С регламента се създава механизъм за оценка и наблюдение, за да се гарантира, че държавите от Шенгенското пространство прилагат ефективно достиженията на правото от Шенген, като поддържат доброто функциониране на Шенгенското пространство. Целта е:

да се подпомогне поддържането на взаимното доверие между държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), и асоциираните към Шенген държави;
да се подобри свободното движение в ЕС;
да се гарантират сигурността и защитата на основните права.

Всички държави членки участват в известна степен в пространството без граничен контрол на вътрешните граници. Понастоящем 23 държави членки прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и четирите държави от Европейската асоциация за свободна търговия — Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, като асоциирани към Шенген държави. България, Кипър и Румъния, в съответствие със съответните си актове за присъединяване, скоро ще бъдат част от Шенгенското пространство. От 1 януари 2023 г. достиженията на правото от Шенген се прилагат изцяло за Хърватия (Решение (ЕС) 2022/2451 на Съвета). Ирландия не е част от Шенгенското пространство, въпреки че участва в частите от достиженията, свързани с полицейското и съдебното сътрудничество, включително Шенгенската информационна система.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Сътрудничество

Държавите членки, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия трябва да си сътрудничат изцяло, за да гарантират ефективното прилагане на регламента, и непрекъснато информират Европейския парламент за значителни промени. Партньорската отговорност и активното участие на държавите членки са някои от основните характеристики на оценката по Шенген.

Оценка и наблюдение

Оценките, някои от които могат да бъдат извършени в кратък срок, могат да бъдат:

първоначални;
периодични;
внезапни:
- за да се оцени как се прилагат достиженията на правото по Шенген по вътрешните граници;
- след системни проблеми с потенциално значително отрицателно въздействие върху пространството, включително заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност,
- когато дадена държава членка може сериозно да не зачита своите задължения или когато може да има сериозни нарушения на основните права; или
тематични, за да се оцени начинът, по който се прилагат законодателните промени или новите политики.

Наблюдението включва:

преглед на плановете за действие и на докладите за последващи действия, представени от държавите членки;
повторно посещение; и
посещения за проверка.

Оценката и наблюдението се извършват предимно чрез посещения и въпросници, и по изключение чрез други дистанционни методи.

Сътрудничество с органи и агенции на ЕС

Комисията си сътрудничи с органите и агенциите на ЕС, по-специално с Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), Агенцията на Европейския съюз за оперативно управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).

Комисията може да поиска от органите на ЕС да предоставят статистически данни или анализи на риска, за да бъде по-добре запозната с потенциалните бъдещи заплахи и за да гарантира вътрешната сигурност на ЕС по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/1896.

Сътрудничество с Frontex и Европол

Frontex представя годишен анализ на риска, обхващащ съответните аспекти на интегрираното управление на границите, за да подпомогне годишната програма за оценка, включително внезапни оценки за следващата година, с препоръки относно:

определени участъци от външните граници;
определени гранични контролно-пропускателни пунктове; и
определени обекти за оценка на съответствието с Директива 2008/115/ЕО относно връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (вж. резюме).

Европол предоставя експертен опит, анализи, доклади и друга информация.

Програми за оценка

Комисията, след консултация с органите на ЕС и въз основа на анализи на риска и друга информация, изготвя:

7-годишна многогодишна програма за оценка, по време на която всяка държава членка бива подложена на една периодична оценка и, когато е целесъобразно, на тематични и внезапни оценки;
годишна работна програма за оценка.

Екипи за оценка

Оценките се извършват от малки екипи, включващи експерти от държавите членки, представители на Комисията и наблюдатели от органите и агенциите на ЕС.

Всички членове на екипа и наблюдатели трябва да имат подходящи квалификации, солидни теоретични знания и опит в областите, обхванати от оценката и наблюдението, и да познават добре принципите, процедурите и техниките за оценка.

Докладване и последващи действия

Докладът за оценка съдържа анализ на качествените, количествените, оперативните, административните и организационните аспекти. Констатациите се оценяват по един от следния начин:

най-добра практика,
необходимо подобрение, или
несъответствие.

По правило Комисията предава доклада и препоръките си в срок от четири седмици на държавата членка, която след това има две седмици да представи коментари. След това Комисията приема доклада чрез акт за изпълнение в срок от четири месеца.

Оценяваната държава членка трябва:

в срок от 2 месеца от приемането на доклада да представи план за действие за изпълнение на всички препоръки;
да представи на Съвета и на Комисията доклад за напредъка на всеки шест месеца.

Сериозни недостатъци

Държавите членки се уведомяват, когато бъде установен сериозен недостатък, и оценяваната държава членка трябва да предприеме незабавни коригиращи действия. Съветът приема препоръки, а оценените държави членки трябва да представят план за действие в срок от един месец.

За да провери напредъка, Комисията организира повторно посещение в срок от 180 дни от оценката и посещението за проверка, преди планът за действие да може да бъде приключен.

Доклад до Парламента и Съвета

Комисията представя на Парламента и на Съвета годишен подробен доклад относно оценките, извършени през предходната година, включително заключенията от оценките, коригиращите действия, предприети от държавите членки, и най-добрите практики.

Преходни разпоредби

С регламента се отменя Регламент (ЕС) № 1053/2013 (предишният регламент).

Първите програми за оценка по новия регламент трябва да бъдат изготвени до 1 декември 2022 г. и да започнат на 1 февруари 2023 г.
Първата многогодишна програма за оценка трябва да бъде съобразена с оценките, извършени в рамите на втората многогодишна програма, приета съгласно предишния регламент, и се изготвя като продължение на тази програма.
Докладите и препоръките за оценки преди 1 февруари 2023 г. трябва да бъдат приети в съответствие със стария регламент, като последващите действия и наблюдението се извършват съгласно новия регламент.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Той се прилага от 1 октомври 2022 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

Оценка и наблюдение по Шенген (Европейска комисия).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕС) 2022/922 на Съвета от 9 юни 2022 година за създаването и функционирането на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1053/2013 (ОВ L 160, 15.6.2022 г., стр. 1—27).

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение (ЕС) 2022/2451 на Съвета от 8 декември 2022 година относно пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген в Република Хърватия (ОВ L 320, 14.12.2022 г., стр. 41—46).

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад за състоянието на Шенген за 2022 г. (COM(2022) 301 final/2, 24.5.2022 г.).

Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 година за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (OВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1—-131).

Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39—98).

Регламент (ЕС) 2018/1726 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година относно Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA), за изменение на Регламент (ЕО) № 1987/2006 и Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1077/2011 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 99—137).

Последващите изменения на Регламент (ЕС) 2018/1726 са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53—114).

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1—52).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2008/115/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98—107).

Регламент (ЕО) № 168/2007 на Съвета от 15 февруари 2007 година за създаване на Агенция на Европейския съюз за основните права (ОВ L 53, 22.2.2007 г., стр. 1—14).

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 23.11.2022

Top