03/ 56

BG

Официален вестник на Европейския съюз

177

L 139/320

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от рода на едрия рогат добитък, свине, овце и кози и свине, както и на прясно месо или месни продукти от трети страни (3) осигурява високо ниво на защита на здравето на животните чрез въвеждане на общи санитарни изисквания за вноса на някои стоки от трети страни.

(2)

Необходимо е да се усъвършенстват и актуализират ветеринарно-санитарните разпоредби относно международната търговия с животни, предвидени в Директива 72/462/ЕИО в съответствие с промените в националните стандарти на Международното бюро по епизооти (МБЕ) и приемането на нови стандарти от това бюро, заедно с тяхното въвеждане в рамките на Световната търговска организация (СТО) и нейното Споразумение за прилагане на санитарни и фитосанитарни мерки.

(3)

В допълнение Директива 2002/99/ЕО на Съвета от 16 декември 2002 г. относно определяне на ветеринарно-санитарни правила за производството, преработката, разпространението и въвеждането на продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация (4), заменя изискванията за месо и месни продукти, предвидени в Директива 72/462/ЕИО. Следователно чрез настоящата директива е необходимо и целесъобразно да се определят подобни и актуализирани ветеринарно-санитарни разпоредби за вноса на живи копитни животни в Общността.

(4)

С оглед да се защити здравето на животните тези нови разпоредби следва да обхванат други копитни животни, които могат да представляват подобна опасност от разпространение на болести. Независимо от това приложението на разпоредбите към такива животни следва да се осъществява, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 338/97 от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете дива фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях (5).

(5)

Съгласно Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (6) вносът на еднокопитни животни в Общността е разрешен само от трети страни, фигуриращи в списъка, съставен в съответствие с Директива 72/462/ЕИО. Разпоредбите относно установяване на списък от трети страни за внос от такива еднокопитни животни следва да бъдат включени в Директива 90/426/ЕИО.

(6)

Научното познание относно предразположението и тестването на някои животни към болести постоянно се развива. Следва да се изготви такава процедура, че приложното поле на списъка за животински видове и болестите, към които те са предразположени, да може своевременно да бъде актуализиран в съответствие с това развитие.

(7)

В интерес на хуманното отношение към животните и в съответствие със законодателството на Общността общите изисквания на Директива 91/628/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1991 г. за защита на животните по време на транспорт (7), и по-специално по отношение на храненето и поенето, следва да бъдат взети под внимание в настоящата директива.

(8)

В интерес на защитата на здравето на животните и в съответствие със законодателството на Общността Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. за установяване на принципите относно организацията на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни (8) следва също да бъде взета под внимание.

(9)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за уреждане на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9).

(10)

Правилата за общественото здраве и официалния контрол, които се отнасят до месото и месните продукти по силата на Директива 72/462/ЕИО, се заменят с тези на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (10), които влизат в сила от 1 януари 2006 г. Другите правила от посочената директива се заменят с Директива 2002/99/ЕО, чиито разпоредби влизат в сила от 1 януари 2005 г. или се заменят с тези от настоящата директива.

(11)

Директива 72/462/ЕИО следва да бъде отменена, когато всички текстове, които заменят нейните разпоредби, бъдат приложими.

(12)

Необходимо е, независимо от това, в интерес на яснотата на законодателството на Общността, да се отменят някои решения, които вече не са приложими и в същото време да се предвиди, за някои правила за прилагане, да останат в сила, докато необходимите мерки не бъдат приети в новата правна рамка.

(13)

В съответствие с принципа за пропорционалност е необходимо и целесъобразно, за постигането на основната цел за опазването на здравето на животните, да се определят правила относно условията за вноса на живи копитни животни. Настоящата директива не надхвърля това, което е необходимо с оглед достигане на поставените цели, в съответствие с член 5, трети параграф от Договора.

(14)

Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. относно определяне на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните, създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури в областта на безопасността на храните (11) установява нови процедури на комитетите и терминология. В интерес на последователността в законодателството на Общността тези процедури и терминология следва да бъдат взети под внимание в настоящата директива.

(15)

Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (12), определя условията за вноса в Общността на копитни животни, различни от домашни говеда, овце, кози, свине и коне, и предвижда определянето на списък с трети страни, от които държавите-членки могат да внасят такива животни, както и посочването на необходимите здравни изисквания. Тази директива следва да се измени, с цел да се изключат от нейното приложно поле животинските видове, обхванати от настоящия акт.

(16)

Целесъобразно е също да се предвиди, че изискванията за тестване, свързани с вноса на живи животни, обхванати от Директива 92/65/ЕИО, следва да бъдат актуализирани или установени чрез процедура на комитетите.

(17)

Директиви 90/426/ЕИО и 92/65/ЕИО следва да бъдат съответно изменени,

а)

„трети страни“ означава страни, които не са държави-членки, и онези територии на държавите-членки, за които Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (13) и Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (14), не се прилагат.

б)

„трета страна, на която се дава разрешение“ означава трета страна или част от трета страна, от която вносът в Общността на живи копитни животни, изброени в приложение I, е разрешен, както е предвидено в член 3, параграф 1;

в)

„официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарен лекар, оправомощен от ветеринарната администрация на трета страна да извършва здравна инспекция на живи животни и да издава сертификат;

г)

„копитни животни“ означава онези животни, изброени в приложение I.

а)

здравното състояние на добитъка, други домашни и диви животни в третата страна, като се обръща специално внимание на екзотичните болести при животните и всички аспекти на общото здравословно състояние и на състоянието на околната среда в третата страна, което може да представлява опасност за здравето и състоянието на околната среда в Общността;

б)

законодателството на третата страна относно здравето на животните и хуманното отношение към тях;

в)

организацията на компетентните ветеринарни органи и техните инспекционни служби, пълномощията на тези служби, надзора, който се упражнява върху тях и предоставените им средства, включително персонал и лабораторен капацитет, за да се прилага ефективно националното законодателство;

г)

гаранциите, които компетентните ветеринарни органи в третата страна могат да дадат относно съблюдаването или еквивалентността със съответните условия на здравето на животните, приложими в Общността;

д)

дали третата страна е член на Международното бюро по епизооти (МБЕ) и редовността и точността на информацията, подавана от третата страна, свързана с наличието на инфекциозни или заразни болести по животните на нейната територия, и по-специално онези болести, изброени от (МБЕ).

е)

гаранциите, предоставени от третата страна, пряко за информиране на Комисията и държавите-членки:

ж)

всякакъв опит от предишен внос на живи животни от трети страни и резултатите от всяка проверка, извършена при вноса;

з)

резултатите от проверки и/или одити, извършени от Общността в трети страни, по-специално резултатите от оценката на компетентните органи или, по искане на Комисията, представения от компетентните органи отчет за извършените от тях проверки;

и)

правилата за предпазване и контрол на инфекциозните или заразните болести по животните, действащи в третата страна, и тяхното прилагане, включително правилата за внос от други трети страни.

а)

съответните животински видове;

б)

възрастта и пола на животните;

в)

очакваното местоназначение или предназначение на животните;

г)

мерките, които трябва да бъдат предприети след вноса на животни в Общността;

д)

всякакви специални разпоредби, приложими в рамките на търговията в Общността.

а)

животните трябва да идват от територия, свободна болести, в съответствие с основните общи критерии, изброени в приложение II, и в които влизането на животни, ваксинирани против болести, изброени във въпросното приложение, трябва да бъде забранено;

б)

животните трябва да отговарят на специалните ветеринарно-санитарни условия, предвидени в член 6;

в)

преди деня на натоварването с цел изпращането им до Общността животните трябва да останат на територията на третата страна, на която е дадено разрешение, за определен период от време, с цел да се определят специалните ветеринарно-санитарни условия, съгласно член 6;

г)

преди изпращането им до Общността животните трябва да бъдат подложени на преглед при официален ветеринарен лекар, за да се гарантира, че са здрави и че условията за транспорт, предвидени в Директива 91/628/ЕИО, са спазени, по-специално по отношение на храненето и поенето;

д)

животните трябва да бъдат придружени от ветеринарен сертификат, който съответства на член 11, и от образец на ветеринарен сертификат, издаден в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 2. Разпоредбите могат да бъдат предвидени с цел използването на електронни документи чрез същата процедура;

е)

при пристигането им в Общността животните трябва да бъдат проверени на съответен граничен инспекционен пункт в съответствие с член 4 от Директива 91/496/ЕИО.

а)

са временно предназначени изключително за паша или за работа в близост до границите на Общността;

б)

са предназначени за спортни събития, циркови програми, шоута и изложения, но самите животни не са предназначени за търговски сделки;

в)

са предназначени за зоологическа градина, увеселителен парк, експериментална лаборатория или, както е предвидено в член 2, буква в) от Директива 92/65/ЕИО, одобрен орган, одобрен институт или одобрен център;

г)

преминават единствено транзитно през територията на Общността през одобрен граничен инспекционен пункт на Общността при митническо и официално ветеринарно разрешение и надзор, без животните да спират в Общността, освен когато това е необходимо с оглед хуманното отношение към тях;

д)

придружават стопаните си като домашни любимци;

или

е)

са представени на одобрения граничен инспекционен пункт на Общността, след като са напуснали Общността:

или

ж)

принадлежат към застрашен вид.

—

международни стандарти;

—

дали едно избухване или избухването на известен брой епизоотиологично свързани случаи на една от болестите, изброени в приложение II, е възникнало в границите на географски ограничена зона в трета страна, на която е дадено разрешение или регион;

—

дали избухването или избухванията са успешно потушени в рамките на ограничен период от време.

а)

подробни правила за прилагането на настоящата директива;

б)

правила относно произхода на животните;

в)

критерии за класифициране на трети страни, на които е дадено разрешение или региони в тях, относно болестите при животните;

г)

разпоредби за използването на електронни документи, свързани с образци на ветеринарни сертификати, съгласно разпоредбите на член 7, буква е);

д)

образци на ветеринарни сертификати, съгласно разпоредбите на член 11, параграф 1.

а)

научното мнение и научното знание, засягащо по-специално оценките на новата опасност;

б)

техническо усъвършенстване и/или изменения в международните стандарти;

в)

поставянето на цели, свързани с безопасността и здравето на животните.

1.

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

1.   Вносът на еднокопитни животни в Общността се разрешава единствено от трети страни, включени в списък или списъци, които се изготвят или изменят в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.

Като се вземе предвид здравното състояние и гаранциите, предвидени в третата страна за еднокопитните животни, може да се вземе решение в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, така че разрешенията, предвидени в предходната алинея, да се прилагат на цялата територия на третата страна или само на част от тази територия.

За тази цел и въз основа на съответните международни стандарти трябва да се вземе предвид как третата страна въвежда и прилага тези стандарти, по-специално принципа на регионализация на територията ѝ и в съответствие с нейните санитарни изисквания за внос от други трети страни и от Общността.

2.   Когато списъците, предвидени в параграф 1, са изготвени или изменени, по-специално внимание се обръща на:

3.   Комисията предприема необходимите мерки, за да осигури достъп на обществото до актуализираните варианти на всички списъци, изготвени или изменени съгласно разпоредбите на параграф 1.

Тези списъци могат да бъдат комбинирани с други списъци, изготвени с оглед общественото здраве и здравето на животните, и могат също да включват образци на здравни сертификати.

4.   Специални условия на вноса за всяка трета страна или група трети страни, с оглед здравето на животните относно еднокопитни животни в дадена трета страна или страни, се уреждат в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.

5.   Подробни правила за прилагането на настоящия член и критерии за включване на трети страни или част от трети страни в списъка, предвиден в параграф 1, могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2.“

2.

Към член 19 се добавя следното:

1.

Член 1, първа алинея се замества със следния текст:

„Настоящата директива определя ветеринарно-санитарните изисквания, регулиращи търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение Е.“

2.

Член 6 се изменя, както следва:

3.

Член 17 се изменя, както следва:

4.

В член 23 „от член 6, параграф А, точка 1 д) и“ се заличава;

5.

Член 26 се заменя със следното:

„Член 26

1.   Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета (16).

2.   Членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО се прилагат при позоваване на този параграф.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО (17) се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

6.

Текстът на приложение IV към настоящата директива се добавя като приложение Е.

1.

Представителят на компетентния орган, който издава ветеринарен сертификат, който придружава пратката животни, трябва да подпише сертификата и гарантира, че той носи официален печат. Това изискване се прилага за всеки лист от сертификата, ако той съдържа повече от един.

2.

Ветеринарните сертификати трябва да се издават на официалния език или езици на държавите-членки по местоназначение и тези държавите-членки, в които се извършва граничен контрол, или се придружават от заверен превод на този език или на тези езици. Въпреки това дадена държава-членка може да приеме използването на официален език на Общността, различен от нейния официален език.

3.

Оригиналът на ветеринарния сертификат трябва да придружава партидата, която се внася в Общността.

4.

Ветеринарните сертификати трябва да съдържат:

5.

Ветеринарните сертификати трябва да имат единен идентификационен номер. Когато ветеринарният сертификат се състои от поредица от страници, на всяка страница трябва да е посочен единният идентификационен номер.

6.

Ветеринарният сертификат трябва да бъде издаден преди пратката, за която се отнася, да премине през контрола на компетентните органи на страната получател.

2003/56/ЕО: Решение на Комисията от 24 януари 2003 г. относно здравни сертификати за внос на живи животни и продукти от животински произход от Нова Зеландия (ОВ L 22, 25.1.2003 г., стр. 38)

2002/987/ЕО: Решение на Комисията от 13 декември 2002 г. относно списъка на предприятията във Фолкландските острови, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 344, 19.12.2002 г., стр. 39)

2002/477/ЕО: Решение на Комисията от 20 юни 2002 г. за определяне изискванията за обществено здраве относно прясно месо и прясно пилешко месо, внесено от трети страни и за изменение на Решение 94/984/ЕО (ОВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 39)

2001/600/ЕО: Решение на Комисията от 17 юли 2001 г. относно защитни мерки по отношение на вноса на някои животни от България поради огнища на катарална треска по овцете и за отмяна на Решение 1999/542/ЕО, за изменение на Решение 98/372/ЕО относно ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициранепри внос от някои европейски страни на живи животни от рода на говеда и свине, с цел да бъдат взети предвид някои аспекти, свързани с България, и за изменение на Решение 97/232/ЕО относно установяване на списък с трети страни, от които държавите-членки разрешават внос на овце и кози (ОВ L 210, 3.8.2001 г., стр. 51)

2000/159/ЕО: Решение на Комисията от 8 февруари 2000 г. относно временното одобрение на плановете за остатъчните вещества, представяни от трети страни съгласно Директива 96/23/ЕО на Съвета (ОВ L 51, 24.2.2000 г., стр. 30)

98/8/ЕО: Решение на Комисията от 16 декември 1997 г. относно списъка на предприятията във Федерална република Югославия, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 2, 6.1.1998 г., стр. 12)

97/222/ЕО: Решение на Комисията от 28 февруари 1997 г. относно установяване на списък с трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на месни продукти (ОВ L 89, 4.4.1997 г., стр. 39)

97/221/ЕО: Решение на Комисията от 28 февруари 1997 г. относно установяване на ветеринарно-санитарните изисквания и образци на ветеринарни сертификати за внос на месни продукти от трети страни и за отмяна на Решение 91/449/ЕИО (ОВ L 89, 4.4.1997 г., стр. 32)

95/427/ЕО: Решение на Комисията от 16 октомври 1995 г. относно списъка на предприятията в Република Намибия, одобрени за внос на месни продукти в Общността (ОВ L 254, 24.10.1995 г., стр. 28)

95/45/ЕО: Решение на Комисията от 20 февруари 1995 г. относно списъка на предприятията в Бивша югославска република Македония, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 51, 8.3.1995 г., стр. 13)

94/465/ЕО: Решение на Комисията от 12 юли 1994 г. относно списъка на предприятията в Ботсуана, одобрени за внос на месни продукти в Общността (ОВ L 190, 26.7.1994 г., стр. 25)

94/40/ЕО: Решение на Комисията от 25 януари 1994 г. относно списъка на предприятията в Зимбабве, одобрени за внос на месни продукти в Общността (ОВ L 22, 27.1.1994 г., стр. 50)

93/158/ЕИО: Решение на Съвета от 26 октомври 1992 г. относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Съединените американски щати за прилагането на Директива на Общността за третите страни, Директива 72/462/ЕИО на Съвета и съответните регулаторни изисквания на Съединените американски щати по отношение на търговията с прясно говеждо и свинско месо (ОВ L 68, 19.3.1993 г., стр. 1)

93/26/ЕИО: Решение на Комисията от 11 декември 1992 г. относно списъка на предприятията в Република Хърватска, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 16, 25.1.1993 г., стр. 24)

90/432/ЕИО: Решение на Комисията от 30 юли 1990 г. относно списъка с предприятията в Намибия, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 223, 18.8.1990 г., стр. 19)

90/13/ЕИО: Решение на Комисията от 20 декември 1989 г. относно процедурата, която трябва да бъде следвана за изменение или допълнение на списъците с предприятия, одобрени в трети страни за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 8, 11.1.1990 г., стр. 70)

87/431/ЕИО: Решение на Комисията от 28 юли 1987 г. относно списъка с предприятията в Кралство Свазиленд, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 228, 15.8.1987 г., стр. 53)

87/424/ЕИО: Решение на Комисията от 14 юли 1987 г. относно списъка с предприятията в Съединените мексикански щати, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 228, 15.8.1987 г., стр. 43)

87/258/ЕИО: Решение на Комисията от 28 април 1987 относно списъка с предприятията в Канада, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 121, 9.5.1987 г., стр. 50)

87/257/ЕИО: Решение на Комисията от 28 април 1987 г. относно списъка с предприятията в Съединените американски щати, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 121, 9.5.1987 г., стр. 46)

87/124/ЕИО: Решение на Комисията от 19 януари 1987 г. относно списъка с предприятията в Чили, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 51, 20.2.1987 г., стр. 41)

86/474/ЕИО: Решение на Комисията от 11 септември 1986 г. относно проверките на място, извършвани в рамките на вноса на животни от едрия рогат добитък и свине, и на прясно месо от трети страни (ОВ L 279, 30.9.1986 г., стр. 55)

86/65/ЕИО: Решение на Комисията от 13 февруари 1986 г. относно списъка с предприятията в Мароко, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 72, 15.3.1986 г., стр. 40)

85/539/ЕИО: Решение на Комисията от 29 ноември 1985 г. относно списъка с предприятията в Гренландия, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 334, 12.12.1985 г., стр. 25)

84/24/ЕИО: Решение на Комисията от 23 декември 1983 г. относно списъка с предприятията в Исландия, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 20, 25.1.1984 г., стр. 21)

83/423/ЕИО: Решение на Комисията от 29 юли 1983 г. относно списъка с предприятията в Парагвай, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 238, 27.8.1983 г., стр. 39)

83/402/ЕИО: Решение на Комисията от 29 юли 1983 г. относно списъка с предприятията в Нова Зеландия, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 233, 24.8.1983 г., стр. 24)

83/384/ЕИО: Решение на Комисията от 29 юли 1983 г. относно списъка с предприятията в Австралия, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 222, 13.8.1983 г., стр. 36)

83/243/ЕИО: Решение на Комисията от 10 май 1983 г. относно списъка с предприятията в Република Ботсуана, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 129, 19.5.1983 г., стр. 70)

83/218/ЕИО: Решение на Комисията от 22 април 1983 г. относно списъка с предприятията в Социалистическа република Румъния, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 121, 7.5.1983 г., стр. 23)

82/923/ЕИО: Решение на Комисията от 17 декември 1982 г. относно предприятията в Република Гватемала, от които държавите-членки могат да разрешат вноса на прясно месо (ОВ L 381, 31.12.1982 г., стр. 40)

82/913/ЕИО: Решение на Комисията от 16 декември 1982 г. относно списъка с предприятията в Република Южна Африка и Намибия, одобрени за внос на прясно месо в Общността (ОВ L 381, 31.12.1982 г., стр. 28)

82/735/ЕИО: Решение на Съвета от 18 октомври 1982 г. относно списъка с предприятията в Народна република България, одобрени за износ на прясно месо в Общността (ОВ L 311, 8.11.1982 г., стр. 16)

82/734/ЕИО: Решение на Съвета от 18 октомври 1982 г. относно списъка с предприятията в Швейцарската конфедерация, одобрени за износ на прясно месо в Общността (ОВ L 311, 8.11.1982 г., стр. 13)

81/713/ЕИО: Решение на Комисията от 28 юли 1981 г. относно списъка с предприятията във Федеративна република Бразилия, одобрени за внос на прясно говеждо и телешко месо и месо от домашни еднокопитни животни в Общността (ОВ L 257, 10.9.1981 г., стр. 28)

81/92/ЕИО: Решение на Комисията от 30 януари 1981 г. относно списъка с предприятията от Република Уругвай, одобрени за внос на прясно говеждо и телешко месо, овче месо и месо от домашни еднокопитни животни в Общността (ОВ L 58, 5.3.1981 г., стр. 43)

81/91/ЕИО: Решение на Комисията от 30 януари 1981 г. относно списъка с предприятията в Република Аржентина, одобрени за внос на прясно говеждо и телешко месо, овче месо и месо от домашни еднокопитни животни в Общността (ОВ L 58, 5.3.1981 г., стр. 39)

79/542/ЕИО: Решение на Съвета от 21 декември 1976 г. относно съставянето на списък на трети страни, от които държавите-членки разрешават вноса на животни от рода на едрия рогат добитък, свине и на прясно месо (ОВ L 146, 14.6.1979 г., стр. 15)

78/685/ЕИО: Решение на Комисията от 26 юли 1978 г. относно съставяне на списък на епизоотични болести в съответствие с Директива 72/462/ЕИО (ОВ L 227, 18.8.1978 г., стр. 32).