Изберете експерименталните функции, които искате да изпробвате

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 62013CJ0564

Решение на Съда (пети състав) от 26 февруари 2015 г.
Planet AE Anonymi Etaireia Parochis Symvouleftikon Ypiresion срещу Европейска комисия.
Обжалване — Член 340, първа алинея ДФЕС — Договорна отговорност на Съюза — Член 272 ДФЕС — Арбитражна клауза — Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Договори, свързани с проектите Ontogov, FIT и RACWeb — Допустими разходи и авансово платени суми от Комисията — Установителен иск — Липса на възникнал и все още съществуващ правен интерес.
Дело C-564/13 P.

Сборник съдебна практика — общ сборник

Идентификатор ECLI: ECLI:EU:C:2015:124

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

26 февруари 2015 година ( *1 )

„Обжалване — Член 340, първа алинея ДФЕС — Договорна отговорност на Съюза — Член 272 ДФЕС — Арбитражна клауза — Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Договори, свързани с проектите Ontogov, FIT и RACWeb — Допустими разходи и авансово платени суми от Комисията — Установителен иск — Липса на възникнал и все още съществуващ правен интерес“

По дело C‑564/13 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 31 октомври 2013 г.,

Planet AE Anonymi Etaireia Parochis Symvouleftikon Ypiresion, установено в Атина (Гърция), за което се явяват V. Christianos и S. Paliou, dikigoroi,

жалбоподател,

като другата страна в производството е:

Европейска комисия, за която се явяват R. Lyal, B. Conte и D. Triantafyllou, в качеството на представители, подпомагани от S. Drakakakis, адвокат,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, C. Vajda (докладчик), A. Rosas, E. Juhász и D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 септември 2014 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 ноември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

1

С жалбата си Planet AE Anonymi Etaireia Parochis Symvouleftikon Ypiresion иска да се отмени определение на Общия съд на Европейския съюз по дело Planet/Комисия (T‑489/12, EU:T:2013:496, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което последният е отхвърлил като явно недопустим иска на това дружество, който е предявен на основание член 272 ДФЕС и член 340, първа алинея ДФЕС, и цели да се установи, че Европейската комисия е нарушила няколко сключени с него договора, като е отказала да признае разходите за персонал, свързани с наетите от същото дружество висши служители, и че следователно тези разходи са допустими и не трябва да бъдат възстановени на Комисията.

Обстоятелства, предхождащи спора

2

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 1—22 от обжалваното определение, както следва:

„1

Ищецът, PLANET AE Anonymi Etaireia Parohis Symvouleftikon Ypiresion, е дружество, осъществяващо консултантска дейност по управлението на предприятия и проекти. То си сътрудничи с международни и европейски партньори, сред които е Комисията […], в сферата на стратегическото консултиране, информатиката и управлението на проекти.

2

Настоящото дело се отнася до правата и задълженията на Комисията, които произтичат от договорите, сключени с ищеца за три изследователски проекта. Тези договори са основани на Решение № 1513/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 година относно Шестата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, допринасяща за създаването на европейско пространство за научни изследвания и иновации (2002—2006 г.) (ОВ L 232, стр. 1).

3

По-конкретно става дума за договори, които са сключени от Европейската общност, представлявана от Комисията, и:

ищеца, в качеството му на координатор и член на консорциум — подписан на 17 декември 2003 г. за проекта „Ontology enabled E-Gov Service Configuration“ (Ontogov, № 507237);

Forschungszentrum Informatik an der Universität Karlsruhe, в качеството му на координатор на консорциум, член на който е ищецът — подписан на 21 декември 2005 г. за проекта „Fostering self-adaptive e-government service improvement using semantic technologies“ (FIT, № 27090);

ищеца, в качеството му на координатор и член на консорциум — подписан на 18 декември 2006 г. за проекта „Risk Assessment for Customs in Western Balkans“ (RACWeb, № 45101) (наричани по-нататък заедно „процесните договори“).

4

Член ΙΙ. 24, параграф 1, буква a) от процесните договори предвижда, че финансовият принос на Европейския съюз се основава на декларираните от съдоговорителите допустими разходи.

5

Съгласно член II.8 от процесните договори в края на всеки период, за който се изготвя доклад, преди да възстанови декларираните от консорциума и/или съдоговорителите разходи, Комисията е длъжна да оцени и одобри докладите и крайните продукти. Съгласно член II.8, параграф 4 одобряването от Комисията на доклад не е пречка да се извърши одит или проверка съгласно разпоредбите на член II.29.

6

Член II.29 от процесните договори предвижда:

„1.   Във всеки момент от срока на договора и до изтичането на пет години от приключването на проекта Комисията може да организира одити, като възложи извършването им било на ревизори или одитори, външни специалисти по научни или технически въпроси, било на собствените си служби, включително Европейската служба за борба с измамите. Тези одити могат да обхващат научни, финансови, технологични и други аспекти (например счетоводните и управленските принципи), свързани с надлежното изпълнение на проекта и на договора. Одитите се извършват при условията на поверителност. Ако в резултат на тези одити бъдат установени суми, дължими на Комисията, тя може да предприеме събирането им в съответствие с член II.31 […].

2.   Съдоговорителите са длъжни да предоставят пряко на Комисията всички подробни данни, които тя е поискала, за да провери дали договорът се управлява и изпълнява правилно.

3.   Съдоговорителите са длъжни да съхраняват оригинала или, в изключителни случаи, ако това е надлежно обосновано, заверени преписи на всички свързани с проекта документи до изтичането на 5 години от приключването на проекта. Тези документи се предоставят на Комисията, когато същата ги поиска във връзка с извършван по договора одит“.

7

Съгласно член II.31, параграф 1 от процесните договори „когато на съдоговорителя недължимо е платена сума или когато съгласно условията на договора следва да се възстанови определена сума, съдоговорителят се задължава да върне въпросната сума на Комисията при условията и на датата, определени от нея“.

8

На последно място, съгласно член 12 от процесните договори последните се уреждат от белгийския закон. Член 13 предвижда, че „Първоинстанционният съд […] или Съдът на Европейските общности, според случая, е компетентен да се произнася по споровете между Общността и съдоговорителите относно действителността, тълкуването и прилагането на настоящия договор“.

9

Между 17 и 21 ноември 2008 г., както и на 4 декември 2008 г. външно одиторско дружество извършва, за сметка на отдела за външен одит към генерална дирекция (ГД) „Информационно общество и медии“ на Комисията (наричана по-нататък „ГД „Информатика“), финансов одит на ищеца с предмет декларираните разходи за някои периоди по проектите Ontogov, FIT и RACWeb.

10

С имейл от 8 април 2009 г. одиторското дружество изпраща на ищеца временния одиторски доклад, който по-специално поставя под въпрос разходите за трима от висшите [му] служители (наричани по-нататък „спорните разходи“).

11

На 29 май 2009 г. ищецът представя становището си по временния одиторски доклад.

12

На 10 юли 2009 г. ищецът подава ревизирана декларация за разходите, като приема някои препоръки на одиторското дружество.

13

С писмо от 11 ноември 2009 г. отделът за външен одит към ГД „Информатика“ излага причините, поради които поддържа изводите, направени във временния одиторски доклад, и изпраща на ищеца окончателния одиторски доклад.

14

С писмо от 23 декември 2009 г. ищецът оспорва надлежността на одита и поканва Комисията на среща, за да представи подробна информация за възраженията си.

15

На 4 март 2010 г. се провежда среща между ищеца и отдела за външен одит към ГД „Информатика“. На нея е договорено ищецът да предостави на Комисията допълнителни данни, що се отнася до участието на висшите му служители.

16

С писмо от 19 април 2010 г. ищецът изпраща на Комисията допълнителната документация, която се е ангажирал да ѝ предостави.

17

С писмо от 10 май 2010 г. отделът за външен одит към ГД „Информатика“ уведомява ищеца за намерението си да направи допълнителна проверка (follow-up audit) в мястото на неговото седалище и изпраща списък с оправдателните документи, които трябва да бъдат представени при проверката. Тази проверка е извършена между 20 и 22 юли 2010 г.

18

На 3 септември и на 9 декември 2010 г. ищецът представя допълнителната информация, поискана при извършването на допълнителната проверка.

19

С писмо от 22 декември 2010 г. отделът за външен одит към ГД „Информатика“ уведомява ищеца, че е решил да преразгледа частично изводите от доклада си, като приеме някои разходи, но поддържа изводите относно спорните разходи.

20

С писмо от 11 февруари 2011 г. ищецът представя становището си по ревизираните изводи от одиторския доклад.

21

С писмо от 10 април 2012 г. отделът за външен одит към ГД „Информатика“ отговаря, че поддържа почти всички свои изводи относно спорните разходи.

22

С писмо от 21 май 2012 г. ищецът отново потвърждава становището си, че спорните разходи са допустими“.

Производството пред Общия съд и обжалваното определение

3

На 8 ноември 2012 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд искова молба на основание член 272 ДФЕС и член 340, първа алинея ДФЕС, с която цели да се установи, че Комисията е нарушила няколко сключени с него договора, като е отказала да признае спорните разходи, и че следователно тези разходи са допустими и не трябва да бъдат възстановени на Комисията.

4

На 24 януари 2013 г. на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд Комисията прави възражение за недопустимост. На 11 март 2013 г. жалбоподателят представя становище по възражението за недопустимост, направено от Комисията.

5

С обжалваното определение Общият съд уважава възражението на Комисията за недопустимост, като приема, че към деня, в който е подал иска си, жалбоподателят не е имал възникнал и все още съществуващ правен интерес.

Искания на страните пред Съда

6

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени обжалваното определение,

да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по съществото на спора, и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

7

Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата като явно неоснователна.

По жалбата

Доводи на страните

8

С единственото си основание за отмяна жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото в точки 31—35, 37, 38, 42—45 и 50 от обжалваното определение е постановил, че към деня на предявяване на иска си съгласно член 272 ДФЕС и член 340, първа алинея ДФЕС жалбоподателят нямал възникнал и все още съществуващ правен интерес.

9

Жалбоподателят твърди, че правният интерес, който трябва да е налице при установителен иск като предявения пред Общия съд за признаване на договорната отговорност на Съюза съгласно член 272 ДФЕС и член 340, първа алинея ДФЕС, има различно съдържание от правния интерес, който е необходим при другите искове и жалби, предвидени от правото на Съюза, като жалбата за отмяна и иска за обезщетение.

10

Според жалбоподателя правният интерес, необходим при такъв установителен иск, чиято цел е да бъде призната договорната отговорност на Съюза, е налице, когато е констатирано, че съдоговорителят или оправомощен негов представител сериозно, систематично и нееднократно оспорва дадено договорно право — оспорване, което логично поражда несигурност относно съществуването, обхвата и свободното упражняване на правото от заинтересованото лице. Ето защо правният интерес, който трябвало да е налице при иск за договорна отговорност, не изисквал Комисията да е приела окончателен увреждащ акт или да е налице вреда.

11

В настоящия случай жалбоподателят смята, че правният му интерес е не хипотетичен, а възникнал и все още съществуващ, тъй като нееднократното оспорване от страна на Комисията създало несигурност относно съществуването на правото му да отчита възнагражденията на висшите служители като допустими преки разходи.

12

С оглед на тези принципи жалбоподателят счита, че в точка 34 от обжалваното определение във връзка с точки 45, 35, 37, 38 и 42 от него Общият съд е приложил неправилно критерия за правния интерес, който е необходим при подаването на жалба за отмяна, а именно — наличие на окончателен акт. Жалбоподателят също така е на мнение, че в точки 42—44 от обжалваното определение Общият съд неправилно е приложил критерия за правния интерес, който е необходим, за да бъде предявен иск за обезщетение, а именно — действително да е настъпила вреда.

13

Според жалбоподателя в точка 50 от обжалваното определение Общият съд неправилно е постановил, че правният му интерес може да се смята за възникнал и все още съществуващ едва след като Комисията е издала разпореждане за възстановяване или друг акт. Това изискване щяло да породи дългосрочна правна несигурност за частноправните субекти, доколкото те щели да бъдат принудени да чакат издаването на разпореждане за възстановяване, въпреки че Комисията вече е оспорила сериозно, нееднократно и систематично тяхното договорно право.

14

Според Комисията Общият съд изобщо не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е постановил, че към деня на подаване на иска си за установяването на неизпълнение на договорни задължения съгласно член 272 ДФЕС и член 340, първа алинея ДФЕС жалбоподателят не е имал възникнал и все още съществуващ правен интерес.

15

На първо място, Комисията изтъква, че Общият съд не е обосновал обжалваното определение с условията за допустимост на жалбите за отмяна. По-специално преценката на Общия съд не почивала на липсата на увреждащ акт по смисъла на член 263 ДФЕС.

16

На второ място, Комисията твърди, че не е оспорила договорните права на жалбоподателя, тъй като не е издала дебитно известие, за да изиска възстановяването на спорните разходи. В това отношение Комисията напомня, че съгласно член II. 29, параграф 1 от процесните договори с жалбоподателя „ако в резултат на тези одити бъдат установени суми, дължими на Комисията, тя може да предприеме събирането им“. От тази разпоредба следвало, че изготвянето на неблагоприятен окончателен доклад не водело автоматично до предприемането на действия по събиране на спорните разходи, понеже компетентните служби на Комисията запазвали правото си на усмотрение дали да изискат или не възстановяването им. A fortiori, в настоящия случай изготвянето на неблагоприятен доклад от една от вътрешните ѝ служби, още повече че одитната процедура не била приключила, нямало как да се приеме за оспорване на договорните права на жалбоподателя. Според Комисията в крайна сметка все още изобщо не е налице правен спор между съдоговорителите, защото никой от тях не е взел конкретни мерки, за да наложи прилагането на договорна клауза, относно която страните биха имали разногласие.

17

На трето място, по мнение на Комисията обстоятелството, че все още не е издала дебитно известие, не поражда никакви отрицателни последици за жалбоподателя. Това положение не създавало правна несигурност, защото от една страна, по отношение на възможността Комисията да изиска възстановяване се прилагала давността съгласно разпоредбите на националното договорно право, и от друга, евентуалното разпореждане за възстановяване подлежало на пълен съдебен контрол.

Съображения на Съда

18

Най-напред следва да се отбележи, че на 8 ноември 2012 г. жалбоподателят е подал в секретариата на Общия съд установителен иск, основан по-специално на член 272 ДФЕС. Както отбелязва генералният адвокат в точка 16 от заключението си, всъщност целта на иска, предявен от жалбоподателя пред Общия съд, е не да се получи престация от Комисията, а констатация от съда на Съюза, която му разрешава да запази вече платените от Комисията суми на основание на процесните договори.

19

С оглед на факта, че предявеният от жалбоподателя иск пред Общия съд е установителен, е необходимо да се провери дали съдът на Съюза е компетентен да се произнесе по този вид иск, независимо че нито в производството пред Общия съд, нито в настоящото производство Комисията се е позовала на липсата на компетентност на Общия съд.

20

Всъщност въпросът, който се отнася до компетентността на съда на Съюза, трябва да бъде повдигнат служебно от съда, дори ако никоя от страните не е поискала от него да направи това (вж. в този смисъл решения Германия/Върховен орган, 19/58, EU:C:1960:19, стр. 488 и Ferriera Valsabbia и др./Комисия, 154/78, 205/78, 206/78, 226/78—228/78, 263/78, 264/78, 31/79, 39/79, 83/79 и 85/79, EU:C:1980:81, т. 7). В допълнение, страните са били поканени да представят становище по този въпрос, повдигнат служебно от Съда.

21

В това отношение Съдът вече е имал случай да постанови, че докато в рамките на сключена по силата на член 272 ДФЕС арбитражна клауза на Съда може да се наложи да реши спора, като приложи националното право, което урежда договора, то компетентността му да разгледа свързания с този договор спор се преценява въз основа само на разпоредбите на този член и текста на арбитражната клауза, без да могат да му се противопоставят разпоредбите от националното право, които, както се твърди, изключват неговата компетентност (решения Комисия/Zoubek, 426/85, EU:C:1986:501, т. 10 и Комисия/Feilhauer, C‑209/90, EU:C:1992:172, т. 13).

22

Съгласно член 272 ДФЕС във връзка с член 256 ДФЕС Общият съд е компетентен да се произнася като първа инстанция, по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Съюза или от негово име.

23

От предходното следва, че член 272 ДФЕС е специална норма, която позволява сезирането на съда на Съюза по силата на арбитражна клауза, уговорена от страните за отнасящи се към публичното или частното право договори, и то без ограничение на природата на иска или жалбата, подаден(а) пред съда на Съюза.

24

В настоящия случай обаче трябва да се провери дали включената в процесните договори арбитражна клауза предоставя на Общия съд компетентност да разгледа установителния иск, предявен от жалбоподателя.

25

Съгласно текста на арбитражната клауза, включена в член 13 от процесните договори, Общият съд или Съдът, според случая, е компетентен да се произнася по споровете между Съюза и съдоговорителите относно действителността, тълкуването или прилагането на тези договори. Следователно въпросната арбитражна клауза не ограничава компетентността на Общия съд или на Съда, що се отнася до природата на иска.

26

Ето защо предвид текста ѝ тази арбитражна клауза може да обоснове компетентността на Общия съд или на Съда да се произнесе по установителен иск като разглеждания, който се отнася до спор между Съюза и жалбоподателя относно действителността, тълкуването или прилагането на посочените договори.

27

В това отношение несъмнено предмет на предявения от жалбоподателя иск пред Общия съд е тълкуването на процесните договори, и по-конкретно допустимостта на спорните разходи с оглед на тези договори.

28

В точка 33 от обжалваното определение обаче Общият съд е постановил, че жалбоподателят не е доказал, че към деня, в който е предявен, искът му е почивал на възникнал и все още съществуващ правен интерес, изискващ правна закрила.

29

Според жалбоподателя с това Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото при установителните искове, за да възникне такъв интерес, било достатъчно договорното право да е оспорвано сериозно, систематично и нееднократно от едната от страните по договора, което пораждало несигурност за единия от съдоговорителите относно съществуването и обхвата на това право. В настоящия случай това условие било изпълнено, защото Комисията била оспорвала сериозно, систематично и нееднократно правото на жалбоподателя на възстановяване на спорните разходи.

30

По съображенията, обобщени в точка 16 от настоящото решение, Комисията твърди, че не е оспорвала договорните права на жалбоподателя. По същество тя изтъква, че към момента на предявяване от жалбоподателя на иска пред Общия съд все още не е поискала възстановяването на спорните разходи, издавайки дебитно известие, и че допустимостта на тези разходи била предмет на неприключила одитна процедура, окончателният доклад от която във всеки случай не бил обвързващ за службите на Комисията, отговорни за събирането на парични суми, съгласно член II.29, параграф 1 от процесните договори.

31

В това отношение следва да се припомни, че правният интерес на ищеца или жалбоподателя трябва да съществува с оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването му/ѝ, тъй като в противен случай същият/същата би бил(а) недопустим(а) (вж. по аналогия и що се отнася до жалбите за отмяна, решения Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42 и Cañas/Комисия, C‑269/12 P, EU:C:2013:415, т. 15).

32

Видно от констатациите на Общия съд в точка 34 от обжалваното определение, към момента на предявяване на иска компетентната служба на Комисията все още не е била направила никакво искане за възстановяване на авансовите суми, платени по процесните договори. В допълнение, в точка 35 от обжалваното определение Общият съд уточнява, че допустимостта на спорните разходи е предмет на одитна процедура, която е просто предварителна и подготвителна и е отделна от процедурата, която евентуално може да доведе до събирането на парични суми; последната процедура се извършва от оперативните служби на Комисията.

33

Освен това от точки 36—39 от обжалваното определение следва, че към момента на предявяване на иска от жалбоподателя тази одитна процедура все още не е била приключила и че службата на Комисията, на която е възложен одитът, продължава комуникацията си с жалбоподателя, дори след този момент, относно евентуална промяна на предварителните изводи от въпросния одит.

34

С оглед на обстоятелствата, припомнени в точки 32 и 33 от настоящото решение, жалбоподателят няма основание да твърди, че към момента, в който е предявил иска си пред Общия съд, е имал възникнал и все още съществуващ правен интерес, изискващ правна закрила.

35

Всъщност, след като допустимостта на спорните разходи все още е била предмет на одитна процедура, окончателният доклад от която във всеки случай не е бил обвързващ за службите на Комисията, отговорни за събирането на парични суми, следва да се приеме за установено, че Комисията все още не е била определила окончателно разходите, които смята за недопустими с оглед на релевантните разпоредби на процесните договори. Отговорът на въпроса дали и доколко е било възможно споменатите разходи фактически да доведат до искане от страна на Комисията за възстановяване, е бил още несигурен. Ето защо жалбоподателят не е имал правен интерес към момента, в който е предявил иска си.

36

От предходното следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е постановил, че към момента на предявяване на иска си жалбоподателят не е имал възникнал и все още съществуващ правен интерес, изискващ правна закрила.

37

От всичко изложено дотук следва, че основанието, изложено от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му, не може да бъде уважено, поради което тя трябва да бъде отхвърлена изцяло.

По съдебните разноски

38

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

39

След като Комисията не е поискала жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски, тя и жалбоподателят следва да понесат направените от тях съдебни разноски.

 

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

 

1)

Отхвърля жалбата.

 

2)

Planet AE Anonymi Etaireia Parochis Symvouleftikon Ypiresion и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

 

Подписи


( *1 )   Език на производството: гръцки.

Нагоре