15.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 306/37

(1)

Съгласно член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013 институционална защитна схема (ИЗС) е договорно или нормативно установено споразумение във връзка със задълженията, което защитава институциите, които участват в него, и осигурява тяхната ликвидност и платежоспособност, когато е необходимо, за да се избегне несъстоятелност. По силата на тази разпоредба, ако са изпълнени определени условия, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, компетентните органи могат да освобождават членовете на ИЗС от прилагането на избрани пруденциални изисквания или да им разрешават определени освобождавания.

(2)

Европейската централна банка (ЕЦБ) в качеството си на компетентния орган в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ) за пруденциалния надзор върху кредитните институции, които са класифицирани като значими, отговаря за оценяването на исканията, подадени от тези институции.

(3)

Условията, съгласно които ИЗС се оценяват за пруденциални цели, са закрепени в член 113, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 575/2013. С този регламент на компетентните органи се предоставя известна преценка при изготвянето на надзорната оценка, която е необходима, за да се установи дали условията са изпълнени. С цел да осигури съгласуваност, ефективност и прозрачност, ЕЦБ прибави нова глава в „Ръководството на ЕЦБ относно правата на избор и преценка, предвидени в правото на Съюза“ относно подхода за признаването на институционалните защитни схеми (ИЗС) за пруденциални цели (3), в която се уточнява как ЕЦБ ще оценява дали горепосочените условия са изпълнени от ИЗС и членовете им.

(4)

ЕЦБ отговаря за ефективното и последователно функциониране на ЕНМ и като част от надзорните си задачи трябва да осигури последователността на резултатите от надзора. В този контекст ЕЦБ приема насоки, чиито адресати са националните компетентни органи (НКО), в съответствие с които да се изпълняват надзорните задачи и да се приемат надзорни решения по отношение на по-малко значимите институции.

(5)

Тъй като ИЗС могат да се състоят от значими и по-малко значими институции, е важно да се осигури последователното третиране на членовете им в целия ЕНМ, за да се стимулира последователност при решенията, приемани от ЕЦБ и НКО. За ИЗС, чиито членове са както значими, така и по-малко значими кредитни институции, е особено важно ЕЦБ, която отговаря за пруденциалния надзор върху значимите институции, и НКО, които отговарят за надзора върху по-малко значимите институции, да използват едни и същи спецификации при извършването на оценката за допустимост. Използването на едни и същи спецификации от НКО е необходимо и при оценката на ИЗС, които се състоят единствено от по-малко значими институции, тъй като съставът на ИЗС, както и класификацията на членовете им като значими и по-малко значими могат да се променят във времето,

а)

контрагентът е институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, по отношение на които се прилагат подходящи пруденциални изисквания;

б)

контрагентът, който иска разрешението, е установен в същата държава членка.

а)

акционерната или правната структура на членовете би могла да затрудни прехвърлянето на собствен капитал или изплащането на задължения;

б)

формалният процес за вземане на решения във връзка с прехвърлянето на собствен капитал между членовете осигурява бързи прехвърляния;

в)

уставите на членовете, споразуменията между акционерите или други известни споразумения съдържат разпоредби, които биха могли да попречат на прехвърлянето на собствен капитал или изплащането на задължения от контрагента;

г)

е имало сериозни затруднения с управлението или проблеми с корпоративното управление, свързани с членовете, които биха могли да имат отрицателно въздействие върху бързото прехвърляне на собствен капитал или изплащането на задължения;

д)

трети лица (6) могат да упражняват контрол върху бързото прехвърляне на собствен капитал или изплащането на задължения или да ги предотвратяват;

е)

са налице данни от миналото относно капиталовите потоци между членовете, които демонстрират способността за бързо прехвърляне на капитал или за изплащане на задължения.

а)

споразуменията включват широк спектър от мерки, процеси и механизми, които изграждат рамката, съгласно която действа ИЗС. Тази рамка следва да се състои от поредица възможни действия, от не толкова инвазивни до по-съществени мерки, включително пряка капиталова и ликвидна подкрепа, които са пропорционални на рисковаността на институцията бенефициер и на сериозността на финансовите ѝ затруднения. Тази подкрепа може да бъде поставена в зависимост от изпълнението на условия, например институцията да прилага някои мерки за възстановяване и преструктуриране;

б)

управленската структура на ИЗС и процесът за вземане на решения относно мерките за подкрепа позволяват подкрепата да бъде предоставена своевременно;

в)

съществува ясно задължение да се предостави подкрепа, когато въпреки предходно наблюдение на рисковете и мерките за ранна намеса членът е неплатежоспособен или неликвиден или е вероятно да стане неплатежоспособен или неликвиден, и да се гарантира, че членовете ѝ спазват съответните регулаторни изисквания за собствен капитал и ликвидност;

г)

ИЗС провежда стрес тестове периодично, за да даде количествен израз на евентуалните мерки за капиталова и ликвидна подкрепа;

д)

капацитетът на ИЗС да поема риск (който се състои от внесен капитал, евентуални последващи вноски и сравними задължения) е достатъчен, за да покрие евентуални мерки за подкрепа, взети по отношение на членовете ѝ;

е)

е създаден фонд от предварителни вноски, за да се осигури, че ИЗС разполага с налични средства за мерките за подкрепа, и

а)

членовете на ИЗС са длъжни да предоставят периодично на главния ръководен орган на ИЗС актуални данни относно рисковата си ситуация, включително информация относно собствения си капитал и капиталовите изисквания;

б)

съществуват съответстващи подходящи информационни потоци и информационни системи;

в)

главният ръководен орган установява еднообразни стандарти и методологии по отношение на рамката за управление на риска, които следва да се прилагат от членовете;

г)

за целите на наблюдението и класификацията на риска от ИЗС има общо определение на рисковете, едни и същи рискови категории се наблюдават за всички членове и за да се даде количествен израз на рисковете, се използва едно и също ниво на доверие и един и същ времеви хоризонт;

д)

системите на ИЗС за наблюдение и класификация на рисковете класифицират членовете според рисковата им ситуация, т.е. ИЗС определя различни категории, в които разпределя членовете си, за да е възможна ранната намеса;

е)

ИЗС може да повлияе върху рисковата ситуация на членовете си, като издава инструкции, препоръки и т.н. до тях, например за да ограничи някои дейности или за да изиска намаляването на някои рискове.

а)

ИЗС оценява периодично рисковете и уязвимите точки на сектора, към който принадлежи членът;

б)

резултатите от прегледа на риска се обобщават в доклад или в друг документ и се предоставят на съответните органи за вземане на решения на ИЗС и/или на членовете в кратък срок, след като са финализирани;

в)

членовете са уведомени за рисковата си класификация от ИЗС съгласно член 113, параграф 7, буква в).

а)

консолидираният или обобщеният отчет е одитиран от независим външен одитор въз основа на съответната счетоводна рамка или метода на обобщение, ако е приложим;

б)

външният одитор трябва да предостави становище;

в)

всички членове на ИЗС и дъщерните предприятия, посредническите структури като холдинги, и лицето, което управлява самата ИЗС (ако е юридическо лице), са включени в обхвата на консолидацията/обобщаването;

г)

в случаите, когато ИЗС изготвя отчет, който се състои от обобщен баланс и обобщен отчет за приходите и разходите, методът на обобщаване може да осигури премахването на всички вътрешногрупови експозиции.

а)

външният одитор, който отговаря за одита на консолидирания или обобщения финансов отчет, може да потвърди, че тези практики са премахнати;

б)

сделките, извършени от членовете, са довели до неподходящото създаване на собствен капитал на индивидуално, подконсолидирано и консолидирано равнище.

а)

дали ИЗС има достатъчно членове (измежду институциите, които евентуално отговарят на критериите за членство), за да покрие мерките за подкрепа, които може да ѝ се наложи да прилага;

б)

бизнес моделите на членовете, техните бизнес стратегии, размер, клиенти, регионален фокус, продукти, структури за финансиране, съществени рискови категории, споразумения за сътрудничество при продажби и споразумения за предоставяне на услуги с други членове на ИЗС и т.н.;

в)

дали различните бизнес профили на членовете позволяват наблюдението и класификацията на рисковите им ситуации, като се използват еднообразно установените системи, с които разполага ИЗС съгласно член 113, параграф 7, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)

че секторите на ИЗС често се основават на сътрудничество, т.е. централни институции и други специализирани институции в мрежата на ИЗС предлагат продукти и услуги на други членове на ИЗС. Когато правят оценка на еднотипността на бизнес профилите, НКО следва да отчетат степента, в която стопанската дейност на членовете е свързана с мрежата (продукти и услуги, предоставяни на местни банки, услуги за общи клиенти, дейност на капиталовите пазари и т.н.).