Opinion of the Advocate-General

Opinion of the Advocate-General

1. В контекста на иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка във връзка с евентуалното неправилно транспониране на Директива 2005/29(2) (наричана по-нататък „Директивата за нелоялните търговски практики“) Съдът има възможност да се произнесе относно предвидения в член 3, параграф 5 от посочената директива преходен режим, съгласно който за определен период и при определени условия държавите членки могат да прилагат националните си разпоредби в областта на защитата на потребителите, които са „по-ограничителни или по-строги“ в сравнение с тези на самата Директива 2005/29.

I – Правна уредба

А – Право на Съюза

1. Директива 2005/29

2. Съгласно съображение 6 от Директива 2005/29 тя „сближава законодателствата на държавите членки относно нелоялните търговски практики, включително нелоялната реклама, които пряко нарушават икономическите интереси на потребителите и в тази връзка непряко нарушават и икономическите интереси на конкурентите[,] действащи законосъобразно“. […] Тази директива не засяга и не обхваща националните законодателства за нелоялни търговски практики, които увреждат само икономическите интереси на конкурентите, или които са свързани със сделките между търговци; отчитайки напълно принципа на субсидиарност, държавите членки ще продължат да регулират такива практики по свое усмотрение, в съответствие с правото на Общността. Също така настоящата директива не обхваща, нито засяга разпоредбите на Директива 84/450/ЕИО относно реклама, която въвежда в заблуждение търговците, но не заблуждава потребителите, и относно сравнителната реклама. […]“.

3. По-нататък, в съображение 14 от същата директива се посочва, че е „[ж]елателно […] заблуждаващите търговски практики да обхващат онези практики, включително заблуждаваща реклама, които чрез заблуждаващи действия не позволяват на потребителя да направи информиран и следователно ефективен избор. В съответствие със законодателствата и практиките на държавите членки относно заблуждаващата реклама настоящата директива класифицира заблуждаващите практики като заблуждаващи действия и бездействия. По отношение на бездействието, тази директива въвежда ограничен брой ключови елементи от информация, от която се нуждае потребителя, за да вземе решение за покупка на база информираност. […]“.

4. От своя страна съображение 15 посочва, че „[к]огато законодателството на Общността определя информационните изисквания по отношение на търговски съобщения, реклама и маркетинг, тази информация се разглежда като съществена по смисъла на тази директива. Държавите членки ще имат възможност да запазят или да добавят изискванията за информацията, свързани с облигационното право и последиците от него, когато това е предвидено съобразно минималните изисквания в съществуващите нормативни инструменти на Общността. Неизчерпателен списък на такива информационни изисквания се съдържа в приложение II. Отчитайки пълното хармонизиране, въведено от настоящата директива, само информацията, изисквана в законодателството на Общността, е от съществено значение за целите на член 7, параграф 5 от нея. Когато държавите членки са въвели информационни изисквания, надвишаващи тези в законодателството на Общността, въз основа на минимални клаузи, неспоменаването на тази допълнителна информация няма да представлява пропуск, въвеждащ в заблуждение по смисъла на настоящата директива. В противовес на това, държавите членки ще имат възможност, когато е предвидено в минималните изисквания на [правото на Общността], да запазят или да въведат по-строги разпоредби в съответствие със законодателството на Общността, така че да осигурят по-високо ниво на защита на индивидуалните договорни права на потребителите“.

5. Накрая, в съображение 17 се посочва, че е [ж]елателно […] тези търговски практики, които са нелоялни във всички случаи, да бъдат определени, за да се осигури по-висока правна сигурност. Приложение I съдържа пълния списък на всички такива практики. Това са [единствено] търговски[те] практики, които може да [се] считат за нелоялни, без оценка на [всеки конкретен] случа[й] съгласно разпоредбите на членове [от] 5 до 9. Списъкът може да бъде променян само чрез изменение на директивата“.

6. Съгласно член 1 от Директива 2005/29 същата има за цел „да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите“.

7. В член 2 от Директивата се съдържат редица определения, като за целите на настоящото производство са от значение следните:

„б) „търговец“ означава всяко физическо или юридическо лице което, по смисъла на търговските практики, обхванати от тази директива, осъществява дейност с предмет, свързан с неговото занятие, работа или професия, или всяко лице, което действа от името и/или за сметка на търговеца;

[…]

г) „търговски практики от търговците към потребителите“ […] са всяко действие, бездействие, поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на стока до потребители“.

8. Член 3 от Директива 2005/29, озаглавен „Обхват“, гласи:

„1. „Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.

2. Настоящата директива не [изключва прилагането] на облигационното право, и по-специално на правилата относно действителност, сключване или последиците на договора.

[…]

4. В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти.

5. За период от шест години от 12 юни 2007 г. държавите членки имат възможността да продължат да прилагат националните разпоредби в областта на настоящата директива, които са по-ограничителни или по-строги в сравнение с настоящата директива, и които транспонират директиви[,съдържащи] клаузи за минимум хармонизиране. Тези мерки трябва да бъдат задължителни, за да гарантират, че потребителите са подходящо защитени срещу нелоялни търговски практики, и да са съразмерни за постигането на тази цел. Преразглеждането по член 18 може, ако се сметне за уместно, да включи предложение за удължаване на [тази дерогация] за допълнителен ограничен срок.

6. Държавите членки нотифицират незабавно Комисията за всички национални разпоредби, приложени въз основа на параграф 5.

[…]“.

9. Съгласно член 4 от Директива 2005/29 „[д]ържавите членки няма да ограничават нито свободата за предоставяне на услуги, нито свободното движение на стоки по причини, попадащи в областта на сближаването[, целено] с настоящата директива“.

10. Член 5 от Директива 2005/29, озаглавен „Забрана за нелоялни търговски практики“, гласи:

„1. Забраняват се нелоялните търговски практики.

2. Една търговска практика е нелоялна, ако:

a) противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа

и

б) съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители.

[…]

4. По-специално търговските практики са нелоялни, когато:

а) са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7

или

б) са агресивни по смисъла на членове 8 и 9.

5. Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива.

[…]“.

11. Член 6 от Директива 2005/29, озаглавен „Заблуждаващи действия“, гласи:

„1. Заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация[…] е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел:

[…]

г) цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство;

[…]“.

2. Директива 85/577(3)

12. Член 1, параграф 1 от Директива 85/577 предвижда, че същата „се прилага към договорите, по силата на които търговецът доставя стоки или услуги на потребителя и които са сключени:

– по време на пътуване, организирано от търговеца извън търговския обект,

или

– по време на посещение на търговеца

i) в дома на потребителя или в този на друг потребител;

ii) на работното място на потребителя; когато посещението не е изрично поискано от потребителя“.

13. Съгласно член 8 от Директива 85/577 същата „не възпрепятства държавите членки относно приемането или прилагането на по-благоприятни разпоредби за защита на потребителите в урежданата от нея област“.

3. Директива 98/6(4)

14. Съгласно член 1 от Директива 98/6 тя „има за цел да предвиди обозначаване на продажната цена и цената за единица мярка от стоката, предлагана от търговците на потребителите, с цел да се подобри информацията, предоставяна на потребителите и да се улесни сравнението на цените“.

15. По силата на член 10 от Директива 98/6 същата „не възпрепятства държавите членки да приемат или да запазят в своето законодателство разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на информацията, предоставяна на потребителите, и сравняването на цените, без да се засягат техните задължения по силата на Договора“.

Б – Национално право

16. Закон от 5 юни 2007 г. за изменение на Закон от 14 юли 1991 г. за търговските практики и информирането и защитата на потребителите, с който се транспонира Директива 2005/29(5), във връзка със Закон от 6 април 2010 г. относно пазарните практики и защитата на потребителите(6), изключва от приложното си поле лицата, упражняващи свободни професии, както и зъболекарите и кинезитерапевтите.

17. С Решение № 55/2011 от 6 април 2011 г. на белгийския Конституционен съд, потвърдено с Решение № 192/2011 от 15 декември 2011 г., се обявяват за противоконституционни определени разпоредби на Закона от 6 април 2010 г., доколкото изключват от приложното си поле лицата, упражняващи свободни професии, както и зъболекарите и кинезитерапевтите.

18. Член 4 от Закон от 2 август 2002 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама, неравноправните клаузи и договорите от разстояние в областта на свободните професии(7) дава определение за заблуждаваща реклама и въвежда забрана за такава реклама в областта на свободните професии.

19. Член 43, параграф 2 и член 51, параграф 3 от посочения Закон от 14 юли 1991 г. предвиждат, че търговците не могат да обявяват намаления на цените при разпродажби, ако тези намаления не са действителни по отношение на цената, обявена през месеца, предхождащ непосредствено датата, от която се прилага намалението.

20. Съгласно членове 20—23 и 29 от посочения Закон от 6 април 2010 г. стоките могат да се считат за намалени само ако цената им е по-ниска от референтната цена, като под референтна цена се разбира най-ниската цена, която предприятието е определило за посочените стоки през посочения месец.

21. Законът от 25 юни 1993 г. относно упражняването на амбулантни дейности и организирането на обществени пазари(8), изменен със Закон от 4 юли 2005(9), гласи, че могат да бъдат организирани продажби на амбулантни стоки по домовете, при условие че общата им стойност не надхвърля 250 EUR за един потребител. Член 5 от Кралски указ от 24 септември 2006 г. относно упражняването и организирането на амбулантни дейности(10) предвижда, че неред с други стоки не могат да бъдат предмет на амбулантна дейност и лекарствата, лечебните растителни видове и препаратите на основата на такива растителни видове, както и всички продукти, предназначени да променят здравното състояние, медицинските и ортопедични апарати, диоптричните стъкла и рамките за тях, благородните метали и скъпоценните камъни, перлите, оръжията и мунициите.

II – Досъдебно производство

22. Във връзка с неправилното транспониране на Директива 2005/29, след осъществяване на няколко неформални контакта с белгийските органи Комисията изпраща на Кралство Белгия официално уведомително писмо от 2 февруари 2009 г. В своите писма от 3 юни и 24 юни 2009 г. белгийските органи посочват, че са направени определени законодателни изменения с оглед на това да се даде разрешение на повдигнатите от Комисията въпроси. За тази цел бил приет Закон от 6 април 2010 г. относно пазарните практики и защитата на потребителя, който влизал в сила на 12 май 2010 г.

23. С мотивирано становище от 15 март 2011 г. Комисията посочва на белгийските органи, че Законът от 6 април 2010 г. не дава отговор на четири от твърденията за нарушение, посочени в официалното уведомително писмо от 2 февруари 2009 г.

24. Комисията счита, че обясненията на белгийските органи в тяхното писмено становище от 11 май 2011 г. не дават отговор на три от твърденията за нарушение, посочени в официалното уведомително писмо от 2 февруари 2009 г., поради което тази институция решава да предяви настоящия иск.

III – Искът на Комисията

25. В своя иск Комисията изтъква три твърдения за нарушениe от страна на Кралство Белгия.

26. Първото твърдение за нарушение се основава на изключването на определени професии от приложното поле на Директива 2005/29, която се прилага спрямо търговските практики на всички видове търговци, независимо от правния им статут и сектора, в който упражняват дейността си. Изричното изключване на свободните професии, зъболекарите и кинезитерапевтите от приложното поле на Закона от 5 юни 2007 г., с който Директива 2005/29 се транспонира в белгийското право, противоречало на член 3 от посочената директива във връзка с член 2, буква б) от същата, като посоченото неизпълнение не е отстранено със Закона от 6 април 2010 г.

27. Според Комисията обстоятелството, че на 6 април 2011 г. белгийският Конституционен съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на Закона от 6 април 2010 г., които изключват някои професии от приложното поле на този закон, не означава, че твърдяното неизпълнение е отстранено, тъй като обявяването на тези разпоредби за нищожни зависи от евентуалното подаване на жалба за отмяна, а ако такава бъде подадена, нейните последици ще настъпят след изтичане на предоставения в досъдебното производство на белгийските органи срок за отстраняване на твърдяното неизпълнение.

28. Второто твърдение за неизпълнение се отнася до белгийското законодателство относно обявяването на намаленията на цените. Комисията твърди, че член 43, параграф 2 от Закона от 14 юли 1991 г. и членове 20, 21 и 29 от Закона от 6 април 2010 г. предвиждат по-висока степен на защита на потребителите в сравнение със защитата, предвидена в Директива 2005/29, осъществяваща пълна хармонизация на нелоялните търговски практики.

29. Третото твърдение за нарушение се отнася до забраната на определени амбулантни продажби. Комисията посочва, че член 4, параграф 1, трета алинея от Закона от 25 юни 1993 г., въведен с член 7 от Закона от 4 юли 2005 г., забранява, с някои изключения, амбулантните продажби по домовете, докато член 5, параграф 1 от Кралски указ от 24 септември 2006 г. забранява определени стоки да бъдат предмет на подобен вид амбулантна продажба. Директива 2005/29 обаче не съдържа подобни забрани и поради това, с оглед на изчерпателния характер на осъществяваната чрез нея хармонизация, не допуска посочената национална правна уредба.

30. Поради това Комисията иска Съдът да обяви, че Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 3 във връзка с член 2, букви б) и г) и по член 4 от Директива 2005/29, както и да осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

IV – Производство пред Съда

31. Кралство Белгия представя писмена защита, в която по отношение на първото твърдение за нарушение поддържа, че то е недопустимо, тъй като Комисията не е взела предвид действащия Закон от 2 август 2002 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама, неравноправните клаузи и договорите от разстояние в областта на свободните професии и не посочва в какво отношение този закон съставлява неизпълнение на Директива 2005/29. По същество Кралство Белгия изтъква, че определени професии са изключени от приложното поле на Закона за транспониране на Директивата, но напомня, че Конституционният съд е обявил за противоконституционно това изключване и посочва, че на 6 септември 2012 г. е подадена жалба за отмяна, която може да доведе до отмяната с обратно действие на законовите разпоредби, обявени за противоконституционни. Във всички случаи Кралство Белгия твърди, че разглежданите разпоредби не се прилагат, тъй като са противоконституционни, и следователно към датата, на която изтича предоставения от Комисията срок, неизпълнението вече е било отстранено.

32. В своята писмена реплика Комисията твърди, че за първи път Кралство Белгия се е позовало на Закона от 2 август 2002 г. в своята писмена защита и макар несъмнено този закон да въвежда забраната за заблуждаваща реклама в областта на свободните професии, той има за цел да транспонира не Директива 2005/29, а Директива 84/450(11) . Макар че двете директиви могат да обхващат едни и същи видове практики, те несъмнено имат различни цели, което е видно от съображение 6 на Директива 2005/29. Поради това държавите членки са били длъжни да транспонират последната посочена директива, за да може заблуждаващата реклама да бъде включена в нейния обхват. Що се отнася до съображенията по същество, изтъкнати от Кралство Белгия в негова защита във връзка с първото твърдение за нарушение, Комисията отговаря, че докато в досъдебното производство белгийските органи са поддържали, че противоконституционните разпоредбите могат да бъдат отменени с обратно действие само ако евентуално бъде уважен иск за отмяна, понастоящем те поддържат, че обявяването на противоконституционността им е достатъчно условие, за да бъдат премахнати. Какъвто и да е случаят, Комисията счита, че правната сигурност на потребителите не позволява да се приеме, че самò по себе си обявяването на противоконституционността е достатъчно, за да може спорните законови разпоредби да бъдат заличени от националното право, тъй като евентуалната необходимост от постановяване на нови съдебни решения с оглед на окончателното изключване на противоконституционните разпоредби от правовия ред предполага наличието на несигурност, което е неприемливо.

33. В своята писмена дуплика Кралство Белгия твърди, че Комисията не отрича, че член 4 от Закона от 2 август 2002 г. урежда заблуждаващата реклама в областта на свободните професии и поради това е в съответствие с член 2, буква г) от Директива 2005/29, поради което частично транспонира тази директива. Тъй като при формулирането на своите искания Комисията не е взела предвид този закон, твърдението за нарушение било недопустимо. От друга страна, според белгийските органи решенията на Конституционния съд във връзка с противоконституционността давали достатъчна сигурност, доколкото водят до включването на свободните професии в обхвата на Закона от 5 юни 2007 г.

34. Във връзка с второто твърдение за нарушение Кралство Белгия твърди, че Законът от 6 април 2010 г. вече не изисква цената, която е обявена като намалена, да е била обявена през месеца, предхождащ обявяването на намалението. От друга страна, макар че осъществява пълна хармонизация, Директива 2005/29 не съдържа разпоредби, които позволяват да се провери истинността от икономическа гледна точка на обявленията за намаления. От своя страна Директива 98/6 не е изменена с Директива 2005/29 и член 10 от нея дава право на държавите членки да приемат или да запазят в своето законодателство разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на предоставяната на потребителите информация и сравняването на цените. Накрая, Кралство Белгия поддържа, че според Съда правото на потребителя на информация съставлява принцип на правото на Съюза и следователно посоченото законодателство трябва да се разглежда в светлината на член 28 ДФЕС, за да се установи дали е обосновано от императивна необходимост и е пропорционално на преследваната цел.

35. В това отношение Комисията посочва, че приложното поле на Директива 98/6 не включва информацията, предоставяна на потребителите в областта на намаленията на цените, нито се отнася до всички аспекти на предоставяната на потребителите информация, които могат да имат връзка с цените на стоките. Волята на законодателя на Директива 2005/29 била да попречи на държавите членки да забранят определени търговски практики поради обстоятелството, че търговецът не е изпълнил определени, предвидени в националното право задължения във връзка с информацията. Такава хипотеза била нал ице, когато белгийското законодателство води до забрана за обявяване на намаления на цени, ако не са изпълнени строгите изисквания, предвидени в него, дори когато подобни практики, разглеждани поотделно, могат да не бъдат считани за заблуждаващи или нелоялни по смисъла на Директива 2005/29. От друга страна Комисията отхвърля довода на белгийските органи във връзка с член 28 ДФЕС.

36. В своята писмена дуплика Кралство Белгия поддържа, че за да се приеме подходът на Комисията относно намаляването на цените, би било необходимо да се разгледа всеки случай поотделно, което би довело до прилагането от страна на националните юрисдикции на много различни критерии, за да определят дали дадено обявление съставлява нелоялна практика, което би било в противоречие с преследваната от Директива 98/6 цел в областта на сравняването на цените.

37. Що се отнася до третото твърдение за нарушение, Кралство Белгия поддържа, че както член 5, параграф 1 от Кралски указ от 24 септември 2006 г., така и член 7 от Закона от 4 юли 2005 г. се включват в приложното поле на Директива 85/577 и съставляват по-строги национални мерки, които са разрешени в рамките на посочената директива. Поради това били неоснователни твърденията на Комисията относно незачитането на изчерпателния характер на предвидената в Директива 2005/29 хармонизация. Освен това тази директива се прибавя към вече действащите разпоредби на Съюза в областта на защитата на потребителите и не изменя или ограничава обхвата на Директива 85/577, който допълва този на Директива 2005/29. Накрая, националните мерки били свързани с мерките за транспониране на Директива 2011/83, които Кралство Белгия трябвало да приеме преди 13 декември 2013 г.

38. В обобщение, Кралство Белгия моли Съда да обяви, че първото правно основание на иска е недопустимо и да отхвърли останалите правни основания като неоснователни, като осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

V – Анализ

А – Първото правно основание на иска

1. По допустимостта на правното основание

39. Както вече посочих, Комисията счита, че изричното изключване на свободните професии, зъболекарите и кинезитерапевтите от приложното поле на Закона от 6 април 2010 г., с който закон Директива 2005/29 се транспонира в белгийското право, противоречи на член 3 от посочената директива във връзка с член 2, буква б) от същата.

40. Кралство Белгия възразява, че това първо правно основание е недопустимо, доколкото Комисията не е взела предвид Закона от 2 август 2002 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама, неравноправните клаузи и договорите от разстояние в областта на свободните професии и доколкото не е уточнила в какво отношение посочения закон предполага неизпълнение на Директива 2005/29.

41. Във връзка с това възражение за недопустимост Комисията отбелязва, че за първи път Кралство Белгия е посочило Закона от 2 август 2002 г. в писмената си защита. Все пак, макар да признава, че посоченият закон забранява заблуждаващата реклама в областта на свободните професии, Комисията поддържа, че неговият предмет е транспонирането на Директива 84/450, а не на Директива 2005/29, тъй като двете директиви имат различни цели, и че предметът на настоящото производство е неправилното транспониране на втората посочена директива. В това отношение Кралство Белгия възразява, че член 4 от Закона от 2 август 2002 г. урежда заблуждаващата реклама в областта на свободните професии и поради това е в съответствие с член 2, буква г) от Директива 2005/29, тъй като предполага частично транспониране на тази директива.

42. Според мен това първо правно основание не следва да се приема за недопустимо.

43. Видно от точка 1 от изпратеното до Кралство Белгия официално уведомително писмо от 2 февруари 2009 г. Комисията сочи, че Законът от 5 юни 2007 г., с който се транспонира Директива 2005/29, изключва от приложното си поле свободните професии, като отбелязва, че посоченото изключване се „потвърждава от съществуването на специален закон за свободните професии — Законът от 2 август 2002 г. […], който не е изменен с оглед на транспонирането на Директива [2005/29]“. По-нататък Комисията отбелязва, без Кралство Белгия да възразява в това отношение, че белгийските органи „са признали наличието на това положение“ в предходната си кореспонденция, изтъквайки намерението си да го променят. В действителност Законът от 6 април 2010 г. е приет именно с цел да се изпълни изискването на Комисията, макар че в него се запазва изключването на свободните професии.

44. С оглед на горепосоченото считам, че Комисията не е била длъжна повече да се позовава на вероятността Законът от 2 август 2002 г. да съдържа изпълнение на задълженията, произтичащи от Директива 2005/29 във връзка с липсата на изключване на свободните професии, при положение че от самото начало белгийските органи възприемат виждането на Комисията, че Законът от 2 август 2002 г. потвърждава съществуването на изключването, установено със Закона от 5 юни 2007 г.

2. По съществото на първото правно основание

45. Кралство Белгия признава, че определени професии са изключени от приложното поле на Закона за транспониране на Директива 2005/29. То твърди обаче, че това неизпълнение на Директивата е отстранено в резултат от обявяването за противоконституционни на разпоредбите на Закона от 6 април 2010 г., в които е установено това изключване.

46. Следва да се уточни, че срокът, предоставен на белгийските органи в мотивираното становище на Комисията от 15 март 2011 г., за да приемат необходимите мерки с оглед на това да се съобразят със задълженията, произтичащи от Директива 2005/29, е изтекъл на 15 май 2011 г.

47. Тъй като обявяването на противоконституционността на член 2, параграфи 1 и 2 и на член 3, параграф 2 от Закона от 6 април 2010 г. се осъществява чрез решение на конституционния съд от 6 април 2011 г., би трябвало да е вярно твърдението на белгийските органи, че към момента на изтичане на срока, предоставен от Комисията в нейното мотивирано становище (15 май 2011 г.), твърдяното неизпълнение вече е било отстранено.

48. Оказва се обаче, че в белгийското право последиците от обявяване на противоконституционността не позволяват да се отхвърли възможността за последващо прилагане на нормите, за които се отнася решение от този вид. Всъщност, както признават самите белгийски органи, принципно обявяването на противоконституционността трябва да бъде последвано от уважаване на жалба за отмяна, за да може разпоредбите, обявени за противоконституционни, да бъдат „премахнати“ от националния правов ред с обратно действие.

49. Съгласно твърденията на Кралство Белгия в точка 17 от неговата писмена защита в настоящото производство след обявяването на противоконституционността „противоконституционната норма продължава да съществува в правовия ред, но не може да бъде прилагана от белгийските съдилища“. Все пак тази прогноза не съответства винаги на действителността, тъй като, както признават самите белгийски органи, несъмнено разпоредбите, обявени за противоконституционни с Решение от 6 април 2011 г., впоследствие са били предмет на ново решение във връзка с противоконституционността от 15 декември 2011 г. От друга страна, съгласно твърденията на Кралство Белгия пред Конституционния съд все още е налице висяща жалба за отмяна на разпоредбите, обявени за противоконституционни през 2011 г., което потвърждава, че съгласно белгийското право не може да се отхвърли със сигурност възможността обявените за противоконституционни норми да продължат да се прилагат, докато не бъде уважена жалбата за отмяна.

50. Както твърди Кралство Белгия, практиката на белгийските съдилища несъмнено може ,,да доведе до положение, в което de facto една формално обявена противоконституционност позволява сама по себе си да се избегне всяко ново прилагане на засегнатата норма“. Все пак конкретните обстоятелства сочат, че случаят невинаги е такъв. С оглед на гореизложеното следва да се посочи, че безспорно са налице съмнения относно правното положение на разпоредбите, обявени за противоконституционни, което е несъвместимо с правната сигурност и е неприемливо в контекста на преценката за това дали националното право е изцяло в съответствие с изискванията за транспониране в срок на директива.

51. В този смисъл споделям становището на Комисията, що се отнася до релевантността на практиката на Съда в Решение от 10 май 2001 г. по дело Комисия/Нидерландия(12), в което той посочва, че „дори когато е налице национална съдебна практика, която тълкува разпоредби на националното право в смисъл, който се счита за съответстващ на дадена директива, това обстоятелство не предполага необходимата степен на яснота и точност, за да бъде изпълнено условието за правна сигурност“, какъвто е „по-специално случаят в областта на защитата на потребителите“. Всъщност позоваването на „национална съдебна практика“ според мен може да обхване и националното право, което урежда последиците от обявяването на противоконституционността, когато съгласно това право на практика се допуска прилагането на норма, обявена за противоконституционна, както признават белгийските органи. Подобна несигурност може да бъде отстранена по приемлив начин само с пълното и окончателно премахване на нормата, която е несъвместима с правото на Съюза, а подобно премахване не се гарантира надлежно с действащия в националното право режим на обявяване на противоконституционността.

52. С оглед на гореизложеното считам, че първото правно основание, изтъкнато от Комисията, следва да бъде уважено.

Б – Второто правно основание

53. Комисията посочва, че белгийското законодателство предоставя на потребителя по-голяма защита в областта на обявяването на намаления на цените в сравнение със защитата, предоставена от Директива 2005/29, и счита, че тъй като с посочената директива се осъществява пълна хармонизация на нелоялните търговски практики, не следва да се приемат по-строги национални мерки с оглед на осигуряване на потребителите на по-висока степен на защита.

54. Кралство Белгия не оспорва, че неговото законодателство гарантира на потребителите по-висока степен на защита от предоставената им с Директива 2005/29, но поддържа, че има право да направи това по силата на Директива 98/6, която продължава да се прилага към момента, в който изтича срокът, предоставен от Комисията в нейното мотивирано становище.

55. Съдът вече е постановил, че обявяването на намаления на цените съставлява търговска практика по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29(13), която директива, използвайки „една изключително обща формулировка“(14), определя тези практики като „всяко действие, бездействие, поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на стока до потребители“.

56. Поради това несъмнено член 43, параграф 2 от Закона от 14 юли 1991 г. и членове 20, 21 и 29 от Закона от 6 април 2010 г. се позовават на дейност, включена в приложното поле на Директива 2005/29.

57. Белгийските органи споделят становището на Комисията, че според Съда несъмнено Директива 2005/29 „извършва пълно хармонизиране на общностно равнище на правилата относно нелоялните търговски практики на предприятията спрямо потребителите“(15) . Все пак посочените органи отбелязват, че Директивата „не съдържа адаптирани и хармонизирани правила, които позволяват да се провери истинността от икономическа гледна точка на обявленията за намаления на цените“(16), която празнина белгийският законодател е запълнил, основавайки се на Директива 98/6 относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките.

58. Според мен обаче подходът на белгийските органи изхожда от едно погрешно схващане. Въпреки заглавието си Директива 98/6 няма задължително за предмет защитата на потребителите във връзка с обозначаването на цените като цяло, а конкретно тяхната защита при затруднения, които възникват в резултат от обозначаването на цените на стоките във връзка с различните мерни единици.

59. Всъщност, както е посочено в съображение 5 от Директива 98/6 „връзката между цената за единица мярка на стоките и тяхното предварително опаковане в предварително определени количества или обеми, съответстващи на стойностите на поредиците, приети на общностно равнище, се оказа твърде сложна за прилагане“, поради което „е необходимо да се прекрат и прилагането на тази връзка в полза на нов по-опростен механизъм, който е в интерес на потребителите, без това да накърнява разпоредбите за стандартизиране на опаковането“. Съгласно съображение 6 от Директивата този нов механизъм се основава на „задължението да се обозначава продажната цена и цената за единица мярка[, което] допринася значително за подобряване информацията, предоставяна на потребителите, тъй като това е най-лесният начин да се даде възможност на потребителите да оценят и сравнят цените на стоките по оптимален начин и следователно да направят информиран избор, основан на обикновеното сравняване цената за единица мярка“.

60. Поради това загрижеността на създателите на Директива 98/6 е била да „осигури еднородна и ясна информация“(17) по отношение на количеството на стоките във връзка с еднородна система от мерни единици като основа за определяне на цената на стоките.

61. В това отношение в член 1 от Директива 98/6 е посочена нейната цел, а именно „да предвиди обозначаване на продажната цена и цената за единица мярка от стоката, предлагана от търговците на потребителите, с цел да се подобри информацията, предоставяна на потребителите и да се улесни сравнението на цените“(18) . Основните разпоредби на посочената директива се отнасят до въпроси във връзка с двата начина на обозначаване на цените(19) .

62. Поради това в Директива 98/6 не се съдържа нищо от рода на „адаптирани и хармонизирани правила, които позволяват да се провери истинността от икономическа гледна точка на обявленията за намаления на цени“, с оглед на цитираното изявление на белгийските органи. Член 10 от посочената директива също не съставлява основание за държавите членки да приемат норми, които да гарантират истинността от икономическа гледна точка на намаленията на цените.

63. В член 10 от Директива 98/6 се предвижда, че тя „не възпрепятства държавите членки да приемат или да запазят в своето законодателство разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на информацията, предоставяна на потребителите, и сравняването на цените, без да се засягат техните задължения по силата на Договора“. Логично е обаче тези по-благоприятни разпоредби да се отнасят само до приложното поле на Директива 98/6, в което се включва предоставяната на потребителите информация по отношение на стандартите, използвани за отправна точка при изчисляване на цените на стоките, с оглед на това да бъде улеснено сравняването на цените не по отношение на предходните цени, а по отношение на различни мерни единици.

64. В обобщение, информацията, която следва да се предостави за улеснение на потребителите във връзка с „намаленията на цените“, не може да се счита за включена в приложното поле на Директива 98/6 и следователно не може да попада в обхвата на възможността, предоставена на държавите членки съгласно член 10 от същата.

65. С оглед на гореизложеното без съмнение член 3 от Директива 2005/29 предвижда редица случаи, в които разпоредбите на директивата могат да бъдат заместени от други общностни норми или от норми на държавите членки.

66. По-специално, в член 3, параграф 2 е предвидено, че Директива 2005/29 „не противоречи на облигационното право, и по-специално на правилата относно действителност, сключване или последиците на договора“. Според мен е очевидно, че разглежданата национална правна уредба не се отнася до правния режим на договорите, а се отнася до определянето на условията, при които дадена оферта може да бъде отправена до потребителите с оглед на сключване на договор, който съставлява правна сделка, уредена от нормите на облигационното право.

67. От своя страна параграф 4 на същия член 3 от Директива 2005/29 предвижда, че „[в] случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти“. Това изключение също не може да опровергае предходния извод, тъй като с оглед на гореизложеното и предвид целта на Директива 98/6, на която се позовават белгийските органи, то не може да се счита за норма, която урежда „специфични аспекти на нелоялни търговски практики“.

68. Накрая, член 3, параграф 5 гласи, че „[з]а период от шест години от 12 юни 2007 г. държавите членки имат възможността да продължат да прилагат националните разпоредби в областта на настоящата директива, които са по-ограничителни или по-строги в сравнение с настоящата директива, и които транспонират директиви[, съдържащи] клаузи за минимум хармонизиране.“ За това трябва да са изпълнени две условия. На първо място, тези национални разпоредби трябва да бъдат „задължителни, за да гарантират, че потребителите са подходящо защитени срещу нелоялни търговски практики и […] съразмерни за постигането на тази цел“. На второ място, съгласно член 3, параграф 6 държавите членки нотифицират „незабавно Комисията за всички национални разпоредби, приложени въз основа на параграф 5“.

69. В член 3, параграф 5 от Директива 2005/29 не се уточнява кои са „директиви[те, съдържащи] клаузи за минимум хармонизиране“, които могат да продължат да се прилагат като по-строги национални разпоредби за период от шест години. В това отношение може да се използва тълкуването, което се съдържа в параграф 45 от изложението на мотивите на предложението на Комисията(20), където е посочено, че „[к]огато директива, отнасяща се до определен сектор, урежда само някои аспекти на търговските практики, например съдържанието на информацията, която следва да бъде предоставена, във връзка с другите елементи се прилага Рамковата директива, например ако необходимата информация от законодателството в сектора е представена по подвеждащ начин. Следователно директивата допълва едновременно съществуващото и бъдещото законодателство, като например предложението за Регламент относно рекламните практики, Директивата в областта на потребителските кредити и Директивата за електронната търговия“.

70. Директива 98/6 съдържа „изискванията във връзка с информацията, която следва де се предостави“ относно цените, но не относно намалените цени, които са предмет на разглежданата в настоящото производство национална правна уредба, както имах възможност да посоча по-горе. Поради това тази правна уредба не попада в приложното поле на член 3, параграф 5 от Директива 2005/29 и не може да продължи да се прилага, след като изтече установеният срок за нейното транспониране в националното право.

71. Очевидно последицата от това е, че е напълно приложима забраната, установена в член 4 от Директива 2005/29, „който изрично забранява на държавите членки да запазват или да приемат по-ограничителни национални мерки, дори когато такива мерки са насочени към осигуряване на по-високо ниво на защита на потребителите“(21) .

72. Следователно в съответствие с твърденията на Комисията, щом като намаления на цените, които не отговарят на условия като съдържащите се в белгийското законодателство, не попадат в обхвата на приложение I от Директива 2005/29, такива търговски практики могат да се считат за нелоялни само ако разгледани поотделно попадат в приложното поле на членове 5—9 от тази директива.

73. Установените в белгийското законодателство изисквания могат да доведат до забрана в съответствие с националното право на обявления, които могат да не съставляват нелоялна или заблуждаваща търговска практика съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, посочващ, че „[з]аблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация[…] е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел: […] г) цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство“.

74. В крайна сметка обявяването на намаления на цени, независимо дали е в съответствие с белгийското законодателство или не, може да се приеме за противоречащо на правото на Съюза, ако при разглеждане поотделно на всеки случай се установи, че съставлява нелоялна практика съгласно дефинициите в членове 5—9 от Директива 2005/29.

75. По отношение на твърденията на белгийските органи, че в крайна сметка по-голямата строгост на националното законодателство се обосновава с правото на информация, следва да бъде напомнено, както прави Комисията, че съгласно съображение 15 от Директива 2005/29 само информация „по отношение на търговски съобщения, реклама и маркетинг“, установена в законодателството на Съюза, „се разглежда като съществена по смисъла на тази директива. Държавите членки ще имат възможност да запазят или да добавят изискванията за информацията, свързани с облигационното право и последиците от него, когато това е предвидено съобразно минималните изисквания в съществуващите нормативни инструменти на Общността. […] Отчитайки пълното хармонизиране, въведено от настоящата директива, само информацията, изисквана в законодателството на Общността, е от съществено значение за целите на член 7, параграф 5 от нея. Когато държавите членки са въвели информационни изисквания, надвишаващи тези в законодателството на Общността, въз основа на минимални клаузи, неспоменаването на тази допълнителна информация няма да представлява пропуск, въвеждащ в заблуждение по смисъла на настоящата директива“. Несъмнено в съображение 15 се посочва и че „държавите членки ще имат възможност, когато е предвидено в минималните изисквания на [правото на Общността], да запазят или да въведат по-строги разпоредби в съответствие със законодателството на Общността, така че да осигурят по-високо ниво на защита на индивидуалните договорни права на потребителите“. Все пак според мен в настоящия случай Директива 98/6 не предоставя правно основание за разглежданото понастоящем законодателство.

76. Поради това Директива 2005/29 не допуска принципно да бъдат забранявани обявления за намаления на цените, които не съответстват на изискванията на национална правна уредба като разглежданата в настоящия случай. Подобна забрана би била допустима само ако подобен вид обявления се включваха в обхвата на приложение I към Директива 2005/29, което не е налице. Следователно забраната би могла да се приложи единствено при разглеждане на всеки случай поотделно и доколкото това се налага от прилагането на критериите, установени в членове 5—9 от посочената директива.

77. Следователно считам, че Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 4 от Директива 2005/29, доколкото член 43, параграф 2 от Закона от 14 юли 1991 г. и членове 20, 21 и 29 от Закона от 6 април 2010 г. предоставят по-строга защита на потребителя от предвидената в посочената директива.

В – Третото правно основание

78. Третото твърдение на Комисията за неизпълнение се отнася до забраната за амбулантни продажби по домовете, предвидена в член 4, параграф 1, трета алинея от Закона от 25 юни 1993 г., въведен с член 7 от Закона от 4 юли 2005 г., и до забраната определени стоки да бъдат предмет на амбулантна продажба съгласно член 5, параграф 1 от Кралски декрет от 24 септември 2006 г. Както в рамките на второто вече разгледано твърдение за нарушение, тук също Комисията твърди, че предвид изчерпателния характер на осъществената чрез нея хармонизация, Директива 2005/29 не съдържа подобни забрани и поради това не допуска такива национални разпоредби.

79. Очевидно амбулантната продажба съставлява търговска практика по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29. Според мен е безспорно също така, че Директива 85/577 относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект, съставлява напълно адекватно основание за приемане на по-строгата правна уредба, която е в сила в Кралство Белгия, като член 8 от посочената директива не възпрепятства „държавите членки относно приемането или прилагането на по-благоприятни разпоредби за защита на потребителите в урежданата от нея област“.

80. Въпросът е дали това по-високо ниво на защита, което се допуска от Директива 85/577, е съвместимо и с Директива 2005/29, при положение че не във всички случаи практиките, на които се позовава разглежданата национална правна уредба, фигурират като нелоялни в приложение I към последната.

81. Принципно отговорът следва да се търси в член 3, параграф 5 от Директива 2005/29, който, както ще бъде припомнено, гласи, че „[з]а период от шест години от 12 юни 2007 г. държавите членки имат възможността да продължат да прилагат националните разпоредби в областта на настоящата директива, които са по-ограничителни или по-строги в сравнение с настоящата директ ива, и които транспонират директиви[, съдържащи] клаузи за минимум хармонизиране. Тези мерки трябва да бъдат задължителни, за да гарантират, че потребителите са подходящо защитени срещу нелоялни търговски практики и да са съразмерни за постигането на тази цел“. Не следва да се забравя, че съгласно посочения член 3, параграф 6 държавите членки трябва да нотифицират „незабавно Комисията за всички национални разпоредби, приложени въз основа на параграф 5“.

82. С други думи Директива 2005/29 предвижда евентуално преходно положение, в рамките на което държавите членки могат да приемат по-строги или по-стриктни мерки, ако са изпълнени няколко условия. На първо място, тези мерки трябва да имат за предмет прилагането на определени директиви. На второ място, мерките трябва да са абсолютно необходими за защитата на потребителите от нелоялни практики и пропорционални с оглед на постигането на тази цел. На трето място, Комисията трябва незабавно да бъде уведомена за подобни мерки.

83. В настоящия случай както забраната на определени амбулантни продажби, така и забраната определени стоки да бъдат предмет на подобен вид продажби са въведени чрез национални норми, приети след влизането в сила на Директива 2005/29 и преди 12 юни 2013 г., когато изтича преходният период, установен в член 3, параграф 5 от същата.

84. Проблемът, който възниква непосредствено, е дали член 3, параграф 5 от Директива 2005/29 се отнася само до по-строга национална правна уредба, която вече се е прилагала към момента на влизане в сила на Директива 2005/29, предвид на това, че изразът „имат възможността да продължат да прилагат“ изглежда изключва възможността за въвеждане на норми с такъв характер след влизането в сила на Директива 2005/29.

85. Считам, че в действителност член 3, параграф 5 се позовава само на национална правна уредба, която вече се е прилагала към момента на влизане в сила на Директива 2005/29. Независимо от това обаче, определящото в настоящия случай не е толкова дали по-строгите национални норми са се прилагали или не към момента на влизане в сила на разглежданата директива, колкото дали посочените норми могат да бъдат приети с оглед на прилагане на директивите, които съдържат минимални изисквания за хармонизация по смисъла на самия член 3, параграф 5.

86. Следва да се вземе предвид, че посочената разпоредба се позовава на „националните разпоредби в областта на настоящата директива, които са по-ограничителни или по-строги в сравнение с настоящата директива, и които транспонират директиви[, съдържащи] клаузи за минимум хармонизиране“. Според мен, ако подобни директиви позволяват последващо приемане на по-строги норми, тогава тези норми могат също да се считат за приложими съгласно член 3, параграф 5 от Директива 2005/29.

87. От друга страна, член 8 от Директива 85/577 не възпрепятства „държавите членки относно приемането или прилагането “(22) на по-строги разпоредби, поради което следва да се направи извод, че е ирелевантно обстоятелството, че подобни мерки трябва да са били приети след влизането в сила на Директива 2005/29.

88. С оглед на гореизложеното принципно би било необходимо да се провери дали съгласно изискванията на член 3, параграф 5 разглежданите национални разпоредби са „задължителни, за да гарантират, че потребителите са подходящо защитени срещу нелоялни търговски практики и […] са съразмерни за постигането на тази цел“.

89. Считам обаче, че не е необходимо тези два въпроса да се разглеждат, тъй като без съмнение във всички случаи не е изпълнено задължението, предвидено в член 3, параграф 6 от Директива 2005/29, съгласно което държавите членки трябва да нотифицират „незабавно Комисията за всички национални разпоредби, приложени въз основа на параграф 5“.

90. Белгийските органи не са нотифицирали „незабавно“ по-строгите разпоредби, съдържащи се в член 4, параграф 1, трета алинея от Закона от 25 юни 1993 г., въведен с член 7 от Закона от 4 юли 2005 г., и в член 5, параграф 1 от Кралски декрет от 24 септември 2006 г. При тези обстоятелства е очевидно, че не е приложима преходната дерогация, предвидена в член 3, параграф 5 от Директива 2005/29, поради което следва да се направи извод, че е налице твърдяното от Комисията неизпълнение от страна на Кралство Белгия.

91. В съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник уважаването на всички правни основания на иска предполага Кралство Белгия да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

VI – Заключение

92. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да постанови следното:

„1) Като е изключило от приложното поле на Закона от 5 юни 2007 г., с който се транспонира Директива 2005/29, лицата, упражняващи свободни професии, както и зъболекарите и кинезитерапевтите, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 3 във връзка с член 2, букви б) и г) от Директива 2005/29.

2) Като е предоставило посредством член 43, параграф 2 от Закона от 14 юли 1991 г. и членове 20, 21 и 29 от Закона от 6 април 2010 г. по-строга или по-взискателна защита от предвидената в Директива 2005/29, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 4 от Директива 2005/29.

3) Като е забранило определени амбулантни продажби по домовете съгласно член 4, параграф 1, трета алинея от Закона от 25 юни 1993 г., въведен с член 7 от Закона от 4 юли 2005 г., и е забранило определени стоки да бъдат предмет на амбулантна търговия съгласно член 5, параграф 1 от Кралски декрет от 24 септември 2006 г., Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 4 от Директива 2005/29.

4) Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски“.

(1) .

(2)  – Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

(3)  – Директива 85/577 на Съвета от 20 декември 1985 година относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект (ОВ L 372, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 188).

(4)  – Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 206).

(5)  – Moniteur belge от 21 юни 2007 г., № 2007011259, стр. 34272.

(6)  – Moniteur belge от 12 април 2010 г., № 2010011166, стр. 20803.

(7)  – Moniteur belge от 20 ноември 2002 г., №º2002009820, стр. 51704.

(8)  – Moniteur belge от 30 септември 1993 г., № 199301806, стр. 21526.

(9)  – Moniteur belge от 25 август 2005 г., № 258, стр. 36965.

(10)  – Moniteur belge от 29 септември 2006 г., № 2006022950, стр. 50488.

(11)  – Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, свързани със заблуждаваща реклама (ОВ L 250, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 153).

(12)  – Дело T‑144/99, Recueil, стр. II‑3541, точка 21.

(13)  – Така се посочва изрично в Определение от 15 декември 2011 г. по дело Inno (C‑126/11), точка 30, в което се прави позоваване на съдебната практика в Решение от 14 януари 2010 г. по дело Plus Warenhandelsgesellschaft (C‑304/08, Сборник, стр. I‑217), и Решение от 9 ноември 2010 г. по дело Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag (C‑540/08, Сборник, стр. I‑10909).

(14)  – Решение по дело Plus Warenhandelsgesellschaft, посочено по-горе, точка 36.

(15)  – Решение по дело Plus Warenhandelsgesellschaft, посочено по-горе, точка 41.

(16)  – Точка 36 от писмената защита.

(17)  – Съображение 12 от Директива 98/6.

(18)  – В член 2 от същата директива е дадено определение за „продажна цена“, а именно „крайната цена за бройка или за определено количество стока […]“ и за „цена за единица мярка“, а именно „крайната цена […] за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава членка при предлагането на пазара на специфични продукти“. Накрая, разпоредбата гласи също, че „стоки, продавани в насипно състояние“, са „стоките, които не са предварително опаковани и се претеглят в присъствието на потребителя“.

(19)  – Посочване на двете цени за всички стоки, предлагани от търговците на потребителите (член 3), изискване двете цени да са недвусмислени, ясно изписани и цената за единица мярка да се отнася до количеството, обявено в съответствие с националните и общностните разпоредби (член 4), възможно освобождаване (член 5).

(20)  – COM(2003) 356 окончателен. 2003/0134 (COD).

(21)  – Решение по дело Plus Warenhandelsgesellschaft, посочено по-горе, точка 50.

(22)  – Курсивът е мой.