–

за португалското правителство, от P. Barros da Costa, C. Chambel Alves, A. Luz и P. Pisco Santos, в качеството на представители,

–

за германското правителство, от J. Möller, J. Heitz и M. Hellmann, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Santiago de Albuquerque и K. Simonsson, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между KU, OP и GC, от една страна, и SATA International — Azores Airlines SA (наричана по-нататък „SATA International“) във връзка с правото на обезщетение на пътниците по този регламент вследствие на общ срив на системата за снабдяване с гориво на летище, довел до закъснение на полета с повече от три часа или до отмяна на полета.

3

Съображения 1, 14 и 15 от Регламент № 261/2004 гласят:

[…]

4

Член 5 от този регламент, озаглавен „Отмяна“, гласи:

„1.   При отмяна на полет съответните пътници:

[…]

[…]

3.   Опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

[…]“.

5

Член 7 от посочения регламент, озаглавен „Право на обезщетение“, гласи следното:

„1.   При прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на:

При определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание.

[…]“.

6

GC закупува билет за полет S4321, изпълняван от SATA International на 10 май 2017 г., с излитане от Лисабон (Португалия) в 12,50 ч. и пристигане в същия ден на летище Понта Делгада (Азорски острови, Португалия) в 14,15 ч. (местно време). GC пристига в местоназначението си в 19,30 ч., тоест със закъснение от 5 часа и 15 минути спрямо първоначално планираното време за пристигане по разписание.

7

KU резервира свързани полети за 10 май 2017 г. от Лисабон до Санта Мария (Азорски острови, Португалия) през Понта Делгада. Тези свързани полети, за които е направена една-единствена резервация, се състоят от два полета, изпълнявани от SATA International, а именно S4321 и SP107, с предвидено излитане в същия ден в 18,45 ч. (местно време). Поради закъснението при пристигането на полет S4321 KU изпуска полет SP107 за Санта Мария.

8

OP закупува билет за полет S4142, изпълняван от SATA International на 10 май 2017 г., с излитане от Пику (Азорски острови, Португалия) в 17,35 ч. и пристигане в Лисабон в 21,05 ч. (местно време). Тъй като полет S4142 е отменен, на 10 май 2017 г. OP е пренасочен към полет S4136 от Терсейра (Азорски острови, Португалия) в 21,25 ч. за Лисабон.

9

Причината за закъснението на полет S4321 и отмяната на полет S4142 е внезапна и непредвидена неизправност на системата за снабдяване с гориво на летище Лисабон, възникнала на 10 май 2017 г. от 13,19 ч.

10

Тази неизправност, довела до реорганизация на цялото въздухоплаване от и до това летище, налага да се използват складовете за гориво на близките летища.

11

GC, KU и OP подават поотделно на основание Регламент № 261/2004 искане SATA International да ги обезщети за вредите, претърпени от тях в резултат на закъснение на полет с повече от три часа за първите двама, и на отмяна на полет, която също е довела до закъснение при пристигането с повече от три часа за втория. SATA International отхвърля исканията с мотива, че тези закъснения не се дължат на нея, а са резултат от неизправност на системата за зареждане с гориво на летището, която освен това е непредвидена и неочаквана.

12

Тогава ищците в главното производство предявяват иск пред Tribunal Judicial da Comarca dos Açores (Juízo Local Cível de Ponta Delgada — Juiz 4) (Районен съд на Азорските острови, гражданско отделение № 4 на Понта Делгада, Португалия). Този съд иска да се установи дали посочената неизправност представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, което би позволило освобождаване на SATA International от всякаква отговорност. Посоченият съд поставя по-конкретно въпроса как трябва да се тълкува понятието „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба, когато, както в настоящия случай, закъснението с повече от три часа или отмяната на полета е причинена от срив в снабдяването с гориво на летището, от което тръгват съответните полети или самолет, и това летище отговаря за управлението на системата за снабдяване с гориво.

13

Като припомня практиката на Съда, запитващата юрисдикция иска да установи дали положение като описаното в предходната точка попада в обхвата на понятието „извънредно обстоятелство“, или трябва да се счита за присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, така че той не би могъл да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение в такъв случай.

14

При тези обстоятелства Tribunal Judicial da Comarca dos Açores (Juízo Local Cível de Ponta Delgada — Juiz 4) (Районен съд на Азорските острови, гражданско отделение № 4 на Понта Делгада, Португалия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли закъснението с повече от три часа или отмяната на полети поради неизправност в снабдяването с гориво на летището на произход, като се има предвид, че управлението на системата за гориво е отговорност на посоченото летище, „извънредно обстоятелство“ по смисъла на разпоредбата на член 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004]?“.

15

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че когато летището, от което тръгват съответните полети или самолет, отговаря за управлението на системата за снабдяване на въздухоплавателните средства с гориво, общ срив в снабдяването с гориво може да се счита за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба.

16

В самото начало следва да се припомни, че при отмяна на полет член 5, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 предвижда, че съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач в съответствие с член 7, параграф 1 от този регламент, освен ако предварително не бъдат уведомени за отмяната при спазване на сроковете по буква в), подточки i)—iii).

17

Все пак член 5, параграф 3 във връзка със съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004 освобождава опериращия въздушен превозвач от задължението да изплаща обезщетение, ако може да докаже, че отмяната се дължи на „извънредни обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

18

В случай на настъпване на такива обстоятелства Съдът е постановил, че опериращият въздушен превозвач трябва да докаже, че е взел съобразени с положението мерки, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне това положение да доведе до отмяна на съответния полет. От него обаче не може да се изискват жертви, непоносими с оглед на капацитета на предприятието му към релевантния момент (решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 22 и цитираната съдебна практика).

19

Освен това Съдът е постановил и че ако пътниците понасят голямо закъснение на полета си при пристигане, тоест три или повече часа, те имат право на обезщетение на основание на член 7 от Регламент № 261/2004 (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716, т. 60 и 61 и от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 34 и 40). При все това подобно закъснение не дава право на обезщетение в полза на пътниците, ако въздушният превозвач е в състояние да докаже, че голямото закъснение се дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716, т. 69 и от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 40).

20

Съгласно постоянната практика на Съда с понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 23 и цитираната съдебна практика).

21

Ето защо в настоящия случай на първо място трябва да се определи дали общ срив в снабдяването с гориво може по своето естество или произход да представлява събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, когато летището, от което тръгват съответните полети или самолет, отговаря за управлението на системата за снабдяване с гориво.

22

Тъй като горивото е абсолютно необходимо за въздушния превоз на пътници, операциите по зареждане с гориво по принцип попадат в обхвата на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач. Също така технически проблем, възникнал при операция по зареждане, извършвана в сътрудничество с персонала на съответния въздушен превозвач, може да представлява събитие, присъщо на нормалното упражняване на тази дейност (вж. по аналогия решение от 4 април 2019 г., Germanwings, C‑501/17, EU:C:2019:288, т. 30).

23

От друга страна, когато е резултат от общ срив в управляваната от летището система за снабдяване, проблемът със зареждането с гориво трябва да се разграничи от случая, посочен в предходната точка от настоящото решение, тъй като такова събитие не може да се приравни на технически проблем, който по своето естество е ограничен до едно въздухоплавателно средство. Ето защо не може да се счита, че проблемът със зареждането е неразривно свързан с експлоатацията на въздухоплавателното средство, което е трябвало да осъществи отменения полет или което е осъществило закъснелия полет (вж. по аналогия решение от 26 юни 2019 г., Moens, C‑159/18, EU:C:2019:535, т. 18). Следователно това събитие не може по своето естество или произход да представлява събитие, което е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач.

24

При това положение, тъй като двете условия, съставляващи понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, са кумулативни, на второ място следва да се определи дали посоченото събитие е изцяло извън ефективния контрол на съответния въздушен превозвач.

25

В това отношение, видно от практиката на Съда относно понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, събитията с „вътрешен“ произход следва да се разграничават от тези, чийто произход е „външен“ за опериращия въздушен превозвач (решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 39). В този смисъл в обхвата на това понятие попадат, като примери за настъпване на така наречените „външни“ събития, онези събития, които са резултат от дейността на въздушния превозвач и от външни обстоятелства, които на практика са повече или по-малко чести, но които са извън контрола на въздушния превозвач, тъй като възникват вследствие на фактори от природно естество или на действия на трети лица — като друг въздушен превозвач или публични или частни субекти, които се намесват в дейността на въздушния превозвач или в летищната дейност (вж. в този смисъл решение от 23 март 2021 г., Airhelp, C‑28/20, EU:C:2021:226, т. 40 и 41).

26

Така, когато системата за снабдяване с гориво на едно летище се управлява от него или от трето лице, общият срив в снабдяването с гориво трябва да се счита за събитие, чийто произход е външен за въздушния превозвач и което следователно е извън ефективния му контрол.

27

При това положение, както става ясно от точки 17—19 от настоящото решение, доколкото, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, въздушният превозвач, чийто полет е имал голямо закъснение или е бил отменен поради извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3, разглеждан във връзка със съображения 14 и 15 от Регламент № 261/2004, трябва да докаже, че това обстоятелство не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и че е взел съобразените с положението мерки, които могат да предотвратят последиците от него, запитващата юрисдикция следва да прецени — в светлината на всички обстоятелства по спора в главното производство и на доказателствата, приведени от съответния въздушен превозвач — дали той е приел такива мерки, без да прави жертви, които са непоносими спрямо капацитета на предприятието му към съответния момент, по-специално като е използвал всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност на пътниците, засегнати от голямо закъснение или отмяна на полет, в съответствие по-конкретно с целта да се гарантира високо равнище на защита на пътниците, посочена в съображение 1 от този регламент (вж. в този смисъл определение от 30 март 2022 г., Orbest, C‑659/21, непубликувано, EU:C:2022:254, т. 26).

28

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че когато летището, от което тръгват съответните полети или самолет, отговаря за управлението на системата за снабдяване на въздухоплавателните средства с гориво, общ срив в снабдяването с гориво може да се счита за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба.

29

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че когато летището, от което тръгват съответните полети или самолет, отговаря за управлението на системата за снабдяване на въздухоплавателните средства с гориво, общ срив в снабдяването с гориво може да се счита за „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба.