Европейски парламент

Европейският парламент (ЕП) е единствената пряко избирана институция на ЕС и едно от най-демократичните събрания в света. Неговите 705 членове представляват 450 милиона граждани на ЕС. Те се избират на всеки 5 години от избирателите в 27-те държави — членки на ЕС. Хората, избрани в ЕП, се наричат членове на Европейския парламент (членове на ЕП).

Броят на членовете на ЕП, избрани във всяка държава — членка на ЕС, по същество се определя от нейното население. Разпределението на местата до края на парламентарния мандат 2019—2024 г. е следното: Белгия: 21, България: 17, Чехия: 21, Дания: 14, Германия: 96, Естония: 7, Ирландия: 13, Гърция: 21, Испания: 59, Франция: 79, Хърватия: 12, Италия: 76, Кипър: 6, Латвия: 8, Литва: 11, Люксембург: 6, Унгария: 21, Малта: 6, Нидерландия: 29, Австрия: 19, Полша: 52, Португалия: 21, Румъния: 33, Словения: 8, Словакия: 14, Финландия: 14 и Швеция: 21.

Разпределението на местата за парламентарния мандат 2024—2029 г. ще бъде актуализирано в съответствие с Решение (ЕС) 2023/2061 на Европейския съвет, а общият брой на избраните членове на ЕП ще бъде 720.

Около 40 % от членовете на ЕП са жени. Членовете на ЕП могат да сформират групи според политическите си принципи, а не по тяхната националност.

На 15 март 2024 г. местата бяха разпределени между седем политически групи, както следва: разпределени между седем политически групи, както следва:

• Група на Европейската народна партия (178 членове на ЕП),
• Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (140),
• Renew Europe Group (102),
• Група на Зелените/Европейски свободен алианс (71),
• Европейски консерватори и реформисти (68),
• Група „Идентичност и демокрация“ (59),
• Група на левицата в Европейския парламент/Северна зелена левица (37).

На тази дата 49 членове на ЕП не принадлежаха към нито една политическа група.

Основните функции на ЕП са, както следва:

• Законодателни правомощия: за повечето правни актове на ЕС ЕП дели законодателна власт със Съвета на Европейския съюз чрез обикновената законодателна процедура.
• Бюджетни правомощия: ЕП споделя бюджетните правомощия със Съвета при гласуването на годишния бюджет, като с подписа на Председателя на ЕП той се обявява за окончателно приет; ЕП контролира и изпълнението на бюджета.
• Правомощия за контрол върху институциите на ЕС, по-специално на Европейската комисия: ЕП може да даде или не своето одобрение за назначаване на членовете на Комисията и има правомощието да разпусне Комисията като орган, като внесе вот на недоверие. Той също така упражнява своето правомощие за контрол върху дейностите на ЕС посредством писмени и устни въпроси, задавани на Комисията и Съвета. Той създава специални комисии и анкетни комисии, чиито правомощия не се ограничават непременно до дейностите на институциите на ЕС, а може да се разширят до действия, предприети от държавите членки при прилагането на политиките на ЕС.

Договорът от Лисабон укрепи ролята на ЕП, като го постави на равна нога със Съвета, като:

• разширява обикновената законодателна процедура за 40 нови области, включително селско стопанство, енергийна сигурност, имиграция, правосъдие и вътрешни работи, здравеопазване и структурни фондове;
• засилва ролята на ЕП при приемането на бюджета на ЕС — ЕП е отговорен за приемането на целия бюджет заедно със Съвета;
• предоставя възможност на членовете на ЕП да дават съгласието си по широк кръг международни споразумения, договорени от ЕС, като например международни търговски споразумения;
• въвежда нови правомощия, с които да информира за дейностите на Европейския съвет, ротационното председателство на Съвета и Европейската служба за външна дейност;
• дава право на ЕП да предлага промени в Договора;
• разширява правомощията на ЕП за контрол при избора на председател на Европейската комисия и чрез одобряване на членовете на Комисията с гласуване на съгласие.

Членовете на ЕП присъстват на пленарните сесии на ЕП в Страсбург и Брюксел, както и на заседанията на дадена комисия и политическа група в Брюксел.

Член 223, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз изисква ЕП да приеме устав за членовете на ЕП. Той определя правила, регламентиращи изпълнението на задълженията на членовете на ЕП.

Кодекс за поведение изисква членовете на ЕП да действат единствено в интерес на обществото и да извършват работата си безкористно, почтено, открито, усърдно, честно, отчетно и защитавайки репутацията на ЕП.

Съгласно член 232 от Договора за функционирането на Европейския съюз от ЕП се изисква да приеме процедурен правилник — вътрешните правила за организацията и функционирането на ЕП.