(1)

Съюзът и неговите държави членки са страни по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (наричана по-нататък „Орхуската конвенция“) (3), като всеки от тях има собствени и споделени отговорности и задължения по посочената конвенция.

(2)

Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4) беше приет, за да спомогне за изпълнението на задълженията, произтичащи от Орхуската конвенция, чрез определяне на правила за прилагането ѝ спрямо институциите и органите на Съюза.

(3)

В съобщението си от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт Комисията се ангажира да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1367/2006 с цел подобряване на достъпа до административен и съдебен контрол на равнището на Съюза за гражданите и неправителствените организации в областта на околната среда, които имат конкретни опасения относно съвместимостта на административните актове, оказващи въздействие върху околната среда, с правото в същата област. Комисията се ангажира също така да предприеме действия за подобряване на достъпа на гражданите и неправителствените организации до правосъдие пред националните съдилища във всички държави членки. За тази цел тя публикува съобщението от 14 октомври 2020 г. относно подобряване на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в ЕС и неговите държави членки, в което потвърждава, че „достъпът до правосъдие по въпросите на околната среда – както чрез Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съда на ЕС“), така и чрез националните съдилища в качеството им на съдилища на Съюза – е важна мярка за подкрепа при осъществяването на прехода към Европейския зелен пакт и средство за засилване на позициите на гражданското общество като пазител на демократичното измерение“.

(4)

Без да се засяга правомощието на Съда на ЕС за разпределяне на разноските, в съответствие с член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция съдебните производства по Регламент (ЕО) № 1367/2006 не трябва да бъдат недостъпно скъпи. Съобразно с това институциите и органите на Съюза ще се стремят в рамките на такива производства да правят и съответно да искат възстановяването само на разумни разходи.

(5)

Като се имат предвид разпоредбите на член 9, параграфи 3 и 4 от Орхуската конвенция, както и констатациите и препоръките на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция по дело ACCC/C/2008/32, правото на Съюза следва да бъде приведено в съответствие с разпоредбите на конвенцията относно достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда по начин, който е съвместим с основните принципи на правото на Съюза и неговата система за съдебен контрол.

(6)

С Решение (ЕС) 2018/881 (5) Съветът поиска да бъде направено проучване на възможностите на Съюза за предприемане на действия по констатациите на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция по дело ACCC/C/2008/32, което да бъде последвано, ако е целесъобразно, от предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006. Освен това в резолюциите си от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката (6), 16 ноември 2017 г. относно Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС) (7) и 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт (8) Европейският парламент поиска изменение на Регламент (ЕО) № 1367/2006.

(7)

В член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция се посочва, че в рамките на своето национално право всяка страна трябва да осигури на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, определени в националното ѝ право, достъп до съдебни или други процедури за оспорване на материалната или процесуална законосъобразност на всяко решение, действие или бездействие, които нарушават разпоредбите на националното ѝ право, касаещо околната среда. Административната процедура за преразглеждане, предвидена в Регламент (ЕО) № 1367/2006, допълва цялостната система на Съюза за съдебен контрол, която позволява на гражданите да изискат контрол на административни актове чрез преки съдебни искове на равнището на Съюза, а именно съгласно член 263, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), а в съответствие с член 267 от ДФЕС – чрез националните съдилища. Правото и задължението на националните съдилища да отправят преюдициално запитване до Съда на ЕС на основание член 267 от ДФЕС са съществени елементи на тази система. Съгласно член 267 от ДФЕС, така както го тълкува Съдът на ЕС, националните съдилища на държавите членки в качеството си на „общи“ съдилища в правния ред на Съюза съставляват неразделна част от системата за съдебна защита на Съюза (9).

(8)

Фактът, че вътрешното преразглеждане, предвидено в Регламент (ЕО) № 1367/2006, е ограничено до административни актове от индивидуален характер, представляваше главното основание за недопустимостта на исканията, подавани от неправителствени организации в областта на околната среда, за вътрешно преразглеждане съгласно член 10 от посочения регламент, включително по отношение на административни актове с по-широк обхват. Поради това е необходимо обхватът на вътрешната процедура за преразглеждане, предвидена в посочения регламент, да се разшири така, че да бъдат включени незаконодателните актове от общ характер.

(9)

Приложното поле на Регламент (ЕО) № 1367/2006 обхваща актовете, приети съгласно правото в областта на околната среда. В същото време обаче член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция обхваща оспорването на действия или бездействия, които „нарушават“ правото в областта на околната среда. Поради това е необходимо да се поясни, че следва да се извършва вътрешно преразглеждане, за да се провери дали даден административен акт нарушава правото в областта на околната среда.

(10)

Когато се преценява дали даден административен акт съдържа разпоредби, които поради своите последици биха могли да нарушават правото в областта на околната среда, е необходимо да се вземе под внимание дали тези разпоредби биха имали неблагоприятно въздействие върху постигането на целите на политиката на Съюза в областта на околната среда, определени в член 191 от ДФЕС. Когато това е така, процедурата за вътрешно преразглеждане следва да обхваща и актовете, приети в изпълнение на политики, различни от политиката на Съюза в областта на околната среда.

(11)

Съгласно член 263 от ДФЕС, така както го тълкува Съдът на ЕС, се счита, че даден акт има външни последици и следователно може да бъде предмет на искане за преразглеждане, ако е предназначен да породи правно действие по отношение на трети страни. Следователно подготвителни актове, препоръки, становища и други необвързващи актове, които не пораждат правно действие по отношение на трети страни и поради това в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС не може да се счита, че имат външни последици, не следва да се счита, че представляват административни актове съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006 (10).

(12)

За да се осигури правна съгласуваност, се счита, че всеки акт има правно действие и следователно може да бъде предмет на искане за преразглеждане в съответствие с тълкуванието на Съда на ЕС на член 263 от ДФЕС (11). Когато за даден акт се счита, че има правно действие, той може да подлежи на искане за преразглеждане, независимо от своята форма, тъй като характерът му се разглежда във връзка с неговите последици, цел и съдържание (12).

(13)

С цел да се осигури достатъчно време за осъществяване на подходящ процес на преразглеждане е целесъобразно да се удължат предвидените в Регламент (ЕО) № 1367/2006 срокове за внасяне на искания за административно преразглеждане, както и сроковете, в които институциите и органите на Съюза трябва да отговорят на такива искания.

(14)

В съответствие с практиката на Съда на ЕС (13) неправителствените организации в областта на околната среда или другите представители на обществеността, които искат вътрешно преразглеждане на административен акт, са длъжни, когато посочват основанията за своето искане за преразглеждане, да посочат съществените фактически или правни обстоятелства, които да са достатъчно убедителни, така че да породят сериозни съмнения.

(15)

Обхватът на производствата за преразглеждане съгласно Регламент (ЕО) № 1367/2006 следва да включва както материалната, така и процесуалната законосъобразност на оспорвания акт. В съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС производството по член 263, четвърта алинея от ДФЕС и член 12 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 не може да се основава на основания или доказателства, които не фигурират в искането за преразглеждане, тъй като в противен случай целта на изискването за мотивиране на едно такова искане, съдържащо се в член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006, би била лишена от полезното действие на това изискване и предметът на производството, образувано по такова искане, би бил изменен (14).

(16)

Актовете, приемани от публичните органи на държавите членки, включително националните мерки за изпълнение, приемани на равнището на държавите членки, които се изискват от незаконодателен акт, приет съгласно правото на Съюза, не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1367/2006 в съответствие с Договорите и принципа на независимост на националните съдилища.

(17)

Неправителствените организации в областта на околната среда и другите представители на обществеността следва да имат право да поискат вътрешно преразглеждане на административни актове и бездействия на институциите и органите на Съюза в съответствие с условията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1367/2006, изменен с настоящия регламент.

(18)

Когато доказват, че правата им са накърнени, представителите на обществеността следва да докажат нарушение на правата си. Това може да включва необосновано ограничение или пречка за упражняването на тези права.

(19)

От представителите на обществеността не се изисква да доказват, че са пряко и лично засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея от ДФЕС, както се тълкува от Съда на ЕС (15). Въпреки това, за да се избегне възможността представителите на обществеността да имат безусловно право да поискат вътрешно преразглеждане („actio popularis“), каквото не се изисква съгласно Орхуската конвенция, те следва да доказват, че са пряко засегнати в сравнение с широката общественост, например, както е посочено в съдебната практика на Съда на ЕС (16), в случай на непосредствена заплаха за собственото им здраве и безопасност или при накърняване на право, предоставено им съгласно законодателството на Съюза, вследствие на предполагаемо нарушение на правото в областта на околната среда.

(20)

При доказването на достатъчен обществен интерес представителите на обществеността следва колективно да докажат както наличието на обществен интерес от защита, опазване и подобряване на качеството на околната среда, опазване на човешкото здраве, разумно и рационално използване на природните ресурси или от борба с изменението на климата, така и че искането им за преразглеждане се подкрепя от достатъчен брой физически или юридически лица в целия Съюз чрез събиране на подписите им или физически, или цифрово.

(21)

За да се гарантират ефективни процедури за вътрешно преразглеждане, и по-специално, че исканията за преразглеждане отговарят, когато е приложимо, на критериите, определени в Регламент (ЕО) № 1367/2006, и че в тях се посочват съществени фактически или правни обстоятелства, които пораждат сериозни съмнения относно оценката, направена от институцията или органа на Съюза (17), представителите на обществеността следва да бъдат представлявани или от неправителствена организация в областта на околната среда, която отговаря на критериите, определени в Регламент (ЕО) № 1367/2006, изменен с настоящия регламент, или от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка.

(22)

В случай че институция или орган на Съюза получи множество искания за преразглеждане на един и същ акт или бездействие и обедини тези искания, за да извърши преценка по тях в рамките на една процедура, в отговора си институцията или органът на Съюза следва да разгледа всяко искане поотделно. По-специално, ако такова искане бъде счетено за недопустимо по процедурни причини или ако бъде отхвърлено по същество, това не следва да засяга разглеждането на другите искания за преразглеждане, които са част от същата процедура.

(23)

За да се гарантира ефективното разглеждане на случаите, институциите и органите на Съюза следва да се стремят да прилагат последователно критериите, посочени в член 11 от Регламент (ЕО) № 1367/2006.

(24)

В интерес на прозрачността и ефективното разглеждане на случаите институциите и органите на Съюза следва да могат да създадат онлайн системи за получаване на искания за вътрешно преразглеждане.

(25)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се определят подробни правила за прилагане на разпоредбите на Орхуската конвенция по отношение на институциите и органите на Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ може да бъде постигната единствено на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(26)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) – по-специално необходимостта от включване в политиките на Съюза на високо равнище на опазване на околната среда (член 37), правото на добра администрация (член 41) и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес (член 47). Настоящият регламент допринася за ефективността на системата на Съюза за административно и съдебно преразглеждане и съответно подобрява прилагането на членове 37, 41 и 47 от Хартата, като по този начин укрепва върховенството на закона, залегнало в член 2 от ДЕС.

(27)

Поради това Регламент (ЕО) № 1367/2006 следва да бъде съответно изменен,