–

за Eco TLC, от F. Molinié, адвокат,

–

за Fédération des entreprises du recyclage, от A. Gossement, адвокат,

–

за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères и P. Dodeller, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Bouchagiar, K.‑P. Wojcik и C. Georgieva-Kecsmar, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 107 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Eco TLC, от една страна, и ministre d’État, ministre de la Transition écologique et solidaire (Франция) и ministre de l’Économie et des Finances (Франция), от друга страна, относно законосъобразността на наредба, предвиждаща преизчисляването на финансово подпомагане, изплащано от Eco TLC на работещите по договор оператори за третиране на отпадъците, получени от текстилни продукти за облекла, битов текстил и обувки.

3

Член L. 541‑10‑3 от Кодекса за околната среда в редакцията му, приложима към делото по главното производство (наричан по-нататък „Кодексът за околната среда“), предвижда:

„Считано от 1 януари 2007 г., всички физически или юридически лица, които по занятие пускат на националния пазар текстилни продукти за облекла, обувки или битов текстил, са длъжни да осигуряват или да допринасят за рециклирането и третирането на отпадъците от тези продукти.

Считано от 1 януари 2020 г., за всички физически или юридически лица, които по занятие пускат на националния пазар каквито и да било завършени текстилни битови стоки, с изключение на тези, които са елементи на обзавеждане или предназначени за защита или украса на елементи на обзавеждане, също се прилага задължението, предвидено в първа алинея.

Лицата, посочени в първите две алинеи, изпълняват това задължение:

Условията и редът за прилагането на настоящия член и по-специално начинът на изчисление на вноските и условията, при които се насърчава интеграцията на хората, изпитващи затруднения от гледна точка на трудовата заетост, както и санкциите в случай на неспазване на посоченото в първа алинея задължение, се определят с наредба на Conseil d’Etat [Държавен съвет]“.

4

Според текста на член R. 543‑214, втора алинея от Кодекса за околната среда в подкрепа на искането си за издаване на разрешение всяка организация трябва да докаже своите технически и финансови възможности за изпълнението на операциите, необходими за улесняване, чрез договорите, които сключва, и чрез преразпределянето на финансовите вноски, които събира, на повторната употреба, рециклирането, оползотворяването на материалите и третирането на отпадъците, споменати в член L. 541‑10‑3 от посочения кодекс, и да посочи условията, при които предвижда да изпълни клаузите на спецификацията, придружаваща това разрешение“.

5

В съответствие с член R. 543‑215, първа алинея от Кодекса за околната среда организациите, на които е предоставено разрешение, определят общия размер на финансовите вноски, които получават от лицата, посочени в член L. 541‑10‑3, първа алинея от този кодекс, по такъв начин, че да покриват всяка година разходите от прилагането на спецификацията, посочена в член R. 543‑214 от посочения кодекс.

6

Според член R. 543‑218 от Кодекса за околната среда споменатата в член R. 543‑214 от този кодекс спецификация уточнява по-специално набелязаните цели по отношение на количествата сортирани, повторно използвани, рециклирани или оползотворени отпадъци, както и целите за интеграция на лицата, изпитващи затруднения от гледна точка на трудовата заетост по смисъла на член L. 541‑10‑3 от посочения кодекс, и предвижда намаляване на вноската, изплащана на оператора за разделно събиране на отпадъци в случай на неспазване от негова страна на минимална цел за интеграция на тези лица.

7

Наредбата от 3 април 2014 г. относно процедурата по издаване на разрешение и спецификация на организациите, чийто предмет на дейност е да участват в третирането на отпадъците, получени от текстилни продукти за облекла, битов текстил и обувки, в съответствие с член R. 543‑214 от Кодекса за околната среда, и за предоставяне на разрешение на организация в изпълнение на членове L. 541‑10‑3 и R. 543-214—R. 543‑224 от Кодекса за околната среда (JORF от 14 май 2014 г., стр. 7969, наричана по-нататък „Наредбата от 3 април 2014 г.“) предоставя на Eco TLC разрешение да събира от лицата, пускащи на пазара текстилни продукти за облекла, битов текстил и обувки (наричани по-нататък „продукти TLC“), финансовите вноски за третирането на отпадъците, получени от тези продукти, и да ги изплаща под формата на финансово подпомагане, в частност на операторите за разделно събиране на отпадъци при спазване на спецификацията, приложена към тази наредба.

8

Самото приложение към Наредбата от 3 април 2014 г., озаглавено „Спецификация във връзка с разрешението, издавано на екологична организация в изпълнение на членове L. 541‑10‑3 и R. 543‑214—R. 543-224 от Кодекса за околната среда за периода 2014—2019 г.“, съдържа няколко приложения. Сред тях приложение III, озаглавено „Таблица на финансовото подпомагане, изплащано на операторите за разделно събиране на отпадъци, работещи по договор, през година N+l, за година N“, определя начина на изчисление на различните видове финансова подкрепа, които могат да бъдат изплащани на операторите за разделно събиране на отпадъци, работещи по договор, а именно подпомагане за устойчиво развитие на дейността, подпомагане за сортиране на материали и подпомагане за развитие. Това приложение предвижда по-специално, че размерът на подпомагането за устойчиво развитие е равен на сбора от подпомагането за устойчиво развитие на дейността по оползотворяване на материали, оползотворяването за получаване на енергия и обезвреждането, както и че помощта за устойчиво развитие на дейността по оползотворяване на материали се изчислява, като „отделните тонажи, които са обект на дадено оползотворяване на материали (повторна употреба + рециклиране + друг вид оползотворяване на материали)“, се умножат по коефициент в размер на 65 EUR за тон.

9

С Наредбата от 19 септември 2017 г. за изменение на Наредбата от 3 април 2014 г. (JORF от 4 октомври 2017 т., текст № 5, наричана по-нататък „Наредбата от 19 септември 2017 г.“) се преизчислява размерът на подпомагането за устойчиво развитие на дейността. Съгласно член 1 от тази наредба коефициентът за изчисляване на помощта е определен на 82,5 EUR за тон за финансовото подпомагане, изплатено след 1 януари 2018 г.

10

Eco TLC е екологична организация, получила разрешение от публичните органи да събира от лицата, пускащи на пазара продукти TLC, финансови вноски в замяна на услугата, състояща се в изпълнение за тяхна сметка на законовото им задължение за третиране на отпадъците, получени от тези продукти. За тази цел Eco TLC сключва договори с отговарящите на изискванията оператори за разделно събиране на отпадъци и им изплаща различни видове финансово подпомагане, а именно подпомагане за устойчивото развитие на дейността, подпомагане за сортирането на материали и подпомагане за развитие, за операциите по рециклиране и третиране на отпадъците, получени от продукти TLC.

11

Докато в Наредбата от 3 април 2014 г. коефициентът за целите на изчисляването на подпомагането за устойчиво развитие на дейността по оползотворяване на материали е определен на 65 EUR за тон, Наредбата от 19 септември 2017 г. преизчислява това подпомагане, като определя този коефициент на 82,5 EUR за тон за сумите, изплатени след 1 януари 2018 г.

12

Eco TLC подава жалба срещу Наредбата от 19 септември 2017 г. до Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), като изтъква по-специално, че с тази наредба се въвежда държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

13

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в съответствие с член L. 541‑10‑3 от Кодекса за околната среда, който се отнася до принципа на разширена отговорност на производителите, лицата, пускащи на пазара продукти TLC, са длъжни да осигуряват или да участват в рециклирането и третирането на отпадъците, получени от тези продукти. Посочената юрисдикция уточнява, че за да се изпълни това задължение, трябва или самите лица, пускащи такива продукти на пазара, да осигуряват третирането на отпадъците, получени от продукти TLC, или те да прехвърлят отговорността за това на организация, получила разрешение и натоварена да събира вноските им и да осигурява за тяхна сметка третирането на тези отпадъци, сключвайки за тази цел договори с оператори за разделно събиране.

14

В този контекст запитващата юрисдикция констатира, на първо място, че Eco TLC е единствената организация, получила разрешение за тази цел, и че лицата, пускащи такива продукти на пазара, не са избрали възможността сами да осигуряват третирането на отпадъците, получени от продуктите TLC.

15

На второ място, тя уточнява, че таблицата на финансовото подпомагане, изплащано на операторите за разделно събиране на отпадъци от Eco TLC, е определена в Наредбата от 3 април 2014 г. в зависимост от целите за оползотворяване на отпадъците и за наемане на работа на лица, изпитващи социални затруднения. Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно тази наредба Eco TLC трябва да адаптира размера на вноските, които събира от лицата, пускащи продуктите на пазара, точно до равнището, необходимо, за да изпълнява задълженията си, а именно изплащането на различните видове финансово подпомагане на операторите за разделно събиране на отпадъци според установената от наредбата таблица, както и извършване на различни дейности за повишаване на осведомеността и превенция, без да има право да реализира печалба или загуба или да предприема дейности в други области.

16

На трето и последно място, запитващата юрисдикция отбелязва, че в заседанията на управителния съвет на Eco TLC участва, но без право на глас, държавен контрольор, който е посочен от държавата и е уведомяван за условията на предвидените от това дружество финансови инвестиции преди одобрението им от управителния съвет, и има достъп до цялата документация, свързана с финансовото управление на посоченото дружество, за да може в случай на неспазване на правилата за добро финансово управление да уведоми за това компетентните държавни органи, които могат да наложат на дружеството глоба до 30000 EUR и дори спиране или оттегляне на даденото разрешение. Тя уточнява, че като се изключат тези условия, Eco TLC взема самостоятелно управленските си решения и че по-специално, фондовете, предназначени за операторите за разделно събиране на отпадъци, не са обвързани с никакво особено задължение за депозиране.

17

При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 107 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че правна уредба […], съгласно която частна екологична организация с нестопанска цел, която притежава разрешение от публичните органи и сключва с лицата, пускащи на пазара определена категория продукти, договори, по силата на които събира от тях финансови вноски в замяна на услуга, изразяваща се в осигуряване за тяхна сметка на третирането на отпадъците, получени от тези продукти, и която изплаща на оператори, които отговарят за разделното събиране на тези отпадъци и за тяхното оползотворяване, субсидии, чийто размер е определен с разрешението на екологичната организация на базата на екологични и социални цели, представлява държавна помощ по смисъла на [тази разпоредба]?“.

18

В самото начало следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика квалифицирането на дадена мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. На първо място, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение от 6 март 2018 г., Комисия/FIH Holding и FIH Erhvervsbank, C‑579/16 P, EU:C:2018:159, т. 43 и цитираната съдебна практика).

19

Що се отнася до първото от тези условия, трябва да се припомни, че за да могат да бъдат квалифицирани като „помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени посредством държавни ресурси и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата (решение от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 47 и цитираната съдебна практика).

20

По-нататък, съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 2 април 2020 г., Ruska Federacija, C‑897/19 PPU, EU:C:2020:262, т. 43 и цитираната съдебна практика).

21

От акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция всъщност иска да се установи само първото от условията, изброени в точка 18 от настоящото решение, и че фактическите обстоятелства, които тя е предоставила на Съда, се отнасят главно до това първо условие.

22

В този контекст следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че механизъм, посредством който частна екологична организация с нестопанска цел, която притежава издадено от публичните органи разрешение и сключва с лицата, пускащи на пазара определена категория продукти, договори, по силата на които събира от тях финансови вноски в замяна на услуга, изразяваща се в осигуряване за тяхна сметка на третирането на отпадъците, получени от тези продукти, и която изплаща на оператори, които отговарят за разделното събиране на тези отпадъци и за тяхното оползотворяване, субсидии, чийто размер е определен в разрешението на екологичната организация на базата на екологични и социални цели, представлява намеса на държавата или посредством държавни ресурси по смисъла на тази разпоредба.

23

На първо място, за да се прецени дали държавата носи отговорност за мярката, трябва да се разгледа дали публичните органи са участвали в приемането на тази мярка (вж. решение от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 48 и цитираната съдебна практика).

24

В конкретния случай от акта за преюдициално запитване е видно, че механизмът на разширена отговорност на производителя, действащ в областта на управлението на отпадъците, получени от продуктите TLC, е въведен със законови и подзаконови актове, а именно Кодекса за околната среда, както и Наредбата от 3 април 2014 г., изменена с Наредбата от 19 септември 2017 г. Следователно трябва да се приеме, че отговорност за този механизъм носи държавата по смисъла на посочената в предходната точка от настоящото решение съдебна практика.

25

На второ място, за да се определи дали предимството е предоставено пряко или непряко чрез държавни ресурси, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС включва както помощите, предоставени пряко от държавата или чрез ресурси на държавата, така и тези, които са предоставени от публична или частна организация, учредена или определена от държавата с цел да управлява помощта (решение от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 50 и цитираната съдебна практика).

26

Установеното в тази разпоредба разграничение между „помощ, предоставена от държава“, и помощ „чрез ресурси на държава“ не означава, че всички предимства, предоставяни от дадена държава, представляват помощи, независимо дали са финансирани с държавни ресурси или не, а цели единствено да включи в това понятие предимствата, които са предоставени пряко от държава, и тези, които са предоставени посредством публична или частна организация, определена или учредена от тази държава (решение от 28 март 2019 г., Германия/Комисия, C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 53 и цитираната съдебна практика).

27

Всъщност правото на Съюза не следва да допуска чрез самото създаване на автономни институции, натоварени с разпределянето на помощи, да се заобикалят правилата относно държавните помощи (решение от 9 ноември 2017 г., Комисия/TV2/Danmark, C‑656/15 P, EU:C:2017:836, т. 45).

28

В случая по силата на установения в член L. 541‑10‑3 от Кодекса за околната среда принцип на разширена отговорност на производителя лицата, пускащи на пазара продукти TLC, а именно производителите, вносителите и дистрибуторите, са длъжни да осигуряват или да допринасят за третирането на отпадъците, получени от тези продукти.

29

За да изпълнят това задължение, трябва или самите те да осигуряват третирането на отпадъците, получени от продуктите TLC, или да правят финансови вноски в полза на екологична организация, на която е издадено разрешение от публичните органи, чиято цел е да осигурява управлението на тези отпадъци, като сключва договори с операторите за разделно събиране на отпадъци и като им изплаща различни видове финансово подпомагане за операциите по рециклиране и третиране на посочените отпадъци.

30

Макар от акта за преюдициално запитване да е видно, че за да изпълнят задължението си, произтичащо от член L. 541‑10‑3 от Кодекса за околната среда, лицата, пускащи на пазара продукти TLC, са избрали да се присъединят към Eco TLC — организация, получила разрешение за това с Наредбата от 3 април 2014 г., това обстоятелство само по себе си не позволява да се приеме, че вноските, които те плащат на тази екологична организация, представляват задължителни вноски, наложени от законодателството на държава.

31

Освен това Eco TLC получава от лицата, пускащи на пазара продукти TLC, финансови вноски като насрещна престация за услугата, изразяваща се в изпълнение за тяхна сметка на законовото им задължение за третиране на отпадъците, получени от тези продукти. За тази цел Eco TLC сключва договори с отговарящите на изискванията оператори за разделно събиране на отпадъци и им изплаща различни видове финансово подпомагане за операциите по рециклиране и третиране на отпадъците, получени от посочените продукти.

32

В този контекст следва да се констатира, че разглежданият по главното производство механизъм предвижда първоначално прехвърлянето на парични вноски от частни икономически оператори към частноправно дружество и след това — изплащането от това дружество на част от тези вноски на други частни икономически оператори.

33

Както отбелязва генералният адвокат в точка 85 от своето заключение, тези вноски запазват своя частноправен характер на всеки от етапите. Фондовете, натрупани от изплащането на посочените вноски, изобщо не преминават през държавния бюджет или през бюджета на друго публичноправно образувание и изобщо не попадат в ръцете на публичните органи. Впрочем от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че съответната държава членка не се отказва от ресурси на каквото и да било основание — данъци, такси, вноски и др., които според националното законодателство би трябвало да постъпят в държавния бюджет.

34

От това следва, че разглежданият по главното производство механизъм не води до никакво пряко или непряко прехвърляне на държавни ресурси.

35

Същевременно от практиката на Съда следва, че мерки, които не включват прехвърляне на държавни ресурси, могат да попаднат в обхвата на понятието „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 9 ноември 2017 г., Комисия/TV2/Danmark, C‑656/15 P, EU:C:2017:836, т. 43 и цитираната съдебна практика).

36

Действително, член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, без да е релевантно дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Макар съответстващите на въпросната мярка за помощ суми да не се притежават постоянно от държавата, фактът, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални органи, е достатъчен, за да бъдат квалифицирани като държавни ресурси (решения от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 37 и от 15 май 2019 г., Achema и др., C‑706/17, EU:C:2019:407, т. 53).

37

Поради това следва да се провери дали фондовете, използвани от Eco TLC за изплащане на различните видове финансово подпомагане на операторите за разделно събиране на отпадъци, сключили договор с нея, остават под непрекъснат публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални органи.

38

В това отношение, на първо място, както бе констатирано в точка 33 от настоящото решение, тези фондове изобщо не преминават през държавния бюджет или през бюджета на друго публичноправно образувание и изобщо не попадат в ръцете на публичните органи.

39

Освен това от преписката, с която разполага Съдът, е видно, първо, че за посочените фондове не се прилага никакво особено задължение за депозиране, второ, че в случай на преустановяване на дейността на екологичната организация евентуално наличните суми след приспадане на разходите, свързани с преустановяването на дейността, и след приспадане на дълговете на тази екологична организация към държавата и към всички нейни кредитори не се изплащат на публичните органи и трето, че споровете за събиране на вноските, дължими от разглежданите в главното производство лица, пускащи тези продукти на пазара, са от компетентността на гражданските или търговските съдилища.

40

От това следва, че държавата в нито един момент не разполага с ефективен достъп до посочените фондове и че екологичната организация не разполага с никакво правомощие, присъщо на публичните органи.

41

На второ място, фондовете, използвани от Eco TLC в рамките на разглеждания по главното производство механизъм, са предназначени изключително за изпълнението на задачите, които са ѝ възложени по силата на закона. Този законов принцип на изключително предназначение на тези фондове по-скоро доказва, при липсата на каквото и да е друго обстоятелство в противния смисъл, именно че държавата не е в състояние да разполага с посочените фондове, т.е. да взема решение за предназначение, което е различно от предвиденото в закона (вж. в този смисъл решение от 28 март 2019 г., Германия/Комисия, C‑405/16 P, EU:C:2019:268, т. 76).

42

На трето място, вярно е, че таблицата на финансовото подпомагане, изплащано от получилата разрешение екологичната организация на операторите за разделно събиране на отпадъци, се определя от държавата.

43

Въпреки това, от една страна, както следва от точки 5 и 15 от настоящото решение, получилите разрешение организации определят общия размер на финансовата подкрепа, която събират от лицата, пускащи тези продукти на пазара, така че да покриват всяка година разходите, произтичащи от прилагането на спецификацията, а именно изплащането на различните видове финансово подпомагане на операторите за разделно събиране на отпадъци, оперативните разходи, както и различните дейности за повишаване на осведомеността и превенция.

44

От друга страна, в писменото си становище френското правителство посочва, че в съответствие със спецификацията, приложена към Наредбата от 3 април 2014 г., таблицата на финансовото подпомагане, изплащано от получилата разрешение екологична организация на операторите за разделно събиране, съответства на средната нетна цена на разделното събиране на отпадъци. Що се отнася по-специално до извършеното с Наредбата от 19 септември 2017 г. преизчисляване, същото се определяло от публичните органи въз основа на предложенията, съдържащи се в годишния баланс на Екологичната, икономическа и социална обсерватория за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците от TLC. Тази обсерватория, създадена от Eco TLC, била изчислила за целите на изготвянето на този баланс разходите и приходите на операторите за разделно събиране на отпадъци и била установила недостатъчно компенсиране на дейностите по разделно събиране.

45

По този начин получилата разрешение екологична организация разполагала с водеща роля в определянето и развитието на таблицата на финансовото подпомагане, изплащано на операторите за разделно събиране, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция.

46

На четвърто място, макар от акта за преюдициално запитване да е видно, че Наредбата от 3 април 2014 г. предвижда определени условия за допустимост, на които операторите за разделно събиране трябва да отговарят, за да се ползват от това финансово подпомагане, френското правителство все пак подчертава в писменото си становище, че получилата разрешение екологична организация разполага с известна свобода на договаряне в отношенията си с операторите за разделно събиране, за да определи допълнителни условия за допустимост. Освен това според това правителство Eco TLC е използвала тази свобода, като е въвела по свое усмотрение условия за допустимост на финансовото подпомагане, които са по-строги от тези, определени от държавата.

47

Поради това Eco TLC разполагала с влияние при определянето на получателите на финансовите помощи, които могат да бъдат изплащани по разглеждания в главното производство механизъм. Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали това наистина е така.

48

На пето и последно място, от акта за преюдициално запитване е видно, че в заседанията на управителния съвет на Eco TLC участва, но без право на глас, държавен контрольор, който е посочен от държавата и е уведомяван за условията на предвидените от това дружество финансови инвестиции преди одобрението им от управителния съвет и има достъп до цялата документация, свързана с финансовото управление, за да може в случай на неспазване на правилата за добро финансово управление да уведоми за това компетентните държавни органи, които могат да наложат глоба и дори спиране или оттегляне на даденото разрешение.

49

Същевременно от преписката, с която разполага Съдът, е видно, от една страна, че посоченият държавен контрольор не разполага с право на глас в управителния съвет на Eco TLC, което би му позволило да упражнява влияние върху управлението на фондовете, използвани от това дружество за изплащане на финансовото подпомагане на операторите за разделно събиране на отпадъци. От друга страна, изглежда, че задачата на посочения контрольор е само да следи за запазването на финансовите възможности на посоченото дружество.

50

От гореизложеното произтича, че без да се засягат проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, фондовете, използвани от Eco TLC за изплащане на финансово подпомагане на операторите за разделно събиране на отпадъци, не се намират непрекъснато под публичен контрол по смисъла на посочената в точка 36 от настоящото решение съдебна практика и следователно не представляват държавни ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

51

С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че механизъм, посредством който частна екологична организация с нестопанска цел, която притежава издадено от публичните органи разрешение и сключва с лицата, пускащи на пазара определена категория продукти, договори, по силата на които събира от тях финансови вноски в замяна на услуга, изразяваща се в осигуряване за тяхна сметка на третирането на отпадъците, получени от тези продукти, и която изплаща на оператори, които отговарят за разделното събиране на тези отпадъци и за тяхното оползотворяване, субсидии, чийто размер е определен в разрешението на екологичната организация на базата на екологични и социални цели, не представлява държавна намеса посредством държавни ресурси по смисъла на тази разпоредба, доколкото тези субсидии не се намират непрекъснато под публичен контрол, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

52

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Поради изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че механизъм, посредством който частна екологична организация с нестопанска цел, която притежава издадено от публичните органи разрешение и сключва с лицата, пускащи на пазара определена категория продукти, договори, по силата на които събира от тях финансови вноски в замяна на услуга, изразяваща се в осигуряване за тяхна сметка на третирането на отпадъците, получени от тези продукти, и която изплаща на оператори, които отговарят за разделното събиране на тези отпадъци и за тяхното оползотворяване, субсидии, чийто размер е определен в разрешението на екологичната организация на базата на екологични и социални цели, не представлява държавна намеса посредством държавни ресурси по смисъла на тази разпоредба, доколкото тези субсидии не се намират непрекъснато под публичен контрол, което запитващата юрисдикция трябва да провери.