С Договора се създаде Европейската икономическа общност (ЕИО), която обедини 6 държави (Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия), за да работят съвместно за интеграция и икономически растеж чрез търговия.
С него се създаде общ пазар на основата на свободното движение на:
- стоки,
- хора,
- услуги,
- капитал.
Той беше подписан паралелно с вторичен договор, с който се създаде Европейската общност за атомна енергия (Евратом).
Договорът от Рим е изменян неколкократно и днес се нарича Договор за функционирането на Европейския съюз.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Цели

Целта на ЕИО и на общия пазар беше:
- да трансформират условията за търговия и производство на територията на своите 6 държави членки и
- да служат като стъпка напред към по-тясното политическо обединение на Европа.

Специфични цели

Страните по Договора се съгласиха:

да положат основите на един „все по-тесен съюз“ между народите на Европа,
да осигурят икономически и социален прогрес на своите държави, като посредством общи действия премахнат бариерите, които разделят Европа,
да усъвършенстват условията за живот и труд на техните народи,
да гарантират балансирана търговия и лоялна конкуренция,
да намалят икономическите и социалните различия между различните региони на ЕИО,
постепенно да премахнат ограниченията за международна търговия чрез обща търговска политика,
да спазват принципите на Хартата на ООН,
да обединят ресурсите си за запазване и укрепване на мира и свободата, и да призоват останалите европейски народи, които споделят този идеал, да се присъединят към тях в тези им усилия.

Общ пазар

С Договора:

се създава общ пазар, с който държавите, подписали договора, се съгласяват постепенно да уеднаквят своите икономически политики,
се създава единно икономическо пространство със свободна конкуренция между дружествата. С него се създава основата за сближаване на условията, които регулират търговията с продукти и услуги, над онези, които вече са обхванати от останалите договори (Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) и Евратом),
се забраняват всички ограничителни споразумения и държавни субсидии, които могат да засегнат търговията между 6-те държави членки,
се включватотвъдморските страни и територии на 6-те държави членки в тези договорености и в митническия съюз, с цел насърчаване на тяхното икономическо и социално развитие.

Митнически съюз

Договорът забранява квотите (т.е. таваните за внос) и митата между 6-те държави, подписали Договора.
Той въвежда обща външна тарифа за внос извън ЕИО, която заменя предишните тарифи на отделните държави.
Митническият съюз беше придружен от обща търговска политика. Тази политика, която се управлява на равнище ЕИО, а не на национално равнище, разграничава митническия съюз от една обикновена асоциация за свободна търговия.

Съвместни политики

От самото начало Договорът въвежда определени политики като съвместни за държавите членки, включващи:
- обща селскостопанска политика (членове 38—47)
- обща търговска политика (членове 110—116)
- транспортна политика (членове 74—84)
С него се позволи изготвянето на други съвместни политики, в случай на необходимост. След 1972 г. ЕИО въведе съвместни действия в областта на политиката за околната среда, регионалната, социалната и индустриалната политика.
Тези политики бяха придружени от създаването на:
- Европейски социален фонд, който да подобри възможностите за намиране на работа и да повиши жизнения стандарт на работниците
- Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), която да улесни икономическото разширяване на ЕИО чрез създаване на инвестиционно финансиране.

Институции

С Договора бяха създадени институции и механизми за вземане на решения, които дават възможност да се изразяват както националните интереси, така и една обща визия.
Основните институции бяха:
- Съвета на министрите,
- Комисията,
- Парламентарната асамблея (която по-късно се превърна в Европейския парламент),
- Съда.
При процеса на вземане на решения първите 3 се консултират от Икономическия и социален комитет.