–

за FD, от R. Krüger, Rechtsanwalt,

–

за германското правителство, от D. Klebs и J. Möller, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B. Hofstötter и A. Sauka, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 30, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608 и поправка в ОВ L 130, 2016 г., стр. 23) и на член 28, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181, 2014 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 134, 2015 г., стр. 32).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между FD и Staatliches Amt für Landwirtschaft und Umwelt Mittleres Mecklenburg (Държавна служба в областта на селското стопанство и околната среда, регион Среден Мекленбург, наричана по-нататък „Службата“) по повод на заявление за допълнително разпределяне на права на плащане от националния резерв след първоначално разпределяне на права на основно плащане.

3

Съображение 24 от Регламент № 1307/2013 гласи:

„Опитът, натрупан при прилагането на схемата за единно плащане, показа, че следва да бъдат запазени някои от основните ѝ елементи, включително определянето на национални тавани, за да се осигури, че общото равнище на подпомагането не превишава настоящите бюджетни ограничения. Освен това държавите членки следва да продължат да поддържат национален резерв или следва да имат право да създават регионални резерви. Тези национални или регионални резерви следва да бъдат използвани приоритетно за улесняване на участието на млади земеделски стопани и на земеделски стопани, които току-що започват селскостопанска дейност в схемата, и използването им следва да се допуска за отчитане на някои други специфични ситуации. Правилата относно прехвърлянето и използването на правата на плащане следва да бъдат запазени“.

4

Член 24 от този регламент, озаглавен „Първоначално разпределяне на правата на плащане“, предвижда в параграф 1:

„Правата на плащане се разпределят на земеделски стопани, които имат право да им се отпуснат директни плащания в съответствие с член 9 от настоящия регламент […]“.

5

Член 30 от посочения регламент, озаглавен „Създаване и използване на националния резерв или регионалните резерви“, има следното съдържание:

„1.   Всяка държава членка създава национален резерв. За тази цел през първата година на прилагане на схемата за основно плащане държавите членки извършват линейно процентно намаление на тавана на схемата за основно плащане на национално равнище.

[…]

3.   Намалението, посочено в параграфи 1 и 2, не надхвърля 3 %, освен ако по-голям процент не е необходим за покриване на нуждите за разпределението по параграф 6 или параграф 7, букви а) и б) за 2015 г. или, за държавите членки, които прилагат член 36 — за първата година на прилагане на схемата за основно плащане.

4.   Държавите членки разпределят права на плащане от своите национални или регионални резерви в съответствие с обективни критерии и по такъв начин, че да се осигури равнопоставеното третиране на земеделските стопани и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията.

[…]

6.   Държавите членки използват своите национални или регионални резерви, за да разпределят приоритетно права на плащане на млади земеделски стопани и на земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност.

7.   Държавите членки могат да използват своите национални или регионални резерви, за да:

За целите на настоящия параграф държавите членки решават какви са приоритетите между различните посочени употреби.

[…]

11.   По смисъла на настоящия член:

[…]“.

6

Член 31, параграф 1 от същия регламент предвижда:

„Националният резерв или регионалните резерви се попълват от суми, произтичащи от:

[…]

[…]“.

7

Член 35, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1307/2013 гласи:

„С цел осигуряването на правна сигурност и изясняване на специфичните положения, които могат да възникнат в хода на прилагането на схемата за основно плащане, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 70 относно:

[…]

[…]“.

8

Съгласно член 50, параграф 2 от този регламент:

„За целите на настоящата глава „млади земеделски стопани“ означава физически лица:

9

Съображения 29 и 32 от Делегиран регламент № 639/2014 гласят:

[…]

10

Член 28 от този делегиран регламент, озаглавен „Определяне на права на плащане от националния или регионалния резерв съгласно член 30, параграф 6 от Регламент [№ 1307/2013], предвижда следното в параграфи 1 и 2:

„1.   „За целите на член 30, параграф 6 от Регламент [№ 1307/2013], когато млад земеделски стопанин или земеделски стопанин, който започва своята селскостопанска дейност, подава заявление за права на плащане от националния или регионалния резерв и същевременно не държи никакви права на плащане (притежавани или взети под аренда), той получава такъв брой права на плащане, който се равнява на броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари, държани (притежавани или взети под аренда) от него към крайната дата за подаване на заявление за разпределяне или увеличаване на стойността на права на плащане, която дата се определя от Комисията във основа на член 78, буква б) от Регламент [№ 1306/2013].

2.   Когато млад земеделски стопанин или земеделски стопанин, който започва своята селскостопанска дейност, подава заявление за права на плащане от националния или регионалния резерв и същевременно вече държи права на плащане (притежавани или взети под аренда), той получава такъв брой права на плащане, който се равнява на броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари, държани (притежавани или взети под аренда) от него към датата на подаване на заявление, упомената в параграф 1, за които не държи права на плащане (притежавани или взети под аренда)“.

11

FD е „млад земеделски стопанин“ по смисъла на член 30, параграф 11, буква а) от Регламент № 1307/2013 във връзка с член 50, параграф 2 от този регламент. По нейно искане на основание член 24 от посочения регламент Службата ѝ разпределя 32,17 права на плащане от регионалния таван за референтната 2015 г., като са взети предвид отговарящите на условията за подпомагане хектари, с които тя разполага към датата на подаване на заявлението си.

12

На 12 май 2016 г. тя подава заявление за разпределяне на още 30,32 права на плащане за референтната 2016 г. в качеството си на млад земеделски стопанин, с мотива че площта на нейното стопанство е вече 62,777 хектара. С решение от 26 януари 2017 г. Службата се произнася с отказ по това заявление.

13

С решение от 24 ноември 2017 г. Службата отхвърля жалбата, подадена по административен ред от FD срещу решението от 26 януари 2017 г. Този орган счита, че не може да ѝ разпредели нови права на плащане на основание член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 въпреки статута ѝ на млад земеделски стопанин, тъй като вече са ѝ били разпределени права на плащане по член 24 от този регламент за референтната 2015 г.

14

На 22 декември 2017 г. FD сезира запитващата юрисдикция, Verwaltungsgericht Schwerin (Административен съд Шверин, Германия), с искане за отмяна на решенията на Службата от 26 януари и 24 ноември 2017 г. Тя счита, че може да претендира за разпределението на 30,32 права на плащане на основание член 30, параграфи 4 и 6 от Регламент № 1307/2013 или, при всички положения, на основание член 28, параграф 2 от Делегиран регламент № 639/2014. Всъщност според FD законодателят на Съюза не е предвидил, че разпределението на права на плащане на основание член 24 от Регламент № 1307/2013 възпрепятства техния бенефициер да претендира правата, произтичащи от разпоредбите на член 30, параграф 6 от този регламент във връзка с член 28, параграф 2 от Делегиран регламент № 639/2014.

15

Пред запитващата юрисдикция Службата поддържа, че жалбата на FD трябва да се отхвърли, тъй като последната прави погрешно разграничение между националния резерв и регионалния таван, от който тя се е ползвала от права на плащане за референтната 2015 г. Всъщност от националната правна уредба за прилагане на схемата за директно подпомагане следвало, че както националният резерв, така и регионалният таван били част от националния таван на схемата за основно плащане по член 22 от Регламент № 1307/2013.

16

Така според Службата член 30 от Регламент № 1307/2013 има за цел да позволи на земеделските стопани, които са започнали своето стопанство през годината, но не са изпълнили условията, посочени в член 24 от този регламент през 2015 г., все пак да имат възможност да получат права на плащане. За сметка на това тази разпоредба нямала за цел да улесни участието на земеделските стопани, които вече са се ползвали от права на плащане от регионалния таван, тъй като те вече получили първоначално разпределяне на права на плащане на основание член 24 от посочения регламент.

17

Освен това Службата изтъква, че съгласно съображение 29 от Делегиран регламент № 639/2014 член 28, параграф 2 от него не дава основание за никакво право на плащане, а само определя начина на изчисляване на броя и стойността на правата на плащане, които следва да се разпределят задължително и факултативно от националния резерв. Впрочем член 35, параграф 1, буква в) от Регламент № 1307/2013, който оправомощава Европейската комисия да приема делегирани актове, не позволявал на последната да определя основанието на правото на плащане съгласно този регламент.

18

Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно това дали член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 може да се тълкува в смисъл, че сам по себе си представлява правно основание за правото на разпределение на права на плащане в полза на младите земеделски стопани. Тя си задава и въпроса дали признаването на право на млад земеделски стопанин да му бъдат разпределени права на плащане по член 30, параграф 6 от този регламент, е съвместимо със задължението да се осигури равното третиране на земеделските стопани, предвидено в член 30, параграф 4 от посочения регламент.

19

При тези условия Verwaltungsgericht Schwerin (Административен съд Шверин) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли член 30, параграф 6 от [Регламент № 1307/2013], евентуално във връзка с член 28, параграф 2 от [Делегиран регламент № 639/2014], основание за възникването на право на разпределяне на права на плащане за референтната 2016 г. в полза на млад земеделски стопанин, включително в случай че на основание член 24 от [Регламент № 1307/2013] вече са му били разпределени безплатно права на плащане от националния таван за [референтната] 2015 г., съответстващи на тогавашните му площи?“.

20

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, евентуално във връзка с член 28, параграф 2 от Делегиран регламент № 639/2014, трябва да се тълкува в смисъл, че млад земеделски стопанин по смисъла на член 30, параграф 11, буква а) от Регламент № 1307/2013 във връзка с член 50, параграф 2 от този регламент, на когото вече са били разпределени първоначално права на плащане съгласно член 24 от този регламент за не повече от отговарящите на условията за подпомагане хектари, които е декларирал към момента на подаване на своето заявление, има право впоследствие да му бъдат допълнително разпределени права на плащане от националния резерв, равняващи се на допълнителния брой държани вече от него хектари, които отговарят на условията за подпомагане и за които той не държи права на плащане.

21

В самото начало следва да се припомни, от една страна, че в рамките на схемата за основно плащане условията за първоначалното разпределяне на права на плащане за земеделските стопани, които имат право на директни плащания, се уреждат по правило от член 24 от Регламент № 1307/2013 урежда като общо правило

22

Освен това член 30, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 въвежда задължение за държавите членки да създадат национален резерв, като извършват линейно процентно намаление на тавана на схемата за основно плащане на национално равнище. Съгласно член 30, параграф 4 от този регламент държавите членки разпределят права на плащане от своя национален резерв в съответствие с обективни критерии и по такъв начин, че да се осигури равнопоставеното третиране на земеделските стопани и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията.

23

От своя страна член 30, параграф 6 от този регламент предвижда, че „[д]ържавите членки използват своите национални […] резерви, за да разпределят приоритетно права на плащане на млади земеделски стопани и на земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност“. Член 30, параграф 7 от посочения регламент предвижда поредица от субсидиарни употреби, за които държавите членки „могат“ да използват националния си резерв.

24

От друга страна, следва да се отбележи, че макар член 30, параграф 11, буква а) от Регламент № 1307/2013 да определя младите земеделски стопани като „земеделските стопани, които отговарят на условията по член 50, параграф 2 и, когато е приложимо — на условията по член 50, параграф 3) и параграф 11“ от този регламент, разпоредбите на член 50 от него, различни от посочените в член 30, параграф 11, буква а) от същия регламент, не са приложими в случая.

25

Всъщност главното производство се отнася до допълнителното разпределяне на права на основно плащане от националния резерв или от регионалните резерви, което разпределяне се урежда от член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013.

26

Съмненията на запитващата юрисдикция произтичат по-специално от факта, че член 24, параграф 1 от този регламент, съгласно който „права на плащане се разпределят на земеделските стопани“, посочва по-ясно основанието за правото на разпределяне на права на плащане, отколкото член 30, параграф 6 от този регламент.

27

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в това отношение решение от 26 септември 2018 г., Baumgartner, C‑513/17, EU:C:2018:772 т. 23 и цитираната съдебна практика).

28

Що се отнася, на първо място, до текста на член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, следва да се отбележи, че употребата на сегашно време на изявителното наклонение в текста на тази разпоредба на някои езици подкрепя тълкуване на посочената разпоредба в смисъл, че държавите членки са длъжни да използват националния си резерв или регионалните си резерви, за да разпределят права на плащане на млади земеделски стопани и земеделски стопани, които започват своята селскостопанска дейност. Следователно подобно задължение за държавите членки предполага съществуването на право за съответните земеделски стопани.

29

Освен това следва да се отбележи, че използването на думата „приоритетно“ в член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 препраща към взаимната връзка между параграфи 6 и 7 от този член 30. Ето защо само ако остават достатъчно средства в националния или регионалния резерв след приоритетното разпределяне на младите земеделски стопани в съответствие с параграф 6 от посочения член 30, държавите членки „могат“ да отпускат средства за субсидиарни цели като посочените в параграф 7 от него.

30

Следователно от неговия текст е видно, че член 30, параграф 6 от този регламент предвижда задължителна рамка за държавите членки при приоритетното разпределяне на младите земеделски стопани на правата на плащане от националния резерв или от регионалните резерви.

31

Що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписва тази разпоредба, следва да се вземат предвид релевантните разпоредби на Делегиран регламент № 639/2014, който допълва установената с Регламента рамка, що се отнася по-специално до схемата за основно плащане. Този делегиран регламент е приет от Комисията по-специално въз основа на член 35, параграф 1, буква в) от Регламент № 1307/2013, който оправомощава тази институция да приема делегирани актове относно правилата за установяване и изчисляване на стойността и броя на правата на плащане, получени от националния резерв или от регионалните резерви.

32

В съображение 29 от Делегиран регламент № 639/2014 се припомня, че в член 30 от Регламент № 1307/2013 се предвиждат задължителни и факултативни случаи на разпределяне на права на плащане от националния или регионалния резерв. В същото съображение се посочва и че е целесъобразно Делегираният регламент да определи правила за изчисляването на броя и стойността на правата на плащане, които се разпределят по такъв начин, като се уточнява, че залегналите в член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 приоритети не трябва да се подкопават от решенията, които държавите членки могат да вземат съгласно, параграфи 7 и 10 от същия член.

33

В това отношение член 28, параграф 2 от Делегиран регламент № 639/2014 предвижда, че когато, както е в случая, млад земеделски стопанин подава заявление за нови права на плащане от националния или регионалния резерв, и същевременно вече държи права на плащане, „той получава такъв брой права на плащане, който се равнява на броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари, държани […] от него […], за които не държи права на плащане […]“.

34

От това следва, че когато млад земеделски стопанин вече държи права на плащане, съответната държава членка е длъжна съгласно член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 да разпредели на този млад земеделски стопанин допълнителни права на плащане в съответствие с метода, описан в член 28, параграф 2 от Делегиран регламент № 639/2014.

35

Тази последна разпоредба обаче сама по себе си не обосновава разпределянето на право на плащане от националния резерв, тъй като единствената цел на член 28 от Делегиран регламент № 639/2014 е да се приложат правилата относно установяването и изчисляването на броя на правата на плащане, получени от националния резерв или от регионалните резерви по член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013.

36

Следва също да се изтъкне, че първоначалното разпределяне на права на плащане на основание член 24 от Регламент № 1307/2013 не изключва разпределянето на такива права от националния резерв въз основа на член 30, параграф 6 от този регламент.

37

Всъщност единственото условие, предвидено в член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, за да може да се ползва приоритетното разпределяне на правата на плащане, е това лицето да е млад земеделски стопанин или земеделски стопанин, който започва своята селскостопанска дейност.

38

В това отношение в съображение 32 от Делегиран регламент № 639/2014 се припомня, че „[р]азпоредбите на член 24, параграфи 3—7 от [Регламент № 1307/2013] предоставят на държавите членки няколко възможности за ограничаване на броя на правата на плащане, които трябва да бъдат разпределени на земеделските стопани“. Изключването от допълнителното разпределяне на права на плащане след първоначалното разпределяне обаче не е сред тези ограничения.

39

От това следва, че нито от Регламент № 1307/2013, нито от Делегиран регламент № 639/2014 е видно, че законодателят на Съюза е възнамерявал да изключи разпределянето на права на плащане от националния резерв въз основа на член 30, параграф 6 от този регламент след първоначалното разпределяне на такива права на основание член 24 от посочения регламент.

40

Следователно член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 във връзка с член 28, параграф 2 от Делегиран регламент № 639/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че млад земеделски стопанин, който вече държи права на плащане за притежавани от него хектари, които отговарят на условията за подпомагане, и който подава заявление за допълнително разпределяне на права на плащане от националния резерв, има право да получи допълнително разпределяне на права на основно плащане, което се равнява на „броя на отговарящите на условията за подпомагане хектари, държани […] от него […], за които не държи права на плащане […]“.

41

На трето място, такова тълкуване съответства на целта на законодателя на Съюза, изложена в съображение 24 от Регламент № 1307/2013, според което „[…] национални[те] или регионални[те] резерви следва да бъдат използвани приоритетно за улесняване на участието на млади земеделски стопани и на земеделски стопани, които току-що започват селскостопанска дейност в схемата, и използването им следва да се допуска за отчитане на някои други специфични ситуации“.

42

На четвърто място, следва да се припомни, че за референтните години след първата година от прилагането на схемата за основно плащане разпределянето на права на плащане от националния резерв зависи от наличието на средства в националния резерв. Всъщност член 31, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1307/2013 оставя на преценката на държавите членки възможността да захранват националния резерв, за да обхванат случаите по член 30, параграф 6 от посочения регламент.

43

Ако наличните в националния резерв средства не са достатъчни, за да се удовлетворят всички права на младите земеделски стопани в страната, разпределянето трябва да се осъществява по такъв начин, че да се осигури равнопоставеното третиране на земеделските стопани, които отговарят на изискванията за предоставяне на права по член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията в съответствие с член 30, параграф 4 от този регламент.

44

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 във връзка с член 28, параграф 2 от Делегиран регламент № 639/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че млад земеделски стопанин по смисъла на член 30, параграф 11, буква а) от Регламент № 1307/2013 във връзка с член 50, параграф 2 от този регламент, на когото вече са били разпределени първоначално права на плащане по член 24 от посочения регламент за не повече от отговарящите на условията за подпомагане хектари, които е декларирал към момента на подаване на своето заявление, има право впоследствие да му бъдат допълнително разпределени права на плащане от националния резерв, равняващи се на допълнителния брой държани вече от него хектари, които отговарят на условията за подпомагане и за които той не държи права на плащане. Това право зависи от наличието на достатъчно средства в националния или регионалните резерви. Ако това не е така, разпределянето трябва да се осъществява по такъв начин, че да се осигури равнопоставеното третиране на земеделските стопани, които отговарят на изискванията за предоставяне на права по член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 30, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета във връзка с член 28, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 и за изменение на приложение X към същия регламент трябва да се тълкува в смисъл, че млад земеделски стопанин по смисъла на член 30, параграф 11, буква а) от Регламент № 1307/2013 във връзка с член 50, параграф 2 от този регламент, на когото вече са били разпределени първоначално права на плащане по член 24 от посочения регламент за не повече от отговарящите на условията за подпомагане хектари, които е декларирал към момента на подаване на своето заявление, има право впоследствие да му бъдат допълнително разпределени права на плащане от националния резерв, равняващи се на допълнителния брой държани вече от него хектари, които отговарят на условията за подпомагане и за които той не държи права на плащане. Това право зависи от наличието на достатъчно средства в националния или регионалните резерви. Ако това не е така, разпределянето трябва да се осъществява по такъв начин, че да се осигури равнопоставеното третиране на земеделските стопани, които отговарят на изискванията за предоставяне на права по член 30, параграф 6 от Регламент № 1307/2013, и да се избегнат нарушения на пазарните условия и на конкуренцията.