Дело T‑475/07

Dow AgroSciences Ltd и др.

срещу

Европейска комисия

„Продукти за растителна защита — Активно вещество трифлуралин — Невключване в приложение І към Директива 91/414/ЕИО — Жалба за отмяна — Процедура за оценяване — Ново и допълнително изследване — Срокове — Понятия „риск“ и „опасност“ — Явна грешка в преценката — Проект на доклад за преглед — Проект на директива или решение — Срокове — Последици от евентуално неспазване — Оправдани правни очаквания — Принцип на пропорционалност — Решение 1999/468/EO за комитологията — Регламент (ЕО) № 850/2004 — Член 3, параграф 3 — Възражение за незаконосъобразност“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Правен интерес — Жалба срещу отменен акт

(членове 231 ЕО и 233 ЕО)

2.      Селско стопанство — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Директива 91/414 — Процедура за включване на активните вещества на посочените продукти в приложение І към тази директива — Право на преценка на Комисията

(член 8 от Регламент № 451/2000 на Комисията; член 8, параграф 2 от Директива 91/414 на Съвета)

3.      Селско стопанство — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Директива 91/414 — Процедура за включване на активните вещества на посочените продукти в приложение І към тази директива — Продължаваща научна несигурност относно безвредността на дадено вещество

(член 6, параграфи 1, 2 и 3 и член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000 на Комисията)

4.      Закрила на общественото здраве — Оценка на риска — Прилагане на принципа на предпазните мерки — Обхват — Понятия „риск“ и „опасност“

(член 3 ЕО, член 6 ЕО, член 152, параграф 1 ЕО, член 153, параграфи 1 и 2 ЕО и член 174, параграфи 1 и 2 ЕО)

5.      Селско стопанство — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Директива 91/414 — Процедура за включване на активните вещества на посочените продукти в приложение І към тази директива

(член 8, параграфи 8 и 9 от Регламент № 451/2000 на Комисията)

6.      Селско стопанство — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Директива 91/414 — Процедура за включване на активните вещества на посочените продукти в приложение І към тази директива — Условия и ред за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията

(член 5, параграф 4 от Решение 1999/468 на Съвета)

7.      Жалба за отмяна — Правни основания — Липса или непълнота на мотивите — Грешка в преценката — Разграничаване

(членове 230 ЕО и 253 ЕО)

1.      Жалбоподателят продължава да има интерес от съдебната отмяна на отменен по административен ред акт, доколкото административната отмяна не води до същите правни последици както евентуалната отмяна от Общия съд. Всъщност административната отмяна на акт на институция не представлява признание за неговата незаконосъобразност и има действие ex nunc, докато съдебната отмяна има действие ex tunc.

Нещо повече, при отмяната на даден акт по съдебен ред издалата го институция е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение. Тези мерки се отнасят в частност до заличаване на последиците от установената в отменителното решение незаконосъобразност. Поради това отменителното решение може да породи за съответната институция задължение да възстанови по подходящ начин предишното положение на жалбоподателя или да избегне приемането на идентичен акт.

(вж. точки 68 и 69)

2.      Целта на Директива 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, видно от пето, шесто и девето съображение от нея, е да се премахнат пречките за вътреобщностната търговия с тези продукти, като същевременно се запази високо равнище на опазване на околната среда, както и на здравето на хората и на животните. В този контекст, за да може ефективно да преследва възложената ѝ цел и предвид комплексните технически оценки, които трябва да извършва, на Комисията трябва да бъде признато широко право на преценка.

В рамките на разпоредбите на член 8 от Регламент № 451/2000 за определяне на подробни правила за изпълнение на втория и третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414, Комисията не е обвързана от становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Всъщност, макар Комисията да приема решението си за включване или невключване на въпросното вещество в приложение І към Директива 91/414 след като получи становището на ЕОБХ, Регламент № 451/2000 не съдържа никакви указания, че Комисията е длъжна да се съобрази със съдържанието на това становище и следователно не разполага с никакво право на преценка. Освен това от нормативната уредба ясно следва, че становището на докладващата държава членка в процеса на оценяване не е решаващо.

(вж. точки 86, 87 и 95)

3.      Съгласно член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000 за определяне на подробни правила за изпълнение на втория и третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, ако член 7 от тази директива не предвижда друго, представянето на нови изследвания не се допуска. Докладващата държава членка, след консултация с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), може да изиска от нотификаторите да предоставят в определени срокове допълнителни данни, които според нея или ЕОБХ са необходими за изясняването на досието.

Следователно допълнителни данни могат да се представят само с цел изясняване на информация, вече предоставена в изпратеното от нотификаторите пълно досие.

Представянето на допълнително изследване е възможно при три условия: допълнителното изследване да е започнато към момента на представяне на пълното досие, при представянето на досието да се посочи, че въпросното изследване ще бъде изпратено, и същото да бъде предадено най-късно една година след представяне на досието.

(вж. точки 110, 111 и 113)

4.      Съгласно член 152, параграф 1 ЕО при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Общността се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Принципът на предпазните мерки е общ принцип на общностното право, който изисква от съответните органи, когато упражняват предоставените им от релевантната уредба правомощия, да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят евентуалните рискове за общественото здраве, безопасността и околната среда, като дават превес на изискванията, свързани със защитата на тези интереси, пред икономическите интереси.

За общностната институция, изправена пред евентуални отрицателни последици от дадено явление, оценяването на риска се състои в това да прецени, въз основа на научна оценка на рисковете, дали същите надвишават допустимото за обществото равнище на риск. Поради това, за да оценят рисковете, общностните институции трябва, от една страна, да разполагат с научна оценка на тези рискове, и от друга страна, да определят допустимото за обществото равнище на риск.

Научната оценка на рисковете е научен процес, за който е общоприето, че се състои, доколкото е възможно, в установяване и охарактеризиране на дадена опасност, в оценяване на експозицията и охарактеризиране на риска.

В този контекст понятието „риск“ е функция от вероятността приемането на някои мерки или практики да има неблагоприятни последици за защитения от правния ред интерес. От своя страна понятието „опасност“ обичайно се използва в по-широк смисъл и обозначава всеки продукт или метод, който може да има неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве.

Общностните институции, които трябва да направят политическия избор и да определят подходящо за обществото равнище на защита, установяват, при спазване на приложимите норми, приетото за допустимо равнище на риск. На тези институции е възложено да определят критичния праг на вероятност от неблагоприятни последици за човешкото здраве и тежестта на тези евентуални последици, които според тях не са приемливи за обществото и които, ако бъдат допуснати, изискват в интерес на защитата на човешкото здраве да бъдат взети предохранителни мерки, въпреки съществуващата научна несигурност.

При определянето на равнището на риск общностните институции са длъжни по силата на член 152, параграф 1, първа алинея ЕО да осигурят високо равнище на закрила на човешкото здраве. За да бъде съвместимо с тази разпоредба, това високо равнище на закрила не е необходимо да бъде технически най-високото възможно.

(вж. точки 143—149)

5.      При липса на разпоредба, която да предвижда изрично или имплицитно последиците от превишаването на процесуален срок като предвидения в член 8 от Регламент № 451/2000 за определяне на подробни правила за изпълнение на втория и третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414, въпросното превишаване може да доведе до пълната или частична отмяна на акта, процедурата за чието приемане включва разглеждания срок, само ако се установи, че при отсъствието на това нарушение посоченият акт би могъл да има различно съдържание.

(вж. точка 203)

6.      От член 5, параграф 4 от Решение 1999/468 за определяне на условията и реда за упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, е видно, че когато предвидените мерки не са в съответствие със становището на компетентния комитет или когато не е предоставено становище, Комисията следва без отлагане да представи на Съвета предложение, отнасящо се до предстоящите мерки, и да го съобщи на Европейския парламент. Като използва думата „незабавно“, общностният законодател наистина задължава Комисията да действа бързо, но ѝ оставя известна свобода на действие. В този контекст срокът, с който разполага Комисията, за да разгледа различните възможни начини на действие, трябва да бъде преценяван в зависимост от сложността на съответното досие.

За да се прецени дали Комисията е действала незабавно, следва да се провери дали предвид конкретните обстоятелства тя е действала в разумен срок и да ѝ се признае широка свобода на действие с цел постигането на компромис.

Ето защо, и още повече когато става въпрос за регулаторен комитет, Комисията трябва да разполага с широка свобода на действие във времето, в зависимост от трудността, сложността и чувствителността на досието, за да търси компромис в рамките на комитета, преди да подложи на гласуване проекта за дадена мярка.

(вж. точки 211, 218, 219, 222 и 223)

7.      Правното основание, изведено от нарушението на член 253 ЕО, е различно от правното основание, изведено от явна грешка в преценката. Действително, докато първото от тях, което се отнася до липсата на мотиви или тяхната непълнота, спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 230 ЕО и представлява свързано с обществения ред правно основание, което общностният съд трябва да разгледа по свой почин, второто основание, което се отнася по същество до материалната законосъобразност на решението, спада към нарушенията на правна норма по прилагането на Договора по смисъла на същия член 230 ЕО и може да бъде разгледано от общностния съд само ако жалбоподателят го е изтъкнал. Следователно въпросът за задължението за мотивиране е различен от този за правилността на мотивите.

(вж. точка 245)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

9 септември 2011 година(*)

„Продукти за растителна защита — Активно вещество трифлуралин — Невключване в приложение І към Директива 91/414/ЕИО — Жалба за отмяна — Процедура за оценяване — Ново и допълнително изследване — Срокове — Понятия „риск“ и „опасност“ — Явна грешка в преценката — Проект на доклад за преглед — Проект на директива или решение — Срокове — Последици от евентуално неспазване — Оправдани правни очаквания — Принцип на пропорционалност — Решение 1999/468/EO за комитологията — Регламент (ЕО) № 850/2004 — Член 3, параграф 3 — Възражение за незаконосъобразност“

По дело T-475/07

Dow AgroSciences Ltd, установено в Хитчин (Обединеното кралство), и 20‑те останали жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, представлявани от адв. C. Mereu и адв. K. Van Maldegem, lawyers,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н L. Parpala и г‑н B. Doherty, в качеството на представители, подпомагани от адв. J. Stuyck, lawyer,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение 2007/629/ЕО на Комисията от 20 септември 2007 година относно невключването на трифлуралин в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и отнемането на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи това вещество (ОВ L 255, стр. 42),

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: г‑н J. Azizi, председател, г‑жа E. Cremona и г‑н S. Frimodt Nielsen (докладчик), съдии,

секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 декември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства в основата на спора

1        Трифлуралинът е активно вещество, използвано като селективен хербицид с широк спектър на действие, който принадлежи към групата на хербицидите от типа динитроанилин. То може да бъде използвано за борба с житни и двусемеделни плевели. Трифлуралинът се абсорбира от корените и листата и възпрепятства клетъчното делене. В по-голямата част от случаите трифлуралинът се поставя в почвата, за да се избегне разграждането му от действието на слънчевата светлина.

2        Трифлуралинът попада в обсега на втория етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30), и е включен в списъка с вещества, спрямо които се прилагат процедурите, установени с Регламент (ЕО) № 451/2000 от 28 февруари 2000 година за определяне на подробни правила за изпълнение на втория и третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 (ОВ L 55, стp. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 32, стр. 3).

3        Препаратът, избран за оценката, която трябва да бъде извършена съгласно Директива 91/414, е „EF 1521“ (наричан също „трефлан“), тоест емулгируем концентрат, регистриран в Европа под различни търговски наименования.

4        Dow AgroSciences Ltd (първият жалбоподател), Makhteshim-Agan Holding BV (вторият жалбоподател) чрез международния си координационен център, Makhteshim Agan International Coordination Center (третият жалбоподател), Dintec Agroquímica — Produtos Químicos L^da (четвъртият жалбоподател) и Finchimica SpA (петият жалбоподател) изразяват пред Комисията на Европейските общности желанието си да включат трифлуралина в приложение І към Директива 91/414. На 25 август 2000 г. първият жалбоподател представя нотификация от свое име и от името на четвъртия и петия жалбоподател. Вторият и третият жалбоподател представят нотификации на 29 август 2000 г.

5        Всички нотификации [приложения A.3 и A.4] са направени преди 31 август 2000 г., т.е. преди изтичането на посочения в член 4, параграф 1 от Регламент № 451/2000 срок.

6        Всички страни, които са подали заявления за включване, произвеждат трифлуралин или продукти за растителна защита на негова основа или притежават национални разрешителни за търговия с такива продукти в една или няколко държави — членки на Европейския съюз.

7        През март 2001 г. с участието на Agan Chemical Manufacturers Ltd и Dintec Agroquímica — Produtos Químicos L^da е създадена European Union Trifluralin Taskforce (EUTTF) (работна група на Европейския съюз по трифлуралина), която да съгласува действията на нотифициращите предприятия при контактите им с Комисията в рамките на процедурата за оценяване на трифлуралина. Dintec Agroquímica — Produtos Químicos Lda е акционерно дружество, което обединява Dow AgroSciences BV (шестият жалбоподател) и Suroholi — Comercio Internacional e Servicios L^da.

8        Dow AgroSciences BV е правоприемник на Dow AgroSciences Ltd в качеството му на нотификатор и е третирано като такъв от страна на Комисията.

9        Съгласно част Б от приложение І към Регламент № 451/2000 Република Гърция е определена за докладваща държава членка, която да оцени трифлуралина.

10      На 24 април 2002 г. жалбоподателите представят на докладващата държава членка своите досиета.

11      На 11 юли 2003 г. докладващата държава членка представя своя проект на доклад за оценка. В него се препоръчва включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 при две условия: минимална чистота на трифлуралина от 950 g/kg, от една страна, и от друга — вземане на мерки за намаляване на рисковете с оглед на предпазването на водните организми при издаване на разрешения от държавите членки.

12      Относно екотоксикологията в точка 49 от проекта на докладващата държава членка се уточнява следното:

„За да се намали рискът, на който са изложени водните организми, или да се ограничи големината на нетретираните буферни зони, нотификаторът може да предвиди извършването на нови опити, за да отговори на конкретни опасения на държава членка. Подобни изследвания не са задължително условие за включването на трифлуралина в приложение І [към Директива 91/414]“.

13      На 24 юли 2003 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) изпраща проекта на доклада за оценка на държавите членки и на нотификаторите и с това поставя началото на предвидената в член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000 партньорска проверка.

14      Редица държави членки изпращат писмени коментари по проекта на доклада за оценка, като две от тях излагат по този повод опасения във връзка с устойчивостта, биоакумулацията и високата летливост на трифлуралина и считат, че това активно вещество не трябва да бъде разрешено.

15      На първото заседание на работната група „Оценка“ на ЕОБХ, което е проведено на 15 януари 2004 г. и на което присъстват представители на нотифициращите предприятия и на European Crop Protection Association (Европейска асоциация за защита на културите), тези коментари са повторени и е установено, че са необходими различни допълнителни данни относно стабилността на веществото при съхранение, неговата трайност, методите за определяне на замърсеност, токсичността за бозайниците, изследване на метаболизма за семената на маслодайните растения и много изследвания относно съдбата и поведението на веществото в околната среда.

16      На 3 март 2004 г. представителят на нотификаторите изпраща на ЕОБХ електронно писмо със следното съдържание:

„Потвърждаваме получаването на оценителната таблица за трифлуралина, която ни изпрати докладващата държава членка, и сме в процес на изготвяне на становище. Необходимо ни е обаче мнението ви по следния въпрос:

Във втората част, първата графа, точка 2.4 [от таблицата за оценка на трифлуралина] е отбелязано, че „нотификаторът трябва да представи резултати от изпитвания за генотоксичност […] и от изпитвания за остра орална токсичност на растителните метаболити TR‑22 и TR‑28 или изследване на алтернативния метаболизъм на семената на маслодайните растения, включващо идентифицирането на метаболити в семената“. Както вече обяснихме на първото заседание на работната група „Оценка“, нашите специалисти по синтетична химия посочиха, че би отнело много време и би било много трудно да се произведат достатъчно TR‑28, за да се проведат успешно изследванията за токсичност, и че следователно би било по-лесно, по-ефикасно и по-полезно да се проведе изследване на метаболизма на семената на маслодайните растения, включващо идентифицирането на метаболити в тях, тъй като третираните фракции от тези части на растенията се консумират от хората и животните. Като имате предвид, че не става въпрос за краткосрочно изследване, какъв според вас следва да е срокът за представяне на ново изследване на метаболизма?“.

17      С електронно писмо от 5 март 2004 г. ЕОБХ отговаря следното:

„В електронното си писмо от 3 март Вие поставяте въпроса за необходимите сведения за извършване на нови изследвания на растителните метаболити TR‑22 и TR‑28 на трифлуралина.

Тези изисквания бяха обсъдени и договорени от държавите членки по време на последното заседание на работната група „Оценка“ и бяха добавени, наред с другите изисквания относно данните, в оценителната таблица. Сега Вие трябва да изпълните тези изисквания, като представите исканите сведения или потвърдите, че те ще бъдат представени.

Като се държи сметка за това, партньорската проверка на трифлуралина ще продължи в сроковете, определени с Регламент (ЕО) № 1490/2002 [на Комисията от 14 август 2002 година за определяне на допълнителни подробни правила за изпълнение на третия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета и за изменение на Регламент (ЕО) № 451/2000 (ОВ L 224, стp. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 45, стр. 32)]. Непредставените сведения, ако има такива, ще бъдат посочени в направената от ЕОБХ оценка на риска“.

18      Поради несъгласието на някои държави членки с доклада на докладващата държава членка е решено въпросът да бъде поставен на заседание на работната група за координиране на партньорската проверка на ЕОБХ (наричана по-нататък „EPCO“), т.е. оперативният секретариат, съставен от служители на Bundesamt für Verbraucherschutz und Lebensmittelsicherheit (Федерална служба за защита на потребителите и безопасност на храните) и на UK Pesticides Safety Directorate (Генерална дирекция за безопасност на пестицидите на Обединеното кралство), натоварен в рамките на ЕОБХ с практическата организация на заседанията на експертите, участващи в партньорската проверка.

19      Оценката при преразглеждането на проекта на доклада за оценка и на предизвиканите от него коментари е извършена от техническите експерти на държавите членки в периода от април до юни 2004 г. — период, в който са проведени шест заседания на EPCO, на които са разгледани трифлуралинът и други вещества:

–        27 и 28 април 2004 г.: второ заседание на EPCO (съдба и поведение в околната среда),

–        28 и 29 април 2004 г.: трето заседание на EPCO (екотоксикология),

–        10—12 май 2004 г.: четвърто заседание на EPCO (токсичност за бозайниците),

–        11 и 12 май 2004 г.: пето заседание на EPCO (остатъци и аналитични методи),

–        15 и 16 май 2004 г.: шесто заседание на EPCO (физически и химически свойства),

–        22 юни 2004 г.: осмо заседание на EPCO (екотоксикология).

20      В заключението от заседанието на експертите на EPCO, проведено на 22 юни 2004 г. (стp. 93 и 94), е посочено:

„Нови изисквания относно данните: би следвало да се използват първоначалните РЕС [прогнозирани екологични концентрации] с NOEC [концентрация, при която не се наблюдава ефект] от 0.3µg/l, с цел нова оценка на риска. Ако нотификаторът не е съгласен с това, той би трябвало да проведе допълнителни изследвания с различен режим на експозиция, за да определи най-критичния период на експозиция.

Нотификаторът е длъжен да представи изследвания, включващи различни периоди на експозиция, като използва бодливката [Рimephales promelas] като най-чувствителния вид риба“.

21      В електронно писмо от 6 октомври 2004 г., изпратено до нотификаторите, докладващата държава членка посочва:

„Приложено ви изпращаме изискванията относно данните за екотоксикологията и остатъците, както са представени в оценителната таблица за трифлуралина, изготвена след заседанията на EPCO. За частите относно съдбата, поведението и токсикологията не се изискват данни и секцията за физика/химия и аналитични методи не е представила своето становище, тъй като очаква от EPCO разяснение по един въпрос“.

22      Към електронното писмо от 6 октомври 2004 г. е приложен текстът на посоченото в точка 20 по-горе заключение от заседанието на експертите на EPCO.

23      На заседанието на работната група „Оценка“, организирано от ЕОБХ на 8 и 9 ноември 2004 г., на което присъстват нотификаторите, докладващата държава членка посочва, че през юли 2005 г. те би трябвало да представят някои данни, и по-конкретно изследване на хроничната токсичност за рибите.

24      На заседанието на работната група „Оценка“, организирано от ЕОБХ на 8 и 9 февруари 2005 г., на което нотификаторите също присъстват, тя посочва следното, що се отнася до екотоксикологията:

„Във връзка с [тази част] могат да се добавят още две изисквания относно данните. До този момент не е представена никаква информация“.

25      След това заседание с електронно писмо от 22 февруари 2005 г. докладващата държава членка уведомява нотифициращите предприятия за следното:

„След дълги обсъждания в рамките на тридневно заседание се прие окончателен проект на заключение на ЕОБХ за трифлуралина. Това се обяснява с:

–        късно представеното от една от държавите членки становище относно PBT [устойчивите, биоакумулиращи и токсични] свойства на трифлуралина и свойствата му като УОЗ [устойчив органичен замърсител],

–        едно ново изменение, поискано от една от държавите членки, което отчита новия регламент на Съвета относно УОЗ […].

Въпреки че нито ЕОБХ, нито докладващата държава членка са направили оценка на свойствата на трифлуралина като УОЗ, на заседанието е прието, че в заключението на ЕОБХ трябва да се добави един параграф по този въпрос, за да се привлече вниманието върху УОЗ.

Макар въпросът за УОЗ да не е критерий за невключване на дадено активно вещество в приложение І към Директивa 91/414, от посочения по-горе регламент е видно, че веществото, определено като УОЗ, трябва да бъде изтеглено от пазара на [Европейския съюз].

Тази точка трябва да бъде взета предвид на заседанието „Законодателство“ на Комисията, когато се обсъжда случаят с трифлуралина.

Не сме получили обаче официална информация за бъдещите етапи и дати на тези предстоящи заседания“.

26      На 14 март 2005 г. ЕОБХ представя становището си.

27      Становището на ЕОБХ съдържа списък с осем бъдещи или текущи изследвания и възможната дата за представяне, определена от нотификаторите за всяко едно от тези изследвания, в периода от юли 2005 г. до март 2006 г., или отбелязване, че нотификаторите не са определили такава дата. Сред тези изследвания е и изследването на хроничната токсичност за рибите.

28      В становището си ЕОБХ уточнява, че не е могъл да вземе предвид Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО (OB L 158, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 12, стр. 3), поради това че същият е влязъл в сила, когато партньорската проверка вече е била в напреднал стадий, но че оценената по този повод налична информация трябва да позволи на Комисията и на държавите членки да оценят трифлуралина и от гледна точка на разпоредбите на този регламент.

29      В своето заключение ЕОБХ изразява опасения по следните въпроси, като посочва, че са необходими още различни изследвания:

–        висока токсичност за водните организми, особено за рибите,

–        висок риск от биоакумулация,

–        висока устойчивост в почвите,

–        риск от пренасяне на големи разстояния по въздуха поради силната летливост.

30      Що се отнася до високата токсичност за водните организми, ЕОБХ счита, че са необходими нови данни и че оценката на риска в това отношение не може да бъде доведена докрай, докато тези данни не бъдат анализирани (стp. 33 и 34 от доклада). Той счита също, че във връзка с високия риск за водните организми са необходими подходящи мерки за неговото намаляване (стp. 35 от доклада).

31      С писмо от 2 май 2005 г., изпратено до Dow AgroSciences, Комисията кани жалбоподателите в срок от четири седмици от получаването на писмото да представят коментарите си по заключенията в окончателния доклад на ЕОБХ. В това писмо тя посочва и че поради императивните срокове на процедурата за оценяване не са възможни никакви допълнителни изследвания, нито промени на нотифицираната употреба.

32      С писмо от 23 юни 2005 г., изпратено до Dow AgroSciences, Комисията отново напомня, че не може да взема предвид нови данни или изследвания и че коментарите не са основание за възобновяване на процедурата за оценяване. Тя уточнява освен това, че няма да отговаря на повдигнатите от жалбоподателите технически въпроси, нито пък да дава указания относно позициите на държавите членки в това отношение.

33      В дневния ред за заседанието на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните (ПКХВЗЖ) от 14 и 15 юли 2005 г. е вписан проект на директива за включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414, за което жалбоподателите са уведомени с електронно писмо от докладващата държава членка.

34      В дневния ред на следващото заседание на ПКХВЗЖ, което е проведено на 22 и 23 септември 2005 г., отново е вписан проект на директива за включването на трифлуралина.

35      В бележка от 21 октомври 2005 г. генерална дирекция (ГД) „Околна среда“ на Комисията посочва, че е необходимо трифлуралинът да бъде изследван от подгрупата „Technical Committee on New and Existing Substances“ (Технически комитет по новите и съществуващите вещества, наричана по-нататък „подгрупата TC-NES“) с оглед на критериите за устойчиви органични замърсители (наричани по-нататък „УОЗ“). В тази бележка ГД „Околна среда“ предлага, с оглед на кратките срокове, определени в Директива 91/414, възможно най-бързо да се възложи на група експерти да изследват трифлуралина, въпреки липсата на формално решение в рамките на тази процедура. Тя посочва, че едно такова становище ще бъде от голяма полза за ПКХВЗЖ и Комисията в процедурата съгласно Директива 91/414. В същата бележка ГД „Околна среда“ изразява желание подгрупата TC-NES да обсъди този въпрос на заседанието си на 25 и 26 октомври 2005 г.

36      На заседанието на ПКХВЗЖ на 17 и 18 ноември 2005 г. се посочва, че досието е предадено на подгрупата TC-NES.

37      На 6 януари 2006 г. EUTTF потвърждава получаването на информация за предприетото изследване на база на критериите за УОЗ и предоставя на подгрупата TC-NES становището си по тази оценка.

38      На 19 януари 2006 г. жалбоподателите изпращат на Комисията писмо, с което оспорват законосъобразността на оценката на трифлуралина съобразно критериите за УОЗ в рамките на предвиденото в Директива 91/414 оценяване.

39      В работен документ на ГД „Околна среда“ от 3 февруари 2006 г. се уточнява следното:

„Установено беше, че трифлуралинът може да бъде УОЗ и по искане на компетентните органи на основание Директива 91/414 подгрупа […] TC-NES пристъпи към разглеждане на досието от гледна точка на критериите за УОЗ […].

Заключението на подгрупата […] беше, че трифлуралинът отговаря на критериите за проверка и може да бъде квалифициран като УОЗ. Все пак това заключение е направено, като се има предвид обстоятелството, че в някои становища се посочва, че е необходимо по-задълбочено проучване, за да се прецени дали устойчивостта е от значение за установяването на световен риск.

Случаят с трифлуралина е първият по рода си при действието на Директива 91/414 и по време на заседанието си компетентната в областта работна група „Законодателство“ не успя да постигне съгласие относно начина, по който трябва да се тълкува член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004 в такива случаи. Затова работната група реши да поиска становище по този въпрос от компетентните съгласно Регламент № 850/2004 органи.

[…]

Заключение

Трифлуралинът е пример за съществуващо активно вещество, използвано в продуктите за растителна защита, което има характеристиките на УОЗ. Следователно член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004 е приложим, когато се преценява дали трифлуралинът да бъде включен в приложение І към Директива 91/414 и дали да бъде издадено национално разрешение за продукт за растителна защита, съдържащ това вещество.

Текстът на член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004 относно съществуващите химични вещества и пестициди предоставя широка свобода на преценка на органите с оценителни и разрешителни функции. Когато става въпрос за продукт за растителна защита, нарочно прилаган към селскостопански продукти и следователно разпространяван в природата, експозицията не може да бъде премахната напълно, ако употребата на този продукт не бъде забранена. Все пак от Регламента или от Стокхолмската конвенция [относно УОЗ, подписана на 22 май 2001 г.,] не може пряко да бъде изведено задължение за премахване на всякаква експозиция. Следователно съответните органи с оценителни и разрешителни функции трябва да преценят във всеки отделен случай коя е „подходящата мярка за контрол“ спрямо подобните на УОЗ вещества.

От компетентните органи в областта на УОЗ е поискано да обсъдят преди заседанието този въпрос със съответните органи по Директива 91/414, да дадат мнението си по посочените по-горе въпроси, и ако е възможно, да приемат съвместно становище относно тълкуването на член 3, параграф 3 от Регламента, което да бъде предадено на компетентните органи по Директива 91/414“.

40      С писмо от 14 март 2006 г. Комисията отговаря на писмото на жалбоподателите от 19 януари 2006 г., посочвайки, че ЕОБХ носи цялата отговорност за съдържанието на доклада си, и припомняйки функционалното разделение между ЕОБХ и Комисията.

41      На 17 май 2006 г. жалбоподателите представят на докладващата държава членка изследване на хроничната токсичност за рибите, извършено през март 2005 г. от независима лаборатория и придружено с актуализирана оценка на хроничния риск. На 12 юни 2006 г. това изследване е предоставено и на Комисията, която го съобщава на държавите членки чрез интернет страницата „Circa“.

42      Видно от проект на протокол от заседанието на ПКХВЗЖ от 22 и 23 май 2006 г., чийто дневен ред включва обсъждане на проект на решение, този път за невключване на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414, Комисията приема, че изследването на хроничната токсичност е представено късно от жалбоподателите и тя следователно не е длъжна да го взема под внимание.

43      На заседанието на ПКХВЗЖ от 13 и 14 юли 2006 г. Комисията отново представя проект на решение за невключване на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414. В протокола от това заседание обаче се посочва следното:

„Бяха представени становища и едно закъсняло изследване на хроничния риск [на трифлуралина] за рибите […] Тъй като вътрешното обсъждане не е приключило, нито едно от предложенията не може да бъде гласувано“.

44      В протокола от заседанието на ПКХВЗЖ от 28 и 29 септември 2006 г., чийто дневен ред отново включва въпроса за правното положение на трифлуралина, се посочва следното:

„Някои държави членки настояват за бързо приключване на това досие. Комисията обяснява, че не може да се проведе гласуване, тъй като вътрешната разрешителна процедура не е приключила“.

45      Досието отново е в дневния ред на заседанията на ПКХВЗЖ на 23 и 24 ноември 2006 г. и на 22 и 23 януари 2007 г., без да е проведено гласуване.

46      В протокола от заседанието на 23 и 24 ноември 2006 г. се посочва:

„Комисията отбелязва, че хроничната токсичност за рибите е била обект на спор между нотификатора, докладващата държава членка и ЕОБХ през цялото времетраене на процедурата, което показва, че не е възможно да се вземе решение без партньорска проверка на този въпрос. Комисията изразява също така опасенията си относно вземането предвид на данни, които не са били обект на партньорска проверка, или на данни, използвани на национално равнище. Тя напомня принципа на системата, съгласно който Комисията основава решението си на предоставените от ЕОБХ научни доказателства. Да се действа по друг начин не само би било незаконосъобразно, но и би подкопало текущия процес на изследване.

[Федерална Република Германия декларира, че по силата на Директива 91/414 е длъжна да държи сметка за актуалното равнище на научно-техническите познания при разглеждането на заявленията за разрешение. Тя не би могла да пренебрегне това равнище на научно-техническите познания, когато трябва успоредно да приеме национална позиция по въпроса за включването на въпросното активно вещество в приложение І“.

47      На 16 март 2007 г. ПКХВЗЖ излиза със становище за невключване на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414.

48      Видно от доклада от заседанието, становища по този повод все пак представят редица държави членки, сред които докладващата държава членка, която настоява в протокола да бъде вписана декларация, че е готова да гласува в подкрепа на предложението за невключване на трифлуралина, за да позволи на нотификаторите в 18‑месечен срок формално да представят изследването на хроничната токсичност за рибите и за да може в качеството си на докладваща държава членка официално да оцени това изследване.

49      На 20 септември 2007 г. Комисията приема Решение относно невключването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 и отнемането на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи това вещество (ОВ L 255, стp. 42) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

50      Обжалваното решение гласи:

„(4) Докладът за оценка бе предмет на партньорска проверка от страна на държавите членки и ЕОБХ в рамките на оценката на работната му група и бе представен на Комисията на 14 март 2005 г. под формата на заключение на ЕОБХ по отношение на партньорската проверка на оценката на риска от активното вещество трифлуралин, използвано като пестицид. Този доклад беше разгледан от държавите членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и завършен на 16 март 2007 г. под формата на доклад за преглед на Комисията за трифлуралин.

(5) Няколко проблема бяха набелязани по време на оценката на това активно вещество. Трифлуралин е силно токсичен за водните организми, по-специално за рибите. Това вещество е също така много устойчиво в почвата и трудно биоразградимо. Освен това, то демонстрира способност да се натрупва. По-специално, то превишава значително максималния биоконцентрационен фактор (БКФ), посочен в Директива 91/414 […] за водни организми, като демонстрира способност да се натрупва в такива организми. Поради силната летливост на въпросното вещество, придвижването му по въздушен път не може да бъде изключено, въпреки бързото му фотохимично разграждане. Програмите за наблюдение показват разпространението му на места, отдалечени от това на прилагането му. Въз основа на всички тези проблеми стана ясно, че трифлуралин не покрива изискванията за включване в приложение I към Директива 91/414 […].

(6) Комисията прикани нотификатора да предостави своите коментари относно резултатите от партньорската проверка и относно своите намерения да продължи да поддържа или да не поддържа веществото. Нотификаторът внесе своите коментари, които бяха внимателно разгледани. Въпреки изложените доводи от страна на нотификатора, обаче, установените проблеми не могат да се пренебрегнат и оценките, изготвени на основата на предоставената и оценена информация по време на експертните срещи на ЕОБХ, не показват, че може да се очаква, че при предложените условия за употреба продуктите за растителна защита, съдържащи трифлуралин, отговарят по принцип на изискванията, определени в член 5, параграф 1, букви а) и б) от Директива 91/414 […].

(7) Затова трифлуралин не следва да бъде включен в приложение I към Директива 91/414 […].

[…]

Член 1

Трифлуралин се изключва като активно вещество от приложение I към Директива 91/414 […].

Член 2

Държавите членки гарантират, че:

а)      разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи трифлуралин, се отнемат до 20 март 2008 г.;

б)      разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи трифлуралин, няма да бъдат издавани или подновявани, считано от датата на публикуване на настоящото решение.

Член 3

Всеки гратисен период, предоставен от държавите членки в съответствие с разпоредбите на член 4, параграф 6 от Директива 91/414 […], е възможно най-кратък и изтича не по-късно от 20 март 2009 г.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите членки“.

51      На 11 април 2008 г. жалбоподателите уведомяват Комисията за намерението си да представят ново заявление за включване на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414, което е допустимо съгласно Регламент (ЕО) № 33/2008 на Комисията от 17 януари 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Директива 91/414 във връзка с редовна и ускорена процедура за оценката на активни вещества, които са били част от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от същата директива, но не са били включени в приложение I към нея (ОВ L 15, стp. 5).

52      Обжалваното решение е отменено с член 2 от Решение 2010/355/ЕС на Комисията от 25 юни 2010 година относно невключването на трифлуралин в приложение I към Директива 91/414 (ОВ L 160, стp. 30).

 Производство и искания на страните

53      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 21 декември 2007 г. на основание член 230, четвърта алинея ЕО, жалбоподателите искат отмяна на обжалваното решение и обявяване на член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004 за незаконосъобразен.

54      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 19 март 2008 г. на основание член 242 ЕО, Dow AgroSciences Ltd, Dow AgroSciences LLC, Dow AgroSciences, Dow AgroSciences Export, Dow AgroSciences BV, Dow AgroSciences Hungary kft, Dow AgroSciences Italia Srl, Dow AgroSciences Polska sp. z.o.o., Dow AgroSciences Iberica SA, Dow AgroSciences s.r.o., Dow AgroSciences Danmark A/S, Dow AgroSciences GmbH, Dintec Agroquímica Produtos Químicos Lda и Finchimica Spa искат спиране на изпълнението на обжалваното решение. На 18 юни 2008 г. тази молба е отхвърлена с определение на председателя на Общия съд.

55      С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 23 юли 2010 г., Комисията уведомява Общия съд, че е приела Решение 2010/355, с което в резултат на установената в Регламент 2010/355 процедура е решила, от една страна, да не включи трифлуралина в приложение I към Директива 91/414, и от друга — да отмени обжалваното решение.

56      На 3 септември 2010 г. Общият съд поставя на страните писмен въпрос относно последиците от отмяната на обжалваното решение.

57      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 септември 2009 г., Dow AgroSciences Ltd и Dintec Agroquímica Produtos Químicos Lda искат отмяна на Решение 2010/355, което е предмет на дело T‑446/10.

58      С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на 29 септември 2010 г., Комисията иска от Общия съд да се произнесе, че по настоящото дело не е налице основание за постановяване на решение по същество, доколкото според нея поради отмяната на обжалваното решение жалбата е останала без предмет.

59      С писмо, заведено в секретариата на Общия съд на същия ден, жалбоподателите изтъкват, че все още имат интерес от отмяната на обжалваното решение и искат да им бъде дадена възможност да изменят своите искания, така че искането за отмяна да обхване и Решение 2010/355.

60      С писма от 15 октомври 2010 г. страните разменят становища по съответните си искания.

61      С писмо от секретариата на Общия съд, изпратено до страните на 9 ноември 2010 г., те са уведомени, че Общият съд отказва да предостави на жалбоподателите възможност да изменят своите искания и да включат в искането си за отмяна и Решение 2010/355, като посочва, че междувременно е подадено искане за отмяна на същото решение от AgroSciences Ltd и Dintec Agroquímica — Produtos Químicos L^da.

62      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да установи незаконосъобразността и неприложимостта в конкретния случай на член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004, що се отнася до изследването на трифлуралина,

–        да осъди Комисията да заплати направените от тях съдебни разноски, заедно с лихва от 8 %.

63      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли искането за отмяна на обжалваното решение като лишено от предмет и в резултат на това да отхвърли подадената от жалбоподателите жалба за отмяна като недопустима или при условията на евентуалност като неоснователна,

–        да отхвърли възражението за незаконосъобразност на член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят направените от нея съдебни разноски.

 От правна страна

 По предмета на спора

64      Комисията изтъква по същество, че жалбоподателите са загубили всякакъв интерес да искат отмяна на обжалваното решение, тъй като същото е отменено с Решение 2010/355.

65      Жалбоподателите оспорват този довод.

66      Съгласно постоянната съдебна практика правният интерес на ищеца или жалбоподателя трябва да съществува с оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването му/ѝ, тъй като в противен случай същият/същата би бил(а) недопустим(а). Освен това интересът на ищеца или жалбоподателя да получи удовлетворение трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 декември 1963 г. по дело Forges de Clabecq/Върховен орган, 14/63, Recueil, стр. 719, 748 и Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия, С‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 60).

67      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика основанието за постановяване на решение по същество по искане за отмяна отпада, когато жалбоподателят загуби интереса си от отмяната на обжалвания акт поради събитие, което е настъпило в хода на производството (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 17 октомври 2005 г. по дело First Data и др./Комисия, T‑28/02, Recueil, стр. II‑4119, точки 36 и 37 и цитираната съдебна практика) и в резултат на което отмяната на този акт вече не може сама по себе си да породи правни последици (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 14 март 1997 г. по дело Arbeitsgemeinschaft Deutscher Luftfahrt-Unternehmen и Hapag-Lloyd/Комисия, T‑25/96, Recueil, стр. II‑363, точка 61 и цитираната съдебна практика).

68      Жалбоподателят обаче продължава да има интерес от съдебната отмяна на отменен по административен ред акт, доколкото административната отмяна не води до същите правни последици както евентуалната отмяна от Общия съд. Всъщност административната отмяна на акт на институция не представлява признание за неговата незаконосъобразност и има действие ex nunc, докато съдебната отмяна има действие ex tunc (вж. в този смисъл Решение на Съда от 12 февруари 1960 г. по дело Geitling и др./Върховен орган, 16/59—18/59, Recueil, стp. 45 и Решение на Общия съд от 13 декември 1995 г. по дело Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия, T‑481/93 и T‑484/93, Recueil, стp. II‑2941, точки 46—48).

69      Нещо повече, при отмяната на даден акт по съдебен ред издалата го институция е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение. Тези мерки се отнасят в частност до заличаване на последиците от установената в отменителното решение незаконосъобразност. Поради това отменителното решение може да породи за съответната институция задължение да възстанови по подходящ начин предишното положение на жалбоподателя или да избегне приемането на идентичен акт (вж. Решение по дело Exporteurs in Levende Varkens и др./Комисия, точка 68 по-горе и цитираната съдебна практика).

70      В случая обжалваното решение е отменено по административен ред, а не е оттеглено от Комисията. Следователно то продължава да поражда правни последици по отношение на жалбоподателите за периода от влизането му в сила до неговата отмяна. Ето защо отмяната по съдебен ред сама по себе си може да породи правни последици по отношение на жалбоподателите, така че те не са загубили правен интерес.

71      Следователно искането на Комисията да се приеме, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, трябва да бъде отхвърлено.

 По съществото на спора

72      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест правни основания, както и едно възражение за незаконосъобразност на член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004.

73      Първото правно основание е изведено от твърдението, че обжалваното решение не е основано на доклада на ЕОБХ, предвиден в член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000, и е прието в нарушение на приложимите процедурни правила.

74      В подкрепа на второто правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала различни явни грешки в преценката.

75      Третото правно основание е изведено от твърдението, че при приемането на обжалваното решение не е спазена приложимата законодателна процедура и са нарушени членове 5 ЕО и 7 ЕО, член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000 и член 5 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за определяне на условията и реда за упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стp. 23, известно като „решението за комитологията“).

76      Четвъртото правно основание е свързано с неспазването на процесуалните срокове, предвидени в член 8, параграфи 7 и 8 от Регламент № 451/2000.

77      Петото правно основание е изведено от твърдението, че обжалваното решение е недостатъчно мотивирано.

78      Накрая, шестото право основание е изведено от нарушение на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност, както и от нарушение на правото на защита и на правото на справедливо изслушване.

 По първото правно основание, изведено от твърдението, че обжалваното решение не е основано на доклада на ЕОБХ, предвиден в член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000, и е прието в нарушение на приложимите процедурни правила

79      Жалбоподателите поддържат по същество, че Комисията е длъжна да се съобрази със становището на ЕОБХ. Според тях в случая ЕОБХ, както и докладващата държава членка, е препоръчал включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414, доколкото при спазването на определени условия рисковете, свързани с това вещество, са приемливи Следователно, като предложила трифлуралинът да не бъде включен в приложение І към Директива 91/414, Комисията не взела предвид становището на ЕОБХ и така нарушила член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000.

80      От друга страна, жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията е възобновила процедурата за оценяване, за да анализира трифлуралина съобразно критериите за УОЗ, предвидени в Регламент № 850/2004. Доколкото липсвало правно основание за подобно действие в рамките на предвиденото в Директива 91/414 оценяване, Комисията не била компетентна да разпореди подобно възобновяване и така според жалбоподателите се намесила в оценката на ЕОБХ. По този начин тя извършила злоупотреба с власт.

81      Комисията оспорва тези твърдения.

82      Първо, следва да се напомни, че член 22, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68) предвижда, че този орган представя научни становища, които да служат за основа при разработването и приемането на мерки на Общността в области, попадащи в обсега на неговата компетентност. От друга страна, по силата на член 23, буква в) от същия регламент ЕОБХ има за задача да оказва научна и техническа помощ на Комисията в области от неговата компетентност, когато тя е поискала това, по тълкуването и разглеждането на становища за оценката на риска.

83      Съгласно член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 ЕОБХ оценява проекта на доклада за оценка, изготвен от докладващата държава членка, и не по-късно от една година след получаването на посочения проект представя на Комисията становище дали активното вещество отговаря на предвидените в Директивата изисквания за безопасност. При необходимост ЕОБХ дава становище и по възможните опции, които се считат за задоволителни по отношение на изискванията за безопасност.

84      Накрая, член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000 предвижда, че най-късно шест месеца след получаването на посоченото в параграф 7 становище на ЕОБХ Комисията предоставя проект на доклада за прегледа и въз основа на финализирания доклад за прегледа предоставя на Комитета или проект на директива за включване на активното вещество в приложение I към Директивата, или адресиран до държавите членки проект на решение за отнемане на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество, посочвайки причините за това. Директивата или решението на Комисията се приема съгласно регулаторната процедура, установена в решението за комитологията.

85      Така отказът да се разреши пускането на пазара трябва да се предшества от задълбочена оценка на риска за общественото здраве, изготвена въз основа на най-надеждните налични научни данни и най-новите резултати от международните изследвания (Решение на Съда от 5 февруари 2004 г. по дело Greenham и Abel, С‑95/01, Recueil, стp. I‑1333, точка 50).

86      От друга страна, следва да се припомни, че целта на Директива 91/414, видно от пето, шесто и девето съображение от нея, е да се премахнат пречките за вътреобщностната търговия с продукти за растителна защита, като същевременно се запази високо равнище на опазване на околната среда, както и на здравето на хората и на животните. В този контекст, за да може ефективно да преследва възложената ѝ цел и предвид комплексните технически оценки, които трябва да извършва, на Комисията трябва да бъде признато широко право на преценка (вж. Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, С‑326/05 P, Сборник, стр. I‑6557, точки 74 и 75 и цитираната съдебна практика).

87      В това отношение Общият съд многократно е посочвал, че в рамките на разпоредбите на член 8 от Регламент № 451/2000 Комисията не е обвързана от становището на ЕОБХ. Всъщност, макар Комисията да приема решението си за включване или невключване на въпросното вещество в приложение І към Директива 91/414 след като получи становището на ЕОБХ, Регламент № 451/2000 не съдържа никакви указания, че Комисията е длъжна да се съобрази със съдържанието на това становище и следователно не разполага с никакво право на преценка (Определение на Общия съд от 17 юни 2008 г. по дело Chemical/ЕОБХ, T‑312/06, непубликувано в Сборника, точки 52—54, Определение на Общия съд по дело Dow AgroSciences/ЕОБХ, T‑397/06, непубликувано в Сборника, точка 49 и Определение на Общия съд по дело FMC Chemical и Arysta Lifesciences/ЕОБХ, T‑311/06, непубликувано в Сборника, точка 52).

88      Тъй като становището на ЕОБХ не е обвързващо за Комисията, жалбоподателите неправилно поддържат, че Комисията не може да се отклони от него, без да наруши член 8 от Регламент № 451/2000.

89      Нещо повече, от становището на ЕОБХ не е видно, че той в случая изрично препоръчва включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414, както твърдят жалбоподателите.

90      В становището си ЕОБХ всъщност оценява свързаните с трифлуралина рискове от гледна точка на наличните към момента научни данни и посочва по същество някои все още съществуващи съмнения относно безвредността на веществото.

91      След това в съответствие с разпоредбите на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 ЕОБХ предвижда някои механизми за управление на установените в процедурата за оценяване рискове, в случай че Комисията разреши веществото.

92      Следователно фактът, че ЕОБХ предвижда такива правила за управление на риска, не може да се тълкува като препоръка за включване на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414.

93      Ето защо доводите на жалбоподателите по този въпрос трябва да бъдат отхвърлени.

94      Второ, съгласно член 8 от Регламент № 451/2000 докладващата държава членка извършва оценка и изготвя доклад само за тези активни вещества, за които поне едно досие е било определено като пълно в съответствие с член 6, параграфи 2 и 3 от посочения регламент. В доклада си тя препоръчва на Комисията или да включи активното вещество в приложение І към Директивата, посочвайки условията за включване, или да не включи активното вещество, посочвайки причините за това. След това ЕОБХ оценява изготвения от докладващата държава членка проект на доклада за оценка и дава на Комисията становище относно съответствието на активното вещество с предвидените в Директива 91/414 изисквания за безопасност. Въз основа на финализирания доклад за прегледа Комисията предоставя на компетентния комитет проект на директива за включването на активното вещество в приложение І към Директива 91/414 или проект на решение за отнемане на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество, и следователно за невключване на това вещество в посоченото приложение.

95      От нормативната уредба ясно следва, че становището на докладващата държава членка в процеса на оценяване не е решаващо (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 9 септември 2008 г. по дело Bayer CropScience и др./Комисия, T‑75/06, Сборник, стp. II‑2081, точка 164).

96      Следователно жалбоподателите не биха могли успешно да се позоват на предоставената им от докладващата държава членка информация относно евентуалния изход на процедурата (вж. по аналогия Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 95 по-горе, точка 164).

97      Трето, доколкото жалбоподателите поддържат, че Комисията не е взела предвид становището на ЕОБХ, следва да се отбележи, че съображения 4—6 от обжалваното решение ясно свидетелстват, че тя е взела предвид това становище при приемането на посоченото решение. Следователно този довод не може да бъде приет.

98      И накрая четвърто, що се отнася до оплакването, че оценяването на веществото е извършено съобразно критериите за УОЗ, предвидени в Регламент № 850/2004, следва да се приеме, че то е неотделимо от четвъртата част на второто правно основание и ще бъде разгледано във връзка с него.

99      Следователно първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По първата и втората част на второто правно основание, изведени от явни грешки в преценката, доколкото Комисията, от една страна, не изпълнила задължението си да вземе предвид всички достъпни научни доказателства, и в частност поискано от нотификаторите изследване, и от друга страна, трябвало да продължи приложимите срокове, за да се сдобие с допълнителна информация

100    Що се отнася до първата част на второто правно основание, жалбоподателите поддържат по същество, че докладващата държава членка и ЕОБХ са поискали от тях да им предоставят изследване на хроничната токсичност за рибите. В това отношение те се позовават на таблиците към доклада от заседанието на ЕОБХ, проведено на 22 юни 2004 г., и на електронното писмо от докладващата държава членка от 6 октомври 2004 г., с която тя им изпратила тези таблици. Според жалбоподателите потвърждение, че такова искане е било отправено към нотификаторите, се съдържа и на страници 30 и 33 от становището на ЕОБХ.

101    Жалбоподателите изтъкват, че са представили исканото изследване на Комисията веднага щом са го получили, и оспорват твърдението, че в това отношение не е положена дължимата грижа. Според тях Комисията е трябвало съгласно член 5, параграф 1 от Директива 91/414, във връзка с член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000, да проучи така представените нови данни. Комисията обаче приема, че изследването е представено след изтичането на срока, и поради това преценява, като уведомява за това членовете на ЕОБХ, че не може да го вземе предвид.

102    Според жалбоподателите така Комисията е пропуснала, в нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 91/414, да вземе предвид най-новите налични научни данни и равнището на научно-техническите познания. Следователно обжалваното решение било опорочено от явна грешка в преценката. Налице било и нарушение на принципа на правната сигурност и на принципа за защита на оправданите правни очаквания.

103    Що се отнася до втората част на второто правно основание, жалбоподателите поддържат по същество, че е било невъзможно в определените във връзка с процедурата за оценяване срокове да отговорят на отправеното към тях искане за ново изследване. Според жалбоподателите при оценяването на трифлуралина тези срокове не са били спазени нито от ЕОБХ, нито от Комисията и последната е трябвало да определи нови срокове, за да вземе предвид изследването, вместо да се оправдава с твърдения за късното му представяне. Те твърдят, от една страна, че възможността за продължаване на тези срокове е призната в съдебната практика, съгласно която отказът за продължаване на срокове е съпоставим с явна грешка в преценката (Решение по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, точка 86 по-горе), и от друга страна, че тази възможност е използвана от Комисията при оценяването на други вещества за растителна защита. В това отношение те се позовават на Решение 2008/353/ЕО на Комисията от 29 април 2008 година за даване правото на държавите членки да удължат временните разрешителни, издадени за новите активни вещества цифлуфенамид, FEN 560 и флоницамид (ОВ L 117, стp. 45).

104    Според жалбоподателите значението на изследването при оценяването на трифлуралина изглежда очевидно, тъй като докладващата държава членка, която се е запознала с него, е стигнала до извода, че съдържащите се в него допълнителни данни отговарят на изразените по време на процедурата за оценяване опасения.

105    Освен това жалбоподателите считат, че Комисията е трябвало и да продължи сроковете, след като е натоварила подгрупата TC-NES да изследва веществото от гледна точка на критериите за УОЗ, за да позволи на нотификаторите да отговорят на опасенията, които евентуално биха били изразени по време на това изследване, и да представят при необходимост релевантни данни и изследвания.

106    Жалбоподателите считат, че така Комисията не е изпълнила задължението си да им предостави достатъчни процесуални гаранции, за да имат те възможност да представят становища и да се защитят в качеството си на нотификатори.

107    Комисията оспорва тези твърдения.

108    Следва да се напомни, че член 6, параграфи 1 и 3 от Регламент № 451/2000 предвижда, че за всяко от активните вещества нотификаторите трябва да изпратят до определения орган на докладващата държава членка пълно досие, което включва веществено индивидуалните доклади за опитите и проучванията относно цялата информация, посочена в параграф 2, буква в), или протоколите и ангажиментите, посочени в параграф 2, буква в), когато работата е в ход.

109    Информацията по член 6, параграф 2, буква в) от Регламент № 451/2000 е следната:

–        за всяка точка от приложение II към Директивата — резюметата и резултатите от проучванията и изпитанията, както и името на лицето или института, който е провел изпитанията,

–        същата информация за всяка точка от приложение III към Директивата, имаща значение за оценката на критериите, указани в член 5 от Директивата, по отношение на един или повече препарати, които са представителни за приложенията, посочени в член 6, параграф 2, буква б) […],

–        за все още незавършените проучвания — доказателства, че тези проучвания са започнати най-късно три месеца след влизането в сила на настоящия регламент с ангажимента, че ще бъдат предоставени най-късно в рамките на 12 месеца след срока за представяне на докладващата държава членка на досиетата, посочени в член 6.

110    От друга страна, следва да се напомни, че съгласно член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000, ако член 7 от Директива 91/414 не предвижда друго, представянето на нови изследвания не се допуска. Докладващата държава членка, след консултация с ЕОБХ, може да изиска от нотификаторите да предоставят в определени срокове допълнителни данни, които според нея или ЕОБХ са необходими за изясняването на досието.

111    Следователно допълнителни данни могат да се представят само с цел изясняване на информация, вече предоставена в изпратеното от нотификаторите пълно досие.

112    Поради това по смисъла на тази разпоредба представянето на нови изследвания, което е недопустимо, не може да се приравни на представяне на допълнителни данни, което от своя страна е възможно.

113    Представянето на допълнително изследване е възможно при три условия: допълнителното изследване да е започнато към момента на представяне на пълното досие, при представянето на досието да се посочи, че въпросното изследване ще бъде изпратено, и същото да бъде предадено най-късно една година след представяне на досието.

114    Поради това след предаването на пълното досие е допустимо само искането за допълнителни данни, и то при спазване на условията по член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000, а именно искането да е отправено от докладващата държава членка, да е направено след консултация с ЕОБХ и в него да се уточнява срокът за представяне на данните.

115    В случая обаче нито едно от тези условия не е изпълнено.

116    Наистина, не се оспорва, че необходимостта от допълнителни проучвания на хроничната токсичност на веществото за рибите е била посочена от експертите на ЕОБХ по време на заседанието от 22 юни 2004 г., както напомня ЕОБХ в становището си („[н]отификаторът е длъжен да представи изследвания, включващи различни периоди на експозиция, като използва бодливката като най-чувствителния вид риба“) и че в електронното писмо от 6 октомври 2004 г. докладващата държава членка е съобщила тази информация на нотификаторите.

117    Все пак това електронно писмо до нотификаторите не означава, че е направено искане за допълнителни данни по смисъла на Регламент № 451/2000, както те твърдят.

118    Първо, EPCO, докладващата държава членка и ЕОБХ посочват необходимостта от допълнителни данни. Докладът на EPCO, електронното писмо на докладващата държава членка и становището на ЕОБХ следователно дават основание да се приеме, че от нотификаторите не са били поискани изясняващи досието допълнителни данни.

119    Впрочем следва да се отбележи, че самите жалбоподатели твърдят, че материалите, представени от нотификаторите на 17 май 2006 г., всъщност представляват изследване.

120    Второ, дори ако се предположи, че необходимостта от допълнителни данни може да бъде квалифицирана като искане за подобни данни, следва да се констатира, че досието не съдържа никакви индикации, че ЕОБХ е дал съгласието си за такова искане. В това отношение следва да се отбележи, че EPCO, която представлява група от експерти, извършваща специфични оценки, въз основа на които ЕОБХ изготвя становището си, е отделна от ЕОБХ и следователно не може да го обвързва без изричното му одобрение.

121    Трето, следва да се констатира, че в случая никакъв срок не е бил предвиден за представянето на изследванията, посочени от EPCO и след това от докладващата държава членка.

122    Следователно, противно на това, което твърдят жалбоподателите, липсата на срок представлява още едно указание, че не е имало искане за представяне на допълнителни данни.

123    Всъщност, ако в резултат на пропуск не е определен никакъв срок за представянето на допълнителни данни, нотификаторите биха били в състояние да продължават безкрайно партньорската проверка и така необосновано да забавят приемането на становище от ЕОБХ.

124    Следователно няма никакви основания да се счита, че от нотификаторите са поискани допълнителни данни съгласно приложимите разпоредби.

125    За сметка на това, с изтъкнатите в подкрепа на твърденията им факти жалбоподателите целят да отбележат, че EPCO и докладващата държава членка, а по-късно и ЕОБХ, са констатирали и уведомили нотификаторите, че са необходими нови изследвания, за да се прецени дали веществото е безвредно, като са били напълно наясно, че на този етап от процедурата такива изследвания не могат да бъдат представени.

126    Тази оценка се потвърждава от протокола от проведеното на 15 и 16 март 2007 г. заседание на работната група „Законодателство“ на ПКХВЗЖ, на което Република Гърция, която е докладващата държава членка, иска да се впише декларация, че е готова да гласува в подкрепа на предложението за невключване на трифлуралина, за да позволи на нотификаторите в 18‑месечен срок формално да представят изследването на хроничната токсичност за рибите и за да може в качеството си на докладваща държава членка официално да оцени това изследване.

127    На четвърто и последно място, следва да се отбележи за изчерпателност, че жалбоподателите никога не са твърдели, че при изпращането на пълното досие нотификаторите са съобщили съгласно член 6, параграф 2, буква в), трето тире от Регламент № 451/2000, че ще изпратят изследването, предадено на докладващата държава членка на 17 май 2006 г.

128    Следователно трябва да се приеме, че до нотификаторите не е отправяно никакво искане за допълнително изследване.

129    Поради това Комисията не може да бъде упрекната, че е отказала да вземе предвид изследването, изпратено от нотификаторите през май 2006 г.

130    Оплакването, изведено от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания, ще бъде разгледано в рамките на шестото правно основание.

131    Като се има предвид, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, нито явна грешка в преценката, първата част на второто правно основание трябва да бъде отхвърлена.

132    Що се отнася до оплакването, което жалбоподателите изтъкват във връзка с втората част на второто правно основание, а именно че сроковете е трябвало да бъдат продължени, за да се вземе предвид поисканото изследване, следва да се приеме за установено, че това оплакване не се подкрепя от фактите, тъй като подобно искане не е отправяно към нотификаторите.

133    Освен това следва да се напомни, че на заседанието на работната група „Оценка“ на ЕОБХ, проведено на 15 януари 2004 г., е установено, че са необходими различни данни и изследвания, между които изследване на метаболизма в семената на маслодайните растения. Това изследване е различно от представеното от жалбоподателите през май 2006 г. На 3 март 2004 г. обаче представител на нотифициращото предприятие изпраща до ЕОБХ електронно писмо, в което иска да се уточни срокът за представяне на това изследване. На 5 март 2004 г. ЕОБХ отговаря на това електронно писмо, като посочва, че от една страна, въпросното предприятие трябва да представи изследването или да посочи кога то може да бъде представено, и от друга страна, че партньорската проверка ще продължи в сроковете, установени с Регламент (ЕО) № 1490/2002 на Комисията от 14 август 2002 година за определяне на допълнителни подробни правила за изпълнение на третия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета и за изменение на Регламент (ЕО) № 451/2000 (ОВ L 224, стp. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 45, стр. 32).

134    Следователно от този момент жалбоподателите без съмнение са били уведомени, че допълнителен срок, за да попълнят досието си, няма да им бъде предоставен, и се налага изводът, че що се отнася до изследването на хроничната токсичност за рибите, жалбоподателите не са доказали, че са им били дадени изрични уверения в обратен смисъл.

135    Доколкото Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, нито явна грешка в преценката, като е отказала да продължи процесуалните срокове, за да вземе предвид изследването на хроничната токсичност за рибите, втората част от второто правно основание трябва също да бъде отхвърлена.

136    Оплакването, че Комисията е трябвало да продължи сроковете, щом като е подложила трифлуралина на оценка съобразно критериите за УОЗ, е разгледано в рамките на четвъртата част от второто правно основание.

137    Оплакването, че е нарушено правото на защита, е разгледано в рамките на втората част от шестото правно основание.

 По третата част от второто правно основание, изведено от явна грешка в преценката, тъй като констатациите на Комисията не били подкрепени с никакви научни данни

138    За жалбоподателите отразената в пето съображение от обжалваното решение констатация на Комисията за силна хронична токсичност на трифлуралина за водните организми е лишена от смисъл в контекста на оценката на риска въз основа на Директива 91/414. Всъщност според тях при оценяването на риска е от значение, за да се прецени дали, въпреки установената характерна опасност, рискът е приемлив с оглед на определена употреба. Представеното от тях изследване на хроничната токсичност ясно показва, че рискът е приемлив, както признава докладващата държава членка.

139    ЕОБХ стигнал до същия извод, като посочил, че при спазването на определени условия трифлуралинът отговаря на предвидените в Директива 91/414 изисквания за безопасност. Всъщност ЕОБХ смятал, че рискът от хронична токсичност за рибите може да се управлява, като се определят подходящи условия за употреба, и че установените рискове не са пречка за включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414. ЕОБХ и докладчикът стигнали и до извода, че трифлуралинът създава приемлив риск от гледна точка на устойчивост в почвата, пренасяне по въздуха и способност за натрупване.

140    Освен това за допълнителен период от десет години Федерална република Германия разрешила търгувани от жалбоподателите продукти на базата на трифлуралин, изключвайки по този начин съществуването на неприемлив риск.

141    Жалбоподателите считат, че констатациите в обжалваното решение са основани на опасностите, а не на рисковете, което означава фундаментална грешка в метода. Тъй като не съществуват никакви научни данни в подкрепа на констатациите на Комисията, тя следователно допуснала явна грешка в преценката.

142    Комисията оспорва тези твърдения.

143    Следва да се напомни, че съгласно член 152, параграф 1 ЕО при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Общността се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Тази закрила на общественото здраве има първостепенно значение спрямо икономическите съображения, така че може да оправдае негативните икономически последици, дори когато те са значителни, за някои оператори (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 юни 2005 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, T‑158/03, Recueil, стp. II‑2425, точка 134).

144    Принципът на предпазните мерки е общ принцип на общностното право, който произтича от член 3, буква п) ЕО, член 6 ЕО, член 152, параграф 1 ЕО, член 153, параграфи 1 и 2 ЕО и член 174, параграфи 1 и 2 ЕО и изисква от съответните органи, когато упражняват предоставените им от релевантната уредба правомощия, да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят евентуалните рискове за общественото здраве, безопасността и околната среда, като дават превес на изискванията, свързани със защитата на тези интереси, пред икономическите интереси (вж. Решение на Общия съд от 26 ноември 2002 г. по дело Artegodan и др./Комисия, T‑74/00, T‑76/00, T‑83/00—T‑85/00, T‑132/00, T‑137/00 и T‑141/00, Recueil, стp. II‑4945, точки 183 и 184 и Решение от 21 октомври 2003 г. по дело Solvay Pharmaceuticals/Съвет, T‑392/02, Recueil, стp. II‑4555, точка 133 и цитираната съдебна практика).

145    За общностната институция, изправена пред евентуални отрицателни последици от дадено явление, оценяването на риска се състои в това да прецени, въз основа на научна оценка на рисковете, дали същите надвишават допустимото за обществото равнище на риск. Поради това, за да оценят рисковете, общностните институции трябва, от една страна, да разполагат с научна оценка на тези рискове, и от друга страна, да определят допустимото за обществото равнище на риск (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 11 септември 2002 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T‑13/99, Recueil, стp. II‑3305, точка 145 и Решение на Общия съд от 11 септември 2002 г. по дело Alpharma/Съвет, T‑70/99, Recueil, стp. II‑3495, точка 162).

146    Научната оценка на рисковете е научен процес, за който е общоприето, че се състои, доколкото е възможно, в установяване и охарактеризиране на дадена опасност, в оценяване на експозицията и охарактеризиране на риска (Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 145 по-горе, точка 156 и Решение по дело Alpharma/Съвет, точка 145 по-горе, точка 169).

147    В този контекст понятието „риск“ е функция от вероятността приемането на някои мерки или практики да има неблагоприятни последици за защитения от правния ред интерес. От своя страна понятието „опасност“ обичайно се използва в по-широк смисъл и обозначава всеки продукт или метод, който може да има неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве (вж. в този смисъл Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 145 по-горе, точка 147).

148    Общностните институции, които трябва да направят политическия избор и да определят подходящо за обществото равнище на защита, установяват, при спазване на приложимите норми, приетото за допустимо равнище на риск. На тези институции е възложено да определят критичния праг на вероятност от неблагоприятни последици за човешкото здраве и тежестта на тези евентуални последици, които според тях не са приемливи за обществото и които, ако бъдат допуснати, изискват в интерес на защитата на човешкото здраве да бъдат взети предохранителни мерки, въпреки съществуващата научна несигурност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 юли 2000 г. по дело Toolex, С‑473/98, Recueil, стp. I‑5681, точка 45 и Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 145 по-горе, точки 150 и 151).

149    При определянето на равнището на риск общностните институции са длъжни по силата на член 152, параграф 1, първа алинея ЕО да осигурят високо равнище на закрила на човешкото здраве. За да бъде съвместимо с тази разпоредба, това високо равнище на закрила не е необходимо да бъде технически най-високото възможно (Решение на Съда от 14 юли 1998 г. по дело Safety Hi-Tech, С‑284/95, Recueil, стp. I‑4301, точка 49).

150    Следва да се припомни, че видно от пето, шесто и девето съображение от Директива 91/414, тя цели премахването на пречките за вътреобщностния търговски обмен на продукти за растителна защита, като същевременно запазва високо равнище на опазване на околната среда, както и на здравето на хората и на животните. В този контекст, за да може ефективно да преследва възложената ѝ цел и предвид комплексните технически оценки, които трябва да извършва, на Комисията трябва да бъде признато широко право на преценка (Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, точка 86 по-горе, точки 74 и 75 и цитираната съдебна практика).

151    Това широко право на преценка и комплексните оценки налагат съдебната проверка на правилността на направените от Комисията изводи да се сведе до изследване дали, упражнявайки правомощията си, общностните институции не са допуснали явна грешка или злоупотреба с власт или не са превишили явно пределите на правото си на преценка (Решение на Съда от 9 септември 2003 г. по дело Monsanto Agricoltura Italia и др., С‑236/01, Recueil, стp. I‑8105, точка 135 и Решение на Съда от 15 октомври 2009 г. по дело Enviro Tech (Europe), С‑425/08, Сборник, стp. I‑10035, точка 47).

152    Що се отнася до проверката на общностния съд дали е налице явна грешка в преценката, следва да се уточни, че за да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на сложни факти, която може да се обоснове отмяната на обжалваното решение, представените от жалбоподателя доказателства трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност съдържащите се в това решение фактически изводи (Решение на Общия съд от 12 декември 1996 г. по дело AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, Recueil, стр. II‑2169, точка 59 и Решение на Общия съд от 1 юли 2004 г. по дело Salzgitter/Комисия, T‑308/00, Recueil, стp. II‑1933, точка 138). С изключение на тази проверка на правдоподобността, Общият съд не може да замести направената от автора на решението преценка на сложни факти със своята (Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 151 по-горе, точка 47).

153    При все това посочените предели на съдебния контрол не изключват задължението на съдилищата да проверяват дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и непротиворечиви, и включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Espagne/Lenzing, С‑525/04 P, Сборник, стp. I‑9947, точка 57 и Решение на Съда от 6 ноември 2008 г. по дело Нидерландия/Комисия, С‑405/07 P, Сборник, стp. I‑8301, точка 55).

154    Освен това следва да се напомни, че когато дадена общностна институция разполага с широко право на преценка, проверката дали са спазени гаранциите, предоставени от общностния правен ред в административните процедури, е от основополагащо значение. Съдът е имал възможност да уточни, че сред тези гаранции попадат по-конкретно задължението на компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички материали, относими към случая, и задължението да изложи пълни мотиви в решението си (вж. Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, С‑269/90, Recueil, стp. I‑5469, точка 14, Решение на Съда от 7 май 1992 г. по дело Pesquerias De Bermeo и Naviera Laida/Комисия, С‑258/90 и С‑259/90, Recueil, стp. I‑2901, точка 26, Решение на Съда по дело Испания/Lenzing, точка 153 по-горе, точка 58 и Решение на Съда по дело Нидерландия/Комисия, точка 153 по-горе, точка 56).

155    В случая първо следва да се отбележи, че в становището на ЕОБХ, което съдържа анализ на риска за различни животински видове и макроорганизми (раздел 5: рискове за сухоземните гръбначни, за водните организми, за пчелите, за други видове членестоноги, за земните червеи, за почвените макро- и микроорганизми, срещу които веществото не е насочено, за други организми, срещу които веществото не е насочено, и за биологичните методи на пречистване на отпадни води), се отбелязва, че трифлуралинът се абсорбира силно от почвата и трябва да бъде класифициран като неподвижен, че не е лесно биоразградим, че поради силната си летливост се придвижва и разпространява по въздушен път и че създава висок риск за водните организми (вж. стр. 3 от резюмето на становището, и в частност, по последната проблематика, раздел 5.4 и заключението на становището). Накрая, ЕОБХ предлага мерки за управление на установените рискове, в случай че бъде прието решение за включване на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 (раздел „Препоръки“ от становището).

156    Следователно от становището на ЕОБХ е видно, че то очевидно е основано на оценка на рисковете, които създава трифлуралинът, а не само на опасностите, които същият поражда.

157    Освен това становището опровергава твърденията на жалбоподателите, че трифлуралинът създава приемлив риск от гледна точка на устойчивост в почвата, пренасяне по въздуха и способност за натрупване.

158    От друга страна, фактът, че в съответствие с разпоредбите на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 ЕОБХ е предвидил някои механизми за управление на установените в процедурата за оценяване рискове, в случай че Комисията разреши веществото, по никакъв начин не налага извода, че ЕОБХ е препоръчал включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 (вж. точки 91 и 92 по-горе). Освен това следва да се напомни, че становището на ЕОБХ не обвързва Комисията (вж. точки 87 и 88 по-горе) и че за да може да преследва ефективно възложената ѝ цел и предвид извършваните от нея сложни технически оценки, тя разполага с широко право на преценка (вж. точка 86 по-горе). Следователно Комисията основателно е решила, че подобен риск оправдава невключването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414, въпреки описаните от ЕОБХ възможности за намаляване на този риск.

159    Следва да се приеме за установено, че обжалваното решение е основано на установените от ЕОБХ рискове. Всъщност следва да се припомни, че съображение 5 от обжалваното решение гласи:

„(5) Няколко проблема бяха набелязани по време на оценката на това активно вещество. Трифлуралин е силно токсичен за водните организми, по-специално за рибите. Това вещество е също така много устойчиво в почвата и трудно биоразградимо. Освен това, то демонстрира способност да се натрупва. По-специално, то превишава значително максималния биоконцентрационен фактор (БКФ), посочен в Директива 91/414 […] за водни организми, като демонстрира способност да се натрупва в такива организми. Поради силната летливост на въпросното вещество, придвижването му по въздушен път не може да бъде изключено, въпреки бързото му фотохимично разграждане. Програмите за наблюдение показват разпространението му на места, отдалечени от това на прилагането му. Въз основа на всички тези проблеми стана ясно, че трифлуралин не покрива изискванията за включване в приложение I към Директива 91/414 […]“.

160    Следователно обжалваното решение се основава на анализ на рисковете, т.е. на вероятността включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 да има неблагоприятни последици за защитения от правния ред интерес, а не само на анализ на опасностите, които поражда.

161    Следователно трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, доколкото те само твърдят, че Комисията е основала обжалваното решение на опасностите, а не на рисковете, без да представят никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения.

162    Второ, жалбоподателите нямат основание да твърдят, че ако Комисията беше взела предвид представеното от тях изследване на хроничната токсичност за рибите, то щеше да промени направената от нея оценка на рисковете.

163    Всъщност се налага изводът, че освен късното му изпращане на Комисията, това изследване в никакъв случай не би дало отговор на въпросите, свързани с останалите установени рискове, и в частност устойчивост в почвата, трудна биоразградимост, пренасяне по въздуха и способност за натрупване.

164    Трето, що се отнася до издаденото от германските власти разрешение, то, макар и основано на същите критерии и данни за оценка, не би могло да предопредели взетото от общностните органи решение. В това отношение е релевантен доводът на Комисията, че за целите на оценката на общностно равнище се извършва партньорска проверка, каквато липсва при оценката на национално равнище.

165    Следователно трябва да се приеме за установено, че жалбоподателите не са представили никакви доказателства, от които да е видно, че при оценяването на рисковете, които създава трифлуралинът, Комисията е допуснала явна грешка в преценката.

166    Следователно третата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена.

 По възражението за незаконосъобразност на член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004 и по четвъртата част от второто правно основание, изведена от твърдението, че Комисията не е била компетентна да оцени трифлуралина от гледна точка на Регламент № 850/2004 и освен това е допуснала грешка в преценката при прилагането на установените в същия регламент критерии

167    В подкрепа на възражението за незаконосъобразност на член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004 жалбоподателите по същество поддържат, че тази разпоредба е променила правата им и е нарушила оправданите правни очаквания, на които те могат да се позоват пред Комисията. Те поддържат, че всъщност Комисията незаконосъобразно е приложила този регламент с обратна сила и е наложила изследване на трифлуралина съобразно критериите за УОЗ, посочени в параграф 1 от приложение Г към Стокхолмската конвенция.

168    Жалбоподателите изтъкват, че за да приеме обжалваното решение, Комисията напълно необосновано се е позовала на Регламент № 850/2004 или на критериите, посочени в параграф 1 от приложение Г към Стокхолмската конвенция, отклонявайки се от предвидените в Директива 91/414 критерии и прилагайки процедура, която още не е официално установена.

169    Те добавят, че рискът от пренасяне на големи разстояния, критерий, предвиден в рамките на изследването УОЗ, не е предвиден в рамките на оценката, извършвана въз основа на Директива 91/414.

170    От друга страна, жалбоподателите изтъкват, че Комисията е възобновила процедурата за оценяване, за да анализира трифлуралина съобразно критериите за УОЗ, и че доколкото е липсвало правно основание за подобно действие в рамките на предвидената в Директива 91/414 оценка, Комисията не е била компетентна да действа по този начин и следователно е извършила злоупотреба с власт.

171    Що се отнася до четвъртата част от второто правно основание, представена при условията на евентуалност, жалбоподателите твърдят, че ако се приеме, че Регламент № 850/2004 е приложим, Комисията отново не е направила разграничение между понятията „опасност“ и „риск“. Всъщност подгрупата TC-NES завършила изследването си в много кратък период и заключила, че трифлуралинът отговаря на критериите за УОЗ. Според жалбоподателите Комисията се е задоволила само с изследване на опасността от трифлуралина и не е извършила оценка на риска.

172    Жалбоподателите поддържат, че като не е изпълнила задължението си да прецени дали предполагаемите опасности, предвид твърдението, че трифлуралинът показва характеристики на УОЗ, представляват неприемлив риск, т.е. като не е направила разграничение между опасностите и рисковете, Комисията е нарушила също Директива 91/414 и общностната съдебна практика. Поради това според тях обжалваното решение е основано на фундаментална грешка в метода и следователно е опорочено от явна грешка в преценката.

173    Накрая, жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията е трябвало да продължи сроковете, за да им даде възможност да отговорят на опасенията на подгрупата TC-NES, и като не е направила това, е нарушила правото им на защита.

174    Комисията оспорва тези доводи.

175    Следва да се отбележи, че Регламент № 850/2004 въвежда механизъм за оценяване, отделен от въведения с Директива 91/414 и Регламент № 451/2000.

176    Наистина Комисията не оспорва, че е била извършена най-малкото кратка оценка на трифлуралина съобразно критериите за УОЗ.

177    Същевременно от протоколите от заседанията на ПКХВЗЖ от 26 и 27 януари 2006 г. и от 3 и 4 април 2006 г. е видно, че това изследване не е било извършено при оценяването на трифлуралина от гледна точка на Директива 91/414, а в рамките на успоредно оценяване, което според Комисията е било без значение за текущата процедура.

178    Освен това трябва да се констатира, че обжалваното решение е основано на оценката на веществото от гледна точка не на критериите по Регламент № 850/2004, а на критериите по Директива 91/414, за което свидетелстват съображения 4—7 от обжалваното решение.

179    В това отношение не може да бъдат приет доводът на жалбоподателите, че критериите за устойчивост в почвата, биоразградимост на веществото, биоакумулация и пренасяне по въздуха, които са отбелязани в съображение 5 от обжалваното решение, представляват на практика доказателство, че веществото не е било разрешено поради характеристиките му на УОЗ.

180    Всъщност следва да се отбележи, че съгласно член 5, параграф 2, буква в) от Директива 91/414 при включването на дадено активно вещество в приложение I се преценява евентуално какво ще стане с него и какво разпространение ще има то в околната среда.

181    Освен това част А, точка 7 от приложение ІІ към Директива 91/414 изрично се отнася до съдбата и поведението на веществото в околната среда, и в частност в почвата, водата и въздуха, както и до неговите биоакумулация и биоразградимост.

182    От това следва, че за бъде веществото включено в приложение І към Директивата, се налага то да бъде оценено съобразно тези критерии.

183    Следователно доводът на жалбоподателите, че обжалваното решение има за основа оценката на трифлуралина от гледна точка на Регламент № 850/2004, трябва да бъде отхвърлен.

184    Поради това възражението за незаконосъобразност на член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004, дори ако се приеме, че е основателно, е неотносимо и трябва да бъде отхвърлено.

185    По същите причини като неотносима трябва да се отхвърли и четвъртата част от второто правно основание, изведена от твърдението, че Комисията няма компетентност да оцени трифлуралина от гледна точка на Регламент № 850/2004.

186    Това се отнася и до оплакването, изведено от явна грешка в преценката при прилагането на критериите за оценка на Регламент № 850/2004, и до оплакването, изведено в тази връзка от нарушение на правото на защита, тъй като обжалваното решение не е основано на тази оценка.

 По третото правно основание, изведено от твърдението, че при приемането на обжалваното решение не е спазена приложимата законодателна процедура и поради това са нарушени членове 5 ЕО и 7 ЕО, както и член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000 и член 5 от решението за комитологията

187    Жалбоподателите по същество изтъкват, че Комисията е длъжна да представи на ПКХВЗЖ доклада на ЕОБХ, придружен с проект на директива за включване на активното вещество в приложение I към Директива 91/414 или проект на решение за оттегляне от пазара, най-късно шест месеца след получаването на този доклад, т.е. в случая до 13 септември 2005 г. Жалбоподателите считат, че в това отношение Комисията не разполага с никакво право на преценка.

188    Комисията обаче не изпълнила задължението си да представи проект на директива или решение в изискуемия срок.

189    От друга страна, Комисията не представила предложението си за директива за гласуване на заседанията на ПКХВЗЖ нито на 14 и 15 юли 2005 г., нито на 22 и 23 септември 2005 г. Тя не направила това и през юли, септември и ноември 2006 г. и януари 2007 г.

190    Жалбоподателите по същество считат, че по този начин Комисията е нарушила предвидената в решението за комитологията процедура. Ако ПКХВЗЖ не е бил съгласен с предложението на Комисията, последната всъщност била длъжна да представи предложение на Съвета. С действията си тя попречила на Съвета да изпълни ролята си в законодателния процес и надвишила пределите на делегираните ѝ правомощия, като нарушила членове 5 ЕО и 7 ЕО, както и член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000.

191    Комисията оспорва тези доводи.

192    Съгласно член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000 най-късно шест месеца след получаването на становището на ЕОБХ Комисията предоставя проект на доклад за прегледа. Въз основа на финализирания доклад за прегледа тя представя на Комитета проект на директива за включване на активното вещество в приложение I към Директивата, посочвайки при необходимост условията, включително срока, за това включване или адресиран до държавите членки проект на решение за отнемане на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество, в съответствие с член 8, параграф 2, четвърта алинея от Директива 91/414, и следователно за невключване на това активно вещество в приложение I към посочената директива, посочвайки причините за това.

193    Член 8, параграф 9 от Регламент № 451/2000 предвижда, че заедно с проекта на директива или проекта на решение в съответствие с параграф 8 Комисията предоставя на Комитета и заключенията от изпитванията под формата на финализиран доклад за прегледа, за да бъдат отбелязани в краткия протокол на срещата.

194    Следва да се констатира, че член 8 от Регламент № 451/2000 разграничава две фази: тази по предоставянето на проект на доклад за прегледа, която трябва да бъде завършена най-късно шест месеца след получаването на становището на ЕОБХ, и тази по предоставянето на проект на директива или решение въз основа на финализирания доклад за прегледа, за която посоченият срок не важи.

195    Следователно не може да се приеме доводът на жалбоподателите, че още на първото заседание на Комитета Комисията е била длъжна да представи едновременно проекта на доклад за прегледа и проекта на решение или директива.

196    Освен това следва да се напомни, че в случая становището на ЕОБХ е било прието на 14 март 2005 г.

197    Безспорно е, че първото обсъждане се е състояло в рамките на работна група „Законодателство“ на ПКХВЗЖ, по време на заседанието на 14 и 15 юли 2005 г., въз основа на един предварителен проект на предложение за директива на Комисията, предвиждащ включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414.

198    Безспорно е също, че предварителният проект на предложение за директива (със същия номер като документа от 21 юни 2005 г.) и един предварителен проект на доклад за преглед от 15 септември 2005 г. — очевидно приети от Комисията в предвидения в член 8, параграфи 8 и 9 от Регламент № 451/2000 шестмесечен срок — са включени в дневния ред на проведеното на 22 и 23 септември 2005 г. заседание на работнаа група „Законодателство“ на ПКХВЗЖ.

199    Комисията отбелязва, че не е спазила шестмесечния срок за представяне на проекта на доклад за прегледа и че само приложението към този документ, съдържащо списък с използваните при оценяването изследвания, е било представено на това заседание на работната група „Законодателство“. Общият съд обаче констатира, че същинската част на проекта на доклада за прегледа, който Комисията му е представила като приложение към отговорите на поставените ѝ от него въпроси, в резултат на това заседание е била изменена, което навежда на мисълта, че по този повод въпросният проект също е представен на работната група.

200    Дори ако по примера на Комисията се приеме, че шестмесечният срок за представяне на проекта на доклада за прегледа е бил пропуснат, все пак следва да се констатира, че неспазването на този срок, за което Регламент № 451/2000 не предвижда никаква санкция, е без значение за съдържанието на обжалваното решение.

201    На първо място, следва да се има предвид фактът, че предвидената в решението за комитологията процедура е започнала с обсъждането, състояло се рамките на проведеното на 14 и 15 юли 2005 г. заседание на работната група „Законодателство“.

202    В това отношение следва да се приеме, че що се отнася до приложимостта на правилата, свързани с комитологията, и на процедурата, предвидена в член 8, параграфи 8 и 9 от Регламент № 451/2000, изкуственото разграничение, което прави Комисията между ПКХВЗЖ и неговата работна група „Законодателство“ е ирелевантно, тъй като по признание на Комисията комитетът и работната група имат еднакъв състав.

203    На второ място, следва да се напомни, че при липса на разпоредба, която да предвижда изрично или имплицитно последиците от превишаването на процесуален срок като този в конкретния случай, въпросното превишаване може да доведе до пълната или частична отмяна на акта, процедурата за чието приемане включва разглеждания срок, само ако се установи, че при отсъствието на твърдяното нарушение посоченият акт би могъл да има различно съдържание (вж. Решение на Общия Съд от 18 март 2009 г. по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, T‑299/05, Сборник, стp. II‑565, точка 138 и цитираната съдебна практика).

204    В това отношение жалбоподателите изтъкват по същество, че ако беше прието в предвидения срок, обжалваното решение щеше да включи трифлуралина в приложение І към Директива 91/414, доколкото това е било препоръчано от ЕОБХ.

205    На първо място следва да се напомни, че в становището на ЕОБХ не се препоръчва включването на трифлуралина в приложение І (вж. точки 89 и 92 по-горе). Следователно не може да се поддържа, че решението, което е трябвало да бъде прието, непременно би било благоприятно за жалбоподателите.

206    На следващо място, Комисията първоначално е предложила такова включване. Всъщност, както се съгласяват и жалбоподателите, съдържанието на решението е било променено едва по време на обсъждането в рамките на комитета.

207    Накрая, при приемането на обжалваното решение не са взети предвид критериите за УОЗ, както твърдят жалбоподателите (вж. точки 175—185 по-горе).

208    Следователно се налага изводът, че жалбоподателите не са успели да докажат, че ако беше спазен шестмесечният срок за представяне на проекта на доклада за прегледа, обжалваното решение щеше да бъде в друг смисъл.

209    Поради това техните доводи по тази точка трябва да бъдат отхвърлени.

210    Второ, тъй като проектът на доклада за прегледа е единственият документ, който трябва да бъде представен от Комисията в шестмесечния срок съгласно член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000, следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателите, че предложението за директива също е трябвало да бъде представено в този срок.

211    Трето, от член 5, параграф 4 от решението за комитологията е видно, че когато предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета или когато не е предоставено становище, Комисията следва без отлагане да представи на Съвета предложение, отнасящо се до предстоящите мерки, и да го съобщи на Европейския парламент.

212    Следва да се напомни, че в случая от информацията, съдържаща се в отговорите на Комисията на поставените от Общия съд въпроси, както и от извлеченията от протоколите на различните заседания е видно, че участта на трифлуралина е била обсъждана по време на заседанията на работната група „Законодателство“ на ПКХВЗЖ, проведени на 14 и 15 юли, 22 и 23 септември и 17 и 18 ноември 2005 г., 26 и 27 януари, 3 и 4 април, 22 и 23 май, 13 и 14 юли, 25 и 26 септември и 23 и 24 ноември 2006 г., и накрая на 22 и 23 януари и 15 и 16 март 2007 г., преди на 16 март 2007 г. предложението да бъде прието с мнозинство от 23 държави членки.

213    Следователно, противно на това, което твърдят жалбоподателите, предложението за решение за невключване на трифлуралина е било подложено на гласуване един-единствен път, на 16 март 2007 г., и е получило необходимото за приемането му квалифицирано мнозинство.

214    Поради това Комисията не следва да бъде упреквана, че е нарушила разпоредбите на член 5, параграф 4 от решението за комитологията, като не е представила незабавно на Съвета предложение относно предстоящите мерки.

215    Всъщност следва да се приеме за установено, че комитетът не е приел обратно на предложените мерки становище и освен това не се е намирал в положение, при което е било невъзможно да се постигне квалифицирано мнозинство в подкрепа на или против предложените мерки.

216    По смисъла на тази разпоредба обаче единствено в тези два случая Комисията следва да сезира Съвета.

217    Следователно трябва да се разгледа въпросът дали Комисията може да бъде упрекната за това, че в течение на 20 месеца не е подложила предложените мерки на гласуване, какъвто е настоящият случай.

218    В това отношение следва да се напомни, че в Решение от 18 ноември 1999 г. по дело Pharos/Комисия (С‑151/98 P, Recueil, стp. I‑8157) Съдът е потвърдил, че член 8, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета от 26 юни 1990 година относно установяване на процедура на Общността за определяне на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (ОВ L 224, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3 том 8 стр. 26) не определя точно срока, в който Комисията трябва да представи на Съвета предложение за мерките за приемане, и че, обратно, като използва думата „незабавно“, общностният законодател наистина задължава Комисията да действа бързо, но ѝ оставя известна свобода на действие (точка 25 от посоченото съдебно решение).

219    Освен това Съдът е постановил, че срокът, с който разполага Комисията, за да разгледа различните възможни начини на действие, трябва да бъде преценяван в зависимост от сложността на съответното досие. По посоченото в точка 218 по-горе дело Pharos/Комисия обаче въпросът за риска от използването на въпросното вещество е бил поставен за първи път на заседание на регулаторния комитет, на което четири делегации са се противопоставили на проекта на Комисията, а шест са се въздържали от гласуване. Според Съда при тези условия период от единадесет месеца, в който Комисията първо е прегледала досието (в рамките на шест месеца) и след това е поискала второ научно становище, не би могло да се счита като прекомерно дълъг (Решение по дело Pharos/Комисия, точка 218 по-горе, точки 30—32).

220    От друга страна, в Решение от 20 ноември 1997 г. по дело Moskof (С‑244/95, Recueil, стp. I‑6441) Съдът е постановил по повод спазването на процедурата на управителен, а не на регулаторен комитет, че проучването на възможностите за компромис не може да се тълкува като мълчаливо оттегляне на първоначалния текст, вече одобрен от всички останали делегации. Противното би означавало да се затрудни търсенето на компромис, който да разреши проблемите за някои делегации, тъй като Комисията не би се осмелила да поеме риск, като не приеме незабавно един вече одобрен текст. Подобен подход би се отразил по-неблагоприятно на процедурите на управителните комитети, отколкото допускането на един разумен срок между гласуването на текста от управителния комитет и неговото приемане като регламент от Комисията, в който срок да се проучат възможностите за компромис, така че да се разрешат по най-добрия начин поставените от някои делегации проблеми (Решение по дело Moskof, посочено по-горе, точка 40).

221    От тази съдебна практика следва, че след отрицателен вот или когато не може да се получи квалифицирано мнозинство в подкрепа на или против предложената мярка, Комисията може да търси компромис в рамките на комитета, преди да сезира Съвета, и разполага за тази цел с известен срок, който зависи от трудността, сложността и чувствителността на съответното досие.

222    С други думи, за да се прецени дали Комисията е действала незабавно, следва да се провери дали предвид конкретните обстоятелства тя е действала в разумен срок и да ѝ се признае широка свобода на действие с цел постигането на компромис.

223    Ето защо, и още повече когато става въпрос за регулаторен комитет, Комисията трябва да разполага с широка свобода на действие във времето, в зависимост от трудността, сложността и чувствителността на досието, за да търси компромис в рамките на комитета, преди да подложи на гласуване проекта за дадена мярка.

224    Очевидно такъв е настоящият случай, тъй като участта на трифлуралина редовно е била обсъждана по време на заседанията на работната група „Законодателство“ на ПКХВЗЖ, проведени между юли 2005 г. и март 2007 г. (вж. точка 212 по-горе).

225    Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че не е спазила процедурните правила, определени в решението за комитологията. Поради това правното основание трябва да бъде отхвърлено.

 По четвъртото правно основание, изведено от твърдението, че в нарушение на член 8, параграфи 7 и 8 от Регламент № 451/2000 не били спазени приложимите процесуални срокове

226    Жалбоподателите поддържат по същество, че Директива 91/414 определя някои процесуални срокове в рамките на процедурата за оценяване. Такива срокове са предвидени по-конкретно по отношение на ЕОБХ и на Комисията. Жалбоподателите обаче изтъкват, че много от тези срокове не са били спазени, което впрочем Комисията не оспорва.

227    Така ЕОБХ, като представил становището си на Комисията на 14 март 2005 г., не спазил определения му за това срок, който в случая изтекъл на 10 юли 2004 г. Що се отнася до Комисията, тя представила предложението си за директива за гласуване едва в средата на март 2007 г. Проектът на предложение за включване или невключване обаче трябвало да бъде представен в шестмесечен срок от получаване на становището на ЕОБХ, което в случая означавало до 13 септември 2005 г., а Комисията приела обжалваното решение на 20 септември 2007 г., т.е. повече от две години след получаване на становището на ЕОБХ.

228    Ето защо това представлявало нарушение на член 8, параграфи 7 и 8 от Регламент № 451/2000, т.е. съществено процесуално нарушение, в резултат на което обжалваното решение не е основано на съществуващите към момента на оценката научни постижения. Всъщност според жалбоподателите становището на ЕОБХ е трябвало да бъде предадено на 10 юли 2004 г. Въпросът обаче дали е налице УОЗ — който според тях в крайна сметка е довел до отказа за включване — е бил повдигнат едва на последното заседание за оценяване през февруари 2005 г., тоест седем месеца по-късно. Следователно обжалваното решение щяло да бъде различно, ако становището на ЕОБХ беше представено навреме.

229    Освен това жалбоподателите поддържат по същество, че нищо не е пречило на Комисията да им предостави допълнителни срокове, доколкото тя самата, както и ЕОБХ не са спазили определените им срокове.

230    Комисията оспорва тези твърдения.

231    Първо, тъй като проектът на доклада за прегледа е единственият документ, който трябва да бъде представен от Комисията в шестмесечния срок съгласно член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000, следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателите, че предложението за директива също е трябвало да бъде представено в този срок (вж. точка 210 по-горе).

232    Второ, следва да се отбележи, че не се оспорва, че ЕОБХ не е спазил определения му за представяне на становище срок.

233    От друга страна, бе напомнено, че в приложимата уредба не са посочени нито изрично, нито имплицитно последиците от превишаването на този процесуален срок.

234    Следователно трябва да се провери дали при отсъствието на това нарушение са основателни твърденията на жалбоподателите, че посоченият акт би имал различно съдържание, доколкото оценката на веществото от гледна точка на Регламент № 850/2004 е нямало да бъде взета предвид, ако становището беше прието навреме (вж. точка 228 по-горе).

235    От една страна, от становището на ЕОБХ е очевидно (вж. точка 28 по-горе), че оценката на веществото съобразно критериите за УОЗ не е била взета предвид от ЕОБХ.

236    От друга страна, обжалваното решение не е основано на оценката на веществото съобразно критериите за УОЗ (вж. точка 183 по-горе).

237    Поради това жалбоподателите не доказват по никакъв начин, че съдържанието на акта би било различно, ако становището на ЕОБХ беше представено навреме. Следователно четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По петото правно основание, изведено от липсата на мотиви в обжалваното решение

238    Жалбоподателите поддържат по същество, че Комисията не излага причините, поради които според нея трифлуралинът създава неприемлив риск, що се отнася до хроничната токсичност. Всъщност според жалбоподателите констатацията за силната токсичност на трифлуралина за водните организми представлява евентуално само констатация за опасност, която обаче е трябвало да бъде последвана от оценка на риска.

239    Комисията не обяснявала и защо не е взела предвид доказателствата, представени от жалбоподателите във връзка с допълнителното изследване на хроничната токсичност за рибите, въпреки че след като ги проучила, докладващата държава членка стигнала да заключението, че не е налице неприемлив риск от хронична токсичност.

240    От друга страна, след като докладващата държава членка и ЕОБХ са стигнали до заключението, че не е налице риск за човешкото здраве при нотифицираната употреба на трифлуралина, Комисията следвало да обясни защо се е отклонила от тези заключения — нещо, което според жалбоподателите тя е пропуснала да направи.

241    Жалбоподателите изтъкват също, че в обжалваното решение никъде не е посочен Регламент № 850/2004, както не са посочени и критериите за УОЗ и извършеното от подгрупата TC-NES изследване, въпреки че именно те са накарали Комисията да промени становището си и да предложи решение за невключване, както според жалбоподателите личи от изложените в обжалваното решение доказателства.

242    Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е обяснила и какво обосновава обратното действие на Регламент № 850/2004 и защо то да не накърнява оправданите им правни очаквания.

243    Накрая, жалбоподателите считат, че доколкото първоначално Комисията е предложила трифлуралинът да бъде включен в приложение І към Директива 91/414, е особено важно да се узнаят причините, поради които в хода на процедурата тя е променила становището си.

244    Комисията оспорва тези твърдения.

245    В самото начало следва да се напомни, че съгласно съдебната практика правното основание, изведено от нарушението на член 253 ЕО, е различно от правното основание, изведено от явна грешка в преценката. Действително, докато първото от тях, което се отнася до липсата на мотиви или тяхната непълнота, спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 230 ЕО и представлява свързано с обществения ред правно основание, което общностният съд трябва да разгледа по свой почин, второто основание, което се отнася по същество до материалната законосъобразност на решението, спада към нарушенията на правна норма по прилагането на Договора по смисъла на същия член 230 ЕО и може да бъде разгледано от общностния съд само ако жалбоподателят го е изтъкнал. Следователно въпросът за задължението за мотивиране е различен от този за правилността на мотивите (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s Франция, С‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 67, Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия, С‑159/01, Recueil, стр. I‑4461, точка 65, Решение на Общия съд от 13 януари 2004 г. по дело Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, T‑158/99, Recueil, стр. II‑1, точка 97 и Решение на Общия съд от 4 март 2009 г. по дело Associazione italiana del risparmio gestito и Fineco Asset Management/Комисия, T‑445/05, Recueil, стp. II‑289, точка 66).

246    Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 235 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. В частност Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. Решение по дело Associazione italiana del risparmio gestito и Fineco Asset Management/Комисия, точка 245 по-горе, точка 67 и цитираната съдебна практика).

247    Следва да се напомни, че ЕОБХ е представил становище, в което по същество е изложил констатациите си, но също и съмненията си относно безвредността на трифлуралина предвид наличните към момента на партньорската проверка научни данни.

248    Следователно трябва да се провери дали има достатъчно съответствие между съдържанието на становището на ЕОБХ, от една страна, и съдържанието и мотивите на обжалваното решение, от друга.

249    Следва обаче да се констатира, че в обжалваното решение се излагат научните съображения, поради които Комисията, в съгласие със ПКХВЗЖ, е приела, че разглежданото вещество не трябва да се включва в приложение І към Директива 91/414.

250    Освен това тези мотиви позволяват да се разбере защо, като се има предвид широкото ѝ право на преценка, Комисията не е използвала предложената от ЕОБХ възможност да включи трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 при спазването на някои условия.

251    Освен това трябва да се приеме за установено, че мотивите на обжалваното решение са достатъчни, за да дадат възможност на Общия съд да упражни контрол и да разгледа различните правни основания, посочени от жалбоподателите.

252    Следователно обжалваното решение не е опорочено от липса на мотиви.

253    Това заключение не е поставено под въпрос от доводите, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на тяхното правно основание.

254    Първо, жалбоподателите нямат основание да твърдят, че обжалваното решение почива само на оценка на опасностите, но не и на рисковете, които крие трифлуралинът (вж. в частност съображение 5 от обжалваното решение; вж. също точка 159 по-горе).

255    Второ, жалбоподателите нямат основание да поддържат, че Комисията не е взела предвид доказателствата, които те са представили във връзка с изследването на хроничната токсичност за рибите, въз основа на което докладващата държава членка е стигнала да заключение, че не е налице неприемлив риск от хронична токсичност. Всъщност такова изследване не е било искано от нотификаторите (вж. точка 128 по-горе) и в никакъв случай не би могло да бъде изпратено след предаване на пълното досие, което те трябва да представят съгласно член 6, параграфи 1 и 3 от Регламент № 451/2000. Освен това следва да се отбележи, че вследствие на заседанието от 15 и 16 март 2007 г. на работната група „Законодателство“ на ПКХВЗЖ Република Гърция, която е докладваща държава членка, е настояла в протокола да бъде вписана декларация, че е готова да гласува в подкрепа на предложението за невключване на трифлуралина, за да позволи на нотификаторите в 18‑месечен срок формално да представят изследването на хроничната токсичност за рибите и за да може в качеството си на докладваща държава членка официално да оцени това изследване.

256    Трето, тъй като обжалваното решение не се основава на оценка на трифлуралина от гледна точка на Регламент № 850/2004, а само на оценка на веществото, извършена съобразно критериите по Директива 91/414, за което свидетелстват съображения 4—7 от обжалваното решение (вж. точка 178 по-горе), жалбоподателите не могат да упрекват Комисията, че не е обяснила защо обжалваното решение се основава на такава оценка.

257    Четвърто, вярно е, че Комисията е започнала обсъжданията в рамките на ПКХВЗЖ, и по-специално на работната група „Законодателство“, представяйки предложение за директива, с която трифлуралинът да бъде включен в приложение І към Директива 91/414. Също така обаче е вярно, че по принцип подобно предложение може да претърпи промени при обсъжданията в рамките на ПКХВЗЖ (вж. точка 221 по-горе). В случая мотивите на обжалваното решение изясняват научните съображения за неговото приемане. За сметка на това не би могло да се изисква тези мотиви да възпроизвеждат всички подробности на обсъжданията в рамките на ПКХВЗЖ.

258    Следователно петото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По шестото правно основание, изведено от нарушение на основните принципи на общностното право, и по оплакването, че са нарушени принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, изложено в подкрепа на първата част на второто правно основание

–       По първата част на шестото правно основание, изведена от нарушение на принципа на правна сигурност, на забраната за обратно действие и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, и по оплакването, че са нарушени принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, изложено в подкрепа на първата част на второто правно основание

259    Първо, според жалбоподателите фактът, че докладващата държава членка и ЕОБХ са им поискали допълнително изследване, е породил у тях оправдани правни очаквания, че това изследване ще бъде оценено и взето предвид при оценяването на трифлуралина. В нарушение на техните оправдани правни очаквания обаче Комисията счела, че това изследване е представено след изтичането на срока, и преценила, като уведомила за това членовете на ПКХВЗЖ, че не може да го вземе предвид.

260    Второ, жалбоподателите твърдят, че по този начин Комисията не е отчела най-новите налични научни данни и равнището на научно-техническите познания, в нарушение на принципа на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

261    Трето, жалбоподателите изтъкват, че предвид релевантните разпоредби на Регламент № 451/2000 са имали основание да вярват, че обжалваното решение ще се основава на становището на ЕОБХ, в което според тях се препоръчвало включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414. От това, че обжалваното решение не било основано на това заключение, според жалбоподателите следвало, че оправданите им правни очаквания не са били зачетени.

262    Четвърто, Комисията приложила Регламент № 850/2004 с обратна сила и така сменила в хода на оценяването приложимите разпоредби. Поради това за жалбоподателите било невъзможно недвусмислено да определят правата си или да предприемат подходящи мерки, за да ги защитят. Поради тази липса на яснота и предвидимост принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания също били нарушени от Комисията.

263    Комисията оспорва тези твърдения.

264    Следва да се напомни, че съгласно трайната съдебна практика принципът на правна сигурност, който е част от общите принципи на общностното право, изисква по-конкретно действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, по-специално когато те могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и предприятията (вж. Решение на Съда от 18 ноември 2008 г. по дело Förster, С‑158/07, Recueil, стp. I‑8507, точка 67 и цитираната съдебна практика).

265    От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика правото на позоваване на защитата на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията на Общността, като му е предоставила конкретни уверения, е породила у него основателни надежди (Решение на Съда от 15 юли 2004 г. по дело Di Lenardo и Dilexport, С‑37/02 и С‑38/02, Recueil, стр. I‑6911, точка 70, Решение на Общия съд от 17 декември 1998 г. по дело Embassy Limousines & Services/Парламент, T‑203/96, Recueil, стр. II‑4239, точка 74; в този смисъл вж. също Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 95 по-горе, точка 153). Такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 май 2000 г. по дело Kögler/Съд, С‑82/98 P, Recueil, стр. I‑3855, точка 33). Никой обаче не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията (Решение на Съда от 24 ноември 2005 г. по дело Германия/Комисия, С‑506/03, точка 58, Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, С‑182/03 и С‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 147). Нещо повече, само уверения, които съответстват на приложимите норми, могат да са основание за оправдани правни очаквания (Решение на Общия съд от 30 юни 2005 г. по дело Branco/Комисия, T‑347/03, Recueil, стp. II‑2555, точка 102, Решение на Общия съд от 23 февруари 2006 г. по дело Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, T‑282/02, Recueil, стp. II‑319, точка 77 и Решение на Общия съд от 19 ноември 2009 г. по дело Denka International/Комисия, T‑334/07, Сборник, стp. II‑4205, точка 132).

266    Първо, дори без да е необходимо да се проверява дали в случая жалбоподателите са получили конкретни уверения, че могат да представят изследване по искане на докладващата държава членка или ЕОБХ изследване, такива уверения не биха могли по никакъв начин да породят у тях оправдани правни очаквания, тъй като член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000 изрично предвижда, че от момента, в който ЕОБХ започне оценяването на активното вещество, нови изследвания не са допустими и че само уверения, съответстващи на приложимите норми, могат да са основание за оправдани правни очаквания.

267    Второ, доколкото от нотификаторите не е било поискано никакво допълнително изследване, Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид изследването на хроничната токсичност за рибите, което те са представили със закъснение.

268    Трето, тъй като Регламент № 451/2000 не съдържа никакво указание, че Комисията е длъжна да се съобрази със съдържанието на становището на ЕОБХ и че следователно не разполага с право на преценка (вж. точки 87 и 88 по-горе), жалбоподателите няма основание да твърдят, че техните правни очаквания са били нарушени поради факта, че този регламент е създал у тях убеждение, че Комисията непременно ще се съобрази със становището на ЕОБХ, в което се препоръчвало включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 — нещо, което впрочем е невярно (вж. точка 89 по-горе).

269    Четвърто, тъй като обжалваното решение не е основано на оценка на трифлуралина от гледна точка на Регламент № 850/2004, жалбоподателите нямат основание да твърдят, че поради прилагането на този регламент с обратна сила при оценката на веществото от гледна точка на Директива 91/414 е нарушен принципът на правна сигурност. Същото се отнася и до тяхното твърдение, че оправданите им правни очаквания са били нарушени.

270    Следователно първата част на шестото правно основание, както и оплакването, че са нарушени принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, изложено в подкрепа на първата част на второто правно основание, трябва да бъдат отхвърлени.

–       По втората част на шестото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита и на правото на справедливо изслушване

271    Жалбоподателите поддържат по същество, че ако се приеме, че Комисията с основание е приложила Регламент № 850/2004, тя е трябвало да им даде достатъчна възможност да защитят правата си, като продължи приложимите срокове и като им даде възможност да представят становища, за да осигурят защитата си.

272    Така Комисията нарушила правото на справедливо изслушване, което е неразделна част от принципа на добра администрация.

273    Комисията оспорва тези твърдения.

274    Тъй като обжалваното решение не е основано на оценка на трифлуралина от гледна точка на Регламент № 850/2004, доводите на жалбоподателите са неотносими и следователно трябва да бъдат отхвърлени.

–       По третата част на шестото правно основание, изведена от нарушение на принципа на пропорционалност

275    Най-напред жалбоподателите поддържат, че пълната забрана на трифлуралина е непропорционална, тъй като според тях ЕОБХ е приел, че опасностите, които крие това вещество, могат да бъдат преодолени чрез определянето на подходящи условия за употреба.

276    След това те изтъкват, че Комисията е действала по непропорционален начин, като не е взела предвид изследването на хроничната токсичност за рибите и не е продължила приложимите срокове, за да бъде то надлежно взето предвид.

277    Накрая те твърдят, че обжалваното решение води до ограничаване на предлагането на хербициди, което косвено имало сериозни последици за борбата с плевелите и болестите. Жалбоподателите виждат в това риск от по-слаба реколта, последващо намаление на производството на хранителни стоки, прибягване до внос в Европейския съюз и накрая повишение на цените. В това отношение в контекста на световен недостиг на храни обжалваното решение било също непропорционално.

278    Комисията оспорва тези твърдения.

279    Съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалност, който е част от основните принципи на общностното право, изисква актовете на общностните институции да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (Решение на Съда от 18 ноември 1987 г. по дело Maizena и др., 137/85, Recueil, стр. 4587, точка 15, Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 145 по-горе, точка 411 и Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 95 по-горе, точка 223).

280    Следва да се напомни, че на Комисията трябва да се признае широко право на преценка, когато в рамките на процедурата за включване на дадено вещество в приложение І към Директива 91/414 приема мерки за управление на риска. Всъщност тази област предполага по-специално тя да прави избор от политическо естество, както и комплексни преценки (вж. точка 86 по-горе). Единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка (Решение на Съда от 12 юли 2001 г. по дело Jippes и др., С‑189/01, Recueil, стp. I‑5689, точка 82, Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 145 по-горе, точка 412 и Решение по дело Alpharma/Съвет, точка 145 по-горе, точки 177—180).

281    В случая, тъй като е неточно да се поддържа, че в становището на ЕОБХ се препоръчва включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 (вж. точка 89 по-горе), следва да се констатира, че твърдението на жалбоподателите във връзка с непропорционалността на пълната забрана на трифлуралина не се подкрепя от фактите.

282    Факт е, че становището на ЕОБХ съдържа препоръки във връзка с управлението на установените в процедурата за оценяване рискове, в случай че Комисията направи предложение за включване на трифлуралина.

283    При все това следва да се напомни, че ЕОБХ представя препоръки съгласно разпоредбите на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000, че поради това не може да се извади заключение, че този орган препоръчва включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414, и че във всички случаи Комисията разполага с широко право на преценка, за да може — предвид комплексните технически оценки, които трябва да извършва в тази област — ефективно да преследва възложената ѝ от Директива 91/414 цел (вж. точка 87 по-горе и цитираната съдебна практика, както и точки 92 и 93 по-горе).

284    Освен това следва да се отбележи, че в писмените си изявления и по време на съдебното заседание Комисията изтъква по същество, без да е опровергана по този въпрос, че не е било предвидено ограничено включване на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 поради невъзможността активното вещество да бъде държано под контрол чрез обикновени мерки за намаляване на рисковете, най-вече предвид риска за пренасяне на големи разстояния по въздуха и липсата на данни по множество аспекти на въпроса за безвредността на това вещество.

285    Следователно решението на Комисията да не предложи включването на трифлуралина в приложение І към Директива 91/414 при посочените от ЕОБХ условия, не може да се разглежда като явно непропорционално.

286    От друга страна, Комисията не е била длъжна нито да вземе предвид изследването на хроничната токсичност за рибите, нито да продължи сроковете, за да може то да бъде взето предвид (вж. точки 128 и 132 по-горе). Следователно не може да се твърди, че обжалваното решение е непропорционално, поради това че изследването не е било взето предвид или че сроковете не са били продължени, за да бъде то взето предвид.

287    Освен това жалбоподателите не са представили никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че обжалваното решение поражда различните неблагоприятни последици, които те посочват и които според тях доказват непропорционалния му характер.

288    Накрая, следва да се напомни, че в становището си ЕОБХ е установил някои свързани с трифлуралина рискове.

289    Като се има предвид широкото право на преценка, което трябва да бъде признато на Комисията, за да може ефективно да преследва възложената ѝ с Директива 91/414 цел, и предвид комплексните технически оценки, които трябва да извършва, следва да се приеме за установено, че обжалваното решение не е явно непропорционално.

290    Следователно третата част на шестото правно основание е лишена от всякаква основателност и трябва да бъде отхвърлена.

291    В заключение следва да се отхвърли шестото и последно правно основание и поради това жалбата да се отхвърли изцяло.

 По съдебните разноски

292    По силата на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Dow AgroSciences Ltd и останалите 20 жалбоподатели, посочени в приложението, да заплатят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

Azizi

Cremona

Frimodt Nielsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По предмета на спора

По съществото на спора

По първото правно основание, изведено от твърдението, че обжалваното решение не е основано на доклада на ЕОБХ, предвиден в член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000, и е прието в нарушение на приложимите процедурни правила

По първата и втората част на второто правно основание, изведени от явни грешки в преценката, доколкото Комисията, от една страна, не изпълнила задължението си да вземе предвид всички достъпни научни доказателства, и в частност поискано от нотификаторите изследване, и от друга страна, трябвало да продължи приложимите срокове, за да се сдобие с допълнителна информация

По третата част от второто правно основание, изведено от явна грешка в преценката, тъй като констатациите на Комисията не били подкрепени с никакви научни данни

По възражението за незаконосъобразност на член 3, параграф 3 от Регламент № 850/2004 и по четвъртата част от второто правно основание, изведена от твърдението, че Комисията не е била компетентна да оцени трифлуралина от гледна точка на Регламент № 850/2004 и освен това е допуснала грешка в преценката при прилагането на установените в същия регламент критерии

По третото правно основание, изведено от твърдението, че при приемането на обжалваното решение не е спазена приложимата законодателна процедура и поради това са нарушени членове 5 ЕО и 7 ЕО, както и член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000 и член 5 от решението за комитологията

По четвъртото правно основание, изведено от твърдението, че в нарушение на член 8, параграфи 7 и 8 от Регламент № 451/2000 не били спазени приложимите процесуални срокове

По петото правно основание, изведено от липсата на мотиви в обжалваното решение

По шестото правно основание, изведено от нарушение на основните принципи на общностното право, и по оплакването, че са нарушени принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, изложено в подкрепа на първата част на второто правно основание

– По първата част на шестото правно основание, изведена от нарушение на принципа на правна сигурност, на забраната за обратно действие и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, и по оплакването, че са нарушени принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, изложено в подкрепа на първата част на второто правно основание

– По втората част на шестото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита и на правото на справедливо изслушване

– По третата част на шестото правно основание, изведена от нарушение на принципа на пропорционалност

По съдебните разноски

Приложение

Dow AgroSciences Ltd, установено в Хитчин (Обединеното кралство),

Makhteshim-Agan Holding BV, установено в Ротердам (Нидерландия),

Makhteshim Agan International Coordination Center, установено в Брюксел (Белгия),

Dintec Agroquímica – Produtos Químicos, L^da, установено във Фуншал (Португалия),

Finchimica SpA, установено в Манербио (Италия),

Dow Agrosciences BV, установено в Ротердам,

Dow AgroSciences Hungary kft, установено в Будапеща (Унгария),

Dow AgroSciences Italia Srl, установено в Милано (Италия),

Dow AgroSciences Polska sp. z o.o., установено във Варшава (Полша),

Dow AgroSciences Iberica, SA, установено в Мадрид (Испания),

Dow AgroSciences s.r.o., установено в Прага (Чешка република),

Dow AgroSciences LLC, установено в Индианаполис, Индиана (Съединени американски щати),

Dow AgroSciences GmbH, установено в Щаде (Германия),

Dow AgroSciences Export, установено в Мужен (Франция),

Dow AgroSciences, установено в Мужен,

Dow AgroSciences Danmark A/S, установено в Люнгбю-Торбек (Дания),

Makhteshim-Agan, Poland sp. z o.o., установено във Варшава,

Makhteshim-Agan (UK) Ltd, установено в Лондон (Обединеното кралство),

Makhteshim-Agan France, установено в Севър (Франция),

Makhteshim-Agan Italia Srl, установено в Бергамо (Италия),

Alfa Agricultural Supplies SA, установено в Халандри (Гърция).

---

* Език на производството: английски.