различните спорове, водени между Servier и Niche, от една страна, и Servier и Matrix, от друга страна. Така само в споразумението Niche се съдържат клаузи, които предвиждат край на висящите спорове пред юрисдикциите в Обединеното кралство и пред ЕПВ (членове 2 и 7 от споразумението Niche), тъй като Matrix не е участвало пряко в нито един от тези спорове (вж. също така член 9 от споразумението Niche, който няма еквивалент в споразумението Matrix). |
|
1299 |
Твърдяното съглашение между Niche и Matrix относно привеждането в действие на сключените от тях споразумения с жалбоподателите също не позволява да се докаже наличието на общ план между тях. Всъщност не може да се приеме, че такова съглашение е достатъчно установено само от споменаване на устно споразумение за разделяне на обезщетението на клиентите на Niche и от искане за писмено потвърждение на това споразумение от Niche до Matrix. То дори е опровергано от конкретното привеждане в действие на споразуменията, което по-специално се е изразило в едностранното суспендиране на споразумението Niche-Matrix от страна на Matrix. |
|
1300 |
От протичането на преговорите за разглежданите споразумения също не е видно Niche и Matrix да са преследвали една и съща цел чрез сключване на посочените споразумения. Всъщност редица неоспорени данни от преписката и от обжалваното решение (съображения 574—577 от обжалваното решение) разкриват, че сключването на споразумението със Servier от страна на Matrix разкрива по-скоро неговото желание да се възползва от предоставената от жалбоподателите възможност (вж. също т. 1281 по-горе), отколкото общ план с неговия партньор Niche, който има за цел да сложи край на техния общ проект за периндоприл. По-специално, от една страна, Matrix е било уведомено за съществуването на преговори между Niche и жалбоподателите едва два дни преди сключването на неговото собствено споразумение с жалбоподателите и е било накратко информирано за състоянието на тези преговори едва в навечерието. От друга страна, от съображение 577 от обжалваното решение може да се заключи, че участието на Matrix в преговорите основно се е отнасяло до размера на прехвърлените средства. |
|
1301 |
Накрая може да се отбележи, че квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като единно нарушение би довело до включване в това нарушение на споразумението, сключено между Niche и Biogaran, за което Комисията приема, и това не е оспорено от жалбоподателите, че е част от нарушението, в което те са упрекнати във връзка със споразумението Niche (вж. по-специално съображение 3006 от обжалваното решение). Не може да се счита, че такова споразумение, договорено между Biogaran и Niche без знанието на Matrix, без връзка с продукта на Niche/Matrix и с предмет, различен от споразумението Matrix (лицензионно споразумение и споразумение за доставка относно други лекарствени продукти), участва в план, който би могъл да е общ за Niche и Matrix и a fortiori за тези две дружества и за жалбоподателите. |
|
1302 |
Ето защо следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото или грешка в преценката, като е квалифицирала споразуменията, сключени съответно от жалбоподателите (и Biogaran) с Niche и с Matrix, като отделни нарушения. От това следва също така, че жалбоподателите не могат да упрекнат Комисията, че ги е санкционирала два пъти за едни и същи деяния. Всъщност, тъй като Комисията е установила наличието на две отделни нарушения, тя е имала основание да наложи на жалбоподателите две отделни глоби. Напротив, особените условия на сключване на споразумението Matrix и специфичният обхват на това споразумение предполагат, както ще бъде изложено в точки 1692—1699 по-долу, да бъдат взети надлежно под внимание тези характеристики при преценката на пропорционалността на наложената за това споразумение глоба предвид глобата, с която е санкционирано споразумението Niche. |
|
1303 |
От гореизложеното следва, че настоящото основание следва да се отхвърли и съответно, в тяхната съвкупност, основанията, изведени от грешки при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането като отделни нарушения. |
12. Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с определянето на съответния пазар на крайните продукти
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
1367 |
Жалбоподателите, подкрепяни от встъпилата страна, повдигат по същество три оплаквания. |
|
1368 |
Най-напред, в рамките на първото оплакване, жалбоподателите упрекват Комисията, че е пренебрегнала спецификите на фармацевтичния сектор, като е основала своя анализ на съответния пазар главно върху цените на лекарствените продукти, а не върху терапевтичната заместимост. Това оплакване съдържа две части, първата от които е изведена от неотчитането от Комисията на всички елементи от икономическия контекст, а втората, от придаването от Комисията на прекомерно значение на фактора „цена“. |
|
1369 |
По-нататък, с второто оплакване, те оспорват тезата на Комисията, че инхибиторите на конвертиращия ензим (наричани по-нататък „ИКЕ“) не са били достатъчно заместими от терапевтична гледна точка. Те оспорват разграничението между периндоприл и другите ИКЕ като ефикасност и странични ефекти, явлението лекарска „инерция“ при новите пациенти, слабата склонност към промени на пациентите на продължително лечение и извършения от Комисията анализ на усилията за популяризиране. |
|
1370 |
Накрая, с третото оплакване, жалбоподателите оспорват, при условията на евентуалност, методологическите пропуски на Комисията в иконометричния анализ на естествените събития, който има за цел да докаже, че ИКЕ не са упражнявали значителeн конкурентeн натиск върху периндоприла. |
|
1371 |
Преди пристъпване към разглеждане на всяко от тези три оплаквания следва да се припомнят в поредица от предварителни бележки, от една страна, обхватът на контрола на съда на Съюза в областта на конкурентното право и от друга страна, елементите на анализа, изведени от съдебната практика и засягащи очертаването на съответния продуктов пазар, по-специално във фармацевтичния сектор, от перспективата и на отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси относно съответното място в този анализ на терапевтичната заместимост и на факторите, свързани с цените. |
1) Предварителни бележки
i) Обхватът на контрола на съда на Съюза
|
1372 |
Следва да се припомни, че правото на Съюза предвижда система за съдебен контрол върху решенията на Комисията, свързани с производствата по прилагане на член 102 ДФЕС (вж. решение от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 42 и цитираната съдебна практика). Тази система за съдебен контрол се изразява в контрол за законосъобразност на актовете на институциите, който е установен в член 263 ДФЕС и който в приложение на член 261 ДФЕС може да бъде допълнен с правомощие за упражняване на пълен съдебен контрол, що се отнася до санкциите, предвидени в регламенти (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, С‑603/13 Р, EU:C:2016:38, т. 71). |
|
1373 |
Както Съдът е имал повод да поясни, обхватът на контрола за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, обхваща всички елементи от решенията на Комисията, свързани с производствата по прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, по отношение на които Общият съд осигурява задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна, с оглед на изтъкнатите от жалбоподателите основания и предвид всички доказателства, представени от тях, независимо дали предхождат или следват по време приетото решение и дали са предоставени предварително в рамките на административното производство или за първи път в рамките на съдебното производство по обжалване пред Общия съд, доколкото тези доказателства са релевантни за контрола за законосъобразност на решението на Комисията (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, С‑603/13 Р, EU:C:2016:38, т. 72). |
|
1374 |
В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, макар съдът на Съюза да упражнява по общ начин пълен контрол върху въпроса дали са налице всички условия за прилагане на разпоредбите относно конкуренцията, упражняваният от него контрол върху направените от Комисията сложни икономически преценки по необходимост се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (решения от 11 юли 1985 г., Remia и др./Комисия, 42/84, EU:C:1985:327, т. 34, от 17 ноември 1987 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия, 142/84 и 156/84, EU:C:1987:490, т. 62 и от 10 април 2008 г., Deutsche Telekom/Комисия, Т‑271/03, EU:T:2008:101, т. 185). |
|
1375 |
Съдът приема, че макар в областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, Комисията да разполага със свобода на преценка по икономическите въпроси, това не означава, че съдът на Съюза трябва да не контролира направеното от Комисията тълкуване на данни от икономическо естество. Всъщност съдът на Съюза трябва по-специално не само да провери фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логична последователност, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи (решения от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 39, от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, EU:C:2011:815, т. 54 и от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 54). Когато, за да квалифицира дадена практика с оглед на разпоредбите на член 102 ДФЕС, Комисията придава действително значение на икономически анализ на годността на отстъпките да отстранят също толкова ефективен конкурент („as efficient competitor test“, наричан по-нататък „критерият АЕС“), съдът на Съюза е длъжен да разгледа всички доводи на санкционираното предприятие във връзка с този критерий (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 141—144). |
|
1376 |
Освен това следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда в областта на конкурентното право в случай на спор относно наличието на нарушение Комисията следва да докаже констатираните от нея нарушения и да посочи доказателствата, с които може надлежно да се установи наличието на елементите от състава на нарушението. Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение (решения от 22 ноември 2012 г., E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 71 и 72 и от 16 февруари 2017 г., Hansen & Rosenthal и H&R Wax Company Vertrieb/Комисия, C‑90/15 P, непубликувано, EU:C:2017:123, т. 17 и 18). |
|
1377 |
Макар органът, който твърди, че има нарушение на правилата за конкуренция, да трябва да докаже това, предприятието, което навежда довод в своя защита срещу констатация за нарушение на тези правила, трябва да докаже, че са изпълнени условията за прилагането на правилото, на което е основан този довод, така че посоченият орган тогава трябва да прибегне до други доказателства. Нещо повече, макар доказателствената тежест според тези принципи да се носи или от Комисията, или от засегнатото предприятие, фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да бъдат от такова естество, че да задължат другата страна да даде обяснение или оправдание, като в противен случай е позволено да се заключи, че правилата относно доказателствената тежест са спазени (вж. решение от 17 юни 2010 г., Lafarge/Комисия, C‑413/08 P, EU:C:2010:346, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика). |
|
1378 |
Така, когато Комисията се основава на доказателства, които по принцип са достатъчни за установяване на наличието на нарушение, не е достатъчно съответното предприятие да изтъкне, че е възможно да е настъпило обстоятелство, което би могло да засегне доказателствената стойност на посочените доказателства, за да се възложи на Комисията тежестта да докаже, че това обстоятелство не е могло да засегне тяхната доказателствена стойност. Напротив, освен ако доказването от съответното предприятие е невъзможно поради поведението на самата Комисия, то трябва да установи надлежно, от една страна, наличието на изтъкнатото от него обстоятелство, а от друга, че това обстоятелство поставя под въпрос доказателствената стойност на доказателствата, на които се основава Комисията (решение от 22 ноември 2012 г., E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, EU:C:2012:738, т. 76). |
|
1379 |
Накрая следва да се припомни, че в рамките на контрола за законосъобразност, посочен в член 263 ДФЕС, Съдът и Общият съд в никакъв случай не могат да заместят мотивите на автора на обжалвания акт със свои мотиви (решения от 27 януари 2000 г., DIR International Film и др./Комисия, C‑164/98 P, EU:C:2000:48, т. 38, от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 89 и от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия,C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 73). Когато контролът за законосъобразност на обжалваното решение засяга мотивите в това решение, съдът не може нито по собствена инициатива, нито по искане на администрацията да добави мотиви към изложените от администрацията в посоченото решение. |
ii) Очертаването на съответен пазар на продукти във фармацевтичния сектор
|
1380 |
Първо, определянето на съответния пазар се извършва, за да се очертае периметърът, в който трябва да бъде преценен въпросът дали конкретно предприятие в значителна степен е възможно да действа независимо от неговите конкуренти, от неговите клиенти и от потребителите (решение от 9 ноември 1983 г., Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, EU:C:1983:313, т. 37). |
|
1381 |
Съгласно постоянната съдебна практика за целите на проверката за евентуално господстващото положение на предприятие на даден пазар възможностите за конкуренция следва да бъдат преценени в рамките на пазара, който обхваща всички стоки, които в зависимост от своите характеристики са особено подходящи за задоволяване на постоянни нужди и са малко взаимозаменяеми с други стоки (решения от 9 ноември 1983 г., Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, EU:C:1983:313, т. 37 и от 21 октомври 1997 г., Deutsche Bahn/Комисия, T‑229/94, EU:T:1997:155, т. 54). Комисията не може да се ограничи с проверка само на обективните характеристики на разглежданите стоки и услуги. Всъщност следва да се вземат предвид и условията на конкуренция, и структурата на търсенето и на предлагането на пазара, за да се оцени дали засегнатото предприятие има възможност да препятства поддържането на ефективна конкуренция и в значителна степен да действа независимо от своите конкуренти, от своите клиенти и от потребителите (решения от 9 ноември 1983 г., Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, EU:C:1983:313, т. 37 и от 17 декември 2003 г., British Airways/Комисия, T‑219/99, EU:T:2003:343, т. 91). |
|
1382 |
Поначало, както е видно от точка 7 от Известието относно определянето на съответния пазар, пазарът на разглежданите продукти включва всички стоки или услуги, които потребителите считат за заместими поради техните характеристики, тяхната цена и употребата, за която са предназначени. |
|
1383 |
Освен това, както е уточнено в точка 25 от Известието относно определянето на съответния пазар, определянето на пазара зависи от съвкупност от признаци, която позволява да се оцени степента, в която заместимостта може да се извърши. Очертаването на рамките на пазара следва да се извърши посредством проверка на емпирични елементи и разглеждане на цялата полезна информация за преценката на конкретния случай. |
|
1384 |
В точки 15—19 от Известието относно определянето на съответния пазар Комисията обявява, че дейността по определяне на пазара се съсредоточава върху цените поради оперативни и практически цели, и по-специално върху заменяемостта при търсенето, произтичащо от малки, но перманентни промени в относителните цени. Комисията посочва, че възнамерява да оцени заместимостта при търсенето в светлината на теоретичен подход, който се изразява в залагането на леко, от 5 % до 10 %, но постоянно увеличение на относителната цена на продукта, спрямо който е определен съответният пазар, и да прецени дали това хипотетично увеличение би могло да се прилага по печеливш начин от хипотетичния монополист на разглеждания продукт. Според този икономически тест, така както е изложен в точка 17 от Известието относно определянето на съответния пазар, ако заменяемостта е достатъчна, за да отпадне всякакъв интерес от такова увеличение на цените поради произтичащия от него спад в продажбите, заместващите продукти следва да се считат за упражняващи значителен конкурентен натиск върху засегнатия продукт. |
|
1385 |
Второ, следва да се отбележи, че конкурентните отношения във фармацевтичния сектор съответстват на механизми, различни от водещите при конкурентните взаимодействия, които обикновено са налице на не толкова интензивно регулираните пазари (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 183). Всъщност, както освен това е описано в известието на Комисията, озаглавено „Обобщение на доклада относно разследването във фармацевтичния сектор“, от 8 юли 2009 г., фармацевтичният сектор е „нетипичен“, в смисъл че търсенето на лекарствени продукти, изписвани с рецепта, се определя от предписващото лице, а не от крайния потребител (пациента). Също така при избора си какво да предпишат, лекарите се водят главно от терапевтичното действие на лекарствените продукти. Следователно, доколкото определят избора на лекарите, несвързаните с цената фактори, като например терапевтичната употреба, съставляват — наред с показателите, които се основават върху цените — релевантни елементи за целите на определянето на пазара (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 187). |
|
1386 |
От съдебната практика е видно също така, че особеностите, които характеризират конкурентните механизми във фармацевтичния сектор, не правят ирелевантни свързаните с цените фактори при преценката на конкурентния натиск, но тези фактори трябва да бъдат преценявани в техния собствен контекст (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 183). |
|
1387 |
В рамките на производство, образувано във връзка със злоупотреба с господстващо положение в областта на фармацевтиката, за целите на определянето на съответния пазар Комисията може да обоснове своята преценка по-специално с по-голямата ефикасност на засегнатия лекарствен продукт, различната терапевтична употреба в сравнение с други лекарствени продукти, тенденцията към асиметрично заместване, характерно за нарастването на продажбите на този продукт и за корелативното намаляване или запазването на същото ниво на продажбите на останалите продукти, и ценовите показатели, които произтичат от действащия нормативен контекст (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 61, 153, 182, 183, 203 и 219—222). |
|
1388 |
Що се отнася до терапевтичната употреба, за целите на очертаването на съответния пазар следва да се преценят разликите и сходствата в употребата между лекарствени продукти или категории лекарствени продукти. Комисията може основателно да приеме, че диференцираната терапевтична употреба на два лекарствени продукта, предназначени за лечение на едни и същи заболявания, е фактор, който потвърждава извода, че съответният пазар обхваща само един от тези продукти (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 153). |
|
1389 |
Общият съд прикани страните да вземат отношение в съдебното заседание за съответното място, което заемат в случая факторите за терапевтична заместимост и за цена при определянето на съответния пазар във фармацевтичния сектор, по-специално в светлината на решението от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия (T‑321/05, EU:T:2010:266). |
|
1390 |
Както Комисията правилно подчерта в съдебното заседание, обстоятелството, че конкурентният натиск чрез цените във фармацевтичния сектор е значително смекчен поради значението, което предписващите лица отдават на терапевтичните аспекти на лекарствените продукти, предназначени за лечение на едно и също патологично състояние, и поради нормативната уредба на цените и условията за реимбурсиране на лекарствените продукти от системата на социалното осигуряване, е важен елемент от анализа на съответния пазар, който може да оправдае очертаването на тесни пазари. |
|
1391 |
Обстоятелството, че това смекчаване отчасти се дължи на нормативната уредба, не може да промени тази констатация. Всъщност фактът, че конкурентният натиск липсва или е незначителен поради нормативната уредба, определяща условията и степента за осъществяване на конкурентните взаимодействия между продукти, не влияе върху релевантността, която при определянето на пазара следва да се придаде на констатацията, че този конкурентен натиск не съществува или е незначителен. Всъщност, когато е установено, че група продукти не е подложена в значителна степен на конкурентния натиск на други продукти, така че тази група може да бъде счетена за образуваща съответен продуктов пазар, видът или естеството на факторите, предпазващи тази група продукти от всеки значителен конкурентен натиск, има само ограничена релевантност, тъй като констатацията за липса на такъв конкурентен натиск позволява да се заключи, че предприятие с господстващо положение на така определения пазар е в състояние да засегне интересите на потребителите на този пазар, препятствайки посредством злоупотреба запазването на ефективна конкуренция (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 97, 174 и 175). |
|
1392 |
Нормативната уредба на фармацевтичния сектор, макар често да смекчава конкурентния натиск посредством цените между заместими лекарствени продукти, обаче съдържа механизми, които увеличават този натиск, улеснявайки издаването на разрешения за пускане на пазара на генерични лекарствени продукти, позволявайки цените на тези лекарствени продукти да бъдат определени на нива, много по-ниски от цените на референтните оригинални лекарствени продукти, и насърчавайки силно, дори принуждавайки предписващите лекари и фармацевтите да заменят оригиналния лекарствен продукт с генеричен вариант. Така съответно е много лесно да бъде идентифициран конкурентният натиск върху цената и продажбите на оригинален лекарствен продукт, произтичащ от навлизането на пазара на неговия генеричен вариант. Например в настоящия случай няма спор, че навлизането на генеричния периндоприл в Обединеното кралство е довело до намаляване на цената на периндоприла с около 90 %. Такова заместване обаче може да се извърши, когато е предвидено в нормативната уредба, само между референтния оригинален лекарствен продукт и неговите генерични варианти и не може да се прилага между различни молекули, включително когато засегнатите лекарствени продукти са от един и същ терапевтичен клас и имат един и същи начин на действие. |
|
1393 |
Макар при определянето на съответния пазар във фармацевтичния сектор да трябва надлежно да бъде взета предвид относителната слабост на ценовия натиск, свързан по-специално с нормативната уредба, при него следва обаче да бъде взет предвид и друг съществен фактор за анализ на конкурентните взаимодействия, който е специфичен за този сектор, а именно изборът на лечение от страна на предписващите лица, които се ръководят не толкова от цената на наличните лекарствени продукти, нито дори от класическа преценка за съотношението между качество и цена, предложено от тези лекарствени продукти, а от собственото си възприятие за предимствата и недостатъците на тези лекарствени продукти в терапевтично отношение (вж. по аналогия, във връзка с определянето на съответния пазар за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, решение от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 65). |
|
1394 |
Лекарствените продукти, отпускани по медицинска рецепта, всъщност не са стоки като останалите, които се разменят свободно на даден пазар между продавачи и потребители и чиято цена се определя от пресечната точка на кривата на предлагането и кривата на търсенето, а са стоки, до които пациентите имат достъп чрез посредничеството на здравни специалисти, каквито са лекарите и фармацевтите, и чиято парична стойност в значителна част се поема от общността. Правилата, регулиращи цената на лекарствените продукти и условията за тяхното реимбурсиране от системата за социално осигуряване, отразяват особеното естество на тези продукти, също както и правилата, които ограничават тяхното рекламиране или предписват продажбата им в аптечни заведения, за която отговорност носят фармацевти. |
|
1395 |
Свободата на избор на лекарите между наличните на пазара оригинални лекарствени продукти или между оригиналните лекарствени продукти и генеричните версии на други молекули, както и вниманието, което предписващите лица отдават приоритетно на терапевтичните аспекти, позволяват, според случая, да се прилагат значителни конкурентни ограничения, които са свързани с качеството и са неценови, извън обичайните механизми за натиск чрез цените. Такива ограничения могат да съществуват, както когато терапевтичните качества на даден лекарствен продукт са очевидно по-високи от тези на останалите налични лекарствени продукти за лечение на същата патология, така и когато наличните лекарствени продукти са признати или се възприемат като еквивалентни от страна на предписващите лица. |
|
1396 |
Всъщност, когато даден лекарствен продукт се окаже значително по-добър от други в терапевтично отношение и дори представлява единственият препоръчван от научната общност терапевтичен вариант, е възможно той да бъде избран от предписващите лица, независимо каква е цената му, дори когато тази цена е чувствително по-висока от цената на останалите налични лекарствени продукти. Ниската цена на останалите лекарствени продукти, която впрочем на един класически пазар би трябвало да съставлява силно конкурентно ограничение, съответно няма решаващо влияние. Ценовата разлика между тези продукти има толкова по-малко значение, колкото повече равнището на реимбурсиране облекчава финансовата тежест на избраното лечение за пациентите. Следователно фармацевтично дружество, чийто лекарствен продукт вече не се признава или не се възприема благосклонно от практикуващите специалисти и което се опитва да намали цената си с надеждата да запази своя пазарен дял, няма никакви шансове за успех. С други думи, лекарствен продукт, чието превъзходство е признато, може да оказва значителен конкурентен натиск върху останалите налични лекарствени продукти за лечение на същата патология, дори и да е по-скъп. Така по делото, по което е постановено решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия (T‑321/05, EU:T:2010:266), както Комисията, така и Общият съд установяват, че терапевтичното превъзходство на инхибиторите на протонната помпа (ИПП) над Н2-блокерите им е позволил постепенно да изтласкат последните от пазара, независимо от много по-високата цена на ИПП. Напротив, възможно е лекарствени продукти, които вече не са в състояние да се състезават в терапевтично отношение с лекарствения продукт „звезда“, да не могат вече да оказват конкурентен натиск над него. Такива обстоятелства могат да обосноват възможността този лекарствен продукт да формира сам по себе си пазар, сведен до неговата молекула, както в оригиналния, така и в генеричния му вариант. |
|
1397 |
Когато за лечението на едно и също заболяване предписващите лица имат избор между лекарствени продукти, никой от които не е признат или възприеман като по-добър от останалите по-специално поради идентичността на техния начин на действие или защото терапевтичните ползи от тях или техните нежелани или странични ефекти не позволяват да бъде направена разлика между тях, анализът на конкуренцията между тези продукти също се основава до голяма степен върху качествено сравнение. Изборът на практикуващия специалист по принцип не зависи най-напред от съответната цена на тези лечения, а от тяхната степен на терапевтична диференциация, от пригодността им за профила на пациентите, от познаването на различните лекарствени продукти от страна на лекаря или пък от неговия професионален опит и от опита на неговите пациенти. Всъщност по принцип няма ясна взаимовръзка между ценовото равнище на даден лекарствен продукт и терапевтичното му значение: един лекарствен продукт не е по-добър, защото е по-скъп от конкурентните си, и не е по-лош от тях поради по-ниската си цена. Високата цена на по-нов лекарствен продукт впрочем не зависи непременно от терапевтичните нововъведения, които ще донесе този лекарствен продукт, особено когато е от същия терапевтичен клас като останалите лекарствени продукти и има същия начин на действие като тях, и може да се обясни по-специално с изплащането на по-високи разходи за изследователска дейност или за производство, или с по-високите разходи за популяризиране в сравнение с тези при по-стар лекарствен продукт. |
|
1398 |
Наистина, както Комисията подчерта в съдебното заседание, между лекарствените продукти, които са признати или възприети като напълно еквивалентни, разликата в цената може да има значение. Значителен спад на цената на лекарствен продукт по-специално чрез въвеждането на пазара на негов генеричен вариант може да обоснове предпочитането на този лекарствен продукт от лекарите и насърчаването на предписването му в генеричен вариант от управляващите системата за социално осигуряване и регулаторните органи. Също така навлизането на генеричния вариант на друг лекарствен продукт, признат или възприеман като еквивалентен или заместим, може да отслаби положението на засегнатия оригинален лекарствен продукт на пазара. В такъв случай може да се упражни конкурентният натиск чрез цената, а запазването на цената на засегнатия лекарствен продукт може да е признак за слабостта на конкурентния натиск, понасян от този лекарствен продукт. |
|
1399 |
Както обаче жалбоподателите правилно посочват в съдебното заседание, от самото задържане на цената на лекарствен продукт на пазара не може да се заключи, че той не е подложен на значителен конкурентен натиск, упражняван от лекарствени продукти, които са възприети или признати за еквивалентни или заместими както в оригиналния, така и в генеричния им вариант. |
|
1400 |
Всъщност, тъй като лекарите са в състояние свободно да избират между тези лекарствени продукти по съображения, несвързани с тяхната цена, е възможно да се появят големи вариации в честотата на употреба на тези продукти, в степента на лоялност към тях от страна на лекарите, във възприятието на лекарите за ползата от тях в определен момент при избора им какво да предпишат. Решенията, които лекарите вземат, съответно могат да променят в значителни пропорции съответните пазарни дялове на различните налични лекарствени продукти и да поставят фармацевтичните дружества в състояние на зависимост от избора на предписващите лица, в каквото положение е всеки производител на стока спрямо потребителите, когато стоките са лесно заместими. |
|
1401 |
Това е причината, поради която дружествата, произвеждащи тези лекарствени продукти, които впрочем в търговската си стратегия подчертават малко цената на техния продукт, често правят значителни усилия за популяризиране на техния продукт, за да засилят лоялността на предписващите лица или да наберат нови такива, било чрез реализиране на научни изследвания, които са финансирани от тях и имат за цел да подчертаят разликата между техния продукт и продуктите на конкурентите им, или чрез преки акции за популяризиране сред предписващите лекари под най-различна форма. Тези усилия за популяризиране представляват значителен процент от оборота от съответните продукти, понякога близо 30 %, което различава фармацевтичния сектор от останалите сектори, в които акциите за популяризиране не са със същата интензивност. Както изтъкват жалбоподателите, такива усилия могат да бъдат признак за наличието на реална конкуренция между съответните предприятия. |
|
1402 |
В такова положение, при наличието на лекарствени продукти, признати или възприемани като еквивалентни или заместими, анализът на пазара следва да обръща особено внимание на елементите, позволяващи да се установи наличието на конкурентен натиск, който е свързан с качеството или е неценови и се проявява по-специално чрез усилия за привличане на нови предписващи лица при първоначалния избор на лечение, чрез прехвърляне на пациенти на продължително лечение към други конкурентни лекарствени продукти и чрез интензитета на акциите за популяризиране, водени в полза на определен лекарствен продукт при наличие на еквивалентни или по-евтини алтернативи. |
|
1403 |
Ако не може да бъде установено наличието на елементи, разкриващи конкурентен натиск, който не е от ценово естество, като посочените в точка 1402 по-горе — по-специално поради силна инерция на лекарите при избора какво да предпишат в резултат на лоялност, водеща до затваряне на пазара — съответният лекарствен продукт може да се окаже защитен от ефективен конкурентен натиск, докато неговият генеричен вариант не навлезе на пазара, още повече че нормативната уредба смекчава ролята на конкурентните фактори, произтичащи от цената. Тогава може да се окаже оправдано съответният пазар да бъде определен на равнището на молекулата на такъв лекарствен продукт както в оригиналния, така и в генеричния му вариант. |
|
1404 |
От гореизложените съображения следва, че в настоящото дело в отговор на доводите на жалбоподателите и на Комисията е необходимо да се провери дали по време на релевантния период, както твърдят жалбоподателите, е имало лекарствени продукти, признати или възприемани като еквивалентни на периндоприла, които поради това са лесно заместващи го, или пък периндоприлът достатъчно се е откроявал от конкуренцията по терапевтичните си качества, и да бъде установено наличието на елементи, които разкриват неценови конкурентен натиск, упражняван върху периндоприла от други лекарствени продукти, който може да оправдае определяне на пазар, което е по-широко от това само за този лекарствен продукт, въпреки подчертаната от Комисията относителна нееластичност на търсенето на периндоприл спрямо цената. |
|
1405 |
Трите основни оплаквания на жалбоподателите, с които те оспорват извършения от Комисията в обжалваното решение анализ на съответния продуктов пазар, следва да бъдат разгледани именно в светлината на всички съображения, изложени в точки 1380—1404 по-горе. |
2) Първата част от първото оплакване: невземане под внимание на всички елементи от икономическия контекст
|
1406 |
В рамките на първото оплакване жалбоподателите по същество твърдят, че Комисията е нарушила основния принцип, според който пазарът на фармацевтични продукти трябва да бъде очертан, като се вземе предвид целият икономически контекст. Комисията се позовавала прекалено на цената, без да вземе в достатъчна степен под внимание терапевтичната заместимост на разглежданите продукти. |
|
1407 |
По-точно, в първата част от това оплакване жалбоподателите упрекват Комисията, че не е взела предвид всички елементи от контекста при определянето на пазара. Във втората част от оплакването жалбоподателите считат, че Комисията е придала прекомерно значение на фактора „цена“. |
|
1408 |
В самото начало следва да се провери основателността на първата част от оплакването за невземане от Комисията под внимание на всички елементи от икономическия контекст, за да очертае съответния пазар. Напротив, за да може да прецени относителната важност, придадена от Комисията на фактора „цена“, Общият съд ще разгледа втората част от оплакването, след като прецени законосъобразността на обжалваното решение от гледна точка на всички неценови фактори, които могат да изиграят роля при очертаването на съответния пазар. |
|
1409 |
Следователно в случая трябва да се провери дали Комисията е взела под внимание икономическия контекст в неговата цялост, и по-специално факторите, различни от цената, за да очертае съответния продуктов пазар. |
|
1410 |
Най-напред, както е видно от съображенията, развити в точки 1380—1404 по-горе, фармацевтичният сектор е „нетипичен“ сектор, чиито особености изискват пазарът да бъде определен чрез подход, основаващ се на множество критерии, и по-специално терапевтичната употреба на продуктите. |
|
1411 |
Най-напред, що се отнася до вземането под внимание на терапевтичната употреба на разглежданите продукти, следва да се отбележи, че в съображения 2432—2459 от обжалваното решение Комисията установява, че периндоприлът е от класа на ИКЕ, включени на ниво АТХ 3 (Анатомо терапевтично химична класификация 3) в класификацията на Световната здравна организация (СЗО). Въз основа на събраните от нея доказателства Комисията обаче счита, че лекарствените продукти от класа на ИКЕ не са еднородни продукти, тъй като според Комисията периндоприлът е научно признат заради определени характеристики, които го отличават от други ИКЕ. |
|
1412 |
Комисията също така взема предвид — както е видно по-специално от съображения 2496—2513 от обжалваното решение, посветени на схемите за прехвърляне — наличието на механизъм на лекарска „инерция“ и увеличаваща се група „лоялни“ на периндоприла предписващи лица, които фактори са в състояние да ограничат конкурентния натиск при новите пациенти, както и малката склонност на лекуваните с периндоприл пациенти да сменят лекарствения продукт. |
|
1413 |
Освен това в своя анализ на съответния пазар Комисията споменава усилията на Servier да популяризира продукта, като приема по-специално, че стабилността на разходите за популяризиране предполага липса на излагане на силен конкурентен натиск. |
|
1414 |
Накрая, като извършва анализ на естествените събития от ценови характер, Комисията приема, че оказваният от генеричните варианти на периндоприла натиск следва да се разглежда като ключов при анализа на съответния пазар и че фактът, че оказваният от генеричните лекарствени продукти натиск преобладава над всеки друг потенциален натиск, по естествен начин води до ограничаване на съответния пазар само до молекулата на периндоприла (съображение 2546 от обжалваното решение). Нещо повече, що се отнася до влиянието на нормативната уредба, Комисията изтъква, че нормативната уредба до голяма степен е ограничила излагането на Servier на ценови натиск, като по този начин е позволила на Servier да действа свободно от всякакъв конкурентен натиск (съображение 2527 от обжалваното решение). |
|
1415 |
Следователно от обжалваното решение е видно, че за да определи съответния пазар, Комисията не се е ограничила само до фактора „цена“. По-специално, терапевтичната употреба на периндоприла е била разгледана като релевантен елемент при анализа на пазара. Ето защо, макар, както е видно от рамката за анализ, разяснена в точки 1380—1404 по-горе, жалбоподателите да имат основание да отбележат, че при определяне на съответния пазар следва да бъдат взети предвид терапевтичните характеристики на лекарствените продукти, те нямат основание да твърдят, че в случая Комисията не е взела предвид целия икономически контекст, и по-специално терапевтичната употреба на лекарствените продукти. |
|
1416 |
Комисията съответно не е допуснала грешка при прилагане на правото, както я упрекват жалбоподателите в това отношение. |
|
1417 |
Следователно първата част от първото оплакване трябва да бъде отхвърлена. |
3) Второто оплакване: Комисията пренебрегнала терапевтичната заместимост на ИКЕ
|
1418 |
С второто оплакване жалбоподателите по същество твърдят, че Комисията е пренебрегнала терапевтичната заместимост между ИКЕ. Те изтъкват, първо, че Комисията погрешно приема, че периндоприлът се различава от другите ИКЕ поради особени качества, второ, че конкуренцията между ИКЕ е силна при новите пациенти, трето, че Комисията подценява склонността на пациентите, лекувани с периндоприл, да сменят лекарствения продукт, и накрая, че акциите за популяризиране са едно от съществените измерения на конкуренцията на съответния пазар. |
i) Разграничението между периндоприла и другите ИКЕ като ефикасност и странични ефекти
|
1419 |
В обжалваното решение, по-специално в съображения 2449, 2499 и 2519, Комисията по същество приема, че АКЕ инхибиторите са разнороден от терапевтична гледна точка клас лекарствени продукти, че тази разнородност би могла да е свързана с разлики в ефикасността и поносимостта на индивидуално равнище и че периндоприлът има по-различна терапевтична употреба от тази на другите ИКЕ. Тя изтъква, че макар ИКЕ да формират отделен клас лекарствени продукти по смисъла на третото ниво от системата за АТХ класификация, използвана от СЗО, би било неточно да се счита, че АКЕ инхибиторите са обикновен еднороден клас. Според нея периндоприлът е научно признат заради определени характеристики, които го отличават от други ИКЕ. В подкрепа на тези съображения Комисията се позовава по-специално на медицински препоръки, на съвкупност от научни изследвания, на вътрешни документи на Servier и на допитване до лицата, предписващи периндоприл. |
|
1420 |
Жалбоподателите оспорват преценката на Комисията, че останалите ИКЕ не могат да заместят периндоприла в терапевтично отношение предвид по-специално неговите особени характеристики като ефикасност и странични ефекти. Те изтъкват, че ИКЕ са част от еднороден клас, в рамките на който няма никаква съществена разлика, която да обосновава формирането на отделен пазар само от молекулата на периндоприла. |
|
1421 |
Уместно е да бъде разгледана съвкупността от релевантни елементи, които позволяват да се прецени дали периндоприлът е възприеман от предписващите лекари като заместим от останалите ИКЕ в терапевтично отношение. В случая ще бъдат взети под внимание последователно свързаните с този лекарствен продукт базови данни, които са посочени в обжалваното решение, класификационната система АТХ, медицински препоръки, медицински проучвания, политики, прилагани от някои местни власти в Обединеното кралство, вътрешни документи на Servier, допитване, направено от Комисията сред предписващите лица, и отговори на производителите на други ИКЕ на поставените от Комисията въпроси. |
|
1422 |
На първо място, в обжалваното решение в съображения 2143—2164 най-напред са изложени базови данни относно периндоприла, по-специално относно начина на действие, основните показания, противопоказанията и страничните ефекти на този лекарствен продукт. |
|
1423 |
Следва да се отбележи, че от това описание на базовите данни за периндоприла не се установява никакъв отличителен елемент на периндоприла спрямо останалите ИКЕ. |
|
1424 |
Що се отнася до страничните ефекти, наистина в съображение 2149 от обжалваното решение е отбелязано, че според медицинската литература периндоприлът като цяло се понася добре и профилът на нежеланите му ефекти е подобен на профила на останалите ИКЕ, както и че във вътрешните си документи Servier хвали своя продукт за неговото високо ниво на поносимост и висока репутация. Следва обаче да се подчертае, че от самия текст от медицинската литература, цитирана от Комисията в съображение 2149 от обжалваното решение, е видно, че профилът на нежеланите ефекти на периндоприла е подобен на този на останалите ИКЕ. В писмената защита Комисията вече признава изрично, че ИКЕ имат сходни странични ефекти, което не е посочено в обжалваното решение. |
|
1425 |
Следователно от представянето на базовите данни за периндоприла в обжалваното решение е видно, че начинът на действие, основните показания, противопоказанията и страничните ефекти на ИКЕ са сходни. |
|
1426 |
На второ място, системата на АТХ класификацията, която органите по конкуренция вземат предвид при преценката на терапевтичната заместимост между лекарствените продукти и при определянето на съответния пазар, разпределя фармацевтичните продукти в пет различни нива и ги класира според органите, върху които те въздействат, и в зависимост от техните химични, фармакологични и терапевтични свойства. Третото ниво на АТХ класификацията групира фармацевтичните продукти според техните терапевтични показания, четвъртото взема предвид начина на действие, а петото определя най-тесните класове, които включват активните съставки, взети поотделно. |
|
1427 |
От практиката на Комисията при вземане на решения във фармацевтичния сектор, отнасяща се до определянето на пазара, е видно, че анализът по принцип се извършва от третото ниво. Останалите нива на АТХ класификацията обаче също могат да бъдат взети предвид, когато се окаже, че на други нива се упражнява достатъчно силен конкурентен натиск и че поради това третото ниво, изглежда, не позволява правилно определяне на пазара (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 154). |
|
1428 |
В случая Комисията не е спряла своя анализ до третото ниво на АТХ класификацията, а е определила съответния пазар на петото ниво на тази класификация, а именно молекулата на периндоприла, която е активната съставка на Coversyl. Макар определянето на съответния пазар на петото ниво на АТХ класификацията само по себе си да не е укоримо, се налага констатацията, че всички ИКЕ, шестнадесет на брой, са групирани заедно както на третото ниво на АТХ класификацията, съответстващо на терапевтичните показания, така и на четвъртото ниво на тази класификация, съответстващо на начина на действие, в една и съща група, наречена „[Инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим], самостоятелно“. |
|
1429 |
Системата за АТХ класификация съответно не позволява да бъде направена каквото и да е разграничение между периндоприла и останалите ИКЕ при терапевтичната употреба. Тя потвърждава, което впрочем не се оспорва, че ИКЕ не се различават помежду си като показания и начин на действие. |
|
1430 |
На трето място, както правилно подчертава Комисията в съображение 2172 от обжалваното решение, при анализа на отношенията между различните антихипертензивни лекарствени продукти са взети предвид релевантните медицински препоръки. |
|
1431 |
Медицинските препоръки имат за цел да предоставят балансирана информация на практикуващите специалисти, за да им помогнат да вземат решения в тяхната ежедневна практика. Те се основават на всички налични източници на научни доказателства, включително големите клинични изпитания и техния метаанализ. Те предоставят обобщения на наличните медицински познания през разглеждания период. |
|
1432 |
В обжалваното решение Комисията е извършила анализ на съвместните препоръки на СЗО и Международното дружество по хипертония от 1999 г., на препоръките на Европейското дружество по хипертония и Европейското дружество по кардиология от 2003 г. и 2007 г., на препоръките на Британското дружество по хипертония от 1999 г. и 2004 г. и на препоръките на National Institute for Health and Clinical Excellence (NICE, Национален институт за здраве и върхови клинични постижения, Обединено кралство) от 2004 г. и 2006 г. |
|
1433 |
В съвместните препоръки на СЗО и на Международното дружество по хипертония от 1999 г. впрочем се посочват, що се отнася до ИКЕ, едни и същи основни и вторични показания и едни и същи основни и вторични противопоказания. В обжалваното решение от тези препоръки не се извежда никакъв разграничителен елемент между ИКЕ. |
|
1434 |
В препоръките на Европейското дружество по хипертония и на Европейското дружество по кардиология от 2003 г. и 2007 г., които са одобрени от кардиологичните дружества на национално ниво, по-специално във Франция, Нидерландия и Полша, се анализират общо свойствата, ефектите и показанията на всички ИКЕ и не съдържат препоръки, които да се отнасят специално до една от молекулите от този клас лекарствени продукти. Те не съдържат никакво подразделяне между лекарствените продукти от класа на ИКЕ, за разлика например от лекарствените продукти, спадащи към класа на калциевите инхибитори и на диуретиците. Тези препоръки предлагат да бъде променен класът на лекарствения продукт, ако даден лекарствен продукт е неефикасен или не се понася. |
|
1435 |
В препоръките на Европейското дружество по хипертония и на Европейското дружество по кардиология действително се посочва, че дори различни продукти от един и същ клас лекарствени продукти се различават според видовете и честотата на страничните ефекти. Това съображение обаче не се отнася специално за класа на ИКЕ и не съдържа никакво уточнение за съответните лекарствени продукти и за естеството на разглежданите странични ефекти. Ето защо сама по себе си забележката в препоръките относно разликата в страничните ефекти, предизвиквани от различни продукти от един и същ лекарствен клас, не позволява да се установи конкретно наличие на разлика между периндоприла и другите ИКЕ при страничните ефекти. |
|
1436 |
Също така в съображение 2181 от обжалваното решение Комисията твърди, че според препоръките на Европейското дружество по хипертония и Европейското дружество по кардиология изборът на лекарствен продукт срещу хипертония трябва да бъде съобразен с отделния пациент, което имало важно значение за оценката на съответния пазар. Забележката в тези препоръки, че хората се различават по податливостта си на един или друг страничен ефект, обаче не позволява да се заключи, че между ИКЕ има разлика при страничните ефекти. Следователно европейските препоръки за справяне с хипертонията не съдържат нито един елемент, позволяващ периндоприлът да бъде разграничен от другите ИКЕ като терапевтична употреба. |
|
1437 |
В препоръките на Британското дружество за хипертония от 1999 г. и 2004 г. се споменава наличието на показания, противопоказания и странични ефекти, по-специално кашлица, които са общи за всички лекарствени продукти от класа на ИКЕ. Препоръките на NICE от 2004 г. и 2006 г. съдържат съвети относно лекарствените продукти, които е уместно да се предписват при първично и вторично лечение, но от тази гледна точка не правят никакво разграничение между ИКЕ. |
|
1438 |
Ето защо от анализираните в обжалваното решение медицински препоръки, които предоставят на практикуващите специалисти балансирана информация, основана на всички налични източници на научни доказателства, включително големите клинични проучвания и техния метаанализ, не се установява никаква разлика между лекарствените продукти от класа на ИКЕ. Тези препоръки, както и АТХ класификацията потвърждават еднородността на класа на ИКЕ от гледна точка на терапевтичната употреба. |
|
1439 |
На четвърто място, в обжалваното решение Комисията се спира на медицинските изследвания, свързани с периндоприла, независимо дали става въпрос за изследвания, налични в началото на разглеждания период, или за изследвания, публикувани в първото десетилетие на настоящия век. |
|
1440 |
Що се отнася до медицинските изследвания, свързани с периндоприла, които са били налични в началото на първото десетилетие на настоящия век, обжалваното решение се основава на две статии, публикувани през 2001 г. |
|
1441 |
В първата статия е отбелязан по-специално фактът, че периндоприлът е добре понасян ИКЕ, който при пациентите с лека до средна хипертония е значително по-добър като клиничен отговор в сравнение с каптоприла и също толкова ефикасен като другите ИКЕ. Във втората статия се посочва, че способността на периндоприла да намалява кръвното налягане, е сравнима или по-добра спрямо тази на другите антихипертензивни агенти от неговия терапевтичен клас и че хипотонията при първа доза, предизвиквана от значително понижаване на кръвното налягане, се случва по-рядко при периндоприла в сравнение с другите ИКЕ, което е предимство при някои категории пациенти. |
|
1442 |
От това в обжалваното решение е направен изводът, че към датата на публикуване на тези статии вече е имало значителни по обем научни данни, свидетелстващи за това, че периндоприлът трябва да се счита за водещ ИКЕ. Налага се обаче констатацията, че макар в тези две статии наистина да се приема, че периндоприлът е ефикасен или по-добър от другите терапии при понижаването на кръвното налягане, превъзходството на периндоприла в това отношение се отбелязва единствено в едната от двете статии и само спрямо един от шестнадесетте ИКЕ, а именно каптоприла. Освен това тези статии не позволяват да се твърди, че по отношение на понижаването на кръвното налягане периндоприлът се отличава положително от другите ИКЕ, и по-специално от лекарствени продукти, като рамиприл, лизиноприл или еналаприл, които Servier счита за конкуренти на периндоприла. |
|
1443 |
Освен това, макар във втората статия да се твърди, че периндоприлът се отличава положително от другите ИКЕ, що се отнася до хипотонията при първа доза, предизвиквана от значително понижаване на кръвното налягане, в нея не се взема отношение по значението, което следва да се придаде на това относително превъзходство на периндоприла, и не са разгледани терапевтичните предимства, които останалите ИКЕ от своя страна биха могли да имат спрямо периндоприла. |
|
1444 |
Що се отнася до медицинските проучвания, публикувани в първото десетилетие на настоящия век, тоест по време на разследвания период, в съображение 2208 от обжалваното решение Комисията посочва, че е анализирала основните проучвания във връзка с употребата на периндоприл, на които се позовават вътрешностратегическите документи на Servier. |
|
1445 |
Така проучванията Progress (публикувано през 2001 г.), Europa (публикувано през 2003 г.), ASCOT-BPLA (публикувано през 2005 г.), Preami и CAFE (публикувани 2006 г.), Advance (публикувано през 2007 г.) и HYVET (публикувано през 2008 г.) показват, че за периндоприла, в комбинация с други лекарствени продукти или самостоятелно, има научни доказателства за ефикасност при намаляването на рисковете от инсулт, превенцията на рисковете от значителни сърдечно-съдови събития, водещи до коронарни патологии, и прогресивното намаляване на ремоделирането на функцията на лявата камера. |
|
1446 |
В нито едно от посочените в точка 1445 по-горе медицински проучвания обаче не се сравнява ефикасността на периндоприла с тази на другите ИКЕ и не се твърди, че периндоприлът е относително по-ефикасен от другите ИКЕ. При това положение анализираните от Комисията проучвания не позволяват да се приеме, че като ефикасност периндоприлът се отличава от другите ИКЕ. |
|
1447 |
Освен това в обжалваното решение не са анализирани всички проучвания във връзка с употребата на периндоприл от първото десетилетие на настоящия век, по-специално едно от тях, което не се оказва благоприятно за този лекарствен продукт. Проучването PEP-CHF (публикувано през 2006 г.), чиято цел е била да докаже ефикасността на периндоприла при лечението на сърдечната недостатъчност, не е анализирано от Комисията. Според доклада на професор V., изготвен по искане на Servier и представен от това дружество в становището му в отговор на изложението на възраженията, резултатите от това проучване, което е било прекъснато, но чиито резултати все пак са били публикувани, не показват никаква ефикасност на периндоприла в областта на сърдечната недостатъчност. Това медицинско проучване прави относителни научните доказателства за ефикасност, които са съществували за периндоприла през разглеждания период. |
|
1448 |
Освен това в обжалваното решение не са анализирани медицинските проучвания, публикувани в първото десетилетие на настоящия век във връзка с употребата на другите ИКЕ, въпреки че тези проучвания са включени във вътрешностратегическите документи на Servier. Комисията не е разгледала медицинските проучвания, свързани с рамиприла (ASCOT-BPLA, HOPE), еналаприла (SOLVD и ANBP2) и трандолаприла (TRACE), посочени в съображение 2234 от обжалваното решение. Проучването Cochrane, на което Servier се позовава в становището си в отговор на изложението на възраженията и в което е анализирана относителната ефикасност на четиринадесет ИКЕ като антихипертензивна ефикасност, не се споменава в обжалваното решение. |
|
1449 |
Липсата на анализ от страна на Комисия на проучванията във връзка с употребата на другите ИКЕ е допълнителна пречка медицинските проучвания, представени в обжалваното решение, да бъдат счетени за доказателство за наличието на особена ефикасност на периндоприла сред ИКЕ. |
|
1450 |
Сред тези проучвания Комисията не е анализирала проучването НОРЕ (публикувано през 2000 г.), при положение че то е цитирано многократно във вътрешностратегическите документи на Servier и че според плановете за ориентация на Servier то представлява важно проучване, което е позволило рамиприлът да се възползва от ново показание, допринесло за постигане на голям търговски успех, и което е използвано от Sanofi-Aventis в известие, изтъкващо способността на рамиприла да спасява живот. Противно на твърденията на Комисията, съдържанието на проучването НОРЕ не е анализирано в обжалваното решение, тъй като в съображение 2493 от него е посочено само, че потенциалното тълкуване на това проучване зависи в много голяма степен от начина, по който проучванията се съобщават на предписващите лица в рамките на усилията на производителите за популяризиране, която забележка не съставлява анализ на съдържанието на това проучване. |
|
1451 |
Медицинското проучване Cochrane (публикувано през април 2009 г.) е метаанализ, който оценява относителната ефикасност на ИКЕ при понижаването на кръвното налягане, като се базира на 92 по-ранни проучвания, включващи четиринадесет ИКЕ. Следва да се отбележи, че способността за понижаване на кръвното налягане очевидно е съществен елемент за преценяване на относителната ефикасност на ИКЕ. Както жалбоподателите правилно подчертават, проучването Cochrane впрочем достига до извода, че що се отнася до антихипертензивната ефикасност, никой ИКЕ не се оказва по-добър или по-лош от останалите. Макар проучването Cochrane да е публикувано в края на разглеждания период, то все пак е релевантно за преценката на относителната ефикасност на ИКЕ, тъй като се основава на голям брой по-ранни проучвания, включително тези, които не са анализирани от Комисията в обжалваното решение. |
|
1452 |
Според Комисията заключението на проучването Cochrane е, че не може да бъде изключено съществуването на разлика между един или няколко от съответните лекарствени продукти, що се отнася до тяхната способност да намаляват кръвното налягане, и че за да се анализира дали такива разлики между отделните лекарствени продукти съществуват, са нужни сравнителни изследвания на различните ИКЕ при еквивалентни дози за понижаване на кръвно налягане. Този довод следва да бъде отхвърлен, тъй като съображението от проучването за наличието на несигурност относно различията в способността на ИКЕ да понижават кръвното налягане е включено в частта от проучването, наречена „Дискусия“, а не е едно от неговите заключения. Релевантният параграф от частта „Дискусия“ от проучването завършва с констатацията, че е много вероятно почти максималният ефект на понижаване на кръвното налягане на различните ИКЕ да е един и същ. |
|
1453 |
Комисията освен това посочва, че проучването Cochrane не е успяло да анализира правилно въз основа на данните, с които са разполагали неговите автори, въпроса за страничните ефекти. Това обстоятелство обаче във всички случаи е без значение за заключението на проучването относно липсата на съществена разлика между ИКЕ по отношение на понижаването на кръвното налягане. Освен това, що се отнася до твърдението на Комисията, че проучването разкрива различия между ИКЕ, що се отнася до съотношението дозировка-ефикасност, наличността на различни дозировки и времето за постигане на ефект, следва да се отбележи, че в проучването не се подчертава наличието на съществени различия между ИКЕ в терапевтично отношение, а напротив, заключава се, че предписването на най-евтиния ИКЕ в най-ниска доза ще позволи значителни икономии. |
|
1454 |
Доводите на Комисията съответно не могат да поставят под съмнение едно от основните заключения в проучването Cochrane, което изрично е посочено в неговите заключителна част и резюме, а именно че никой ИКЕ не се оказва по-добър или по-лош от останалите по отношение на антихипертензивната ефикасност. |
|
1455 |
Липсата на разграничение на периндоприла спрямо другите ИКЕ по-специално по отношение на ефикасността се потвърждава от доклада на професор V., изготвен по искане на Servier и който не се оспорва от Комисията. В този доклад, в който са разгледани резултатите от медицинските проучвания във връзка с употребата на периндоприл и резултатите от медицинските проучвания от осемдесетте и деветдесетте години на миналия век и първото десетилетие на настоящия век във връзка с употребата на други ИКЕ — по-конкретно проучванията SAVE относно каптоприла, AIRE и HOPE относно рамиприла, Consensus и SOLVD относно еналаприла — се посочва, че с изключение на каптоприла и в доста по-малка степен на еналаприла всички ИКЕ са сходни при един-единствен прием на ден за двете основни показания за този клас, а именно артериалната хипертония и сърдечната недостатъчност. В доклада се подчертава, както и в проучването Cochrane, че от медицинските проучвания не се установява никаква разлика между антихипертензивната ефикасност на различните ИКЕ. В него се посочва, че в областта на сърдечната недостатъчност благоприятните ефекти от този терапевтичен клас — според наличните проучвания за каптоприла, еналаприла, рамиприла, квинаприла и лизиноприла — са налице при всички ИКЕ. Макар за периндоприла да има доказателства за ефикасност в областта на сърдечно-съдовата превенция, за него същевременно няма такива доказателства в областта на сърдечната недостатъчност. |
|
1456 |
В доклада на професор V. се заключава, че за всеки от петте терапевтични класа, използвани при лечението на артериалната хипертония, и по-специално ИКЕ, терапевтичният ефект се обяснява с ефекта на класа, а не с индивидуалните свойства на предписаните молекули. Според този доклад рамиприлът е ИКЕ от второ поколение, за който е възможно да има повече данни, основани на научни доказателства от рандомизирани клинични изпитвания, и който въз основа на своя превъзходен фармакологичен профил и високото качество на доказателствените данни за него, най-вече в областта на сърдечната недостатъчност, е станал безспорен лидер на пазара на антихипертензивните лекарствени продукти. Според този доклад периндоприлът е ИКЕ като всички останали, който не е нито най-силният, нито този с най-добър фармакологичен профил. За периндоприла могат да се намерят данни, основани на доказателства в областта на сърдечно-съдовата превенция, макар получените резултати да не сочат непременно, че наблюдаваният ефект се дължи на периндоприла. Не е възможно обаче да се намерят данни, основани на доказателства в областта на сърдечната недостатъчност и на диабетната нефропатия. |
|
1457 |
От гореизложеното следва, че публикуваните медицински проучвания не разкриват периндоприлът да се различава от другите ИКЕ в терапевтично отношение, и по-специално като ефикасност. Нещо повече, анализът на медицинските проучвания показва, че макар да е възможно за периндоприла да се намерят доказателства за ефикасност, това се отнася и за другите ИКЕ, като еналаприл, лизиноприл или рамиприл, като за последния впрочем има повече доказателства за ефикасност в областта на сърдечната недостатъчност. |
|
1458 |
На пето място, жалбоподателите твърдят, че политиките, прилагани от компетентните местни власти в областта на здравеопазването в Обединеното кралство, подкрепят възможността в терапевтично отношение периндоприлът да бъде заменен с други ИКЕ. В подкрепа на доводите си те представят редица приложения, свързани с прилаганата от Primary Care Trusts (местни органи, отговарящи за първичната здравна помощ, наричани по-нататък „РСТ“) политика. |
|
1459 |
В това отношение Комисията твърди, от една страна, че представеното от жалбоподателите приложение С 29, отнасящо се до РСТ на Шотландия и на Северна Ирландия, следва да бъде отхвърлено като недопустимо и от друга страна, че използването от жалбоподателите като цяло на приложения А 286, А 287 и С 29, свързани с прилаганите от местните власти в Обединеното кралство политики, нарушава член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 76 от Процедурния правилник на Общия съд. |
|
1460 |
Съгласно член 85, параграф 2 от Процедурния правилник главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания в подкрепа на своите доводи и с репликата, и дупликата, при условие че късното им представяне бъде мотивирано. От съдебната практика обаче е видно, че при представянето на насрещни доказателства и допълването на доказателствените искания вследствие на представяне на насрещни доказателства от противната страна в писмената ѝ защита не се прилага правилото за преклузивния срок, предвидено в посочената разпоредба. Всъщност тази разпоредба се отнася за новите доказателствени искания и трябва да се разглежда в светлината на член 92, параграф 7 от посочения правилник, където изрично се предвижда, че е възможно да се представят насрещни доказателства и да се допълват доказателствените искания (решения от 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, EU:C:1998:608, т. 71 и 72 и от 5 декември 2006 г., Westfalen Gassen Nederland/Комисия, T‑303/02, EU:T:2006:374, т. 189). |
|
1461 |
В случая доказателствата относно РСТ на Шотландия и на Северна Ирландия, представени от жалбоподателите в приложение С 29, не могат да бъдат обявени за недопустими, поради това че били представени с репликата в нарушение на член 85, параграф 2 от Процедурния правилник. Всъщност както жалбоподателите посочват в точка 417 от репликата, изложените в приложение С 29 данни са в отговор на критиката в писмената защита на Комисията относно индивидуалния характер и относно чисто теоретичното влияние на прилаганите от РСТ политики. Ето защо правилото за преклузивния срок, предвидено в член 85, параграф 2 от Процедурния правилник, не се прилага по отношение на тях, поради което разглежданите доказателства са допустими. |
|
1462 |
По-нататък, що се отнася до използването на приложения А 286 и А 287, представени с подадената на 21 септември 2014 г. жалба — отнасящи се до препоръките и прилаганите от местните власти в Обединеното кралство политики — трябва да се констатира, че тяхното използване съответства на член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., приложим по това време. Аналогично, използването на приложение С 29, представено с подадената на 29 юли 2015 г. реплика — отнасящо се до документите от РСТ на Шотландия и на Северна Ирландия — съответства на член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 76 от Процедурния правилник на Общия съд. Според постоянната съдебна практика, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Това тълкуване на член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. се отнася и за условията за допустимост на писмената реплика, която е предназначена за допълване на жалбата (решение от 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, Т‑201/04, EU:T:2007:289, т. 94 и 95 и цитираната съдебна практика). В случая, макар приложения А 286, А 287 и С 29 да са обемни и да съдържат поредица документи, в самия текст на жалбата, а след това в писмената реплика жалбоподателите са изложили фактическите и правни доводи, на които се позовават. Чрез представянето на тези приложения, съдържащи документи от РСТ на Обединеното кралство, включително на Шотландия и на Северна Ирландия, жалбоподателите подкрепят своите доводи, с които целят да докажат, че РСТ са се произнесли по терапевтичната еквивалентност на периндоприла и другите ИКЕ, насърчили са общопрактикуващите лекари да заместят периндоприла с други ИКЕ и че тези политики, които не са индивидуални, са имали реално влияние върху търсенето на местно равнище. |
|
1463 |
Следователно Комисията неправилно твърди, че представените от жалбоподателите приложения А 286, А 287 и С 29 трябва да бъдат изключени от обсъжданията. |
|
1464 |
Освен това от документите в преписката, и по-специално от съображение 2280 от обжалваното решение, е видно, че някои РСТ изрично са приели, считано от 2005 г., че периндоприлът не е по-ефикасен от друг ИКЕ, и по ценови съображения са препоръчали употребата на други ИКЕ, а не периндоприл и дори замяната на периндоприла с друг ИКЕ, по-специално лизиноприл или рамиприл. Комисията неправилно твърди, че представените от жалбоподателите документи, свързани с РСТ, съдържат индивидуални съображения и разсъждения. Всъщност тези политики, прилагани от компетентните власти, при това произхождащи от немалък брой РСТ, разположени в различни райони на Обединеното кралство, не могат да се считат за обикновени индивидуални разсъждения. Независимо от това какви са конкретните последици от инициативите на РСТ, преценката на тези субекти относно възможността за заместване на периндоприла с други ИКЕ разкрива противоречие с анализа на Комисията относно разнородността на класа на ИКЕ. |
|
1465 |
Следователно политиките, прилагани от компетентните местни власти в областта на здравеопазването в Обединеното кралство, подкрепят липсата на разлика между периндоприла и другите ИКЕ от терапевтична гледна точка. |
|
1466 |
На шесто място, Комисията погрешно се позовава на вътрешните документи на Servier, за да докаже наличието на особени терапевтични свойства на периндоприла в сравнение с другите ИКЕ. |
|
1467 |
Най-напред следва да се припомни, че според общоприложимите правила в областта на доказването достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата при неговото изготвяне, от неговия адресат и от това дали съдържанието му е логично и правдоподобно (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 1991 г., Atochem/Комисия, Т‑3/89, EU:T:1991:58, т. 31—38 и от 11 март 1999 г., Ensidesa/Комисия, Т‑157/94, EU:T:1999:54, т. 312 и заключението на съдия Vesterdorf, действащ като генерален адвокат по дело Rhône-Poulenc/Комисия, Т‑1/89, EU:T:1991:38). |
|
1468 |
В случая вътрешните документи на Servier, доколкото съдържат преценки относно терапевтичната употреба на ИКЕ, предназначени да осигурят популяризиране на периндоприла, за разлика от медицинските препоръки не представляват балансирано резюме на научните познания. Освен това за разлика от медицинските проучвания те не почиват на методология, предназначена да гарантира достоверността на получените резултати. Следователно откъсите от тези вътрешни документи следва да бъдат анализирани, като се отчита обстоятелството, че някои от тях имат за цел популяризиране на продукта. |
|
1469 |
Така от вътрешностратегическите документи е видно, че в съобщенията за популяризиране, адресирани към лекарите, Servier е представяло характеристиките на периндоприла по благоприятен начин. В документите, обобщаващи действията на Servier за популяризиране, се подчертават положителните резултати от периндоприла и дори се посочва — въз основава на медицински проучвания — наличието на уникален начин на действие, възможността периндоприлът да бъде разграничен положително от своите конкуренти и дори превъзходството на периндоприла спрямо други ИКЕ, като например при коефициента на вариация на неговата плазмена концентрация, ефикасността за понижаване на кръвното налягане, синергията в комбинация с диуретик или сърдечно-съдовата защита. |
|
1470 |
Както обаче бе посочено по-горе, съдържанието на тези съобщения трябва да бъде анализирано, като се вземе предвид тяхната цел за популяризиране. В това отношение следва да се отбележи най-напред, че Комисията не оспорва твърдението на жалбоподателите, че в своите съответни съобщения за популяризиране всички ИКЕ се представят като най-добрите. Освен това вътрешностратегическите документи на Servier, както и плановете за ориентация, плановете за пускане в продажба и съобщенията за популяризиране на други ИКЕ, налични в преписката, показват, че кампаниите за популяризиране на други ИКЕ, например на рамиприл, лизиноприл или трандолаприл, също са много хвалебствени при представянето на терапевтичните свойства на тези лекарствени продукти. Кампаниите за популяризиране на другите ИКЕ често описват своя лекарствен продукт като водещ продукт, уникален сред ИКЕ лекарствен продукт, и го квалифицират като референтен продукт или като най-добър избор. Тези комуникационни кампании подчертават твърдените предимства на съответния лекарствен продукт вътре в класа на ИКЕ, що се отнася до показания, ефикасност или поносимост. Понякога те съдържат преки сравнения с периндоприла и в някои от тях се претендира за превъзходство на съответния лекарствен продукт спрямо периндоприла. При това положение, съдържанието на съобщенията за популяризиране на периндоприла, съдържащи се във вътрешностратегическите документи на Servier, не позволява да се приеме, че този лекарствен продукт се различава от другите ИКЕ в терапевтично отношение. |
|
1471 |
Освен това вътрешностратегическите документи на Servier, разгледани в тяхната съвкупност, не разкриват терапевтично превъзходство на периндоприла спрямо другите ИКЕ. От тези документи е видно, че други ИКЕ, като рамиприл, лизиноприл и еналаприл, имат предимства от страна на доказателства за показания и за ефикасност, благодарение на проучвания като TRACE, AIRE или HOPE. По-специално рамиприлът е посочен като лекарствен продукт, за който съществуват доказателства за ефикасност в областта на сърдечната недостатъчност при пациентите с висок сърдечно-съдов риск и при пациентите диабетици. |
|
1472 |
Накрая, по-конкретно в съображения 2224—2236 от обжалваното решение Комисията посочва, че според вътрешните документи на Servier, кампаниите за популяризиране са имали по-специално за цел да разграничат периндоприла от другите ИКЕ. От същите документи обаче е видно, че комуникационните кампании не са позволили в достатъчна степен разграничаването на периндоприла от другите ИКЕ от гледна точка на лекарите. В тези документи се посочва например проучване за качество, проведено през юли 2007 г. сред общопрактикуващи лекари и кардиолози, според което периндоприлът и рамиприлът са считани за сходни. В плана за ориентация за 2009—2010 г. се подчертава, в края на разглеждания период, липсата на разграничаване от рамиприла. Що се отнася до Нидерландия, в плановете за ориентация 2006—2007 г., 2007—2008 г. и 2008—2009 г. се посочва, че много от общопрактикуващите лекари считат лизиноприла за еквивалентен на периндоприла. |
|
1473 |
Следователно вътрешните документи на Servier не доказват, че периндоприлът е бил признат заради особени терапевтични свойства, които го отличават от другите ИКЕ. Макар предприятието да се е опитало да популяризира и да отличи положително периндоприла чрез хвалебствени съобщения — също като други предприятия, предлагащи на пазара ИКЕ — според същите документи тази стратегия не е позволила периндоприлът да бъде отличен в достатъчна степен от другите ИКЕ. |
|
1474 |
На седмо място, Комисията основава своята преценка на терапевтичната заместимост на периндоприла с допитване, проведено сред предписващи лица. |
|
1475 |
За да определи адресатите на въпросниците, Комисията се основава на списък с предписващи периндоприл лица, предоставен от Servier, който е трябвало да включва по-специално всички кардиолози и общопрактикуващи лекари, с които Servier е в професионални и търговски отношения. Макар някои от тези списъци да включват почти всички предписващи лица, това не се отнася до списъка на общопрактикуващите лекари във Франция и в Обединеното кралство. При това положение, както Servier твърди, при тези две категории адресати е налице тенденциозен подбор. Налага се констатацията, че тази тенденциозност може да окаже влияние върху резултатите от допитването при тези две категории, тъй като е възможно лекари, които имат професионални отношения със Servier, да са предпочели предписването на периндоприл в своята професионална практика в по-голяма степен спрямо други предписващи лица, които не са в същото положение. |
|
1476 |
Освен това представянето на някои от резултатите от допитването не съответства на въпросите, поставени на предписващите лекари. Така в съображение 2392 от обжалваното решение Комисията представя процента на респондентите, за които периндоприлът е предпочитано първично или вторично лечение при есенциална (първична) хипертония, при хронични исхемични кардиопатии и при сърдечна недостатъчност. Жалбоподателите впрочем подчертават, и това не се оспорва, че в самото допитване не се посочва никакво „предпочитано“ лечение, а е поставен въпросът за кои сърдечно-съдови патологии се предписва периндоприл като „лечение от първа/втора линия с предпочитание пред други лечения“. Положителният отговор на този въпрос не предполага, че периндоприлът се предписва с предпочитание пред другите ИКЕ, и не позволява да се разбере в какво съотношение се предписва периндоприл като лечение от първа линия при артериална хипертония. Аналогично, положителният отговор на въпросите относно специфичната за периндоприла ефикасност при някои категории пациенти и относно неговите странични ефекти, по-редки при някои категории пациенти, не предполага непременно, като се има предвид формулировката на въпросите, че според предписващия лекар периндоприлът се различава от другите ИКЕ. |
|
1477 |
От резултатите от допитването също така е видно, че според 51 % от респондентите за 81—100 % от пациентите, започващи лечение с периндоприл, съществува еквивалентен лекарствен продукт. Следователно за повечето запитаните лекари е възможно от терапевтична гледна точка периндоприлът да бъде заменен с друг лекарствен продукт, при това при по-голямата част от пациентите, които започват лечение. Комисията впрочем признава в съображение 2454 от обжалваното решение, че повечето от респондентите считат други лекарствени продукти за терапевтични алтернативи, еквивалентни на периндоприла. Комисията също така посочва, че практикуващите специалисти посочват най-често като алтернатива рамиприла във Франция, в Полша и в Обединеното кралство и еналаприла и лизиноприла в Нидерландия. |
|
1478 |
От гореизложеното следва, че проведеното от Комисията допитване не подкрепя тезата за разграничаване на периндоприла от другите ИКЕ. |
|
1479 |
На осмо място, от отговорите на въпроси, поставени от Комисията на производителите на други ИКЕ, анализирани в съображения 2255 и следващите от обжалваното решение, е видно, че AstraZeneca, производител на лизиноприла, счита периндоприла наред с пет други ИКЕ за заместител на неговия лизиноприл до датата на изтичане на патента му. В същия смисъл Merck Sharp & Dohme (MSD), което произвежда еналаприла и лизиноприла, декларира, че Servier е едно от предприятията, негови съперници в областта на хипертонията, и че неговият продукт, периндоприлът, е едно от леченията, които могат да се използват като алтернативно лечение на антихипертензивните му лечения. Освен това, макар Sanofi-Aventis да счита, както Комисията посочва в обжалваното решение, че периндоприлът и рамиприлът не са „заместители един на друг“, това е направено с оглед, от една страна, на значително по-голямото население, което може да се възползва от рамиприла предвид неговите по-широки показания в областта на намаляването на сърдечно-съдовата смъртност, и от друга страна, на по-голямото разнообразие от начални дози при рамиприла. Макар тези обстоятелства — ако се допусне, че са доказани — да могат да ограничат възможностите за заместване на рамиприла с периндоприла, те във всички случаи не могат да ограничат възможностите за заместване на периндоприла с рамиприла. Те съответно не са пречка рамиприлът да бъде считан за продукт, който може да замести периндоприла в терапевтично отношение. |
|
1480 |
От гореизложеното следва, че отговорите на производителите на оригинални лекарствени продукти на поставените от Комисията въпроси по-скоро потвърждават, че в терапевтично отношение периндоприлът може да бъде заместен от другите ИКЕ. |
|
1481 |
Предвид всички документи в преписката се налага изводът, че между периндоприла и другите ИКЕ липсва съществена разлика в терапевтично отношение, включително като ефикасност и странични ефекти. В преписката липсва обективно научно доказателство за терапевтично превъзходство на периндоприла спрямо другите ИКЕ. ИКЕ са много широко възприемани от предписващите лица като заместими помежду си и съществуват множество лекарствени продукти, които лекарите считат за терапевтични еквиваленти на периндоприла. Следователно Комисията погрешно е приела, че класът на ИКЕ е разнороден и че периндоприлът притежава особени терапевтични свойства в рамките на този клас лекарствени продукти. |
|
1482 |
Следователно твърдението на жалбоподателите, че Комисията е допуснала грешка при анализа на терапевтичната заместимост на ИКЕ, следва да бъде прието. |
ii) Явлението лекарска „инерция“ при новите пациенти
|
1483 |
От съображения 2388, 2511 и сл. и 2539 и сл. от обжалваното решение е видно, че Комисията счита периндоприла за „стока, оценявана след опознаването ѝ“, подложена на ограничен конкурентен натиск при новите пациенти, поради добре известното явление „инерция“ при лекарите. Всъщност, макар лекарите да имат достъп до многобройни терапии, те имали естествената склонност да предписват на новите пациенти лекарствени продукти, които в миналото са се оказали ефикасни. |
|
1484 |
Според Комисията още преди разглеждания период периндоприлът е набрал широка база от пациенти с продължителна употреба. Явлението лекарска „инерция“, което ограничава заместимостта между наличните терапии, представлявало механизъм, който позволява консолидиране на клиентската база на периндоприла. Наличието на увеличаваща се група от лоялни предписващи лица обяснявало постоянния растеж на базата с пациенти, лекувани с периндоприл. |
|
1485 |
Жалбоподателите оспорват тази преценка на Комисията като твърдят по същество, че между производителите на ИКЕ има силна конкуренция при новите пациенти и че при лекарите няма значителна „инерция“, а само липса на чувствителност на предписващите лица към цените. |
|
1486 |
Най-напред следва да се отбележи, че явлението лекарска „инерция“ — което Комисията описва като „естествена“ склонност на новите пациенти да се предписват лекарствени продукти, които са дали добри резултати при предходни пациенти — както самата Комисия посочва в съображение 2540 от обжалваното решение, е елемент, който може да се променя във времето и зависи от вида патология. Това е емпиричен въпрос, който изисква внимателно разглеждане във всеки отделен случай. |
|
1487 |
Както Общият съд постановява в решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия (T‑321/05, EU:T:2010:266), „инерцията“, характерна за практиките по предписване на лекарствени продукти, е възможно по-специално да се корени в предпазливостта, която е нормално присъща за отношението на лекарите към нов продукт, чиито свойства те все още не познават добре, и по-конкретно в техните сериозни опасения относно евентуалните странични ефекти на този продукт, например евентуални канцерогенни ефекти (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 91, 92 и 98). |
|
1488 |
В конкретните обстоятелства съответно следва да се прецени до каква степен явление, наречено лекарска „инерция“, е могло да ограничи заместимостта между наличните терапии и да обясни развитието на базата с пациенти, лекувани с периндоприл, квалифицирано от Комисията като постоянно увеличение. |
|
1489 |
На първо място, от документите в преписката не следва, както бе посочено по-горе, че ИКЕ са разнородни в терапевтично отношение. Напротив, в терапевтично отношение няма значителна разлика между периндоприла и другите ИКЕ, включително от гледна точка на ефикасност и на странични ефекти. След като класът на ИКЕ не е разнороден, няма фактор, който да ограничава свободата, с която разполагат лекарите да предписват други ИКЕ, а не периндоприл. Документите в преписката не сочат по-специално, че другите ИКЕ предизвикват особени опасения, що се отнася до техните евентуални странични ефекти. При това положение в случая няма особени опасения относно терапевтичната употреба или евентуалните странични ефекти на ИКЕ, които да могат да създадат висока степен на „инерция“ при лекарите, които вече са имали повод да предписват периндоприл, когато тези лекари избират да предпишат един или друг ИКЕ на нови пациенти. |
|
1490 |
Следва да се подчертае, че положението на периндоприла спрямо другите ИКЕ е различно от това на ИПП спрямо Н2-блокерите по делото, по което е постановено решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия (T‑321/05, EU:T:2010:266). Всъщност по това дело ИПП и Н2-блокерите са обект на диференцирана употреба, тъй като ИПП са предписвани основно за лечение на тежките форми на киселинно обусловените стомашно-чревни заболявания, докато Н2-блокерите са предписвани за по-малко тежките или леките форми на тези заболявания (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 72). Н2-блокерите не са можели да упражняват значителен конкурентен натиск върху ИПП, като се има предвид по-специално значението, което лекарите и пациентите отдават на терапевтичното превъзходство на ИПП (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., AstraZeneca/Комисия, С‑457/10 Р, EU:C:2012:770, т. 58). В случая не е доказано никакво терапевтично превъзходство на периндоприла спрямо другите ИКЕ, което да може да попречи на упражняването на значителен конкурентен натиск от страна на ИКЕ върху периндоприла при новите пациенти. |
|
1491 |
Нещо повече, периндоприлът е пуснат след редица други ИКЕ, по-специално след лизиноприла и еналаприла на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство, и след еналаприла на пазара в Полша. Следователно спрямо ИКЕ, пуснати на пазара преди него, периндоприлът не е можел да се възползва от явление „инерция“, свързано с предпазливостта, която е нормално присъща за отношението на лекарите към нов продукт, чиито свойства те не познават добре. |
|
1492 |
От документите в преписката съответно не следва, че периндоприлът е можел да се възползва от особена степен на „инерция“ при лекарските практики на предписване спрямо другите ИКЕ предвид терапевтичните свойства на ИКЕ и датата на пускане на пазара на този лекарствен продукт. |
|
1493 |
На второ място, доводът в обжалваното решение, че още преди разглеждания период периндоприлът е събрал широка база от пациенти на продължително лечение, следва да се счита за много относителен. |
|
1494 |
От документите в преписката е видно, че през януари 2000 г. периндоприлът е разполагал във всички засегнати страни с пациентска база, която е много по-малка в сравнение с други ИКЕ като рамиприл, еналаприл или лизиноприл. При продажбите на таблетки и капсули периндоприлът се е класирал на четвърто място в Обединеното кралство след лизиноприла, еналаприла и рамиприла, с обем на продажбите над три пъти по-нисък от този на лизиноприла, на трето място в Нидерландия след еналаприла и лизиноприла, с обем на продажбите над десет пъти по-нисък от този на еналаприла, на второ място във Франция след рамиприла и на второ място в Полша след еналаприла, с обем на продажбите близо шест пъти по-нисък от този на еналаприла. |
|
1495 |
При това положение, дори да се допусне наличието на механизъм на „инерция“ при лекарските практики на предписване, специално периндоприлът не е можел да се възползва от това явление с оглед на относителното значение на неговата база от пациенти на продължително лечение спрямо тази на другите ИКЕ, които са разполагали с по-силна позиция като обем на продажбите. |
|
1496 |
На трето място, констатацията в обжалваното решение за постоянното увеличение на базата с пациенти, лекувани с периндоприл, и по-общо констатацията за търговския успех на периндоприла също трябва да се считат за относителни предвид положението на другите ИКЕ. |
|
1497 |
От документите в преписката е видно, че сред ИКЕ периндоприлът не е лекарственият продукт от класа на ИКЕ, който е постигнал най-голям успех през разглеждания период. Макар в съображение 2129 от обжалваното решение да се посочва, че световните продажби на продукти, съдържащи периндоприла на Servier, да са достигнали повече от 800 милиона EUR в най-добрата си година, в посоченото решение не се съдържат никакви данни от какъв порядък са световните обороти, реализирани от останалите производители на ИКЕ. В това отношение жалбоподателите посочват в съдебното заседание, и това не е оспорено, че към момента на настъпване на фактите периндоприлът е бил на 143‑то място в света при най-продаваните молекули, докато например рамиприлът на Sanofi-Aventis е бил класиран на 72‑ро място в света. Макар да присъства на някои от националните пазари, периндоприлът почти отсъства от такива важни пазари като германския, на който към момента на настъпване на фактите периндоприлът е представлявал по-малко от 1 % от продажбите на лекарствени продукти от класа на ИКЕ. Както твърдят жалбоподателите, през разглеждания период рамиприлът е бил световният лидер сред лекарствените продукти от класа на ИКЕ. |
|
1498 |
От документите в преписката е видно, че на четирите национални географски пазара, избрани от Комисията, независимо от увеличението на продажбите си, периндоприлът на Servier никога не е заемал лидерска позиция сред ИКЕ при продажбите на таблетки и капсули през периода на практиките, обект на обжалваното решение. Според данните за продажбите на таблетки и капсули, съдържащи се в обжалваното решение, периндоприлът е бил на трето място в Нидерландия (през ноември 2007 г.) и в Обединеното кралство (през юни 2007 г.), на второ място във Франция (през август 2008 г.) и в Полша (през май 2006 г.), с обем на продажбите доста далеч от този на лидера на всеки национален пазар, с изключение на Франция. |
|
1499 |
Що се отнася до увеличението, макар на четирите национални пазара, взети заедно, продажбите на периндоприл да са се увеличавали през разглеждания период, това се отнася и за другите ИКЕ като рамиприл и лизиноприл. Предвид данните за продажби на таблетки и капсули, съдържащи се в обжалваното решение, следва да се приеме, че увеличението на продажбите на лизиноприл е било трайно в първото десетилетие на настоящия век, докато увеличението на продажбите на рамиприл е било отчетливо по-високо от това на продажбите на периндоприл през същия период. |
|
1500 |
Като се има предвид промяната в продажбите на другите ИКЕ, значението на явлението „постоянно увеличение“ на продажбите на периндоприл, отбелязано в обжалваното решение, трябва да се счита за относително. |
|
1501 |
На четвърто място, значителните колебания в относителните продажби на ИКЕ в първото десетилетие на настоящия век водят до поставяне под съмнение на наличието на висока степен на „инерция“ при лекарските практики на предписване на ИКЕ. |
|
1502 |
Най-напред, от доклада на CRA от януари 2013 г., поръчан от Servier, е видно, че относителните продажби на ИКЕ са били обект на значителни колебания между 2001 г. и 2010 г., като съответните позиции на лекарствените продукти се променят различно. Например между 2001 г. и 2010 г. делът на продажбите на периндоприл в общите продажби на ИКЕ, изразени в дефинирани дневни дози, се увеличава слабо в Обединеното кралство (като остава в границите между 5 % и 10 %), докато делът на рамиприла почти се е удвоил (като преминава от дял между 30 % и 40 % към дял между 60 % и 70 %), а делът на лизиноприла силно е намалял. През същия период в Полша делът на продажбите на периндоприл силно е намалял (като преминава от дял между 15 % и 20 % към дял между 10 % и 15 %), докато рамиприлът е прогресирал значително (като преминава от дял между 0 % и 5 % към дял между 60 % и 70 %). В Нидерландия периндоприлът и рамиприлът прогресират леко, като делът на продажбите на всеки от тези два лекарствени продукта се е установил на равнище между 10 % и 20 % през 2010 г., а еналаприлът представлява все още между 40 % и 50 % от продажбите към тази дата. Във Франция лизиноприлът се свива силно (като преминава от дял на продажбите между 30 % и 40 % през 2001 г. към дял между 5 % и 10 % през 2010 г.), докато делът на продажбите на периндоприл бележи съществено увеличение (като преминава от дял между 10 % и 15 % към дял между 20 % и 30 %), но същевременно по-малко от това на рамиприла (който преминава от дял между 20 % и 30 % към дял между 50 % и 60 %). |
|
1503 |
Комисията твърди, че изчисляването на дела на продажбите на всеки ИКЕ от общите продажби на този клас лекарствени продукти е неточно, тъй като това изчисляване се основава на продажбите, изразени в дефинирани дневни дози, което надценявало развитието на продажбите на другите ИКЕ, по-конкретно на рамиприла. |
|
1504 |
В това отношение следва да се отбележи, че самата Комисия по принцип е анализирала обемите на продажбите на ИКЕ, използвайки дефинираните дневни дози, и следователно тя не може а priori да счита, че това изчисление е напълно ирелевантно, за да се анализира развитието на продажбите на ИКЕ във времето, без същевременно да постави под съмнение своя собствен анализ. Комисията също така не представя никакъв алтернативен анализ за развитието на относителните продажбите на различните ИКЕ, основан на данни, които да са по-достоверни. Освен това, макар Комисията да посочва, че този начин на изчисляване води до надуване на стойността на продажбите на рамиприл два или повече пъти, тя не дава никакво обяснение в подкрепа на тезата, че този начин на изчисляване води също така до надценяване на дела на продажбите на други ИКЕ, освен рамиприла. Накрая, във всички случаи от ограничените данни в обжалваното решение за продажбите на ИКЕ, изразени в таблетки и капсули, е видно, че във всяка от проучените в обжалваното решение страни между януари 2000 г. и 2006—2008 г. са настъпили значителни промени — които впрочем не се оспорват от Комисията — в съответните места на отделните ИКЕ. |
|
1505 |
Освен това Комисията посочва, от една страна, че отправната точка в сравнението между пазарните дялове на ИКЕ е наличието на пазар, съставен от всички ИКЕ, докато очертаването на пазара има за цел именно да очертае съответния пазар, и от друга страна, че анализът не позволява да се твърди пряко, че увеличението на продажбите на рамиприл е станало за сметка на продажбите на периндоприл. |
|
1506 |
Същевременно, макар действително изчисляването на пазарния дял на периндоприла да изисква предварително очертаване на пазара и съответно понятието за пазарни дялове на различните ИКЕ да не може да се използва в случая, анализът на промяната в относителните продажби на ИКЕ, който не предполага сам по себе си наличието на пазар на ИКЕ, не е ирелевантен за целите на очертаването на съответния пазар. |
|
1507 |
Освен това жалбоподателите не твърдят, че промените в относителните продажби на ИКЕ позволяват да се твърди пряко, че периндоприлът е подложен на конкурентен натиск от страна на другите ИКЕ. Те твърдят, че промените в относителните продажби на ИКЕ в рамките на една и съща страна не свидетелстват за наличието на силна степен на лекарска „инерция“ в практиките за предписване на ИКЕ. В това отношение Комисията не дава никакво обяснение за съвместимостта между механизма на лекарска „инерция“, подчертан от нея в обжалваното решение, и колебанията на относителните продажби на ИКЕ във времето. При това положение следва да се приеме, както правилно твърдят жалбоподателите, че значителните промени в относителните продажби на ИКЕ през разглеждания период водят до поставяне под съмнение на важността на твърдения механизъм на „инерция“ при лекарите в техните практики за предписване на ИКЕ. |
|
1508 |
На пето място, документите в преписката — по-специално проучването Thalès, поръчано от Servier в рамките на неговото стратегическо планиране, реализираното от Комисията допитване сред предписващите лица и отговорите на производителите на ИКЕ на въпросите на Комисията — не доказват наличието на значителна степен на „инерция“ в поведението на лекарите при техните практики на предписване на периндоприл. |
|
1509 |
Проучването Thalès, реализирано между декември 2003 г. и февруари 2004 г., се отнася до развитието на профила на предписване на периндоприл от страна на френските общопрактикуващи лекари. Това проучване класифицира предписващите периндоприл лица в три категории: „често предписващи“ — с повече от десет рецепти, „средно предписващи“ — с шест до десет рецепти и „рядко предписващи“ — с една до пет рецепти на тримесечие. Проучването анализира промяната в типологията на предписващите лица между периода април—юни 2003 г. (Т 0) и периода декември 2003 г.—февруари 2004 г. (Т 2). В подкрепа на своето твърдение за наличие на увеличаващ се брой предписващи лица, „лоялни“ към периндоприла, Комисията изтъква, че 80—90 % от „често предписващите“, 50—60 % от „средно предписващите“ и 60—70 % от „рядко предписващите“ в Т 0 продължават да принадлежат към същата категория в Т 2. |
|
1510 |
Тези промени обаче не доказват висока степен на лекарска „инерция“ при предписването на периндоприл, тъй като, от една страна, те са установени през период от време, ограничен между осем и десет месеца, и от друга страна, съотношението на лекарите, които са променили категорията си, е значително за този ограничен период от време. Следва да се посочи освен това, че проучването Thalès, на което Комисията се позовава, класифицира общопрактикуващите лекари в четири групи лекари: „лоялни“, „изоставящи“, „нови клиенти“ или „случайни“, в зависимост от промяната в техните навици за предписване между периода Т 0 и периода Т 2. Проучването посочва, че делът на общопрактикуващите лекари „лоялни“, „изоставящи“, „нови клиенти“ и „случайни“ достига съответно 30—40 %, 5—10 %, 10—15 % и 40—50 % от всички общопрактикуващи лекари. От резултатите от проучването Thalès съответно следва, че „лоялните“ общопрактикуващи лекари са малцинство и делът им е по-нисък от този на „случайните“ общопрактикуващи лекари. Следователно резултатите от проучването Thalès, което впрочем е ограничено само до френските общопрактикуващи лекари, не доказват важността на механизма на лекарска „инерция“, що се отнася до предписването на периндоприл, и високия процент на „лоялни“ към периндоприла предписващи лекари. |
|
1511 |
Освен това, Комисията не оспорва твърдението на жалбоподателите, че 52 % от запитаните лекари в рамките на допитването, адресирано от Комисията до предписващите периндоприл лица, са отговорили, че предписват повече алтернативни лекарствени продукти, отколкото периндоприл. Обстоятелството, че мнозинството от лекарите предписват повече алтернативните на периндоприла лекарствени продукти, отколкото този лекарствен продукт, впрочем също води до поставяне под съмнение на наличието на механизъм на „инерция“, от който да се ползва по-специално периндоприлът. |
|
1512 |
Накрая, от отговорите на тримата производители на ИКЕ, запитани от Комисията, е видно, че те считат периндоприл за конкурент на своя собствен лекарствен продукт. По-специално в отговора си до Комисията Sanofi-Aventis изрично посочва, че периндоприлът е неговият пръв конкурент в Нидерландия, в Полша и от 2001 г. — във Франция, и неговият втори конкурент в Обединеното кралство. Няма данни в отговорите на запитаните производители на оригинални ИКЕ, от които да може да се установи, че конкурентният натиск между ИКЕ е ограничен от значително явление, наречено лекарска „инерция“, при новите пациенти. |
|
1513 |
Предвид гореизложеното се налага изводът, че Комисията не е доказала, че явление, наречено лекарска „инерция“, и наличието на увеличаваща се група от „лоялни“ предписващи периндоприл лица са ограничили значително конкурентния натиск, упражняван върху периндоприла от другите ИКЕ при новите пациенти. |
iii) Склонността към промяна на пациентите на продължително лечение
|
1514 |
Комисията приема, по-конкретно в съображения 2496—2510 от обжалваното решение, че пациентите на продължително лечение с периндоприл не са особено склонни да преминат към алтернативни лекарствени продукти, след като веднъж са приели периндоприла. Поради самото естество на периндоприла като „стока, оценявана след опознаването ѝ“, Servier се ползвало от информационно предимство в смисъл, че пациентите на продължително лечение с периндоприл са знаели повече за този продукт, отколкото за другите лечения, които още не били изпробвани. |
|
1515 |
Поради разнородността на лекарствените продукти от класа на ИКЕ, която може да бъде свързана с различия в ефикасността и поносимостта на индивидуално равнище, според Комисията следва да се приеме, че е малко вероятно да се стигне до промяна в терапията между лекарствени продукти от един и същ терапевтичен клас. Всъщност тази промяна в терапията може да бъде свързана с разходи за допълнителни медицински консултации и с потенциално много тежките рискове, свързани с появата на странични ефекти, както и с неоптимален контрол на кръвното налягане. |
|
1516 |
Според Комисията малката вероятност за промяна в лечението на пациентите с назначено продължително лечение, отговарящо на техните нужди, се подкрепя по-специално от поредица лонгитюдни проучвания, от резултатите от допитването сред предписващите лица и от отговора на Sanofi-Aventis на въпросника на Комисията, според който промените между рамиприл и периндоприл са много ограничени. Комисията твърди, че средната продължителност на лечението с периндоприл може да се определи като обхващаща седем-осем години и че процентът на „лоялност“ от 90 %, измерен според подновяванията на рецептите за периндоприл, потвърждава ефекта на затваряне на базата от пациенти, лекувани с периндоприл. |
|
1517 |
Жалбоподателите представят на вниманието на Общия съд поредица от доказателства и твърдят, че Комисията е подценила склонността към промяна на пациентите на продължително лечение. |
|
1518 |
На първо място, следва да се отбележи, че анализът на Комисията относно схемите за прехвърляне на пациенти на продължително лечение се основава на разнородността на лекарствените продукти от класа на ИКЕ. От мотивите на обжалваното решение, и по-специално от съображения 2496 и 2499, е видно, че Комисията се е основавала на разнородността на класа на ИКЕ в рамките на своя анализ на схемите за прехвърляне между периндоприла и останалите антихипертензивни лекарствени продукти. Именно с оглед на твърдяната разнородност на лекарствените продукти от класа на ИКЕ Комисията приема, че промяната в терапията между лекарствените продукти от един и същ терапевтичен клас може да бъде свързана с потенциално много тежки рискове, придружаващи промяната в лечението. |
|
1519 |
Впрочем, както бе посочено по-горе, Комисията не доказва разнородния характер на лекарствените продукти, принадлежащи към класа на ИКЕ. Напротив, в терапевтично отношение няма значителна разлика между периндоприла и другите ИКЕ, включително като ефикасност и странични ефекти. По-специално, от документите в преписката не е видно другите ИКЕ да пораждат у предписващите лица особени опасения, свързани с техните странични ефекти или по-малката им ефективност. Следователно при липса на разнородност на ИКЕ от гледна точка на лекарите анализът на Комисията относно връзката на промяната в лечението между лекарствени продукти от един и същ клас с потенциално много тежки рискове е под въпрос. След като няма разлики в ефикасността и поносимостта между ИКЕ, не е доказано, че промяната в лечението между ИКЕ поражда особени опасения сред лекарите. |
|
1520 |
На второ място, Комисията основава своята преценка за ниската склонност към промяна на пациентите, лекувани с периндоприл, на лонгитюдни проучвания, изготвени от Thalès. Тези проучвания анализират навиците на общопрактикуващите лекари за предписване между юли 2005 г. и юни 2006 г. във Франция и в Обединеното кралство. Според тези проучвания над 90 % от рецептите за периндоприл са за подновявания. От това Комисията заключава, че е налице много висока степен, а именно 90 %, на „лоялност“ към периндоприла. Тя счита, че анализирането на склонността на пациентите към промяна въз основа на броя издадени рецепти отразява по-добре естеството на търсенето на периндоприл, отколкото въз основа на броя на пациентите. |
|
1521 |
Този дял на рецептите за подновяване в общия брой рецепти обаче дава само частична информация за склонността към промяна на лекуваните с периндоприл пациенти. Всъщност обемът подновявани рецепти зависи по-специално от честотата на посещенията на пациентите в лекарския кабинет, която може да варира в значителна степен и впрочем не се споменава в обжалваното решение. Освен това с броя на подновените рецепти спрямо общия брой на рецептите не се измерва процентът на лоялност на пациентите, в смисъл на дела от пациентите, лекуващи се с периндоприл през периода N, които все още се лекуват с периндоприл през периода N + 1. |
|
1522 |
При това положение проучванията Thalès не са достатъчни, за да се разбере каква е лоялността към периндоприла на пациентите, които започват лечение с този лекарствен продукт. |
|
1523 |
На трето място, проучванията Cegedim и IMS Health дават информация за Франция и Обединеното кралство относно склонността на лекуваните с периндоприл пациенти да сменят лечението в продължение на петгодишен период. |
|
1524 |
Проучването Cegedim от октомври 2012 г., представено от Servier в становището му в отговор на изложението на възраженията, анализира постоянството на пациентите на периндоприл в петгодишен период при общопрактикуващите лекари във Франция. Анализът се отнася до пациентите, лекувани с периндоприл, които са посещавали един и същ общопрактикуващ лекар в петгодишен период. От него е видно, че 20—30 % от пациентите, започнали лечение с периндоприл, преустановяват лечението в срок до шест месеца и че сред пациентите, продължили да се лекуват с периндоприл повече от шест месеца, 30—40 % се прехвърлят към други антихипертензивни лекарствени продукти и повече не провеждат това лечение, след като изтекат пет години. Сред прехвърлянията към други антихипертензивни лекарствени продукти, извършвани след изтичане на шест месеца, прехвърлянията се извършват предимно към лечения, включващи сартани, докато около 40 % от пациентите са прехвърляни към лечение, включващо друг ИКЕ, използван самостоятелно или в комбинация. В крайна сметка над 50 % от пациентите, започнали лечение с периндоприл, след пет години вече не се лекуват с този лекарствен продукт. Следователно, що се отнася до редовно наблюдаваните от един и същ френски общопрактикуващ лекар пациенти, промените в лечението на пациентите, започнали лечение с периндоприл, са значителни за период от пет години. От проучването Cegedim следва също така, че през 2005 г. потоците входящи и изходящи пациенти (или съответно дял от 30—40 % и от 15—20 %) представляват половината от пациентите, лекувани с Coversyl. |
|
1525 |
Проучването IMS Health от декември 2013 г., представено от Servier, анализира предписванията на рамиприл, лизиноприл и периндоприл в периода 2003—2008 г. при пациентите, наблюдавани от общопрактикуващите лекари в Обединеното кралство. |
|
1526 |
Комисията възразява срещу вземането под внимание на проучването IMS Health от Общия съд, тъй като ѝ е било представено със закъснение от жалбоподателите в административното производство. Както обаче бе припомнено в точка 1373 по-горе, Общият съд осигурява задълбочен контрол за законосъобразност, като взема предвид всички доказателства, представени от жалбоподателите, независимо дали предхождат, или следват по време приетото решение, доколкото тези доказателства са релевантни за контрола за законосъобразност на решението на Комисията. В случая проучването IMS Health от декември 2013 г., представено от Servier на Комисията в хода на административното производство в отговор на изложението на фактите от 18 декември 2013 г., отговаря на тезата на Комисията, че лекуваните с периндоприл пациенти не са особено склонни да сменят лечението. Следователно не може да се приеме, че това проучване е късно представено доказателство, което не може да бъде взето предвид на етапа на контрола за законосъобразност на обжалваното решение. |
|
1527 |
Що се отнася до достоверността на проучването, Комисията не може да отхвърли проучването IMS Health с довода, че било направено „по мярка“ за жалбоподателите. Обстоятелството, че самите жалбоподатели са поискали от IMS Health да направи това проучване, не засяга непременно неговата доказателствена стойност, по-специално защото не е изготвено въз основа на бази данни, представени от самите жалбоподатели. Всъщност, както Общият съд вече е постановил (решение от 3 март 2011 г., Siemens/Комисия, Т‑110/07, EU:T:2011:68, т. 137), анализът е недостоверен и поради това доказателствената му стойност не е по-голяма от тази на обикновено изявление в интерес на жалбоподателите, когато е извършен въз основа на предоставени от жалбоподателите бази данни, без точността или релевантността на данните да е била предмет на каквато и да било независима проверка. В случая поръчаното от Servier проучване е изготвено въз основа на бази данни, произтичащи от трета страна, а именно IMS Health, за която Комисията не оспорва — както е видно по-специално от бележка под линия 2843 от обжалваното решение — че е референтна институция при предоставянето на данни във фармацевтичния сектор. Самата Комисия многократно се позовава на данни от IMS Health при очертаването на съответния пазар. |
|
1528 |
Освен това фактът, че поръчката за проучването не е предоставена на Комисията и че Комисията не е могла да възпроизведе напълно резултатите от него, не е достатъчен, за да постави под съмнение при конкретните обстоятелства достоверността на проучването. Всъщност в своя отговор на въпросника на Комисията от 17 февруари 2014 г. Servier дава обстоятелствено описание на дадените на IMS Health инструкции. В проучването последното описва методологията, предположенията и използваните дефиниции и предоставя необработените данни, както и алгоритъма, позволяващ репликацията на проучването. Макар IMS Health наистина да не е представило раздела, свързан с новите пациенти, следва да се отбележи, че след предаването на алгоритъма и на базите данни Комисията не е обърнала внимание на Servier за наличието на методологична пречка, която може да засегне достоверността на проучването. Освен това IMS Health споменава в проучването, че новите пациенти съответстват на тези, които не са получавали разглеждания лекарствен продукт през последните дванадесет месеца, предхождащи тази рецепта, и в писмо от 1 септември 2014 г. посочва, че Servier не е участвало в анализа на проучването, че то е извършено от IMS Health чрез използване на методологията и дефинициите, описани в проучването, че разделът за новите пациенти съответства на стандартна дефиниция, използвана при подобни проучвания, и че данните, на които се основава базата с новите пациенти, са изведени от база данни чрез използване на интегрирани доклади, достъпни от работно място в предприятието, или когато клиент се е регистрирал в тази база данни. При това положение, като се имат предвид по-специално достатъчните пояснения, дадени от Servier и IMS Health, Комисията няма основание да твърди, че проучването IMS Health не може да бъде прието като достоверно доказателство. |
|
1529 |
Проучването IMS Health показва, що се отнася до пациентите, наблюдавани от английските общопрактикуващи лекари през периода 2003—2008 г., че за дадена година новите пациенти на периндоприл представляват една трета от всички пациенти, на които е назначено това лечение. То показва също така, че заместванията, засягащи периндоприла, се извършват предимно в полза на други класове антихипертензивни лекарствени продукти, но така също и в полза на други ИКЕ. То посочва, че сред пациентите, започнали лечение с периндоприл, средната продължителност на лечението, с изключение на прекъсванията на лечението, е под шест месеца при 24 % от пациентите, под три години при 57 % от пациентите и под пет години при 76 % от тях. |
|
1530 |
Комисията счита, че процесът на прехвърляне е регресивен, тоест че с удължаването на продължителността на лечението е все по-малко вероятно пациентите да изоставят периндоприла. Следва обаче да се констатира, че според проучването Cegedim средната нетна загуба на пациенти, лекувани с периндоприл през четвъртата и петата година на лечението, е близо 5 % годишно при пациентите, наблюдавани от френски общопрактикуващи лекари. Според проучването IMS Health делът на пациентите, наблюдавани от английски общопрактикуващи лекари, при които средната продължителност на лечението, с изключение на прекъсванията на лечението, е между три и четири години, от една страна, и четири и пет години, от друга страна, е съответно 12 % и 7 %. Следователно от документите в преписката е видно, че делът на пациентите, които е възможно да преустановят лечението си с периндоприл през четвъртата и петата година от лечението с периндоприл, е значителен. |
|
1531 |
Така от проучванията Cegedim и IMS Health е видно, че при пациентите, лекувани с периндоприл и наблюдавани от общопрактикуващи лекари във Франция и Обединеното кралство през разглеждания период, средната продължителност на лечението е под пет години. Значителна част от тях сменят лечението през първите шест месеца лечение, но също така и през петте години след началото на лечението. |
|
1532 |
На четвърто място, документите относно РСТ потвърждават наличието, що се отнася до Обединеното кралство, на промени в лечението на пациенти, лекувани с периндоприл, към други ИКЕ. |
|
1533 |
Както бе посочено по-горе, от 2005 г. нататък известен брой РСТ приемат, че периндоприлът не е по-ефикасен от друг ИКЕ, и препоръчват употребата на други ИКЕ, различни от периндоприл, и дори заместването на периндоприла с друг ИКЕ. Тези политики, които понякога приемат формата на насоки, формуляри или примерни писма, които да бъдат изпращани на пациентите, за да сменят лечението от периндоприл на рамиприл или лизиноприл, са показателни, като се има предвид броят на съответните РСТ и обстоятелството, че тези РСТ са от различни райони на Обединеното кралство. |
|
1534 |
От документите в преписката е видно, че тези политики, които се определят като заплаха във вътрешностратегическите документи на Servier от 2005 г. нататък, са имали реален отрицателен ефект върху продажбите на периндоприл на местно равнище. Действително, както подчертава Комисията, не е доказано, че прилаганите от РСТ политики са имали значително влияние на национално равнище. Макар схемата, съдържаща се в съображение 2286 от обжалваното решение, да показва почти пълна стагнация на продажбите на периндоприл, изразени в дефинирани дневни дози, считано от септември 2006 г., документите в преписката не позволяват да се установи наличието на причинно-следствена връзка между препоръките на РСТ и промените в относителните продажби на периндоприл и на другите ИКЕ на равнището на Обединеното кралство като цяло. Тези препоръки обаче не са ирелевантни, тъй като онагледяват конкретно възможностите за прехвърляне между ИКЕ на един от географските пазари, използвани от Комисията в нейния анализ. |
|
1535 |
Комисията не може да твърди, че доводът на жалбоподателите относно прилаганите от РСТ политики противоречи на твърдението им, че факторът „цена“ играе ограничена роля в отношенията между различните ИКЕ. Всъщност, както е видно от вижданията, развити в точки 1380—1404 по-горе, фармацевтичният сектор е „нетипичен“ сектор, чиито особености изискват пазарът да бъде определен посредством подход, основаващ се на множество критерии, и по-специално на терапевтичната употреба на продуктите. В случая политиките на РСТ не поставят под съмнение тази констатация. Макар тези политики да потвърждават терапевтичната заместимост между ИКЕ и възможностите за промяна на лечението на пациентите, лекувани с периндоприл, от това не следва, че факторът „цена“ играе определяща или преобладаваща роля в анализа на конкурентния натиск между тези лекарствени продукти. |
|
1536 |
На пето място, Комисията счита — като се позовава по-специално на резултатите от допитването, реализирано сред предписващите лица — че промените в лечението на лекуваните с периндоприл пациенти са малко вероятни, когато пациентите са лекувани „успешно“ с периндоприл. |
|
1537 |
Резултатите от допитването сред предписващите лица, организирано от Комисията — според които преобладаващото мнозинство от лекарите (76 %) счита, че пациентите, лекувани „успешно“ през първоначалния период и при които това лечение не е било променено, вероятно са щели да продължат лечението с периндоприл повече от пет години — обаче не поставят под съмнение констатациите от проучванията Cegedim и IMS Health относно средната продължителност на лечението и промените при пациентите, лекувани с периндоприл. Всъщност поставеният на предписващите лица въпрос почива върху оценка на вероятността лечението с периндоприл да продължи, а не върху оценка на реалния дял на пациентите, които продължават лечението повече от пет години. Освен това поставеният на предписващите лица въпрос се отнася само до „успешно“ лекуваните пациенти, лечението на които не е променено, докато проучванията Cegedim и IMS Health дават информация за средната продължителност на лечението на лекуваните с периндоприл пациенти и за всички настъпили промени в лечението, независимо от преценката на лекарите за резултатите от лечението с периндоприл. Накрая, дори по отношение на лекуваните „успешно“ с периндоприл пациенти, при които това лечение не е било сменено, само малка част от запитаните лекари считат за вероятно тези пациенти да продължат лечението с периндоприл над десет години. |
|
1538 |
Макар „успешно“ лекуваните с периндоприл пациенти да са естествено по-малко склонни да променят лечението в сравнение с онези, които не попадат в тази категория, констатациите в проучванията Cegedim и IMS Health остават релевантни, за да се прецени в количествено отношение до каква степен пациентите, които започват лечение, остават „лоялни“ към периндоприла в период от пет години. Тези проучвания показват наличието на значителни промени при лечението, които поставят под съмнение твърденията на Комисията в обжалваното решение, свързани с ефекта на затваряне на базата с пациенти, лекувани с периндоприл. |
|
1539 |
На шесто място, в обжалваното решение Комисията се позовава на факта, че в отговора на въпросника си Sanofi-Aventis посочва, че промените в лечението между рамиприл и периндоприл са много ограничени и че растежът на двата продукта се дължи на новопривлечените пациенти, които започват лечение. Освен че това твърдение се отнася само до френския пазар, в своя отговор Sanofi-Aventis същевременно посочва, както бе отбелязано по-горе, че популацията от пациенти, които могат да бъдат лекувани с рамиприл, е по-широка в сравнение с тази при периндоприла и че до 2007 г. гамата от дозировки на рамиприл е била по-богата в сравнение с тази на периндоприла, които обстоятелства повече могат да ограничат прехвърлянията на пациенти от рамиприл към периндоприл, отколкото обратното. Освен това Sanofi-Aventis не взема отношение по промените на лечението в Нидерландия и Обединеното кралство, а що се отнася до полския пазар, посочва, че счита периндоприла за продукт, за сметка на който рамиприлът е привлякъл пациенти. Следователно отговорите на Sanofi-Aventis на въпросника на Комисията не поставят под съмнение мащаба на промените в лечението при пациентите, лекувани с периндоприл. |
|
1540 |
От гореизложеното следва, че Комисията е подценила склонността на лекуваните с периндоприл пациенти към промяна, като освен това се е основала на погрешното виждане, че лекарствените продукти от класа на ИКЕ са разнородни. От документите в преписката е видно, че промените при лечението на пациентите, започнали лечение с периндоприл, са значителни в петгодишен период, което поставя под съмнение средната продължителност на лечението, определена от Комисията, и важността на ефекта на затваряне на пациентската база. |
iv) Усилията за популяризиране
|
1541 |
В съображения 2515—2521 от обжалваното решение Комисията приема, че популяризирането може да увеличи степента на конкуренция, ако благодарение на него медицинската общност се информира за допълнителните терапевтични алтернативи, по-специално за новите продукти и новите важни показания на съществуващите продукти. Тя обаче счита, че в случая конкуренцията на равнището на популяризирането не може да се счита за важен източник на конкурентен натиск от гледна точка на отношението между периндоприла и неговите потенциални конкуренти, доколкото всяко ново усилие за популяризиране за лекарствени продукти, които са пуснати на пазара отдавна, само би било добавка към вече натрупаното доверие сред „лоялните“ предписващи лица. Комисията изтъква, че като се имат предвид препятствията пред промяната в лечението и преобладаващият брой на пациентите на продължително лечение, потенциалното отражение на усилията за популяризиране, направени от производителите на други ИКЕ върху продажбите на периндоприл, е ограничено. Комисията добавя, че липсата на конкурентен натиск от страна на останалите производители на ИКЕ се доказва и от категориите пациенти, към които се насочва Servier в рамките на своята политика за популяризиране, от анализа на действията по популяризиране, съдържащи се във вътрешностратегическите документи на Servier, и от стабилността на неговите разходи за популяризиране. |
|
1542 |
Жалбоподателите по същество твърдят, че Комисията е допуснала грешка, тъй като не е взела надлежно предвид значителните усилия на лабораториите за популяризиране, които били едно от основните измерения на конкуренцията и необходимост, при липса на „инерция“ сред пациентите и лекарите, за да се справят с конкуренцията. |
|
1543 |
На първо място, Комисията основава своя анализ на усилията за популяризиране върху явлението лекарска „инерция“ и наличието на препятствия пред промените в лечението. |
|
1544 |
Както бе посочено по-горе, поведението на лекарите при предписване не се е характеризирало с висока степен на „инерция“ и промените в лечението на пациентите на продължително лечение са били значителни. Следователно, основавайки се на погрешни хипотези, които могат да опорочават нейния анализ, Комисията приема, че потенциалното отражение на усилията за популяризиране, положени от производителите на други лекарствени продукти, върху продажбите на периндоприл следва да се счита за особено ограничено. |
|
1545 |
На второ място, Комисията основава своя анализ на усилията за популяризиране върху категориите пациенти, към които са насочени действията по популяризиране на Servier, и върху твърдените особени свойства на периндоприла от гледна точка на терапевтичната употреба. В съображения 2366 и 2519 от обжалваното решение тя отбелязва, че разходите на Servier за популяризиране са се концентрирали върху потенциалните нови пациенти, включително пациентите с новодиагностицирана хипертония, пациентите, чието кръвно налягане не е задоволително контролирано с друг антихипертензивен лекарствен продукт, както и някои групи пациенти, при които периндоприлът е показал особени свойства. |
|
1546 |
В това отношение следва да се отбележи, че популяризирането може да бъде инструмент за конкуриране по-специално когато продуктите са доста сходни. Липсата на положително разграничение на периндоприла спрямо другите ИКЕ съответства на необходимостта Servier да прави значителни усилия за популяризиране, за да се задържи на пазара и да се наложи след предписващите лица. Всъщност при липса на терапевтично превъзходство на периндоприла предписващите лица не са насърчени само на това основание да предписват периндоприл вместо друг лекарствен продукт. |
|
1547 |
Освен това от самия текст на съображения 2366 и 2519 от обжалваното решение е видно, че Servier е полагало усилия за популяризиране, които са били насочени както към нови пациенти, така и към пациенти, които вече са употребявали друг антихипертензивен лекарствен продукт. Нещо повече, Комисията не е доказала, както бе посочено по-горе, че периндоприлът има особени свойства, които го отличават от другите ИКЕ в терапевтично отношение. Макар Servier да е искало да отличи периндоприла от другите ИКЕ, тези усилия на Servier не са довели до желания резултат и не са позволили периндоприлът да бъде различаван в достатъчна степен от другите ИКЕ. |
|
1548 |
Следователно стратегията за популяризиране на периндоприла, доколкото е насочена към някои категории пациенти, не позволява да се заключи, че отражението на конкуренцията чрез популяризиране между ИКЕ е ограничено. |
|
1549 |
Трето, вътрешните документи на Servier, отговорите на производителите на другите ИКЕ и останалите документи в преписката по-скоро доказват, обратно на твърденията на Комисията, че действията по популяризиране на останалите производители на ИКЕ са можели да окажат конкурентен натиск върху периндоприла. |
|
1550 |
Така, както е видно от вътрешностратегическите документи на Servier — по-специално от документа, озаглавен „2005/2006 orientation plan“, и от документа, озаглавен „Ориентировъчен план Coversyl 2006/2007“ — през периода 2000—2009 г. Servier е считало, че конкуренцията на пазара на артериалната хипертония и на пазара на сърдечната недостатъчност е силна. От тези документи е видно също така, че Servier е считало другите ИКЕ за конкуренти, и по-специално рамиприла, каптоприла, лизиноприла, еналаприла, фозиноприла и трандолаприла. Рамиприлът е споменат многократно в частта от стратегическите документи, посветена на заплахите за развитието на периндоприла. Например лансирането през 2005 г. на нов продукт, Co-Triatec, който позволява да се гарантира непрекъснатост в представянето на продуктовата гама на рамиприла, е определено като заплаха. |
|
1551 |
Трите производителя на оригинални ИКЕ, до които Комисията отправя въпрос, също считат периндоприла за конкурент или съперник на техния собствен лекарствен продукт. Наистина, както Комисията отбелязва, фактът, че други предприятия определят даден продукт за основна конкурентна цел, не означава, че въпросният продукт е подложен на значителен конкурентен натиск от страна на тези други предприятия. Въпреки това тази съвкупност от признаци може да е полезна в известна степен, доколкото позволява да бъде взет предвид начинът, по който предприятията сами преценяват позицията си на пазара. В това отношение от отговорите на предприятията на поставените от Комисията въпроси относно тяхното възприятие за конкуренцията е видно, че Sanofi-Aventis, производител на рамиприла, AstraZeneca AB, производител на лизиноприла, и MSD, производител на еналаприла и лизиноприла, считат периндоприла за конкурент на техния собствен лекарствен продукт. От документите, представени от Sanofi-Aventis, по-конкретно от презентациите относно полския пазар и търговските планове за 2008—2009 г., е видно по-специално, че според това предприятие периндоприлът и еналаприлът са първи и втори най-близки съперници на рамиприла и че последният като цяло се възприема най-добре като марка. |
|
1552 |
Освен това документите в преписката подсказват, че комуникацията за популяризиране на другите ИКЕ е могла да има значително влияние върху продажбите на периндоприл. |
|
1553 |
Вътрешностратегическите документи на Servier и документите, свързани с популяризирането на другите ИКЕ, показват, че другите ИКЕ са се представяли като най-добрите в този клас лекарствени продукти и дори са се представяли като превъзхождащи другите ИКЕ. Някои планове за популяризиране на другите ИКЕ са били насочени пряко срещу периндоприла на Servier. |
|
1554 |
Макар силният натиск за популяризиране от страна на сартаните, съвпаднал със спада на популяризирането на ИКЕ, да е представен като заплаха във вътрешните документи на Servier, популяризирането на рамиприла е представено като заплаха за периндоприла, а спадът на това популяризиране е възприет като благоприятна перспектива. Вътрешните документи на Servier наблягат на факта, че популяризирането на рамиприла се основава на проучването НОРЕ, представено като голямо събитие за 2001 г., което е позволило на рамиприла да постигне силен растеж и да получи нови показания. В стратегическите документи на Servier се уточнява, че резултатите от проучването НОРЕ и позиционирането на рамиприла са оказали силно влияние върху продажбите на Coversyl 4 mg на Servier. |
|
1555 |
Освен това от документите в преписката — по-специално от информацията, предоставена от IMS Health и съдържаща се в обжалваното решение, и от отговора на Sanofi-Aventis на искането на Комисията за предоставяне на информация — е видно, че разходите за популяризиране, направени от останалите производители на ИКЕ, са били значителни в определени периоди, по-конкретно тези за рамиприла в Нидерландия и Обединеното кралство до 2003 г. или във Франция до началото на 2006 г. |
|
1556 |
Следователно документите в преписката, по-специално вътрешностратегическите документи на Servier и отговорите на другите производители на ИКЕ, по-скоро доказват, че дейностите за популяризиране на другите ИКЕ са можели да окажат значително влияние върху продажбите на Servier. |
|
1557 |
На четвърто място, значителният размер на разходите на Servier за популяризиране през разглеждания период също така е в синхрон с възможността конкуренцията чрез популяризиране да съставлява източник на конкурентен натиск в отношенията между ИКЕ, без това да се поставя под съмнение от твърдяната стабилност при тези разходи за популяризиране. |
|
1558 |
Значителният размер на разходите за популяризиране на Servier, който не се оспорва, е виден по-специално от данните, свързани с основните разходи пера, допринесли за общата цена на вариантите на периндоприла. Тези разходи са значителни по-конкретно във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство, както е видно от информацията, предоставена от IMS Health и съдържаща се в обжалваното решение. Например през 2000 г., Servier прави във Франция 70—80 милиона EUR разходи за популяризиране на периндоприла, докато общият оборот от продукта е между 180 и 200 милиона EUR. През 2004 г. разходите за популяризиране достигат в същата държава 100—120 милиона EUR, или около една трета от общия оборот от продукта (300—350 милиона EUR). |
|
1559 |
Следва да се добави, че рентабилността на периндоприла е останала висока през разглеждания период въпреки значителното равнище на разходите на Servier за популяризиране на периндоприла, но това не означава, че периндоприлът не е бил подложен на значителен конкурентен натиск от страна на другите ИКЕ. Освен това, макар Комисията да установява високото равнище на общата рентабилност на периндоприла в съображения 2369—2371 от обжалваното решение, от това тя не прави изводи при очертаването на съответния пазар и не се основава на тази рентабилност, за да заключи в съображения 2403—2546 от обжалваното решение, че съответният продуктов пазар се свежда до оригиналния и генеричния периндоприл. |
|
1560 |
Вътрешностратегическите документи на Servier подчертават връзката между конкурентната среда и разходите на Servier за популяризиране и сочат, че конкурентната среда изисква много голямо усилие за популяризиране, където най-важен е лекарският преглед. Тези документи изразяват волята на Servier да привлече нови клиенти за сметка на останалите антихипертензивни лекарствени продукти, по-специално на ИКЕ, и отбелязват затрудненията на Servier да присъства сред общопрактикуващите лекари, като се имат предвид по-специално финансовите и кадрови инвестиции на останалите производители на антихипертензивни лекарствени продукти. |
|
1561 |
Комисията твърди, че стабилността на разходите за популяризиране на Servier през разглеждания период свидетелства за силно независимия характер на популяризирането на периндоприла и за липсата на излагане на силен конкурентен натиск. |
|
1562 |
Същевременно стабилността на разходите на Servier за популяризиране не е видна от документите в преписката, по-специално от данните от проучването IMS Health, тъй като равнището на разходите се е променяло в значителна степен през разглеждания период. Освен това, дори да се приеме, че стабилността на разходите за популяризиране е установена, това не предполага непременно липса на значителен конкурентен натиск от страна на другите ИКЕ. Поддържането на разходите за популяризиране на толкова високо равнище може да свидетелства за волята на предприятието да запази продажбите си, когато е изправено пред заместими продукти в терапевтично отношение, оказващи силен конкурентен натиск върху периндоприла. Комисията не обяснява причините, поради които оператор, намиращ се в господстващо положение като Servier, при липса на значителен конкурентен натиск е трябвало да отделя през толкова дълъг период такъв дял от общия си оборот за разходи за популяризиране. |
|
1563 |
Преустановяването на усилията на Servier за популяризиране към момента на навлизане на генеричните лекарствени продукти на пазара също не сочи за липса на значителен конкурентен натиск преди навлизането на пазара на генеричните лекарствени продукти. Всъщност, ако очакваната липса на резултати може да разубеди производителя да положи усилия за популяризиране, то перспективата да постигне такива резултати, може да го насърчи да инвестира в популяризирането на продукта. Възможно е впрочем преди навлизането на генеричния продукт на пазара Servier да е имало легитимни очаквания за положителни последици от своите инвестиции в популяризиране. Преди навлизането на генеричните лекарствени продукти на пазара е възможно Servier да е било стимулирано да положи усилия за популяризиране в контекст на конкуренция между ИКЕ, произтичаща по-специално от липсата на разнородност на лекарствените продукти от този клас. |
|
1564 |
Следователно разходите за популяризиране на Servier през разглеждания период не показват, че Servier не е било подложено на значителен конкурентен натиск от другите ИКЕ. |
|
1565 |
От гореизложеното съответно следва, че Комисията не е взела надлежно под внимание усилията на лабораториите за популяризиране и тяхното значение при анализа на конкурентните отношения между периндоприла и другите ИКЕ. |
|
1566 |
От всички съображения, изложени в точки 1418—1565 по-горе, следва, че второто оплакване на жалбоподателите е основателно. |
4) Втората част от първото оплакване, изведена от прекомерното значение, придадено на критерия „цена“ при анализа на пазара, и третото оплакване, изложено при условията на евентуалност, изведено от опорочения иконометричен анализ на Комисията
|
1567 |
В съображения 2460—2495 от обжалваното решение за целите на очертаването на съответния продуктов пазар Комисията извършва анализ на т.нар. „естествени“ събития, настъпили на пазарите на Франция, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство. |
|
1568 |
Комисията приема, че когато два продукта са близко заместими, същественият спад на цената на единия би трябвало да доведе до намаляване на оборота от продажби на другия. Комисията се опитва да прецени посредством предварителна визуална оценка, а след това чрез иконометрическо изчисление влиянието на намаляване на цената на останалите антихипертензивни лекарствени продукти върху продажбите на периндоприл. За тази цел Комисията по-специално сравнява ефекта от навлизането на генеричните варианти на периндоприла върху продажбите на периндоприл с ефекта от навлизането на генерични варианти на другите ИКЕ върху продажбите на периндоприл. Според Комисията засягането в по-малка степен на продажбите на периндоприл от навлизането на генеричните варианти на други ИКЕ, отколкото от това на неговите собствени генерични варианти показва, че ИКЕ не са упражнявали значителен натиск върху периндоприла, що се отнася до цената му (съображение 2494 от обжалваното решение). |
|
1569 |
В края на своя анализ на естествените събития Комисията приема, че периндоприлът не е бил подложен на значителен натиск по отношение на цените му от страна на други продукти, по-специално от другите ИКЕ, освен натиска, упражнен от генеричния периндоприл. Според Комисията намаляването на цените на другите ИКЕ не е имало съществено отрицателно влияние върху продажбите и оборота на периндоприла. |
|
1570 |
С втората част от първото си оплакване жалбоподателите твърдят, че Комисията е придала прекомерно значение на фактора „цена“ в своя анализ на съответния продуктов пазар. При условията на евентуалност в рамките на третото си оплакване те твърдят, че иконометричният анализ на Комисията е опорочен. |
|
1571 |
На първо място, както най-напред бе посочено в точки 1385—1404 по-горе, от съдебната практика следва, че особеностите, които характеризират конкурентните механизми във фармацевтичния сектор, не правят ирелевантни свързаните с цените фактори при преценката на конкурентния натиск, но тези фактори трябва да бъдат преценявани в техния собствен контекст (решение от 1 юли 2010 г., AstraZeneca/Комисия, T‑321/05, EU:T:2010:266, т. 183). |
|
1572 |
Следователно в случая при определянето на съответния пазар Комисията е можела да провери дали периндоприлът е бил подложен на значителен конкурентен натиск, произтичащ от относителните ценови промени при другите ИКЕ, и да вземе предвид резултата от тази проверка. |
|
1573 |
От своя анализ на ценовите промени при другите ИКЕ Комисията прави извода, че те не са създали голям конкурентен натиск за периндоприла. Слабата чувствителност на периндоприла към ценовите промени при другите ИКЕ всъщност е видна от редица документи в преписката, по-специално от вътрешните документи на Servier или от допитването до предписващите лица, извършено от Комисията. Впрочем този извод не е оспорен като такъв от жалбоподателите. Самите жалбоподатели посочват, че лекарите по принцип не са твърде чувствителни към цените, че изборът на лекарите се ръководи основно от терапевтичната приложимост и ефикасност на отделните лекарствени продукти, а не толкова от тяхната цена и че конкуренцията между лабораториите се води главно в други измерения, като иновации, качество на продуктите и популяризиране, а не при цените. |
|
1574 |
Въпреки това, както жалбоподателите правилно твърдят, анализът на естествените събития, така както е извършен от Комисията — а именно през призмата на ценовите промени — не позволява да се заключи, че липсва конкурентен натиск, който е свързан с качеството и е неценови. |
|
1575 |
Всъщност, както бе посочено в точки 1395—1397 по-горе, свободата на избор на лекарите между наличните на пазара оригинални лекарствени продукти или между оригиналните лекарствени продукти и генеричните версии на други молекули, както и вниманието, което предписващите лица отдават приоритетно на терапевтичните аспекти, позволяват според случая да се прилагат значителни конкурентни ограничения, които са свързани с качеството и са неценови, извън обичайните механизми за натиск чрез цените. Такива ограничения могат да съществуват, както когато терапевтичните качества на даден лекарствен продукт са очевидно по-високи от тези на останалите налични лекарствени продукти за лечение на същата патология, така и когато наличните лекарствени продукти са признати или се възприемат като еквивалентни от страна на предписващите лица. |
|
1576 |
Когато за лечението на едно и също заболяване предписващите лица имат избор между лекарствени продукти, никой от които не е признат или възприеман като по-добър от останалите, по-специално поради идентичността на техния начин на действие или защото терапевтичните ползи от тях или техните нежелани или странични ефекти не позволяват да бъде направена разлика между тях, анализът на конкуренцията между тези продукти също се основава до голяма степен върху качествено сравнение. Изборът на практикуващия специалист по принцип не зависи най-напред от съответната цена на тези лечения, а от тяхната степен на терапевтична диференциация, от пригодността им за профила на пациентите, от познаването на различните лекарствени продукти от страна на лекаря или пък от неговия професионален опит и от опита на неговите пациенти. |
|
1577 |
Освен това, както е видно от отговора на второто оплакване, предвид липсата на значителна диференциация между периндоприла и другите ИКЕ в терапевтично отношение, периндоприлът е можело да бъде изложен на конкурентен натиск от неценово и качествено естество, който Комисията е трябвало надлежно да вземе предвид. Този конкурентен натиск, който е можело да се упражнява по-специално чрез дейностите на производителите на други ИКЕ за популяризиране, се е отнасял както до новите пациенти, така и до пациентите, които вече са започнали лечение с периндоприл. |
|
1578 |
Следователно обстоятелството, че периндоприлът не е много чувствителен към ценовите промени при другите ИКЕ, не означава непременно, че този лекарствен продукт не е бил подложен на значителен конкурентен натиск от страна на тези лекарствени продукти. Това обстоятелство не позволява да се заключи, че периндоприлът е избегнал значителния конкурентен натиск, произтичащ, както твърдят жалбоподателите, от други измерения, като иновации, качество на продуктите и популяризиране, различни от цените. В това отношение самата Комисия припомня в съображение 2543 от обжалваното решение, че икономическа заместимост може да има, когато промените, засягащи важни икономически променливи, различни от цените, прехвърлят важна част от продажбите на един продукт към друг. |
|
1579 |
Следователно обстоятелството, че продажбите и цените на периндоприла са спаднали едва след навлизането на генеричния периндоприл и са останали стабилни или са били засегнати в по-малка степен при настъпването на естествени събития, свързани с ценовите промени при други молекули, не позволява да се заключи, че до навлизането на генеричните варианти на периндоприла липсва конкурентен натиск. |
|
1580 |
На второ място, от документите в преписката е видно, както жалбоподателите правилно подчертават, че Комисията придава прекомерно значение на фактора „цена“ при определянето на продуктовия пазар, заключавайки от анализа на естествените събития, че липсва значителен конкурентен натиск, упражняван от ИКЕ спрямо периндоприла. |
|
1581 |
Всъщност от документите в преписката е видно, че факторът „цена“ играе определяща роля в анализа на Комисията, за да се изключат от съответния пазар другите ИКЕ. От самия текст на обжалваното решение е видно, че Комисията се позовава главно на анализа на естествените събития от ценови характер, за да изключи от съответния пазар ИКЕ като рамиприла, еналаприла или лизиноприла, които са представени от Servier като близки негови конкуренти. Например в съображение 2460 и в бележка под линия 3245 от обжалваното решение Комисията подчертава важността на резултатите от нейния иконометричен анализ, който има за цел да провери дали спадът на цената на някои лекарствени продукти от класа на ИКЕ след въвеждането на генеричните варианти на тези лекарствени продукти се е отразил върху продажбите на периндоприла. В обжалваното решение Комисията неколкократно посочва, по-специално в съображения 2527 и 2534, че липсата на натиск върху цените, дължаща се на нормативната уредба и разкрита при анализа на естествените събития, позволява да се заключи, че никоя друга молекула не е упражнила значителен конкурентен натиск върху периндоприла. В съображение 2546 от обжалваното решение тя приема, че значително по-голямата сила на упражнявания от генеричните лекарствени продукти конкурентен натиск спрямо всеки друг потенциален конкурентен натиск, на който е изложен периндоприлът, естествено води до определянето на ограничен пазар, който включва единствено въпросния лекарствен продукт. |
|
1582 |
Значението на анализа на естествените събития, свързани с ценовите промени, във възприетото от Комисията определение за пазара освен това е подчертано в писмената защита на Комисията, където се посочва, че според този анализ в четирите разглеждани държави членки жалбоподателите не са изпитали значителен конкурентен натиск от производителите на други ИКЕ. В писмената защита се посочва, че що се отнася до Полша, анализът на естествените събития показва, че останалите лекарствени продукти от същия клас не са упражнявали конкурентен натиск върху периндоприла. |
|
1583 |
В съдебното заседание Комисията относно подчерта, че констатацията за липса на спад в продажбите на периндоприла при навлизане на пазара на генеричните варианти на другите ИКЕ, много по-евтини от периндоприла, е в центъра на нейния анализ и позволява да се установи липсата на значителен конкурентен натиск, упражнен от другите ИКЕ. |
|
1584 |
Придавайки по този начин решаващо значение на резултатите от своя анализ на естествените събития, който се основава най-вече върху влиянието на ценовите промени, Комисията не е взела изцяло предвид присъщия на фармацевтичния сектор контекст и не е обърнала достатъчно внимание на елементите, които позволяват да се установи наличието на конкурентен натиск, който е свързан с качеството или е неценови. |
|
1585 |
При това положение втората част от първото оплакване на Servier, отнасяща се до прекомерното значение, придадено от Комисията на промените на относителните цени на лекарствените продукти, следва да бъде уважена. От анализа на естествените събития и слабата чувствителност на периндоприла към ценовите промени при другите ИКЕ Комисията не е можела да заключи, че Servier не е било подложено от страна на други продукти на какъвто и да е конкурентен натиск, с изключение на натиска, упражнен от генеричния периндоприл. |
|
1586 |
Тъй като Общият съд уважи втората част от първото основание, свързана с анализа на цените и изтъкната на първо място от жалбоподателите, не е необходимо да се отговаря на третото оплакване, изтъкнато от жалбоподателите при условията на евентуалност, че иконометричният анализ на цените, извършен от Комисията, е опорочен поради допускането на методологична грешка. |
5) Заключение
|
1587 |
Най-напред следва да се припомни, както беше посочено в точки 1373—1375 по-горе, че обхватът на контрола за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, обхваща всички елементи от решенията на Комисията, свързани с производствата по прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, по отношение на които Общият съд осигурява задълбочен контрол, както от правна, така и от фактическа страна, с оглед на изтъкнатите от жалбоподателите основания и предвид всички доказателства, представени от тях (решение от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 72). |
|
1588 |
Освен това, макар в областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, Комисията да разполага със свобода на преценка по икономическите въпроси, това не означава, че съдът на Съюза трябва да не контролира направеното от Комисията тълкуване на данни от икономическо естество. Всъщност съдът на Съюза трябва по-специално не само да провери фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логична последователност, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи (решения от 15 февруари 2005 г., Комисия/Tetra Laval, С‑12/03 Р, EU:C:2005:87, т. 39, от 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, С‑386/10 Р, EU:C:2011:815, т. 54 и от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 54). Когато, за да квалифицира дадена практика с оглед на разпоредбите на член 102 ДФЕС, Комисията придава действително значение на икономически анализ на годността на отстъпка да отстрани също толкова ефективен конкурент (критерий АЕС), съдът на Съюза е длъжен да разгледа всички доводи на санкционираното предприятие във връзка с този критерий (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия, C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 141—144). |
|
1589 |
В случая след цялостната оценка на елементите, върху които Комисията е основала своята преценка, и след разглеждането на оплакванията на жалбоподателите се налага изводът, че Комисията допуска поредица от грешки при анализа на определянето на съответния пазар. Всъщност Комисията:
|
|
1590 |
Позовавайки се на опорочен от току-що посочените грешки анализ, Комисията свежда съответния пазар само до молекулата на периндоприла, въпреки че документите в преписката показват, че било е възможно периндоприлът да е изложен на значителен конкурентен натиск от неценово естество от страна на другите ИКЕ. При това положение са налага изводът, че допуснатите от Комисията грешки могат да опорочат резултата от нейния анализ. |
|
1591 |
Ето защо след извършената от Общия съд преценка при съблюдаване на границите на съдебния контрол, припомнени в точки 1587 и 1588 по-горе, според Общия съд не е доказано, че съответният продуктов пазар се свежда само до оригиналния и генеричния периндоприл. |
|
1592 |
Предвид гореизложеното четиринадесетото основание, насочено срещу определянето на съответния пазар на крайните продукти като пазар на оригиналния и генеричния периндоприл, следва да бъде уважено. |
13. Грешките в преценката, свързани с наличието на господстващо положение на пазара на крайните продукти
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
1595 |
Най-напред следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика посоченото в член 102 ДФЕС господстващо положение се отнася до състояние на икономическа мощ на дадено предприятие, което му позволява да препятства поддържането на ефективна конкуренция на съответния пазар, като му дава възможност в значителна степен да действа независимо спрямо своите конкуренти, своите клиенти и накрая — спрямо потребителите (решения от 14 февруари 1978 г., United Brands и United Brands Continentaal/Комисия, 27/76, EU:C:1978:22, т. 65 и от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия, 85/76, EU:C:1979:36, т. 38). |
|
1596 |
В случая в съображение 2593 от обжалваното решение Комисията заключава, че Servier е имало господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС на пазара на оригинален и генеричен периндоприл в Обединеното кралство — от януари 2000 г. до юни 2007 г., в Нидерландия — от януари 2000 г. до декември 2007 г., във Франция — от януари 2000 г. до декември 2009 г. и в Полша — от януари 2000 г. до декември 2009 г. |
|
1597 |
За да достигне до заключението, че Servier е имало господстващо положение на пазара на оригинален и генеричен периндоприл, Комисията се позовава на пазарните дялове на Servier на разглеждания пазар, на наличието на пречки пред навлизането на пазара, на наличието на значителни икономически ренти и на липсата на уравновесяваща покупателна мощ на публичните органи. В съображения 2594—2600 от обжалваното решение Комисията добавя, че независимо от възприетото от нея определение за пазара, солидни доказателства, а именно наличието на значителни икономически ренти, пряко отразяват пазарната мощ на Servier. |
|
1598 |
Жалбоподателите оспорват наличието на господстващо положение и изтъкват по-специално, че продуктовият пазар не се свежда до оригиналния и генеричния периндоприл. |
|
1599 |
Тъй като определението за пазара, както бе отбелязано в отговор на предходното основание, е погрешно, тъй като свежда продуктовия пазар само до оригиналния и генеричния периндоприл, трябва съответно да се приеме, че проверката на икономическата мощ на Servier на пазара също е опорочена. |
|
1600 |
Нещо повече, според Общия съд поне два от основните критерии за оценка на икономическата мощ на Servier, а именно пазарните дялове и наличието на значителни икономически ренти, са поставени под въпрос от погрешното очертаване на съответния пазар. |
|
1601 |
Що се отнася до пазарните дялове, в съображение 2561 от обжалваното решение Комисията посочва, че скромните пазарни дялове по принцип са добър показател за липсата на голяма пазарна мощ. Тя също така приема, че пазарни дялове от над 50 % представляват изключително големи дялове и сами по себе си, освен в изключителни обстоятелства, са доказателство за наличие на господстващо положение, а пазарни дялове от 70—80 % представляват ясен признак за господстващо положение. |
|
1602 |
В съображения 2563—2567 от обжалваното решение Комисията приема, че Servier е притежавало изключително големи пазарни дялове от съответния пазар (по-конкретно пазарен дял от 90—100 % във Франция, в Полша и в Обединеното кралство в периода 2000—2005 г.), във всички случаи винаги над 50 % дори ако бъде отчетена ролята на паралелните вносители в Нидерландия. |
|
1603 |
Тъй като Комисията погрешно приема, че съответният продуктов пазар се свежда само до оригиналния и генеричния периндоприл, извършеното от Комисията изчисление на пазарните дялове също неизбежно е погрешно. |
|
1604 |
Общият съд отбелязва, че не е спорно, че ако Комисията бе определила съответния пазар спрямо всички ИКЕ, а не спрямо молекулата на периндоприла, средният пазарен дял на Servier в четирите разглеждани от Комисията държави членки би бил по-нисък от 25 %, тоест под праговете на пазарните дялове, които според обжалваното решение, представляват признаци за наличие на господстващо положение. |
|
1605 |
В това отношение в обжалваното решение Комисията посочва, че изчисленията на пазарните дялове на Servier на пазара на ИКЕ се основават не на стойността на продажбите, а на обема на продажбите, изразен в дефинирани дневни дози, което води до надценяване на стойността на продажбите на рамиприл. Комисията не само не представя никакъв алтернативен анализ на относителните продажби на отделните ИКЕ, но както е видно от точки 1494 и 1498 по-горе, през януари 2000 г. периндоприлът е разполагал във всички засегнати държави с много по-ограничена пациентска база в сравнение с другите ИКЕ като рамиприл, еналаприл или лизиноприл. Какъвто и да е географският обхват на пазара, периндоприлът на Servier никога не е заемал първото място по продажби на таблетки и капсули сред ИКЕ през периода на практиките, обект на обжалваното решение. |
|
1606 |
Що се отнася до икономическите ренти, според Комисията Servier е имало значителни икономически ренти. Тя определя икономическите ренти като особено големи и трайни печалби спрямо тези, които биха съществували при конкурентен пазар на разглеждания продукт. Тя оценява рентите, получени от Servier преди навлизането на генеричните лекарствени продукти, като умножава разликата между цената преди и цената след навлизане на генеричните лекарствени продукти по количествата, продадени от производителя на оригиналния лекарствен продукт. Тази логика обаче почива върху предположението, че пазарът се свежда само до оригиналния и генеричния периндоприл и че поради това не съществува конкурентен пазар преди навлизането на генеричния периндоприл. Тъй като Комисията не е доказала, че пазарът се е свеждал само до оригиналния и генеричния периндоприл, тя не е можела, основавайки се на такова изчисление, да оцени размера на икономическите ренти на Servier. При това положение наличието на значителни икономически ренти за Servier не е доказано. |
|
1607 |
Ето защо извършената от Комисията преценка на два съществени елемента от нейния логически анализ, а именно пазарните дялове и наличието на икономически ренти, е поставена под съмнение от погрешното очертаване на пазара. Следователно, без да е необходимо да се преценява наличието на пречки за навлизане и уравновесяващата покупателна мощ на публичните органи, при всички положения Комисията не е можела въз основа на възприетите от нея мотиви да заключи, че Servier е имало господстващо положение и е било в състояние в значителна степен да действа независимо спрямо своите конкуренти, своите клиенти и потребителите. |
|
1608 |
Поради това настоящото основание, изведено от липсата на господстващо положение на пазара на крайните продукти, следва да бъде уважено. |
14. Грешките при прилагане на правото и грешките в преценката, свързани с наличието на господстващо положение на пазара на „технологията“
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
1611 |
В съображения 2667 и 2758 от обжалваното решение Комисията приема, че съответният пазар на „технологията“ се свежда до технологията за АФС на периндоприла и че на този пазар Servier има господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС. |
|
1612 |
Жалбоподателите оспорват заключенията на Комисията и твърдят по-специално, че допуснатите от Комисията грешки при определянето на пазара на крайните продукти опорочават също определянето на пазара на „технологията“ и анализа на господстващото положение на Servier на този пазар. |
|
1613 |
В това отношение в съдебното заседание Общият съд постави на страните въпрос относно последиците за законосъобразността на решението, доколкото то е основано на член 102 ДФЕС, от евентуалното уважаване на основанието, изведено от неправилното определяне на пазара на крайните продукти. |
|
1614 |
Комисията счита, че евентуална грешка при очертаването на пазара на крайните продукти не поставя под съмнение господстващото положение на Servier на пазара на „технологията“. Комисията твърди, че доказването на господстващото положение на Servier почива на преценката на съвкупност от релевантни критерии, по-специално търсенето на АФС на периндоприла, която не зависи от определянето на пазара на крайните продукти. |
|
1615 |
Що се отнася до очертаването на пазара на „технологията“, от обжалваното решение е видно, че за да достигне до извода, че съответният пазар на „технологията“ е пазарът на технологията за АФС на периндоприла, Комисията се е позовала по-конкретно на факта, че пазарът на крайните продукти, свързан вертикално с пазара на „технологията“, се свежда само до оригиналния и генеричния периндоприл. По този начин тя приема, че търсенето при технологията на АФС е производно на търсенето при крайния лекарствен продукт периндоприл (съображения 2648—2651 от обжалваното решение). Следователно Комисията използва погрешното очертаване на съответния пазар на крайните продукти в рамките на своя анализ на пазара на „технологията“, по-специално що се отнася до преценката на търсенето на последния. |
|
1616 |
Все пак, както Комисията твърди, в рамките на своя анализ на пазара на „технологията“ тя е използвала и други елементи, за да очертае пазара на „технологията“, като по-специално е извършила анализ на заменимостта при предлагането (съображения 2657 и сл. от обжалваното решение). |
|
1617 |
В случая, за да се разгледа основанието, изведено от грешки при доказването от Комисията на наличието на господстващо положение на Servier на пазара на „технологията“, обаче не е необходимо произнасяне по въпроса дали очертаването на този пазар е погрешно. |
|
1618 |
Всъщност от съображения 2668 и 2669 от обжалваното решение е видно, че според Комисията Servier има господстващо положение на пазара на „технологията“ предвид проявленията на това положение на пазара на крайните продукти. |
|
1619 |
По-специално Комисията оценява положението на Servier на пазара на технологията за АФС, позовавайки се в съображения 2735 и сл. от обжалваното решение на пазарните дялове на Servier на пазара на крайните продукти. В съображение 2738 от обжалваното решение Комисията посочва изрично, че пазарното положение на дадена технология за АФС зависи основно от възможността или невъзможността крайният фармацевтичен продукт да бъде трайно пуснат на пазара. По този начин в съображения 2743, 2746, 2751 и 2755 от обжалваното решение Комисията приема, че Servier — освен някои изключения — е било единственото предприятие, което предлага на пазара периндоприл, и съответно достига до заключението, че то има господстващо положение на пазара на технологията за периндоприла. Следователно, така както е анализирано от Комисията, положението на Servier на пазара нагоре по веригата като пазарен дял в основната си част е отражение на положението на Servier на пазара на крайните продукти. |
|
1620 |
Следователно Комисията в решаваща степен се позовава на очертаването на пазара на крайните продукти, за да установи господстващото положение на Servier на пазара на „технологията“. |
|
1621 |
Тъй като очертаването на пазара на крайни продукти е погрешно, Комисията не е доказала на тази основа, че Servier е имало господстващо положение на пазара на „технологията“. |
|
1622 |
Предвид гореизложеното основанието, изведено от грешки при доказването от Комисията на наличието на господстващо положение на Servier на пазара на „технологията“, следва да бъде уважено, без да е необходимо да се отговаря на оплакването на жалбоподателите, че посоченият пазар е очертан погрешно. |
15. Правните и фактическите грешки, свързани с наличието на злоупотреба с господстващо положение
а) Доводи на страните
[…]
б) Съображения на Общия съд
|
1625 |
В съображение 2997 от обжалваното решение Комисията приема, че стратегията на Servier, в която придобиването на технологията за АФС се съчетава със сключването на споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове срещу обратно плащане, представлява единно продължено нарушение на член 102 ДФЕС. |
|
1626 |
Същевременно с оглед на всички съображения, изложени в отговор на трите предходни основания, се налага изводът, че допуснатите от Комисията грешки при разглеждането на господстващото положение на Servier на пазара на крайните продукти и на пазара на „технологията“ неизбежно поставят под въпрос наличието на злоупотреба с господстващо положение. Всъщност, след като липсва господстващо положение, въпросът за злоупотребата с такова положение става напълно ирелевантен. |
|
1627 |
От съображения за изчерпателност Общият съд отбелязва, че сама по себе си липсата на господстващо положение на Servier на самия пазар на крайните продукти поставя под съмнение наличието на злоупотреба с господстващо положение, в каквато Servier е упрекнато в обжалваното решение. |
|
1628 |
В това отношение, както бе посочено в точка 1613 по-горе, Общият съд попита страните в съдебното заседание какви трябва да са последиците, що се отнася до наличието на нарушение на член 102 ДФЕС, ако основанието, изведено от неправилно определяне на пазара на крайните продукти, бъде уважено. |
|
1629 |
В това отношение Комисията изтъква, че дори определянето на пазара на крайните продукти да бъде отхвърлено от Общия съд, наличието на нарушение на член 102 ДФЕС не може да бъде поставено под съмнение. Тя по-специално посочва, че двете неправомерни деяния, с които се свързва злоупотребата с господстващо положение, в която е упрекнато Servier — а именно придобиването на технологията на Azad и поредицата от споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове с дружества за генерични лекарствени продукти — засягат пазара на „технологията“. |
|
1630 |
Трябва обаче да се отбележи, че според Комисията е налице злоупотреба с господстващо положение, с която според текста на съображение 2765 от обжалваното решение по същество се е целяло да се защити положението на Servier на пазара на периндоприл срещу всякакво навлизане на генерични лекарствени продукти, за да се запазят приходите на Servier от периндоприла. Комисията съответно твърди, че Servier е извършило единно продължено нарушение, с което основно се цели да се защитят положението и приходите на Servier на пазара на крайните продукти на периндоприла, като се забави навлизането на генеричните лекарствени продукти. Следователно, за да обясни и характеризира практиката, за която упреква Servier, Комисията се позовава на приписаното на това предприятие желание да защитава своето положение на пазара на крайните продукти. |
|
1631 |
Освен това Комисията, която се позовава основно на пазара на крайните продукти, за да характеризира практиката, квалифицира деянията като едно единно продължено нарушение, обхващащо както пазара нагоре по веригата на „технологията“, така и пазара на крайните продукти. Макар в обжалваното решение да се прави разлика, както припомня Комисията, между практика при придобиване на технологията на Azad и практики при споразумения за доброволно уреждане на спорове, в него същевременно не се прави разлика в рамките на единното продължено нарушение между деяния на Servier, които засягат само пазара на „технологията“, и други деяния на Servier, които почиват на констатацията за господстващо положение на Servier на пазара на крайните продукти. Нито практиката при придобиване на технологията на Azad, нито практиките при споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове са квалифицирани в обжалваното решение като нарушения на член 102 ДФЕС само поради господстващото положение на Servier на пазара на „технологията“. След като липсва господстващо положение на Servier на пазара на крайните продукти, доказването на наличието на единно продължено нарушение съответно е лишено от един от своите основни мотиви, без да е възможно да се разкрие отделимо деяние на Servier, чиято противоправност не зависи от наличието на господстващо положение на предприятието на пазара на периндоприл и което засяга само пазара на „технологията“. |
|
1632 |
Ето защо настоящото основание следва да бъде уважено. |
|
1633 |
От анализа на четирите гореизложени основания следва, че обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която се констатира наличието на нарушение на член 102 ДФЕС. Следователно член 6 от това решение следва да бъде отменен. |
16. Исканията, изложени при условията на евентуалност, за отмяна на глобите или за намаляване на техния размер
|
1634 |
Жалбоподателите искат наложените им глоби да бъдат отменени или размерът им да бъде намален. |
|
1635 |
За да обосноват отмяната на тези глоби или намаляването на техния размер, жалбоподателите излагат седем основания, които следва да бъдат разгледани последователно. |
|
1636 |
Най-напред — за да се отчете отмяната на член 4 от обжалваното решение в частта, в която Комисията констатира участието на жалбоподателите в нарушение по член 101, параграф 1 ДФЕС, свързано със сключените между Servier и Krka споразумения (вж. по-горе частта, посветена на сключените с Krka споразумения) — трябва да бъде отменен член 7, параграф 4, буква б) от обжалваното решение, където Комисията налага глоба в размер на 37661800 EUR на Servier за посоченото нарушение. |
|
1637 |
Предвид извършената отмяна не е необходимо да се разглежда състоятелността на основанията или оплакванията, изложени в подкрепа на исканията относно глобата, посочена в точка 1636 по-горе. |
|
1638 |
Аналогично — за да се отчете отмяната на член 6 от обжалваното решение, в който Комисията констатира нарушение на член 102 ДФЕС (вж. по-горе частите, посветени на определянето на съответния пазар, на наличието на господстващо положение на двата съответни пазара и на злоупотребата с господстващо положение) — трябва да бъде отменен член 7, параграф 6 от обжалваното решение, където Комисията налага глоба в размер на 41270000 EUR на Servier за това нарушение. |
|
1639 |
Предвид извършената отмяна не е необходимо да се разглежда състоятелността на основанията или оплакванията, изтъкнати в подкрепа на исканията относно глобата, посочена в точка 1638 по-горе. |
|
1640 |
Поради това в последващото изложение оплакванията или доводите, свързани със сключените с Krka споразумения или със злоупотребата с господстващо положение, по принцип няма да бъдат разглеждани, нито дори споменавани. Когато по изключение това бъде направено, анализът ще бъде извършен от съображения за изчерпателност. |
а) Непредвидимостта на тълкуването, възприето в обжалваното решение
1) Доводи на страните
[…]
2) Съображения на Общия съд
|
1655 |
Най-напред следва да се подчертае, че ефективното преследване на нарушенията в областта на правото на конкуренцията не може да стига до пренебрегване на принципа на законоустановеност на нарушенията и наказанията, прогласен в член 49 от Хартата на основните права (вж. по аналогия, що се отнася до наказателноправните санкции и до задълженията на държавите членки да се борят с незаконните дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, решение от 5 декември 2017 г., M.A. S. и M.B., С‑42/17, EU:C:2017:936, т. 61). |
|
1656 |
По-нататък е важно да се припомни, че според практиката на Съда принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията изисква законът ясно да определя нарушенията и наказанията, с които те се санкционират. Това условие е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съдилищата правният субект може да разбере за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност (вж. решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 40 и цитираната съдебна практика). |
|
1657 |
Принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията не може да се тълкува като забраняващ постепенното изясняване на нормите относно наказателната отговорност посредством тълкуването им от съдилищата по всяко следващо дело, стига резултатът да е бил разумно предвидим към момента на извършване на нарушението, по-специално предвид възприетото към този момент тълкуване в съдебната практика на съответната законова разпоредба (вж. решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 41 и цитираната съдебна практика). |
|
1658 |
Обхватът на понятието за предвидимост до голяма степен зависи от съдържанието на разглеждания текст, от приложното му поле и от броя и качеството на неговите адресати. Предвидимостта на закона допуска съответното лице да прибегне до компетентен съвет, за да оцени в разумна степен при наличните обстоятелства последиците, които могат да възникнат от определен акт. Това се отнася най-вече за упражняващите професионална дейност лица, които са свикнали да подхождат с голяма предпазливост при упражняване на професията си. От тях съответно може да се очаква, че ще проявят особено внимание при оценката на свързаните с нея рискове (вж. решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 42 и цитираната съдебна практика). |
|
1659 |
Следва да се добави, че прибягването до съветите на специалисти е още по-очевидно, когато, както в случая, става въпрос за подготовка и съставяне на споразумения, от които се очаква да предотвратят или да уредят доброволно правни спорове. |
|
1660 |
В този контекст, въпреки че по време на нарушенията, установени в обжалваното решение, съдилищата на Съюза още не са се произнасяли конкретно по споразумение за доброволно уреждане на спор от вида на сключените от Servier, то е трябвало да очаква, при необходимост след като потърси компетентен съвет, че поведението му може да бъде квалифицирано като несъвместимо с правилата за конкуренция от правото на Съюза, по-специално предвид произтичащия от практиката на Съда широк обхват на понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“ (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 43). |
|
1661 |
Servier по-специално е можело да предположи, че като стимулира дружествата за генерични лекарствени продукти да приемат клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, които сами по себе си ограничават конкуренцията, то прави включването на тези клаузи в споразумение за доброволно уреждане на спор напълно незаконосъобразно. Всъщност това включване вече не се основава на признаването от страните по споразуменията на валидността на патента и по този начин разкрива анормално използване на патента без връзка с неговия специфичен предмет (вж. т. 267 по-горе). Следователно Servier е можело разумно да предвиди, че възприема поведение, попадащо в обхвата на забраната, установена в член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 46 и от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 764). |
|
1662 |
Нещо повече, както Общият съд вече отбеляза, много преди датата на сключване на спорното споразумение съдебната практика се е произнесла относно възможността за прилагане на правото на конкуренция в областите, характеризиращи се с наличие на права върху интелектуална собственост (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия, T‑471/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:460, т. 314 и 315). |
|
1663 |
Така още от 1974 г. насам Съдът счита, че макар съществуването на правата, признати от законодателството на съответната държава членка в областта на интелектуална собственост, да не се засяга от член 101 ДФЕС, условията за тяхното упражняване същевременно могат да се окажат в обхвата на забраните, въведени с този член, и че това може да е така винаги когато упражняването на такова право се оказва предметът или средството на картелно споразумение или пък последицата от него (решение от 31 октомври 1974 г., Centrafarm и de Peijper, 15/74, EU:C:1974:114, т. 39 и 40). |
|
1664 |
По-нататък, от постановяването на решение от 27 септември 1988 г., Bayer и Maschinenfabrik Hennecke (65/86, EU:C:1988:448) нататък е ясно, че споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове е възможно да се квалифицират като споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС. |
|
1665 |
Освен това трябва да се подчертае, че посредством спорните споразумения Servier и съответните дружества за генерични лекарствени продукти на практика са решили да сключат споразумения за изключване от пазара (вж. по-специално т. 271, 562 и 704 по-горе). Всъщност, макар наистина едва в решение, постановено след сключването на спорните споразумения, Съдът да приема, че споразуменията за изключване от пазара, в които оставащите обезщетяват излизащите, представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Съдът същевременно уточнява, че този тип споразумения „очевидно“ е в противоречие с концепцията, присъща на разпоредбите на Договора относно конкуренцията, според която всеки икономически оператор трябва да определя самостоятелно политиката, която възнамерява да следва на пазара (решение от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 8 и 32—34). Сключвайки такива споразумения, Servier съответно не е можело да не знае, че поведението му е антиконкурентно. |
|
1666 |
Наистина, ако поради сключването на разглежданите споразумения под формата на споразумения за доброволно уреждане на патентен спор е възможно противоправността на тези споразумения да не се разкрива ясно за страничен наблюдател, като например Комисията или специализирани в съответните области юристи, това не се отнася за страните по споразумението. |
|
1667 |
Освен това затрудненията, които Комисията е можела да срещне при установяването на нарушение, могат да оправдаят поне отчасти продължителността на производството или дължината на обжалваното решение. |
|
1668 |
Изложеното в точка 1661 по-горе заключение не може да бъде поставено под съмнение от останалите твърдения, изложени от жалбоподателите. |
|
1669 |
На първо място, твърдението за наличие на практика на Комисията, съгласно която тя се въздържа да налага глоби или налага само символични такива, ако разглежда нови правни въпроси, не може да бъде прието в случая, тъй като независимо от новостта на някои от въпросите, повдигнати в контекста на настоящия случай, Servier е можело разумно да предвиди, че действайки по следвания от него начин — тоест като плаща на дружествата за генерични лекарствени продукти да стоят извън пазара — то възприема поведение, попадащо в обхвата на забраната, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. т. 1661 по-горе). В това отношение следва да се подчертае, че съгласно едно от решенията на Комисията, цитирано от жалбоподателите, „за [съответните лица] не е било достатъчно ясно, че поведението им съставлява нарушение“. Следователно Комисията е разгледала положение, което е различно от това в настоящия спор. |
|
1670 |
Нещо повече, в точка 1665 по-горе бе отбелязано, че Servier не може в случая да не е знаело за антиконкурентния характер на своето поведение. |
|
1671 |
Във всички случаи съгласно съдебната практика Комисията разполага със свобода на преценка при определянето на размера на глобите, за да насочва поведението на предприятията към спазване на правилата на конкуренцията. Фактът, че в миналото за определени видове нарушения Комисията е налагала глоби в определен размер, не я лишава от възможността да увеличи този размер в границите, определени с Регламент № 1/2003, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на политиката на конкуренция на Съюза. Напротив, ефикасното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията изисква Комисията да може във всеки момент да съобрази размера на глобите с нуждите на тази политика (решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 773). |
|
1672 |
На второ място, жалбоподателите се позовават на наличието на правно становище, поискано от едно от разглежданите дружества за генерични лекарствени продукти и споменато в съображение 3074 от обжалваното решение, но не представят достатъчно данни, за да може да се заключи, че е имало истинска несигурност дали спорните споразумения съставляват нарушение от гледна точка на правилата на Съюза в областта на конкурентното право. |
|
1673 |
На трето място, жалбоподателите твърдят, че възприетото от Комисията в обжалваното решение разрешение противоречи на принципите, прогласени в Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, но този довод следва да бъде отхвърлен. |
|
1674 |
Всъщност, дори да се допусне, че по този начин жалбоподателите са искали да се позоват на нарушение на точка 209 от Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии, от тази точка е видно, че клаузите за неоспорване „обикновено“ се считат за непопадащи в обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС. Следователно предвид употребата на тази дума, в посочената разпоредба не се изключва възможността включването на клаузи за неоспорване при определени обстоятелства да съставлява нарушение на конкуренцията. |
|
1675 |
Нещо повече, в точка 209 от Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии се предвижда, че клаузите за неоспорване могат да не попаднат в обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС, доколкото чрез избягването на бъдещите оспорвания на правата върху интелектуална собственост, обхванати от споразуменията, тези клаузи „[в]същност [имат за цел да] решат съществуващите спорове и/или да се избегнат бъдещи спорове“. |
|
1676 |
Ако, както в случая, обратно плащане, а не признаването на валидността на патента от всяка от страните е довело до сключването на спорните споразумения, за тези споразумения — които в действителност са споразумения за изключване от пазара, с които се преследват антиконкурентни цели — не може да се счита, че „[в]същност [имат за цел да] решат съществуващите спорове и/или да се избегнат бъдещи спорове“. |
|
1677 |
Освен това, противно на това, което, изглежда, твърдят жалбоподателите, няма данни, позволяващи да се заключи, че възприетото от Комисията разрешение в обжалваното решение е било непредвидимо до такава степен, че Комисията е счела за необходимо да измени разпоредбите на Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии. |
|
1678 |
Наистина, в точка 243 от Насоките от 2014 г. относно споразуменията за трансфер на технологии е предвидено, че клаузите за неоспорване могат да нарушават член 101, параграф 1 ДФЕС, ако лицензодателят, освен че лицензира права върху технология, стимулира финансово или по друг начин лицензополучателя да се съгласи да не оспорва валидността на правата върху технологията. |
|
1679 |
В тази нова разпоредба обаче само се уточняват разпоредбите, съдържащи се преди в Насоките от 2004 г. относно споразуменията за трансфер на технологии. |
|
1680 |
На четвърто място, що се отнася до твърдението, че в обжалваното решение има противоречия, свързани с тълкуването на понятието за потенциална конкуренция, трябва да се отбележи, че това твърдение вече бе отхвърлено, и да се извърши препратка към вече изложените в това отношение съображения (вж. т. 374—377 по-горе). |
|
1681 |
От гореизложеното следва, че основанието следва да бъде отхвърлено в частта му относно нарушенията на член 101 ДФЕС, установени в обжалваното решение. |
б) Грешката при прилагане на правото, свързана с кумулирането на глобите
|
1682 |
Жалбоподателите излагат две оплаквания, първото от които за наличие на единно нарушение, обхващащо всички спорни споразумения за доброволно уреждане на спорове, сключени от Servier, което било пречка Комисията да наложи на Servier пет отделни глоби, а второто, за незаконосъобразност на кумулирането на глобата, наложена на основание член 101 ДФЕС, и глобата, наложена на основание член 102 ДФЕС. |
1) Нарушението на понятието за единно нарушение
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1685 |
Жалбоподателите излагат две твърдения, които са свързани с понятието за единно нарушение, първото, че е налице единно нарушение, обхващащо всички спорни споразумения за доброволно уреждане на спорове, сключени от Servier, а второто, изложено при условията на евентуалност, че е налице единно нарушение, обхващащо споразуменията Niche и Matrix. |
|
1686 |
Що се отнася до първото твърдение, както е видно от точка 1282 по-горе, наличието на обща за Servier и за всяко от дружествата за генерични лекарствени продукти цел, и съответно на общ план, не е можело да се констатира от Комисията. |
|
1687 |
Поради липсата на такава обща цел и на общ план Комисията не е можела да заключи, че е налице единно нарушение. Следователно тя е имала право да наложи на Servier отделна глоба за всяко от установените нарушения. |
|
1688 |
Ето защо кумулирането на глоби, което е извършено от Комисията в обжалваното решение и се основава на обоснованата констатация за наличието на отделни нарушения, не може, противно на твърденията на жалбоподателите, да се счита за „несправедливо и несъразмерно“. |
|
1689 |
Напротив, би било несправедливо спрямо дружествата за генерични лекарствени продукти Servier да бъде санкционирано като тях само веднъж, при положение че за разлика от тях Servier е участвало в множество отделни споразумения. |
|
1690 |
Освен това кумулирането на глобите поначало не е непропорционално като се има предвид, че в обжалваното решение (съображение 3128) Комисията отчита извършването от Servier на няколко нарушения, които макар да са отделни, са свързани с един и същ продукт, периндоприла, и до голяма степен с едни и същи географски райони и с едни и същи периоди. В този особен контекст, за да избегне потенциално непропорционален резултат, тя решава да ограничи за всяко нарушение дела от стойността на продажбите, реализирани от Servier, който се взема предвид при определяне на основния размер на глобата. Тя съответно извършва корекция, която води до средно намаляване с 54,5 % на общата стойност на продажбите, свързани с отделните нарушения на член 101 ДФЕС. |
|
1691 |
Следователно настоящото твърдение трябва да бъде отхвърлено. |
|
1692 |
Що се отнася до твърдението, насочено специално към споразуменията Niche и Matrix, както е видно от съображенията, изложени в точки 1298—1302 по-горе, тези споразумения съставляват две отделни нарушения на член 101 ДФЕС. |
|
1693 |
Въпреки това, както бе посочено в точка 1296 по-горе, от анализа на контекста и условията на тези споразумения може да се заключи, че при сключването на разглежданите споразумения Servier е било ръководено от „едни и същи подбуди“ и в това отношение е преследвало една и съща цел, а именно да уреди окончателно висящия спор и да избегне всякакви бъдещи дела, свързани с продукта на Niche/Matrix, както и да отстрани срещу заплащане този продукт като източник на потенциална конкуренция. По-специално, за тази цел, преследвана от Servier при сключването на споразуменията Niche и Matrix, в действителност свидетелстват фактът, че тези споразумения са подписани в един и същ ден и на едно и също място от един и същ представител на жалбоподателите, фактът, че тяхното времево и географско приложно поле са идентични, фактът, че споразуменията се отнасят по-конкретно за един и същ продукт и налагат на Niche и Matrix сходни задължения, и накрая, неоспореният факт, че Servier е имало интерес да сключи споразумения с двете заинтересовани страни по съответния общ проект за периндоприл. |
|
1694 |
Макар фактическите обстоятелства, изложени в точка 1693 по-горе, да не позволяват да се установи, че Niche и Matrix са имали една и съща обща цел, свидетелстваща за общ план, сключвайки разглежданите споразумения, нито a fortiori, че са споделяли този общ план със Servier, от тях е видно, че Servier е имало една и съща цел при сключването на споразуменията Niche и Matrix (вж. т. 1296—1301 по-горе). |
|
1695 |
Освен това вредоносните последици от разглежданите споразумения отчасти са се отнасяли за разработения съвместно от Niche и Matrix продукт, чието пускане на пазара е било забранено през един и същи период и на една и съща територия. Ето защо степента на наслагване на антиконкурентните последици от тези споразумения е била особено висока. |
|
1696 |
Предвид посочени в предходните точки обстоятелства, които са специфични за споразуменията Niche и Matrix и съответно ги отличават от споразуменията за доброволно уреждане на спорове, сключени от Servier с другите дружества за генерични лекарствени продукти, се налага констатацията, че в определеното от Комисията намаляване поради кумулирането на нарушения (вж. т. 1690 по-горе) не са отчетени в достатъчна степен връзките между споразумението Matrix и споразумението Niche, тъй като тя не третира по различен начин споразумението Matrix. |
|
1697 |
Нещо повече, определеният от Комисията размер на глобата не отчита адекватно степента на тежест на нарушението, извършено чрез споразумението Matrix, която, що се отнася до Servier, е по-ниска от степента на тежест на нарушението, извършено чрез споразумението Niche, тъй като споразумението Matrix е било сключено от Servier, за да подсили последиците от споразумението Niche (вж. т. 1300 по-горе), и тъй като предвид споразумението Biogaran общият размер на прехвърлените средства в полза на Niche и Unichem надхвърля този в полза на Matrix. |
|
1698 |
Ето защо, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, за да спази принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., YKK и др./Комисия, C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 66), Общият съд реши да намали размера на наложената на Servier глоба за споразумението Matrix с 30 %, а именно с 23736510 EUR. |
|
1699 |
Поради това размерът на глобата, наложена на Servier за нарушението, посочено в точка 2 от обжалваното решение, който е определен в член 7, параграф 2, буква б) от него, се определя на 55385190 EUR, вместо 79121700 EUR. |
2) Кумулирането на глоби по членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1702 |
Предвид отмяната на член 7, параграф 6 от обжалваното решение (вж. т. 1638 по-горе) Servier понастоящем е санкционирано единствено на основание член 101 ДФЕС. Тъй като няма кумулиране на санкции по членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, при всички положения основателността на настоящото оплакване не е необходимо да бъде разглеждана и то следва да бъде отхвърлено. |
в) Изчисляването на стойността на продажбите
|
1703 |
Жалбоподателите правят три отделни оплаквания, които следва да бъдат разгледани поотделно. |
1) Вземането предвид на продажбите в болничната система
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1706 |
Следва да се отбележи, че в подкрепа на настоящото оплакване жалбоподателите препращат към съображения 2408—2412 от обжалваното решение, в които Комисията посочва, че изключва болничния сектор от своя анализ на пазара. |
|
1707 |
Съображения 2408—2412 от обжалваното решение са включени в точка 6.5 от него, която е посветена на оценката на господстващото положение на Servier на пазара на крайните продукти. |
|
1708 |
В съображение 2412 от обжалваното решение Комисията посочва, че дистрибуцията на периндоприла е била извършвана основно на пазара на дребно и че съответно продажбите към болниците не могат да засегнат общите цени и обеми, постигнати при продажбите на дребно. Ето защо Комисията приема, че конкурентният натиск, идващ от болничния сектор, не е можел да попречи на Servier да действа независимо от всякакъв конкурентен натиск. Поради това тя изключва болничния сектор от анализа на пазарите на крайните продукти. |
|
1709 |
Освен това в съображение 2595 от обжалваното решение Комисията уточнява, че констатираната независимост спрямо конкурентния натиск позволява да се установи наличието на пазарна мощ. |
|
1710 |
От гореизложеното следва, че Комисията решава да изключи болничния сектор от анализа на пазара с довода, че според нея тази част от пазара не е релевантна, за да се определи дали Servier разполага с пазарна мощ. |
|
1711 |
При разглеждането на спорните споразумения предвид член 101 ДФЕС Комисията се позовава на точка 6.5 от обжалваното решение при анализа на ограничаването на конкуренцията с оглед на резултата, за който е важно да се определи дали е налице пазарна мощ на Servier, както е видно по-специално от съображения 1397, 1503, 1656, 1847 и 2048 от обжалваното решение и най-вече от съображение 1224 от него, в което Комисията посочва, че понятието „пазарна мощ“ е централно за анализа на ограничаващите последици от споразуменията. |
|
1712 |
Следователно Комисията е решила да изключи болничния сектор от анализа на ограничаването на конкуренцията с оглед на резултата. |
|
1713 |
Що се отнася до извършения от нея анализ на ограничаването на конкуренцията с оглед на целта, Комисията не се позовава на точка 6.5 от обжалваното решение и в нито един момент не посочва, че изключва от своя анализ болничния сектор. Такова изключване впрочем не е било важно за Комисията, тъй като анализът на ограничаването на конкуренцията с оглед на целта не я кара да определя дали Servier е имало пазарна мощ. |
|
1714 |
Освен това, за да констатира наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Комисията се позовава на наличието на ограничителни клаузи в спорните споразумения. Следователно именно наличието на тези клаузи и съответно тяхното приложно поле са позволили на Комисията да очертае обхвата на ограничаването на конкуренцията с оглед на целта. Например, що се отнася до определения от Комисията географски обхват на ограничаването на конкуренцията с оглед на целта за всяко от споразуменията, в него са включени само държавите членки, в които се прилагат ограничителните клаузи, както е видно от таблица 50, съдържаща се в съображение 3134 от обжалваното решение. |
|
1715 |
Клаузите за непредлагане на пазара, включени в спорните споразумения, не изключват от приложното си поле болничния сектор. Също така, дори да се допусне, че такова изключване е възможно при клауза за неоспорване, клаузите за неоспорване, съдържащи се в тези споразумения, също не изключват посочения сектор от своето приложно поле. |
|
1716 |
Предвид гореизложените съображения се налага изводът, че Комисията не е изключила болничния сектор, когато е констатирала наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
1717 |
За да се определи дали поради констатираното по-горе изключване на болничния сектор от анализа на ограничаването на конкуренцията с оглед на резултата жалбоподателите все пак биха могли да си осигурят намаляване на размера на наложените глоби по член 101 ДФЕС, следва да се провери дали вземането предвид на констатацията за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, направена от Комисията, не ѝ е позволило да санкционира Servier над онова, което ѝ позволява да направи само констатацията за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
1718 |
В това отношение следва да се отбележи, че в нито един момент Комисията не посочва в обжалваното решение, че разширява материалното, времевото или географското приложно поле на нарушението отвъд онова, което констатацията за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта ѝ позволява да направи. |
|
1719 |
Напротив, Комисията установява наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата само в четири държави членки, а именно Франция, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство, при положение че за изчисляването на размера на глобата при нарушенията, засягащи Niche и Unichem, Matrix, Krka и Lupin, тя разширява географския обхват на нарушенията спрямо всички държави членки, в които са били прилагани тези споразумения. |
|
1720 |
Нещо повече, може да се посочи, че Комисията анализира ограничаващите конкуренцията последици от спорните споразумения само при условията на евентуалност, „по съображения за изчерпателност“ (съображение 1213 от обжалваното решение). |
|
1721 |
Накрая, самите жалбоподатели посочват, че изчисляването на размера на глобата „почива изключително на предпоставката, че споразуменията представляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта“. |
|
1722 |
Следователно вземането предвид на констатацията за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, направена от Комисията, не ѝ е позволило да санкционира Servier над онова, което ѝ позволява да направи само констатацията за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
1723 |
От гореизложеното следва, че Комисията правилно не е изключила болничния сектор при изчисляването на размера на глобата в частта ѝ, отнасяща се до член 101 ДФЕС. |
|
1724 |
От гореизложеното следва, че настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено. |
2) Недостатъчните мотиви относно изчисляването на стойността на продажбите
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1727 |
Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика при определянето на размера на глобата в случай на нарушение на правилата за конкуренция Комисията изпълнява задължението си за мотивиране, когато в решението си посочи елементите за преценка, които са ѝ позволили да определи тежестта и продължителността на нарушението, без да е длъжна да посочва цифровите данни относно начина за изчисляване на размера на глобата (вж. решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 68 и цитираната съдебна практика). |
|
1728 |
В случая критиката на жалбоподателите е насочена единствено срещу корекционния коефициент, приложен от Комисията към стойността на продажбите. |
|
1729 |
В това отношение в съображение 3128 от обжалваното решение Комисията посочва, че като се има предвид извършването от Servier на няколко нарушения, които, макар да са отделни, са свързани с един и същ продукт, периндоприла, и до голяма степен с едни и същи географски райони и с едни и същи периоди, тя прилага корекционен фактор, който позволява за всяко от нарушенията да се ограничи делът от стойността на продажбите на Servier, взет предвид, за да се определи основният размер на глобата. Тя уточнява също така, че този корекционен фактор води до прилагане на намаляване на стойността на продажбите с 54,5 % средно за всяко от петте нарушения на член 101 ДФЕС. |
|
1730 |
По този начин — предвид съдебната практика, цитирана в точка 1727 по-горе, и факта, че прилагането на разглеждания корекционен коефициент, макар да не е предвидено в Насоките относно метода за определяне на глобите, представлява благоприятна за жалбоподателите мярка — Комисията е мотивирала в достатъчна степен своето решение, а обстоятелството, че те не могат да възпроизведат всички изчисления, довели, от една страна, до посочените по-горе 54,5 % и от друга страна, до определения накрая размер на глобата за всяко нарушение на член 101 ДФЕС, не може да доведе до обратния извод. |
|
1731 |
Наистина, може да се отбележи, че в резултат на процесуално-организационно действие, проведено от Общия съд с цел да улесни при необходимост използването на правомощието си за упражняване на пълен съдебен контрол, Комисията предостави по-точна информация за изчисленията, които са ѝ позволили да стигне до посочените по-горе 54,5 % и до определения накрая размер на глобата за всяко нарушение на член 101 ДФЕС, и че тази информация позволи на Общия съд и на жалбоподателите да разберат по-подробно как Комисията е определила този процент и тези размери. |
|
1732 |
Същевременно с обстоятелството, че по-точна информация за изчисляването на размера на глобата при нарушение на правилата за конкуренция се предоставя впоследствие в хода на съдебното производство, не може да се докаже, че в това отношение обжалваното решение е било опорочено поради недостатъчно мотивиране. Всъщност уточнения, дадени от автора на обжалвано решение, допълващи мотиви, които сами по себе си вече са достатъчни, не са част от самото изпълнение на задължението за мотивиране, макар да могат да бъдат полезни при вътрешния контрол на мотивите на решението, упражняван от съда на Съюза, тъй като дават възможност на институцията да изложи причините, които са в основата на решението ѝ (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2000 г., Weig/Комисия, C‑280/98 P, EU:C:2000:627, т. 45). |
|
1733 |
Освен това, противно на твърденията на жалбоподателите, частичността на приложеното намаляване благодарение на корекционния коефициент се оправдава от факта — както бе отбелязано в отговор на основанието, свързано с наличието на единно продължено нарушение — че разглежданите различни споразумения не съставляват единно нарушение, а отделни нарушения, за всяко от които Комисията е имала право да наложи отделна глоба. |
|
1734 |
От гореизложеното следва, че настоящото оплакване следва да бъде отхвърлено. |
3) Географският обхват на стойността на продажбите
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1738 |
Жалбоподателите твърдят, че в обжалваното решение — по-специално в таблица 50, включена в съображение 3134 от него — Комисията погрешно определя географския обхват на нарушенията на член 101 ДФЕС, тъй като, от една страна, патент 947 е бил издаден в Полша едва след преустановяване на всички нарушения и от друга страна, България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Финландия не са били обхванати от патенти 939—941. |
|
1739 |
Следва да се уточни, че горепосочената таблица 50 показва началните и крайните дати на всяко нарушение по държави членки. |
|
1740 |
Най-напред от анализа следва да бъде изключено нарушението относно Teva. Това нарушение всъщност засяга единствено Обединеното кралство. Нито един от доводите на жалбоподателите не се отнася за тази държава членка. Следователно те нямат значение за географския обхват на това нарушение. |
|
1741 |
Що се отнася до другите нарушения, следва да се посочи, че приложното поле, по-специално географското, на всяко нарушение непременно зависи от приложното поле на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, които се съдържат в съответното споразумение. Всъщност именно това са клаузите, които ограничават конкуренцията и които, когато са лишени от всякаква законосъобразност, са съответно със степен на вредност за доброто функциониране на нормалната конкуренцията, която е достатъчна, за да се приеме, че е налице ограничаване с оглед на целта (вж. т. 270 по-горе). |
|
1742 |
В това отношение жалбоподателите се задоволяват да заключат, че при дадена държава членка изобщо няма нарушение, от това, че в нея липсва един или няколко от патентите, без да правят разлика между нарушенията и най-вече без да правят разлика между потенциално различните последици от липсата на патент за географския обхват на клаузата за непредлагане на пазара и за географския обхват на клаузата за неоспорване в рамките на всяко нарушение. |
|
1743 |
Жалбоподателите съответно не уточняват и дори не споменават последиците за преценката на тежестта на нарушението, които може да има евентуалното несъответствие на съответните географски приложни полета на клаузата за непредлагане на пазара и на клаузата за неоспорване. |
|
1744 |
Следователно доводите на жалбоподателите имат за цел единствено да изключат наличието на каквото и да е нарушение при дадена държава членка. |
|
1745 |
Достатъчно е впрочем в дадена държава членка през определен период да е прилагана едната или другата от клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, за да може Комисията правилно да включи тази държава в географското приложно поле на това нарушение за съответния период. |
|
1746 |
Така както е изложено от жалбоподателите, това основание би могло да се уважи само доколкото позволява да се заключи, че в дадена държава членка не е прилагана нито клаузата за непредлагане на пазара, нито клаузата за неоспорване през период, за който Комисията обаче е приела, че е налице нарушение в тази държава членка. |
|
1747 |
Най-напред с оглед на отделните доводи на жалбоподателите следва да се провери географското приложно поле на клаузата за непредлагане на пазара за всяко от споразуменията, с изключение на споразумението Teva. |
|
1748 |
Жалбоподателите излагат два довода, първият от които свързан с патент 947, а втория с патенти 339, 340 и 341. |
|
1749 |
Що се отнася до споразумението Lupin, в член 1.6 от него се предвижда, че Lupin не може да продава „продукта“ в никоя държава членка. Под термина „продукт“ се разбират по-специално лекарствените продукти, съдържащи ербумин. Следователно в това споразумение клаузата за непредлагане на пазара не е поставена в зависимост от наличието на патент, независимо дали става въпрос за патент 947, или за патенти 339, 340 и 341. Ето защо тя се е прилагала за всички държави членки, без да е необходимо да се определя дали във всяка от тях току-що посочените патенти са съществували към момента на нарушението. След като Комисията не е определила погрешно географското приложно поле на нарушението, що се отнася до клаузата за непредлагане на пазара, основанието на жалбоподателите може да бъде отхвърлено в частта относно споразумението Lupin (вж. т. 1741—1746 по-горе). |
|
1750 |
За разлика от него, що се отнася до споразуменията Niche и Matrix и сключеното с Krka споразумение за доброволно уреждане на спор, обхватът на клаузата за непредлагане на пазара зависи от наличието на патенти на Servier. Следователно доводите на жалбоподателите могат надлежно да бъдат изтъкнати. |
|
1751 |
Първо следва да бъде разгледан доводът, свързан с патент 947. |
|
1752 |
Жалбоподателите твърдят, че в Полша този патент не е бил издаден към момента на нарушението. |
|
1753 |
Във всички случаи (вж. т. 1636, 1637 и 1640 по-горе), що се отнася до споразумението за доброволно уреждане на спор, сключено с Krka, както е видно от таблица 50, съдържаща се в съображение 3134 от обжалваното решение, която не е оспорена в тази част, Комисията не е приела, че има нарушение, засягащо Полша. Следователно няма значение дали тази държава членка е била обхваната от патент 947 по време на периода на нарушението или не. |
|
1754 |
Що се отнася до споразумението Niche, клаузата за непредлагане на пазара, предвидена в член 3, се прилага в страните, където по-специално съществува „право на патент alpha“, а това обхваща патент 947 и всички еквивалентни патенти или заявки за патенти, както е предвидено в член 1, подточка ii) от раздел 1, озаглавен „Определения“. |
|
1755 |
По същия начин, що се отнася до споразумението Matrix, клаузата за непредлагане на пазара, предвидена в член 1, се прилага на „територията“, тоест във всички страни, в които по-специално съществува „право на патент alpha“, а това обхваща патент 947 и всички еквивалентни патенти или заявки за патенти, както е предвидено в член 1, подточка ii) от раздел 1, озаглавен „Определения“. |
|
1756 |
Впрочем, както е видно от съображение 120 и бележка под линия 155 от обжалваното решение, няма спор, че Servier е подало заявка за патент за „кристалната форма alpha на периндоприл ербумин (съответстваща на патент 947)“ в Полша на 6 юли 2001 г. |
|
1757 |
Следователно доводът на жалбоподателите, свързан с патент 947 (вж. т. 1752 по-горе), следва да бъде отхвърлен в частта относно споразуменията Niche и Matrix. |
|
1758 |
От гореизложеното следва, че този довод следва да бъде отхвърлен за всички споразумения. |
|
1759 |
Второ, следва да се разгледа доводът на жалбоподателите, свързан с патенти 339, 340 и 341. |
|
1760 |
Жалбоподателите твърдят, че към момента на нарушенията България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Финландия не са били обхванати от разглежданите патенти. |
|
1761 |
Що се отнася до споразумението за доброволно уреждане на спор, сключено с Krka, във всички случаи е достатъчно (вж. т. 1636, 1637 и 1640 по-горе) да се отбележи, че обхватът на клаузата за непредлагане на пазара не зависи от наличието на патенти 339—341. Следователно е без значение, че тези патенти или заявка във връзка с тях не са били одобрени във всяка от държавите членки, за които жалбоподателите твърдят, че тези патенти не са се прилагали. |
|
1762 |
Що се отнася до споразуменията Niche и Matrix, клаузата за непредлагане на пазара в тези споразумения се прилага в страните, в които съществуват патенти 339—341 „и/или“ патент 947, както е предвидено в член 3 от споразумението Niche и в член 1, подточка xiii) от раздел 1 от споразумението Matrix и член 1 от раздел 2 от същото споразумение. |
|
1763 |
Впрочем, с изключение на довода, свързан с Полша, който вече бе отхвърлен по-горе, жалбоподателите не твърдят, и a fortiori, не доказват, че патент 947 липсва в някоя от държавите членки, посочени в точка 1760 по-горе. |
|
1764 |
Тъй като те впрочем познават точно приложното поле на споразуменията поради качеството си на техни съавтори, те е следвало да представят доказателства, които позволяват да се установи такава липса, или поне е трябвало да твърдят това. |
|
1765 |
Така, дори да се допусне, че държавите членки, посочени в точка 1760 по-горе, не са били обхванати от патенти 339, 340 и 341, предвид доводите, развити от жалбоподателите, това обстоятелство не би позволило да се заключи, че клаузите за непредлагане на пазара, включени в споразуменията Niche и Matrix, не биха били приложими в тези държави, след като жалбоподателите не оспорват, че те са били обхванати от патент 947. |
|
1766 |
От гореизложеното следва, че доводите и доказателствата, представени от жалбоподателите, не позволяват да се заключи, че Комисията е определила погрешно географското приложно поле на нарушението, що се отнася до клаузата за непредлагане на пазара. |
|
1767 |
Предвид съображенията, развити в точки 1741—1746 по-горе, настоящото основание може да бъде отхвърлено, без да е необходимо да се определя дали Комисията е определила погрешно географското приложно поле на нарушението, що се отнася до клаузата за неоспорване. |
г) Тежестта на нарушенията
1) Доводи на страните
[…]
2) Съображения на Общия съд
|
1784 |
На първо място, следва да се разгледа оплакването на жалбоподателите, свързано с липсата на антиконкурентно намерение. |
|
1785 |
В действителност критиките на жалбоподателите са насочени срещу съображения 3064 и сл. от обжалваното решение, в които Комисията само констатира, че разглежданите нарушения са извършени умишлено или в резултат на небрежност, което ѝ позволява, както е предвидено в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, да наложи глоби на съответните предприятия. |
|
1786 |
В това отношение, що се отнася до въпроса дали дадено нарушение е било извършено умишлено, или в резултат на небрежност, поради което може да бъде санкционирано с глоба по силата на член 23, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1/2003, от съдебната практика е видно, че това условие е изпълнено, когато съответното предприятие не може да не разбира антиконкурентния характер на поведението си (решения от 18 юни 2013 г., Schenker & Co. и др., C‑681/11, EU:C:2013:404, т. 37, от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, EU:C:2014:2062, т. 156 и от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 762). |
|
1787 |
От проверката на отделните спорни споразумения, с изключение на сключените с Krka, впрочем е видно, че Servier е заплатило на дружествата за генерични лекарствени продукти, за да стоят извън пазара. Следователно не е било възможно то да не разбира антиконкурентния характер на такова поведение. Всъщност изключването на конкуренти от пазара представлява крайна форма на подялба на пазара и на ограничаване на производството (вж. в този смисъл решение от 8 септември2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 435), която според съдебната практика е с „очевидно“ противоправен характер (вж. т. 1665 по-горе). |
|
1788 |
Ако поради сключването на разглежданите споразумения под формата на споразумения за доброволно уреждане на патентен спор е възможно противоправността на тези споразумения да не се разкрива ясно за страничен наблюдател, това не се отнася за страните по споразуменията (вж. т. 1666 по-горе). |
|
1789 |
Освен това следва да се отбележи, че със спорните споразумения, с изключение на сключените с Krka, се преследват антиконкурентни цели. |
|
1790 |
Всъщност, когато — както е в случая на всяко от спорните споразумения — обратно плащане, а не признаването от всяка от страните на валидността на патента води до сключването на споразумение за доброволно уреждане на спор, тоест когато дружеството за генерични лекарствени продукти е стимулирано да приеме клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, ограниченията на конкуренцията, въведени с тези клаузи, вече не са свързани с доброволното уреждане на патентен спор, независимо дали е реален, или фиктивен. В такъв случай именно стимулът, а не признаването на валидността на разглеждания патент от страните по споразумението е истинската причина за ограниченията на конкуренцията, въведени с тези клаузи. В такава хипотеза това споразумение в неговата цялост основателно може да се счита за споразумение за изключване от пазара, което преследва антиконкурентни цели. |
|
1791 |
Ето защо наличието на антиконкурентна цел е доказано и в това отношение е без значение дали Servier е сключило споразумение с всички дружества за генерични лекарствени продукти, оспорващи неговите патенти, или не, дали инициативата за споразуменията е била негова или не и дали разглежданите споразумения са били тайни или не. |
|
1792 |
Тези елементи обаче ще бъдат взети под внимание впоследствие, за да се определи дали определените от Комисията проценти са непропорционални. |
|
1793 |
На второ място, следва да бъде разгледано оплакването на жалбоподателите, свързано с неотчитането от Комисията на съществуването на патентите на Servier. |
|
1794 |
В това отношение, противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията не е пренебрегнала факта, че споразуменията се отнасят за права върху интелектуална собственост. |
|
1795 |
Всъщност констатирането на наличието на стимул означава, че изключването на жалбоподателя от пазара, предвидено в споразумението, се дължи не на действието на разглежданите патенти и тяхното законосъобразно използване, по-специално в рамките на доброволно уреждане на спор, а на прехвърляне на средства, представляващо насрещната парична престация за това изключване (вж. т. 253—276 по-горе). |
|
1796 |
Уместно е също така да се подчертае, че Комисията е спазила условията за прилагане на конкурентното право към правата върху интелектуална собственост и презумпцията за валидност, с която се ползват тези права, защото квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта само споразуменията, които разкриват анормално използване на патента, тъй като се основават на стимул, а не на признаване на валидността на патента (вж. т. 266 и 267 по-горе). |
|
1797 |
Накрая, когато наличието на стимул е установено — какъвто е случаят с всички спорни споразумения, с изключение на сключените с Krka — страните вече не могат да се позовават на признаването от тяхна страна на валидността на патента в рамките на споразумението за доброволно уреждане на спор. Потвърждаването на валидността на патента от съдебна или административна инстанция в това отношение е без значение. Същото се отнася за потвърждаването на патент 947 от отдела по възраженията на ЕПВ или за благоприятните за жалбоподателите констатации, до които стигнали британските юрисдикции (вж. т. 269 по-горе). |
|
1798 |
Освен това твърдението на жалбоподателите, че би било „парадоксално и незаконосъобразно“ продължителността на нарушенията да зависи от продължителността и резултатите от производствата по оспорване, засягащи патентите на Servier, следва да бъде отхвърлено. |
|
1799 |
Всъщност продължителността на нарушенията, за които са упрекнати жалбоподателите, зависи от приложното поле във времето на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, съдържащи се в спорните споразумения, което от своя страна зависи от съществуването на патентите на Servier и съответно от резултатите от производствата по оспорване на тези патенти. |
|
1800 |
Следва да се добави, че Servier още по-малко може да оспорва връзката, която съществува между продължителността на производствата по оспорване, засягащи патентите, и продължителността на нарушенията, като се има предвид, че посочената в точка 1799 по-горе последователност, създаваща такава връзка, произтича от договорни клаузи, чийто съавтор е Servier. |
|
1801 |
На трето място, трябва да се разгледа оплакването на жалбоподателите, свързано с липсата на конкретно отражение на нарушенията върху пазара. |
|
1802 |
В това отношение следва, първо, да се припомни, че съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне на размера на санкцията се вземат предвид продължителността и тежестта на нарушението, без да се уточнява, че то следва да се преценява спрямо реално получените резултати на пазара (заключение на генералния адвокат Mischo по дело Mo och Domsjö/Комисия, C‑283/98 P, EU:C:2000:262, т. 96). |
|
1803 |
В Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ С 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69), наистина се предвижда, че при оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъде взето предвид по-специално неговото конкретно отражение върху пазара, където това може да бъде определено. |
|
1804 |
Такова изискване обаче вече не се споменава в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003. |
|
1805 |
В това отношение може да се отбележи, че факторът, свързан с това „дали нарушението е било [приведено в изпълнение] или не“, посочен в точка 22 от Насоките относно метода за определяне на глобите, се отнася за поведението на участниците в нарушението, а не до последиците от него за пазара. |
|
1806 |
Следователно Комисията не е била длъжна по силата на Насоките относно метода за определяне на глобите да вземе предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара, за да определи дела от стойностите на продажбите, приложен въз основа на тежестта в съответствие с точки 19—24 от Насоките относно метода за определяне на глобите (вж. в този смисъл решения от 14 март 2013 г., Fresh Del Monte Produce/Комисия, T‑587/08, EU:T:2013:129, т. 773—775 и от 16 юни 2015 г., FSL и др./Комисия, T‑655/11, EU:T:2015:383, т. 539). |
|
1807 |
Второ, съдебната практика на Съюза също не задължава Комисията да вземе предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара. |
|
1808 |
Всъщност от практиката на Съда следва, че тежестта на нарушенията трябва да се установява въз основа на голям брой фактори, като например конкретните обстоятелства по случая, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, без да има установен обвързващ или изчерпателен списък с критерии, които задължително трябва да бъдат взети предвид (определение от 25 март 1996 г., SPO и др./Комисия, C‑137/95 P, EU:C:1996:130, т. 54, решения от 17 юли 1997 г., Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, EU:C:1997:375, т. 33 и от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 241). |
|
1809 |
Последиците за пазара наистина могат да бъдат взети предвид сред „големия брой фактори“, посочени в точка 1808 по-горе, но те ще имат съществено значение само при наличие на споразумения, решения или съгласувани практики, които нямат пряко за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и които съответно могат да попаднат в приложното поле на член 101 ДФЕС само поради конкретните им последици (заключение на генералния адвокат Mischo по дело Mo och Domsjö/Комисия, C‑283/98 P, EU:C:2000:262, т. 101). |
|
1810 |
Всъщност задължаването на Комисията на етапа на изчисляване на размера на глобата да вземе предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара, би означавало да ѝ бъде вменено задължение, каквото съгласно постоянната съдебна практика тя няма за целите на прилагането на член 101 ДФЕС, когато разглежданото нарушение има антиконкурентен предмет (вж. решение от 3 септември 2009 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, EU:C:2009:505, т. 64 и цитираната съдебна практика). |
|
1811 |
Наистина, както изтъкват жалбоподателите, в обжалваното решение Комисията не се позовава единствено на констатацията, че са налице ограничения на конкуренцията с оглед на целта, а установява и наличие на ограничения с оглед на резултата. |
|
1812 |
Същевременно Комисията анализира ограничаващите конкуренцията последици от спорните споразумения само при условията на евентуалност „от съображения за изчерпателност“ (съображение 1213 от обжалваното решение). Впрочем може да се отбележи, че според Комисията тя е установила ограничаване с оглед на резултата само в четири държави членки, а именно Франция, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство. При изчисляването на размера на глобата тя впрочем взема предвид географски обхват на нарушенията, който включва всички държави членки, в които споразуменията са прилагани. |
|
1813 |
Освен това самите жалбоподатели посочват, че изчисляването на размера на глобата „почива изключително на предпоставката, че споразуменията представляват ограничения на конкуренцията с оглед на целта“. |
|
1814 |
От гореизложеното следва, че Комисията не е била длъжна да вземе предвид твърдяната липса на конкретно отражение на нарушенията върху пазара, когато определя размера на глобата за нарушенията на член 101 ДФЕС. |
|
1815 |
Във всички случаи, дори да се допусне, че Комисията е трябвало да установи наличието на конкретно отражение на разглежданите нарушения върху пазара и не е направила това в достатъчна степен, това не би имало последствия за определените от нея проценти, доколкото може да се заключи, дори при липса на такова отражение, че тези проценти не са непропорционални. |
|
1816 |
В това отношение следва да се отбележи, че разглежданите споразумения са споразумения за изключване от пазара, с които се преследват антиконкурентни цели (вж. т. 1790 по-горе). Изключването на конкуренти от пазара впрочем представлява крайна форма на подялба на пазара и на ограничаване на производството (вж. т. 271 по-горе). Поради това съгласно точка 23 от Насоките относно метода за определяне на глобите такива нарушения трябва по принцип да бъдат строго наказвани. |
|
1817 |
Следва също така да се добави, че ограничаващите клаузи, съдържащи се в спорните споразумения, са били приведени в действие. |
|
1818 |
Предвид тези обстоятелства делът от стойността на продажбите, определен от Комисията, а именно 10 % или 11 % според случая, който съставлява едва около една трета от максималния дял, който може да бъде използван, не се оказва непропорционален. Напротив, тези проценти отразяват адекватно както тежестта на установените нарушения, които са особено вредни поради своята антиконкурентна цел, така и специфичния контекст, в който те са извършени и който е белязан от закрилата на права върху интелектуална собственост и несигурността около изхода от споровете, свързани с патентите на Servier. |
|
1819 |
В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателите имат още по-малко основание да се позовават на липсата на реални последици от спорните споразумения за конкуренцията, като се има предвид, че тези споразумения, основаващи се на стимул, а не на признаване на валидността на съответния патент от страните, са им позволили именно да заменят непредвидимостта на патентните спорове и несигурността около условията и възможностите на дружествата за генерични лекарствени продукти за навлизане на пазара със сигурността да държат извън пазара тези, за които е сключено споразумение. |
|
1820 |
Заключението, изложено в точка 1818 по-горе, също така не може да бъде поставено под съмнение дори ако изтъкнатите от жалбоподателите обстоятелства, посочени в точка 1791 по-горе, бяха доказани. |
|
1821 |
Освен това, що се отнася до твърденията на жалбоподателите за липса на мотиви без никакви уточнения, те не могат да бъдат споделени. Всъщност с оглед на всички констатации, направени от Комисията в обжалваното решение, по-специално в съображение 3130 от него, и на контекста, в който е прието това решение, Servier е могло да разбере какви са мотивите за определяне на величините от 10 % и 11 % от стойността на продажбите. |
|
1822 |
Комисията по-специално е обосновала в достатъчна степен прилагането на различни дялове от стойността на продажбите в зависимост от споразуменията. Тя всъщност посочва, че определеният процент за споразуменията Niche, Matrix и Lupin е по-висок от този за споразуменията Teva и Krka, тъй като географският обхват на първите е по-широк от този на вторите (съображение 3131 от обжалваното решение). |
|
1823 |
От гореизложеното следва, че настоящото основание трябва да бъде отхвърлено. |
д) Продължителността на нарушенията
|
1824 |
Жалбоподателите излагат две оплаквания, първото, за допуснати грешки при определяне на началния момент на нарушенията, а второто, за допуснати грешки при определяне на края на нарушенията. |
1) Началният момент на нарушенията
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1833 |
На първо място, трябва да се разгледа твърдението, че оспорването на патентите на Servier изобщо не е било преустановено, нито дори забавено. |
|
1834 |
В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателите не доказват и дори не твърдят, че някое от дружествата за генерични лекарствени продукти, сключили спорните споразумения, независимо от наличието на обвързваща го клауза за неоспорване, е оспорило някой от патентите на Servier. |
|
1835 |
Следователно жалбоподателите не претендират, че споразуменията не са приведени в действие, а по-скоро само изтъкват, че други дружества за генерични лекарствени продукти, различни от сключилите спорните споразумения, са оспорили патентите на Servier. |
|
1836 |
Следователно твърдението на жалбоподателите се изразява по същество в изтъкване на липсата на конкретни последици от спорните споразумения за конкуренцията. |
|
1837 |
В това отношение следва да се напомни, че що се отнася до ограниченията на конкуренцията с оглед на целта, отчитането на техните конкретни последици за пазара е излишно, за да се установи наличието на нарушение (вж. в този смисъл решение от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, EU:C:1999:356, т. 98 и 99) и съответно, за да се очертаят времевите граници на това нарушение и така да се определи продължителността му (вж. в този смисъл решение от 19 март 2009 г., Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, EU:C:2009:166, т. 113, 114 и 140). |
|
1838 |
Следователно позоваването на липса на последици от спорните споразумения за конкуренцията не може да се бъде от полза, за да се оспори продължителността на нарушенията, след като последната е доказана в достатъчна степен въз основа на констатацията за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
1839 |
Във всички случаи, ако трябва да се счита, че оспорването на жалбоподателя не засяга констатирането на нарушенията, доколкото продължителността им била погрешно определена, а преценката на тежестта на нарушенията, посочени от Комисията в обжалваното решение, следва да се припомни, че оплакването, свързано с липсата на конкретни последици от споразуменията и с последиците от тази липса за преценката на тежестта на нарушенията, вече бе отхвърлено (вж. т. 1801—1820 по-горе). |
|
1840 |
На второ място, що се отнася до твърденията, че някои от нарушенията не могат да бъдат установени, докато Teva и Lupin не разполагат с РТ, тези твърдения вече бяха разгледани в рамките на отговора на основанията, свързани с липсата на потенциална конкуренция (вж. т. 604 и 743 по-горе). Видно от този отговор Комисията правилно приема, че към датата на сключване на споразуменията Teva и Lupin са били потенциални конкуренти на Servier. Следователно Комисията не е определила погрешно този момент като начална дата на разглежданите нарушения. |
|
1841 |
Що се отнася до довода, изведен от неизтичането на сертификата за допълнителна закрила (наричан по-нататък „СДЗ“) за патента, закрилящ молекулата на периндоприл, той може да бъде отхвърлен въз основа на съображенията, изложени в рамките на отговора на основанието, свързано с липсата на потенциална конкуренция. |
|
1842 |
Всъщност, както беше посочено в точка 359 по-горе, възможно е оператор да поеме риска да навлезе на пазара с определен продукт, включително потенциално нарушаващ действащия патент, тъй като това „рисково“ навлизане или пускане на пазара би могло да се увенчае с успех, ако притежателят на патента се откаже от предявяването на иск за установяване на нарушение на патента или ако такъв иск се предяви и бъде отхвърлен. Тази възможност за „рисково“ навлизане на пазара спомага да се докаже, че патентите не са непреодолими пречки за навлизане на пазара на дружествата за генерични лекарствени продукти. |
|
1843 |
Нещо повече, патентът не е пречка операторите да извършват действията, необходими за производството и пускането на пазара на продукт, с който не се нарушават права върху интелектуална собственост. Тогава те се считат за потенциални конкуренти на притежателя на патента до навлизането им на пазара, след което стават реални негови конкуренти (вж. т. 357 по-горе). |
|
1844 |
В това отношение в съображение 3137 от обжалваното решение Комисията посочва, че понякога дружествата за генерични лекарствени продукти започват да подготвят своето навлизане на пазара няколко години преди изтичането на СДЗ за съответния патент и че що се отнася до периндоприла, този период е средно две или три години. Тези съображения подкрепят констатацията, че разглежданите нарушения са започнали преди датата на изтичане на СДЗ за патента, закрилящ молекулата на периндоприл. |
|
1845 |
Комисията обаче добавя, че когато СДЗ е изтичал в дадена държава членка след пускането на пазара на генеричния периндоприл в други държави членки, тя е предпочитала — „предвид наличието на процедура за ускорено взаимно признаване, съгласно която държавите членки се съгласяват да признаят валидността на разрешението за търговия, издадено от друга държава членка“ (бележка под линия 4073 от обжалваното решение) — да следва предпазлив подход и да фиксира началната дата на нарушението към момента на изтичане на СДЗ. По-нататък Комисията уточнява, че е възприела такъв подход за Италия. Тя посочва, че що се отнася до Франция, напротив, нито един генеричен продукт не е бил пуснат в друга държава членка преди изтичането на СДЗ (бележка под линия 4073 от обжалваното решение). |
|
1846 |
Изложените в точки 1845 и 1845 по-горе обстоятелства не се оспорват от жалбоподателите. |
|
1847 |
Предвид съображенията, изложени в точки 1842—1846 по-горе, се налага изводът, че Комисията правилно приема, че някои нарушения са започнали във Франция на 8 февруари 2005 г., преди изтичането на СДЗ. |
|
1848 |
Нещо повече, оплакването на жалбоподателите е релевантно само за нарушенията, съответстващи на споразуменията Niche и Matrix, които са единствените спорни споразумения, сключени преди изтичането във Франция на СДЗ. |
|
1849 |
Те впрочем са сключени едва на 8 февруари 2005 г., тоест малко повече от месец преди изтичането във Франция на СДЗ на 22 март 2005 г. |
|
1850 |
Ето защо е още-по лесно да се констатира, че на 8 февруари 2005 г. съответните дружества за генерични лекарствени продукти са били в състояние да подготвят навлизане на пазара, което да се реализира веднага след изтичането на СДЗ, и съответно да упражнят конкурентен натиск. |
|
1851 |
Освен това, дори да се допусне, че жалбоподателите се позовават на накърняване на принципа на равно третиране и че позоваването на това основание не е направено късно, обстоятелството, че при определянето на началото на нарушението в Италия Servier е могло да се ползва от благоприятно третиране, каквото не се е налагало (по-специално предвид съображенията в точка 1842 по-горе), не е причина то да се ползва от такова третиране за всички останали държави членки, освен ако не се установи, че такава разлика в третирането е произволна (вж. т. 1868—1871 по-долу). |
|
1852 |
Случаят впрочем не е такъв. Всъщност има обективна разлика между положението във Франция и в Италия, която не е без връзка с възможността за установяване на нарушение (вж. т. 1845 по-горе). |
|
1853 |
От съображения за изчерпателност разликата между положението във Франция и в Италия, на която Комисията се позовава (вж. т. 1844 и 1845 по-горе), е могла да оправдае прилагането на различно третиране. |
|
1854 |
От гореизложеното следва, че настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено изцяло. |
2) Датата на преустановяване на нарушенията
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1859 |
В рамките на настоящото оплакване, жалбоподателите се позовават на навлизането на пазарите на редица държави членки на дружества за генерични лекарствени продукти, които не са страни по някое от спорните споразумения, и на последвалия спад на цените на периндоприла. |
|
1860 |
Техните доводи по същество означават да се твърди, че конкретни последици за конкуренцията от спорните споразумения няма, считано от навлизането на пазара на тези дружества за генерични лекарствени продукти. |
|
1861 |
В това отношение, що се отнася до ограниченията на конкуренцията с оглед на целта, следва да се припомни съдебната практика, цитирана в точка 1837 по-горе. |
|
1862 |
Следователно позоваването на липса на последици от спорните споразумения за конкуренцията не може да се бъде от полза, за да се оспори продължителността на нарушенията, след като последната е доказана в достатъчна степен въз основа на констатацията за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. |
|
1863 |
Във всички случаи, ако трябва да се счита, че оспорването на жалбоподателя не засяга констатирането на нарушението, доколкото продължителността му била погрешно определена, а преценката на тежестта на нарушението, посочено от Комисията в обжалваното решение, следва да се припомни, че оплакването, свързано с липсата на конкретни последици от споразуменията и с последиците от тази липса за преценката на тежестта на нарушението, вече бе отхвърлено (вж. т. 1801—1820 по-горе). |
|
1864 |
Жалбоподателите обаче се позовават и на накърняване на принципа на равно третиране. |
|
1865 |
В това отношение жалбоподателите изтъкват факта, че Комисията е намалила продължителността на нарушенията в Нидерландия и Обединеното кралство, за да отчете навлизането на тези два пазара на генерични лекарствени продукти, но не е направила това за други пазари, за които по принцип се е позовавала на датите на изтичане или обявяване на недействителността на патентите на Servier (съображение 3133 от обжалваното решение). |
|
1866 |
Що се отнася обаче до Обединеното кралство, следва да се уточни, че определената дата на преустановяване на нарушението наистина съответства на навлизането на пазара на генеричен продукт (съображение 776 от обжалваното решение), но и на решение на юрисдикция на тази държава, с което патент 947 е обявен за недействителен (съображения 180, 776 и 2125 от обжалваното решение). |
|
1867 |
Следователно релевантността на твърдението на жалбоподателите за наличие на разлика в третирането в зависимост от държавите членки, в които са извършени нарушенията, не е доказана по отношение на Обединеното кралство. |
|
1868 |
Освен това възможността при определянето на крайния момент на нарушението за някои държави членки Servier да се ползва от по-благоприятно третиране, каквото не се е налагало — тъй като се е основавало на липса на ограничаващи последици, която е без значение, ако Комисията е установила, както в случая, наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. т. 1862 по-горе) — не е причина Servier да се ползва от такова третиране за всички останали засегнати държави членки. Всъщност принципът на равно третиране няма за цел да гарантира на предприятие, което се ползва от благоприятно третиране, каквото не се налага съгласно правната уредба или съдебната практика, право да не бъде санкционирано, когато Комисията правилно установява наличието на нарушение. |
|
1869 |
Вярно е обаче, че дори спрямо едно и също предприятие Комисията не може да прилага методи за изчисляване на размера на глобата, които се променят произволно, в смисъл че такива промени са лишени от всякаква релевантна обосновка. |
|
1870 |
В случая обаче наличието на такава промяна не е установено. Всъщност Комисията посочва, че за Нидерландия и за Обединеното кралство възприема специфичен подход, който определя като „предпазлив“, и този подход я кара да намали продължителността на периодите на нарушение, за да отчете датите на широкомащабно навлизане на генерични лекарствени продукти в тези две държави членки, довело до важни последствия за продажбите на периндоприла на Servier (съображение 3133 от обжалваното решение). |
|
1871 |
Единствените обстоятелства, изтъкнати от жалбоподателите в това отношение — а именно наличието на значителен спад на цената на периндоприла на Servier и на продължаващо свиване на неговите пазарни дялове след пускането на генеричен продукт във Франция — впрочем не са достатъчни, за да се докаже, че положенията в Нидерландия и Обединеното кралство, от една страна, и във Франция, от друга страна, са били до такава степен сходни, че различното им третиране да е произволно. A fortiori, изтъкнатите обстоятелства не позволяват да се докаже произволният характер на различното третиране спрямо Нидерландия и Обединеното кралство, от една страна, и Белгия, Чешката република и Ирландия, от друга страна, тъй като тези обстоятелства не засягат положението в тези три държави членки. |
|
1872 |
От съображения за изчерпателност, макар от таблици 43 и 44 от обжалваното решение да е видно, че навлизането на генерични продукти е довело до значителен и рязък спад на стойността на продажбите на периндоприл на Servier в Нидерландия и Обединеното кралство, от таблица 45 от обжалваното решение не е видно вследствие на посоченото навлизане такъв спад да е констатиран във Франция. Следователно разликата между положението в Нидерландия и Обединеното кралство, от една страна, и във Франция, от друга страна, е позволявала на Комисията правилно да приложи различно третиране, констатирайки само за Нидерландия и Обединеното кралство, че нарушението е преустановено още при навлизането на генеричните продукти на тези пазари. |
|
1873 |
Наличието на разлика в положението, установено в точка 1872 по-горе, не се поставя под съмнение от обстоятелството, че навлизането на френския пазар на генеричен продукт довело до спад на цената на периндоприла с 30 % и „продължително свиване на пазарния дял на Servier“. Всъщност тези обстоятелства не свидетелстват за спад на стойността на продажбите на Servier във Франция, който да е толкова значителен и рязък като наблюдавания в Нидерландия и Обединеното кралство. |
|
1874 |
Що се отнася до Белгия, Чешката република и Ирландия, от нищо от посоченото от жалбоподателите по преписката не следва, че при навлизането на генерични продукти на пазарите в тези държави членки е установен значителен и рязък спад на стойността на продажбите на периндоприл на Servier, еквивалентен на наблюдавания в Нидерландия и Обединеното кралство. |
|
1875 |
От гореизложеното следва, че настоящото оплакване, а съответно и цялото основание трябва да бъдат отхвърлени. |
е) Начисляването на допълнителна сума
1) Доводи на страните
[…]
2) Съображения на Общия съд
|
1883 |
Трябва да се припомни, че разглежданите споразумения са споразумения, позволяващи на Servier да изключи конкуренти от пазара, а обстоятелството, че тези конкуренти са потенциални, не променя горната преценка. Такива споразумения, сключени между конкуренти, впрочем представляват хоризонтални споразумения. Нещо повече, изключването на конкуренти от пазара представлява крайна форма на подялба на пазара и на ограничаване на производството (решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 435). Ето защо Комисията правилно прилага точка 25 от Насоките относно метода за определяне на глобите, където се предвижда начисляване на допълнителна сума към глобата при хоризонталните споразумения за ограничаване на производството. |
|
1884 |
Гореизложеното заключение не може да бъде поставено под съмнение от останалите доводи на жалбоподателите. |
|
1885 |
На първо място, противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията не е пренебрегнала факта, че спорните споразумения се отнасят за права върху интелектуална собственост (вж. т. 1794—1797 по-горе). |
|
1886 |
На второ място, противно на твърденията на жалбоподателите и както вече бе установено в отделните части, посветени на отговора на основанията, изведени от липсата на потенциална конкуренция, дружествата за генерични лекарствени продукти са били потенциални конкуренти на Servier към момента, в който всяко от тях подписва засягащите го спорни споразумения или споразумение. |
|
1887 |
На трето място, противно на твърденията на жалбоподателите, Servier е можело разумно да предвиди, че възприема поведение, попадащо в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. т. 1661 по-горе). Нещо повече, невъзможно е то да не е знаело за антиконкурентния характер на поведението си (вж. т. 1665 по-горе). |
|
1888 |
На четвърто място, що се отнася до липсата на „реални последици“ от нарушенията, на която се позовават жалбоподателите, следва да се отбележи, че те само изтъкват тази твърдяна липса без никакви уточнения, за да обосноват непропорционалността на допълнителната сума, определена от Комисията. Този довод съответно не съдържа достатъчно уточнения, позволяващи да се прецени неговата основателност, поради което трябва да бъде отхвърлен. |
|
1889 |
Във всички случаи нито на този етап от изчисляването на размера на глобата, нито пък на етапа на определянето на дела от стойността на продажбите, който използва (вж. т. 1802—1810 по-горе), Комисията е била длъжна да вземе предвид евентуалната липса на конкретно отражение върху пазара. Всъщност нито Регламент № 1/2003, нито Насоките относно метода за определяне на глобите, нито съдебната практика на Съюза я задължават да направи това. |
|
1890 |
На пето място, обстоятелството, че Комисията не начислява на дружествата за генерични лекарствени продукти допълнителна сума, не позволява да се заключи, че е накърнен принципът на равно третиране. |
|
1891 |
В това отношение съществуват фундаментални разлики между метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на глобите, приложен от Комисията спрямо Servier, и приложеният от Комисията метод спрямо дружествата за генерични лекарствени продукти (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия, Т‑471/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:460, т. 423). |
|
1892 |
Всъщност при метода, предвиден в Насоките относно метода за определяне на глобите, с отчитането на стойността на продажбите в точка 13 се цели като отправна точка за изчисляване на размера на налаганата на предприятие глоба да се използва сума, която отразява икономическото значение на нарушението и относителната тежест на това предприятие в него. По-нататък, на основание точки 19 и 21 от тези насоки, в зависимост от тежестта на нарушението Комисията определя дела от тази стойност на продажбите, който ще се използва при определянето на основния размер. Този дял по принцип може да достигне до 30 % и трябва да бъде умножен с коефициент в зависимост от продължителността на картела в съответствие с точка 24 от Насоките от 2006 г. След това, въз основа на точка 25 от тях, независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушение, Комисията включва в основния размер сума между 15 % и 25 % от стойността на продажбите, за да разубеди предприятията да участват в хоризонтални споразумения за фиксиране на цени, за подялба на пазар и за ограничаване на производство или дори в извършването на други нарушения (решение от 8 септември 2016 г., Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия, Т‑471/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:460, т. 424). |
|
1893 |
Напротив, тъй като методът, следван по отношение на дружествата за генерични лекарствени продукти, позволява на Комисията да използва пряко като основен размер прехвърлянията на средства, извършени от Servier към съответното дружество за генерични лекарствени продукти, в него не се предвиждат всички тези етапи, по-специално начисляването на допълнителна сума въз основа на точка 25 от Насоките относно метода за определяне на глобите (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия, Т‑471/13, непубликувано, обжалвано, EU:T:2016:460, т. 425). |
|
1894 |
Тоест прилагането на първия метод по отношение на Servier и на втория метод по отношение на дружествата за генерични лекарствени продукти е било оправдано. |
|
1895 |
Всъщност, първо, поради самия предмет на спорните споразумения, които са споразумения за изключване от пазара, за разлика от Servier, през периода на нарушенията дружествата за генерични лекарствени продукти не присъствали на пазарите, където нарушенията са били извършени. |
|
1896 |
Комисията съответно не е можела да използва стойностите на продажбите, реализирани от дружествата за генерични лекарствени продукти в съответния географски район през последната пълна година на тяхното участие в нарушенията, както е предвидено в точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите. |
|
1897 |
Следователно тя не е можела да приложи спрямо дружествата за генерични лекарствени продукти метода за изчисляване на размера на глобата, посочен в Насоките относно метода за определяне на глобите, и по-специално да им начисли допълнителна сума, изчислена въз основа на стойността на продажбите, реализирани от предприятието във връзка със съответното нарушение. |
|
1898 |
Гореизложените съображения се отнасят за всички дружества за генерични лекарствени продукти, тъй като нито едно от тях не е могло да навлезе на пазарите, на които засягащото го нарушение е установено от Комисията. |
|
1899 |
Що се отнася по-специално до Krka, дори да се допусне, че в подкрепа на оплакването за накърняване на принципа на равно третиране жалбоподателите могат надлежно да се позоват на метода за изчисляване на размера на глобата, наложена на това дружество за генерични лекарствени продукти, макар отговорността на Servier за сключените с Krka споразумения да не трябва да бъде ангажирана (вж. т. 1636 по-горе), такова оплакване следва да бъде отхвърлено. |
|
1900 |
Наистина, сравнението, на което почива оплакването на жалбоподателите, не се извършва за всяко спорно споразумение между положението на Servier и положението на съответното дружество за генерични лекарствени продукти, а за всички споразумения между положението на Servier и положението на всички разглеждани дружества за генерични лекарствени продукти. Така обстоятелството, че на Servier не е начислена допълнителна сума за сключените с Krka споразумения, не забранява непременно вземането предвид положението на Krka, за да се разгледа оплакването на жалбоподателите. |
|
1901 |
По-нататък, в едно от споразуменията, сключени между Krka и Servier, наистина се предвижда предоставяне на лицензия за патент 947, приложима в седем държави членки. Следователно Krka е можело да продава своите продукти в тези държави членки през периода на нарушението. |
|
1902 |
Комисията обаче не е установила нарушение в държавите членки, в които се е прилагала лицензията. Тя не упреква страните по споразумението за това, че Krka е навлязло на седемте пазара, за които се отнася лицензията, а заради отказа му да навлезе на пазарите в другите държави членки, където клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване са се прилагали без лицензионно споразумение. |
|
1903 |
Понятието „стойност на продажбите“, посочено в точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите, не може да се разшири дотолкова, че да включи реализираните от съответното предприятие продажби, непопадащи в обхвата на твърдения картел (решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 57). |
|
1904 |
Ето защо седемте пазара, за които се отнася лицензионното споразумение, не могат да се считат за включени в „дадения географски район“ по смисъла на точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите. |
|
1905 |
Следва да се добави, че макар да е възможно облагата, която осигурява лицензионно споразумение, при определени условия да се квалифицира като стимулираща, позволяването чрез такова споразумение на дружество за генерични лекарствени продукти да навлезе или да се задържи без риск на даден пазар по принцип е благоприятно за конкуренцията, тъй като навлизането на дружество за генерични лекарствени продукти на пазара може да доведе до значителен спад на цените. Ето защо би било неадекватно стойността на продажбите, реализирани на пазари, на които конкуренцията се е засилила, да се вземе предвид, за да се наложи глоба на дружество за генерични лекарствени продукти, за което се предполага, че е участвало в ограничаване на конкуренцията на други пазари. |
|
1906 |
Следователно Комисията не е можела да приложи спрямо Krka — и a fortiori спрямо останалите дружества за генерични лекарствени продукти, страни по спорните споразумения — метода за изчисляване на размера на глобата, изложен в Насоките относно метода за определяне на глобите, и по-специално да им начисли допълнителна сума, изчислена въз основа на стойността на продажбите, реализирани от предприятието във връзка със съответното нарушение. |
|
1907 |
Това впрочем не се отнася за Servier, което е продавало периндоприл в географските райони, засегнати от нарушенията. |
|
1908 |
Второ, методът за изчисляване на размера на глобата, възприет от Комисията по отношение на дружествата за генерични лекарствени продукти, е съобразен с особеностите на контекста, тъй като определеният в споразумението размер на прехвърлените средства е отчитал печалбата, която всяко от дружествата за генерични лекарствени продукти би извлякло от засягащото го нарушение. Този метод не е бил подходящ за Servier, за което се предполага, че извлича печалба от задържането на висока цена на периндоприла. |
|
1909 |
Тези разлики в положението оправдават прилагането на различно третиране спрямо дружествата за генерични лекарствени продукти в сравнение с това спрямо Servier, тоест на специфичен начин на изчисляване, който се различава от метода, предвиден в Насоките относно метода за определяне на глобите, и при който съответно не е необходимо да се начислява допълнителната сума, предвидена в посочените насоки. |
|
1910 |
От гореизложеното следва, че Комисията правилно включва допълнителна сума при изчисляването на размера на глобата, наложена на Servier за първото нарушение на член 101 ДФЕС, тоест за засягащото Niche и Unichem (съображение 3139 от обжалваното решение). |
|
1911 |
Що се отнася до отделното оплакване за недостатъчно мотивиране на обжалваното решение, що се отнася до невключването на допълнителна сума при изчисляването на размера на глобата на дружествата за генерични лекарствени продукти, трябва да се отбележи, че в съображение 3146 от обжалваното решение Комисията посочва следното: „Дружествата за генерични лекарствени продукти са се съгласили да не продават генеричен периндоприл в съответния географски район за всяко споразумение и следователно не са реализирали продажби в съответния географски район. Поради това за дружествата за генерични лекарствени продукти трябва да се приложи точка 37 от Насоките [относно метода за определяне на глобите]. Точка 37 от тези насоки позволява на Комисията да се отклони от нормалната методология на Насоките [относно метода за определяне на глобите] поради особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай“. |
|
1912 |
В съображение 3152 от обжалваното решение Комисията посочва по-специално следното: „Съгласно Регламент № 1/2003 и Насоките [относно метода за определяне на глобите] глобата трябва да зависи от следните фактори: i) тежестта на нарушението, ii) неговата продължителност, iii) всякакви отегчаващи или смекчаващи обстоятелство и iv) необходимостта да се постигане възпиращ ефект. Упражнявайки своето право на преценка, Комисията счита, че предвид особеностите на разглеждания случай, размерът на прехвърлените средства, получени от дружествата за генерични лекарствени продукти, предоставя важни насоки за тези фактори“. |
|
1913 |
От гореизложените откъси от обжалваното решение е видно, първо, че Комисията не прилага метода, който е предвиден в Насоките относно метода за определяне на глобите метод и е основан на стойността на продажбите през последната пълна година от участието на предприятието в нарушението, а метод, при който размерът на прехвърлените средства, получени от дружествата за генерични лекарствени продукти, се използва като основен размер при изчисляването на размера на глобата, второ, че тя прави това, позовавайки се на самия предмет на споразуменията, представляващи споразумения за изключване от пазара, поради които дружествата за генерични лекарствени продукти не са присъствали на него към момента на нарушението, и трето, че според нея избраният метод ѝ позволява да отчете по-специално тежестта на нарушението и неговата продължителност. |
|
1914 |
Тези мотиви позволяват на жалбоподателите да разберат причините, поради които за дружествата за генерични лекарствени продукти Комисията прибягва до метод, който се различава — по-специално защото при него не се начислява допълнителна сума —от предвидения в Насоките относно метода за определяне на глобите. Тези мотиви също така позволяват на съда на Съюза да упражни контрола си за законосъобразност и да приложи правомощието си за упражняване на пълен съдебен контрол. |
|
1915 |
Поради това оплакването за недостатъчно мотиви в това отношение трябва да бъде отхвърлено. |
|
1916 |
В заключение следва да се отбележи, че начисляването за първото нарушение на член 101 ДФЕС на допълнителна сума, изчислена въз основа на 11 % от стойността на продажбите, който процент е под минималния процентен диапазон, предвиден в точка 25 от насоките, и приложена при това само за едно от нарушенията на член 101 ДФЕС, за чийто извършител е счетено Servier, не може да се счита за непропорционално с оглед на всички релевантни обстоятелства по случая, припомнени в точки 1816—1818 по-горе. |
|
1917 |
От гореизложеното следва, че настоящото основание трябва да бъде отхвърлено. |
ж) Нарушението на принципа на пропорционалност и на принципа на индивидуализиране на наказанията
|
1918 |
Жалбоподателите излагат две оплаквания, първото, за неотчитане на особеностите на Servier, а второто, относно продължителността на административното производство. |
1) Неотчитането на особеностите на Servier
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1922 |
На първо място, ако се допусне, че качеството на Servier на „еднопродуктово“ предприятие е доказано, това само по себе си не задължава Комисията да намали размера на глобите. В това отношение следва да се отбележи, че в подкрепа на този довод жалбоподателите не се позовават на никаква обвързваща разпоредба от правото на Съюза, нито на какъвто и да било съдебен прецедент. |
|
1923 |
Нещо повече, предприятие като жалбоподателя, което реализира една особено голяма част от общия си оборот с обхванатия от картела продукт, съответно извлича особено голяма печалба от него (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Kokott по дело Pilkington Group и др./Комисия, C‑101/15 P, EU:C:2016:258, т. 100). Обстоятелството, че Servier е „еднопродуктово“ предприятие, съответно само по себе си не оправдава намаляването на размера на глобите. |
|
1924 |
Що се отнася до позоваването на предходната практика на Комисията при вземане на решения, при която тя намалявала размера на глоби поради наличието на „еднопродуктово“ предприятие, следва да се отбележи, че прецедентът, на който се позовават жалбоподателите, така както е представен от тях, се отнася до обстоятелства, различаващи се от тези в настоящия случай, тъй като Комисията е намалила размера на разглежданата глоба, за да не достигне тя предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 праг от 10 % от оборота.. |
|
1925 |
Нещо повече, съгласно съдебната практика Комисията разполага със свобода на преценка при определянето на размера на глобите, за да насочва поведението на предприятията към спазване на правилата на конкуренцията. Фактът, че в миналото за определени видове нарушения Комисията е налагала глоби в определен размер, не я лишава от възможността да увеличи този размер в границите, определени с Регламент № 1/2003, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на политиката на конкуренция на Съюза. Напротив, ефикасното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията изисква Комисията да може във всеки момент да съобрази размера на глобите с нуждите на тази политика (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, Т‑472/13, обжалвано, EU:T:2016:449, т. 773). |
|
1926 |
Освен това съгласно постоянната съдебна практика правото да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания, има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди. Правото на позоваване на оправданите правни очаквания предполага да са изпълнени три кумулативни условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да могат да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми (вж. решение от 5 септември 2015 г., Éditions Odile Jacob/Комисия, T‑471/11, EU:T:2014:739, т. 91 и цитираната съдебна практика). |
|
1927 |
Обстоятелствата, на които се позовават жалбоподателите, а именно резолюция на Парламента и изявление на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, впрочем позволяват най-много да се заключи, че има възможност Насоките относно метода за определяне на глобите да бъдат изменени в бъдеще, за да се вземат предвид специфичните характеристики на „еднопродуктовите“ предприятия. Следователно не става въпрос за конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, които могат да породят легитимно очакване в съзнанието на Servier. |
|
1928 |
На второ място, дори да се приеме за доказано, че Servier е управлявано от фондация с нестопанска цел, която не изплаща никакъв дивидент на бенефициери, които да са физически лица, и че то съответно може да отдели значителна част от печалбите си, а дори и всичките за изследователската дейност, това по никакъв начин не задължава Комисията да намали размера на глобите. |
|
1929 |
Освен това при определянето на размера на глобите Комисията разполага със свобода на преценка (вж. т. 1925 по-горе). |
|
1930 |
Дори да се допусне, че жалбоподателите са възнамерявали да оспорят качеството на „предприятие“ на Servier по смисъла на конкурентното право, в такъв случай следва да се отбележи, че трите дружества адресати на обжалваното решение, които са и жалбоподателите, не са фондации. |
|
1931 |
Нещо повече, според направеното от Съда уточнение обстоятелството, че предлагането на стоки и услуги се осъществява без стопанска цел, не е пречка за това субектът, който извършва тези сделки на пазара, да трябва да се счита за предприятие, след като това предлагане се конкурира с предлагането на други оператори, които имат стопанска цел (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., МОТОЕ, С‑49/07, EU:C:2008:376, т. 27). |
|
1932 |
На трето място, жалбоподателите твърдят, че принципът на индивидуализиране на наказанията е накърнен. |
|
1933 |
В това отношение следва да се припомни, че принципът на индивидуализиране на наказанията и санкциите изисква в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 размерът на глобата, подлежаща на заплащане солидарно, да се определи в зависимост от тежестта на нарушението, за което е упрекнато лично съответното предприятие, и продължителността на това нарушение (решения от 10 април 2014 г., Комисия и др./Siemens Österreich и др., С‑231/11 Р—С‑233/11 Р, EU:C:2014:256, т. 52 и от 19 юни 2014 г., FLS Plast/Комисия,C‑243/12 P, EU:C:2014:2006, т. 107). |
|
1934 |
Доводът на жалбоподателите впрочем не се отнася до оспорването на солидарността, която Комисията приложила, налагайки една и съща глоба на различни предприятия. |
|
1935 |
Освен това с липсата на намаляване от Комисията на размера на наложените на Servier глоби, за да се отчете фактът, че то е фондация с нестопанска цел, която не изплаща никакъв дивидент на бенефициер физическо лице, и че то съответно може да отдели значителна част от печалбите си, а дори и всичките за изследователската дейност, не може да се докаже, че Комисията не е определила общия размер на наложената на Servier глоба в зависимост от тежестта на нарушението, в което то е било лично упрекнато, и продължителността му, както е предвидено в съдебната практика, цитирана в точка 1933 по-горе. |
|
1936 |
От гореизложеното следва, че настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено. |
2) Продължителността на административното производство
i) Доводи на страните
[…]
ii) Съображения на Общия съд
|
1937 |
Следва да се припомни, че макар да е възможно нарушението на принципа на спазване на разумен срок да обоснове отмяната на решение, прието след приключването на административно производство по член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС, тъй като това нарушение води и до нарушение на правото на защита на съответното предприятие, дори да се допусне, че нарушаването от Комисията на изискването за разумен срок за провеждане на такова административно производство е доказано, това не може да доведе до намаляване на размера на наложената глоба (вж. решение от 9 юни 2016 г., PROAS/Комисия, С‑616/13 Р, EU:C:2016:415, т. 74 и цитираната съдебна практика). |
|
1942 |
В случая жалбоподателите изобщо не претендират, че твърдяното накърняване на принципа на спазване на разумен срок е довело до нарушение на правото на защита на Servier. Ето защо, дори да се допусне, че това накърняване е установено, то не може да обоснове отмяната на обжалваното решение. Съгласно съдебната практика, цитирана в точка 1941 по-горе, то не може също така да позволи на жалбоподателите да си осигурят намаляване на размера на наложената им глоба. |
|
1943 |
Във всички случаи в точка 1037 от писмената защита Комисията посочва следното: „Комисията счита, че е спазила всички свои законови задължения относно продължителността на административното производство. В случая Комисията започва разследване ex officio на 24 ноември 2008 г. Решението е прието на 9 юли 2014 г. В Решението вече са подчертани множеството мерки, взети по време на разследването […]. Според Комисията обхватът и важността на случая — както по отношение на различните практики, обект на разследването, така и на броя въвлечени предприятия и органи — помагат да се обясни продължителността на разследването. Комисията подчертава, че адресати на Решението са тринадесет предприятия, то засяга прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, шест отделни нарушения и извършването на две определяния на пазар, и е изисквало анализ на значителна документация. Комисията изпрати повече от 200 [искания за информация], извърши проверки в 6 предприятия, организира повече от 15 работни срещи със засегнатите предприятия и състави преписка, съдържаща повече от 11000 постъпили документа […]“. |
|
1944 |
Тези неоспорени от жалбоподателите обстоятелства, към които се добавя правната и фактическата сложност на разглеждания случай, която поне в известна част се дължи на текста на споразуменията, чиито съавтори са жалбоподателите, позволяват да се заключи, че продължителността на административното производство в случая не е надхвърлила разумния срок. |
|
1945 |
Следва да се добави, че констатацията за сложност, направена в точка 1944 по-горе, не противоречи на това, което освен това Комисията изтъква в съображение 3110 от обжалваното решение, в което тя посочва следното: „[…] Във всички случаи, практиките в случая, които са имали за цел изключване от пазара в замяна на прехвърляне на средства, не могат да бъдат считани, що се отнася до налагането на глоби, за сложни от правна страна и тяхната незаконосъобразност е била предвидима за страните“. |
|
1946 |
Трябва всъщност да се припомни, че ако поради сключването на разглежданите споразумения под формата на споразумения за доброволно уреждане на патентен спор е възможно противоправността на тези споразумения да не се разкрива ясно за страничен наблюдател, като например Комисията, това не се отнася за страните по споразумението. |
|
1947 |
От гореизложеното следва, че настоящото оплакване, а съответно и цялото основание трябва да бъдат отхвърлени. |
з) Обобщение относно отмяната на глобите и намаляването на техния размер
|
1948 |
Трябва да се припомни, че спорните споразумения, с изключение на сключените с Krka, са споразумения за изключване от пазара, с които се преследват антиконкурентни цели. Изключването на конкуренти от пазара впрочем представлява крайна форма на подялба на пазара и на ограничаване на производството (вж. т. 1816 по-горе). Поради това съгласно точка 23 от Насоките относно метода за определяне на глобите такива нарушения трябва по принцип да бъдат строго наказвани (вж. т. 1816 по-горе). |
|
1949 |
Нещо повече, тези споразумения, основаващи се на стимул, а не на признаване на валидността на съответния патент от страните, са позволили на Servier да замени непредвидимостта на патентните спорове и несигурността около условията и възможностите на дружествата за генерични лекарствени продукти за навлизане на пазара със сигурността да държи извън пазара тези, за които е сключено споразумение (вж. т. 1819 по-горе). |
|
1950 |
Накрая трябва да се отбележи, че тези споразумения са приведени в действие. |
|
1951 |
Трябва освен това да се припомни, че в обжалваното решение (съображение 3128) Комисията отчита извършването от Servier на няколко нарушения, които, макар да са отделни, са свързани с един и същ продукт, периндоприла, и до голяма степен с едни и същи географски райони и с едни и същи периоди. В този особен контекст, за да избегне потенциално непропорционален резултат, тя решава да ограничи за всяко нарушение дела от стойността на продажбите, реализирани от Servier, който се взема предвид при определяне на основния размер на глобата. Тя съответно извършва корекция, която води до средно намаляване с 54,5 % на общата стойност на продажбите, свързани с отделните нарушения на член 101 ДФЕС. |
|
1952 |
Нещо повече, делът от стойността на продажбите, използван от Комисията при изчисляването на размера на глобата, а именно 10 % или 11 % според случая, съставлява едва около една трета от максималния дял, който може да бъде използван. |
|
1953 |
Накрая, Общият съд, отчитайки връзките между споразумението Matrix със споразумението Niche, намали размера на наложената на Servier глоба за споразумението Matrix. |
|
1954 |
С оглед на обстоятелствата, които току-що бяха припомнени в точки 1948—1953 по-горе, и на всички съображения, изложени в настоящото решение, се налага изводът, че размерите на глобите, наложени на Servier на основание член 101 ДФЕС, предвид вече извършените от Общия съд намаления в рамките на правомощието му за упражняване на пълен съдебен контрол, не са непропорционални, макар в съображение 3130 от обжалваното решение Комисията погрешно да приема — както е видно от отговора на основанието, изведено от грешки в преценката, свързани с определянето на съответния пазар — че Servier „е имало много големи пазарни дялове на съответните пазари, определени за целите на настоящото решение и засегнати от нарушенията на член 101 [ДФЕС]“. |
|
1955 |
Следва да се уточни също така, че предвид правилната констатация на Комисията, че установените нарушения са отделни нарушения (вж. т. 1685—1691 по-горе), фактът, че кумулираният размер на глобите представлява непренебрежима част от световния оборот на Servier, не позволява да се заключи, че тези глоби са непропорционални. Липсата на непропорционалност е още по-очевидна, като се има предвид, че този процент бе значително намален от Общия съд в рамките на неговите правомощия за упражняване на пълен съдебен контрол. |
|
1956 |
От гореизложеното следва, че исканията, направени от жалбоподателите при условията на евентуалност, трябва да бъдат отхвърлени в частта относно наложените на Servier глоби за нарушенията на член 101 ДФЕС, с изключение на исканията, от една страна, за отмяна на наложената на Servier глоба за нарушението, свързано със сключените с Krka споразумения, и от друга страна, за намаляване на размера на наложената на Servier глоба за нарушението, свързано със споразумението Matrix. Що се отнася до исканията, направени от жалбоподателите при условията на евентуалност, в частта относно нарушението на член 102 ДФЕС те трябва да бъдат уважени поради отмяната на член 6 от обжалваното решение, в който Комисията установява нарушение на член 102 ДФЕС (вж. т. 1638 по-горе). |
|
1957 |
Най-накрая следва да се добави, че в условията за изчисляване на размера на всяка от глобите, свързани с отделните установени от нея нарушения на член 101 ДФЕС, Комисията въвежда корекционен фактор, който зависи от броя на нарушенията, извършени едновременно в една държава членка. Така изводът, че едно от нарушенията на член 101 ДФЕС не е доказано, може евентуално да накара Общия съд да обмисли въпроса дали не трябва да увеличи наложените на Servier глоби за останалите нарушения на член 101 ДФЕС. |
|
1958 |
Същевременно, предвид всички обстоятелства в случая, по-специално припомнените в края на точка 1954 по-горе, такова увеличаване не следва да се извършва, каквото впрочем изобщо не е искано от Комисията. |
IV. Цялостно заключение
|
1959 |
На първо място, що се отнася до член 101 ДФЕС, от всички гореизложени съображения следва, че Комисията основателно е могла да констатира, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта при споразуменията Niche, Matrix, Teva и Lupin. При това положение във всички случаи не е необходимо да се проверява дали отнасящата се за същите споразумения констатация, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, е основателна. |
|
1960 |
Същевременно, от една страна, що се отнася до установеното нарушение във връзка със сключените с Krka споразумения, Общият съд счита, че Комисията не е доказала наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Разглеждайки констатацията на Комисията, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, Общият съд заключава, че и то не е доказано. Следователно член 4 от обжалваното решение трябва да бъде отменен в частта, в която Комисията констатира участието на Servier в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, що се отнася до сключените между Servier и Krka споразумения. В резултат на това член 7, параграф 4, буква б) от обжалваното решение, в който Комисията налага на Servier глоба в размер на 37661800 EUR за това нарушение, също трябва да бъде отменен. |
|
1961 |
От друга страна, в рамките на своето правомощие за упражняване на пълен съдебен контрол Общият съд счита, че размерът на наложената на Servier глоба за нарушението, свързано със споразумението Matrix и констатирано в член 2 от обжалваното решение, е прекалено висок. Ето защо този размер, виден в член 7, параграф 2, буква б) от обжалваното решение, трябва да бъде намален и определен на 55385190 EUR. |
|
1962 |
В останалата част, що се отнася до наложените от Комисията на Servier глоби за споразуменията Niche, Teva и Lupin, техният размер трябва да бъде потвърден. |
|
1963 |
На второ място, що се отнася до член 102 ДФЕС, според Общия съд не е доказано, че съответният пазар на крайните продукти се е свеждал до периндоприла. Тъй като господстващото положение на Servier не е доказано нито на този пазар, нито на пазара на „технологията“, наличието на злоупотреба с такова положение е поставено под съмнение, поради което член 6 от обжалваното решение, в който това нарушение се констатира, трябва да бъде отменен. В резултат на това член 7, параграф 6 от обжалваното решение, в който Комисията налага на Servier глоба в размер на 41270000 EUR за посоченото нарушение, също трябва да бъде отменен. |
V. По съдебните разноски
|
1964 |
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. |
|
1965 |
Съгласно член 134, параграф 3, първо изречение от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. |
|
1966 |
Тъй като жалбоподателите и Комисията са загубили частично по направените от тях искания, всяка страна следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски |
|
1967 |
Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от същия член, да понесе направените от нея съдебни разноски. |
|
1968 |
Разпоредбата, посочена в точка 1967 по-горе, е приложима за EFPIA, поради което тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски. |
|
По изложените съображения ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав) реши: |
|
|
|
|
|
|
|
|
Gervasoni Bieliūnas Madise da Silva Passos Kowalik-Bańczyk Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 декември 2018 година. Подписи |
Съдържание
|
I. Обстоятелствата по спора |
|
|
А. Жалбоподателите |
|
|
Б. Периндоприл и неговите патенти |
|
|
1. Периндоприл |
|
|
2. Патент за молекулата |
|
|
3. Вторични патенти |
|
|
4. Периндоприл от второ поколение |
|
|
В. Споровете, свързани с периндоприла |
|
|
1. Спорове пред ЕПВ |
|
|
2. Спорове пред националните юрисдикции |
|
|
а) Спор на Servier с Niche и с Matrix |
|
|
б) Спорове на Servier с Ivax и с Teva |
|
|
в) Спорове между Servier и Krka |
|
|
г) Спор между Servier и Lupin |
|
|
д) Спорове между Servier и Apotex |
|
|
Г. Доброволното уреждане на патентните спорове |
|
|
1. Споразумения, сключени от Servier с Niche и Unichem |
|
|
2. Споразумение между Servier и Teva |
|
|
3. Споразумения между Servier и Krka |
|
|
4. Споразумение между Servier и Lupin |
|
|
Д. Придобиването на базови технологии |
|
|
Е. Секторното разследване |
|
|
Ж. Административното производство и обжалваното решение |
|
|
II. Производство и искания на страните |
|
|
III. От правна страна |
|
|
А. По допустимостта |
|
|
1. По допустимостта на третото искане в жалбата |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
2. По допустимостта на някои приложения към жалбата |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
Б. По същество |
|
|
1. Нарушението на принципа на безпристрастност и на правото на добра администрация |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
2. Липсата на реално допитване до Консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
3. Нарушението на правото на ефективни правни средства за защита, правото на защита и принципа на равни процесуални възможности |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
4. Изопачаването на фактите |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
5. Грешките при прилагане на правото, свързани с определението на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ |
|
|
а) Ограничителният характер на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове с оглед на целта |
|
|
1) Ограниченията на конкуренцията с оглед на целта |
|
|
2) Правата върху интелектуална собственост и в частност патентите |
|
|
3) Споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове |
|
|
4) Съвместяването на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове и конкурентното право |
|
|
5) Стимулът |
|
|
6) Приложимостта на теорията за съпътстващите ограничения към споразуменията за доброволно уреждане на спорове |
|
|
7) Съответствието между споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове и американското конкурентно право |
|
|
8) Двойствените по естеството си последици от споразуменията за доброволно уреждане на спорове |
|
|
б) Възприетите от Комисията критерии за квалифициране на споразуменията за доброволно уреждане на спорове като ограничения с оглед на целта |
|
|
1) Критерият, свързан с потенциалната конкуренция |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
– Критериите за преценка на потенциалната конкуренция |
|
|
– Пречките пред потенциалната конкуренция, създадени от патентите на жалбоподателите |
|
|
2) Критерият, свързан с ангажимента на дружествата за генерични лекарствени продукти да ограничат своите независими усилия за навлизане на пазара |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
3) Критерият, свързан с прехвърлянето на средства в полза на дружествата за генерични лекарствени продукти |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
6. Споразуменията, сключени с Niche и с Matrix |
|
|
а) Качеството „потенциален конкурент“ на Niche и на Matrix |
|
|
б) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта |
|
|
1) Доводи на страните |
|
|
2) Съображения на Общия съд |
|
|
i) Липсата на стимулиращо прехвърляне на средства |
|
|
ii) Липсата на достатъчно вреден характер на клаузите за неоспорване и за непредлагане на пазара |
|
|
в) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразуменията Niche и Matrix като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата |
|
|
7. Споразумението, сключено с Teva |
|
|
а) Качеството „потенциален конкурент“ на Teva |
|
|
б) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта |
|
|
1) Доводи на страните |
|
|
2) Съображения на Общия съд |
|
|
i) Липсата на ограничаване на усилията на дружеството за генерични лекарствени продукти да конкурира дружеството за оригинални лекарствени продукти |
|
|
ii) Липсата на стимулираща облага |
|
|
– Окончателното фиксирано обезщетение |
|
|
– Първоначалната сума |
|
|
iii) Повдигнатото при условията на евентуалност оплакване във връзка с продължителността на нарушението |
|
|
в) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразумението Teva като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата |
|
|
8. Споразумението, сключено с Lupin |
|
|
а) Качеството „потенциален конкурент“ на Lupin |
|
|
б) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалификацията на споразумението, сключено с Lupin, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта |
|
|
1) Доводи на страните |
|
|
2) Съображения на Общия съд |
|
|
i) Липсата на стимулираща облага |
|
|
ii) Липсата на ограничаване на усилията на дружеството за генерични лекарствени продукти да конкурира дружеството за оригинални лекарствени продукти |
|
|
iii) Липсата на нарушение |
|
|
iv) Изложеното от Servier при условията на евентуалност основание, свързано с грешката при определянето на продължителността на нарушението |
|
|
в) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразумението, сключено с Lupin, като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата |
|
|
9. Споразуменията, сключени с Krka |
|
|
а) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на споразуменията, сключени с Krka, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта |
|
|
1) Споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
2) Споразумението за прехвърляне на права |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
б) Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с квалифицирането на сключените с Krka споразумения като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата |
|
|
1) Довод на страните |
|
|
2) Съображения на Общия съд |
|
|
i) Използваният от Комисията подход |
|
|
ii) Релевантната в случая съдебна практика |
|
|
iii) Грешката в преценката |
|
|
– Клаузата за непредлагане на пазара, съдържаща се в споразумението за доброволно уреждане на спор |
|
|
– Клаузата за неоспорване, съдържаща се в споразумението за доброволно уреждане на спор |
|
|
– Прехвърлянето на правата върху технологията на Krka срещу лицензия |
|
|
iv) Грешката при прилагане на правото |
|
|
10. Основанието, свързано с определението на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата“ |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
11. Грешките при прилагане на правото и грешките в преценката, свързани с квалифицирането като отделни нарушения |
|
|
а) Квалифицирането на петте споразумения като отделни нарушения |
|
|
1) Доводи на страните |
|
|
2) Съображения на Общия съд |
|
|
б) Квалифицирането на споразуменията, сключени с Niche и Matrix, като отделни нарушения |
|
|
1) Доводи на страните |
|
|
2) Съображения на Общия съд |
|
|
12. Грешките при прилагане на правото и в преценката, свързани с определянето на съответния пазар на крайните продукти |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
1) Предварителни бележки |
|
|
i) Обхватът на контрола на съда на Съюза |
|
|
ii) Очертаването на съответен пазар на продукти във фармацевтичния сектор |
|
|
2) Първата част от първото оплакване: невземане под внимание на всички елементи от икономическия контекст |
|
|
3) Второто оплакване: Комисията пренебрегнала терапевтичната заместимост на ИКЕ |
|
|
i) Разграничението между периндоприла и другите ИКЕ като ефикасност и странични ефекти |
|
|
ii) Явлението лекарска „инерция“ при новите пациенти |
|
|
iii) Склонността към промяна на пациентите на продължително лечение |
|
|
iv) Усилията за популяризиране |
|
|
4) Втората част от първото оплакване, изведена от прекомерното значение, придадено на критерия „цена“ при анализа на пазара, и третото оплакване, изложено при условията на евентуалност, изведено от опорочения иконометричен анализ на Комисията |
|
|
5) Заключение |
|
|
13. Грешките в преценката, свързани с наличието на господстващо положение на пазара на крайните продукти |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
14. Грешките при прилагане на правото и грешките в преценката, свързани с наличието на господстващо положение на пазара на „технологията“ |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
15. Правните и фактическите грешки, свързани с наличието на злоупотреба с господстващо положение |
|
|
а) Доводи на страните |
|
|
б) Съображения на Общия съд |
|
|
16. Исканията, изложени при условията на евентуалност, за отмяна на глобите или за намаляване на техния размер |
|
|
а) Непредвидимостта на тълкуването, възприето в обжалваното решение |
|
|
1) Доводи на страните |
|
|
2) Съображения на Общия съд |
|
|
б) Грешката при прилагане на правото, свързана с кумулирането на глобите |
|
|
1) Нарушението на понятието за единно нарушение |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
2) Кумулирането на глоби по членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
в) Изчисляването на стойността на продажбите |
|
|
1) Вземането предвид на продажбите в болничната система |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
2) Недостатъчните мотиви относно изчисляването на стойността на продажбите |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
3) Географският обхват на стойността на продажбите |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
г) Тежестта на нарушенията |
|
|
1) Доводи на страните |
|
|
2) Съображения на Общия съд |
|
|
д) Продължителността на нарушенията |
|
|
1) Началният момент на нарушенията |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
2) Датата на преустановяване на нарушенията |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
е) Начисляването на допълнителна сума |
|
|
1) Доводи на страните |
|
|
2) Съображения на Общия съд |
|
|
ж) Нарушението на принципа на пропорционалност и принципа на индивидуализиране на наказанията |
|
|
1) Неотчитането на особеностите на Servier |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
2) Продължителността на административното производство |
|
|
i) Доводи на страните |
|
|
ii) Съображения на Общия съд |
|
|
з) Обобщение относно отмяната на глобите и намаляването на техния размер |
|
|
IV. Цялостно заключение |
|
|
V. По съдебните разноски |
( *1 ) Език на производството: френски.
( 1 ) Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.