Процедура за одобрение

Процедурата за одобрение е законодателна или незаконодателна процедура, при която Европейският парламент (ЕП) не е съавтор на акта със Съвета на Европейския съюз, но все още може да упражнява правото си на вето или одобрение.

Одобрението на ЕП за предложен акт може да се изисква съгласно Договора за Европейския съюз (ДЕС) или Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

ЕП може да приеме или да отхвърли предложен акт и не може да го изменя. Когато ЕП не даде своето одобрение, актът не може да бъде приет.

Като незаконодателна процедура тя се прилага например:

• за ратифицирането на някои международни споразумения, договорени от ЕС съгласно член 218 от ДФЕС;
• в случаи на сериозно нарушение на основните права съгласно член 7 от ДЕС;
• за присъединяването на нови държави — членки на ЕС съгласно член 49 от ДЕС;
• за споразумения за оттегляне от ЕС съгласно член 50 от ДЕС.

Като законодателна процедура тя се използва също така например:

• при приемане на ново законодателство за борба с дискриминацията съгласно член 19 от ДФЕС;
• при прилагане на субсидиарното общо правно основание в съответствие с член 352 от ДФЕС.