1

С жалбата си Европейският парламент иска отмяна на решението на Комисията на Европейските общности за одобряване на проект относно сигурността на границите на Република Филипини, финансиран по ред 19 10 02 от общия бюджет на Европейските общности (Philippine Border Management Project, № ASIA/2004/016-924) (непубликувано в Официален вестник на Европейския съюз, наричано по-нататък „обжалваното решение“), прието в изпълнение на Регламент (ЕИО) № 443/92 на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно финансовата и техническа помощ за развиващите се страни в Азия и Латинска Америка и икономическото сътрудничество с тях (ОВ L 52, стр. 1), изменен с Регламент (ЕО) № 807/2003 на Съвета от 14 април 2003 г. относно адаптирането към Решение № 1999/468/ЕО на разпоредбите за комитетите, които подпомагат Комисията при упражняване на изпълнителните ѝ правомощия, установени в инструментите на Съвета, приети съгласно консултативната процедура (единодушие) (ОВ L 122, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 160, наричан по-нататък „Регламент № 443/92“), доколкото Комисията превишила изпълнителните правомощия, предоставени ѝ от посочения регламент.

2

Обжалваното решение е постановено въз основа на предложение за финансиране, което Комисията представя на заседание от 17 и 18 ноември 2004 г. на предвидения в Регламент № 443/92 регулаторен комитет. Тъй като на заседанието някои държави-членки изразяват резерви във връзка с приетото правно основание, към предложението се прилага писмената процедура, която приключва на 7 декември 2004 г. с положително становище на комитета, прието с квалифицирано мнозинство.

3

Обжалваното решение е прието на 21 декември 2004 г.

4

Член 1 от Регламент № 443/92 гласи:

„Общността продължава и разширява общностното сътрудничество с развиващите се страни в Азия и Латинска Америка, наричани по-долу „АЛА развиващи се страни“, които не са подписали Конвенцията от Ломе и не се ползват от политиката на Общността за сътрудничество със средиземноморските трети страни. Настоящото сътрудничество, което е в допълнение към помощта от държавите-членки, включва финансова и техническа помощ за развитие и икономическо сътрудничество. В тази връзка Общността придава най-голямо значение на насърчаването на правата на човека, подкрепа за процеса на демократизация, както и добро управление, защита на околната среда, либерализация на търговията и засилване на културното измерение чрез нарастващ диалог, воден във взаимен интерес, по политическите, икономически и социални въпроси.“ [неофициален превод]

5

Съгласно член 2, първа алинея от същия регламент „[о]бщностните политики за развитие и сътрудничество са насочени към човешкото развитие.“ [неофициален превод]

6

Член 4 от Регламент № 443/92 гласи:

„Финансовата и техническа помощ е насочена предимно към най-бедните групи от населението и най-бедните страни в двата региона, посредством изпълнението на програми и проекти в сектори, където общностната помощ може да играе съществена роля. По-специално се прилагат мерки в области, където местните икономически и човешки ресурси трудно се мобилизират, но които области са от стратегическо значение или за развитието на тези страни, или за международната общност като цяло.“ [неофициален превод]

7

Член 5 от Регламента уточнява:

„Финансовата и техническа помощ отдава приоритет на развитието на селскостопанския сектор и на подобряване на нивото на безопасност на храните. […]

Защитата на околната среда и природните ресурси, както и устойчивото развитие, са дългосрочни приоритети. […]

[…]

Специално внимание трябва да се обръща на мерките за борба с наркотиците. Общностното сътрудничество с АЛА развиващите се страни за насърчаване борбата с наркотиците се развива на основата на диалог, провеждан в по-общия контекст на икономическото развитие на страните производителки и на тяхното сътрудничество с Европейската общност. Това сътрудничество обхваща мерки, които включват както хуманитарна помощ, така и помощ за развитие.

Човешкото измерение на развитието присъства във всички области на действие, предвид целта на тази форма на сътрудничество.

Културното измерение на развитието трябва да остане постоянна цел във всички дейности и програми, в които участва Общността.

Помощта се отпуска inter alia за конкретни проекти, свързани с демократизацията, доброто управление и правата на човека.

Освен това трябва да се следи измененията, въведени с проектите и програмите, не само да нямат вредоносни последици за положението и ролята на жените, а напротив — да се приемат специфични мерки и дори проекти за нарастване на активното им участие при равни условия в производствения процес и неговите резултати, както и в обществените дейности и във вземането на решения.

Специално внимание се отдава и на закрилата на детето.

Етническите малцинства заслужават специално внимание чрез мерки, предназначени да подобрят условията им на живот, като в същото време зачитат културната им идентичност.

Специално внимание се отдава и на демографските въпроси, по-специално на свързаните с прираста на населението.

Общностната помощ за проекти и програми за развитие трябва да отчита макроикономическите и секторните проблеми и да благоприятства дейности, които влияят върху структурния облик на икономиката, върху развитието на секторните политики и върху развитието на институциите. […]

Подкрепата за националните институции на развиващите се страни с оглед укрепване на капацитета им да управляват политики и проекти за развитие представлява сфера на действие, която може да има стратегическа роля в процеса на развитие. Поддържането на съответен диалог между развиващите се страни и Общността е важен елемент в тази връзка.

[…]“ [неофициален превод]

8

Съгласно член 6 от Регламент № 443/92:

„Финансовата и техническа помощ се разширява за сравнително по-напредналите АЛА развиващи се страни, по-специално в следните конкретни области и случаи:

9

Член 7 от този регламент предвижда:

„Икономическото сътрудничество, установено във взаимен интерес на Общността и на страните — нейни партньори, допринася за развитието на АЛА развиващите се страни, като подпомага изграждането на институционалния им капацитет, за да могат да изградят по-благоприятна за инвестиции и развитие среда и да се възползват във възможно най-голяма степен от възможностите в резултат от растежа на международната търговия, включително единния европейски пазар, и като засилва ролята на бизнеса, на технологиите и на ноу-хау от всички държави-членки, особено в частния сектор и в малките и средни предприятия.

Икономическото сътрудничество цели по-специално установяването на климат на доверие чрез предоставяне на подкрепа на страните, прилагащи макроикономическа и структурна политика, която е отворена за търговия и инвестиции и благоприятства трансфера на технологии, по-специално като осигурява защита на правата на интелектуална собственост.“ [неофициален превод]

10

Съгласно член 8 от посочения регламент, икономическото сътрудничество се осъществява в следните три сектора:

[…]“ [неофициален превод]

11

Член 15 от Регламент № 443/92 гласи:

„1.   Комисията ръководи финансовата и техническа помощ и икономическото сътрудничество.

2.   Комисията се подпомага от комитет.

3.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.

[…]“ [неофициален превод]

12

Обжалваното решение е изготвено на английски език и съдържа два члена.

13

В член 1, параграф 1 от решението се посочва, че се одобрява проектът за управление на филипинските граници (Philippines Border Management Projet, наричан по-нататък „проект“), описан в приложението към посоченото решение (наричано по-нататък „описващото приложение“). В параграф 2 от същия член максималният размер на приноса на Общността се определя на 4900000 EUR, финансирани по ред 19 10 02 от общия бюджет на Общността за 2004 г.

14

Член 2 от обжалваното решение урежда начините на изпълнение и графика на плащанията.

15

Съгласно точка 3.2 от описващото приложение, озаглавено „Expected results and main activities“, проектът е насочен към оказване на помощ на филипинските власти за постигане на следните цели:

16

Като се позовава на заключенията на Съвета по общи въпроси от 22 юли 2002 г., в точка 1 от мотивите на обжалваното решение се подчертава ролята на Европейския съюз в процеса на оказване на помощ на трети страни, когато последните изпълняват задължения, произтичащи от Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 28 септември 2001 г. (наричана по-нататък „Резолюция 1373“).

17

В точка 2 от мотивите на решението се посочва стратегията, преразгледана по държави за периода 2002 - 2006 г. за Филипините и националната индикативна програма за периода 2002 - 2004 г. за същата държава, в които се дава предимство на мерките за борбата с тероризма. В тази точка се посочва, че Комисията възнамерява да съсредоточи помощта си в областта на борбата с тероризма върху управлението на границите, и по-конкретно върху имиграцията и борбата срещу финансирането на тероризма.

18

По силата на точка 3 от мотивите на посоченото решение „the overall objective of the proposed project is to assist in the implementation of the UNSCR 1373 (2001) in the fight against terrorism and international crime“.

19

Съгласно точка 4 от мотивите на обжалваното решение „the purpose of the project is to contribute to the efforts of the Government of the Republic of the Philippines to enhance border security and management in the Philippines in accordance with international norms and protocols“.

20

Парламентът иска от Съда:

21

Комисията иска от Съда:

22

С Определение на председателя на Съда от 28 март 2006 г. Кралство Испания се допуска да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията.

23

Според Комисията жалбата на Парламента не е подадена в предвидения за това срок. Тя счита, че посочената институция реално е можела да узнае за обжалваното решение преди официалното му съобщаване на 9 септември 2005 г., тъй като неформално е била уведомена за него с писмото, изпратено от делегацията от Манила до секретариата на Комисията по развитие на Парламента на 12 май 2005 г., както и с размяната на писма между членове на правните служби на двете институции на 19 юли 2005 г.

24

Парламентът възразява, че срокът за подаване на жалба за отмяна на обжалваното решение, което не е публикувано и на което той не е адресат, започва да тече едва след като изцяло се запознае с него, тоест от деня на официалното получаване на писмото, в което се съдържа копие от това решение, а именно 9 септември 2005 г. Според Парламента по-ранните писма не са били достатъчно конкретни, за да му позволят да узнае точното съдържание и мотивите на посоченото решение, а и размяната на неформални писма между колеги от двете институции не можело да се счита за съобщаване на обжалваното решение.

25

Кралство Испания не се произнася по въпроса за допустимостта на жалбата.

26

Съгласно член 230, пета алинея ЕО жалбите, предвидени в този член, трябва да бъдат подадени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя, или при липса на съобщаване — от деня, в който той е узнал за него.

27

Съгласно член 254, параграф 3 ЕО директивите и решенията, различни от тези, които по силата на параграфи 1 и 2 от същия член се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, се съобщават на онези, до които са адресирани и произвеждат действие от момента на съобщаване.

28

Безспорно е, че обжалваното решение нито е публикувано в Официален вестник, нито е съобщено на Парламента в качеството му на адресат, така че срокът от два месеца може да започне да тече по отношение на тази институция едва когато тя се запознае напълно с посоченото решение.

29

Следователно е важно да се установи на коя дата Парламентът се е запознал точно със съдържанието и мотивите на обжалваното решение.

30

На първо място следва да се посочи, че видно от обстоятелствата по преписката, на 14 декември 2004 г. Комисията изпраща на Парламента кратък протокол от проведеното на 17 и 18 ноември 2004 г. заседание на предвидения в Регламент № 443/92 регулаторен комитет, от който протокол следва, че приемането на становище от комитета по предложението на Комисията относно проекта се отлага.

31

С писмени въпроси от 8 и 10 февруари 2005 г. двама членове на Парламента искат по-подробна информация за по-нататъшното развитие във връзка с това предложение.

32

В писмата от 14 март и 22 април 2005 г., с които отговаря на поставените въпроси, Комисията се е ограничила да очертае хода на процедурата за приемане на разглежданото предложение, да посочи, че Регламент № 443/92 представлявал правното основание на обжалваното решение и да възпроизведе точки 3 и 4 от неговите мотиви. В писмото от 22 април 2005 г. Комисията се позовава освен това на стратегията по държави за Филипините за периода 2002 - 2006 г. В нито един от отговорите обаче не се съдържа копие от обжалваното решение или от описващото приложение.

33

Тъй като все още не е узнал точното съдържание и мотивите на обжалваното решение, на 22 май 2005 г. чрез комисията си за развитие Парламентът иска от Комисията копие от текста на решението.

34

Едва след напомнително писмо от 26 август 2005 г. Парламентът получава в крайна сметка на 9 септември 2005 г. копие от текста на обжалваното решение, без дата и без подпис, както и копие от описващото приложение.

35

В допълнение, макар Комисията да твърди, че с писмото от 22 юни 2005 г. е отговорила на искането на Парламента, тя все пак не представя доказателства, че на същата дата тази институция реално е получила копие от обжалваното решение. Писмата и неформалната обмяна на информация между институциите, на които се позовава Комисията, не могат да се считат за определящи в тази връзка. Впрочем Комисията не може да опровергае твърдението на Парламента, съгласно което информацията в резултат на неформалните контакти не е достатъчно точна, за да му позволи да узнае точно съдържанието и мотивите на обжалваното решение.

36

С оглед на изложеното дотук следва да се приеме, че Парламентът узнава точно съдържанието и мотивите на обжалваното решение едва след като на 9 септември 2005 г. Комисията предоставя пълния текст на това решение.

37

Следователно срокът за предявяване на жалба от страна на Парламента започва да тече от 10 септември 2005 г. и изтича на 20 ноември 2005 г., като в него е включен и срокът поради отдалеченост.

38

В дадения случай жалбата е представена на 16 ноември 2005 г. и следователно е подадена в предвидения за това срок.

39

В подкрепа на жалбата Парламентът посочва само едно правно основание, изведено от липсата на правомощия на Комисията за приемане на обжалваното решение. Всъщност, доколкото посоченото решение било очевидно мотивирано със съображения, свързани с борбата с тероризма и международната престъпност, то излизало извън рамките на Регламент № 443/92, който му служи за нормативна основа, и в частност извън рамките на членове 7 и 8 от него, които са свързани с икономическото сътрудничество.

40

Тъй като приложното поле на Регламент № 443/92 не можело да се разшири посредством разширително тълкуване, включването в него на борбата с тероризма и с международната престъпност предполагало изменение на текста му. В тази връзка Парламентът твърди, че Комисията била представила предложение за включване в посочения регламент, наред с другото, на борбата с тероризма, но че този опит бил неуспешен.

41

Дори Парламентът да приемел, че укрепването на институционалния капацитет спада към сътрудничеството за развитие, според него международната сигурност и борбата с тероризма не били съставна част от институционалната помощ съгласно Регламент № 443/92. Всъщност институционалната подкрепа не представлявала самоцел, а преди всичко средство за намаляване на бедността и по този начин за постигане на целите на политиката на сътрудничество за развитие. Във всички случаи борбата с тероризма не попадала в общите правомощия на Общността.

42

При условията на евентуалност Парламентът поддържа, в качеството си на бюджетен орган, че обжалваното решение трябва да се отмени поради липса на правомощия на Комисията да прави необходимите за финансирането на разглеждания проект разходи. От една страна, посочените бюджетни разходи били направени без основен акт, който да ги разрешава. От друга страна, налице било неправилно използване на кредити в областта на сътрудничеството за развитие, което нарушавало принципа за специфичност в бюджетната сфера.

43

За разлика от това Комисията изтъква, че липсата на изрично позоваване на борбата с тероризма и с международната престъпност в Регламент № 443/92 не води до опорочаване на обжалваното решение поради незаконосъобразност, както твърди Парламентът. Всъщност евентуално недостатъчно мотивиране на решението не засягало неговата действителност. Според Комисията следва да се прави разлика между целта, посочена в обжалваното решение, която се състои в подпомагане на прилагането на Резолюция 1373, и неговата специфична цел, чрез помощ за управлението на границите да се насърчава укрепването на институциите, което било изрично предвидено в членове 5 и 6 от Регламент № 443/92.

44

Целта, преследвана от приетия с обжалваното решение проект, не се изчерпвала с борбата с тероризма, а включвала също борбата с трафика на упойващи вещества, както и борбата с трафика на хора. Поради това обстоятелство проектът имал положително въздействие в сферата на вътрешната сигурност, и по-специално в туристическия сектор. Комисията допълва, че проектът допринасял за създаване на по-благоприятни условия за икономическо развитие и инвестиции и поради това също попадал в рамките на членове 7 и 8 от Регламент № 443/92.

45

Като се основава на общата уредба и еволюцията на политиката за развитие през последните години, Комисията посочва, че институционалното укрепване, представляващо един от неотделимите хоризонтални аспекти на устойчивото развитие, от този момент нататък било съставна част от политиката за сътрудничество на Общността. Този извод следвал и от прочита на членове 177 ЕО и 181А ЕО, в които използваната формулировка показвала, че помощ може да се даде и в области, които не са изрично посочени, каквито са по-специално разминирането и прекратяване на използването на леки оръжия.

46

Като признава, че не разполага със самостоятелни правомощия в областта на борбата с тероризма, Комисията подчертава, че Регламент № 443/92 представлява финансов инструмент в служба на глобална политика, така че при определяне на приложното му поле следвало да се проявява известна гъвкавост, и по-специално да се отчита общата политическа рамка.

47

При условията на евентуалност Комисията подчертава, че предвид правното основание на Регламент № 443/92, а именно член 235 от Договора за ЕО (понастоящем член 308 ЕО), посоченият регламент трябвало да се тълкува разширително.

48

Според Кралство Испания изпълнителните правомощия на Комисията трябвало да се определят, като се вземе предвид широкото правомощие за преценка, признато на общностните институции от практиката на Съда в областите, в които са необходими сложни икономически анализи. То счита по-специално, че обжалваното решение попадало в приложното поле на Регламент № 443/92, тъй като, от една страна, участвало в укрепването на институционалната система на държавата получател, който сектор бил изрично посочен в член 8 от регламента, и от друга страна, като създавало определена степен на вътрешна сигурност, подпомагало икономическото и социално развитие на тази държава. Този извод се подкрепял от обстоятелството, че Регламент № 443/92 посочвал сред целите си дейности, свързани с подобряването на сигурността, като например борбата с наркотиците. Като изброявал неизчерпателно преследваните от него цели, посоченият регламент позволявал чрез гъвкаво тълкуване да бъде адаптиран към развитието на международната общност, като към тези цели се прибавят борбата с тероризма и спазването на задълженията, произтичащи от Резолюция 1373 — цели, които освен това не били несъвместими с действията от политиката на Общността за развитие и икономическо сътрудничество.

49

В самото начало следва да се напомни, че съгласно член 7, параграф 1, втора алинея ЕО институциите на Общността могат да действат само в рамките на правомощията, предоставени им от Договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело Парламент/Съвет, C-93/00, Recueil, стр. I-10119, точка 39 и Решение от 14 април 2005 г. по дело Белгия/Комисия, C-110/03, Recueil, стр. I-2801, точка 57).

50

Съгласно член 202, трето тире ЕО, за да гарантира постигането на целите, предвидени в Договора, Съветът на Европейския съюз предоставя на Комисията, за актовете, които Съветът приема, изпълнителни правомощия по отношение на правилата, които Съветът определя. Съветът може да наложи определени изисквания по отношение на упражняването на тези правомощия и освен това в определени случаи може да си запази правото самият той да упражнява пряко изпълнителните правомощия.

51

В рамките на тези правомощия, границите на които се преценяват по-специално в зависимост от основните общи цели на разглежданата уредба, Комисията може да приеме всички необходими или подходящи мерки за прилагане на основната правна уредба, при условие че същите не ѝ противоречат (вж. в този смисъл Решение от 17 октомври 1995 г. по дело Нидерландия/Комисия, C-478/93, Recueil, стр. I-3081, точки 30 и 31, както и Решение от 19 ноември 1998 г. по дело Португалия/Комисия, C-159/96, Recueil, стр. I-7379, точки 40 и 41).

52

В дадения случай Съветът предоставя на Комисията, както гласи самият текст на член 15 от Регламент № 443/92, правомощието да управлява финансовата и техническа помощ, както и икономическото сътрудничество с развиващите се страни в Азия и Латинска Америка. По силата на тези изпълнителни правомощия Комисията приема обжалваното решение.

53

Както е видно от точките, в които са изложени мотивите на обжалваното решение, както и от описващото приложение, проектът трябва да подпомогне усилията на Република Филипини за подобряване на сигурността и управлението на нейните граници в съответствие с Резолюция 1373, насочена към борба с тероризма и международната престъпност.

54

За тази цел проектът е предназначен за прилагане на конкретни мерки в четири области, спадащи към управлението на границите, а именно оптимизиране на методите на управление, създаване на информационна система, контрол на документите за самоличност, както и обучение на съответния персонал.

55

Поради това, с оглед произнасяне по жалбата на Парламента, следва да се определи дали цел като тази, която обжалваното решение си поставя във връзка с борбата с тероризма и с международната престъпност, попада в приложното поле на Регламент № 443/92.

56

Несъмнено членове от 177 ЕО до 181 ЕО, въведени с Договора за ЕС и свързани със сътрудничеството с развиващите се страни, се отнасят не само до тяхното устойчиво икономическо и социално развитие, гладката им и постепенна интеграция в световната икономика, както и кампанията срещу бедността, но и до развитието и укрепването на демокрацията и правовата държава, както и до зачитането на правата на човека и на основните свободи в съответствие с поетите ангажименти в рамките на Организацията на обединените нации и другите международни организации.

57

Освен това от съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката за развитие на Европейския съюз, озаглавена „Европейският консенсус“ (ОВ C 46, 2006 г., стр. 1), следва, че не е възможно да се постигне устойчиво развитие и премахване на бедността без мир и сигурност и че преследването на целите на новата политика за развитие на Общността непременно е свързано с насърчаване на демокрацията и зачитане на правата на човека.

58

Също така при отмяната на Регламент № 443/92 с Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и Съвета от 18 декември 2006 година за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (ОВ L 378, стр. 41; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 51, стр 232) общностният законодател решава, че следва да се засили рамката на политиката за развитие, за да се повиши нейната ефективност. Във връзка с това Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за установяване на Инструмент за стабилност (ОВ L 327, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 215) създава общностна помощ, в допълнение към помощта, която се предоставя като външна помощ, като допринася по-специално за недопускането на нестабилност в засегнатите държави. Съгласно съображение 6 от последния регламент, следва да се вземе предвид декларацията на Европейския съвет относно борбата с тероризма от 25 март 2004 г., с която се иска целите за борба с тероризма да бъдат включени в програмите за външна помощ. Съгласно член 4, параграф 1, буква а) от посочения регламент, от този момент нататък Комисията има право да управлява техническата и финансова помощ в областта на укрепване на капацитета на институциите, участващи в борбата с тероризма и с организираната престъпност, като дава предимство по-специално на мерки, с които се цели засилване на законодателството, свързано с борбата с тероризма, с митниците и с имиграцията.

59

Безспорно Регламент № 443/92 не споменава изрично борбата с тероризма и с международната престъпност. В същата връзка следва да се подчертае, че предложението за изменение на Регламент № 443/92, представено от Комисията през 2002 г. (COM 2002/0340 окончателен от 2 юли 2002 г.), с което се цели в приложното му поле, наред с другото, да бъде включена борбата с тероризма, не е прието.

60

Комисията все пак счита, че обжалваното решение може да се приеме законосъобразно на основание на Регламент № 443/92, доколкото проектът има пряк принос за укрепване на институционалния капацитет на засегнатата държава и тази сфера на дейност е посочена изрично както в членове 5 и 6 от въпросния регламент, свързани с финансовата и техническа помощ, така и в членове 7 и 8 от същия регламент, свързани с икономическото сътрудничество.

61

В тази връзка, по отношение на финансовата и техническа помощ, от член 5 от Регламент № 443/92 следва, че подкрепата на националните институции на развиващите се страни не е самоцел, а инструмент за укрепване на техния капацитет за управление на политики и на проекти за развитие в областите, на които този регламент отдава изключително значение, а именно селскостопанския сектор, безопасността на храните, защитата на околната среда, борбата с наркотиците, културното измерение на развитието, закрилата на детето и демографските въпроси. Не може обаче да се счита, че укрепването на административния капацитет на органи, отговорни за управлението на граници с оглед на борбата с тероризма и с международната престъпност, попада в някоя от сферите на действие, посочени в този регламент.

62

По отношение на член 6 от Регламент № 443/92, доколкото същият цели да разшири посочената в член 5 финансова и техническа помощ за сравнително по-напредналите развиващи се страни в някои конкретни области и случаи, и по-специално по отношение на институционалното укрепване на държавната администрация, от член 1, трето изречение от същия регламент следва, че помощта трябва да допринася за постигане на изброените в разпоредбата цели. Следователно по отношение на предвидената в него финансова и техническа помощ, посоченото в член 6 от Регламент № 443/92 укрепване на институциите също не представлява самоцел.

63

Комисията не може да изведе други доводи и от обстоятелството, че проектът цели засилване на вътрешната стабилност и сигурност в Република Филипини.

64

Вярно е, че по принцип управлението на границите може да засили вътрешната стабилност и сигурност на засегнатата страна, като ѝ позволи да подобри контрола по-специално по отношение на трафика на оръжие, трафика на упойващи вещества, както и трафика на хора, които неизбежно и сериозно затрудняват икономическото и социално развитие. Следва обаче да се посочи, че Регламент № 443/92 не само не посочва по какъвто и да било начин вътрешната стабилност и сигурност, но и че не съществува никакво обстоятелство, въз основа на което да се заключи, че тези цели са имплицитно посочени от въпросния регламент, който в седмо съображение определя сред новите си приоритети околната среда, човешкия фактор на развитието и икономическото сътрудничество в духа на взаимен интерес.

65

Обратно на твърдяното от Комисията, няма особено значение дали решения, аналогични на обжалваното решение, са били приети на основание на Регламент № 443/92, нито дали последният включва области като борбата с наркотиците, чието въздействие върху вътрешната стабилност и сигурност на засегнатата страна е сравнимо с това на борбата с тероризма и с международната престъпност. Всъщност, от една страна, преценката на изпълнителните правомощия на Комисията трябва да се прави с оглед на характеризиращите всяко конкретно решение обстоятелства, които в дадения случай не позволяват да се оправдае приемането на обжалваното решение на основание на членове 5 и 6 от Регламент № 443/92, и от друга страна, за разлика от борбата с тероризма и с международната престъпност, борбата с наркотиците е изрично посочена в членове 5 и 6 от този регламент.

66

Във връзка с изтъкнатото от Комисията институционално укрепване в областта на икономическото сътрудничество, от членове 7 и 8 от Регламент № 443/92 следва, че икономическото сътрудничество трябва да допринася за създаването на по-благоприятна за инвестиции и развитие икономическа, законодателна, административна и социална среда. Доколкото със самия факт на финансиране всеки акт на сътрудничество може по принцип да има въздействие върху икономическото положение на съответната страна, за да бъдат допустими в рамките на икономическото сътрудничество проектите за институционално укрепване трябва да се отличават с наличието на пряка връзка с тяхната цел за увеличаване на инвестициите и на развитието.

67

В дадения случай обаче, както посочва генералният адвокат в точки 101 и 102 от заключението си, нищо в обжалваното решение не позволява да се определи с какво преследваната от проекта цел реално може да допринесе за създаване на по-благоприятна за инвестиции и икономическо развитие среда.

68

От изложеното дотук следва, че обжалваното решение преследва цел в областта на борбата с тероризма и с международната престъпност, която надхвърля рамките на политиката за сътрудничество за развитие, следвана от Регламент № 443/92, поради което Комисията е превишила изпълнителните си правомощия, предоставени ѝ от Съвета съгласно член 15 от посочения регламент.

69

Обжалваното решение следователно трябва да се отмени поради това съображение.

70

При тези условия не следва да се разглежда доводът, изтъкнат при условията на евентуалност в писмената реплика на Парламента във връзка с липсата на правомощия на Комисията да направи необходимите за финансирането на проекта разходи.

71

По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Парламентът е направил искане Комисията да се осъди да заплати съдебните разноски и тя е загубила делото, Комисията следва да се осъди да заплати съдебните разноски. По силата на член 69, параграф 4 от Процедурния правилник Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: